Архив

Статии по ключова дума: ‘Иво Прокопиев’

България 2.0 срещу България “1984”

За пръв път прочетох “1984” през 90-те, преди 20 години, и я бях позабравил в детайлите. Наскоро я прочетох отново. Трудно могат да се намерят по-бляскави образи за тоталитарната държава и общество от дадените от Оруел в средата на миналия век.

Аналогиите с опитите за създаване на посттоталитарен модел зад фасадата на демокрация в България се набиват на очи сами. Партията в “1984” има три основни лозунга:

ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

През последните години в България се налагаше модел на управление, при който в ролята на “Партията” от държавата “Океания” на Оруел, влезе олигархичен политически и бизнес елит. Чрез механизмите на политическата корупция и икономическото подтисничество, той опитва да абсолютизира контрола си върху българското общество и неговите ресурси. Пътят към тази цел мина през разбиване и опит за подчининяване на всички независими институции, включително съд, прокуратура, силови ведомства, медии, независими регулатори и граждански организации.

Войната е мир

Воденето на непрекъснати войни при държавата “Океания” има двоен смисъл – за отвличане на вниманието на обществото от истинските му проблеми и за изразходване на цялата новосъздадена стойност в икономиката за превъоръжаване, за да може жизненият стандарт на населението да бъде поддържан едва на жизнения минимум. Познато звучи, нали?

Държавата България за радост е в НАТО, и не може сама да води истински войни. Иначе, кой знае. Но пък те бяха успешно заменени от политическите войни, медийните скандали, етническото напрежение. Всичко това беше в арсенала за отвличане на вниманието и за отбягване на въпроса защо правителствата не правят нищо за подобряване на живота на българските граждани.

Липсата на политики, на реформи, на идеи за бъдещето се заместваше от непрекъснати битови свади и персонални атаки. В нито един момент спорът не беше по същество – какво се предлага и какви са последствията, а моментално се прехвърляше към оплюване на говорителя и търсене на негови лични слабости.

Свободата е робство

Свободата започва с правото да кажеш, че 2+2 = 4, пише Оруел. Българите усетиха с кожата си, че се готвят отново да им го отнемат.

Няма никакво съмнение, че в основата си протестът за оставката на правителството е ценностен, а енергията по улиците и площадите идва от инстинкта за самосъхранение. Хората са абсолютно наясно, че ако основните принципи на демокрацията за разделение на властите и свобода на изразяване се погазват, всичко останало е без абсолютно никакво значиние. Без върховенство на закона, няма как да има защита на правото на собственост и неприкосновеност на личните права и свободи.

Невежеството е сила

Култът към невежеството, стъпи на два паралелни процеса. Първият, на постоянно нарастваща некомпетентност на държавното управление.

Всяка идея за модернизация се пакетираше като криминален или корпоративен интерес. Нищоправенето се институционализира като най-вярната политика на всяко от последните три правителства. Нито един от сериозните проблеми – справяне с икономическата криза, образованието, здравеопазването, социалната сфера, безработицата,  конкурентоспособност и т.н., не беше дори докоснат.

Успехът в управлението стана равен на поддържането на паралелна реалност за успехите на властта в медиите.

Вторият процес беше на подчиняване на медиите. Нуждата от поддържане на лъжата жива, доведе до неистово желание за контрол на медиите – чрез тяхното придобиване и/или поставянето им в икономическа зависимост. Тук бяха хвърлени наистина сериозни пари и усилия. Създаде се привидно впечатление, че общественото мнение вече е под пълен контрол. Останалите тук-там острови на свобода бяха систематично оплювани и подлагани на тормоз. Усещането за постигната безалтернативност вероятно е било една от най-важните предпоставки за скъсване на връзката с реалността и налагането на каднидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

Големият брат

Преди да заживее като риалити шоу, Големия брат е символът на Партията и оръжието за контрол на Партията над гражданите в държавата на Оруел. Той е във всеки дом и във всеки ум, котролира всяка мисъл и действие. Никой, обаче, не го е виждал и никой не е сигурен, че той наистина съществува.

Нашата “Партия” (БГ Олигархията) направи груба грешка, когато избирайки Пеевски за шеф на ДАНС реши да персонализира Големия брат и да даде лице на опита си за тотален контрол върху гражданите, политическата опозиция и бизнеса. ДАНС е най-мощната силова институция в държавата, с неограничени правомощия и ресурси за потенциална репресия.

