Иво Прокопиев

Водеща: Миналият петък бившият правосъден министър Христо Иванов анонсира своя политически проект. Формацията няма да е нито лява, нито дясна. на Подгряващото електората събитие, обаче се появиха предимно символни лица за десницата. Друго присъствие, обаче, разбуни духовете – това на бизнесмена и издател Иво Прокопиев. Ще финансира ли партията на Иванов и ангажира ли се с нея ще отговори точно той, защото по темата много се изговори, а до момента той не е дал отговор. Казвам добър ден на господин Прокопиев. Добър вечер вече.

Иво Прокопиев: Добър вечер. Благодаря ви за поканата.

Водеща: Господин Прокопиев, седмицата Ви от миналия четвъртък до сега? От четвъртък до четвъртък ги мерим.

Иво Прокопиев: Безспорно трагедията в Хитрино е най- нещастното събитие, което доминира. То буквално заля всичко и няма как да не го споменем. До колко е резултат на случайност или на някакво неспазване на правила не знам. Неспазването на правилата в България като, че ли се е превърнало в норма. Не мога да преценя, защото не съм експерт. Ако е това би било много жалко, независимо дали е скорост, или претовареност, или някоя техническа неизправност. И ако това е пак в резултат на дребно хитруване – човешката трагедия е голяма. А иначе, второто голямо събитие, което е ориентирано към бъдещето, е анонса на Христо Иванов, че влиза в политиката и ще участва на следващите избори чрез проекта „Да, България“.

Водеща: Предлагам направо към въпросите свързани с вашето присъствие в залата на Независим театър миналия петък. Защо бяхте там? Това на първо място може би да уточним?

Иво Прокопиев: То е публична тайна, че от година тече относително структуриран процес в една много голяма общност, от която и аз съм част, на консултации какво да се направи и как да се направи. Защото ситуацията с отвлечената държава, която запушва всички възможности за развитие на обикновените хора и на бизнеса, наистина е нетърпима. Така че аз съм част от тази общност, бил съм постоянно и активно в комуникацията с всички нейни звена. В нея има най-различни хора от България и от света: експерти, бизнес и НПО, всякакви хора. Хора, които с личния си авторитет, с това, което са постигнали, могат да удържат принципна обществена позиция и искат да подпомогнат процеса на освобождаване на държавата от корупцията.

Разбира се, не всички участници в тази общност могат да станат действащи политици и аз го казах много ясно. Аз нямам амбицията, нито желанието да бъда политик. Нито имам времето за това.

Водеща: Не желаете да ставате премиер?

Иво Прокопиев: Не, няма да се кандидатирам нито за народен представител, нито за премиер. Но мога като експерт, като представител, и то активен, на тази гражданска общност от позицията на това, което знам и мога, и от битките, които съм провел за защита и запазване на принципи и ценности, да допринеса. Ако, разбира се, този принос е желан и нужен. За това бях там. Просто присъствах, за да дам моята подкрепа на този процес – символно. И за сега толкова.

Водеща: Това проекта на Иво Прокопиев ли е, защото едни определени медии просто заляха пространството с подобна информация, че ще финансирате такъв проект?

Иво Прокопиев: Това са глупости. За финансирането са също поредните внушения, които когато нещо започне да се променя се появяват, за да може нищо да не се промени. Видя се как се финансира проекта. Между другото, аз не мисля, че проекта, който има такъв емоционален заряд и толкова голяма подкрепа в началото, ще има какъвто и да се проблем с финансирането. Първо законът е ясен и второ, ако наистина толкова хора го подкрепят, вече има технологии, с които може много евтино много хора да финансират с малки суми политическа дейност или кауза.

Водеща: Въпроса е, че времето до изборите е много кратко и ще трябват, вероятно, големи суми, като според мен натам бият предположенията.

Иво Прокопиев: Не разбирам от политическата икономика, от паричните потоци на париите, но това, за което съм сигурен, е че първо не става въпрос за големи суми. Второ, според мен, част от успеха на този проект ще зависи от това дали той ще успее да покаже един различен и напълно прозрачен начин на финансиране, насочен точно към подкрепата на големи групи от обществото – много на брой малки суми от много хора. Това се нарича крауд фъндинг и той работи и за политически парии, и за НПО-та и каузи. Използва се много масово и в предприемачеството. Така че има най-различни платформи, стотици платформи има за това. Въпрос на воля според мен. Да не говорим, че има и други чисто законови форми: благотворителност и т.н.

