Архив

Статии по ключова дума: ‘икономика’

Иво Прокопиев: Бизнесът в България е уморен от песимизъм

26 януари, 2016 Няма коментари

Интервю на Евгени Петров

✓ Основните геополитически рискове за България са да се окаже терен за сблъсъка Русия-Турция за влияние в региона

✓  Владислав Горанов подчерта желанието си за политика на нисък бюджетен дефицит

✓  Основните проблеми са липсата на подготвени кадри и липсата на доверие в средата и между участниците на пазара

✓  Както по времето на най-голямото мракобесие за бизнеса и възход на схемата КТБ, на пазара отново има само един купувач на активи

-Г-н Прокопиев, проведохте юбилейна 10-та среща на бизнеса с правителството, в която ключови политици и министри споделят своите очаквания с водещи предприемачи и финансисти. Какви принципни изводи си направихте от нея?

– Годишната среща на бизнеса с правителството, която “Капитал”организира за 10-и път, описа рисковете пред държавата, но и донесе изненадващо много оптимизъм. Основната причина за това бяха обещанията за реформи, за запазване на политическата стабилност, за затягане на финансовия надзор и най-вече, обещанието на банките, че ще започнат отново да кредитират.

Конференцията очерта основните геополитически рискове за България през започващата година. Сред тях са външнополитическите трусове, които идват от задълбочаване на кризата между Турция и Русия и опасността България да се окаже терен за техния сблъсък за влияние в региона. Налице са конфликтът в Украйна и ангажиментите, които България има като член на НАТО.

Освен това, участниците подчертаха трудностите, които ЕС изпитва заради бежанската вълна и проблемите с функционирането на основни европейски договори и институции.

-В същото време и анализатори и политици намекват, че от конфликтни политически ситуации, подобно на икономически кризи, могат да се получат и дивиденти, стига да вземеш верните решения.

– Както президентът Плевнелиев подчерта, регионът не е само източник на проблеми, а дава много възможности. През последните години, един от основните нови пазари за български стоки и услуги са именно съседите на България и потенциалът там съвсем не е изчерпан.

Едно от важните послания на президента беше, че евроинтеграцията на България не е приключила. За да може в пълна степен да се възползваме от потенциала на членството си в съюза, страната с всички сили трябва да се стреми към членство в Шенген, в Еврозоната и в Банковия съюз на ЕС.

– Не беше ли премиерът Борисов твърде оптимистичен за темпа на икономически растеж. Само преди месеци и анализатори в МФ и в БНБ предвиждаха около ръст от 2.2 – 2.4 пункта?

– Премиерът Бойко Борисов добави към оптимизма за икономически растеж над 3%, спомена дори за ръст от 4.5%, обеща също задълбочаване на съдебната реформа и подчерта, че правителството ще отстоява запазването на политическа стабилност докрай, защото според него няма по-добър вариант от сегашния, а при политическа криза ново правителство ще се състави още по-трудно.

– Как приемате позициите на еврокомисаря Йоханес Хан, като най-високопоставеният представител на ЕК във форума?

– Еврокомисарят Йоханес Хан похвали България за финансовата дисциплина и успехите в усвояването на европейските инфраструктурни фондове. Той подчерта и важната роля на страната за добър интерфейс между ЕС и държавите на Балканите.

Г-н Хан отбеляза също проблема с широко разпространата корупция и призова за политическа воля и допълнителни усилия за нейното ограничаване.

– Сред финансистите също преобладаваше сдържания оптимизъм, или това просто е мехлем за бизнеса?

– Новата доза оптимизъм дойде и от финансовият панел на конференцията. Финансовият министър Владислав Горанов подчерта желанието си за политика на нисък бюджетен дефицит, финансова стабилност и поддържане досегашната данъчна политика на ниско пряко данъчно облагане. Той прогнозира растеж между 2 и 3% от БВП. Според него резервите за по-висок растеж са в потреблението и връщане на доверието на потребителите, за което правителството би могло да изиграе съществена роля.

Владислав Горанов подчерта, че за разлика от 2014-та при фалита на КТБ, сега държавата разполага със законови инструменти и е обезпечена с финансов ресурс в случай, че това се наложи във връзка с оценка на качеството на активите във финансовия сектор.

– Какво става в банковия сектор? Ще започнат ли банките да кредитират по-активно през 2016-та и какво очаквате от стрес-тестовете?

– Оценката на качеството на активите и стрес тестовете на банките и небанковите финансови институции безспорно са основното икономическо събитие на 2016-та. Процесът трябва да върне доверието на вложителите, че парите им са в сигурни ръце, и още по-важното, да увери инвеститорите, че регулаторите в България работят експертно и са независими от политически натиск и корупция.

– Гуверньорът на БНБ Димитър Радев също не изрази песимизъм, което на банков език е добра новина…

– Той обясни подробно какво предстои в банковия сектор, кога се очакват резултати от прегледа на активите и стрес тестовете на банките. За пръв път от много време, от името на БНБ някой говори професионално и разумно, без излишен нито оптимизъм, нито притеснение.

Г-н Радев подчерта, че централната банка разполага с всички нужни законови инструменти, както и с финансов буфер, заложен в бюджета в случай на нужда, за да може БНБ да управлява ефективно ситуацията в сектора в хода на процеса на преглед на активите и да предотврати системните рискове.

Важна новина от неговата презентация е, че след оценката на отделните банки, МВФ и Световната банка ще направят преглед на финансовия сектор като цяло България, т.нар Financial Sector Assessment Program (FSAP)

Ако тази оценка е положителна, би трябвало това да сложи началото на процеса по възстановяването на доверието в българската икономика. В края на миналата година МВФ и Световната банка изготвиха подобен доклад за качеството на банковия надзор в България, който беше доста критичен и беше съпътстван от редица структурни промени в БНБ.
(https://www.imf.org/external/pubs/ft/scr/2015/cr15295.pdf)

Важна част от финансовата дискусия беше уверението на представителите на търговските банки, че независимо от стрес тестовете, повечето от банките са стабилни и предвиждат умерени ръстове от 5% в кредитирането за 2016-та година. Това наистина е оптимистично, като се има предвид, че на годишна база кредитирането на реалния сектор спадна с 15%, а общо сектора е с нулев ръст.

