Архив

Статии по ключова дума: ‘валутен борд’

Бюджетът да свие разходите

Интервю за в. Труд, 2 април 2009 г.
ИВО ПРОКОПИЕВ, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България КРИБ пред Соня Гълъбарова

- След всички успокоителни приказки, които идват от управляващите, че кризата у нас ще мине като хрема, какви са наблюденията и очакванията на бизнеса?

- Кризата в голяма степен се развива, според очакванията на анализаторите след 15 септември м.г., когато банката „Лимън Брадърс“ беше оставена да фалира. Преди това имаше някои надежди за лека рецесия, но после доверието рухна и лошият сценарий стана основен. За шест месеца глобалната икономика се промени изцяло. В България кризата се усети най-сериозно с намаления достъп до капитали. Това, което движеше икономиката ни бяха свежите пори под формата на преки чуждестранни инвестии и частен външен дълг, който банките или фирмите привличаха от чужбина. Сега капиталовите потоци са доста по-орязани, много по-чувствителни на риск и недоверчиви.
- Как ще ни се отрази това?
- Възможните сценарии за България са, че притокът на капитал от около 30% от БВП през 2008 г. ще спадне между 10% и 0%. Е, 0% едва ли ще стане, но и до 10% от БВП е голям спад, за да може икономиката ни лесно да се приспособи към тази корекция. Ключовата дума сега е приспособяване, защото икономическият растеж през последните години се движеше от инвестиции в имотите, строителството, туризма и свързаните с това финансови услуги. В момента икономиката се преструктурира, защото няма приток на капитал в тези сектори и тя трябва да намери нови източници на растеж и на конкурентни предимства.
- Прогнозите на МВФ за България са доста стряскащи?
- В зависимост от това колко твърдо е кацането, МВФ прави прогнози, че икономическият ни растеж ще се забави до 1% през 2009 г., но е възможно да е и минус 3%. Другите параметри варират – инфлация между 3,5 и 4,7% – и в двата варианта доста ниска, което е добрата новина. А пък дефицитът по текущата сметка ще е между 6 и 15% от БВП, което също е значително подобряване от нивата миналата година(25% от БВП – бел.ред.). Парадоксално е, че и в най-лошия сценарий има добри новини. Ако например дефицитът по текущата сметка стане 6%, се приема, че в икономиката няма големи структурни неравновесия и шансовете ни да бъдем приети бързо във валутния механизъм и в еврозоната стават много по-големи.
- Защо не ви допада по-лекия сценарий?
- Страх ме е от него. Социалните ефекти като безработица, негативно развитие на пазара на труда, състояние на фирмите, ще са по-малки, но пък приспособяването и балансирането на икономиката ни ще е по-бавно. Страх ме е да не загубим цяло десетилетие на мъчително праструктуриране. Това е парадоксът на сегашната ситуация.
- Какво правим като държава, след като сме планирали много по-висок икономически растеж от прогнозния на МВФ?
- КРИБ даде предложенията си за действие. Ясно е, че заложеният буфер в бюджета – да се харчат 90% от планираните разходите не е достатъчен.
- Като предлагате актуализация на бюджета вярвате ли, че преди избори това ще се случи?
- В това няма нищо еретично. Както фирмите си актуализират по няколко пъти бюджета, заради променената ситуация, държавата е длъжна да направи същото. Ако, поради политически съображения няма воля да го направи, поне може да сложи по-консервативен буфер за харчовете от бюджета и те да се изпълняват не на 90%, а на 80%. Голямата заплаха за борда и стабилността в икономиката е, ако държавата започне да харчи повече отколкото може.
- Всъщност вие искате орязване с 20% на планираните разходи?
- Да, защото приходите в бюджета също ще спаднат и дори не знаем с колко точно. Това може да стане по два начина – или да бъдат спрени цели програми, проекти или да стане пропорционално за всички разходи, докато не се види какво ще е годишното изпълнение.
- КРИБ настоява всички политически сили да сключат пакт, че няма да клатят валутния борд и след изборите. Сериозна ли е опасността?
- Сериозна е. Леки поклащания вече се усещат. Става дума за обществен договор с една единствена точка – да се запази борда до влизането ни в еврозоната. И да се поддържа финансовата дисциплина и макроикономическата стабилност. Нито е сложно, нито е неизпълнимо. Друг шанс като икономика нямаме. Затова е нормално бизнесът да постави този проблем преди изборите, за да може отсега да се ускорят разговорите с МВФ и Европейската централна банка по отношение на валутния механизъм и еврозоната.
- Искате и ново предпазно споразумение с МВФ, но вчера министър Орешарски каза, че това не е усместно преди края на мандата?
