Архив

Архив за ‘Гледна точка’ категория

Иво Прокопиев пред Полина Паунова, телевизия BiT: Конфликтът ми с Борисов и Пеевски е заради КТБ

19 декември, 2016 Няма коментари

bit-ivo-prokopiev-december-2016Водеща: Миналият петък бившият правосъден министър Христо Иванов анонсира своя политически проект. Формацията няма да е нито лява, нито дясна. на Подгряващото електората събитие, обаче се появиха предимно символни лица за десницата. Друго присъствие, обаче, разбуни духовете – това на бизнесмена и издател Иво Прокопиев. Ще финансира ли партията на Иванов и ангажира ли се с нея ще отговори точно той, защото по темата много се изговори, а до момента той не е дал отговор. Казвам добър ден на господин Прокопиев. Добър вечер вече.

Иво Прокопиев: Добър вечер. Благодаря ви за поканата.

Водеща: Господин Прокопиев, седмицата Ви от миналия четвъртък до сега? От четвъртък до четвъртък ги мерим.

Иво Прокопиев: Безспорно трагедията в Хитрино е най- нещастното събитие, което доминира. То буквално заля всичко и няма как да не го споменем. До колко е резултат на случайност или на някакво неспазване на правила не знам. Неспазването на правилата в България като, че ли се е превърнало в норма. Не мога да преценя, защото не съм експерт. Ако е това би било много жалко, независимо дали е скорост, или претовареност, или някоя техническа неизправност. И ако това е пак в резултат на дребно хитруване – човешката трагедия е голяма. А иначе, второто голямо събитие, което е ориентирано към бъдещето, е анонса на Христо Иванов, че влиза в политиката и ще участва на следващите избори чрез проекта „Да, България“.

Водеща: Предлагам направо към въпросите свързани с вашето присъствие в залата на Независим театър миналия петък. Защо бяхте там? Това на първо място може би да уточним?

Иво Прокопиев: То е публична тайна, че от година тече относително структуриран процес в една много голяма общност, от която и аз съм част, на консултации какво да се направи и как да се направи. Защото ситуацията с отвлечената държава, която запушва всички възможности за развитие на обикновените хора и на бизнеса, наистина е нетърпима. Така че аз съм част от тази общност, бил съм постоянно и активно в комуникацията с всички нейни звена. В нея има най-различни хора от България и от света: експерти, бизнес и НПО, всякакви хора. Хора, които с личния си авторитет, с това, което са постигнали, могат да удържат принципна обществена позиция и искат да подпомогнат процеса на освобождаване на държавата от корупцията.

Разбира се, не всички участници в тази общност могат да станат действащи политици и аз го казах много ясно. Аз нямам амбицията, нито желанието да бъда политик. Нито имам времето за това.

Водеща: Не желаете да ставате премиер?

Иво Прокопиев: Не, няма да се кандидатирам нито за народен представител, нито за премиер. Но мога като експерт, като представител, и то активен, на тази гражданска общност от позицията на това, което знам и мога, и от битките, които съм провел за защита и запазване на принципи и ценности, да допринеса. Ако, разбира се, този принос е желан и нужен. За това бях там. Просто присъствах, за да дам моята подкрепа на този процес – символно. И за сега толкова.

Водеща: Това проекта на Иво Прокопиев ли е, защото едни определени медии просто заляха пространството с подобна информация, че ще финансирате такъв проект?

Иво Прокопиев: Това са глупости. За финансирането са също поредните внушения, които когато нещо започне да се променя се появяват, за да може нищо да не се промени. Видя се как се финансира проекта. Между другото, аз не мисля, че проекта, който има такъв емоционален заряд и толкова голяма подкрепа в началото, ще има какъвто и да се проблем с финансирането. Първо законът е ясен и второ, ако наистина толкова хора го подкрепят, вече има технологии, с които може много евтино много хора да финансират с малки суми политическа дейност или кауза.

Водеща: Въпроса е, че времето до изборите е много кратко и ще трябват, вероятно, големи суми, като според мен натам бият предположенията.

Иво Прокопиев: Не разбирам от политическата икономика, от паричните потоци на париите, но това, за което съм сигурен, е че първо не става въпрос за големи суми. Второ, според мен, част от успеха на този проект ще зависи от това дали той ще успее да покаже един различен и напълно прозрачен начин на финансиране, насочен точно към подкрепата на големи групи от обществото – много на брой малки суми от много хора. Това се нарича крауд фъндинг и той работи и за политически парии, и за НПО-та и каузи. Използва се много масово и в предприемачеството. Така че има най-различни платформи, стотици платформи има за това. Въпрос на воля според мен. Да не говорим, че има и други чисто законови форми: благотворителност и т.н.

Водеща: С вашият опит в бизнеса ли възнамерявате да подпомагате партията, защото казахте, че ще подпомогнете? Да уточним как ще се случи това, за да е ясно?

Иво Прокопиев: Граждански, експертно … Аз не се натискам да правя каквото и да е. Ако този опит може да бъде полезен с удоволствие бих го дал. Като предприемач, аз имам много и доста сериозен опит на финансовите и капиталови пазари, в макроикономиката, в чистите и финансовите технологии напоследък. Така че имам какво да кажа. Имам определено виждане как България може да изплува от това блато. Изглежда, че с хората, които бяха в тази зала, мислим по един и същи начин. Тогава моят принос би бил оценен.

Водеща: Бил ли сте търсен друг път от партии, за да ги съветвате по техни бизнес-икономичекси дела като експерт.

Иво Прокопиев: Моят живот така се е стекъл, че аз всъщност от ранна детска възраст съм в медиите и съм участвал практически във всички ключови икономически процеси като започна от борбата с пирамидите, преодоляване на банковите фалити през 1996-та година, въвеждането на Валутния борд, бях в икономическия съвет на тогавашния президент Стоянов. След това преминах през много ключови реформи, свързани с пенсионна реформа, намаляване на данъците, вече като председател на КРИБ, и т.н. Виждал съм процеса от вътре и винаги от страната на бизнеса. Виждал съм кое е било успешно, коя политика дава резултат. Виждал съм и провали като саморегулацията и етичния кодекс на медиите. Това също е проект, който мога да кажа, че аз съм го движил от началото до края като заместник – председател на Съюза на издателите.

За тези години България има успешни и неуспешни примери за провеждане на икономическа политика. Има много ясни и силни периоди, през които общественото благосъстояние се повишава и качеството на живот се подобрява. Има и провали, по време на които никой не иска да говори за никакви политики – нито антикризистни, нито антициклични. А ние се занимаваме с махленски свади, бокс, кеч и всякаква друга кал.

Водеща: Защо ви питам това? Защото напоследък все по-трудна за разчитане става границата между помощта на бизнеса в политиката като експертност и олигархията. Къде е тази граница и кога един бизнесмен, който съветва политици, участва в различни реформи и остава бизнесмен и кога се превръща в олигарх?

Иво Прокопиев: Вие може да видите в екипа на Тръмп колко хора са от бизнеса – практически всички. Бизнеса е най-естествения резервоар за подготвени кадри и обратното. Трябва да има свободна пропускливост между бизнеса и политиката. Това, което наблюдаваме в България, е умишлено замацване на тези граници. Аз не съм съгласен, че тя е размита, но хората си дават много ясна представа кое е истинския бизнес, който се опитва да се развива по правила и да не зависи от държавата, и кой е този бизнес, който изцяло зависи само от търговията с влияние и даване на обществени поръчки и някаква обществена благословия. Това не е бизнес – това е политическа корупция. Политиците имат интерес да няма граници между двете, за да могат всички да са в калта и да продължава това, което виждаме в последните 10-ина години след влизането е ЕС – една тотално завладяна държава.

Водеща: Цветан Василев казва в едно интервю, че няма едър бизнесмен в България, който да не се отчитал на политиците без значение кои са били те?

Иво Прокопиев: Аз не знам дали аз лично попадам в категорията едър бизнесмен, но мога да кажа, че не съм се отчитал по никакъв начин на никой политик. Имал съм шанса да успея по чисто пазарен начин и по правилата, започвайки от търговия с финансови инструменти на международните пазари. След това, развивайки много проекти, повечето от които са били стартъпи, започнати на зелено и на чисто, в най-различни сфери и сектори на икономиката.

Водеща: Но ето господин Борисов каза,че вие лично сте му предложил 5/6 министри. Вие отрекохте това.

Иво Прокопиев: Имах възможност да кажа, че това не е вярно и не отговаря на истината. Не съм му предлагам 5 – 6 министъра. Имаше тогава официална консултация между КРИБ и Правителството и между КРИБ и синдикатите за позицията на социалния министър и в крайна сметка те предпочетоха номинацията на синдикатите.

Водеща: Но пък Христо Иванов в предаването „Просто Диков“ по BiT каза, че се е запознал с вас преди 2 години в кабинета на господин Борисов. Тогава в какво качество бяхте там, и до колкото стана ясно от думите на г-н Иванов, сте бил там заради прословутото гласуване на по текстове за КТБ, когато гласуваха съвместно ГЕРБ и ДПС. Вие ли бяхте потърсен?

Иво Прокопиев: Да. Бях поканен да говорим за КТБ точно, защото тогава се спореше дали банката да се спасява или да не се спасява. За да разберат зрителите контекста, всъщност аз съм в “окото на бурята”, ако мога да кажа, от края на 2009 година, когато за пръв път вестник Капитал и организациите, в която аз тогава бях активен – КРИБ и Съюза на издателите, започнаха публично да се противопоставят на това масивно изкупуване на медии и централизиране на държавните средства в КТБ. Дълги години наред КТБ беше в нервния сплит на политическата корупция и всички механизми на влияние – финансови и нефинансови, по един или друг начин минаваха от там. Така че моят сблъсък с този корупционен модел датира от тогава. От тогава е и цялата тази негативна кампания в медиите на господин Пеевски, които в големи периоди от време са за всеобщо ползване за тези, които са на власт. Правителството на БСП, след това ГЕРБ. Та за това и в този конкретен случай разговорът беше за КТБ. Може би си спомняте, че аз застъпвах тезата, че КТБ е неспасяема, защото дупката е твърде голяма и няма смисъл да се наливат още обществени средства. Нямаше смисъл да се спасява банка, която не е банка по никакви критерии. КТБ не отговаряше на духа и на буквата в банковото законодателство.

Водеща: Понеже сам намесихте медиите на Пеевски – каква е разликата между вашите медии и медиите на Пеевски? Питам ви в следния контекст – тъй като помощта за една партия може да не бъде само финансова, а може да бъде и със създаване на медийно рамо. На много места се появява обвинение, че вие лансирате Христо Иванов и хората около него и така се образува кръга Капитал. Каква е разликата, според вас, между едните и другите медии? Защо едните медии да са добри, а другите медии да са лоши.

Иво Прокопиев: Защото едните просто не са медии. “Медиите” на г-н Пеевски са едни политически инструменти. Като говорихме преди малко за олигархията и бизнеса, всъщност не казахме може би най-важното: политиците са олигарсите в България. Те са тези, които преди 9 и 10 години решиха от политици, от това да представляват интересите на всички, които правят бизнес в страната, да станат собственици на ключови бизнеси. Така че това е големия проблем и от него произтича всички останали пороци, които виждаме в институциите, включително и в медиите. Медиите са важни и имат много важна инструментална роля, чрез която моделът функционира. Медиите на Пеевски са инструменти за дискредитиране на обществените опоненти на модела, било то политически, било то публични опоненти, както при мен. Аз не съм политик, аз съм издател на критично настроена към властта и корупцията медийна група, която от ден първи сигнализира обществото за тези проблеми. Ако върнете лентата назад, Капитал е писал за всеки един от тези пороци около КТБ – и за купуването на медиите, и за концентрацията на държавните пари, и за източването на парите на вложителите от свързани лица. Всичко това е описано в статии. Просто не е имало реакция на този феномен от страна на компетентните институции, защото и те се контролират от същите хора.

Водеща: Смятате ли, че опитът Христо Иванов да бъде пришит за евентуално ваше финансиране е опит да бъде дискредитиран. Той каза, че ако предложите финансова помощ и ако това нещо е оформено по законов ред няма да откаже. Връщам ви пак на това и след това ще поговорим по-широко за тази негова теза – няма ляво, няма дясно, защото е много важно това нещо да се изчисти и това е основаната атака към тази партия.

Иво Прокопиев: Нека първо да кажем съвсем ясно, че нито някой ми е искал пари, нито съм давал пари. Видя се как са финансирани до момента мероприятията, списъкът на дарителите беше публикуван. Другите сбирки на тази общност се финасираха по този начин – в една кутия се събираха по 5-10 лева за кафе и за наем на залата, която се наемаше на същия споделен принцип.

За финансирането на политическите партии, това е, както казах, много сериозна и ключова тема. И извън аспекта, за който говорихме, че новия модел на независимо политическо поведение трябва да покаже и нов модел на финансиране на дейността. Другият важен момент е съществуващата схема за финансиране. В България в крайна сметка има нелоша схема за финансиране на партиите от бюджета, но тя не е до край прецизна, защото позволява на големите партии да трупат и да поддържат много сериозни излишъци. Идеята на парите от данъкоплатците е да се дават за създаване на качествени политики, за изследване на въздействието на законите върху отношенията които регулират. Субсидията е, за да има качествен и разнообразен политически продукт. А ние точно това не виждаме. Ние виждаме нула инвестиции в качеството на провежданите политики, а всичко отива в кампании, влияние, в общи линии в разпространяване на лъжи и поддържане на паралелната реалност и на имитацията на реформи.

Водеща: В банкови влогове за лихва. Но това е проблем на законодателството.

