Архив

Статии по ключова дума: ‘Иво Прокопиев’

Интервю пред Дарик радио, 17.07.2013

Водеща: Иво Прокопиев, предприемач и бизнесмен, създател на медийната група „Икономедиа” е гост в студиото ни. Здравейте господин Прокопиев.

Иво Прокопиев: Здравейте.

Водеща: След вчерашния черен ден с трагедията в мина „Ораново”, с една зверска катастрофа, в която загинаха млади българи, надявам се днешния 34-ти ден от протестите да е малко по-добър, макар че, беше съобщено че гладуващия 23 дни Едвин Сугарев е бил приет в болница, състоянието му да е стабилно. Какво се случва в държавата, господин Прокопиев? Има ли шансове да се успокои лятото на родното недоволство, или поне…

успокои лятото на родното недоволство?

Иво Прокопиев: Според мен гражданите си я поискаха обратно. И докато няма видими доказателства, че поне има процес към връщането на институциите във форма, в която те да работят за техния интерес пряко, отговорно и отчетно, няма как да има успокояване.

Водеща: Ясно ли е обаче от кого си искат гражданите? От политиците, от олигархията, от кой? Къде е държавата?

Иво Прокопиев: Не мисля, че между двете има кой знае каква разлика, защото всеки политически елит, който идва на власт, по напълно естествен начин се стреми да създаде олигархично управление с ресурсите на гражданите, на данъкоплатците да възпроизвежда властта си и да стои постоянно на власт. Това е единият начин да обясним това, което се случи с избора на господин Пеевски за шеф на ДАНС. Защото хората видяха, че за каквото и да гласуват, за когото и да гласуват, винаги получават едно и също. И това е адски обезсърчаващо не толкова заради личността на господин Пеевски, колкото заради констатацията и прозрението, че ако в една държава няма върховенство на закона, няма правила, няма отчетност, няма избор и няма свобода на медиите, които да контролират всички други липси, тогава гражданите нямат нищо. Те нямат нито граждански права, нито лични свободи, нито собственост.

Водеща: Какво обаче значи олигарх в България?

Иво Прокопиев: Според мен олигарх навсякъде по света значи едно и също. Олигархията е едно малцинство, което използва ресурсите на икономиката и на обществото, за да възпроизвежда властта си и евентуално да е в състояние да прави династии – да прехвърля от поколение на поколение тази власт.

Водеща: Сигурно няма да съм първата, която ще ви попита, вие приемате ли определението, което някои веднага лепват пред вашето име – олигархът Иво Прокопиев?

Иво Прокопиев: Не го приемам, защото очевидно противоречи на дефиницията олигарх. Ключовото за олигархията е участието, възползването от властта. Точно това в моя случай не е валидно.

Водеща: Защо никой не назовава поименно олигарсите в България? Ясно е, че не можем да сложим толкова рязка граница между бизнеса и политиката. За политически рай е трудно да се мечтае. Олигарси е имало и ще има. Това задкулисие е трудно да го унищожим напълно. Политиката не е само на сцената. Но все пак тук защо не се назовават?

Иво Прокопиев: Така е. Дори заченки на олигархия, някакви части от феномена на олигархията има и в най-успяващите и прозрачни, с най-здрави институции държави, каквито са Нова Зеландия, скандинавските държави, Сингапур. Вероятно и там има такъв части от този проблем, но това не пречи на държавите. Обратното – олигархичните отношения са абсолютно подтиснати и тези, които управляват, управляват по начин, по който да създават стойност, хората да имат възможност да успяват и да забогатяват, създава се обществено благосъстояние и в крайна сметка хората са щастливи.

Водеща: Вие сте известен човек, имате познанства, вероятно няма да скриете, че е имало моменти, в които сте влиял на политиката с мнения, коментари?

Иво Прокопиев: Да.

Водеща: Къде е тази тънка граница между това да повлияеш да се вземе едно законодателно или управленско, правителствено решение?

Иво Прокопиев: Мога да ви дам два примера, в които аз съм участвал. Мисля, че съм повлиял и че е било за добро. Първият пример е въвеждането на 10% корпоративен данък и въвеждането на 10% подоходен плосък данък. Тогава КРИБ и групата около Управителния съвет на КРИБ, особено след като КРИБ беше създаден със сливането на асоциацията на чуждите инвеститори (Българската международна бизнес асоциация – БИБА) и Съюза на работодателите в България, изигра много решаваща роля при консултациите, лобирането и приемането на законодателство, което постави България в една блестяща светлина на инвестиционната карта. В следващите три години България беше втората държава в света по привличане на преки чуждестранни инвестиции на единица Брутен вътрешен продукт, след Хонконг.  Хонконг по принцип би трябвало да се изключи, защото е входната точка за Китай. Това бяха златните години на българската икономика – 2006-а, 2007-а и 2008 година. Ето това е нещо, за което някой е лобирал, то е било правилно и е донесло ползи за всички участници в икономическия и обществения живот. Друг проект, в който пряко съм участвал, е създаването на етичните органи на Съюза на издателите и на Съюза на електронните медии. Заедно с Огнян Златев и с госпожа Гочева сме учредители на фондацията за саморегулация на медиите. Това не проработи толкова успешно, защото голяма част от медиите, след като бяха придобити или изкупени, или по някакъв начин подчинени на политически и на корпоративни интереси, спряха да зачитат тези професионални ценности, професионалната етика, по която работят. Но това е друго нещо, което аз лично съм създал, заедно с експертите от Би Би Си участвахме в създаването.

Няма лошо хората с опит и със знания да участват в създаването на правила и институции. Въпросът е това да е легитимно и институционално. В първият случай аз съм участвал като председател на КРИБ, във втория съм участвал като зам.-председател на Съюза на издателите.

Водеща: Какво се крие зад битката между вас и групата около Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Няма такава битка. Аз лично не водя битка с никой. Това е съвсем елементарен и дълбоко погрешен опит да се представят спонтанните протести, които не са контролирани и не са организирани от никой, да бъдат представени като битка между два кръга, две групи. Това в общи линии са пълни глупости.

Водеща: А как гледате на това, което си коментират хората, в тази ситуация в страната? Някои казват „едни олигарси, обичани от една власт, воюват с други и от това зависи може би кой ще управлява държавата“.

Иво Прокопиев: Това не е вярно. И това, което е за добро, е, че протестът няма лица, няма лидери, защото това е една голяма негативна коалиция срещу самата олигархия. Това е същността на протеста. Той няма как да бъде воден, насърчаван, напътстван и всички глупости, които се говорят. Защото това е инстинктът на гражданите за самосъхранение. Това е моят прочит на тези протести.

Водеща: Не виждате опит за дирижиране?

Иво Прокопиев: Вероятно има, но той е по-скоро от средите на управляващите. По никакъв начин от средите на хората, които като мен мислят по един и същ начин с протестиращите.

Водеща: Докато сме още на темата за олигархията, не са ли еднакво грешни и политиците, и бизнесът за тази своеобразна незаконна любов между пари и власт? Сега всички крещят срещу политиците, а аз не виждам някой да отиде да протестира пред офиса на някой олигарх.

Иво Прокопиев: Мисля, че не са еднакво грешни. Голяма част от протестиращите са собственици на бизнес. Това е средна класа, горна средна класа, предприемачески елит. Те имат много легитимни основания да протестират. Това са хората, които имат активи, семейства, деца, които имат фирми. Те имат право да изискват качество на държавното управление от управляващите и от политиците. Те не получават такова качество. Напротив, получават едно безпардонно нагло отношение и постоянно опит да бъде откраднат общественият ресурс. Има бизнесмени, които играят по правилата на политическата корупция, които политиците им налагат. Има и такива. И за някои, по някой път това е въпрос на оцеляване. Аз не мога да кажа, че съм 100% критичен и не разбирам, защо тези хора са поддали на натиск. Да, има такива, които понякога подават на натиск.

Водеща: Аз говоря за такъв бизнес, който и диктува правила, налага, може би участва в създаването на политически субекти и през годините на прехода е дирижирал появата на един или друг на родната политическа сцена. Защо никой там не протестира?

Иво Прокопиев: Най-опасната част от отношения, за които говорите, е тогава, когато политиците сами поискат да са бизнесът, да са собственици, принципали, на бизнеса, собственици на медии и на икономически групировки. Това е на което сме свидетели сега. Това не е просто един бизнес, който се облагодетелства. Това е самият политически елит. Той иска да притежава физически всичко.

Водеща: Но възможно ли е да сложим някъде ясна граница между пари и власт?

