Архив

Статии по ключова дума: ‘Цветан Василев’

Интервю за „Тази неделя“ по bTV, 23 юли 2017

Водеща: Прокуратурата кацна на Луната с дизелов двигател. Обвинителният акт по мега делото „КТБ“ е вече в съда. Увеличават ли се шансовете някой ден да разберем кой е мега крадецът? Мой гост сега е бизнесменът Иво Прокопиев. Здравейте и добро утро.

Иво Прокопиев: Здравейте, добро утро.

Водеща: Сега, казвам Луната, защото ръководителят на спецпрокуратурата, Иван Гешев, сравни сложността на работата на неговите колеги, разследващи аферата КТБ със сложността на това да кацнеш на Луната с дизелов двигател. Как ви се струва прилуняването на прокуратурата?

Иво Прокопиев: Първо искам да кажа, че вече полетите до Луната не са нещо толкова екзотично, нито са толкова скъпи. Възможни са от 2028г. и струват само 10 хил. долара т.е. абсолютно неабсурдно нещо е да отидеш на Луната. Съвсем конкретно ако трябва да коментирам – човекът, който ги организира, Ричард Брансън, беше в София преди три седмици.

Водеща: Това е полезна информация.

Иво Прокопиев: Това е за господата от прокуратурата. Да знаят, че има такава възможност. А иначе сравнението на прокуратурата с дизелов двигател, може би е адекватно, защото наистина степента на подготвеност на българските следователи и прокурори да разследват доста сложен казус и непозната и неясна за тях материя като една банка и механизмите, по които тя работи, наистина е такава. Вероятно е било сложно.

Водеща: И тук може би ще се съгласите, че наистина е ставало въпрос за огромна по обем работа. Разбирам, че обвинителният акт 15 хил. страници, което е..не знам.

Иво Прокопиев: Аз имах една учителка по литература, която казваше, че краткостта е белег на таланта. Явно това качество не е присъщо на държавното обвинение, защото колкото и сложен да е казуса, никой казус, какъвто и да е, няма нужда от 14 хил. страници. С това не съм съгласен, че са били нужни. По-скоро в такъв обем информация винаги същността, вероятността, същността да бъде загубена, е много голяма.

Водеща: Ето това са част от страховете, но ще видим, бъдещето ще каже дали те ще се оправдаят. Есенцията, господин Прокопиев, на обвинителния акт. 18 са обвиняемите. На върха на тази престъпна схема според прокуратурата стои господин Цветан Василев, който е обвинен в 146 престъпления. Впечатлен ли сте?

Иво Прокопиев: Впечатляващо е наистина. Но искам да разделим нещата на две – има наказателна отговорност, която аз не мога да коментирам, защото нито съм юрист, нито имам общо с този казус, но има и обществена отговорност, която мога да коментирам, защото по някаква причина съм опонент на този модел от самото начало на неговото възникване. И обществената отговорност е, че като теглим чертата за българските данъкоплатци и за българското общество ще липсват едни 4,5 до 5 млрд.лв. загуба – финансова щета от наличието на модела КТБ. За да си го представят хората – това е, което държавата създава като нов продукт в рамките на две години. Т.е. казусът КТБ ще струва на българското общество две пропуснати години.

Водеща: Две години вървим назад заради…

Иво Прокопиев: Две години стоим на едно място. Това, което създаваме две години поред, ще отиде за попълване на дупките в КТБ.

Водеща: Погледнах преди да влезем в студиото, една любопитна сметка сте си направил.

Иво Прокопиев: Да. От къде идва тази дупка, ако говорим на финансов жаргон – 4,5 млрд.лв? Най-общо казано, тя идва от три основни групи дейности, които са били извършвани в КТБ, докато тя е била работеща банка, а и след това във времето на несъстоятелността. Около 1/3 от този ефект идва от финансиране на медии, финансиране на политически проекти и кредити, които са давани, за да обслужват въпросните медии и политически проекти – партията на господин Бареков, медийната империя на господин Пеевски, печатницата на медийната империя на господин Пеевски, телевизионния проект ТВ7, да не ги изброявам – много са. Обществото горе-долу има представа къде са отишли тези пари. Плюс доста политически партии, спортни организации и изобщо дейности, които са неприсъщи за една банка.

Втората голяма група, може би най-голямата, са чисто инвестиционни грешки, заради начина, по който е функционирала банката с лошо управление, с липса на качествен риск мениджмънт вътре в банката и липса на банков надзор. На достатъчно качествен надзор от двата финансови регулатора – Банковия надзор и Комисията за финансов надзор. Т.е. тук говорим за още около 1,5 – 2 млрд. И третата част от липсващите 4,5 – 5 млрд. са пари, които са, идват от лошото управление на самата несъстоятелност. От лошото управление на банковите активи след нейното затваряне и от разходите по несъстоятелността, които са доста завишени. Голяма част от активите, всъщност, финишираха в чужди ръце, а не в ръцете на кредиторите на банката. Всички големи предприятия, като започнете от БТК, Булгартабак, Техномаркет и т.н., в момента не са достъпни за кредиторите на банката. Т.е. тези три етапа според мен имат в различна степен различни хора, които носят обществената отговорност за това този феномен да бъде такъв, какъвто е.

Водеща: Хайде към имената, които отсъстват в обвинителния акт. В хода на разследването няма никакви данни, че Делян Пеевски има каквато и да е връзка с КТБ. Както казаха от прокуратурата – не са виновни и Путин, и Обама. Тях също ги няма в обвинителния акт.

Иво Прокопиев: Това е неуместно сравнение. Наистина е доста крещяща. Набиваща се на очи е тази липса, защото публична тайна е, а и всички знаем, че ролята на господин Пеевски, изобщо на подкрепата на ДПС за развитието на КТБ беше ключова. Взаимодействието между медиите, които КТБ финансира, медийната група на господин Пеевски и нейното обществено поведение също е ключова, за да може този обществен модел да се разраства. Подкрепата на държавата, която въпросната схема осигуряваше чрез достъп до различни сделки или до депозити на държавни предприятия в банката в един много критичен за цялата останала икономика момент, също беше решаващ.

Водеща: Обяснете ми само каква е разликата – как всички знаят, всички знаем, т.е. има някаква публична тайна, но няма нито едно доказателство?

Иво Прокопиев: Не, според мен има десетки, да не кажа стотици доказателства, защото правенето на бизнес е формален процес, има преводи, има договори за заем, има трансфери на пари, има факти къде са финиширали тези активи в момента. Повечето от тях са под контрола на господин Пеевски, не са под контрола на синдиците на КТБ. Т.е. прокуратурата не може да си затвори очите пред факта, че голяма част от активите на КТБ в момента са в групата на господин Пеевски.

Водеща: Още едно отсъстващо име – Иван Искров, като гуверньор на БНБ. Всъщност той е споменат в тези 15 хил. листа, за които говорим с вас, като свидетел, но не и като обвиняем. Обвиняемите са Цветан Гунев и Румен Симеонов. Защо?

Иво Прокопиев: Пак трябва да разграничим наказателната от обществената отговорност. Не мога да коментирам наказателната част, но мога да кажа, че отговорността е и на двата финансови регулатора. Не само на БНБ, защото КТБ беше и публично дружество и в групата на КТБ имаше много дейности, които са регулирани от Комисията за финансов надзор. Очевидно, освен господин Пеевски, другите набиващи се, липсващи имена, са на господин Иван Искров и господин Стоян Мавродиев, които тогава ръководеха двата финансови регулатора.

Водеща: Шеф на Комисията за финансов надзор беше тогава Стоян Мавродиев, да.

Иво Прокопиев: Шефа на Комисията за финансов надзор.

Водеща: И как да си обясним липсата им?

Иво Прокопиев: С избирателното поведение на прокуратурата. Със своето поведение прокуратурата, според мен, действа както на времето действаше политическата част на Държавна сигурност – като политическа полиция. Прокуратурата е повече фокусирана в това да селективно да избира кого да обвинява и да атакува публично, за да го дискредитира според това дали той е някакъв опонент на господин Пеевски или на управляващите, които и да са те в момента. А не според това да защитава някаква законност или някакви принципи пред обществото. Така че на този принцип доста селективно са избрани хората, които да бъдат споменати, и са избрани тези, които да бъдат пропуснати.

Водеща: Вие самият бяхте разпитван от прокуратурата по това мега дело като свидетел, заедно с лица като сегашния министър на отбраната – Краси Каракачанов, съпругата на Сергей Станишев – Моника, актьора Влади Въргала. Разкажете какво ви пита прокуратурата и какво говорихте?

Иво Прокопиев: Аз не разбрах точно защо ме извикаха на този разпит.

Водеща: Как така не разбрахте ?

Иво Прокопиев: Защото нямаше отношение към казуса КТБ. По-скоро в касата на господин Василев беше намерена някаква папка с компромати – главно изрезки от жълтите медии на господин Пеевски за мен. Показаха ми ги и ме попитаха имам ли някакъв коментар и аз им казах – нямам.