Иво Прокопиев: Така че, ако искаме да сме принципни докрай, ако ще се намалява субсидията за политическите партии, тогава трябва тези излишъци да бъдат върнати в бюджета, за да има равен старт.

Водеща: Тоест големите партии ..

Иво Прокопиев: Неизхарчените политически пари, те са бюджетен излишък и трябва да се върнат в бюджета.

Водеща: Това означава ли, че вие смятате, че е редно да бъде намалена субсидията?

Иво Прокопиев: Не мога да преценя, защото нямам отношение и никога не съм се занимавал с управление на партии. Не мога да кажа малко ли е, много ли е. Най-вероятно трябва – да, трябва. Тук се получава малко феноменът “икономия от мащаба”, както при земеделските производители – колкото по-голям става един замеделски бизнес, толкова повече той започва да печели от това, че е голям, а пък субсидията му идва екстра. По същия начин е и при партиите. Трябва, според мен, да има диференциация: субсидията за малките партии на глас да бъде по-голяма, а пък за по-големите по-малка, за да може да се стимулира разнообразието на идеи, за да могат гражданите да имат избор.

Водеща: Има ли ляво или дясно в българската политика и защо тази теза, че не е важно дали присъстващите в залата на независим театър са леви или десни, а е важно да бъдат против корупцията и да образуват фронт срещу корупцията, се наложи по този начин? Тя между другото, тази теза, беше обект на критика и от ляво, и от дясно.

Иво Прокопиев: Според мен в ситуациацията, в която се намира държавата и нейните институции са тотално похитени, темата е как те да бъдат отвоювани обратно, за да работят в полза на обществения интерес и интереса на гражданите. Чак след това започва идеологическия разговор. Координатната система напред-назад, нагоре-надолу, на мен в момента ми е много по-адекватна, отколкото системата ляво-дясно, защото проблема с корупцията идва и от ляво, и от дясно. Ние първо трябва да извадим държавата от калта и след това да водим идеологически разговор, какъв би бил ония тип политика, който да я ускори най-бързо.

Ако погледнем това, което става в света последните 10-15 години, ще забележите пълна конвергенция между класическите леви идеи и класическите десни идеи. Демократите прилагаха монетарните принципи на Милтън Фридман, а Тръмп се кани да прави неокейнсианский модел за подкрепа на американската икономика. Т.е. тези неща много отдавна са се смесили. По света управляващите гледат да прилагат политики, които са прагматични, които водят до резултати и не струват скъпо, т.е. гледат да по какъв начин спестен или изхарчен един държавен долар ще предизвика най-голяма полза за избирателите. Това е големият въпрос, който отсъства в българското говорене за политика изобщо.

Примерно, една от темите, които са много интересни, е, един милиард бюджетен излишък за какво да бъде даден – за пенсии или за саниране на блокове. Не знам вашият отговор какъв е на този въпрос, но според мен ако бюджета има излишен един милиард, тогава разговорът трябва да бъде, по какъв начин този милиард ще има най-благоприятно въздействие върху икономиката? Кои са нейните най-остри проблеми в момента, така че решавайки ги, след това да се получат други позитивни ефекти. И отговорът, според мен, е нито едното, нито другото, но пенсиите са по-близо до истината. В момента с такъв голям излишък, най-правилното би било излишъка да се върне на хората, които са допринесли за него, обратно на българските данъкоплатци.

Водеща: Вие и общността, за която говорите, с тази теза, бихте били заподозрени в олевяване вероятно?

Иво Прокопиев: Според мен, социалното е новото дясно. В момента, както казах, има ясна дефиниция какъв е проблема – проблемът е ниското потребителско търсене и дефлацията. Това в допълнение към институционалния проблем, защото на България никой не вярва, на българските регулатори без значение какви са, просто никой не вярва. Докато това не се оправи, ние няма да се върнем към ситуация на ускорен растеж. Да кажем, че това с институциите е решен проблем. Тогава проблемът, който България заедно с всички европейски държави трябва да решава, е проблемът с дефлацията и с развитието под своя икономически потенциал. За решаването на този проблем има ясни методи: единият е мерки за подпомагане на банките, чрез инжектиране на ликвидност. Това, което Европейската централна банка прави в особено големи размери – милиарди, които, обаче, се вижда, че не дават резултат. А в българската ситуация то дори е още по-особено, защото ние дори нямаме централна банка и не можем да имаме и тази политика. Единствената досъпна за нас политика е през бюджета. Затова аз казах, че най-прекият начин да бъде подкрепено потребителското търсене е ако излишъкът бъде върнат обратно на хората, които имат най-голяма нужда – на пенсионерите и на хората с ниски доходи, на работещи бедни, за да могат те да станат по-платежоспособни потребители, да подпомогнат бизнеса, инвестициите и т.н.

Водеща: Това и смятате, че трябва да се превърне в новата политическа платформа, най-грубо от към икономическата страна?

Иво Прокопиев: Аз не знам каква ще бъде новата политическа платформа, но като икономист мога да кажа, че това е еднозначната дефиниция на проблема на българската икономика, защото ние сме с най-голяма дефлация в целия европейски съюз трета година подред. За този проблем нито се говори, нито се адресира. А той е пряко свързан с проблема с ниските доходи.

Водеща: Добре, връщаме се пак на партията, защото това е и формалният повод за разговора ни. Общността, за която казахте, че се е събирала няколко пъти преди това и че е обществена тайна, не смятате ли, че това е някакъв проект който да възроди ДСБ, да бъде дръпка към ДСБ, тъй като Реформаторският блок очевидно вече се разпадна не просто на съставните си части, а на трески. Това е другото обвинение срещу участниците в така наречения нов проект.

Иво Прокопиев: В какъв смисъл обвинение, не мога да разбера контекста кое е обвинителното?

Водеща: Обвинителното е, че в името на това едни стари кадри, на старата автентична десница да оцелеят се правят какви ли не нови кръпки, пришивки, за да могат да бъдат ребрандирани за следващите избори.

Иво Прокопиев: Значи те, и старите, и новите кадри, имат един много прост избор – как да се държат публично, какви позиции да заемат и какви политики биха били склонни да защитават. Специално в случая с ДСБ, според мен, аз за това публично казах, че симпатизирам на Радан Кънев, според мен той се държа достойно в период на доста тежки ситуации, запази си достойството, удържа принципна позиция. През такива кризи, човек защитава първо личното си достойство, второ, правото да остане в политиката и да адресира определен тип легитимни, обществени интереси. Защото ние всъщност за това говорим – има едни огромни непредставени легитимни обществени интереси, които няколко политически цикъла поред нямаше кого да подкрепят. Така че на вашия въпрос конкретно – не мисля, че това има нещо общо с ДСБ, а по-скоро, че това обществото има нужда от нов тип политически представител. От това ново представителство, според мен, ДСБ трябва да бъде част, както и естествено новият проект на Христо Иванов, както и всички други по-малки или по-големи обществени организации и партии, които с поведението си са доказали, че са независими и могат да удържат принципни позиции.

Водеща: Казахте, че става дума за огромна електорална маса – т.е. огромни настроения, така де, обаче на избори тези настроенията не се виждат да са толкова огромни. Огромни настроения се видяха в подкрепа на референдума на Слави Трифонов – това е огромно настроение.

Иво Прокопиев: Не съм специалист по политическа социология и рисърч. Малкото изследвания, които съм чел обаче, съсем ясно показват, че зад това да се прави бизнес по правила, да се отвоюва държавата от плена на политическата корупция, да има нормална политика, която да подкрепи доходите на най-нискодоходните групи хора – зад тези послания и зад проект, който защитава тези ценности, стоят огромни числа на подкрепа.

Водеща: Тя и съдебната реформа беше…

Иво Прокопиев: Съдебната реформа е също много желана.

Водеща: 51 процента подкрепиха.

Иво Прокопиев: Друг въпрос е дали тези хора, в случая Христо Иванов, които дават заявка да ги реализират тези идеи в конкретната политика, ще успеят да го направят достатъчно силно, така че да бъдат чути. И второ – дали хората ще им повярват и ще ги подкрепят. Това днес към днешна дата не можем да кажем – ще се разбере на изборите.

Водеща: А как смятате, че един такъв проект излиза от София? Разбирате ме – как отива в провинцията, как обяснява тия тези, как обяснява тези неща, които изброихте на пръстите на едната си ръка, че могат да се случат? Които са базисни и са посочвани от всички събрани там в тази зала като базисни.

Иво Прокопиев: През легитимните интереси, според мен. Техническите средства на комуникация са дълбоко в живота на хората. Заради тази тотална вълна на дигитализация, хората вече живеят по различен начин, информират се по различен начин, политиканстват по различен начин, потребяват – всичко правят различно. Т.е. не е въпроса къде си – всеки е в мрежата. Въпросът е интересите да се окрупнят и представляват автентично и ефективно.

Водеща: В Полски тръмбеж едва ли са толкова в мрежата. Или в Първомай, например?

Иво Прокопиев: Според мен, в Полски тръмбеж или в Първомай, достъпа до интернет е над петдесет процента на домакинствата. Може да го проверим, между другото.

Водеща: Да, това е интересно.

Иво Прокопиев: Но аз бих казал, че е над петдесет процента. Естествено има разлика между София и провинцията, но тази разлика е много естествена и съвсем просто може да бъде обяснена. София по жизнен стандарт е един средноевропейски град. София е на нивото на Словакия, на някои чешки градове. Чисто икомически процесите в София са се стекли по съвсем друг начин. Затова и демографията на София е различна от страната – в София няма безработица. Поради различното икономическо развитие, това което хората мислят и искат е много по-различно от останалата част на страната.

Водеща: Защо Бойко Борисов – това е съвсем различна тема, но сега сетих за това, защо Бойко Борисов, винаги когато бъде запитан за Пеевски, хайде не винаги, но поне в последно време отговаря с: „ами Прокопиев“?

Иво Прокопиев: Ами това е “Вие защо биете негрите?” – такъв тип отговор. На Борисов не му е изгодно да има опонент на това, което те с Делян Пеевски извършиха толкова дълги години поред. И е факт – така се стекоха обстоятелствата..

Водеща: От кога според вас ?

Иво Прокопиев: ..че аз съм първият, и може би най-голям опонент на модела, който те съвместно изградиха.

Водеща: От кога според вас датира дружбата Борисов – Пеевски?

Иво Прокопиев: Не мога да ви кажа, това е нещо, което не мога да твърдя, конкретно, но е ясно, че…

Водеща: Защото казвате, те вижте какво направиха със страната.

Иво Прокопиев: Да, вземайки пример от КТБ, очевидно датира от първите дни на първото правителство на ГЕРБ.

Водеща: Едновременно с това, обаче, твърдите, че в началото икономическият екип на Борисов са изповядвали идеите на КРИБ. Опитвам се да разбера от тези въпроси имало ли е период на добри отношения между Иво Прокопиев и Бойко Борисов, който след това да се е сринал, за да доведе до тази агресия от страна на Борисов?

Иво Прокопиев: Аз съвсем ясно казах какъв е конфликта – той е моделът около КТБ и нищо друго. Спомняте си, че единадесет или тринадесет главни редактори на Съюза на издателите, изпратиха едно писмо до Финансовото министерство, за разкриване на информацията къде стоят държавните пари. Инициатор на това писмо бях бях аз. Това писмо се публикува. Капитал публикува първите разследвания за КТБ. Избухна първият голям скандал. Видя се, че проблемът е много голям. Видя се, че правителството на Борисов подкрепя тази схема и т.н. И от тогава има конфликт. Но във всичките тези години не мога да кажа, че не сме подържали нормални отношения. Да, говорили сме си. Имало е комуникация и този конфликт някак си е тлял в бекграунда.

Водеща: Добре, и последно три неща, или три начина на отвоюване на държавата от лапите на корупцията, или за отвоюване на институциите, защото казахте, че това е много по-важно – напред или назад пред това наляво или надясно. Кои са тези три басизни стъпки ?

Иво Прокопиев: Няма три начина, има само един. В парламентарна демокрация средствата са само политически. Няма друг начин. Антикорупционната вълна трябва да има мнозинство в следващия парламент.

Водеща: Вие смятате ли, че това нещо е възможно, с играчи на терена като ГЕРБ и БСП, които са първите две първите две партии на този етап?

Иво Прокопиев: Не казвам, че е вероятно, но смятам, че по принцип е възможно, да. По принцип е възможно.

Водеща: Добре. Много ви благодаря за това гостуване, а с вас ще се видим следващия четвъртък, точно в 18:35ч.

