Иво Прокопиев: Нямам амбиция да се занимавам с политика, като действащ политик

21 ноември, 2016

Още от 2013 г. в обществото върви един много оживен и дълбок разговор за това как да променим начина, по който се прави политика – ние реално загубихме 10 г. в циклене, жизненото равнище е каквото беше през 2007 г. Това каза в студиото на „Тази събота” бизнесменът и издател на в.”Капитал” Иво Прокопиев.
Според него българският избор е „между фалшиво зададени теми и проблеми” и техните фалшиви представители. Прокопиев подчерта, че истинският проблем е как ще преминем през следващите 20 г., през които трябва да се случат такива промени, които преди са ставали за три столетия: „Днес най-голямата фирма за хотелски услуги няма нито една стая, най-голямата транспортна компания няма нито една кола, в Швеция обсъждат премахване на физическите пари, в Германия се обсъжда да се забранят конвенционалните автомобили, магистралите, с които Борисов се хвали, скоро ще са ненужни, защото транспортът ще е организиран по съвсем друг начин”.
По повод подмятането на премиера в оставка, че от падане на правителството печелят и „агнешките главички”, бизнесменът посочи, че това е „пълна глупост” и „това, което хората разбраха, е, че премиерът ги нарича овце и не мисля, че това му помогна”.
Той призова Борисов да уточни какво е имал предвид, като напомни, че преди е имало изказване за предлагани от „кръга Капитал” министри, от което след това министър-председателят след това се отрекъл. „Не може нашият премиер половината време да говори като директор на строителна фирма, а през другата половина – като главен редактор на жълт сайт”, подчерта издателят на „Капитал”.
Той няма притеснения от анонсираното от финансовия министър в оставка Владислав Горанов анализ на приватизационните сделки на „агнешките главички” и действията на един „разградски бизнесмен” (Прокопиев е роден в Разград.): „Не съм правил никакви нечисти сделки през годините, аз съм бил обект на най-свирепи проверки от времето на Костов насам. Всички, срещу чийто интерес „Капитал” публикува журналистическо разследване, изливат институционалния си гняв върху моята глава”.
В тази връзка той посочи, че прокуратурата е по-скоро част от проблема КОЙ, а не от решението. Въпреки това, той похвали действията на държавното обвинение по казуса „Белене”: „Никой голям инвестиционен проект не е сам по себе си добър или лош – това дали един ядрен проект е добър или лош зависи от това дали създава стойност”.
Иво Прокопиев беше категоричен, че няма намерение да влиза в активната политика, но в момента има много българи от различни сфери, политически партии и точки на света, които работят за това страната ни да бъде едно по-добро място. Тази общност „няма цвят, има идеи, принципи и цел”.

Цялото интервю можете да видите тук:

http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/ivo-prokopiev-ne-sam-se-opitval-da-menazhiram-izpalnitelnata-vlast.html

Иво Прокопиев: Тезата „Прокопиев е като Пеевски“ иска да унищожи антитезата на корупционния модел в България

30 октомври, 2016

От моята камбанария това, което каза премиерът по мой адрес, не е истина. Това заяви категорично в „Просто Диков“ Иво Прокопиев в коментар на думите от интервюто на Бойко Борисов пред друга телевизия, че бизнесменът му е предлагал министри.

Премиерът сравни Прокопиев с депутата от ДПС Делян Пеевски, като каза, че за разлика от него Пеевски никога не е имал нищо общо с управлението на ГЕРБ, а е влияел само на БСП. Прокопиев и кръгът „Капитал“ са ми предложили пет-шест министри навремето, които реално са участвали, докато им видя акъла и ги изгоня, заяви Борисов, изреждайки имената на Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Нона Караджова и дори на президента и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.

„България не е нормална държава от много гледни точки, но със сигурност трябва да има отговорност, когато човек по толкова груб начин казва неистини. Свързано е все пак с важни за държавата институции, постове и хора на тях. Факт е, че г-н Борисов още на следващия ден се поправи (на заседание на Министерския съвет – бел.ред.)“, отбеляза гостът.

„С тезата Прокопиев е като Пеевски той иска да събере полюсите

и да унищожи бъдещата антитеза на целия този корупционен модел, който властва в България от толкова години. Вероятно защото нещо се планира да се случи в политическата ситуация“, категоричен бе Прокопиев.

Според него Борисов е направил стратегическа грешка с интервюто си предвид неговия език, който сравни с езика на булевардната преса – с подмятания, грубости и жаргон, който не е по никакъв начин управленски, както и предвид степента на неистинност, с която говори.

„Премиерът напълно се идентифицира стилистично с това, което обществото познава като модела КОЙ. Той припозна тази жълто-кафява лъжовна преса, която играе ролята на обикновен политически инструмент, за своя. Всички тези димки постоянно отклоняват общественото внимание от един разговор, който той по никакъв начин не иска да води – разговора за управлението на България“.

Гостът се впусна и в ретроспекция на събитията, предизвикали според него това изказване на Борисов.

„В онзи период бях председател на най-голямата работодателска организация (на КРИБ между 2006 и 2010 г. – бел.ред.), която тогава безспорно беше влиятелна и напълно независима от правителството бизнес организация. Имахме доста добра работа и активен диалог със Сергей Станишев и тройната коалиция в първите две години от управлението им, които бяха и последните две много силни за българската икономика, тъй като имаше едновременно и диалог с бизнеса, и натиск отвън за институционални реформи.

Тогава бяха намалени осигуровки, данъци, икономиката се избели и България стана шампион по привличане на инвестиции на единица от БВП. 4-5 години поред бяхме в челната тройка, а две-три години – номер едно в света.

След влизането в ЕС през 2007 г., обаче, сякаш като с нож дисциплината, прозрачността и желанието за разговор изчезнаха.

Факт е, че дойде и световната криза, но в края на мандата на тройната коалиция натискът върху бизнеса, изнудването, институционалните претенции, желанието на структури около ДПС директно да искат дялове в бизнеса, особено от чужди компании, доведоха до много сериозни поражения“.

Прокопиев даде за пример канадската компания „Дънди прешъс металс“, добиваща злато у нас, и всички проблеми с разрешителните, които е имала. Спомняте си каква сага беше, натиск, изнудване, години наред тия находища не бяха разработвани само защото ДПС, което контролираше съответните ведомства (министерството на околната среда и водите- бел.ред.) плюс местните власти и общности, бяха против, заяви той. По думите му това е само един от многото примери.

Всичко това, както и финансовата криза, достигнала България, бе поводът да търсим разговори с политиците, а те пък с нас, за да решим обективните проблеми пред икономиката тогава, които бяха много тежки и сериозни, обясни бизнесменът.

Той припомни за подписания документ за стабилност с всички политически сили, без ДПС и БСП, в който са били поискани няколко ключови неща: споразумение с МВФ, влизане в Еврозоната, запазване на финансовата стабилност, догонване на бедните държави членки. Всичко това от името на ГЕРБ го подписа лично г-н Борисов, заедно с мен и то публично, пред телевизионните камери, подчерта Прокопиев.

Той напомни, че тогава премиерът се е обърнал към социалните партньори, синдикатите и работодателите, да се търси общоприемлива кандидатура за социален министър, като след консултации е била предпочетена кандидатурата на синдикатите Тотю Младенов.

Други разговори с г-н Борисов, извън този процес за социален министър, по отношение на министерски кресла, най-малкото за конкретно споменатите от него хора, аз не съм имал, категорично отрече Прокопиев.

„В същото време не казвам, че това не са били добри министри, нито че не са споделяли разбиранията и философията на КРИБ

Част от тях са мои лични познати и са били членове на КРИБ. Това няма нищо общо“, добави той и даде и пример със сегашния кмет от ГЕРБ Димитър Николов, който е бил шеф на тогавашната организация на КРИБ в Бургас, но по думите му няма нищо общо с внушавания натиск.

Прокопиев не отрече да е споменавал имена за министри, но единствено в качеството си на шеф на КРИБ, а не в лично качество. Дори имахме заседание на Управителния съвет за това коя кандидатура да излъчим за поста социален министър, то е писмено и в архивите на КРИБ, добави той.

В онзи период имаше все още доверие, диалог, очаквания от двете страни, особено от бизнеса – че ГЕРБ ще бъде различен от тройната коалиция, че няма да има натиск и корупция, каза още бившият председател на КРИБ.

По думите му управляващата партия не е изпълнила двата най-важни момента от споразумението. Първият – да има предпазно споразумение с МВФ, който да стабилизира доверието в България и да няма изтичане на капитал, като според него причината е била да няма контрол върху бюджетните разходи. Той посочи, че в резултат над 20 млрд. евро са напуснали България през следващите осем години и се е стигнало до кредитен крънч, безработица, загиване на 1/3 от фирмите. Вторият ключов момент според него – първата стъпка към членството в Еврозоната, влизането в нейната чакалня, е било по причина, че това върви в пакет с членство в единния европейския надзор, а ерго, „нямаше да има КТБ и никакви други институционални схеми за кражба от спестяванията на хората, които продължават да текат“.