В ръцете на Делян Пеевски, ДАНС действително би имал потенциала, заедно с изкупените медии, влиянието в съда и прокуратурата, да установи тотален контрол върху свободата на гражданите.

За разлика от Големия брат, Делян Пеевски не е анонимен – в България, а вече и по света, много хора са го виждали и добре знаят кой е той. Осветяването на задкулисието и грозната гледка, която се показа от там, доведе до моментален обществен взрив.

Г-н Делян Пеевски, както и всеки български гражданин, е невинен, докато съдът не приеме и отсъди, че е престъпник. С личността си, обаче, той символизира срастването на властите – носител е на поне шесторен конфликт на интереси, като едновременно е политик, магистрат, издател, индустриалец и финансист, държавен агент по сигурнотта и псевдо – общественик.  Биографията и личността на г-н Пеевски съвпада на 100% с  дефиницията за това, кога една олигархия превзема държавата. И с основание, комисарят по право на Европейската комисия Вивиън Рединг, определи личността му като заплаха за сигурността на целия Европейски съюз.

Уж всичко беше “под контрол” или какво е WEB 2.0

Според определението на консултантската компания Макинзи, WEB 2.0 е обобщеното наименование на съвкупност от ново поколение дигитални технологии – блогинг, социални мрежи, тагинг, филтриране, микроплащания, създаване на мета бази данни и инструменти за анализ и прогнозиране, които движат света на бизнеса през последните години.

Технологията изцяло променя начина покойто хората общуват, информират се, забавляват се, избират продукти и формират възгледите си. Потребителите могат сами да създават съдържание, да насочват и предвиждат пазарно поведение.

WEB 2.0 осъществява революция във веригата на добавена стойност, като позволява на компаниите да общуват директно със своите потребители и постоянно да усъвършенстват продукта си според нуждите им. Много от старите бизнес модели умират. Други се променят, за да оцелеят. Светът днес е много по-плосък и мрежов, отколкото пирамидален, както преди.

Същото се случва и в областта на политиката и обществените отношения.

България 2.0

Това, което олигархичният елит не изчисли правилно, е просмукването на WEB 2.0 технологиите в българската политика и обществен живот. Социалните мрежи, форумите и блоговете в голяма степен изместиха традиционните посредници в обществения дебат и обезсмислиха тяхната водеща роля. Ползването на мобилен интернет пък, направи комуникацията моментална и позволи да хората да взаимодействат и да се организират за минути.

Цялата стратегия на Олигархията беше да изкупи и физически да контролира медиите, социологическите агенции, аналитичните неправителствени организации, за да няма обществен коректив на властта. В някаква степен този сценарий успя и след стотици изхарчени милиони роди унизителна имитация на разследваща журналистика и псевдо-дебат.

Междувременно, обаче, политическият разговор се дигитализира. Ролята на традиционните медии намаля. Хората в много, много по-голяма степен се влияят не от това, което медиите на Делян Пеевски им внушават, а от това какво им препоръчват приятелите, чието мнение те уважават и ценят.

Това отношение е директно, абсолютно свободно и не може да бъде купено.  С WEB 2.0 демокрацията в много по-голяма степен е пряка и гражданския контрол много по-ефективен.

Например, ако в медиите на семейството на Делян Пеевски има 100 фоторепортери и оператори, в интернет има над 5 милиона потребители, много от тях с телефони с камери и те могат във всеки момента да се превърнат във фоторепортери, оператори, журналисти и коментатори. Социалните мрежи имат безпогрешен инстинкт към фалша и много често опитите за манипулация имат обратния ефект. Вълната свободни читатели моментално отнася платените провокатори във форумите – т.нар. тролове.  Само някой, който никога не е виждал Фейсбук, може да твърди, че протестите в София са организирани от някакъв център и са платени.

България 2.0 срещу България “1984”

Същността на сегашната политическа криза е умората от имитацията на представителство на интереси. Добрата новина е, че в България има силно гражданско общество и чрез WEB 2.0 има работещ механизъм за граждански контрол, който ще се става дори по-силен с развитието на технологиите.