Водеща: В касата на Цветан Василев папка с компромати срещу вас.

Иво Прокопиев: Срещу мен, да. Това беше. То не беше и разпит – за 2 минути приключи.

Водеща: Какво беше съдържанието на тези компромати срещу вас?

Иво Прокопиев: Извлечения от търговския регистър какви фирми притежавам,  публикации в медиите на господин Пеевски – нищо конкретно. Нямаше фокус в папката, една дебела папка от събрани материали.

Водеща: Вие имахте ли пари в КТБ?

Иво Прокопиев: Не.

Водеща: Нито лев?

Иво Прокопиев: Нито лев.

Водеща: Моля ви тук и сега, след като говорим за КТБ и Цветан Василев да хвърлите повече светлина върху онази история, в която Цветан Василев ви заплашва с убийство. Всъщност за нея, тук само ще припомня на нашите зрители, разбрахме не от кого да е, а от премиера Борисов в края на миналата година, когато той беше за втори мандат премиер. В едно интервю той разказа как вие сте отишъл при него изплашен, че Цветан Василев иска да ви убие. И тъй като знам, че всяка история, която не е изяснена обрасва с много митове и легенди. Дайте да кажем истината за убийството.

Иво Прокопиев: Добре, наистина да изясним. Имаше информация в 2010-та, 2011-та година за подготвено покушение срещу мен. Дали тази информация е била истинска или фалшива само с цел да предизвика стрес и уплаха, не мога да преценя.

Водеща: Изплашен ли бяхте тогава?

Иво Прокопиев: При всички положения не е приятно, ако човек научи такава информация за себе си. Дали съм се уплашил и това е променило по някакъв начин публичното ми поведение? Видно от последните събития – не.

Водеща: Заминахте за Сингапур?

Иво Прокопиев: Да, след това. Решението да заминем за Сингапур не беше изцяло продиктувано от тази ситуация. Просто човек има нужда да сменя малко климата и средата, в която живее.

Водеща: Толкова ли е страшно да се признае.

Иво Прокопиев: Имаше и други причини.

Водеща: Че понякога си бил изплашен. В това няма нищо лошо според мен.

Иво Прокопиев: Няма нищо лошо, просто казвам, че уплаха не е думата. По-скоро омерзение и отегчение от този непрекъснат натиск. Това е по-точното обяснение.

Водеща: От къде беше тази информация от 2010-та.

Иво Прокопиев: От някакви партньорски служби към българските служби. Но това, което искам да кажа е, че конкретна информация за господин Василев нямаше. Нито аз съм твърдял някога подобно нещо.

Водеща: Имало ли е такава среща, бил ли сте при тогавашния премиер Бойко Борисов.

Иво Прокопиев: О, разбира се – да. Говорихме с Борисов за този инцидент. Той беше информиран.

Водеща: А вие искахте от него защита?

Иво Прокопиев: Не, то как да осигури защита. По-скоро държавните служби, компетентни да се занимават с тази материя, си свършиха работата.

Водеща: Как си свършиха работата?

Иво Прокопиев: Извършиха необходимите проверки и каквото трябваше.

Водеща: И се оказа, че Цветан Василев не иска да ви убие?

Иво Прокопиев: Не, по-скоро нямаше нищо, доколкото разбирам.

Водеща: Нямаше реална заплаха.

Иво Прокопиев: Нямаше реална заплаха.

Водеща: И за вас и за семейството ви?

Иво Прокопиев: Да.

Водеща: Сега седем години по-късно спокоен ли сте? За вас, за съпругата ви? За децата ви?

Иво Прокопиев: Мисля, че няма физическа заплаха или поне ни се иска да няма. Вижте, когато човек толкова дълго време е в общественото пространство всъщност сам си избира дали да го е страх. Тоест, аз съм си избрал да не ме е страх. И това е. Решил съм кои са важните неща, кои са важните ценности и принципи и позиции, които отстоявам и не зависимо от натиска, който продължава да бъде оказван върху мен, не с физически заплахи, с институционална репресия, която в много случаи е много по-страшно от физическите заплахи.

Водеща: Как сте натиснат, по какъв начин? С какви лостове?

Иво Прокопиев: По всякакви начини. С непрекъснати проверки, прокурорски обвинения, с натиск върху служители на фирмите ми. Но не сме се събрали да говорим за това. Това е част от модела КТБ и част от модела Делян Пеевски, който извършва този натиск. Ако погледнете всички обвинени хора от държавното обвинение, те имат един общ знаменател, който е много ясен – прозападни хора, които са опоненти на Делян Пеевски. Това са, може би, над 30 – 40 човека в последните две години

Водеща: И това е много силно казано.

Иво Прокопиев: Това е вярно. Дайте си труд, напишете на един лист всички обвинени от Прокуратурата обществени фигурни. Естествено не говорим за криминални престъпници или джебчии.

Водеща: Е, Румен Овчаров, например, какво общо има с профила, който описвате?

Иво Прокопиев: Опонент на Пеевски. Или едното, или другото.

Водеща: Или Петър, как се казваше бившия министър на икономиката. Петър…

Иво Прокопиев: Опонент на Делян Пеевски.

Водеща: Опонент на Делян Пеевски? Добре, може би знаете повече от мен. Сега помните ли, че при предишната ни среща казахте, че схемата, пирамидата КТБ е била възможна по простата причина, че върху нея е имало политически чадър. Кой опъна политическия чадър върху КТБ?

Иво Прокопиев: Върху КТБ имаше чадър от три, четири правителства поред и продължава да има, доколкото не е приключил процеса по осребряване на активите. В момента продължава да има чадър върху непрозрачния начин, неефективния начин, по който се управлява съвкупността от активи.

Водеща: Кои са тези три, четири правителства. От къде започваме?

Иво Прокопиев: Като започнем от края на Тройната коалиция, първото правителство на ГЕРБ.

Водеща: Сергей Станишев, след това Борисов.

Иво Прокопиев: Борисов, след това правителството на КТБ, както беше известно, което беше може би еманацията на модела. След това второто правителство на Борисов и така.

Водеща: Правителството на КТБ. Имате предвид плана на Орешарски?

Иво Прокопиев: Да.

Водеща: Тоест, тези четири правителства, според вас, са виновни за съществуването на този феномен в банковата ни система?

Иво Прокопиев: Такъв голям размер на институционална кражба на спестявания на населението не е възможна без всички възможни власти и контролни механизми  едновременно да си затворят очите. Не говорим само за банков надзор или само за Комисия за финансов надзор. В такъв голям размер всички виждат и носят отговорност. И в момента, между другото, има други по-малки КТБ-та, които също са очевидни. Едно такова бъдещо КТБ е Банката за развитие и безобразния начин, по който тази банка се управлява изцяло в интерес на същата група. Но това е в скоби и начина, по които политическото ръководство…

Водеща: Не, това никак не в скоби. Вие наистина ли вярвате, че ще има съдбата на КТБ?

Иво Прокопиев: Бих казал, че ако тези процеси, които в момента виждаме там, продължат подобен изход е неизбежен.

Водеща: Хората, всички ние искаме да знаем кои са политиците, които навремето са целували ръка на Цветан Василев и са се облагодетелствали от неговите авоари. Миналата сутрин един от адвокатите на господин Цветан Василев каза, че всъщност той е имал рядката дарба, перефразирам, да се обгражда с боклуци. Има предвид политиците, които са гравитирали около него. Е, ще разберем ли някога кои са боклуците, които са били около Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Едва ли, защото най-често за подобни отношения много рядко има доказателства и това е всъщност работа на обвинението – да влезе в детайли, да изследва парични потоци, източници на финансиране и т.н. Това очевидно не е направено в това обвинение. И то умишлено не е направено, защото връзката с политическите партии не е чак толкова посредствена в този случай, доколкото моделът КТБ, пак казвам, беше твърде голям за малка държава с размерите на България и връзките бяха доста видими. Т.е в един момент КТБ беше превърнато в нервния сплит на политическата корупция, която извършваше всички нужни действия на властта, било да задушава опозицията, било да придобива непослушни медии, било да взема някакви атрактивни икономически активи, било да финансира спортни клубове заради политическа популярност. Т.е. това е много удобно място за бъркане в кацата с мед, само че идва момент, в който някой трябва да плати сметката.

Водеща: Ще разберем ли наистина кой е крадецът, кой беше крадецът?

Иво Прокопиев: Може и да се случи. Аз съм скептичен към резултата, защото пак казвам, от гледна точка на обществения интерес и на обществената отговорност, нещата са кристално ясни. Дали прокуратурата ще успее някаква част от тези обществени виновници да бъдат наказани формално със силата на закона, това не знам. Може да успее, може да не успее. Тук наистина казусът е толкова голям, че трябва да влезем в детайли и да говорим конкретно. Но по-важното е, че тертипът на работа, моделът, философията на схемата КТБ продължава да съществува. Този тип затваряне на очи, нефункциониране на контролни механизми, източване на спестявания. Продължава, в по-малки размери макар, продължава да съществува. Политическият натиск върху независимите регулатори и върху независимите медии продължава да съществува. Всеки, който си отвори устата да каже нещо, което не харесва на властта, моментално бива подлаган на натиск. Това е. Просто механизмите за защита на обществения интерес един по един биваха изключвани.

