Интервю за „Тази неделя“ по bTV, 23 юли 2017
Водеща: Прокуратурата кацна на Луната с дизелов двигател. Обвинителният акт по мега делото „КТБ“ е вече в съда. Увеличават ли се шансовете някой ден да разберем кой е мега крадецът? Мой гост сега е бизнесменът Иво Прокопиев. Здравейте и добро утро.
Иво Прокопиев: Здравейте, добро утро.
Водеща: Сега, казвам Луната, защото ръководителят на спецпрокуратурата, Иван Гешев, сравни сложността на работата на неговите колеги, разследващи аферата КТБ със сложността на това да кацнеш на Луната с дизелов двигател. Как ви се струва прилуняването на прокуратурата?
Иво Прокопиев: Първо искам да кажа, че вече полетите до Луната не са нещо толкова екзотично, нито са толкова скъпи. Възможни са от 2028г. и струват само 10 хил. долара т.е. абсолютно неабсурдно нещо е да отидеш на Луната. Съвсем конкретно ако трябва да коментирам – човекът, който ги организира, Ричард Брансън, беше в София преди три седмици.
Водеща: Това е полезна информация.
Иво Прокопиев: Това е за господата от прокуратурата. Да знаят, че има такава възможност. А иначе сравнението на прокуратурата с дизелов двигател, може би е адекватно, защото наистина степента на подготвеност на българските следователи и прокурори да разследват доста сложен казус и непозната и неясна за тях материя като една банка и механизмите, по които тя работи, наистина е такава. Вероятно е било сложно.
Водеща: И тук може би ще се съгласите, че наистина е ставало въпрос за огромна по обем работа. Разбирам, че обвинителният акт 15 хил. страници, което е..не знам.
Иво Прокопиев: Аз имах една учителка по литература, която казваше, че краткостта е белег на таланта. Явно това качество не е присъщо на държавното обвинение, защото колкото и сложен да е казуса, никой казус, какъвто и да е, няма нужда от 14 хил. страници. С това не съм съгласен, че са били нужни. По-скоро в такъв обем информация винаги същността, вероятността, същността да бъде загубена, е много голяма.
Водеща: Ето това са част от страховете, но ще видим, бъдещето ще каже дали те ще се оправдаят. Есенцията, господин Прокопиев, на обвинителния акт. 18 са обвиняемите. На върха на тази престъпна схема според прокуратурата стои господин Цветан Василев, който е обвинен в 146 престъпления. Впечатлен ли сте?
Иво Прокопиев: Впечатляващо е наистина. Но искам да разделим нещата на две – има наказателна отговорност, която аз не мога да коментирам, защото нито съм юрист, нито имам общо с този казус, но има и обществена отговорност, която мога да коментирам, защото по някаква причина съм опонент на този модел от самото начало на неговото възникване. И обществената отговорност е, че като теглим чертата за българските данъкоплатци и за българското общество ще липсват едни 4,5 до 5 млрд.лв. загуба – финансова щета от наличието на модела КТБ. За да си го представят хората – това е, което държавата създава като нов продукт в рамките на две години. Т.е. казусът КТБ ще струва на българското общество две пропуснати години.
Водеща: Две години вървим назад заради…
Иво Прокопиев: Две години стоим на едно място. Това, което създаваме две години поред, ще отиде за попълване на дупките в КТБ.
Водеща: Погледнах преди да влезем в студиото, една любопитна сметка сте си направил.
Иво Прокопиев: Да. От къде идва тази дупка, ако говорим на финансов жаргон – 4,5 млрд.лв? Най-общо казано, тя идва от три основни групи дейности, които са били извършвани в КТБ, докато тя е била работеща банка, а и след това във времето на несъстоятелността. Около 1/3 от този ефект идва от финансиране на медии, финансиране на политически проекти и кредити, които са давани, за да обслужват въпросните медии и политически проекти – партията на господин Бареков, медийната империя на господин Пеевски, печатницата на медийната империя на господин Пеевски, телевизионния проект ТВ7, да не ги изброявам – много са. Обществото горе-долу има представа къде са отишли тези пари. Плюс доста политически партии, спортни организации и изобщо дейности, които са неприсъщи за една банка.