Запитан кои са трите неща, за които трябва да бъде критикуван премиера Бойко Борисов,

(който заяви в интервюто си, че няма за какво), Прокопиев посочи, че за тези години няма никаква икономическа политика, която да реши основните проблеми на страната. „Това, което на повърхността се вижда като растеж, изобщо не е. Икономиката е зле, обикновеното население и пенсионерите живеят зле, но другият проблем, който се подценява, е, че самите предприемачи живеят зле – нямат маржове, средства за инвестиции, хора, с които да работят, оборотен капитал, банки, които да ги финансират“.

„Стойността в една икономика и общество не се създава от политиците, а от предприемачите и от фирмите. Колко фирми са на загуба, а да не говорим колко изчезнаха – 20 и няколко процента от бройката активни фирми в България физически я няма. Хиляди хора от предприемачи станаха обратно работници, наемни работници, държавни служители – това е потенциал, който е изчезнал“, добави той.

Запитан за публикуването на интервюто на банкера Цветан Василев на страниците на „Капитал“, той предположи, че подтекстът на „избухването на Борисов“ е именно това интервю.

„Василев е един от основните действащи лица и виновници в оня период и моята оценка за това не се е променила. Факт е обаче, че всичко това е било възможно благодарение на големия политически чадър, опънат от три правителства, както и заради пълното бездействие на финансовите регулатори. Това няма нищо общо с нуждата и правото на журналистите да търсят информация от него, тъй като той и неговата версия за процесите и за сделките са напълно легитимен източник. Наше право е да не му вярваме и аз не му вярвам. Става дума компетентните органи да проверят данните, но те отказват, защото не е удобно за силните на деня.

Второто важно нещо е какво става с активите на банката – това вече няма нищо общо с Василев, тъй като процесът по несъстоятелност се управлява от държавата, от правителството. Нека видим колко от тия 7,3 млрд. активи в пика на банката ( в момента са под 2 млрд.) ще бъдат възстановени“.

„КТБ беше нервният сплит на политическата корупция в България и мястото,

през което политическото влияние по финансови механизми се превръщаше в собственост на медии, псевдоопозиционни политически партии, на огромни активи в икономиката. Как стана така, че повечето от големите активи, които КТБ беше финансирала, сега финишират в ръцете на Пеевски“, попита бизнесменът.

Прогнозата на Иво Прокопиев е, че чисто икономически ни чака „лазене по корем“, а обществено-политически трябва да се въоръжим със здрави нерви. Все пак, по думите му, у нас има едно здраво ядро на средна класа и икономически активно население, което е много наясно със случващото се и няма как да бъде подведено и заблудено. Чуйте целия разговор тук:

Иво Прокопиев осъди ПИК и Недялко Недялков

30 май, 2016

Иво Прокопиев спечели гражданско дело срещу сайта ПИК и неговия собственик Недялко Недялков за неимуществени вреди, причинени с разпространението на обидни думи и клевети.

Повод за делото са редица статии в интернет сайта ПИК, в които се твърди, че Иво Прокопиев „не зачита законите“, „е забогатял рязко за една нощ“, „се е финансирал през годините бързо и лесно, чрез публичните ресурси на пенсионната система вероятно с милиони левове“, „че е влачен от дело на дело и от прокурор на прокурор“. Във въпросните статии се твърди още, че “срещу него има образувано досъдебно производство за ощетяване на държавата в особено големи размери“, както и че „клати голяма банка“.

В решението си съдебният състав приема категорично, че посочените статии разпространяват неверни и клеветнически твърдения и обиди, а Недялко Недялков е солидарно осъден, като автор на една от тях.

Това е поредното дело, което Иво Прокопиев заведе и спечели срещу редица жълти медии и техните собственици. Сред вече осъдените медии са вестниците „Телеграф“, „Всеки Ден“, „Уикенд“, сайтовете „Би Нюз“ и ПИК, както и лицата Николай Бареков и Емил Георгиев.

Иво Прокопиев: Бизнесът в България е уморен от песимизъм

26 януари, 2016

Интервю на Евгени Петров

✓ Основните геополитически рискове за България са да се окаже терен за сблъсъка Русия-Турция за влияние в региона

✓  Владислав Горанов подчерта желанието си за политика на нисък бюджетен дефицит

✓  Основните проблеми са липсата на подготвени кадри и липсата на доверие в средата и между участниците на пазара

✓  Както по времето на най-голямото мракобесие за бизнеса и възход на схемата КТБ, на пазара отново има само един купувач на активи

-Г-н Прокопиев, проведохте юбилейна 10-та среща на бизнеса с правителството, в която ключови политици и министри споделят своите очаквания с водещи предприемачи и финансисти. Какви принципни изводи си направихте от нея?

– Годишната среща на бизнеса с правителството, която “Капитал”организира за 10-и път, описа рисковете пред държавата, но и донесе изненадващо много оптимизъм. Основната причина за това бяха обещанията за реформи, за запазване на политическата стабилност, за затягане на финансовия надзор и най-вече, обещанието на банките, че ще започнат отново да кредитират.

Конференцията очерта основните геополитически рискове за България през започващата година. Сред тях са външнополитическите трусове, които идват от задълбочаване на кризата между Турция и Русия и опасността България да се окаже терен за техния сблъсък за влияние в региона. Налице са конфликтът в Украйна и ангажиментите, които България има като член на НАТО.

Освен това, участниците подчертаха трудностите, които ЕС изпитва заради бежанската вълна и проблемите с функционирането на основни европейски договори и институции.

-В същото време и анализатори и политици намекват, че от конфликтни политически ситуации, подобно на икономически кризи, могат да се получат и дивиденти, стига да вземеш верните решения.

– Както президентът Плевнелиев подчерта, регионът не е само източник на проблеми, а дава много възможности. През последните години, един от основните нови пазари за български стоки и услуги са именно съседите на България и потенциалът там съвсем не е изчерпан.

Едно от важните послания на президента беше, че евроинтеграцията на България не е приключила. За да може в пълна степен да се възползваме от потенциала на членството си в съюза, страната с всички сили трябва да се стреми към членство в Шенген, в Еврозоната и в Банковия съюз на ЕС.

– Не беше ли премиерът Борисов твърде оптимистичен за темпа на икономически растеж. Само преди месеци и анализатори в МФ и в БНБ предвиждаха около ръст от 2.2 – 2.4 пункта?

– Премиерът Бойко Борисов добави към оптимизма за икономически растеж над 3%, спомена дори за ръст от 4.5%, обеща също задълбочаване на съдебната реформа и подчерта, че правителството ще отстоява запазването на политическа стабилност докрай, защото според него няма по-добър вариант от сегашния, а при политическа криза ново правителство ще се състави още по-трудно.

– Как приемате позициите на еврокомисаря Йоханес Хан, като най-високопоставеният представител на ЕК във форума?

– Еврокомисарят Йоханес Хан похвали България за финансовата дисциплина и успехите в усвояването на европейските инфраструктурни фондове. Той подчерта и важната роля на страната за добър интерфейс между ЕС и държавите на Балканите.

Г-н Хан отбеляза също проблема с широко разпространата корупция и призова за политическа воля и допълнителни усилия за нейното ограничаване.

– Сред финансистите също преобладаваше сдържания оптимизъм, или това просто е мехлем за бизнеса?

– Новата доза оптимизъм дойде и от финансовият панел на конференцията. Финансовият министър Владислав Горанов подчерта желанието си за политика на нисък бюджетен дефицит, финансова стабилност и поддържане досегашната данъчна политика на ниско пряко данъчно облагане. Той прогнозира растеж между 2 и 3% от БВП. Според него резервите за по-висок растеж са в потреблението и връщане на доверието на потребителите, за което правителството би могло да изиграе съществена роля.

Владислав Горанов подчерта, че за разлика от 2014-та при фалита на КТБ, сега държавата разполага със законови инструменти и е обезпечена с финансов ресурс в случай, че това се наложи във връзка с оценка на качеството на активите във финансовия сектор.

– Какво става в банковия сектор? Ще започнат ли банките да кредитират по-активно през 2016-та и какво очаквате от стрес-тестовете?

– Оценката на качеството на активите и стрес тестовете на банките и небанковите финансови институции безспорно са основното икономическо събитие на 2016-та. Процесът трябва да върне доверието на вложителите, че парите им са в сигурни ръце, и още по-важното, да увери инвеститорите, че регулаторите в България работят експертно и са независими от политически натиск и корупция.

– Гуверньорът на БНБ Димитър Радев също не изрази песимизъм, което на банков език е добра новина…

– Той обясни подробно какво предстои в банковия сектор, кога се очакват резултати от прегледа на активите и стрес тестовете на банките. За пръв път от много време, от името на БНБ някой говори професионално и разумно, без излишен нито оптимизъм, нито притеснение.

Г-н Радев подчерта, че централната банка разполага с всички нужни законови инструменти, както и с финансов буфер, заложен в бюджета в случай на нужда, за да може БНБ да управлява ефективно ситуацията в сектора в хода на процеса на преглед на активите и да предотврати системните рискове.