-Дотук сме за рубриката „Добрата новина”. Само положителни коментари ли имаше на конференцията и какво притеснява участниците в нея? Или сме свидетели на усещането, че от дъното пътят е само нагоре? Надолу могат да копаят само политиците…

– Изглежда оптимизмът на участниците в конференцията на “Капитал”, идва и от умората им от това да бъдат песимисти толкова дълго време. Много проблеми бяха посочени. Но основните са липсата на подготвени кадри и липсата на доверие в средата и между участниците на пазара.

От 2009-та насам, потреблението и реалната икономика са в стагнация. Финaнсовият сектор изпадна в трайна криза на доверието, от която все още не се е отърсил. Инвеститорите не вярват, че банките са стабилни и не инвестират. Банките, заради проблемите в средата, не вярват че потребителите ще консумират и инвеститорите ще инвестират, и, съответно не кредитират.

-Всъщност дали е точно така? В последните седмици и месеци има сериозен инвеститор на пазара, който купува търговски обекти, многофункционални сгради, фалирали заводи като Химко…За Делян Пеевски става дума?

-За съжаление, както стана ясно в много от неформалните обсъждания в почивките на конференцията, недоверието на бизнеса в институциите и регулаторите отскоро има и нов силен източник. Както по времето на най-голямото мракобесие за бизнеса и възход на схемата КТБ, на пазара отново има само един купувач на активи. Този път това не е г-н Цветан Василев, а е лично депутатът от ДПС г-н Делян Пеевски. Както и тогава,на пазар, на който всички останали се опитват да продават, има само един купувач. Това не е добър знак. Още повече, че този купувач е действащ политик, дори не е от бизнеса.

– За какво и към кого е знак подобно масирано придобиване на активи?

– Това е лош знак за качеството на управление на риска и липсата на ефективен банков и финансов надзор в някои институции, които финансират въпросните придобивания. Също така, и за честността на търговете за обществени поръчки и за събираемостта на акцизи и ДДС от цигари и горива.

Обикновено безразборното придобиване на активи в различни сектори над пазарната им цена е сигурна индикация за харчене на “лесни пари”. Притежанието на “лесни пари” в голям мащаб от политик най-често означава, че отнякъде има изтичане на спестявания на населението и кражба на ресурс от публичните фондове. В настоящия казус видимо става дума и за двете.

Каквито и обещания за реформи да се дадат, докато има механизми политиците да източват спестявания на населението и ресурси от обществените поръчки, доверието на потребители и инвеститори в средата няма да се възстанови.

-Како означава доверие в средата, каква е добрата икономическа среда?

-Добрата икономическа среда означава две неща – правила, които да важат за всички в бизнеса и да не се краде от парите на данъкоплатците.

Предишният опитна почти същите политици чрез КTБ да “изкупят” голяма част от икономиката с пари на депозантите в банката, ще струва на данъкоплатците най-малко 4 млрд. лева или 5% от БВП. Сегашната офанзива е не по-малко мащабна. Сигурно е, че ако своевременно не бъде ограничена, и тя ще завърши по подобен начин.

Затова, всъщност истинският тест за управлението през 2016-та ще бъде дали ще създаде стрес за модела на “единствен купувач в икономика”, като се ограничи злоупотребата с пари на вложителите и данъкоплатците.

Линк към интервюто: http://vevesti.bg/58068/ivo-prokopiev-biznesat-v-balgaria-e-umoren-ot-pesimizam/

Интервю за сайта Vevesti.bg: Проблемът на проблемите за икономиката на България се нарича „финансови регулатори”

24 януари, 2015 Няма коментари
Иво дискусия с гости по-добратаИво Прокопиев по време на срещата на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“. Снимка: Надежда Чипева 

С бизнесмена и издател на „Икономедия“ Иво Прокопиев разговаря редакторът на Vevesti.bg Евгени Петров

– Г-н Прокопиев, предлагам да използваме срещите, които организирате на бизнеса с правителството за тематична рамка на този разговор. Тази е девета подред. Какъв е трендът и посоката на развитие на България в социален и икономически план за тези 9 години, които на практика съвпадат с членството ни в ЕС от 2007-а година до днес?

– Трендът за съжаление е забележително негативен. Първите три срещи бяха доста позитивни. Може би неразумно позитивни, имаше огромен ентусиазъм. Най-голям беше той в началото, непосредствено преди влизането в ЕС. После еуфорията премина, нещата се нормализираха и след това тръгнаха надолу. Това, което движеше страната напред до влизането ни в ЕС беше дисциплината на присъединителния процес и желанието на българските институции да се модернизират и невъзможността на политиците да шикалкавят и да използват институциите в частна полза.

– До какво доведе това отстъпление? През 2007-ма очаквахме институциите да заработят по-добре, днес доверието в тях е под санитарния минимум. Общото усещане е, че държава няма, превръща се само в територия…

– Това, което последва, за съжаление е деградация на институционалността. Това беше главният извод, който се чу поне десет пъти в дискусията на конференцията. Не може да има богата държава без работещи институции, които да защитават интересите на гражданите, на бизнеса, силата на договорите, правата на собственост и т.н.

Върховенството на закона в ежедневието се проявява като работещи институции. Да, съдът е висшата инстанция, която въдворява правосъдие, но в ежедневието редът и правилата се налагат от регулаторите и институциите.

Това доведе още до низходящ тренд в икономическите показатели. Нисък растеж, по-голяма задължнялост, по-големи дефицити, по-голяма безработица. Въобще, България

от една догонваща страна стана отново е изоставаща държава.