Втората голяма група, може би най-голямата, са чисто инвестиционни грешки, заради начина, по който е функционирала банката с лошо управление, с липса на качествен риск мениджмънт вътре в банката и липса на банков надзор. На достатъчно качествен надзор от двата финансови регулатора – Банковия надзор и Комисията за финансов надзор. Т.е. тук говорим за още около 1,5 – 2 млрд. И третата част от липсващите 4,5 – 5 млрд. са пари, които са, идват от лошото управление на самата несъстоятелност. От лошото управление на банковите активи след нейното затваряне и от разходите по несъстоятелността, които са доста завишени. Голяма част от активите, всъщност, финишираха в чужди ръце, а не в ръцете на кредиторите на банката. Всички големи предприятия, като започнете от БТК, Булгартабак, Техномаркет и т.н., в момента не са достъпни за кредиторите на банката. Т.е. тези три етапа според мен имат в различна степен различни хора, които носят обществената отговорност за това този феномен да бъде такъв, какъвто е.
Водеща: Хайде към имената, които отсъстват в обвинителния акт. В хода на разследването няма никакви данни, че Делян Пеевски има каквато и да е връзка с КТБ. Както казаха от прокуратурата – не са виновни и Путин, и Обама. Тях също ги няма в обвинителния акт.
Иво Прокопиев: Това е неуместно сравнение. Наистина е доста крещяща. Набиваща се на очи е тази липса, защото публична тайна е, а и всички знаем, че ролята на господин Пеевски, изобщо на подкрепата на ДПС за развитието на КТБ беше ключова. Взаимодействието между медиите, които КТБ финансира, медийната група на господин Пеевски и нейното обществено поведение също е ключова, за да може този обществен модел да се разраства. Подкрепата на държавата, която въпросната схема осигуряваше чрез достъп до различни сделки или до депозити на държавни предприятия в банката в един много критичен за цялата останала икономика момент, също беше решаващ.
Водеща: Обяснете ми само каква е разликата – как всички знаят, всички знаем, т.е. има някаква публична тайна, но няма нито едно доказателство?
Иво Прокопиев: Не, според мен има десетки, да не кажа стотици доказателства, защото правенето на бизнес е формален процес, има преводи, има договори за заем, има трансфери на пари, има факти къде са финиширали тези активи в момента. Повечето от тях са под контрола на господин Пеевски, не са под контрола на синдиците на КТБ. Т.е. прокуратурата не може да си затвори очите пред факта, че голяма част от активите на КТБ в момента са в групата на господин Пеевски.
Водеща: Още едно отсъстващо име – Иван Искров, като гуверньор на БНБ. Всъщност той е споменат в тези 15 хил. листа, за които говорим с вас, като свидетел, но не и като обвиняем. Обвиняемите са Цветан Гунев и Румен Симеонов. Защо?
Иво Прокопиев: Пак трябва да разграничим наказателната от обществената отговорност. Не мога да коментирам наказателната част, но мога да кажа, че отговорността е и на двата финансови регулатора. Не само на БНБ, защото КТБ беше и публично дружество и в групата на КТБ имаше много дейности, които са регулирани от Комисията за финансов надзор. Очевидно, освен господин Пеевски, другите набиващи се, липсващи имена, са на господин Иван Искров и господин Стоян Мавродиев, които тогава ръководеха двата финансови регулатора.
Водеща: Шеф на Комисията за финансов надзор беше тогава Стоян Мавродиев, да.
Иво Прокопиев: Шефа на Комисията за финансов надзор.
Водеща: И как да си обясним липсата им?
Иво Прокопиев: С избирателното поведение на прокуратурата. Със своето поведение прокуратурата, според мен, действа както на времето действаше политическата част на Държавна сигурност – като политическа полиция. Прокуратурата е повече фокусирана в това да селективно да избира кого да обвинява и да атакува публично, за да го дискредитира според това дали той е някакъв опонент на господин Пеевски или на управляващите, които и да са те в момента. А не според това да защитава някаква законност или някакви принципи пред обществото. Така че на този принцип доста селективно са избрани хората, които да бъдат споменати, и са избрани тези, които да бъдат пропуснати.
