Иво Прокопиев: Бизнесът в България е уморен от песимизъм

26 януари, 2016

Интервю на Евгени Петров

✓ Основните геополитически рискове за България са да се окаже терен за сблъсъка Русия-Турция за влияние в региона

✓  Владислав Горанов подчерта желанието си за политика на нисък бюджетен дефицит

✓  Основните проблеми са липсата на подготвени кадри и липсата на доверие в средата и между участниците на пазара

✓  Както по времето на най-голямото мракобесие за бизнеса и възход на схемата КТБ, на пазара отново има само един купувач на активи

-Г-н Прокопиев, проведохте юбилейна 10-та среща на бизнеса с правителството, в която ключови политици и министри споделят своите очаквания с водещи предприемачи и финансисти. Какви принципни изводи си направихте от нея?

– Годишната среща на бизнеса с правителството, която “Капитал”организира за 10-и път, описа рисковете пред държавата, но и донесе изненадващо много оптимизъм. Основната причина за това бяха обещанията за реформи, за запазване на политическата стабилност, за затягане на финансовия надзор и най-вече, обещанието на банките, че ще започнат отново да кредитират.

Конференцията очерта основните геополитически рискове за България през започващата година. Сред тях са външнополитическите трусове, които идват от задълбочаване на кризата между Турция и Русия и опасността България да се окаже терен за техния сблъсък за влияние в региона. Налице са конфликтът в Украйна и ангажиментите, които България има като член на НАТО.

Освен това, участниците подчертаха трудностите, които ЕС изпитва заради бежанската вълна и проблемите с функционирането на основни европейски договори и институции.

-В същото време и анализатори и политици намекват, че от конфликтни политически ситуации, подобно на икономически кризи, могат да се получат и дивиденти, стига да вземеш верните решения.

– Както президентът Плевнелиев подчерта, регионът не е само източник на проблеми, а дава много възможности. През последните години, един от основните нови пазари за български стоки и услуги са именно съседите на България и потенциалът там съвсем не е изчерпан.

Едно от важните послания на президента беше, че евроинтеграцията на България не е приключила. За да може в пълна степен да се възползваме от потенциала на членството си в съюза, страната с всички сили трябва да се стреми към членство в Шенген, в Еврозоната и в Банковия съюз на ЕС.

– Не беше ли премиерът Борисов твърде оптимистичен за темпа на икономически растеж. Само преди месеци и анализатори в МФ и в БНБ предвиждаха около ръст от 2.2 – 2.4 пункта?

– Премиерът Бойко Борисов добави към оптимизма за икономически растеж над 3%, спомена дори за ръст от 4.5%, обеща също задълбочаване на съдебната реформа и подчерта, че правителството ще отстоява запазването на политическа стабилност докрай, защото според него няма по-добър вариант от сегашния, а при политическа криза ново правителство ще се състави още по-трудно.

– Как приемате позициите на еврокомисаря Йоханес Хан, като най-високопоставеният представител на ЕК във форума?

– Еврокомисарят Йоханес Хан похвали България за финансовата дисциплина и успехите в усвояването на европейските инфраструктурни фондове. Той подчерта и важната роля на страната за добър интерфейс между ЕС и държавите на Балканите.

Г-н Хан отбеляза също проблема с широко разпространата корупция и призова за политическа воля и допълнителни усилия за нейното ограничаване.

– Сред финансистите също преобладаваше сдържания оптимизъм, или това просто е мехлем за бизнеса?

– Новата доза оптимизъм дойде и от финансовият панел на конференцията. Финансовият министър Владислав Горанов подчерта желанието си за политика на нисък бюджетен дефицит, финансова стабилност и поддържане досегашната данъчна политика на ниско пряко данъчно облагане. Той прогнозира растеж между 2 и 3% от БВП. Според него резервите за по-висок растеж са в потреблението и връщане на доверието на потребителите, за което правителството би могло да изиграе съществена роля.

Владислав Горанов подчерта, че за разлика от 2014-та при фалита на КТБ, сега държавата разполага със законови инструменти и е обезпечена с финансов ресурс в случай, че това се наложи във връзка с оценка на качеството на активите във финансовия сектор.

– Какво става в банковия сектор? Ще започнат ли банките да кредитират по-активно през 2016-та и какво очаквате от стрес-тестовете?

– Оценката на качеството на активите и стрес тестовете на банките и небанковите финансови институции безспорно са основното икономическо събитие на 2016-та. Процесът трябва да върне доверието на вложителите, че парите им са в сигурни ръце, и още по-важното, да увери инвеститорите, че регулаторите в България работят експертно и са независими от политически натиск и корупция.

– Гуверньорът на БНБ Димитър Радев също не изрази песимизъм, което на банков език е добра новина…

– Той обясни подробно какво предстои в банковия сектор, кога се очакват резултати от прегледа на активите и стрес тестовете на банките. За пръв път от много време, от името на БНБ някой говори професионално и разумно, без излишен нито оптимизъм, нито притеснение.

Г-н Радев подчерта, че централната банка разполага с всички нужни законови инструменти, както и с финансов буфер, заложен в бюджета в случай на нужда, за да може БНБ да управлява ефективно ситуацията в сектора в хода на процеса на преглед на активите и да предотврати системните рискове.

Важна новина от неговата презентация е, че след оценката на отделните банки, МВФ и Световната банка ще направят преглед на финансовия сектор като цяло България, т.нар Financial Sector Assessment Program (FSAP)

Ако тази оценка е положителна, би трябвало това да сложи началото на процеса по възстановяването на доверието в българската икономика. В края на миналата година МВФ и Световната банка изготвиха подобен доклад за качеството на банковия надзор в България, който беше доста критичен и беше съпътстван от редица структурни промени в БНБ.
(https://www.imf.org/external/pubs/ft/scr/2015/cr15295.pdf)

Важна част от финансовата дискусия беше уверението на представителите на търговските банки, че независимо от стрес тестовете, повечето от банките са стабилни и предвиждат умерени ръстове от 5% в кредитирането за 2016-та година. Това наистина е оптимистично, като се има предвид, че на годишна база кредитирането на реалния сектор спадна с 15%, а общо сектора е с нулев ръст.

-Дотук сме за рубриката „Добрата новина”. Само положителни коментари ли имаше на конференцията и какво притеснява участниците в нея? Или сме свидетели на усещането, че от дъното пътят е само нагоре? Надолу могат да копаят само политиците…

– Изглежда оптимизмът на участниците в конференцията на “Капитал”, идва и от умората им от това да бъдат песимисти толкова дълго време. Много проблеми бяха посочени. Но основните са липсата на подготвени кадри и липсата на доверие в средата и между участниците на пазара.

От 2009-та насам, потреблението и реалната икономика са в стагнация. Финaнсовият сектор изпадна в трайна криза на доверието, от която все още не се е отърсил. Инвеститорите не вярват, че банките са стабилни и не инвестират. Банките, заради проблемите в средата, не вярват че потребителите ще консумират и инвеститорите ще инвестират, и, съответно не кредитират.

-Всъщност дали е точно така? В последните седмици и месеци има сериозен инвеститор на пазара, който купува търговски обекти, многофункционални сгради, фалирали заводи като Химко…За Делян Пеевски става дума?

-За съжаление, както стана ясно в много от неформалните обсъждания в почивките на конференцията, недоверието на бизнеса в институциите и регулаторите отскоро има и нов силен източник. Както по времето на най-голямото мракобесие за бизнеса и възход на схемата КТБ, на пазара отново има само един купувач на активи. Този път това не е г-н Цветан Василев, а е лично депутатът от ДПС г-н Делян Пеевски. Както и тогава,на пазар, на който всички останали се опитват да продават, има само един купувач. Това не е добър знак. Още повече, че този купувач е действащ политик, дори не е от бизнеса.

– За какво и към кого е знак подобно масирано придобиване на активи?

– Това е лош знак за качеството на управление на риска и липсата на ефективен банков и финансов надзор в някои институции, които финансират въпросните придобивания. Също така, и за честността на търговете за обществени поръчки и за събираемостта на акцизи и ДДС от цигари и горива.

Обикновено безразборното придобиване на активи в различни сектори над пазарната им цена е сигурна индикация за харчене на “лесни пари”. Притежанието на “лесни пари” в голям мащаб от политик най-често означава, че отнякъде има изтичане на спестявания на населението и кражба на ресурс от публичните фондове. В настоящия казус видимо става дума и за двете.

Каквито и обещания за реформи да се дадат, докато има механизми политиците да източват спестявания на населението и ресурси от обществените поръчки, доверието на потребители и инвеститори в средата няма да се възстанови.

-Како означава доверие в средата, каква е добрата икономическа среда?

-Добрата икономическа среда означава две неща – правила, които да важат за всички в бизнеса и да не се краде от парите на данъкоплатците.

Предишният опитна почти същите политици чрез КTБ да “изкупят” голяма част от икономиката с пари на депозантите в банката, ще струва на данъкоплатците най-малко 4 млрд. лева или 5% от БВП. Сегашната офанзива е не по-малко мащабна. Сигурно е, че ако своевременно не бъде ограничена, и тя ще завърши по подобен начин.

Затова, всъщност истинският тест за управлението през 2016-та ще бъде дали ще създаде стрес за модела на “единствен купувач в икономика”, като се ограничи злоупотребата с пари на вложителите и данъкоплатците.

Линк към интервюто: http://vevesti.bg/58068/ivo-prokopiev-biznesat-v-balgaria-e-umoren-ot-pesimizam/

Иво Прокопиев в интервю за Vevesti.bg: Еврофондовете не могат да заместят частната инициатива

14 октомври, 2015

-Г-н Прокопиев, през последните месеци се забелязва необичайно повишена активност на работодателските организации и дори партньорство със синдикатите. Вие бяхте председател на КРИБ. До каква степен е редно бизнесът да влиза в такава конкретика като енергийната политика като изисквания към държавата? Не изглежда ли малко странно?

-Тази намеса е странна най-малкото по една причина – мандатът на национално представителните работодателски организации произтича от Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване и той е съвсем ясно регламентиран в рамките на тристранния диалог. А кръгът от въпроси е работни заплати, социално осигуряване, здравно осигуряване, пазар на труда и социално подпомагане.
Работодателските организации нямат почти никаква роля в индустриалните отношения в енергетиката. Те са установени от Закона за енергетиката и са между министерството, институцията, която формира политиката, регулатора КЕВР и производители и потребители на електроенергия.

Абсурдно е, че инвеститорите, които са големите работодателите в енергетиката и са пряко засегнати, по никакъв начин не са консултирани за тези позиции, които “националните работодатели” заеха. Дори напротив, излезе една доста категорична декларация, с която големите работодатели в енергетиката категорично се разграничават от всички основни тези на ръководствата на работодателскте организации.

Това поведение просто надхвърля мандата им. Друг е въпросът защо правителството толерира подобна дестабилизация и “екстремизъм” на идеи.

-Разбра се обаче и още нещо принципно, че това не е желанието или виждането на фирмите-членки, а по-скоро инициатива на ръководствата на работодателските организации…

-Това е вторият принципен проблем, това са идеи на ръководствата на организациите и не се подкрепят от членовете им. Тук мога да говоря конкретно за КРИБ. „Икономедиа” е член на Управителния съвет на организацията, но специално тези два документа, които препоръчват национализацията на двата американски ТЕЦ-а – “пътната карта” и един доста подробен “доклад” по темата, не е обсъждан нито в Енергийния комитет, нито на Управителен съвет. Независимо от всички аргументи, безспорен факт е, че двата американски ТЕЦ-а са членове на КРИБ. Отникъде не иде една организация да тръгне срещу интересите на членовете си. Без най-малкото да декларира конфликт на интереси или да се консултира с тях. Това директно противоречи на устава на организацията.

Другото парадоксално в цялата работа е, че председателят на БСК, Сашо Дончев, се разграничи от собствената си организация. Той направи две публични изявления, с които, прави му чест, достатъчно ясно се дистанцира от поведението на организацията си и от конкретните искания в тази „пътна карта” за енергетиката.

-Тези примери ме карат да попитам за същинската роля на работодателските организации – ситуативни инициативи по конкретни проблеми, или принципни, глобални виждания за взаимоотношенията бизнес-държава.

Работодателските организации имат своята роля в тристранния диалог и – да го кажа най-общо – при формиране на макроикономическата политика и параметрите, които влияят на икономическата среда – заплащане на труда, повишаване на заетостта, социалната политика и пазарът на труда.

Това е странното – те не реагират по темите, по които би трябвало да имат отношение. В момента например има една доста ясна негативна политика за увеличаване на данъците и социалните осигуровки, но категорично противостоящо становище няма.

