Интервю за сайта Vevesti.bg: Проблемът на проблемите за икономиката на България се нарича „финансови регулатори”

24 януари, 2015
Иво дискусия с гости по-добратаИво Прокопиев по време на срещата на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“. Снимка: Надежда Чипева 

С бизнесмена и издател на „Икономедия“ Иво Прокопиев разговаря редакторът на Vevesti.bg Евгени Петров

- Г-н Прокопиев, предлагам да използваме срещите, които организирате на бизнеса с правителството за тематична рамка на този разговор. Тази е девета подред. Какъв е трендът и посоката на развитие на България в социален и икономически план за тези 9 години, които на практика съвпадат с членството ни в ЕС от 2007-а година до днес?

– Трендът за съжаление е забележително негативен. Първите три срещи бяха доста позитивни. Може би неразумно позитивни, имаше огромен ентусиазъм. Най-голям беше той в началото, непосредствено преди влизането в ЕС. После еуфорията премина, нещата се нормализираха и след това тръгнаха надолу. Това, което движеше страната напред до влизането ни в ЕС беше дисциплината на присъединителния процес и желанието на българските институции да се модернизират и невъзможността на политиците да шикалкавят и да използват институциите в частна полза.

- До какво доведе това отстъпление? През 2007-ма очаквахме институциите да заработят по-добре, днес доверието в тях е под санитарния минимум. Общото усещане е, че държава няма, превръща се само в територия…

– Това, което последва, за съжаление е деградация на институционалността. Това беше главният извод, който се чу поне десет пъти в дискусията на конференцията. Не може да има богата държава без работещи институции, които да защитават интересите на гражданите, на бизнеса, силата на договорите, правата на собственост и т.н.

Върховенството на закона в ежедневието се проявява като работещи институции. Да, съдът е висшата инстанция, която въдворява правосъдие, но в ежедневието редът и правилата се налагат от регулаторите и институциите.

Това доведе още до низходящ тренд в икономическите показатели. Нисък растеж, по-голяма задължнялост, по-големи дефицити, по-голяма безработица. Въобще, България

от една догонваща страна стана отново е изоставаща държава.

по отношение на жизненото равнище и икономическото си развитие спрямо средните показатели в ЕС.

Второто нещо, което се случи заради институционалната корупция и политическата корупция е, че беше съсипана възможността за правене на политика. В България през последните 5-6 години нямаме пример за нито една добре проведена реформа или антикризисна политика.

- В това е проблемът, обикновено реформите изискват ресурс, а точно в този период светът изпадна в тежка криза, усилията на политиците сякаш бяха насочени към това как да овладеят спада, а не как да гонят развитие…

– Ясно е, че светът след 2008-ма навлезе в тежка криза, а Източна Европа и България – в много тежка финансова криза. Изложени сме на най-различни по характер външни рискове – главно финансови, но вече и икономически, и политически, геополитически, етнически, религиозни – всичко това е върху главата ни. Заради тази институционална парализа не сме в състояние да провеждаме антикризисна политика. Най-ясно това се вижда във финансовия сектор и в икономиката.

- Но по данни на Евростат за последните 5 години далеч не бяхме сред двойкаджиите по време на кризата. Въпреки това излязохме с най-големи институционални поражения от нея, които се задълбочават.

– Вярно е, че ние много стегнато преминахме кризата, въпросът е, че шоковете бяха поети от икономиката, много предприятия фалираха, много хора бяха освободени от работа, активите се обезцениха – икономическата и социалната цена бяха платени от бизнеса и населението. Това е да се оставиш на волята на икономическия цикъл. А добрата икономическа политика трябва да омекотява жестоките удари на този цикъл. В България не се направи дори бегъл опит за антициклична политика.

Трябва да признаем, че инструментите, с които разполага и правителството, и централната банка са доста ограничени, заради необходимостта да поддържаме балансиран бюджет и сме с фиксиран курс заради валутния борд, но пък има други добри примери – на балтийските държави, които тръгнаха от същите, дори по-лоши позиции. Тях кризата ги удари по-лошо от България, но те използваха този период не само да се преструктурират, а да си постигнат и дългосрочните политическите цели.

- При нас е обратното – аз лично имам усещането за една безпътица и дезориентация спрямо онова, което трябва да постигнем. Всичките ни усилия и управленски решения са насочени единствено да закрепим икономическото положение.

– Ние имаме задачи и ангажименти за вършене на еврониво. Защото ние сме минали само през входната врата на ЕС, изобщо не сме стигнали до хола или други части от къщата. ЕС практически представлява няколко концентрични общности. Там, където са развитите страни-членки – в Шенген, в еврозоната и в Банковия съюз – са местата, където тепърва трябва да ни приемат. Горе-долу сме на половината път. Тоест – като държава не сме си изпълнили политическите цели спрямо ЕС. А основните са три – членство в Шенген, в Банковия съюз и когато може – в еврозоната. Докато не го направим, ще сме си малката лодка в бурно море.

- Многократно тези цели са посочвани като основни и въпреки всичко продължават да бъдат дискусионни. Ето, преди дни се спомена за еврозоната и веднага мненията се поляризираха –необходимо ли ни е еврото, дали и с колко ще поскъпнат цените. А всъщност в известен смисъл ние на практика сме въвели еврото от момента, в който се вързахме с него… Нека ясно да го обясним – какви предимства носи, какви перспективи очертава и защо е необходимо?

Защото тогава няма да сме беззащитни. Тогава ще имаме всички европейски механизми за провеждане на антициклична политика. Ако стане банкова криза ще има достъп до европейски средства за стабилизиране, като има дефлация ще имаме достъп до финансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ) на нула процента, както е в момента, за да можем да вкараме ликвидност в икономиката, а не да сме в тази ситуация с вързани ръце и крака.

Дори и в най-тежките моменти от кризата в Гърция лихвите по кредитите там бяха по-ниски отколкото у нас. И за бизнеса, и за домакинствата. Просто защото Гърция, която междувременно в този период фалира 2-3 пъти, е член на Еврозоната. И нейните банки могат да се рефинансират на много ниски нива, практически безплатно в момента.

Това е единият аспект. Другият обаче е Банковият съюз. Той в краткосрочен план е дори по-важен. Защото преди да започнем да говорим за ползване на спестяванията на чужди държави или на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция по-важно е да вкараме българските спестявания да работят за българската икономика. Това е големият въпрос. Защото при този ръст на спестяванията … в момента има 65 милиарда спестявания в банките, които са нараснали може би двойно от 2008-ма досега, има спад в кредитирането на икономиката, което е абсолютен парадокс. Това показва, че

има структурен проблем във финансовите регулатори

Очевидно те не си изпълняват ролята. По законите на търсенето и предлагането тази ситуация би трябвало да доведе до свръхпредлагане на кредити. И съответно спадане на лихвените проценти по кредитите до ниво, на което има търсене на кредит. В момента банкерите казват: „Никой не търси кредити, няма добри проекти”. Това е вярно, но няма много добри проекти, които да понесат кредит с 8-9 % лихва. Ако лихвата е 2 или 3%, както е в Еврозоната, тогава търсенето на кредит ще бъде на съвсем друго ниво и броят на проектите, които ще бъдат финансирани ще се увеличи експоненциално. Тогава ще има ръст, заетост, доходи и т.н.

- ОК, каква е пряката вина на регулаторите, как ограничават, вместо да насърчават отпускането на кредити, защо от тях трябва да зависи равнището на кредита?

– Какво правят финансовите регулатори? Позволяват няколко от ключовите участници на финансовия пазар (банков и небанков) да кредитират свързани лица. И вместо към икономиката, една голяма част от спестяванията се оттичат към фирми, свързани със собствениците на тези финансово-индустриални групи. Типичен, емблематичен пример на този феномен е казусът с КТБ. Пет процента (!) от брутния вътрешен продукт на държавата буквално изтече под носа на двата финансови регулатора във фирми, на собственика.

- Под финансови регулатори се има предвид БНБ за финансовия сектор и КФН за небанковите финансови институции?

– Точно така. В първия сегмент има 65 милиарда спестявания на населението, във втория – около 12 милиарда спестявания.

Ако говорим за периода, за който се уточнихме – последните 9 години – основният проблем, спирачка, пречка на българския финансов сектор, освен че сме извън еврозоната е, че заради лошата регулация не си изпълнява основната цел да превръщат спестяванията в инвестиции. И това е така от края на 2008-ма. Имаме огромен ръст на спестяванията и нулев ръст на кредитирането. Дори ако погледнем данните има спад на кредитирането на реалната икономика.

А това е един абсурд. Тоест –

финансовият сектор се е превърнал в една черна дупка, която изяжда

спестяванията на населението. Това е системен проблем, който, докато не бъде адресиран, няма как България да се върне към пътя на икономическия растеж.

-Между другото, на последната среща на бизнеса с правителството имаше ли представители на двата регулатора, аз поне не видях?

– Не и то напълно съзнателно. Защото сегашните ръководства на КФН и БНБ са част от проблема, те не могат да бъдат участници в дискусия за решаването на проблема. Това между другото беше еднозначно посочено от панелистите във финансовия панел включително и от финансовия министър Владислав Горанов.

Тук е мястото да направя разграничението между БНБ и КФН. КФН е напълно съсипана институция, с разбит административен капацитет, подменен персонал, напъдени професионалисти. Оборотът на капиталовия пазар е по-малък от оборота на Женския пазар, той на практика отсъства. Само един пример, новите емисии, които комисията е допуснала на пазара миналата година са 20 с около 100 милиона лева номинал срещу 12 милиарда спестявания, как да има оборот? Затова да се говори за манипулация на такъв пазар, каквито са обвиненията срещу медиите, включително и „Икономедиа” е все едно да се гмурнеш в леген. На пазара няма никаква ликвидност.

 

Интервю в предаването „120 минути“ по bTV, 5 януари 2015

5 януари, 2015

Водещ: Дами и господа, миналата година беше тежка и трудна и в политическо и в икономическо отношение. Останаха много „скелети в гардероба“. Каква ще е 2015? С този въпрос каня Иво Прокопиев, заповядайте. Добре дошли!

Иво Прокопиев: Благодаря, добре заварили!

Водещ: Честита Нова Година! Всичко най-хубаво на Вас и на Вашето семейство.

Иво Прокопиев: Честита Нова Година на Вас, на предаването и на всички зрители. Дано да имаме повече време и възможност да се концентрираме, да се посветим на важните неща в живота и на хубавите моменти.

Водещ: Дано, дано. Формулирахме темата за „скелетите в гардероба“ през 2014 г. Тези, които остават и за 2015 г. Вие имате ли такива?

Иво Прокопиев: След 2008 г. икономиката, бизнеса в България преминава през един изключително тежък период, така че всеки има някакъв вид трудности, кой по-големи, кой по-малки. „Скелетите в гардероба“ аз ги разбирам по малко по-друг начин – като нерешените институционални въпроси, незавършените въпроси на прехода, които очевидно изобилстват.

Водещ: Скелетите като първия милион?

Иво Прокопиев: А не само ги има, а се увеличават защото има „reverse“ в икономическата политика по много направления, ако трябва да сме честни, не само по едно или две. Практически по целия фронт България вместо да върви напред, като че ли се отдалечава от онази идея за общество и икономика и върви назад и бележи регрес в много сфери.

Водещ: Всеки предприемач, който ми гостува не може да подмине въпроса за първия милион, защото знаете как той битува, особено в България. И всички тези смутни години, през които страната ни премина. Та вашия първи милион?

Иво Прокопиев: Ние имахме шанса като поколение да бъдем първото свободно поколение, защото аз бях студент първи курс в икономическия университет Карл Маркс когато прехода дойде. Така че тогава в онези години конкуренцията беше като че ли по-малко, разбирането за пазарната икономика и за това как работи пазара не беше толкова разпространено и шансът да успееш изглежда беше малко по-голям. Та ние бяхме едни от може би поколението – хора с по-голям късмет и успяхме в някакъв период от няколко години да успеем да създадем бизнес, който в годините се разви и успя.

Водещ: Един въпрос, който зададох и на Сашо Дончев. Тъй като изпратихме годината с трима премиери и затова се изкушавам да Ви го задам и на Вас – Как бихте определили отношението си с правителствата Орешарски-Близнашки-Борисов? А) Добри; Б) Дипломатични; В) Лоши.

Иво Прокопиев: В никакъв случай добри. Специално за правителството на Орешарски може би лоши е меко казано. Та така, по отношение на служебното правителство мисля че то беше временно правителство и не може да се говори за някакви същински отношения.

Водещ: Не може да се говори казвате. А добре, казвате Орешарски – кое роди това ожесточение, това изостряне на отношенията?

Иво Прокопиев: Според мен правителството на Орешарски и типа политика, която то се опита да води в България представлява отрицанието на поне всички ценности, които аз изповядвам. Така че неминуемо в сферата на публичната дейност, с която се занимавам – издателската дейност, вестниците Капитал и Дневник, влязохме в конфликт и то публичен конфликт, ясен конфликт. Вестниците бяха остри и явно заявени критици на политиката на това правителство. И тя беше много вредна за България, както между другото това се вижда по всички индикатори в момента.

Водещ: КТБ – тази тема, една от големите теми на годината. Много говорехме за нея, включително и в това студио с Вас, после ще Ви попитам и за Бойко Борисов, но преди това – хронологично правейки равносметка за годината КТБ – какво беше заметено под чергата?