Водеща: Вие самият бяхте разпитван от прокуратурата по това мега дело като свидетел, заедно с лица като сегашния министър на отбраната – Краси Каракачанов, съпругата на Сергей Станишев – Моника, актьора Влади Въргала. Разкажете какво ви пита прокуратурата и какво говорихте?
Иво Прокопиев: Аз не разбрах точно защо ме извикаха на този разпит.
Водеща: Как така не разбрахте ?
Иво Прокопиев: Защото нямаше отношение към казуса КТБ. По-скоро в касата на господин Василев беше намерена някаква папка с компромати – главно изрезки от жълтите медии на господин Пеевски за мен. Показаха ми ги и ме попитаха имам ли някакъв коментар и аз им казах – нямам.
Водеща: В касата на Цветан Василев папка с компромати срещу вас.
Иво Прокопиев: Срещу мен, да. Това беше. То не беше и разпит – за 2 минути приключи.
Водеща: Какво беше съдържанието на тези компромати срещу вас?
Иво Прокопиев: Извлечения от търговския регистър какви фирми притежавам, публикации в медиите на господин Пеевски – нищо конкретно. Нямаше фокус в папката, една дебела папка от събрани материали.
Водеща: Вие имахте ли пари в КТБ?
Иво Прокопиев: Не.
Водеща: Нито лев?
Иво Прокопиев: Нито лев.
Водеща: Моля ви тук и сега, след като говорим за КТБ и Цветан Василев да хвърлите повече светлина върху онази история, в която Цветан Василев ви заплашва с убийство. Всъщност за нея, тук само ще припомня на нашите зрители, разбрахме не от кого да е, а от премиера Борисов в края на миналата година, когато той беше за втори мандат премиер. В едно интервю той разказа как вие сте отишъл при него изплашен, че Цветан Василев иска да ви убие. И тъй като знам, че всяка история, която не е изяснена обрасва с много митове и легенди. Дайте да кажем истината за убийството.
Иво Прокопиев: Добре, наистина да изясним. Имаше информация в 2010-та, 2011-та година за подготвено покушение срещу мен. Дали тази информация е била истинска или фалшива само с цел да предизвика стрес и уплаха, не мога да преценя.
Водеща: Изплашен ли бяхте тогава?
Иво Прокопиев: При всички положения не е приятно, ако човек научи такава информация за себе си. Дали съм се уплашил и това е променило по някакъв начин публичното ми поведение? Видно от последните събития – не.
Водеща: Заминахте за Сингапур?
Иво Прокопиев: Да, след това. Решението да заминем за Сингапур не беше изцяло продиктувано от тази ситуация. Просто човек има нужда да сменя малко климата и средата, в която живее.
Водеща: Толкова ли е страшно да се признае.
Иво Прокопиев: Имаше и други причини.
Водеща: Че понякога си бил изплашен. В това няма нищо лошо според мен.
Иво Прокопиев: Няма нищо лошо, просто казвам, че уплаха не е думата. По-скоро омерзение и отегчение от този непрекъснат натиск. Това е по-точното обяснение.
Водеща: От къде беше тази информация от 2010-та.
Иво Прокопиев: От някакви партньорски служби към българските служби. Но това, което искам да кажа е, че конкретна информация за господин Василев нямаше. Нито аз съм твърдял някога подобно нещо.
Водеща: Имало ли е такава среща, бил ли сте при тогавашния премиер Бойко Борисов.
Иво Прокопиев: О, разбира се – да. Говорихме с Борисов за този инцидент. Той беше информиран.
Водеща: А вие искахте от него защита?
Иво Прокопиев: Не, то как да осигури защита. По-скоро държавните служби, компетентни да се занимават с тази материя, си свършиха работата.
Водеща: Как си свършиха работата?
Иво Прокопиев: Извършиха необходимите проверки и каквото трябваше.
Водеща: И се оказа, че Цветан Василев не иска да ви убие?
Иво Прокопиев: Не, по-скоро нямаше нищо, доколкото разбирам.