Иво Прокопиев: Гражданите слагат съвсем ясна граница. Това, което става, за мен не е политически проект или опит за насочване към някакъв политически проект. Това е по-скоро създаване на един незаобиколим, за радост, контролен механизъм за неща, които са възможни и за неща, които са невъзможни и недопустими. Трябва да е ясно, че има неща, които няма как да бъдат правени в една демокрация, в една пазарна икономика, където има институции, върховенство на закона и гражданите си разбират интереса и са в състояние да го защитят. Те са на улицата, защото в момента няма друг начин, освен с телата и с гласовете си да си защитят интереса на собственици, на родители, на работници, интелектуалци и всякакви.

Водеща: Вие сте предприемач, бизнесмен, работодател. В момента от вашата камбанария какъв е вашият интерес – стабилна среда и работещ кабинет или избори до дупка? Кой риск е по-голям пред инвеститорите – това да продължи или да има някакъв краен хоризонт?

Иво Прокопиев: Всеки, който разбира как работи световната икономика, как се развиват държавите и как се конкурират помежду си, какви са източниците на икономически растеж, откъде идва стойността, знае, че не може да има богата и успяла държава без върховенство на закона и работещи институции. Тоест това е отправната точка. И тя е много по-важна дори отколкото наличието на природни ресурси, географско положение и така нататък. Ако в една държава няма върховенство на закона тя е обречена на вечна бедност. В момента сме изправени пред въпроса на въпросите, това е може би най-фундаменталното нещо. Въпросът и отговорът на въпроса, който задавате: има ли сили това политическо мнозинства да установи такова върховенство на закона? Има ли сили, обществената, публична легитимност да го направи? Отговорът, според мен, е много очевиден: не. Защото с ходовете, които те направиха, не само един, но най-емблематичният с назначаването на господин Пеевски, те показаха, че отзад има едно грозно нещо, което им пречи да са прозрачни, да работят в интерес на гражданите.

Водеща: Да, но икономисти коментираха теза на Емил Хърсев, четох тези дни, че протестите пречат на икономиката в този им вид, в тази ситуация.

Иво Прокопиев: Всеки протест пречи на икономиката, но въпросът е в какъв план разглеждаме протестите. Ако вярваме, че България има сили да възстанови демократичните механизми, да накара партиите отново да работят за интересите на гражданите, да са отчетни, да има работещи институции и закони, тогава протестите дългосрочно са много полезни. Защото те са първата стъпка в последователността от много стъпки към тази цел.

Водеща: Пет премиера за една година няма ли да са много, защото сега ако падне това правителство, трябва да има служебен премиер и после нови избори? И може би до пет ще ги докараме.

Иво Прокопиев: Не мисля, че броят на премиерите е решаващ в този случай. По-скоро решаващ е общественият разговор накъде сме тръгнали и какви са средствата за постигането на тази цел. Това е много базов въпрос: ние споделяме ли законите и ценностите на ЕС и НАТО или не? До това се свежда. Искаме ли да бъдем европейска държава или искаме да бъдем бананова република, ориенталска държава?

Водеща: А вие виждате ли условия за разговор? Имам чувството, че властта не чува или чува доколкото дограмата на МС пропуска. Протестиращите не искат да чуят никой друг. Тезата за тях е една – оставка, тук и сега и веднага, ясно заявена, въпреки звуците от свирките. Други организации отстрани припяват нещо друго, разговор не се задава.

Иво Прокопиев: За съжаление, трябва да кажа, че властта в общия смисъл, правителството, регулаторите, парламентарното мнозинство продължават да дават храна с действията и бездействията си всеки ден на протестиращите, че е необходима радикална промяна. Искам да ви дам два примера: единият е „Южен поток“- начинът, по който беше уголемен двойно и тройно разходът за проекта; начинът, по който практически България ще бъде лишена от всякакви транзитни такси за неограничен период от време. Отговорът на въпроса нужен ли ни е този проект изобщо, лед като глобалната конюнктура на природен газ е тотално променена. Няма ли други, по-важни за българските потребители на природен газ проекти? Тези въпроси не бяха зададени. Напротив премина се към едно ускорено подписване, както беше с „Белене“ – документ тук, документ там, за да са окаже като случая с „Белене“ – държавата дължи 2 милиарда, без да има нищо. Това е второто „Белене“ за мен – „Южен поток“, напълно непрозрачно, със страшно раздути разходи. Мога да ви дам пример.

Другият голям казус, който е изключително притеснителен, е казусът с покупката на Пенсионен фонд „Доверие“. Това е дори по-страшен казус, защото там става въпрос за очевиден опит някой да бръкне в джобовете на 1,3 млн. българи, които се осигуряват в този фонд. Кой е този някой?

Водеща: Офшорна компания….

Иво Прокопиев: Точно това е проблемът.

Водеща: …свързвана с Цветан Василев…Но същата тази власт мисли със закон да забрани на офшорните фирми да работят с обществени пари, търгове с бюджетни средства….

Иво Прокопиев: Да видим дали са искрени, защото разрешението на тази сделка не зависи от парламента, зависи от Комисията за финансов надзор. И обичайната практика е когато подобна сделка се обявява, да бъдат проведени предварителни консултации – дали купувачът е приемлив за регулаторите или не. Ако регулаторите са казали, че не е бил приемлив, той нямаше да бъде обявен.

Водеща: Като бизнесмен ще бъдете ли по-спокоен от условията си за работа и развитие на дейността си, ако след вот, след два месеца ГЕРБ се върне на власт?

Иво Прокопиев: Не, по никакъв начин не смятам, че една или друга партия в момента, от тези, които в момента са били във властта в последните 6-7 години, е по-добра от останалите или в момента има моралното право да каже „Аз съм много по-добър и ще управлявам по-добре“. Това важи и за ГЕРБ, защото ГЕРБ имаха практически неограничен кредит на доверие и почти цялата власт, възможност да проведат изключително радикални и смели реформи.

Водеща: И нужни, чакани години.

Иво Прокопиев: Нужни, чакани години, да. Имаха целия кредит на доверие, но не го направиха поради политически страх, поради липса на капацитет, поради неразбиране как работи една модерна икономика. Те не са дали доказателства, че са различни.

Водеща: Добре, стоят извън парламента и чакат протестът да ги върне на власт, поне засега. Мислите ли, че енергията на протеста може да мине и в тази посока?

Иво Прокопиев: Аз не мисля, че протестът ражда подкрепа или неподкрепа към някои от старите партии. Ако протестът ражда нещо, то е нов полотически регламент. Някой от участниците в протеста беше казал: „Тук са и новото ляво, новото дясно и новият център“. Тоест изобщо не е противопоставянето между, ГЕРБ и БСП. По-скоро противопоставянето е напред-назад, рационално-нерационално, корупционно-некорупционно…. Това е противопоставянето. То не минава по границата тази партия-онази партия. Всички партии са в един кюп и те заслужено са там.

Водеща: Отвъд искането за нов морал, за ценности, за ясен регламент, контрол и отчетност на политиците, виждате ли алтернативата в този протест? Протестът не задава това ново, което се търси.

Иво Прокопиев: Да, но не трябва и да го очакваме дори от него според мен. Протестът е изблик на инстинкта за самосъхранение на хората. Той няма нито политически цели, вероятно няма и политически амбиции на тези, които са на площада.

Водеща: Казвате за самосъхранение на хората, но ние, българите имаме и силен инстинкт за саморазрушение. Някак не се ли въртим в кръг 23 години?

Иво Прокопиев: Саморазрушението е апатията, което този протест преодоля. Саморазрушението беше, че много успели, умни и хора с възможности се бяха самоизолирали от политиката и този протест ги върна активно в обществения живот на държавата, което само по себе си е много добро и смислено нещо. Много е важно за бъдещето на България.

Водеща: Добре, но с какъв парламент бихме се събудили след два месеца, след едни избори? Аз след Варна съм голям скептик.

Иво Прокопиев: Аз не знам. Истината е, че никой не знае. Наличието на този протест и на тази енергия по улиците обаче показва, че какъвто и да е парламентът и правителството след два или три месеца, ако то е подобно, отново ще има протест и отново ще има избори. Затова казвам, че това е по-скоро контролен механизъм, а не е политически проект или заявка за нещо в политиката.

Водеща: Вие лично имате ли някакви политически планове? Името Ви, кръгът „Капитал“ редовно се спряга като основа за някакви бъдещи политически действия.

Иво Прокопиев: Не, на този етап не планирам нищо конкретно в политиката. Имам достатъчно предизвикателства в други сфери. Ако реша да правя нещо в политиката, ще го обявя по ясен и прозрачен начин. Няма да има нужда жълтите вестници да го обявяват.

Водеща: Нов субект виждате ли като необходим, дори като страничен наблюдател?