Водеща: Да направим някакво обобщение. Чух онзи ден да казват, че 2,5 млрд. са откраднати от КТБ, с тези пари днес можехме да превъоръжим армията ни, така че тя да е модерна, да стои добре. Можехме да построим магистралите си. Вероятно тук бих добавила – можехме да облечем полицаите си и още, още.

Иво Прокопиев: Да.

Водеща: Къде щеше да е България, къде щяхме да сме днес, ако не бяха схеми, пирамиди като КТБ, като Белене? Къде щяхме да сме днес?

Иво Прокопиев: Сумите, които са финансовата загуба от Белене и от КТБ, и от другите такива държавни корупционни схеми, са чудовищни и с тези пари наистина можеха да се направят много смислени за обществото неща. Но абсолютният размер на сумата не е най-важното – най-важното е фактът, че подобни кражби са възможни, защото това обезсърчава инвеститорите, сваля доверието в държавата. Ако нямаше практики като КТБ, можеше вече да сме в еврозоната. Можеше да имаме достъп до много по-евтино финансиране, можеше да имаме много по-добро качество на живот – по-ниски кредити, активите на всички да струват по-скъпо. Това е. Корупцията, политическата корупция, завладяването на институциите и поставянето им в служба на частни интереси обричат всички на дългосрочна бедност.

Водеща: Намалява ли корупцията като бизнес, в бизнес средата? Навремето бяхте председател на КРИБ, как беше тогава и как е сега?

Иво Прокопиев: Тя е от различен характер. В предния етап на развитие на икономиката държавата много повече се намесваше в нормалната дейност на фирмата като регулация и всякакви механизми на контрол. В момента е по-различно заради икономическата криза. Делът на това, което държавата харчи заради Европейските фондове, е много голям и съответно там и корупцията е много по-голяма. Но в частната част на икономиката, говорим образно, мисля, че корупцията е спаднала.

Водеща: Добре, благодаря ви за този разговор. Това беше бизнесменът Иво Прокопиев с неговия прочит на обвинителния акт по мега делото за КТБ.

Иво Прокопиев в предаването „ДикOFF“ по Нова ТВ, 5.04.2015 г.

6 април, 2015 Няма коментари

Водещ: Уважаеми зрители, в неделя, Явор Дачков огласи своето интервю с Цветан Василев. Г-н Прокопиев, чета от това интервю пасажа, който директно те засяга: „Смятам, че морето олигархия е абсолютно изкуствено привлечено в българската терминология“, каза г-н Василев „За да обслужва определени интереси и това е най-вече групата около г-н Прокопиев, който хич, ама хич не е олигарх, няма никакви класически черти на олигарха, само, че всичките му пари са в резултат на сделки с държавата“. И по нататък Явор Дачков пита, всъщност какво произвежда Прокопиев, аз не се сещам какво произвежда той. И г-н Цветан Василев каза: „Произвежда интриги“.За това си тук, за да кажеш какво произвеждаш. Тук, ето го и Недялко Недялков в неподписан материал в „ПИК“ днес наобяд е казал, че: „По удобни тези, угодните си тези ти ги развиваш пред овчедушният поглед на Диков“. И?

Иво Прокопиев: Няма смисъл да влизаме в това. То според мен е в класификацията на „финансова чалга“. Аз лично никога не съм коментирал жълти или лични страни от скандалите около КТБ, винаги съм коментирал нещата в тяхната финансова същност и в общия смисъл вредата, която този казус, цялата тази схема около КТБ нанесе на цялата икономика, на цялото общество. Така че, ако…

Водещ: Кой е виновен? На 10-ят месец имаме ли ясен отговор кой е виновен?

Иво Прокопиев: Ами то това е всъщност големият проблем. Почти една година след скандала, по- късно, всъщност нищо не се е случило. Никой не е разследван, парите не са проследени, няма виновни. И не са адресирани по- големите проблеми. Защото дали ще бъде г-н Цветан Василев или г-н Васил Цветанов, докато регулаторите и политическата класа допускат такъв тип институционални схеми за кражби на спестяванията на населението, винаги ще има някой, който да се възползва от тях. Така, че не е важна личността на г-н Василев. Василев може би е бил на правилното място, в правилния момент и той е бил бушонът, който гръмна. По-лошото е, че ние коментираме сега едно интервю на г-н Василев, което цяла седмица тресе всички институции на държавата. Виждате, множество законодателни промени, закони писани на коляно. Изобщо един миш маш от най- различни идеи и хаотични действия в пространството. А в същото време, преди един месец, когато ЕК и малко след това МВФ излязоха с двата сериозни доклада за финансовото състояние на България и на българският банков и небанков сектор, нито един от водещите държавни мъже една дума не каза. Не просто не ги коментира, една дума не каза. А те казаха следното много просто нещо, което е известно според мен, от много отдавна; че казусът КТБ показва, че най- вероятно тази банка не е единичен случай и подобни практики на финансиране на свързани лица има и в други институции в банковия и в небанковия сектор. Заради държавната гаранция, тази практика застрашава цялата финансова стабилност. Както държавата плати 3,6 млрд., заедно с Фонда за гарантиране на влоговете за КТБ, по същия този начин, може да и се наложи да плаща 10 пъти повече за подобни казуси в други институции.

Водещ: Само една вметка да направя. Година и половина преди да затворят банката, в твоя в-к „Капитал“вие обяснихте цялата тази схема със свързаните лице, само че никой не ви обърна внимание и ви обявиха за жълто издание?

Иво Прокопиев: Всъщност, дори много по- рано, още в началото на 2010г. Първо с концентрацията на държавните пари в банката, със свързаните лица. Нека да припомня накратко историята около тази банка. Всъщност политиците я използваха, за да се опитат да наложат контрол не само върху икономическите активи в държавата, ключови финансови активи, ключови фирми в телекомуникациите и в медиите; а и през нея върху политическия процес, върху общественото мнение, върху дебата и върху изборните резултати. Това беше.

Водещ: Къде е кошмарът според мен? „Биволъ“ извадиха сума ти документи, вие се позовахте на тях, написахте цяла страница преди 3-4 седмици, че друга банка, състоянието е същото на практика като на КТБ. Отговор имате ли?

Иво Прокопиев: Кошмарът, ЕК го казва в съвсем пряк текст, абсолютно буквално. Аз лично бях впечатлен от директността. За пръв път виждам толкова ясен език от тази институция по отношение на финансовият сектор. Кошмарът е в двата финансови регулатора, те се казват БНБ и КФН. И до като там няма промени, финансовата стабилност в страната е застрашена. Вие виждате, че има политическа воля, основополагащи закони като ГПК и НПК да се променят с поправки писани на коляно, а няма политическа воля, няколко души, които очевидно са отговорни за това, което е станало, да бъдат сменени. Защото независимо от политическия натиск, който го е имало, независимо от различните интереси, корупция най- вероятно, преките отговорници за това са двата финансови регулатора. Тяхната работа е да удържат на политическият натиск, те за това са независими.

Водещ: Вашата война с Мавродиев стана вече историческа, обаче нищо и половина…

Иво Прокопиев: Аз нямам война с Мавродиев, нали това е част от инструментите, с които се оказва натиск…

Водещ: Шефът на КФН, само да го /…/

Иво Прокопиев: Нямам война с г-н Мавродиев, това е част от инструментите, които въпросното политическо статукво използва, за да репресира своите обществени опоненти. Аз съм опонент на това статукво, от там идват действията на някои от тези институции, които продължават да го защитават.

Водещ: Секунда само да чуем Камен Костадинов какво казва по адрес на Делян Пеевски, след това ще продължим. Така. Коментар имаш ли? Човекът Пеевски чист към КТБ?

Иво Прокопиев: Според мен в това интервю, г-н Василев, всъщност прави две важни съобщения. Едното важно съобщение – той се опитва да защити цялата схема с тези специализирани фирми, с които са изкупували заедно с г-н Пеевски активите и т.н. В това първо важно съобщение, той всъщност пропуска да каже едно нещо или може би е забравил: че той е бил банкер. А това, което той описва е просто друг бизнес. Това правят обикновено фондовете за дялово инвестиране, private equity funds на английски, което няма нищо общо с банковия бизнес. Банките за това са банки, защото те оперират по точно определени процедури в много по-ниско рискова среда. На банките това нещо им е забранено. Т.е. всичко това, което г-н Василев описва вероятно е така и вероятно той не е бил чак толкова злонамерен, но това е забранено по закон да бъде правено от една банка. Това е първото важно съобщение, което той прави, опитвайки се може би да защити всички тези сделки, които са натрупани в банката и, които в крайна сметка водят до дупка от над 4 млрд. Това вече е изкристализирано. След като тези фирми бяха продадени за 1 лев, фактически вече е установено, че зад тези заеми с които са придобити няма нищо.

