Иво Прокопиев

Водещ: Дами и господа, миналата година беше тежка и трудна и в политическо и в икономическо отношение. Останаха много „скелети в гардероба“. Каква ще е 2015? С този въпрос каня Иво Прокопиев, заповядайте. Добре дошли!

Иво Прокопиев: Благодаря, добре заварили!

Водещ: Честита Нова Година! Всичко най-хубаво на Вас и на Вашето семейство.

Иво Прокопиев: Честита Нова Година на Вас, на предаването и на всички зрители. Дано да имаме повече време и възможност да се концентрираме, да се посветим на важните неща в живота и на хубавите моменти.

Водещ: Дано, дано. Формулирахме темата за „скелетите в гардероба“ през 2014 г. Тези, които остават и за 2015 г. Вие имате ли такива?

Иво Прокопиев: След 2008 г. икономиката, бизнеса в България преминава през един изключително тежък период, така че всеки има някакъв вид трудности, кой по-големи, кой по-малки. „Скелетите в гардероба“ аз ги разбирам по малко по-друг начин – като нерешените институционални въпроси, незавършените въпроси на прехода, които очевидно изобилстват.

Водещ: Скелетите като първия милион?

Иво Прокопиев: А не само ги има, а се увеличават защото има „reverse“ в икономическата политика по много направления, ако трябва да сме честни, не само по едно или две. Практически по целия фронт България вместо да върви напред, като че ли се отдалечава от онази идея за общество и икономика и върви назад и бележи регрес в много сфери.

Водещ: Всеки предприемач, който ми гостува не може да подмине въпроса за първия милион, защото знаете как той битува, особено в България. И всички тези смутни години, през които страната ни премина. Та вашия първи милион?

Иво Прокопиев: Ние имахме шанса като поколение да бъдем първото свободно поколение, защото аз бях студент първи курс в икономическия университет Карл Маркс когато прехода дойде. Така че тогава в онези години конкуренцията беше като че ли по-малко, разбирането за пазарната икономика и за това как работи пазара не беше толкова разпространено и шансът да успееш изглежда беше малко по-голям. Та ние бяхме едни от може би поколението – хора с по-голям късмет и успяхме в някакъв период от няколко години да успеем да създадем бизнес, който в годините се разви и успя.

Водещ: Един въпрос, който зададох и на Сашо Дончев. Тъй като изпратихме годината с трима премиери и затова се изкушавам да Ви го задам и на Вас – Как бихте определили отношението си с правителствата Орешарски-Близнашки-Борисов? А) Добри; Б) Дипломатични; В) Лоши.

Иво Прокопиев: В никакъв случай добри. Специално за правителството на Орешарски може би лоши е меко казано. Та така, по отношение на служебното правителство мисля че то беше временно правителство и не може да се говори за някакви същински отношения.

Водещ: Не може да се говори казвате. А добре, казвате Орешарски – кое роди това ожесточение, това изостряне на отношенията?

Иво Прокопиев: Според мен правителството на Орешарски и типа политика, която то се опита да води в България представлява отрицанието на поне всички ценности, които аз изповядвам. Така че неминуемо в сферата на публичната дейност, с която се занимавам – издателската дейност, вестниците Капитал и Дневник, влязохме в конфликт и то публичен конфликт, ясен конфликт. Вестниците бяха остри и явно заявени критици на политиката на това правителство. И тя беше много вредна за България, както между другото това се вижда по всички индикатори в момента.

Водещ: КТБ – тази тема, една от големите теми на годината. Много говорехме за нея, включително и в това студио с Вас, после ще Ви попитам и за Бойко Борисов, но преди това – хронологично правейки равносметка за годината КТБ – какво беше заметено под чергата?

Иво Прокопиев: Знаете, че има една фраза, че мафия има в много държави, а в България мафията си има държава. Аз бих я казал по малко по-различен начин – в България КТБ си имаше правителство и съответно държава. Така че КТБ беше онзи сплит на интересите на политическа корупция, които във времето на правителството на Орешарски всъщност заявиха претенция да управляват държавата…

Водещ: КТБ обаче нямаше ли правителства, а не правителство?