Важна новина от неговата презентация е, че след оценката на отделните банки, МВФ и Световната банка ще направят преглед на финансовия сектор като цяло България, т.нар Financial Sector Assessment Program (FSAP)

Ако тази оценка е положителна, би трябвало това да сложи началото на процеса по възстановяването на доверието в българската икономика. В края на миналата година МВФ и Световната банка изготвиха подобен доклад за качеството на банковия надзор в България, който беше доста критичен и беше съпътстван от редица структурни промени в БНБ.
(https://www.imf.org/external/pubs/ft/scr/2015/cr15295.pdf)

Важна част от финансовата дискусия беше уверението на представителите на търговските банки, че независимо от стрес тестовете, повечето от банките са стабилни и предвиждат умерени ръстове от 5% в кредитирането за 2016-та година. Това наистина е оптимистично, като се има предвид, че на годишна база кредитирането на реалния сектор спадна с 15%, а общо сектора е с нулев ръст.

-Дотук сме за рубриката „Добрата новина”. Само положителни коментари ли имаше на конференцията и какво притеснява участниците в нея? Или сме свидетели на усещането, че от дъното пътят е само нагоре? Надолу могат да копаят само политиците…

– Изглежда оптимизмът на участниците в конференцията на “Капитал”, идва и от умората им от това да бъдат песимисти толкова дълго време. Много проблеми бяха посочени. Но основните са липсата на подготвени кадри и липсата на доверие в средата и между участниците на пазара.

От 2009-та насам, потреблението и реалната икономика са в стагнация. Финaнсовият сектор изпадна в трайна криза на доверието, от която все още не се е отърсил. Инвеститорите не вярват, че банките са стабилни и не инвестират. Банките, заради проблемите в средата, не вярват че потребителите ще консумират и инвеститорите ще инвестират, и, съответно не кредитират.

-Всъщност дали е точно така? В последните седмици и месеци има сериозен инвеститор на пазара, който купува търговски обекти, многофункционални сгради, фалирали заводи като Химко…За Делян Пеевски става дума?

-За съжаление, както стана ясно в много от неформалните обсъждания в почивките на конференцията, недоверието на бизнеса в институциите и регулаторите отскоро има и нов силен източник. Както по времето на най-голямото мракобесие за бизнеса и възход на схемата КТБ, на пазара отново има само един купувач на активи. Този път това не е г-н Цветан Василев, а е лично депутатът от ДПС г-н Делян Пеевски. Както и тогава,на пазар, на който всички останали се опитват да продават, има само един купувач. Това не е добър знак. Още повече, че този купувач е действащ политик, дори не е от бизнеса.

– За какво и към кого е знак подобно масирано придобиване на активи?

– Това е лош знак за качеството на управление на риска и липсата на ефективен банков и финансов надзор в някои институции, които финансират въпросните придобивания. Също така, и за честността на търговете за обществени поръчки и за събираемостта на акцизи и ДДС от цигари и горива.

Обикновено безразборното придобиване на активи в различни сектори над пазарната им цена е сигурна индикация за харчене на “лесни пари”. Притежанието на “лесни пари” в голям мащаб от политик най-често означава, че отнякъде има изтичане на спестявания на населението и кражба на ресурс от публичните фондове. В настоящия казус видимо става дума и за двете.

Каквито и обещания за реформи да се дадат, докато има механизми политиците да източват спестявания на населението и ресурси от обществените поръчки, доверието на потребители и инвеститори в средата няма да се възстанови.

-Како означава доверие в средата, каква е добрата икономическа среда?

-Добрата икономическа среда означава две неща – правила, които да важат за всички в бизнеса и да не се краде от парите на данъкоплатците.

Предишният опитна почти същите политици чрез КTБ да “изкупят” голяма част от икономиката с пари на депозантите в банката, ще струва на данъкоплатците най-малко 4 млрд. лева или 5% от БВП. Сегашната офанзива е не по-малко мащабна. Сигурно е, че ако своевременно не бъде ограничена, и тя ще завърши по подобен начин.

Затова, всъщност истинският тест за управлението през 2016-та ще бъде дали ще създаде стрес за модела на “единствен купувач в икономика”, като се ограничи злоупотребата с пари на вложителите и данъкоплатците.

Линк към интервюто: http://vevesti.bg/58068/ivo-prokopiev-biznesat-v-balgaria-e-umoren-ot-pesimizam/

Иво Прокопиев в интервю за Vevesti.bg: Еврофондовете не могат да заместят частната инициатива

14 октомври, 2015

-Г-н Прокопиев, през последните месеци се забелязва необичайно повишена активност на работодателските организации и дори партньорство със синдикатите. Вие бяхте председател на КРИБ. До каква степен е редно бизнесът да влиза в такава конкретика като енергийната политика като изисквания към държавата? Не изглежда ли малко странно?

-Тази намеса е странна най-малкото по една причина – мандатът на национално представителните работодателски организации произтича от Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване и той е съвсем ясно регламентиран в рамките на тристранния диалог. А кръгът от въпроси е работни заплати, социално осигуряване, здравно осигуряване, пазар на труда и социално подпомагане.
Работодателските организации нямат почти никаква роля в индустриалните отношения в енергетиката. Те са установени от Закона за енергетиката и са между министерството, институцията, която формира политиката, регулатора КЕВР и производители и потребители на електроенергия.

Абсурдно е, че инвеститорите, които са големите работодателите в енергетиката и са пряко засегнати, по никакъв начин не са консултирани за тези позиции, които “националните работодатели” заеха. Дори напротив, излезе една доста категорична декларация, с която големите работодатели в енергетиката категорично се разграничават от всички основни тези на ръководствата на работодателскте организации.

Това поведение просто надхвърля мандата им. Друг е въпросът защо правителството толерира подобна дестабилизация и “екстремизъм” на идеи.

-Разбра се обаче и още нещо принципно, че това не е желанието или виждането на фирмите-членки, а по-скоро инициатива на ръководствата на работодателските организации…

-Това е вторият принципен проблем, това са идеи на ръководствата на организациите и не се подкрепят от членовете им. Тук мога да говоря конкретно за КРИБ. „Икономедиа” е член на Управителния съвет на организацията, но специално тези два документа, които препоръчват национализацията на двата американски ТЕЦ-а – “пътната карта” и един доста подробен “доклад” по темата, не е обсъждан нито в Енергийния комитет, нито на Управителен съвет. Независимо от всички аргументи, безспорен факт е, че двата американски ТЕЦ-а са членове на КРИБ. Отникъде не иде една организация да тръгне срещу интересите на членовете си. Без най-малкото да декларира конфликт на интереси или да се консултира с тях. Това директно противоречи на устава на организацията.

Другото парадоксално в цялата работа е, че председателят на БСК, Сашо Дончев, се разграничи от собствената си организация. Той направи две публични изявления, с които, прави му чест, достатъчно ясно се дистанцира от поведението на организацията си и от конкретните искания в тази „пътна карта” за енергетиката.

-Тези примери ме карат да попитам за същинската роля на работодателските организации – ситуативни инициативи по конкретни проблеми, или принципни, глобални виждания за взаимоотношенията бизнес-държава.

Работодателските организации имат своята роля в тристранния диалог и – да го кажа най-общо – при формиране на макроикономическата политика и параметрите, които влияят на икономическата среда – заплащане на труда, повишаване на заетостта, социалната политика и пазарът на труда.

Това е странното – те не реагират по темите, по които би трябвало да имат отношение. В момента например има една доста ясна негативна политика за увеличаване на данъците и социалните осигуровки, но категорично противостоящо становище няма.

От друга фокусът е в енергетиката, но те не коментират цените на горивата и цените на газа, които са монополни и които в много по-голяма степен отнемат конкурентоспособност в икономиката, отколкото цените на тока, които са сред най-ниските в ЕС.

-Аз също не видях никаква реакция, когато остро се повдигна въпроса за цените на горивата. А всъщност тяхното влияние като производствен разход в икономиката е значително по-голям…

…и в много по-голяма степен отнема конкурентно предимство, защото за някои индустрии газа е и суровина, а горивата участват в много по-голяма компонента във формирането на себестойността на продукцията, особено чрез транспортните разходи. Отнемат и по-голяма част от разполагаемите бюджети на домакинствата. А така отнемат платежоспособно търсене на потребителския пазар…Ако ще говорим за икономически ефекти, проблемът с горивата и газа е далеч по-важен.

-Не е ли малко овехтяла тази схема на тристранния диалог. Аз разбирам, че това е била практика и в други държави и, че при нас в началото на пазарната икономика е било необходимо нещата да се оглеждат отвсякъде, дори като гаранция, че при липсата на опит държавата може да залитне в една или друга посока.

-Тя е овехтяла не само в България, по принцип е поизпразнена от стария смисъл и структура на тристранен диалог, които имаше в ЕС. Светът се развива с много бързи темпове, има много нови професии, огромна част от хората в новите технологични компании работят и от вкъщи и отвсякъде…Те са самонаети, кой да ги представлява, и имат ли нужда от представителство, какви да бъдат тези виртуални синдикати/работодатели…

Според мен тристранния диалог от друга страна има законодателна легитимност и за определени неща разговорът между социалните партньори е важен. Но е важен, когато държавата се опитва да вдигне минималните осигурителни прагове например, тогава работодателите не реагираха със същата енергия и категоричност.