Второто важно съобщение, което той прави е причината за скандала с г-н Пеевски. По специално факта, че му е било поискано да прехвърли част от тези общи фирми, които са били закупени със средства на вложителите на банката. Повтарям, това не са пари на г-н Василев, нито на г-н Пеевски. Това са пари на вложителите в банката. Аз допускам че това което г-н Василев казва е вярно. Въпросът е защо това нещо е било поискано, т.е. няма ли друго, което г-н Василев спестява, което е дало основание такава претенция да бъде отправена? Аз казвам, че не знам отговорът, но според мен, той се крие в обстоятелствата около този 30% дял на т.нар. „Омански инвеститор“. Всъщност, фактите са следните: никога Фондът на Оман не е бил пряк инвеститор в банката, никога. Винаги е имало едно дружество регистрирано в Люксембург, за което се е твърдяло, че някак си косвено е свързано с Фонда на Оман. Т.е. …

Водещ: Ами да, но г-н Василев казва: „Самият шеф на Фонда дойде, обяви, че …“

Иво Прокопиев: Това, че някой е дошъл, не означава, че икономическият интерес на тази инвестиция е негов. Според мен около това дялово участие, има достатъчно основания прокуратурата и другите разследващи органи да се самосезират от това интервю, защото около това дялово участие, най- вероятно ще се окаже, че е заключена тайната на политическата корупция около банката. Много особена е тази материя. Едно е кой е формалният собственик, съвсем друго нещо е чий е реалния икономически интерес и кой е действителния собственик на определена инвестиция.

Водещ: Защо тримата политически лидери, вкл. единият от тях, Бойко Борисов са мълчали, след като са били предупредени, че се чака атака срещу банката?

Иво Прокопиев: Аз това не знам кой как е реагирал. При всички положения, верни са и двете твърдения. Вярно е, че имаше атака от страна на група на медии, вие си спомняте колко агресивни писания имаше във вестниците на семейството на г-н Пеевски срещу банката и тя умишлено беше дестабилизирана. Но също така вярно е, че банката, в продължение на последните 4-5г. систематично и в нарушение на българското законодателство и на банковите регулации, е била източена и в нея всъщност, не е имало тази стойност и този капитал, който трябва да има.

Водещ: Защо някак си, 10 месеца, 10-ти месец, като че ли държавата или нищо не прави или някакви панически, хаотични действия с извънредно законодателство, с извънредни правомощия и т.н. се опитва да се справи със ситуацията?

Иво Прокопиев: Ами най- просто казано, защото не стигна волята, вместо да бъдат сменени няколко души и по начина, който законът предвижда, а именно през финансовите регулатори и през Фонда за гарантиране на влогове. Каквито добри  закони в България има, да се действа по закони, да се опитат поне да върнат част от тези пари и от тези активи. Те започнаха да действат по този абсолютно непоследователен и хаотичен, необмислен мога да кажа, начин. Защо, не мога да кажа. Вероятно има неща, които са притеснителни. Вие виждате, че в самото интервю г-н Василев намеква за някакви сведения, които е предоставил пред нотариус и т.н., което за мен си е жива заплаха към сегашния политически елит. Защото този феномен КТБ се развива не в рамките на 1, 2, дори 3 правителства. Той ако го проследите, се развива в рамките на последните 4 политически мандата.

Водещ: Нека да чуем сега Радан Кънев и Атанас Атанасов за едни правомощия, които говорят…Как си обясняваш това, че всячески искат да овластят с още повече власт /…/?

Иво Прокопиев: Аз нямам никакво логично обяснение. До колкото гледах един коментар на главният прокурор, той също не изглеждаше ентусиазиран от тази идея. Това според мен е част от липсата на идея какво да се прави, защото не виждам ползи за никого от това решение, а виждам изключително големи вреди в правната сигурност за правене на бизнес въобще в България. Това се добавя към друга голяма несигурност, която произтича от състоянието на финансовия сектор. Ако бизнесът няма сигурност по отношение на парите си и на правото на собственост, кой според вас ще дойде да инвестира в тази държава? Просто няма как да се случи. И това,  основната идея, на тези, които взимат важните решения в България, за това до какво трябва да води държавното управление, липсва. Ако те разбираха, че до като няма ремонт на регулаторите, а от там и на целият финансов сектор по отношение на доверието и той не заработи нормално, спестяванията няма да могат да се превръщат в инвестиции. Т.е. парите на българската икономика, на българското общество, няма да могат да отиват в това, да подберат онези проекти, които да създадат работните места, да платят заплатите на хората, да има потребление и в крайна сметка да постигнем някакво развитие и икономически растеж. Тази идея е тотално загубена. Към нея се добавя и правната несигурност, за която преди малко говорихме.

Водещ: 34 млн. дължали някои медии, водещи медии във вестникарския бизнес, само че Цветан Василев каза, никой не ги търси и не ги търси по начин, по който трябва.

Иво Прокопиев: Тези медии са държавни по същество. Те в момента са държавни, защото по линия на тази верига от задължения, те би трябвало да бъдат собственост на ФГВ, като основен кредитор в масата на несъстоятелност на банката. Така, че от тук нататък всичко, което те пишат, правят, защитават, или атакуват, или критикуват, трябва да бъде пречупено през тази призма. Изобщо, тук използвам повода да кажа, има минимална прозрачност по отношение на действията, които са предприети за последната година. При толкова голям скандал, тук говорим за суми от порядъка на между 5 и 7,5% от БВП на България, се очаква да бъде дупката, загубата за обществото от целия този скандал. При такъв голям размер, значи нали се досещате, че…

Водещ: Това говори, че това е най- голямата кражба в света, за всички времена, като процес.

Иво Прокопиев: Според мен в цялата финансова история на света, като тегло в икономиката, % от брутния продукт, няма такова чудо. Нито един български предприемач, почтен, с нормални усилия, с бизнеса си, в рамките на един съзнателен живот, не може да изкара такива пари.

Водещ: По – късно като идея, точно като гласуват, ще видим как големият чадър и капак го е сложил Цацаров. Всичко е при него и той мълчи и трае и нищо не казва.

Иво Прокопиев: И във ФГВ, и в Министерство на финансите. Прокуратурата е ограничена по закон до някъде да дава информация, но ФГВ и Министерство на финансите – те изхарчиха големите пари на българската…

Водещ: Вярно ли, че и на втора инстанция си осъдил „Уикенд“, „Телеграф“ и „Всеки ден“?

Иво Прокопиев: Вярно е, да. И на първа инстанция Бареков. Сумите са между 8 и 30 хил.лв. Общо съм спечелил общо 5 от 7-те дела до момента, така че продължаваме. Дори, мисля че някои от тях платиха, защото след втора инстанция те трябва да платят.

Водещ: Последно, защото имаме една минута. Аз това, което се връщам, към кошмара. Вие от толкова време предупреждавате, че има друга банка, която е в подобна ситуация. Имате ли отговор. Защото аз питах финансовият министър: „Кажете ми, дайте някакъв отговор“.

Иво Прокопиев: Аз не искам да излиза, че конкретно атакуваме тази или онази банка или тази или онази небанкова, финансова институция. Защото подобни проблеми със свързани лица има и в пенсионните фондове и в другите небанкови институтиции.

Водещ: Акционер ли си в „Доверие“?

Иво Прокопиев: Да, с 6% и това е декларирано публично от самото начало. Но само да завърша предното изречение. Това, което казва ЕК. Тя казва: „Финансовият свят няма доверие на данните, които финансовите регулатори публикуват за положението на финансовия сектор в България“.

Водещ: Ясно. Добре, благодаря ви.

Нова Телевизия “Дикоff“

 

Иво Прокопиев гостува в предаването \“ДикOFF\“, 5.04.2015

 

Иво Прокопиев в интервю пред Offnews: Още малко ще излезе, че аз съм назначил Делян Пеевски

16 септември, 2013 Няма коментари

Г-н Прокопиев, как ще коментирате обвиненията на председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, че свързаното с Вас дружество „Булброкърс” и бившите министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков са ощетили държавата с 87 милиона лева в сделката за продажбата на миноритарния дял на държавата в EVN през 2011 г.?

Преди всичко искам да кажа, че няма решение на КФН, която е колективен орган, за този сигнал. Най-вероятно става дума за лична инициатива на г-н Стоян Мавродиев. Не съм виждал сигнала и не мога да коментирам нито суми, нито как са изчислени те. Няма никаква почва за подобен сигнал, още по-малко за обвинение, и то от КФН, която е одобрила публичното предлагане. Всяко нещо на Българската фондова борса става, след като КФН го одобри. „Булброкърс” е част от структурата на „Алфа финанс”. В тази конкретна процедура, доколкото аз съм запознат, всички условия: избор на метод, цена, как да бъде продаван този миноритарен дял, са определени от Агенцията за приватизация. По отношение на борсовата търговия, правилата са потвърдени съответно от КФН и борсата, така че посредникът „Булброкърс” е свършил една техническа работа. Няма как да има обвинения към него.