Иво Прокопиев: Ами не по този начин. Тя определено е имала влияние поне в последните четири-пет правителства, за да се развие като феномен. Очевидно е имала подкрепа – регулаторен комфорт, регулаторна ненамеса и въобще пълно затваряне на очи и усещане за недосегаемост, за да може да се стигне до това, до което се стигна. Между другото това спрямо размера на българската икономика е може би най-голямата финансова кражба, схема в финансовата история на света.

Водещ: Кое остава скрито за публиката там?

Иво Прокопиев: Това е над 5% от… За публиката останаха скрити и недоизяснени механизмите, по които това стана възможно, защото за да е възможен такъв голям размер финансова злоупотреба, пак казвам над 5% от брутния продукт на държавата, това означава че всички защитни и контролни механизми, системи в държавата са отказали. На първо място естествено банковия надзор плюс финансовия регулатор, Комисията по финансов надзор, финансовото разузнаване в ДАНС, одиторите, всички тези независими една от друга системи много години поред всъщност са работили не в полза, а срещу интереса на вложителите в банката, от там и срещу интереса на всички данъкоплатци, защото както се когато видя регулаторите не защитават интереса на данъкоплатците след това данъкоплатците плащат. И това е най-големия „скелет в гардероба“ за мене. Ако историята на КТБ…

Водещ: КТБ?

Иво Прокопиев: … не се прочете институционално. Не е проблема в тези 4 млрд., които ги няма и никога най-вероятно няма да се върнат.

Водещ: А „Южен поток“, това което се случи с „Южен поток“ свързано ли е по някакъв начин с КТБ?

Иво Прокопиев: По-скоро непряко. Според мен увлечени от „успеха“ на схемата КТБ участниците в нея в някакъв смисъл преминаха в сферата на икономическите мечти. Та „Южен поток“ беше една от тези икономически мечти за гигантски и бързи печалби. Като финансов проект той е напълно безсмислен по начина, по който е конструиран защото първо е много скъп, т.е. възвращаемостта от него не е изобщо интересна за инвеститорите в проекта от финансова гледна точка. Като геополитически проект той има някакъв смисъл, но не и по начина, по който проекта е структуриран, защото така както беше структуриран България носи половината риск, участва с цялата си енергетика практически е заложена по проекта, а целия процес по реализация на проекта – всички разходи, как са структурираните приходи зависи изцяло от руската страна. Т.е. очевидно двата партньора по никакъв начин…

Водещ: Вие не виждате връзка в случая.

Иво Прокопиев: … не са равнопоставени. Според мен начина на участие на различните групи по интереси в строителството в „Южен поток“ вероятно е катализирало част от споровете между двата основни центъра на внимание в банката – този около г-н Пеевски и около мажоритарния собственик г-н Василев, но не смятам че това е бил основния двигател на раздора.

Водещ: Не е бил основния двигател. А осемте милиарда, тъй като започваме годината с бюджет, в който е заложено и увеличаване на дълга, който ще бъде плащан от всички нас. Нов „скелет в гардероба“ ли е това? 8 милиарда.

Иво Прокопиев: Не е проблема в тези осем милиарда, а в негативната тенденция. Защото ако видите основните индикатори на доверието в България като длъжник, въобще българската икономика като среда, в която може да се инвестира всички индикатори бележат влошаване. Кредитният ни рейтинг, който е първото нещо, което е първото нещо, което инвеститорите гледат беше намален под инвестиционен грейд или на жаргон казано „junk“ (боклук). Индикатора, който мери застраховката срещу фалит на държавата също поскъпна след т.нар. пенсионна реформа поскъпна с 30-40%.

Водещ: А за правителството… Извинете, че Ви прекъсвам.