-Синдикатите се борят за правата на членовете си и открай време ефективинят метод за въздействие върху държавата или работодателя е стачката. Не ми се „връзва” същият да е методът на въздействие и от обратната страна. Да припомням ли, че освен работодателите и Борисов се заканваше да стачкува…Всъщност срещу кого?

-Такива обединителни действия могат да бъдат предизвикани от крайни ситуации – мащабна криза или пряка заплаха за националната сигурност примерно. Много ефективен метод за въздействие на работодателите например е са качествените икономически изследвания, съпътствани с препоръки за определени икономически политики. Нещо, което тотално отсъства от българския обществен дебат. Такъв качествен продукт не произвеждат нито официалните институции, нито неправителствените организации. Затова в последните години наблюдаваме една икономическа политика, която изцяло е изпразнена от интелектуална мощ и визия.

Ние имаме една напълно бюрократизирана икономическа политика, която прави от държавата един нетен консуматор на рискове и събития. Носи се по течението на световната икономика. Нито лошото, нито доброто, което ни се случва, следва от някаква политика на управляващите. Затова казвам, че ако работодателите имаха качествени икономически анализи и препоръки, не как да се национализира собствеността на някой техен член, а примерно как да се насърчи кредитирането…

-Така минаваме към следващия много важен, според мен въпрос, доколко банките и кредитните институции въобще играят роля в икономиката и инвестиционния процес?

-Данните, които виждаме за кредитирането са повече от плашещи – годишен спад от 15 % при кредитите за реалния сектор. Някой работодател да се е изказал по тази тема? Или официална държавна институция? БНБ да е дала индикация за опит за промяна на статуквото?

-Но в същото време някакви аналитични звена работят – БНБ преди месец повиши прогнозата за растежа у нас, мисля до 2.3 % от БВП, финансовото министерство също се коригира нагоре – до 2.1 на сто…Доколко може да се разчита на тяхната обективност?

-Те публикуват резултатни величини. С колко ще спадне или ще нарасне нещо. Не коментират политики, които могат да променят посоката или темпа на развитие. В момента двигател на растежа е износа и за съжаление в последния период, който беше отчетен има по-скоро тревожни сигнали в ръста на износа.

-Към ЕС има ръст, към трети страни спадът е значителен…

-Проблемът е, че ако разчитаме само на износа, без вътрешно търсене и раздвижване на инвестициите, ще продължаваме да бъдем конюнктурни…България в момента е една изцяло конюнктурна икономика. Външната конюнктура е много благоприятна – евтино евро и евтин петрол. Българската икономика се преструктурира изцяло движена от износа – и на стоки и на услуги. Само с външни двигатели обаче не става. Вътрешният пазар, потреблението и инвестициите, трябва да се раздвижат.
-Защо при тези ниски лихви продължава спадът в кредитирането? Или не са толкова ниски?

-Ако имаме при 15% спад на кредитирането на реалния сектор и 10% спад на кредитите въобще в икономиката, включително и домакинствата, на този фон да постигнеш 2% икономически ръст си е чудо на чудесата.

-Откъде идва чудото?

-От конюнктурата и от Европа – главно от износа и усвояването на еврофондовете.

-Но в същото време между 75 и 80 процента от капиталовите разходи са от еврофондовете…Не е ли това лош атестат за държавата? В смисъл – не се ли разглезихме, че имаме сигурен ресурс?

-Всъщност да…ние до 2008 година имахме зависимост от преките чуждестранни инвестиции, растежът на икономиката се определяше от непрекъснатия приход на преки чуждестранни инвестиции, всъщност в мащаби, много по-големи, отколкото са сега еврофондовете. В пиковата 2007-ма в България влязоха 8.5 млрд. евро преки инвестиции. Тези инвестиции изчезнаха след кризата с Лемън Брадърс и икономиката превключи на зависимост от еврофондовете. В момента се усвояват средно по 1.5 до 2 млрд евро еврофондове. Повече е от чуждите инвестиции и затова системата е пренастроена натам. Каквото и да си говорим, това е едно харчене на публични пари…Не може да замести частните инвестиции и частната инициатива.
-Предполагам какво имате предвид, но ако не го замества, то поне го допълва. За да стигнеш до завода „Х”, ти трябва добър път, примерно…Асфалтът не се яде, но храни.

-Качествата, които се изискват, за да спечелиш една обществена поръчка са съвсем различни от тези, които пазарът изисква, за да направиш един добър продукт.

-Бих добавил, че увеличаващата се територия на усвояването на публичен ресурс увеличава и територията за приложение на корупционни схеми.

-Е, точно това е…това е най-лошия ефект при усвояването на европейските фондове – да, те поддържат растежа, някаква заетост примерно в строителния сектор, но от друга страна са хранителна среда за изкушения при раздаването на обществени поръчки и определено икономически деморализатор и развъдник на корупция.

-Очевидно Европа има някакъв праг на търпимост към корупционни схеми. В края на тройната коалиция ни спряха парите, после ги пуснаха, пак ги спряха по времето на Орешарски, сега се хвалим, че ги усвояваме добре.

-Да, те са политически инструмент. В крайна сметка, това, че продължават да идват е,че оценката за това, което се случва у нас е приемливо, тоест – не е мината границата. Но ако и когато ги спрат, ще бъде твърде късно. Изобщо на мен ми се иска ролята на еврофондовете да не е толкова централна. Бизнес не е синоним на усвояване… Бизнесът не трябва да е зависим от политиците.

-Въпреки евтиния кредитен ресурс кредитирането, като основен фактор за инвестиции намалява, казвате с 15%…Какъв е проблемът с банките?

-Това, което се случва в банките е доста логично и може да се обясни с предстоящите стрес-тестове и външна оценка на активите, което за съжаление си има и негативната страна. Банките също са „стресирани”, главната им мисъл е как да се подготвят за тези проверки и как ще издържат стрес-тестовете. Мисля, че не можем да очакване възстановяване на кредитната активност преди втората половина на следващата година.
Що се отнася до стрес тестовете в небанковия сектор регулиран от КФН – там дори не са започнали. Твърдеше се, че те не се отнасяли за небанковите институции, но се оказа, че не е така.

-Готви се Бюджет 2016 с вечния въпрос – по-голям или по-малък бюджетен дефицит в рамките на разрешеното? Предпочитанията на Владислав Горанов са за не по-малко от два процента, Дянков както се очаква препоръчва да е по-рестриктивен. От една страна се отчита излишък, от друга – цели сектори като отбраната са силно недофинансирани.

-Нормално е да има излишък, защото икономиката се представя много по-добре от първоначалната бюджетна прогноза, върху която стъпва и самият бюджет. Но мисля, че политиката на по-висок бюджетен дефицит е грешна най-вече от гледна точка на стабилността, защото в България има много скрити дефицити, има проблемни сфери, подобни на КТБ, които могат да гръмнат неочаквано.

Проблемът с дефицита н пенсионната система например – това е квазидържавен дълг. Счетоводно не е, но като бреме си съществува. Не се знае какво ще покажат стрестестовете на банките. Колко нов капитал ще е нужен и откъде ще дойде този капитал? Ще се наложили отново държавата да бръкне в джоба на данъкоплатците?

Но със сигурност България вече не е в групата а нискозадължнялите държави. Като “проблемни” ни класифицира и Европейската комисия. Вече сме страна със сериозни макроикономически неравновесия, само едно ниво преди държавите в криза. Не сме в положение да си позволим през бюджетния дефицит допълнително да дестабилизираме макроикономическата стабилност.

Третата причина е, че получаваме достатъчно финансови „стероиди” – имам предвид европейските фондове и няма нужда бюджетът, който и без това е с малки възможности да се напряга и да вкарва още публични пари в инвестиции.

По-скоро тук трябва да се създаде среда да се мобилизира частния капитал, чрез публично-частното партньорство и концесии, които корупцията за съжаление превърна в мръсни думи.

-С едно изречение – по-добре по-малък бюджетен дефицит като гаранция срещу скрити дефицити?

-Точно така, даже не по-добре, а задължително.

