Архив

Архив за ‘Гледна точка’ категория

Запорите на КОНПИ са грубо погазване на закона и фактите

11 декември, 2017 Няма коментари

През миналата седмица Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) започна процедура за налагане на запор на мое лично имущество, на имущество на семейството ми и на дружества с мое участие. Бяха запорирани 100% от дяловете във фирмата мажоритарен акционер в “Икономедиа”, издател на “Капитал” и “Дневник”, както и други акции и дялове на фирми с мое участие, също и идеална част от недвижим имот.

Обезпечителните мерки не засягат всекидневното функциониране на засегнатите фирми, изплащането на заплати и изпълнението на търговски ангажименти.

След като се запознах с претенциите на КОНПИ, оценявам действията на комисията като грубо незачитане на закона и пренебрегване на обективните факти.

Началото на процедурата на КОНПИ за предварителни обезпечения за евентуален бъдещ иск за конфискация почива на две груби манипулации.

По отношение на личните доходи и придобитото имущества за 10 годишния период между 2007-2016-та година, КОНПИ абсолютно мошенически игнорира значителна част от доходите на семейството ми, като в същото време брои двойно и тройно всички разходи. Напълно е пренебрегната предоставената от мен пълна информация за имущественото ми състояние, както и резултатите от пълните данъчни ревизии на мен и съпругата ми Галя Прокопиева за същия период. Т.нар. „несъответствие“ между доходи и имущество е само повод, да се започне производство, в което да се формулира още по-безумна претенция на комисията, свързана със сделката за „Каолин“.

Второ, основното твърдение на КОНПИ, въз основа на което са поискани обезпечителните мерки е, че сделката за “Каолин” „заобикаля закона“. Цитират се дословно твърденията на прокуратурата от 2002 година, по времето на главния прокурор Никола Филчев. На базата на това твърдение, се казва, че всички доходи от дивиденти и продажба на акции, свързани с “Каолин”, подлежат на конфискация. По този начин фиктивната претенция набъбва до 199 милиона лева и комисията започва процедура за вписването на множество обезпечения.

Твърденията са абсурдни по няколко причини:

КОНПИ няма законови правомощия да разследва или ревизира приватизационни и други сделки;

Периодът на сделката за “Каолин”, 1999-2000 година, излиза далеч извън законовия мандат на комисията, която може да проверява 10 години назад. Освен това е изтекла и абсолютната давност от 15 години;

Твърденията на комисията от 2017 г., които пресъздават тезата на прокуратурата от 2002 година не са верни и това вече е потвърдено от съда. В резултат на образуваните съдебни дела се установи, че при сделката за “Каолин” не са извършени законови нарушения. По проведеното разследване има влязла в сила оправдателна присъда на Окръжен съд-Разград, която през 2004 година е потвърдена окончателно с решение на Върховния касационен съд (ВКС).

Очевидно КОНПИ се поставя над закона и Върховния касационен съд. Действията на КОНПИ са произвол, който цели репресия, подчиняване на редакционното съдържание на „Капитал“ и „Дневник“ и разрушаване на икономическата база на изданията.

Активното мероприятие на КОНПИ срещу мен е нагледна илюстрация, как т.нар. инструмент на „гражданска конфискация“, попаднал в ръцете на корумпиран политически елит, ще се използва единствено за мачкане на обществените опоненти на статуквото. Дори Правото на ЕС (Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент) допуска конфискация само при влязла в сила присъда.

Случаят показва колко опасно може да бъде превратното прилагане на подобен закон, който вменява презумпция за виновност и атакуваната страна може да се защити едва след налагането на обезпечителните мерки. Той противоречи на основни човешки права и правни принципи, гарантиращи презумпция за невиновност, равенство пред закона и защита на собствеността. Използван срещу медии, той е силен инструмент за цензура.

Проверката на КОНПИ започна след като прокуратурата повдигна абсурдни обвинения във връзка с приватизацията на миноритарния дял на ЕВН на борсата и по този начин показа как на практика действа целият механизъм за натиск чрез фалшиви обвинения и запори на истинско имущество.

Всички действия на КОНПИ по наложените обезпечения са обжалвани в срок пред Бургаския апелативен съд. Продължавам да съм оптимист, че все още България е правова държава и по съдебен път ще бъде сложен край на този политически произвол.

 

Иво Прокопиев
София,
11 декември 2017-та година

Позиция относно внасянето на обвинителния акт срещу мен в съда

29 август, 2017 Няма коментари

Оценявам внасянето на обвинителния акт по делото „ЕВН“ в съда като позитивно развитие, защото ще мога да се защитя и да докажа невинността си. Когато делото стане публично, обществото също ще може да се убеди в безпочвеността на обвиненията на прокуратурата и арогантността, с която държавното обвинение злоупотребява с властта си. В материалите, с които имах възможност да се запозная досега, липсват каквито и да е доказателства за престъпление или за вредни последствия за някого. След като прочета самия обвинителен акт, ще мога да дам по-подробен коментар по същество. Целият казус „ЕВН“ очевидно е скалъпена в хотел „Берлин“ история, с цел репресия на опоненти на корупционния модел на управление в държавата, известен публично като моделът #КОЙ или моделът „Делян Пеевски“. Подобна институционална форма на репресия е фашистки приом, който няма нищо общо със законността и представлява все по-сериозна заплаха за правата на българските граждани.

Интервю за „Тази неделя“ по bTV, 23 юли 2017

Водеща: Прокуратурата кацна на Луната с дизелов двигател. Обвинителният акт по мега делото „КТБ“ е вече в съда. Увеличават ли се шансовете някой ден да разберем кой е мега крадецът? Мой гост сега е бизнесменът Иво Прокопиев. Здравейте и добро утро.

Иво Прокопиев: Здравейте, добро утро.

Водеща: Сега, казвам Луната, защото ръководителят на спецпрокуратурата, Иван Гешев, сравни сложността на работата на неговите колеги, разследващи аферата КТБ със сложността на това да кацнеш на Луната с дизелов двигател. Как ви се струва прилуняването на прокуратурата?

Иво Прокопиев: Първо искам да кажа, че вече полетите до Луната не са нещо толкова екзотично, нито са толкова скъпи. Възможни са от 2028г. и струват само 10 хил. долара т.е. абсолютно неабсурдно нещо е да отидеш на Луната. Съвсем конкретно ако трябва да коментирам – човекът, който ги организира, Ричард Брансън, беше в София преди три седмици.

Водеща: Това е полезна информация.

Иво Прокопиев: Това е за господата от прокуратурата. Да знаят, че има такава възможност. А иначе сравнението на прокуратурата с дизелов двигател, може би е адекватно, защото наистина степента на подготвеност на българските следователи и прокурори да разследват доста сложен казус и непозната и неясна за тях материя като една банка и механизмите, по които тя работи, наистина е такава. Вероятно е било сложно.

Водеща: И тук може би ще се съгласите, че наистина е ставало въпрос за огромна по обем работа. Разбирам, че обвинителният акт 15 хил. страници, което е..не знам.

Иво Прокопиев: Аз имах една учителка по литература, която казваше, че краткостта е белег на таланта. Явно това качество не е присъщо на държавното обвинение, защото колкото и сложен да е казуса, никой казус, какъвто и да е, няма нужда от 14 хил. страници. С това не съм съгласен, че са били нужни. По-скоро в такъв обем информация винаги същността, вероятността, същността да бъде загубена, е много голяма.

Водеща: Ето това са част от страховете, но ще видим, бъдещето ще каже дали те ще се оправдаят. Есенцията, господин Прокопиев, на обвинителния акт. 18 са обвиняемите. На върха на тази престъпна схема според прокуратурата стои господин Цветан Василев, който е обвинен в 146 престъпления. Впечатлен ли сте?

Иво Прокопиев: Впечатляващо е наистина. Но искам да разделим нещата на две – има наказателна отговорност, която аз не мога да коментирам, защото нито съм юрист, нито имам общо с този казус, но има и обществена отговорност, която мога да коментирам, защото по някаква причина съм опонент на този модел от самото начало на неговото възникване. И обществената отговорност е, че като теглим чертата за българските данъкоплатци и за българското общество ще липсват едни 4,5 до 5 млрд.лв. загуба – финансова щета от наличието на модела КТБ. За да си го представят хората – това е, което държавата създава като нов продукт в рамките на две години. Т.е. казусът КТБ ще струва на българското общество две пропуснати години.

Водеща: Две години вървим назад заради…

Иво Прокопиев: Две години стоим на едно място. Това, което създаваме две години поред, ще отиде за попълване на дупките в КТБ.

Водеща: Погледнах преди да влезем в студиото, една любопитна сметка сте си направил.

Иво Прокопиев: Да. От къде идва тази дупка, ако говорим на финансов жаргон – 4,5 млрд.лв? Най-общо казано, тя идва от три основни групи дейности, които са били извършвани в КТБ, докато тя е била работеща банка, а и след това във времето на несъстоятелността. Около 1/3 от този ефект идва от финансиране на медии, финансиране на политически проекти и кредити, които са давани, за да обслужват въпросните медии и политически проекти – партията на господин Бареков, медийната империя на господин Пеевски, печатницата на медийната империя на господин Пеевски, телевизионния проект ТВ7, да не ги изброявам – много са. Обществото горе-долу има представа къде са отишли тези пари. Плюс доста политически партии, спортни организации и изобщо дейности, които са неприсъщи за една банка.

Втората голяма група, може би най-голямата, са чисто инвестиционни грешки, заради начина, по който е функционирала банката с лошо управление, с липса на качествен риск мениджмънт вътре в банката и липса на банков надзор. На достатъчно качествен надзор от двата финансови регулатора – Банковия надзор и Комисията за финансов надзор. Т.е. тук говорим за още около 1,5 – 2 млрд. И третата част от липсващите 4,5 – 5 млрд. са пари, които са, идват от лошото управление на самата несъстоятелност. От лошото управление на банковите активи след нейното затваряне и от разходите по несъстоятелността, които са доста завишени. Голяма част от активите, всъщност, финишираха в чужди ръце, а не в ръцете на кредиторите на банката. Всички големи предприятия, като започнете от БТК, Булгартабак, Техномаркет и т.н., в момента не са достъпни за кредиторите на банката. Т.е. тези три етапа според мен имат в различна степен различни хора, които носят обществената отговорност за това този феномен да бъде такъв, какъвто е.

