Иво Прокопиев осъди издателя на вестниците „Уикенд“ и „Всеки ден“

20 март, 2014

Съиздателят на вестник “Капитал” и новинарския сайт “Дневник” Иво Прокопиев осъди „Ню медия груп“ АД, издател на вестниците „Уикенд“ и „Всеки ден“,  за разпространение на неверни твърдения, обиди и причиняване на вреди.

В решението на Софийски Градски Съд от 7 март 2014 г. се казва, че „в два различни вестника, но по едно и също време и със сходни неверни изявления, (Ню медия груп)…причинява интензивна увреда на името, честта и достойнството на личността на ищеца, като същевременно създава доверие у читателите във верността на разпространените твърдения с повторението им“.

Съдът постановява, че изявленията „фалирал бос“, „кредитен милионер“, „избягал поради стотици милиони кредити“, „че се укрива“, „напъни да граби отново и отново“, които изданията „Уикенд“ и „Всеки ден“ използват, са неверни и позорящи.

В решението е записано, че „безспорно са неверни твърденията, че ищецът (Иво Прокопиев) се укрива, че е избягал поради неизплатени банкови задължения“ и че „Съдът приема за невярно обстоятелството, че ищецът е фалирал“.

Съдебният състав осъжда „Ню медия груп“ АД да заплати на Иво Прокопиев обезщетение за претърпени неимуществени вреди по силата на чл.45 от ЗЗД за умишлено причинени вреди.

Това е първото решение по делата, които издателят Иво Прокопиев заведе срещу изданията от медийната група на семейството на депутата Делян Пеевски и други жълти медии, в следствие на масираната клеветническа кампания през последните четири години.

Не съм страна в спора между АРТЕ и семейството на г-н Пеевски

13 януари, 2014

Намирам изявленията на г-н Делян Пеевски и майка му г-жа Ирена Кръстева относно някаква мнима моя роля в репортажа на обществената френско-германска телевизия АРТЕ за нелепи и за проява на липса на срам.

Аз няма как да бъда страна в споровете между голяма и уважавана медия като АРТЕ и семейството на г-н Пеевски. Във вестник „Капитал“, „Дневник“ и „Икономедиа“ през годините са работили десетки представителите на талантливото младо поколение журналисти след 10-ти Ноември 1989 година. Това не означава, че аз лично или издателската фирма диктуваме и насочваме дейността им през целия им останал съзнателен живот, години след като са напуснали „Икономедиа“.

В същото време обаче, репортажът на АРТЕ за имотите на семейството на г-н Пеевски, намесата на органите на МВР и липсата на реакция от компетентните правоохранителни органи, показва за пореден път, че много от демократичните институции в България, като полиция, съд и прокуратура, изпълнителна и законодателна власт, се контролират от един задкулисен център и работят срещу интересите на българските граждани и тяхното право да бъдат информирани.

С постоянните атаки срещу мен, моят бизнес и моето семейство, г-н Пеевски и г-жа Кръстева няма да успеят да убедят никой, че друг е виновен за множеството безобразия и злоупотреба с власт, които лично те извършват пред очите на българското общество всеки ден. Безкрайните поръчкови и фактологично неверни статии в стил „Крадецът вика дръжте крадеца“, няма да им донесат никаква полза, независимо от непрекъснатото им натякване.

Бих искал да припомня, че водя множество съдебни дела срещу изданията от групата на семейството на г-н Делян Пеевски и вярвам, че скоро ще има справедливо наказание за поне част от множеството клевети по мой адрес.

Г-н Пеевски и г-жа Кръстева носят отговорността за превръщането на изданията от тяхната издателска групировка от медии в пропаганден инструмент за защита на личните им и на партията, за която работят в момента, икономически и политически интереси. Те двамата лично са отговорни и за унизителното положение, в което са поставили десетки журналисти – техни служители, които са принудени да работят против съвестта си, както беше в тоталитарните времена.

Иво Прокопиев

Иво Прокопиев в интервю пред „Дойче веле“:Който е готов да обясни всичко с пари, значи е готов да направи всичко за пари.

31 октомври, 2013

ДВ: Г-н Прокопиев, говорите за България като „фасадна демокрация”. Какво имате предвид?

И. Прокопиев: Имам предвид, че зад фасадата на демократични институции всъщност се защитават интересите на един много тесен олигархичен елит - лидерите на три-четири политически партии, няколко семейства, свързани с тях, и няколко бизнес структури.

Власти, които би следвало да са независими една от друга и да се контролират взаимно, са практически в едни ръце. В голяма степен съдебната власт, изпълнителната и законодателната власт, независимите регулатори и голяма част от медиите се контролират от този малък елит. Това означава произвол и липса на защитни механизми. Поръчваш закон - имаш закон. Поръчваш атака по бизнес- или политически конкурент - на другия ден имаш скалповете им, те са оплюти и омаскарени, а в някои случаи дори арестувани без причина.

Това прави невъзможен нормалния политически процес, а бизнес средата - твърде токсична. Произволът води до това, че независимо как гласуват избирателите, винаги на власт е този елит и неговите икономически интереси. Става дума за пари, за преразпределение на обществените ресурси в полза на тази олигархия. Парите купуват власт и влияние, което в крайна сметка произвежда още повече пари и така нататък. Това мрачно статукво се възпроизвежда в България от края на Тройната коалиция насам.

ДВ: В многобройни публикации се твърди, че подкрепяте не само морално както тазгодишните протести в България, така и Реформаторския блок. Вярно ли е това?

И. Прокопиев: Не е вярно. Който е готов да обясни всичко с пари, значи е готов да направи всичко за пари. Това са нелепи твърдения на някого, който не е виждал лицата на хората от протеста и не е говорил с никого от тях. Протестите в същността си са морален акт срещу политическата корупция и наглосттта на олигархията, демонстрирана от управляващите при назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Не виждам как такава силна спонтанна реакция може да бъде организирана от някoго.

ДВ: Често свързват името Ви с президента Росен Плевнелиев и с бившите министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков. Имате ли с тях лични или делови отношения - в миналото и сега?

И. Прокопиев: Какво значи "свързват"? България е малко място. Нормално е активните хора от едно поколение да се познават. Нямам делови отношения с никого от тях. Смятам, че тримата бяха между успешните министри в управлението на ГЕРБ - особено това, което постигна Росен Плевнелиев като регионален министър в инфраструктурата. Това показва, че дори и един човек може да промени много неща, когато си е на мястото и когато партньорите от Европа му имат доверие.

ДВ: Кои са основните Ви бизнес-проекти в момента? Казано още по-просто: как си изкарвате парите?

И. Прокопиев: Аз се занимавам с инвестиционен бизнес. “Алфа Финанс Холдинг” по същество работи като private equity фонд. Придобиваме, инвестираме, развиваме и продаваме компании и инвестиционни проекти.

Хоризонтът на инвестиции е средносрочен и дългосрочен. Секторите, в които сме активни в момента, са финансовите услуги, недвижимите имоти, чистата енергия, дигиталния маркетинг и новите технологии.

ДВ: Някои български медии често свързват Вашите инвестиции в областта на екологичните енергии с растящата цена на тока. Съществува ли такава зависимост?

И. Прокопиев: Същите медии свързваха варовика, който фирма “Каолин” продава за сероочистващите инсталации на въглищните централи, с повишаването на цената на тока. Все едно, че ток се прави не от въглища, а от варовик...

Възобновяващите се енергии привлякоха около 4 милиарда евро през последните години, горе-долу по равно разделени между вятърни и соларни проекти. Основните инвеститори в тези проекти са ЕБВР, Световната финансова корпорация (от групата на Световната банка), Уникредит банк, Сосиете Женерал, Лукойл, Сън Едисон, Ей И Ес, Самсунг, държавата Китай. Българските инвестиции в сектора са много на брой, но малки по размер.

Ролята на “Соларпро Холдинг” (фирмата от групата "Алфа Финанс") беше на основен контрактор при строителството на соларни паркове и в много по-малка степен на инвеститор. Не бих казал, че дейността на “Соларпро Холдинг” има каквато и да е връзка с цената на тока - обратно, заради промяната на регулаторната рамка фирмата остана с много несъбрани вземания от соларни проекти.

ДВ: Наскоро журналист от австрийския вестник "Щандарт" направи паралел между медиите, чиито съиздател сте Вие, и "Нова Българска Медийна Група", като намекна, че просто става дума за защита на различни бизнес интереси. Използвате ли медиите като инструмент в деловата си дейност?

И. Прокопиев: За „Икономедиа” ми е лесно да отговоря. Вестник “Капитал” е на пазара вече 20 години, “Дневник” - от 13. Броевете и статиите са пред очите на читателите. Няма казус, в който медията скрито да е защитила мой личен интерес. Всеки път, когато се пише по тема, която засяга някоя от фирмите в групата на “Алфа Финанс Холдинг”, това се отбелязва изрично.

Изданията на "Икономедиа" не просто не са инструмент, а точно обратното. Критичната им позиция през годините ме е вкарвала в множество конфликтни ситуации и кризи, в които е трябвало да отстоявам правото им да бъдат свободни и независими.

Аз не бих определил "Нова Българска Медийна Група" като медийна група, а като оръжие за разрушаване на репутацията на политически и бизнес конкуренти, което господата Делян Пеевски и Цветан Василев използват безогледно.

Последният пример е атаката срещу президента Росен Плевнелиев, свързана със семейната му къща в Гърция. По данни на компанията за медиен мониторинг и анализи “Perceptica”, цитирани от в-к “Капитал”, за по-малко от седмица медиите, контролирани от господата Василев и Пеевски, са публикували или излъчили 494 материала срещу президента. Напълно тенденциозно, без факти и доказателства и без да са потърсили другата страна за коментар. Това не е журналистика, това е артилерийски залп по репутацията на президента - с цел, според мен, оказване на натиск да не се сезира повторно Конституционният съд по казуса “Пеевски”.

На всичко отгоре след като публично бяха представени документи, които опровергават напълно публикациите, не последва нищо. Мълчание.

Абсурдно е същите хора, които контролират медиите, извършващи подобно безобразие, да имат претенции към етичните стандарти, които прилагат спрямо тях медии като “Икономист”, например.

ДВ: Двама депутати от ДПС внесоха законопроект, ограничаващ дейността на офшорните компании в България, включително и в областта на медиите. Като човек, който разбира както от финанси, така и от медии, как Вие оценявате този законопроект?

И. Прокопиев: Като медийна димка. Между другото, подобна разпоредба за печатните медии има и в момента в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Всяко издание трябва да идентифицира изрично кой е действителният собственик на фирмата-издател. Проблемът с офшорната собственост не е дестинацията на фирмата, а скритата собственост и възможността политиците да контролират медии през такива структури.

Механизмите на контрол и влияние в медиите са доста по-разнообразни от директната собственост. Голяма част от медиите се държат в зависимост не чрез собственост, а чрез механизми на финансиране - банкови кредити, европейски средства по комуникационни кампании, рекламни договори. Друга форма на контрол е чрез натиск на институциите - прокурорски проверки, данъчни проверки и т.н.

В продължение на вече около 10 години олигархията се опитва да установи пълен контрол върху медиите, за да може да контролира обществения дебат и да манипулира обществените настроения. Олигархичният модел на управление и свободните медии са несъвместими.

Ето два актуални примера, които илюстрират дълбочината на проблема.

В момента се готвят за приемане два закона. Единият е за премахване на забраната за тютюнопушене на обществени места, което директно обслужва “Булгартабак”, защото ще увеличи търсенето на цигари. Вторият законопроект е да се ограничи силно дистрибуцията на цигари до специализирани обекти, подлежащи на лиценз. Напълно “случайно” “Булгартабак” вече е изградил единствената национална мрежа от такива обекти - “Lafka”, и подобен закон всъщност му би осигурил почти монопол върху дистрибуцията на цигари. Тоест, стимулира се потреблението на цигари, като се насочва към дистрибуционен канал, който се контролира от един от участниците на пазара - “Булгартабак”.

Каква е връзката с медиите? “Булгартабак” се контролира непряко от същата група около Корпоративна търговска банка. Наскоро КТБ дори придоби и директно участие в цигарената фирма. В “Lafka” на “Булгартабак”, освен цигарите, ще се концентрира и дистрибуцията на вестници. След като веднъж човекопотокът се насочи натам за цигари (по закон), покрай цигарите ще се продава и другата, обществена „отрова” - вестниците на семейството на г-н Пеевски. Две в едно.

Ако това се допусне, след дистрибуцията на телевизионен сигнал, където монополът на същата група е пълен, ще се установи господстващо положение и при разпространението на вестници и цигари.

Това се случва в Парламента, пред очите на всички. Не мога да си представя по-голяма злоупотреба с власт. Държавата се управлява като фирма, а парламентът безропотно изпълнява заповедите на собствениците на фирмата.

Вече имаше такъв прецедент. В миналия парламент от мнозинството на ГЕРБ, съвместно с ДПС, беше гласуван закон, който забрани дейността на производителя на филтри за цигари “Юри Гагарин” в Пловдив. Целта беше да се принудят собствениците да продадат бизнеса. Няколко месеца по-късно, фирмата беше купена от “Булгартабак”...

Пазарната икономика е конкуренция. Конкуренцията е състезание. Регулаторите и законодателите трябва да гарантират неговата честност и равнопоставеността на участниците. Как да се състезаваш с някого, който във всеки момент може да си поръча и получи няколко закона в своя полза? Това, което се случва в България в момента, е обратното на пазарна икономика и демокрация. Това е фасадна демокрация и олигархия в чист вид. Пътят на България обратно към парламентарната демокрация започва от разбиване на порочната връзка медии-бизнес-политическа власт.

Иво Прокопиев в интервю пред Offnews: Още малко ще излезе, че аз съм назначил Делян Пеевски

16 септември, 2013

Г-н Прокопиев, как ще коментирате обвиненията на председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, че свързаното с Вас дружество „Булброкърс” и бившите министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков са ощетили държавата с 87 милиона лева в сделката за продажбата на миноритарния дял на държавата в EVN през 2011 г.?

Преди всичко искам да кажа, че няма решение на КФН, която е колективен орган, за този сигнал. Най-вероятно става дума за лична инициатива на г-н Стоян Мавродиев. Не съм виждал сигнала и не мога да коментирам нито суми, нито как са изчислени те. Няма никаква почва за подобен сигнал, още по-малко за обвинение, и то от КФН, която е одобрила публичното предлагане. Всяко нещо на Българската фондова борса става, след като КФН го одобри. „Булброкърс” е част от структурата на „Алфа финанс”. В тази конкретна процедура, доколкото аз съм запознат, всички условия: избор на метод, цена, как да бъде продаван този миноритарен дял, са определени от Агенцията за приватизация. По отношение на борсовата търговия, правилата са потвърдени съответно от КФН и борсата, така че посредникът „Булброкърс” е свършил една техническа работа. Няма как да има обвинения към него.

По отношение на другата страна на въпроса, това е чисто политическа атака. В момента председателят на КФН участва в политическа атака. Със съжаление го казвам, защото няма може би друг шеф на финансов регулатор в света, който да направи подобно политическо по характера си изказване. Това е абсолютно недопустимо. Нито е в интересите на пазара, нито на репутацията на регулатора.

Защо аз съм споменат? Няма повод аз да бъда споменат – аз не съм представляващ на „Булброкърс” и нямам участие в тази сделка – по-скоро е удобно заради общия политически контекст да бъда „пакетиран” заедно с имената на бившия финансов министър Дянков и на бившия министър на икономиката Трайчо Трайков, защото митът за “Кръга Капитал” и “другите олигарси” трябва да се поддържа.

Мислите ли, че е възможно сигналът да се отнася до някакъв тип криминални по същността си действия, свързани със сделката, подставени лица?

О, не, абсурд. Това е търг на борсата, възможно най-прозрачното нещо. Няма какво да има. Всеки, който иска, участва. Компютър е определил класирането, дори не е нито посредникът, нито борсата. Колкото е било възможно да се постигне като цена, е постигнато. Няма по-справедлив механизъм от публичен търг. В случая даже и закрит публичен търг, което значи, че участниците не знаят кой колко дава. Тоест при тази процедура се постига теоретичният максимум на цена.

Купувачите на акциите на търга основно бяха EVN, която е собственост на австрийската държава и пенсионните фондове. Няма как да има подставени лица или каквото и да е нередно.

Каква е причината за съществуващото от години напрежение между Вас и председателя на КФН Стоян Мавродиев?