По отношение на другата страна на въпроса, това е чисто политическа атака. В момента председателят на КФН участва в политическа атака. Със съжаление го казвам, защото няма може би друг шеф на финансов регулатор в света, който да направи подобно политическо по характера си изказване. Това е абсолютно недопустимо. Нито е в интересите на пазара, нито на репутацията на регулатора.

Защо аз съм споменат? Няма повод аз да бъда споменат – аз не съм представляващ на „Булброкърс” и нямам участие в тази сделка – по-скоро е удобно заради общия политически контекст да бъда „пакетиран” заедно с имената на бившия финансов министър Дянков и на бившия министър на икономиката Трайчо Трайков, защото митът за “Кръга Капитал” и “другите олигарси” трябва да се поддържа.

Мислите ли, че е възможно сигналът да се отнася до някакъв тип криминални по същността си действия, свързани със сделката, подставени лица?

О, не, абсурд. Това е търг на борсата, възможно най-прозрачното нещо. Няма какво да има. Всеки, който иска, участва. Компютър е определил класирането, дори не е нито посредникът, нито борсата. Колкото е било възможно да се постигне като цена, е постигнато. Няма по-справедлив механизъм от публичен търг. В случая даже и закрит публичен търг, което значи, че участниците не знаят кой колко дава. Тоест при тази процедура се постига теоретичният максимум на цена.

Купувачите на акциите на търга основно бяха EVN, която е собственост на австрийската държава и пенсионните фондове. Няма как да има подставени лица или каквото и да е нередно.

Каква е причината за съществуващото от години напрежение между Вас и председателя на КФН Стоян Мавродиев?

Има една по-конкретна и една принципна причина. Конкретната причина е журналистическите разследвания, които „Капитал” и „Дневник” – медиите в „Икономедиа” – направиха за замесването на името на председателя на КФН, господин Мавродиев, в делото „Брендо” и операциите по изпиране на пари от наркотрафик. Аз разбирам, че това не е приятно за него лично, но в същото време е недопустимо в държава от Европейския съюз да има регулатор, който по този начин, основателно или не, е забъркан в скандал с подобни финансови операции.

Това е причината за личното му озлобление и тоталната война, в която е включен и  големият институционален ресурс с който регулаторът КФН разполага, не само срещу дружествата от „Алфа финанс”, които са регулирани по някакъв начин, но и срещу техните партньори. По същество тези атаки се превърнаха във война срещу капиталовия пазар. Стигнахме до абсурдна ситуация вместо да работи за развитието и стабилността на пазара, регулаторът да се обърне срещу най-големите участници на него.

Как си обяснявате медийната война, която се води срещу Вас от години чрез медии, свързани с КТБ и Делян Пеевски?

Това вече е принципният проблем. Това е проблемът с фасадната демокрация, с това, че независимо как гласуват избирателите, след всеки политически цикъл в България управляват интересите на един много тесен и много ясен олигархичен кръг, който включва основните политици и бизнесмени. Заради този принципен проблем в момента КФН и нейният председател изпълняват инструменталната роля да бъдат едно от оръдията на тези атаки. Това е част от по-големия контекст. За да може този олигархичен кръг и модел да бъде възпроизвеждан, не трябва да има независими медии, независими центрове, независими предприемачи, центрове на независимост в обществото. Безспорно е, че през последните 20 години „Капитал” и „Дневник” са две от тези медии, които са доказали, че са принципни и последователни в това, което казват. Може би не винаги са прави, никой не е винаги прав, но са принципни и последователни. Очевидно това не се харесва на олигархията и тя използва всички допустими и недопустими средства за удари. Както институционални, така и други форми на натиск. Спомняте си, в края на миналата година имаше опит да бъдат превзети медиите през атаката чрез „Алфа банк”, зад която стояха подобни интереси.

Като казвате „подобни интереси”, предполагам, визирате КТБ, Делян Пеевски и медиите, свързани с тях?

Да, те са една от важните части на този олигархичен кръг, но, в крайна сметка, водеща роля в него изпълняват политиците. С цялата условност за границата между бизнес и политика при олигархията, бизнесмените там са удобен инструмент със структурите, които управляват, но същинските участници, които обезсмислят политическия процес и правят безсмислен вота на избирателите, са политическите лидери, защото хората гласуват за тях.

Преди дни бяха обявени имената на хората, които влизат в гражданския съвет на Реформаторския блок. Говореше се, че той е повлиян от „Кръга „Капитал”. Същото се говореше и за служебния кабинет на президента Плевнелиев, а, впрочем, и за ГЕРБ, непосредствено преди те да дойдат на власт през 2009 г. и да започне възходът на империята на Пеевски. Как си го обяснявате?

Гледам на това като на целенасочени твърдения и атаки. Кажете ми един пример за нещо, чрез което аз и моят бизнес по някакъв начин се облагодетелствали по времето на ГЕРБ или служебното правителство. Едно единствено нещо. Не искам два, дайте ми един единствен пример. Защото всъщност каква е дефиницията за олигархията? Олигархията е една система, взаимодействие между политическа власт, медийна власт, явен и неявен институционален контрол, различни задкулисни механизми, които позволяват на едно малцинство да изпомпва ресурсите на обществото за своя лична изгода. Тоест ако основното го няма – изгодата, очевидно цялата конструкция е скалъпена.

Какви са отношенията Ви с бившия икономически министър Трайчо Трайков и  с президента Плевнелиев?

С Трайчо Трайков нямам практически никакви отношения. С Росен Плевнелиев се познавам добре, бяхме близки семейни приятели. Откакто е политик, защото преди това беше министър – високите позиции, налагат много строги ограничения, с които и той, и аз се съобразяваме много стриктно.

Имате ли отношение към Реформаторския блок? Последната атака към Вас дойде ден, след като бе обявен съставът на гражданския му съвет.

Вижте, офицерите по пропаганда от бившата Държавна сигурност имат една заучена конструкция в главата си. Ако те видят проблем някъде по отношение себе си, автоматически се опитват да създадат същия по вид, размер и характер проблем на някой друг, за да може да бъде създадена т. нар. медийна димка, общественото внимание да бъде отклонено и проблемът никога да не бъде разрешен. Това се прави по отношение на медии, на политически проекти, на бизнес интереси, в общи линии по отношение на всичко.

Те допуснаха гигантска грешка с назначаването на г-н Пеевски, но те си я допуснаха. По тази абсурдна логика излиза, че аз съм назначил Делян Пеевски, за да може да има протести…

За мен главното на този протест е инстинктът за самосъхранение. Не само на обикновените хора, а на бизнеса, на интелигенцията, на професионалните гилдии. На тези, които разбират, че в една държава, ако няма върховенство на закона, свободни медии, не може да има защита на правото на собственост и личните права.

Като видяха, че всичко се събира в едни и същи ръце и то задкулисно, хората осъзнаха, че всъщност нямат нищо. Днес уж са свободни, утре могат да не са. Днес уж имат бизнес, утре някой им го взема и те не могат да се защитят. В момента се опитват да кажат: „Има едни олигарси, но ето, има и други олигарси, които са същите. Тези “другите” ви влияят, без вие да разберете. А защо да сменяме едни олигарси с други… по-добре да останем ние на власт и да ви управляваме както сте свикнали”. Това е подтекстът на цялото това пакетиране и то е абсурдно. Изобщо не познавам част от хората в Реформаторския блок, други познавам много добре и имам много високо мнение, трети познавам и нямам високо мнение. По отношение на политическия проект мога да кажа, че нямам никакво отношение.

Медийна димка ли беше отразяването на интервюто на Стоян Мавродиев пред Der Standard два дни след публикуването му в онлайн изданието на вестника, но в деня, когато Moody’s понижи рейтинга на КТБ?

Мисля, че имаше елемент на опит да бъде пусната димна завеса, да се отклони вниманието в някаква съвсем друга посока, когато икономическите журналисти в различните медии бяха започнали да отразяват новината, че Moody’s е намалила още веднъж, за втори път, рейтинга на КТБ.

Как това ще се отрази на КТБ?

Няма как да се отрази по добър начин. Второ поредно намаляване плюс негативна перспектива подсказва, че може би ще има и трето. Още повече това, което Moody’s казват в анализа си е доста стряскащо – при среден процент лоши кредити за банковата система в България от 17% те казват, че КТБ има само 1,8%. Тоест излиза, че тази банка е някак си чудотворна. Или има най-добрия риск мениджмънт, или нещо друго не е наред в класификацията на лошите кредити. Но това е въпрос към БНБ.

Свързвате ли обвиненията срещу Вас с натиска за продажбата на „Доверие”?

„Доверие” безспорно е важна част от елементите на политическия пъзел в момента, защото по начина, по който в момента олигархичният кръг, който е на власт, функционира, трябва постоянно да расте и да придобива нови и нови активи, нова и нова ликвидност. На „Доверие”, за съжаление е отредена ролята на следващата цел, която трябва да бъде придобита и да осигури още известно време на тази пирамидална структура да живее. Това е много опасно, защото засяга спестяванията за пенсия на 1,250 милиона души и на почти 2 милиарда лева спестявания. Мисля, че обществото със засилен интерес трябва да следи какво се случва със сделката за „Доверие”, защото тя е структурна. Тя засяга цялата пенсионна система, целия капиталов пазар и в голяма степен банковата система.