Иво Прокопиев: Нямам амбиция да се занимавам с политика, като действащ политик

21 ноември, 2016 Няма коментари

Още от 2013 г. в обществото върви един много оживен и дълбок разговор за това как да променим начина, по който се прави политика – ние реално загубихме 10 г. в циклене, жизненото равнище е каквото беше през 2007 г. Това каза в студиото на „Тази събота” бизнесменът и издател на в.”Капитал” Иво Прокопиев.
Според него българският избор е „между фалшиво зададени теми и проблеми” и техните фалшиви представители. Прокопиев подчерта, че истинският проблем е как ще преминем през следващите 20 г., през които трябва да се случат такива промени, които преди са ставали за три столетия: „Днес най-голямата фирма за хотелски услуги няма нито една стая, най-голямата транспортна компания няма нито една кола, в Швеция обсъждат премахване на физическите пари, в Германия се обсъжда да се забранят конвенционалните автомобили, магистралите, с които Борисов се хвали, скоро ще са ненужни, защото транспортът ще е организиран по съвсем друг начин”.
По повод подмятането на премиера в оставка, че от падане на правителството печелят и „агнешките главички”, бизнесменът посочи, че това е „пълна глупост” и „това, което хората разбраха, е, че премиерът ги нарича овце и не мисля, че това му помогна”.
Той призова Борисов да уточни какво е имал предвид, като напомни, че преди е имало изказване за предлагани от „кръга Капитал” министри, от което след това министър-председателят след това се отрекъл. „Не може нашият премиер половината време да говори като директор на строителна фирма, а през другата половина – като главен редактор на жълт сайт”, подчерта издателят на „Капитал”.
Той няма притеснения от анонсираното от финансовия министър в оставка Владислав Горанов анализ на приватизационните сделки на „агнешките главички” и действията на един „разградски бизнесмен” (Прокопиев е роден в Разград.): „Не съм правил никакви нечисти сделки през годините, аз съм бил обект на най-свирепи проверки от времето на Костов насам. Всички, срещу чийто интерес „Капитал” публикува журналистическо разследване, изливат институционалния си гняв върху моята глава”.
В тази връзка той посочи, че прокуратурата е по-скоро част от проблема КОЙ, а не от решението. Въпреки това, той похвали действията на държавното обвинение по казуса „Белене”: „Никой голям инвестиционен проект не е сам по себе си добър или лош – това дали един ядрен проект е добър или лош зависи от това дали създава стойност”.
Иво Прокопиев беше категоричен, че няма намерение да влиза в активната политика, но в момента има много българи от различни сфери, политически партии и точки на света, които работят за това страната ни да бъде едно по-добро място. Тази общност „няма цвят, има идеи, принципи и цел”.

Цялото интервю можете да видите тук:

http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/ivo-prokopiev-ne-sam-se-opitval-da-menazhiram-izpalnitelnata-vlast.html

Иво Прокопиев: Тезата „Прокопиев е като Пеевски“ иска да унищожи антитезата на корупционния модел в България

30 октомври, 2016 Няма коментари

От моята камбанария това, което каза премиерът по мой адрес, не е истина. Това заяви категорично в „Просто Диков“ Иво Прокопиев в коментар на думите от интервюто на Бойко Борисов пред друга телевизия, че бизнесменът му е предлагал министри.

Премиерът сравни Прокопиев с депутата от ДПС Делян Пеевски, като каза, че за разлика от него Пеевски никога не е имал нищо общо с управлението на ГЕРБ, а е влияел само на БСП. Прокопиев и кръгът „Капитал“ са ми предложили пет-шест министри навремето, които реално са участвали, докато им видя акъла и ги изгоня, заяви Борисов, изреждайки имената на Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Нона Караджова и дори на президента и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.

„България не е нормална държава от много гледни точки, но със сигурност трябва да има отговорност, когато човек по толкова груб начин казва неистини. Свързано е все пак с важни за държавата институции, постове и хора на тях. Факт е, че г-н Борисов още на следващия ден се поправи (на заседание на Министерския съвет – бел.ред.)“, отбеляза гостът.

„С тезата Прокопиев е като Пеевски той иска да събере полюсите

и да унищожи бъдещата антитеза на целия този корупционен модел, който властва в България от толкова години. Вероятно защото нещо се планира да се случи в политическата ситуация“, категоричен бе Прокопиев.

Според него Борисов е направил стратегическа грешка с интервюто си предвид неговия език, който сравни с езика на булевардната преса – с подмятания, грубости и жаргон, който не е по никакъв начин управленски, както и предвид степента на неистинност, с която говори.

„Премиерът напълно се идентифицира стилистично с това, което обществото познава като модела КОЙ. Той припозна тази жълто-кафява лъжовна преса, която играе ролята на обикновен политически инструмент, за своя. Всички тези димки постоянно отклоняват общественото внимание от един разговор, който той по никакъв начин не иска да води – разговора за управлението на България“.

Гостът се впусна и в ретроспекция на събитията, предизвикали според него това изказване на Борисов.

„В онзи период бях председател на най-голямата работодателска организация (на КРИБ между 2006 и 2010 г. – бел.ред.), която тогава безспорно беше влиятелна и напълно независима от правителството бизнес организация. Имахме доста добра работа и активен диалог със Сергей Станишев и тройната коалиция в първите две години от управлението им, които бяха и последните две много силни за българската икономика, тъй като имаше едновременно и диалог с бизнеса, и натиск отвън за институционални реформи.

Тогава бяха намалени осигуровки, данъци, икономиката се избели и България стана шампион по привличане на инвестиции на единица от БВП. 4-5 години поред бяхме в челната тройка, а две-три години – номер едно в света.

След влизането в ЕС през 2007 г., обаче, сякаш като с нож дисциплината, прозрачността и желанието за разговор изчезнаха.

Факт е, че дойде и световната криза, но в края на мандата на тройната коалиция натискът върху бизнеса, изнудването, институционалните претенции, желанието на структури около ДПС директно да искат дялове в бизнеса, особено от чужди компании, доведоха до много сериозни поражения“.

Прокопиев даде за пример канадската компания „Дънди прешъс металс“, добиваща злато у нас, и всички проблеми с разрешителните, които е имала. Спомняте си каква сага беше, натиск, изнудване, години наред тия находища не бяха разработвани само защото ДПС, което контролираше съответните ведомства (министерството на околната среда и водите- бел.ред.) плюс местните власти и общности, бяха против, заяви той. По думите му това е само един от многото примери.

Всичко това, както и финансовата криза, достигнала България, бе поводът да търсим разговори с политиците, а те пък с нас, за да решим обективните проблеми пред икономиката тогава, които бяха много тежки и сериозни, обясни бизнесменът.

Той припомни за подписания документ за стабилност с всички политически сили, без ДПС и БСП, в който са били поискани няколко ключови неща: споразумение с МВФ, влизане в Еврозоната, запазване на финансовата стабилност, догонване на бедните държави членки. Всичко това от името на ГЕРБ го подписа лично г-н Борисов, заедно с мен и то публично, пред телевизионните камери, подчерта Прокопиев.

Той напомни, че тогава премиерът се е обърнал към социалните партньори, синдикатите и работодателите, да се търси общоприемлива кандидатура за социален министър, като след консултации е била предпочетена кандидатурата на синдикатите Тотю Младенов.

Други разговори с г-н Борисов, извън този процес за социален министър, по отношение на министерски кресла, най-малкото за конкретно споменатите от него хора, аз не съм имал, категорично отрече Прокопиев.

„В същото време не казвам, че това не са били добри министри, нито че не са споделяли разбиранията и философията на КРИБ

Част от тях са мои лични познати и са били членове на КРИБ. Това няма нищо общо“, добави той и даде и пример със сегашния кмет от ГЕРБ Димитър Николов, който е бил шеф на тогавашната организация на КРИБ в Бургас, но по думите му няма нищо общо с внушавания натиск.

Прокопиев не отрече да е споменавал имена за министри, но единствено в качеството си на шеф на КРИБ, а не в лично качество. Дори имахме заседание на Управителния съвет за това коя кандидатура да излъчим за поста социален министър, то е писмено и в архивите на КРИБ, добави той.

В онзи период имаше все още доверие, диалог, очаквания от двете страни, особено от бизнеса – че ГЕРБ ще бъде различен от тройната коалиция, че няма да има натиск и корупция, каза още бившият председател на КРИБ.

По думите му управляващата партия не е изпълнила двата най-важни момента от споразумението. Първият – да има предпазно споразумение с МВФ, който да стабилизира доверието в България и да няма изтичане на капитал, като според него причината е била да няма контрол върху бюджетните разходи. Той посочи, че в резултат над 20 млрд. евро са напуснали България през следващите осем години и се е стигнало до кредитен крънч, безработица, загиване на 1/3 от фирмите. Вторият ключов момент според него – първата стъпка към членството в Еврозоната, влизането в нейната чакалня, е било по причина, че това върви в пакет с членство в единния европейския надзор, а ерго, „нямаше да има КТБ и никакви други институционални схеми за кражба от спестяванията на хората, които продължават да текат“.

Запитан кои са трите неща, за които трябва да бъде критикуван премиера Бойко Борисов,

(който заяви в интервюто си, че няма за какво), Прокопиев посочи, че за тези години няма никаква икономическа политика, която да реши основните проблеми на страната. „Това, което на повърхността се вижда като растеж, изобщо не е. Икономиката е зле, обикновеното население и пенсионерите живеят зле, но другият проблем, който се подценява, е, че самите предприемачи живеят зле – нямат маржове, средства за инвестиции, хора, с които да работят, оборотен капитал, банки, които да ги финансират“.

„Стойността в една икономика и общество не се създава от политиците, а от предприемачите и от фирмите. Колко фирми са на загуба, а да не говорим колко изчезнаха – 20 и няколко процента от бройката активни фирми в България физически я няма. Хиляди хора от предприемачи станаха обратно работници, наемни работници, държавни служители – това е потенциал, който е изчезнал“, добави той.

Запитан за публикуването на интервюто на банкера Цветан Василев на страниците на „Капитал“, той предположи, че подтекстът на „избухването на Борисов“ е именно това интервю.

„Василев е един от основните действащи лица и виновници в оня период и моята оценка за това не се е променила. Факт е обаче, че всичко това е било възможно благодарение на големия политически чадър, опънат от три правителства, както и заради пълното бездействие на финансовите регулатори. Това няма нищо общо с нуждата и правото на журналистите да търсят информация от него, тъй като той и неговата версия за процесите и за сделките са напълно легитимен източник. Наше право е да не му вярваме и аз не му вярвам. Става дума компетентните органи да проверят данните, но те отказват, защото не е удобно за силните на деня.

Второто важно нещо е какво става с активите на банката – това вече няма нищо общо с Василев, тъй като процесът по несъстоятелност се управлява от държавата, от правителството. Нека видим колко от тия 7,3 млрд. активи в пика на банката ( в момента са под 2 млрд.) ще бъдат възстановени“.

„КТБ беше нервният сплит на политическата корупция в България и мястото,

през което политическото влияние по финансови механизми се превръщаше в собственост на медии, псевдоопозиционни политически партии, на огромни активи в икономиката. Как стана така, че повечето от големите активи, които КТБ беше финансирала, сега финишират в ръцете на Пеевски“, попита бизнесменът.

Прогнозата на Иво Прокопиев е, че чисто икономически ни чака „лазене по корем“, а обществено-политически трябва да се въоръжим със здрави нерви. Все пак, по думите му, у нас има едно здраво ядро на средна класа и икономически активно население, което е много наясно със случващото се и няма как да бъде подведено и заблудено. Чуйте целия разговор тук:

Иво Прокопиев осъди ПИК и Недялко Недялков

Иво Прокопиев спечели гражданско дело срещу сайта ПИК и неговия собственик Недялко Недялков за неимуществени вреди, причинени с разпространението на обидни думи и клевети.

Повод за делото са редица статии в интернет сайта ПИК, в които се твърди, че Иво Прокопиев „не зачита законите“, „е забогатял рязко за една нощ“, „се е финансирал през годините бързо и лесно, чрез публичните ресурси на пенсионната система вероятно с милиони левове“, „че е влачен от дело на дело и от прокурор на прокурор“. Във въпросните статии се твърди още, че “срещу него има образувано досъдебно производство за ощетяване на държавата в особено големи размери“, както и че „клати голяма банка“.

В решението си съдебният състав приема категорично, че посочените статии разпространяват неверни и клеветнически твърдения и обиди, а Недялко Недялков е солидарно осъден, като автор на една от тях.

Това е поредното дело, което Иво Прокопиев заведе и спечели срещу редица жълти медии и техните собственици. Сред вече осъдените медии са вестниците „Телеграф“, „Всеки Ден“, „Уикенд“, сайтовете „Би Нюз“ и ПИК, както и лицата Николай Бареков и Емил Георгиев.

Иво Прокопиев в интервю за Vevesti.bg: Еврофондовете не могат да заместят частната инициатива

14 октомври, 2015 Няма коментари

-Г-н Прокопиев, през последните месеци се забелязва необичайно повишена активност на работодателските организации и дори партньорство със синдикатите. Вие бяхте председател на КРИБ. До каква степен е редно бизнесът да влиза в такава конкретика като енергийната политика като изисквания към държавата? Не изглежда ли малко странно?

-Тази намеса е странна най-малкото по една причина – мандатът на национално представителните работодателски организации произтича от Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване и той е съвсем ясно регламентиран в рамките на тристранния диалог. А кръгът от въпроси е работни заплати, социално осигуряване, здравно осигуряване, пазар на труда и социално подпомагане.
Работодателските организации нямат почти никаква роля в индустриалните отношения в енергетиката. Те са установени от Закона за енергетиката и са между министерството, институцията, която формира политиката, регулатора КЕВР и производители и потребители на електроенергия.

Абсурдно е, че инвеститорите, които са големите работодателите в енергетиката и са пряко засегнати, по никакъв начин не са консултирани за тези позиции, които “националните работодатели” заеха. Дори напротив, излезе една доста категорична декларация, с която големите работодатели в енергетиката категорично се разграничават от всички основни тези на ръководствата на работодателскте организации.

Това поведение просто надхвърля мандата им. Друг е въпросът защо правителството толерира подобна дестабилизация и “екстремизъм” на идеи.