Иво Прокопиев: Да.

Водещ: Но като ги казахте всички тези неща, тъй като вече управлява Борисов – какво мислите за неговото правителство?

Иво Прокопиев: За първото или за второто?

Водещ: За това, което е сега. 2.0, нали така го наричат.

Иво Прокопиев: Аз мисля, че и за самия премиер Борисов е добре, че той е в коалиция, защото част от неговите най-силни черти всъщност по някой път му играят лоша шега. Той е политик очевидно с много качества, харизма, с много силна интуиция, но по някой път е много спонтанен и в спонтанността си взема грешни решения, защото се предоверява на хора, които му дават лоши съвети.

Водещ: Ама много е мълчалив в момента, това ми прави впечатление. Аз го казах и в началото на предаването в минутката на водещия. Не може човек да го покани на гости в телевизионно студио.

Иво Прокопиев: Е, не знам защо е толкова мълчалив. Това е друг проблем, но според мен това че има коалиционни партньори по-скоро е гаранция за някаква балансираност, стабилност и повече обсъждане на важните решения, които България има да взема, а те са много тежки. Така че колкото повече политически сили ги подкрепят това ще бъде по-добре и за самите решения и за държавата. В този смисъл пенсионната реформа или т.нар. пенсионна реформа беше точно обратното на това, за което говоря.

Водещ: Двама души ако не могат да се разберат как ще се разберат петима? Мисля върху това, което казахте за Борисов.

Иво Прокопиев: Има и много по-сложни коалиции от пет члена. Освен това единия от коалиционните партньори няма претенциите да е в правителството и да участва в оперативните решения. Така че мисля, че България е в толкова тежко положение, че мерките за да може икономиката да се задвижи в посока нагоре са доста еднозначни. Посоката нагоре е много ясна, дистанцията е много голяма и няма тези нюанси, които биха могли да доведат до принципни различия във възможните политики, които страната може да ни предложи в настоящия момент.

Водещ: Да видим хората в социалните мрежи какво биха Ви попитали. Алекс.

Репортер: Започвам с въпрос на Румен Скрински, който казва: „Ако не греша, Вие г-н Прокопиев, сте били част от екипа по изготвянето на стратегия за пенсионната реформа в периода 2004-2005 г. В тази връзка как Ви изглеждат днешните опити за подсигуряване на пенсионното ни бъдеще?”.

Продължавам с въпрос на Ники Цолов: „Симпатизирате ли на политиката, водена от Бойко Борисов.?”

И накрая искам да задам въпросът на Петя Лазарова: „Г-н Прокопиев, обяснявате че чрез медиите, които притежавате се опитвате да оказвате натиск върху политически решения. Бихте ли казал какви са разликите между Вас и г-н Делян Пеевски?”.

Има още много въпроси на нашите зрители…

Водещ: Нямаме време.

Репортер: Само още един искам да задам на Светозар Стоянов: „Какво е мнението Ви за Цветан Василев?”.

Водещ: Добре. Да започнем с въпроса на Петя Лазарова за натиска. Разликите между Вас и г-н Делян Пеевски?

Иво Прокопиев: Разликите са много съществени според мен, защото г-н Пеевски по някакъв начин символизира срастването на всички възможни власти – политическа, съдебна, финансова и медийна, докато аз нямам амбициите да съм участник в политическия процес, а да поддържам, да подкрепям и да развивам до колкото мога две независими медии. А ролята на тези медии в последните 20 години според мен е доста осезаема и отчетлива – те са според мен и институциите, които заедно с някои други медии най-последователно са защитавали ценностите на пазарната икономика и на демокрацията, на върховенството на закона.

Водещ: Мнението Ви за Цветан Василев? На Светозар Стоянов въпроса.

Иво Прокопиев: Мисля, че г-н Василев в един момент просто преигра и реши, че от това да си собственик на банка може да си на върха на обществената икономическа и политическа система, което всъщност му изигра и лоша шега, защото в момента, в който той реши да влиза индиректно в политиката влезе и в конфликт с основните политически партии.