Иво Прокопиев: Аз виждам нужда от цялостно преструктуриране на политическото представителство. Защото старото политическо представителство се изроди в олигархия. Трябва да теглим чертата на този период и оттам нататък да се ражда нещо ново. Но това е рационално-интелектуални разсъждение. Аз не знам кои ще бъдат тези нови лидери и партии, как те ще възникнат и така нататък. Това е вече естествен процес, който си иска времето и вероятно ще се развие.

Водеща: Кога се чухте последно с президента Плевнелиев? Подозирам, че във всяко интервю ви питат по нещо за него, защото в миналото ви свързва някакво приятелство.

Иво Прокопиев: Наскоро не сме говорили. През последните 3-4 месеца не сме говорили.

Водеща: Доколко и как смятате за удачно това, което той опитва да прави в тази ситуация? По силите му ли е да накара родните политически лидери да седнат на една маса? Нещо, което дори не се случва.

Иво Прокопиев: Аз го познавам много добре и много отдавна. Той е един честен и умен човек. Според мен, той прави всичко по силите си, за да успокои ситуацията и да не позволи пълен срив на всичко в държавата. Доколко е във възможностите на институцията президент, не мога да кажа, но със сигурност президентството остана една от малкото институции на стабилност и високо обществено доверие.

Водеща: Саша Безуханова обяви един проект тези дни -„България може“. Може ли това да се окаже основа на нова политическа сила? Коментираше се кои хора са около нея, дори и вашето име беше намесено.

Иво Прокопиев: Не. Познавам разбира се Саша Безуханова. С нея заедно работихме по сливането на тези две бизнес организации – СРБ и БИБА, но специално този проект не сме го обсъждали. Тя има някакви свои идеи и виждания. Доколкото четох, по-скоро не е политически проект, а експертен – да бъде като банка кадри, ако правилно съм разбрал идеята.

Водеща: Да, като интернет платформа за обмяна на мнения. Но от толкова мнения не знам кога българите можем да стигнем до някакво общо съгласие накъде вървим в този разговор, който не се случва?

Иво Прокопиев: Важно е, че всяка капка енергия в момента е положителна и трябва да се получи един голям водосбор.

Водеща: Положителна, но се крещи „Оставка“.

Иво Прокопиев: Положителна за България и за бъдещето на българите. Трябва да се получи един водосбор, който малко по малко да се стече в една река и да отиде в някакъв голям басейн. И за радост модерните технологии вече позволяват пряката демокрация и директното участие на гражданите във вземането на решения, които пряко ги засягат. Да бъдат много по-активни.

Водеща: Модерните технологии обаче не стигат до онези краища на България, откъдето хората ни звънят и казват „Там, в София вие хвърляте доматите, обаче ние тук нямаме пари да си купим килограм домати“. Политиците ли опитаха, а защо не и други, които имат интерес от това, да разделят българите на протестиращи и непротестиращи?

Иво Прокопиев: Мисля, че опитът за разделение не е успешен този път, защото поне социологическите данни, които излизат, категорично говорят, че огромното мнозинство от българите подкрепят протеста и неговите цели.

Водеща: Вие се изказахте критично за част от работата, свършена в рамките на миналия мандат, на кабинета „Борисов“.

Иво Прокопиев: Не, по-скоро се изказах критично за несвършената работа. Миналият мандат направи не много на брой неща, които в общи линии бяха смислени. По-скоро аз се изказвам критично срещу нищо-правенето, а не срещу грешките, които са правени. Разбира се, имаше и грешки, но не това според мен е емблемата на миналия мандат. Емблемата е пропиляното време и пропиляната надежда. Защото в период на такава тежка икономическа криза икономиката изисква много по-активно и много по-умно антикризисно управление, за да не се получи това, което се получи – над 100 000 фирми бяха буквално изтребени, липсваше координация между двата основни регулатора – Министерството на финансите и БНБ и това доведе до отлив на над 6 млрд. евро от българската икономика. Което, по технически причини, ако искате, доведе до гигантска нова безработица – 350 000-400 000 нови безработни на пазара и до този срив, който виждаме в момента.

Водеща: Дянков или Цветанов – хората спорят кой е бил според тях по-голямото зло.

Иво Прокопиев: Не мога да кажа…. Не мога да дам такава…

Водеща: Единият ни стегна яко коланите до степен, в която…

Иво Прокопиев: Не е проблемът в стягането на коланите. Проблемът е в липсата на другата част от политиката – антикризисна и антициклична. Бюджетът трябваше да бъде опазен. Защото виждате сега, като няма някой като Дянков, който да пази големите безобразия, започват да стават неща, които изглеждат странно.

Водеща: Притеснителна ли актуализацията на бюджета за тази година според вас и анонсите, че вероятно може би нов дълг ще се емитира?

Иво Прокопиев: В мащабите, в които тя беше обявена, не е притеснителна, защото два процента бюджетен дефицит все още е в допустимите норми, ако бъде спазен. Но вътре има много притеснителни позиции, защото примерно се залага много по-нисък приход от акцизи и от ДДС. От къде идва този по-нисък приход? Дали това не означава по-голяма контрабанда, която бюджетът залага в себе си. И такъв ред въпроси, които могат да бъдат зададени.

Водеща: Ще ви попитам така: какъв финансов ресурс е заложен в сегашната ситуация? Не говоря като пари за протести, някои коментират кой на кого и как плащал. А какво губим и какво печелим при тази власт, при идването на нова власт като залог?

Иво Прокопиев: Дадох един пример, който според мен е много показателен, с цените на недвижимите имоти. Ако България би имала управление, което да е компетентно, грамотно и се справя с предизвикателствата на кризата и банков сектор, който да подкрепя икономиката, а не да цели основно връщането на парите към банките-майки, в момента в икономиката цените на имотите не биха били с 38 на сто по-ниски отколкото през 2008-а. Биха били възстановени, както това стана в абсолютно всички държави в Западна Европа, дори има държави, където са и по-скъпи, и в повечето държави в Източна Европа. Тоест това в пари за всички собственици на имоти, които са над 90 процента от българите, би означавало 85 млрд. лева повече. Това е един много хубав пример, който илюстрира пряко, че качеството на управление, качеството на институциите и върховенството на закона имат значение за благосъстоянието и богатството на всеки български гражданин. 85 млрд. лева е повече отколкото БВП на България за една година.

Водеща: Откакто са започнали протестите почти всеки наш гост питам: добре, утре пада кабинетът, вие имате ли лице, което бихте посочили с ръка на сърце като кадърен и достатъчно обществено приемлива фигура за премиер?

Иво Прокопиев: Нямам и не смятам, че е редно някой като мен да посочва хора за премиер. Мисля, че по-важен е процесът и ако процесът е правилен, той неминуемо ще доведе до възможност някой от способните хора – било отвътре, било отвън – да се нагърби с този тежък кръст.

Водеща: Тези дни си мислех дали правилно някои хора се опитват да говорят, че има добри и лоши олигарси. Не знам има ли такова нещо като добри и лоши олигарси, но се чудех каква е отговорността на – ще използвам тафтология – национално отговорния бизнес в България за това, което е страната след тези 23 години преход? Тези дни прочетох, че китайците дори са ни били по заплати. Минималната заплата там е по-висока от нашата.

Иво Прокопиев: Не само Китай. Повечето държави в Югоизточна Азия са с по-високи минимални заплати – Филипините, Тайланд, Индонезия дори. Държави, които бяха смятани за low cost дестинации, в момента вече се на стандарт, който е по-добър.

Водеща: В смисъл, цената която платиха българите, доколко бизнесът осъзнава…

Иво Прокопиев: Според мен олигархията и нейните медии успяха в някаква степен, не казвам, че са успели напълно, но в някаква степен да наложат на обществото мнението, че всички бизнесмени са крадци и разбойници, че няма разлика, че всички искат едно и също – да ограбват, и така нататък. А това е ключовото разделение, защото има бизнес, има криминален бизнес; има бизнес, който иска сделки от политиците, има бизнес, който иска правила. Трябва да се сложи ясно разграничение между двете. Отговорността на предприемачите във всяка една икономика е водейки се от желанието си да създават стойност и да печелят, да създават работни места и да разделят тази стойност с цялото общество. Това е механизмът навсякъде и неслучайно в цялата световна икономическа история икономическото развитие започва бурно тогава, когато капитализмът е наложен като обществено устройство, когато конкуренцията и желанието на предприемачите да успяват и да печелят започва да бъде водещо. Това е през 16-17 век. От тогава започва експоненциалното развитие на световната икономика. Това е закон, който е действал няколкостотин години. Ние няма да го променим. Няма друг, на който България да може да се опре, освен на предприемаческия си елит. Но той трябва да бъде този, вторият, за който казах – този, който иска правила, а не корупционни сделки.