- Министър Орешарски не е прав. Споразумението с МВФ е и допълнителна гаранция за разумност на политиците около и след изборите. Затова ни трябва точно предизборно. Сега сме в положение и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, т.е. хем фискалният резерв да е цял, хем да се облекчи положението на малките и средните предприятия, на домакинствата, за да имат достъп до финансиране. Това не е възможно, защото не трябва да харчим повече от фискалния резерв – темпът, с който той намалява през първите месеци на година е тревожен. От друга страна трябва да се вземат мерки за възстановяване на кредитирането и срещу безработицата. Въпросът е с какви пари. Вътрешни ресурси няма.
- Повече държава или повече частна инициатива трябва да има в преодоляването на кризата?
- Спорът до голяма степен и измислен. Валутният борд предопределя каква да е икономическата политика в България. Той е един автоматичен регулатор, т.е. намесата на държавата е силно ограничена. Пък и у нас ефективността на публичните разходи не е голяма. Така че няма нужда държавата да се натоварва с функции, за които няма капацитет. По-добре е средствата да останат във фирмите, в семействата, да се намаляват данъците, осигуровките.
- И осигуровките?
- Задължително. Защото сега на пазара на труда положението е такова – или трябва да се намаляват заплати, или да се намаляват данъците върху труда, т.е. осигуровките. Дилемата е дали да имаме луксозни разходи за неефективно здравепазване, образование, полиция, армия или да имаме високи пенсии и ниски данъци.
- Но в условия на криза и преди избори е трудно да се правят структурни промени?
- Напротив. Ние не можем да си позволим да изпуснем такава криза. Сега е време за структурни реформи повече отвсякога. Политиците ни не са големи реформатори, те правят това само под натиск. А в момента нямат друг избор, защото няма пари. При тази ситуация просто трябва да си напишем домашното, което ни стои на масата вече 15 г. Не може с толкова неефективна и нископроизводителна бюджетна сфера да сме устойчиви.
- Как се отрази кризата на вашия бизнес?
- Справяме се. Кризата изисква едни и същи умения и в двете посоки – когато пазарът е нагоре се бориш за нови проекти, за пазарни дялови, за развитие, за финансиране. А когато е надолу преструктурираш, оптимизираш разходи, запазваш позиции. Ако си бил добър в едното, няма как да не се оправиш с другото. Макар че никой не е по-голям от пазара. Годишните финансови резултати на Алфа финанс холдинг са много добри. Независимо от кризата, завършваме годината с 38 млн. лева годишна печалба и с ръст на приходите от 45% до 321 млн. лева, консолидирано. Собствения капитал на групата е 225 млн лева.
- Колко средства хвърлихте за новия медиен бизнес, който започнахте – печатница, безплатен вестник?
- Двата проекта са различни. Печатницата беше важен стратегически проект за „Икономедиа“. Той заработи в началото на т.г. и инвестицията е за около 20 млн. лв. Освен изданията на «Икономедиа», вече има доста външни клиенти, например изданията на бегийската група за безплатни вестници «Россел медиа».
- Как ще си избиете парите?
Не очакваме бърза възвръщаемост от такъв проект. Предвидили сме това да стане за около 10 г. Като се има предвид, че има три само три вестникарски печатници сме спокойни, че с една трета от пазара, това ще се случи без проблеми.
- Говори се, че сте загубили много пари от борсови операции. Колко?
- Тук сигурно е мястото да кажа, че нямам сестра… Някои от нашите компании са на борсата, но това че акциите им са спаднали не означава, че бизнесът им е зле, като например „Каолин“. Там ние сме основен акционер и стратегически, дългосрочен инвеститор. Моментната цена на акциите няма голямо значение за бизнеса на самото предприятие. Иначе, инвестициите на холдинга в миноритарни пакети акции на публични компании като цяло са нищожна част, под половин процент от активите на групата.
- Има ли опасност, „Каолин“ да закъса в кризата?
- Каолин се държи доста добре. За 2008 г. има дори 14% ръст в продажбите, за 2009 г. не очаквам спад, може би малък ръст. Причината е, че работим на много пазари в над 25 държави. Отварят се нови, поради скока на долара и поевтиняването на морския транспорт. Имаше спад на рентабилността, заради цените на природния газ и горивата, но в момента тенденцията е обратна.
- Защо се отказахте от издаването на безплатен вестник?
- Стартирахме проект за безплатен вестник в края на м.г. както бяхме планирали. Преди месец преценихме, че конюнктурата на рекламния пазар е много лоша и спряхме, точно за да не хвърляме пари на вятъра. Нищо драматично няма в това, и двете бяха чисто бизнес решения. Но във всеки момент можем да го почнем пак. По принцип не сме си променили мнението за категорията безплатни вестници, но сега ситуацията на рекламния пазар е тотално различна.
- Готвите ли се да ставате премиер?
- Това също е част от спекулациите около мен. С нищо не съм променил позициите си и не съм изкушен от политиката.