Иво Прокопиев: Знаете, че има една фраза, че мафия има в много държави, а в България мафията си има държава. Аз бих я казал по малко по-различен начин – в България КТБ си имаше правителство и съответно държава. Така че КТБ беше онзи сплит на интересите на политическа корупция, които във времето на правителството на Орешарски всъщност заявиха претенция да управляват държавата…

Водещ: КТБ обаче нямаше ли правителства, а не правителство?

Иво Прокопиев: Ами не по този начин. Тя определено е имала влияние поне в последните четири-пет правителства, за да се развие като феномен. Очевидно е имала подкрепа – регулаторен комфорт, регулаторна ненамеса и въобще пълно затваряне на очи и усещане за недосегаемост, за да може да се стигне до това, до което се стигна. Между другото това спрямо размера на българската икономика е може би най-голямата финансова кражба, схема в финансовата история на света.

Водещ: Кое остава скрито за публиката там?

Иво Прокопиев: Това е над 5% от… За публиката останаха скрити и недоизяснени механизмите, по които това стана възможно, защото за да е възможен такъв голям размер финансова злоупотреба, пак казвам над 5% от брутния продукт на държавата, това означава че всички защитни и контролни механизми, системи в държавата са отказали. На първо място естествено банковия надзор плюс финансовия регулатор, Комисията по финансов надзор, финансовото разузнаване в ДАНС, одиторите, всички тези независими една от друга системи много години поред всъщност са работили не в полза, а срещу интереса на вложителите в банката, от там и срещу интереса на всички данъкоплатци, защото както се когато видя регулаторите не защитават интереса на данъкоплатците след това данъкоплатците плащат. И това е най-големия „скелет в гардероба“ за мене. Ако историята на КТБ…

Водещ: КТБ?

Иво Прокопиев: … не се прочете институционално. Не е проблема в тези 4 млрд., които ги няма и никога най-вероятно няма да се върнат.

Водещ: А „Южен поток“, това което се случи с „Южен поток“ свързано ли е по някакъв начин с КТБ?

Иво Прокопиев: По-скоро непряко. Според мен увлечени от „успеха“ на схемата КТБ участниците в нея в някакъв смисъл преминаха в сферата на икономическите мечти. Та „Южен поток“ беше една от тези икономически мечти за гигантски и бързи печалби. Като финансов проект той е напълно безсмислен по начина, по който е конструиран защото първо е много скъп, т.е. възвращаемостта от него не е изобщо интересна за инвеститорите в проекта от финансова гледна точка. Като геополитически проект той има някакъв смисъл, но не и по начина, по който проекта е структуриран, защото така както беше структуриран България носи половината риск, участва с цялата си енергетика практически е заложена по проекта, а целия процес по реализация на проекта – всички разходи, как са структурираните приходи зависи изцяло от руската страна. Т.е. очевидно двата партньора по никакъв начин…

Водещ: Вие не виждате връзка в случая.

Иво Прокопиев: … не са равнопоставени. Според мен начина на участие на различните групи по интереси в строителството в „Южен поток“ вероятно е катализирало част от споровете между двата основни центъра на внимание в банката – този около г-н Пеевски и около мажоритарния собственик г-н Василев, но не смятам че това е бил основния двигател на раздора.

Водещ: Не е бил основния двигател. А осемте милиарда, тъй като започваме годината с бюджет, в който е заложено и увеличаване на дълга, който ще бъде плащан от всички нас. Нов „скелет в гардероба“ ли е това? 8 милиарда.

Иво Прокопиев: Не е проблема в тези осем милиарда, а в негативната тенденция. Защото ако видите основните индикатори на доверието в България като длъжник, въобще българската икономика като среда, в която може да се инвестира всички индикатори бележат влошаване. Кредитният ни рейтинг, който е първото нещо, което е първото нещо, което инвеститорите гледат беше намален под инвестиционен грейд или на жаргон казано „junk“ (боклук). Индикатора, който мери застраховката срещу фалит на държавата също поскъпна след т.нар. пенсионна реформа поскъпна с 30-40%.

Водещ: А за правителството… Извинете, че Ви прекъсвам.

Иво Прокопиев: Да.

Водещ: Но като ги казахте всички тези неща, тъй като вече управлява Борисов – какво мислите за неговото правителство?

Иво Прокопиев: За първото или за второто?

Водещ: За това, което е сега. 2.0, нали така го наричат.

Иво Прокопиев: Аз мисля, че и за самия премиер Борисов е добре, че той е в коалиция, защото част от неговите най-силни черти всъщност по някой път му играят лоша шега. Той е политик очевидно с много качества, харизма, с много силна интуиция, но по някой път е много спонтанен и в спонтанността си взема грешни решения, защото се предоверява на хора, които му дават лоши съвети.

Водещ: Ама много е мълчалив в момента, това ми прави впечатление. Аз го казах и в началото на предаването в минутката на водещия. Не може човек да го покани на гости в телевизионно студио.

Иво Прокопиев: Е, не знам защо е толкова мълчалив. Това е друг проблем, но според мен това че има коалиционни партньори по-скоро е гаранция за някаква балансираност, стабилност и повече обсъждане на важните решения, които България има да взема, а те са много тежки. Така че колкото повече политически сили ги подкрепят това ще бъде по-добре и за самите решения и за държавата. В този смисъл пенсионната реформа или т.нар. пенсионна реформа беше точно обратното на това, за което говоря.

Водещ: Двама души ако не могат да се разберат как ще се разберат петима? Мисля върху това, което казахте за Борисов.

Иво Прокопиев: Има и много по-сложни коалиции от пет члена. Освен това единия от коалиционните партньори няма претенциите да е в правителството и да участва в оперативните решения. Така че мисля, че България е в толкова тежко положение, че мерките за да може икономиката да се задвижи в посока нагоре са доста еднозначни. Посоката нагоре е много ясна, дистанцията е много голяма и няма тези нюанси, които биха могли да доведат до принципни различия във възможните политики, които страната може да ни предложи в настоящия момент.

Водещ: Да видим хората в социалните мрежи какво биха Ви попитали. Алекс.

Репортер: Започвам с въпрос на Румен Скрински, който казва: „Ако не греша, Вие г-н Прокопиев, сте били част от екипа по изготвянето на стратегия за пенсионната реформа в периода 2004-2005 г. В тази връзка как Ви изглеждат днешните опити за подсигуряване на пенсионното ни бъдеще?”.

Продължавам с въпрос на Ники Цолов: „Симпатизирате ли на политиката, водена от Бойко Борисов.?”

И накрая искам да задам въпросът на Петя Лазарова: „Г-н Прокопиев, обяснявате че чрез медиите, които притежавате се опитвате да оказвате натиск върху политически решения. Бихте ли казал какви са разликите между Вас и г-н Делян Пеевски?”.

Има още много въпроси на нашите зрители…

Водещ: Нямаме време.

Репортер: Само още един искам да задам на Светозар Стоянов: „Какво е мнението Ви за Цветан Василев?”.

Водещ: Добре. Да започнем с въпроса на Петя Лазарова за натиска. Разликите между Вас и г-н Делян Пеевски?

Иво Прокопиев: Разликите са много съществени според мен, защото г-н Пеевски по някакъв начин символизира срастването на всички възможни власти – политическа, съдебна, финансова и медийна, докато аз нямам амбициите да съм участник в политическия процес, а да поддържам, да подкрепям и да развивам до колкото мога две независими медии. А ролята на тези медии в последните 20 години според мен е доста осезаема и отчетлива – те са според мен и институциите, които заедно с някои други медии най-последователно са защитавали ценностите на пазарната икономика и на демокрацията, на върховенството на закона.

Водещ: Мнението Ви за Цветан Василев? На Светозар Стоянов въпроса.

Иво Прокопиев: Мисля, че г-н Василев в един момент просто преигра и реши, че от това да си собственик на банка може да си на върха на обществената икономическа и политическа система, което всъщност му изигра и лоша шега, защото в момента, в който той реши да влиза индиректно в политиката влезе и в конфликт с основните политически партии.

Водещ: Знаете, аз разговарях с него във Виена – единственото телевизионно интервю, което всъщност даде. Та го попитах за това каква преса чете, попитах го и за Капитал, той каза че… обвини Ви в кампанийност срещу него.

Иво Прокопиев: Не бих казал кампанийност, защото Вие знаете, че Капитал беше изданието, което направи първите разследвания за концентрацията на държавните пари в КТБ, след това за кредитите към свързани лица, които доведоха до източването на банката. За съжаление ако регулатора БНБ и другия регулатор КФН на г-н Мавродиев бяха реагирали навреме, последиците във финансов и институционален смисъл нямаше да бъдат толкова тежки, колкото са сега. Така че мога да кажа просто, че журналистите от Капитал са си свършили работата, а това че са писали повече от една статия по темата, то е защото проблема, който КТБ представляваше в икономиката и като, пак казвам, сплит на политическата корупция в държавата е много голям. Това всъщност е проблема на проблемите, защото това е неговата еманация.

Водещ: Мнението Ви за пенсионната реформа, както Ви питат и други наши зрители?

Иво Прокопиев: Това е темата на деня, с която завършихме миналата година и започваме тази година. Според мен аз действително като представител на работодателите бях активен участник в събитията 98-99 и 2000 г., когато сегашния модел на пенсионна система се въвеждаше от Световната банка между другото, в резултат на много сериозни демографски, финансови изследвания, модели на икономиката, модели на развитието на доходите в държавата и на заетостта. Така че този модел не е случаен и това е най-доброто, което икономическата мисъл имаше към онзи момент. Той естествено има кусури, не всичко в него е сработило както тогава се планираше, но в никакъв случай той не може да бъде развиван по начина, по който беше развит без видима причина и без видима цел. Защото това, което стана в края на миналата година за мен е абсолютно необяснимо. Нито от финансова гледна точка, нито от каквато и да е. Единственото сигурно, което се постига е че старият модел се разбива, т.е. вредата голямата се нанася по изключително порочен начин…

Водещ: И тук вече критиките Ви трябва да са насочени към Бойко Борисов, който застава зад това решение.

Иво Прокопиев: Тук критиките са към това правителство и към мнозинството на ГЕРБ и на ДПС, които го гласуваха. Така че смятам, че това беше груба грешка, защото първо пенсионната система е възможно най-деликатната и сложна обществена финансова система, която има.

Водещ: Добре, разбрах Ви.

Иво Прокопиев: Не може към нея да се подхожда по такъв начин за 15 минути на коляно, без анализ на последствията, без някаква видима цел и причина.

Водещ: Разбрах Ви мисълта. Няколко блиц въпроса в края. Това е любимата ми част. Отговори с да и не. Готов сте. Възприемате ли себе си като олигарх? Да или не?

Иво Прокопиев: Не.

Водещ: Познавате ли Джордж Сорос?

Иво Прокопиев: Да.

Водещ: Кога се запознахте?

Иво Прокопиев: Преди около десетина години.

Водещ: Кога се чухте с президента за последно?

Иво Прокопиев: За Нова година, да му пожелая успешна година.

Водещ: А с премиера?

Иво Прокопиев: С премиера малко преди Коледа.

Водещ: Някога чували ли сте се с Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Цветан Василев го познавам, но за последно съм го виждал преди 5-6 години.

Водещ: Долар или евро?

Иво Прокопиев: Долар.

Водещ: Благодаря Ви за това участие. Г-н Иво Прокопиев, гост в „120 минути“. Има много въпроси към Вас. Ако искате ето нашата страница, може да отговорите на хората.

Иво Прокопиев: С удоволствие ще Ви отговоря, да. Ще вляза във вашата страница и ще отговоря.

Водещ: Благодаря Ви. Продължаваме напред.

bTV, 120 минути

 

 

Categories: В медиите Tags:

Интервю пред Faktor.bg: Доверието ще започне да се възстановява след смените в БНБ и КФН

8 декември, 2014

-Г-н Прокопиев, след четиримесечно лутане новото правителство ускори развитието на казуса КТБ и в крайна сметка вашата прогноза банката да бъде фалирана е на път да се изпълни. Какво ще се случи, ако съдът каже, че лицензът на Корпоративна търговска банка е бил отнет неправомерно?

- Моята теза винаги е била, че банката е тежко източена и че няма финансов смисъл да се правят опити да бъде спасявана. Ще ви дам само един нагледен пример. Вариантите за спасяване минаваха през това да се инвестират общо – от бюджета и инвеститори – между два и шест милиарда лева в КТБ. Да вземем минималната сума. Конюнктурата в момента е такава, че за два милиарда лева може да бъде купена, която и да е от големите и водещи български банки, а най-вероятно и две, дори три от тях. За шест милиарда могат да се купят всички търговски банки в България и ще останат пари. Защо тогава този, който има тези пари и иска да инвестира, да ги даде в КТБ, обременена с всичките й проблеми? Давам този пример, защото той е много добра илюстрация на абсурдната теза, че е по-добре КТБ да бъде спасена, независимо от цената за това. Лично аз не очаквам да има съдебни проблеми с отнемането на лиценза, при такава величина на отрицателния капитал. Може да има проблеми за различни операции в банката за времето на особения надзор, произтичащи от това, че лицензът не беше отнет по-рано.

- Ако разгледаме този вариант, исковете на акционерите могат да достигнат космически суми. Има ли рискове за финансовата система у нас?

- Почти сигурно е, че ще има искове срещу държавата и срещу двата финансови регулатора – БНБ и КФН. Възможно е и срещу физическите лица, членове на техните ръководства. БНБ и КФН са тези, които по закон трябва да защитят интересите на вложителите в банката, на инвеститорите в нейни акции и облигации, а също и интересите на множество институционални инвеститори (пенсионни фондове, застрахователи и други), които ще загубят значителни суми заради липсата на финансов надзор. Не мисля, че по линия на тези искове има рискове за финансовата система. Рисковете произтичат от лошото състояние на регулаторите БНБ и КФН. В момента те са източникът на недоверието в банковата система и в капиталовия пазар, защото инвеститорите и обикновените вложители, след кризата с КТБ, с основание нямат доверие, че регулаторите са си на мястото.