Кой стои зад въпросната офшорка, която е на път да купи „Доверие”?

Версиите постоянно се сменят, самите купувачи си ги сменят. Аз мога да резюмирам версиите до момента. Първоначално въпросната офшорна структура „Юнайтед Кепитъл” беше собственост на шест други офшорки. След това казаха: „Променяме структурата и вече сме собственост на два инвеститора” – една азиатска фирма, контролирана от руския банкер Мастюгин, и другата е една структура, която е family office, тип частна банка и се казваше LJ Capital. Това беше предпоследната версия. Най-новата версия, която стана известна чрез прессъобщение, е, че и азиатската фирма и LJ Capital ги няма, а има нещо ново, което се казва Light House Capital или нещо подобно, което не съм чувал никога и не мога да кажа какво е.

Много имена, все непознати, а в същото време всички си мислим, че истинското име на купувача е КТБ.

Няма доказателства за директно участие на КТБ в сделката, но по начина, по който водещи фигури от управляващото мнозинство участват в този процес по консултации около сделката смятам, че интересите за придобиване на „Доверие” са пряко свързани с управляващия в момента олигархичен елит.

Битката между Вас и Делян Пеевски чрез медиите му е дългогодишна. Делите ли нещо?

Не. Държа много ясно да кажа, че нито с господин Делян Пеевски, нито с господин Цветан Василев, нито с госпожа Моника Йосифова нямам никакъв личен конфликт.

Към Вас са отправяни и други обвинения, свързани с фотоволтаиците. Твърди се, че Ваши интереси са сред причините за скъпия ток, предизвикал и февруарските протести и продължаващ да създава напрежение. Какво всъщност притежавате и имат ли основание тези твърдения?

Това е добър въпрос. Добре, че го задавате, за да мога да отговоря. Фирмата „Соларпро” е част от структурата на „Алфа финанс”. Тя беше основно строител на паркове и производител на панели. За съжаление заради промяната на международната конюнктура – дъмпинга, който Китай направи – и заради, в същото време, промяната на българската регулация бяхме принудени да затворим производството на панели в България и да работим само с вносни панели. Когато беше строителният бум на соларни проекти „Соларпро” построи доста соларни проекти. За съжаление след като условията за соларните проекти – таксите, достъпът и други регламенти, бяха променени „Соларпро” е в позицията да има много вземания от проекти, които не може да събере. Така, че ние не само не сме печеливши, а сме един голям губещ от това, което се случва в соларния сектор. Казвам го със съжаление, защото България пропиля уникален шанс. Беше наистина водещата държава в Югоизточна Европа в соларните и във вятърните технологии. Беше създаден много силен ВЕИ клъстер, който произвежда почти всички компоненти от тази индустрия. В един момент за соларите например имаше производство на панели, производство на инвертори, производство на кабели, на метални конструкции, инженери, които проектират, всичко. Това са проекти с много голяма добавена стойност. Можеше да създадем тази индустрия в България, можехме да изнасяме високотехнологични продукти в околните държави – Румъния, Турция, Македония, Гърция, където доста след нас тръгна пазарът. То става в някаква степен, но след като голяма част от индустрията в клъстера в България беше буквално убита, защото с таксата достъп бяха отнети 40% от приходите на соларните централи. Няма бизнес или бизнес план, който да издържи, ако изведнъж 40% от приходите изчезват.

Не смятам, че нещо лошо е станало във ВЕИ сектора. Напротив – соларният сектор, заедно с вятърния, бяха двата, които в най-тежките години на кризата – 2009 и 2010 за вятъра и 2011 за соларните проекти осигуриха приток на инвестиции горе-долу по около 1 милиард евро всяка година. Те позволиха много предприемачи да оцелеят, а България да запази темпа си на растеж. В момента вие виждате качествена разлика на макропоказателите тази спрямо миналата година. Една от най-сериозните причини е, че няма чужди инвестиции, които главно влизаха във ВЕИ проекти последните три години. Така че приказките за кражба, обир са, с извинение, пълни глупости. В икономиката на България за тези 3 години беше създадена една много сериозна стойност. След това заради некомпетентността на управлението, специално в частта енергетика, на правителството на ГЕРБ тази стойност беше разрушена. Тя не беше преразпределена, тя просто беше разрушена.

Само мое ли е усещането, че въпреки острата реакция на хората срещу Делян Пеевски, въпреки че управляващите си посипаха главата с пепел, признавайки, че избирането му за председател на ДАНС е било грешка, въпреки оттеглянето му от ДАНС и от политическия живот г-н Пеевски продължава да завладява все по-голяма и все по-голяма територия, например в медиите?

В момента върви процес на някакъв вид медийна контрареволюция, защото това, което аз виждам е, че се правят много систематични опити за поетапно и постепенно овладяване на медиите, било чрез смяната на журналисти, които водят предавания, чрез дълги отпуски, чрез оказване на регулаторен натиск, или чрез създаване на правен дискомфорт на чужди медии дори.

Какво имате предвид?

Имам предвид събитията в „Дойче веле” и фактът, че целият български екип всъщност е уволнен след заплашително писмо от адвокати на г-н Пеевски, на г-н Цветан Василев. Това, мисля, е много сериозен и опасен процес, на който се надявам да бъде обърнато внимание и отвън, защото без критична маса свободни медии битката за нормално функциониращи институции и демокрация в България става обречена.

Вярно ли е, че bTV вече е в орбитата на КТБ?

Нямам информация.

Гледах едно предаване тази сутрин (на 13 септември – бел. ред.), където ме споменаха два пъти лично, затова ще си позволя да го коментирам. В предаването беше поканена г-жа Мирослава Кортенска. Тя беше представена като културолог и представител на дясното пространство. Г-жа Кортенска каза две неща. Едното е, че аз стоя зад Реформаторския блок, каза го два пъти, без да каже какво означава това, зад кого и с какво стоя. Второто което каза, е че единствената политическа надежда вдясно е нейният персонален любимец Николай Бареков.

Проверих коя е тази госпожа Кортенска. Тя е сътрудник на в. „Уикенд” и на телевизия TV7, от групата медии на г-н Пеевски и г-н Василев, където г-н Бареков беше изпълнителен директор допреди няколко дни.

Голямата опасност всъщност е точно тази имитация на граждански диалог. Няма лошо да излезе журналист от „Уикенд” или от TV7 и да подкрепи бившия си шеф и да атакува конкурентите му. Но bTV е длъжна да обяви човека като автор на ТВ7 и “Уикенд”, а не като независим културолог от дясното. Пък тогава всеки зрител да си направи изводите. Иначе и телевизия като bTV става част от механизмите на фалшификация на обществения дебат.

Разказвам този пример, защото е много показателен. Медийното пространство изобилства от уж независими говорители – журналисти, политици, шефове на ведомства, които всъщност се контролират от един задкулисен център. Според мен даже има развита такава длъжностна характеристика общественик – симулант, сигурно има и стандартни тарифи за това вече.

Последната голяма такава симулация, още в развитие, е партията на г-н Николай Бареков. Вероятно е интересно е той да бъде канен за участия в медиите, но нека да бъде канен като политическия представител на господата Делян Пеевски и Цветан Василев вдясно, какъвто той е, а не като новия морален коректив, какъвто той никога няма да бъде.

Ако не беше толкова пошло и жалко, щеше дори да е смешно.

Източник: http://offnews.bg/index.php/243039/ivo-prokopiev-oshte-malko-shte-izleze-che-az-sam-naznachil-delyan-peevski

Иво Прокопиев пред Der Standart: България е фасадна демокрация

14 септември, 2013 Няма коментари

    1. В момента България преминава през втора вълна на нестихващи протести срещу правителството и членовете на парламента като цяло. В блога Ви поставяте тези протести в контекста на романа на Джордж Оруел „1984“. Гледате на тях като на борба срещу „пост-тоталитарния политически модел“ в България, който е на власт през последните години, маскиран като „фасадна демокрация“. Не е ли леко преувеличено? Това правителство дойде на власт след избори, определени като демократични от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, и резултатите от тези избори позволиха на лидера на БСП Сергей Станишев, лидер на Партията на европейските социалисти, да състави коалиционнен кабинет с Министър-председател по негов избор – Пламен Орешарски.

      Преди всичко искам да кажа, че България е държава с огромен потенциал и много талантливи хора. За съжаление този потенциал е пропиляван от неспособността на политическите елити да проведат политики, които да осигурят развитие и по добро качество на живот за българите.