Водеща: Нямаше реална заплаха.
Иво Прокопиев: Нямаше реална заплаха.
Водеща: И за вас и за семейството ви?
Иво Прокопиев: Да.
Водеща: Сега седем години по-късно спокоен ли сте? За вас, за съпругата ви? За децата ви?
Иво Прокопиев: Мисля, че няма физическа заплаха или поне ни се иска да няма. Вижте, когато човек толкова дълго време е в общественото пространство всъщност сам си избира дали да го е страх. Тоест, аз съм си избрал да не ме е страх. И това е. Решил съм кои са важните неща, кои са важните ценности и принципи и позиции, които отстоявам и не зависимо от натиска, който продължава да бъде оказван върху мен, не с физически заплахи, с институционална репресия, която в много случаи е много по-страшно от физическите заплахи.
Водеща: Как сте натиснат, по какъв начин? С какви лостове?
Иво Прокопиев: По всякакви начини. С непрекъснати проверки, прокурорски обвинения, с натиск върху служители на фирмите ми. Но не сме се събрали да говорим за това. Това е част от модела КТБ и част от модела Делян Пеевски, който извършва този натиск. Ако погледнете всички обвинени хора от държавното обвинение, те имат един общ знаменател, който е много ясен – прозападни хора, които са опоненти на Делян Пеевски. Това са, може би, над 30 – 40 човека в последните две години
Водеща: И това е много силно казано.
Иво Прокопиев: Това е вярно. Дайте си труд, напишете на един лист всички обвинени от Прокуратурата обществени фигурни. Естествено не говорим за криминални престъпници или джебчии.
Водеща: Е, Румен Овчаров, например, какво общо има с профила, който описвате?
Иво Прокопиев: Опонент на Пеевски. Или едното, или другото.
Водеща: Или Петър, как се казваше бившия министър на икономиката. Петър…
Иво Прокопиев: Опонент на Делян Пеевски.
Водеща: Опонент на Делян Пеевски? Добре, може би знаете повече от мен. Сега помните ли, че при предишната ни среща казахте, че схемата, пирамидата КТБ е била възможна по простата причина, че върху нея е имало политически чадър. Кой опъна политическия чадър върху КТБ?
Иво Прокопиев: Върху КТБ имаше чадър от три, четири правителства поред и продължава да има, доколкото не е приключил процеса по осребряване на активите. В момента продължава да има чадър върху непрозрачния начин, неефективния начин, по който се управлява съвкупността от активи.
Водеща: Кои са тези три, четири правителства. От къде започваме?
Иво Прокопиев: Като започнем от края на Тройната коалиция, първото правителство на ГЕРБ.
Водеща: Сергей Станишев, след това Борисов.
Иво Прокопиев: Борисов, след това правителството на КТБ, както беше известно, което беше може би еманацията на модела. След това второто правителство на Борисов и така.
Водеща: Правителството на КТБ. Имате предвид плана на Орешарски?
Иво Прокопиев: Да.
Водеща: Тоест, тези четири правителства, според вас, са виновни за съществуването на този феномен в банковата ни система?
Иво Прокопиев: Такъв голям размер на институционална кражба на спестявания на населението не е възможна без всички възможни власти и контролни механизми едновременно да си затворят очите. Не говорим само за банков надзор или само за Комисия за финансов надзор. В такъв голям размер всички виждат и носят отговорност. И в момента, между другото, има други по-малки КТБ-та, които също са очевидни. Едно такова бъдещо КТБ е Банката за развитие и безобразния начин, по който тази банка се управлява изцяло в интерес на същата група. Но това е в скоби и начина, по които политическото ръководство…
Водеща: Не, това никак не в скоби. Вие наистина ли вярвате, че ще има съдбата на КТБ?
Иво Прокопиев: Бих казал, че ако тези процеси, които в момента виждаме там, продължат подобен изход е неизбежен.
Водеща: Хората, всички ние искаме да знаем кои са политиците, които навремето са целували ръка на Цветан Василев и са се облагодетелствали от неговите авоари. Миналата сутрин един от адвокатите на господин Цветан Василев каза, че всъщност той е имал рядката дарба, перефразирам, да се обгражда с боклуци. Има предвид политиците, които са гравитирали около него. Е, ще разберем ли някога кои са боклуците, които са били около Цветан Василев?