-Разбра се обаче и още нещо принципно, че това не е желанието или виждането на фирмите-членки, а по-скоро инициатива на ръководствата на работодателските организации…

-Това е вторият принципен проблем, това са идеи на ръководствата на организациите и не се подкрепят от членовете им. Тук мога да говоря конкретно за КРИБ. „Икономедиа” е член на Управителния съвет на организацията, но специално тези два документа, които препоръчват национализацията на двата американски ТЕЦ-а – “пътната карта” и един доста подробен “доклад” по темата, не е обсъждан нито в Енергийния комитет, нито на Управителен съвет. Независимо от всички аргументи, безспорен факт е, че двата американски ТЕЦ-а са членове на КРИБ. Отникъде не иде една организация да тръгне срещу интересите на членовете си. Без най-малкото да декларира конфликт на интереси или да се консултира с тях. Това директно противоречи на устава на организацията.

Другото парадоксално в цялата работа е, че председателят на БСК, Сашо Дончев, се разграничи от собствената си организация. Той направи две публични изявления, с които, прави му чест, достатъчно ясно се дистанцира от поведението на организацията си и от конкретните искания в тази „пътна карта” за енергетиката.

-Тези примери ме карат да попитам за същинската роля на работодателските организации – ситуативни инициативи по конкретни проблеми, или принципни, глобални виждания за взаимоотношенията бизнес-държава.

Работодателските организации имат своята роля в тристранния диалог и – да го кажа най-общо – при формиране на макроикономическата политика и параметрите, които влияят на икономическата среда – заплащане на труда, повишаване на заетостта, социалната политика и пазарът на труда.

Това е странното – те не реагират по темите, по които би трябвало да имат отношение. В момента например има една доста ясна негативна политика за увеличаване на данъците и социалните осигуровки, но категорично противостоящо становище няма.

От друга фокусът е в енергетиката, но те не коментират цените на горивата и цените на газа, които са монополни и които в много по-голяма степен отнемат конкурентоспособност в икономиката, отколкото цените на тока, които са сред най-ниските в ЕС.

-Аз също не видях никаква реакция, когато остро се повдигна въпроса за цените на горивата. А всъщност тяхното влияние като производствен разход в икономиката е значително по-голям…

…и в много по-голяма степен отнема конкурентно предимство, защото за някои индустрии газа е и суровина, а горивата участват в много по-голяма компонента във формирането на себестойността на продукцията, особено чрез транспортните разходи. Отнемат и по-голяма част от разполагаемите бюджети на домакинствата. А така отнемат платежоспособно търсене на потребителския пазар…Ако ще говорим за икономически ефекти, проблемът с горивата и газа е далеч по-важен.

-Не е ли малко овехтяла тази схема на тристранния диалог. Аз разбирам, че това е била практика и в други държави и, че при нас в началото на пазарната икономика е било необходимо нещата да се оглеждат отвсякъде, дори като гаранция, че при липсата на опит държавата може да залитне в една или друга посока.

-Тя е овехтяла не само в България, по принцип е поизпразнена от стария смисъл и структура на тристранен диалог, които имаше в ЕС. Светът се развива с много бързи темпове, има много нови професии, огромна част от хората в новите технологични компании работят и от вкъщи и отвсякъде…Те са самонаети, кой да ги представлява, и имат ли нужда от представителство, какви да бъдат тези виртуални синдикати/работодатели…

Според мен тристранния диалог от друга страна има законодателна легитимност и за определени неща разговорът между социалните партньори е важен. Но е важен, когато държавата се опитва да вдигне минималните осигурителни прагове например, тогава работодателите не реагираха със същата енергия и категоричност.

-Синдикатите се борят за правата на членовете си и открай време ефективинят метод за въздействие върху държавата или работодателя е стачката. Не ми се „връзва” същият да е методът на въздействие и от обратната страна. Да припомням ли, че освен работодателите и Борисов се заканваше да стачкува…Всъщност срещу кого?

-Такива обединителни действия могат да бъдат предизвикани от крайни ситуации – мащабна криза или пряка заплаха за националната сигурност примерно. Много ефективен метод за въздействие на работодателите например е са качествените икономически изследвания, съпътствани с препоръки за определени икономически политики. Нещо, което тотално отсъства от българския обществен дебат. Такъв качествен продукт не произвеждат нито официалните институции, нито неправителствените организации. Затова в последните години наблюдаваме една икономическа политика, която изцяло е изпразнена от интелектуална мощ и визия.

Ние имаме една напълно бюрократизирана икономическа политика, която прави от държавата един нетен консуматор на рискове и събития. Носи се по течението на световната икономика. Нито лошото, нито доброто, което ни се случва, следва от някаква политика на управляващите. Затова казвам, че ако работодателите имаха качествени икономически анализи и препоръки, не как да се национализира собствеността на някой техен член, а примерно как да се насърчи кредитирането…

-Така минаваме към следващия много важен, според мен въпрос, доколко банките и кредитните институции въобще играят роля в икономиката и инвестиционния процес?

-Данните, които виждаме за кредитирането са повече от плашещи – годишен спад от 15 % при кредитите за реалния сектор. Някой работодател да се е изказал по тази тема? Или официална държавна институция? БНБ да е дала индикация за опит за промяна на статуквото?

-Но в същото време някакви аналитични звена работят – БНБ преди месец повиши прогнозата за растежа у нас, мисля до 2.3 % от БВП, финансовото министерство също се коригира нагоре – до 2.1 на сто…Доколко може да се разчита на тяхната обективност?

-Те публикуват резултатни величини. С колко ще спадне или ще нарасне нещо. Не коментират политики, които могат да променят посоката или темпа на развитие. В момента двигател на растежа е износа и за съжаление в последния период, който беше отчетен има по-скоро тревожни сигнали в ръста на износа.

-Към ЕС има ръст, към трети страни спадът е значителен…

-Проблемът е, че ако разчитаме само на износа, без вътрешно търсене и раздвижване на инвестициите, ще продължаваме да бъдем конюнктурни…България в момента е една изцяло конюнктурна икономика. Външната конюнктура е много благоприятна – евтино евро и евтин петрол. Българската икономика се преструктурира изцяло движена от износа – и на стоки и на услуги. Само с външни двигатели обаче не става. Вътрешният пазар, потреблението и инвестициите, трябва да се раздвижат.
-Защо при тези ниски лихви продължава спадът в кредитирането? Или не са толкова ниски?

-Ако имаме при 15% спад на кредитирането на реалния сектор и 10% спад на кредитите въобще в икономиката, включително и домакинствата, на този фон да постигнеш 2% икономически ръст си е чудо на чудесата.

-Откъде идва чудото?

-От конюнктурата и от Европа – главно от износа и усвояването на еврофондовете.

-Но в същото време между 75 и 80 процента от капиталовите разходи са от еврофондовете…Не е ли това лош атестат за държавата? В смисъл – не се ли разглезихме, че имаме сигурен ресурс?

-Всъщност да…ние до 2008 година имахме зависимост от преките чуждестранни инвестиции, растежът на икономиката се определяше от непрекъснатия приход на преки чуждестранни инвестиции, всъщност в мащаби, много по-големи, отколкото са сега еврофондовете. В пиковата 2007-ма в България влязоха 8.5 млрд. евро преки инвестиции. Тези инвестиции изчезнаха след кризата с Лемън Брадърс и икономиката превключи на зависимост от еврофондовете. В момента се усвояват средно по 1.5 до 2 млрд евро еврофондове. Повече е от чуждите инвестиции и затова системата е пренастроена натам. Каквото и да си говорим, това е едно харчене на публични пари…Не може да замести частните инвестиции и частната инициатива.
-Предполагам какво имате предвид, но ако не го замества, то поне го допълва. За да стигнеш до завода „Х”, ти трябва добър път, примерно…Асфалтът не се яде, но храни.

-Качествата, които се изискват, за да спечелиш една обществена поръчка са съвсем различни от тези, които пазарът изисква, за да направиш един добър продукт.

-Бих добавил, че увеличаващата се територия на усвояването на публичен ресурс увеличава и територията за приложение на корупционни схеми.

-Е, точно това е…това е най-лошия ефект при усвояването на европейските фондове – да, те поддържат растежа, някаква заетост примерно в строителния сектор, но от друга страна са хранителна среда за изкушения при раздаването на обществени поръчки и определено икономически деморализатор и развъдник на корупция.

-Очевидно Европа има някакъв праг на търпимост към корупционни схеми. В края на тройната коалиция ни спряха парите, после ги пуснаха, пак ги спряха по времето на Орешарски, сега се хвалим, че ги усвояваме добре.

-Да, те са политически инструмент. В крайна сметка, това, че продължават да идват е,че оценката за това, което се случва у нас е приемливо, тоест – не е мината границата. Но ако и когато ги спрат, ще бъде твърде късно. Изобщо на мен ми се иска ролята на еврофондовете да не е толкова централна. Бизнес не е синоним на усвояване… Бизнесът не трябва да е зависим от политиците.

-Въпреки евтиния кредитен ресурс кредитирането, като основен фактор за инвестиции намалява, казвате с 15%…Какъв е проблемът с банките?

-Това, което се случва в банките е доста логично и може да се обясни с предстоящите стрес-тестове и външна оценка на активите, което за съжаление си има и негативната страна. Банките също са „стресирани”, главната им мисъл е как да се подготвят за тези проверки и как ще издържат стрес-тестовете. Мисля, че не можем да очакване възстановяване на кредитната активност преди втората половина на следващата година.
Що се отнася до стрес тестовете в небанковия сектор регулиран от КФН – там дори не са започнали. Твърдеше се, че те не се отнасяли за небанковите институции, но се оказа, че не е така.

-Готви се Бюджет 2016 с вечния въпрос – по-голям или по-малък бюджетен дефицит в рамките на разрешеното? Предпочитанията на Владислав Горанов са за не по-малко от два процента, Дянков както се очаква препоръчва да е по-рестриктивен. От една страна се отчита излишък, от друга – цели сектори като отбраната са силно недофинансирани.

-Нормално е да има излишък, защото икономиката се представя много по-добре от първоначалната бюджетна прогноза, върху която стъпва и самият бюджет. Но мисля, че политиката на по-висок бюджетен дефицит е грешна най-вече от гледна точка на стабилността, защото в България има много скрити дефицити, има проблемни сфери, подобни на КТБ, които могат да гръмнат неочаквано.

Проблемът с дефицита н пенсионната система например – това е квазидържавен дълг. Счетоводно не е, но като бреме си съществува. Не се знае какво ще покажат стрестестовете на банките. Колко нов капитал ще е нужен и откъде ще дойде този капитал? Ще се наложили отново държавата да бръкне в джоба на данъкоплатците?

Но със сигурност България вече не е в групата а нискозадължнялите държави. Като “проблемни” ни класифицира и Европейската комисия. Вече сме страна със сериозни макроикономически неравновесия, само едно ниво преди държавите в криза. Не сме в положение да си позволим през бюджетния дефицит допълнително да дестабилизираме макроикономическата стабилност.

Третата причина е, че получаваме достатъчно финансови „стероиди” – имам предвид европейските фондове и няма нужда бюджетът, който и без това е с малки възможности да се напряга и да вкарва още публични пари в инвестиции.

По-скоро тук трябва да се създаде среда да се мобилизира частния капитал, чрез публично-частното партньорство и концесии, които корупцията за съжаление превърна в мръсни думи.

-С едно изречение – по-добре по-малък бюджетен дефицит като гаранция срещу скрити дефицити?

-Точно така, даже не по-добре, а задължително.

-Благодаря за този разговор

Евгени Петров

Иво Прокопиев в предаването „Лице в лице“ по БТВ: Схемата с национализацията на двата американски теца е заради инвеститор от Турция

14 октомври, 2015 Няма коментари

От седем-осем години енергетиката е най-благодатната тема за политическа спекулация. По тази линия минават много от инструментите за стабилност на обществото – първият кабинет на Борисов падна заради това, припомни бизнесменът Иво Прокопиев в предаването „Лице в лице“ по bTV. Той припомни, че в България бяха направени повече ВЕИ-та, отколкото би могло да бъде икономически рентабилно, т.е. за кратко време бяха направени, когато излизаха по-скъпо такъв тип проекти. Това е политическа и регулаторна грешка, а не на производителите.
Според Прокопиев като абсолютна стойност в България плащаме четвъртия най-евтин ток в ЕС.
За ефира на bTV Прокопиев заяви, че твърденията за това, че държи основен дял от ВЕИ-тата в страната, са абсолютно неверни. „Огромна част от ВЕИ-инвестициите са на големи международни компании и най-големите международни банки. Като говорим за банки, става дума за американската ОПИК, Чайна дивелъпмънт банк, ЕБВР, Корейската банка и други. От компаниите са ЕНЕЛ, Бош, Самсунг. Те съставляват над 80% от инвестициите в този сектор. Инвестициите са на големи международни компании и банки – поне 75% от сектора. Имам интерес в соларни паркове, общо около 1% от ВЕИ-тата са свързани по някакъв начин от мен, каза собственикът на „Икономедиа”.
. „Аз се занимавам изцяло с инвестиционна дейност. „ВЕИ секторът е най-прозрачният сектор, защото те са изградени на базата на европейски регламент и не е имало преки уговорки с властта. Всичко, което се случва в момента е просто лов на вещици. Така не е лошо да има прозрачност и в други бизнес структури, които разполагат с обществен ресурс- акцизите, обществените поръчки и т.н. „Нека всичко да бъде мерено с един аршин. Нека да стане ясно кой собственикът на „“Булгартабак“” и кой е собственикът на КТБ.”
Относно въпроса за т.нар. Пътна карта за реформи в енергетиката, Прокопиев я определи като „таблица с булет точки и без завършени изречения”. В този документ не се поставят никакви цели, има само необмислен сбор от крайни идеи – някои разумни, някои безсмислени, някои направо опасни. Ако тази карта бъде приложена, това ще доведе до огромни сътресения. Пътната карта не е обсъждана на заседание в КРИБ, това е позиция само на ръководството. Смисълът на бизнес организациите е не да защитават интересите на председателите си, а на членовете си. В КРИБ има огромно недоволство заради това, заяви Прокопиев. С Домусчиев не съм разговарял лично, добави той. Ролята на тези бизнес организации е сведена до „бухалки”. Доколкото разбрах има интерес на конкретен турски инвеститор, който иска да купи американските централи – затова се иска първо национализация, след това приватизация в нечия конкретна полза, разкри Прокопиев. И буквално постла червеният килим за създаване на нова бизнес организация.
Иво Прокопиев коментира и думите по негов адрес на банкера Цветан Василев. Бизнесменът обясни, че няма допирни точки между него, Василев и Пеевски. Приемете, че има достатъчно хора в България, които искат активите им да растат по нормален начин, да се спазва закона, а не да търсят единични удари на национализация чрез политическа протекция, каза Прокопиев. Той се съгласи с думите на Василев, че сега има разграбване на активите на КТБ, но това било вторичен проблем. Основният проблем е, че КТБ работеше като инвестиционен фонд – между банката и активите нямаше директна връзка и затова сега вървят цесиите. Видя се гигантската дупка – над 4 млрд. лева, кой да я плати, данъкоплатците ли? Струваше ли си да се дадат още 4 млрд. лева за спасяване, попита той.
Относно грантовете на „Америка за България” за медиите на Прокопиев, бизнесменът отговори просто – вие виждате ли съдържанието ни да служи на САЩ? КОЙ ни напада – медиите на Пеевски. Колкото повече такива опорни точки от други медии – bTV, Нова например, толкова повече служи в интерес на Пеевски, защото неговите медии служат само за разправа с икономически и политически опоненти, обясни Иво Прокопиев. Колко струваше ТВ7 – над 300 млн. лева. Колко струваше печатницата на Пеевски, която не работи – всичко е на наш гръб, завърши Прокопиев.