-Благодаря за този разговор

Евгени Петров

Иво Прокопиев в предаването „Лице в лице“ по БТВ: Схемата с национализацията на двата американски теца е заради инвеститор от Турция

14 октомври, 2015

От седем-осем години енергетиката е най-благодатната тема за политическа спекулация. По тази линия минават много от инструментите за стабилност на обществото – първият кабинет на Борисов падна заради това, припомни бизнесменът Иво Прокопиев в предаването „Лице в лице“ по bTV. Той припомни, че в България бяха направени повече ВЕИ-та, отколкото би могло да бъде икономически рентабилно, т.е. за кратко време бяха направени, когато излизаха по-скъпо такъв тип проекти. Това е политическа и регулаторна грешка, а не на производителите.
Според Прокопиев като абсолютна стойност в България плащаме четвъртия най-евтин ток в ЕС.
За ефира на bTV Прокопиев заяви, че твърденията за това, че държи основен дял от ВЕИ-тата в страната, са абсолютно неверни. „Огромна част от ВЕИ-инвестициите са на големи международни компании и най-големите международни банки. Като говорим за банки, става дума за американската ОПИК, Чайна дивелъпмънт банк, ЕБВР, Корейската банка и други. От компаниите са ЕНЕЛ, Бош, Самсунг. Те съставляват над 80% от инвестициите в този сектор. Инвестициите са на големи международни компании и банки – поне 75% от сектора. Имам интерес в соларни паркове, общо около 1% от ВЕИ-тата са свързани по някакъв начин от мен, каза собственикът на „Икономедиа”.
. „Аз се занимавам изцяло с инвестиционна дейност. „ВЕИ секторът е най-прозрачният сектор, защото те са изградени на базата на европейски регламент и не е имало преки уговорки с властта. Всичко, което се случва в момента е просто лов на вещици. Така не е лошо да има прозрачност и в други бизнес структури, които разполагат с обществен ресурс- акцизите, обществените поръчки и т.н. „Нека всичко да бъде мерено с един аршин. Нека да стане ясно кой собственикът на „“Булгартабак“” и кой е собственикът на КТБ.”
Относно въпроса за т.нар. Пътна карта за реформи в енергетиката, Прокопиев я определи като „таблица с булет точки и без завършени изречения”. В този документ не се поставят никакви цели, има само необмислен сбор от крайни идеи – някои разумни, някои безсмислени, някои направо опасни. Ако тази карта бъде приложена, това ще доведе до огромни сътресения. Пътната карта не е обсъждана на заседание в КРИБ, това е позиция само на ръководството. Смисълът на бизнес организациите е не да защитават интересите на председателите си, а на членовете си. В КРИБ има огромно недоволство заради това, заяви Прокопиев. С Домусчиев не съм разговарял лично, добави той. Ролята на тези бизнес организации е сведена до „бухалки”. Доколкото разбрах има интерес на конкретен турски инвеститор, който иска да купи американските централи – затова се иска първо национализация, след това приватизация в нечия конкретна полза, разкри Прокопиев. И буквално постла червеният килим за създаване на нова бизнес организация.
Иво Прокопиев коментира и думите по негов адрес на банкера Цветан Василев. Бизнесменът обясни, че няма допирни точки между него, Василев и Пеевски. Приемете, че има достатъчно хора в България, които искат активите им да растат по нормален начин, да се спазва закона, а не да търсят единични удари на национализация чрез политическа протекция, каза Прокопиев. Той се съгласи с думите на Василев, че сега има разграбване на активите на КТБ, но това било вторичен проблем. Основният проблем е, че КТБ работеше като инвестиционен фонд – между банката и активите нямаше директна връзка и затова сега вървят цесиите. Видя се гигантската дупка – над 4 млрд. лева, кой да я плати, данъкоплатците ли? Струваше ли си да се дадат още 4 млрд. лева за спасяване, попита той.
Относно грантовете на „Америка за България” за медиите на Прокопиев, бизнесменът отговори просто – вие виждате ли съдържанието ни да служи на САЩ? КОЙ ни напада – медиите на Пеевски. Колкото повече такива опорни точки от други медии – bTV, Нова например, толкова повече служи в интерес на Пеевски, защото неговите медии служат само за разправа с икономически и политически опоненти, обясни Иво Прокопиев. Колко струваше ТВ7 – над 300 млн. лева. Колко струваше печатницата на Пеевски, която не работи – всичко е на наш гръб, завърши Прокопиев.

Иво Прокопиев в „Още от деня“ по БНТ: Основната заплаха за икономиката на България идва от финансовия сектор, 21.05.2015

22 май, 2015

Основните заплахи за българската икономика произтичат от финансовия сектор и нерешените проблеми там, и механизма, по който в България са структурирани институционалните отношение покрай банките  депозитите и гаранциите по тях, каза днес по БНТ Иво Прокопиев съиздател на „Дневник“ и „Капитал. Той припомни, че страната е била „дисквалифицирана“ от групата на относително стабилните финансово държави и от втора е изпратена в четвърта група – едно ниво над страни в криза като Гърция.

„Това е заради системните пропуски на двата финансови регулатора, които водят до реалната опасност българското правителство да има нужда да активира гаранцията върху други банки“, обясни Прокопиев. Той поясни, че това е и причината да се иска стрес тест в банките и в нефинансовия сектор, за да се види какъв е размера на проблема.

Иво Прокопиев смята, че е нормално да има спор кога могат да се проведат стрес тестовете, но ако те не се направят в срока, даден от ЕК – до края 2015 година, една от санкциите е спиране на еврофондовете.  Той изрази мнение, че процедурата не крие опасности, защото има редица предпазни механизми.

Прокопиев каза, че икономиката на България има и положителни сигнали, но те не са резултат от политики, а на конюнктура, която облагодетелства основно износа. „Става дума основна за мерките, които ЕЦБ взе, поевтиняването на еврото спрямо долара и другите валути и поевтиняването на петрола, което ключов фактор за много износни продукти и ги направи конкуренти“, каза той.

В отговор на въпрос Прокопиев, каза, че е спечелил делото за клевета, заведено срещу от председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев по случая Брендо. Има още две дела, които аз водя срещу него, допълни издателят.

Прокопиев каза, че не е оптимист по отношение на това, дали работа на парламентарната комисия за КТБ ще е продуктивна. „Има обаче енергия за журналистически и други вид граждански разследвания по темата, допълни той.

 

Интервю с Иво Прокопиев в ефира на БТВ, „Тази неделя“ 10 май 2015

11 май, 2015

Водеща: Добро утро и от мен, здравейте. Аз съм Жени Марчева и в следващите минути ще поговорим за задкулисието и за светлата страна в обществения ни живот. Заедно с мен е издателят Иво Прокопиев, здравейте.

Иво Прокопиев: Здравейте.

Водеща: Радвам се да ви видя.

Иво Прокопиев: Благодаря за поканата и аз.

Водеща: С едно любопитно нещо да започнем ви предлагам. Как вие самият преценявате способността си да влияете на общественото мнение в България, на базата на това, което сте? На базата на парите, които имате, на базата на медиите, които имате, на базата на връзките, които сте си изградил самия вие през годините?

Иво Прокопиев: Според мен, в моя случая конкретно има известна разлика между обществената представа за моето влияние и това, което е реално. В някаква степен тя се дължи на това голямо обществено противопоставяне, което се случи в последните години. Обществото знаете беше разделено на светла част и на задкулисие, както вие казахте. Аз за себе си мога да твърдя, че съм направил важните избори, които трябва да бъдат направени и главно чрез медиите съм заел едни позиции, които според мен устойчиво са били от полза на обществения интерес.

Водеща: Част ли сте от задкулисието?

Иво Прокопиев: Ами не, защото съм на светло през целия този период и през всичките тези години, обществените позиции, които съм заемал винаги са били про-реформаторски първо и в някаква значителна степен, антистатуквото на всяка власт, без значение каква е била тя.

Водеща: Сега към един както вие казахте задочен конфликт, който се получи между вас и Ясен Тодоров, който е член на ВСС, председател на етичната комисия, който от трибуната на „Тази сутрин“ на бТВ, ви обвини в грехове. Нека да видим това кратко видео, след което ще разберем, кои от греховете г-н Прокопиев признава и, кои категорично отрича.

Така, това са думите на г-н Ясен Тодоров. През цялото време той говори всъщност за Фондация „Америка за България“, която спонсорира всички тези медии и НПО-та. Ако се доверим на г-н Тодоров 1 към 1, вие сте огромна сила, която си избира вкл. министри в кабинета, но хайде един по един въпросите. Първо, „Америка за България“ спонсорира ли ваши медии?

Иво Прокопиев: Ами да, това е публично. Както всички знаят, от доста години вече работим заедно с „Америка за България“, работили сме и по други проекти заедно с тях. „Америка за България“ може би в момента е най-големият донор в България, така че освен нашите медии тя спонсорира много други. А в съдебната сфера, освен Съюза на съдиите и въпросните съдии, за които г-н Тодоров спомена, имат проекти със Специализираната прокуратура, с Асоциацията на прокурорите. Нали, мога да кажа, че те са абсолютно неутрални и спектърът е широк. Но тук е доста извадково, беше направено едно внушение, което е доста типично, между другото.

Водеща: Дали „Америка за България“ в случая е показала, че Нели Куцкова е най-правилният човек за САС, а пък видите ли, другите са неправилни?

Иво Прокопиев: Според мен няма абсолютно нищо общо между…

Водеща: Дали „Америка за България“ вкл. чрез вашият кръг около „Капитал“ избира министър Христо Иванов?