Водеща: С вашият опит в бизнеса ли възнамерявате да подпомагате партията, защото казахте, че ще подпомогнете? Да уточним как ще се случи това, за да е ясно?

Иво Прокопиев: Граждански, експертно … Аз не се натискам да правя каквото и да е. Ако този опит може да бъде полезен с удоволствие бих го дал. Като предприемач, аз имам много и доста сериозен опит на финансовите и капиталови пазари, в макроикономиката, в чистите и финансовите технологии напоследък. Така че имам какво да кажа. Имам определено виждане как България може да изплува от това блато. Изглежда, че с хората, които бяха в тази зала, мислим по един и същи начин. Тогава моят принос би бил оценен.

Водеща: Бил ли сте търсен друг път от партии, за да ги съветвате по техни бизнес-икономичекси дела като експерт.

Иво Прокопиев: Моят живот така се е стекъл, че аз всъщност от ранна детска възраст съм в медиите и съм участвал практически във всички ключови икономически процеси като започна от борбата с пирамидите, преодоляване на банковите фалити през 1996-та година, въвеждането на Валутния борд, бях в икономическия съвет на тогавашния президент Стоянов. След това преминах през много ключови реформи, свързани с пенсионна реформа, намаляване на данъците, вече като председател на КРИБ, и т.н. Виждал съм процеса от вътре и винаги от страната на бизнеса. Виждал съм кое е било успешно, коя политика дава резултат. Виждал съм и провали като саморегулацията и етичния кодекс на медиите. Това също е проект, който мога да кажа, че аз съм го движил от началото до края като заместник – председател на Съюза на издателите.

За тези години България има успешни и неуспешни примери за провеждане на икономическа политика. Има много ясни и силни периоди, през които общественото благосъстояние се повишава и качеството на живот се подобрява. Има и провали, по време на които никой не иска да говори за никакви политики – нито антикризистни, нито антициклични. А ние се занимаваме с махленски свади, бокс, кеч и всякаква друга кал.

Водеща: Защо ви питам това? Защото напоследък все по-трудна за разчитане става границата между помощта на бизнеса в политиката като експертност и олигархията. Къде е тази граница и кога един бизнесмен, който съветва политици, участва в различни реформи и остава бизнесмен и кога се превръща в олигарх?

Иво Прокопиев: Вие може да видите в екипа на Тръмп колко хора са от бизнеса – практически всички. Бизнеса е най-естествения резервоар за подготвени кадри и обратното. Трябва да има свободна пропускливост между бизнеса и политиката. Това, което наблюдаваме в България, е умишлено замацване на тези граници. Аз не съм съгласен, че тя е размита, но хората си дават много ясна представа кое е истинския бизнес, който се опитва да се развива по правила и да не зависи от държавата, и кой е този бизнес, който изцяло зависи само от търговията с влияние и даване на обществени поръчки и някаква обществена благословия. Това не е бизнес – това е политическа корупция. Политиците имат интерес да няма граници между двете, за да могат всички да са в калта и да продължава това, което виждаме в последните 10-ина години след влизането е ЕС – една тотално завладяна държава.

Водеща: Цветан Василев казва в едно интервю, че няма едър бизнесмен в България, който да не се отчитал на политиците без значение кои са били те?

Иво Прокопиев: Аз не знам дали аз лично попадам в категорията едър бизнесмен, но мога да кажа, че не съм се отчитал по никакъв начин на никой политик. Имал съм шанса да успея по чисто пазарен начин и по правилата, започвайки от търговия с финансови инструменти на международните пазари. След това, развивайки много проекти, повечето от които са били стартъпи, започнати на зелено и на чисто, в най-различни сфери и сектори на икономиката.

Водеща: Но ето господин Борисов каза,че вие лично сте му предложил 5/6 министри. Вие отрекохте това.

Иво Прокопиев: Имах възможност да кажа, че това не е вярно и не отговаря на истината. Не съм му предлагам 5 – 6 министъра. Имаше тогава официална консултация между КРИБ и Правителството и между КРИБ и синдикатите за позицията на социалния министър и в крайна сметка те предпочетоха номинацията на синдикатите.

Водеща: Но пък Христо Иванов в предаването „Просто Диков“ по BiT каза, че се е запознал с вас преди 2 години в кабинета на господин Борисов. Тогава в какво качество бяхте там, и до колкото стана ясно от думите на г-н Иванов, сте бил там заради прословутото гласуване на по текстове за КТБ, когато гласуваха съвместно ГЕРБ и ДПС. Вие ли бяхте потърсен?