Защо този път е различно? WEB 2.0 премахва в голяма степен нуждата от посредници в политическия дебат и прави възможно и много по-директно участието на избирателите в управлението.

В бъдеще политическите партии трябва да се съобразят с новата дигитална реалност – връзката с избирателите ще е много по-пряка. Доверието ще се дава и отнема много по-бързо. Както при стоките и услугите, бъдещето на демокрацията ще се промени от развитието на технологията.

В момента по света средната класа протестира срещу корумпираните елити в шест държави. Навсякъде събитията започнаха в мрежата и завършиха с протести на улицата. Събитията на “Площад Нзависимост” и интернет революцията не са чисто български феномен и показват началото на една много силна бъдеща тенденция.

Прилагането на технологиите в политическия процес вече се случва в САЩ и други държави. Вероятно ще отнеме едно поколение, докато те проникнат в законите, и докато сегашните политически елити осъзнаят и приемат, че властта им е драстично редуцирана и върната обратно в ръцете на хората.

Ще има нов опит за подмяна

Основна вина за разпада на институциите имат тези партии, които са били във властта, защото те са предоставили обществените ресурси за частно ползване на малък олигархичен елит. Техните лидери са част от този елит. Отговорност, обаче, носи и днешната опозиция – малките десни партии, които от страх или зависимости, не се противопоставиха.

За разлика от протестите в началото на 90-те и през януари 1997-ма, в момента няма ясен политически представител на желанието за нормална и модерна държава.

Енергията на площадите на България е толкова чиста и силна, че несъмнено създава изкушение у Олигархията да опита поредната подмяна на волята на протестиращите. Има реална опастност гражданите отново да са ограничени да избират само между леви и десни представители на същата олигархия.

“Който владее миналото, владее бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото”, пише Оруел в “1984”. Това е крайъгълният камък на тоталитарната държава и нейната пропаганда. Историческите факти в медиите и книгите се подменят, така че да обслужват максимално интересите на силния на деня.

Похватите на бившата Държавна сигурност се използват и днес. Ако Олигархията е фокусирана върху нещо, то е в непрекъснатото налагане чрез медиите си на тезата че “няма избор”, “всички са маскари, еднакво лоши” и “за когото и да гласувате, пак сме ние”. Така че, “оставете ни на мира да ви управляваме.”

Няма съмнение, че публичните финансови ресурси концентрирани в КТБ и компроматната сила на медиите на Делян Пеевски ще се опитат да овладеят и употребят и този протестен вот. Ще направят опит да очернят всеки независим от тях авторитет и да се маскират зад всеки проект за ново дясно или ново ляво политическо представителство.

Новите партии

Единственият шанс този път да е различно е ако се използват предимствата на WEB 2.0 и мрежовата демокрация – максимално широко участие, директен контрол, прозрачност, ясни ценности и отчетност за действията в реално време. С новата технология гражданите могат да се защитят и сами да правят политика.

Новата връзка избирател – политически представител ще изисква и различен тип политически организации и лидери, които носят новите ценности в политиката. Също така, те трябва да знаят как да насочват енергията и идеите от социалните мрежи към реалната политика. Само така България 2.0 може да победи България “1984”. Ще се случи както в онлайн бизнеса – ще се родят нови партии, които принадлежат на хората и работят за техния интерес. Старите партии или ще се променят, или ще изчезнат.

И последно, не бива да забравяме, че всичко това – ценностите, политическото представителство, споровете за посоката и начина, са само средството. Целта е хората да живеят добре, да са свободни и щастливи.

Свободата започва с това, да можеш да кажеш на глас, че 2+2 = 4.

 

Иво Прокопиев

 

p.s. Два интересни линка към TED лекции за използване на технологията в управлението.

http://www.ted.com/talks/beth_noveck_demand_a_more_open_source_government.html

http://www.ted.com/talks/clay_shirky_how_the_internet_will_one_day_transform_government.html

 

 

 

Hunger games*

След като вестник “Капитал”, преди повече от две години, направи журналистическо разследване за недопустима концентрация на публични средства в една банка и държавна подкрепа за една медийна групировка срещу интересите на всички останали на пазара, редовно, през няколко месеца, съм подлаган на всевъзможни кампании и клевети в медиите на въпросната групировка.