- Експерти подозират сценарий за финансова дестабилизация на България – хиперинфлация, която да „изяде” кредитите. Има ли интерес Иво Прокопиев от потенциална финансова криза, която да преминава първо през несъстоятелност на КТБ?

- Тези “експерти” всъщност говорят пълни глупости. Който следи развитието на “Алфа финанс холдинг” в последните години знае, че банковата и облигационна задлъжнялост на фирмата беше намалена почти десет пъти – от 70 млн. евро. на 8 млн. евро. Такъв остатък е много малък спрямо активите на групата. Второ, остатъкът от кредитите е в евро. Когато кредитите са в евро, хиперинфлацията и обезценката на лева не променя нищо. Чувал съм това абсурдно твърдение, затова използвам повода да кажа, че финансова криза не е добър вариант за никой в България, включително и за мен. Най-сигурното дългосрочно решение, за да отпаднат спекулациите с банките и валутния борд, е присъединяване към банковия съюз на ЕС в т.ч. единния банков надзор и еврозоната. Това обаче минава през радикална промяна на финансовите регулатори. Европейските регулатори са с нулево доверие към сегашните ръководства на БНБ и КФН, и интеграцията няма как да започне, докато хората, които допуснаха кражбата “КТБ”, са си на местата, все едно нищо не се е случило. Ако обърнахте внимание, България дори не подаде апликация за членство в Банковия съюз, защото към хората в регулаторите сега има нула доверие отвън.

От двата регулатора умишлено разпространяват заблудата, че Брюксел няма да допусне смяна на ръководствата на БНБ и КФН преди изтичането на мандатите на членовете им, заради независимостта им. Това не е вярно.Принципът на независимостта е залегнал в законите, за да предпазва финансовия сектор от източване и нездраво политическо влияние. Тези, които са допуснали източване на сума над 4 млрд лева, или над 5% от БВП от една единствена банка, задължително трябва бъдат сменени, защото те са действали непрофесионално, а вероятно и под натиск или друга зависимост. В този смисъл те са нарушили действащото законодателство за независими финансови регулатори и неговите цели. Никой в Брюксел не подкрепя шефовете на БНБ и КФН, и кадровите промени там са един вид предварително условие за започване на процеса за членство на България в Банковия съюз и в Еврозоната.

- За хората с гарантираните влогове историята с КТБ приключи на 4 декември, но другите с преференциални лихви тепърва ще чакат развитие. Законни или не са цесиите и прихващанията в КТБ?

- Добре е, че започва изплащането на гарантираните влогове, защото това ще свали напрежението в обществото. Ако лицензът на КТБ беше отнет по-рано, то можеше да започне много по-рано. Проблемът не е в цесиите, а в късното отнемане на лиценза. Цесиите са опит на депозантите с големи влогове в КТБ да спасят част от парите си, погасявайки задължение на длъжници на банката. Напълно нормално е такива опити да бъдат правени във времето на особения надзор. Мениджмънтът на фирмите с блокирани пари в КТБ даже е длъжен да полага грижата на добър стопанин. Цесиите и встъпванията в дълг, според мен, не са незаконни. Проблемът не е законов, а финансов. По този начин депозантите предреждат Фонда за гарантиране на влоговете и държавата в поредността на удовлетворяване на претенциите. Аз разбирам логиката на законодателя да опита да предотврати това, като промени действащото законодателство, за да намали разхода за Фонда за гарантиране и за държавата. Личното ми мнение обаче е, че законите трябва да се спазват такива каквито са, защото само тогава се създава увереност в законността в една държава. С подобна логика законодателят може да каже да се върнат онези 700-800 млн. лева депозити, които бяха изтеглени в седмицата преди поставяне на КТБ под особен надзор. Те също прередиха държавата като кредитор и дори вече са изплатени.

- В средата на октомври чрез контракти за цесия вашият Договорен фонд „Алфа ликвидни средства“ е спасил около 700 хил. лв. депозит в КТБ, пише вестник „Банкеръ”? Верни ли са тези твърдения?

- “Алфа асет мениджмънт” управлява клиентски пари, не собствени средства на групата „Алфа финанс“. Както обясних и по-горе, нормално е, ако някой се е опитал да си защити парите в КТБ. Това няма нищо общо с мен или групата като интерес.Моята ясна позиция по казуса КТБ от самото начало беше, че за да се избегнат точно такива казуси и правни неясноти, лицензът на банката трябва да се отнеме възможно най-бързо и да се влезе в несъстоятелност. При несъстоятелност цесиите и прихващанията са невъзможни.

- Кой има интерес да бави несъстоятелността на банката? Къде ще отидат активите й?

- Всичко около КТБ е порочно. От възходa й като “банка на властта”, през несигурността на БНБ и забавянето на решението за отнемане на лицензa й, до управлението на процеса по несъстоятелност. Има толкова много интереси, че е трудно дори да се изброят. Един от водещите интереси на сегашното ръководство на БНБ и КФН е да влияят на процеса максимално, в посока да минимизират възможността за търсене на тяхната лична отговорност.

Друг важен интерес е какво става с активите на банката. Независимо от дупката в активите и в баланса, дори и останалото е значителна сума от поне 2 млрд. лева.

Трета много важна група интереси е на засегнатите от чувствителната информация в КТБ. През последните години банката е била използвана като основен инструмент за финансиране на медийни и политически инициативи в полза на тези, които са на власт. Вероятно съществуват и могат да бъдат извадени факти и документи, които да уличат голяма част от действащия в момента политически елит.

- Какво мислите за назначаването на международна фирма, която да разследва всички сделки в КТБ? Как една банка, която до март беше в отлично състояние, няколко месеца по-късно се оказа разграбена?

- На първо време е важно да се наеме специализирана фирма, която да проследи движението на парите и да се опита да наложи запори върху придобитите с тях активи. Колкото повече време минава, толкова по-сложно ще става достигането до активите.

Де факто, банката никога не е била в отлично състояние. КТБ е рапортувала фалшиво отлично състояние, като банка и като емитент на ценни книжа, но не е имало банков и финансов надзор, които да я контролират. Според мен, последният момент, когато е било възможно да се овладее положението и да се спаси КТБ, е бил преди две години. След това вече дупката е достигнала такива размери, като процент от капитала и общите активи, че е станало безсмислено от финансова гледна точка, да се говори за оздравяване.

- Отправихте редици критики към регулаторите – БНБ, КФН и „Финансовото разузнаване”. Кой къде сгреши и какви отговорности трябва да поеме?

- Смятам че критиките към двата финансови регулатори БНБ и КФН са напълно основателни, защото 4 млрд. лева ги няма. Къде са били регулаторите през тези години? Нещо повече, до последния възможен момент и двата регулатора се опитваха да прикрият истинското състояние на КТБ. Реално нито БНБ, нито КФН са предприели каквото и да е действия, за да констатират или ограничат порочните практики в банката. Другият пряк виновник за допуснатото източване е одиторът КПМГ. При подобен случай с Енрон през 2001-ва година, одиторската компания Артур Андерсен беше разформирована. Най-вероятно това ще се случи и с българският офис на КПМГ, защото те няма да могат да посрещнат съдебните искове за неверните отчети, които са заверявали толкова години поред.

Финансовото разузнаване също е отговорно, защото до него, по закон, достига много информация. Не е случайност, че ръководителката на службата от годините на КТБ, сега е “приютена” за съветник в КФН. КТБ имаше статут на недосегаема за всички видове контролните органи. Сега тези, които са участвали в прикриване на източването, трябва да понесат своята отговорност, за да започне да се възстановява доверието в регулаторите и законността.

- Има ли война между вас и Стоян Мавродиев за преразпределение на политическо влияние на финансово ниво?

- От моя страна, не. Г-н Мавродиев води война с мен, “Икономедиа” и „Алфа финанс“, като грубо злоупотребява с властта, която институцията КФН има по закон. След всяко мое изказване или статия в “Капитал”следва лавина от административни мерки и наказания. Не е тайна, че сме подложени на системен тормоз от г-н Мавродиев и КФН. До момента напълно тенденциозно, практически без сериозен предмет, интерес или основание, КФН е започнала над 160 административни производства, като глобите по тях могат да надхвърлят 800 000 лева. Естествено, всичко се обжалва в съда, но представяте ли си за какво количество дела става въпрос? Това си е чист тормоз.

Още един пример – в абсолютно нарушение на всички добри практики и Конституцията на България, КФН изисква от журналистите в Икономедиа да разкриват източниците си на информация. Ако не го правят – отново административни мерки и глоби. Този тормоз се случва днес и сега, независимо от факта, че сме се изтеглили почти напълно от капиталовия пазар, както и всички други сериозни емитенти, защото не приемаме подобно поведение на регулатора.

Ще ви дам и още един пример: пред ПИК г-н Мавродиев обясни началото на конфликта между нас как през есента на 2009-та е спрял опитите на Симеон Дянков да направи едва ли не далавера с фискалния резерв, като предостави средства от него на местните банки срещу ДЦК.

„За радост получих подкрепа както от Европейската централна банка и лично от нейния президент г-н Марио Драги, така и с подкрепата, и с личната намеса на премиера Борисов, това безумие беше стопирано.“

Цитатът е дословен. Една малка подробност – Марио Драги е начело на ЕЦБ от ноември 2011-та, две години след събитията, за които говори г-н Мавродиев. Намирам, че да се лъже по този начин е безсрамно.Представяте ли си как след подобно изказване българският регулатор ще каже „Добър ден“ на Марио Драги? Тук дори не коментирам, че първото нещо, което Марио Драги направи начело на ЕЦБ, е да започне подобна програма за осигуряване на ликвидност за европейските банки срещу ДЦК.

Ако само 1/100 от тази енергия и човешки потенциал на КФН срещу нас се беше насочила в проверки на БТК или Булгартабак, КФН щеше да е предотвратила големи злоупотреби и закононарушения.

- Една реклама на „Лафка” в изданията ви предизвика остри критики. Белег ли е този факт на промяна в отношението ви към модела КОЙ и Делян Пеевски, и в частност на медиите, които управлявате?

- “Капитал” е на пазара от 1993-та година. От първия брой разделяме ясно редакционната политика от рекламата. Не е възможно рекламодателите да оказват влияние върху съдържанието на вестника. През всичките тези години това разделение е в основата на съществуването на „Икономедиа“.

Оценките за определени хора и фирми ги дава редакцията, а не рекламният отдел. Има такъв дуализъм при медиите и всички водещи световни медии работят по този начин. Получава се своеобразен кръг. Единствено икономически независимите издания могат да са свободни редакционно. А от своя страна икономическата независимост е свързана в голяма степен с рекламните приходи. Когато се каже “качествена” или “независима” медиа, се разбират медиите, които не позволяват на рекламодателите да имат влияние върху съдържанието.

Аз разбирам реакциите на много от лоялните ни читатели и притеснението, дали нещо няма да се промени от рекламата на “Лафка”. Редакционната позиция на “Капитал” не може да бъде купена, защото не се продава. Нищо няма да се промени в редакционната политика по отношение на модела КОЙ, докато такъв модел има. Проблемът с този модел на политическа корупция не е нито в личността на Делян Пеевски, нито дори в Ахмед Доган и ДПС. Проблемът е в пиратското завземане на институциите, което отнема потенциала за развитие на страната и ни обрича на бедност. Моделът КОЙ е завардил паричните потоци в държавата и контролира всички институции, които имат отношение към тяхното движение.

- Как гледате на твърденията – „Протестна мрежа” служи на Прокопиев?

- Като на една от неособено интелигентните “контра“-тези, които пропагандната машина на модела КОЙ разпространява. Спомняте си – “контра протест”, “контра олигарх”, “контра студенти”, “контра бизнес”и т.н. Последователно се налагаше една фалшива реалност, за да обърка хората и да се избегне промяната на грозната истинска реалност на модела КОЙ по същество.

Протестна мрежа заслужава едно голямо “Благодаря!” за всичко което тези момчета и момичета направиха през последната година и половина. С някои от действията им не съм съгласен, но за повечето им възгледи – мисля като тях. Свободните хора понякога мислят различно, но по принципните въпроси най-често еднакво. Най-важното постижение на Протестна мрежа е, че не допусна гражданската енергия на протеста за промяна в начина, по който се управлява България, да угасне.

- Сорос поръчва протестите, “Типинг пойнт” дирижира задкулисно играта, цитирам думите на друг издател. Има ли план „Прокопиев – Плевнелиев” срещу настоящата власт?

- Това е пак част от същата серия дивотии. Всеки път, когато влиянието на КОЙ в ключова институция е осветено за публиката, създаде се обществен натиск и се заговори за промяна, се прави такъв опит за отклоняване на вниманието. Излиза мотивиран говорител и започва да занимава публиката с конспирации, в които само имената на хората са верни. Познавам Блъсков отдавна. Той е човек с качества, съжалявам, че се е докарал дотам да участва в подобни гнусотии. За другите дори не искам да говоря. Когато преценя, че някой е минал границата, завеждам дело.

- Като бизнесмен как оценявате обстановката след изборите? Колко живот давате на новото правителство и кои са най-големите рискове пред кабинета?