Водеща: На финала, засега един невероятен сценарий, но пък биха ли ви изненадали, ако ГЕРБ, БСП и ДПС седнат на една маса и направят нов кабинет?

Иво Прокопиев: Не. Всичко е възможно. Пак казвам, не е въпросът вече кой прави кабинета, няма никакво значение. Важното е, че тази енергия е вън и важното е, че този кабинет трябва от първия ден да му е ясно кое може и кое не може. Хубавото е, че има ясна граница вече.

Водеща: Има ясна граница, с тези думи на Иво Прокопиев завършва интервюто ни.

17.07.2013 година

„Дарик радио”

Иво Прокопиев с интервю пред БНР, 11 юли 2013 г.

Програма „Хоризонт“ на Българско Национално Радио, предаване „12+3“

Водещ: Предприемачът Иво Прокопиев е първият ни събеседник в „12+3”. Няма да ви го представям много. Знаете, той е бивш председател на КРИБ, създател на медийната група „Икономедия”. Здравейте, добър ден.

Иво Прокопиев: Здравейте. Добър ден на слушателите.

Водещ: С вас ще говорим за политика, за икономика. Да започнем от напрежението по улиците. Споделяте ли мнението, че напрежението, което наблюдаваме от почти един месец по улиците на София и на по-големите градове в страната е в резултат на борбата, битката между кръга около Корпоративна банка и кръга „Капитал”? Вече открито политиците говорят за това. Станишев, депутатите от ДПС Йордан Цонев мисля…

Иво Прокопиев: Това, бих казал, че е доста елементарно и невярно обяснение. Опит да бъде обяснен един голям проблем, който всъщност е на съвсем друго място. Големият проблем, според мен, е изцяло ценностен и осъзнаването всъщност на голяма част от средната класа за какво става въпрос в България, в институциите на България, в демократичните традиции и закона на страната, стана възможно толкова много хора спонтанно и абсолютно автентично да излязат и да изразят този свой ценностен протест.

Водещ: Как се отнасяте обаче към твърденията, че всъщност част от кръга „Капитал” подклажда тези протести? Говори се за огромни суми, които се дават на протестиращи.

Иво Прокопиев: Това за сумите са откровени лъжи, а иначе че кръга „Капитал” или вестник „Капитал” споделя тези ценности, това е факт за последните двадесет години, защото всеки вестник е възможно най-публичната институция. Той излиза седмично, има вече сайт, в който всеки може да влезе и да провери ценностите. Идеологията на „Капитал” е една и съща…

Водещ: Тук не става дума само за един вестник, за една медийна група, а за целия бизнес кръг, както около вас, така и около банкера Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Пак казвам, това е много елементарен и дълбоко неверен опит от страна на политиците да обяснят на обществото, да излъжат обществото за пореден път за това, което се случва. А това, което се случва е всъщност много грозна подмяна на основните ценности на демокрацията и на пазарната икономика.

Водещ: Но все пак се наблюдава някаква „война” да го нарека между отделни групи. Припомням ви интервюто на Цветан Василев преди време, в което ви свърза директно с президента… Оставаме с впечатлението, че наистина някакви бизнесмени, хората ги наричат олигарси, в по-голяма степен, се борят за това кой да вкара повече депутати, политици в управлението, за да може да се облагодетелства по някакъв начин.

Иво Прокопиев: Този въпрос вероятно трябва да го зададете на Цветан Василев и Делян Пеевски, не е към мен.

Водещ: Вие не наблюдавате подобно нещо?

Иво Прокопиев: Аз наблюдавам в последните пет години истерична кампания срещу мен лично, срещу вестниците, срещу групата фирми, които ръководя, срещу много от хората, с които сме съмишленици. Едно поколение в бизнеса, само защото ме познават или по някакъв начин са били заедно в борд или в друга регистрация заедно с мен. Това е, пак казвам, това е опит за дискредитиране на едно от малкото останали, независими медийни групи в държавата, за да може да бъде наложено тотално информационно затъмнение и тотален контрол върху обществения дебат. Защото, спомнете си кога „Капитал” за пръв път писа за проблема с концентрацията на държавните пари в Корпоративна банка и какъв голям проблем е срастването на медийна власт, на институционална власт и на политическо влияние. Спомняте ли си кога стана това? Преди пет години.

Водещ: Преди няколко години.

Иво Прокопиев: Преди много години. Тогава започна и тази истерия.

Водещ: Да уточним, каква е ценностната разлика между вас и кръга Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Става дума за два абсолютно различни светогледа. Говорим за разликата между фасадна демокрация и истинска демокрация. Говорим за разликата между политическа корупция, корупция и политически зависимости и свободна конкуренция и бизнес, който се прави по правила. Говорим за купени от политици медии, които разпространяват изцяло и единствено кампании, които обслужват икономическите и политическите интереси на своите собственици и за свободни медии, където може да има различни мнения, не непременно еднакви, но хората са свободни да си изразят мнението. Говорим за разликата между криминален и политически зависим бизнес и бизнес. Тези разграничения много ясно трябва да бъдат сложени, защото са в основата на това каква икономика и какво общество искаме да изградим. Много хора в един момент разбраха съвсем очевидното, че ако няма върховенство на закона, ако няма свободни медии –  няма защита на собствеността и на личността. Всеки може да бъде разследван, преследван, дискриминиран, изнудван и оплют.

Водещ: Смятате ли, че тези неща за които говорите по отношение на кръга около Корпоративна банка, бизнесмени и политици, които се опитват да влияят навсякъде и във всичко, до известна степен се отнася и до вас, до начина, по който вие през изминалите години сте се развивали?

Иво Прокопиев: По никакъв начин, защото първо винаги съм гледал да стоя на абсолютно равно отстояние от възможните политически сили и винаги съм отстоявал тези ценности, за които ви казах. Да има правила и спрямо тези правила добра качествена управленска икономическа политика. Такава политика би довела до това активите на всички предприемачи да могат да нарастват и всички да могат да забогатяват. Това е моята лична философия и тя е личала във всичко, което публично съм правил. Така че, няма…

Водещ: Много хора обаче не мислят така. Искате ли да ви прочета едно мнение? Явор Дачков от Фейсбук тази сутрин….

Иво Прокопиев: Не, не искам… Защото има хиляди такива говорители, които са фалшиви…

Водещ: Не, той напомня за това, че някога вие сте се облагодетелствали около приватизацията по времето на Костов, от близките си отношения. След това, цялата ви медийна група, целият този бизнес кръг започва да подкрепя царя…

Иво Прокопиев: Това не е вярно…

Водещ: …След това създавате специална телевизия например, за да може да подпомогнете и Синята коалиция и Бойко Борисов…

Иво Прокопиев: Това просто не е вярно. Мога да ви дам пример. Ако си спомняте миналата година протестите на Орлов мост, предишното правителство реагира с абсолютно същия рефлекс. Пак някакви кръгове му бяха виновни, тогава изфабрикуваха поредната кампания, че варовикът от „Каолин” вдига цената на тока и т.н. Тогава още бившият премиер Борисов, ТВ7 и въпросната машина за разпространяване на лъжи и клевети в обществото, работеха заедно. Не може едновременно да имате такъв тип враждебно отношение на няколко последователни правителства и в същото време някой да казва, че съм се облагодетелствал по някакъв начин от връзките си с властта. Точно обратното. Винаги съм гледал да стоя много далеч…

Водещ: Хората ви приемат като един от олигарсите, да ви кажа. Считате ли се за такъв?

Иво Прокопиев: Не, но ето и вие ми кажете… вие сте информиран човек …

Водещ: Моето мнение е най-малко важно, вие считате ли се за един от олигарсите срещу които хората протестират на улицата?

Иво Прокопиев: Добре, дайте ми дефиниция за олигарх?

Водещ: Не знам вашата представа каква е.

Иво Прокопиев: Не, не, вие кажете каква е дефиницията за олигарх? Олигархията какво е? …

Какво е олигархията? Това е контрола на един малък елит, на едно малцинство, върху институциите, медиите и политическата власт, който се използва за лично облагодетелстване и възпроизводство на тази власт. Няма според мен човек, който да е бил по-далеч от политическата власт в последните петнадесет години в България, от мен.

Водещ: Сега ви обвиняват обаче, че се занимавате с политически инженеринг, и че вие стоите зад… десния блок, който се създава, вероятно, зад нови партии, които ще се създадат до следващите…

Иво Прокопиев: Трябва да имаме отговорност към думите. Хайде, обяснете ми как точно стоя, какво значи „стои зад еди кой си“?