Водеща: Хайде към имената, които отсъстват в обвинителния акт. В хода на разследването няма никакви данни, че Делян Пеевски има каквато и да е връзка с КТБ. Както казаха от прокуратурата – не са виновни и Путин, и Обама. Тях също ги няма в обвинителния акт.

Иво Прокопиев: Това е неуместно сравнение. Наистина е доста крещяща. Набиваща се на очи е тази липса, защото публична тайна е, а и всички знаем, че ролята на господин Пеевски, изобщо на подкрепата на ДПС за развитието на КТБ беше ключова. Взаимодействието между медиите, които КТБ финансира, медийната група на господин Пеевски и нейното обществено поведение също е ключова, за да може този обществен модел да се разраства. Подкрепата на държавата, която въпросната схема осигуряваше чрез достъп до различни сделки или до депозити на държавни предприятия в банката в един много критичен за цялата останала икономика момент, също беше решаващ.

Водеща: Обяснете ми само каква е разликата – как всички знаят, всички знаем, т.е. има някаква публична тайна, но няма нито едно доказателство?

Иво Прокопиев: Не, според мен има десетки, да не кажа стотици доказателства, защото правенето на бизнес е формален процес, има преводи, има договори за заем, има трансфери на пари, има факти къде са финиширали тези активи в момента. Повечето от тях са под контрола на господин Пеевски, не са под контрола на синдиците на КТБ. Т.е. прокуратурата не може да си затвори очите пред факта, че голяма част от активите на КТБ в момента са в групата на господин Пеевски.

Водеща: Още едно отсъстващо име – Иван Искров, като гуверньор на БНБ. Всъщност той е споменат в тези 15 хил. листа, за които говорим с вас, като свидетел, но не и като обвиняем. Обвиняемите са Цветан Гунев и Румен Симеонов. Защо?

Иво Прокопиев: Пак трябва да разграничим наказателната от обществената отговорност. Не мога да коментирам наказателната част, но мога да кажа, че отговорността е и на двата финансови регулатора. Не само на БНБ, защото КТБ беше и публично дружество и в групата на КТБ имаше много дейности, които са регулирани от Комисията за финансов надзор. Очевидно, освен господин Пеевски, другите набиващи се, липсващи имена, са на господин Иван Искров и господин Стоян Мавродиев, които тогава ръководеха двата финансови регулатора.

Водеща: Шеф на Комисията за финансов надзор беше тогава Стоян Мавродиев, да.

Иво Прокопиев: Шефа на Комисията за финансов надзор.

Водеща: И как да си обясним липсата им?

Иво Прокопиев: С избирателното поведение на прокуратурата. Със своето поведение прокуратурата, според мен, действа както на времето действаше политическата част на Държавна сигурност – като политическа полиция. Прокуратурата е повече фокусирана в това да селективно да избира кого да обвинява и да атакува публично, за да го дискредитира според това дали той е някакъв опонент на господин Пеевски или на управляващите, които и да са те в момента. А не според това да защитава някаква законност или някакви принципи пред обществото. Така че на този принцип доста селективно са избрани хората, които да бъдат споменати, и са избрани тези, които да бъдат пропуснати.

Водеща: Вие самият бяхте разпитван от прокуратурата по това мега дело като свидетел, заедно с лица като сегашния министър на отбраната – Краси Каракачанов, съпругата на Сергей Станишев – Моника, актьора Влади Въргала. Разкажете какво ви пита прокуратурата и какво говорихте?

Иво Прокопиев: Аз не разбрах точно защо ме извикаха на този разпит.

Водеща: Как така не разбрахте ?

Иво Прокопиев: Защото нямаше отношение към казуса КТБ. По-скоро в касата на господин Василев беше намерена някаква папка с компромати – главно изрезки от жълтите медии на господин Пеевски за мен. Показаха ми ги и ме попитаха имам ли някакъв коментар и аз им казах – нямам.

Водеща: В касата на Цветан Василев папка с компромати срещу вас.

Иво Прокопиев: Срещу мен, да. Това беше. То не беше и разпит – за 2 минути приключи.

Водеща: Какво беше съдържанието на тези компромати срещу вас?

Иво Прокопиев: Извлечения от търговския регистър какви фирми притежавам,  публикации в медиите на господин Пеевски – нищо конкретно. Нямаше фокус в папката, една дебела папка от събрани материали.

Водеща: Вие имахте ли пари в КТБ?

Иво Прокопиев: Не.

Водеща: Нито лев?

Иво Прокопиев: Нито лев.

Водеща: Моля ви тук и сега, след като говорим за КТБ и Цветан Василев да хвърлите повече светлина върху онази история, в която Цветан Василев ви заплашва с убийство. Всъщност за нея, тук само ще припомня на нашите зрители, разбрахме не от кого да е, а от премиера Борисов в края на миналата година, когато той беше за втори мандат премиер. В едно интервю той разказа как вие сте отишъл при него изплашен, че Цветан Василев иска да ви убие. И тъй като знам, че всяка история, която не е изяснена обрасва с много митове и легенди. Дайте да кажем истината за убийството.

Иво Прокопиев: Добре, наистина да изясним. Имаше информация в 2010-та, 2011-та година за подготвено покушение срещу мен. Дали тази информация е била истинска или фалшива само с цел да предизвика стрес и уплаха, не мога да преценя.

Водеща: Изплашен ли бяхте тогава?

Иво Прокопиев: При всички положения не е приятно, ако човек научи такава информация за себе си. Дали съм се уплашил и това е променило по някакъв начин публичното ми поведение? Видно от последните събития – не.

Водеща: Заминахте за Сингапур?

Иво Прокопиев: Да, след това. Решението да заминем за Сингапур не беше изцяло продиктувано от тази ситуация. Просто човек има нужда да сменя малко климата и средата, в която живее.

Водеща: Толкова ли е страшно да се признае.

Иво Прокопиев: Имаше и други причини.

Водеща: Че понякога си бил изплашен. В това няма нищо лошо според мен.

Иво Прокопиев: Няма нищо лошо, просто казвам, че уплаха не е думата. По-скоро омерзение и отегчение от този непрекъснат натиск. Това е по-точното обяснение.

Водеща: От къде беше тази информация от 2010-та.

Иво Прокопиев: От някакви партньорски служби към българските служби. Но това, което искам да кажа е, че конкретна информация за господин Василев нямаше. Нито аз съм твърдял някога подобно нещо.

Водеща: Имало ли е такава среща, бил ли сте при тогавашния премиер Бойко Борисов.

Иво Прокопиев: О, разбира се – да. Говорихме с Борисов за този инцидент. Той беше информиран.

Водеща: А вие искахте от него защита?

Иво Прокопиев: Не, то как да осигури защита. По-скоро държавните служби, компетентни да се занимават с тази материя, си свършиха работата.

Водеща: Как си свършиха работата?

Иво Прокопиев: Извършиха необходимите проверки и каквото трябваше.

Водеща: И се оказа, че Цветан Василев не иска да ви убие?

Иво Прокопиев: Не, по-скоро нямаше нищо, доколкото разбирам.

Водеща: Нямаше реална заплаха.

Иво Прокопиев: Нямаше реална заплаха.

Водеща: И за вас и за семейството ви?

Иво Прокопиев: Да.

Водеща: Сега седем години по-късно спокоен ли сте? За вас, за съпругата ви? За децата ви?

Иво Прокопиев: Мисля, че няма физическа заплаха или поне ни се иска да няма. Вижте, когато човек толкова дълго време е в общественото пространство всъщност сам си избира дали да го е страх. Тоест, аз съм си избрал да не ме е страх. И това е. Решил съм кои са важните неща, кои са важните ценности и принципи и позиции, които отстоявам и не зависимо от натиска, който продължава да бъде оказван върху мен, не с физически заплахи, с институционална репресия, която в много случаи е много по-страшно от физическите заплахи.

Водеща: Как сте натиснат, по какъв начин? С какви лостове?

Иво Прокопиев: По всякакви начини. С непрекъснати проверки, прокурорски обвинения, с натиск върху служители на фирмите ми. Но не сме се събрали да говорим за това. Това е част от модела КТБ и част от модела Делян Пеевски, който извършва този натиск. Ако погледнете всички обвинени хора от държавното обвинение, те имат един общ знаменател, който е много ясен – прозападни хора, които са опоненти на Делян Пеевски. Това са, може би, над 30 – 40 човека в последните две години

Водеща: И това е много силно казано.

Иво Прокопиев: Това е вярно. Дайте си труд, напишете на един лист всички обвинени от Прокуратурата обществени фигурни. Естествено не говорим за криминални престъпници или джебчии.

Водеща: Е, Румен Овчаров, например, какво общо има с профила, който описвате?

Иво Прокопиев: Опонент на Пеевски. Или едното, или другото.

Водеща: Или Петър, как се казваше бившия министър на икономиката. Петър…

Иво Прокопиев: Опонент на Делян Пеевски.

Водеща: Опонент на Делян Пеевски? Добре, може би знаете повече от мен. Сега помните ли, че при предишната ни среща казахте, че схемата, пирамидата КТБ е била възможна по простата причина, че върху нея е имало политически чадър. Кой опъна политическия чадър върху КТБ?

Иво Прокопиев: Върху КТБ имаше чадър от три, четири правителства поред и продължава да има, доколкото не е приключил процеса по осребряване на активите. В момента продължава да има чадър върху непрозрачния начин, неефективния начин, по който се управлява съвкупността от активи.

Водеща: Кои са тези три, четири правителства. От къде започваме?

Иво Прокопиев: Като започнем от края на Тройната коалиция, първото правителство на ГЕРБ.

Водеща: Сергей Станишев, след това Борисов.

Иво Прокопиев: Борисов, след това правителството на КТБ, както беше известно, което беше може би еманацията на модела. След това второто правителство на Борисов и така.

Водеща: Правителството на КТБ. Имате предвид плана на Орешарски?

Иво Прокопиев: Да.

Водеща: Тоест, тези четири правителства, според вас, са виновни за съществуването на този феномен в банковата ни система?

Иво Прокопиев: Такъв голям размер на институционална кражба на спестявания на населението не е възможна без всички възможни власти и контролни механизми  едновременно да си затворят очите. Не говорим само за банков надзор или само за Комисия за финансов надзор. В такъв голям размер всички виждат и носят отговорност. И в момента, между другото, има други по-малки КТБ-та, които също са очевидни. Едно такова бъдещо КТБ е Банката за развитие и безобразния начин, по който тази банка се управлява изцяло в интерес на същата група. Но това е в скоби и начина, по които политическото ръководство…

Водеща: Не, това никак не в скоби. Вие наистина ли вярвате, че ще има съдбата на КТБ?