От друга фокусът е в енергетиката, но те не коментират цените на горивата и цените на газа, които са монополни и които в много по-голяма степен отнемат конкурентоспособност в икономиката, отколкото цените на тока, които са сред най-ниските в ЕС.

-Аз също не видях никаква реакция, когато остро се повдигна въпроса за цените на горивата. А всъщност тяхното влияние като производствен разход в икономиката е значително по-голям…

…и в много по-голяма степен отнема конкурентно предимство, защото за някои индустрии газа е и суровина, а горивата участват в много по-голяма компонента във формирането на себестойността на продукцията, особено чрез транспортните разходи. Отнемат и по-голяма част от разполагаемите бюджети на домакинствата. А така отнемат платежоспособно търсене на потребителския пазар…Ако ще говорим за икономически ефекти, проблемът с горивата и газа е далеч по-важен.

-Не е ли малко овехтяла тази схема на тристранния диалог. Аз разбирам, че това е била практика и в други държави и, че при нас в началото на пазарната икономика е било необходимо нещата да се оглеждат отвсякъде, дори като гаранция, че при липсата на опит държавата може да залитне в една или друга посока.

-Тя е овехтяла не само в България, по принцип е поизпразнена от стария смисъл и структура на тристранен диалог, които имаше в ЕС. Светът се развива с много бързи темпове, има много нови професии, огромна част от хората в новите технологични компании работят и от вкъщи и отвсякъде…Те са самонаети, кой да ги представлява, и имат ли нужда от представителство, какви да бъдат тези виртуални синдикати/работодатели…

Според мен тристранния диалог от друга страна има законодателна легитимност и за определени неща разговорът между социалните партньори е важен. Но е важен, когато държавата се опитва да вдигне минималните осигурителни прагове например, тогава работодателите не реагираха със същата енергия и категоричност.

-Синдикатите се борят за правата на членовете си и открай време ефективинят метод за въздействие върху държавата или работодателя е стачката. Не ми се „връзва” същият да е методът на въздействие и от обратната страна. Да припомням ли, че освен работодателите и Борисов се заканваше да стачкува…Всъщност срещу кого?

-Такива обединителни действия могат да бъдат предизвикани от крайни ситуации – мащабна криза или пряка заплаха за националната сигурност примерно. Много ефективен метод за въздействие на работодателите например е са качествените икономически изследвания, съпътствани с препоръки за определени икономически политики. Нещо, което тотално отсъства от българския обществен дебат. Такъв качествен продукт не произвеждат нито официалните институции, нито неправителствените организации. Затова в последните години наблюдаваме една икономическа политика, която изцяло е изпразнена от интелектуална мощ и визия.

Ние имаме една напълно бюрократизирана икономическа политика, която прави от държавата един нетен консуматор на рискове и събития. Носи се по течението на световната икономика. Нито лошото, нито доброто, което ни се случва, следва от някаква политика на управляващите. Затова казвам, че ако работодателите имаха качествени икономически анализи и препоръки, не как да се национализира собствеността на някой техен член, а примерно как да се насърчи кредитирането…

-Така минаваме към следващия много важен, според мен въпрос, доколко банките и кредитните институции въобще играят роля в икономиката и инвестиционния процес?

-Данните, които виждаме за кредитирането са повече от плашещи – годишен спад от 15 % при кредитите за реалния сектор. Някой работодател да се е изказал по тази тема? Или официална държавна институция? БНБ да е дала индикация за опит за промяна на статуквото?

-Но в същото време някакви аналитични звена работят – БНБ преди месец повиши прогнозата за растежа у нас, мисля до 2.3 % от БВП, финансовото министерство също се коригира нагоре – до 2.1 на сто…Доколко може да се разчита на тяхната обективност?

-Те публикуват резултатни величини. С колко ще спадне или ще нарасне нещо. Не коментират политики, които могат да променят посоката или темпа на развитие. В момента двигател на растежа е износа и за съжаление в последния период, който беше отчетен има по-скоро тревожни сигнали в ръста на износа.

-Към ЕС има ръст, към трети страни спадът е значителен…

-Проблемът е, че ако разчитаме само на износа, без вътрешно търсене и раздвижване на инвестициите, ще продължаваме да бъдем конюнктурни…България в момента е една изцяло конюнктурна икономика. Външната конюнктура е много благоприятна – евтино евро и евтин петрол. Българската икономика се преструктурира изцяло движена от износа – и на стоки и на услуги. Само с външни двигатели обаче не става. Вътрешният пазар, потреблението и инвестициите, трябва да се раздвижат.
-Защо при тези ниски лихви продължава спадът в кредитирането? Или не са толкова ниски?

-Ако имаме при 15% спад на кредитирането на реалния сектор и 10% спад на кредитите въобще в икономиката, включително и домакинствата, на този фон да постигнеш 2% икономически ръст си е чудо на чудесата.

-Откъде идва чудото?

-От конюнктурата и от Европа – главно от износа и усвояването на еврофондовете.

-Но в същото време между 75 и 80 процента от капиталовите разходи са от еврофондовете…Не е ли това лош атестат за държавата? В смисъл – не се ли разглезихме, че имаме сигурен ресурс?

-Всъщност да…ние до 2008 година имахме зависимост от преките чуждестранни инвестиции, растежът на икономиката се определяше от непрекъснатия приход на преки чуждестранни инвестиции, всъщност в мащаби, много по-големи, отколкото са сега еврофондовете. В пиковата 2007-ма в България влязоха 8.5 млрд. евро преки инвестиции. Тези инвестиции изчезнаха след кризата с Лемън Брадърс и икономиката превключи на зависимост от еврофондовете. В момента се усвояват средно по 1.5 до 2 млрд евро еврофондове. Повече е от чуждите инвестиции и затова системата е пренастроена натам. Каквото и да си говорим, това е едно харчене на публични пари…Не може да замести частните инвестиции и частната инициатива.
-Предполагам какво имате предвид, но ако не го замества, то поне го допълва. За да стигнеш до завода „Х”, ти трябва добър път, примерно…Асфалтът не се яде, но храни.

-Качествата, които се изискват, за да спечелиш една обществена поръчка са съвсем различни от тези, които пазарът изисква, за да направиш един добър продукт.

-Бих добавил, че увеличаващата се територия на усвояването на публичен ресурс увеличава и територията за приложение на корупционни схеми.

-Е, точно това е…това е най-лошия ефект при усвояването на европейските фондове – да, те поддържат растежа, някаква заетост примерно в строителния сектор, но от друга страна са хранителна среда за изкушения при раздаването на обществени поръчки и определено икономически деморализатор и развъдник на корупция.

-Очевидно Европа има някакъв праг на търпимост към корупционни схеми. В края на тройната коалиция ни спряха парите, после ги пуснаха, пак ги спряха по времето на Орешарски, сега се хвалим, че ги усвояваме добре.

-Да, те са политически инструмент. В крайна сметка, това, че продължават да идват е,че оценката за това, което се случва у нас е приемливо, тоест – не е мината границата. Но ако и когато ги спрат, ще бъде твърде късно. Изобщо на мен ми се иска ролята на еврофондовете да не е толкова централна. Бизнес не е синоним на усвояване… Бизнесът не трябва да е зависим от политиците.

-Въпреки евтиния кредитен ресурс кредитирането, като основен фактор за инвестиции намалява, казвате с 15%…Какъв е проблемът с банките?

-Това, което се случва в банките е доста логично и може да се обясни с предстоящите стрес-тестове и външна оценка на активите, което за съжаление си има и негативната страна. Банките също са „стресирани”, главната им мисъл е как да се подготвят за тези проверки и как ще издържат стрес-тестовете. Мисля, че не можем да очакване възстановяване на кредитната активност преди втората половина на следващата година.
Що се отнася до стрес тестовете в небанковия сектор регулиран от КФН – там дори не са започнали. Твърдеше се, че те не се отнасяли за небанковите институции, но се оказа, че не е така.

-Готви се Бюджет 2016 с вечния въпрос – по-голям или по-малък бюджетен дефицит в рамките на разрешеното? Предпочитанията на Владислав Горанов са за не по-малко от два процента, Дянков както се очаква препоръчва да е по-рестриктивен. От една страна се отчита излишък, от друга – цели сектори като отбраната са силно недофинансирани.

-Нормално е да има излишък, защото икономиката се представя много по-добре от първоначалната бюджетна прогноза, върху която стъпва и самият бюджет. Но мисля, че политиката на по-висок бюджетен дефицит е грешна най-вече от гледна точка на стабилността, защото в България има много скрити дефицити, има проблемни сфери, подобни на КТБ, които могат да гръмнат неочаквано.

Проблемът с дефицита н пенсионната система например – това е квазидържавен дълг. Счетоводно не е, но като бреме си съществува. Не се знае какво ще покажат стрестестовете на банките. Колко нов капитал ще е нужен и откъде ще дойде този капитал? Ще се наложили отново държавата да бръкне в джоба на данъкоплатците?

Но със сигурност България вече не е в групата а нискозадължнялите държави. Като “проблемни” ни класифицира и Европейската комисия. Вече сме страна със сериозни макроикономически неравновесия, само едно ниво преди държавите в криза. Не сме в положение да си позволим през бюджетния дефицит допълнително да дестабилизираме макроикономическата стабилност.

Третата причина е, че получаваме достатъчно финансови „стероиди” – имам предвид европейските фондове и няма нужда бюджетът, който и без това е с малки възможности да се напряга и да вкарва още публични пари в инвестиции.

По-скоро тук трябва да се създаде среда да се мобилизира частния капитал, чрез публично-частното партньорство и концесии, които корупцията за съжаление превърна в мръсни думи.

-С едно изречение – по-добре по-малък бюджетен дефицит като гаранция срещу скрити дефицити?

-Точно така, даже не по-добре, а задължително.

-Благодаря за този разговор

Евгени Петров

Иво Прокопиев в предаването „Лице в лице“ по БТВ: Схемата с национализацията на двата американски теца е заради инвеститор от Турция

14 октомври, 2015

От седем-осем години енергетиката е най-благодатната тема за политическа спекулация. По тази линия минават много от инструментите за стабилност на обществото – първият кабинет на Борисов падна заради това, припомни бизнесменът Иво Прокопиев в предаването „Лице в лице“ по bTV. Той припомни, че в България бяха направени повече ВЕИ-та, отколкото би могло да бъде икономически рентабилно, т.е. за кратко време бяха направени, когато излизаха по-скъпо такъв тип проекти. Това е политическа и регулаторна грешка, а не на производителите.
Според Прокопиев като абсолютна стойност в България плащаме четвъртия най-евтин ток в ЕС.
За ефира на bTV Прокопиев заяви, че твърденията за това, че държи основен дял от ВЕИ-тата в страната, са абсолютно неверни. „Огромна част от ВЕИ-инвестициите са на големи международни компании и най-големите международни банки. Като говорим за банки, става дума за американската ОПИК, Чайна дивелъпмънт банк, ЕБВР, Корейската банка и други. От компаниите са ЕНЕЛ, Бош, Самсунг. Те съставляват над 80% от инвестициите в този сектор. Инвестициите са на големи международни компании и банки – поне 75% от сектора. Имам интерес в соларни паркове, общо около 1% от ВЕИ-тата са свързани по някакъв начин от мен, каза собственикът на „Икономедиа”.
. „Аз се занимавам изцяло с инвестиционна дейност. „ВЕИ секторът е най-прозрачният сектор, защото те са изградени на базата на европейски регламент и не е имало преки уговорки с властта. Всичко, което се случва в момента е просто лов на вещици. Така не е лошо да има прозрачност и в други бизнес структури, които разполагат с обществен ресурс- акцизите, обществените поръчки и т.н. „Нека всичко да бъде мерено с един аршин. Нека да стане ясно кой собственикът на „“Булгартабак“” и кой е собственикът на КТБ.”
Относно въпроса за т.нар. Пътна карта за реформи в енергетиката, Прокопиев я определи като „таблица с булет точки и без завършени изречения”. В този документ не се поставят никакви цели, има само необмислен сбор от крайни идеи – някои разумни, някои безсмислени, някои направо опасни. Ако тази карта бъде приложена, това ще доведе до огромни сътресения. Пътната карта не е обсъждана на заседание в КРИБ, това е позиция само на ръководството. Смисълът на бизнес организациите е не да защитават интересите на председателите си, а на членовете си. В КРИБ има огромно недоволство заради това, заяви Прокопиев. С Домусчиев не съм разговарял лично, добави той. Ролята на тези бизнес организации е сведена до „бухалки”. Доколкото разбрах има интерес на конкретен турски инвеститор, който иска да купи американските централи – затова се иска първо национализация, след това приватизация в нечия конкретна полза, разкри Прокопиев. И буквално постла червеният килим за създаване на нова бизнес организация.
Иво Прокопиев коментира и думите по негов адрес на банкера Цветан Василев. Бизнесменът обясни, че няма допирни точки между него, Василев и Пеевски. Приемете, че има достатъчно хора в България, които искат активите им да растат по нормален начин, да се спазва закона, а не да търсят единични удари на национализация чрез политическа протекция, каза Прокопиев. Той се съгласи с думите на Василев, че сега има разграбване на активите на КТБ, но това било вторичен проблем. Основният проблем е, че КТБ работеше като инвестиционен фонд – между банката и активите нямаше директна връзка и затова сега вървят цесиите. Видя се гигантската дупка – над 4 млрд. лева, кой да я плати, данъкоплатците ли? Струваше ли си да се дадат още 4 млрд. лева за спасяване, попита той.
Относно грантовете на „Америка за България” за медиите на Прокопиев, бизнесменът отговори просто – вие виждате ли съдържанието ни да служи на САЩ? КОЙ ни напада – медиите на Пеевски. Колкото повече такива опорни точки от други медии – bTV, Нова например, толкова повече служи в интерес на Пеевски, защото неговите медии служат само за разправа с икономически и политически опоненти, обясни Иво Прокопиев. Колко струваше ТВ7 – над 300 млн. лева. Колко струваше печатницата на Пеевски, която не работи – всичко е на наш гръб, завърши Прокопиев.

