Иво Прокопиев

Тема: В нарушение на европейското законодателство ли са промените в Закона за енергетиката?

Водеща: Сега, обаче, искам да чуя мнението и на Иво Прокопиев, тъй като е желателно да чуем един човек, който по принцип сигурно би бил скептик, заради начина, по който е моделирано вашето присъствие, чрез медиите, които, към които вие принадлежите. И обикновено се смята, че вие сте от тази скептична част на десния сектор, на неолибералите, които организираха и жадуваха за един десен преход. Промени ли се сега позицията ви с течение на времето заради всички последни събития?

Иво Прокопиев: Аз не бих казал, че да си с десни разбирания, да си с либерални разбирания, означава да си антисоциален. Ние с г-н Димитров имахме възможност доста дълги години да работим по тези теми заедно. Мисля, че сме …

Водеща: … на работодателите.

Иво Прокопиев: Да. Докато бях в КРИБ. Той засяга една от най-важните теми за България и българската икономика – за нивото на доходи, защото ниското ниво на доходи, всъщност, обрича на популизъм голяма част от всички останали политики. И мога да дам един пример, нали. Примерно в енергетиката и цената на тока, една от най-болните теми в момента, проблемът не е, че цената на тока е висока. Напротив, тя е най-ниската в Европа – 45% от средноевропейската и с 35-40% по-ниска от следващата най-ниска в Румъния и в Естония. Те.е ние имаме уникално ниска цена тука, която, обаче, обективно съставлява проблем за домакинствата да я плащат защото доходите им са много ниски, така че темата за доходите е напълно валидна, защото докато няма разбиране как те нарастват, как се създава механизъм за тяхното устойчиво нарастване, не инфлационно, без да се застрашават бизнеса и общата стабилност в икономиката, няма как България да продължи своето развитие занапред. Изключително важен момент, според мен, в дискусията за доходите са следните няколко неща. Едното е, че на ниво фирма, те трябва да следват ръста на производителността на труда. Това е общият принцип. Има статистики за това. Напоследък, честно казано, не съм ги гледал, но може би г-н Димитров може да каже данни изпреварват или изостават. Ако изостават, действително то има аргументи, че в някои сектори има потенциал за тяхното нарастване. По-голямата тема, обаче, е друга. А тя е да има яснота в обществото и между хората, които вземат решения за икономическата политика, кой създава доходите, кой създава работните места. Това са предприемачите, работодателите, бизнесът. Докато я няма тази яснота и докато техните интереси как се формират техните нагласи, настроение, тяхното доверие, докато не се изяснят тези механизми, кои ги кара да инвестират, каква подкрепа имат нужда от финансовия сектор, как спестяванията стават инвестиции, каква е институционалната рамка, която ги подкрепя, политически риск, политическа корупция, всички тези неща, нали, в момента са пречка доходите да нарастват, пречка са фирмите да инвестират и да създават нови работни места.

Водеща:

Иво Прокопиев: Няма спор, че го създават заедно, въпросът е кой носи риска. Политическия, икономическия и финансовия риск го носят предприемачите и момента те са в изключително незавидно положение, както българските, така и чуждите. По-скоро с тях има война, отколкото да се създават условия да инвестират и да създават нови работни места. И това е главният проблем. Докато този проблем не се адресира с такива, с мерки, тук-там може би ще бъде възможно да се подобри положението на определени групи, неголеми, вероятно през бюджета на някои от най-социално слабите групи, но като цяло, няма как доходите да нарастват устойчиво без икономиката да върви напред. И още един пример, който е доста показателен, мога да дам. Ние сме в осми период, мисля, на дефлация. Осми период на дефлация. Осми, да, осми месец, осми период на отчетена дефлация. Ами това означава, че няма икономика в света, която да е осигурила неинфлационното си развитие и ръст на доходите, докато в нея има дефлация. Нещо базово не е наред в българската икономика. То трябва да се изговори и да се адресира.

Водеща: А вие по принцип как се отнасяте към такава среща с министър-председателя и дали на този фон, на тази картина той би трябвало да експонира своите възгледи занапред, да се идентифицира какъв е Орешарски и по замисъл какво може да се очаква от него?