Някои от “скандалните” разкрития бяха толкова нелепи, че предпочeтох да ги отминавам с мълчание. Други се разпадаха под собствената си несъстоятелност. За трети, съм опитвал да отговарям с факти, така че всеки критично мислещ човек да може да прецени. А заглавията от типа “Прокопиев стана йога” съм приемал като виц.

Случва ми се за втори път след като през 2001 година една публикация в “Дневник” за брата на тогавашния главен прокурор Никола Филчев беше последвана от масирани клевети в медиите, разследвания даже. Въпреки че няколко години по-късно всички институции се произнесоха в наша полза и моралната победа беше наша, стилът и методите на оклеветяване оцеляха.

На колегите с които работя, на приятелите си и на тези, които следят последното развитие на кампаниите срещу мен искам да кажа, че не влизам в обяснения с отделни медии не от гузност или страх. За голямо мое съжаление като издател и основател на вестници, ценностите на истинската журналистика са почти напълно загубени – с малки изключения в единични издания и електронни медии, между които нашите, и няколко блога. Последствията за обществото от това са мащабни. В моя личен случай и в случая на много други хора, чиято репутация брутално и безнаказано бива съсипвана, резултатът е, че публичната реакция се обезмисля, защото не сработват журналистическите механизми за добросъвестно разделяне на факти от манипулации. Борбата на такъв публичен терен е като да се бориш с прасе, и от нея няма как да излезеш по-чист отколкото си влязъл.

Завел съм и продължавам да подготвям дела срещу конкретни публикации. Такава ще е реакцията ми и след последната кампания, на която от няколко дни говорител е г-н Николай Бареков и TV7, част от същата медийна групировка.

Позволявам си да напиша в допълнение и това открито писмо не само защото чисто човешки съм втрещен от чутото по мой адрес в ефир. (Олигарх, това мързеливо медийно клише, в което вече не остана смисъл, е най-мекото. Но простете, „гризач”, „трепещ хора”, “престъпник”, репортери, които идват вкъщи да притесняват семейството ми – всичко това минава границите дори на сегашната медийна “нормалност”).

Струва ми се, че се налага също да разгранича пластовете, на които се води актуалната кампания, защото виждам разрушителни тенденции, които засягат не само мен.

Първо, атакува се “Каолин” – една от фирмите, в която акционер е „Алфа финанс”, холдингът, който ръководя. През годините сме развивали и управлявали „Каолин” така, че сега е водещата компания в Източна Европа, дава работа на над 1000 души и е един от най-големите данъкоплатци в някои от най-бедните региони на страната. Целта на безпочвената атака е разваляне на договори и отнемане на бизнес в полза на конкурентни фирми.

Това напоследък се случва не само на нас. За жалост се налага като формула за медиен терор над фирми и предприемачи, на която институциите недалновидно отказват да реагират, а в някои случаи волно или неволно подпомагат. Последствията са, че се отнемат последните шансове за правене на нормален бизнес и привличането на нормални инвеститори в България.

„Каолин” разпространи подробна позиция, защо тезата че произвежданият от фирмата варовик е причина за поскъпването на тока е абсурдна http://kaolin.bg/bg/n/110-p-o-z-i-c-i-q.html. Който се интересува може да я види, добросъвестните журналисти са добре дошли с повече въпроси.

Ток не се прави от варовик и разликите в цената на този материал влияят с части от процента в крайната цена на енергията. „Каолин”, нито е единствен доставчик, нито доставя най-скъпия варовик за електроцентралите. Фактът, че само една от няколко фирми е атакувана, показва че става въпрос за кампания, а не за търсене на истината.

Възможно е цените на конкурентите, които искат враждебно да превземат бизнеса на „Каолин” да изглеждат по-ниски, но само на пръв поглед. Ако обаче и те започнат да плащат законните концесиионни такси, осигуровки, данъци, подпишат същия колективен трудов договор за минния бранш, цената ще е много над тази, на която в момента „Каолин” доставя.

Излиза, че ако си изцяло „на светло”, публична компания, си атакуем. Ако си в сивия сектор, си за пример. В крайна сметка трябва като общество да решим какъв тип бизнес искаме в България.

