Интервю за в. "Дневник": Трябва да се обмисли и емитирането на държавен дълг
Интервю за вестник „Дневник“, 15 март 2010
автор: Чавдар Първанов
снимка: Анелия Николова
Има сериозни притеснения за изпълнението на приходната част от бюджета, как може да се противодейства на този риск, така че и бюджетният дефицит в края на годината да е в разумно отношение към БВП?
– Два са основните процеси. Възстановяване на световната икономика, в частност на европейския пазар, ще съживи износа, но ще мине време, докато този тренд повлияе върху спада на вътрешното търсене. Защото според различни прогнози спадът през 2010 ще бъде между 3.5% и 5%, което създава проблема с по-малка приходна част и по-голям дефицит.
Тези 2 тенденции – едната позитивна, другата негативна, са в противовес и затова прогнозите за растеж са около нулата. Напълно е възможно да сме както на положителна територия, така и на отрицателна в зависимост, коя от двете тенденции ще надделее. Конкретно за бюджетния дефицит, като всяко салдо има няколко начина да се управлява – по-големи приходи или по-малки разходи. И в двете посоки определено има какво да се направи.
Дошъл ли е моментът, в който публичните финанси трябва да се поставят на първо място, дори и това да означава повишаване на данъчното бреме?
– Повишаване на данъците е трети вариант, крайно нежелателен, защото би увредил дългосрочно конкурентоспособността на икономиката. Преди това трябва да изчерпим другите възможности, които са реални и не са малки като обем. Част от тях са доста лесни да бъдат направени.
Искрено вярвам, че идеята за повишаване на здравните осигуровки с 2% ще отпадне и ще бъде заменена с алтернативната идея държавните служители както всички останали сами да си плащат здравната осигуровка. Сега е моментът да се решат всички несправедливости в публичната сфера и тя да се оптимизира решително. Такъв процес наблюдаваме дори в най-консервативните и социално чувствителни държави в Европа.
Поемането на осигурителната тежест от държавните служители означава те да обеднеят. Това няма ли да увеличи склонността към корупция и търсене на работа в частния сектор?
– Нужна е по-комплексна административна реформа, за да се подобри капацитетът на държавата да обслужва качествено бизнеса и гражданите на разумна цена. В момента бюджетният сектор е много голям, сравнително скъп като процент от БВП и дава лоша услуга. Аз съм привърженик на увеличаване на доходите на държавните служители.
Това, разбира се, трябва да дойде след кризата, защото в момента каквото и да било увеличаване е абсурдно да бъде обсъждано. Затова в момента държавните служители трябва солидарно да изтърпят това, което изтърпяха техните колеги в частния сектор, и не виждам нищо драматично това да бъде направено, защото е справедливо. Друга характерна особеност на държавната администрация е, че доходите невинаги са максимално прозрачни.
Има всякакви видове допълнителни материални стимули, с които за отделни дейности държавната сфера никак не е зле платена и в някои случаи дори е по-добре платена от аналогични позиции в частния сектор, особено сега в кризата.
Според вас правителството забави ли се в изпълнението на някои антикризисни мерки, даде ли заден ход и това отразява ли се негативно на икономиката?
– Ако сме реалисти, в условията на валутен борд не са възможни кой знае какви мерки. Това, което не беше направено навреме, е в рамките на възможната гъвкавост, поне правителството да не действа проциклично и да не усилва негативните ефекти на кризата. Това се случи в края на миналата година и в началото на тази, когато възникна дефицит, но поради липсата на други източници за финансиране този дефицит беше финансиран от фирмите и домакинствата.
Това допълнително отне ликвидност от икономиката, направи я капиталово по-тежка, доведе я до вериги на забавени разплащания и в крайна сметка до допълнителен удар върху вътрешното търсене, което още веднъж зави спиралата надолу. Ново свиване на вътрешното търсене, свиване на приходите и още едно затягане на колана, още по-голям дефицит и така нататък. Трябва да излезем от този порочен кръг и изходът е в няколко посоки.
Реформиране на разходната част в бюджета, където е възможно, като осигуровките на държавните служители и актуализиране на приходната част. Има много резерви и в приходите от сива икономика, и от борба с контрабандата, и за приходи от приватизация. Не всички от тях могат да бъдат осчетоводявани като приходи, но зависи на какво ниво и от какви държавни структури се продават.
Голяма част от тях могат да влязат като приходи в бюджета, но дори и тези, които отиват във фискалния резерв, така наречените приходи под черта, са добре дошли, защото и неговото ниво е важно като репер за финансовата стабилност.
Реалистично ли е да се проведе толкова мащабна приватизация, че да осигури приходи между 0.5 и 1 млрд. лв.?