по отношение на жизненото равнище и икономическото си развитие спрямо средните показатели в ЕС.

Второто нещо, което се случи заради институционалната корупция и политическата корупция е, че беше съсипана възможността за правене на политика. В България през последните 5-6 години нямаме пример за нито една добре проведена реформа или антикризисна политика.

– В това е проблемът, обикновено реформите изискват ресурс, а точно в този период светът изпадна в тежка криза, усилията на политиците сякаш бяха насочени към това как да овладеят спада, а не как да гонят развитие…

– Ясно е, че светът след 2008-ма навлезе в тежка криза, а Източна Европа и България – в много тежка финансова криза. Изложени сме на най-различни по характер външни рискове – главно финансови, но вече и икономически, и политически, геополитически, етнически, религиозни – всичко това е върху главата ни. Заради тази институционална парализа не сме в състояние да провеждаме антикризисна политика. Най-ясно това се вижда във финансовия сектор и в икономиката.

– Но по данни на Евростат за последните 5 години далеч не бяхме сред двойкаджиите по време на кризата. Въпреки това излязохме с най-големи институционални поражения от нея, които се задълбочават.

– Вярно е, че ние много стегнато преминахме кризата, въпросът е, че шоковете бяха поети от икономиката, много предприятия фалираха, много хора бяха освободени от работа, активите се обезцениха – икономическата и социалната цена бяха платени от бизнеса и населението. Това е да се оставиш на волята на икономическия цикъл. А добрата икономическа политика трябва да омекотява жестоките удари на този цикъл. В България не се направи дори бегъл опит за антициклична политика.

Трябва да признаем, че инструментите, с които разполага и правителството, и централната банка са доста ограничени, заради необходимостта да поддържаме балансиран бюджет и сме с фиксиран курс заради валутния борд, но пък има други добри примери – на балтийските държави, които тръгнаха от същите, дори по-лоши позиции. Тях кризата ги удари по-лошо от България, но те използваха този период не само да се преструктурират, а да си постигнат и дългосрочните политическите цели.

– При нас е обратното – аз лично имам усещането за една безпътица и дезориентация спрямо онова, което трябва да постигнем. Всичките ни усилия и управленски решения са насочени единствено да закрепим икономическото положение.

– Ние имаме задачи и ангажименти за вършене на еврониво. Защото ние сме минали само през входната врата на ЕС, изобщо не сме стигнали до хола или други части от къщата. ЕС практически представлява няколко концентрични общности. Там, където са развитите страни-членки – в Шенген, в еврозоната и в Банковия съюз – са местата, където тепърва трябва да ни приемат. Горе-долу сме на половината път. Тоест – като държава не сме си изпълнили политическите цели спрямо ЕС. А основните са три – членство в Шенген, в Банковия съюз и когато може – в еврозоната. Докато не го направим, ще сме си малката лодка в бурно море.

– Многократно тези цели са посочвани като основни и въпреки всичко продължават да бъдат дискусионни. Ето, преди дни се спомена за еврозоната и веднага мненията се поляризираха –необходимо ли ни е еврото, дали и с колко ще поскъпнат цените. А всъщност в известен смисъл ние на практика сме въвели еврото от момента, в който се вързахме с него… Нека ясно да го обясним – какви предимства носи, какви перспективи очертава и защо е необходимо?

Защото тогава няма да сме беззащитни. Тогава ще имаме всички европейски механизми за провеждане на антициклична политика. Ако стане банкова криза ще има достъп до европейски средства за стабилизиране, като има дефлация ще имаме достъп до финансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ) на нула процента, както е в момента, за да можем да вкараме ликвидност в икономиката, а не да сме в тази ситуация с вързани ръце и крака.

Дори и в най-тежките моменти от кризата в Гърция лихвите по кредитите там бяха по-ниски отколкото у нас. И за бизнеса, и за домакинствата. Просто защото Гърция, която междувременно в този период фалира 2-3 пъти, е член на Еврозоната. И нейните банки могат да се рефинансират на много ниски нива, практически безплатно в момента.

Това е единият аспект. Другият обаче е Банковият съюз. Той в краткосрочен план е дори по-важен. Защото преди да започнем да говорим за ползване на спестяванията на чужди държави или на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция по-важно е да вкараме българските спестявания да работят за българската икономика. Това е големият въпрос. Защото при този ръст на спестяванията … в момента има 65 милиарда спестявания в банките, които са нараснали може би двойно от 2008-ма досега, има спад в кредитирането на икономиката, което е абсолютен парадокс. Това показва, че

има структурен проблем във финансовите регулатори

Очевидно те не си изпълняват ролята. По законите на търсенето и предлагането тази ситуация би трябвало да доведе до свръхпредлагане на кредити. И съответно спадане на лихвените проценти по кредитите до ниво, на което има търсене на кредит. В момента банкерите казват: „Никой не търси кредити, няма добри проекти”. Това е вярно, но няма много добри проекти, които да понесат кредит с 8-9 % лихва. Ако лихвата е 2 или 3%, както е в Еврозоната, тогава търсенето на кредит ще бъде на съвсем друго ниво и броят на проектите, които ще бъдат финансирани ще се увеличи експоненциално. Тогава ще има ръст, заетост, доходи и т.н.

– ОК, каква е пряката вина на регулаторите, как ограничават, вместо да насърчават отпускането на кредити, защо от тях трябва да зависи равнището на кредита?

– Какво правят финансовите регулатори? Позволяват няколко от ключовите участници на финансовия пазар (банков и небанков) да кредитират свързани лица. И вместо към икономиката, една голяма част от спестяванията се оттичат към фирми, свързани със собствениците на тези финансово-индустриални групи. Типичен, емблематичен пример на този феномен е казусът с КТБ. Пет процента (!) от брутния вътрешен продукт на държавата буквално изтече под носа на двата финансови регулатора във фирми, на собственика.