Има една по-конкретна и една принципна причина. Конкретната причина е журналистическите разследвания, които „Капитал” и „Дневник” – медиите в „Икономедиа” – направиха за замесването на името на председателя на КФН, господин Мавродиев, в делото „Брендо” и операциите по изпиране на пари от наркотрафик. Аз разбирам, че това не е приятно за него лично, но в същото време е недопустимо в държава от Европейския съюз да има регулатор, който по този начин, основателно или не, е забъркан в скандал с подобни финансови операции.

Това е причината за личното му озлобление и тоталната война, в която е включен и  големият институционален ресурс с който регулаторът КФН разполага, не само срещу дружествата от „Алфа финанс”, които са регулирани по някакъв начин, но и срещу техните партньори. По същество тези атаки се превърнаха във война срещу капиталовия пазар. Стигнахме до абсурдна ситуация вместо да работи за развитието и стабилността на пазара, регулаторът да се обърне срещу най-големите участници на него.

Как си обяснявате медийната война, която се води срещу Вас от години чрез медии, свързани с КТБ и Делян Пеевски?

Това вече е принципният проблем. Това е проблемът с фасадната демокрация, с това, че независимо как гласуват избирателите, след всеки политически цикъл в България управляват интересите на един много тесен и много ясен олигархичен кръг, който включва основните политици и бизнесмени. Заради този принципен проблем в момента КФН и нейният председател изпълняват инструменталната роля да бъдат едно от оръдията на тези атаки. Това е част от по-големия контекст. За да може този олигархичен кръг и модел да бъде възпроизвеждан, не трябва да има независими медии, независими центрове, независими предприемачи, центрове на независимост в обществото. Безспорно е, че през последните 20 години „Капитал” и „Дневник” са две от тези медии, които са доказали, че са принципни и последователни в това, което казват. Може би не винаги са прави, никой не е винаги прав, но са принципни и последователни. Очевидно това не се харесва на олигархията и тя използва всички допустими и недопустими средства за удари. Както институционални, така и други форми на натиск. Спомняте си, в края на миналата година имаше опит да бъдат превзети медиите през атаката чрез „Алфа банк”, зад която стояха подобни интереси.

Като казвате „подобни интереси”, предполагам, визирате КТБ, Делян Пеевски и медиите, свързани с тях?

Да, те са една от важните части на този олигархичен кръг, но, в крайна сметка, водеща роля в него изпълняват политиците. С цялата условност за границата между бизнес и политика при олигархията, бизнесмените там са удобен инструмент със структурите, които управляват, но същинските участници, които обезсмислят политическия процес и правят безсмислен вота на избирателите, са политическите лидери, защото хората гласуват за тях.

Преди дни бяха обявени имената на хората, които влизат в гражданския съвет на Реформаторския блок. Говореше се, че той е повлиян от „Кръга „Капитал”. Същото се говореше и за служебния кабинет на президента Плевнелиев, а, впрочем, и за ГЕРБ, непосредствено преди те да дойдат на власт през 2009 г. и да започне възходът на империята на Пеевски. Как си го обяснявате?

Гледам на това като на целенасочени твърдения и атаки. Кажете ми един пример за нещо, чрез което аз и моят бизнес по някакъв начин се облагодетелствали по времето на ГЕРБ или служебното правителство. Едно единствено нещо. Не искам два, дайте ми един единствен пример. Защото всъщност каква е дефиницията за олигархията? Олигархията е една система, взаимодействие между политическа власт, медийна власт, явен и неявен институционален контрол, различни задкулисни механизми, които позволяват на едно малцинство да изпомпва ресурсите на обществото за своя лична изгода. Тоест ако основното го няма – изгодата, очевидно цялата конструкция е скалъпена.

Какви са отношенията Ви с бившия икономически министър Трайчо Трайков и  с президента Плевнелиев?

С Трайчо Трайков нямам практически никакви отношения. С Росен Плевнелиев се познавам добре, бяхме близки семейни приятели. Откакто е политик, защото преди това беше министър – високите позиции, налагат много строги ограничения, с които и той, и аз се съобразяваме много стриктно.

Имате ли отношение към Реформаторския блок? Последната атака към Вас дойде ден, след като бе обявен съставът на гражданския му съвет.

Вижте, офицерите по пропаганда от бившата Държавна сигурност имат една заучена конструкция в главата си. Ако те видят проблем някъде по отношение себе си, автоматически се опитват да създадат същия по вид, размер и характер проблем на някой друг, за да може да бъде създадена т. нар. медийна димка, общественото внимание да бъде отклонено и проблемът никога да не бъде разрешен. Това се прави по отношение на медии, на политически проекти, на бизнес интереси, в общи линии по отношение на всичко.

Те допуснаха гигантска грешка с назначаването на г-н Пеевски, но те си я допуснаха. По тази абсурдна логика излиза, че аз съм назначил Делян Пеевски, за да може да има протести…

За мен главното на този протест е инстинктът за самосъхранение. Не само на обикновените хора, а на бизнеса, на интелигенцията, на професионалните гилдии. На тези, които разбират, че в една държава, ако няма върховенство на закона, свободни медии, не може да има защита на правото на собственост и личните права.

Като видяха, че всичко се събира в едни и същи ръце и то задкулисно, хората осъзнаха, че всъщност нямат нищо. Днес уж са свободни, утре могат да не са. Днес уж имат бизнес, утре някой им го взема и те не могат да се защитят. В момента се опитват да кажат: „Има едни олигарси, но ето, има и други олигарси, които са същите. Тези “другите” ви влияят, без вие да разберете. А защо да сменяме едни олигарси с други… по-добре да останем ние на власт и да ви управляваме както сте свикнали”. Това е подтекстът на цялото това пакетиране и то е абсурдно. Изобщо не познавам част от хората в Реформаторския блок, други познавам много добре и имам много високо мнение, трети познавам и нямам високо мнение. По отношение на политическия проект мога да кажа, че нямам никакво отношение.

Медийна димка ли беше отразяването на интервюто на Стоян Мавродиев пред Der Standard два дни след публикуването му в онлайн изданието на вестника, но в деня, когато Moody’s понижи рейтинга на КТБ?

Мисля, че имаше елемент на опит да бъде пусната димна завеса, да се отклони вниманието в някаква съвсем друга посока, когато икономическите журналисти в различните медии бяха започнали да отразяват новината, че Moody’s е намалила още веднъж, за втори път, рейтинга на КТБ.

Как това ще се отрази на КТБ?

Няма как да се отрази по добър начин. Второ поредно намаляване плюс негативна перспектива подсказва, че може би ще има и трето. Още повече това, което Moody’s казват в анализа си е доста стряскащо – при среден процент лоши кредити за банковата система в България от 17% те казват, че КТБ има само 1,8%. Тоест излиза, че тази банка е някак си чудотворна. Или има най-добрия риск мениджмънт, или нещо друго не е наред в класификацията на лошите кредити. Но това е въпрос към БНБ.

Свързвате ли обвиненията срещу Вас с натиска за продажбата на „Доверие”?

„Доверие” безспорно е важна част от елементите на политическия пъзел в момента, защото по начина, по който в момента олигархичният кръг, който е на власт, функционира, трябва постоянно да расте и да придобива нови и нови активи, нова и нова ликвидност. На „Доверие”, за съжаление е отредена ролята на следващата цел, която трябва да бъде придобита и да осигури още известно време на тази пирамидална структура да живее. Това е много опасно, защото засяга спестяванията за пенсия на 1,250 милиона души и на почти 2 милиарда лева спестявания. Мисля, че обществото със засилен интерес трябва да следи какво се случва със сделката за „Доверие”, защото тя е структурна. Тя засяга цялата пенсионна система, целия капиталов пазар и в голяма степен банковата система.

Кой стои зад въпросната офшорка, която е на път да купи „Доверие”?

Версиите постоянно се сменят, самите купувачи си ги сменят. Аз мога да резюмирам версиите до момента. Първоначално въпросната офшорна структура „Юнайтед Кепитъл” беше собственост на шест други офшорки. След това казаха: „Променяме структурата и вече сме собственост на два инвеститора” – една азиатска фирма, контролирана от руския банкер Мастюгин, и другата е една структура, която е family office, тип частна банка и се казваше LJ Capital. Това беше предпоследната версия. Най-новата версия, която стана известна чрез прессъобщение, е, че и азиатската фирма и LJ Capital ги няма, а има нещо ново, което се казва Light House Capital или нещо подобно, което не съм чувал никога и не мога да кажа какво е.

Много имена, все непознати, а в същото време всички си мислим, че истинското име на купувача е КТБ.

Няма доказателства за директно участие на КТБ в сделката, но по начина, по който водещи фигури от управляващото мнозинство участват в този процес по консултации около сделката смятам, че интересите за придобиване на „Доверие” са пряко свързани с управляващия в момента олигархичен елит.

Битката между Вас и Делян Пеевски чрез медиите му е дългогодишна. Делите ли нещо?

Не. Държа много ясно да кажа, че нито с господин Делян Пеевски, нито с господин Цветан Василев, нито с госпожа Моника Йосифова нямам никакъв личен конфликт.

Към Вас са отправяни и други обвинения, свързани с фотоволтаиците. Твърди се, че Ваши интереси са сред причините за скъпия ток, предизвикал и февруарските протести и продължаващ да създава напрежение. Какво всъщност притежавате и имат ли основание тези твърдения?

Това е добър въпрос. Добре, че го задавате, за да мога да отговоря. Фирмата „Соларпро” е част от структурата на „Алфа финанс”. Тя беше основно строител на паркове и производител на панели. За съжаление заради промяната на международната конюнктура – дъмпинга, който Китай направи – и заради, в същото време, промяната на българската регулация бяхме принудени да затворим производството на панели в България и да работим само с вносни панели. Когато беше строителният бум на соларни проекти „Соларпро” построи доста соларни проекти. За съжаление след като условията за соларните проекти – таксите, достъпът и други регламенти, бяха променени „Соларпро” е в позицията да има много вземания от проекти, които не може да събере. Така, че ние не само не сме печеливши, а сме един голям губещ от това, което се случва в соларния сектор. Казвам го със съжаление, защото България пропиля уникален шанс. Беше наистина водещата държава в Югоизточна Европа в соларните и във вятърните технологии. Беше създаден много силен ВЕИ клъстер, който произвежда почти всички компоненти от тази индустрия. В един момент за соларите например имаше производство на панели, производство на инвертори, производство на кабели, на метални конструкции, инженери, които проектират, всичко. Това са проекти с много голяма добавена стойност. Можеше да създадем тази индустрия в България, можехме да изнасяме високотехнологични продукти в околните държави – Румъния, Турция, Македония, Гърция, където доста след нас тръгна пазарът. То става в някаква степен, но след като голяма част от индустрията в клъстера в България беше буквално убита, защото с таксата достъп бяха отнети 40% от приходите на соларните централи. Няма бизнес или бизнес план, който да издържи, ако изведнъж 40% от приходите изчезват.

Не смятам, че нещо лошо е станало във ВЕИ сектора. Напротив – соларният сектор, заедно с вятърния, бяха двата, които в най-тежките години на кризата – 2009 и 2010 за вятъра и 2011 за соларните проекти осигуриха приток на инвестиции горе-долу по около 1 милиард евро всяка година. Те позволиха много предприемачи да оцелеят, а България да запази темпа си на растеж. В момента вие виждате качествена разлика на макропоказателите тази спрямо миналата година. Една от най-сериозните причини е, че няма чужди инвестиции, които главно влизаха във ВЕИ проекти последните три години. Така че приказките за кражба, обир са, с извинение, пълни глупости. В икономиката на България за тези 3 години беше създадена една много сериозна стойност. След това заради некомпетентността на управлението, специално в частта енергетика, на правителството на ГЕРБ тази стойност беше разрушена. Тя не беше преразпределена, тя просто беше разрушена.

Само мое ли е усещането, че въпреки острата реакция на хората срещу Делян Пеевски, въпреки че управляващите си посипаха главата с пепел, признавайки, че избирането му за председател на ДАНС е било грешка, въпреки оттеглянето му от ДАНС и от политическия живот г-н Пеевски продължава да завладява все по-голяма и все по-голяма територия, например в медиите?

В момента върви процес на някакъв вид медийна контрареволюция, защото това, което аз виждам е, че се правят много систематични опити за поетапно и постепенно овладяване на медиите, било чрез смяната на журналисти, които водят предавания, чрез дълги отпуски, чрез оказване на регулаторен натиск, или чрез създаване на правен дискомфорт на чужди медии дори.

Какво имате предвид?

Имам предвид събитията в „Дойче веле” и фактът, че целият български екип всъщност е уволнен след заплашително писмо от адвокати на г-н Пеевски, на г-н Цветан Василев. Това, мисля, е много сериозен и опасен процес, на който се надявам да бъде обърнато внимание и отвън, защото без критична маса свободни медии битката за нормално функциониращи институции и демокрация в България става обречена.

Вярно ли е, че bTV вече е в орбитата на КТБ?

Нямам информация.

Гледах едно предаване тази сутрин (на 13 септември – бел. ред.), където ме споменаха два пъти лично, затова ще си позволя да го коментирам. В предаването беше поканена г-жа Мирослава Кортенска. Тя беше представена като културолог и представител на дясното пространство. Г-жа Кортенска каза две неща. Едното е, че аз стоя зад Реформаторския блок, каза го два пъти, без да каже какво означава това, зад кого и с какво стоя. Второто което каза, е че единствената политическа надежда вдясно е нейният персонален любимец Николай Бареков.

Проверих коя е тази госпожа Кортенска. Тя е сътрудник на в. „Уикенд” и на телевизия TV7, от групата медии на г-н Пеевски и г-н Василев, където г-н Бареков беше изпълнителен директор допреди няколко дни.

Голямата опасност всъщност е точно тази имитация на граждански диалог. Няма лошо да излезе журналист от „Уикенд” или от TV7 и да подкрепи бившия си шеф и да атакува конкурентите му. Но bTV е длъжна да обяви човека като автор на ТВ7 и “Уикенд”, а не като независим културолог от дясното. Пък тогава всеки зрител да си направи изводите. Иначе и телевизия като bTV става част от механизмите на фалшификация на обществения дебат.

Разказвам този пример, защото е много показателен. Медийното пространство изобилства от уж независими говорители – журналисти, политици, шефове на ведомства, които всъщност се контролират от един задкулисен център. Според мен даже има развита такава длъжностна характеристика общественик – симулант, сигурно има и стандартни тарифи за това вече.

Последната голяма такава симулация, още в развитие, е партията на г-н Николай Бареков. Вероятно е интересно е той да бъде канен за участия в медиите, но нека да бъде канен като политическия представител на господата Делян Пеевски и Цветан Василев вдясно, какъвто той е, а не като новия морален коректив, какъвто той никога няма да бъде.

Ако не беше толкова пошло и жалко, щеше дори да е смешно.

Източник: http://offnews.bg/index.php/243039/ivo-prokopiev-oshte-malko-shte-izleze-che-az-sam-naznachil-delyan-peevski

Иво Прокопиев пред Der Standart: България е фасадна демокрация

14 септември, 2013

    1. В момента България преминава през втора вълна на нестихващи протести срещу правителството и членовете на парламента като цяло. В блога Ви поставяте тези протести в контекста на романа на Джордж Оруел „1984“. Гледате на тях като на борба срещу „пост-тоталитарния политически модел“ в България, който е на власт през последните години, маскиран като „фасадна демокрация“. Не е ли леко преувеличено? Това правителство дойде на власт след избори, определени като демократични от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, и резултатите от тези избори позволиха на лидера на БСП Сергей Станишев, лидер на Партията на европейските социалисти, да състави коалиционнен кабинет с Министър-председател по негов избор – Пламен Орешарски.

      Преди всичко искам да кажа, че България е държава с огромен потенциал и много талантливи хора. За съжаление този потенциал е пропиляван от неспособността на политическите елити да проведат политики, които да осигурят развитие и по добро качество на живот за българите.

      Все по-често в София може да чуете, че “Мафия има в много държави по света, но само на едно място Мафията си има държава и това е България”. За съжаление през последните три правителствени мандата, България направи сериозно отстъпление по отношение на върховенството на закона, качеството на бизнес средата и свободата на медиите. Това може да бъде видяно в докладите на Репортери без граница, на Фрийдъм Хаус, на Държавния департамент на САЩ за свобода на медиите. В класацията “Doing business” на Световната банка, България се е сринала от 59 на 87-мо място за пет години. Чуждите инвестиции през 2013 се очаква да бъдат около 10 пъти по-малко отколкото през 2008 и причината за това не е само в кризата. Всички обективни външни индикатори говорят, че България върви назад, а не напред.

      Когато казвам „фасадна демокрация“ имам предвид, че през последните три мандата политиката все почече се превръща в една гигантска симулация на демократичен процес – политическите партии, изборите, дебата в медиите, решенията на регулаторите и съда. Привидно демокрацията функционира, но всъщност всички независими институции се контролират от един център и резултатът от изборите винаги е един и същ – винаги побеждават интересите на един постоянен олигархичен елит, който преразпределя обществените ресурси в своя лична полза.