- Основните фактори, които влияят на ситуацията в България са външни. Колкото и да е парадоксално, заради кризата в Украйна и заради засилването на радикалния ислям в Близкия Изток, България отново привлече вниманието на партньорите си и стана по-значима, отколкото беше. Отказът на Русия от “Южен поток” показва и друго. При цени на петрола под 70 долара за барел, Русия няма финансовите ресурси да продължи да играе ролята, за която претендира, дори и в регионален план.

Най-вредно за България е състоянието, в което никой от Запад не се интересува от нас. За съжаление, като общество ние не намираме достатъчно стимули да се модернизираме сами, защото това е в наш интерес. Затова и повечето от реформите стават под натиск от вън. В момента за имиджа на България и за репутацията на правителството най-важна е съдебната реформа. С върховенството на закона и корупцията започва и свършва всеки сериозен разговор с висш български представител, без значение дали става въпрос за отбрана, еврофондове, Шенген или друго.

От вътрешните проблеми бих откроил два: финансовата стабилност и доверието във финансовата система са силно разклатени. Не е мислим икономически растеж, преди доверието в банките и капиталовия пазар да се възстанови. То ще започне да се възстановява след промените в ръководствата на БНБ и КФН.

Вторият голям проблем е кризата в енергетиката. Той е решим, защото вътрешен ресурс в системата има, но се управлява много неефиктивно и непрозрачно. В тази сфера корупционният и политически натиск са най-силни. Подкрепям силно амбициозната програма за енергийна ефективност, защото тя е предпоставка за плавно и безболезнено нарастване на цената на тока, като разходите за ток на домакинствата се запазят същите. Интересите са много и различни, това е отделен разговор.

Ако правителството възстанови доверието в правосъдието, започне присъединяване към Банковия съюз и Еврозоната и балансира енергетиката, още на втората година ще има икономическо оживление и то може да изкара и цял мандат, през който да довърши и реформите в публичния сектор.

 

Иво Прокопиев в сутрешния блок на bTV: КФН не е правила никакви проверки в КТБ, 20 ноември 2014 г.

20 ноември, 2014

Иво Прокопиев – бизнесмен: Кои са българските олигарси и техните интереси

 

Водещ: Иво Прокопиев ни е на гости. Вие присъствате ли в тефтерчето и под каква форма?

Иво Прокопиев: Доколкото части от тефтерчето са известни, аз не съм си видял името като инициали. Но това, което съм виждал, са имената на вестниците „Капитал“ и „Дневник“ и те са определени като „вражески“ и ако има запитване от тях, „трябва веднага да бъде докладвано“. На кой – не става много ясно.

Водещ: На някой от първите.

Иво Прокопиев: На някой… Явно сме в частта на враговете, които тази институция е трябвало да репресира също по някакъв начин.

Водещ: Добре, какво е тогава тефтерчето на Златанов? Тефтерче с часовников механизъм, което да избухне в определен момент, когато например ГЕРБ се връщат на власт, или?

Иво Прокопиев: Не, аз мисля, че вашите събеседници обясниха, че било инструмент един вид за провеждане на кадрова политика. Когато няма аргументи защо някой да бъде или да не стане на някакъв пост, тогава е използвано тефтерчето за неговото елиминиране.

Водещ: За „бухалките на властта“ – тези „бухалки на властта“ ли удариха по КТБ и на коя власт точно?

Иво Прокопиев: В казуса „КТБ“ има от всичко по много. Има и от „бухалките на властта“, но фундаменталната причина, поради която КТБ се срина, беше нейният порочен пирамидален бизнес-модел. Рано или късно това щеше да се случи, вярно е, че поводът, по който стана, беше атака от институциите и от медиите на г-н Пеевски.

Водещ: Между другото, предишния път, когато ни бяхте на гости, общо-взето само вие бяхте на позицията, че КТБ трябва да бъде ликвидирана, да бъде фалирана, да бъде обявена в несъстоятелност. Всички други експерти казаха, че може да бъде спасена. Сега доволен ли сте, че стана вашето?

Иво Прокопиев: Аз бях на позицията, че тя е неспасяема заради размера на проблемите, които има, и от гледна точка на нейната неспасяемост е много по-добре, заради вложителите, веднага да се пристъпи към отнемане на лиценза, за да я няма поне тази драма в обществото с малките депозити. А колкото да съм доволен – не съм доволен, защото КТБ беше финансовият инструмент на модела, който е популярен като „Кой?“ в обществото и това, че КТБ я няма, не означава, че моделът „Кой?“ е разграден и не означава, че той не опитва да изгради нови, свои собствени финансови институции и да продължи да прави същото, макар и по малко по-различен начин. В този смисъл не съм…

Водещ: Ама не ми казахте за „бухалките“. В крайна сметка кой е бил „бухалка“?

Иво Прокопиев: В кое?

Водещ: В случая с КТБ?

Иво Прокопиев: За КТБ аз казах, съвсем ясно според мен, поводът, по който банката се срина. Друг въпрос е, че тя беше една кула от карти и съвсем лесно, с едно подухване просто падна. А медийната атака беше от медиите на г-н Пеевски и донякъде от тези действия, които започна прокуратурата. Само че тук има интересен нюанс с дейността на прокуратурата. Прокуратурата има основание – както се вижда, има огромно количество нарушения, т.е. ние не можем да виним прокуратурата, че е започнала, макар и късно, нещо, което е трябвало да направи години по-рано, за което имаше и вестникарски публикации, знаете, и много сериозен дебат в обществото.

Водещ: Дебатът обаче продължи с обвинения. Вие нападнахте БНБ управата и Комисията за финансов надзор (КФН). Те пък ви върнаха в студиото на „Лице в лице“. Нека да чуем какво каза шефът на КФН Стоян Мавродиев.

Стоян Мавродиев: Г-н Прокопиев е пример за един от най-сериозните нарушители на закона в нашата практика – сумарно, като брой наказания, брой наказателни постановления. Неговите компании са наказвани многократно, не изпълнява съдебни решения. Той освен издател е и поднадзорно лице на КФН в множество направления. И между другото, един от най-силно актуваните. Срещу нещо има стотици актове и наказателни постановления за стотици хиляди левове. Въобще, една консистентна позиция на човек, който не защита институциите и закона. Второ – четем за средства и за суми, които получава г-н Прокопиев, неговите компании за консултантски услуги. Днес го четох в поредните новини и медийни публикации по тази тема. Т.е. тези хора трябва да отговорят на каква база те си плащат средства един на друг, за какво плаща г-н Прокопиев на г-н Кадиев. Връзката между Кадиев и Прокопиев е капиталът, средствата, плащанията на средства един между друг. Така че за какви услуги? Очевидно ние ги виждаме тези услуги чрез ежедневните клеветнически кампании.

Водещ: Откъде да започнем? Какво си разменяте, какви финансови ресурси си разменяте с г-н Кадиев – дайте да започнем подред?

Иво Прокопиев: Откъдето кажете. Това е лъжа. Ако г-н Мавродиев има някакви доказателства, аз го призовавам да ги представи, иначе трябва да се извини. Ако не се извини, това ще бъде повод за поредното дело между нас. Това е просто лъжа.

Водещ: Поредното дело за какво – за клевета ли в случая?

Иво Прокопиев: В момента ние имаме доста дела. Аз водя едно за вреди и за клевета.

Водещ: От страна на г-н Мавродиев?

Иво Прокопиев: Да.

Водещ: Имате ли и каква е връзката ви с г-н Кадиев?

Иво Прокопиев: Никаква връзка нямам.

Водещ: Познавате ли се?

Иво Прокопиев: Познаваме се. Така се стекоха нещата, че през последните 10 години не сме се виждали, така че…

Водещ: Пари разменяли ли сте си?

Иво Прокопиев: Никога, по никакъв повод, абсолютно. Затова казвам – нека г-н Мавродиев да извади, каквото има да изважда като доказателства. Ако не – да се извини, иначе после ще го решим в съда. Няма друг начин. Това е абсолютна груба лъжа, мисля, че тя беше опровергана и от г-н Кадиев.

Водещ: Да, но г-н Кадиев пък се е срещал с Цветан Василев. Дали да търсим някаква връзка Кадиев – Прокопиев – Василев – Пеевски? Как да ги навържем в схемата?

Иво Прокопиев: Е, връзка с Василев… Всеки може да се среща. Г-н Кадиев беше депутат. Вие мислите ли, че г-н Мавродиев… То проблемът е, че г-н Мавродиев не се е срещал с г-н Василев като поднадзорно лице и аз му разбирам нервността, защото комисията, заедно с БНБ, е другият голям виновник, другата отговорна институция за фалита на КТБ. Защото освен че е банка, което многократно беше натъртено, включително и от КФН, КТБ е емитент на публични акции, на публични облигации, тя има няколко лиценза като „асет“ мениджър и като инвестиционен посредник. В нейни инструменти и в нейната група са инвестирани огромни средства на поднадзорни на комисията лица, така че по много от тези линии комисията очевидно не си е свършила работата, очевидно не е проверявала този, който трябва. Вярно, че комисията оказва репресия върху мен и върху моите фирми, но това е в следствие на моите публични изяви, в следствие на политиката на вестниците да разкриват такива негативни за тях неща и които…

Водещ: Ама чакайте, комисията не е боравила директно с банката. И г-н Мавродиев се оправдава именно с това, казва: „Ние разглеждаме КТБ като друг вид институция“. Можели ли са да сигнализират за проблеми с правата, които имат над нея?

Иво Прокопиев: Не само, че са можели – те са били длъжни. В България има два големи финансови пазари – единият е банков, другият е небанков.

Водещ: Ама знаели ли са за проблема, знаели ли са?

Иво Прокопиев: КТБ е била гигантски играч и на двата пазара – и на банковия, и на небанковия. И ако говорим в условията на загуба, може би около 2-2,5 милиарда ще бъдат загубите от инвеститорите в КТБ като банка и още около 0,5 милиард – това изобщо не е скромна сума, ще бъда загубите на инвеститорите в инструменти на КТБ на капиталовия пазар, за които отговаря…

Водещ: Не, г-н Мавродиев знаел ли е за проблемите в КТБ?

Иво Прокопиев: Е как да не е знаел? Очевидно е знаел и тя се е ползвала от общия институционален чадър, от който се ползваше. Защото такъв тип кражба – вие разбирате ли, че говорим в случая с КТБ за откраднати около 5% от Брутния вътрешен продукт на държавата. Това нещо е правено в много дълъг период от време, много консистентно, с протекцията на абсолютно всички отговорни за това институции, които е трябвало да контролират тези дейности да не се извършват. Това на първо място е БНБ и банковият надзор, но веднага след това идва отговорността на г-н Мавродиев и КФН, след това са одиторите, след това е „Финансовото разузнаване“, данъчни власти и т.н. Всички тези механизми…

Водещ: Възможно ли е г-н Мавродиев да е сигнализирал на някой и някой да му е казал „Задръж“.

Иво Прокопиев: Доколкото ми е известно, никакви проверки не са правени в КТБ от КФН и няма никакви констатирани нарушения там. Нека ако…

Водещ: Защото не са правени проверки в случая.

Иво Прокопиев: Защото не са правени проверки. Най-малкото, те не са смеели да отидат там и да ги проверят.

Водещ: Е каква отговорност трябва да поеме сега г-н Мавродиев?

Иво Прокопиев: Само един вид отговорност може да поеме – чрез подаване на оставка. Защото знаете ли, в момента българският финансов сектор е в огромна криза и тази криза е на недоверие. Но това недоверие не е към институциите, защото големите институции са чужди и към тях има доверие. Недоверието е към регулаторите. Единственият начин това нещо да се разреши – и това е същинската тема, затова г-н Мавродиев реагира по този начин…

Водещ: Ама г-н Мавродиев каза, за да изчистим този въпрос…

Иво Прокопиев: … е двата регулатора да бъдат персонално сменени…

Водещ: Той казва: отговорността на регулатора, на КФН към КТБ е все едно магаре и Космос – подобно ще го кажа, не мога да се сетя към точния цитат…

Иво Прокопиев: Ама те дори не казват дали КТБ и лицензът й като инвестиционен посредник, като дружество за управление на активи е отнет или не е отнет. Поне това да кажат. Очевидно е, че са поднадзорни лица по много линии, аз казах – поне по пет-шест линии.

Водещ: Другото обвинение към вас – вие сте нарушител на закона многократно, не изпълнявате съдебни решения, наказван сте много пъти. Защо?

Иво Прокопиев: Има кампания на комисията и след всяко мое телевизионно участие ние получаваме наистина по четири, пет, шест, някой пъп по десет административни санкции, но дали съм нарушител на закона – това го решава съдът. Всичките тези мерки на комисията…

Водещ: Колко ви струва едно телевизионно участие като ресурс, за да си платите глобите?

Иво Прокопиев: Искам да ви кажа, че те идват на залпове. Средно са между 30 и 90-100 хиляди лева глоби и санкции, които…

Водещ: Ама това означава, че има в какво да ви хванат, има какво да нарушите.

Иво Прокопиев: Има някакви дребни, формални неща, но като цяло няма никакви нарушения, защото в резултат на тази кампания през годините практически ние излязохме от капиталовия пазар. Остана един-единствен инструмент, върху който сега комисията си е фокусирала цялата енергия.

Водещ: Кой?

Иво Прокопиев: Една облигация на „Алфа финнас“, който ще бъде погасен съвсем скоро. Така че няма повод, разбирате ли?

Водещ: Значи това участие сега ще ви струва от 30 до 90 хиляди, защото КФН ще ви нападне след това?