Иво Прокопиев: Бих казал, че ако тези процеси, които в момента виждаме там, продължат подобен изход е неизбежен.

Водеща: Хората, всички ние искаме да знаем кои са политиците, които навремето са целували ръка на Цветан Василев и са се облагодетелствали от неговите авоари. Миналата сутрин един от адвокатите на господин Цветан Василев каза, че всъщност той е имал рядката дарба, перефразирам, да се обгражда с боклуци. Има предвид политиците, които са гравитирали около него. Е, ще разберем ли някога кои са боклуците, които са били около Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Едва ли, защото най-често за подобни отношения много рядко има доказателства и това е всъщност работа на обвинението – да влезе в детайли, да изследва парични потоци, източници на финансиране и т.н. Това очевидно не е направено в това обвинение. И то умишлено не е направено, защото връзката с политическите партии не е чак толкова посредствена в този случай, доколкото моделът КТБ, пак казвам, беше твърде голям за малка държава с размерите на България и връзките бяха доста видими. Т.е в един момент КТБ беше превърнато в нервния сплит на политическата корупция, която извършваше всички нужни действия на властта, било да задушава опозицията, било да придобива непослушни медии, било да взема някакви атрактивни икономически активи, било да финансира спортни клубове заради политическа популярност. Т.е. това е много удобно място за бъркане в кацата с мед, само че идва момент, в който някой трябва да плати сметката.

Водеща: Ще разберем ли наистина кой е крадецът, кой беше крадецът?

Иво Прокопиев: Може и да се случи. Аз съм скептичен към резултата, защото пак казвам, от гледна точка на обществения интерес и на обществената отговорност, нещата са кристално ясни. Дали прокуратурата ще успее някаква част от тези обществени виновници да бъдат наказани формално със силата на закона, това не знам. Може да успее, може да не успее. Тук наистина казусът е толкова голям, че трябва да влезем в детайли и да говорим конкретно. Но по-важното е, че тертипът на работа, моделът, философията на схемата КТБ продължава да съществува. Този тип затваряне на очи, нефункциониране на контролни механизми, източване на спестявания. Продължава, в по-малки размери макар, продължава да съществува. Политическият натиск върху независимите регулатори и върху независимите медии продължава да съществува. Всеки, който си отвори устата да каже нещо, което не харесва на властта, моментално бива подлаган на натиск. Това е. Просто механизмите за защита на обществения интерес един по един биваха изключвани.

Водеща: Да направим някакво обобщение. Чух онзи ден да казват, че 2,5 млрд. са откраднати от КТБ, с тези пари днес можехме да превъоръжим армията ни, така че тя да е модерна, да стои добре. Можехме да построим магистралите си. Вероятно тук бих добавила – можехме да облечем полицаите си и още, още.

Иво Прокопиев: Да.

Водеща: Къде щеше да е България, къде щяхме да сме днес, ако не бяха схеми, пирамиди като КТБ, като Белене? Къде щяхме да сме днес?

Иво Прокопиев: Сумите, които са финансовата загуба от Белене и от КТБ, и от другите такива държавни корупционни схеми, са чудовищни и с тези пари наистина можеха да се направят много смислени за обществото неща. Но абсолютният размер на сумата не е най-важното – най-важното е фактът, че подобни кражби са възможни, защото това обезсърчава инвеститорите, сваля доверието в държавата. Ако нямаше практики като КТБ, можеше вече да сме в еврозоната. Можеше да имаме достъп до много по-евтино финансиране, можеше да имаме много по-добро качество на живот – по-ниски кредити, активите на всички да струват по-скъпо. Това е. Корупцията, политическата корупция, завладяването на институциите и поставянето им в служба на частни интереси обричат всички на дългосрочна бедност.

Водеща: Намалява ли корупцията като бизнес, в бизнес средата? Навремето бяхте председател на КРИБ, как беше тогава и как е сега?

Иво Прокопиев: Тя е от различен характер. В предния етап на развитие на икономиката държавата много повече се намесваше в нормалната дейност на фирмата като регулация и всякакви механизми на контрол. В момента е по-различно заради икономическата криза. Делът на това, което държавата харчи заради Европейските фондове, е много голям и съответно там и корупцията е много по-голяма. Но в частната част на икономиката, говорим образно, мисля, че корупцията е спаднала.

Водеща: Добре, благодаря ви за този разговор. Това беше бизнесменът Иво Прокопиев с неговия прочит на обвинителния акт по мега делото за КТБ.

Иво Прокопиев пред Полина Паунова, телевизия BiT: Конфликтът ми с Борисов и Пеевски е заради КТБ

19 декември, 2016 Няма коментари

bit-ivo-prokopiev-december-2016Водеща: Миналият петък бившият правосъден министър Христо Иванов анонсира своя политически проект. Формацията няма да е нито лява, нито дясна. на Подгряващото електората събитие, обаче се появиха предимно символни лица за десницата. Друго присъствие, обаче, разбуни духовете – това на бизнесмена и издател Иво Прокопиев. Ще финансира ли партията на Иванов и ангажира ли се с нея ще отговори точно той, защото по темата много се изговори, а до момента той не е дал отговор. Казвам добър ден на господин Прокопиев. Добър вечер вече.

Иво Прокопиев: Добър вечер. Благодаря ви за поканата.

Водеща: Господин Прокопиев, седмицата Ви от миналия четвъртък до сега? От четвъртък до четвъртък ги мерим.

Иво Прокопиев: Безспорно трагедията в Хитрино е най- нещастното събитие, което доминира. То буквално заля всичко и няма как да не го споменем. До колко е резултат на случайност или на някакво неспазване на правила не знам. Неспазването на правилата в България като, че ли се е превърнало в норма. Не мога да преценя, защото не съм експерт. Ако е това би било много жалко, независимо дали е скорост, или претовареност, или някоя техническа неизправност. И ако това е пак в резултат на дребно хитруване – човешката трагедия е голяма. А иначе, второто голямо събитие, което е ориентирано към бъдещето, е анонса на Христо Иванов, че влиза в политиката и ще участва на следващите избори чрез проекта „Да, България“.

Водеща: Предлагам направо към въпросите свързани с вашето присъствие в залата на Независим театър миналия петък. Защо бяхте там? Това на първо място може би да уточним?

Иво Прокопиев: То е публична тайна, че от година тече относително структуриран процес в една много голяма общност, от която и аз съм част, на консултации какво да се направи и как да се направи. Защото ситуацията с отвлечената държава, която запушва всички възможности за развитие на обикновените хора и на бизнеса, наистина е нетърпима. Така че аз съм част от тази общност, бил съм постоянно и активно в комуникацията с всички нейни звена. В нея има най-различни хора от България и от света: експерти, бизнес и НПО, всякакви хора. Хора, които с личния си авторитет, с това, което са постигнали, могат да удържат принципна обществена позиция и искат да подпомогнат процеса на освобождаване на държавата от корупцията.

Разбира се, не всички участници в тази общност могат да станат действащи политици и аз го казах много ясно. Аз нямам амбицията, нито желанието да бъда политик. Нито имам времето за това.

Водеща: Не желаете да ставате премиер?

Иво Прокопиев: Не, няма да се кандидатирам нито за народен представител, нито за премиер. Но мога като експерт, като представител, и то активен, на тази гражданска общност от позицията на това, което знам и мога, и от битките, които съм провел за защита и запазване на принципи и ценности, да допринеса. Ако, разбира се, този принос е желан и нужен. За това бях там. Просто присъствах, за да дам моята подкрепа на този процес – символно. И за сега толкова.

Водеща: Това проекта на Иво Прокопиев ли е, защото едни определени медии просто заляха пространството с подобна информация, че ще финансирате такъв проект?

Иво Прокопиев: Това са глупости. За финансирането са също поредните внушения, които когато нещо започне да се променя се появяват, за да може нищо да не се промени. Видя се как се финансира проекта. Между другото, аз не мисля, че проекта, който има такъв емоционален заряд и толкова голяма подкрепа в началото, ще има какъвто и да се проблем с финансирането. Първо законът е ясен и второ, ако наистина толкова хора го подкрепят, вече има технологии, с които може много евтино много хора да финансират с малки суми политическа дейност или кауза.

Водеща: Въпроса е, че времето до изборите е много кратко и ще трябват, вероятно, големи суми, като според мен натам бият предположенията.

Иво Прокопиев: Не разбирам от политическата икономика, от паричните потоци на париите, но това, за което съм сигурен, е че първо не става въпрос за големи суми. Второ, според мен, част от успеха на този проект ще зависи от това дали той ще успее да покаже един различен и напълно прозрачен начин на финансиране, насочен точно към подкрепата на големи групи от обществото – много на брой малки суми от много хора. Това се нарича крауд фъндинг и той работи и за политически парии, и за НПО-та и каузи. Използва се много масово и в предприемачеството. Така че има най-различни платформи, стотици платформи има за това. Въпрос на воля според мен. Да не говорим, че има и други чисто законови форми: благотворителност и т.н.

Водеща: С вашият опит в бизнеса ли възнамерявате да подпомагате партията, защото казахте, че ще подпомогнете? Да уточним как ще се случи това, за да е ясно?

Иво Прокопиев: Граждански, експертно … Аз не се натискам да правя каквото и да е. Ако този опит може да бъде полезен с удоволствие бих го дал. Като предприемач, аз имам много и доста сериозен опит на финансовите и капиталови пазари, в макроикономиката, в чистите и финансовите технологии напоследък. Така че имам какво да кажа. Имам определено виждане как България може да изплува от това блато. Изглежда, че с хората, които бяха в тази зала, мислим по един и същи начин. Тогава моят принос би бил оценен.

Водеща: Бил ли сте търсен друг път от партии, за да ги съветвате по техни бизнес-икономичекси дела като експерт.

Иво Прокопиев: Моят живот така се е стекъл, че аз всъщност от ранна детска възраст съм в медиите и съм участвал практически във всички ключови икономически процеси като започна от борбата с пирамидите, преодоляване на банковите фалити през 1996-та година, въвеждането на Валутния борд, бях в икономическия съвет на тогавашния президент Стоянов. След това преминах през много ключови реформи, свързани с пенсионна реформа, намаляване на данъците, вече като председател на КРИБ, и т.н. Виждал съм процеса от вътре и винаги от страната на бизнеса. Виждал съм кое е било успешно, коя политика дава резултат. Виждал съм и провали като саморегулацията и етичния кодекс на медиите. Това също е проект, който мога да кажа, че аз съм го движил от началото до края като заместник – председател на Съюза на издателите.