      Това става все по-видимо и много от способните млади българи предпочитат да напуснат страната, поради липсата на перспектива. Дори в по-голява степен това се отнася за инвеститорите. В момента има процес на почти паническо напускане, главно от чуждестранни инвеститори. Ще дам два примера: EVN започна дело срещу България заради увредени интереси като инвеститор, в резултат на непредвидимата регулаторна среда. След две години непрекъснат тормоз от страна на финансовия регулатор, застрахователя VIG беше принуден да продаде най-големия пенсионен фонд Доверие на странен купувач. Напуснаха компании като E.ON, ENEL, Deutche Telekom и много други.

      Колкото по дълго продължи периодът на имитация на демокрация, толкова по трудно ще се възстанови доверието на хората и инвеститорите.

      Колкото до Партията на европейските социалисти и европейските ценности,  според мен в ПЕС са силно притеснени от факта, че правителството в България зависи от подкрепата на крайна, популистка, национал-социалистическа партия като “Атака”. Идеите на тази партия за национализация и прогонване на чуждестранните инвеститори от България се разминават драматично с ценностите на европейската социалдемокрация.

      2. Как ще приключи тази криза в България?

      Моят прочит на случващото се в България, е че беше достигната грaницата на търпимостта. С избирането на г-н Делян Пеевски за шеф на ДАНС изведнъж всички грозни и уродливи сраствания на бизнес интерес, медии, правосъдие в политиката придобиха конкретно и видимо измерение. Самият г-н Пеевски беше уволнен лично от Сергей Станишев, когато той беше премиер на предишното правителството с участието на социалистите. Причината беше шумен корупционен скандал, за който г-н Пеевски беше разследван.

      Сред тази демонстрация на къса памет и липса на морал, хората разбраха, че без върховество на закона, без справедлив съд и свободни медии, всъщност нямат нищо. Нито граждански права, нито бизнес, нито собственост.

      За мен протестите преди всичко са контролен механизъм. Те показват че българското общество има ценности, имунитет и съпротивителни сили, когато определена граница се премине, да се каже „Стига!“.  Протестът е категорично доказателството, че нормалните демократични механизми за контрол и разделение на властите не функционират.

      3. Уличните протести в София негодуват срещу, както те ги наричат, „олигарсите“ и техните опити да узурпират властта в страната. Вие сте сред водещите бизнес фигури в България с широк спектър от интереси – от медии до слънчеви електрически централи, финансово – брокерски услуги, а до съвсем скоро и индустриални минерали. Как бихте се описал? Какво Ви прави толкова различен от останалите влиятелни бизнесмени в страната?

      Аз смятам, че протестите са срещу целия олигархичен елит който включва основно политици, разбира се и бизнесмени. Но не толкова срещу личностите, колкото срещу посредствеността и мизерията на които този тип корупционно управление обричат страната. Неслучайно на протестите имаше много собственици на бизнес, висши мениджъри, интелектуалци.

      По отношение на мен лично – започнах кариерата си като журналист, преди 20 години с приятели основахме вестник “Капитал”, който сега е в основата на Икономедиа. В един немалък период бяхме 50/50 партньори с немската група Ханделслат. Знаете, че няма бивш журналист. За мен медиите винаги са били повече кауза, отколкото бизнес. Когато дойде кризата, решихме да затворим няколко издания, вместо да търгуваме съдържанието им, както правят много от медийните фирми, за да оцеляват. Смятам, че това е по-честния подход спрямо читателите.

      Винаги съм се стремял да спазвам принципа на равно отстояние от политическите партии. Като журналист, издател и след това бизнес лидер съм участвал в много от важните реформи в България – въвеждането на валутния борд, пенсионната реформа, създаване на саморегулация в медиите, обединение на представителството на бизнеса и много други проекти с голяма обществена значимост.

      Аз вярвам, че най-добрият начин един предприемач да забогатява, е когато средата за бизнес се подобряване прекъснато, рискът намалява продажбите растат и в резултат, активите поскъпват. По този начин не две-три групи  забогатяват за сметка на ресурсите на цялото обществото използвайки достъпа си до властта, а общото благосъстояние на обществото нараства.

      Убеден съм, че огромното мнозинство български предприемачи споделят тази философия. Тези които участват в схемите на политическа корупция са единици или просто нямат друг избор за да оцелеят.

      Тази философия обаче е много изискваща по отношение на професинализма на политиците и политиките, които те провеждат. Също така съм убеден, че мнозинството от българските политици дълбоко не разбират кое създава стойност в икономиката.

      Мога да ви дам следния пример, който е показателен за това какво се случва в България. 73 процента от богатството на българите е в недвижими имоти. Към днешна дата домакинствата притежават имоти на стойност 71 млрд. Евро. А от началото на кризата от 2008-ма до края на 2012-та цените на недвижимите имоти са спаднали с 38 процента и не са се възстановили. За разлика от практически всички други държави в Западна и повечето от Източна Европа, където имотите отново поскъпват. С цялата условност на този пример, загубата в стойност за българските граждани от липса на добро управление е 43.5 милиарда евро.

      43.5 милиарда евро е повече от БВП на България за една година. Между благосъстоянието на хората и икономическата политика и качеството на институционалната среда има пряка връзка.

      4. Ще изключите ли възможността за политическа кариера някой ден?

      На този етап имам други, по-важни предизвикателства. Има много начини човек да се включи в промяната на страната си. Участието в политиката е само един от тях.

      5. За известно време се преместихте със семейството си от България в Сингапур. Какъв точно натиск имаше върху вас в страната? Как управлявахте бизнеса си от Източна Азия?

      Когато през 2010 година „Капитал“ публикува първото журналистическо разследване на срадстването на власт, медии и икономически интереси, финансирани с обществени ресурси концентрирани в „Корпоративна търговска банка“ срещу мен последва истинска истерия от медиите които контролират собстевника на банката г-н Цветан Василев и неговия партньор г-н Делян Пеевски. За три години те публикуваха над 1000 негативни публикации срещу мен, моят бизнес, моите партньори. Всички те, до последната дума напълно измислени и невярни, за което водя множество дела в съда. Срещу мен беше тествана машината за клевети и създаване на паралелна реалност.

      Освен това имаше натиск и тормоз по много линии – регулаторен, политически, включително и физически заплахи. Този натиск беше един от факторите да вземем решение да преместим семейството в Сингапур за няколко години, за да предпазим децата от тази истерия.

      Конкретната причина беше, че съм учил в Сингапур, в бизнесучилището INSEAD. Имам много приятели и бизнес партньори в Азия. В наши дни бизнесът е глобален и управлението от разстояние не е проблем.

      6. Медийните Ви издания определят наскоро образувания „Реформаторски блок“ за новата политическа алтернатива в България. Тези партии – бивши консерватори, либерали и една зелена партия, които в момента не са представени в Парламента, заедно получиха 6,9% на последните избори през май тази година. Какво Ви кара да мислите, че българите ще намерят тези „реформатори“ за по-привлекателни този път?

      Ако мога да отговоря с цитат на един от интересните съвременни мислители Бъкминстър Фулър „Никога не променяш нещата като се бориш със съществуващата реалност. За да промениш нещо, създай нов модел, който прави стария вече негоден.“

      Олигархията живее и се възпроизвежда от липсата на политическа алтернатива,  която да покаже абсурдността на съществуващия модел.

      Пропагандната й машина постоянно насажда тезата, че няма избор, всички са еднакво лоши. Подтекста на тази кампания е „В такъв случай ни оставете нас да ви управляваме на спокойствие“.

      Много е важно енергията от улиците и площадите да намери своето политическо представителство в следващия парламент. И обратно, много е важно в България отново да има политици, които не са зависими от задкулисието, а искат да защитават легитимните искания на избирателите, да ги разберат и да ги реализират в политики. Тази връзка в момента е скъсана.

      Политиката на „Капитал“ и „Дневник“ е да представят всички гледни точки, включително и на Реформаторския блок. Всяка нова енергия и нов морал, не само от Реформаторския блок, са добре дошли в българската политика в момента. Избирателите не искат повече да бъдат безучастни свидетели на своя собствен живот.

      7. Как ще опишете личните си отношения с Президента Росен Плевнелиев? Бивш бизнес партньор, приятел или политик, чиито позиции подрепяте?

      Преди всичко, Росен Плевнелиев е избран за президент на България не защото е мой приятел, а защото за него в пряк вот гласуваха мнозинството от българските избиратели. И в момента, независимо от грозните медийни атаки срещу него, той е политикът в България с най-високо доверие и рейтинг.

      Причината за тези атаки е, че той ясно и без страх се противопоставя на олигархията и политическата корупция.

      Иначе, конкретно на вашия въпрос. Бяхме близки семейни приятели, преди той да влезе в политиката. Не сме имали общ бизнес. Високият пост на който е сега, налага много ограничения, с които и аз, и той се съобразяваме.

      8. Вашите опоненти, в частност медиите на Пеевски и на банкера Цветан Василев, твърдят, че се опитвате да редите кабинет заедно с Президента Плевнелиев – служебното правителство от март месец, и може би министри от следващия кабинет? Това звучи доста екстравагантно за чуждестранните наблюдатели – почти като идеята за „пост – тоталитарен политически модел“ в България…

      Това просто не е вярно. Нямам никакво отношение към съставянето на служебното правителство. Не вънамерявам да имам каквато и да е роля в следващо служебно правителство, ако такова има. Ако някой твърди друго, нека да го докаже.

      9. Каква е разликата между журналистите от Вашия вестник „Капитал“, които понякога отразяват широко дейността на основната Ви бизнес група – „Алфа Финанс Холдинг“, и журналистите от „Нова Българска Медийна Група“, които подкрепят бизнес интересите и компаниите на техните собственици? Колко точно медийна свобода може да има в България при тези обстоятелства?

      Преди всичко съм учуден, че задавате такъв въпрос. “Капитал” е на пазара в България от 20 години, “Дневник” от 13. Ценностно и професионално  изданията не са направили и крачка в страни за всичките тези години. Те се доказват пред читателите буквално всеки ден. В медиите си добър, колкото е добър последният ти материал.

      Има една много съществена разлика между двете групи, които споменавате. И тя е, че в „Икономедиа“ се спазват професионалните и етични стандарти на професията и журналистите там проверяват фактите и пишат истината.

      Всеки път когато има материал свързан с фирми в състава на Алфа финанс или за мен лично, това се отбелязва изрично.

      От друга страна, аз дори не бих определил „Нова българска медийна група“ (НБМГ) като медиа. Това е една скъпа машина за рушене на репутациите на политически и бизнес конкуренти, която Олигархията използва в своя полза.

      На всичкото отгоре тази машина се финансира с парите на данъкоплатците. Повечето големи държавни предприятия организирано държат парите си в Корпоративна търговска банка (КТБ), която е собственост на г-н Цветан Василев. Банката пък финансира медиите на г-н Пеевски, те подкрепят безропотно правителството, което в момента управлява, то от своя страна, за благодарност, продължава да държи парите си в КТБ и т.н. моделът се възпроизвежда независимо кой е на власт. Избирателите винаги получават един и същи продукт, един и същ доминиращ олигархичен интерес.

      Този модел е описан в последния доклад на Фриидъм хаус за медийната среда в България.

      В едно от изследванията на сектора на Българския хелзингски комитет, журналисти разказват как работи  системата в НБМГ. Ролята на журналистите там всъщност само запълват пространството между поръчковите статии. Компроматните материали срещу този, който трябва да бъде атакуван се пишат извън редакцията и идват готови за публикуване в края на деня.

      Ако трябва да изброявам още разлики. При проверка за сътрудничество към бившите тайни служби, в Икономедиа нямаше нито един бивш агент, докато в НПМГ бяха десетки. Справките кой има достъп до парите от комуникационните програми на Европейския съюз, които са важен инструмент за създаване на икономическа зависимост на медиите от страна на политичите и правителството, отново показаха че в Икономедиа не е инвестирано и едно евро. В същото време в НБМГ и свързаните с нея медии, са изхарчени десетки милиони от европейските фондове.

      Това е друга много съществена разлика. “Икономедиа” е пазарен субект и оцелява на пазара, чрез своя интегритет и изцяло пазарни приходи.

      9. През ноември миналата година „Алфа Банк“ се опита да получи контрол върху „Икономедиа“, заради неизплатен кредит. Как се случи това?

      Това беше част от многобройните атаки и опити за превземане на „Икономедиа“, защото в края на миналата година вече бяха останали само няколко независими медии.

      „Алфа банк“ се опита незаконно да обяви целият кредит за предсрочно изискуем, без да има основание за това. Целта беше през усвояване на обезпеченията по кредита, да се установи контрол върху дейността фирмата преди изборите и след това да се продаде. Неофициално ни беше казано, че имат купувач, който даже бил депозирал парите при тях.

      Съдът спря тези незаконни действия, но натискът продължи, като банката започна действия по прехвърлянето на вземането си от „Икономедиа“ на същия мистериозен купувач, който ние много добре знаехме кой е всъщност.

      Тогава с моят партньор Теодор Захов взехме решение да капитализираме „Икономедиа“ и тя погаси предсрочно целият размер на заема към „Алфа банк“. В момента „Икономедиа“ няма никакви задължения към трети страни.

      10. Един възможен прочит на настоящата, изключително поляризирана ситуация в българската политика и общество може да бъде битката между два борещи се за влияние бизнес лагера в страната – Иво Прокопиев от едната страна и Цветан Василев и близките до него от другата. Какво мислите за това?

      Твърде елементарно обяснение според мен, при това принципно невярно. Преди няколко дни концерт в София имаше Роджър Уотърс от Пинк Флойд. На една от песните от „Стената“, за отношенията между хората и правителството той изписа на екраните „Оставка“ на чист български.

      Обяснението на пропагандата на Олигархията, беше, че Роджър Уотърс е взел много пари от противниците на правитеството за да го направи.

      Вижте какъв абсурд. Ако си склонен да обясниш всичко с лагери и че всичко се купува с пари, то тогава ти самият си готов да направиш всичко за пари.

      В момента в България има съвсем ясна разделителна линия. Олигархията иска запазване на властта и тоталния контрол на всяка цена, дори и ако това струва пълна политическа изолация и рецесия в икономиката. Това е един високо организиран политически и бизнес елит, който в момента контролира повечето обществени ресурси и почти всички институции.

      От другата страна са огромното мнозинство от избиратели, представители на предприемаческия елит и средната класа. Те изобщо не са организирани, нямат политически представител, но са обединени от ценности и от общата представа за бъдещето на България. Те смятат, че трябва да се сложи край на кражбите и политическата корупция, че е нужна радикална промяна, нов обществен договор между избирателите и политическите партии, който да осигури много по-голяма прозрачност и отчетност на политиците за действията им.

      Аз лично също споделям тези ценности и смятам, че това е надеждата за бъдещето на България.

      11. Как коментирате обвиненията на председателя на КФН Стоян Мавродиев по отношение на продажбата на миноритарния дял в EVN България и връзката, която регулаторът прави с „Икономедиа”?

      Тези нападки са отличен пример за фасадната демокрация, която в началото описах. Институцията не работи в интерес на българския финансов пазар и участниците в него, а обслужва под повърхността частни интереси. За съжаление българският финансов регулатор e много далеч от стандартите на австрийския си аналог – FMA.

      Продажбата на миноритарните дялове на електроразпределителното дружество EVN България беше реализирана на борсата на закрит аукцион. Няма по-справедлив и прозрачен начин за приватизацията на едно предприятие от продажбата в рамките на един (подчертавам) закрит аукцион на капиталовия пазар. Постигнатата цена надхвърляше с около 20% минималната, която правителството само определи. Основно поради тази причина продажбата, която беше извършена в много трудната икономическа ситуация на 2011 г., беше и международно отчетена като огромен успех.

      По отношение на „Икономедиа” мога да потвърдя, че наистина съществуват обтегнати отношения с г-н Мавродиев. Причината за тях обаче е различна от тази, която той описва.

      Председателят на Комисията за финансов надзор злоупотребява с цялата власт на институцията и я използва като инструмент за натиск върху медиите от „Икономедиа” и нейните издатели, един от които съм аз. Беше направен опит за потулване на факта, че преди години точно той е участвал като адвокат в създаването на офшорни фирми, свързани с пране на пари.

      Медиите на „Икономедиа” просто свършиха своята работа да информират обществото и да обърнат внимание на абсурдния факт, че един важен финансов регулатор на една страна-членка на ЕС се ръководи от човек, който е призован като свидетел в разследване за пране на пари в няколко държави. Елементарен журналистически дълг е да се разкажат тези факти и да се поставят въпроси по тях.