Каква е цената на мълчанието

27 май, 2009 antonia Comments off

Каква е цената на мълчанието

За КРИБ, цеховия и обществения интерес

От Иво Прокопиев, в. Капитал, брой 50, 12 декември 2008 г.

Дискусията за световната криза и за това как можем да намалим негативното й влияние в България потръгва и, най-важното, все повече хора започват за си задават въпроси и да търсят отговори. Налага се от името на моите колеги в КРИБ да отговоря на статията на г-н Румен Аврамов „Друг път към еврото няма“ от миналия брой на „Капитал“ поне по две причини.

Първо, защото с напълно неподходящ и с нищо непредизвикан тон г-н Аврамов атакува КРИБ, правото й да защитава интересите на членовете си, залепва етикети за легитимността й в обществото, без за излага аргументи и без да оборва тезите на антикризисния план по същество. Второ, идеите които КРИБ лансира преди две седмици, стават още по-силни и още по-валидни на фона на задълбочаващата се световна икономическа криза. Затова си струва да бъдат казани ясно още веднъж, за да може дискусията да продължи.

Ето какво всъщност пише в антикризисния план, дискутиран на управителен съвет, след това на закрито заседание с членовете и с експерти, и приет на редовното общо събрание на организацията по темата за евроизацията:

- Всеки антикризисен план следва да се основава на запазването на паричния съвет до присъединяването към ERM2 (валутния механизъм, който предшества приемането в еврозоната – бел. ред.) и/или eврозоната.

- В случай че на България бъде отказано скорошно присъединяване към ERM2 и приемане на eврото, КРИБ разглежда едностранната евроизация като единствено възможен сценарий за запазване на макроикономическата и финансова стабилност в страната по време на криза.

Отделно КРИБ настоя да се постигне политически консенсус за реформите, които ще върнат доверието и ще възстановят отношенията с европейските институции.

Къде е проблемът?

Валутният борд е процикличен финансов механизъм. Ролята на централната банка да подпомага и балансира конкурентоспособността на икономиката със своята парична политика е отнета и е заменена с ясно правило – парите в обращение са 100% покрити с активи в чужда валута. Когато световната икономика е във възход, потреблението расте и има много преки чужди инвеститори. Във времена на световна икономическа криза механизмът автоматично пренася всички шокове отвън вътре в българската икономика. През последните седем-осем години поради процикличното, ускорително за растежа, действие на борда правителството чрез бюджета действаше антициклично, охлаждаше икономиката, ограничаваше потреблението, трупаше излишък и резерви. Всичко това беше правилната политика.