За тези години България има успешни и неуспешни примери за провеждане на икономическа политика. Има много ясни и силни периоди, през които общественото благосъстояние се повишава и качеството на живот се подобрява. Има и провали, по време на които никой не иска да говори за никакви политики – нито антикризистни, нито антициклични. А ние се занимаваме с махленски свади, бокс, кеч и всякаква друга кал.

Водеща: Защо ви питам това? Защото напоследък все по-трудна за разчитане става границата между помощта на бизнеса в политиката като експертност и олигархията. Къде е тази граница и кога един бизнесмен, който съветва политици, участва в различни реформи и остава бизнесмен и кога се превръща в олигарх?

Иво Прокопиев: Вие може да видите в екипа на Тръмп колко хора са от бизнеса – практически всички. Бизнеса е най-естествения резервоар за подготвени кадри и обратното. Трябва да има свободна пропускливост между бизнеса и политиката. Това, което наблюдаваме в България, е умишлено замацване на тези граници. Аз не съм съгласен, че тя е размита, но хората си дават много ясна представа кое е истинския бизнес, който се опитва да се развива по правила и да не зависи от държавата, и кой е този бизнес, който изцяло зависи само от търговията с влияние и даване на обществени поръчки и някаква обществена благословия. Това не е бизнес – това е политическа корупция. Политиците имат интерес да няма граници между двете, за да могат всички да са в калта и да продължава това, което виждаме в последните 10-ина години след влизането е ЕС – една тотално завладяна държава.

Водеща: Цветан Василев казва в едно интервю, че няма едър бизнесмен в България, който да не се отчитал на политиците без значение кои са били те?

Иво Прокопиев: Аз не знам дали аз лично попадам в категорията едър бизнесмен, но мога да кажа, че не съм се отчитал по никакъв начин на никой политик. Имал съм шанса да успея по чисто пазарен начин и по правилата, започвайки от търговия с финансови инструменти на международните пазари. След това, развивайки много проекти, повечето от които са били стартъпи, започнати на зелено и на чисто, в най-различни сфери и сектори на икономиката.

Водеща: Но ето господин Борисов каза,че вие лично сте му предложил 5/6 министри. Вие отрекохте това.

Иво Прокопиев: Имах възможност да кажа, че това не е вярно и не отговаря на истината. Не съм му предлагам 5 – 6 министъра. Имаше тогава официална консултация между КРИБ и Правителството и между КРИБ и синдикатите за позицията на социалния министър и в крайна сметка те предпочетоха номинацията на синдикатите.

Водеща: Но пък Христо Иванов в предаването „Просто Диков“ по BiT каза, че се е запознал с вас преди 2 години в кабинета на господин Борисов. Тогава в какво качество бяхте там, и до колкото стана ясно от думите на г-н Иванов, сте бил там заради прословутото гласуване на по текстове за КТБ, когато гласуваха съвместно ГЕРБ и ДПС. Вие ли бяхте потърсен?

Иво Прокопиев: Да. Бях поканен да говорим за КТБ точно, защото тогава се спореше дали банката да се спасява или да не се спасява. За да разберат зрителите контекста, всъщност аз съм в “окото на бурята”, ако мога да кажа, от края на 2009 година, когато за пръв път вестник Капитал и организациите, в която аз тогава бях активен – КРИБ и Съюза на издателите, започнаха публично да се противопоставят на това масивно изкупуване на медии и централизиране на държавните средства в КТБ. Дълги години наред КТБ беше в нервния сплит на политическата корупция и всички механизми на влияние – финансови и нефинансови, по един или друг начин минаваха от там. Така че моят сблъсък с този корупционен модел датира от тогава. От тогава е и цялата тази негативна кампания в медиите на господин Пеевски, които в големи периоди от време са за всеобщо ползване за тези, които са на власт. Правителството на БСП, след това ГЕРБ. Та за това и в този конкретен случай разговорът беше за КТБ. Може би си спомняте, че аз застъпвах тезата, че КТБ е неспасяема, защото дупката е твърде голяма и няма смисъл да се наливат още обществени средства. Нямаше смисъл да се спасява банка, която не е банка по никакви критерии. КТБ не отговаряше на духа и на буквата в банковото законодателство.

Водеща: Понеже сам намесихте медиите на Пеевски – каква е разликата между вашите медии и медиите на Пеевски? Питам ви в следния контекст – тъй като помощта за една партия може да не бъде само финансова, а може да бъде и със създаване на медийно рамо. На много места се появява обвинение, че вие лансирате Христо Иванов и хората около него и така се образува кръга Капитал. Каква е разликата, според вас, между едните и другите медии? Защо едните медии да са добри, а другите медии да са лоши.

Иво Прокопиев: Защото едните просто не са медии. “Медиите” на г-н Пеевски са едни политически инструменти. Като говорихме преди малко за олигархията и бизнеса, всъщност не казахме може би най-важното: политиците са олигарсите в България. Те са тези, които преди 9 и 10 години решиха от политици, от това да представляват интересите на всички, които правят бизнес в страната, да станат собственици на ключови бизнеси. Така че това е големия проблем и от него произтича всички останали пороци, които виждаме в институциите, включително и в медиите. Медиите са важни и имат много важна инструментална роля, чрез която моделът функционира. Медиите на Пеевски са инструменти за дискредитиране на обществените опоненти на модела, било то политически, било то публични опоненти, както при мен. Аз не съм политик, аз съм издател на критично настроена към властта и корупцията медийна група, която от ден първи сигнализира обществото за тези проблеми. Ако върнете лентата назад, Капитал е писал за всеки един от тези пороци около КТБ – и за купуването на медиите, и за концентрацията на държавните пари, и за източването на парите на вложителите от свързани лица. Всичко това е описано в статии. Просто не е имало реакция на този феномен от страна на компетентните институции, защото и те се контролират от същите хора.

Водеща: Смятате ли, че опитът Христо Иванов да бъде пришит за евентуално ваше финансиране е опит да бъде дискредитиран. Той каза, че ако предложите финансова помощ и ако това нещо е оформено по законов ред няма да откаже. Връщам ви пак на това и след това ще поговорим по-широко за тази негова теза – няма ляво, няма дясно, защото е много важно това нещо да се изчисти и това е основаната атака към тази партия.

Иво Прокопиев: Нека първо да кажем съвсем ясно, че нито някой ми е искал пари, нито съм давал пари. Видя се как са финансирани до момента мероприятията, списъкът на дарителите беше публикуван. Другите сбирки на тази общност се финасираха по този начин – в една кутия се събираха по 5-10 лева за кафе и за наем на залата, която се наемаше на същия споделен принцип.

За финансирането на политическите партии, това е, както казах, много сериозна и ключова тема. И извън аспекта, за който говорихме, че новия модел на независимо политическо поведение трябва да покаже и нов модел на финансиране на дейността. Другият важен момент е съществуващата схема за финансиране. В България в крайна сметка има нелоша схема за финансиране на партиите от бюджета, но тя не е до край прецизна, защото позволява на големите партии да трупат и да поддържат много сериозни излишъци. Идеята на парите от данъкоплатците е да се дават за създаване на качествени политики, за изследване на въздействието на законите върху отношенията които регулират. Субсидията е, за да има качествен и разнообразен политически продукт. А ние точно това не виждаме. Ние виждаме нула инвестиции в качеството на провежданите политики, а всичко отива в кампании, влияние, в общи линии в разпространяване на лъжи и поддържане на паралелната реалност и на имитацията на реформи.

Водеща: В банкови влогове за лихва. Но това е проблем на законодателството.

Иво Прокопиев: Така че, ако искаме да сме принципни докрай, ако ще се намалява субсидията за политическите партии, тогава трябва тези излишъци да бъдат върнати в бюджета, за да има равен старт.

Водеща: Тоест големите партии ..

Иво Прокопиев: Неизхарчените политически пари, те са бюджетен излишък и трябва да се върнат в бюджета.

Водеща: Това означава ли, че вие смятате, че е редно да бъде намалена субсидията?

Иво Прокопиев: Не мога да преценя, защото нямам отношение и никога не съм се занимавал с управление на партии. Не мога да кажа малко ли е, много ли е. Най-вероятно трябва – да, трябва. Тук се получава малко феноменът “икономия от мащаба”, както при земеделските производители – колкото по-голям става един замеделски бизнес, толкова повече той започва да печели от това, че е голям, а пък субсидията му идва екстра. По същия начин е и при партиите. Трябва, според мен, да има диференциация: субсидията за малките партии на глас да бъде по-голяма, а пък за по-големите по-малка, за да може да се стимулира разнообразието на идеи, за да могат гражданите да имат избор.

Водеща: Има ли ляво или дясно в българската политика и защо тази теза, че не е важно дали присъстващите в залата на независим театър са леви или десни, а е важно да бъдат против корупцията и да образуват фронт срещу корупцията, се наложи по този начин? Тя между другото, тази теза, беше обект на критика и от ляво, и от дясно.

Иво Прокопиев: Според мен в ситуациацията, в която се намира държавата и нейните институции са тотално похитени, темата е как те да бъдат отвоювани обратно, за да работят в полза на обществения интерес и интереса на гражданите. Чак след това започва идеологическия разговор. Координатната система напред-назад, нагоре-надолу, на мен в момента ми е много по-адекватна, отколкото системата ляво-дясно, защото проблема с корупцията идва и от ляво, и от дясно. Ние първо трябва да извадим държавата от калта и след това да водим идеологически разговор, какъв би бил ония тип политика, който да я ускори най-бързо.

Ако погледнем това, което става в света последните 10-15 години, ще забележите пълна конвергенция между класическите леви идеи и класическите десни идеи. Демократите прилагаха монетарните принципи на Милтън Фридман, а Тръмп се кани да прави неокейнсианский модел за подкрепа на американската икономика. Т.е. тези неща много отдавна са се смесили. По света управляващите гледат да прилагат политики, които са прагматични, които водят до резултати и не струват скъпо, т.е. гледат да по какъв начин спестен или изхарчен един държавен долар ще предизвика най-голяма полза за избирателите. Това е големият въпрос, който отсъства в българското говорене за политика изобщо.