Иво Прокопиев: Не мога да кажа какво ще измислят конкретно за това участие, но обикновено така се получава. Има две много ясни вълни. Едната беше след публикациите за Брендо и за привличането на г-н Мавродиев като свидетел по делото „Брендо“ – тогава имаше десетки такива преписки с комисията. И сега, по повод на КТБ – втората голяма вълна, която буквално ни залива. Но искам да завърша разговора с доверието, защото това, което предизвиква г-н Мавродиев да реагира по този начин… Не е вярно, че има доверие в българските регулатори и че европейските правила не позволяват те да бъдат сменени, когато е констатирано такова гигантско нарушение. Точно обратното е – при такова нарушение като КТБ и такъв гигантски финансов скандал, българският законодател не само може, а е длъжен да направи структурни промени в БНБ и в КФН, за да подмени техните ръководства. Това е ключовият момент и това, което притеснява г-н Мавродиев. Да не говорим, че той, вместо да подаде оставка, е кандидат за БНБ.

Водещ: Това исках да ви питам – как ще коментирате информациите, че той е кандидат, един от кандидатите за управител на БНБ?

Иво Прокопиев: Ами като абсурдна кандидатура, няма как по друг начин да я…

Водещ: Какво са си говорили Бойко Борисов и г-н Искров у гуверньора на БНБ, защото не разбрахме?

Иво Прокопиев: Нямам представа, но едно от нещата, които последваха след този разговор, беше оставката на Фонда за гарантиране на влоговете, която беше единствената институция, която се държа рационално през цялото време и не беше част от схемата, която доведе до фалита на КТБ.

Водещ: Днес във вашия вестник „Капитал“ пише, че това е съмнително, че се случва. Защо?

Иво Прокопиев: Подозрителен е начинът, по който се случва, защото главното нещо е, че този фонд е на банките, а не на изпълнителната власт, нито на законодателната.

Водещ: Нещо много важно – от този фонд зависи кои ще бъдат квесторите всъщност, които ще влязат.

Иво Прокопиев: Това е много интересен момент. Фондът реално е господарят на банковата несъстоятелност на КТБ и от него зависи не само кой ще бъде определен за синдик по-нататък в процеса…

Водещ: Синдик, да.

Иво Прокопиев: … а зависи какви решения ще бъдат вземани по отношение на управление на активите.

Водещ: Но от синдика зависи дали банката ще бъде продадена или активите й ще бъдат продадени на добри цени, или ще бъде разграбена.

Иво Прокопиев: Точно така – по какви процедури, по какъв начин ще бъдат преследвани парите.

Водещ: Вие какво подозирате, какво ще се случи? Този ход е направен, за да се случат нещата както трябва, или както трябва за някой конкретен човек?

Иво Прокопиев: По-скоро второто, защото непосредственото действие, което зависи от тази промяна, е изплащането на гарантираните влогове. Не знам дали си давате сметка, но следващата седмица, седмицата след 4 декември, в България ще бъде преразпределена колосална сума пари. Около 3,5-3,7 милиарда – не са казали точно какъв е размерът на гарантираните влогове, но това е колосална сума пари, която изведнъж ликвидно ще бъде изсипана на банковия пазар и тя ще доведе до най-различни ефекти според мен.

Водещ: Като например?

Иво Прокопиев: Например много вероятно е пазарът на недвижимите имоти да има някаква корекция нагоре, защото тези пари най-вероятно ще потърсят някакви други инструменти, в които да бъдат инвестирани. Изключително важна част от тях е в кои банки ще останат, защото знаете, че заради банковата криза имаше процеси на теглене на депозитите и т.н. Най-различни.

Водещ: Последно, да затворим и темата „КТБ“ – ако можем, разбира се, да я затворим. Ако има тефтерче – не на Златанов, а на някой друг – в кое тефтерче пише „КТБ да се удари“ кой го е написал?

Иво Прокопиев: Това най-вероятно е тефтерчето на г-н Пеевски, но допускам такова тефтерче физически да няма. А по повод на приключването – темата изобщо няма да приключи и това отново е свързано с финансовите регулатори, защото искаме или не искаме, на България най-вероятно ще й се стоварят купчина дела заради това, че държавата не си е свършила работата, заради това, че държавните финансови регулатори не са си свършили работата. Всичките тези инвеститори с гигантските загуби, които са и на капиталовия пазар, и като вложители, ще съдят тези, които са отговорни.

Водещ: Така, коментираме статия от в. „Капитал“. Само че излязоха статии за това, че Прокопиев се „гушна“ с „Лафка“. Знаете с кого се свързва „Лафка“, нали така? С кого се свързва „Лафка“ – хайде да започнем от там?

Иво Прокопиев: В какъв смисъл се свързвам аз с…

Водещ: Сте се „гушнали“? Пише: „Прокопиев започна да рекламира „Лафка“ в „Капитал“, и това е като критични статии към вестника, който е бил трибуна на анти-ДПС настроенията.

Иво Прокопиев: Аз ви благодаря за този въпрос, защото наистина има голяма чувствителност към тази тема, към тази реклама. Тя е преувеличена. Между другото, реклама на „Лафка“ има и в бТВ – не съм чел статия, че бТВ се е гушнал с Делян Пеевски.

Водещ: Да, очаквах го това като ответен отговор, все пак…

Иво Прокопиев: Не само при вас, има и в Нова телевизия, мисля. Както и да е.

Водещ: Навсякъде има.

Иво Прокопиев: Да. Но по-скоро по отношение на „Капитал“ е някакъв вид провокация, защото реално рекламният отдел не е имал правилен ход. Няма законово или бизнес-основание да откаже такава реклама. Между другото, те са били две реклами – едната не е отговаряла на изискванията на рекламния отдел и е върната, но другата е публикувана. В същото време ние имаме един основен принцип, откакто има в. „Капитал“, а той е на много ясно и много строго разделение между рекламна политика и редакционна независимост. Рекламодателите по никакъв начин не могат да влияят на съдържанието на вестника. Този принцип е отстояван във всички времена – като започнете от „пирамидите“, „Мултигруп“, Г-13 и се премине през всички периоди по-нататък, винаги е имало рекламодатели, които са се опитвали или са си мислели, че рекламирайки в „Капитал“, ще променят неговата редакционна позиция. Така че съвсем ясно искам да кажа на всички хора в социалните мрежи, които между другото имаха много разбираеми за мен притеснения – искам да им кажа, че те не са основателни, редакционната политика на „Капитал“ няма де се промени нито по отношение на „Лафка“, нито по отношение на модела „Кой?“, нито по отношение на Делян Пеевски.

Водещ: И тези капитали, които влизат при вас все пак чрез рекламата, няма ли по някакъв начин да ви направи по-меки?

Иво Прокопиев: Не, не, те първо са незначителни и нямат никакво значение.

Водещ: Можем ли да кажем суми, или?

Иво Прокопиев: Примерно 0,0 и нещо процента от общите приходи.

Водещ: Вече никой нищо не разбра от 0,0 процента от общите приходи.

Иво Прокопиев: Съвсем незначителен размер са тези суми. Но пак казвам – ако мога да използвам вашия ефир, бих помолил ДПС да не хвали „Капитал“, защото това е някакъв вид нова стратегия, която те имат, ако забелязахте, няколко пъти от парламентарната трибуна. И бих помолил „Лафка“, ако няма крайна нужда, да не рекламира в „Капитал“, нямаме нужда от тези пари.

Водещ: ДПС се превърнаха като в някакво божество – Бойко Борисов им се моли да не гласуват за правителството, вие им се молите да не ви хвалят. Какво е ДПС?

Иво Прокопиев: ДПС е един холдинг, който има две крила – политическо и икономическо. И от дейността на този холдинг всъщност страдат всички българи, защото за да може този конгломерат или холдинг да работи – това е моделът „Кой?“ – той съсипва всички институции в държавата. говорихме как са съсипани финансовите регулатори, по същия начин са съсипани почти всички други регулатори, голяма част от съдебната система и няма как българските граждани да не изпитват тежки финансови последствия от това. Мога да ви дам, ако искате…

Водещ: Кой е на върха на тази пирамида, на този холдинг?

Иво Прокопиев: Е, ръководството на партията ДПС.

Водещ: Мартин Заимов – много интересен разговор имахме с него отново за КТБ и той каза, че „Държавна сигурност“ стои зад тази банка, която от доста време не е банка в истинския смисъл на думата.

Иво Прокопиев: Аз не мисля, че „Държавна сигурност“ 25 години по-късно е единно понятие, но е факт, че някакви мрежи от бившата „Държавна сигурност“ гравитират около ДПС и ръководителите на ДПС.

Водещ: Пример щяхте да ни давате и ви прекъснах.

Иво Прокопиев: Исках да ви кажа как лошото финансово регулиране примерно влияе на бедността, на безработицата, на това, че в България няма растеж. Примерно лошото финансово регулиране в небанковия финансов сектор – 1/2, 2/3 от всичките активи на небанковия финансов сектор са в чужбина, защото не е възможно в България да се инвестира в нормални инструменти заради дейността на КФН.

Водещ: Добре, какъв е вашият интерес? В крайна сметка хората се питат, немалко ви обвиняват и че сте обикаляли телевизионните студия да говорите. Какъв е вашият интерес да говорите всички тези неща?

Иво Прокопиев: Аз имам много ясен, легитимен интерес, и той не е само моят, а на всички нормални предприемачи в тази държава, за да може активите на всички да поскъпват, бизнесите на всички да работят на печалба, да са добре децата, да се връщат тук да работят, а не да остават в чужбина. Всичко това може да се промени единствено по начин, ако България стане обратно нормална държава и се върне в нормалния европейски законов път на развитие. В момента ние сме извън него. Разбирам иронията ви и разбирам, че…

Водещ: Не, не, то не е ирония. Просто хората се питат това, аз питам ви питам, защото има една статия – четох, между другото, „Десетте лъжи, които изрича Иво Прокопиев“, и те са свързани с това, че държавата би… Извадил съм си три от тях: „ че държавата ще загуби, ако участва в спасяването на банката, че нямате никакъв личностен конфликт с Цветан Василев и нямате интерес в този казус.

Иво Прокопиев: Нямам никакъв интерес. Аз ви казах какъв е интересът. Аз съм инвеститор – мисля, че не от най-големите, но значителен инвеститори в България и интересът ми е много легитимен, както на всички други инвеститори в България, а то е, за да могат моите активи да поскъпват, за да могат активите на хората да поскъпват. Искам да ви кажа, че ако нямаше модела „Кой?“ и казуса „КТБ“, в момента българските граждани щяха да бъдат поне два пъти по-богати. Цялото имущество, което те притежават, щеше да бъде поне двойно по-скъпо, отколкото е сега.

Водещ: Добре, ще разберем ли последно кой ограбва банката и кой ще я ограби? Къде ще отидат активите й?

Иво Прокопиев: Според мен да. Имайте предвид, че банката е ограбена по няколко канала, не един. Едното основно направление са финансиранията на политически проекти, медии, обществена дейност, спортна дейност и т.н. Вторият са просто лош финансов риск-мениджмънт, грешки, активи, които не струват толкова, а са надплатени, загубата е реализирана веднага и няма как да се върне. И третото са скритите активи, които да се надяваме, че бъдещите управляващи на фонда и синдиците ще успеят да намерят със средствата на финансовото проследяване.

Водещ: Благодаря ви. Иво Прокопиев – гост на „Тази сутрин“. Най-вероятно след това участие, както каза и самият той, очаква нападки от КФН и санкции, разбира се. Колко ще му струва – ще разберем може би при едно ваше следващо гостуване.

Иво Прокопиев: При следващото гостуване ще ви ги донеса.

БТВ – Тази сутрин
Интервюто можете да видите ТУК

Иво Прокопиев осъди и вестник „Телеграф“, 2.09.2014

2 септември, 2014

Иво Прокопиев осъди управляваното от Ирена Кръстева дружество „Телеграф“ ЕООД, издател на вестник „Телеграф“, за разпространение на неверни твърдения, обиди и причиняване на вреди. В решението на Софийски Градски Съд се казва, че в две статии на ищеца Иво Прокопиев се приписват тежки престъпления – заразява водата и убива цял град, и му се приписват явни обиди – че е „скандален олигарх“, че „прилапва пари по изпитана схема“ и че се е „покрил в Сингапур“. Съдът определя тези твърдения като категорично неверни и осъжда „Телеграф“ ЕООД да заплати обезщетение в размер на 30 000 лв за претърпени неимуществени вреди на ищеца Иво Прокопиев.

Делото, заведено през 2012 г., е срещу две публикации без автор. Първата е част от масираната клеветническа кампания срещу Иво Прокопиев които твърдят, че „убива цял град“, че „кариерата му… заразява водата и убива бавно жителите на града (Меричлери) и останалите селища в областта“, че „сее болести в Хасково“, че е „олигарх“. От събраните по време на процеса доказателства е видно, че ищецът или дружеството му не са допринесли по никакъв начин за заразяване на питейната вода или убиване чрез заразяване, за ръст за заболяевамостта или смъртността в района на град Меричлери или в други населени места в областта – напротив от доказателствата е видно, че наличието на арсен и флуор във водата се дължат на естествени причини – хидравлична връзка между естествената минерална вода и питейната вода, както и че високите стойности се наблюдават много преди дружеството „Каолин“ АД да извършва каквато и да е дейност в региона. Във връзка с тези клевети има и заведено наказателно дело срещу председателя на ПК „Екогласност“ Емил Георгиев.

Във втората статия се твърди, че Иво Прокопиев е фалирал скандален олигарх, забягнал в Сингапур, и че „прилапва“ пари от банки с цел измама. Съдът определя твърденията на вестника като категорично неверни. От събраните по делото доказателство е видно, че Иво Прокопиев е коректен партньор на банките, с които работи, а дружествата, в които участва, нямат лоши, необслужвани и поставени под наблюдение кредити.