Водещ: По начина, по който… също се твърди, че има такива обвинения към неправителствените организации около вас… Иван Кръстев…

Иво Прокопиев: Вижте, има хора, които мислят свободно, за които просто границата беше премината с назначението на господин Пеевски за шеф на ДАНС. Защото по някакъв начин това се превърна в материално олицетворение на срастването на всички власти в един човек и в персонализацията на всички тези принципни проблеми, за които говорихме. Това просто беше капката, която преля чашата. Оттам нататък изцяло търсене на несъществуващи връзки и конспирации за обезценят ефекта и правото на тези хора свободно да изразят какво мислят. Те имат това право, защото средната класа е тази, която плаща данъците в държавата, която създава работните места и която създава брутния вътрешен продукт на тази държава. Тя има право да изисква от тези, които я управляват качествено управление.

Водещ: От КРИБ поискаха оставката автоматично на сегашните управляващи. Какво си представяте, че ще се случи, ако те наистина излязат и си подадат днес оставката? Нови избори и кого вкарваме в парламента?

Иво Прокопиев: Според мен няма политически и граждански, няма нито лесен, нито еднозначен сценарий. Не е възможно отсега да се каже какво ще се случва. Важно е, че има едно ниво на обществен контрол върху институциите, което според мен е постигнато и много трудно ще бъде разрушено. Тоест това е проява на инстинкта за самосъхранение на нацията в момента. Понеже няма други средства, институции и регулатори са хванати и работят не за интересите на гражданите и на фирмите, а за интересите на този малък олигархичен елит, гражданите нямат друг начин да се защитят освен физически с телата си и с гласовете си да застанат пред тези институции и да искат те да работят за тях. Те всъщност са техни, ама само на книга.

Водещ: Така е. Но тези хора докога ще продължат да стоят на улиците и очаквате ли в крайна сметка правителството да подаде оставка?

Иво Прокопиев: Не знам, как мога да кажа.

Водещ: Добре, ако правителството подаде оставка, както настоява КРИБ, какво се случва? Връща се Бойко Борисов- споделяте ли тази хипотеза? И как се отнасяте към неговото управление?

Иво Прокопиев: В случая важно е да има просто някакъв път, пътна карта към нормализация на обществените отношения и на политическия живот. Трябва да бъде дадена възможност политическите партии да се върнат в ролята си, да бъдат отчетни и отговорни към своите избиратели. В момента те не са. Просто не са. Няма връзка между избирателите дори на тези партии, които в момента управляват, техните интереси и това, което става в реалното управление.

Водещ: Но за да се промени това би трябвало да има нов Изборен кодекс или промени в сегашния и избирането на съвсем нови хора, които не са обвързани до такава степен с бизнес кръговете. За това трябва време.

Иво Прокопиев: Да и трябва да има много по-голям контрол и много по-голяма възможност за участие на гражданите във вземането на решенията, които тях лично ги засягат.

Водещ: Как се отнасяте към управлението на Бойко Борисов?

Иво Прокопиев: В кой смисъл? Смятам, че той също допринесе за фасадната демокрация и фасадното управление в един малко по-различен смисъл от този, за който говорихме досега – институционален, защото всъщност част от екипа на правителството бяха много смислени и умни хора, с добри биографии и способности, но зад тях провежданата политика беше в общи линии политика на нищорправене. Правителството не проведе нито една от съществените структурни реформи и всъщност за последните няколко години България лази по корем икономически. Тя е около нулата и тя е около нулата само заради голямото количество европейски пари, които влязоха. Ако този ефект се елиминира в България икономиката е в свиване, в контракция. Неслучайно безработицата нараства с 400 хиляди души и 100 хиляди фирми бяха закрити и така нататък.

Водещ: След като правителството на Борисов всъщност падна много бизнесмени се оплакаха от това, че са били рекетирани. Вие бил ли сте рекетиран или хората около вас под някаква форма?

Иво Прокопиев: Не, аз за себе си не мога да кажа, че съм бил.

Водещ: Или сте работили добре с…?

Иво Прокопиев: Не, не мога да кажа, че съм бил рекетиран нито мога да кажа, конкретно да кажа, че някой е бил враждебно настроен от институциите спрямо нашите фирми. Но това, което мога да кажа като критика към политиката, към икономическата политика, към антикризисната политика е, че такава отсъстваше.

Мога да ви дам следния пример, който е много според мен показателен за това какво се е случило в България. 73 процента от богатството на българите е в недвижими имоти. Към днешна дата то съставлява 139 милиарда лева. А от началото на кризата от 2008-ма до км края на 2012-та цените на недвижимите имоти са спаднали с 38 процента и не са се възстановили. За разлика от практически всички други държави в Западна и повечето от Източна Европа. Тоест загубата в стойност от лошото управление на българските граждани е 85 милиарда лева. 85 милиарда лева е повече от БВП на България за една година. Искам да кажа, че има много пряк и голям, легитимен интерес. Това е най-простият пример, защото всеки разбира от недвижими имоти и тяхната стойност. Това е най-простият пример, за да се види пряката връзка между благосъстоянието на хората и качеството на икономическата политика и качеството на институционалната среда.

Водещ: В тази връзка първите стъпки на сегашното управление – как оценявате мерките в социалната сфера, добре знаете, говори се евентуално за увеличаване на минималната заплата, няма да бъде от 1 октомври както се очакваше, вероятно от следващата година, така или иначе това е един реверанс към бизнеса, беше подчертано, еднократните помощи за първокласниците. Увеличава се броят на хората, които получават енергийни помощи и още редица облекчения и за пенсионерите, които хората очакват.

Иво Прокопиев: Аз смятам, че това са разумни мерки, навременни. Действително затягането на колана едновременно от страна и на финансовия сектор и на държавата през бюджета доведе до това, че цената на кризата я платиха обикновените хора, домакинствата и фирмите със своите фалити и с безработицата, която бяха принудени да предизвикат. По отношение на хората, на най-засегнатите от кризата слоеве, това е абсолютно навременно и правилен ход, но той е много малък и частичен. Не виждам дебат за голямата картина, не виждам дебат за преструктурирането на икономиката и не виждам разбиране откъде идва икономическия растеж. Докато този разговор не започне няма как ние с магическа пръчка да започнем да растем икономически отново, да привличаме инвестиции и да създаваме работни места.

Водещ: Нямаме наистина никакъв растеж и протести по улиците на София, като не се знае това правителство колко дълго ще се задържи. Кой инвеститор би дошъл в България според вас?

 

Иво Прокопиев: Да, абсолютно, за това всичко започва от началото на разговора – няма кой инвеститор да дойде, докато има висок политически риск. Елиминирането на политическия риск е първото нещо, което инвеститорите искат да видят.

Водещ:А елиминирането минава през оставката на сегашното правителство?

Иво Прокопиев: Означава доверие на гражданите на една държава в собственото им правителство.

Водещ: Пак се връщаме, да, към протестите, но пък хората казват – София не е България.

Иво Прокопиев: Това, което гледах като социологически данни е, че осемдесет и няколко процента подкрепят протестите.

Водещ: Това знаете ли, че пак идва, има твърдение, че идва от кръга около вас, които искат да създадат нова дясна партия.

Иво Прокопиев: Значи вижте, пак казвам, вие сте опитен човек и ми кажете – има ли социологическа агенция през последните 15 години, която по-честно и по-почтено, непредубедено, да е отразявала изборните резултати и винаги да е познавала освен Алфа Рисърч? Има ли такава? Не, вие ми кажете, нали следите политическия процес.

Водещ: Нека да не даваме…

Иво Прокопиев: Тоест имаме ли основание да не й вярваме този път? Не, това общество трябва да стъпи на някакво доверие все пак, на някаква репутация.

Водещ: От опит знам, че трябва да подлагаме много неща на съмнение заради това, че не се оказва кой, не е ясно в първия момент кой какви интереси кога защитава, именно заради тези кръгове, за които си говорим вече половин час с вас. За цената на тока какво мислите? Вие имате също интереси в този сектор и тези мерки, които бяха предприети за намаляване.

Иво Прокопиев: Мисля, че двата доклада на Световната банка и на ЕК дават дефиниция на проблемите и възможните решения. Мерките, които са предложени в енергийния сектор са в тази посока. Разбира се, аз нямам детайлна информация, нямам представа как тези принципи, които бяха обявени, ще бъдат приложени в конкретния модел за ценообразуване. Това предстои да видим. Тогава ще бъде възможно да направя и по-конкретен коментар. Но в момента това, което като посока е зададено е правилното и единствено възможно. Енергийният сектор е доста сложен, защото в него има сплит на всички възможни интереси, обществени и икономически и той в последните седем-осем години и повече бих казал, страда от хронична недостатъчност на професионализъм. От нищо друго. Той страда от липсата на експертност и капацитет.