Примерно, една от темите, които са много интересни, е, един милиард бюджетен излишък за какво да бъде даден – за пенсии или за саниране на блокове. Не знам вашият отговор какъв е на този въпрос, но според мен ако бюджета има излишен един милиард, тогава разговорът трябва да бъде, по какъв начин този милиард ще има най-благоприятно въздействие върху икономиката? Кои са нейните най-остри проблеми в момента, така че решавайки ги, след това да се получат други позитивни ефекти. И отговорът, според мен, е нито едното, нито другото, но пенсиите са по-близо до истината. В момента с такъв голям излишък, най-правилното би било излишъка да се върне на хората, които са допринесли за него, обратно на българските данъкоплатци.

Водеща: Вие и общността, за която говорите, с тази теза, бихте били заподозрени в олевяване вероятно?

Иво Прокопиев: Според мен, социалното е новото дясно. В момента, както казах, има ясна дефиниция какъв е проблема – проблемът е ниското потребителско търсене и дефлацията. Това в допълнение към институционалния проблем, защото на България никой не вярва, на българските регулатори без значение какви са, просто никой не вярва. Докато това не се оправи, ние няма да се върнем към ситуация на ускорен растеж. Да кажем, че това с институциите е решен проблем. Тогава проблемът, който България заедно с всички европейски държави трябва да решава, е проблемът с дефлацията и с развитието под своя икономически потенциал. За решаването на този проблем има ясни методи: единият е мерки за подпомагане на банките, чрез инжектиране на ликвидност. Това, което Европейската централна банка прави в особено големи размери – милиарди, които, обаче, се вижда, че не дават резултат. А в българската ситуация то дори е още по-особено, защото ние дори нямаме централна банка и не можем да имаме и тази политика. Единствената досъпна за нас политика е през бюджета. Затова аз казах, че най-прекият начин да бъде подкрепено потребителското търсене е ако излишъкът бъде върнат обратно на хората, които имат най-голяма нужда – на пенсионерите и на хората с ниски доходи, на работещи бедни, за да могат те да станат по-платежоспособни потребители, да подпомогнат бизнеса, инвестициите и т.н.

Водеща: Това и смятате, че трябва да се превърне в новата политическа платформа, най-грубо от към икономическата страна?

Иво Прокопиев: Аз не знам каква ще бъде новата политическа платформа, но като икономист мога да кажа, че това е еднозначната дефиниция на проблема на българската икономика, защото ние сме с най-голяма дефлация в целия европейски съюз трета година подред. За този проблем нито се говори, нито се адресира. А той е пряко свързан с проблема с ниските доходи.

Водеща: Добре, връщаме се пак на партията, защото това е и формалният повод за разговора ни. Общността, за която казахте, че се е събирала няколко пъти преди това и че е обществена тайна, не смятате ли, че това е някакъв проект който да възроди ДСБ, да бъде дръпка към ДСБ, тъй като Реформаторският блок очевидно вече се разпадна не просто на съставните си части, а на трески. Това е другото обвинение срещу участниците в така наречения нов проект.

Иво Прокопиев: В какъв смисъл обвинение, не мога да разбера контекста кое е обвинителното?

Водеща: Обвинителното е, че в името на това едни стари кадри, на старата автентична десница да оцелеят се правят какви ли не нови кръпки, пришивки, за да могат да бъдат ребрандирани за следващите избори.

Иво Прокопиев: Значи те, и старите, и новите кадри, имат един много прост избор – как да се държат публично, какви позиции да заемат и какви политики биха били склонни да защитават. Специално в случая с ДСБ, според мен, аз за това публично казах, че симпатизирам на Радан Кънев, според мен той се държа достойно в период на доста тежки ситуации, запази си достойството, удържа принципна позиция. През такива кризи, човек защитава първо личното си достойство, второ, правото да остане в политиката и да адресира определен тип легитимни, обществени интереси. Защото ние всъщност за това говорим – има едни огромни непредставени легитимни обществени интереси, които няколко политически цикъла поред нямаше кого да подкрепят. Така че на вашия въпрос конкретно – не мисля, че това има нещо общо с ДСБ, а по-скоро, че това обществото има нужда от нов тип политически представител. От това ново представителство, според мен, ДСБ трябва да бъде част, както и естествено новият проект на Христо Иванов, както и всички други по-малки или по-големи обществени организации и партии, които с поведението си са доказали, че са независими и могат да удържат принципни позиции.

Водеща: Казахте, че става дума за огромна електорална маса – т.е. огромни настроения, така де, обаче на избори тези настроенията не се виждат да са толкова огромни. Огромни настроения се видяха в подкрепа на референдума на Слави Трифонов – това е огромно настроение.

Иво Прокопиев: Не съм специалист по политическа социология и рисърч. Малкото изследвания, които съм чел обаче, съсем ясно показват, че зад това да се прави бизнес по правила, да се отвоюва държавата от плена на политическата корупция, да има нормална политика, която да подкрепи доходите на най-нискодоходните групи хора – зад тези послания и зад проект, който защитава тези ценности, стоят огромни числа на подкрепа.

Водеща: Тя и съдебната реформа беше…

Иво Прокопиев: Съдебната реформа е също много желана.

Водеща: 51 процента подкрепиха.

Иво Прокопиев: Друг въпрос е дали тези хора, в случая Христо Иванов, които дават заявка да ги реализират тези идеи в конкретната политика, ще успеят да го направят достатъчно силно, така че да бъдат чути. И второ – дали хората ще им повярват и ще ги подкрепят. Това днес към днешна дата не можем да кажем – ще се разбере на изборите.

Водеща: А как смятате, че един такъв проект излиза от София? Разбирате ме – как отива в провинцията, как обяснява тия тези, как обяснява тези неща, които изброихте на пръстите на едната си ръка, че могат да се случат? Които са базисни и са посочвани от всички събрани там в тази зала като базисни.

Иво Прокопиев: През легитимните интереси, според мен. Техническите средства на комуникация са дълбоко в живота на хората. Заради тази тотална вълна на дигитализация, хората вече живеят по различен начин, информират се по различен начин, политиканстват по различен начин, потребяват – всичко правят различно. Т.е. не е въпроса къде си – всеки е в мрежата. Въпросът е интересите да се окрупнят и представляват автентично и ефективно.

Водеща: В Полски тръмбеж едва ли са толкова в мрежата. Или в Първомай, например?

Иво Прокопиев: Според мен, в Полски тръмбеж или в Първомай, достъпа до интернет е над петдесет процента на домакинствата. Може да го проверим, между другото.

Водеща: Да, това е интересно.

Иво Прокопиев: Но аз бих казал, че е над петдесет процента. Естествено има разлика между София и провинцията, но тази разлика е много естествена и съвсем просто може да бъде обяснена. София по жизнен стандарт е един средноевропейски град. София е на нивото на Словакия, на някои чешки градове. Чисто икомически процесите в София са се стекли по съвсем друг начин. Затова и демографията на София е различна от страната – в София няма безработица. Поради различното икономическо развитие, това което хората мислят и искат е много по-различно от останалата част на страната.

Водеща: Защо Бойко Борисов – това е съвсем различна тема, но сега сетих за това, защо Бойко Борисов, винаги когато бъде запитан за Пеевски, хайде не винаги, но поне в последно време отговаря с: „ами Прокопиев“?

Иво Прокопиев: Ами това е “Вие защо биете негрите?” – такъв тип отговор. На Борисов не му е изгодно да има опонент на това, което те с Делян Пеевски извършиха толкова дълги години поред. И е факт – така се стекоха обстоятелствата..

Водеща: От кога според вас ?

Иво Прокопиев: ..че аз съм първият, и може би най-голям опонент на модела, който те съвместно изградиха.

Водеща: От кога според вас датира дружбата Борисов – Пеевски?

Иво Прокопиев: Не мога да ви кажа, това е нещо, което не мога да твърдя, конкретно, но е ясно, че…

Водеща: Защото казвате, те вижте какво направиха със страната.

Иво Прокопиев: Да, вземайки пример от КТБ, очевидно датира от първите дни на първото правителство на ГЕРБ.

Водеща: Едновременно с това, обаче, твърдите, че в началото икономическият екип на Борисов са изповядвали идеите на КРИБ. Опитвам се да разбера от тези въпроси имало ли е период на добри отношения между Иво Прокопиев и Бойко Борисов, който след това да се е сринал, за да доведе до тази агресия от страна на Борисов?

Иво Прокопиев: Аз съвсем ясно казах какъв е конфликта – той е моделът около КТБ и нищо друго. Спомняте си, че единадесет или тринадесет главни редактори на Съюза на издателите, изпратиха едно писмо до Финансовото министерство, за разкриване на информацията къде стоят държавните пари. Инициатор на това писмо бях бях аз. Това писмо се публикува. Капитал публикува първите разследвания за КТБ. Избухна първият голям скандал. Видя се, че проблемът е много голям. Видя се, че правителството на Борисов подкрепя тази схема и т.н. И от тогава има конфликт. Но във всичките тези години не мога да кажа, че не сме подържали нормални отношения. Да, говорили сме си. Имало е комуникация и този конфликт някак си е тлял в бекграунда.

Водеща: Добре, и последно три неща, или три начина на отвоюване на държавата от лапите на корупцията, или за отвоюване на институциите, защото казахте, че това е много по-важно – напред или назад пред това наляво или надясно. Кои са тези три басизни стъпки ?

Иво Прокопиев: Няма три начина, има само един. В парламентарна демокрация средствата са само политически. Няма друг начин. Антикорупционната вълна трябва да има мнозинство в следващия парламент.

Водеща: Вие смятате ли, че това нещо е възможно, с играчи на терена като ГЕРБ и БСП, които са първите две първите две партии на този етап?

Иво Прокопиев: Не казвам, че е вероятно, но смятам, че по принцип е възможно, да. По принцип е възможно.

Водеща: Добре. Много ви благодаря за това гостуване, а с вас ще се видим следващия четвъртък, точно в 18:35ч.