Иво Прокопиев: Да. Бях поканен да говорим за КТБ точно, защото тогава се спореше дали банката да се спасява или да не се спасява. За да разберат зрителите контекста, всъщност аз съм в “окото на бурята”, ако мога да кажа, от края на 2009 година, когато за пръв път вестник Капитал и организациите, в която аз тогава бях активен – КРИБ и Съюза на издателите, започнаха публично да се противопоставят на това масивно изкупуване на медии и централизиране на държавните средства в КТБ. Дълги години наред КТБ беше в нервния сплит на политическата корупция и всички механизми на влияние – финансови и нефинансови, по един или друг начин минаваха от там. Така че моят сблъсък с този корупционен модел датира от тогава. От тогава е и цялата тази негативна кампания в медиите на господин Пеевски, които в големи периоди от време са за всеобщо ползване за тези, които са на власт. Правителството на БСП, след това ГЕРБ. Та за това и в този конкретен случай разговорът беше за КТБ. Може би си спомняте, че аз застъпвах тезата, че КТБ е неспасяема, защото дупката е твърде голяма и няма смисъл да се наливат още обществени средства. Нямаше смисъл да се спасява банка, която не е банка по никакви критерии. КТБ не отговаряше на духа и на буквата в банковото законодателство.

Водеща: Понеже сам намесихте медиите на Пеевски – каква е разликата между вашите медии и медиите на Пеевски? Питам ви в следния контекст – тъй като помощта за една партия може да не бъде само финансова, а може да бъде и със създаване на медийно рамо. На много места се появява обвинение, че вие лансирате Христо Иванов и хората около него и така се образува кръга Капитал. Каква е разликата, според вас, между едните и другите медии? Защо едните медии да са добри, а другите медии да са лоши.

Иво Прокопиев: Защото едните просто не са медии. “Медиите” на г-н Пеевски са едни политически инструменти. Като говорихме преди малко за олигархията и бизнеса, всъщност не казахме може би най-важното: политиците са олигарсите в България. Те са тези, които преди 9 и 10 години решиха от политици, от това да представляват интересите на всички, които правят бизнес в страната, да станат собственици на ключови бизнеси. Така че това е големия проблем и от него произтича всички останали пороци, които виждаме в институциите, включително и в медиите. Медиите са важни и имат много важна инструментална роля, чрез която моделът функционира. Медиите на Пеевски са инструменти за дискредитиране на обществените опоненти на модела, било то политически, било то публични опоненти, както при мен. Аз не съм политик, аз съм издател на критично настроена към властта и корупцията медийна група, която от ден първи сигнализира обществото за тези проблеми. Ако върнете лентата назад, Капитал е писал за всеки един от тези пороци около КТБ – и за купуването на медиите, и за концентрацията на държавните пари, и за източването на парите на вложителите от свързани лица. Всичко това е описано в статии. Просто не е имало реакция на този феномен от страна на компетентните институции, защото и те се контролират от същите хора.

Водеща: Смятате ли, че опитът Христо Иванов да бъде пришит за евентуално ваше финансиране е опит да бъде дискредитиран. Той каза, че ако предложите финансова помощ и ако това нещо е оформено по законов ред няма да откаже. Връщам ви пак на това и след това ще поговорим по-широко за тази негова теза – няма ляво, няма дясно, защото е много важно това нещо да се изчисти и това е основаната атака към тази партия.

Иво Прокопиев: Нека първо да кажем съвсем ясно, че нито някой ми е искал пари, нито съм давал пари. Видя се как са финансирани до момента мероприятията, списъкът на дарителите беше публикуван. Другите сбирки на тази общност се финасираха по този начин – в една кутия се събираха по 5-10 лева за кафе и за наем на залата, която се наемаше на същия споделен принцип.

За финансирането на политическите партии, това е, както казах, много сериозна и ключова тема. И извън аспекта, за който говорихме, че новия модел на независимо политическо поведение трябва да покаже и нов модел на финансиране на дейността. Другият важен момент е съществуващата схема за финансиране. В България в крайна сметка има нелоша схема за финансиране на партиите от бюджета, но тя не е до край прецизна, защото позволява на големите партии да трупат и да поддържат много сериозни излишъци. Идеята на парите от данъкоплатците е да се дават за създаване на качествени политики, за изследване на въздействието на законите върху отношенията които регулират. Субсидията е, за да има качествен и разнообразен политически продукт. А ние точно това не виждаме. Ние виждаме нула инвестиции в качеството на провежданите политики, а всичко отива в кампании, влияние, в общи линии в разпространяване на лъжи и поддържане на паралелната реалност и на имитацията на реформи.