Иво Прокопиев в „Още от деня“ по БНТ: Основната заплаха за икономиката на България идва от финансовия сектор, 21.05.2015

22 май, 2015

Основните заплахи за българската икономика произтичат от финансовия сектор и нерешените проблеми там, и механизма, по който в България са структурирани институционалните отношение покрай банките  депозитите и гаранциите по тях, каза днес по БНТ Иво Прокопиев съиздател на „Дневник“ и „Капитал. Той припомни, че страната е била „дисквалифицирана“ от групата на относително стабилните финансово държави и от втора е изпратена в четвърта група – едно ниво над страни в криза като Гърция.

„Това е заради системните пропуски на двата финансови регулатора, които водят до реалната опасност българското правителство да има нужда да активира гаранцията върху други банки“, обясни Прокопиев. Той поясни, че това е и причината да се иска стрес тест в банките и в нефинансовия сектор, за да се види какъв е размера на проблема.

Иво Прокопиев смята, че е нормално да има спор кога могат да се проведат стрес тестовете, но ако те не се направят в срока, даден от ЕК – до края 2015 година, една от санкциите е спиране на еврофондовете.  Той изрази мнение, че процедурата не крие опасности, защото има редица предпазни механизми.

Прокопиев каза, че икономиката на България има и положителни сигнали, но те не са резултат от политики, а на конюнктура, която облагодетелства основно износа. „Става дума основна за мерките, които ЕЦБ взе, поевтиняването на еврото спрямо долара и другите валути и поевтиняването на петрола, което ключов фактор за много износни продукти и ги направи конкуренти“, каза той.

В отговор на въпрос Прокопиев, каза, че е спечелил делото за клевета, заведено срещу от председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев по случая Брендо. Има още две дела, които аз водя срещу него, допълни издателят.

Прокопиев каза, че не е оптимист по отношение на това, дали работа на парламентарната комисия за КТБ ще е продуктивна. „Има обаче енергия за журналистически и други вид граждански разследвания по темата, допълни той.

 

Интервю с Иво Прокопиев в ефира на БТВ, „Тази неделя“ 10 май 2015

11 май, 2015

Водеща: Добро утро и от мен, здравейте. Аз съм Жени Марчева и в следващите минути ще поговорим за задкулисието и за светлата страна в обществения ни живот. Заедно с мен е издателят Иво Прокопиев, здравейте.

Иво Прокопиев: Здравейте.

Водеща: Радвам се да ви видя.

Иво Прокопиев: Благодаря за поканата и аз.

Водеща: С едно любопитно нещо да започнем ви предлагам. Как вие самият преценявате способността си да влияете на общественото мнение в България, на базата на това, което сте? На базата на парите, които имате, на базата на медиите, които имате, на базата на връзките, които сте си изградил самия вие през годините?

Иво Прокопиев: Според мен, в моя случая конкретно има известна разлика между обществената представа за моето влияние и това, което е реално. В някаква степен тя се дължи на това голямо обществено противопоставяне, което се случи в последните години. Обществото знаете беше разделено на светла част и на задкулисие, както вие казахте. Аз за себе си мога да твърдя, че съм направил важните избори, които трябва да бъдат направени и главно чрез медиите съм заел едни позиции, които според мен устойчиво са били от полза на обществения интерес.

Водеща: Част ли сте от задкулисието?

Иво Прокопиев: Ами не, защото съм на светло през целия този период и през всичките тези години, обществените позиции, които съм заемал винаги са били про-реформаторски първо и в някаква значителна степен, антистатуквото на всяка власт, без значение каква е била тя.

Водеща: Сега към един както вие казахте задочен конфликт, който се получи между вас и Ясен Тодоров, който е член на ВСС, председател на етичната комисия, който от трибуната на „Тази сутрин“ на бТВ, ви обвини в грехове. Нека да видим това кратко видео, след което ще разберем, кои от греховете г-н Прокопиев признава и, кои категорично отрича.

Така, това са думите на г-н Ясен Тодоров. През цялото време той говори всъщност за Фондация „Америка за България“, която спонсорира всички тези медии и НПО-та. Ако се доверим на г-н Тодоров 1 към 1, вие сте огромна сила, която си избира вкл. министри в кабинета, но хайде един по един въпросите. Първо, „Америка за България“ спонсорира ли ваши медии?

Иво Прокопиев: Ами да, това е публично. Както всички знаят, от доста години вече работим заедно с „Америка за България“, работили сме и по други проекти заедно с тях. „Америка за България“ може би в момента е най-големият донор в България, така че освен нашите медии тя спонсорира много други. А в съдебната сфера, освен Съюза на съдиите и въпросните съдии, за които г-н Тодоров спомена, имат проекти със Специализираната прокуратура, с Асоциацията на прокурорите. Нали, мога да кажа, че те са абсолютно неутрални и спектърът е широк. Но тук е доста извадково, беше направено едно внушение, което е доста типично, между другото.

Водеща: Дали „Америка за България“ в случая е показала, че Нели Куцкова е най-правилният човек за САС, а пък видите ли, другите са неправилни?

Иво Прокопиев: Според мен няма абсолютно нищо общо между…

Водеща: Дали „Америка за България“ вкл. чрез вашият кръг около „Капитал“ избира министър Христо Иванов?

Иво Прокопиев: Честно казано, аз не виждам никаква връзка между „Капитал“ и избора на Нели Куцкова за шеф на Апелативния съд в София, защото г-жа Куцкова е с много ясна биография. Тя има абсолютно висока подкрепа не само в професионалните среди, а въобще в цялото общество заради това, което е направила през годините и заради своята репутация. Тя няма нужда от някаква допълнителна подкрепа от който и да е. В случая с г-н Тодоров съм честно казано силно изненадан, защото неговата позиция е малко: „Аз имам мнение, обаче не съм съгласен с него“. Защото ръководената от него етична комисия изцяло положителна атестация на кандидатурата на г-жа Куцкова. Сега изведнъж той, който е председател на тази комисия казва, че не е съгласен и се опитва да обясни необяснимото. Единственият кадровик в съдебната система е ВСС никой друг няма такива правомощия. Но най-забележителното според мен в тази ситуация е, че обикновено този тип пропагандни инициативи бяха извършвани от жълтите медии, които малко или много са под контрола на семейството на г-н Пеевски. За пръв път официален представител на може би най-висшия орган на съдебната власт …

Водеща: Правителството на съдебната власт…

Иво Прокопиев: …да, правителството на съдебната власт, си позволява да говори публично, в ефир, такива небивалици. Това е абсолютна небивалица.

Водеща: Колкото до конкретното твърдение, че „Америка за България“ вкл. чрез вас, излъчва и избира, номинира министри, какъвто е Христо Иванов, който между впрочем само след малко ще бъде тук в студиото…

Иво Прокопиев: Попитайте го и него, но нямам аз коментар по тази тема, това е просто поредната глупост, която се разпространява на принципа на Гьобелс, нали знаете, че Гьобелс, от него датира още тази теза, че ако една лъжа се повтаря многократно…

Водеща: Става истина.

Иво Прокопиев: Да и неслучайно беше инвестирано толкова много и толкова гигантски суми в тази медийна мрежа, която да ги разпространява тези лъжи, за да започнат накрая да звучат като истина.

Водеща: Добре. Хайде за да направим плавен преход, до тук с това, което каза г-н Ясен Тодоров в ефира на „Тази сутрин“ на бТВ. Тъй като заговорихме за Христо Иванов, ключов министър в кабинета, дайте няколко думи да кажем за втория кабинет на премиера Борисов. Какво между впрочем мислите за Христо Иванов, като министър, защото си мисля, че ресора, който той обгрижва в най-добрия смисъл на думата, е пряко свързан с икономиката, нали така?

Иво Прокопиев: Той е пряко свързан с икономиката, защото съдебната система е онази система, която прочиства и дава гаранция, че всички други регулаторни системи работят в интерес на обществото.

Водеща: Така е.

Иво Прокопиев: Така, че той безспорно се е нагърбил с един от най-тежките ресори. Честно казано, го поздравявам за енергията, която показва, че не се отказал въпреки трудностите и интригите, на които е подложен почти всекидневно. Мисля, че правосъдието и въобще правосъдната система е една от трите, мога да кажа сфери, в които определено има прогрес в рамките на това правителство. Другите две са видимо енергетиката и здравеопазването.

Водеща: Виждате прогрес?

Иво Прокопиев: Виждам прогрес. Като цяло естествено, правителството не може да се сравни с предишното, защото предишното беше първото частно правителство на България. То не работеше изобщо в никакъв обществен интерес, а беше фокусирано в това, да репресира своите противници и да работи в интерес на една определена клика. Така, че нали без да съм много ласкав за това правителство, то е степен нагоре спрямо предишното, но в същото време искам да кажа, че то не е успешно в абсолютни термини и не е достатъчно амбициозно.

Водеща: Ако, съдейки по това, което току що казахте, министъра на правосъдието, министъра на енергетиката и министъра на здравеопазването са своеобразните отличници на този кабинет, кои са двойкарите?

Иво Прокопиев: Не мога да кажа, че има конкретен министър, който е двойкаджия, но мога да кажа сферата, в която определено правителството отлага решенията и намесата си, въобще управляващото мнозинство. Защото според мен, най-големите проблеми са в финансовия сектор, а там мерките, особено по промяна на начините, по който се регулира финансовия сектор в двата финансови регулатора, се отлага по политически причини. Това не е отговорност на някой министър, това е по-скоро политическа отговорност на мнозинството. Това отлагане може да бъде доста опасно, защото то не само може да има алтернативна цена, че пропускаме възможност за растеж и развитие, а може да се окаже нали, че реакцията такава, каквато ще бъде днес, може да е много закъсняла и да преминем още веднъж през трус от характера на КТБ.

Водеща: Две думи наистина за КТБ до толкова, до колкото отново беше актуална темата и през седмицата: нещо много важно каза вицепрезидента на ЕК през седмицата, Кристалина Георгиева. Тя каза така, че са нужни много ясни гаранции, че случаят КТБ няма да се повтори отново. В какво са тези гаранции? Имаме ли такива гаранции в момента, че КТБ няма да се повтори?

Иво Прокопиев: Не, нямаме ги, защото независимо от всички факти и обстоятелства, които вече в голяма степен са известни на обществото покрай схемата КТБ, на източване. Огромна пирамидална схема, която ще струва на обществото между 5 и 7% от БВП, това е един колосален размер, една колосална сума. Т.е. абстрахирам се от корупционния, от политическия натиск, от всякакви други неща, които най-вероятно са се случвали в банката. Преките отговорници за това състояние са двата финансови регулатора, защото в институционалната уредба, те са тези, които трябва да гарантират, че спестяванията на населението няма да бъдат откраднати, а ще работят за икономиката. Така, че гаранцията, за която г-жа Георгиева говори започва с промяната на начина, по който работят тези финансови регулатори, с персоналните им промени и със структурните им промени. По друг начин няма как да започне доверието да се връща и външните инвеститори да имат доверие, че във финансовия сектор е стабилно и техните пари са на сигурно място, за да могат да започнат да инвестират отново.

Водеща: Като говорите за регулаторите, как вървят и въобще каква е съдбата на делата, които водите срещу шефа на КФН, вашия вечен опонент, г-н Стоян Мавродиев?

Иво Прокопиев: По отношение на личните дела, предполагам за тях питате повече. те са три. Едното дело, което г-н Мавродиев водеше срещу мен, за клевета, ако си спомняте там покрай случая „Брендо“…

Водеща: С офшорките на “Брендо“?