Иво Прокопиев в „Още от деня“ по БНТ: Основната заплаха за икономиката на България идва от финансовия сектор, 21.05.2015

Основните заплахи за българската икономика произтичат от финансовия сектор и нерешените проблеми там, и механизма, по който в България са структурирани институционалните отношение покрай банките  депозитите и гаранциите по тях, каза днес по БНТ Иво Прокопиев съиздател на „Дневник“ и „Капитал. Той припомни, че страната е била „дисквалифицирана“ от групата на относително стабилните финансово държави и от втора е изпратена в четвърта група – едно ниво над страни в криза като Гърция.

„Това е заради системните пропуски на двата финансови регулатора, които водят до реалната опасност българското правителство да има нужда да активира гаранцията върху други банки“, обясни Прокопиев. Той поясни, че това е и причината да се иска стрес тест в банките и в нефинансовия сектор, за да се види какъв е размера на проблема.

Иво Прокопиев смята, че е нормално да има спор кога могат да се проведат стрес тестовете, но ако те не се направят в срока, даден от ЕК – до края 2015 година, една от санкциите е спиране на еврофондовете.  Той изрази мнение, че процедурата не крие опасности, защото има редица предпазни механизми.

Прокопиев каза, че икономиката на България има и положителни сигнали, но те не са резултат от политики, а на конюнктура, която облагодетелства основно износа. „Става дума основна за мерките, които ЕЦБ взе, поевтиняването на еврото спрямо долара и другите валути и поевтиняването на петрола, което ключов фактор за много износни продукти и ги направи конкуренти“, каза той.

В отговор на въпрос Прокопиев, каза, че е спечелил делото за клевета, заведено срещу от председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев по случая Брендо. Има още две дела, които аз водя срещу него, допълни издателят.

Прокопиев каза, че не е оптимист по отношение на това, дали работа на парламентарната комисия за КТБ ще е продуктивна. „Има обаче енергия за журналистически и други вид граждански разследвания по темата, допълни той.

 

Интервю за сайта Vevesti.bg: Проблемът на проблемите за икономиката на България се нарича „финансови регулатори”

24 януари, 2015 Няма коментари
Иво дискусия с гости по-добратаИво Прокопиев по време на срещата на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“. Снимка: Надежда Чипева 

С бизнесмена и издател на „Икономедия“ Иво Прокопиев разговаря редакторът на Vevesti.bg Евгени Петров

– Г-н Прокопиев, предлагам да използваме срещите, които организирате на бизнеса с правителството за тематична рамка на този разговор. Тази е девета подред. Какъв е трендът и посоката на развитие на България в социален и икономически план за тези 9 години, които на практика съвпадат с членството ни в ЕС от 2007-а година до днес?

– Трендът за съжаление е забележително негативен. Първите три срещи бяха доста позитивни. Може би неразумно позитивни, имаше огромен ентусиазъм. Най-голям беше той в началото, непосредствено преди влизането в ЕС. После еуфорията премина, нещата се нормализираха и след това тръгнаха надолу. Това, което движеше страната напред до влизането ни в ЕС беше дисциплината на присъединителния процес и желанието на българските институции да се модернизират и невъзможността на политиците да шикалкавят и да използват институциите в частна полза.

– До какво доведе това отстъпление? През 2007-ма очаквахме институциите да заработят по-добре, днес доверието в тях е под санитарния минимум. Общото усещане е, че държава няма, превръща се само в територия…

– Това, което последва, за съжаление е деградация на институционалността. Това беше главният извод, който се чу поне десет пъти в дискусията на конференцията. Не може да има богата държава без работещи институции, които да защитават интересите на гражданите, на бизнеса, силата на договорите, правата на собственост и т.н.

Върховенството на закона в ежедневието се проявява като работещи институции. Да, съдът е висшата инстанция, която въдворява правосъдие, но в ежедневието редът и правилата се налагат от регулаторите и институциите.

Това доведе още до низходящ тренд в икономическите показатели. Нисък растеж, по-голяма задължнялост, по-големи дефицити, по-голяма безработица. Въобще, България

от една догонваща страна стана отново е изоставаща държава.

по отношение на жизненото равнище и икономическото си развитие спрямо средните показатели в ЕС.

Второто нещо, което се случи заради институционалната корупция и политическата корупция е, че беше съсипана възможността за правене на политика. В България през последните 5-6 години нямаме пример за нито една добре проведена реформа или антикризисна политика.

– В това е проблемът, обикновено реформите изискват ресурс, а точно в този период светът изпадна в тежка криза, усилията на политиците сякаш бяха насочени към това как да овладеят спада, а не как да гонят развитие…

– Ясно е, че светът след 2008-ма навлезе в тежка криза, а Източна Европа и България – в много тежка финансова криза. Изложени сме на най-различни по характер външни рискове – главно финансови, но вече и икономически, и политически, геополитически, етнически, религиозни – всичко това е върху главата ни. Заради тази институционална парализа не сме в състояние да провеждаме антикризисна политика. Най-ясно това се вижда във финансовия сектор и в икономиката.

– Но по данни на Евростат за последните 5 години далеч не бяхме сред двойкаджиите по време на кризата. Въпреки това излязохме с най-големи институционални поражения от нея, които се задълбочават.

– Вярно е, че ние много стегнато преминахме кризата, въпросът е, че шоковете бяха поети от икономиката, много предприятия фалираха, много хора бяха освободени от работа, активите се обезцениха – икономическата и социалната цена бяха платени от бизнеса и населението. Това е да се оставиш на волята на икономическия цикъл. А добрата икономическа политика трябва да омекотява жестоките удари на този цикъл. В България не се направи дори бегъл опит за антициклична политика.

Трябва да признаем, че инструментите, с които разполага и правителството, и централната банка са доста ограничени, заради необходимостта да поддържаме балансиран бюджет и сме с фиксиран курс заради валутния борд, но пък има други добри примери – на балтийските държави, които тръгнаха от същите, дори по-лоши позиции. Тях кризата ги удари по-лошо от България, но те използваха този период не само да се преструктурират, а да си постигнат и дългосрочните политическите цели.

– При нас е обратното – аз лично имам усещането за една безпътица и дезориентация спрямо онова, което трябва да постигнем. Всичките ни усилия и управленски решения са насочени единствено да закрепим икономическото положение.

– Ние имаме задачи и ангажименти за вършене на еврониво. Защото ние сме минали само през входната врата на ЕС, изобщо не сме стигнали до хола или други части от къщата. ЕС практически представлява няколко концентрични общности. Там, където са развитите страни-членки – в Шенген, в еврозоната и в Банковия съюз – са местата, където тепърва трябва да ни приемат. Горе-долу сме на половината път. Тоест – като държава не сме си изпълнили политическите цели спрямо ЕС. А основните са три – членство в Шенген, в Банковия съюз и когато може – в еврозоната. Докато не го направим, ще сме си малката лодка в бурно море.

– Многократно тези цели са посочвани като основни и въпреки всичко продължават да бъдат дискусионни. Ето, преди дни се спомена за еврозоната и веднага мненията се поляризираха –необходимо ли ни е еврото, дали и с колко ще поскъпнат цените. А всъщност в известен смисъл ние на практика сме въвели еврото от момента, в който се вързахме с него… Нека ясно да го обясним – какви предимства носи, какви перспективи очертава и защо е необходимо?

Защото тогава няма да сме беззащитни. Тогава ще имаме всички европейски механизми за провеждане на антициклична политика. Ако стане банкова криза ще има достъп до европейски средства за стабилизиране, като има дефлация ще имаме достъп до финансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ) на нула процента, както е в момента, за да можем да вкараме ликвидност в икономиката, а не да сме в тази ситуация с вързани ръце и крака.

Дори и в най-тежките моменти от кризата в Гърция лихвите по кредитите там бяха по-ниски отколкото у нас. И за бизнеса, и за домакинствата. Просто защото Гърция, която междувременно в този период фалира 2-3 пъти, е член на Еврозоната. И нейните банки могат да се рефинансират на много ниски нива, практически безплатно в момента.

Това е единият аспект. Другият обаче е Банковият съюз. Той в краткосрочен план е дори по-важен. Защото преди да започнем да говорим за ползване на спестяванията на чужди държави или на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция по-важно е да вкараме българските спестявания да работят за българската икономика. Това е големият въпрос. Защото при този ръст на спестяванията … в момента има 65 милиарда спестявания в банките, които са нараснали може би двойно от 2008-ма досега, има спад в кредитирането на икономиката, което е абсолютен парадокс. Това показва, че

има структурен проблем във финансовите регулатори

Очевидно те не си изпълняват ролята. По законите на търсенето и предлагането тази ситуация би трябвало да доведе до свръхпредлагане на кредити. И съответно спадане на лихвените проценти по кредитите до ниво, на което има търсене на кредит. В момента банкерите казват: „Никой не търси кредити, няма добри проекти”. Това е вярно, но няма много добри проекти, които да понесат кредит с 8-9 % лихва. Ако лихвата е 2 или 3%, както е в Еврозоната, тогава търсенето на кредит ще бъде на съвсем друго ниво и броят на проектите, които ще бъдат финансирани ще се увеличи експоненциално. Тогава ще има ръст, заетост, доходи и т.н.

– ОК, каква е пряката вина на регулаторите, как ограничават, вместо да насърчават отпускането на кредити, защо от тях трябва да зависи равнището на кредита?

– Какво правят финансовите регулатори? Позволяват няколко от ключовите участници на финансовия пазар (банков и небанков) да кредитират свързани лица. И вместо към икономиката, една голяма част от спестяванията се оттичат към фирми, свързани със собствениците на тези финансово-индустриални групи. Типичен, емблематичен пример на този феномен е казусът с КТБ. Пет процента (!) от брутния вътрешен продукт на държавата буквално изтече под носа на двата финансови регулатора във фирми, на собственика.

– Под финансови регулатори се има предвид БНБ за финансовия сектор и КФН за небанковите финансови институции?

– Точно така. В първия сегмент има 65 милиарда спестявания на населението, във втория – около 12 милиарда спестявания.

Ако говорим за периода, за който се уточнихме – последните 9 години – основният проблем, спирачка, пречка на българския финансов сектор, освен че сме извън еврозоната е, че заради лошата регулация не си изпълнява основната цел да превръщат спестяванията в инвестиции. И това е така от края на 2008-ма. Имаме огромен ръст на спестяванията и нулев ръст на кредитирането. Дори ако погледнем данните има спад на кредитирането на реалната икономика.

А това е един абсурд. Тоест –

финансовият сектор се е превърнал в една черна дупка, която изяжда

спестяванията на населението. Това е системен проблем, който, докато не бъде адресиран, няма как България да се върне към пътя на икономическия растеж.

-Между другото, на последната среща на бизнеса с правителството имаше ли представители на двата регулатора, аз поне не видях?

– Не и то напълно съзнателно. Защото сегашните ръководства на КФН и БНБ са част от проблема, те не могат да бъдат участници в дискусия за решаването на проблема. Това между другото беше еднозначно посочено от панелистите във финансовия панел включително и от финансовия министър Владислав Горанов.

Тук е мястото да направя разграничението между БНБ и КФН. КФН е напълно съсипана институция, с разбит административен капацитет, подменен персонал, напъдени професионалисти. Оборотът на капиталовия пазар е по-малък от оборота на Женския пазар, той на практика отсъства. Само един пример, новите емисии, които комисията е допуснала на пазара миналата година са 20 с около 100 милиона лева номинал срещу 12 милиарда спестявания, как да има оборот? Затова да се говори за манипулация на такъв пазар, каквито са обвиненията срещу медиите, включително и „Икономедиа” е все едно да се гмурнеш в леген. На пазара няма никаква ликвидност.