Водеща: В банкови влогове за лихва. Но това е проблем на законодателството.

Иво Прокопиев: Така че, ако искаме да сме принципни докрай, ако ще се намалява субсидията за политическите партии, тогава трябва тези излишъци да бъдат върнати в бюджета, за да има равен старт.

Водеща: Тоест големите партии ..

Иво Прокопиев: Неизхарчените политически пари, те са бюджетен излишък и трябва да се върнат в бюджета.

Водеща: Това означава ли, че вие смятате, че е редно да бъде намалена субсидията?

Иво Прокопиев: Не мога да преценя, защото нямам отношение и никога не съм се занимавал с управление на партии. Не мога да кажа малко ли е, много ли е. Най-вероятно трябва – да, трябва. Тук се получава малко феноменът “икономия от мащаба”, както при земеделските производители – колкото по-голям става един замеделски бизнес, толкова повече той започва да печели от това, че е голям, а пък субсидията му идва екстра. По същия начин е и при партиите. Трябва, според мен, да има диференциация: субсидията за малките партии на глас да бъде по-голяма, а пък за по-големите по-малка, за да може да се стимулира разнообразието на идеи, за да могат гражданите да имат избор.

Водеща: Има ли ляво или дясно в българската политика и защо тази теза, че не е важно дали присъстващите в залата на независим театър са леви или десни, а е важно да бъдат против корупцията и да образуват фронт срещу корупцията, се наложи по този начин? Тя между другото, тази теза, беше обект на критика и от ляво, и от дясно.

Иво Прокопиев: Според мен в ситуациацията, в която се намира държавата и нейните институции са тотално похитени, темата е как те да бъдат отвоювани обратно, за да работят в полза на обществения интерес и интереса на гражданите. Чак след това започва идеологическия разговор. Координатната система напред-назад, нагоре-надолу, на мен в момента ми е много по-адекватна, отколкото системата ляво-дясно, защото проблема с корупцията идва и от ляво, и от дясно. Ние първо трябва да извадим държавата от калта и след това да водим идеологически разговор, какъв би бил ония тип политика, който да я ускори най-бързо.

Ако погледнем това, което става в света последните 10-15 години, ще забележите пълна конвергенция между класическите леви идеи и класическите десни идеи. Демократите прилагаха монетарните принципи на Милтън Фридман, а Тръмп се кани да прави неокейнсианский модел за подкрепа на американската икономика. Т.е. тези неща много отдавна са се смесили. По света управляващите гледат да прилагат политики, които са прагматични, които водят до резултати и не струват скъпо, т.е. гледат да по какъв начин спестен или изхарчен един държавен долар ще предизвика най-голяма полза за избирателите. Това е големият въпрос, който отсъства в българското говорене за политика изобщо.

Примерно, една от темите, които са много интересни, е, един милиард бюджетен излишък за какво да бъде даден – за пенсии или за саниране на блокове. Не знам вашият отговор какъв е на този въпрос, но според мен ако бюджета има излишен един милиард, тогава разговорът трябва да бъде, по какъв начин този милиард ще има най-благоприятно въздействие върху икономиката? Кои са нейните най-остри проблеми в момента, така че решавайки ги, след това да се получат други позитивни ефекти. И отговорът, според мен, е нито едното, нито другото, но пенсиите са по-близо до истината. В момента с такъв голям излишък, най-правилното би било излишъка да се върне на хората, които са допринесли за него, обратно на българските данъкоплатци.

Водеща: Вие и общността, за която говорите, с тази теза, бихте били заподозрени в олевяване вероятно?