Проблемът сега е, че цикълът се обърна, бордът отново е процикличен, но в негативната посока. В същото време, ако се съди по приетия бюджет за 2009, той в общи линии продължава да охлажда икономическата активност с параметри, подобни на тези в предишните години. Това, което правят българските регулатори (правителство, централна банка, комисия по финансов надзор), е, меко казано, странно, защото и двата основни механизъма – паричната политика (установена със закон като валутен борд) и бюджетната политика, или ускоряват, или в най-добрия случай са неутрални по отношение на ефектите на кризата за домакинствата и бизнеса.

Ето как работи механизмът на борда. При положение че инвестициите не покриват изцяло дефицита по текущата сметка, а това е очевиден факт дори и към деветте месеца на 2008 (покритието е 68%, при 120.9% за същия период на 2007 г.), активите в чужда валута на емисионното управление на БНБ (валутния борд) ще започнат да намаляват, ограничавайки левовата парична маса вътре в страната. Колко рязко ще се свият преките чужди инвестиции през 2009 г. никой не може да каже, със сигурност ще е много. Чрез механизма на борда това означава физически по-малко парична маса, спад на вътрешното потребление, производството и заетостта. В бюджетите си за 2009 членовете на КРИБ планират свиване на продажбите между 10 и 50%. Ако се случат по-песимистичните сценарии, нулев икономически растеж за 2009 ще изглежда като чудо.

По този повод г-н Румен Аврамов ни казва „изтърпете болката“, стига сте се „глезили“, какво от това, че половината от вас няма да оцелеят след кризата, важно е… И тук е въпросът – не е ясно какво е важно. Не е ясно какъв е полезният ход.

Каква е цената на това да мълчим

Всички са единни, че главният проблем за България ще се появи от намаляването на преките чужди инвестиции. Когато инвеститорите оценяват един проект, има две важни компоненти, които формират очакваната възвращаемост – безрискова компонента, която обикновено е близка до доходността на правителствените ценни книжа, и премията за пазарен риск. И двете компоненти са под голямо напрежение в момента. Нараснала е премията за пазарен риск заради световната криза. Политическият риск е повишен заради разрива в отношенията с ЕС и неработещите институции. Валутния риск се подклажда от неяснотата по влизането в еврозоната. И двата риска допълнително допринасят за повишаване на цената на капитала и съответно на доходността, която инвеститорите ще очакват като компенсация.

Тук трябва да се каже ясно – какво ние си говорим и обсъждаме в България, няма значение. Капиталовите пазари отдавна са отчели тези рискове в цената на българските активи и финансови инструменти и при оценката на нови инвестиционни проекти. Това може да се види много ясно в растящата разлика между лихвите по левови и еврови депозити в банките в България, в скока на котировките на т.нар. credit default swap – хеджа срещу това, че България няма да спре да обслужва дълговете си; в левовата доходност, която се иска при валутен суап лев/евро, в скока на доходността на правителствените ценни книжа и т.н.

В най-добрите времена преди кризата инвеститорите очакваха от проектите си в България доходност от 10-12% на годишна база. Сега тези очаквания са завишени до 15-20%. Това означава, че „стойността“ на България, благосъстоянието на всички нас – домакинства, фирми, държава и т.н., всичко, което сме притежавали преди кризата, е намаляло драматично. Ако условно разгледаме цялата икономическа система като фирма, при определени допускания за това какво ще генерира в бъдеще и как ще расте, „на коляно“ можем да изчислим, че този спад е над два пъти. Стойността на „цеха“ сега е наполовина.

Всички, които се занимават с бизнес и финанси, разбират какво означава това, ако не е конюнктурно, а се запази продължително време. Масирано преразпределение на собственост, проблемни кредити и разрушаване на стойност в икономиката.