      Все по-често в София може да чуете, че “Мафия има в много държави по света, но само на едно място Мафията си има държава и това е България”. За съжаление през последните три правителствени мандата, България направи сериозно отстъпление по отношение на върховенството на закона, качеството на бизнес средата и свободата на медиите. Това може да бъде видяно в докладите на Репортери без граница, на Фрийдъм Хаус, на Държавния департамент на САЩ за свобода на медиите. В класацията “Doing business” на Световната банка, България се е сринала от 59 на 87-мо място за пет години. Чуждите инвестиции през 2013 се очаква да бъдат около 10 пъти по-малко отколкото през 2008 и причината за това не е само в кризата. Всички обективни външни индикатори говорят, че България върви назад, а не напред.

      Когато казвам „фасадна демокрация“ имам предвид, че през последните три мандата политиката все почече се превръща в една гигантска симулация на демократичен процес – политическите партии, изборите, дебата в медиите, решенията на регулаторите и съда. Привидно демокрацията функционира, но всъщност всички независими институции се контролират от един център и резултатът от изборите винаги е един и същ – винаги побеждават интересите на един постоянен олигархичен елит, който преразпределя обществените ресурси в своя лична полза.

      Това става все по-видимо и много от способните млади българи предпочитат да напуснат страната, поради липсата на перспектива. Дори в по-голява степен това се отнася за инвеститорите. В момента има процес на почти паническо напускане, главно от чуждестранни инвеститори. Ще дам два примера: EVN започна дело срещу България заради увредени интереси като инвеститор, в резултат на непредвидимата регулаторна среда. След две години непрекъснат тормоз от страна на финансовия регулатор, застрахователя VIG беше принуден да продаде най-големия пенсионен фонд Доверие на странен купувач. Напуснаха компании като E.ON, ENEL, Deutche Telekom и много други.

      Колкото по дълго продължи периодът на имитация на демокрация, толкова по трудно ще се възстанови доверието на хората и инвеститорите.

      Колкото до Партията на европейските социалисти и европейските ценности,  според мен в ПЕС са силно притеснени от факта, че правителството в България зависи от подкрепата на крайна, популистка, национал-социалистическа партия като “Атака”. Идеите на тази партия за национализация и прогонване на чуждестранните инвеститори от България се разминават драматично с ценностите на европейската социалдемокрация.

      2. Как ще приключи тази криза в България?

      Моят прочит на случващото се в България, е че беше достигната грaницата на търпимостта. С избирането на г-н Делян Пеевски за шеф на ДАНС изведнъж всички грозни и уродливи сраствания на бизнес интерес, медии, правосъдие в политиката придобиха конкретно и видимо измерение. Самият г-н Пеевски беше уволнен лично от Сергей Станишев, когато той беше премиер на предишното правителството с участието на социалистите. Причината беше шумен корупционен скандал, за който г-н Пеевски беше разследван.

      Сред тази демонстрация на къса памет и липса на морал, хората разбраха, че без върховество на закона, без справедлив съд и свободни медии, всъщност нямат нищо. Нито граждански права, нито бизнес, нито собственост.

      За мен протестите преди всичко са контролен механизъм. Те показват че българското общество има ценности, имунитет и съпротивителни сили, когато определена граница се премине, да се каже „Стига!“.  Протестът е категорично доказателството, че нормалните демократични механизми за контрол и разделение на властите не функционират.

      3. Уличните протести в София негодуват срещу, както те ги наричат, „олигарсите“ и техните опити да узурпират властта в страната. Вие сте сред водещите бизнес фигури в България с широк спектър от интереси – от медии до слънчеви електрически централи, финансово – брокерски услуги, а до съвсем скоро и индустриални минерали. Как бихте се описал? Какво Ви прави толкова различен от останалите влиятелни бизнесмени в страната?

      Аз смятам, че протестите са срещу целия олигархичен елит който включва основно политици, разбира се и бизнесмени. Но не толкова срещу личностите, колкото срещу посредствеността и мизерията на които този тип корупционно управление обричат страната. Неслучайно на протестите имаше много собственици на бизнес, висши мениджъри, интелектуалци.

      По отношение на мен лично – започнах кариерата си като журналист, преди 20 години с приятели основахме вестник “Капитал”, който сега е в основата на Икономедиа. В един немалък период бяхме 50/50 партньори с немската група Ханделслат. Знаете, че няма бивш журналист. За мен медиите винаги са били повече кауза, отколкото бизнес. Когато дойде кризата, решихме да затворим няколко издания, вместо да търгуваме съдържанието им, както правят много от медийните фирми, за да оцеляват. Смятам, че това е по-честния подход спрямо читателите.

      Винаги съм се стремял да спазвам принципа на равно отстояние от политическите партии. Като журналист, издател и след това бизнес лидер съм участвал в много от важните реформи в България – въвеждането на валутния борд, пенсионната реформа, създаване на саморегулация в медиите, обединение на представителството на бизнеса и много други проекти с голяма обществена значимост.

      Аз вярвам, че най-добрият начин един предприемач да забогатява, е когато средата за бизнес се подобряване прекъснато, рискът намалява продажбите растат и в резултат, активите поскъпват. По този начин не две-три групи  забогатяват за сметка на ресурсите на цялото обществото използвайки достъпа си до властта, а общото благосъстояние на обществото нараства.

      Убеден съм, че огромното мнозинство български предприемачи споделят тази философия. Тези които участват в схемите на политическа корупция са единици или просто нямат друг избор за да оцелеят.

      Тази философия обаче е много изискваща по отношение на професинализма на политиците и политиките, които те провеждат. Също така съм убеден, че мнозинството от българските политици дълбоко не разбират кое създава стойност в икономиката.

      Мога да ви дам следния пример, който е показателен за това какво се случва в България. 73 процента от богатството на българите е в недвижими имоти. Към днешна дата домакинствата притежават имоти на стойност 71 млрд. Евро. А от началото на кризата от 2008-ма до края на 2012-та цените на недвижимите имоти са спаднали с 38 процента и не са се възстановили. За разлика от практически всички други държави в Западна и повечето от Източна Европа, където имотите отново поскъпват. С цялата условност на този пример, загубата в стойност за българските граждани от липса на добро управление е 43.5 милиарда евро.

      43.5 милиарда евро е повече от БВП на България за една година. Между благосъстоянието на хората и икономическата политика и качеството на институционалната среда има пряка връзка.

      4. Ще изключите ли възможността за политическа кариера някой ден?

      На този етап имам други, по-важни предизвикателства. Има много начини човек да се включи в промяната на страната си. Участието в политиката е само един от тях.

      5. За известно време се преместихте със семейството си от България в Сингапур. Какъв точно натиск имаше върху вас в страната? Как управлявахте бизнеса си от Източна Азия?

      Когато през 2010 година „Капитал“ публикува първото журналистическо разследване на срадстването на власт, медии и икономически интереси, финансирани с обществени ресурси концентрирани в „Корпоративна търговска банка“ срещу мен последва истинска истерия от медиите които контролират собстевника на банката г-н Цветан Василев и неговия партньор г-н Делян Пеевски. За три години те публикуваха над 1000 негативни публикации срещу мен, моят бизнес, моите партньори. Всички те, до последната дума напълно измислени и невярни, за което водя множество дела в съда. Срещу мен беше тествана машината за клевети и създаване на паралелна реалност.

      Освен това имаше натиск и тормоз по много линии – регулаторен, политически, включително и физически заплахи. Този натиск беше един от факторите да вземем решение да преместим семейството в Сингапур за няколко години, за да предпазим децата от тази истерия.

      Конкретната причина беше, че съм учил в Сингапур, в бизнесучилището INSEAD. Имам много приятели и бизнес партньори в Азия. В наши дни бизнесът е глобален и управлението от разстояние не е проблем.

      6. Медийните Ви издания определят наскоро образувания „Реформаторски блок“ за новата политическа алтернатива в България. Тези партии – бивши консерватори, либерали и една зелена партия, които в момента не са представени в Парламента, заедно получиха 6,9% на последните избори през май тази година. Какво Ви кара да мислите, че българите ще намерят тези „реформатори“ за по-привлекателни този път?

      Ако мога да отговоря с цитат на един от интересните съвременни мислители Бъкминстър Фулър „Никога не променяш нещата като се бориш със съществуващата реалност. За да промениш нещо, създай нов модел, който прави стария вече негоден.“

      Олигархията живее и се възпроизвежда от липсата на политическа алтернатива,  която да покаже абсурдността на съществуващия модел.

      Пропагандната й машина постоянно насажда тезата, че няма избор, всички са еднакво лоши. Подтекста на тази кампания е „В такъв случай ни оставете нас да ви управляваме на спокойствие“.

      Много е важно енергията от улиците и площадите да намери своето политическо представителство в следващия парламент. И обратно, много е важно в България отново да има политици, които не са зависими от задкулисието, а искат да защитават легитимните искания на избирателите, да ги разберат и да ги реализират в политики. Тази връзка в момента е скъсана.

      Политиката на „Капитал“ и „Дневник“ е да представят всички гледни точки, включително и на Реформаторския блок. Всяка нова енергия и нов морал, не само от Реформаторския блок, са добре дошли в българската политика в момента. Избирателите не искат повече да бъдат безучастни свидетели на своя собствен живот.