      Това е причината за напрежението с г-н Мавродиев. Със съжаление установих, че нападателните и клеветнически практики на регулатора са се разпространили и междувременно засягат не само „Алфа финанс холдинг”, но и други големи участниците на пазара, които са партньори на групата.

      Иво Прокопиев пред Mediapool: Твърденията за „източване“ на фонд „Доверие са активно мероприятие Целта на целия шумов кавър е да прикрие подготвяните огромни злоупотреби с парите на осигурените и данъкоплатците в България

      7 август, 2013

      Г-н Прокопиев, в разгара на скандала около сделката за придобиване на фонд „Доверие“ от фирма с неясна собственост, дори без имейл и телефон, бяха тиражирани „разкрития“, че ваши фирми са получили финансова инжекция от парите за втора пенсия, събирани във фонда. Агенция БГНЕС цитира и становище на КФН, интерпретирано като потвърждение за нередни практики. Как в действителност стоят нещата?

      Според мен става въпрос за поредната кампания, тип „активно мероприятие“. Има частица истина и около нея се изсипват стотици лъжи.

      „Алфа финанс холдинг“ е една от големите финансови групи в страната, особено активна на капиталовия пазар през последните 15 години. На ежедневна база ние търгуваме с акции и облигации, правим репо сделки, организираме нови емисии ценни книжа за клиенти и за фирмите от групата. Работим с пенсионен фонд „Доверие“, както и с всички други големи пенсионни фондове.

      В историята на нашите отношения няма сделка, от която фонд „Доверие“ да е реализирал загуба, съответно осигурените във фонда да са претърпели вреда. Напротив, генерирали сме няколко милиона лева доход, който е разпределен в полза на фонда и осигурените.

      Абсолютна лъжа са сумите, които се тиражират от медиите, контролирани от г-н Делян Пеевски и от г-н Цветан Василев. Никога не сме имали експозиция от 100 млн. лева към „Доверие“. Съвсем конкретно, към края на юни, експозицията на всички фондове под марката „Доверие“ в акции и облигации на фирми от групата „Алфа финанс“ е в размер на 6.3 млн лева. Това са качествени акции и облигации, с добра доходност и нисък риск. Това е несъществен размер, спрямо балансовото число на „Алфа финанс“, както и спрямо активите на „Доверие“.

      Как коментирате позицията на Комисията за финансов надзор (КФН)?

      Позицията на КФН е недостойна.

      Забелязвам пряка причинно- следствена връзка между атаките от страна на комисията срещу дейността на „Алфа финанс“ и публикации на „Капитал“ и „Дневник“ по темата Брендо и призоваването на председателя на КФН г-н Стоян Мавродиев за свидетел по това дело. Всеки път, когато има публикация по темата, следва вълна проверки и няколко десетки административни мерки срещу фирми от групата и техни партньори от финансовия пазар. Това според мен е недопустимо и незаконно.

      Ролята на КФН по закон е да създава стабилност на финансовите пазари, а не с действията си да ги дестабилизира. Аз не знам за друг финансов регулатор в света, който съзнателно изтича информация към жълтата преса, за да предизвика атака срещу бизнеса на най-големите институционални инвеститори и емитенти. Част от информацията, която се разпространява за проверки и актове, я има единствено в КФН и не би могла да изтече от друго място. Сезирали сме прокуратурата за това изтичане, защото според нас то представлява и пазарна манипулация. Информацията, която най-вероятно те са разпространили, е невярна и те са знаели, че е невярна. Това също е престъпление по българското законодателство.

      Какво се цели с тази атака и кой стои зад нея? Смятате ли, че тя е част от войната, обявена на „Икономедиа“ от медийната група на Делян Пеевски и Цветан Василев?

      Атаката според мен има повече от една цел. Има елемент на репресия срещу мен и бизнеса ми, заради независимата редакционна политика на „Капитал“ и „Дневник“. За това, че са си позволили да публикуват факти за г-н Мавродиев от публично съдебно дело. Този тип атаки продължават вече 12 години, но са особено активни от началото на правителството на ГЕРБ, когато станаха инструмент за разправа с инакомислещи.

      Има непрекъснат тормоз и атаки срещу фирми от „Алфа финанс“ и мен лично, всеки път когато някой политик или регулатор се почувства засегнат от разкритие или критичен материал в „Капитал“ или „Дневник“. Господата Пеевски и Василев и медиите им просто превърнаха тези атаки в истерия. Те искат да няма „Капитал“ и „Дневник“. Престанах да ги броя, но със сигурност са произвели над 1000 негативни публикации срещу мен през последните четири години.

      Това е много типичен начин, по който в момента медиите, контролирани от господата Пеевси и Василев, са се превърнали в машини за оплюване и оклеветяване, създавайки шумов кавър на подготвяните огромни злоупотреби с парите на осигурените и данъкоплатците в България.

      Според мен цялата категория „Медиа“ в България е разбита почти изцяло. Техните „медии“ са се превърнали в разрушители на имена, бизнеси и репутации. Например, при последната кампания срещу мен, нито един „журналист“ от тези медии не се обади да потърси моето мнение, потвърждение или коментар на информацията от засегнатата страна и т.н. „Правото ни на отговор“ излезе само на едно място. Професията е абсолютно изтърбушена етично и морално.

      Сделката за пенсионен фонд „Доверие“ е един от тези случаи, в които т.нар „медии“ са използвани за такъв инструмент на източване на обществени ресурси. Две от многото други, са сделките за газопровода „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. За да се осъществят тези планове, обаче, е нужно всеки един независим глас, който може да защити обществения интерес, да бъде смачкан и оплют.

      Друга важна цел е атака по самия фонд „Доверие“ и сегашния мениджмънт, който подаде оставка и се противопостави публично на непрозрачната сделка по прехвърляне собствеността на пенсионната компания. Когато пространството се насити с лъжи и клевети, колко източен е фондът, се прави внушение, че КФН едва ли не ще подобри ситуацията, като одобри сделката с енигматичния United Capital. Това би могло да се направи към края на месец август, докато няма парламент, тихомълком, уж за да се защитят интересите на осигурените лица във фонда.

      Всъщност „Доверие“ е един от най-добре управляваните фондове, с устойчива доходност, много добър риск мениджмънт и пълна прозрачност на сделките.

      Ако КФН наистина се грижеше за стабилността на пазара и интересите на осигурените в Доверие, отдавна трябваше да излезе с решение, че спира сделката за „Доверие“. Вече почти един месец след публичното й обявяване на борсата във Виена, потенциалния купувач не е подал заявление и не е представил никакви документи в комисията. В същото време съмненията около намеренията на новия собственик дестабилизират не само „Доверие“, а цялата осигурителна система.

      Интервю пред Дарик радио, 17.07.2013

      18 юли, 2013

      Водеща: Иво Прокопиев, предприемач и бизнесмен, създател на медийната група „Икономедиа” е гост в студиото ни. Здравейте господин Прокопиев.

      Иво Прокопиев: Здравейте.

      Водеща: След вчерашния черен ден с трагедията в мина „Ораново”, с една зверска катастрофа, в която загинаха млади българи, надявам се днешния 34-ти ден от протестите да е малко по-добър, макар че, беше съобщено че гладуващия 23 дни Едвин Сугарев е бил приет в болница, състоянието му да е стабилно. Какво се случва в държавата, господин Прокопиев? Има ли шансове да се успокои лятото на родното недоволство, или поне…

      успокои лятото на родното недоволство?

      Иво Прокопиев: Според мен гражданите си я поискаха обратно. И докато няма видими доказателства, че поне има процес към връщането на институциите във форма, в която те да работят за техния интерес пряко, отговорно и отчетно, няма как да има успокояване.

      Водеща: Ясно ли е обаче от кого си искат гражданите? От политиците, от олигархията, от кой? Къде е държавата?

      Иво Прокопиев: Не мисля, че между двете има кой знае каква разлика, защото всеки политически елит, който идва на власт, по напълно естествен начин се стреми да създаде олигархично управление с ресурсите на гражданите, на данъкоплатците да възпроизвежда властта си и да стои постоянно на власт. Това е единият начин да обясним това, което се случи с избора на господин Пеевски за шеф на ДАНС. Защото хората видяха, че за каквото и да гласуват, за когото и да гласуват, винаги получават едно и също. И това е адски обезсърчаващо не толкова заради личността на господин Пеевски, колкото заради констатацията и прозрението, че ако в една държава няма върховенство на закона, няма правила, няма отчетност, няма избор и няма свобода на медиите, които да контролират всички други липси, тогава гражданите нямат нищо. Те нямат нито граждански права, нито лични свободи, нито собственост.

      Водеща: Какво обаче значи олигарх в България?

      Иво Прокопиев: Според мен олигарх навсякъде по света значи едно и също. Олигархията е едно малцинство, което използва ресурсите на икономиката и на обществото, за да възпроизвежда властта си и евентуално да е в състояние да прави династии – да прехвърля от поколение на поколение тази власт.

      Водеща: Сигурно няма да съм първата, която ще ви попита, вие приемате ли определението, което някои веднага лепват пред вашето име – олигархът Иво Прокопиев?

      Иво Прокопиев: Не го приемам, защото очевидно противоречи на дефиницията олигарх. Ключовото за олигархията е участието, възползването от властта. Точно това в моя случай не е валидно.

      Водеща: Защо никой не назовава поименно олигарсите в България? Ясно е, че не можем да сложим толкова рязка граница между бизнеса и политиката. За политически рай е трудно да се мечтае. Олигарси е имало и ще има. Това задкулисие е трудно да го унищожим напълно. Политиката не е само на сцената. Но все пак тук защо не се назовават?

      Иво Прокопиев: Така е. Дори заченки на олигархия, някакви части от феномена на олигархията има и в най-успяващите и прозрачни, с най-здрави институции държави, каквито са Нова Зеландия, скандинавските държави, Сингапур. Вероятно и там има такъв части от този проблем, но това не пречи на държавите. Обратното – олигархичните отношения са абсолютно подтиснати и тези, които управляват, управляват по начин, по който да създават стойност, хората да имат възможност да успяват и да забогатяват, създава се обществено благосъстояние и в крайна сметка хората са щастливи.

      Водеща: Вие сте известен човек, имате познанства, вероятно няма да скриете, че е имало моменти, в които сте влиял на политиката с мнения, коментари?

      Иво Прокопиев: Да.

      Водеща: Къде е тази тънка граница между това да повлияеш да се вземе едно законодателно или управленско, правителствено решение?

      Иво Прокопиев: Мога да ви дам два примера, в които аз съм участвал. Мисля, че съм повлиял и че е било за добро. Първият пример е въвеждането на 10% корпоративен данък и въвеждането на 10% подоходен плосък данък. Тогава КРИБ и групата около Управителния съвет на КРИБ, особено след като КРИБ беше създаден със сливането на асоциацията на чуждите инвеститори (Българската международна бизнес асоциация – БИБА) и Съюза на работодателите в България, изигра много решаваща роля при консултациите, лобирането и приемането на законодателство, което постави България в една блестяща светлина на инвестиционната карта. В следващите три години България беше втората държава в света по привличане на преки чуждестранни инвестиции на единица Брутен вътрешен продукт, след Хонконг.  Хонконг по принцип би трябвало да се изключи, защото е входната точка за Китай. Това бяха златните години на българската икономика – 2006-а, 2007-а и 2008 година. Ето това е нещо, за което някой е лобирал, то е било правилно и е донесло ползи за всички участници в икономическия и обществения живот. Друг проект, в който пряко съм участвал, е създаването на етичните органи на Съюза на издателите и на Съюза на електронните медии. Заедно с Огнян Златев и с госпожа Гочева сме учредители на фондацията за саморегулация на медиите. Това не проработи толкова успешно, защото голяма част от медиите, след като бяха придобити или изкупени, или по някакъв начин подчинени на политически и на корпоративни интереси, спряха да зачитат тези професионални ценности, професионалната етика, по която работят. Но това е друго нещо, което аз лично съм създал, заедно с експертите от Би Би Си участвахме в създаването.

      Няма лошо хората с опит и със знания да участват в създаването на правила и институции. Въпросът е това да е легитимно и институционално. В първият случай аз съм участвал като председател на КРИБ, във втория съм участвал като зам.-председател на Съюза на издателите.

      Водеща: Какво се крие зад битката между вас и групата около Цветан Василев?

      Иво Прокопиев: Няма такава битка. Аз лично не водя битка с никой. Това е съвсем елементарен и дълбоко погрешен опит да се представят спонтанните протести, които не са контролирани и не са организирани от никой, да бъдат представени като битка между два кръга, две групи. Това в общи линии са пълни глупости.

      Водеща: А как гледате на това, което си коментират хората, в тази ситуация в страната? Някои казват „едни олигарси, обичани от една власт, воюват с други и от това зависи може би кой ще управлява държавата“.

      Иво Прокопиев: Това не е вярно. И това, което е за добро, е, че протестът няма лица, няма лидери, защото това е една голяма негативна коалиция срещу самата олигархия. Това е същността на протеста. Той няма как да бъде воден, насърчаван, напътстван и всички глупости, които се говорят. Защото това е инстинктът на гражданите за самосъхранение. Това е моят прочит на тези протести.

      Водеща: Не виждате опит за дирижиране?

      Иво Прокопиев: Вероятно има, но той е по-скоро от средите на управляващите. По никакъв начин от средите на хората, които като мен мислят по един и същ начин с протестиращите.

      Водеща: Докато сме още на темата за олигархията, не са ли еднакво грешни и политиците, и бизнесът за тази своеобразна незаконна любов между пари и власт? Сега всички крещят срещу политиците, а аз не виждам някой да отиде да протестира пред офиса на някой олигарх.

      Иво Прокопиев: Мисля, че не са еднакво грешни. Голяма част от протестиращите са собственици на бизнес. Това е средна класа, горна средна класа, предприемачески елит. Те имат много легитимни основания да протестират. Това са хората, които имат активи, семейства, деца, които имат фирми. Те имат право да изискват качество на държавното управление от управляващите и от политиците. Те не получават такова качество. Напротив, получават едно безпардонно нагло отношение и постоянно опит да бъде откраднат общественият ресурс. Има бизнесмени, които играят по правилата на политическата корупция, които политиците им налагат. Има и такива. И за някои, по някой път това е въпрос на оцеляване. Аз не мога да кажа, че съм 100% критичен и не разбирам, защо тези хора са поддали на натиск. Да, има такива, които понякога подават на натиск.

      Водеща: Аз говоря за такъв бизнес, който и диктува правила, налага, може би участва в създаването на политически субекти и през годините на прехода е дирижирал появата на един или друг на родната политическа сцена. Защо никой там не протестира?

      Иво Прокопиев: Най-опасната част от отношения, за които говорите, е тогава, когато политиците сами поискат да са бизнесът, да са собственици, принципали, на бизнеса, собственици на медии и на икономически групировки. Това е на което сме свидетели сега. Това не е просто един бизнес, който се облагодетелства. Това е самият политически елит. Той иска да притежава физически всичко.

      Водеща: Но възможно ли е да сложим някъде ясна граница между пари и власт?

      Иво Прокопиев: Гражданите слагат съвсем ясна граница. Това, което става, за мен не е политически проект или опит за насочване към някакъв политически проект. Това е по-скоро създаване на един незаобиколим, за радост, контролен механизъм за неща, които са възможни и за неща, които са невъзможни и недопустими. Трябва да е ясно, че има неща, които няма как да бъдат правени в една демокрация, в една пазарна икономика, където има институции, върховенство на закона и гражданите си разбират интереса и са в състояние да го защитят. Те са на улицата, защото в момента няма друг начин, освен с телата и с гласовете си да си защитят интереса на собственици, на родители, на работници, интелектуалци и всякакви.

      Водеща: Вие сте предприемач, бизнесмен, работодател. В момента от вашата камбанария какъв е вашият интерес – стабилна среда и работещ кабинет или избори до дупка? Кой риск е по-голям пред инвеститорите – това да продължи или да има някакъв краен хоризонт?

      Иво Прокопиев: Всеки, който разбира как работи световната икономика, как се развиват държавите и как се конкурират помежду си, какви са източниците на икономически растеж, откъде идва стойността, знае, че не може да има богата и успяла държава без върховенство на закона и работещи институции. Тоест това е отправната точка. И тя е много по-важна дори отколкото наличието на природни ресурси, географско положение и така нататък. Ако в една държава няма върховенство на закона тя е обречена на вечна бедност. В момента сме изправени пред въпроса на въпросите, това е може би най-фундаменталното нещо. Въпросът и отговорът на въпроса, който задавате: има ли сили това политическо мнозинства да установи такова върховенство на закона? Има ли сили, обществената, публична легитимност да го направи? Отговорът, според мен, е много очевиден: не. Защото с ходовете, които те направиха, не само един, но най-емблематичният с назначаването на господин Пеевски, те показаха, че отзад има едно грозно нещо, което им пречи да са прозрачни, да работят в интерес на гражданите.

