Архив

Статии по ключова дума: ‘пазар на труда’

Печалбата от АЕЦ и НЕК – за пенсии!

10 септември, 2009 Няма коментари

Интервю за в. „24 Часа“, 9 септември 2009

Автор: Лиляна Филипова
P0202546K
Акциите от летища, пристанища, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, приходите от държавни имоти като АЕЦ „Козлодуй“, „Евксиноград“, агенцията „Дипломатически имоти в страната“ (бившето БОДК) да отидат за пенсии още сега, предлага шефът на Конфедерацията на работодателите в България Иво Прокопиев. Това щяло да компенсира спада на приходите на НОИ след намаляването на осигуровките с 2%.
За да работят качествено и почтено, чиновниците трябвало да вземат заплати като в частна фирма.

– Г-н Прокопиев, можете ли да гарантирате, че в отговор на намалените осигуровки бизнесът ще запази 100 хил. работни места и няма да реже заплатите?

– Бизнесът е в изключително тежко положение и му предстои поне още една трудна година. Ако догодина осигуровките бъдат намалени с 2%, около 500 млн. лв. ще останат във фирмите, и то в най-коректните. Това ще е сериозна глътка въздух. Дали това значи 100, или 110 хил. запазени места, никой не може да каже.

– Според анализ на НОИ резултатът от намаляването на вноските последните 9 г. е над 8 млрд. лв. печалба за бизнеса, срещу което няма кой знае каква заетост и повишени доходи.

– Това е силно спекулативна и дори вредна гледна точка. За този период безработицата спадна до 6%, бе една от най-ниските в Европа. Имаше явно изсветляване на трудовите отношения. Заплатите растяха с производителността. Икономиката изживя златен период – 4,5-5% среден ръст годишно. Ако това не е позитивен ефект! И в момента безработицата нараства доста бавно, което е косвено доказателство, че фирмите държат на персонала си.

– Ще вдигнете ли минималните осигурителни прагове?

– В браншовете, които не са толкова засегнати от кризата, е възможно. В част от услугите например. Пазарите на цветни метали също са се възстановили. В машиностроенето, в текстилната промишленост обаче е абсурд. По-скоро разговорът ще бъде с колко да се намалят. Иначе базата за самоосигуряващите се, естествено, трябва да расте.

Намаляването на осигуровките е удар точно в сърцето на проблема. Бизнесът ще бъде адекватен, но тази мярка трябва да бъде подкрепена от още три, за да даде ефект – по-лесно използване на почасовия труд, увеличаване на неплатения отпуск и увеличаване на допустимия извънреден труд. Всичко това страшно би облекчило работодателите, защото поръчките идват изключително неритмично, трябва да се изпълняват много бързо. Без гъвкаво редуване на извънреден труд и отпуски ще е трудно фирмите да оцелеят.

– Неплатеният отпуск сега е 30 дни годишно. Вие колко повече искате?

– 90. От това работникът няма да губи трудов стаж. Това е инструмент, който е в полза и за работника, и за работодателя. Ако не може да пусне хората си в неплатен отпуск, работодателят ще се принуди от 10 работници да освободи двама. Иначе ще ги запази. Заинтересовани са и двете страни. Работодателите не трябва да се разглеждат като хора, стремящи се единствено да съкращават персонал. Всяка фирма се развива благодарение на служителите си

– Защо искате да се увеличи извънредният труд? Какво печели бизнесът, след като трябва да плаща повече?

– Печели по-голяма гъвкавост. Поръчките в последно време идват, когато най не ги очакваш, и трябва да се реагира светкавично. Сега по Кодекса на труда нормата за извънредния труд е до 150 часа годишно, ние искаме до 360. Възможността за повече извънреден труд значи, че средносписъчният състав на фирмата може да е по-малък. В противен случай има риск или да фалираш, или да се окажеш без капацитет.

– Как ще се запълни дупката в бюджета на общественото осигуряване?

– Частично това може да стане с вдигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, с въвеждане на лични осигурителни вноски за държавната администрация. Това обаче не може напълно да компенсира дефицита. Единственото решение за фундаментално стабилизиране на първия пенсионен стълб е част от държавните активи да минат към него. Става дума за акциите от летища, пристанища, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, за приходите от държавни имоти като АДИС, „Евксиноград“, примерно ги изброявам. Държавата все още е колосален собственик и управлява имуществото си съвсем лошо. Управлението трябва да се подобри, а доходите от него да подкрепят пенсионната система. Тези средства биха могли да капитализират първия стълб и да подпомогнат сегашните пенсионери. Всъщност това ще е разширение на функциите на Сребърния фонд. 50% от средната му годишна доходност ще отиват за стратегически демографски резерв, а останалите да служат като приход за настоящите плащания на пенсиите. За да може Сребърният фонд да има стабилизационна функция, той трябва да е 10 пъти по-голям от сега. И включването на тези активи е единственият начин. Това е и справедливо, и правилно дългосрочно.

– Държавата вече осигурява 44% от пенсиите чрез данъци. Толкова ли е опасно ли е това увеличение на дела й? Ще се стигне ли до национализация, до равни пенсии за всички без оглед на осигурителния принос?

– Не. Осигурителният принос пак ще определя разликата между пенсиите. Когато вноските се намалят еднакво за всички, пропорционално разликата в приноса остава същата. Просто приходът в системата е по-малък. Оттам нататък просто трябва ресурс за запълване на дупката. Няма опасност от уравниловка. Така или иначе държавата трябва да намери радикално решение и то не е по посока на по-голямо натоварване на осигурените.

– Смятате ли, че плоският данък трябва да се комбинира със семейното подоходно облагане?

– Трябва да има елемент на насърчаване на многодетните семейства, но плоският данък трябва да остане като база. За всяко дете може да има разход от данъчната основа, която не се облага. Едно от малкото ни предимства на международните инвестиционни пазари са ниските данъци. Глупаво би било да се откажем от това.

– Трябва ли да се въведе данък „лукс“?

– Не. Много по-нормално е да се мисли за повишаване на акцизите върху някои видове горива, върху алкохол и цигари, върху някои луксозни стоки. Специалната ставка обаче върху луксозното потребление ще го ликвидира.

– Виждате ли скоро изход от кризата?

– Частично възстановяване на капиталовия пазар вече има през последните седмици. Разбира се, възможен е нов спад. От ключово значение за икономиката са политическите мерки за възстановяване на външното доверие, членството в еврозоната, достъпът до еврофондовете. Другият важен момент е възстановяване на достъпа на фирмите до банков кредит, който в момента се свива.

България трябва да докаже, че може да се пребори с корупцията и с организираната престъпност, да покаже, че политиците и институциите не се срастват с нея.

Погрешно е да се говори за замразяване на заплатите в администрацията, но е задължително да се овладеят разходите за администрация. Там държавните чиновници трябва да останат по-малко, но добре платени, за да са ефективни. Не е проблемът, че шефът на НЕК взема 10 000 лв., за да управлява фирма с 3,8 млрд. лв. активи и 3 млрд. приходи от продажби.

Проблемът е, че премиерът взема 2000 лв. и носи отговорността да управлява държавата. Това е ключов въпрос. Трябва да избягаме от лицемерието, че държавните чиновници трябва да са с ниски заплати, защото на всички им е тежко. Борбата с корупцията минава както през страх от наказание, така и през осигуряване на възнаграждение, съответстващо на поетата отговорност. Заплатите на чиновниците и на служителите в държавните фирми трябва да са сравними с частния сектор. Иначе не можем да очакваме почтеност и качествена работа. Ако този въпрос не се реши сега, в началото на мандата, много от реформите ще се провалят.