Второ, атакуват се медиите, които издавам заедно със съдружника ми Теодор Захов – директно и чрез опити за съсипване на моята репутация.

Твърдя, че това се случва заради невъзможността тези медии да бъдат подчинени на политическата конюнктура и поради факта, че те са един от малкото останали острови къдeто свободно се изразяват различни гледни точки. Място, където без излишен патос, но със здрав разум, се казва какво се случва в България.

През последните няколко години, пред очите на цялото общество се извършва подмяна на понятието независима медиа. От коректив на властта, медиите се превърнаха в коалиционен партньор. Политици станаха издатели, а „журналистическото разследване” се изроди в инструмент за оплюване и издаване на присъди като в „Народния съд”. Публично се извършва саморазправа с бизнес и политически конкуренти, масово се насажда страх, нормалните хора се отвращават. Oбществото ни върви с големи крачки назад, към годините от началото на прехода, когато всички основни граждански институции – медии и обществени организации, бяха фалшифицирани.

Държа да стане ясно, че като издатели на „Капитал” и „Дневник” Теодор Захов и аз сме решени с всички средства да защитим правото на изданията да бъдат обективни и независими в позицията си, такива, каквито са били през последните 18 години.

 

Иво Прокопиев

 

* По заглавието на едноименните романи и филм, в които под формата на телевизионно риалити, за развлечение на народа се устройва лов на хора. Тази брилянтна метафора я заемам от Виолета Симеонова, за което предварително й благодаря.

Право на отговор на публикациите на в-к Стандарт от 9 и 16 март 2012

5 април, 2012 Няма коментари

В два броя, от 9 март (петък) и 16 март (петък), вестник „Стандарт” публикува две базово неверни и силно манипулативни статии свързани с мен и дейността на фирмата, която ръководя – „Алфа финанс холдинг“. Статията от 9 март е със заглавие „Еничарят“,  а тази от 16 март е озаглавена „Империя на кредит“.

И двете статии са изпълнени с множество неверни факти и манипулативни интерпретации. Не бих отговарял, ако ставаше въпрос за някой от множеството жълти издания, но заради по-различната претенция на вестник „Стандарт”, смятам за важно читателите му да прочетат следните редове, които отговарят на основните неверни твърдения и внушения в статиите:

За политическите ми амбиции:

Нямам и никога не съм имал амбиции да участвам в политиката или в изпълнителната власт. Ако имах, щях да ги заявя по ясен начин. Не съм „завършвал курсове за премиер в Америка“. Изобщо не знам дали такова обучение съществува, но във всеки случай аз не съм учил нищо в Америка. 

Познавам г-жа Меглена Кунева. Пожелавам й успех, както и на всеки политик, който иска да помогне за модернизацията на страната. В момента, обаче, не поддържам никакви контакти с г-жа Кунева, както и с никой друг от участниците в нейния проект. Абсолютно неверни са твърденията, че съм обещавал „финансиране и логистична подкрепа“ и се надявам чрез нея да участвам като министър в следващото правителство на страната.

Участието ми в обществения живот през последните години е било като представител и защитник на интересите на бизнеса и винаги съм се стремял да спазвам равно отстояние от различните политически партии.

За сделките с държавата:

„Алфа финанс холдинг” , чрез дъщерните си дружества във финансовото си подразделение „Финансиа груп”, е водеща група в областта на корпоративните финанси и инвестиционното банкиране в България по брой сделки и реализирани обороти. Делът на сделките за приватизация на държавни дялове е под една пета от общия обем сделки за последните десет години. Не отговаря на истината твърдението, че успехът се дължи главно на сделки с държавата. В някои от споменатите сделки, като продажбата на мажоритарния пакет на БТК, „Финансиа груп” няма никакво участие. Напротив, във всички сделки на борсата – миноритарния пакет на БТК, ЕВН и други, са постигани цени, които са надвишавали очакванията на пазара и заложените минимални продажни цени. Смесвайки верни с неверни факти, вестник „Стандарт” успява манипулативно да определи като неуспех, всъщност най-успешните и прозрачни сделки реализирани на Българска фондова борса за последните години.