Водещ: Знаете, аз разговарях с него във Виена – единственото телевизионно интервю, което всъщност даде. Та го попитах за това каква преса чете, попитах го и за Капитал, той каза че… обвини Ви в кампанийност срещу него.

Иво Прокопиев: Не бих казал кампанийност, защото Вие знаете, че Капитал беше изданието, което направи първите разследвания за концентрацията на държавните пари в КТБ, след това за кредитите към свързани лица, които доведоха до източването на банката. За съжаление ако регулатора БНБ и другия регулатор КФН на г-н Мавродиев бяха реагирали навреме, последиците във финансов и институционален смисъл нямаше да бъдат толкова тежки, колкото са сега. Така че мога да кажа просто, че журналистите от Капитал са си свършили работата, а това че са писали повече от една статия по темата, то е защото проблема, който КТБ представляваше в икономиката и като, пак казвам, сплит на политическата корупция в държавата е много голям. Това всъщност е проблема на проблемите, защото това е неговата еманация.

Водещ: Мнението Ви за пенсионната реформа, както Ви питат и други наши зрители?

Иво Прокопиев: Това е темата на деня, с която завършихме миналата година и започваме тази година. Според мен аз действително като представител на работодателите бях активен участник в събитията 98-99 и 2000 г., когато сегашния модел на пенсионна система се въвеждаше от Световната банка между другото, в резултат на много сериозни демографски, финансови изследвания, модели на икономиката, модели на развитието на доходите в държавата и на заетостта. Така че този модел не е случаен и това е най-доброто, което икономическата мисъл имаше към онзи момент. Той естествено има кусури, не всичко в него е сработило както тогава се планираше, но в никакъв случай той не може да бъде развиван по начина, по който беше развит без видима причина и без видима цел. Защото това, което стана в края на миналата година за мен е абсолютно необяснимо. Нито от финансова гледна точка, нито от каквато и да е. Единственото сигурно, което се постига е че старият модел се разбива, т.е. вредата голямата се нанася по изключително порочен начин…

Водещ: И тук вече критиките Ви трябва да са насочени към Бойко Борисов, който застава зад това решение.

Иво Прокопиев: Тук критиките са към това правителство и към мнозинството на ГЕРБ и на ДПС, които го гласуваха. Така че смятам, че това беше груба грешка, защото първо пенсионната система е възможно най-деликатната и сложна обществена финансова система, която има.

Водещ: Добре, разбрах Ви.

Иво Прокопиев: Не може към нея да се подхожда по такъв начин за 15 минути на коляно, без анализ на последствията, без някаква видима цел и причина.

Водещ: Разбрах Ви мисълта. Няколко блиц въпроса в края. Това е любимата ми част. Отговори с да и не. Готов сте. Възприемате ли себе си като олигарх? Да или не?

Иво Прокопиев: Не.

Водещ: Познавате ли Джордж Сорос?

Иво Прокопиев: Да.

Водещ: Кога се запознахте?

Иво Прокопиев: Преди около десетина години.

Водещ: Кога се чухте с президента за последно?

Иво Прокопиев: За Нова година, да му пожелая успешна година.

Водещ: А с премиера?

Иво Прокопиев: С премиера малко преди Коледа.

Водещ: Някога чували ли сте се с Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Цветан Василев го познавам, но за последно съм го виждал преди 5-6 години.

Водещ: Долар или евро?

Иво Прокопиев: Долар.

Водещ: Благодаря Ви за това участие. Г-н Иво Прокопиев, гост в „120 минути“. Има много въпроси към Вас. Ако искате ето нашата страница, може да отговорите на хората.

Иво Прокопиев: С удоволствие ще Ви отговоря, да. Ще вляза във вашата страница и ще отговоря.

Водещ: Благодаря Ви. Продължаваме напред.

bTV, 120 минути