Иво Прокопиев: Според мен, социалното е новото дясно. В момента, както казах, има ясна дефиниция какъв е проблема – проблемът е ниското потребителско търсене и дефлацията. Това в допълнение към институционалния проблем, защото на България никой не вярва, на българските регулатори без значение какви са, просто никой не вярва. Докато това не се оправи, ние няма да се върнем към ситуация на ускорен растеж. Да кажем, че това с институциите е решен проблем. Тогава проблемът, който България заедно с всички европейски държави трябва да решава, е проблемът с дефлацията и с развитието под своя икономически потенциал. За решаването на този проблем има ясни методи: единият е мерки за подпомагане на банките, чрез инжектиране на ликвидност. Това, което Европейската централна банка прави в особено големи размери – милиарди, които, обаче, се вижда, че не дават резултат. А в българската ситуация то дори е още по-особено, защото ние дори нямаме централна банка и не можем да имаме и тази политика. Единствената досъпна за нас политика е през бюджета. Затова аз казах, че най-прекият начин да бъде подкрепено потребителското търсене е ако излишъкът бъде върнат обратно на хората, които имат най-голяма нужда – на пенсионерите и на хората с ниски доходи, на работещи бедни, за да могат те да станат по-платежоспособни потребители, да подпомогнат бизнеса, инвестициите и т.н.

Водеща: Това и смятате, че трябва да се превърне в новата политическа платформа, най-грубо от към икономическата страна?

Иво Прокопиев: Аз не знам каква ще бъде новата политическа платформа, но като икономист мога да кажа, че това е еднозначната дефиниция на проблема на българската икономика, защото ние сме с най-голяма дефлация в целия европейски съюз трета година подред. За този проблем нито се говори, нито се адресира. А той е пряко свързан с проблема с ниските доходи.

Водеща: Добре, връщаме се пак на партията, защото това е и формалният повод за разговора ни. Общността, за която казахте, че се е събирала няколко пъти преди това и че е обществена тайна, не смятате ли, че това е някакъв проект който да възроди ДСБ, да бъде дръпка към ДСБ, тъй като Реформаторският блок очевидно вече се разпадна не просто на съставните си части, а на трески. Това е другото обвинение срещу участниците в така наречения нов проект.

Иво Прокопиев: В какъв смисъл обвинение, не мога да разбера контекста кое е обвинителното?

Водеща: Обвинителното е, че в името на това едни стари кадри, на старата автентична десница да оцелеят се правят какви ли не нови кръпки, пришивки, за да могат да бъдат ребрандирани за следващите избори.

Иво Прокопиев: Значи те, и старите, и новите кадри, имат един много прост избор – как да се държат публично, какви позиции да заемат и какви политики биха били склонни да защитават. Специално в случая с ДСБ, според мен, аз за това публично казах, че симпатизирам на Радан Кънев, според мен той се държа достойно в период на доста тежки ситуации, запази си достойството, удържа принципна позиция. През такива кризи, човек защитава първо личното си достойство, второ, правото да остане в политиката и да адресира определен тип легитимни, обществени интереси. Защото ние всъщност за това говорим – има едни огромни непредставени легитимни обществени интереси, които няколко политически цикъла поред нямаше кого да подкрепят. Така че на вашия въпрос конкретно – не мисля, че това има нещо общо с ДСБ, а по-скоро, че това обществото има нужда от нов тип политически представител. От това ново представителство, според мен, ДСБ трябва да бъде част, както и естествено новият проект на Христо Иванов, както и всички други по-малки или по-големи обществени организации и партии, които с поведението си са доказали, че са независими и могат да удържат принципни позиции.

Водеща: Казахте, че става дума за огромна електорална маса – т.е. огромни настроения, така де, обаче на избори тези настроенията не се виждат да са толкова огромни. Огромни настроения се видяха в подкрепа на референдума на Слави Трифонов – това е огромно настроение.

Иво Прокопиев: Не съм специалист по политическа социология и рисърч. Малкото изследвания, които съм чел обаче, съсем ясно показват, че зад това да се прави бизнес по правила, да се отвоюва държавата от плена на политическата корупция, да има нормална политика, която да подкрепи доходите на най-нискодоходните групи хора – зад тези послания и зад проект, който защитава тези ценности, стоят огромни числа на подкрепа.

Водеща: Тя и съдебната реформа беше…

Иво Прокопиев: Съдебната реформа е също много желана.

Водеща: 51 процента подкрепиха.

Иво Прокопиев: Друг въпрос е дали тези хора, в случая Христо Иванов, които дават заявка да ги реализират тези идеи в конкретната политика, ще успеят да го направят достатъчно силно, така че да бъдат чути. И второ – дали хората ще им повярват и ще ги подкрепят. Това днес към днешна дата не можем да кажем – ще се разбере на изборите.