Иво Прокопиев: Честно казано, аз не виждам никаква връзка между „Капитал“ и избора на Нели Куцкова за шеф на Апелативния съд в София, защото г-жа Куцкова е с много ясна биография. Тя има абсолютно висока подкрепа не само в професионалните среди, а въобще в цялото общество заради това, което е направила през годините и заради своята репутация. Тя няма нужда от някаква допълнителна подкрепа от който и да е. В случая с г-н Тодоров съм честно казано силно изненадан, защото неговата позиция е малко: „Аз имам мнение, обаче не съм съгласен с него“. Защото ръководената от него етична комисия изцяло положителна атестация на кандидатурата на г-жа Куцкова. Сега изведнъж той, който е председател на тази комисия казва, че не е съгласен и се опитва да обясни необяснимото. Единственият кадровик в съдебната система е ВСС никой друг няма такива правомощия. Но най-забележителното според мен в тази ситуация е, че обикновено този тип пропагандни инициативи бяха извършвани от жълтите медии, които малко или много са под контрола на семейството на г-н Пеевски. За пръв път официален представител на може би най-висшия орган на съдебната власт …

Водеща: Правителството на съдебната власт…

Иво Прокопиев: …да, правителството на съдебната власт, си позволява да говори публично, в ефир, такива небивалици. Това е абсолютна небивалица.

Водеща: Колкото до конкретното твърдение, че „Америка за България“ вкл. чрез вас, излъчва и избира, номинира министри, какъвто е Христо Иванов, който между впрочем само след малко ще бъде тук в студиото…

Иво Прокопиев: Попитайте го и него, но нямам аз коментар по тази тема, това е просто поредната глупост, която се разпространява на принципа на Гьобелс, нали знаете, че Гьобелс, от него датира още тази теза, че ако една лъжа се повтаря многократно…

Водеща: Става истина.

Иво Прокопиев: Да и неслучайно беше инвестирано толкова много и толкова гигантски суми в тази медийна мрежа, която да ги разпространява тези лъжи, за да започнат накрая да звучат като истина.

Водеща: Добре. Хайде за да направим плавен преход, до тук с това, което каза г-н Ясен Тодоров в ефира на „Тази сутрин“ на бТВ. Тъй като заговорихме за Христо Иванов, ключов министър в кабинета, дайте няколко думи да кажем за втория кабинет на премиера Борисов. Какво между впрочем мислите за Христо Иванов, като министър, защото си мисля, че ресора, който той обгрижва в най-добрия смисъл на думата, е пряко свързан с икономиката, нали така?

Иво Прокопиев: Той е пряко свързан с икономиката, защото съдебната система е онази система, която прочиства и дава гаранция, че всички други регулаторни системи работят в интерес на обществото.

Водеща: Така е.

Иво Прокопиев: Така, че той безспорно се е нагърбил с един от най-тежките ресори. Честно казано, го поздравявам за енергията, която показва, че не се отказал въпреки трудностите и интригите, на които е подложен почти всекидневно. Мисля, че правосъдието и въобще правосъдната система е една от трите, мога да кажа сфери, в които определено има прогрес в рамките на това правителство. Другите две са видимо енергетиката и здравеопазването.

Водеща: Виждате прогрес?

Иво Прокопиев: Виждам прогрес. Като цяло естествено, правителството не може да се сравни с предишното, защото предишното беше първото частно правителство на България. То не работеше изобщо в никакъв обществен интерес, а беше фокусирано в това, да репресира своите противници и да работи в интерес на една определена клика. Така, че нали без да съм много ласкав за това правителство, то е степен нагоре спрямо предишното, но в същото време искам да кажа, че то не е успешно в абсолютни термини и не е достатъчно амбициозно.

Водеща: Ако, съдейки по това, което току що казахте, министъра на правосъдието, министъра на енергетиката и министъра на здравеопазването са своеобразните отличници на този кабинет, кои са двойкарите?

Иво Прокопиев: Не мога да кажа, че има конкретен министър, който е двойкаджия, но мога да кажа сферата, в която определено правителството отлага решенията и намесата си, въобще управляващото мнозинство. Защото според мен, най-големите проблеми са в финансовия сектор, а там мерките, особено по промяна на начините, по който се регулира финансовия сектор в двата финансови регулатора, се отлага по политически причини. Това не е отговорност на някой министър, това е по-скоро политическа отговорност на мнозинството. Това отлагане може да бъде доста опасно, защото то не само може да има алтернативна цена, че пропускаме възможност за растеж и развитие, а може да се окаже нали, че реакцията такава, каквато ще бъде днес, може да е много закъсняла и да преминем още веднъж през трус от характера на КТБ.

Водеща: Две думи наистина за КТБ до толкова, до колкото отново беше актуална темата и през седмицата: нещо много важно каза вицепрезидента на ЕК през седмицата, Кристалина Георгиева. Тя каза така, че са нужни много ясни гаранции, че случаят КТБ няма да се повтори отново. В какво са тези гаранции? Имаме ли такива гаранции в момента, че КТБ няма да се повтори?

Иво Прокопиев: Не, нямаме ги, защото независимо от всички факти и обстоятелства, които вече в голяма степен са известни на обществото покрай схемата КТБ, на източване. Огромна пирамидална схема, която ще струва на обществото между 5 и 7% от БВП, това е един колосален размер, една колосална сума. Т.е. абстрахирам се от корупционния, от политическия натиск, от всякакви други неща, които най-вероятно са се случвали в банката. Преките отговорници за това състояние са двата финансови регулатора, защото в институционалната уредба, те са тези, които трябва да гарантират, че спестяванията на населението няма да бъдат откраднати, а ще работят за икономиката. Така, че гаранцията, за която г-жа Георгиева говори започва с промяната на начина, по който работят тези финансови регулатори, с персоналните им промени и със структурните им промени. По друг начин няма как да започне доверието да се връща и външните инвеститори да имат доверие, че във финансовия сектор е стабилно и техните пари са на сигурно място, за да могат да започнат да инвестират отново.

Водеща: Като говорите за регулаторите, как вървят и въобще каква е съдбата на делата, които водите срещу шефа на КФН, вашия вечен опонент, г-н Стоян Мавродиев?

Иво Прокопиев: По отношение на личните дела, предполагам за тях питате повече. те са три. Едното дело, което г-н Мавродиев водеше срещу мен, за клевета, ако си спомняте там покрай случая „Брендо“…

Водеща: С офшорките на “Брендо“?

Иво Прокопиев: Той се е почувствал обиден и оклеветен, че аз съм споменал неговото име във връзка с делото „Брендо“. Това дело той го загуби, защото съдията по делото постанови, че всичко, което съм казал е в рамките на добрия тон, макар и критично и, че не може нещо, което е безспорен факт, като участието на г-н Мавродиев в казуса „Брендо“ да се смята за обида или клевета.

Водеща: Така. Другите две дела?

Иво Прокопиев: Другите две дела, те са за вреди, които аз водя срещу него, които предстои гледане на първа инстанция.

Водеща: Вреди на стойност каква?

Иво Прокопиев: На стойност общо 100 хил.лв.

Водеща: 100 хил.лв. искате от Стоян Мавродиев? Дали ще ги получите?

Иво Прокопиев: Едва ли, защото аз вече имам доста голям опит с тези дела, от делата срещу „Уикенд“, „Всеки ден“, Бареков, г-н Емил Георгиев, „Телеграф“ и цялата тази гвардия от различни говорители и медии, които бяха използвани за множеството атаки през последните години срещу мен. Това, което виждам, е че има някакъв размер на присъдите, които съда постановява, между да кажем 10 и 30 хил., така че…

Водеща: Едно изречение за казуса ТВ7. Там стана ясно, че дълговете към КТБ не били 5 млн., а били май около 300 млн. Шокира ли ви тази цифра, 300 млн.?

Иво Прокопиев: Ами това е ясно много отдавна. Аз съм шокиран от широките пръсти, с които подобна сума може да бъде изхарчена за нищо реално. Защото, ако теглите чертата в момента, ТВ7 има отрицателна стойност. Ако тези пари бяха някакви частни пари, които някой е изкарал и е платил данъци за тях, то той има правото да ги изхарчи за каквото си иска. Но в този случай, тези пари са на вложителите в КТБ, в момента са реално покрити от държавата и от ФГВ. Т.е. всеки един от нас е платил лукса да има такава политическа трибуна, една абсолютна медийна бухалка, чиято единствена роля беше да поведе няколко наказателни операции срещу предишния режим. И това нещо струва на данъкоплатците 300 млн. лв.

Водеща: Вие, от кои сте, г-н Прокопиев, от тези, които казват, че случващото се сега с и около ТВ7 е опит да бъде потъпкана свободата на словото или от онези, които казват на ТВ7: „Така ви се пада, вие си го заслужихте. Недейте да ревете“.

Иво Прокопиев: Няма нищо общо свободата на словото тук. Аз искам да ви дам един пример от недалечното минало с RE:TV, ако си спомняте. Аз бях учредител на една Фондация „Граждански медии“, която беше собственик на RE:TV. Когато дойде кризата, ние съвсем честно събрахме екипа и казахме: „Вижте, идват тежки времена, този проект като бизнес не може да съществува. Много е по-добре да го приключим, от колкото да допуснем той да падне в жертва на някакви зависимости“. И разформировахме телевизията, прекратихме. Значи, медиите са икономически предприятия, те трябва да работят по законите на пазарната икономика. Няма цена, която да струва 300 млн. Кое струва 300 млн. в ТВ7? Каква гражданска функция или роля тя е изпълнила, за да кажем, че си струва обществото да плати 300 млн. за нея? И те не са 300 млн., знаете че в печатницата на г-н Пеевски има инвестирани 100 и в другите му печатни медии също има над 100. Значи над 500 млрд. лв. са инвестирани за лукса някой да има медийна група, която да се използва за репресия на тези, които не мислят по този начин.