Водещ: Но това, което се случва с намаляването не е ли същото? Идва ново правителство, което знае, че трябва да намали цените на тока просто, защото в началото на годината имаше протести и казват ние ще го намалим с пет процента. След това тръгваме да търсим по какъв начин можем да съберем тези 5 процента, за да не ги взимаме от хората. Това ли е механизмът, по който се случват нещата?

Иво Прокопиев: Аз имам резерви към този тип анонси, че идваме ние и намаляваме…

Водещ: Не се ли получи така?

Иво Прокопиев: Не, така се получи, да. Но смятам, че пакетът мерки е правилният. Няма много други възможности. Има резерви в системата, пакетът мерки ги е адресирал. Въпросът е да видим как ще бъдат приложени.

Водещ: Днес Саша Безуханова обявява проект, малко по-късно ще говорим с нея в това предаване, „България може”. Вие имате ли отношение към него?

Иво Прокопиев: Нямам никакво отношение. Познавам Саша Безуханова и й пожелавам успех.

Водещ: Не знаете дали е политически проект?

Иво Прокопиев: Не знам нищо. Не сме говорили наскоро.

Водещ: Благодаря. Иво Прокопиев.

Иво Прокопиев: Благодаря.

11.07.2013 година

България 2.0 срещу България “1984”

За пръв път прочетох “1984” през 90-те, преди 20 години, и я бях позабравил в детайлите. Наскоро я прочетох отново. Трудно могат да се намерят по-бляскави образи за тоталитарната държава и общество от дадените от Оруел в средата на миналия век.

Аналогиите с опитите за създаване на посттоталитарен модел зад фасадата на демокрация в България се набиват на очи сами. Партията в “1984” има три основни лозунга:

ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

През последните години в България се налагаше модел на управление, при който в ролята на “Партията” от държавата “Океания” на Оруел, влезе олигархичен политически и бизнес елит. Чрез механизмите на политическата корупция и икономическото подтисничество, той опитва да абсолютизира контрола си върху българското общество и неговите ресурси. Пътят към тази цел мина през разбиване и опит за подчининяване на всички независими институции, включително съд, прокуратура, силови ведомства, медии, независими регулатори и граждански организации.

Войната е мир

Воденето на непрекъснати войни при държавата “Океания” има двоен смисъл – за отвличане на вниманието на обществото от истинските му проблеми и за изразходване на цялата новосъздадена стойност в икономиката за превъоръжаване, за да може жизненият стандарт на населението да бъде поддържан едва на жизнения минимум. Познато звучи, нали?

Държавата България за радост е в НАТО, и не може сама да води истински войни. Иначе, кой знае. Но пък те бяха успешно заменени от политическите войни, медийните скандали, етническото напрежение. Всичко това беше в арсенала за отвличане на вниманието и за отбягване на въпроса защо правителствата не правят нищо за подобряване на живота на българските граждани.

Липсата на политики, на реформи, на идеи за бъдещето се заместваше от непрекъснати битови свади и персонални атаки. В нито един момент спорът не беше по същество – какво се предлага и какви са последствията, а моментално се прехвърляше към оплюване на говорителя и търсене на негови лични слабости.

Свободата е робство

Свободата започва с правото да кажеш, че 2+2 = 4, пише Оруел. Българите усетиха с кожата си, че се готвят отново да им го отнемат.

Няма никакво съмнение, че в основата си протестът за оставката на правителството е ценностен, а енергията по улиците и площадите идва от инстинкта за самосъхранение. Хората са абсолютно наясно, че ако основните принципи на демокрацията за разделение на властите и свобода на изразяване се погазват, всичко останало е без абсолютно никакво значиние. Без върховенство на закона, няма как да има защита на правото на собственост и неприкосновеност на личните права и свободи.

Невежеството е сила

Култът към невежеството, стъпи на два паралелни процеса. Първият, на постоянно нарастваща некомпетентност на държавното управление.

Всяка идея за модернизация се пакетираше като криминален или корпоративен интерес. Нищоправенето се институционализира като най-вярната политика на всяко от последните три правителства. Нито един от сериозните проблеми – справяне с икономическата криза, образованието, здравеопазването, социалната сфера, безработицата,  конкурентоспособност и т.н., не беше дори докоснат.

Успехът в управлението стана равен на поддържането на паралелна реалност за успехите на властта в медиите.

Вторият процес беше на подчиняване на медиите. Нуждата от поддържане на лъжата жива, доведе до неистово желание за контрол на медиите – чрез тяхното придобиване и/или поставянето им в икономическа зависимост. Тук бяха хвърлени наистина сериозни пари и усилия. Създаде се привидно впечатление, че общественото мнение вече е под пълен контрол. Останалите тук-там острови на свобода бяха систематично оплювани и подлагани на тормоз. Усещането за постигната безалтернативност вероятно е било една от най-важните предпоставки за скъсване на връзката с реалността и налагането на каднидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

Големият брат

Преди да заживее като риалити шоу, Големия брат е символът на Партията и оръжието за контрол на Партията над гражданите в държавата на Оруел. Той е във всеки дом и във всеки ум, котролира всяка мисъл и действие. Никой, обаче, не го е виждал и никой не е сигурен, че той наистина съществува.

Нашата “Партия” (БГ Олигархията) направи груба грешка, когато избирайки Пеевски за шеф на ДАНС реши да персонализира Големия брат и да даде лице на опита си за тотален контрол върху гражданите, политическата опозиция и бизнеса. ДАНС е най-мощната силова институция в държавата, с неограничени правомощия и ресурси за потенциална репресия.

В ръцете на Делян Пеевски, ДАНС действително би имал потенциала, заедно с изкупените медии, влиянието в съда и прокуратурата, да установи тотален контрол върху свободата на гражданите.

За разлика от Големия брат, Делян Пеевски не е анонимен – в България, а вече и по света, много хора са го виждали и добре знаят кой е той. Осветяването на задкулисието и грозната гледка, която се показа от там, доведе до моментален обществен взрив.

Г-н Делян Пеевски, както и всеки български гражданин, е невинен, докато съдът не приеме и отсъди, че е престъпник. С личността си, обаче, той символизира срастването на властите – носител е на поне шесторен конфликт на интереси, като едновременно е политик, магистрат, издател, индустриалец и финансист, държавен агент по сигурнотта и псевдо – общественик.  Биографията и личността на г-н Пеевски съвпада на 100% с  дефиницията за това, кога една олигархия превзема държавата. И с основание, комисарят по право на Европейската комисия Вивиън Рединг, определи личността му като заплаха за сигурността на целия Европейски съюз.

Уж всичко беше “под контрол” или какво е WEB 2.0

Според определението на консултантската компания Макинзи, WEB 2.0 е обобщеното наименование на съвкупност от ново поколение дигитални технологии – блогинг, социални мрежи, тагинг, филтриране, микроплащания, създаване на мета бази данни и инструменти за анализ и прогнозиране, които движат света на бизнеса през последните години.

Технологията изцяло променя начина покойто хората общуват, информират се, забавляват се, избират продукти и формират възгледите си. Потребителите могат сами да създават съдържание, да насочват и предвиждат пазарно поведение.

WEB 2.0 осъществява революция във веригата на добавена стойност, като позволява на компаниите да общуват директно със своите потребители и постоянно да усъвършенстват продукта си според нуждите им. Много от старите бизнес модели умират. Други се променят, за да оцелеят. Светът днес е много по-плосък и мрежов, отколкото пирамидален, както преди.

Същото се случва и в областта на политиката и обществените отношения.

България 2.0

Това, което олигархичният елит не изчисли правилно, е просмукването на WEB 2.0 технологиите в българската политика и обществен живот. Социалните мрежи, форумите и блоговете в голяма степен изместиха традиционните посредници в обществения дебат и обезсмислиха тяхната водеща роля. Ползването на мобилен интернет пък, направи комуникацията моментална и позволи да хората да взаимодействат и да се организират за минути.

Цялата стратегия на Олигархията беше да изкупи и физически да контролира медиите, социологическите агенции, аналитичните неправителствени организации, за да няма обществен коректив на властта. В някаква степен този сценарий успя и след стотици изхарчени милиони роди унизителна имитация на разследваща журналистика и псевдо-дебат.

Междувременно, обаче, политическият разговор се дигитализира. Ролята на традиционните медии намаля. Хората в много, много по-голяма степен се влияят не от това, което медиите на Делян Пеевски им внушават, а от това какво им препоръчват приятелите, чието мнение те уважават и ценят.

Това отношение е директно, абсолютно свободно и не може да бъде купено.  С WEB 2.0 демокрацията в много по-голяма степен е пряка и гражданския контрол много по-ефективен.