 

Интервю пред Faktor.bg: Доверието ще започне да се възстановява след смените в БНБ и КФН

8 декември, 2014 Няма коментари

-Г-н Прокопиев, след четиримесечно лутане новото правителство ускори развитието на казуса КТБ и в крайна сметка вашата прогноза банката да бъде фалирана е на път да се изпълни. Какво ще се случи, ако съдът каже, че лицензът на Корпоративна търговска банка е бил отнет неправомерно?

– Моята теза винаги е била, че банката е тежко източена и че няма финансов смисъл да се правят опити да бъде спасявана. Ще ви дам само един нагледен пример. Вариантите за спасяване минаваха през това да се инвестират общо – от бюджета и инвеститори – между два и шест милиарда лева в КТБ. Да вземем минималната сума. Конюнктурата в момента е такава, че за два милиарда лева може да бъде купена, която и да е от големите и водещи български банки, а най-вероятно и две, дори три от тях. За шест милиарда могат да се купят всички търговски банки в България и ще останат пари. Защо тогава този, който има тези пари и иска да инвестира, да ги даде в КТБ, обременена с всичките й проблеми? Давам този пример, защото той е много добра илюстрация на абсурдната теза, че е по-добре КТБ да бъде спасена, независимо от цената за това. Лично аз не очаквам да има съдебни проблеми с отнемането на лиценза, при такава величина на отрицателния капитал. Може да има проблеми за различни операции в банката за времето на особения надзор, произтичащи от това, че лицензът не беше отнет по-рано.

– Ако разгледаме този вариант, исковете на акционерите могат да достигнат космически суми. Има ли рискове за финансовата система у нас?

– Почти сигурно е, че ще има искове срещу държавата и срещу двата финансови регулатора – БНБ и КФН. Възможно е и срещу физическите лица, членове на техните ръководства. БНБ и КФН са тези, които по закон трябва да защитят интересите на вложителите в банката, на инвеститорите в нейни акции и облигации, а също и интересите на множество институционални инвеститори (пенсионни фондове, застрахователи и други), които ще загубят значителни суми заради липсата на финансов надзор. Не мисля, че по линия на тези искове има рискове за финансовата система. Рисковете произтичат от лошото състояние на регулаторите БНБ и КФН. В момента те са източникът на недоверието в банковата система и в капиталовия пазар, защото инвеститорите и обикновените вложители, след кризата с КТБ, с основание нямат доверие, че регулаторите са си на мястото.

– Експерти подозират сценарий за финансова дестабилизация на България – хиперинфлация, която да „изяде” кредитите. Има ли интерес Иво Прокопиев от потенциална финансова криза, която да преминава първо през несъстоятелност на КТБ?

– Тези “експерти” всъщност говорят пълни глупости. Който следи развитието на “Алфа финанс холдинг” в последните години знае, че банковата и облигационна задлъжнялост на фирмата беше намалена почти десет пъти – от 70 млн. евро. на 8 млн. евро. Такъв остатък е много малък спрямо активите на групата. Второ, остатъкът от кредитите е в евро. Когато кредитите са в евро, хиперинфлацията и обезценката на лева не променя нищо. Чувал съм това абсурдно твърдение, затова използвам повода да кажа, че финансова криза не е добър вариант за никой в България, включително и за мен. Най-сигурното дългосрочно решение, за да отпаднат спекулациите с банките и валутния борд, е присъединяване към банковия съюз на ЕС в т.ч. единния банков надзор и еврозоната. Това обаче минава през радикална промяна на финансовите регулатори. Европейските регулатори са с нулево доверие към сегашните ръководства на БНБ и КФН, и интеграцията няма как да започне, докато хората, които допуснаха кражбата “КТБ”, са си на местата, все едно нищо не се е случило. Ако обърнахте внимание, България дори не подаде апликация за членство в Банковия съюз, защото към хората в регулаторите сега има нула доверие отвън.

От двата регулатора умишлено разпространяват заблудата, че Брюксел няма да допусне смяна на ръководствата на БНБ и КФН преди изтичането на мандатите на членовете им, заради независимостта им. Това не е вярно.Принципът на независимостта е залегнал в законите, за да предпазва финансовия сектор от източване и нездраво политическо влияние. Тези, които са допуснали източване на сума над 4 млрд лева, или над 5% от БВП от една единствена банка, задължително трябва бъдат сменени, защото те са действали непрофесионално, а вероятно и под натиск или друга зависимост. В този смисъл те са нарушили действащото законодателство за независими финансови регулатори и неговите цели. Никой в Брюксел не подкрепя шефовете на БНБ и КФН, и кадровите промени там са един вид предварително условие за започване на процеса за членство на България в Банковия съюз и в Еврозоната.

– За хората с гарантираните влогове историята с КТБ приключи на 4 декември, но другите с преференциални лихви тепърва ще чакат развитие. Законни или не са цесиите и прихващанията в КТБ?

– Добре е, че започва изплащането на гарантираните влогове, защото това ще свали напрежението в обществото. Ако лицензът на КТБ беше отнет по-рано, то можеше да започне много по-рано. Проблемът не е в цесиите, а в късното отнемане на лиценза. Цесиите са опит на депозантите с големи влогове в КТБ да спасят част от парите си, погасявайки задължение на длъжници на банката. Напълно нормално е такива опити да бъдат правени във времето на особения надзор. Мениджмънтът на фирмите с блокирани пари в КТБ даже е длъжен да полага грижата на добър стопанин. Цесиите и встъпванията в дълг, според мен, не са незаконни. Проблемът не е законов, а финансов. По този начин депозантите предреждат Фонда за гарантиране на влоговете и държавата в поредността на удовлетворяване на претенциите. Аз разбирам логиката на законодателя да опита да предотврати това, като промени действащото законодателство, за да намали разхода за Фонда за гарантиране и за държавата. Личното ми мнение обаче е, че законите трябва да се спазват такива каквито са, защото само тогава се създава увереност в законността в една държава. С подобна логика законодателят може да каже да се върнат онези 700-800 млн. лева депозити, които бяха изтеглени в седмицата преди поставяне на КТБ под особен надзор. Те също прередиха държавата като кредитор и дори вече са изплатени.

– В средата на октомври чрез контракти за цесия вашият Договорен фонд „Алфа ликвидни средства“ е спасил около 700 хил. лв. депозит в КТБ, пише вестник „Банкеръ”? Верни ли са тези твърдения?

– “Алфа асет мениджмънт” управлява клиентски пари, не собствени средства на групата „Алфа финанс“. Както обясних и по-горе, нормално е, ако някой се е опитал да си защити парите в КТБ. Това няма нищо общо с мен или групата като интерес.Моята ясна позиция по казуса КТБ от самото начало беше, че за да се избегнат точно такива казуси и правни неясноти, лицензът на банката трябва да се отнеме възможно най-бързо и да се влезе в несъстоятелност. При несъстоятелност цесиите и прихващанията са невъзможни.

– Кой има интерес да бави несъстоятелността на банката? Къде ще отидат активите й?

– Всичко около КТБ е порочно. От възходa й като “банка на властта”, през несигурността на БНБ и забавянето на решението за отнемане на лицензa й, до управлението на процеса по несъстоятелност. Има толкова много интереси, че е трудно дори да се изброят. Един от водещите интереси на сегашното ръководство на БНБ и КФН е да влияят на процеса максимално, в посока да минимизират възможността за търсене на тяхната лична отговорност.

Друг важен интерес е какво става с активите на банката. Независимо от дупката в активите и в баланса, дори и останалото е значителна сума от поне 2 млрд. лева.

Трета много важна група интереси е на засегнатите от чувствителната информация в КТБ. През последните години банката е била използвана като основен инструмент за финансиране на медийни и политически инициативи в полза на тези, които са на власт. Вероятно съществуват и могат да бъдат извадени факти и документи, които да уличат голяма част от действащия в момента политически елит.

– Какво мислите за назначаването на международна фирма, която да разследва всички сделки в КТБ? Как една банка, която до март беше в отлично състояние, няколко месеца по-късно се оказа разграбена?

– На първо време е важно да се наеме специализирана фирма, която да проследи движението на парите и да се опита да наложи запори върху придобитите с тях активи. Колкото повече време минава, толкова по-сложно ще става достигането до активите.

Де факто, банката никога не е била в отлично състояние. КТБ е рапортувала фалшиво отлично състояние, като банка и като емитент на ценни книжа, но не е имало банков и финансов надзор, които да я контролират. Според мен, последният момент, когато е било възможно да се овладее положението и да се спаси КТБ, е бил преди две години. След това вече дупката е достигнала такива размери, като процент от капитала и общите активи, че е станало безсмислено от финансова гледна точка, да се говори за оздравяване.

– Отправихте редици критики към регулаторите – БНБ, КФН и „Финансовото разузнаване”. Кой къде сгреши и какви отговорности трябва да поеме?

– Смятам че критиките към двата финансови регулатори БНБ и КФН са напълно основателни, защото 4 млрд. лева ги няма. Къде са били регулаторите през тези години? Нещо повече, до последния възможен момент и двата регулатора се опитваха да прикрият истинското състояние на КТБ. Реално нито БНБ, нито КФН са предприели каквото и да е действия, за да констатират или ограничат порочните практики в банката. Другият пряк виновник за допуснатото източване е одиторът КПМГ. При подобен случай с Енрон през 2001-ва година, одиторската компания Артур Андерсен беше разформирована. Най-вероятно това ще се случи и с българският офис на КПМГ, защото те няма да могат да посрещнат съдебните искове за неверните отчети, които са заверявали толкова години поред.

Финансовото разузнаване също е отговорно, защото до него, по закон, достига много информация. Не е случайност, че ръководителката на службата от годините на КТБ, сега е “приютена” за съветник в КФН. КТБ имаше статут на недосегаема за всички видове контролните органи. Сега тези, които са участвали в прикриване на източването, трябва да понесат своята отговорност, за да започне да се възстановява доверието в регулаторите и законността.

– Има ли война между вас и Стоян Мавродиев за преразпределение на политическо влияние на финансово ниво?

– От моя страна, не. Г-н Мавродиев води война с мен, “Икономедиа” и „Алфа финанс“, като грубо злоупотребява с властта, която институцията КФН има по закон. След всяко мое изказване или статия в “Капитал”следва лавина от административни мерки и наказания. Не е тайна, че сме подложени на системен тормоз от г-н Мавродиев и КФН. До момента напълно тенденциозно, практически без сериозен предмет, интерес или основание, КФН е започнала над 160 административни производства, като глобите по тях могат да надхвърлят 800 000 лева. Естествено, всичко се обжалва в съда, но представяте ли си за какво количество дела става въпрос? Това си е чист тормоз.

Още един пример – в абсолютно нарушение на всички добри практики и Конституцията на България, КФН изисква от журналистите в Икономедиа да разкриват източниците си на информация. Ако не го правят – отново административни мерки и глоби. Този тормоз се случва днес и сега, независимо от факта, че сме се изтеглили почти напълно от капиталовия пазар, както и всички други сериозни емитенти, защото не приемаме подобно поведение на регулатора.

Ще ви дам и още един пример: пред ПИК г-н Мавродиев обясни началото на конфликта между нас как през есента на 2009-та е спрял опитите на Симеон Дянков да направи едва ли не далавера с фискалния резерв, като предостави средства от него на местните банки срещу ДЦК.

„За радост получих подкрепа както от Европейската централна банка и лично от нейния президент г-н Марио Драги, така и с подкрепата, и с личната намеса на премиера Борисов, това безумие беше стопирано.“

Цитатът е дословен. Една малка подробност – Марио Драги е начело на ЕЦБ от ноември 2011-та, две години след събитията, за които говори г-н Мавродиев. Намирам, че да се лъже по този начин е безсрамно.Представяте ли си как след подобно изказване българският регулатор ще каже „Добър ден“ на Марио Драги? Тук дори не коментирам, че първото нещо, което Марио Драги направи начело на ЕЦБ, е да започне подобна програма за осигуряване на ликвидност за европейските банки срещу ДЦК.

Ако само 1/100 от тази енергия и човешки потенциал на КФН срещу нас се беше насочила в проверки на БТК или Булгартабак, КФН щеше да е предотвратила големи злоупотреби и закононарушения.

– Една реклама на „Лафка” в изданията ви предизвика остри критики. Белег ли е този факт на промяна в отношението ви към модела КОЙ и Делян Пеевски, и в частност на медиите, които управлявате?

– “Капитал” е на пазара от 1993-та година. От първия брой разделяме ясно редакционната политика от рекламата. Не е възможно рекламодателите да оказват влияние върху съдържанието на вестника. През всичките тези години това разделение е в основата на съществуването на „Икономедиа“.

Оценките за определени хора и фирми ги дава редакцията, а не рекламният отдел. Има такъв дуализъм при медиите и всички водещи световни медии работят по този начин. Получава се своеобразен кръг. Единствено икономически независимите издания могат да са свободни редакционно. А от своя страна икономическата независимост е свързана в голяма степен с рекламните приходи. Когато се каже “качествена” или “независима” медиа, се разбират медиите, които не позволяват на рекламодателите да имат влияние върху съдържанието.

Аз разбирам реакциите на много от лоялните ни читатели и притеснението, дали нещо няма да се промени от рекламата на “Лафка”. Редакционната позиция на “Капитал” не може да бъде купена, защото не се продава. Нищо няма да се промени в редакционната политика по отношение на модела КОЙ, докато такъв модел има. Проблемът с този модел на политическа корупция не е нито в личността на Делян Пеевски, нито дори в Ахмед Доган и ДПС. Проблемът е в пиратското завземане на институциите, което отнема потенциала за развитие на страната и ни обрича на бедност. Моделът КОЙ е завардил паричните потоци в държавата и контролира всички институции, които имат отношение към тяхното движение.