Относно така наречените „600 млн. лв. кредити“:

Друг много популярен мит от жълтата преса, който вестник „Стандарт” също тиражира е, че групата на „Алфа финанс холдинг” има 600 млн.  лв. кредити. Тук се бъркат основни финансови понятия. Всяка фирма има активи и пасиви. Това, че „Алфа финанс холдинг” е голяма структура с голямо балансово число, категорично не означава, че има 600 млн. лв. кредити към банки. В групата има над 30 оперативни компании, всяка от които е жив организъм с активи, пасиви, вземания от клиенти, задължения към доставчици, персонал. Смесването на пасив с банков дълг  и генерални изводи на тази база е меко казано некоректно.

Изваждането на произволни числа за отделни кредити на фирми от кредитния регистър също е некоректно. В кредитния регистър се записва размерът на одобрения кредитен лимит към определена дата в миналото, а не на актуалният му размер. Много често има сериозни разминавания между двете.

По-важно е друго. Това, че една фирма има кредит, не означава че е в лошо финансово състояние. Задълженията на дадена фирма трябва да се преценяват в контекста на стойността на нейните активи, на собствения капитал, на печалбата и пазарния й дял и т.н. Оценявам като злонамерено и манипулативно публикуването на само на отделни позиции от баланса на определени фирми. То цели единствено да създаде недоверие и негативна среда за дейността им. 

„Алфа финанс холдинг” (АФХ) е една от водещите финансови и индустриални групи в страната. Холдингът е и една от малкото големи български компании, които имат публичен одитиран баланс, както и ясна и прозрачна собственост. 

Нито една от фирмите, в които АФХ има контрол, няма необслужвани задължения към банки. Групата е със значителни активи, добре капитализирана и продължава да инвестира, независимо от тежката икономическа ситуация.

АФХ управлява задлъжнялостта към банки си нормално и успешно, като в последните години тя намалява значително, заради процесът на оттегляне на банките от финансиране на икономиката (т.нар. деливъридж). Дори и „Стандарт” отбелязва този факт, между другото. 

Относно твърдението за „Продажби на пожар“:

Основният предмет на дейност на „Алфа финанс холдинг” е да купува и продава дялови участия във фирми, инвестиционни проекти и недвижими имоти. Напълно подвеждащо е внушението, че „положението е зле, защото се разпродават активи на пожар“. За всяка от последните години, групата е участвала в между 40 и 50 значими сделки с активи за своя сметка и за сметка на свои партньори и клиенти. Самият факт, че АФХ е в състояние да поддържа тази активност и в период на тежка финансова криза да привлича капитал и инвеститори, е достоен за уважение, а не за критика.

Това, че групата продава или ликвидира губещи бизнеси, също е напълно нормална търговска практика, която не би следвало да е повод за негативни оценки. Напротив, тя е знак за добро управление на риска и спиране на губещи дейности. 

Относно „Играта на борсата“:

Отново „на заем“ от жълтите медии е и твърдението, че „Алфа финанс холдинг” е претърпяла големи загуби на световните фондови борса по време на финансовата криза. Групата на „Алфа финанс холдинг” не инвестира в портфейли от акции, които се търгуват на международните борси, съответно няма как да претърпи такива загуби.   

Горните редове не са изчерпателни. Те не обхващат и множеството обиди и абсолютно неверни факти и твърдения свързани с дейността на „Икономедиа” и „Каолин”, които са водещи компании в сферите, в които оперират.

Всяка една от фирмите, в които имам участие, спазва законите на страната и се бори за успех на пазара, като разчита на уменията и таланта на своя мениджмънт, а не на протекции, подкрепа от държавата и сервилност към политиците, които са на власт.

 Неверните твърдения и манипулативните и некоректни интерпретации в статиите на „Стандарт” са обида не само за мен лично, но и за професионализма и усилията на над 2500-те души, които работят във фирми на групата „Алфа финанс холдинг” и “Икономедиа”. На тях вестник „Стандарт” също дължи извинение.  

Нито аз, нито някой от колегите в „Алфа финанс холдинг”, бяхме потърсени за информация и коментар по темата от журналистите на вестника. Двете публикации не отговарят на професионалните и етични стандарти за добра журналистика и не би трябвало да бъдат публикувани в издание с амбицията на „Стандарт”.

*правото на отгово беше публикувано с известни съкращения във вестник Стандарт на 2 април 2012