– Под финансови регулатори се има предвид БНБ за финансовия сектор и КФН за небанковите финансови институции?

– Точно така. В първия сегмент има 65 милиарда спестявания на населението, във втория – около 12 милиарда спестявания.

Ако говорим за периода, за който се уточнихме – последните 9 години – основният проблем, спирачка, пречка на българския финансов сектор, освен че сме извън еврозоната е, че заради лошата регулация не си изпълнява основната цел да превръщат спестяванията в инвестиции. И това е така от края на 2008-ма. Имаме огромен ръст на спестяванията и нулев ръст на кредитирането. Дори ако погледнем данните има спад на кредитирането на реалната икономика.

А това е един абсурд. Тоест –

финансовият сектор се е превърнал в една черна дупка, която изяжда

спестяванията на населението. Това е системен проблем, който, докато не бъде адресиран, няма как България да се върне към пътя на икономическия растеж.

-Между другото, на последната среща на бизнеса с правителството имаше ли представители на двата регулатора, аз поне не видях?

– Не и то напълно съзнателно. Защото сегашните ръководства на КФН и БНБ са част от проблема, те не могат да бъдат участници в дискусия за решаването на проблема. Това между другото беше еднозначно посочено от панелистите във финансовия панел включително и от финансовия министър Владислав Горанов.

Тук е мястото да направя разграничението между БНБ и КФН. КФН е напълно съсипана институция, с разбит административен капацитет, подменен персонал, напъдени професионалисти. Оборотът на капиталовия пазар е по-малък от оборота на Женския пазар, той на практика отсъства. Само един пример, новите емисии, които комисията е допуснала на пазара миналата година са 20 с около 100 милиона лева номинал срещу 12 милиарда спестявания, как да има оборот? Затова да се говори за манипулация на такъв пазар, каквито са обвиненията срещу медиите, включително и „Икономедиа” е все едно да се гмурнеш в леген. На пазара няма никаква ликвидност.

 

Интервю пред Дарик радио, 17.07.2013

Водеща: Иво Прокопиев, предприемач и бизнесмен, създател на медийната група „Икономедиа” е гост в студиото ни. Здравейте господин Прокопиев.

Иво Прокопиев: Здравейте.

Водеща: След вчерашния черен ден с трагедията в мина „Ораново”, с една зверска катастрофа, в която загинаха млади българи, надявам се днешния 34-ти ден от протестите да е малко по-добър, макар че, беше съобщено че гладуващия 23 дни Едвин Сугарев е бил приет в болница, състоянието му да е стабилно. Какво се случва в държавата, господин Прокопиев? Има ли шансове да се успокои лятото на родното недоволство, или поне…

успокои лятото на родното недоволство?

Иво Прокопиев: Според мен гражданите си я поискаха обратно. И докато няма видими доказателства, че поне има процес към връщането на институциите във форма, в която те да работят за техния интерес пряко, отговорно и отчетно, няма как да има успокояване.

Водеща: Ясно ли е обаче от кого си искат гражданите? От политиците, от олигархията, от кой? Къде е държавата?

Иво Прокопиев: Не мисля, че между двете има кой знае каква разлика, защото всеки политически елит, който идва на власт, по напълно естествен начин се стреми да създаде олигархично управление с ресурсите на гражданите, на данъкоплатците да възпроизвежда властта си и да стои постоянно на власт. Това е единият начин да обясним това, което се случи с избора на господин Пеевски за шеф на ДАНС. Защото хората видяха, че за каквото и да гласуват, за когото и да гласуват, винаги получават едно и също. И това е адски обезсърчаващо не толкова заради личността на господин Пеевски, колкото заради констатацията и прозрението, че ако в една държава няма върховенство на закона, няма правила, няма отчетност, няма избор и няма свобода на медиите, които да контролират всички други липси, тогава гражданите нямат нищо. Те нямат нито граждански права, нито лични свободи, нито собственост.

Водеща: Какво обаче значи олигарх в България?

Иво Прокопиев: Според мен олигарх навсякъде по света значи едно и също. Олигархията е едно малцинство, което използва ресурсите на икономиката и на обществото, за да възпроизвежда властта си и евентуално да е в състояние да прави династии – да прехвърля от поколение на поколение тази власт.

Водеща: Сигурно няма да съм първата, която ще ви попита, вие приемате ли определението, което някои веднага лепват пред вашето име – олигархът Иво Прокопиев?

Иво Прокопиев: Не го приемам, защото очевидно противоречи на дефиницията олигарх. Ключовото за олигархията е участието, възползването от властта. Точно това в моя случай не е валидно.

Водеща: Защо никой не назовава поименно олигарсите в България? Ясно е, че не можем да сложим толкова рязка граница между бизнеса и политиката. За политически рай е трудно да се мечтае. Олигарси е имало и ще има. Това задкулисие е трудно да го унищожим напълно. Политиката не е само на сцената. Но все пак тук защо не се назовават?

Иво Прокопиев: Така е. Дори заченки на олигархия, някакви части от феномена на олигархията има и в най-успяващите и прозрачни, с най-здрави институции държави, каквито са Нова Зеландия, скандинавските държави, Сингапур. Вероятно и там има такъв части от този проблем, но това не пречи на държавите. Обратното – олигархичните отношения са абсолютно подтиснати и тези, които управляват, управляват по начин, по който да създават стойност, хората да имат възможност да успяват и да забогатяват, създава се обществено благосъстояние и в крайна сметка хората са щастливи.

Водеща: Вие сте известен човек, имате познанства, вероятно няма да скриете, че е имало моменти, в които сте влиял на политиката с мнения, коментари?

Иво Прокопиев: Да.

Водеща: Къде е тази тънка граница между това да повлияеш да се вземе едно законодателно или управленско, правителствено решение?