Това е поредното дело, което Иво Прокопиев заведе и спечели срещу срещу изданията от медийната група на семейството на депутата Делян Пеевски и други жълти медии, в следствие на масираната клеветническа кампания през последните четири години.

Участие в предаването „120 минути“ по bTV на тема аферата с КТБ, 12.07.2014 г.

15 юли, 2014

Видео: Иво Прокопиев пред bTV за кризата с КТБ

Водещ: Добър ден.

Иво Прокопиев: Благодаря за поканата.

Водещ: През 2013 г. нашият колега Николай Стоянов публикува в „Капитал“ анализ, според който към края на 2011 г. над 1 млрд. са отпуснатите кредити от КТБ към свързани фирми. Сега обаче се говори за много по-голяма сума. Как се стига до това?

Иво Прокопиев: Тогава, към онази дата, вероятно това е могло да бъде доказано. И до сегашната ситуация се стигна, защото съответните власти и регулатори не реагираха адекватно. Не само на тази публикация – имаше и други публикации. Някои от тях доста по ранни – от 2009 г. и 2010 г., които показваха колко опасен може да бъде този феномен на срастване на политическа, финансова и медийна власт около КТБ и концентрация на толкова много държавни ресурси. В началото за държавните предприятия, след това във времето и за вложителите, които бяха, мога да кажа, подмамени там с много високи лихвени проценти. Та малко по малко снежната топка се завъртя и пирамидата стана по-голяма и сега виждате какъв е размерът. В момента, някъде преди затварянето си, банката има балансово число от 7,3 млрд. лв.

Водещ: Сега много хора се питат основно два въпроса – питаме се от къде ще дойдат парите, които ще покрият тази дупка в КТБ?

Иво Прокопиев: Първо дупката, както я казвате, това е на финансов жаргон. Под  „дупка“ би следвало да се разбира недостигът на капитал, за да може активите да покрият пасивите на институцията. А дупката не е ясна колко е. Това е най-главният въпрос. За да се отговори на Вашия въпрос трябва да е ясно какъв проблем се решава. Много умело, според мен и напълно съзнателно, вчера, след приключване на одита от Централната банка, от БНБ замазаха отговора на този въпрос. Нарочно не беше казано колко е дупката. Може би и те не знаят. Не беше разпространен одиторският доклад на трите независими одитора.

Водещ: А с каква цел се прави това според вас от националната банка, която в момента се сеща да действа?

Иво Прокопиев: Според мен от Централната банка са притеснени, защото те също имат отговорност за това, което се случва. И не мога да кажа кое в  момента е по-голямата им грижа – дали грижата за своя собствен интерес да не попаднат под ударите на закона, или грижата за интереса на данъкоплатеца. По скоро мисля, че не е интересът на данъкоплатеца

Водещ: Има ли възможност да попаднат?

Иво Прокопиев: Е как да не е възможно? Те вече са попаднали под ударите, защото в една банкова система, банковият надзор е този, които отговаря за спазване на правилата. Банкирането е една процедура. Тя е малко по-специална процедура, но в крайна сметка е една много технологизирана процедура.

Водещ: Добре, а какво означава това, че документите за кредити на стойност 3,5 млрд. ги няма, непълни са?

Иво Прокопиев: Ами точно в това е уловката, че с това, че няма документи не се съобщава нищо. Не е ясно дали кредитите са лоши или добри, дали фирмите ги обслужват редовни или има опасност да спрат да ги обслужват. Това, което бе казано и което е формалното признание за това, че има огромен проблем, е че беше призната свързаност. Беше казано, че голяма част от тези фирми са свързани с мажоритарния акционер. Тоест, собственикът на банката, образно казано, е дал на себе си една голяма част от депозитите, които населението и фирмите са му доверили.

Водещ: В интервюто, което направих с Цветан Василев, което сте гледали предполагам, преди три-четири седмици, аз му зададох точно този въпрос – отпускани ли са кредити на свързани лица, на свързани компании? Той отговори : „Тук няма нищо незаконно, а и финансираните проекти са такива, че те създават работни места, те създават продукт”. Това беше неговия отговор.

Иво Прокопиев: Така е – няма нищо незаконно. Единствената малка подробност е, че когато банката финансира фирми на собственика си, се допуска, че оценката за риска не винаги е обективна. За това има специфични изисквания за заделяне на резерви за банкови провизии. Обикновено над определения размер има изисквания за 100% провизиране на тези експозиции, които са към собственика. Това е голямото нарушение, което БНБ е проспала. И то проспала в особено големи размери.

Водещ: Нормално ли е никой до сега да не знае какво се случва, ако щетите са толкова тежки, колкото заявяват от БНБ? Надзорът да не знае, БНБ да не осъществява контрол, финансовото разузнаване?

Иво Прокопиев: Вие като разумен човек, макар не финансист, вярвате ли, че надзорът не се е досещал, особено след толкова много публикации? Аз си спомням, че след публикацията в „Капитал“ преди повече от година и 3 месеца, тогава имаше интерес и от международната преса. Спомням си за интерес от „Financial Times”, на който от БНБ бяха отговорили – „Да не обръщат внимание на Капитал, защото той е жълт вестник” . Това е реакцията на Централната банка на такава публикация. Вместо да провери и да види – може да няма проблеми, може журналистът да се е объркал. Но както се вижда не се е объркал, а напротив -  проблемът не е за 1 млрд., както тогава „Капитал“ е писал, а поне за 4 млрд. Защото по това, което журналистите от „Капитал” провериха през тази седмица излиза, че всъщност кредитите към свързани лица, с тази по-широка дефиниция на свързаност, са над 4 млрд. 4,3 – 4,4 милиярда.

Водещ: Стана модерно да задаваме въпроса „кой“, но правилният въпрос е „защо“? Защо?

Иво Прокопиев: Тук има две посоки, в които трябва да отговорим на въпроса „защо“. Едната е недопустимото, както казах, срастване на власти, индулгенции – толкова  много институционална подкрепа за, всъщност, едни нрави от характера на пладнешки грабеж. Това е един политически катарзис. От гледна точка на обществения интерес ние тези пари няма как да ги върнем. Голяма част от тях са заминали и както казвате ще бъдат дупка.

Водещ: Как така са заминали?

Иво Прокопиев: Между другото, колко е размерът на тази дупка зависи от това от тук нататък как ще бъде администриран кредитният портфейл. Как тези кредити ще бъдат събирани, как от фирмите ще бъде изисквано да си върнат кредитите.

Водещ: Ние ли ще ги връщаме, това е въпросът? Ние ли ще попълним тази дупка с бюджетни пари, с наши данъци? Такива вечни интерпретации виждаме в медиите от вчера непрекъснато.

Иво Прокопиев: Ами да, в България има доста модерно законодателство за банкова несъстоятелност – на нивото на европейското, което посочва реда по който, при подобни кризи се действа. Най-просто казано системата е, че всички депозити до сто хиляди евро са гарантирани с държавна гаранция. Малката особеност при КТБ, защото беше допуснато тя да стан твърде голяма за кратко време и съответно източена, е че размерът на фонда, който гарантира банковите депозити, в който всички търговски банки правят отчисления във времето, е недостатъчен, за да бъде покрита сумата на гарантираните депозити.

Водещ: Чакайте малко…

Иво Прокопиев: Сумата на гарантираните депозити на КТБ е около 3,6 млрд. лв.

Водещ: 3,6 млрд. лв – това са депозитите до 100 хил.евро?

Иво Прокопиев: Да. А размерът на фонда за гарантиране на депозитите е 2,1 – 2,2 млрд. Лв.

Водещ: Тоест, държавата ще додаде?

Иво Прокопиев: Тогава се активира държавната гаранция, която е по закон, и държавата през бюджета или по механизъм, който още не е уточнен как точно ще стане….

Водещ: Тоест говорим за разлика от грубо около 1,5 млрд?

Иво Прокопиев: Около милиард и половина, за да бъдат изплатена сумата на гарантираните по закон депозити. Тези пари – първите 2,5 млрд. са пари на търговските банки. Вторите милиард и половина са пари на българските данъкоплатци.

Водещ: Тоест, не е правилна тезата, че ако дупката е 3,5 млрд., тъй като това са медийни интерпретации, тогава цялата сума ще бъде запълнена с пари от данъкоплатците?

Иво Прокопиев: Н е съвсем вярна, защото тук има съвпадение между размера на тези кредити с липсващи досиета, както БНБ ги определи – 3,5 милиарда лева, и размера на гарантираните депозити 3,6 милиарда лева. Горе – долу са близки сумите. От тук нататък, обаче, възниква въпрос, защото това не са всички депозити.

Водещ: Това не са. Над сто хиляди евро какво се случва? Има хора, бизнесмени, които са собственици на фирми, ето и Вежди Рашидов, политици…два милиона имал в банката.

Иво Прокопиев: Това, всъщност, е темата на деня – какво се случва с тези депозити, които са над 100 хил. евро., които са около милиард и половина.

Водещ: Тоест още 1,5 млрд.лв.

Иво Прокопиев: Да, които са над 100 хил.евро. За тях е въпросът какво става? За тези 1,5 млрд. около 440 хиляди са отново на държавни, общински и други обществени организации.

Водещ: Тоест, правилно ли ви разбирам? За да се достигне пълната гаранция на депозитите до 100 хил.евро може да се окаже, че са нужни милиард и половина от държавата и парите на данъкоплатците, и за да се покрият другите депозити над 100 хил. евро, биха били нужни още 1,5 млрд. лв., така ли?

Иво Прокопиев: Въпросът е дали да се покриват другите депозити.Защото тихомълком, ако някой не внимава какво става покрай казуса, изглежда изведнъж бе взето решение да се изпатят депозитите на всички вложители и кредитори в КТБ.

Водещ: Може би защото в тази банка има пари на много фирми, които наистина са създали работни места?

Иво Прокопиев: Да, има пари на много фирми, но въпросът е, че сегашното законодателство не позволява това да се случи. Ако държавата изплати тези пари и тези вторите, които не са гарантирани, трябва да има много сериозна извънредна промяна на законите. И тук е разговорът – първо това справедливо ли е спрямо интересите на всички данъкоплатци? Оправдано ли е икономически? И може ли държавата да си го позволи?

Водещ: И това ще е големият дебат.

Иво Прокопиев: Това ще е големият дебат следващите няколко дни. За мен като икономист и като човек, който, мога да кажа, че е вътре в темата и който познава процесите, които стават в Европа, новата парадигма за спасяване и на действие при банкови кризи е, че акционерите, и големите кредитори, и хора, които имат пари в банките, също участват в носенето на риска – тоест, те си носят отговорността.

Водещ: Ама сега хората питат как е възможно това да се случи.

Иво Прокопиев: Вярно е, да. Как е възможно? Защото дълго време беше насаждано внушението, че….

Водещ: Едно, две правителства, който помпаха, помпаха банката…

Иво Прокопиев: Да кажа най-просто – беше насаждано разбирането, че банковите депозити са безрискова на инвестиция. Това фактически не е така. Банковият депозит е по-малко рискова инвестиция от другите инвестиции, но също така е рискова инвестиция, особено ако става въпрос за депозит над 100 хил.евро. И като при всяка инвестиция има баланс между риск и доходност – между страх и алчност. Това е балансът в бизнеса. Тези хора, които са отишли там заради големите лихви, са били склонни заради по-големия доход, да поемат по-голям риск.

Водещ: Вие казвате нещо, което влиза в противоречие с поне успокоителните думи на БНБ, които казват, че депозитите ще бъдат възстановени, ще бъдат прехвърлени в нова банка…

Иво Прокопиев: Искам пак да го кажа съвсем ясно – това би било незаконно от гледна точка на действащото в момента законодателство, което е едно от най-модерните в Европа. Възможно е да се постигне политически консенсус по това, което вие и БНБ казвате, въпреки, че вече се съмнявам след политическите изявления, които бяха направени днес. Но е възможно теоретично такъв политически консенсус да бъде направен. Тогава трябва да бъдат приети редица извънредни закони, които, условно казано, да направят на „мармалад” действащото законодателство за банкова и търговска несъстоятелност.

Водещ: Означава ли, че това би било удължило живота на правителство? След като вече има заявена дата…

Иво Прокопиев: Не, няма общо с правителството.

Водещ: А тези закони кога трябва да бъдат направени? Могат ли хората да получат яснота?

Иво Прокопиев: Ако въобще тръгнат към вариант с нов пакет извънредни закони, единият закон, извинявайте, се казва „Закон за КТБ”. До там ли я докарахме – за всеки проблемен казус да има закон? Така че ако пак се върнем на главния въпрос –  ако все пак се тръгне в посока извънредно законодателство релевант ни е Парламента. Но аз не мисля, че ще се тръгне натам в крайна сметка, защото вярвам, че здравият разум ще надделее и ще бъде приложено законодателството такова, каквото действа. То е финансово обезпечено и оттам нататък има предвиден ред, по който всички вложители до 100 хил.евро си получават парите. Също така вече след това, по линия на несъстоятелността и управлението на портфейла на банката, останалите, вероятно, частично ще бъдат компенсирани във времето.

Водещ: Добре. Това вероятно ще е една от основните теми. Доста трудна ситуация.