Иво Прокопиев: Той се е почувствал обиден и оклеветен, че аз съм споменал неговото име във връзка с делото „Брендо“. Това дело той го загуби, защото съдията по делото постанови, че всичко, което съм казал е в рамките на добрия тон, макар и критично и, че не може нещо, което е безспорен факт, като участието на г-н Мавродиев в казуса „Брендо“ да се смята за обида или клевета.

Водеща: Така. Другите две дела?

Иво Прокопиев: Другите две дела, те са за вреди, които аз водя срещу него, които предстои гледане на първа инстанция.

Водеща: Вреди на стойност каква?

Иво Прокопиев: На стойност общо 100 хил.лв.

Водеща: 100 хил.лв. искате от Стоян Мавродиев? Дали ще ги получите?

Иво Прокопиев: Едва ли, защото аз вече имам доста голям опит с тези дела, от делата срещу „Уикенд“, „Всеки ден“, Бареков, г-н Емил Георгиев, „Телеграф“ и цялата тази гвардия от различни говорители и медии, които бяха използвани за множеството атаки през последните години срещу мен. Това, което виждам, е че има някакъв размер на присъдите, които съда постановява, между да кажем 10 и 30 хил., така че…

Водеща: Едно изречение за казуса ТВ7. Там стана ясно, че дълговете към КТБ не били 5 млн., а били май около 300 млн. Шокира ли ви тази цифра, 300 млн.?

Иво Прокопиев: Ами това е ясно много отдавна. Аз съм шокиран от широките пръсти, с които подобна сума може да бъде изхарчена за нищо реално. Защото, ако теглите чертата в момента, ТВ7 има отрицателна стойност. Ако тези пари бяха някакви частни пари, които някой е изкарал и е платил данъци за тях, то той има правото да ги изхарчи за каквото си иска. Но в този случай, тези пари са на вложителите в КТБ, в момента са реално покрити от държавата и от ФГВ. Т.е. всеки един от нас е платил лукса да има такава политическа трибуна, една абсолютна медийна бухалка, чиято единствена роля беше да поведе няколко наказателни операции срещу предишния режим. И това нещо струва на данъкоплатците 300 млн. лв.

Водеща: Вие, от кои сте, г-н Прокопиев, от тези, които казват, че случващото се сега с и около ТВ7 е опит да бъде потъпкана свободата на словото или от онези, които казват на ТВ7: „Така ви се пада, вие си го заслужихте. Недейте да ревете“.

Иво Прокопиев: Няма нищо общо свободата на словото тук. Аз искам да ви дам един пример от недалечното минало с RE:TV, ако си спомняте. Аз бях учредител на една Фондация „Граждански медии“, която беше собственик на RE:TV. Когато дойде кризата, ние съвсем честно събрахме екипа и казахме: „Вижте, идват тежки времена, този проект като бизнес не може да съществува. Много е по-добре да го приключим, от колкото да допуснем той да падне в жертва на някакви зависимости“. И разформировахме телевизията, прекратихме. Значи, медиите са икономически предприятия, те трябва да работят по законите на пазарната икономика. Няма цена, която да струва 300 млн. Кое струва 300 млн. в ТВ7? Каква гражданска функция или роля тя е изпълнила, за да кажем, че си струва обществото да плати 300 млн. за нея? И те не са 300 млн., знаете че в печатницата на г-н Пеевски има инвестирани 100 и в другите му печатни медии също има над 100. Значи над 500 млрд. лв. са инвестирани за лукса някой да има медийна група, която да се използва за репресия на тези, които не мислят по този начин.

Водеща: На финала да ви попитам за това, че бТВ направи нещо полезно. Разкри как живеят за сега двама от кметовете, на Пазарджик и на Хасково, разкри стандарта им на живот. Смятате ли, че това са съвременните олигарси, смятате ли, че камерата показва безпристрастно това много ярко срастване на политическа и икономическа власт, което наричаме олигархия?

Иво Прокопиев: Не мисля, че това са олигарсите, в този смисъл, да речем на национално ниво. Това, което виждам в тези казуси е наистина едно разминаване между каква е обществената търпимост, това което е законно и това, което е морално. Разликата между това кое е законно и морално е много съществена при публичните фигури и при тези, които имат претенции да управляват, било местни общности, било на държавата и обикновените хора. За обикновените хора, моето лично мнение е, че това, което е законно е морално, защото законът е единствената тяхна защита. Иначе политиците могат да национализират и приберат абсолютно всеки бизнес и да потиснат всяко различно мнение зад тезата, кое евентуално е морално. Но за публичните фигури е различно. За да могат да претендират, че те са тези, които трябва да представляват хората и трябва да бъдат избирани, към тях изискванията на морала и на хигиеничност на поведението, трябва да бъдат много по-високи. В допълнение само искам да кажа, че не са само тези два случая, просто трябва да се гледа по цялата картина.

Водеща: Със сигурност ще има и още…

Иво Прокопиев: Да не изглежда, че точно тези два кмета са във фокуса…

Водеща: Да. Няма да има съмнения…

Иво Прокопиев: Един най…

Водеща: Няма да има съмнения, защото разследванията продължават нито само кмета на Пазарджик, нито само кмета на Хасково, за да каже някой: „Видите ли, вие сте ги нарочили, изпълнявате някаква поръчка.“ Няма такова нещо. Добре, на финала, тъй като заговорихме за чистотата в отношенията, само да ви кажа, че днес започва и нашата кампания, кампанията на бТВ: „Да изчистим България заедно“, така че ви подарявам тениска и ръкавици. Може да се въоръжите с тях и да се присъедините към нас.

Иво Прокопиев: Благодаря. Въоръжавам се, ще се присъединя към вашата инициатива, благодаря за поканата.

Водеща: Благодаря. Това беше Иво Прокопиев, вие останете с нас.

bTV „Тази неделя“, 10 май 2015 г.

 

Иво Прокопиев в предаването „ДикOFF“ по Нова ТВ, 5.04.2015 г.

6 април, 2015

Водещ: Уважаеми зрители, в неделя, Явор Дачков огласи своето интервю с Цветан Василев. Г-н Прокопиев, чета от това интервю пасажа, който директно те засяга: „Смятам, че морето олигархия е абсолютно изкуствено привлечено в българската терминология“, каза г-н Василев „За да обслужва определени интереси и това е най-вече групата около г-н Прокопиев, който хич, ама хич не е олигарх, няма никакви класически черти на олигарха, само, че всичките му пари са в резултат на сделки с държавата“. И по нататък Явор Дачков пита, всъщност какво произвежда Прокопиев, аз не се сещам какво произвежда той. И г-н Цветан Василев каза: „Произвежда интриги“.За това си тук, за да кажеш какво произвеждаш. Тук, ето го и Недялко Недялков в неподписан материал в „ПИК“ днес наобяд е казал, че: „По удобни тези, угодните си тези ти ги развиваш пред овчедушният поглед на Диков“. И?

Иво Прокопиев: Няма смисъл да влизаме в това. То според мен е в класификацията на „финансова чалга“. Аз лично никога не съм коментирал жълти или лични страни от скандалите около КТБ, винаги съм коментирал нещата в тяхната финансова същност и в общия смисъл вредата, която този казус, цялата тази схема около КТБ нанесе на цялата икономика, на цялото общество. Така че, ако…

Водещ: Кой е виновен? На 10-ят месец имаме ли ясен отговор кой е виновен?

Иво Прокопиев: Ами то това е всъщност големият проблем. Почти една година след скандала, по- късно, всъщност нищо не се е случило. Никой не е разследван, парите не са проследени, няма виновни. И не са адресирани по- големите проблеми. Защото дали ще бъде г-н Цветан Василев или г-н Васил Цветанов, докато регулаторите и политическата класа допускат такъв тип институционални схеми за кражби на спестяванията на населението, винаги ще има някой, който да се възползва от тях. Така, че не е важна личността на г-н Василев. Василев може би е бил на правилното място, в правилния момент и той е бил бушонът, който гръмна. По-лошото е, че ние коментираме сега едно интервю на г-н Василев, което цяла седмица тресе всички институции на държавата. Виждате, множество законодателни промени, закони писани на коляно. Изобщо един миш маш от най- различни идеи и хаотични действия в пространството. А в същото време, преди един месец, когато ЕК и малко след това МВФ излязоха с двата сериозни доклада за финансовото състояние на България и на българският банков и небанков сектор, нито един от водещите държавни мъже една дума не каза. Не просто не ги коментира, една дума не каза. А те казаха следното много просто нещо, което е известно според мен, от много отдавна; че казусът КТБ показва, че най- вероятно тази банка не е единичен случай и подобни практики на финансиране на свързани лица има и в други институции в банковия и в небанковия сектор. Заради държавната гаранция, тази практика застрашава цялата финансова стабилност. Както държавата плати 3,6 млрд., заедно с Фонда за гарантиране на влоговете за КТБ, по същия този начин, може да и се наложи да плаща 10 пъти повече за подобни казуси в други институции.

Водещ: Само една вметка да направя. Година и половина преди да затворят банката, в твоя в-к „Капитал“вие обяснихте цялата тази схема със свързаните лице, само че никой не ви обърна внимание и ви обявиха за жълто издание?

Иво Прокопиев: Всъщност, дори много по- рано, още в началото на 2010г. Първо с концентрацията на държавните пари в банката, със свързаните лица. Нека да припомня накратко историята около тази банка. Всъщност политиците я използваха, за да се опитат да наложат контрол не само върху икономическите активи в държавата, ключови финансови активи, ключови фирми в телекомуникациите и в медиите; а и през нея върху политическия процес, върху общественото мнение, върху дебата и върху изборните резултати. Това беше.

Водещ: Къде е кошмарът според мен? „Биволъ“ извадиха сума ти документи, вие се позовахте на тях, написахте цяла страница преди 3-4 седмици, че друга банка, състоянието е същото на практика като на КТБ. Отговор имате ли?

Иво Прокопиев: Кошмарът, ЕК го казва в съвсем пряк текст, абсолютно буквално. Аз лично бях впечатлен от директността. За пръв път виждам толкова ясен език от тази институция по отношение на финансовият сектор. Кошмарът е в двата финансови регулатора, те се казват БНБ и КФН. И до като там няма промени, финансовата стабилност в страната е застрашена. Вие виждате, че има политическа воля, основополагащи закони като ГПК и НПК да се променят с поправки писани на коляно, а няма политическа воля, няколко души, които очевидно са отговорни за това, което е станало, да бъдат сменени. Защото независимо от политическия натиск, който го е имало, независимо от различните интереси, корупция най- вероятно, преките отговорници за това са двата финансови регулатора. Тяхната работа е да удържат на политическият натиск, те за това са независими.

Водещ: Вашата война с Мавродиев стана вече историческа, обаче нищо и половина…

Иво Прокопиев: Аз нямам война с Мавродиев, нали това е част от инструментите, с които се оказва натиск…

Водещ: Шефът на КФН, само да го /…/

Иво Прокопиев: Нямам война с г-н Мавродиев, това е част от инструментите, които въпросното политическо статукво използва, за да репресира своите обществени опоненти. Аз съм опонент на това статукво, от там идват действията на някои от тези институции, които продължават да го защитават.

Водещ: Секунда само да чуем Камен Костадинов какво казва по адрес на Делян Пеевски, след това ще продължим. Така. Коментар имаш ли? Човекът Пеевски чист към КТБ?

Иво Прокопиев: Според мен в това интервю, г-н Василев, всъщност прави две важни съобщения. Едното важно съобщение – той се опитва да защити цялата схема с тези специализирани фирми, с които са изкупували заедно с г-н Пеевски активите и т.н. В това първо важно съобщение, той всъщност пропуска да каже едно нещо или може би е забравил: че той е бил банкер. А това, което той описва е просто друг бизнес. Това правят обикновено фондовете за дялово инвестиране, private equity funds на английски, което няма нищо общо с банковия бизнес. Банките за това са банки, защото те оперират по точно определени процедури в много по-ниско рискова среда. На банките това нещо им е забранено. Т.е. всичко това, което г-н Василев описва вероятно е така и вероятно той не е бил чак толкова злонамерен, но това е забранено по закон да бъде правено от една банка. Това е първото важно съобщение, което той прави, опитвайки се може би да защити всички тези сделки, които са натрупани в банката и, които в крайна сметка водят до дупка от над 4 млрд. Това вече е изкристализирано. След като тези фирми бяха продадени за 1 лев, фактически вече е установено, че зад тези заеми с които са придобити няма нищо.