Водеща: А как смятате, че един такъв проект излиза от София? Разбирате ме – как отива в провинцията, как обяснява тия тези, как обяснява тези неща, които изброихте на пръстите на едната си ръка, че могат да се случат? Които са базисни и са посочвани от всички събрани там в тази зала като базисни.

Иво Прокопиев: През легитимните интереси, според мен. Техническите средства на комуникация са дълбоко в живота на хората. Заради тази тотална вълна на дигитализация, хората вече живеят по различен начин, информират се по различен начин, политиканстват по различен начин, потребяват – всичко правят различно. Т.е. не е въпроса къде си – всеки е в мрежата. Въпросът е интересите да се окрупнят и представляват автентично и ефективно.

Водеща: В Полски тръмбеж едва ли са толкова в мрежата. Или в Първомай, например?

Иво Прокопиев: Според мен, в Полски тръмбеж или в Първомай, достъпа до интернет е над петдесет процента на домакинствата. Може да го проверим, между другото.

Водеща: Да, това е интересно.

Иво Прокопиев: Но аз бих казал, че е над петдесет процента. Естествено има разлика между София и провинцията, но тази разлика е много естествена и съвсем просто може да бъде обяснена. София по жизнен стандарт е един средноевропейски град. София е на нивото на Словакия, на някои чешки градове. Чисто икомически процесите в София са се стекли по съвсем друг начин. Затова и демографията на София е различна от страната – в София няма безработица. Поради различното икономическо развитие, това което хората мислят и искат е много по-различно от останалата част на страната.

Водеща: Защо Бойко Борисов – това е съвсем различна тема, но сега сетих за това, защо Бойко Борисов, винаги когато бъде запитан за Пеевски, хайде не винаги, но поне в последно време отговаря с: „ами Прокопиев“?

Иво Прокопиев: Ами това е “Вие защо биете негрите?” – такъв тип отговор. На Борисов не му е изгодно да има опонент на това, което те с Делян Пеевски извършиха толкова дълги години поред. И е факт – така се стекоха обстоятелствата..

Водеща: От кога според вас ?

Иво Прокопиев: ..че аз съм първият, и може би най-голям опонент на модела, който те съвместно изградиха.

Водеща: От кога според вас датира дружбата Борисов – Пеевски?

Иво Прокопиев: Не мога да ви кажа, това е нещо, което не мога да твърдя, конкретно, но е ясно, че…

Водеща: Защото казвате, те вижте какво направиха със страната.

Иво Прокопиев: Да, вземайки пример от КТБ, очевидно датира от първите дни на първото правителство на ГЕРБ.

Водеща: Едновременно с това, обаче, твърдите, че в началото икономическият екип на Борисов са изповядвали идеите на КРИБ. Опитвам се да разбера от тези въпроси имало ли е период на добри отношения между Иво Прокопиев и Бойко Борисов, който след това да се е сринал, за да доведе до тази агресия от страна на Борисов?

Иво Прокопиев: Аз съвсем ясно казах какъв е конфликта – той е моделът около КТБ и нищо друго. Спомняте си, че единадесет или тринадесет главни редактори на Съюза на издателите, изпратиха едно писмо до Финансовото министерство, за разкриване на информацията къде стоят държавните пари. Инициатор на това писмо бях бях аз. Това писмо се публикува. Капитал публикува първите разследвания за КТБ. Избухна първият голям скандал. Видя се, че проблемът е много голям. Видя се, че правителството на Борисов подкрепя тази схема и т.н. И от тогава има конфликт. Но във всичките тези години не мога да кажа, че не сме подържали нормални отношения. Да, говорили сме си. Имало е комуникация и този конфликт някак си е тлял в бекграунда.

Водеща: Добре, и последно три неща, или три начина на отвоюване на държавата от лапите на корупцията, или за отвоюване на институциите, защото казахте, че това е много по-важно – напред или назад пред това наляво или надясно. Кои са тези три басизни стъпки ?

Иво Прокопиев: Няма три начина, има само един. В парламентарна демокрация средствата са само политически. Няма друг начин. Антикорупционната вълна трябва да има мнозинство в следващия парламент.

Водеща: Вие смятате ли, че това нещо е възможно, с играчи на терена като ГЕРБ и БСП, които са първите две първите две партии на този етап?

Иво Прокопиев: Не казвам, че е вероятно, но смятам, че по принцип е възможно, да. По принцип е възможно.

Водеща: Добре. Много ви благодаря за това гостуване, а с вас ще се видим следващия четвъртък, точно в 18:35ч.