– Само миноритарните пакети в енергетиката може да осигурят въпросния милиард. Аз смятам, че е необходимо да се използват и нормалните инструменти за финансиране на бюджетен дефицит – емитиране на външен и вътрешен дълг. Пак казвам, не в страшни или фатални размери – 1-2% от БВП е абсолютно нормално. По-краткосрочни емисии могат да се правят на вътрешния пазар и да се подготви излизане с по-голяма емисия еврооблигации на международните пазари след решението за ERM2.
Не смятате ли, че това може да накара банките да се запасят с държавен дълг, вместо да кредитират?
– Аз не съм голям привърженик на излизане на пазара на вътрешен дълг. Но излизане на пазара на краткосрочни ДЦК в България е по-бързото решение. Защото буквално може да стане следващата седмица. Наистина го има ефекта на изместването и държавата, ако излезе като голям кредитополучател, би изместила реалния сектор от достъпа до кредитиране, което и без това е силно ограничено. Така че това като краткосрочна мярка е възможно, може би дори би трябвало да се използва, но трябва да се внимава с размерите.
Според вашите анализи кога може да се очаква оживление на икономиката?
– За излизане от кризата един от сигурните сигнали е, когато в два последователни статистически периода видим нарастване на заетостта. Българският пазар на труда е много далеч от това състояние. Ако погледнете данните, ще видите, че безработицата нараства изключително стръмно и сравнение за 2009 г. декември към януари показва, че нарастването като месечен темп е почти двойно.
Това вероятно ще доведе до намаляване на цената на труда в единица продукция, защото независимо от кризата тази цена нарасна с 6-7% миналата година, тъй като фирмите реагираха със забавяне на кризата. Те искаха да запазят работници и потенциал. Пак по същата причина производителността на труда намаля рязко.
Така че заради нарастващата безработица най-вероятно ще видим нарастване на производителността на труда през второто, третото и четвъртото тримесечие на 2010 г. Трябва да е ясно, че в условията на валутен борд приспособяването на икономиката към новите условия ще мине през пазара на труда.
Движеният от експорта растеж, какъвто очаква правителството за тази година, няма ли да отложи повишаването на вътрешното търсене за следващата година, а оттам и приходите в хазната?
– Тази година се очаква то да спадне между 3.5 и 5%. Има лаг във времето, но не трябва да забравяме, че от там ще дойде оживлението на пазара на труда и в икономиката изобщо. Защото износителите би трябвало да разкрият нови работни места, работниците да получават по-високи заплати, да потребяват и нещата да се развиват на едно ново равнище.
Подготвена ли е България, така че да не звучи митологично твърдението, че и еврофондовете са средство за излизане от кризата?
– Последните доклади за оценка на съответствие са положителни, така че предпоставките за размразяване на еврофондовете вече ги има. Въпрос на вътрешна организация в правителството е как да се повиши ефективността.
Вярно е, че наследството наистина е лошо. Няма достатъчно проекти, а там, където има, те са за несъразмерно харчене на европейски средства без някакъв икономически смисъл. Смятам, че идеята за назначаване на специален министър без портфейл, който да отговаря за еврофондовете, е правилна, защото това е достатъчно важен въпрос и достатъчно големи пари за българските мащаби.
Смятате ли, че България ще срещне сериозни проблеми по пътя към еврозоната заради Гърция и как да реагира?
– Парадоксално Гърция ни влияе по два начина. Лош, защото голяма част от търговския оборот и инвестициите са свързани с Гърция, гръцки банки контролират голяма част от активите в българския банков сектор, така че по тази линия има негативно влияние. Ако има значителен спад в Гърция, а някои анализатори казват, че в следващите две години гръцката икономика ще се свие със 7.5%, българският износ за Гърция безспорно ще пострада много.
Това е лошата страна. Добрата е, че чуваме все повече трезви гласове в ЕС, и специално в Германия, които отчитат факта, че наистина Гърция, Испания и Ирландия са в много тежко положение, но има и друга група държави – Полша, Естония и България, които въпреки високата политическа цена, която се плаща, се представят много добре и те трябва да бъдат оценявани независимо.
За първи път преди две-три седмици се усети промяна в обществения дебат за България и за нейните шансове за членство във валутния механизъм. Българските политици трябва да обединят всички ресурси и да се лобира много фокусирано, защото това е модусът, около който България може да бъде поканена в ERM2.
А правилно действие ли ще бъде при отказ за допускане в механизма България да заиграе „контра“ при гласуванията в ЕС и така да напомни за отказаното право, както вече коментираха и Иван Костов и Георги Ангелов?