Иво Прокопиев: Мога да ви дам два примера, в които аз съм участвал. Мисля, че съм повлиял и че е било за добро. Първият пример е въвеждането на 10% корпоративен данък и въвеждането на 10% подоходен плосък данък. Тогава КРИБ и групата около Управителния съвет на КРИБ, особено след като КРИБ беше създаден със сливането на асоциацията на чуждите инвеститори (Българската международна бизнес асоциация – БИБА) и Съюза на работодателите в България, изигра много решаваща роля при консултациите, лобирането и приемането на законодателство, което постави България в една блестяща светлина на инвестиционната карта. В следващите три години България беше втората държава в света по привличане на преки чуждестранни инвестиции на единица Брутен вътрешен продукт, след Хонконг.  Хонконг по принцип би трябвало да се изключи, защото е входната точка за Китай. Това бяха златните години на българската икономика – 2006-а, 2007-а и 2008 година. Ето това е нещо, за което някой е лобирал, то е било правилно и е донесло ползи за всички участници в икономическия и обществения живот. Друг проект, в който пряко съм участвал, е създаването на етичните органи на Съюза на издателите и на Съюза на електронните медии. Заедно с Огнян Златев и с госпожа Гочева сме учредители на фондацията за саморегулация на медиите. Това не проработи толкова успешно, защото голяма част от медиите, след като бяха придобити или изкупени, или по някакъв начин подчинени на политически и на корпоративни интереси, спряха да зачитат тези професионални ценности, професионалната етика, по която работят. Но това е друго нещо, което аз лично съм създал, заедно с експертите от Би Би Си участвахме в създаването.

Няма лошо хората с опит и със знания да участват в създаването на правила и институции. Въпросът е това да е легитимно и институционално. В първият случай аз съм участвал като председател на КРИБ, във втория съм участвал като зам.-председател на Съюза на издателите.

Водеща: Какво се крие зад битката между вас и групата около Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Няма такава битка. Аз лично не водя битка с никой. Това е съвсем елементарен и дълбоко погрешен опит да се представят спонтанните протести, които не са контролирани и не са организирани от никой, да бъдат представени като битка между два кръга, две групи. Това в общи линии са пълни глупости.

Водеща: А как гледате на това, което си коментират хората, в тази ситуация в страната? Някои казват „едни олигарси, обичани от една власт, воюват с други и от това зависи може би кой ще управлява държавата“.

Иво Прокопиев: Това не е вярно. И това, което е за добро, е, че протестът няма лица, няма лидери, защото това е една голяма негативна коалиция срещу самата олигархия. Това е същността на протеста. Той няма как да бъде воден, насърчаван, напътстван и всички глупости, които се говорят. Защото това е инстинктът на гражданите за самосъхранение. Това е моят прочит на тези протести.

Водеща: Не виждате опит за дирижиране?

Иво Прокопиев: Вероятно има, но той е по-скоро от средите на управляващите. По никакъв начин от средите на хората, които като мен мислят по един и същ начин с протестиращите.

Водеща: Докато сме още на темата за олигархията, не са ли еднакво грешни и политиците, и бизнесът за тази своеобразна незаконна любов между пари и власт? Сега всички крещят срещу политиците, а аз не виждам някой да отиде да протестира пред офиса на някой олигарх.

Иво Прокопиев: Мисля, че не са еднакво грешни. Голяма част от протестиращите са собственици на бизнес. Това е средна класа, горна средна класа, предприемачески елит. Те имат много легитимни основания да протестират. Това са хората, които имат активи, семейства, деца, които имат фирми. Те имат право да изискват качество на държавното управление от управляващите и от политиците. Те не получават такова качество. Напротив, получават едно безпардонно нагло отношение и постоянно опит да бъде откраднат общественият ресурс. Има бизнесмени, които играят по правилата на политическата корупция, които политиците им налагат. Има и такива. И за някои, по някой път това е въпрос на оцеляване. Аз не мога да кажа, че съм 100% критичен и не разбирам, защо тези хора са поддали на натиск. Да, има такива, които понякога подават на натиск.

Водеща: Аз говоря за такъв бизнес, който и диктува правила, налага, може би участва в създаването на политически субекти и през годините на прехода е дирижирал появата на един или друг на родната политическа сцена. Защо никой там не протестира?

Иво Прокопиев: Най-опасната част от отношения, за които говорите, е тогава, когато политиците сами поискат да са бизнесът, да са собственици, принципали, на бизнеса, собственици на медии и на икономически групировки. Това е на което сме свидетели сега. Това не е просто един бизнес, който се облагодетелства. Това е самият политически елит. Той иска да притежава физически всичко.

Водеща: Но възможно ли е да сложим някъде ясна граница между пари и власт?

Иво Прокопиев: Гражданите слагат съвсем ясна граница. Това, което става, за мен не е политически проект или опит за насочване към някакъв политически проект. Това е по-скоро създаване на един незаобиколим, за радост, контролен механизъм за неща, които са възможни и за неща, които са невъзможни и недопустими. Трябва да е ясно, че има неща, които няма как да бъдат правени в една демокрация, в една пазарна икономика, където има институции, върховенство на закона и гражданите си разбират интереса и са в състояние да го защитят. Те са на улицата, защото в момента няма друг начин, освен с телата и с гласовете си да си защитят интереса на собственици, на родители, на работници, интелектуалци и всякакви.

Водеща: Вие сте предприемач, бизнесмен, работодател. В момента от вашата камбанария какъв е вашият интерес – стабилна среда и работещ кабинет или избори до дупка? Кой риск е по-голям пред инвеститорите – това да продължи или да има някакъв краен хоризонт?