Водеща: На финала да ви попитам за това, че бТВ направи нещо полезно. Разкри как живеят за сега двама от кметовете, на Пазарджик и на Хасково, разкри стандарта им на живот. Смятате ли, че това са съвременните олигарси, смятате ли, че камерата показва безпристрастно това много ярко срастване на политическа и икономическа власт, което наричаме олигархия?

Иво Прокопиев: Не мисля, че това са олигарсите, в този смисъл, да речем на национално ниво. Това, което виждам в тези казуси е наистина едно разминаване между каква е обществената търпимост, това което е законно и това, което е морално. Разликата между това кое е законно и морално е много съществена при публичните фигури и при тези, които имат претенции да управляват, било местни общности, било на държавата и обикновените хора. За обикновените хора, моето лично мнение е, че това, което е законно е морално, защото законът е единствената тяхна защита. Иначе политиците могат да национализират и приберат абсолютно всеки бизнес и да потиснат всяко различно мнение зад тезата, кое евентуално е морално. Но за публичните фигури е различно. За да могат да претендират, че те са тези, които трябва да представляват хората и трябва да бъдат избирани, към тях изискванията на морала и на хигиеничност на поведението, трябва да бъдат много по-високи. В допълнение само искам да кажа, че не са само тези два случая, просто трябва да се гледа по цялата картина.

Водеща: Със сигурност ще има и още…

Иво Прокопиев: Да не изглежда, че точно тези два кмета са във фокуса…

Водеща: Да. Няма да има съмнения…

Иво Прокопиев: Един най…

Водеща: Няма да има съмнения, защото разследванията продължават нито само кмета на Пазарджик, нито само кмета на Хасково, за да каже някой: „Видите ли, вие сте ги нарочили, изпълнявате някаква поръчка.“ Няма такова нещо. Добре, на финала, тъй като заговорихме за чистотата в отношенията, само да ви кажа, че днес започва и нашата кампания, кампанията на бТВ: „Да изчистим България заедно“, така че ви подарявам тениска и ръкавици. Може да се въоръжите с тях и да се присъедините към нас.

Иво Прокопиев: Благодаря. Въоръжавам се, ще се присъединя към вашата инициатива, благодаря за поканата.

Водеща: Благодаря. Това беше Иво Прокопиев, вие останете с нас.

bTV „Тази неделя“, 10 май 2015 г.

 

Иво Прокопиев в предаването „ДикOFF“ по Нова ТВ, 5.04.2015 г.

6 април, 2015

Водещ: Уважаеми зрители, в неделя, Явор Дачков огласи своето интервю с Цветан Василев. Г-н Прокопиев, чета от това интервю пасажа, който директно те засяга: „Смятам, че морето олигархия е абсолютно изкуствено привлечено в българската терминология“, каза г-н Василев „За да обслужва определени интереси и това е най-вече групата около г-н Прокопиев, който хич, ама хич не е олигарх, няма никакви класически черти на олигарха, само, че всичките му пари са в резултат на сделки с държавата“. И по нататък Явор Дачков пита, всъщност какво произвежда Прокопиев, аз не се сещам какво произвежда той. И г-н Цветан Василев каза: „Произвежда интриги“.За това си тук, за да кажеш какво произвеждаш. Тук, ето го и Недялко Недялков в неподписан материал в „ПИК“ днес наобяд е казал, че: „По удобни тези, угодните си тези ти ги развиваш пред овчедушният поглед на Диков“. И?

Иво Прокопиев: Няма смисъл да влизаме в това. То според мен е в класификацията на „финансова чалга“. Аз лично никога не съм коментирал жълти или лични страни от скандалите около КТБ, винаги съм коментирал нещата в тяхната финансова същност и в общия смисъл вредата, която този казус, цялата тази схема около КТБ нанесе на цялата икономика, на цялото общество. Така че, ако…

Водещ: Кой е виновен? На 10-ят месец имаме ли ясен отговор кой е виновен?

Иво Прокопиев: Ами то това е всъщност големият проблем. Почти една година след скандала, по- късно, всъщност нищо не се е случило. Никой не е разследван, парите не са проследени, няма виновни. И не са адресирани по- големите проблеми. Защото дали ще бъде г-н Цветан Василев или г-н Васил Цветанов, докато регулаторите и политическата класа допускат такъв тип институционални схеми за кражби на спестяванията на населението, винаги ще има някой, който да се възползва от тях. Така, че не е важна личността на г-н Василев. Василев може би е бил на правилното място, в правилния момент и той е бил бушонът, който гръмна. По-лошото е, че ние коментираме сега едно интервю на г-н Василев, което цяла седмица тресе всички институции на държавата. Виждате, множество законодателни промени, закони писани на коляно. Изобщо един миш маш от най- различни идеи и хаотични действия в пространството. А в същото време, преди един месец, когато ЕК и малко след това МВФ излязоха с двата сериозни доклада за финансовото състояние на България и на българският банков и небанков сектор, нито един от водещите държавни мъже една дума не каза. Не просто не ги коментира, една дума не каза. А те казаха следното много просто нещо, което е известно според мен, от много отдавна; че казусът КТБ показва, че най- вероятно тази банка не е единичен случай и подобни практики на финансиране на свързани лица има и в други институции в банковия и в небанковия сектор. Заради държавната гаранция, тази практика застрашава цялата финансова стабилност. Както държавата плати 3,6 млрд., заедно с Фонда за гарантиране на влоговете за КТБ, по същия този начин, може да и се наложи да плаща 10 пъти повече за подобни казуси в други институции.

Водещ: Само една вметка да направя. Година и половина преди да затворят банката, в твоя в-к „Капитал“вие обяснихте цялата тази схема със свързаните лице, само че никой не ви обърна внимание и ви обявиха за жълто издание?

Иво Прокопиев: Всъщност, дори много по- рано, още в началото на 2010г. Първо с концентрацията на държавните пари в банката, със свързаните лица. Нека да припомня накратко историята около тази банка. Всъщност политиците я използваха, за да се опитат да наложат контрол не само върху икономическите активи в държавата, ключови финансови активи, ключови фирми в телекомуникациите и в медиите; а и през нея върху политическия процес, върху общественото мнение, върху дебата и върху изборните резултати. Това беше.

Водещ: Къде е кошмарът според мен? „Биволъ“ извадиха сума ти документи, вие се позовахте на тях, написахте цяла страница преди 3-4 седмици, че друга банка, състоянието е същото на практика като на КТБ. Отговор имате ли?

Иво Прокопиев: Кошмарът, ЕК го казва в съвсем пряк текст, абсолютно буквално. Аз лично бях впечатлен от директността. За пръв път виждам толкова ясен език от тази институция по отношение на финансовият сектор. Кошмарът е в двата финансови регулатора, те се казват БНБ и КФН. И до като там няма промени, финансовата стабилност в страната е застрашена. Вие виждате, че има политическа воля, основополагащи закони като ГПК и НПК да се променят с поправки писани на коляно, а няма политическа воля, няколко души, които очевидно са отговорни за това, което е станало, да бъдат сменени. Защото независимо от политическия натиск, който го е имало, независимо от различните интереси, корупция най- вероятно, преките отговорници за това са двата финансови регулатора. Тяхната работа е да удържат на политическият натиск, те за това са независими.

Водещ: Вашата война с Мавродиев стана вече историческа, обаче нищо и половина…

Иво Прокопиев: Аз нямам война с Мавродиев, нали това е част от инструментите, с които се оказва натиск…

Водещ: Шефът на КФН, само да го /…/

Иво Прокопиев: Нямам война с г-н Мавродиев, това е част от инструментите, които въпросното политическо статукво използва, за да репресира своите обществени опоненти. Аз съм опонент на това статукво, от там идват действията на някои от тези институции, които продължават да го защитават.

Водещ: Секунда само да чуем Камен Костадинов какво казва по адрес на Делян Пеевски, след това ще продължим. Така. Коментар имаш ли? Човекът Пеевски чист към КТБ?

Иво Прокопиев: Според мен в това интервю, г-н Василев, всъщност прави две важни съобщения. Едното важно съобщение – той се опитва да защити цялата схема с тези специализирани фирми, с които са изкупували заедно с г-н Пеевски активите и т.н. В това първо важно съобщение, той всъщност пропуска да каже едно нещо или може би е забравил: че той е бил банкер. А това, което той описва е просто друг бизнес. Това правят обикновено фондовете за дялово инвестиране, private equity funds на английски, което няма нищо общо с банковия бизнес. Банките за това са банки, защото те оперират по точно определени процедури в много по-ниско рискова среда. На банките това нещо им е забранено. Т.е. всичко това, което г-н Василев описва вероятно е така и вероятно той не е бил чак толкова злонамерен, но това е забранено по закон да бъде правено от една банка. Това е първото важно съобщение, което той прави, опитвайки се може би да защити всички тези сделки, които са натрупани в банката и, които в крайна сметка водят до дупка от над 4 млрд. Това вече е изкристализирано. След като тези фирми бяха продадени за 1 лев, фактически вече е установено, че зад тези заеми с които са придобити няма нищо.