– В постигане на целите понякога в политиката всички способи са допустими. Лично аз не съм привърженик на публичното заявяване на негативни позиции. Но ако подкрепяме или не подкрепяме едно решение, е ясно, че това има връзка с нашата външно политическа и икономическа цел. А подкрепата за българското членство в еврозоната расте в последните седмици независимо от проблемите на Гърция.
Освен това гръцкия антикризисен план получи подкрепата на пазарите, последната емисия еврооблигации бе продадена при разумна доходност, така че виждаме едно относително възстановяване на доверието на пазара и не можем да говорим за една драматична ситуация.
Помогна ли кризата да се появят нови възможности за бизнес?
– България трябва да намери нови двигатели на растежа и да излезе от кризата с нова структура на икономиката, залагайки основно на експортно ориентираните отрасли – производство и износ. Отделно има по-нишови неща като аутсорсинг на услуги, индустриален аутсорсинг и коопериране, където стоим добре на пазара. България продължава да е най-конкурентното място за аутсорсинг, но с ниски данъци и ниска цена на труда. Качеството на работната сила не е основното ни превъзходство.
Възобновяемите енергийни източници са сферата, в която в момента влизат най-много инвестиции в България. За да привлечем още значителни капитали обаче, трябва да сме наясно каква стратегия имаме. Не бива да забравяме, че и ръстът на безработицата създава и един своеобразен икономически потенциал, който може да се използва, и тук идва ролята на предприемачите. В момента сред безработните има много квалифицирани кадри.
Един от проблемите при предишния бум на чужди инвестиции беше, че пазарът на труда се изчерпа. Поради това през 2007 и 2008 г. наблюдавахме т.нар. феномен на инфлация на труда, особено за някои мениджмънт позиции. Цената на маркетинг мениджъри, мениджъри по човешките ресурси, по продажби, финансови и изпълнителни директори буквално се утрои в рамките на 2006-2008 г., което не беше здравословно за икономиката.
Какви са основните възможности за стабилизиране на държавния стълб на пенсионната система?
– Големите възмкожности в краткосрочен план са в него да постъпват приходите от приватизация. Голяма част от тях отиват в Сребърния фонд, който обаче е част от фискалния резерв, така че има двойно броене на средства в момента. Когато държавата е в малко по-добро финансово състояние, Сребърният фонд трябва да се управлява като демографски стабилизационен фонд и да е много по-дългосрочно ориентиран.
Голямата възможност е по-решителното капитализиране на първия стълб. Под капитализиране имам предвид държавата да трансферира парични средства или физически активи към първия стълб на пенсионната система, за да може освен за демографски резерв доходът от тези средства и активи да служи като буфер за пенсионната система и да подпомага текущите плащания за пенсии.
Решителната капитализация може да дойде в момента, в който влезем в еврозоната. Тогава идеята, че вътрешната левова емисия в обращение е покрита от чуждестранни активи, отпада, т.е. ще дойде момент, в който в баланса на БНБ ще се появи значително количество чуждестранни активи от около 8-9 млрд. евро. Това е значителна сума, която в голямата си част може да се използва за решаването на най-големия структурен проблем, който България има – пенсионната система. В момента първият стълб функционира на разходопокривен принцип и има нужда от капитал заради влошаващата се демографска ситуация.
Именно поради това много експерти смятат, че вдигането на пенсионната възраст e неотложно. Според вас до какво ще доведе решението на правителството да отложи дискусията по този проблем?
– В първоначалната логика на предишната пенсионна реформа имаше скала за увеличаване на пенсионната възраст до 2008 г. Беше логично тя да продължи плавно да се увеличава и през 2009 г., но това не стана по чисто политически причини. Приоритетът е ясен – в момента, в който правителството има нужния политически капитал, според мен трябва да предприеме подобна мярка, защото тя е насочена към осигуряване на дългосрочната финансова стабилност на системата.
Вашият коментар как трябва да изглежда финансовият надзор?
– Това е доста коментирана тема напоследък. Според мен в момента няма предпоставки за създаване на една единна институция. Това, което смятам, че е нужно на икономическата политика, е координация на отделните институции по отношение на рисковете в икономиката. Защото в момента правителството си е правителство, Министерството на финансите се занимава с бюджет и приходите, Министерството на икономиката се занимава с енергийните проекти, в голяма степен с „Белене“, а БНБ се грижи за банките.
Няма координиращо звено, което на ниво консултации и анализи да гледа цялата икономика, тя не се състои само от енергетика, нито само от банки, нито само от бюджетен сектор. Има все пак домакинства и фирми, които са основните играчи във всяка една икономика и тяхното поведение, приходите и състоянието им са определящи за икономическия растеж.