По-страшното е, че при такъв риск и такава очаквана доходност всъщност нови инвестиции няма да има, защото повечето проекти ще бъдат отхвърлени. Половината от добавения риск е обективен, идва от глобалната нестабилност и не можем да направим нищо. Другата половина обаче идва от наши слабости и несвършена работа на политиците и институциите. Огромната част от „българската“ компонента на повишения риск (6-7 процентни пункта) идва от валутния риск, от спекулациите около валутния борд и от липсата на яснота как и кога влизаме в ERM2 и в еврозоната.

На този фон загубите от сеньораж са пренебрежими, разходите за въвеждането на еврото в обращение са направо смешни.

Има ли изход?

Ситуацията наистина е параграф 22. Кризата ще ни засегне сериозно през следващите месеци. Коледата на 2009 ще бъде по-зле от Коледата на 2008. Както казва новият световен лидер Барак Обама, преди да се оправи, положението ще се влоши още.

Светът страда, защото американското потребление се свива. Поради това обаче Европа ще страда повече от САЩ, защото зависи от износа за американския пазар. Дали България ще страда по-малко и по-кратко от Западна Европа? Отговорът се подразбира.

Има два главни сценария за световната икономика в момента. Основният е сравнително кратка, но много тежка криза от година и половина до две години. Другият е продължителна стагнация от типа Япония и нейното пропуснато десетилетие между 1992 и 2002 г.

И двата са много лоши за нас.

Как България преминава от валутен борд към еврозоната не е нова тема, тя всъщност стои още от деня на въвеждането на борда. Има консенсус по двата основни въпроса – искаме ли да се присъединим към еврото – ДА. Искаме ли да се присъединим към еврото със сегашния курс – ДА.

НЯМА нито един валиден икономически аргумент срещу ускоряване на евроизацията. Всички аргументи са чиновнически, институционални или политически. Има и технически загуби от сеньораж и инвестиции в инфраструктура, които са несравними с ползите. Проблемът е и формален. Има противоречие в условията. Правилата на договора от Маастрихт изискват наличието на функционираща класическа централна банка (един от правните критерии), което означава сериозна промяна на сегашното законодателство за валутния борд.

Не можем да мръднем от борда към еврото не защото това толкова нарушава правилата на ЕС или застрашава стабилността на еврозоната (теглото на България е около 1% в европейската икономика и е пренебрежимо). Главното е, че нямаме нужното доверие и подкрепа да го направим. От друга страна, времето за действие тече и съвсем скоро всички, и граждани, и бизнес, и държава, ще започнат пряко да понасят огромни финансови загуби от нерешаването на проблема. (Освен България другите нови членки на ЕС с валутен борд Латвия, Литва и Естония са пред същата дилема.)

Това, което КРИБ казва много ясно, е, че ако не намери политическо решение на въпроса с членството в ERM2 в разумен период в бъдещето, България може да бъде принудена да потърси едностранната евроизация, като единствен оставащ начин да се елиминира валутният риск и да защити гражданите и фирмите от стопяването на тяхното благосъстояние. Това, с което трябва да се започне, е спешно да се подобри влошеният диалог с Европейската централна банка и Европейската комисия.

Основният проблем с тезата на г-н Румен Аврамов (и това наистина е вредно за обществото и неговия интерес за устойчиво развитие) е, че като препоръчва на бизнеса да търпи и да мълчи, той сваля отговорността от управляващите политици и висши чиновници да върнат доверието на Брюксел и да решат проблема с членството в ERM2. А това е изцяло политически въпрос.

КРИБ казва, че не е справедливо българският бизнес, домакинства, българските данъкоплатци, спестители, потребители, кредитополучатели да плащат толкова висока цена заради неумението и нежеланието на политическите ни лидери, на магистратите да адресират ясно темата за това кога и как България влиза в ERM2, да проведат реформите които Европейската комисия очаква от нас.