Иво Прокопиев: Проблемът е в разминаването между думи и дела, иначе се отнасям положително към всяка такава среща, която вероятно ще постави, ако има представители на бизнеса, ще постави въпроса комплексно. И от двете страни, и от двете гледни точки.

Водеща: По отношение на, да, сега с труда, както вие казахте, това е доста първомайско… на войната, за която вие говорихте, за необявената официално война с предприемачите. Как ще завършите това свое изречение, какво имате предвид?

Иво Прокопиев: Имам предвид, че основни институции, които трябва да създават равен достъп до пазара, еднакво разпространяване на информация, защита на правото на собственост, гарантиране на договорите, в момента в държавата на работят. И докато не започне тяхното фиксиране, имам предвид съдебна система, естествено, всички независими регулатори, докато не започне тяхното модернизиране и те отново да работят неутрално, не в посока на някой конкретен интерес и в посока на икономиката и на всички предприемачи инвеститори, нямам как България да привлече нови инвеститори, защото никой не й вярва в момента.

Водеща: Сега, това за войните изглежда важно и, тъй като ще говорим за „Южен поток“, поради разпалеността на някои реплики в пресата, Делян Пеевски обяви, че ще се бори докрай с Иво Прокопиев. Това беше в следствие на разговорливостта на г-н Пенгезов, който пък от своя страна обяви една стряскаща сума за потенциалната печалба, която ще имат българската фирма, която ще строи „Южен поток“ и каза, че там бил усвоителят тъкмо Делян Пеевски. Той намери за свой дълг да каже, че ще води война и с вас докрай. Това за войните в българското общество, ще го обясните ли?

Иво Прокопиев: Бъдещият евродепутат вероятно Пеевски. Според мен, номинацията на г-н Пеевски за евродепутат е доста груба подигравка с усилията на всич1ки хора, които през последните 20 и няколко години са полагали усилия да променят нещо в България и тя да стане по-модерна държава.

Водеща: Мислех да останем в икономическото, не в това. Това е излишно.

Иво Прокопиев: Това, което, защото вие питате, аз нямам обяснение…

Водеща: Исках да разбера икономическата логика на …

Иво Прокопиев: Не, не, не. Няма икономическа логика.

Водеща: …защото се говореше за „Южен поток“, В този смисъл беше и отговорът, и вие бяхте между тези противници.

Иво Прокопиев: Не мога да обясня защо г-н Пеевски непрекъснато държи да ме споменава, но от друга страна, искам да кажа съвсем ясно, че нямам нищо против да бъда антипода на това, което е г-н Пеевски и ако той държи да съм негов обществен противник, да, аз съм такъв, защото смятам, че съм обратното на това, което е той.

Водеща: Но тъй като се говори, и то пак заради Пенгезов, за това, че изключително Пеевски, или това, което представлява конгломерата зад него, ще бъде ангажирана с „Южен поток“, тук изглежда важно, изглежда важно и в това се състои поканата ми, да развиете няколко от неизвестните, свързани с този замисъл. И въобще в това кои страни се оставят в една, така да се каже, загадъчна страна. Официално не се говори за тях, а те са свързани с провеждането на обществени поръчки, с прозрачността, дори с това в кои случаи се заобикаля законодателството. Има ли в това някаква езоитщина, някаква византийщина?