Второто важно съобщение, което той прави е причината за скандала с г-н Пеевски. По специално факта, че му е било поискано да прехвърли част от тези общи фирми, които са били закупени със средства на вложителите на банката. Повтарям, това не са пари на г-н Василев, нито на г-н Пеевски. Това са пари на вложителите в банката. Аз допускам че това което г-н Василев казва е вярно. Въпросът е защо това нещо е било поискано, т.е. няма ли друго, което г-н Василев спестява, което е дало основание такава претенция да бъде отправена? Аз казвам, че не знам отговорът, но според мен, той се крие в обстоятелствата около този 30% дял на т.нар. „Омански инвеститор“. Всъщност, фактите са следните: никога Фондът на Оман не е бил пряк инвеститор в банката, никога. Винаги е имало едно дружество регистрирано в Люксембург, за което се е твърдяло, че някак си косвено е свързано с Фонда на Оман. Т.е. …

Водещ: Ами да, но г-н Василев казва: „Самият шеф на Фонда дойде, обяви, че …“

Иво Прокопиев: Това, че някой е дошъл, не означава, че икономическият интерес на тази инвестиция е негов. Според мен около това дялово участие, има достатъчно основания прокуратурата и другите разследващи органи да се самосезират от това интервю, защото около това дялово участие, най- вероятно ще се окаже, че е заключена тайната на политическата корупция около банката. Много особена е тази материя. Едно е кой е формалният собственик, съвсем друго нещо е чий е реалния икономически интерес и кой е действителния собственик на определена инвестиция.

Водещ: Защо тримата политически лидери, вкл. единият от тях, Бойко Борисов са мълчали, след като са били предупредени, че се чака атака срещу банката?

Иво Прокопиев: Аз това не знам кой как е реагирал. При всички положения, верни са и двете твърдения. Вярно е, че имаше атака от страна на група на медии, вие си спомняте колко агресивни писания имаше във вестниците на семейството на г-н Пеевски срещу банката и тя умишлено беше дестабилизирана. Но също така вярно е, че банката, в продължение на последните 4-5г. систематично и в нарушение на българското законодателство и на банковите регулации, е била източена и в нея всъщност, не е имало тази стойност и този капитал, който трябва да има.

Водещ: Защо някак си, 10 месеца, 10-ти месец, като че ли държавата или нищо не прави или някакви панически, хаотични действия с извънредно законодателство, с извънредни правомощия и т.н. се опитва да се справи със ситуацията?

Иво Прокопиев: Ами най- просто казано, защото не стигна волята, вместо да бъдат сменени няколко души и по начина, който законът предвижда, а именно през финансовите регулатори и през Фонда за гарантиране на влогове. Каквито добри  закони в България има, да се действа по закони, да се опитат поне да върнат част от тези пари и от тези активи. Те започнаха да действат по този абсолютно непоследователен и хаотичен, необмислен мога да кажа, начин. Защо, не мога да кажа. Вероятно има неща, които са притеснителни. Вие виждате, че в самото интервю г-н Василев намеква за някакви сведения, които е предоставил пред нотариус и т.н., което за мен си е жива заплаха към сегашния политически елит. Защото този феномен КТБ се развива не в рамките на 1, 2, дори 3 правителства. Той ако го проследите, се развива в рамките на последните 4 политически мандата.

Водещ: Нека да чуем сега Радан Кънев и Атанас Атанасов за едни правомощия, които говорят…Как си обясняваш това, че всячески искат да овластят с още повече власт /…/?

Иво Прокопиев: Аз нямам никакво логично обяснение. До колкото гледах един коментар на главният прокурор, той също не изглеждаше ентусиазиран от тази идея. Това според мен е част от липсата на идея какво да се прави, защото не виждам ползи за никого от това решение, а виждам изключително големи вреди в правната сигурност за правене на бизнес въобще в България. Това се добавя към друга голяма несигурност, която произтича от състоянието на финансовия сектор. Ако бизнесът няма сигурност по отношение на парите си и на правото на собственост, кой според вас ще дойде да инвестира в тази държава? Просто няма как да се случи. И това,  основната идея, на тези, които взимат важните решения в България, за това до какво трябва да води държавното управление, липсва. Ако те разбираха, че до като няма ремонт на регулаторите, а от там и на целият финансов сектор по отношение на доверието и той не заработи нормално, спестяванията няма да могат да се превръщат в инвестиции. Т.е. парите на българската икономика, на българското общество, няма да могат да отиват в това, да подберат онези проекти, които да създадат работните места, да платят заплатите на хората, да има потребление и в крайна сметка да постигнем някакво развитие и икономически растеж. Тази идея е тотално загубена. Към нея се добавя и правната несигурност, за която преди малко говорихме.

Водещ: 34 млн. дължали някои медии, водещи медии във вестникарския бизнес, само че Цветан Василев каза, никой не ги търси и не ги търси по начин, по който трябва.

Иво Прокопиев: Тези медии са държавни по същество. Те в момента са държавни, защото по линия на тази верига от задължения, те би трябвало да бъдат собственост на ФГВ, като основен кредитор в масата на несъстоятелност на банката. Така, че от тук нататък всичко, което те пишат, правят, защитават, или атакуват, или критикуват, трябва да бъде пречупено през тази призма. Изобщо, тук използвам повода да кажа, има минимална прозрачност по отношение на действията, които са предприети за последната година. При толкова голям скандал, тук говорим за суми от порядъка на между 5 и 7,5% от БВП на България, се очаква да бъде дупката, загубата за обществото от целия този скандал. При такъв голям размер, значи нали се досещате, че…

Водещ: Това говори, че това е най- голямата кражба в света, за всички времена, като процес.

Иво Прокопиев: Според мен в цялата финансова история на света, като тегло в икономиката, % от брутния продукт, няма такова чудо. Нито един български предприемач, почтен, с нормални усилия, с бизнеса си, в рамките на един съзнателен живот, не може да изкара такива пари.

Водещ: По – късно като идея, точно като гласуват, ще видим как големият чадър и капак го е сложил Цацаров. Всичко е при него и той мълчи и трае и нищо не казва.

Иво Прокопиев: И във ФГВ, и в Министерство на финансите. Прокуратурата е ограничена по закон до някъде да дава информация, но ФГВ и Министерство на финансите – те изхарчиха големите пари на българската…

Водещ: Вярно ли, че и на втора инстанция си осъдил „Уикенд“, „Телеграф“ и „Всеки ден“?

Иво Прокопиев: Вярно е, да. И на първа инстанция Бареков. Сумите са между 8 и 30 хил.лв. Общо съм спечелил общо 5 от 7-те дела до момента, така че продължаваме. Дори, мисля че някои от тях платиха, защото след втора инстанция те трябва да платят.

Водещ: Последно, защото имаме една минута. Аз това, което се връщам, към кошмара. Вие от толкова време предупреждавате, че има друга банка, която е в подобна ситуация. Имате ли отговор. Защото аз питах финансовият министър: „Кажете ми, дайте някакъв отговор“.

Иво Прокопиев: Аз не искам да излиза, че конкретно атакуваме тази или онази банка или тази или онази небанкова, финансова институция. Защото подобни проблеми със свързани лица има и в пенсионните фондове и в другите небанкови институтиции.

Водещ: Акционер ли си в „Доверие“?

Иво Прокопиев: Да, с 6% и това е декларирано публично от самото начало. Но само да завърша предното изречение. Това, което казва ЕК. Тя казва: „Финансовият свят няма доверие на данните, които финансовите регулатори публикуват за положението на финансовия сектор в България“.

Водещ: Ясно. Добре, благодаря ви.

Нова Телевизия “Дикоff“

 

Иво Прокопиев гостува в предаването \“ДикOFF\“, 5.04.2015

 

Иво Прокопиев осъди Николай Бареков и сайта bnews.bg

11 март, 2015

Иво Прокопиев осъди на първа инстанция солидарно Николай Бареков и дружеството “Би Медия Груп“ АД, издател на сайта www.bnews.bg, за разпространение на обиди и клевети. В решението на съдебния състав се посочва, че осъдените лица целенасочено и противоправно са разпространили обиди и изрази „пряко насочени към (Иво Прокопиев) и целящи да уязвят неговото достойнство“.

Иво Прокопиев заведе срещу Николай Бареков и наказателно дело за клевета, но то беше прекратено поради придобития от обвиняемия имунитет срещу наказателно преследване в качеството му на депутат от Европейския парламент.

Това е поредното спечелено дело от Иво Прокопиев, след като в следствие на масираната клеветническа кампания срещу него в последните няколко години, издателят и бизнесмен заведе редица искове срещу жълти медии, повечето от които собственост на семейството на Делян Пеевски, както и  свързани с тях публични говорители. Осъдени на втора инстанция са Уикенд, Телеграф и Всеки ден.

 

Интервю за сайта Vevesti.bg: Проблемът на проблемите за икономиката на България се нарича „финансови регулатори”

24 януари, 2015
Иво дискусия с гости по-добратаИво Прокопиев по време на срещата на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“. Снимка: Надежда Чипева 

С бизнесмена и издател на „Икономедия“ Иво Прокопиев разговаря редакторът на Vevesti.bg Евгени Петров

– Г-н Прокопиев, предлагам да използваме срещите, които организирате на бизнеса с правителството за тематична рамка на този разговор. Тази е девета подред. Какъв е трендът и посоката на развитие на България в социален и икономически план за тези 9 години, които на практика съвпадат с членството ни в ЕС от 2007-а година до днес?

– Трендът за съжаление е забележително негативен. Първите три срещи бяха доста позитивни. Може би неразумно позитивни, имаше огромен ентусиазъм. Най-голям беше той в началото, непосредствено преди влизането в ЕС. После еуфорията премина, нещата се нормализираха и след това тръгнаха надолу. Това, което движеше страната напред до влизането ни в ЕС беше дисциплината на присъединителния процес и желанието на българските институции да се модернизират и невъзможността на политиците да шикалкавят и да използват институциите в частна полза.

– До какво доведе това отстъпление? През 2007-ма очаквахме институциите да заработят по-добре, днес доверието в тях е под санитарния минимум. Общото усещане е, че държава няма, превръща се само в територия…

– Това, което последва, за съжаление е деградация на институционалността. Това беше главният извод, който се чу поне десет пъти в дискусията на конференцията. Не може да има богата държава без работещи институции, които да защитават интересите на гражданите, на бизнеса, силата на договорите, правата на собственост и т.н.

Върховенството на закона в ежедневието се проявява като работещи институции. Да, съдът е висшата инстанция, която въдворява правосъдие, но в ежедневието редът и правилата се налагат от регулаторите и институциите.

Това доведе още до низходящ тренд в икономическите показатели. Нисък растеж, по-голяма задължнялост, по-големи дефицити, по-голяма безработица. Въобще, България

от една догонваща страна стана отново е изоставаща държава.

по отношение на жизненото равнище и икономическото си развитие спрямо средните показатели в ЕС.

Второто нещо, което се случи заради институционалната корупция и политическата корупция е, че беше съсипана възможността за правене на политика. В България през последните 5-6 години нямаме пример за нито една добре проведена реформа или антикризисна политика.

– В това е проблемът, обикновено реформите изискват ресурс, а точно в този период светът изпадна в тежка криза, усилията на политиците сякаш бяха насочени към това как да овладеят спада, а не как да гонят развитие…

– Ясно е, че светът след 2008-ма навлезе в тежка криза, а Източна Европа и България – в много тежка финансова криза. Изложени сме на най-различни по характер външни рискове – главно финансови, но вече и икономически, и политически, геополитически, етнически, религиозни – всичко това е върху главата ни. Заради тази институционална парализа не сме в състояние да провеждаме антикризисна политика. Най-ясно това се вижда във финансовия сектор и в икономиката.

– Но по данни на Евростат за последните 5 години далеч не бяхме сред двойкаджиите по време на кризата. Въпреки това излязохме с най-големи институционални поражения от нея, които се задълбочават.

– Вярно е, че ние много стегнато преминахме кризата, въпросът е, че шоковете бяха поети от икономиката, много предприятия фалираха, много хора бяха освободени от работа, активите се обезцениха – икономическата и социалната цена бяха платени от бизнеса и населението. Това е да се оставиш на волята на икономическия цикъл. А добрата икономическа политика трябва да омекотява жестоките удари на този цикъл. В България не се направи дори бегъл опит за антициклична политика.

Трябва да признаем, че инструментите, с които разполага и правителството, и централната банка са доста ограничени, заради необходимостта да поддържаме балансиран бюджет и сме с фиксиран курс заради валутния борд, но пък има други добри примери – на балтийските държави, които тръгнаха от същите, дори по-лоши позиции. Тях кризата ги удари по-лошо от България, но те използваха този период не само да се преструктурират, а да си постигнат и дългосрочните политическите цели.

– При нас е обратното – аз лично имам усещането за една безпътица и дезориентация спрямо онова, което трябва да постигнем. Всичките ни усилия и управленски решения са насочени единствено да закрепим икономическото положение.