Иво Прокопиев: Всеки, който разбира как работи световната икономика, как се развиват държавите и как се конкурират помежду си, какви са източниците на икономически растеж, откъде идва стойността, знае, че не може да има богата и успяла държава без върховенство на закона и работещи институции. Тоест това е отправната точка. И тя е много по-важна дори отколкото наличието на природни ресурси, географско положение и така нататък. Ако в една държава няма върховенство на закона тя е обречена на вечна бедност. В момента сме изправени пред въпроса на въпросите, това е може би най-фундаменталното нещо. Въпросът и отговорът на въпроса, който задавате: има ли сили това политическо мнозинства да установи такова върховенство на закона? Има ли сили, обществената, публична легитимност да го направи? Отговорът, според мен, е много очевиден: не. Защото с ходовете, които те направиха, не само един, но най-емблематичният с назначаването на господин Пеевски, те показаха, че отзад има едно грозно нещо, което им пречи да са прозрачни, да работят в интерес на гражданите.

Водеща: Да, но икономисти коментираха теза на Емил Хърсев, четох тези дни, че протестите пречат на икономиката в този им вид, в тази ситуация.

Иво Прокопиев: Всеки протест пречи на икономиката, но въпросът е в какъв план разглеждаме протестите. Ако вярваме, че България има сили да възстанови демократичните механизми, да накара партиите отново да работят за интересите на гражданите, да са отчетни, да има работещи институции и закони, тогава протестите дългосрочно са много полезни. Защото те са първата стъпка в последователността от много стъпки към тази цел.

Водеща: Пет премиера за една година няма ли да са много, защото сега ако падне това правителство, трябва да има служебен премиер и после нови избори? И може би до пет ще ги докараме.

Иво Прокопиев: Не мисля, че броят на премиерите е решаващ в този случай. По-скоро решаващ е общественият разговор накъде сме тръгнали и какви са средствата за постигането на тази цел. Това е много базов въпрос: ние споделяме ли законите и ценностите на ЕС и НАТО или не? До това се свежда. Искаме ли да бъдем европейска държава или искаме да бъдем бананова република, ориенталска държава?

Водеща: А вие виждате ли условия за разговор? Имам чувството, че властта не чува или чува доколкото дограмата на МС пропуска. Протестиращите не искат да чуят никой друг. Тезата за тях е една – оставка, тук и сега и веднага, ясно заявена, въпреки звуците от свирките. Други организации отстрани припяват нещо друго, разговор не се задава.

Иво Прокопиев: За съжаление, трябва да кажа, че властта в общия смисъл, правителството, регулаторите, парламентарното мнозинство продължават да дават храна с действията и бездействията си всеки ден на протестиращите, че е необходима радикална промяна. Искам да ви дам два примера: единият е „Южен поток“- начинът, по който беше уголемен двойно и тройно разходът за проекта; начинът, по който практически България ще бъде лишена от всякакви транзитни такси за неограничен период от време. Отговорът на въпроса нужен ли ни е този проект изобщо, лед като глобалната конюнктура на природен газ е тотално променена. Няма ли други, по-важни за българските потребители на природен газ проекти? Тези въпроси не бяха зададени. Напротив премина се към едно ускорено подписване, както беше с „Белене“ – документ тук, документ там, за да са окаже като случая с „Белене“ – държавата дължи 2 милиарда, без да има нищо. Това е второто „Белене“ за мен – „Южен поток“, напълно непрозрачно, със страшно раздути разходи. Мога да ви дам пример.

Другият голям казус, който е изключително притеснителен, е казусът с покупката на Пенсионен фонд „Доверие“. Това е дори по-страшен казус, защото там става въпрос за очевиден опит някой да бръкне в джобовете на 1,3 млн. българи, които се осигуряват в този фонд. Кой е този някой?

Водеща: Офшорна компания….

Иво Прокопиев: Точно това е проблемът.

Водеща: …свързвана с Цветан Василев…Но същата тази власт мисли със закон да забрани на офшорните фирми да работят с обществени пари, търгове с бюджетни средства….

Иво Прокопиев: Да видим дали са искрени, защото разрешението на тази сделка не зависи от парламента, зависи от Комисията за финансов надзор. И обичайната практика е когато подобна сделка се обявява, да бъдат проведени предварителни консултации – дали купувачът е приемлив за регулаторите или не. Ако регулаторите са казали, че не е бил приемлив, той нямаше да бъде обявен.

Водеща: Като бизнесмен ще бъдете ли по-спокоен от условията си за работа и развитие на дейността си, ако след вот, след два месеца ГЕРБ се върне на власт?

Иво Прокопиев: Не, по никакъв начин не смятам, че една или друга партия в момента, от тези, които в момента са били във властта в последните 6-7 години, е по-добра от останалите или в момента има моралното право да каже „Аз съм много по-добър и ще управлявам по-добре“. Това важи и за ГЕРБ, защото ГЕРБ имаха практически неограничен кредит на доверие и почти цялата власт, възможност да проведат изключително радикални и смели реформи.

Водеща: И нужни, чакани години.

Иво Прокопиев: Нужни, чакани години, да. Имаха целия кредит на доверие, но не го направиха поради политически страх, поради липса на капацитет, поради неразбиране как работи една модерна икономика. Те не са дали доказателства, че са различни.

Водеща: Добре, стоят извън парламента и чакат протестът да ги върне на власт, поне засега. Мислите ли, че енергията на протеста може да мине и в тази посока?

Иво Прокопиев: Аз не мисля, че протестът ражда подкрепа или неподкрепа към някои от старите партии. Ако протестът ражда нещо, то е нов полотически регламент. Някой от участниците в протеста беше казал: „Тук са и новото ляво, новото дясно и новият център“. Тоест изобщо не е противопоставянето между, ГЕРБ и БСП. По-скоро противопоставянето е напред-назад, рационално-нерационално, корупционно-некорупционно…. Това е противопоставянето. То не минава по границата тази партия-онази партия. Всички партии са в един кюп и те заслужено са там.

Водеща: Отвъд искането за нов морал, за ценности, за ясен регламент, контрол и отчетност на политиците, виждате ли алтернативата в този протест? Протестът не задава това ново, което се търси.