      7. Как ще опишете личните си отношения с Президента Росен Плевнелиев? Бивш бизнес партньор, приятел или политик, чиито позиции подрепяте?

      Преди всичко, Росен Плевнелиев е избран за президент на България не защото е мой приятел, а защото за него в пряк вот гласуваха мнозинството от българските избиратели. И в момента, независимо от грозните медийни атаки срещу него, той е политикът в България с най-високо доверие и рейтинг.

      Причината за тези атаки е, че той ясно и без страх се противопоставя на олигархията и политическата корупция.

      Иначе, конкретно на вашия въпрос. Бяхме близки семейни приятели, преди той да влезе в политиката. Не сме имали общ бизнес. Високият пост на който е сега, налага много ограничения, с които и аз, и той се съобразяваме.

      8. Вашите опоненти, в частност медиите на Пеевски и на банкера Цветан Василев, твърдят, че се опитвате да редите кабинет заедно с Президента Плевнелиев – служебното правителство от март месец, и може би министри от следващия кабинет? Това звучи доста екстравагантно за чуждестранните наблюдатели – почти като идеята за „пост – тоталитарен политически модел“ в България…

      Това просто не е вярно. Нямам никакво отношение към съставянето на служебното правителство. Не вънамерявам да имам каквато и да е роля в следващо служебно правителство, ако такова има. Ако някой твърди друго, нека да го докаже.

      9. Каква е разликата между журналистите от Вашия вестник „Капитал“, които понякога отразяват широко дейността на основната Ви бизнес група – „Алфа Финанс Холдинг“, и журналистите от „Нова Българска Медийна Група“, които подкрепят бизнес интересите и компаниите на техните собственици? Колко точно медийна свобода може да има в България при тези обстоятелства?

      Преди всичко съм учуден, че задавате такъв въпрос. “Капитал” е на пазара в България от 20 години, “Дневник” от 13. Ценностно и професионално  изданията не са направили и крачка в страни за всичките тези години. Те се доказват пред читателите буквално всеки ден. В медиите си добър, колкото е добър последният ти материал.

      Има една много съществена разлика между двете групи, които споменавате. И тя е, че в „Икономедиа“ се спазват професионалните и етични стандарти на професията и журналистите там проверяват фактите и пишат истината.

      Всеки път когато има материал свързан с фирми в състава на Алфа финанс или за мен лично, това се отбелязва изрично.

      От друга страна, аз дори не бих определил „Нова българска медийна група“ (НБМГ) като медиа. Това е една скъпа машина за рушене на репутациите на политически и бизнес конкуренти, която Олигархията използва в своя полза.

      На всичкото отгоре тази машина се финансира с парите на данъкоплатците. Повечето големи държавни предприятия организирано държат парите си в Корпоративна търговска банка (КТБ), която е собственост на г-н Цветан Василев. Банката пък финансира медиите на г-н Пеевски, те подкрепят безропотно правителството, което в момента управлява, то от своя страна, за благодарност, продължава да държи парите си в КТБ и т.н. моделът се възпроизвежда независимо кой е на власт. Избирателите винаги получават един и същи продукт, един и същ доминиращ олигархичен интерес.

      Този модел е описан в последния доклад на Фриидъм хаус за медийната среда в България.

      В едно от изследванията на сектора на Българския хелзингски комитет, журналисти разказват как работи  системата в НБМГ. Ролята на журналистите там всъщност само запълват пространството между поръчковите статии. Компроматните материали срещу този, който трябва да бъде атакуван се пишат извън редакцията и идват готови за публикуване в края на деня.

      Ако трябва да изброявам още разлики. При проверка за сътрудничество към бившите тайни служби, в Икономедиа нямаше нито един бивш агент, докато в НПМГ бяха десетки. Справките кой има достъп до парите от комуникационните програми на Европейския съюз, които са важен инструмент за създаване на икономическа зависимост на медиите от страна на политичите и правителството, отново показаха че в Икономедиа не е инвестирано и едно евро. В същото време в НБМГ и свързаните с нея медии, са изхарчени десетки милиони от европейските фондове.

      Това е друга много съществена разлика. “Икономедиа” е пазарен субект и оцелява на пазара, чрез своя интегритет и изцяло пазарни приходи.

      9. През ноември миналата година „Алфа Банк“ се опита да получи контрол върху „Икономедиа“, заради неизплатен кредит. Как се случи това?

      Това беше част от многобройните атаки и опити за превземане на „Икономедиа“, защото в края на миналата година вече бяха останали само няколко независими медии.

      „Алфа банк“ се опита незаконно да обяви целият кредит за предсрочно изискуем, без да има основание за това. Целта беше през усвояване на обезпеченията по кредита, да се установи контрол върху дейността фирмата преди изборите и след това да се продаде. Неофициално ни беше казано, че имат купувач, който даже бил депозирал парите при тях.

      Съдът спря тези незаконни действия, но натискът продължи, като банката започна действия по прехвърлянето на вземането си от „Икономедиа“ на същия мистериозен купувач, който ние много добре знаехме кой е всъщност.

      Тогава с моят партньор Теодор Захов взехме решение да капитализираме „Икономедиа“ и тя погаси предсрочно целият размер на заема към „Алфа банк“. В момента „Икономедиа“ няма никакви задължения към трети страни.

      10. Един възможен прочит на настоящата, изключително поляризирана ситуация в българската политика и общество може да бъде битката между два борещи се за влияние бизнес лагера в страната – Иво Прокопиев от едната страна и Цветан Василев и близките до него от другата. Какво мислите за това?

      Твърде елементарно обяснение според мен, при това принципно невярно. Преди няколко дни концерт в София имаше Роджър Уотърс от Пинк Флойд. На една от песните от „Стената“, за отношенията между хората и правителството той изписа на екраните „Оставка“ на чист български.

      Обяснението на пропагандата на Олигархията, беше, че Роджър Уотърс е взел много пари от противниците на правитеството за да го направи.

      Вижте какъв абсурд. Ако си склонен да обясниш всичко с лагери и че всичко се купува с пари, то тогава ти самият си готов да направиш всичко за пари.

      В момента в България има съвсем ясна разделителна линия. Олигархията иска запазване на властта и тоталния контрол на всяка цена, дори и ако това струва пълна политическа изолация и рецесия в икономиката. Това е един високо организиран политически и бизнес елит, който в момента контролира повечето обществени ресурси и почти всички институции.

      От другата страна са огромното мнозинство от избиратели, представители на предприемаческия елит и средната класа. Те изобщо не са организирани, нямат политически представител, но са обединени от ценности и от общата представа за бъдещето на България. Те смятат, че трябва да се сложи край на кражбите и политическата корупция, че е нужна радикална промяна, нов обществен договор между избирателите и политическите партии, който да осигури много по-голяма прозрачност и отчетност на политиците за действията им.

      Аз лично също споделям тези ценности и смятам, че това е надеждата за бъдещето на България.

      11. Как коментирате обвиненията на председателя на КФН Стоян Мавродиев по отношение на продажбата на миноритарния дял в EVN България и връзката, която регулаторът прави с „Икономедиа”?

      Тези нападки са отличен пример за фасадната демокрация, която в началото описах. Институцията не работи в интерес на българския финансов пазар и участниците в него, а обслужва под повърхността частни интереси. За съжаление българският финансов регулатор e много далеч от стандартите на австрийския си аналог – FMA.

      Продажбата на миноритарните дялове на електроразпределителното дружество EVN България беше реализирана на борсата на закрит аукцион. Няма по-справедлив и прозрачен начин за приватизацията на едно предприятие от продажбата в рамките на един (подчертавам) закрит аукцион на капиталовия пазар. Постигнатата цена надхвърляше с около 20% минималната, която правителството само определи. Основно поради тази причина продажбата, която беше извършена в много трудната икономическа ситуация на 2011 г., беше и международно отчетена като огромен успех.

      По отношение на „Икономедиа” мога да потвърдя, че наистина съществуват обтегнати отношения с г-н Мавродиев. Причината за тях обаче е различна от тази, която той описва.

      Председателят на Комисията за финансов надзор злоупотребява с цялата власт на институцията и я използва като инструмент за натиск върху медиите от „Икономедиа” и нейните издатели, един от които съм аз. Беше направен опит за потулване на факта, че преди години точно той е участвал като адвокат в създаването на офшорни фирми, свързани с пране на пари.

      Медиите на „Икономедиа” просто свършиха своята работа да информират обществото и да обърнат внимание на абсурдния факт, че един важен финансов регулатор на една страна-членка на ЕС се ръководи от човек, който е призован като свидетел в разследване за пране на пари в няколко държави. Елементарен журналистически дълг е да се разкажат тези факти и да се поставят въпроси по тях.

      Това е причината за напрежението с г-н Мавродиев. Със съжаление установих, че нападателните и клеветнически практики на регулатора са се разпространили и междувременно засягат не само „Алфа финанс холдинг”, но и други големи участниците на пазара, които са партньори на групата.