      Водеща: Да, но икономисти коментираха теза на Емил Хърсев, четох тези дни, че протестите пречат на икономиката в този им вид, в тази ситуация.

      Иво Прокопиев: Всеки протест пречи на икономиката, но въпросът е в какъв план разглеждаме протестите. Ако вярваме, че България има сили да възстанови демократичните механизми, да накара партиите отново да работят за интересите на гражданите, да са отчетни, да има работещи институции и закони, тогава протестите дългосрочно са много полезни. Защото те са първата стъпка в последователността от много стъпки към тази цел.

      Водеща: Пет премиера за една година няма ли да са много, защото сега ако падне това правителство, трябва да има служебен премиер и после нови избори? И може би до пет ще ги докараме.

      Иво Прокопиев: Не мисля, че броят на премиерите е решаващ в този случай. По-скоро решаващ е общественият разговор накъде сме тръгнали и какви са средствата за постигането на тази цел. Това е много базов въпрос: ние споделяме ли законите и ценностите на ЕС и НАТО или не? До това се свежда. Искаме ли да бъдем европейска държава или искаме да бъдем бананова република, ориенталска държава?

      Водеща: А вие виждате ли условия за разговор? Имам чувството, че властта не чува или чува доколкото дограмата на МС пропуска. Протестиращите не искат да чуят никой друг. Тезата за тях е една – оставка, тук и сега и веднага, ясно заявена, въпреки звуците от свирките. Други организации отстрани припяват нещо друго, разговор не се задава.

      Иво Прокопиев: За съжаление, трябва да кажа, че властта в общия смисъл, правителството, регулаторите, парламентарното мнозинство продължават да дават храна с действията и бездействията си всеки ден на протестиращите, че е необходима радикална промяна. Искам да ви дам два примера: единият е „Южен поток“- начинът, по който беше уголемен двойно и тройно разходът за проекта; начинът, по който практически България ще бъде лишена от всякакви транзитни такси за неограничен период от време. Отговорът на въпроса нужен ли ни е този проект изобщо, лед като глобалната конюнктура на природен газ е тотално променена. Няма ли други, по-важни за българските потребители на природен газ проекти? Тези въпроси не бяха зададени. Напротив премина се към едно ускорено подписване, както беше с „Белене“ – документ тук, документ там, за да са окаже като случая с „Белене“ – държавата дължи 2 милиарда, без да има нищо. Това е второто „Белене“ за мен – „Южен поток“, напълно непрозрачно, със страшно раздути разходи. Мога да ви дам пример.

      Другият голям казус, който е изключително притеснителен, е казусът с покупката на Пенсионен фонд „Доверие“. Това е дори по-страшен казус, защото там става въпрос за очевиден опит някой да бръкне в джобовете на 1,3 млн. българи, които се осигуряват в този фонд. Кой е този някой?

      Водеща: Офшорна компания….

      Иво Прокопиев: Точно това е проблемът.

      Водеща: …свързвана с Цветан Василев…Но същата тази власт мисли със закон да забрани на офшорните фирми да работят с обществени пари, търгове с бюджетни средства….

      Иво Прокопиев: Да видим дали са искрени, защото разрешението на тази сделка не зависи от парламента, зависи от Комисията за финансов надзор. И обичайната практика е когато подобна сделка се обявява, да бъдат проведени предварителни консултации – дали купувачът е приемлив за регулаторите или не. Ако регулаторите са казали, че не е бил приемлив, той нямаше да бъде обявен.

      Водеща: Като бизнесмен ще бъдете ли по-спокоен от условията си за работа и развитие на дейността си, ако след вот, след два месеца ГЕРБ се върне на власт?

      Иво Прокопиев: Не, по никакъв начин не смятам, че една или друга партия в момента, от тези, които в момента са били във властта в последните 6-7 години, е по-добра от останалите или в момента има моралното право да каже „Аз съм много по-добър и ще управлявам по-добре“. Това важи и за ГЕРБ, защото ГЕРБ имаха практически неограничен кредит на доверие и почти цялата власт, възможност да проведат изключително радикални и смели реформи.

      Водеща: И нужни, чакани години.

      Иво Прокопиев: Нужни, чакани години, да. Имаха целия кредит на доверие, но не го направиха поради политически страх, поради липса на капацитет, поради неразбиране как работи една модерна икономика. Те не са дали доказателства, че са различни.

      Водеща: Добре, стоят извън парламента и чакат протестът да ги върне на власт, поне засега. Мислите ли, че енергията на протеста може да мине и в тази посока?

      Иво Прокопиев: Аз не мисля, че протестът ражда подкрепа или неподкрепа към някои от старите партии. Ако протестът ражда нещо, то е нов полотически регламент. Някой от участниците в протеста беше казал: „Тук са и новото ляво, новото дясно и новият център“. Тоест изобщо не е противопоставянето между, ГЕРБ и БСП. По-скоро противопоставянето е напред-назад, рационално-нерационално, корупционно-некорупционно…. Това е противопоставянето. То не минава по границата тази партия-онази партия. Всички партии са в един кюп и те заслужено са там.

      Водеща: Отвъд искането за нов морал, за ценности, за ясен регламент, контрол и отчетност на политиците, виждате ли алтернативата в този протест? Протестът не задава това ново, което се търси.

      Иво Прокопиев: Да, но не трябва и да го очакваме дори от него според мен. Протестът е изблик на инстинкта за самосъхранение на хората. Той няма нито политически цели, вероятно няма и политически амбиции на тези, които са на площада.

      Водеща: Казвате за самосъхранение на хората, но ние, българите имаме и силен инстинкт за саморазрушение. Някак не се ли въртим в кръг 23 години?

      Иво Прокопиев: Саморазрушението е апатията, което този протест преодоля. Саморазрушението беше, че много успели, умни и хора с възможности се бяха самоизолирали от политиката и този протест ги върна активно в обществения живот на държавата, което само по себе си е много добро и смислено нещо. Много е важно за бъдещето на България.

      Водеща: Добре, но с какъв парламент бихме се събудили след два месеца, след едни избори? Аз след Варна съм голям скептик.

      Иво Прокопиев: Аз не знам. Истината е, че никой не знае. Наличието на този протест и на тази енергия по улиците обаче показва, че какъвто и да е парламентът и правителството след два или три месеца, ако то е подобно, отново ще има протест и отново ще има избори. Затова казвам, че това е по-скоро контролен механизъм, а не е политически проект или заявка за нещо в политиката.

      Водеща: Вие лично имате ли някакви политически планове? Името Ви, кръгът „Капитал“ редовно се спряга като основа за някакви бъдещи политически действия.

      Иво Прокопиев: Не, на този етап не планирам нищо конкретно в политиката. Имам достатъчно предизвикателства в други сфери. Ако реша да правя нещо в политиката, ще го обявя по ясен и прозрачен начин. Няма да има нужда жълтите вестници да го обявяват.

      Водеща: Нов субект виждате ли като необходим, дори като страничен наблюдател?

      Иво Прокопиев: Аз виждам нужда от цялостно преструктуриране на политическото представителство. Защото старото политическо представителство се изроди в олигархия. Трябва да теглим чертата на този период и оттам нататък да се ражда нещо ново. Но това е рационално-интелектуални разсъждение. Аз не знам кои ще бъдат тези нови лидери и партии, как те ще възникнат и така нататък. Това е вече естествен процес, който си иска времето и вероятно ще се развие.

      Водеща: Кога се чухте последно с президента Плевнелиев? Подозирам, че във всяко интервю ви питат по нещо за него, защото в миналото ви свързва някакво приятелство.

      Иво Прокопиев: Наскоро не сме говорили. През последните 3-4 месеца не сме говорили.

      Водеща: Доколко и как смятате за удачно това, което той опитва да прави в тази ситуация? По силите му ли е да накара родните политически лидери да седнат на една маса? Нещо, което дори не се случва.

      Иво Прокопиев: Аз го познавам много добре и много отдавна. Той е един честен и умен човек. Според мен, той прави всичко по силите си, за да успокои ситуацията и да не позволи пълен срив на всичко в държавата. Доколко е във възможностите на институцията президент, не мога да кажа, но със сигурност президентството остана една от малкото институции на стабилност и високо обществено доверие.

      Водеща: Саша Безуханова обяви един проект тези дни -„България може“. Може ли това да се окаже основа на нова политическа сила? Коментираше се кои хора са около нея, дори и вашето име беше намесено.

      Иво Прокопиев: Не. Познавам разбира се Саша Безуханова. С нея заедно работихме по сливането на тези две бизнес организации – СРБ и БИБА, но специално този проект не сме го обсъждали. Тя има някакви свои идеи и виждания. Доколкото четох, по-скоро не е политически проект, а експертен – да бъде като банка кадри, ако правилно съм разбрал идеята.

      Водеща: Да, като интернет платформа за обмяна на мнения. Но от толкова мнения не знам кога българите можем да стигнем до някакво общо съгласие накъде вървим в този разговор, който не се случва?

      Иво Прокопиев: Важно е, че всяка капка енергия в момента е положителна и трябва да се получи един голям водосбор.

      Водеща: Положителна, но се крещи „Оставка“.

      Иво Прокопиев: Положителна за България и за бъдещето на българите. Трябва да се получи един водосбор, който малко по малко да се стече в една река и да отиде в някакъв голям басейн. И за радост модерните технологии вече позволяват пряката демокрация и директното участие на гражданите във вземането на решения, които пряко ги засягат. Да бъдат много по-активни.

      Водеща: Модерните технологии обаче не стигат до онези краища на България, откъдето хората ни звънят и казват „Там, в София вие хвърляте доматите, обаче ние тук нямаме пари да си купим килограм домати“. Политиците ли опитаха, а защо не и други, които имат интерес от това, да разделят българите на протестиращи и непротестиращи?

      Иво Прокопиев: Мисля, че опитът за разделение не е успешен този път, защото поне социологическите данни, които излизат, категорично говорят, че огромното мнозинство от българите подкрепят протеста и неговите цели.

      Водеща: Вие се изказахте критично за част от работата, свършена в рамките на миналия мандат, на кабинета „Борисов“.

      Иво Прокопиев: Не, по-скоро се изказах критично за несвършената работа. Миналият мандат направи не много на брой неща, които в общи линии бяха смислени. По-скоро аз се изказвам критично срещу нищо-правенето, а не срещу грешките, които са правени. Разбира се, имаше и грешки, но не това според мен е емблемата на миналия мандат. Емблемата е пропиляното време и пропиляната надежда. Защото в период на такава тежка икономическа криза икономиката изисква много по-активно и много по-умно антикризисно управление, за да не се получи това, което се получи – над 100 000 фирми бяха буквално изтребени, липсваше координация между двата основни регулатора – Министерството на финансите и БНБ и това доведе до отлив на над 6 млрд. евро от българската икономика. Което, по технически причини, ако искате, доведе до гигантска нова безработица – 350 000-400 000 нови безработни на пазара и до този срив, който виждаме в момента.

      Водеща: Дянков или Цветанов – хората спорят кой е бил според тях по-голямото зло.

      Иво Прокопиев: Не мога да кажа…. Не мога да дам такава…

      Водеща: Единият ни стегна яко коланите до степен, в която…

      Иво Прокопиев: Не е проблемът в стягането на коланите. Проблемът е в липсата на другата част от политиката – антикризисна и антициклична. Бюджетът трябваше да бъде опазен. Защото виждате сега, като няма някой като Дянков, който да пази големите безобразия, започват да стават неща, които изглеждат странно.

      Водеща: Притеснителна ли актуализацията на бюджета за тази година според вас и анонсите, че вероятно може би нов дълг ще се емитира?

      Иво Прокопиев: В мащабите, в които тя беше обявена, не е притеснителна, защото два процента бюджетен дефицит все още е в допустимите норми, ако бъде спазен. Но вътре има много притеснителни позиции, защото примерно се залага много по-нисък приход от акцизи и от ДДС. От къде идва този по-нисък приход? Дали това не означава по-голяма контрабанда, която бюджетът залага в себе си. И такъв ред въпроси, които могат да бъдат зададени.

      Водеща: Ще ви попитам така: какъв финансов ресурс е заложен в сегашната ситуация? Не говоря като пари за протести, някои коментират кой на кого и как плащал. А какво губим и какво печелим при тази власт, при идването на нова власт като залог?

      Иво Прокопиев: Дадох един пример, който според мен е много показателен, с цените на недвижимите имоти. Ако България би имала управление, което да е компетентно, грамотно и се справя с предизвикателствата на кризата и банков сектор, който да подкрепя икономиката, а не да цели основно връщането на парите към банките-майки, в момента в икономиката цените на имотите не биха били с 38 на сто по-ниски отколкото през 2008-а. Биха били възстановени, както това стана в абсолютно всички държави в Западна Европа, дори има държави, където са и по-скъпи, и в повечето държави в Източна Европа. Тоест това в пари за всички собственици на имоти, които са над 90 процента от българите, би означавало 85 млрд. лева повече. Това е един много хубав пример, който илюстрира пряко, че качеството на управление, качеството на институциите и върховенството на закона имат значение за благосъстоянието и богатството на всеки български гражданин. 85 млрд. лева е повече отколкото БВП на България за една година.

      Водеща: Откакто са започнали протестите почти всеки наш гост питам: добре, утре пада кабинетът, вие имате ли лице, което бихте посочили с ръка на сърце като кадърен и достатъчно обществено приемлива фигура за премиер?

      Иво Прокопиев: Нямам и не смятам, че е редно някой като мен да посочва хора за премиер. Мисля, че по-важен е процесът и ако процесът е правилен, той неминуемо ще доведе до възможност някой от способните хора – било отвътре, било отвън – да се нагърби с този тежък кръст.

      Водеща: Тези дни си мислех дали правилно някои хора се опитват да говорят, че има добри и лоши олигарси. Не знам има ли такова нещо като добри и лоши олигарси, но се чудех каква е отговорността на – ще използвам тафтология – национално отговорния бизнес в България за това, което е страната след тези 23 години преход? Тези дни прочетох, че китайците дори са ни били по заплати. Минималната заплата там е по-висока от нашата.

      Иво Прокопиев: Не само Китай. Повечето държави в Югоизточна Азия са с по-високи минимални заплати – Филипините, Тайланд, Индонезия дори. Държави, които бяха смятани за low cost дестинации, в момента вече се на стандарт, който е по-добър.

      Водеща: В смисъл, цената която платиха българите, доколко бизнесът осъзнава…

      Иво Прокопиев: Според мен олигархията и нейните медии успяха в някаква степен, не казвам, че са успели напълно, но в някаква степен да наложат на обществото мнението, че всички бизнесмени са крадци и разбойници, че няма разлика, че всички искат едно и също – да ограбват, и така нататък. А това е ключовото разделение, защото има бизнес, има криминален бизнес; има бизнес, който иска сделки от политиците, има бизнес, който иска правила. Трябва да се сложи ясно разграничение между двете. Отговорността на предприемачите във всяка една икономика е водейки се от желанието си да създават стойност и да печелят, да създават работни места и да разделят тази стойност с цялото общество. Това е механизмът навсякъде и неслучайно в цялата световна икономическа история икономическото развитие започва бурно тогава, когато капитализмът е наложен като обществено устройство, когато конкуренцията и желанието на предприемачите да успяват и да печелят започва да бъде водещо. Това е през 16-17 век. От тогава започва експоненциалното развитие на световната икономика. Това е закон, който е действал няколкостотин години. Ние няма да го променим. Няма друг, на който България да може да се опре, освен на предприемаческия си елит. Но той трябва да бъде този, вторият, за който казах – този, който иска правила, а не корупционни сделки.

      Водеща: На финала, засега един невероятен сценарий, но пък биха ли ви изненадали, ако ГЕРБ, БСП и ДПС седнат на една маса и направят нов кабинет?

      Иво Прокопиев: Не. Всичко е възможно. Пак казвам, не е въпросът вече кой прави кабинета, няма никакво значение. Важното е, че тази енергия е вън и важното е, че този кабинет трябва от първия ден да му е ясно кое може и кое не може. Хубавото е, че има ясна граница вече.

      Водеща: Има ясна граница, с тези думи на Иво Прокопиев завършва интервюто ни.

      17.07.2013 година

      „Дарик радио”

      Иво Прокопиев с интервю пред БНР, 11 юли 2013 г.