Например, ако в медиите на семейството на Делян Пеевски има 100 фоторепортери и оператори, в интернет има над 5 милиона потребители, много от тях с телефони с камери и те могат във всеки момента да се превърнат във фоторепортери, оператори, журналисти и коментатори. Социалните мрежи имат безпогрешен инстинкт към фалша и много често опитите за манипулация имат обратния ефект. Вълната свободни читатели моментално отнася платените провокатори във форумите – т.нар. тролове.  Само някой, който никога не е виждал Фейсбук, може да твърди, че протестите в София са организирани от някакъв център и са платени.

България 2.0 срещу България “1984”

Същността на сегашната политическа криза е умората от имитацията на представителство на интереси. Добрата новина е, че в България има силно гражданско общество и чрез WEB 2.0 има работещ механизъм за граждански контрол, който ще се става дори по-силен с развитието на технологиите.

Защо този път е различно? WEB 2.0 премахва в голяма степен нуждата от посредници в политическия дебат и прави възможно и много по-директно участието на избирателите в управлението.

В бъдеще политическите партии трябва да се съобразят с новата дигитална реалност – връзката с избирателите ще е много по-пряка. Доверието ще се дава и отнема много по-бързо. Както при стоките и услугите, бъдещето на демокрацията ще се промени от развитието на технологията.

В момента по света средната класа протестира срещу корумпираните елити в шест държави. Навсякъде събитията започнаха в мрежата и завършиха с протести на улицата. Събитията на “Площад Нзависимост” и интернет революцията не са чисто български феномен и показват началото на една много силна бъдеща тенденция.

Прилагането на технологиите в политическия процес вече се случва в САЩ и други държави. Вероятно ще отнеме едно поколение, докато те проникнат в законите, и докато сегашните политически елити осъзнаят и приемат, че властта им е драстично редуцирана и върната обратно в ръцете на хората.

Ще има нов опит за подмяна

Основна вина за разпада на институциите имат тези партии, които са били във властта, защото те са предоставили обществените ресурси за частно ползване на малък олигархичен елит. Техните лидери са част от този елит. Отговорност, обаче, носи и днешната опозиция – малките десни партии, които от страх или зависимости, не се противопоставиха.

За разлика от протестите в началото на 90-те и през януари 1997-ма, в момента няма ясен политически представител на желанието за нормална и модерна държава.

Енергията на площадите на България е толкова чиста и силна, че несъмнено създава изкушение у Олигархията да опита поредната подмяна на волята на протестиращите. Има реална опастност гражданите отново да са ограничени да избират само между леви и десни представители на същата олигархия.

“Който владее миналото, владее бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото”, пише Оруел в “1984”. Това е крайъгълният камък на тоталитарната държава и нейната пропаганда. Историческите факти в медиите и книгите се подменят, така че да обслужват максимално интересите на силния на деня.

Похватите на бившата Държавна сигурност се използват и днес. Ако Олигархията е фокусирана върху нещо, то е в непрекъснатото налагане чрез медиите си на тезата че “няма избор”, “всички са маскари, еднакво лоши” и “за когото и да гласувате, пак сме ние”. Така че, “оставете ни на мира да ви управляваме.”

Няма съмнение, че публичните финансови ресурси концентрирани в КТБ и компроматната сила на медиите на Делян Пеевски ще се опитат да овладеят и употребят и този протестен вот. Ще направят опит да очернят всеки независим от тях авторитет и да се маскират зад всеки проект за ново дясно или ново ляво политическо представителство.

Новите партии

Единственият шанс този път да е различно е ако се използват предимствата на WEB 2.0 и мрежовата демокрация – максимално широко участие, директен контрол, прозрачност, ясни ценности и отчетност за действията в реално време. С новата технология гражданите могат да се защитят и сами да правят политика.

Новата връзка избирател – политически представител ще изисква и различен тип политически организации и лидери, които носят новите ценности в политиката. Също така, те трябва да знаят как да насочват енергията и идеите от социалните мрежи към реалната политика. Само така България 2.0 може да победи България “1984”. Ще се случи както в онлайн бизнеса – ще се родят нови партии, които принадлежат на хората и работят за техния интерес. Старите партии или ще се променят, или ще изчезнат.

И последно, не бива да забравяме, че всичко това – ценностите, политическото представителство, споровете за посоката и начина, са само средството. Целта е хората да живеят добре, да са свободни и щастливи.

Свободата започва с това, да можеш да кажеш на глас, че 2+2 = 4.

 

Иво Прокопиев

 

p.s. Два интересни линка към TED лекции за използване на технологията в управлението.

http://www.ted.com/talks/beth_noveck_demand_a_more_open_source_government.html

http://www.ted.com/talks/clay_shirky_how_the_internet_will_one_day_transform_government.html

 

 

 

Hunger games*

След като вестник “Капитал”, преди повече от две години, направи журналистическо разследване за недопустима концентрация на публични средства в една банка и държавна подкрепа за една медийна групировка срещу интересите на всички останали на пазара, редовно, през няколко месеца, съм подлаган на всевъзможни кампании и клевети в медиите на въпросната групировка.

Някои от “скандалните” разкрития бяха толкова нелепи, че предпочeтох да ги отминавам с мълчание. Други се разпадаха под собствената си несъстоятелност. За трети, съм опитвал да отговарям с факти, така че всеки критично мислещ човек да може да прецени. А заглавията от типа “Прокопиев стана йога” съм приемал като виц.

Случва ми се за втори път след като през 2001 година една публикация в “Дневник” за брата на тогавашния главен прокурор Никола Филчев беше последвана от масирани клевети в медиите, разследвания даже. Въпреки че няколко години по-късно всички институции се произнесоха в наша полза и моралната победа беше наша, стилът и методите на оклеветяване оцеляха.

На колегите с които работя, на приятелите си и на тези, които следят последното развитие на кампаниите срещу мен искам да кажа, че не влизам в обяснения с отделни медии не от гузност или страх. За голямо мое съжаление като издател и основател на вестници, ценностите на истинската журналистика са почти напълно загубени – с малки изключения в единични издания и електронни медии, между които нашите, и няколко блога. Последствията за обществото от това са мащабни. В моя личен случай и в случая на много други хора, чиято репутация брутално и безнаказано бива съсипвана, резултатът е, че публичната реакция се обезмисля, защото не сработват журналистическите механизми за добросъвестно разделяне на факти от манипулации. Борбата на такъв публичен терен е като да се бориш с прасе, и от нея няма как да излезеш по-чист отколкото си влязъл.

Завел съм и продължавам да подготвям дела срещу конкретни публикации. Такава ще е реакцията ми и след последната кампания, на която от няколко дни говорител е г-н Николай Бареков и TV7, част от същата медийна групировка.

Позволявам си да напиша в допълнение и това открито писмо не само защото чисто човешки съм втрещен от чутото по мой адрес в ефир. (Олигарх, това мързеливо медийно клише, в което вече не остана смисъл, е най-мекото. Но простете, „гризач”, „трепещ хора”, “престъпник”, репортери, които идват вкъщи да притесняват семейството ми – всичко това минава границите дори на сегашната медийна “нормалност”).

Струва ми се, че се налага също да разгранича пластовете, на които се води актуалната кампания, защото виждам разрушителни тенденции, които засягат не само мен.

Първо, атакува се “Каолин” – една от фирмите, в която акционер е „Алфа финанс”, холдингът, който ръководя. През годините сме развивали и управлявали „Каолин” така, че сега е водещата компания в Източна Европа, дава работа на над 1000 души и е един от най-големите данъкоплатци в някои от най-бедните региони на страната. Целта на безпочвената атака е разваляне на договори и отнемане на бизнес в полза на конкурентни фирми.

Това напоследък се случва не само на нас. За жалост се налага като формула за медиен терор над фирми и предприемачи, на която институциите недалновидно отказват да реагират, а в някои случаи волно или неволно подпомагат. Последствията са, че се отнемат последните шансове за правене на нормален бизнес и привличането на нормални инвеститори в България.

„Каолин” разпространи подробна позиция, защо тезата че произвежданият от фирмата варовик е причина за поскъпването на тока е абсурдна http://kaolin.bg/bg/n/110-p-o-z-i-c-i-q.html. Който се интересува може да я види, добросъвестните журналисти са добре дошли с повече въпроси.

Ток не се прави от варовик и разликите в цената на този материал влияят с части от процента в крайната цена на енергията. „Каолин”, нито е единствен доставчик, нито доставя най-скъпия варовик за електроцентралите. Фактът, че само една от няколко фирми е атакувана, показва че става въпрос за кампания, а не за търсене на истината.

Възможно е цените на конкурентите, които искат враждебно да превземат бизнеса на „Каолин” да изглеждат по-ниски, но само на пръв поглед. Ако обаче и те започнат да плащат законните концесиионни такси, осигуровки, данъци, подпишат същия колективен трудов договор за минния бранш, цената ще е много над тази, на която в момента „Каолин” доставя.