Иво Прокопиев: Изключително трудна ситуация, защото през всички тези години някак си разговорът за финансовия сектор беше тотално изчезнал от общественото пространство. Важни теми като влизането на България в еврозоната и членството на България в банковия съюз изобщо не бяха коментирани. Само преди месец – два  имахме Европейски избори и кампания за Европейски избори. Темата банков съюз и защо България отказа да стане член на Европейския банков съюз изобщо не присъстваше.

Водещ: Защо отказа?

Иво Прокопиев: Тогава Иван Искров, сегашният управител на БНБ, заяви, че това е отказ от суверенитет срещу нищо.

Водещ: Тоест Брюксел да контролира и да упражнява контрол върху българските банки? Франкфурт, Брюксел?

Иво Прокопиев: Банковитя съюз най-просто казано означава три неща. Едното е правила, при които се действа при кризи, които между другото са абсолютно идентични с българското законодателство такова, каквото е в момента. Основаната идея в тях е, че те казват – не може повече данъкоплатците да плащат за спасяването на банките. Акционерите и големите кредитори също трябва да носят своята отговорност, защото те са инвестирали в тях. Това е основното нещо. Освен това дава права на Европейския надзор да регулира системните банки в държавите, които са част от съюза, но срещу тези права дава и достъп на държавите до единния фонд за спасяване на банки при криза. Тоест това са трите основни неща – правилата, надзора и парите. Това са трите елемента на доверието. В момента и трите ги няма.

Водещ: Ще търсите ли този диалог със служебния кабинет и каква е ролята на служебния кабинет, който ще дойде след Орешарски? Щял сте да го редите?

Иво Прокопиев: Това са глупости в медиите на г-н Пеевски. Видяхте колко глупости изписаха през тези години – няма нужда да коментирам. Нищо не е редено, нито пък някой ме е питал за какъвто и да е кабинет. Но по отношение на темата, която обсъждаме мога да кажа, че България очевидно няма собствен капацитет и вътрешните ни институции и регулатори нямат доверието (на гражданите). И няма как да го имат, защото БНБ и Комисия за Финансов Надзор – двата финансови регулатора,  са отговорни за източването на банката. Те са част от проблема, няма как да бъдат част от неговото решение. Трябва ни външен авторитет, който да помогне първо за анализа на ситуацията, след това да обезпечи финансовия ресурс, ако трябва допълнителен, за неговото решаване. И в този смисъл е много важно какви действия ще бъдат предприети от днес…

Водещ: Бойко Борисов покани МВФ…

Иво Прокопиев: Абсолютно правилно, според мен. Не толкова заради парите, а защото МВФ е единствената световна организация в момента, която разполага с технически капацитет, за да направи анализ на състоянието на банковия сектор и да ревизира дейността на българския банков надзор.

Водещ: Накрая искам да ви попитам нещо, г-н Прокопиев. Ако виновниците имат някакъв обединителен образ, как си го представяте, за да се стигне до тази ситуация?

Иво Прокопиев: Аз ви казах – има две фази на катарзис. Това не са един два лева –  някой каза „най-големият банков обир в историята“. Аз не съм имал да правя справки в статистиката, но като процент от БВП това наистина е колосален размер. Такъв тип порядък. Но виновниците и въобще катарзиса трябва да го търсим на две нива. Едни от преките виновници, очевидно са финансовите регулатори –  БНБ и Комисия за финансов надзор…

Водещ: Но и политиците! Може би от там произтича?

Иво Прокопиев: Да, точно така. Но банката е публично дружество и емитент на множество акции и облигации, затова втория регулатор е по-малко отговорен отколкото БНБ. И вече на второто ниво е цялата политическа класа през последните три, четири правителства.  Вие видяхте в днешния „Капитал“ има една графика как е нараствала банката по времето на всяка власт –  кривата е експонента. Всеки е дал своят принос.

Дата:12.07.14 г.

бТВ, „120 Минути“

Categories: Без категория Tags:

Иво Прокопиев пред Faktor.bg: Мафията открадна от предприемачите идеята за почтен успех

17 юни, 2014

- Г-н Прокопиев, Делян Пеевски обяви, че ще се бори докрай с вас и иска да ви види в следствието. На какво се дължи тази вражда, за битка между конкуренти ли става дума?

- Г-н Делян Пеевски очевидно ще се бори до край с всеки, който по някакъв начин се противопоставя на плановете му за тотално разбиване на институциите и съсипване на държавата. Не го познавам лично и не искам да го познавам. Никога не сме имали каквито и да било допирни точки. Причината за това поведение са разследванията, които “Капитал” направи за политико-икономическия конгломерат окоро КТБ. Може да се проследи исторически какво последва след една от първите публикации по темата “Петата власт: Рекет.”От страна на г-н Пеевски и г-н Цветан Василев срещу мен и моят бизнес се изсипа буквално лавина от клевети, обиди, напълно измислени истории, и множество проверки от различни ведомства, като форма на институционална репресия. Тези атаки продължават вече повече от четири години.

- Кои са основните ви бизнес-проекти в момента, имате ли допирни точки до една от воюващи страни – банкера Цветан Василев и депутата Делян Пеевски?

- Както казах, нямам допирни точки. Никога във времето назад не съм и имал.

- Докъде може да доведе икономическата и личностна война между Пеевски и Василев? Възможно ли разпадащата се финансова пирамида да предизвика банков хаос в държавата?

- Финансовата стабилност в една държава не е даденост. Паметта за финансови кризи и хиперинфлация в едно общество е много важна, за да не се допускат нови кризи. При нас последната тежка вътрешна криза беше през 1996-та година. В много отношения сега състоянието на държавните финанси и банковата система е по-добро от тогава. Качеството на държавното управление, обаче, е трагично и се влошава постоянно. Качеството на финансова регулация също не е на нужното ниво. Ако не се вземат спешни мерки за връщане на доверието на инвеститорите и кредитните агенции, ако не се възстанови достъпът до европейските фондове и не се намали бюджетния дефицит, ако БНБ не се намеси достатъчно решително и бързо в казуса “КТБ”, проблемите могат да се задълбочат и да се достигне до някаква форма на криза. Има път назад, но както и през 1997-ма той изисква национален консенсус, финансова дисциплина и политическа воля за реформи. Не виждаме много от това в момента, а времето в което трябва да се реагира е ограничено.

- Може ли от пепелта на рухналата империя да се появи някаква нова уродлива коалиция между политика и бизнес след като няма промяна на правилата?

- Важното е точно това да не се допусне – рециклиране на схемата. Дано всички да са си научили урока. Важно е да се промени системата, да се променят правилата на играта и никога повече такива сраствания на медии, финансово-индустриални конгломерати, политически партии и държавни институции, да не се допуска.

- В ювелирната акция на прокуратурата ясно се показа зависимост между политици и съдебна система, у нас никой не е застрахован да получи абсурдно обвинение. Вие сте крупен бизнесмен, не предизивква ли страх липсата на правила и правосъдие?

- Няма богата държава, в която няма справедлив съд и върховенство на закона. Ние, като държава и общество, сме обречени на бедност, докато има опити да се влияе върху решенията на съда и докато рутинната дейност на прокуратурата се използва често като инструмент за репресия над конкуренти в бизнеса или в политиката.

- Защо никое от трите последни правителствата не промени системата и правилата, а като че ли съзнателно помагаха да се роди и множи една олигархична финансова структура?

- Заради комбинацията човешки страх и алчност. Една от функциите, които изпълняваше този конгломерат е чрез медиите, службите и съдебната система, да репресира потенциалните говорители на каквато и да е опозиционност и инакомислие. Личната цена за всеки, който дръзне да му се противопостави открито и с името си, е много висока. Обичайно следват репресии от различни ведомства и институции и жестоко оплюване в медиите собственост на конгломерата. Казвам го открито, защото аз съм я платил тази цена.

- Възможна ли е симбиозата да развиваш бизнес у нас и да си чист, ако не работиш за политическа мафия?

- Възможно е. Политическата мафия, както вие казвате, се опита да открадне от предприемачите точно това – идеята за почтен успех. Спомняте си кампанията за “един успял млад мъж на 33”. Успял в какво? Успехът не е колко си ловък в корупционните схеми. Ако това е дефиницията са успех, значи всички предприемачи са по дефиниция престъпници. Тогава няма разлика дали си почтен или не, защото “всички бизнесмени са маскари”, а законът съществува само като препятствие, което да прескочиш. Този феномен отблъсква много хора от предприемачество, обрича страната на вечно блато и на диктатура на политическата корупция над бизнеса.

В момента всички успешни “неполитически” бизнеси са в сфери, които нямат много вземане-даване с държавата. Това ограничава изключително много потенциалът за растеж и създаването на нови работни места.

- Открито защитавате протестите на гражданите, но ви обвиняват, че „Протестна мрежа” е ваша корпоративна организация. Приемате ли, че имате частица заслуга за присъдата на правителството на Пламен Орешарски?

- Ценностно, аз съм направил своя избор преди повече от 20 години. Стоя с името си като издател и основател на “Капитал” и “Дневник” от първите им броеве през 1993-та година. Мисля, че ролята на двете медии за модернизацията на България през тези години е много съществена. Не само през последния опит за управленски мандат, който от първия си ден е пълен провал и истинско разочарование.

- Гражданското общество у нас цяла година поставя въпроса „Кой?, дните на кабинета вече са преброени. Ще има ли следващ вик на обществото, следващ въпрос?

- Начинът по който ще се отговори на въпроса “Кой?” ще предопредели дали този път ще прескочим фазата на финансова криза или отново всичко ще се случи по най-скъпия и най-болезнен начин за обществото.

- Има ли шанс България да направи стъпка напред извън блатото? Какво управление и какъв кабинет би бил най-полезен за икономиката?

- В момента разделението не е ляво-дясно, а мафия-антимафия и напред-назад. Следващото управление трябва да е в състояние да върне доверието – на финансовите пазари, на инвеститорите, на кредитните агенции, на българските граждани и потребители. То трябва категорично да извади политиците и политическите интереси от икономиката на България. Ако деполитизацията на бизнеса не се случи, ще затъваме в блатото още дълго време.

Оригиналното интервю можете да видите тук

Открито писмо до Сергей Станишев, 15 май 2014 г.

15 май, 2014

Г-н Станишев, с това писмо искам от Вас публично извинение. За политик като Вас, с претенции да бъде лидер на социалистите в Европа, не е допустимо по този груб начин за тяснопартийни цели да навлиза в личното пространство на журналисти и издатели и да съучаства в арогантното погазване закона.

Единственият скандал в режисираното публикуване на моя частна кореспонденция с редакторите на “Капитал” и “Дневник”, е че този който го е направил, е извършил престъпление по българското законодателство.

В тази връзка не си ли задавате следните въпроси:

Нормално ли е някой да има достъп до електронната поща на една от малкото независими медии в държавата?

Следенето, подслушването и шпионажът на журналисти ли са моделът на демокрация и гражданско общество, за който вие и Партията на европейските социалисти се борите на предстоящите избори за Европейски парламент? Това ли е добрата практика в Европа, която искате да пренесете в България? (Моля, поправете ме, ако вече не споделяте европейските ценности и не смятате европейските практики за добри.)

Ако Вие не осъдите публично този безпрецедентен акт на политическо хакерство и не се противопоставите публично на посегателството на срещу личността на който и да е български гражданин, се превръщате в съучастник. Аз не съм Ваш политически опонент, както никога не съм имал претенции да бъда участник в политиката, но дори и да бях, подобно безобразие, пак би било възмутително.

Цялата режисура, предварителна подготовка и апломб на този псевдо “И-мейл гейт”, показаха съвсем ясно, че за вас политическата цел в предстоящите избори оправдава всички средства, включително и незаконни действия пред очите на цялото общество.

Настоятелно Ви моля, прочетете още веднъж писмото ми до редакторите на “Капитал” и “Дневник” и отговорете конкретно, къде видяхте „сценарий за дискредитиране на правителството“ и кое в писмото е задкулисно или скандално?

И не е ли по-скандално това, че отново в името на лична корист и на партиен интерес, чрез политизирането на ключови регулатори, систематично се разрушава доверието в икономиката на България? Че хаосът, който вашето управление непрекъснато произвежда в ключови сектори, застрашава интересите на хиляди легитимни инвеститори в българската икономика, на техните работници и служители и техните семейства. Че в момента заради корупцията, беззаконието и липсата на каквато и да е възможност и перспектива в България прогонвате в чужбина още едно поколение? Може би и това е калкулирано като политически успешен ход, защото така скоро няма да има кой да гласува за промяна.

Вероятно не можете дори да си го представите, но за разлика от медиите, които безропотно изпълняват в детайли предварително подготвените политически кампании, в “Капитал” и “Дневник” има стандарти и правила, те се спазват и журналистите търсят за позиция всички засегнати страни. Включително представители на вашето правителство, на вашата партия и контролираните от вас регулаторни органи.

Като издател на “Капитал” и “Дневник” и един от основателите на “Икономедиа”, не само имам право, а смятам за свое гражданско задължение да казвам откровено какво мисля, когато някой по очевиден начин дестабилизира държавата в името на своя личен и политически интерес.

Г-н Станишев,

позволявам си да се обърна към Вас публично и да поискам извинение за недопустимите квалификации, които направихте за мен и за това, че грубо използвахте името ми за нуждите на предизборната кампания на БСП. Тази кампания се плаща от всички данъкоплатци, включително и от мен.

Затова, настоявам да се извините не само на мен, а и на всички мислещи и независими българи с достойнство, които не се страхуват да казват истината на глас и искат в България да има правила и върховенство на закона, а не върховенство на силните на деня.

 

Иво Прокопиев

Интервю за предаването „Неделя 150″ по БНР, 27 април 2014

29 април, 2014

Тема: В нарушение на европейското законодателство ли са промените в Закона за енергетиката?