Иво Прокопиев: Нямам амбиция да се занимавам с политика, като действащ политик

21 ноември, 2016 Няма коментари

Още от 2013 г. в обществото върви един много оживен и дълбок разговор за това как да променим начина, по който се прави политика – ние реално загубихме 10 г. в циклене, жизненото равнище е каквото беше през 2007 г. Това каза в студиото на „Тази събота” бизнесменът и издател на в.”Капитал” Иво Прокопиев.
Според него българският избор е „между фалшиво зададени теми и проблеми” и техните фалшиви представители. Прокопиев подчерта, че истинският проблем е как ще преминем през следващите 20 г., през които трябва да се случат такива промени, които преди са ставали за три столетия: „Днес най-голямата фирма за хотелски услуги няма нито една стая, най-голямата транспортна компания няма нито една кола, в Швеция обсъждат премахване на физическите пари, в Германия се обсъжда да се забранят конвенционалните автомобили, магистралите, с които Борисов се хвали, скоро ще са ненужни, защото транспортът ще е организиран по съвсем друг начин”.
По повод подмятането на премиера в оставка, че от падане на правителството печелят и „агнешките главички”, бизнесменът посочи, че това е „пълна глупост” и „това, което хората разбраха, е, че премиерът ги нарича овце и не мисля, че това му помогна”.
Той призова Борисов да уточни какво е имал предвид, като напомни, че преди е имало изказване за предлагани от „кръга Капитал” министри, от което след това министър-председателят след това се отрекъл. „Не може нашият премиер половината време да говори като директор на строителна фирма, а през другата половина – като главен редактор на жълт сайт”, подчерта издателят на „Капитал”.
Той няма притеснения от анонсираното от финансовия министър в оставка Владислав Горанов анализ на приватизационните сделки на „агнешките главички” и действията на един „разградски бизнесмен” (Прокопиев е роден в Разград.): „Не съм правил никакви нечисти сделки през годините, аз съм бил обект на най-свирепи проверки от времето на Костов насам. Всички, срещу чийто интерес „Капитал” публикува журналистическо разследване, изливат институционалния си гняв върху моята глава”.
В тази връзка той посочи, че прокуратурата е по-скоро част от проблема КОЙ, а не от решението. Въпреки това, той похвали действията на държавното обвинение по казуса „Белене”: „Никой голям инвестиционен проект не е сам по себе си добър или лош – това дали един ядрен проект е добър или лош зависи от това дали създава стойност”.
Иво Прокопиев беше категоричен, че няма намерение да влиза в активната политика, но в момента има много българи от различни сфери, политически партии и точки на света, които работят за това страната ни да бъде едно по-добро място. Тази общност „няма цвят, има идеи, принципи и цел”.

Цялото интервю можете да видите тук:

http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/ivo-prokopiev-ne-sam-se-opitval-da-menazhiram-izpalnitelnata-vlast.html

Иво Прокопиев: Тезата „Прокопиев е като Пеевски“ иска да унищожи антитезата на корупционния модел в България

30 октомври, 2016 Няма коментари

От моята камбанария това, което каза премиерът по мой адрес, не е истина. Това заяви категорично в „Просто Диков“ Иво Прокопиев в коментар на думите от интервюто на Бойко Борисов пред друга телевизия, че бизнесменът му е предлагал министри.

Премиерът сравни Прокопиев с депутата от ДПС Делян Пеевски, като каза, че за разлика от него Пеевски никога не е имал нищо общо с управлението на ГЕРБ, а е влияел само на БСП. Прокопиев и кръгът „Капитал“ са ми предложили пет-шест министри навремето, които реално са участвали, докато им видя акъла и ги изгоня, заяви Борисов, изреждайки имената на Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Нона Караджова и дори на президента и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.

„България не е нормална държава от много гледни точки, но със сигурност трябва да има отговорност, когато човек по толкова груб начин казва неистини. Свързано е все пак с важни за държавата институции, постове и хора на тях. Факт е, че г-н Борисов още на следващия ден се поправи (на заседание на Министерския съвет – бел.ред.)“, отбеляза гостът.

„С тезата Прокопиев е като Пеевски той иска да събере полюсите

и да унищожи бъдещата антитеза на целия този корупционен модел, който властва в България от толкова години. Вероятно защото нещо се планира да се случи в политическата ситуация“, категоричен бе Прокопиев.

Според него Борисов е направил стратегическа грешка с интервюто си предвид неговия език, който сравни с езика на булевардната преса – с подмятания, грубости и жаргон, който не е по никакъв начин управленски, както и предвид степента на неистинност, с която говори.

„Премиерът напълно се идентифицира стилистично с това, което обществото познава като модела КОЙ. Той припозна тази жълто-кафява лъжовна преса, която играе ролята на обикновен политически инструмент, за своя. Всички тези димки постоянно отклоняват общественото внимание от един разговор, който той по никакъв начин не иска да води – разговора за управлението на България“.

Гостът се впусна и в ретроспекция на събитията, предизвикали според него това изказване на Борисов.

„В онзи период бях председател на най-голямата работодателска организация (на КРИБ между 2006 и 2010 г. – бел.ред.), която тогава безспорно беше влиятелна и напълно независима от правителството бизнес организация. Имахме доста добра работа и активен диалог със Сергей Станишев и тройната коалиция в първите две години от управлението им, които бяха и последните две много силни за българската икономика, тъй като имаше едновременно и диалог с бизнеса, и натиск отвън за институционални реформи.

Тогава бяха намалени осигуровки, данъци, икономиката се избели и България стана шампион по привличане на инвестиции на единица от БВП. 4-5 години поред бяхме в челната тройка, а две-три години – номер едно в света.

След влизането в ЕС през 2007 г., обаче, сякаш като с нож дисциплината, прозрачността и желанието за разговор изчезнаха.

Факт е, че дойде и световната криза, но в края на мандата на тройната коалиция натискът върху бизнеса, изнудването, институционалните претенции, желанието на структури около ДПС директно да искат дялове в бизнеса, особено от чужди компании, доведоха до много сериозни поражения“.

Прокопиев даде за пример канадската компания „Дънди прешъс металс“, добиваща злато у нас, и всички проблеми с разрешителните, които е имала. Спомняте си каква сага беше, натиск, изнудване, години наред тия находища не бяха разработвани само защото ДПС, което контролираше съответните ведомства (министерството на околната среда и водите- бел.ред.) плюс местните власти и общности, бяха против, заяви той. По думите му това е само един от многото примери.

Всичко това, както и финансовата криза, достигнала България, бе поводът да търсим разговори с политиците, а те пък с нас, за да решим обективните проблеми пред икономиката тогава, които бяха много тежки и сериозни, обясни бизнесменът.

Той припомни за подписания документ за стабилност с всички политически сили, без ДПС и БСП, в който са били поискани няколко ключови неща: споразумение с МВФ, влизане в Еврозоната, запазване на финансовата стабилност, догонване на бедните държави членки. Всичко това от името на ГЕРБ го подписа лично г-н Борисов, заедно с мен и то публично, пред телевизионните камери, подчерта Прокопиев.

Той напомни, че тогава премиерът се е обърнал към социалните партньори, синдикатите и работодателите, да се търси общоприемлива кандидатура за социален министър, като след консултации е била предпочетена кандидатурата на синдикатите Тотю Младенов.

Други разговори с г-н Борисов, извън този процес за социален министър, по отношение на министерски кресла, най-малкото за конкретно споменатите от него хора, аз не съм имал, категорично отрече Прокопиев.

„В същото време не казвам, че това не са били добри министри, нито че не са споделяли разбиранията и философията на КРИБ

Част от тях са мои лични познати и са били членове на КРИБ. Това няма нищо общо“, добави той и даде и пример със сегашния кмет от ГЕРБ Димитър Николов, който е бил шеф на тогавашната организация на КРИБ в Бургас, но по думите му няма нищо общо с внушавания натиск.

Прокопиев не отрече да е споменавал имена за министри, но единствено в качеството си на шеф на КРИБ, а не в лично качество. Дори имахме заседание на Управителния съвет за това коя кандидатура да излъчим за поста социален министър, то е писмено и в архивите на КРИБ, добави той.

В онзи период имаше все още доверие, диалог, очаквания от двете страни, особено от бизнеса – че ГЕРБ ще бъде различен от тройната коалиция, че няма да има натиск и корупция, каза още бившият председател на КРИБ.

По думите му управляващата партия не е изпълнила двата най-важни момента от споразумението. Първият – да има предпазно споразумение с МВФ, който да стабилизира доверието в България и да няма изтичане на капитал, като според него причината е била да няма контрол върху бюджетните разходи. Той посочи, че в резултат над 20 млрд. евро са напуснали България през следващите осем години и се е стигнало до кредитен крънч, безработица, загиване на 1/3 от фирмите. Вторият ключов момент според него – първата стъпка към членството в Еврозоната, влизането в нейната чакалня, е било по причина, че това върви в пакет с членство в единния европейския надзор, а ерго, „нямаше да има КТБ и никакви други институционални схеми за кражба от спестяванията на хората, които продължават да текат“.

Запитан кои са трите неща, за които трябва да бъде критикуван премиера Бойко Борисов,

(който заяви в интервюто си, че няма за какво), Прокопиев посочи, че за тези години няма никаква икономическа политика, която да реши основните проблеми на страната. „Това, което на повърхността се вижда като растеж, изобщо не е. Икономиката е зле, обикновеното население и пенсионерите живеят зле, но другият проблем, който се подценява, е, че самите предприемачи живеят зле – нямат маржове, средства за инвестиции, хора, с които да работят, оборотен капитал, банки, които да ги финансират“.

„Стойността в една икономика и общество не се създава от политиците, а от предприемачите и от фирмите. Колко фирми са на загуба, а да не говорим колко изчезнаха – 20 и няколко процента от бройката активни фирми в България физически я няма. Хиляди хора от предприемачи станаха обратно работници, наемни работници, държавни служители – това е потенциал, който е изчезнал“, добави той.

Запитан за публикуването на интервюто на банкера Цветан Василев на страниците на „Капитал“, той предположи, че подтекстът на „избухването на Борисов“ е именно това интервю.

„Василев е един от основните действащи лица и виновници в оня период и моята оценка за това не се е променила. Факт е обаче, че всичко това е било възможно благодарение на големия политически чадър, опънат от три правителства, както и заради пълното бездействие на финансовите регулатори. Това няма нищо общо с нуждата и правото на журналистите да търсят информация от него, тъй като той и неговата версия за процесите и за сделките са напълно легитимен източник. Наше право е да не му вярваме и аз не му вярвам. Става дума компетентните органи да проверят данните, но те отказват, защото не е удобно за силните на деня.

Второто важно нещо е какво става с активите на банката – това вече няма нищо общо с Василев, тъй като процесът по несъстоятелност се управлява от държавата, от правителството. Нека видим колко от тия 7,3 млрд. активи в пика на банката ( в момента са под 2 млрд.) ще бъдат възстановени“.

„КТБ беше нервният сплит на политическата корупция в България и мястото,

през което политическото влияние по финансови механизми се превръщаше в собственост на медии, псевдоопозиционни политически партии, на огромни активи в икономиката. Как стана така, че повечето от големите активи, които КТБ беше финансирала, сега финишират в ръцете на Пеевски“, попита бизнесменът.