– Ние имаме задачи и ангажименти за вършене на еврониво. Защото ние сме минали само през входната врата на ЕС, изобщо не сме стигнали до хола или други части от къщата. ЕС практически представлява няколко концентрични общности. Там, където са развитите страни-членки – в Шенген, в еврозоната и в Банковия съюз – са местата, където тепърва трябва да ни приемат. Горе-долу сме на половината път. Тоест – като държава не сме си изпълнили политическите цели спрямо ЕС. А основните са три – членство в Шенген, в Банковия съюз и когато може – в еврозоната. Докато не го направим, ще сме си малката лодка в бурно море.

– Многократно тези цели са посочвани като основни и въпреки всичко продължават да бъдат дискусионни. Ето, преди дни се спомена за еврозоната и веднага мненията се поляризираха –необходимо ли ни е еврото, дали и с колко ще поскъпнат цените. А всъщност в известен смисъл ние на практика сме въвели еврото от момента, в който се вързахме с него… Нека ясно да го обясним – какви предимства носи, какви перспективи очертава и защо е необходимо?

Защото тогава няма да сме беззащитни. Тогава ще имаме всички европейски механизми за провеждане на антициклична политика. Ако стане банкова криза ще има достъп до европейски средства за стабилизиране, като има дефлация ще имаме достъп до финансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ) на нула процента, както е в момента, за да можем да вкараме ликвидност в икономиката, а не да сме в тази ситуация с вързани ръце и крака.

Дори и в най-тежките моменти от кризата в Гърция лихвите по кредитите там бяха по-ниски отколкото у нас. И за бизнеса, и за домакинствата. Просто защото Гърция, която междувременно в този период фалира 2-3 пъти, е член на Еврозоната. И нейните банки могат да се рефинансират на много ниски нива, практически безплатно в момента.

Това е единият аспект. Другият обаче е Банковият съюз. Той в краткосрочен план е дори по-важен. Защото преди да започнем да говорим за ползване на спестяванията на чужди държави или на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция по-важно е да вкараме българските спестявания да работят за българската икономика. Това е големият въпрос. Защото при този ръст на спестяванията … в момента има 65 милиарда спестявания в банките, които са нараснали може би двойно от 2008-ма досега, има спад в кредитирането на икономиката, което е абсолютен парадокс. Това показва, че

има структурен проблем във финансовите регулатори

Очевидно те не си изпълняват ролята. По законите на търсенето и предлагането тази ситуация би трябвало да доведе до свръхпредлагане на кредити. И съответно спадане на лихвените проценти по кредитите до ниво, на което има търсене на кредит. В момента банкерите казват: „Никой не търси кредити, няма добри проекти”. Това е вярно, но няма много добри проекти, които да понесат кредит с 8-9 % лихва. Ако лихвата е 2 или 3%, както е в Еврозоната, тогава търсенето на кредит ще бъде на съвсем друго ниво и броят на проектите, които ще бъдат финансирани ще се увеличи експоненциално. Тогава ще има ръст, заетост, доходи и т.н.

– ОК, каква е пряката вина на регулаторите, как ограничават, вместо да насърчават отпускането на кредити, защо от тях трябва да зависи равнището на кредита?

– Какво правят финансовите регулатори? Позволяват няколко от ключовите участници на финансовия пазар (банков и небанков) да кредитират свързани лица. И вместо към икономиката, една голяма част от спестяванията се оттичат към фирми, свързани със собствениците на тези финансово-индустриални групи. Типичен, емблематичен пример на този феномен е казусът с КТБ. Пет процента (!) от брутния вътрешен продукт на държавата буквално изтече под носа на двата финансови регулатора във фирми, на собственика.

– Под финансови регулатори се има предвид БНБ за финансовия сектор и КФН за небанковите финансови институции?

– Точно така. В първия сегмент има 65 милиарда спестявания на населението, във втория – около 12 милиарда спестявания.

Ако говорим за периода, за който се уточнихме – последните 9 години – основният проблем, спирачка, пречка на българския финансов сектор, освен че сме извън еврозоната е, че заради лошата регулация не си изпълнява основната цел да превръщат спестяванията в инвестиции. И това е така от края на 2008-ма. Имаме огромен ръст на спестяванията и нулев ръст на кредитирането. Дори ако погледнем данните има спад на кредитирането на реалната икономика.

А това е един абсурд. Тоест –

финансовият сектор се е превърнал в една черна дупка, която изяжда

спестяванията на населението. Това е системен проблем, който, докато не бъде адресиран, няма как България да се върне към пътя на икономическия растеж.

-Между другото, на последната среща на бизнеса с правителството имаше ли представители на двата регулатора, аз поне не видях?

– Не и то напълно съзнателно. Защото сегашните ръководства на КФН и БНБ са част от проблема, те не могат да бъдат участници в дискусия за решаването на проблема. Това между другото беше еднозначно посочено от панелистите във финансовия панел включително и от финансовия министър Владислав Горанов.

Тук е мястото да направя разграничението между БНБ и КФН. КФН е напълно съсипана институция, с разбит административен капацитет, подменен персонал, напъдени професионалисти. Оборотът на капиталовия пазар е по-малък от оборота на Женския пазар, той на практика отсъства. Само един пример, новите емисии, които комисията е допуснала на пазара миналата година са 20 с около 100 милиона лева номинал срещу 12 милиарда спестявания, как да има оборот? Затова да се говори за манипулация на такъв пазар, каквито са обвиненията срещу медиите, включително и „Икономедиа” е все едно да се гмурнеш в леген. На пазара няма никаква ликвидност.

 

Интервю в предаването „120 минути“ по bTV, 5 януари 2015

5 януари, 2015

Водещ: Дами и господа, миналата година беше тежка и трудна и в политическо и в икономическо отношение. Останаха много „скелети в гардероба“. Каква ще е 2015? С този въпрос каня Иво Прокопиев, заповядайте. Добре дошли!

Иво Прокопиев: Благодаря, добре заварили!

Водещ: Честита Нова Година! Всичко най-хубаво на Вас и на Вашето семейство.

Иво Прокопиев: Честита Нова Година на Вас, на предаването и на всички зрители. Дано да имаме повече време и възможност да се концентрираме, да се посветим на важните неща в живота и на хубавите моменти.

Водещ: Дано, дано. Формулирахме темата за „скелетите в гардероба“ през 2014 г. Тези, които остават и за 2015 г. Вие имате ли такива?

Иво Прокопиев: След 2008 г. икономиката, бизнеса в България преминава през един изключително тежък период, така че всеки има някакъв вид трудности, кой по-големи, кой по-малки. „Скелетите в гардероба“ аз ги разбирам по малко по-друг начин – като нерешените институционални въпроси, незавършените въпроси на прехода, които очевидно изобилстват.

Водещ: Скелетите като първия милион?

Иво Прокопиев: А не само ги има, а се увеличават защото има „reverse“ в икономическата политика по много направления, ако трябва да сме честни, не само по едно или две. Практически по целия фронт България вместо да върви напред, като че ли се отдалечава от онази идея за общество и икономика и върви назад и бележи регрес в много сфери.

Водещ: Всеки предприемач, който ми гостува не може да подмине въпроса за първия милион, защото знаете как той битува, особено в България. И всички тези смутни години, през които страната ни премина. Та вашия първи милион?

Иво Прокопиев: Ние имахме шанса като поколение да бъдем първото свободно поколение, защото аз бях студент първи курс в икономическия университет Карл Маркс когато прехода дойде. Така че тогава в онези години конкуренцията беше като че ли по-малко, разбирането за пазарната икономика и за това как работи пазара не беше толкова разпространено и шансът да успееш изглежда беше малко по-голям. Та ние бяхме едни от може би поколението – хора с по-голям късмет и успяхме в някакъв период от няколко години да успеем да създадем бизнес, който в годините се разви и успя.

Водещ: Един въпрос, който зададох и на Сашо Дончев. Тъй като изпратихме годината с трима премиери и затова се изкушавам да Ви го задам и на Вас – Как бихте определили отношението си с правителствата Орешарски-Близнашки-Борисов? А) Добри; Б) Дипломатични; В) Лоши.

Иво Прокопиев: В никакъв случай добри. Специално за правителството на Орешарски може би лоши е меко казано. Та така, по отношение на служебното правителство мисля че то беше временно правителство и не може да се говори за някакви същински отношения.

Водещ: Не може да се говори казвате. А добре, казвате Орешарски – кое роди това ожесточение, това изостряне на отношенията?

Иво Прокопиев: Според мен правителството на Орешарски и типа политика, която то се опита да води в България представлява отрицанието на поне всички ценности, които аз изповядвам. Така че неминуемо в сферата на публичната дейност, с която се занимавам – издателската дейност, вестниците Капитал и Дневник, влязохме в конфликт и то публичен конфликт, ясен конфликт. Вестниците бяха остри и явно заявени критици на политиката на това правителство. И тя беше много вредна за България, както между другото това се вижда по всички индикатори в момента.

Водещ: КТБ – тази тема, една от големите теми на годината. Много говорехме за нея, включително и в това студио с Вас, после ще Ви попитам и за Бойко Борисов, но преди това – хронологично правейки равносметка за годината КТБ – какво беше заметено под чергата?

Иво Прокопиев: Знаете, че има една фраза, че мафия има в много държави, а в България мафията си има държава. Аз бих я казал по малко по-различен начин – в България КТБ си имаше правителство и съответно държава. Така че КТБ беше онзи сплит на интересите на политическа корупция, които във времето на правителството на Орешарски всъщност заявиха претенция да управляват държавата…

Водещ: КТБ обаче нямаше ли правителства, а не правителство?

Иво Прокопиев: Ами не по този начин. Тя определено е имала влияние поне в последните четири-пет правителства, за да се развие като феномен. Очевидно е имала подкрепа – регулаторен комфорт, регулаторна ненамеса и въобще пълно затваряне на очи и усещане за недосегаемост, за да може да се стигне до това, до което се стигна. Между другото това спрямо размера на българската икономика е може би най-голямата финансова кражба, схема в финансовата история на света.

Водещ: Кое остава скрито за публиката там?

Иво Прокопиев: Това е над 5% от… За публиката останаха скрити и недоизяснени механизмите, по които това стана възможно, защото за да е възможен такъв голям размер финансова злоупотреба, пак казвам над 5% от брутния продукт на държавата, това означава че всички защитни и контролни механизми, системи в държавата са отказали. На първо място естествено банковия надзор плюс финансовия регулатор, Комисията по финансов надзор, финансовото разузнаване в ДАНС, одиторите, всички тези независими една от друга системи много години поред всъщност са работили не в полза, а срещу интереса на вложителите в банката, от там и срещу интереса на всички данъкоплатци, защото както се когато видя регулаторите не защитават интереса на данъкоплатците след това данъкоплатците плащат. И това е най-големия „скелет в гардероба“ за мене. Ако историята на КТБ…

Водещ: КТБ?

Иво Прокопиев: … не се прочете институционално. Не е проблема в тези 4 млрд., които ги няма и никога най-вероятно няма да се върнат.

Водещ: А „Южен поток“, това което се случи с „Южен поток“ свързано ли е по някакъв начин с КТБ?

Иво Прокопиев: По-скоро непряко. Според мен увлечени от „успеха“ на схемата КТБ участниците в нея в някакъв смисъл преминаха в сферата на икономическите мечти. Та „Южен поток“ беше една от тези икономически мечти за гигантски и бързи печалби. Като финансов проект той е напълно безсмислен по начина, по който е конструиран защото първо е много скъп, т.е. възвращаемостта от него не е изобщо интересна за инвеститорите в проекта от финансова гледна точка. Като геополитически проект той има някакъв смисъл, но не и по начина, по който проекта е структуриран, защото така както беше структуриран България носи половината риск, участва с цялата си енергетика практически е заложена по проекта, а целия процес по реализация на проекта – всички разходи, как са структурираните приходи зависи изцяло от руската страна. Т.е. очевидно двата партньора по никакъв начин…

Водещ: Вие не виждате връзка в случая.

Иво Прокопиев: … не са равнопоставени. Според мен начина на участие на различните групи по интереси в строителството в „Южен поток“ вероятно е катализирало част от споровете между двата основни центъра на внимание в банката – този около г-н Пеевски и около мажоритарния собственик г-н Василев, но не смятам че това е бил основния двигател на раздора.

Водещ: Не е бил основния двигател. А осемте милиарда, тъй като започваме годината с бюджет, в който е заложено и увеличаване на дълга, който ще бъде плащан от всички нас. Нов „скелет в гардероба“ ли е това? 8 милиарда.