Иво Прокопиев: Едва ли, защото най-често за подобни отношения много рядко има доказателства и това е всъщност работа на обвинението – да влезе в детайли, да изследва парични потоци, източници на финансиране и т.н. Това очевидно не е направено в това обвинение. И то умишлено не е направено, защото връзката с политическите партии не е чак толкова посредствена в този случай, доколкото моделът КТБ, пак казвам, беше твърде голям за малка държава с размерите на България и връзките бяха доста видими. Т.е в един момент КТБ беше превърнато в нервния сплит на политическата корупция, която извършваше всички нужни действия на властта, било да задушава опозицията, било да придобива непослушни медии, било да взема някакви атрактивни икономически активи, било да финансира спортни клубове заради политическа популярност. Т.е. това е много удобно място за бъркане в кацата с мед, само че идва момент, в който някой трябва да плати сметката.
Водеща: Ще разберем ли наистина кой е крадецът, кой беше крадецът?
Иво Прокопиев: Може и да се случи. Аз съм скептичен към резултата, защото пак казвам, от гледна точка на обществения интерес и на обществената отговорност, нещата са кристално ясни. Дали прокуратурата ще успее някаква част от тези обществени виновници да бъдат наказани формално със силата на закона, това не знам. Може да успее, може да не успее. Тук наистина казусът е толкова голям, че трябва да влезем в детайли и да говорим конкретно. Но по-важното е, че тертипът на работа, моделът, философията на схемата КТБ продължава да съществува. Този тип затваряне на очи, нефункциониране на контролни механизми, източване на спестявания. Продължава, в по-малки размери макар, продължава да съществува. Политическият натиск върху независимите регулатори и върху независимите медии продължава да съществува. Всеки, който си отвори устата да каже нещо, което не харесва на властта, моментално бива подлаган на натиск. Това е. Просто механизмите за защита на обществения интерес един по един биваха изключвани.
Водеща: Да направим някакво обобщение. Чух онзи ден да казват, че 2,5 млрд. са откраднати от КТБ, с тези пари днес можехме да превъоръжим армията ни, така че тя да е модерна, да стои добре. Можехме да построим магистралите си. Вероятно тук бих добавила – можехме да облечем полицаите си и още, още.
Иво Прокопиев: Да.
Водеща: Къде щеше да е България, къде щяхме да сме днес, ако не бяха схеми, пирамиди като КТБ, като Белене? Къде щяхме да сме днес?
Иво Прокопиев: Сумите, които са финансовата загуба от Белене и от КТБ, и от другите такива държавни корупционни схеми, са чудовищни и с тези пари наистина можеха да се направят много смислени за обществото неща. Но абсолютният размер на сумата не е най-важното – най-важното е фактът, че подобни кражби са възможни, защото това обезсърчава инвеститорите, сваля доверието в държавата. Ако нямаше практики като КТБ, можеше вече да сме в еврозоната. Можеше да имаме достъп до много по-евтино финансиране, можеше да имаме много по-добро качество на живот – по-ниски кредити, активите на всички да струват по-скъпо. Това е. Корупцията, политическата корупция, завладяването на институциите и поставянето им в служба на частни интереси обричат всички на дългосрочна бедност.
Водеща: Намалява ли корупцията като бизнес, в бизнес средата? Навремето бяхте председател на КРИБ, как беше тогава и как е сега?
Иво Прокопиев: Тя е от различен характер. В предния етап на развитие на икономиката държавата много повече се намесваше в нормалната дейност на фирмата като регулация и всякакви механизми на контрол. В момента е по-различно заради икономическата криза. Делът на това, което държавата харчи заради Европейските фондове, е много голям и съответно там и корупцията е много по-голяма. Но в частната част на икономиката, говорим образно, мисля, че корупцията е спаднала.
Водеща: Добре, благодаря ви за този разговор. Това беше бизнесменът Иво Прокопиев с неговия прочит на обвинителния акт по мега делото за КТБ.