Излиза, че ако си изцяло „на светло”, публична компания, си атакуем. Ако си в сивия сектор, си за пример. В крайна сметка трябва като общество да решим какъв тип бизнес искаме в България.

Второ, атакуват се медиите, които издавам заедно със съдружника ми Теодор Захов – директно и чрез опити за съсипване на моята репутация.

Твърдя, че това се случва заради невъзможността тези медии да бъдат подчинени на политическата конюнктура и поради факта, че те са един от малкото останали острови къдeто свободно се изразяват различни гледни точки. Място, където без излишен патос, но със здрав разум, се казва какво се случва в България.

През последните няколко години, пред очите на цялото общество се извършва подмяна на понятието независима медиа. От коректив на властта, медиите се превърнаха в коалиционен партньор. Политици станаха издатели, а „журналистическото разследване” се изроди в инструмент за оплюване и издаване на присъди като в „Народния съд”. Публично се извършва саморазправа с бизнес и политически конкуренти, масово се насажда страх, нормалните хора се отвращават. Oбществото ни върви с големи крачки назад, към годините от началото на прехода, когато всички основни граждански институции – медии и обществени организации, бяха фалшифицирани.

Държа да стане ясно, че като издатели на „Капитал” и „Дневник” Теодор Захов и аз сме решени с всички средства да защитим правото на изданията да бъдат обективни и независими в позицията си, такива, каквито са били през последните 18 години.

 

Иво Прокопиев

 

* По заглавието на едноименните романи и филм, в които под формата на телевизионно риалити, за развлечение на народа се устройва лов на хора. Тази брилянтна метафора я заемам от Виолета Симеонова, за което предварително й благодаря.

Право на отговор на публикациите на в-к Стандарт от 9 и 16 март 2012

5 април, 2012 Няма коментари

В два броя, от 9 март (петък) и 16 март (петък), вестник „Стандарт” публикува две базово неверни и силно манипулативни статии свързани с мен и дейността на фирмата, която ръководя – „Алфа финанс холдинг“. Статията от 9 март е със заглавие „Еничарят“,  а тази от 16 март е озаглавена „Империя на кредит“.

И двете статии са изпълнени с множество неверни факти и манипулативни интерпретации. Не бих отговарял, ако ставаше въпрос за някой от множеството жълти издания, но заради по-различната претенция на вестник „Стандарт”, смятам за важно читателите му да прочетат следните редове, които отговарят на основните неверни твърдения и внушения в статиите:

За политическите ми амбиции:

Нямам и никога не съм имал амбиции да участвам в политиката или в изпълнителната власт. Ако имах, щях да ги заявя по ясен начин. Не съм „завършвал курсове за премиер в Америка“. Изобщо не знам дали такова обучение съществува, но във всеки случай аз не съм учил нищо в Америка. 

Познавам г-жа Меглена Кунева. Пожелавам й успех, както и на всеки политик, който иска да помогне за модернизацията на страната. В момента, обаче, не поддържам никакви контакти с г-жа Кунева, както и с никой друг от участниците в нейния проект. Абсолютно неверни са твърденията, че съм обещавал „финансиране и логистична подкрепа“ и се надявам чрез нея да участвам като министър в следващото правителство на страната.

Участието ми в обществения живот през последните години е било като представител и защитник на интересите на бизнеса и винаги съм се стремял да спазвам равно отстояние от различните политически партии.

За сделките с държавата:

„Алфа финанс холдинг” , чрез дъщерните си дружества във финансовото си подразделение „Финансиа груп”, е водеща група в областта на корпоративните финанси и инвестиционното банкиране в България по брой сделки и реализирани обороти. Делът на сделките за приватизация на държавни дялове е под една пета от общия обем сделки за последните десет години. Не отговаря на истината твърдението, че успехът се дължи главно на сделки с държавата. В някои от споменатите сделки, като продажбата на мажоритарния пакет на БТК, „Финансиа груп” няма никакво участие. Напротив, във всички сделки на борсата – миноритарния пакет на БТК, ЕВН и други, са постигани цени, които са надвишавали очакванията на пазара и заложените минимални продажни цени. Смесвайки верни с неверни факти, вестник „Стандарт” успява манипулативно да определи като неуспех, всъщност най-успешните и прозрачни сделки реализирани на Българска фондова борса за последните години.

Относно така наречените „600 млн. лв. кредити“:

Друг много популярен мит от жълтата преса, който вестник „Стандарт” също тиражира е, че групата на „Алфа финанс холдинг” има 600 млн.  лв. кредити. Тук се бъркат основни финансови понятия. Всяка фирма има активи и пасиви. Това, че „Алфа финанс холдинг” е голяма структура с голямо балансово число, категорично не означава, че има 600 млн. лв. кредити към банки. В групата има над 30 оперативни компании, всяка от които е жив организъм с активи, пасиви, вземания от клиенти, задължения към доставчици, персонал. Смесването на пасив с банков дълг  и генерални изводи на тази база е меко казано некоректно.

Изваждането на произволни числа за отделни кредити на фирми от кредитния регистър също е некоректно. В кредитния регистър се записва размерът на одобрения кредитен лимит към определена дата в миналото, а не на актуалният му размер. Много често има сериозни разминавания между двете.

По-важно е друго. Това, че една фирма има кредит, не означава че е в лошо финансово състояние. Задълженията на дадена фирма трябва да се преценяват в контекста на стойността на нейните активи, на собствения капитал, на печалбата и пазарния й дял и т.н. Оценявам като злонамерено и манипулативно публикуването на само на отделни позиции от баланса на определени фирми. То цели единствено да създаде недоверие и негативна среда за дейността им. 

„Алфа финанс холдинг” (АФХ) е една от водещите финансови и индустриални групи в страната. Холдингът е и една от малкото големи български компании, които имат публичен одитиран баланс, както и ясна и прозрачна собственост. 

Нито една от фирмите, в които АФХ има контрол, няма необслужвани задължения към банки. Групата е със значителни активи, добре капитализирана и продължава да инвестира, независимо от тежката икономическа ситуация.

АФХ управлява задлъжнялостта към банки си нормално и успешно, като в последните години тя намалява значително, заради процесът на оттегляне на банките от финансиране на икономиката (т.нар. деливъридж). Дори и „Стандарт” отбелязва този факт, между другото. 

Относно твърдението за „Продажби на пожар“:

Основният предмет на дейност на „Алфа финанс холдинг” е да купува и продава дялови участия във фирми, инвестиционни проекти и недвижими имоти. Напълно подвеждащо е внушението, че „положението е зле, защото се разпродават активи на пожар“. За всяка от последните години, групата е участвала в между 40 и 50 значими сделки с активи за своя сметка и за сметка на свои партньори и клиенти. Самият факт, че АФХ е в състояние да поддържа тази активност и в период на тежка финансова криза да привлича капитал и инвеститори, е достоен за уважение, а не за критика.

Това, че групата продава или ликвидира губещи бизнеси, също е напълно нормална търговска практика, която не би следвало да е повод за негативни оценки. Напротив, тя е знак за добро управление на риска и спиране на губещи дейности. 

Относно „Играта на борсата“:

Отново „на заем“ от жълтите медии е и твърдението, че „Алфа финанс холдинг” е претърпяла големи загуби на световните фондови борса по време на финансовата криза. Групата на „Алфа финанс холдинг” не инвестира в портфейли от акции, които се търгуват на международните борси, съответно няма как да претърпи такива загуби.   

Горните редове не са изчерпателни. Те не обхващат и множеството обиди и абсолютно неверни факти и твърдения свързани с дейността на „Икономедиа” и „Каолин”, които са водещи компании в сферите, в които оперират.

Всяка една от фирмите, в които имам участие, спазва законите на страната и се бори за успех на пазара, като разчита на уменията и таланта на своя мениджмънт, а не на протекции, подкрепа от държавата и сервилност към политиците, които са на власт.

 Неверните твърдения и манипулативните и некоректни интерпретации в статиите на „Стандарт” са обида не само за мен лично, но и за професионализма и усилията на над 2500-те души, които работят във фирми на групата „Алфа финанс холдинг” и “Икономедиа”. На тях вестник „Стандарт” също дължи извинение.  

Нито аз, нито някой от колегите в „Алфа финанс холдинг”, бяхме потърсени за информация и коментар по темата от журналистите на вестника. Двете публикации не отговарят на професионалните и етични стандарти за добра журналистика и не би трябвало да бъдат публикувани в издание с амбицията на „Стандарт”.

*правото на отгово беше публикувано с известни съкращения във вестник Стандарт на 2 април 2012