Иво Прокопиев: Не е проблема в тези осем милиарда, а в негативната тенденция. Защото ако видите основните индикатори на доверието в България като длъжник, въобще българската икономика като среда, в която може да се инвестира всички индикатори бележат влошаване. Кредитният ни рейтинг, който е първото нещо, което е първото нещо, което инвеститорите гледат беше намален под инвестиционен грейд или на жаргон казано „junk“ (боклук). Индикатора, който мери застраховката срещу фалит на държавата също поскъпна след т.нар. пенсионна реформа поскъпна с 30-40%.

Водещ: А за правителството… Извинете, че Ви прекъсвам.

Иво Прокопиев: Да.

Водещ: Но като ги казахте всички тези неща, тъй като вече управлява Борисов – какво мислите за неговото правителство?

Иво Прокопиев: За първото или за второто?

Водещ: За това, което е сега. 2.0, нали така го наричат.

Иво Прокопиев: Аз мисля, че и за самия премиер Борисов е добре, че той е в коалиция, защото част от неговите най-силни черти всъщност по някой път му играят лоша шега. Той е политик очевидно с много качества, харизма, с много силна интуиция, но по някой път е много спонтанен и в спонтанността си взема грешни решения, защото се предоверява на хора, които му дават лоши съвети.

Водещ: Ама много е мълчалив в момента, това ми прави впечатление. Аз го казах и в началото на предаването в минутката на водещия. Не може човек да го покани на гости в телевизионно студио.

Иво Прокопиев: Е, не знам защо е толкова мълчалив. Това е друг проблем, но според мен това че има коалиционни партньори по-скоро е гаранция за някаква балансираност, стабилност и повече обсъждане на важните решения, които България има да взема, а те са много тежки. Така че колкото повече политически сили ги подкрепят това ще бъде по-добре и за самите решения и за държавата. В този смисъл пенсионната реформа или т.нар. пенсионна реформа беше точно обратното на това, за което говоря.

Водещ: Двама души ако не могат да се разберат как ще се разберат петима? Мисля върху това, което казахте за Борисов.

Иво Прокопиев: Има и много по-сложни коалиции от пет члена. Освен това единия от коалиционните партньори няма претенциите да е в правителството и да участва в оперативните решения. Така че мисля, че България е в толкова тежко положение, че мерките за да може икономиката да се задвижи в посока нагоре са доста еднозначни. Посоката нагоре е много ясна, дистанцията е много голяма и няма тези нюанси, които биха могли да доведат до принципни различия във възможните политики, които страната може да ни предложи в настоящия момент.

Водещ: Да видим хората в социалните мрежи какво биха Ви попитали. Алекс.

Репортер: Започвам с въпрос на Румен Скрински, който казва: „Ако не греша, Вие г-н Прокопиев, сте били част от екипа по изготвянето на стратегия за пенсионната реформа в периода 2004-2005 г. В тази връзка как Ви изглеждат днешните опити за подсигуряване на пенсионното ни бъдеще?”.

Продължавам с въпрос на Ники Цолов: „Симпатизирате ли на политиката, водена от Бойко Борисов.?”

И накрая искам да задам въпросът на Петя Лазарова: „Г-н Прокопиев, обяснявате че чрез медиите, които притежавате се опитвате да оказвате натиск върху политически решения. Бихте ли казал какви са разликите между Вас и г-н Делян Пеевски?”.

Има още много въпроси на нашите зрители…

Водещ: Нямаме време.

Репортер: Само още един искам да задам на Светозар Стоянов: „Какво е мнението Ви за Цветан Василев?”.

Водещ: Добре. Да започнем с въпроса на Петя Лазарова за натиска. Разликите между Вас и г-н Делян Пеевски?

Иво Прокопиев: Разликите са много съществени според мен, защото г-н Пеевски по някакъв начин символизира срастването на всички възможни власти – политическа, съдебна, финансова и медийна, докато аз нямам амбициите да съм участник в политическия процес, а да поддържам, да подкрепям и да развивам до колкото мога две независими медии. А ролята на тези медии в последните 20 години според мен е доста осезаема и отчетлива – те са според мен и институциите, които заедно с някои други медии най-последователно са защитавали ценностите на пазарната икономика и на демокрацията, на върховенството на закона.

Водещ: Мнението Ви за Цветан Василев? На Светозар Стоянов въпроса.

Иво Прокопиев: Мисля, че г-н Василев в един момент просто преигра и реши, че от това да си собственик на банка може да си на върха на обществената икономическа и политическа система, което всъщност му изигра и лоша шега, защото в момента, в който той реши да влиза индиректно в политиката влезе и в конфликт с основните политически партии.

Водещ: Знаете, аз разговарях с него във Виена – единственото телевизионно интервю, което всъщност даде. Та го попитах за това каква преса чете, попитах го и за Капитал, той каза че… обвини Ви в кампанийност срещу него.

Иво Прокопиев: Не бих казал кампанийност, защото Вие знаете, че Капитал беше изданието, което направи първите разследвания за концентрацията на държавните пари в КТБ, след това за кредитите към свързани лица, които доведоха до източването на банката. За съжаление ако регулатора БНБ и другия регулатор КФН на г-н Мавродиев бяха реагирали навреме, последиците във финансов и институционален смисъл нямаше да бъдат толкова тежки, колкото са сега. Така че мога да кажа просто, че журналистите от Капитал са си свършили работата, а това че са писали повече от една статия по темата, то е защото проблема, който КТБ представляваше в икономиката и като, пак казвам, сплит на политическата корупция в държавата е много голям. Това всъщност е проблема на проблемите, защото това е неговата еманация.

Водещ: Мнението Ви за пенсионната реформа, както Ви питат и други наши зрители?

Иво Прокопиев: Това е темата на деня, с която завършихме миналата година и започваме тази година. Според мен аз действително като представител на работодателите бях активен участник в събитията 98-99 и 2000 г., когато сегашния модел на пенсионна система се въвеждаше от Световната банка между другото, в резултат на много сериозни демографски, финансови изследвания, модели на икономиката, модели на развитието на доходите в държавата и на заетостта. Така че този модел не е случаен и това е най-доброто, което икономическата мисъл имаше към онзи момент. Той естествено има кусури, не всичко в него е сработило както тогава се планираше, но в никакъв случай той не може да бъде развиван по начина, по който беше развит без видима причина и без видима цел. Защото това, което стана в края на миналата година за мен е абсолютно необяснимо. Нито от финансова гледна точка, нито от каквато и да е. Единственото сигурно, което се постига е че старият модел се разбива, т.е. вредата голямата се нанася по изключително порочен начин…

Водещ: И тук вече критиките Ви трябва да са насочени към Бойко Борисов, който застава зад това решение.

Иво Прокопиев: Тук критиките са към това правителство и към мнозинството на ГЕРБ и на ДПС, които го гласуваха. Така че смятам, че това беше груба грешка, защото първо пенсионната система е възможно най-деликатната и сложна обществена финансова система, която има.

Водещ: Добре, разбрах Ви.

Иво Прокопиев: Не може към нея да се подхожда по такъв начин за 15 минути на коляно, без анализ на последствията, без някаква видима цел и причина.

Водещ: Разбрах Ви мисълта. Няколко блиц въпроса в края. Това е любимата ми част. Отговори с да и не. Готов сте. Възприемате ли себе си като олигарх? Да или не?

Иво Прокопиев: Не.

Водещ: Познавате ли Джордж Сорос?

Иво Прокопиев: Да.

Водещ: Кога се запознахте?

Иво Прокопиев: Преди около десетина години.

Водещ: Кога се чухте с президента за последно?

Иво Прокопиев: За Нова година, да му пожелая успешна година.

Водещ: А с премиера?

Иво Прокопиев: С премиера малко преди Коледа.

Водещ: Някога чували ли сте се с Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Цветан Василев го познавам, но за последно съм го виждал преди 5-6 години.

Водещ: Долар или евро?

Иво Прокопиев: Долар.

Водещ: Благодаря Ви за това участие. Г-н Иво Прокопиев, гост в „120 минути“. Има много въпроси към Вас. Ако искате ето нашата страница, може да отговорите на хората.

Иво Прокопиев: С удоволствие ще Ви отговоря, да. Ще вляза във вашата страница и ще отговоря.

Водещ: Благодаря Ви. Продължаваме напред.

bTV, 120 минути

 

 

Categories: В медиите Tags:

Интервю пред Faktor.bg: Доверието ще започне да се възстановява след смените в БНБ и КФН

8 декември, 2014

-Г-н Прокопиев, след четиримесечно лутане новото правителство ускори развитието на казуса КТБ и в крайна сметка вашата прогноза банката да бъде фалирана е на път да се изпълни. Какво ще се случи, ако съдът каже, че лицензът на Корпоративна търговска банка е бил отнет неправомерно?

– Моята теза винаги е била, че банката е тежко източена и че няма финансов смисъл да се правят опити да бъде спасявана. Ще ви дам само един нагледен пример. Вариантите за спасяване минаваха през това да се инвестират общо – от бюджета и инвеститори – между два и шест милиарда лева в КТБ. Да вземем минималната сума. Конюнктурата в момента е такава, че за два милиарда лева може да бъде купена, която и да е от големите и водещи български банки, а най-вероятно и две, дори три от тях. За шест милиарда могат да се купят всички търговски банки в България и ще останат пари. Защо тогава този, който има тези пари и иска да инвестира, да ги даде в КТБ, обременена с всичките й проблеми? Давам този пример, защото той е много добра илюстрация на абсурдната теза, че е по-добре КТБ да бъде спасена, независимо от цената за това. Лично аз не очаквам да има съдебни проблеми с отнемането на лиценза, при такава величина на отрицателния капитал. Може да има проблеми за различни операции в банката за времето на особения надзор, произтичащи от това, че лицензът не беше отнет по-рано.

– Ако разгледаме този вариант, исковете на акционерите могат да достигнат космически суми. Има ли рискове за финансовата система у нас?

– Почти сигурно е, че ще има искове срещу държавата и срещу двата финансови регулатора – БНБ и КФН. Възможно е и срещу физическите лица, членове на техните ръководства. БНБ и КФН са тези, които по закон трябва да защитят интересите на вложителите в банката, на инвеститорите в нейни акции и облигации, а също и интересите на множество институционални инвеститори (пенсионни фондове, застрахователи и други), които ще загубят значителни суми заради липсата на финансов надзор. Не мисля, че по линия на тези искове има рискове за финансовата система. Рисковете произтичат от лошото състояние на регулаторите БНБ и КФН. В момента те са източникът на недоверието в банковата система и в капиталовия пазар, защото инвеститорите и обикновените вложители, след кризата с КТБ, с основание нямат доверие, че регулаторите са си на мястото.

– Експерти подозират сценарий за финансова дестабилизация на България – хиперинфлация, която да „изяде” кредитите. Има ли интерес Иво Прокопиев от потенциална финансова криза, която да преминава първо през несъстоятелност на КТБ?

– Тези “експерти” всъщност говорят пълни глупости. Който следи развитието на “Алфа финанс холдинг” в последните години знае, че банковата и облигационна задлъжнялост на фирмата беше намалена почти десет пъти – от 70 млн. евро. на 8 млн. евро. Такъв остатък е много малък спрямо активите на групата. Второ, остатъкът от кредитите е в евро. Когато кредитите са в евро, хиперинфлацията и обезценката на лева не променя нищо. Чувал съм това абсурдно твърдение, затова използвам повода да кажа, че финансова криза не е добър вариант за никой в България, включително и за мен. Най-сигурното дългосрочно решение, за да отпаднат спекулациите с банките и валутния борд, е присъединяване към банковия съюз на ЕС в т.ч. единния банков надзор и еврозоната. Това обаче минава през радикална промяна на финансовите регулатори. Европейските регулатори са с нулево доверие към сегашните ръководства на БНБ и КФН, и интеграцията няма как да започне, докато хората, които допуснаха кражбата “КТБ”, са си на местата, все едно нищо не се е случило. Ако обърнахте внимание, България дори не подаде апликация за членство в Банковия съюз, защото към хората в регулаторите сега има нула доверие отвън.

От двата регулатора умишлено разпространяват заблудата, че Брюксел няма да допусне смяна на ръководствата на БНБ и КФН преди изтичането на мандатите на членовете им, заради независимостта им. Това не е вярно.Принципът на независимостта е залегнал в законите, за да предпазва финансовия сектор от източване и нездраво политическо влияние. Тези, които са допуснали източване на сума над 4 млрд лева, или над 5% от БВП от една единствена банка, задължително трябва бъдат сменени, защото те са действали непрофесионално, а вероятно и под натиск или друга зависимост. В този смисъл те са нарушили действащото законодателство за независими финансови регулатори и неговите цели. Никой в Брюксел не подкрепя шефовете на БНБ и КФН, и кадровите промени там са един вид предварително условие за започване на процеса за членство на България в Банковия съюз и в Еврозоната.