      12 юли, 2013

      Програма „Хоризонт“ на Българско Национално Радио, предаване „12+3″

      Водещ: Предприемачът Иво Прокопиев е първият ни събеседник в „12+3”. Няма да ви го представям много. Знаете, той е бивш председател на КРИБ, създател на медийната група „Икономедия”. Здравейте, добър ден.

      Иво Прокопиев: Здравейте. Добър ден на слушателите.

      Водещ: С вас ще говорим за политика, за икономика. Да започнем от напрежението по улиците. Споделяте ли мнението, че напрежението, което наблюдаваме от почти един месец по улиците на София и на по-големите градове в страната е в резултат на борбата, битката между кръга около Корпоративна банка и кръга „Капитал”? Вече открито политиците говорят за това. Станишев, депутатите от ДПС Йордан Цонев мисля…

      Иво Прокопиев: Това, бих казал, че е доста елементарно и невярно обяснение. Опит да бъде обяснен един голям проблем, който всъщност е на съвсем друго място. Големият проблем, според мен, е изцяло ценностен и осъзнаването всъщност на голяма част от средната класа за какво става въпрос в България, в институциите на България, в демократичните традиции и закона на страната, стана възможно толкова много хора спонтанно и абсолютно автентично да излязат и да изразят този свой ценностен протест.

      Водещ: Как се отнасяте обаче към твърденията, че всъщност част от кръга „Капитал” подклажда тези протести? Говори се за огромни суми, които се дават на протестиращи.

      Иво Прокопиев: Това за сумите са откровени лъжи, а иначе че кръга „Капитал” или вестник „Капитал” споделя тези ценности, това е факт за последните двадесет години, защото всеки вестник е възможно най-публичната институция. Той излиза седмично, има вече сайт, в който всеки може да влезе и да провери ценностите. Идеологията на „Капитал” е една и съща…

      Водещ: Тук не става дума само за един вестник, за една медийна група, а за целия бизнес кръг, както около вас, така и около банкера Цветан Василев?

      Иво Прокопиев: Пак казвам, това е много елементарен и дълбоко неверен опит от страна на политиците да обяснят на обществото, да излъжат обществото за пореден път за това, което се случва. А това, което се случва е всъщност много грозна подмяна на основните ценности на демокрацията и на пазарната икономика.

      Водещ: Но все пак се наблюдава някаква „война” да го нарека между отделни групи. Припомням ви интервюто на Цветан Василев преди време, в което ви свърза директно с президента… Оставаме с впечатлението, че наистина някакви бизнесмени, хората ги наричат олигарси, в по-голяма степен, се борят за това кой да вкара повече депутати, политици в управлението, за да може да се облагодетелства по някакъв начин.

      Иво Прокопиев: Този въпрос вероятно трябва да го зададете на Цветан Василев и Делян Пеевски, не е към мен.

      Водещ: Вие не наблюдавате подобно нещо?

      Иво Прокопиев: Аз наблюдавам в последните пет години истерична кампания срещу мен лично, срещу вестниците, срещу групата фирми, които ръководя, срещу много от хората, с които сме съмишленици. Едно поколение в бизнеса, само защото ме познават или по някакъв начин са били заедно в борд или в друга регистрация заедно с мен. Това е, пак казвам, това е опит за дискредитиране на едно от малкото останали, независими медийни групи в държавата, за да може да бъде наложено тотално информационно затъмнение и тотален контрол върху обществения дебат. Защото, спомнете си кога „Капитал” за пръв път писа за проблема с концентрацията на държавните пари в Корпоративна банка и какъв голям проблем е срастването на медийна власт, на институционална власт и на политическо влияние. Спомняте ли си кога стана това? Преди пет години.

      Водещ: Преди няколко години.

      Иво Прокопиев: Преди много години. Тогава започна и тази истерия.

      Водещ: Да уточним, каква е ценностната разлика между вас и кръга Цветан Василев?

      Иво Прокопиев: Става дума за два абсолютно различни светогледа. Говорим за разликата между фасадна демокрация и истинска демокрация. Говорим за разликата между политическа корупция, корупция и политически зависимости и свободна конкуренция и бизнес, който се прави по правила. Говорим за купени от политици медии, които разпространяват изцяло и единствено кампании, които обслужват икономическите и политическите интереси на своите собственици и за свободни медии, където може да има различни мнения, не непременно еднакви, но хората са свободни да си изразят мнението. Говорим за разликата между криминален и политически зависим бизнес и бизнес. Тези разграничения много ясно трябва да бъдат сложени, защото са в основата на това каква икономика и какво общество искаме да изградим. Много хора в един момент разбраха съвсем очевидното, че ако няма върховенство на закона, ако няма свободни медии –  няма защита на собствеността и на личността. Всеки може да бъде разследван, преследван, дискриминиран, изнудван и оплют.

      Водещ: Смятате ли, че тези неща за които говорите по отношение на кръга около Корпоративна банка, бизнесмени и политици, които се опитват да влияят навсякъде и във всичко, до известна степен се отнася и до вас, до начина, по който вие през изминалите години сте се развивали?

      Иво Прокопиев: По никакъв начин, защото първо винаги съм гледал да стоя на абсолютно равно отстояние от възможните политически сили и винаги съм отстоявал тези ценности, за които ви казах. Да има правила и спрямо тези правила добра качествена управленска икономическа политика. Такава политика би довела до това активите на всички предприемачи да могат да нарастват и всички да могат да забогатяват. Това е моята лична философия и тя е личала във всичко, което публично съм правил. Така че, няма…

      Водещ: Много хора обаче не мислят така. Искате ли да ви прочета едно мнение? Явор Дачков от Фейсбук тази сутрин….

      Иво Прокопиев: Не, не искам… Защото има хиляди такива говорители, които са фалшиви…

      Водещ: Не, той напомня за това, че някога вие сте се облагодетелствали около приватизацията по времето на Костов, от близките си отношения. След това, цялата ви медийна група, целият този бизнес кръг започва да подкрепя царя…

      Иво Прокопиев: Това не е вярно…

      Водещ: …След това създавате специална телевизия например, за да може да подпомогнете и Синята коалиция и Бойко Борисов…

      Иво Прокопиев: Това просто не е вярно. Мога да ви дам пример. Ако си спомняте миналата година протестите на Орлов мост, предишното правителство реагира с абсолютно същия рефлекс. Пак някакви кръгове му бяха виновни, тогава изфабрикуваха поредната кампания, че варовикът от „Каолин” вдига цената на тока и т.н. Тогава още бившият премиер Борисов, ТВ7 и въпросната машина за разпространяване на лъжи и клевети в обществото, работеха заедно. Не може едновременно да имате такъв тип враждебно отношение на няколко последователни правителства и в същото време някой да казва, че съм се облагодетелствал по някакъв начин от връзките си с властта. Точно обратното. Винаги съм гледал да стоя много далеч…

      Водещ: Хората ви приемат като един от олигарсите, да ви кажа. Считате ли се за такъв?

      Иво Прокопиев: Не, но ето и вие ми кажете… вие сте информиран човек …

      Водещ: Моето мнение е най-малко важно, вие считате ли се за един от олигарсите срещу които хората протестират на улицата?

      Иво Прокопиев: Добре, дайте ми дефиниция за олигарх?

      Водещ: Не знам вашата представа каква е.

      Иво Прокопиев: Не, не, вие кажете каква е дефиницията за олигарх? Олигархията какво е? …

      Какво е олигархията? Това е контрола на един малък елит, на едно малцинство, върху институциите, медиите и политическата власт, който се използва за лично облагодетелстване и възпроизводство на тази власт. Няма според мен човек, който да е бил по-далеч от политическата власт в последните петнадесет години в България, от мен.

      Водещ: Сега ви обвиняват обаче, че се занимавате с политически инженеринг, и че вие стоите зад… десния блок, който се създава, вероятно, зад нови партии, които ще се създадат до следващите…

      Иво Прокопиев: Трябва да имаме отговорност към думите. Хайде, обяснете ми как точно стоя, какво значи „стои зад еди кой си“?

      Водещ: По начина, по който… също се твърди, че има такива обвинения към неправителствените организации около вас… Иван Кръстев…

      Иво Прокопиев: Вижте, има хора, които мислят свободно, за които просто границата беше премината с назначението на господин Пеевски за шеф на ДАНС. Защото по някакъв начин това се превърна в материално олицетворение на срастването на всички власти в един човек и в персонализацията на всички тези принципни проблеми, за които говорихме. Това просто беше капката, която преля чашата. Оттам нататък изцяло търсене на несъществуващи връзки и конспирации за обезценят ефекта и правото на тези хора свободно да изразят какво мислят. Те имат това право, защото средната класа е тази, която плаща данъците в държавата, която създава работните места и която създава брутния вътрешен продукт на тази държава. Тя има право да изисква от тези, които я управляват качествено управление.

      Водещ: От КРИБ поискаха оставката автоматично на сегашните управляващи. Какво си представяте, че ще се случи, ако те наистина излязат и си подадат днес оставката? Нови избори и кого вкарваме в парламента?

      Иво Прокопиев: Според мен няма политически и граждански, няма нито лесен, нито еднозначен сценарий. Не е възможно отсега да се каже какво ще се случва. Важно е, че има едно ниво на обществен контрол върху институциите, което според мен е постигнато и много трудно ще бъде разрушено. Тоест това е проява на инстинкта за самосъхранение на нацията в момента. Понеже няма други средства, институции и регулатори са хванати и работят не за интересите на гражданите и на фирмите, а за интересите на този малък олигархичен елит, гражданите нямат друг начин да се защитят освен физически с телата си и с гласовете си да застанат пред тези институции и да искат те да работят за тях. Те всъщност са техни, ама само на книга.

      Водещ: Така е. Но тези хора докога ще продължат да стоят на улиците и очаквате ли в крайна сметка правителството да подаде оставка?

      Иво Прокопиев: Не знам, как мога да кажа.

      Водещ: Добре, ако правителството подаде оставка, както настоява КРИБ, какво се случва? Връща се Бойко Борисов- споделяте ли тази хипотеза? И как се отнасяте към неговото управление?

      Иво Прокопиев: В случая важно е да има просто някакъв път, пътна карта към нормализация на обществените отношения и на политическия живот. Трябва да бъде дадена възможност политическите партии да се върнат в ролята си, да бъдат отчетни и отговорни към своите избиратели. В момента те не са. Просто не са. Няма връзка между избирателите дори на тези партии, които в момента управляват, техните интереси и това, което става в реалното управление.

      Водещ: Но за да се промени това би трябвало да има нов Изборен кодекс или промени в сегашния и избирането на съвсем нови хора, които не са обвързани до такава степен с бизнес кръговете. За това трябва време.

      Иво Прокопиев: Да и трябва да има много по-голям контрол и много по-голяма възможност за участие на гражданите във вземането на решенията, които тях лично ги засягат.

      Водещ: Как се отнасяте към управлението на Бойко Борисов?

      Иво Прокопиев: В кой смисъл? Смятам, че той също допринесе за фасадната демокрация и фасадното управление в един малко по-различен смисъл от този, за който говорихме досега – институционален, защото всъщност част от екипа на правителството бяха много смислени и умни хора, с добри биографии и способности, но зад тях провежданата политика беше в общи линии политика на нищорправене. Правителството не проведе нито една от съществените структурни реформи и всъщност за последните няколко години България лази по корем икономически. Тя е около нулата и тя е около нулата само заради голямото количество европейски пари, които влязоха. Ако този ефект се елиминира в България икономиката е в свиване, в контракция. Неслучайно безработицата нараства с 400 хиляди души и 100 хиляди фирми бяха закрити и така нататък.

      Водещ: След като правителството на Борисов всъщност падна много бизнесмени се оплакаха от това, че са били рекетирани. Вие бил ли сте рекетиран или хората около вас под някаква форма?

      Иво Прокопиев: Не, аз за себе си не мога да кажа, че съм бил.

      Водещ: Или сте работили добре с…?

      Иво Прокопиев: Не, не мога да кажа, че съм бил рекетиран нито мога да кажа, конкретно да кажа, че някой е бил враждебно настроен от институциите спрямо нашите фирми. Но това, което мога да кажа като критика към политиката, към икономическата политика, към антикризисната политика е, че такава отсъстваше.

      Мога да ви дам следния пример, който е много според мен показателен за това какво се е случило в България. 73 процента от богатството на българите е в недвижими имоти. Към днешна дата то съставлява 139 милиарда лева. А от началото на кризата от 2008-ма до км края на 2012-та цените на недвижимите имоти са спаднали с 38 процента и не са се възстановили. За разлика от практически всички други държави в Западна и повечето от Източна Европа. Тоест загубата в стойност от лошото управление на българските граждани е 85 милиарда лева. 85 милиарда лева е повече от БВП на България за една година. Искам да кажа, че има много пряк и голям, легитимен интерес. Това е най-простият пример, защото всеки разбира от недвижими имоти и тяхната стойност. Това е най-простият пример, за да се види пряката връзка между благосъстоянието на хората и качеството на икономическата политика и качеството на институционалната среда.

      Водещ: В тази връзка първите стъпки на сегашното управление – как оценявате мерките в социалната сфера, добре знаете, говори се евентуално за увеличаване на минималната заплата, няма да бъде от 1 октомври както се очакваше, вероятно от следващата година, така или иначе това е един реверанс към бизнеса, беше подчертано, еднократните помощи за първокласниците. Увеличава се броят на хората, които получават енергийни помощи и още редица облекчения и за пенсионерите, които хората очакват.

      Иво Прокопиев: Аз смятам, че това са разумни мерки, навременни. Действително затягането на колана едновременно от страна и на финансовия сектор и на държавата през бюджета доведе до това, че цената на кризата я платиха обикновените хора, домакинствата и фирмите със своите фалити и с безработицата, която бяха принудени да предизвикат. По отношение на хората, на най-засегнатите от кризата слоеве, това е абсолютно навременно и правилен ход, но той е много малък и частичен. Не виждам дебат за голямата картина, не виждам дебат за преструктурирането на икономиката и не виждам разбиране откъде идва икономическия растеж. Докато този разговор не започне няма как ние с магическа пръчка да започнем да растем икономически отново, да привличаме инвестиции и да създаваме работни места.

      Водещ: Нямаме наистина никакъв растеж и протести по улиците на София, като не се знае това правителство колко дълго ще се задържи. Кой инвеститор би дошъл в България според вас?

       

      Иво Прокопиев: Да, абсолютно, за това всичко започва от началото на разговора – няма кой инвеститор да дойде, докато има висок политически риск. Елиминирането на политическия риск е първото нещо, което инвеститорите искат да видят.

      Водещ:А елиминирането минава през оставката на сегашното правителство?

      Иво Прокопиев: Означава доверие на гражданите на една държава в собственото им правителство.

      Водещ: Пак се връщаме, да, към протестите, но пък хората казват – София не е България.

      Иво Прокопиев: Това, което гледах като социологически данни е, че осемдесет и няколко процента подкрепят протестите.

      Водещ: Това знаете ли, че пак идва, има твърдение, че идва от кръга около вас, които искат да създадат нова дясна партия.

      Иво Прокопиев: Значи вижте, пак казвам, вие сте опитен човек и ми кажете – има ли социологическа агенция през последните 15 години, която по-честно и по-почтено, непредубедено, да е отразявала изборните резултати и винаги да е познавала освен Алфа Рисърч? Има ли такава? Не, вие ми кажете, нали следите политическия процес.

      Водещ: Нека да не даваме…

      Иво Прокопиев: Тоест имаме ли основание да не й вярваме този път? Не, това общество трябва да стъпи на някакво доверие все пак, на някаква репутация.

      Водещ: От опит знам, че трябва да подлагаме много неща на съмнение заради това, че не се оказва кой, не е ясно в първия момент кой какви интереси кога защитава, именно заради тези кръгове, за които си говорим вече половин час с вас. За цената на тока какво мислите? Вие имате също интереси в този сектор и тези мерки, които бяха предприети за намаляване.

      Иво Прокопиев: Мисля, че двата доклада на Световната банка и на ЕК дават дефиниция на проблемите и възможните решения. Мерките, които са предложени в енергийния сектор са в тази посока. Разбира се, аз нямам детайлна информация, нямам представа как тези принципи, които бяха обявени, ще бъдат приложени в конкретния модел за ценообразуване. Това предстои да видим. Тогава ще бъде възможно да направя и по-конкретен коментар. Но в момента това, което като посока е зададено е правилното и единствено възможно. Енергийният сектор е доста сложен, защото в него има сплит на всички възможни интереси, обществени и икономически и той в последните седем-осем години и повече бих казал, страда от хронична недостатъчност на професионализъм. От нищо друго. Той страда от липсата на експертност и капацитет.