Това е послание и към Европейската комисия и Европейската централна банка. В желанието си да накажат българските политици и българските институции са готови да жертват интересите и на българските фирми и граждани.

*Авторът е председател на УС на КРИБ и съиздател на „Капитал“ и „Дневник“

Рискът пада, ако се хванем за еврото

Интервю за в-к „Стандарт“, четвъртък, 27 ноември 2008

Средната класа ще се върне към политиката
Рискът пада, ако се хванем за еврото
Банките не трябва да отказват кредити за икономиката, казва Иво Прокопиев

Невена Мирчева

Спешно едностранно въвеждане на еврото, разхлабване на финансовите рестрикции пред банките, обезщетения за съкратени работници, данъчни промени. Това са само част от мерките, които бизнесът предлага да бъдат предприети от правителството през следващата година, за да се избягнат негативните ефекти от икономическата криза. Планът на Конфедерацията на работодателите и индустриалците бе представен на последното общо събрание от председателя на организацията Иво Прокопиев. „Стандарт“ потърси неговото мнение как тези мерки ще подобрят ситуацията в България.

- Г-н Прокопиев, КРИБ предложи детайлна антикризисна програма. Една от идеите ви е едностранно приемане на еврото. Кога и защо трябва да се случи това?
- Консултациите, които направихме през последния месец в страната и чужбина, показаха два главни проблема за България – възстановяване на доверието на Европейския съюз към страната ни и пресичане на спекулациите около валутния курс. Вече има сериозна световна криза. Очакванията са, че развиващите се икономики ще пострадат повече от САЩ и Западна Европа, защото са много зависими от чуждестранните инвестиции. А повечето от тях имат голям търговски дефицит. Заради кризата инвестициите по цял свят ще намалеят. В такава ситуация националните валути започват да стават рискови.
България е между най-стабилните държави в това отношение заради валутния борд, ниския държавен дълг и бюджетния излишък. Много по-стабилна от Румъния примерно, която е с плаващ валутен курс, или Унгария – с плаващ курс и голям бюджетен и търговски дефицит, висок държавен дълг. Важно е да дадем ясен сигнал, че бордът е непробиваем и ще влезем в еврозоната със сегашния курс, за да се пресекат всякакви спекулации по темата „ще издържи ли бордът“. Преди две седмици в Брюксел българският премиер Сергей Станишев поиска спешно да бъдем приети във валутния механизъм (ERM II) заради кризата и за пресичане на спекулациите около курса. Това е най-доброто решение. За него няма критерии, решението е чисто политическо. Ако по някакви причини това не е възможно, според бизнеса е добре да потърсим политическа подкрепа за постепенно въвеждане на еврото при сегашния курс, като втора равностойна валута за разплащане. Ние смятаме, че не трябва да се пречи на спонтанната евроизация в икономиката. Така постепенно валутният риск ще отпадне.
Финансовият смисъл на тази идея е следният: в момента рисковата премия, която инвеститорите калкулират за хеджиране на левовите си инвестиции към еврото, е 13% за период до една година. Това обезсмисля повечето проекти и води допълнително до отлив на чужди инвестиции.
Когато отговорим на всички формални условия, по-късно ще се присъединим към еврозоната. Това не е решение само за България това е вариант за всички нови членове на ЕС с валутни бордове, като Литва, Латвия и Естония.
- Очаквате ли сериозни затруднения пред банковия сектор с оглед предложенията ви за намаляване на резервите, създаване на фонд за подкрепа и споразумения за нерефинансиране на групите майки ?
- Няма проблеми със стабилността на българските банки. Те са с добра капиталова адекватност от над 12%, много над нивата в ЕС. Основната идея на тези мерки е да се гарантира, че банките ще продължат да кредитират икономиката. Финансовият сектор и реалната икономика са неразривно свързани. В момента банките ограничават кредитирането, стават доста по-консервативни, особено в корпоративното кредитиране като цяло. Трябва да се създадат стимули и механизми банките да не спират да кредитират реалния сектор, но с ясни правила за оценка на отделния специфичен риск. Иначе проблемът ще се върне като бумеранг отново при тях и в бюджета под формата на проблемни кредити и по-ниски данъчни приходи. Ясно е, че спирането на кредитирането води до влошаване на кредитните експозиции като цяло, тъй като почти няма фирми, които да работят само с капитал – т.е. без дълг – няма как всички фирми да си върнат дълга едновременно, ако няма работеща кредитна система.
- Металургия, химия, строителство вече поеха ударите и започна освобождаване на хора от фирмите. Ще продължи ли вълната от съкращения в предприятията и в кои други сектори очаквате да се прояви?
- Ще има свиване на икономическата активност във всички сектори. Имотите, строителните материали, финансовите услуги и много други също се свиват. Аз очаквам повишаване на безработицата от 6 до 9-10%.
Трябват координирани усилия между държава и работодатели, да не се закриват директно работни места, а държавата да поеме част от компенсациите при престой на работниците, за да може фирмите да оцелеят по време на кризата. Разгръщането на по-големи инфраструктурни проекти, съвместно с водещи фирми от ЕС, едновременно би компенсирало напрежението на пазара на труда и би създало добро „лоби“ на България в ЕС.