Прогнозата на Иво Прокопиев е, че чисто икономически ни чака „лазене по корем“, а обществено-политически трябва да се въоръжим със здрави нерви. Все пак, по думите му, у нас има едно здраво ядро на средна класа и икономически активно население, което е много наясно със случващото се и няма как да бъде подведено и заблудено. Чуйте целия разговор тук:

Иво Прокопиев осъди ПИК и Недялко Недялков

Иво Прокопиев спечели гражданско дело срещу сайта ПИК и неговия собственик Недялко Недялков за неимуществени вреди, причинени с разпространението на обидни думи и клевети.

Повод за делото са редица статии в интернет сайта ПИК, в които се твърди, че Иво Прокопиев „не зачита законите“, „е забогатял рязко за една нощ“, „се е финансирал през годините бързо и лесно, чрез публичните ресурси на пенсионната система вероятно с милиони левове“, „че е влачен от дело на дело и от прокурор на прокурор“. Във въпросните статии се твърди още, че “срещу него има образувано досъдебно производство за ощетяване на държавата в особено големи размери“, както и че „клати голяма банка“.

В решението си съдебният състав приема категорично, че посочените статии разпространяват неверни и клеветнически твърдения и обиди, а Недялко Недялков е солидарно осъден, като автор на една от тях.

Това е поредното дело, което Иво Прокопиев заведе и спечели срещу редица жълти медии и техните собственици. Сред вече осъдените медии са вестниците „Телеграф“, „Всеки Ден“, „Уикенд“, сайтовете „Би Нюз“ и ПИК, както и лицата Николай Бареков и Емил Георгиев.

Иво Прокопиев в интервю за Vevesti.bg: Еврофондовете не могат да заместят частната инициатива

14 октомври, 2015 Няма коментари

-Г-н Прокопиев, през последните месеци се забелязва необичайно повишена активност на работодателските организации и дори партньорство със синдикатите. Вие бяхте председател на КРИБ. До каква степен е редно бизнесът да влиза в такава конкретика като енергийната политика като изисквания към държавата? Не изглежда ли малко странно?

-Тази намеса е странна най-малкото по една причина – мандатът на национално представителните работодателски организации произтича от Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване и той е съвсем ясно регламентиран в рамките на тристранния диалог. А кръгът от въпроси е работни заплати, социално осигуряване, здравно осигуряване, пазар на труда и социално подпомагане.
Работодателските организации нямат почти никаква роля в индустриалните отношения в енергетиката. Те са установени от Закона за енергетиката и са между министерството, институцията, която формира политиката, регулатора КЕВР и производители и потребители на електроенергия.

Абсурдно е, че инвеститорите, които са големите работодателите в енергетиката и са пряко засегнати, по никакъв начин не са консултирани за тези позиции, които “националните работодатели” заеха. Дори напротив, излезе една доста категорична декларация, с която големите работодатели в енергетиката категорично се разграничават от всички основни тези на ръководствата на работодателскте организации.

Това поведение просто надхвърля мандата им. Друг е въпросът защо правителството толерира подобна дестабилизация и “екстремизъм” на идеи.

-Разбра се обаче и още нещо принципно, че това не е желанието или виждането на фирмите-членки, а по-скоро инициатива на ръководствата на работодателските организации…

-Това е вторият принципен проблем, това са идеи на ръководствата на организациите и не се подкрепят от членовете им. Тук мога да говоря конкретно за КРИБ. „Икономедиа” е член на Управителния съвет на организацията, но специално тези два документа, които препоръчват национализацията на двата американски ТЕЦ-а – “пътната карта” и един доста подробен “доклад” по темата, не е обсъждан нито в Енергийния комитет, нито на Управителен съвет. Независимо от всички аргументи, безспорен факт е, че двата американски ТЕЦ-а са членове на КРИБ. Отникъде не иде една организация да тръгне срещу интересите на членовете си. Без най-малкото да декларира конфликт на интереси или да се консултира с тях. Това директно противоречи на устава на организацията.

Другото парадоксално в цялата работа е, че председателят на БСК, Сашо Дончев, се разграничи от собствената си организация. Той направи две публични изявления, с които, прави му чест, достатъчно ясно се дистанцира от поведението на организацията си и от конкретните искания в тази „пътна карта” за енергетиката.

-Тези примери ме карат да попитам за същинската роля на работодателските организации – ситуативни инициативи по конкретни проблеми, или принципни, глобални виждания за взаимоотношенията бизнес-държава.

Работодателските организации имат своята роля в тристранния диалог и – да го кажа най-общо – при формиране на макроикономическата политика и параметрите, които влияят на икономическата среда – заплащане на труда, повишаване на заетостта, социалната политика и пазарът на труда.

Това е странното – те не реагират по темите, по които би трябвало да имат отношение. В момента например има една доста ясна негативна политика за увеличаване на данъците и социалните осигуровки, но категорично противостоящо становище няма.

От друга фокусът е в енергетиката, но те не коментират цените на горивата и цените на газа, които са монополни и които в много по-голяма степен отнемат конкурентоспособност в икономиката, отколкото цените на тока, които са сред най-ниските в ЕС.

-Аз също не видях никаква реакция, когато остро се повдигна въпроса за цените на горивата. А всъщност тяхното влияние като производствен разход в икономиката е значително по-голям…

…и в много по-голяма степен отнема конкурентно предимство, защото за някои индустрии газа е и суровина, а горивата участват в много по-голяма компонента във формирането на себестойността на продукцията, особено чрез транспортните разходи. Отнемат и по-голяма част от разполагаемите бюджети на домакинствата. А така отнемат платежоспособно търсене на потребителския пазар…Ако ще говорим за икономически ефекти, проблемът с горивата и газа е далеч по-важен.

-Не е ли малко овехтяла тази схема на тристранния диалог. Аз разбирам, че това е била практика и в други държави и, че при нас в началото на пазарната икономика е било необходимо нещата да се оглеждат отвсякъде, дори като гаранция, че при липсата на опит държавата може да залитне в една или друга посока.

-Тя е овехтяла не само в България, по принцип е поизпразнена от стария смисъл и структура на тристранен диалог, които имаше в ЕС. Светът се развива с много бързи темпове, има много нови професии, огромна част от хората в новите технологични компании работят и от вкъщи и отвсякъде…Те са самонаети, кой да ги представлява, и имат ли нужда от представителство, какви да бъдат тези виртуални синдикати/работодатели…

Според мен тристранния диалог от друга страна има законодателна легитимност и за определени неща разговорът между социалните партньори е важен. Но е важен, когато държавата се опитва да вдигне минималните осигурителни прагове например, тогава работодателите не реагираха със същата енергия и категоричност.

-Синдикатите се борят за правата на членовете си и открай време ефективинят метод за въздействие върху държавата или работодателя е стачката. Не ми се „връзва” същият да е методът на въздействие и от обратната страна. Да припомням ли, че освен работодателите и Борисов се заканваше да стачкува…Всъщност срещу кого?

-Такива обединителни действия могат да бъдат предизвикани от крайни ситуации – мащабна криза или пряка заплаха за националната сигурност примерно. Много ефективен метод за въздействие на работодателите например е са качествените икономически изследвания, съпътствани с препоръки за определени икономически политики. Нещо, което тотално отсъства от българския обществен дебат. Такъв качествен продукт не произвеждат нито официалните институции, нито неправителствените организации. Затова в последните години наблюдаваме една икономическа политика, която изцяло е изпразнена от интелектуална мощ и визия.

Ние имаме една напълно бюрократизирана икономическа политика, която прави от държавата един нетен консуматор на рискове и събития. Носи се по течението на световната икономика. Нито лошото, нито доброто, което ни се случва, следва от някаква политика на управляващите. Затова казвам, че ако работодателите имаха качествени икономически анализи и препоръки, не как да се национализира собствеността на някой техен член, а примерно как да се насърчи кредитирането…

-Така минаваме към следващия много важен, според мен въпрос, доколко банките и кредитните институции въобще играят роля в икономиката и инвестиционния процес?

-Данните, които виждаме за кредитирането са повече от плашещи – годишен спад от 15 % при кредитите за реалния сектор. Някой работодател да се е изказал по тази тема? Или официална държавна институция? БНБ да е дала индикация за опит за промяна на статуквото?

-Но в същото време някакви аналитични звена работят – БНБ преди месец повиши прогнозата за растежа у нас, мисля до 2.3 % от БВП, финансовото министерство също се коригира нагоре – до 2.1 на сто…Доколко може да се разчита на тяхната обективност?

-Те публикуват резултатни величини. С колко ще спадне или ще нарасне нещо. Не коментират политики, които могат да променят посоката или темпа на развитие. В момента двигател на растежа е износа и за съжаление в последния период, който беше отчетен има по-скоро тревожни сигнали в ръста на износа.

-Към ЕС има ръст, към трети страни спадът е значителен…

-Проблемът е, че ако разчитаме само на износа, без вътрешно търсене и раздвижване на инвестициите, ще продължаваме да бъдем конюнктурни…България в момента е една изцяло конюнктурна икономика. Външната конюнктура е много благоприятна – евтино евро и евтин петрол. Българската икономика се преструктурира изцяло движена от износа – и на стоки и на услуги. Само с външни двигатели обаче не става. Вътрешният пазар, потреблението и инвестициите, трябва да се раздвижат.
-Защо при тези ниски лихви продължава спадът в кредитирането? Или не са толкова ниски?

-Ако имаме при 15% спад на кредитирането на реалния сектор и 10% спад на кредитите въобще в икономиката, включително и домакинствата, на този фон да постигнеш 2% икономически ръст си е чудо на чудесата.

-Откъде идва чудото?

-От конюнктурата и от Европа – главно от износа и усвояването на еврофондовете.

-Но в същото време между 75 и 80 процента от капиталовите разходи са от еврофондовете…Не е ли това лош атестат за държавата? В смисъл – не се ли разглезихме, че имаме сигурен ресурс?

-Всъщност да…ние до 2008 година имахме зависимост от преките чуждестранни инвестиции, растежът на икономиката се определяше от непрекъснатия приход на преки чуждестранни инвестиции, всъщност в мащаби, много по-големи, отколкото са сега еврофондовете. В пиковата 2007-ма в България влязоха 8.5 млрд. евро преки инвестиции. Тези инвестиции изчезнаха след кризата с Лемън Брадърс и икономиката превключи на зависимост от еврофондовете. В момента се усвояват средно по 1.5 до 2 млрд евро еврофондове. Повече е от чуждите инвестиции и затова системата е пренастроена натам. Каквото и да си говорим, това е едно харчене на публични пари…Не може да замести частните инвестиции и частната инициатива.
-Предполагам какво имате предвид, но ако не го замества, то поне го допълва. За да стигнеш до завода „Х”, ти трябва добър път, примерно…Асфалтът не се яде, но храни.