Иво Прокопиев: Да, но не трябва и да го очакваме дори от него според мен. Протестът е изблик на инстинкта за самосъхранение на хората. Той няма нито политически цели, вероятно няма и политически амбиции на тези, които са на площада.

Водеща: Казвате за самосъхранение на хората, но ние, българите имаме и силен инстинкт за саморазрушение. Някак не се ли въртим в кръг 23 години?

Иво Прокопиев: Саморазрушението е апатията, което този протест преодоля. Саморазрушението беше, че много успели, умни и хора с възможности се бяха самоизолирали от политиката и този протест ги върна активно в обществения живот на държавата, което само по себе си е много добро и смислено нещо. Много е важно за бъдещето на България.

Водеща: Добре, но с какъв парламент бихме се събудили след два месеца, след едни избори? Аз след Варна съм голям скептик.

Иво Прокопиев: Аз не знам. Истината е, че никой не знае. Наличието на този протест и на тази енергия по улиците обаче показва, че какъвто и да е парламентът и правителството след два или три месеца, ако то е подобно, отново ще има протест и отново ще има избори. Затова казвам, че това е по-скоро контролен механизъм, а не е политически проект или заявка за нещо в политиката.

Водеща: Вие лично имате ли някакви политически планове? Името Ви, кръгът „Капитал“ редовно се спряга като основа за някакви бъдещи политически действия.

Иво Прокопиев: Не, на този етап не планирам нищо конкретно в политиката. Имам достатъчно предизвикателства в други сфери. Ако реша да правя нещо в политиката, ще го обявя по ясен и прозрачен начин. Няма да има нужда жълтите вестници да го обявяват.

Водеща: Нов субект виждате ли като необходим, дори като страничен наблюдател?

Иво Прокопиев: Аз виждам нужда от цялостно преструктуриране на политическото представителство. Защото старото политическо представителство се изроди в олигархия. Трябва да теглим чертата на този период и оттам нататък да се ражда нещо ново. Но това е рационално-интелектуални разсъждение. Аз не знам кои ще бъдат тези нови лидери и партии, как те ще възникнат и така нататък. Това е вече естествен процес, който си иска времето и вероятно ще се развие.

Водеща: Кога се чухте последно с президента Плевнелиев? Подозирам, че във всяко интервю ви питат по нещо за него, защото в миналото ви свързва някакво приятелство.

Иво Прокопиев: Наскоро не сме говорили. През последните 3-4 месеца не сме говорили.

Водеща: Доколко и как смятате за удачно това, което той опитва да прави в тази ситуация? По силите му ли е да накара родните политически лидери да седнат на една маса? Нещо, което дори не се случва.

Иво Прокопиев: Аз го познавам много добре и много отдавна. Той е един честен и умен човек. Според мен, той прави всичко по силите си, за да успокои ситуацията и да не позволи пълен срив на всичко в държавата. Доколко е във възможностите на институцията президент, не мога да кажа, но със сигурност президентството остана една от малкото институции на стабилност и високо обществено доверие.

Водеща: Саша Безуханова обяви един проект тези дни -„България може“. Може ли това да се окаже основа на нова политическа сила? Коментираше се кои хора са около нея, дори и вашето име беше намесено.

Иво Прокопиев: Не. Познавам разбира се Саша Безуханова. С нея заедно работихме по сливането на тези две бизнес организации – СРБ и БИБА, но специално този проект не сме го обсъждали. Тя има някакви свои идеи и виждания. Доколкото четох, по-скоро не е политически проект, а експертен – да бъде като банка кадри, ако правилно съм разбрал идеята.

Водеща: Да, като интернет платформа за обмяна на мнения. Но от толкова мнения не знам кога българите можем да стигнем до някакво общо съгласие накъде вървим в този разговор, който не се случва?

Иво Прокопиев: Важно е, че всяка капка енергия в момента е положителна и трябва да се получи един голям водосбор.

Водеща: Положителна, но се крещи „Оставка“.

Иво Прокопиев: Положителна за България и за бъдещето на българите. Трябва да се получи един водосбор, който малко по малко да се стече в една река и да отиде в някакъв голям басейн. И за радост модерните технологии вече позволяват пряката демокрация и директното участие на гражданите във вземането на решения, които пряко ги засягат. Да бъдат много по-активни.

Водеща: Модерните технологии обаче не стигат до онези краища на България, откъдето хората ни звънят и казват „Там, в София вие хвърляте доматите, обаче ние тук нямаме пари да си купим килограм домати“. Политиците ли опитаха, а защо не и други, които имат интерес от това, да разделят българите на протестиращи и непротестиращи?

Иво Прокопиев: Мисля, че опитът за разделение не е успешен този път, защото поне социологическите данни, които излизат, категорично говорят, че огромното мнозинство от българите подкрепят протеста и неговите цели.

Водеща: Вие се изказахте критично за част от работата, свършена в рамките на миналия мандат, на кабинета „Борисов“.

Иво Прокопиев: Не, по-скоро се изказах критично за несвършената работа. Миналият мандат направи не много на брой неща, които в общи линии бяха смислени. По-скоро аз се изказвам критично срещу нищо-правенето, а не срещу грешките, които са правени. Разбира се, имаше и грешки, но не това според мен е емблемата на миналия мандат. Емблемата е пропиляното време и пропиляната надежда. Защото в период на такава тежка икономическа криза икономиката изисква много по-активно и много по-умно антикризисно управление, за да не се получи това, което се получи – над 100 000 фирми бяха буквално изтребени, липсваше координация между двата основни регулатора – Министерството на финансите и БНБ и това доведе до отлив на над 6 млрд. евро от българската икономика. Което, по технически причини, ако искате, доведе до гигантска нова безработица – 350 000-400 000 нови безработни на пазара и до този срив, който виждаме в момента.

Водеща: Дянков или Цветанов – хората спорят кой е бил според тях по-голямото зло.