– Как гледате на твърденията – „Протестна мрежа” служи на Прокопиев?

– Като на една от неособено интелигентните “контра“-тези, които пропагандната машина на модела КОЙ разпространява. Спомняте си – “контра протест”, “контра олигарх”, “контра студенти”, “контра бизнес”и т.н. Последователно се налагаше една фалшива реалност, за да обърка хората и да се избегне промяната на грозната истинска реалност на модела КОЙ по същество.

Протестна мрежа заслужава едно голямо “Благодаря!” за всичко което тези момчета и момичета направиха през последната година и половина. С някои от действията им не съм съгласен, но за повечето им възгледи – мисля като тях. Свободните хора понякога мислят различно, но по принципните въпроси най-често еднакво. Най-важното постижение на Протестна мрежа е, че не допусна гражданската енергия на протеста за промяна в начина, по който се управлява България, да угасне.

– Сорос поръчва протестите, “Типинг пойнт” дирижира задкулисно играта, цитирам думите на друг издател. Има ли план „Прокопиев – Плевнелиев” срещу настоящата власт?

– Това е пак част от същата серия дивотии. Всеки път, когато влиянието на КОЙ в ключова институция е осветено за публиката, създаде се обществен натиск и се заговори за промяна, се прави такъв опит за отклоняване на вниманието. Излиза мотивиран говорител и започва да занимава публиката с конспирации, в които само имената на хората са верни. Познавам Блъсков отдавна. Той е човек с качества, съжалявам, че се е докарал дотам да участва в подобни гнусотии. За другите дори не искам да говоря. Когато преценя, че някой е минал границата, завеждам дело.

– Като бизнесмен как оценявате обстановката след изборите? Колко живот давате на новото правителство и кои са най-големите рискове пред кабинета?

– Основните фактори, които влияят на ситуацията в България са външни. Колкото и да е парадоксално, заради кризата в Украйна и заради засилването на радикалния ислям в Близкия Изток, България отново привлече вниманието на партньорите си и стана по-значима, отколкото беше. Отказът на Русия от “Южен поток” показва и друго. При цени на петрола под 70 долара за барел, Русия няма финансовите ресурси да продължи да играе ролята, за която претендира, дори и в регионален план.

Най-вредно за България е състоянието, в което никой от Запад не се интересува от нас. За съжаление, като общество ние не намираме достатъчно стимули да се модернизираме сами, защото това е в наш интерес. Затова и повечето от реформите стават под натиск от вън. В момента за имиджа на България и за репутацията на правителството най-важна е съдебната реформа. С върховенството на закона и корупцията започва и свършва всеки сериозен разговор с висш български представител, без значение дали става въпрос за отбрана, еврофондове, Шенген или друго.

От вътрешните проблеми бих откроил два: финансовата стабилност и доверието във финансовата система са силно разклатени. Не е мислим икономически растеж, преди доверието в банките и капиталовия пазар да се възстанови. То ще започне да се възстановява след промените в ръководствата на БНБ и КФН.

Вторият голям проблем е кризата в енергетиката. Той е решим, защото вътрешен ресурс в системата има, но се управлява много неефиктивно и непрозрачно. В тази сфера корупционният и политически натиск са най-силни. Подкрепям силно амбициозната програма за енергийна ефективност, защото тя е предпоставка за плавно и безболезнено нарастване на цената на тока, като разходите за ток на домакинствата се запазят същите. Интересите са много и различни, това е отделен разговор.

Ако правителството възстанови доверието в правосъдието, започне присъединяване към Банковия съюз и Еврозоната и балансира енергетиката, още на втората година ще има икономическо оживление и то може да изкара и цял мандат, през който да довърши и реформите в публичния сектор.

 

Иво Прокопиев в сутрешния блок на bTV: КФН не е правила никакви проверки в КТБ, 20 ноември 2014 г.

20 ноември, 2014 Няма коментари

Иво Прокопиев – бизнесмен: Кои са българските олигарси и техните интереси

 

Водещ: Иво Прокопиев ни е на гости. Вие присъствате ли в тефтерчето и под каква форма?

Иво Прокопиев: Доколкото части от тефтерчето са известни, аз не съм си видял името като инициали. Но това, което съм виждал, са имената на вестниците „Капитал“ и „Дневник“ и те са определени като „вражески“ и ако има запитване от тях, „трябва веднага да бъде докладвано“. На кой – не става много ясно.

Водещ: На някой от първите.

Иво Прокопиев: На някой… Явно сме в частта на враговете, които тази институция е трябвало да репресира също по някакъв начин.

Водещ: Добре, какво е тогава тефтерчето на Златанов? Тефтерче с часовников механизъм, което да избухне в определен момент, когато например ГЕРБ се връщат на власт, или?

Иво Прокопиев: Не, аз мисля, че вашите събеседници обясниха, че било инструмент един вид за провеждане на кадрова политика. Когато няма аргументи защо някой да бъде или да не стане на някакъв пост, тогава е използвано тефтерчето за неговото елиминиране.

Водещ: За „бухалките на властта“ – тези „бухалки на властта“ ли удариха по КТБ и на коя власт точно?

Иво Прокопиев: В казуса „КТБ“ има от всичко по много. Има и от „бухалките на властта“, но фундаменталната причина, поради която КТБ се срина, беше нейният порочен пирамидален бизнес-модел. Рано или късно това щеше да се случи, вярно е, че поводът, по който стана, беше атака от институциите и от медиите на г-н Пеевски.

Водещ: Между другото, предишния път, когато ни бяхте на гости, общо-взето само вие бяхте на позицията, че КТБ трябва да бъде ликвидирана, да бъде фалирана, да бъде обявена в несъстоятелност. Всички други експерти казаха, че може да бъде спасена. Сега доволен ли сте, че стана вашето?

Иво Прокопиев: Аз бях на позицията, че тя е неспасяема заради размера на проблемите, които има, и от гледна точка на нейната неспасяемост е много по-добре, заради вложителите, веднага да се пристъпи към отнемане на лиценза, за да я няма поне тази драма в обществото с малките депозити. А колкото да съм доволен – не съм доволен, защото КТБ беше финансовият инструмент на модела, който е популярен като „Кой?“ в обществото и това, че КТБ я няма, не означава, че моделът „Кой?“ е разграден и не означава, че той не опитва да изгради нови, свои собствени финансови институции и да продължи да прави същото, макар и по малко по-различен начин. В този смисъл не съм…

Водещ: Ама не ми казахте за „бухалките“. В крайна сметка кой е бил „бухалка“?

Иво Прокопиев: В кое?

Водещ: В случая с КТБ?

Иво Прокопиев: За КТБ аз казах, съвсем ясно според мен, поводът, по който банката се срина. Друг въпрос е, че тя беше една кула от карти и съвсем лесно, с едно подухване просто падна. А медийната атака беше от медиите на г-н Пеевски и донякъде от тези действия, които започна прокуратурата. Само че тук има интересен нюанс с дейността на прокуратурата. Прокуратурата има основание – както се вижда, има огромно количество нарушения, т.е. ние не можем да виним прокуратурата, че е започнала, макар и късно, нещо, което е трябвало да направи години по-рано, за което имаше и вестникарски публикации, знаете, и много сериозен дебат в обществото.

Водещ: Дебатът обаче продължи с обвинения. Вие нападнахте БНБ управата и Комисията за финансов надзор (КФН). Те пък ви върнаха в студиото на „Лице в лице“. Нека да чуем какво каза шефът на КФН Стоян Мавродиев.

Стоян Мавродиев: Г-н Прокопиев е пример за един от най-сериозните нарушители на закона в нашата практика – сумарно, като брой наказания, брой наказателни постановления. Неговите компании са наказвани многократно, не изпълнява съдебни решения. Той освен издател е и поднадзорно лице на КФН в множество направления. И между другото, един от най-силно актуваните. Срещу нещо има стотици актове и наказателни постановления за стотици хиляди левове. Въобще, една консистентна позиция на човек, който не защита институциите и закона. Второ – четем за средства и за суми, които получава г-н Прокопиев, неговите компании за консултантски услуги. Днес го четох в поредните новини и медийни публикации по тази тема. Т.е. тези хора трябва да отговорят на каква база те си плащат средства един на друг, за какво плаща г-н Прокопиев на г-н Кадиев. Връзката между Кадиев и Прокопиев е капиталът, средствата, плащанията на средства един между друг. Така че за какви услуги? Очевидно ние ги виждаме тези услуги чрез ежедневните клеветнически кампании.

Водещ: Откъде да започнем? Какво си разменяте, какви финансови ресурси си разменяте с г-н Кадиев – дайте да започнем подред?

Иво Прокопиев: Откъдето кажете. Това е лъжа. Ако г-н Мавродиев има някакви доказателства, аз го призовавам да ги представи, иначе трябва да се извини. Ако не се извини, това ще бъде повод за поредното дело между нас. Това е просто лъжа.

Водещ: Поредното дело за какво – за клевета ли в случая?

Иво Прокопиев: В момента ние имаме доста дела. Аз водя едно за вреди и за клевета.

Водещ: От страна на г-н Мавродиев?

Иво Прокопиев: Да.

Водещ: Имате ли и каква е връзката ви с г-н Кадиев?

Иво Прокопиев: Никаква връзка нямам.

Водещ: Познавате ли се?

Иво Прокопиев: Познаваме се. Така се стекоха нещата, че през последните 10 години не сме се виждали, така че…

Водещ: Пари разменяли ли сте си?

Иво Прокопиев: Никога, по никакъв повод, абсолютно. Затова казвам – нека г-н Мавродиев да извади, каквото има да изважда като доказателства. Ако не – да се извини, иначе после ще го решим в съда. Няма друг начин. Това е абсолютна груба лъжа, мисля, че тя беше опровергана и от г-н Кадиев.

Водещ: Да, но г-н Кадиев пък се е срещал с Цветан Василев. Дали да търсим някаква връзка Кадиев – Прокопиев – Василев – Пеевски? Как да ги навържем в схемата?

Иво Прокопиев: Е, връзка с Василев… Всеки може да се среща. Г-н Кадиев беше депутат. Вие мислите ли, че г-н Мавродиев… То проблемът е, че г-н Мавродиев не се е срещал с г-н Василев като поднадзорно лице и аз му разбирам нервността, защото комисията, заедно с БНБ, е другият голям виновник, другата отговорна институция за фалита на КТБ. Защото освен че е банка, което многократно беше натъртено, включително и от КФН, КТБ е емитент на публични акции, на публични облигации, тя има няколко лиценза като „асет“ мениджър и като инвестиционен посредник. В нейни инструменти и в нейната група са инвестирани огромни средства на поднадзорни на комисията лица, така че по много от тези линии комисията очевидно не си е свършила работата, очевидно не е проверявала този, който трябва. Вярно, че комисията оказва репресия върху мен и върху моите фирми, но това е в следствие на моите публични изяви, в следствие на политиката на вестниците да разкриват такива негативни за тях неща и които…

Водещ: Ама чакайте, комисията не е боравила директно с банката. И г-н Мавродиев се оправдава именно с това, казва: „Ние разглеждаме КТБ като друг вид институция“. Можели ли са да сигнализират за проблеми с правата, които имат над нея?

Иво Прокопиев: Не само, че са можели – те са били длъжни. В България има два големи финансови пазари – единият е банков, другият е небанков.

Водещ: Ама знаели ли са за проблема, знаели ли са?

Иво Прокопиев: КТБ е била гигантски играч и на двата пазара – и на банковия, и на небанковия. И ако говорим в условията на загуба, може би около 2-2,5 милиарда ще бъдат загубите от инвеститорите в КТБ като банка и още около 0,5 милиард – това изобщо не е скромна сума, ще бъда загубите на инвеститорите в инструменти на КТБ на капиталовия пазар, за които отговаря…

Водещ: Не, г-н Мавродиев знаел ли е за проблемите в КТБ?

Иво Прокопиев: Е как да не е знаел? Очевидно е знаел и тя се е ползвала от общия институционален чадър, от който се ползваше. Защото такъв тип кражба – вие разбирате ли, че говорим в случая с КТБ за откраднати около 5% от Брутния вътрешен продукт на държавата. Това нещо е правено в много дълъг период от време, много консистентно, с протекцията на абсолютно всички отговорни за това институции, които е трябвало да контролират тези дейности да не се извършват. Това на първо място е БНБ и банковият надзор, но веднага след това идва отговорността на г-н Мавродиев и КФН, след това са одиторите, след това е „Финансовото разузнаване“, данъчни власти и т.н. Всички тези механизми…

Водещ: Възможно ли е г-н Мавродиев да е сигнализирал на някой и някой да му е казал „Задръж“.

Иво Прокопиев: Доколкото ми е известно, никакви проверки не са правени в КТБ от КФН и няма никакви констатирани нарушения там. Нека ако…

Водещ: Защото не са правени проверки в случая.

Иво Прокопиев: Защото не са правени проверки. Най-малкото, те не са смеели да отидат там и да ги проверят.

Водещ: Е каква отговорност трябва да поеме сега г-н Мавродиев?