-Качествата, които се изискват, за да спечелиш една обществена поръчка са съвсем различни от тези, които пазарът изисква, за да направиш един добър продукт.

-Бих добавил, че увеличаващата се територия на усвояването на публичен ресурс увеличава и територията за приложение на корупционни схеми.

-Е, точно това е…това е най-лошия ефект при усвояването на европейските фондове – да, те поддържат растежа, някаква заетост примерно в строителния сектор, но от друга страна са хранителна среда за изкушения при раздаването на обществени поръчки и определено икономически деморализатор и развъдник на корупция.

-Очевидно Европа има някакъв праг на търпимост към корупционни схеми. В края на тройната коалиция ни спряха парите, после ги пуснаха, пак ги спряха по времето на Орешарски, сега се хвалим, че ги усвояваме добре.

-Да, те са политически инструмент. В крайна сметка, това, че продължават да идват е,че оценката за това, което се случва у нас е приемливо, тоест – не е мината границата. Но ако и когато ги спрат, ще бъде твърде късно. Изобщо на мен ми се иска ролята на еврофондовете да не е толкова централна. Бизнес не е синоним на усвояване… Бизнесът не трябва да е зависим от политиците.

-Въпреки евтиния кредитен ресурс кредитирането, като основен фактор за инвестиции намалява, казвате с 15%…Какъв е проблемът с банките?

-Това, което се случва в банките е доста логично и може да се обясни с предстоящите стрес-тестове и външна оценка на активите, което за съжаление си има и негативната страна. Банките също са „стресирани”, главната им мисъл е как да се подготвят за тези проверки и как ще издържат стрес-тестовете. Мисля, че не можем да очакване възстановяване на кредитната активност преди втората половина на следващата година.
Що се отнася до стрес тестовете в небанковия сектор регулиран от КФН – там дори не са започнали. Твърдеше се, че те не се отнасяли за небанковите институции, но се оказа, че не е така.

-Готви се Бюджет 2016 с вечния въпрос – по-голям или по-малък бюджетен дефицит в рамките на разрешеното? Предпочитанията на Владислав Горанов са за не по-малко от два процента, Дянков както се очаква препоръчва да е по-рестриктивен. От една страна се отчита излишък, от друга – цели сектори като отбраната са силно недофинансирани.

-Нормално е да има излишък, защото икономиката се представя много по-добре от първоначалната бюджетна прогноза, върху която стъпва и самият бюджет. Но мисля, че политиката на по-висок бюджетен дефицит е грешна най-вече от гледна точка на стабилността, защото в България има много скрити дефицити, има проблемни сфери, подобни на КТБ, които могат да гръмнат неочаквано.

Проблемът с дефицита н пенсионната система например – това е квазидържавен дълг. Счетоводно не е, но като бреме си съществува. Не се знае какво ще покажат стрестестовете на банките. Колко нов капитал ще е нужен и откъде ще дойде този капитал? Ще се наложили отново държавата да бръкне в джоба на данъкоплатците?

Но със сигурност България вече не е в групата а нискозадължнялите държави. Като “проблемни” ни класифицира и Европейската комисия. Вече сме страна със сериозни макроикономически неравновесия, само едно ниво преди държавите в криза. Не сме в положение да си позволим през бюджетния дефицит допълнително да дестабилизираме макроикономическата стабилност.

Третата причина е, че получаваме достатъчно финансови „стероиди” – имам предвид европейските фондове и няма нужда бюджетът, който и без това е с малки възможности да се напряга и да вкарва още публични пари в инвестиции.

По-скоро тук трябва да се създаде среда да се мобилизира частния капитал, чрез публично-частното партньорство и концесии, които корупцията за съжаление превърна в мръсни думи.

-С едно изречение – по-добре по-малък бюджетен дефицит като гаранция срещу скрити дефицити?

-Точно така, даже не по-добре, а задължително.

-Благодаря за този разговор

Евгени Петров

Иво Прокопиев в предаването „Лице в лице“ по БТВ: Схемата с национализацията на двата американски теца е заради инвеститор от Турция

14 октомври, 2015 Няма коментари

От седем-осем години енергетиката е най-благодатната тема за политическа спекулация. По тази линия минават много от инструментите за стабилност на обществото – първият кабинет на Борисов падна заради това, припомни бизнесменът Иво Прокопиев в предаването „Лице в лице“ по bTV. Той припомни, че в България бяха направени повече ВЕИ-та, отколкото би могло да бъде икономически рентабилно, т.е. за кратко време бяха направени, когато излизаха по-скъпо такъв тип проекти. Това е политическа и регулаторна грешка, а не на производителите.
Според Прокопиев като абсолютна стойност в България плащаме четвъртия най-евтин ток в ЕС.
За ефира на bTV Прокопиев заяви, че твърденията за това, че държи основен дял от ВЕИ-тата в страната, са абсолютно неверни. „Огромна част от ВЕИ-инвестициите са на големи международни компании и най-големите международни банки. Като говорим за банки, става дума за американската ОПИК, Чайна дивелъпмънт банк, ЕБВР, Корейската банка и други. От компаниите са ЕНЕЛ, Бош, Самсунг. Те съставляват над 80% от инвестициите в този сектор. Инвестициите са на големи международни компании и банки – поне 75% от сектора. Имам интерес в соларни паркове, общо около 1% от ВЕИ-тата са свързани по някакъв начин от мен, каза собственикът на „Икономедиа”.
. „Аз се занимавам изцяло с инвестиционна дейност. „ВЕИ секторът е най-прозрачният сектор, защото те са изградени на базата на европейски регламент и не е имало преки уговорки с властта. Всичко, което се случва в момента е просто лов на вещици. Така не е лошо да има прозрачност и в други бизнес структури, които разполагат с обществен ресурс- акцизите, обществените поръчки и т.н. „Нека всичко да бъде мерено с един аршин. Нека да стане ясно кой собственикът на „“Булгартабак“” и кой е собственикът на КТБ.”
Относно въпроса за т.нар. Пътна карта за реформи в енергетиката, Прокопиев я определи като „таблица с булет точки и без завършени изречения”. В този документ не се поставят никакви цели, има само необмислен сбор от крайни идеи – някои разумни, някои безсмислени, някои направо опасни. Ако тази карта бъде приложена, това ще доведе до огромни сътресения. Пътната карта не е обсъждана на заседание в КРИБ, това е позиция само на ръководството. Смисълът на бизнес организациите е не да защитават интересите на председателите си, а на членовете си. В КРИБ има огромно недоволство заради това, заяви Прокопиев. С Домусчиев не съм разговарял лично, добави той. Ролята на тези бизнес организации е сведена до „бухалки”. Доколкото разбрах има интерес на конкретен турски инвеститор, който иска да купи американските централи – затова се иска първо национализация, след това приватизация в нечия конкретна полза, разкри Прокопиев. И буквално постла червеният килим за създаване на нова бизнес организация.
Иво Прокопиев коментира и думите по негов адрес на банкера Цветан Василев. Бизнесменът обясни, че няма допирни точки между него, Василев и Пеевски. Приемете, че има достатъчно хора в България, които искат активите им да растат по нормален начин, да се спазва закона, а не да търсят единични удари на национализация чрез политическа протекция, каза Прокопиев. Той се съгласи с думите на Василев, че сега има разграбване на активите на КТБ, но това било вторичен проблем. Основният проблем е, че КТБ работеше като инвестиционен фонд – между банката и активите нямаше директна връзка и затова сега вървят цесиите. Видя се гигантската дупка – над 4 млрд. лева, кой да я плати, данъкоплатците ли? Струваше ли си да се дадат още 4 млрд. лева за спасяване, попита той.
Относно грантовете на „Америка за България” за медиите на Прокопиев, бизнесменът отговори просто – вие виждате ли съдържанието ни да служи на САЩ? КОЙ ни напада – медиите на Пеевски. Колкото повече такива опорни точки от други медии – bTV, Нова например, толкова повече служи в интерес на Пеевски, защото неговите медии служат само за разправа с икономически и политически опоненти, обясни Иво Прокопиев. Колко струваше ТВ7 – над 300 млн. лева. Колко струваше печатницата на Пеевски, която не работи – всичко е на наш гръб, завърши Прокопиев.

Иво Прокопиев в „Още от деня“ по БНТ: Основната заплаха за икономиката на България идва от финансовия сектор, 21.05.2015

Основните заплахи за българската икономика произтичат от финансовия сектор и нерешените проблеми там, и механизма, по който в България са структурирани институционалните отношение покрай банките  депозитите и гаранциите по тях, каза днес по БНТ Иво Прокопиев съиздател на „Дневник“ и „Капитал. Той припомни, че страната е била „дисквалифицирана“ от групата на относително стабилните финансово държави и от втора е изпратена в четвърта група – едно ниво над страни в криза като Гърция.

„Това е заради системните пропуски на двата финансови регулатора, които водят до реалната опасност българското правителство да има нужда да активира гаранцията върху други банки“, обясни Прокопиев. Той поясни, че това е и причината да се иска стрес тест в банките и в нефинансовия сектор, за да се види какъв е размера на проблема.

Иво Прокопиев смята, че е нормално да има спор кога могат да се проведат стрес тестовете, но ако те не се направят в срока, даден от ЕК – до края 2015 година, една от санкциите е спиране на еврофондовете.  Той изрази мнение, че процедурата не крие опасности, защото има редица предпазни механизми.

Прокопиев каза, че икономиката на България има и положителни сигнали, но те не са резултат от политики, а на конюнктура, която облагодетелства основно износа. „Става дума основна за мерките, които ЕЦБ взе, поевтиняването на еврото спрямо долара и другите валути и поевтиняването на петрола, което ключов фактор за много износни продукти и ги направи конкуренти“, каза той.

В отговор на въпрос Прокопиев, каза, че е спечелил делото за клевета, заведено срещу от председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев по случая Брендо. Има още две дела, които аз водя срещу него, допълни издателят.

Прокопиев каза, че не е оптимист по отношение на това, дали работа на парламентарната комисия за КТБ ще е продуктивна. „Има обаче енергия за журналистически и други вид граждански разследвания по темата, допълни той.