      Водещ: Но това, което се случва с намаляването не е ли същото? Идва ново правителство, което знае, че трябва да намали цените на тока просто, защото в началото на годината имаше протести и казват ние ще го намалим с пет процента. След това тръгваме да търсим по какъв начин можем да съберем тези 5 процента, за да не ги взимаме от хората. Това ли е механизмът, по който се случват нещата?

      Иво Прокопиев: Аз имам резерви към този тип анонси, че идваме ние и намаляваме…

      Водещ: Не се ли получи така?

      Иво Прокопиев: Не, така се получи, да. Но смятам, че пакетът мерки е правилният. Няма много други възможности. Има резерви в системата, пакетът мерки ги е адресирал. Въпросът е да видим как ще бъдат приложени.

      Водещ: Днес Саша Безуханова обявява проект, малко по-късно ще говорим с нея в това предаване, „България може”. Вие имате ли отношение към него?

      Иво Прокопиев: Нямам никакво отношение. Познавам Саша Безуханова и й пожелавам успех.

      Водещ: Не знаете дали е политически проект?

      Иво Прокопиев: Не знам нищо. Не сме говорили наскоро.

      Водещ: Благодаря. Иво Прокопиев.

      Иво Прокопиев: Благодаря.

      11.07.2013 година

      България 2.0 срещу България “1984”

      7 юли, 2013

      За пръв път прочетох “1984” през 90-те, преди 20 години, и я бях позабравил в детайлите. Наскоро я прочетох отново. Трудно могат да се намерят по-бляскави образи за тоталитарната държава и общество от дадените от Оруел в средата на миналия век.

      Аналогиите с опитите за създаване на посттоталитарен модел зад фасадата на демокрация в България се набиват на очи сами. Партията в “1984” има три основни лозунга:

      ВОЙНАТА Е МИР

      СВОБОДАТА Е РОБСТВО

      НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

      През последните години в България се налагаше модел на управление, при който в ролята на “Партията” от държавата “Океания” на Оруел, влезе олигархичен политически и бизнес елит. Чрез механизмите на политическата корупция и икономическото подтисничество, той опитва да абсолютизира контрола си върху българското общество и неговите ресурси. Пътят към тази цел мина през разбиване и опит за подчининяване на всички независими институции, включително съд, прокуратура, силови ведомства, медии, независими регулатори и граждански организации.

      Войната е мир

      Воденето на непрекъснати войни при държавата “Океания” има двоен смисъл – за отвличане на вниманието на обществото от истинските му проблеми и за изразходване на цялата новосъздадена стойност в икономиката за превъоръжаване, за да може жизненият стандарт на населението да бъде поддържан едва на жизнения минимум. Познато звучи, нали?

      Държавата България за радост е в НАТО, и не може сама да води истински войни. Иначе, кой знае. Но пък те бяха успешно заменени от политическите войни, медийните скандали, етническото напрежение. Всичко това беше в арсенала за отвличане на вниманието и за отбягване на въпроса защо правителствата не правят нищо за подобряване на живота на българските граждани.

      Липсата на политики, на реформи, на идеи за бъдещето се заместваше от непрекъснати битови свади и персонални атаки. В нито един момент спорът не беше по същество – какво се предлага и какви са последствията, а моментално се прехвърляше към оплюване на говорителя и търсене на негови лични слабости.

      Свободата е робство

      Свободата започва с правото да кажеш, че 2+2 = 4, пише Оруел. Българите усетиха с кожата си, че се готвят отново да им го отнемат.

      Няма никакво съмнение, че в основата си протестът за оставката на правителството е ценностен, а енергията по улиците и площадите идва от инстинкта за самосъхранение. Хората са абсолютно наясно, че ако основните принципи на демокрацията за разделение на властите и свобода на изразяване се погазват, всичко останало е без абсолютно никакво значиние. Без върховенство на закона, няма как да има защита на правото на собственост и неприкосновеност на личните права и свободи.

      Невежеството е сила

      Култът към невежеството, стъпи на два паралелни процеса. Първият, на постоянно нарастваща некомпетентност на държавното управление.

      Всяка идея за модернизация се пакетираше като криминален или корпоративен интерес. Нищоправенето се институционализира като най-вярната политика на всяко от последните три правителства. Нито един от сериозните проблеми – справяне с икономическата криза, образованието, здравеопазването, социалната сфера, безработицата,  конкурентоспособност и т.н., не беше дори докоснат.

      Успехът в управлението стана равен на поддържането на паралелна реалност за успехите на властта в медиите.

      Вторият процес беше на подчиняване на медиите. Нуждата от поддържане на лъжата жива, доведе до неистово желание за контрол на медиите – чрез тяхното придобиване и/или поставянето им в икономическа зависимост. Тук бяха хвърлени наистина сериозни пари и усилия. Създаде се привидно впечатление, че общественото мнение вече е под пълен контрол. Останалите тук-там острови на свобода бяха систематично оплювани и подлагани на тормоз. Усещането за постигната безалтернативност вероятно е било една от най-важните предпоставки за скъсване на връзката с реалността и налагането на каднидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

      Големият брат

      Преди да заживее като риалити шоу, Големия брат е символът на Партията и оръжието за контрол на Партията над гражданите в държавата на Оруел. Той е във всеки дом и във всеки ум, котролира всяка мисъл и действие. Никой, обаче, не го е виждал и никой не е сигурен, че той наистина съществува.

      Нашата “Партия” (БГ Олигархията) направи груба грешка, когато избирайки Пеевски за шеф на ДАНС реши да персонализира Големия брат и да даде лице на опита си за тотален контрол върху гражданите, политическата опозиция и бизнеса. ДАНС е най-мощната силова институция в държавата, с неограничени правомощия и ресурси за потенциална репресия.

      В ръцете на Делян Пеевски, ДАНС действително би имал потенциала, заедно с изкупените медии, влиянието в съда и прокуратурата, да установи тотален контрол върху свободата на гражданите.

      За разлика от Големия брат, Делян Пеевски не е анонимен – в България, а вече и по света, много хора са го виждали и добре знаят кой е той. Осветяването на задкулисието и грозната гледка, която се показа от там, доведе до моментален обществен взрив.

      Г-н Делян Пеевски, както и всеки български гражданин, е невинен, докато съдът не приеме и отсъди, че е престъпник. С личността си, обаче, той символизира срастването на властите – носител е на поне шесторен конфликт на интереси, като едновременно е политик, магистрат, издател, индустриалец и финансист, държавен агент по сигурнотта и псевдо – общественик.  Биографията и личността на г-н Пеевски съвпада на 100% с  дефиницията за това, кога една олигархия превзема държавата. И с основание, комисарят по право на Европейската комисия Вивиън Рединг, определи личността му като заплаха за сигурността на целия Европейски съюз.

      Уж всичко беше “под контрол” или какво е WEB 2.0

      Според определението на консултантската компания Макинзи, WEB 2.0 е обобщеното наименование на съвкупност от ново поколение дигитални технологии – блогинг, социални мрежи, тагинг, филтриране, микроплащания, създаване на мета бази данни и инструменти за анализ и прогнозиране, които движат света на бизнеса през последните години.

      Технологията изцяло променя начина покойто хората общуват, информират се, забавляват се, избират продукти и формират възгледите си. Потребителите могат сами да създават съдържание, да насочват и предвиждат пазарно поведение.

      WEB 2.0 осъществява революция във веригата на добавена стойност, като позволява на компаниите да общуват директно със своите потребители и постоянно да усъвършенстват продукта си според нуждите им. Много от старите бизнес модели умират. Други се променят, за да оцелеят. Светът днес е много по-плосък и мрежов, отколкото пирамидален, както преди.

      Същото се случва и в областта на политиката и обществените отношения.

      България 2.0

      Това, което олигархичният елит не изчисли правилно, е просмукването на WEB 2.0 технологиите в българската политика и обществен живот. Социалните мрежи, форумите и блоговете в голяма степен изместиха традиционните посредници в обществения дебат и обезсмислиха тяхната водеща роля. Ползването на мобилен интернет пък, направи комуникацията моментална и позволи да хората да взаимодействат и да се организират за минути.

      Цялата стратегия на Олигархията беше да изкупи и физически да контролира медиите, социологическите агенции, аналитичните неправителствени организации, за да няма обществен коректив на властта. В някаква степен този сценарий успя и след стотици изхарчени милиони роди унизителна имитация на разследваща журналистика и псевдо-дебат.

      Междувременно, обаче, политическият разговор се дигитализира. Ролята на традиционните медии намаля. Хората в много, много по-голяма степен се влияят не от това, което медиите на Делян Пеевски им внушават, а от това какво им препоръчват приятелите, чието мнение те уважават и ценят.

      Това отношение е директно, абсолютно свободно и не може да бъде купено.  С WEB 2.0 демокрацията в много по-голяма степен е пряка и гражданския контрол много по-ефективен.

      Например, ако в медиите на семейството на Делян Пеевски има 100 фоторепортери и оператори, в интернет има над 5 милиона потребители, много от тях с телефони с камери и те могат във всеки момента да се превърнат във фоторепортери, оператори, журналисти и коментатори. Социалните мрежи имат безпогрешен инстинкт към фалша и много често опитите за манипулация имат обратния ефект. Вълната свободни читатели моментално отнася платените провокатори във форумите – т.нар. тролове.  Само някой, който никога не е виждал Фейсбук, може да твърди, че протестите в София са организирани от някакъв център и са платени.

      България 2.0 срещу България “1984”

      Същността на сегашната политическа криза е умората от имитацията на представителство на интереси. Добрата новина е, че в България има силно гражданско общество и чрез WEB 2.0 има работещ механизъм за граждански контрол, който ще се става дори по-силен с развитието на технологиите.

      Защо този път е различно? WEB 2.0 премахва в голяма степен нуждата от посредници в политическия дебат и прави възможно и много по-директно участието на избирателите в управлението.

      В бъдеще политическите партии трябва да се съобразят с новата дигитална реалност – връзката с избирателите ще е много по-пряка. Доверието ще се дава и отнема много по-бързо. Както при стоките и услугите, бъдещето на демокрацията ще се промени от развитието на технологията.

      В момента по света средната класа протестира срещу корумпираните елити в шест държави. Навсякъде събитията започнаха в мрежата и завършиха с протести на улицата. Събитията на “Площад Нзависимост” и интернет революцията не са чисто български феномен и показват началото на една много силна бъдеща тенденция.

      Прилагането на технологиите в политическия процес вече се случва в САЩ и други държави. Вероятно ще отнеме едно поколение, докато те проникнат в законите, и докато сегашните политически елити осъзнаят и приемат, че властта им е драстично редуцирана и върната обратно в ръцете на хората.

      Ще има нов опит за подмяна

      Основна вина за разпада на институциите имат тези партии, които са били във властта, защото те са предоставили обществените ресурси за частно ползване на малък олигархичен елит. Техните лидери са част от този елит. Отговорност, обаче, носи и днешната опозиция – малките десни партии, които от страх или зависимости, не се противопоставиха.

      За разлика от протестите в началото на 90-те и през януари 1997-ма, в момента няма ясен политически представител на желанието за нормална и модерна държава.

      Енергията на площадите на България е толкова чиста и силна, че несъмнено създава изкушение у Олигархията да опита поредната подмяна на волята на протестиращите. Има реална опастност гражданите отново да са ограничени да избират само между леви и десни представители на същата олигархия.

      “Който владее миналото, владее бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото”, пише Оруел в “1984”. Това е крайъгълният камък на тоталитарната държава и нейната пропаганда. Историческите факти в медиите и книгите се подменят, така че да обслужват максимално интересите на силния на деня.

      Похватите на бившата Държавна сигурност се използват и днес. Ако Олигархията е фокусирана върху нещо, то е в непрекъснатото налагане чрез медиите си на тезата че “няма избор”, “всички са маскари, еднакво лоши” и “за когото и да гласувате, пак сме ние”. Така че, “оставете ни на мира да ви управляваме.”

      Няма съмнение, че публичните финансови ресурси концентрирани в КТБ и компроматната сила на медиите на Делян Пеевски ще се опитат да овладеят и употребят и този протестен вот. Ще направят опит да очернят всеки независим от тях авторитет и да се маскират зад всеки проект за ново дясно или ново ляво политическо представителство.

      Новите партии

      Единственият шанс този път да е различно е ако се използват предимствата на WEB 2.0 и мрежовата демокрация – максимално широко участие, директен контрол, прозрачност, ясни ценности и отчетност за действията в реално време. С новата технология гражданите могат да се защитят и сами да правят политика.

      Новата връзка избирател – политически представител ще изисква и различен тип политически организации и лидери, които носят новите ценности в политиката. Също така, те трябва да знаят как да насочват енергията и идеите от социалните мрежи към реалната политика. Само така България 2.0 може да победи България “1984”. Ще се случи както в онлайн бизнеса – ще се родят нови партии, които принадлежат на хората и работят за техния интерес. Старите партии или ще се променят, или ще изчезнат.

      И последно, не бива да забравяме, че всичко това – ценностите, политическото представителство, споровете за посоката и начина, са само средството. Целта е хората да живеят добре, да са свободни и щастливи.

      Свободата започва с това, да можеш да кажеш на глас, че 2+2 = 4.

       

      Иво Прокопиев

       

      p.s. Два интересни линка към TED лекции за използване на технологията в управлението.

      http://www.ted.com/talks/beth_noveck_demand_a_more_open_source_government.html

      http://www.ted.com/talks/clay_shirky_how_the_internet_will_one_day_transform_government.html

       

       

       

      Иво Прокопиев пред БНР: За последните три години са публикувани 843 негативни публикации срещу мен

      5 април, 2013

      Водещ: Издателят и бизнесменът Иво Прокопиев е гост на „Нещо повече”. Търсихме го още миналия понеделник, когато излезе интервюто с мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка – Цветан Василев, в което Прокопиев е обвинен за задкулисен играч, който в момента се опитва да вземе властта. Тогава той беше в чужбина и ни обеща това интервю. Здравейте, благодаря ви, че дойдохте.

      Иво Прокопиев: Здравейте. Благодаря и аз за поканата.

      Водещ: Господин Прокопиев, имам много въпроси, не знам дали ще успея да задам всичките, но поне да започнем от най-важните. И така, откъде дойде това ожесточение между вас и господин Василев и докъде може да се стигне? Какъв е този сблъсък, какъв е залога?

      Иво Прокопиев: Първо, това не е нещо ново. Второ, в някакъв смисъл това интервю има и полезна страна, защото то оголи и показа как стоят нещата в действителност. За да дойда тук, направих една справка, която искам да ви цитирам. За последните три години, от 2010 година до сега, изданието на господин Василев, групата около „Монитор”, „Телеграф”, ТВ7, са публикували 843 негативни публикации срещу мен. Така че, това очевидно не е от днес и не е от вчера.

      Водещ: Но защо, какъв е залога, защо е тази война между вас? Днес вие сте олигарха Прокопиев.

      Иво Прокопиев: Очевидно, не съм олигарха…. Но, нещата започнаха когато, ако си спомняте, в края на 2009-2010 година, Съюзът на издателите, всичките главни редактори  в него, поискаха с едно писмо до министър Дянков, държавата да разкрие информацията къде държавните предприятия си държат парите. След като тази информация беше направена публично достояние, и след като вестник „Капитал” публикува журналистическо разследване колко опасни са тези взаимовръзки между медии, власт, банки и политика, започна и тази систематична, бих казал, кампания срещу мен.

      Водещ: Вие защо заминахте в Сингапур?

      Иво Прокопиев: Атаките бяха по много линии, не само медийни, а също и икономически, регулаторни, политически, включително лични, така че комплекса от тези неща, доведе до това, ние със семейството ми по-добре е няколко години да живеем извън България.

      Водещ: Доколко вие сте близък с президента Плевнелиев и може ли да опровергаете подозренията, че вие сте основния кукловод…, дори зад служебния кабинет, че ваши хора са в този кабинет? Че хора от правителството на Борисов също са били ваш избор, имената на Симеон Дянков, на Трайчо Трайков, на Кристалина Георгиева, ги свързват с вас?

      Иво Прокопиев: Може би хронологически, с ГЕРБ имахме чисто институционални отношения. Тогава бях председател на КРИБ и като председател на най-голямата и водеща работодателска организация общувахме много активно с всички политически сили, включително и с ГЕРБ. Мога да кажа, че КРИБ имаше и има в момента, доста сериозно влияние върху икономическата политика, тогава повече, отколкото сега, и върху смислените неща, които бяха направени  през тези години в България, понижаването на данъците и т.н. Така че, ако сме имали някакво влияние или взаимодействие с ГЕРБ то е било чисто институционално. Оттам нататък, по отношение на служебното правителство сега, абсолютно ясно и категорично мога да кажа, че нямам никакво отношение, физически даже не бях в България, когато това правителство се сформираше.