- Вече се забелязва отлив на инвестиции в страната. Как можем да задържим чуждите капитали?
- Само с мерките, които сме посочили – подобряване на бизнес средата, елиминиране или намаляване на рисковете, които са в наши ръце, възстановяване доверието на Брюксел. Брюксел днес е това, което беше Международният валутен фонд през 1996 г. Като каже „добре“ – инвеститорите идват, като каже „лошо“ – бягат.
- Как ще коментирате предложението на Петър Кънев от БСП да се спре приватизацията, докато отмине кризата?
- Вероятно е имал предвид, че цената на всички активи сега е ниска и затова не е изгодно на собствениците им да ги продават. Това е разбираемо. Там, където собствеността е държавна, обаче има голям потенциал за подобряване ефективността и прозрачността на управлението. Приватизацията носи много повече полза за бюджета и гражданите, като превърне едно предприятие в ефективно, отколкото с приходите от сделката. Запазването на държавна собственост има смисъл само ако тя се управлява ефективно и има доверие на данъкоплатците в тази форма на управление и собственост.
- Много работодатели вече обявиха, че няма да дават 13-та заплата заради кризата. Възможно ли е така да се оправдава всъщност мениджърската недалновидност и управленски провал?
- Всяка фирма сама решава на кой какви бонуси да изплати. Мисля, че всички разбират колко сложна е ситуацията в момента и няма нереалистични очаквания.
- Как трябва да процедират държавните фирми и ведомства в случая?
- Да се въздържат от прекомерни харчове и неефективни инвестиции, особено държавната администрация.
- Удачно ли е работодателските организации да се ангажират с пакети от социални мерки, които да изпълняват при съкращения? Това вече направиха в пернишката „Стомана индъстри“.
- Да, това е начинът. Работодателите нямат итерес от изостряне на социалното напрежение.
Държавата обаче е тази, която трябва да подготви защитните социални мрежи заедно с тях.
- Какво може да събори управляващата коалиция преди края на мандата – санкции от страна на ЕС, улични протести заради кризата или вътрешнопартийни скандали между БСП, НДСВ и ДПС?
- Не е толкова важно да се променя управлението, трябва да се смени политиката. В документа ние предложихме нов обществен договор за реформи, с който всички значими партии да се обединят и да поемат гаранции за реформите, за които Брюксел настоява.
- Коалиция между ГЕРБ и БСП ли е най-реалистичният вариант за следващото правителство?
- Рано е за прогнози. Мисля, че кризата ще направи средната класа отново политически активна.
- Доколко медийните компромати могат да повлияят на предизборната борба?
- Смятам, че отсега натататък, в следващата една година, ще има само една важна обществена тема – икономическата криза и нейните последици за гражданите и фирмите. Отвличането на вниманието може би е било възможно в друга ситуация, но не и сега.