Второто важно съобщение, което той прави е причината за скандала с г-н Пеевски. По специално факта, че му е било поискано да прехвърли част от тези общи фирми, които са били закупени със средства на вложителите на банката. Повтарям, това не са пари на г-н Василев, нито на г-н Пеевски. Това са пари на вложителите в банката. Аз допускам че това което г-н Василев казва е вярно. Въпросът е защо това нещо е било поискано, т.е. няма ли друго, което г-н Василев спестява, което е дало основание такава претенция да бъде отправена? Аз казвам, че не знам отговорът, но според мен, той се крие в обстоятелствата около този 30% дял на т.нар. „Омански инвеститор“. Всъщност, фактите са следните: никога Фондът на Оман не е бил пряк инвеститор в банката, никога. Винаги е имало едно дружество регистрирано в Люксембург, за което се е твърдяло, че някак си косвено е свързано с Фонда на Оман. Т.е. …

Водещ: Ами да, но г-н Василев казва: „Самият шеф на Фонда дойде, обяви, че …“

Иво Прокопиев: Това, че някой е дошъл, не означава, че икономическият интерес на тази инвестиция е негов. Според мен около това дялово участие, има достатъчно основания прокуратурата и другите разследващи органи да се самосезират от това интервю, защото около това дялово участие, най- вероятно ще се окаже, че е заключена тайната на политическата корупция около банката. Много особена е тази материя. Едно е кой е формалният собственик, съвсем друго нещо е чий е реалния икономически интерес и кой е действителния собственик на определена инвестиция.

Водещ: Защо тримата политически лидери, вкл. единият от тях, Бойко Борисов са мълчали, след като са били предупредени, че се чака атака срещу банката?

Иво Прокопиев: Аз това не знам кой как е реагирал. При всички положения, верни са и двете твърдения. Вярно е, че имаше атака от страна на група на медии, вие си спомняте колко агресивни писания имаше във вестниците на семейството на г-н Пеевски срещу банката и тя умишлено беше дестабилизирана. Но също така вярно е, че банката, в продължение на последните 4-5г. систематично и в нарушение на българското законодателство и на банковите регулации, е била източена и в нея всъщност, не е имало тази стойност и този капитал, който трябва да има.

Водещ: Защо някак си, 10 месеца, 10-ти месец, като че ли държавата или нищо не прави или някакви панически, хаотични действия с извънредно законодателство, с извънредни правомощия и т.н. се опитва да се справи със ситуацията?

Иво Прокопиев: Ами най- просто казано, защото не стигна волята, вместо да бъдат сменени няколко души и по начина, който законът предвижда, а именно през финансовите регулатори и през Фонда за гарантиране на влогове. Каквито добри  закони в България има, да се действа по закони, да се опитат поне да върнат част от тези пари и от тези активи. Те започнаха да действат по този абсолютно непоследователен и хаотичен, необмислен мога да кажа, начин. Защо, не мога да кажа. Вероятно има неща, които са притеснителни. Вие виждате, че в самото интервю г-н Василев намеква за някакви сведения, които е предоставил пред нотариус и т.н., което за мен си е жива заплаха към сегашния политически елит. Защото този феномен КТБ се развива не в рамките на 1, 2, дори 3 правителства. Той ако го проследите, се развива в рамките на последните 4 политически мандата.

Водещ: Нека да чуем сега Радан Кънев и Атанас Атанасов за едни правомощия, които говорят…Как си обясняваш това, че всячески искат да овластят с още повече власт /…/?

Иво Прокопиев: Аз нямам никакво логично обяснение. До колкото гледах един коментар на главният прокурор, той също не изглеждаше ентусиазиран от тази идея. Това според мен е част от липсата на идея какво да се прави, защото не виждам ползи за никого от това решение, а виждам изключително големи вреди в правната сигурност за правене на бизнес въобще в България. Това се добавя към друга голяма несигурност, която произтича от състоянието на финансовия сектор. Ако бизнесът няма сигурност по отношение на парите си и на правото на собственост, кой според вас ще дойде да инвестира в тази държава? Просто няма как да се случи. И това,  основната идея, на тези, които взимат важните решения в България, за това до какво трябва да води държавното управление, липсва. Ако те разбираха, че до като няма ремонт на регулаторите, а от там и на целият финансов сектор по отношение на доверието и той не заработи нормално, спестяванията няма да могат да се превръщат в инвестиции. Т.е. парите на българската икономика, на българското общество, няма да могат да отиват в това, да подберат онези проекти, които да създадат работните места, да платят заплатите на хората, да има потребление и в крайна сметка да постигнем някакво развитие и икономически растеж. Тази идея е тотално загубена. Към нея се добавя и правната несигурност, за която преди малко говорихме.

Водещ: 34 млн. дължали някои медии, водещи медии във вестникарския бизнес, само че Цветан Василев каза, никой не ги търси и не ги търси по начин, по който трябва.

Иво Прокопиев: Тези медии са държавни по същество. Те в момента са държавни, защото по линия на тази верига от задължения, те би трябвало да бъдат собственост на ФГВ, като основен кредитор в масата на несъстоятелност на банката. Така, че от тук нататък всичко, което те пишат, правят, защитават, или атакуват, или критикуват, трябва да бъде пречупено през тази призма. Изобщо, тук използвам повода да кажа, има минимална прозрачност по отношение на действията, които са предприети за последната година. При толкова голям скандал, тук говорим за суми от порядъка на между 5 и 7,5% от БВП на България, се очаква да бъде дупката, загубата за обществото от целия този скандал. При такъв голям размер, значи нали се досещате, че…

Водещ: Това говори, че това е най- голямата кражба в света, за всички времена, като процес.

Иво Прокопиев: Според мен в цялата финансова история на света, като тегло в икономиката, % от брутния продукт, няма такова чудо. Нито един български предприемач, почтен, с нормални усилия, с бизнеса си, в рамките на един съзнателен живот, не може да изкара такива пари.

Водещ: По – късно като идея, точно като гласуват, ще видим как големият чадър и капак го е сложил Цацаров. Всичко е при него и той мълчи и трае и нищо не казва.

Иво Прокопиев: И във ФГВ, и в Министерство на финансите. Прокуратурата е ограничена по закон до някъде да дава информация, но ФГВ и Министерство на финансите – те изхарчиха големите пари на българската…

Водещ: Вярно ли, че и на втора инстанция си осъдил „Уикенд“, „Телеграф“ и „Всеки ден“?

Иво Прокопиев: Вярно е, да. И на първа инстанция Бареков. Сумите са между 8 и 30 хил.лв. Общо съм спечелил общо 5 от 7-те дела до момента, така че продължаваме. Дори, мисля че някои от тях платиха, защото след втора инстанция те трябва да платят.

Водещ: Последно, защото имаме една минута. Аз това, което се връщам, към кошмара. Вие от толкова време предупреждавате, че има друга банка, която е в подобна ситуация. Имате ли отговор. Защото аз питах финансовият министър: „Кажете ми, дайте някакъв отговор“.

Иво Прокопиев: Аз не искам да излиза, че конкретно атакуваме тази или онази банка или тази или онази небанкова, финансова институция. Защото подобни проблеми със свързани лица има и в пенсионните фондове и в другите небанкови институтиции.

Водещ: Акционер ли си в „Доверие“?

Иво Прокопиев: Да, с 6% и това е декларирано публично от самото начало. Но само да завърша предното изречение. Това, което казва ЕК. Тя казва: „Финансовият свят няма доверие на данните, които финансовите регулатори публикуват за положението на финансовия сектор в България“.

Водещ: Ясно. Добре, благодаря ви.

Нова Телевизия “Дикоff“

 

Иво Прокопиев гостува в предаването \“ДикOFF\“, 5.04.2015

 

Иво Прокопиев осъди Николай Бареков и сайта bnews.bg

11 март, 2015

Иво Прокопиев осъди на първа инстанция солидарно Николай Бареков и дружеството “Би Медия Груп“ АД, издател на сайта www.bnews.bg, за разпространение на обиди и клевети. В решението на съдебния състав се посочва, че осъдените лица целенасочено и противоправно са разпространили обиди и изрази „пряко насочени към (Иво Прокопиев) и целящи да уязвят неговото достойнство“.

Иво Прокопиев заведе срещу Николай Бареков и наказателно дело за клевета, но то беше прекратено поради придобития от обвиняемия имунитет срещу наказателно преследване в качеството му на депутат от Европейския парламент.

Това е поредното спечелено дело от Иво Прокопиев, след като в следствие на масираната клеветническа кампания срещу него в последните няколко години, издателят и бизнесмен заведе редица искове срещу жълти медии, повечето от които собственост на семейството на Делян Пеевски, както и  свързани с тях публични говорители. Осъдени на втора инстанция са Уикенд, Телеграф и Всеки ден.