– За хората с гарантираните влогове историята с КТБ приключи на 4 декември, но другите с преференциални лихви тепърва ще чакат развитие. Законни или не са цесиите и прихващанията в КТБ?

– Добре е, че започва изплащането на гарантираните влогове, защото това ще свали напрежението в обществото. Ако лицензът на КТБ беше отнет по-рано, то можеше да започне много по-рано. Проблемът не е в цесиите, а в късното отнемане на лиценза. Цесиите са опит на депозантите с големи влогове в КТБ да спасят част от парите си, погасявайки задължение на длъжници на банката. Напълно нормално е такива опити да бъдат правени във времето на особения надзор. Мениджмънтът на фирмите с блокирани пари в КТБ даже е длъжен да полага грижата на добър стопанин. Цесиите и встъпванията в дълг, според мен, не са незаконни. Проблемът не е законов, а финансов. По този начин депозантите предреждат Фонда за гарантиране на влоговете и държавата в поредността на удовлетворяване на претенциите. Аз разбирам логиката на законодателя да опита да предотврати това, като промени действащото законодателство, за да намали разхода за Фонда за гарантиране и за държавата. Личното ми мнение обаче е, че законите трябва да се спазват такива каквито са, защото само тогава се създава увереност в законността в една държава. С подобна логика законодателят може да каже да се върнат онези 700-800 млн. лева депозити, които бяха изтеглени в седмицата преди поставяне на КТБ под особен надзор. Те също прередиха държавата като кредитор и дори вече са изплатени.

– В средата на октомври чрез контракти за цесия вашият Договорен фонд „Алфа ликвидни средства“ е спасил около 700 хил. лв. депозит в КТБ, пише вестник „Банкеръ”? Верни ли са тези твърдения?

– “Алфа асет мениджмънт” управлява клиентски пари, не собствени средства на групата „Алфа финанс“. Както обясних и по-горе, нормално е, ако някой се е опитал да си защити парите в КТБ. Това няма нищо общо с мен или групата като интерес.Моята ясна позиция по казуса КТБ от самото начало беше, че за да се избегнат точно такива казуси и правни неясноти, лицензът на банката трябва да се отнеме възможно най-бързо и да се влезе в несъстоятелност. При несъстоятелност цесиите и прихващанията са невъзможни.

– Кой има интерес да бави несъстоятелността на банката? Къде ще отидат активите й?

– Всичко около КТБ е порочно. От възходa й като “банка на властта”, през несигурността на БНБ и забавянето на решението за отнемане на лицензa й, до управлението на процеса по несъстоятелност. Има толкова много интереси, че е трудно дори да се изброят. Един от водещите интереси на сегашното ръководство на БНБ и КФН е да влияят на процеса максимално, в посока да минимизират възможността за търсене на тяхната лична отговорност.

Друг важен интерес е какво става с активите на банката. Независимо от дупката в активите и в баланса, дори и останалото е значителна сума от поне 2 млрд. лева.

Трета много важна група интереси е на засегнатите от чувствителната информация в КТБ. През последните години банката е била използвана като основен инструмент за финансиране на медийни и политически инициативи в полза на тези, които са на власт. Вероятно съществуват и могат да бъдат извадени факти и документи, които да уличат голяма част от действащия в момента политически елит.

– Какво мислите за назначаването на международна фирма, която да разследва всички сделки в КТБ? Как една банка, която до март беше в отлично състояние, няколко месеца по-късно се оказа разграбена?

– На първо време е важно да се наеме специализирана фирма, която да проследи движението на парите и да се опита да наложи запори върху придобитите с тях активи. Колкото повече време минава, толкова по-сложно ще става достигането до активите.

Де факто, банката никога не е била в отлично състояние. КТБ е рапортувала фалшиво отлично състояние, като банка и като емитент на ценни книжа, но не е имало банков и финансов надзор, които да я контролират. Според мен, последният момент, когато е било възможно да се овладее положението и да се спаси КТБ, е бил преди две години. След това вече дупката е достигнала такива размери, като процент от капитала и общите активи, че е станало безсмислено от финансова гледна точка, да се говори за оздравяване.

– Отправихте редици критики към регулаторите – БНБ, КФН и „Финансовото разузнаване”. Кой къде сгреши и какви отговорности трябва да поеме?

– Смятам че критиките към двата финансови регулатори БНБ и КФН са напълно основателни, защото 4 млрд. лева ги няма. Къде са били регулаторите през тези години? Нещо повече, до последния възможен момент и двата регулатора се опитваха да прикрият истинското състояние на КТБ. Реално нито БНБ, нито КФН са предприели каквото и да е действия, за да констатират или ограничат порочните практики в банката. Другият пряк виновник за допуснатото източване е одиторът КПМГ. При подобен случай с Енрон през 2001-ва година, одиторската компания Артур Андерсен беше разформирована. Най-вероятно това ще се случи и с българският офис на КПМГ, защото те няма да могат да посрещнат съдебните искове за неверните отчети, които са заверявали толкова години поред.

Финансовото разузнаване също е отговорно, защото до него, по закон, достига много информация. Не е случайност, че ръководителката на службата от годините на КТБ, сега е “приютена” за съветник в КФН. КТБ имаше статут на недосегаема за всички видове контролните органи. Сега тези, които са участвали в прикриване на източването, трябва да понесат своята отговорност, за да започне да се възстановява доверието в регулаторите и законността.

– Има ли война между вас и Стоян Мавродиев за преразпределение на политическо влияние на финансово ниво?

– От моя страна, не. Г-н Мавродиев води война с мен, “Икономедиа” и „Алфа финанс“, като грубо злоупотребява с властта, която институцията КФН има по закон. След всяко мое изказване или статия в “Капитал”следва лавина от административни мерки и наказания. Не е тайна, че сме подложени на системен тормоз от г-н Мавродиев и КФН. До момента напълно тенденциозно, практически без сериозен предмет, интерес или основание, КФН е започнала над 160 административни производства, като глобите по тях могат да надхвърлят 800 000 лева. Естествено, всичко се обжалва в съда, но представяте ли си за какво количество дела става въпрос? Това си е чист тормоз.

Още един пример – в абсолютно нарушение на всички добри практики и Конституцията на България, КФН изисква от журналистите в Икономедиа да разкриват източниците си на информация. Ако не го правят – отново административни мерки и глоби. Този тормоз се случва днес и сега, независимо от факта, че сме се изтеглили почти напълно от капиталовия пазар, както и всички други сериозни емитенти, защото не приемаме подобно поведение на регулатора.

Ще ви дам и още един пример: пред ПИК г-н Мавродиев обясни началото на конфликта между нас как през есента на 2009-та е спрял опитите на Симеон Дянков да направи едва ли не далавера с фискалния резерв, като предостави средства от него на местните банки срещу ДЦК.

„За радост получих подкрепа както от Европейската централна банка и лично от нейния президент г-н Марио Драги, така и с подкрепата, и с личната намеса на премиера Борисов, това безумие беше стопирано.“

Цитатът е дословен. Една малка подробност – Марио Драги е начело на ЕЦБ от ноември 2011-та, две години след събитията, за които говори г-н Мавродиев. Намирам, че да се лъже по този начин е безсрамно.Представяте ли си как след подобно изказване българският регулатор ще каже „Добър ден“ на Марио Драги? Тук дори не коментирам, че първото нещо, което Марио Драги направи начело на ЕЦБ, е да започне подобна програма за осигуряване на ликвидност за европейските банки срещу ДЦК.

Ако само 1/100 от тази енергия и човешки потенциал на КФН срещу нас се беше насочила в проверки на БТК или Булгартабак, КФН щеше да е предотвратила големи злоупотреби и закононарушения.

– Една реклама на „Лафка” в изданията ви предизвика остри критики. Белег ли е този факт на промяна в отношението ви към модела КОЙ и Делян Пеевски, и в частност на медиите, които управлявате?

– “Капитал” е на пазара от 1993-та година. От първия брой разделяме ясно редакционната политика от рекламата. Не е възможно рекламодателите да оказват влияние върху съдържанието на вестника. През всичките тези години това разделение е в основата на съществуването на „Икономедиа“.

Оценките за определени хора и фирми ги дава редакцията, а не рекламният отдел. Има такъв дуализъм при медиите и всички водещи световни медии работят по този начин. Получава се своеобразен кръг. Единствено икономически независимите издания могат да са свободни редакционно. А от своя страна икономическата независимост е свързана в голяма степен с рекламните приходи. Когато се каже “качествена” или “независима” медиа, се разбират медиите, които не позволяват на рекламодателите да имат влияние върху съдържанието.

Аз разбирам реакциите на много от лоялните ни читатели и притеснението, дали нещо няма да се промени от рекламата на “Лафка”. Редакционната позиция на “Капитал” не може да бъде купена, защото не се продава. Нищо няма да се промени в редакционната политика по отношение на модела КОЙ, докато такъв модел има. Проблемът с този модел на политическа корупция не е нито в личността на Делян Пеевски, нито дори в Ахмед Доган и ДПС. Проблемът е в пиратското завземане на институциите, което отнема потенциала за развитие на страната и ни обрича на бедност. Моделът КОЙ е завардил паричните потоци в държавата и контролира всички институции, които имат отношение към тяхното движение.

– Как гледате на твърденията – „Протестна мрежа” служи на Прокопиев?

– Като на една от неособено интелигентните “контра“-тези, които пропагандната машина на модела КОЙ разпространява. Спомняте си – “контра протест”, “контра олигарх”, “контра студенти”, “контра бизнес”и т.н. Последователно се налагаше една фалшива реалност, за да обърка хората и да се избегне промяната на грозната истинска реалност на модела КОЙ по същество.

Протестна мрежа заслужава едно голямо “Благодаря!” за всичко което тези момчета и момичета направиха през последната година и половина. С някои от действията им не съм съгласен, но за повечето им възгледи – мисля като тях. Свободните хора понякога мислят различно, но по принципните въпроси най-често еднакво. Най-важното постижение на Протестна мрежа е, че не допусна гражданската енергия на протеста за промяна в начина, по който се управлява България, да угасне.

– Сорос поръчва протестите, “Типинг пойнт” дирижира задкулисно играта, цитирам думите на друг издател. Има ли план „Прокопиев – Плевнелиев” срещу настоящата власт?

– Това е пак част от същата серия дивотии. Всеки път, когато влиянието на КОЙ в ключова институция е осветено за публиката, създаде се обществен натиск и се заговори за промяна, се прави такъв опит за отклоняване на вниманието. Излиза мотивиран говорител и започва да занимава публиката с конспирации, в които само имената на хората са верни. Познавам Блъсков отдавна. Той е човек с качества, съжалявам, че се е докарал дотам да участва в подобни гнусотии. За другите дори не искам да говоря. Когато преценя, че някой е минал границата, завеждам дело.

– Като бизнесмен как оценявате обстановката след изборите? Колко живот давате на новото правителство и кои са най-големите рискове пред кабинета?

– Основните фактори, които влияят на ситуацията в България са външни. Колкото и да е парадоксално, заради кризата в Украйна и заради засилването на радикалния ислям в Близкия Изток, България отново привлече вниманието на партньорите си и стана по-значима, отколкото беше. Отказът на Русия от “Южен поток” показва и друго. При цени на петрола под 70 долара за барел, Русия няма финансовите ресурси да продължи да играе ролята, за която претендира, дори и в регионален план.

Най-вредно за България е състоянието, в което никой от Запад не се интересува от нас. За съжаление, като общество ние не намираме достатъчно стимули да се модернизираме сами, защото това е в наш интерес. Затова и повечето от реформите стават под натиск от вън. В момента за имиджа на България и за репутацията на правителството най-важна е съдебната реформа. С върховенството на закона и корупцията започва и свършва всеки сериозен разговор с висш български представител, без значение дали става въпрос за отбрана, еврофондове, Шенген или друго.

От вътрешните проблеми бих откроил два: финансовата стабилност и доверието във финансовата система са силно разклатени. Не е мислим икономически растеж, преди доверието в банките и капиталовия пазар да се възстанови. То ще започне да се възстановява след промените в ръководствата на БНБ и КФН.

Вторият голям проблем е кризата в енергетиката. Той е решим, защото вътрешен ресурс в системата има, но се управлява много неефиктивно и непрозрачно. В тази сфера корупционният и политически натиск са най-силни. Подкрепям силно амбициозната програма за енергийна ефективност, защото тя е предпоставка за плавно и безболезнено нарастване на цената на тока, като разходите за ток на домакинствата се запазят същите. Интересите са много и различни, това е отделен разговор.

Ако правителството възстанови доверието в правосъдието, започне присъединяване към Банковия съюз и Еврозоната и балансира енергетиката, още на втората година ще има икономическо оживление и то може да изкара и цял мандат, през който да довърши и реформите в публичния сектор.