Водеща: Сега, обаче, искам да чуя мнението и на Иво Прокопиев, тъй като е желателно да чуем един човек, който по принцип сигурно би бил скептик, заради начина, по който е моделирано вашето присъствие, чрез медиите, които, към които вие принадлежите. И обикновено се смята, че вие сте от тази скептична част на десния сектор, на неолибералите, които организираха и жадуваха за един десен преход. Промени ли се сега позицията ви с течение на времето заради всички последни събития?

Иво Прокопиев: Аз не бих казал, че да си с десни разбирания, да си с либерални разбирания, означава да си антисоциален. Ние с г-н Димитров имахме възможност доста дълги години да работим по тези теми заедно. Мисля, че сме …

Водеща: … на работодателите.

Иво Прокопиев: Да. Докато бях в КРИБ. Той засяга една от най-важните теми за България и българската икономика – за нивото на доходи, защото ниското ниво на доходи, всъщност, обрича на популизъм голяма част от всички останали политики. И мога да дам един пример, нали. Примерно в енергетиката и цената на тока, една от най-болните теми в момента, проблемът не е, че цената на тока е висока. Напротив, тя е най-ниската в Европа – 45% от средноевропейската и с 35-40% по-ниска от следващата най-ниска в Румъния и в Естония. Те.е ние имаме уникално ниска цена тука, която, обаче, обективно съставлява проблем за домакинствата да я плащат защото доходите им са много ниски, така че темата за доходите е напълно валидна, защото докато няма разбиране как те нарастват, как се създава механизъм за тяхното устойчиво нарастване, не инфлационно, без да се застрашават бизнеса и общата стабилност в икономиката, няма как България да продължи своето развитие занапред. Изключително важен момент, според мен, в дискусията за доходите са следните няколко неща. Едното е, че на ниво фирма, те трябва да следват ръста на производителността на труда. Това е общият принцип. Има статистики за това. Напоследък, честно казано, не съм ги гледал, но може би г-н Димитров може да каже данни изпреварват или изостават. Ако изостават, действително то има аргументи, че в някои сектори има потенциал за тяхното нарастване. По-голямата тема, обаче, е друга. А тя е да има яснота в обществото и между хората, които вземат решения за икономическата политика, кой създава доходите, кой създава работните места. Това са предприемачите, работодателите, бизнесът. Докато я няма тази яснота и докато техните интереси как се формират техните нагласи, настроение, тяхното доверие, докато не се изяснят тези механизми, кои ги кара да инвестират, каква подкрепа имат нужда от финансовия сектор, как спестяванията стават инвестиции, каква е институционалната рамка, която ги подкрепя, политически риск, политическа корупция, всички тези неща, нали, в момента са пречка доходите да нарастват, пречка са фирмите да инвестират и да създават нови работни места.

Водеща:

Иво Прокопиев: Няма спор, че го създават заедно, въпросът е кой носи риска. Политическия, икономическия и финансовия риск го носят предприемачите и момента те са в изключително незавидно положение, както българските, така и чуждите. По-скоро с тях има война, отколкото да се създават условия да инвестират и да създават нови работни места. И това е главният проблем. Докато този проблем не се адресира с такива, с мерки, тук-там може би ще бъде възможно да се подобри положението на определени групи, неголеми, вероятно през бюджета на някои от най-социално слабите групи, но като цяло, няма как доходите да нарастват устойчиво без икономиката да върви напред. И още един пример, който е доста показателен, мога да дам. Ние сме в осми период, мисля, на дефлация. Осми период на дефлация. Осми, да, осми месец, осми период на отчетена дефлация. Ами това означава, че няма икономика в света, която да е осигурила неинфлационното си развитие и ръст на доходите, докато в нея има дефлация. Нещо базово не е наред в българската икономика. То трябва да се изговори и да се адресира.

Водеща: А вие по принцип как се отнасяте към такава среща с министър-председателя и дали на този фон, на тази картина той би трябвало да експонира своите възгледи занапред, да се идентифицира какъв е Орешарски и по замисъл какво може да се очаква от него?

Иво Прокопиев: Проблемът е в разминаването между думи и дела, иначе се отнасям положително към всяка такава среща, която вероятно ще постави, ако има представители на бизнеса, ще постави въпроса комплексно. И от двете страни, и от двете гледни точки.

Водеща: По отношение на, да, сега с труда, както вие казахте, това е доста първомайско… на войната, за която вие говорихте, за необявената официално война с предприемачите. Как ще завършите това свое изречение, какво имате предвид?

Иво Прокопиев: Имам предвид, че основни институции, които трябва да създават равен достъп до пазара, еднакво разпространяване на информация, защита на правото на собственост, гарантиране на договорите, в момента в държавата на работят. И докато не започне тяхното фиксиране, имам предвид съдебна система, естествено, всички независими регулатори, докато не започне тяхното модернизиране и те отново да работят неутрално, не в посока на някой конкретен интерес и в посока на икономиката и на всички предприемачи инвеститори, нямам как България да привлече нови инвеститори, защото никой не й вярва в момента.

Водеща: Сега, това за войните изглежда важно и, тъй като ще говорим за „Южен поток“, поради разпалеността на някои реплики в пресата, Делян Пеевски обяви, че ще се бори докрай с Иво Прокопиев. Това беше в следствие на разговорливостта на г-н Пенгезов, който пък от своя страна обяви една стряскаща сума за потенциалната печалба, която ще имат българската фирма, която ще строи „Южен поток“ и каза, че там бил усвоителят тъкмо Делян Пеевски. Той намери за свой дълг да каже, че ще води война и с вас докрай. Това за войните в българското общество, ще го обясните ли?

Иво Прокопиев: Бъдещият евродепутат вероятно Пеевски. Според мен, номинацията на г-н Пеевски за евродепутат е доста груба подигравка с усилията на всич1ки хора, които през последните 20 и няколко години са полагали усилия да променят нещо в България и тя да стане по-модерна държава.

Водеща: Мислех да останем в икономическото, не в това. Това е излишно.

Иво Прокопиев: Това, което, защото вие питате, аз нямам обяснение…

Водеща: Исках да разбера икономическата логика на …

Иво Прокопиев: Не, не, не. Няма икономическа логика.

Водеща: …защото се говореше за „Южен поток“, В този смисъл беше и отговорът, и вие бяхте между тези противници.

Иво Прокопиев: Не мога да обясня защо г-н Пеевски непрекъснато държи да ме споменава, но от друга страна, искам да кажа съвсем ясно, че нямам нищо против да бъда антипода на това, което е г-н Пеевски и ако той държи да съм негов обществен противник, да, аз съм такъв, защото смятам, че съм обратното на това, което е той.

Водеща: Но тъй като се говори, и то пак заради Пенгезов, за това, че изключително Пеевски, или това, което представлява конгломерата зад него, ще бъде ангажирана с „Южен поток“, тук изглежда важно, изглежда важно и в това се състои поканата ми, да развиете няколко от неизвестните, свързани с този замисъл. И въобще в това кои страни се оставят в една, така да се каже, загадъчна страна. Официално не се говори за тях, а те са свързани с провеждането на обществени поръчки, с прозрачността, дори с това в кои случаи се заобикаля законодателството. Има ли в това някаква езоитщина, някаква византийщина?

Иво Прокопиев: Мисля че има поне три разреза в проекта „Южен поток“, който трябва да бъдат разграничени, защото иначе ще ни бъде много трудно да обясним цялата комплексност около този проект, който е голям и важен от всяка гледна точка, не само за България а и за цяла Европа както става ясно, а може би и за целия свят. Първо геополитическият разрез няма да е пресилено ако кажа, че първата заварка на „Южен поток“ беше искрата която възпламени бурето с барут на сегашната украинска криза. Причините са ясни те са от много време там, но конкретния повод стана точно първата заварка на „Южен поток“, защото това беше начинът Русия да притисне Украйна да не подпише споразумение с Европейски съюз след това последваха събитията, които последваха с протестите и знаем какво се случи след това с Украйна и с Крим. В този смисъл „Южен поток“ наистина е важен като обходно трасе на Украйна, защото намалява и отнема от Украйна най-важното нещо, което тя има в отношенията си с Русия, а именно че голяма част от руския внос за западна Европа минава през украинска територия. Ако Русия успее да я заобиколи през „Северен” и „Южен поток“ тази роля отпада и съответно държавата става още по лесна плячка за всякакъв друг вид действия. В този смисъл ролята на България беше доста инструментална подкрепяйки тази руска геополитическа стратегия, защото в правилния момент, ако си спомняте ние не преговаряхме кой знае колко по този проект, нищо особено, но за една, две седмици – бам, бам подписахме и вече имаше заварка.

Водеща: Това беше извършено още по времето на Борисов?

Иво Прокопиев: Не, не.

Водеща: Поради идването на Берлускони и всички следващ стъпки .

Иво Прокопиев: Да, да със сигурност няколко правителство по ред работеха по този проект, но тези действия за който аз говоря бяха по време на сегашното правителство.

Водеща: Конкретно тази визуализация?

Иво Прокопиев: Десетина дни, до две седмици преди датата на която трябваше да се подпише споразумението между Европейски съюз и Украйна. така, че това е геополитическият аспект и там мисля, че нещата са доста ясни и интереса е ясен, те си го защитават, но не е ясно обаче защо България не защитава собствения си интерес от тази работа, а той очевидно е различен от Русия. Защото всеки, който твърди с „Южен поток“ ние постигаме някаква диверсификация, която е като все едно да гасим с бензин – пожар. Ние доста значително увеличаваме зависимостта си от Русия, като добавяме финансова зависимост и да реализира този проект българската държава всъщност залага целият енергиен сектор. Дружеството което инвестира БЕХ, където са всички активи на държавата в енергетиката, този е назаем и инвестира в един проект, който има период на възвръщаемост над 40 г. той е губещ и най-вероятно няма да може да се представи финансово добре, защото не е ясно нито кой ще го купува този газ, нито дали ще има толкова много газ в тази тръба. Всичко това, което говоря е много условно, защото най-големия проблем, за да направим финансов анализ на проекта „Южен поток“ е, че няма никаква информация за него. Според мен е абсолютно недопустимо проект за 4 млрд.130 млн. евро да бъде забулен в такава мистификация и мъгла. Абсолютно никакъв анализ защо финансово икономически, каква е очакваната възвръщаемост колко ще струва колко години ще се изплати, когато човек прави един такъв подобен проект на инвестиране има една планина от документи, които се анализират и подписват преди проекта да се започне да се изпълнява нали в този случай всичко е на коляно и всички, и по важното имат пълна тайна за обществото за всякаква финансово-икономическа информация, свързана с проекта. Така че по скоро аз изказвам опасение и впечетления, а не факти, понеже нямам информацията и според мен никой няма тази информация.

Водеща: Това не е малко, понеже малцина го правят и разбира ние поканихме г-н Стойнев, това не е възможно сега пряко да се осъществи и той да диалогизира и е задължен да го направи пред българското общество, той даде една оскъдна информация. Но сега обаче ще чуем експертната гледна точка на Христо Казанджиев.

Водеща: Сега един интересен щрих да кажете каква е тенденцията по отношение на селскостопанските субсидии, тъй като България сега е задължена да променя това законодателство, което издигна в култ. Твърде органичен брой хора, които освояват европейските пари. Но във вашата функция световната търговска организация, как ви изглежда този проблем?

Иво Прокопиев: Това примерно е една тема, ако се върнем в началото за доходите, където с интрументите на европейските фондове може да има много по чувствителен стимул за нарастване на доходите в един сектор, какъвто е селското стопанство, ако парите се преориентират към високотехнологични, с малко работни места дейности, към по..към такива където имат по-голяма заетост и съответно хората да могат да получават по-голям доход, това е един съвсем конкретен пример.

Водеща: Но сега ви благодаря за вашето участие и до нови срещи.

БНР, „Неделя 150”

Categories: В медиите Tags:

Иво Прокопиев осъди издателя на вестниците „Уикенд“ и „Всеки ден“

20 март, 2014

Съиздателят на вестник “Капитал” и новинарския сайт “Дневник” Иво Прокопиев осъди „Ню медия груп“ АД, издател на вестниците „Уикенд“ и „Всеки ден“,  за разпространение на неверни твърдения, обиди и причиняване на вреди.

В решението на Софийски Градски Съд от 7 март 2014 г. се казва, че „в два различни вестника, но по едно и също време и със сходни неверни изявления, (Ню медия груп)…причинява интензивна увреда на името, честта и достойнството на личността на ищеца, като същевременно създава доверие у читателите във верността на разпространените твърдения с повторението им“.

Съдът постановява, че изявленията „фалирал бос“, „кредитен милионер“, „избягал поради стотици милиони кредити“, „че се укрива“, „напъни да граби отново и отново“, които изданията „Уикенд“ и „Всеки ден“ използват, са неверни и позорящи.

В решението е записано, че „безспорно са неверни твърденията, че ищецът (Иво Прокопиев) се укрива, че е избягал поради неизплатени банкови задължения“ и че „Съдът приема за невярно обстоятелството, че ищецът е фалирал“.

Съдебният състав осъжда „Ню медия груп“ АД да заплати на Иво Прокопиев обезщетение за претърпени неимуществени вреди по силата на чл.45 от ЗЗД за умишлено причинени вреди.

Това е първото решение по делата, които издателят Иво Прокопиев заведе срещу изданията от медийната група на семейството на депутата Делян Пеевски и други жълти медии, в следствие на масираната клеветническа кампания през последните четири години.