Иво Прокопиев: Мисля че има поне три разреза в проекта „Южен поток“, който трябва да бъдат разграничени, защото иначе ще ни бъде много трудно да обясним цялата комплексност около този проект, който е голям и важен от всяка гледна точка, не само за България а и за цяла Европа както става ясно, а може би и за целия свят. Първо геополитическият разрез няма да е пресилено ако кажа, че първата заварка на „Южен поток“ беше искрата която възпламени бурето с барут на сегашната украинска криза. Причините са ясни те са от много време там, но конкретния повод стана точно първата заварка на „Южен поток“, защото това беше начинът Русия да притисне Украйна да не подпише споразумение с Европейски съюз след това последваха събитията, които последваха с протестите и знаем какво се случи след това с Украйна и с Крим. В този смисъл „Южен поток“ наистина е важен като обходно трасе на Украйна, защото намалява и отнема от Украйна най-важното нещо, което тя има в отношенията си с Русия, а именно че голяма част от руския внос за западна Европа минава през украинска територия. Ако Русия успее да я заобиколи през „Северен” и „Южен поток“ тази роля отпада и съответно държавата става още по лесна плячка за всякакъв друг вид действия. В този смисъл ролята на България беше доста инструментална подкрепяйки тази руска геополитическа стратегия, защото в правилния момент, ако си спомняте ние не преговаряхме кой знае колко по този проект, нищо особено, но за една, две седмици – бам, бам подписахме и вече имаше заварка.

Водеща: Това беше извършено още по времето на Борисов?

Иво Прокопиев: Не, не.

Водеща: Поради идването на Берлускони и всички следващ стъпки .

Иво Прокопиев: Да, да със сигурност няколко правителство по ред работеха по този проект, но тези действия за който аз говоря бяха по време на сегашното правителство.

Водеща: Конкретно тази визуализация?

Иво Прокопиев: Десетина дни, до две седмици преди датата на която трябваше да се подпише споразумението между Европейски съюз и Украйна. така, че това е геополитическият аспект и там мисля, че нещата са доста ясни и интереса е ясен, те си го защитават, но не е ясно обаче защо България не защитава собствения си интерес от тази работа, а той очевидно е различен от Русия. Защото всеки, който твърди с „Южен поток“ ние постигаме някаква диверсификация, която е като все едно да гасим с бензин – пожар. Ние доста значително увеличаваме зависимостта си от Русия, като добавяме финансова зависимост и да реализира този проект българската държава всъщност залага целият енергиен сектор. Дружеството което инвестира БЕХ, където са всички активи на държавата в енергетиката, този е назаем и инвестира в един проект, който има период на възвръщаемост над 40 г. той е губещ и най-вероятно няма да може да се представи финансово добре, защото не е ясно нито кой ще го купува този газ, нито дали ще има толкова много газ в тази тръба. Всичко това, което говоря е много условно, защото най-големия проблем, за да направим финансов анализ на проекта „Южен поток“ е, че няма никаква информация за него. Според мен е абсолютно недопустимо проект за 4 млрд.130 млн. евро да бъде забулен в такава мистификация и мъгла. Абсолютно никакъв анализ защо финансово икономически, каква е очакваната възвръщаемост колко ще струва колко години ще се изплати, когато човек прави един такъв подобен проект на инвестиране има една планина от документи, които се анализират и подписват преди проекта да се започне да се изпълнява нали в този случай всичко е на коляно и всички, и по важното имат пълна тайна за обществото за всякаква финансово-икономическа информация, свързана с проекта. Така че по скоро аз изказвам опасение и впечетления, а не факти, понеже нямам информацията и според мен никой няма тази информация.

Водеща: Това не е малко, понеже малцина го правят и разбира ние поканихме г-н Стойнев, това не е възможно сега пряко да се осъществи и той да диалогизира и е задължен да го направи пред българското общество, той даде една оскъдна информация. Но сега обаче ще чуем експертната гледна точка на Христо Казанджиев.

Водеща: Сега един интересен щрих да кажете каква е тенденцията по отношение на селскостопанските субсидии, тъй като България сега е задължена да променя това законодателство, което издигна в култ. Твърде органичен брой хора, които освояват европейските пари. Но във вашата функция световната търговска организация, как ви изглежда този проблем?

Иво Прокопиев: Това примерно е една тема, ако се върнем в началото за доходите, където с интрументите на европейските фондове може да има много по чувствителен стимул за нарастване на доходите в един сектор, какъвто е селското стопанство, ако парите се преориентират към високотехнологични, с малко работни места дейности, към по..към такива където имат по-голяма заетост и съответно хората да могат да получават по-голям доход, това е един съвсем конкретен пример.

Водеща: Но сега ви благодаря за вашето участие и до нови срещи.

БНР, „Неделя 150”