      Водещ: Тоест, вие отричате да имате каквото и да е…, тоест, тези хора не са свързани с вас – господин Плевнелиев, господин Дянков, Кристалина Георгиева?

      Иво Прокопиев: Също честно е да бъде казано, че с президента Плевнелиев се познаваме и бяхме дългогодишни близки семейни приятели. Но в момента, позицията на която е той, налага много ограничения в тези отношения, които бяха лични, в момента практически са замразени, до момента когато той няма да е президент.

      Водещ: Кольо Парамов твърди и алармира, че вие имате полза от това да се срути валутния борд защото имате огромни дългове?

      Иво Прокопиев: Това е в категорията икономически глупости. Защото…

      Водещ: Вие имате ли такива огромни дългове?

      Иво Прокопиев: …. Първо, огромни дългове, спрямо кое? Значи, всяка фирма има активи и пасиви…

      Водещ: Пише: -Иво Прокопиев дължи 600 милиона.

      Иво Прокопиев: Това е една от тезите, от по-старите тези между другото, това е теза от 2009-2010 година колко тежки дългове има „Алфа финанс“ и как едва ли не фалира и оттогава фалира сигурно 55 пъти. Така че, една група, особено една финансова група, каквато е „Алфа финанс холдинг” тя има активи и пасиви и собствен капитал. И това, което е важно доколко добре капитализирана е групата и доколко успява да управлява своята задлъжнялост. Това, което може би господин Парамов не си дава сметка е, че в България почти всички задължения са в евро и самото твърдение, че ако имаш задължения в евро имаш интерес да падне валутния борд е нелепо. Защото ако приходите ти са в лева, а задълженията в евро, ти имаш обратния интерес борда да е стабилен. Това е принципен икономически коментар, защото над 80 процента от банковия кредит в България е в евро.

      Водещ: Ще коментирате ли вашите дългове още? Вие разпродадохте част от /…/

      Иво Прокопиев: Да, това беше точно във връзка с преструктуриране и трудностите. Всяка фирма в България има трудности, въпросът е…,  тази криза наистина е много тежка и доведе до това, че фирмите се наложи да оперират в извънредни обстоятелства. Това, което ние правим, ние сме инвестиционна група, ние купуваме и продаваме активи. В последните няколко години повече продадохме, отколкото купувахме…

      Водещ: Тоест, вие си връщате дълговете, така ли да разбирам?

      Иво Прокопиев: Това казвам, да, точно от гледна точка на управление на задлъжнялостта. Ние нямаме необслужени задължения.

      Водещ: До този момент?

      Иво Прокопиев: Да.

      Водещ: И не сте избягали в Сингапур, защото имате дългове?

      Иво Прокопиев: Най-малко съм избягал в Сингапур или където и да е, защото почти половината от времето го прекарвам в България, където са основните ми бизнес интереси. Това, което взех като решение, да намаля значително публичните си изяви и участие в различни неправителствени организации и го спазвах до момента, до който не беше премината една граница, която аз видях как се променя отношението на хората в резултат на тези 843 публикации… Все едно виждат някой човек, който не са виждали никога, гледат с широко отворени очи… Затова в момента аз съм готов да отговоря на тези въпроси и съм готов да отговарям на всички бъдещи въпроси, които бъдат зададени.

      Водещ: Може би, публиката ще каже – защо сега да му вярваме на този човек? Вие сте страна в конфликта, хората виждат един сблъсък между двама влиятелни хора с много пари и имат чувството, че бизнесът медии, не е заради медиите, а медиите са инструмент за бизнеса. Как да се ориентират хората?

      Иво Прокопиев: Всъщност това, че всички са еднакво лоши, всички са крадци и разбойници, че няма почтен бизнес, че успехът винаги е свързан с нарушение на закона, беше една от целите на тази кампания, и въобще на идеологическата кампания, която беше систематическо проведена за очерняне на българския бизнес и на българските предприемачи. В някаква степен тази кампания беше успешно проведена, тя протече успешно, за съжаление, защото това, което виждаме в момента от протестите, хората наистина, особено тези, които са в по-трудно положение, априорно не харесват никакъв вид бизнес. Казвайки това, в същото време ясно трябва да се каже, че никакъв вид решаване на каквито и да е социални проблеми или проблеми с високата безработица, не са възможни без активизиране и подкрепа на тези, които създават работните места. Във всяка пазарна икономика това са частните предприемачи.

      Водещ: Когато ставаше дума сега за протестите…

      Иво Прокопиев: За да допълня вашият отговор и след това за протестите, ако искате. Другото нещо, което много ясно искам да кажа е, че аз нямам нито личен конфликт, нито какъвто и да е икономически конфликт с господин Василев. Това, което става, аз от негова страна не знам какво е, но от моя страна е единствено желанието да предпазя физически, дори с цената на моя личен и на моя бизнес интерес, независимостта на група „Икономедия”, която е една от малките, не казвам единствената, но наистина една от малкото останали, които си позволяват да казват нещата такива, каквито са.

      Водещ: Когато ставаше дума за цената на тока, пак беше замесено вашето име?

      Иво Прокопиев: Да, по един нелеп начин…

      Водещ: Заради прекаленото използване на зелената енергия. За зелената енергия, за „Каолин” също така.

      Иво Прокопиев: Тази кампания имаше две фази, първата беше за варовика, беше толкова нелепо, че няма накъде. След това за зелената енергия, това е много по-голямата, може би това е отделен разговор. Но там, това което има смисъл да бъде казано, защото и днес е тема, според мен, днеска бяха извършени доста незаконни действия спрямо инвеститорите в зелена енергия…

      Водещ: Има огромен излишък на ток, сега това е положението.

      Иво Прокопиев: Зелената енергия беше сектора в българската енергетика, в който инвестициите станаха по правила по силата на закон, и правила, които важаха за всички. Който беше готов да мобилизира капитал и да поеме риск, имаше възможност да участва в този пазар. Не е проблем на инвеститорите, че се случи това, което се получи. Заради слабата регулация, наистина се построиха повече мощности, отколкото държавата имаше нужда и енергийния пазар в момента. Но това не е проблем на инвеститорите, а изцяло е проблем на регулатора и на политиката на парламента и правителството, които са създали тези правила. Така че, сега да се сатанизират хора, които са рискували собствен капитал и те буквално да бъдат унищожавани с незаконни мерки, е абсолютно недопустимо. Защото ако това става в момента срещу ВЕИ-инвеститорите, утре може да стане срещу минни компании, други ден може да стане срещу търговията на едро. И оттук нататък, да убедите някой да дойде да инвестира в България, ще става все по-трудно.

      Водещ: Тристранният съвет се разпадна, заради този закон на Яне Янев за публичност на имуществото на участниците и в частния бизнес. Вашето мнение какво е?

      Иво Пр

      окопиев: Това е популистки закон, аз видях че работодателските организации…

      Водещ: Днеска президентът призова Тристранният съвет да заработи.

      Иво Прокопиев: Това, доколкото разбрах, работодателите са напуснали Тристранката заради този закон.

      Водещ: Да.

      Иво Прокопиев: Яне Янев е един от говорителите в кампанията срещу мен, бих казал един от най-активните. Не знам доколко мотивите на този закон са били насочени срещу мен персонално или по принцип. Така че, този подход не постига никакви цели, а обратното, той засилва точно това подозрение към бизнеса, че всички са бандити и престъпници и прави…

      Водещ: Вие бихте ли декларирали вашето имущество?

      Иво Прокопиев: Аз нямам никакъв проблем да декларирам, въпреки че не попадам в обхвата на този закон…  Но това, което този закон и подобни кампании, на базата на този закон правят, е че правят невъзможно участието на нормални, на свестни хора в обществени организации, които са подложени под ударите на този закон по две причини. Едното е, защото това засяга тяхната степен на лична свобода и защита. И не случайно казвам защита, защото криминогенната обстановка в момента е такава, че ако ти декларираш доходи и имущество, моментално ставаш цел потенциално на всякакви атаки, а институциите са такива, че няма кой да ви защити.

      Водещ: Да ви питам и за СРС-гейт, ако мога така да се изразя. Вашето име беше споменато. Вие да знаете да сте подслушван…

      Иво Прокопиев: Аз няма как да знам дали съм подслушван.

      Водещ: Имате ли такива съмнения, че сте подслушван?

      Иво Прокопиев: В България всички казват, че са подслушвани. Не мога да кажа доколко това е основателно. Може би в различни периоди съм представлявал интерес, точно заради този медиен балон, който беше надут около моето име. Но, нямам някакви доказателства дали съм бил подслушван, нямам и доказателства, че не съм, така че не мога да дам коментар.

      Водещ: Вчера пак прочетох статия за вас – „Иво Прокопиев трови Шумен”. Има гражданска организация, която заявява, че тровите и хора в Меричлери. Вашият бизнес предизвиква онкологични заболявания.

      Иво Прокопиев: Е, това е поредната вълна глупости и лъжи, които се разпространяват.

      Водещ: Но има цяла гражданска организация?

      Иво Прокопиев: Е, да, има гражданска организация на бивши агенти на Държавна сигурност, това е…

      Водещ: Това твърдите ви, така ли?

      Иво Прокопиев: Не, не, аз не го твърдя. Мисля, че това е публично достъпна информация, това е факт. Така че, точно такъв тип говорители са използвани в тези клеветнически кампании и тяхната роля е да бъдат бушони. Всъщност, те са тези, които аз съдя да клевета.

      Водещ: А вие, кого съдите?

      Иво Прокопиев: Господин Емил Георгиев, който е председател на „Екогласност” го съдя, точно за тези твърдения, които вие цитирахте. В тях няма…

      Водещ: За Шумен, за Меричлери, няма такива?

      Иво Прокопиев: За Шумен е нещо ново, но само да кажа, че степента на достоверност, е кариерите, които споменават  там, са на 40-50 километра от Шумен, само това, иначе е достатъчно…, защото няма как, нещо което е на 50 километра… да трови нещо друго. Но така, другата кампания за Меричлери беше доста дълго дъвкана и продължава да се дъвче. Така че, там мисля, че ако не са направени сигурно десет проверки на най-различни здравни, екологични и всякакви ведомства, всички казват – няма нищо. И въпреки това, по стария принцип на Държавна сигурност, една лъжа се повтаря сто и пет пъти, докато започне да звучи като истина, познато.

      Водещ: Сега да ви питам, как оценявате работата на служебния кабинет?

      Иво Прокопиев: Нямам достатъчно контекстуална информация за да дам някаква подробна оценка. Според мен, в основните неща някак си да върне усещането за управляемост и стабилност на икономиката и държавата се справи, това, което чувам като коментари по отношение на изборите, е че е относително безпристрастен, което в крайна сметка е най-важната му роля – да бъде равно отдалечен от всички и да даде възможност да има честно състезание. А по отношение на събитията в енергетиката, по-скоро бих дал негативна оценка, защото това, което става последните дни в енергийната система, в общи линии е пълен хаос.

      Водещ: Какво трябва да стане, според вас?

      Иво Прокопиев: Първо, информацията трябва да стане публично известна. Защото в момента има едно замерване с цифри, числа, факти, полудоказани, полунедоказани. Аргументите са повече улични, правото на по-силния и това, което може да извади хора на улицата да протестират, той е в по-привилегирована позиция с това, което има право по закон. Така че, ако трябва да се каже план за действие в две стъпки. Първо, да стане ясно каква е фактическата ситуация, тя да се анализира и след това да се търсят решения, които са в рамките на закона. Независимо колко е тежко положението в един или друг сектор, ако ние като икономика, държава и общество си позволяваме да извършваме действия с добра умисъл може би, на тези които ги правят, но в нарушение на законите, ние нямаме никакъв дългосрочен шанс и дългосрочна перспектива. Това е, което се извършва в момента точно в българската енергетика.

      Водещ: Вие, кога ще се върнете от Сингапур и имате ли политически амбиции?

      Иво Прокопиев: Нямам политически амбиции, а за другото, нямам конкретни планове засега.

      Водещ: Нямате планове да се завърнете в страната, да работите?

      Иво Прокопиев: На този етап, да.

      Водещ: Сега, да поговорим за протестите. Този въпрос зададох и на доктор Михайлов. Какво мислите за разслоението бедни – богати в България? Както каза Иван Кръстев, вече разслоението няма ляво и дясно, а положението е горе-долу. Има голяма пропаст между богатите и бедните. Имаше последно изследване 6.5 пъти е разликата в България.

      Иво Прокопиев: Да, и това е големият проблем, защото това, което се случи в България всъщност, е в ситуация на изключително лоша и  враждебна външна среда, откъдето дойдоха и проблемите за българската икономика. Тези, които отговаряха за българската икономическа политика, бих казал последните два мандата, не успяха в достатъчна степен да подготвят и приспособят икономиката да поеме този външен шок. И в резултат се получи това, което се получи – нови 400 хиляди безработни, които са макроикономическото обяснение на тези проблеми с бедността и всички други социални проблеми, които хората имат. Оттук нататък става много сложно да се прави каквато и да е икономическа политика, точно поради тези изострени социални отношения от една страна, от друга страна, поради невъзможността да бъде проведен нормален разговор в българското обществено пространство. Защото много от участниците, от агентите в този разговор, са фалшиви. Те априори обслужват други интереси, стоят като независими мнения, като независими социологически агенции, като неправителствени организации, но всъщност са хванати и са заложници на някакви интереси. При наличието на такъв голям бъг в системата много трудно протича разговора и се мобилизира обществена подкрепа за непопулярни действия. А няма как дългосрочно България да бъде конкурентноспособна икономика ако не продължи да върви напред.

      Водещ: Какво очаквате от изборите през май? Какво ще стане в България, според вас?

      Иво Прокопиев: Не мога да дам прогноза, защото в момента е чист хазарт, ако трябва да започна да отгатвам кой какви резултати ще има и какви коалиционни формули са възможни. Това,  което мога да кажа от гледна точка на политиката обаче и на ценностите е, че България в последните месеци извървя много дълъг…, с големи крачки много дълъг път назад. В момента е там, където може би беше,  като разговор в обществото 2006-2007 година – ние какъв тип икономика искаме, искаме ли пазарната икономика, как да защитим тези най-слаби слоеве обществени, които са безспорно подложени на удари при такъв тип преход. Хората са уморени от това да чакат и те са прави да са уморени. Защото толкова дълъг период нищо радикално не се случи в подобряване на живота, на благосъстоянието на хората.

      Водещ: Хората стават все по-бедни.

      Иво Прокопиев: Последните четири години, обаче. Трябва да сме честни, в периода 2001-2008 година, имаше доста значително подобряване на жизненото равнище. Така че, за мен ако трябва да кажа положителен сценарий, той е във връщане към  разбирането, че една икономика, едно общество може да са успешни, само тогава, когато институциите и законите в тях работят в интерес на хората….

      Водещ: Драматичен сценарий, според вас.

      Иво Прокопиев: Това, което беше разбито в голяма степен и това, което сега трябва да се ремонтира. Усещането за законност и за върховенство на закона, откъдето идва усещането и за справедливост. А негативният сценарий е обратният. Просто това разрушаване на институциите , те да бъдат доразрушени и хората съвсем да загубят надежда.

      Водещ: А между другото, още ли сте посланик на Канада…

      Иво Прокопиев: Почетен консул.

      Водещ: Почетен консул на Канада?

      Иво Прокопиев: Да, почетен консул.

      Водещ: В България?

      Иво Прокопиев: Да, в България.

      Водещ: Извършвате тази дейност? В смисъл?

      Иво Прокопиев: Е, то няма…. то по-скоро е представителна функция.

      Водещ: Така, какво още накрая да ви попитам? Очаквания, пак да се върнем в началото. Докъде ще стигне тази война?

      Иво Прокопиев: Аз за себе си мога да кажа, че не водя война.

      Водещ: Защо мълчахте досега три години?

      Иво Прокопиев: Бях взел такова принципно решение и си го спазвах. Мисля, че за по-дългия период от време, това беше правилното решение, да не бъда обществено активен. В момента е  мината една граница, която аз трябва…

      Водещ: Защо решихте сега да дадете това интервю?

      Иво Прокопиев: Защото вие ме поканихте, няма друга причина.

      Водещ: Друг никой ли не ви е канил през тези три години?

      Иво Прокопиев: Имаше епизодични покани, но… Между другото, това е оценка и за „Хоризонт”, защото мисля, че „Хоризонт” е една от медиите, които показват характер и са независими. Хората могат да вярват на информацията, която „Хоризонт” дава.

      Водещ: Благодаря ви! Иво Прокопиев беше гост на „Нещо повече”.

      04.04.2013 година

      БНР, „Нещо повече”

      zp8497586rq