Иво Прокопиев: Само един вид отговорност може да поеме – чрез подаване на оставка. Защото знаете ли, в момента българският финансов сектор е в огромна криза и тази криза е на недоверие. Но това недоверие не е към институциите, защото големите институции са чужди и към тях има доверие. Недоверието е към регулаторите. Единственият начин това нещо да се разреши – и това е същинската тема, затова г-н Мавродиев реагира по този начин…

Водещ: Ама г-н Мавродиев каза, за да изчистим този въпрос…

Иво Прокопиев: … е двата регулатора да бъдат персонално сменени…

Водещ: Той казва: отговорността на регулатора, на КФН към КТБ е все едно магаре и Космос – подобно ще го кажа, не мога да се сетя към точния цитат…

Иво Прокопиев: Ама те дори не казват дали КТБ и лицензът й като инвестиционен посредник, като дружество за управление на активи е отнет или не е отнет. Поне това да кажат. Очевидно е, че са поднадзорни лица по много линии, аз казах – поне по пет-шест линии.

Водещ: Другото обвинение към вас – вие сте нарушител на закона многократно, не изпълнявате съдебни решения, наказван сте много пъти. Защо?

Иво Прокопиев: Има кампания на комисията и след всяко мое телевизионно участие ние получаваме наистина по четири, пет, шест, някой пъп по десет административни санкции, но дали съм нарушител на закона – това го решава съдът. Всичките тези мерки на комисията…

Водещ: Колко ви струва едно телевизионно участие като ресурс, за да си платите глобите?

Иво Прокопиев: Искам да ви кажа, че те идват на залпове. Средно са между 30 и 90-100 хиляди лева глоби и санкции, които…

Водещ: Ама това означава, че има в какво да ви хванат, има какво да нарушите.

Иво Прокопиев: Има някакви дребни, формални неща, но като цяло няма никакви нарушения, защото в резултат на тази кампания през годините практически ние излязохме от капиталовия пазар. Остана един-единствен инструмент, върху който сега комисията си е фокусирала цялата енергия.

Водещ: Кой?

Иво Прокопиев: Една облигация на „Алфа финнас“, който ще бъде погасен съвсем скоро. Така че няма повод, разбирате ли?

Водещ: Значи това участие сега ще ви струва от 30 до 90 хиляди, защото КФН ще ви нападне след това?

Иво Прокопиев: Не мога да кажа какво ще измислят конкретно за това участие, но обикновено така се получава. Има две много ясни вълни. Едната беше след публикациите за Брендо и за привличането на г-н Мавродиев като свидетел по делото „Брендо“ – тогава имаше десетки такива преписки с комисията. И сега, по повод на КТБ – втората голяма вълна, която буквално ни залива. Но искам да завърша разговора с доверието, защото това, което предизвиква г-н Мавродиев да реагира по този начин… Не е вярно, че има доверие в българските регулатори и че европейските правила не позволяват те да бъдат сменени, когато е констатирано такова гигантско нарушение. Точно обратното е – при такова нарушение като КТБ и такъв гигантски финансов скандал, българският законодател не само може, а е длъжен да направи структурни промени в БНБ и в КФН, за да подмени техните ръководства. Това е ключовият момент и това, което притеснява г-н Мавродиев. Да не говорим, че той, вместо да подаде оставка, е кандидат за БНБ.

Водещ: Това исках да ви питам – как ще коментирате информациите, че той е кандидат, един от кандидатите за управител на БНБ?

Иво Прокопиев: Ами като абсурдна кандидатура, няма как по друг начин да я…

Водещ: Какво са си говорили Бойко Борисов и г-н Искров у гуверньора на БНБ, защото не разбрахме?

Иво Прокопиев: Нямам представа, но едно от нещата, които последваха след този разговор, беше оставката на Фонда за гарантиране на влоговете, която беше единствената институция, която се държа рационално през цялото време и не беше част от схемата, която доведе до фалита на КТБ.

Водещ: Днес във вашия вестник „Капитал“ пише, че това е съмнително, че се случва. Защо?

Иво Прокопиев: Подозрителен е начинът, по който се случва, защото главното нещо е, че този фонд е на банките, а не на изпълнителната власт, нито на законодателната.

Водещ: Нещо много важно – от този фонд зависи кои ще бъдат квесторите всъщност, които ще влязат.

Иво Прокопиев: Това е много интересен момент. Фондът реално е господарят на банковата несъстоятелност на КТБ и от него зависи не само кой ще бъде определен за синдик по-нататък в процеса…

Водещ: Синдик, да.

Иво Прокопиев: … а зависи какви решения ще бъдат вземани по отношение на управление на активите.

Водещ: Но от синдика зависи дали банката ще бъде продадена или активите й ще бъдат продадени на добри цени, или ще бъде разграбена.

Иво Прокопиев: Точно така – по какви процедури, по какъв начин ще бъдат преследвани парите.

Водещ: Вие какво подозирате, какво ще се случи? Този ход е направен, за да се случат нещата както трябва, или както трябва за някой конкретен човек?

Иво Прокопиев: По-скоро второто, защото непосредственото действие, което зависи от тази промяна, е изплащането на гарантираните влогове. Не знам дали си давате сметка, но следващата седмица, седмицата след 4 декември, в България ще бъде преразпределена колосална сума пари. Около 3,5-3,7 милиарда – не са казали точно какъв е размерът на гарантираните влогове, но това е колосална сума пари, която изведнъж ликвидно ще бъде изсипана на банковия пазар и тя ще доведе до най-различни ефекти според мен.

Водещ: Като например?

Иво Прокопиев: Например много вероятно е пазарът на недвижимите имоти да има някаква корекция нагоре, защото тези пари най-вероятно ще потърсят някакви други инструменти, в които да бъдат инвестирани. Изключително важна част от тях е в кои банки ще останат, защото знаете, че заради банковата криза имаше процеси на теглене на депозитите и т.н. Най-различни.

Водещ: Последно, да затворим и темата „КТБ“ – ако можем, разбира се, да я затворим. Ако има тефтерче – не на Златанов, а на някой друг – в кое тефтерче пише „КТБ да се удари“ кой го е написал?

Иво Прокопиев: Това най-вероятно е тефтерчето на г-н Пеевски, но допускам такова тефтерче физически да няма. А по повод на приключването – темата изобщо няма да приключи и това отново е свързано с финансовите регулатори, защото искаме или не искаме, на България най-вероятно ще й се стоварят купчина дела заради това, че държавата не си е свършила работата, заради това, че държавните финансови регулатори не са си свършили работата. Всичките тези инвеститори с гигантските загуби, които са и на капиталовия пазар, и като вложители, ще съдят тези, които са отговорни.

Водещ: Така, коментираме статия от в. „Капитал“. Само че излязоха статии за това, че Прокопиев се „гушна“ с „Лафка“. Знаете с кого се свързва „Лафка“, нали така? С кого се свързва „Лафка“ – хайде да започнем от там?

Иво Прокопиев: В какъв смисъл се свързвам аз с…

Водещ: Сте се „гушнали“? Пише: „Прокопиев започна да рекламира „Лафка“ в „Капитал“, и това е като критични статии към вестника, който е бил трибуна на анти-ДПС настроенията.

Иво Прокопиев: Аз ви благодаря за този въпрос, защото наистина има голяма чувствителност към тази тема, към тази реклама. Тя е преувеличена. Между другото, реклама на „Лафка“ има и в бТВ – не съм чел статия, че бТВ се е гушнал с Делян Пеевски.

Водещ: Да, очаквах го това като ответен отговор, все пак…

Иво Прокопиев: Не само при вас, има и в Нова телевизия, мисля. Както и да е.

Водещ: Навсякъде има.

Иво Прокопиев: Да. Но по-скоро по отношение на „Капитал“ е някакъв вид провокация, защото реално рекламният отдел не е имал правилен ход. Няма законово или бизнес-основание да откаже такава реклама. Между другото, те са били две реклами – едната не е отговаряла на изискванията на рекламния отдел и е върната, но другата е публикувана. В същото време ние имаме един основен принцип, откакто има в. „Капитал“, а той е на много ясно и много строго разделение между рекламна политика и редакционна независимост. Рекламодателите по никакъв начин не могат да влияят на съдържанието на вестника. Този принцип е отстояван във всички времена – като започнете от „пирамидите“, „Мултигруп“, Г-13 и се премине през всички периоди по-нататък, винаги е имало рекламодатели, които са се опитвали или са си мислели, че рекламирайки в „Капитал“, ще променят неговата редакционна позиция. Така че съвсем ясно искам да кажа на всички хора в социалните мрежи, които между другото имаха много разбираеми за мен притеснения – искам да им кажа, че те не са основателни, редакционната политика на „Капитал“ няма де се промени нито по отношение на „Лафка“, нито по отношение на модела „Кой?“, нито по отношение на Делян Пеевски.

Водещ: И тези капитали, които влизат при вас все пак чрез рекламата, няма ли по някакъв начин да ви направи по-меки?

Иво Прокопиев: Не, не, те първо са незначителни и нямат никакво значение.

Водещ: Можем ли да кажем суми, или?

Иво Прокопиев: Примерно 0,0 и нещо процента от общите приходи.

Водещ: Вече никой нищо не разбра от 0,0 процента от общите приходи.

Иво Прокопиев: Съвсем незначителен размер са тези суми. Но пак казвам – ако мога да използвам вашия ефир, бих помолил ДПС да не хвали „Капитал“, защото това е някакъв вид нова стратегия, която те имат, ако забелязахте, няколко пъти от парламентарната трибуна. И бих помолил „Лафка“, ако няма крайна нужда, да не рекламира в „Капитал“, нямаме нужда от тези пари.

Водещ: ДПС се превърнаха като в някакво божество – Бойко Борисов им се моли да не гласуват за правителството, вие им се молите да не ви хвалят. Какво е ДПС?

Иво Прокопиев: ДПС е един холдинг, който има две крила – политическо и икономическо. И от дейността на този холдинг всъщност страдат всички българи, защото за да може този конгломерат или холдинг да работи – това е моделът „Кой?“ – той съсипва всички институции в държавата. говорихме как са съсипани финансовите регулатори, по същия начин са съсипани почти всички други регулатори, голяма част от съдебната система и няма как българските граждани да не изпитват тежки финансови последствия от това. Мога да ви дам, ако искате…

Водещ: Кой е на върха на тази пирамида, на този холдинг?

Иво Прокопиев: Е, ръководството на партията ДПС.

Водещ: Мартин Заимов – много интересен разговор имахме с него отново за КТБ и той каза, че „Държавна сигурност“ стои зад тази банка, която от доста време не е банка в истинския смисъл на думата.

Иво Прокопиев: Аз не мисля, че „Държавна сигурност“ 25 години по-късно е единно понятие, но е факт, че някакви мрежи от бившата „Държавна сигурност“ гравитират около ДПС и ръководителите на ДПС.

Водещ: Пример щяхте да ни давате и ви прекъснах.

Иво Прокопиев: Исках да ви кажа как лошото финансово регулиране примерно влияе на бедността, на безработицата, на това, че в България няма растеж. Примерно лошото финансово регулиране в небанковия финансов сектор – 1/2, 2/3 от всичките активи на небанковия финансов сектор са в чужбина, защото не е възможно в България да се инвестира в нормални инструменти заради дейността на КФН.

Водещ: Добре, какъв е вашият интерес? В крайна сметка хората се питат, немалко ви обвиняват и че сте обикаляли телевизионните студия да говорите. Какъв е вашият интерес да говорите всички тези неща?

Иво Прокопиев: Аз имам много ясен, легитимен интерес, и той не е само моят, а на всички нормални предприемачи в тази държава, за да може активите на всички да поскъпват, бизнесите на всички да работят на печалба, да са добре децата, да се връщат тук да работят, а не да остават в чужбина. Всичко това може да се промени единствено по начин, ако България стане обратно нормална държава и се върне в нормалния европейски законов път на развитие. В момента ние сме извън него. Разбирам иронията ви и разбирам, че…

Водещ: Не, не, то не е ирония. Просто хората се питат това, аз питам ви питам, защото има една статия – четох, между другото, „Десетте лъжи, които изрича Иво Прокопиев“, и те са свързани с това, че държавата би… Извадил съм си три от тях: „ че държавата ще загуби, ако участва в спасяването на банката, че нямате никакъв личностен конфликт с Цветан Василев и нямате интерес в този казус.

Иво Прокопиев: Нямам никакъв интерес. Аз ви казах какъв е интересът. Аз съм инвеститор – мисля, че не от най-големите, но значителен инвеститори в България и интересът ми е много легитимен, както на всички други инвеститори в България, а то е, за да могат моите активи да поскъпват, за да могат активите на хората да поскъпват. Искам да ви кажа, че ако нямаше модела „Кой?“ и казуса „КТБ“, в момента българските граждани щяха да бъдат поне два пъти по-богати. Цялото имущество, което те притежават, щеше да бъде поне двойно по-скъпо, отколкото е сега.

Водещ: Добре, ще разберем ли последно кой ограбва банката и кой ще я ограби? Къде ще отидат активите й?

Иво Прокопиев: Според мен да. Имайте предвид, че банката е ограбена по няколко канала, не един. Едното основно направление са финансиранията на политически проекти, медии, обществена дейност, спортна дейност и т.н. Вторият са просто лош финансов риск-мениджмънт, грешки, активи, които не струват толкова, а са надплатени, загубата е реализирана веднага и няма как да се върне. И третото са скритите активи, които да се надяваме, че бъдещите управляващи на фонда и синдиците ще успеят да намерят със средствата на финансовото проследяване.

Водещ: Благодаря ви. Иво Прокопиев – гост на „Тази сутрин“. Най-вероятно след това участие, както каза и самият той, очаква нападки от КФН и санкции, разбира се. Колко ще му струва – ще разберем може би при едно ваше следващо гостуване.

Иво Прокопиев: При следващото гостуване ще ви ги донеса.

БТВ – Тази сутрин
Интервюто можете да видите ТУК