Иво Прокопиев: Не мога да кажа…. Не мога да дам такава…

Водеща: Единият ни стегна яко коланите до степен, в която…

Иво Прокопиев: Не е проблемът в стягането на коланите. Проблемът е в липсата на другата част от политиката – антикризисна и антициклична. Бюджетът трябваше да бъде опазен. Защото виждате сега, като няма някой като Дянков, който да пази големите безобразия, започват да стават неща, които изглеждат странно.

Водеща: Притеснителна ли актуализацията на бюджета за тази година според вас и анонсите, че вероятно може би нов дълг ще се емитира?

Иво Прокопиев: В мащабите, в които тя беше обявена, не е притеснителна, защото два процента бюджетен дефицит все още е в допустимите норми, ако бъде спазен. Но вътре има много притеснителни позиции, защото примерно се залага много по-нисък приход от акцизи и от ДДС. От къде идва този по-нисък приход? Дали това не означава по-голяма контрабанда, която бюджетът залага в себе си. И такъв ред въпроси, които могат да бъдат зададени.

Водеща: Ще ви попитам така: какъв финансов ресурс е заложен в сегашната ситуация? Не говоря като пари за протести, някои коментират кой на кого и как плащал. А какво губим и какво печелим при тази власт, при идването на нова власт като залог?

Иво Прокопиев: Дадох един пример, който според мен е много показателен, с цените на недвижимите имоти. Ако България би имала управление, което да е компетентно, грамотно и се справя с предизвикателствата на кризата и банков сектор, който да подкрепя икономиката, а не да цели основно връщането на парите към банките-майки, в момента в икономиката цените на имотите не биха били с 38 на сто по-ниски отколкото през 2008-а. Биха били възстановени, както това стана в абсолютно всички държави в Западна Европа, дори има държави, където са и по-скъпи, и в повечето държави в Източна Европа. Тоест това в пари за всички собственици на имоти, които са над 90 процента от българите, би означавало 85 млрд. лева повече. Това е един много хубав пример, който илюстрира пряко, че качеството на управление, качеството на институциите и върховенството на закона имат значение за благосъстоянието и богатството на всеки български гражданин. 85 млрд. лева е повече отколкото БВП на България за една година.

Водеща: Откакто са започнали протестите почти всеки наш гост питам: добре, утре пада кабинетът, вие имате ли лице, което бихте посочили с ръка на сърце като кадърен и достатъчно обществено приемлива фигура за премиер?

Иво Прокопиев: Нямам и не смятам, че е редно някой като мен да посочва хора за премиер. Мисля, че по-важен е процесът и ако процесът е правилен, той неминуемо ще доведе до възможност някой от способните хора – било отвътре, било отвън – да се нагърби с този тежък кръст.

Водеща: Тези дни си мислех дали правилно някои хора се опитват да говорят, че има добри и лоши олигарси. Не знам има ли такова нещо като добри и лоши олигарси, но се чудех каква е отговорността на – ще използвам тафтология – национално отговорния бизнес в България за това, което е страната след тези 23 години преход? Тези дни прочетох, че китайците дори са ни били по заплати. Минималната заплата там е по-висока от нашата.

Иво Прокопиев: Не само Китай. Повечето държави в Югоизточна Азия са с по-високи минимални заплати – Филипините, Тайланд, Индонезия дори. Държави, които бяха смятани за low cost дестинации, в момента вече се на стандарт, който е по-добър.

Водеща: В смисъл, цената която платиха българите, доколко бизнесът осъзнава…

Иво Прокопиев: Според мен олигархията и нейните медии успяха в някаква степен, не казвам, че са успели напълно, но в някаква степен да наложат на обществото мнението, че всички бизнесмени са крадци и разбойници, че няма разлика, че всички искат едно и също – да ограбват, и така нататък. А това е ключовото разделение, защото има бизнес, има криминален бизнес; има бизнес, който иска сделки от политиците, има бизнес, който иска правила. Трябва да се сложи ясно разграничение между двете. Отговорността на предприемачите във всяка една икономика е водейки се от желанието си да създават стойност и да печелят, да създават работни места и да разделят тази стойност с цялото общество. Това е механизмът навсякъде и неслучайно в цялата световна икономическа история икономическото развитие започва бурно тогава, когато капитализмът е наложен като обществено устройство, когато конкуренцията и желанието на предприемачите да успяват и да печелят започва да бъде водещо. Това е през 16-17 век. От тогава започва експоненциалното развитие на световната икономика. Това е закон, който е действал няколкостотин години. Ние няма да го променим. Няма друг, на който България да може да се опре, освен на предприемаческия си елит. Но той трябва да бъде този, вторият, за който казах – този, който иска правила, а не корупционни сделки.

Водеща: На финала, засега един невероятен сценарий, но пък биха ли ви изненадали, ако ГЕРБ, БСП и ДПС седнат на една маса и направят нов кабинет?

Иво Прокопиев: Не. Всичко е възможно. Пак казвам, не е въпросът вече кой прави кабинета, няма никакво значение. Важното е, че тази енергия е вън и важното е, че този кабинет трябва от първия ден да му е ясно кое може и кое не може. Хубавото е, че има ясна граница вече.

Водеща: Има ясна граница, с тези думи на Иво Прокопиев завършва интервюто ни.

17.07.2013 година

„Дарик радио”

Иво Прокопиев с интервю пред БНР, 11 юли 2013 г.

Програма „Хоризонт“ на Българско Национално Радио, предаване „12+3“

Водещ: Предприемачът Иво Прокопиев е първият ни събеседник в „12+3”. Няма да ви го представям много. Знаете, той е бивш председател на КРИБ, създател на медийната група „Икономедия”. Здравейте, добър ден.

Иво Прокопиев: Здравейте. Добър ден на слушателите.

Водещ: С вас ще говорим за политика, за икономика. Да започнем от напрежението по улиците. Споделяте ли мнението, че напрежението, което наблюдаваме от почти един месец по улиците на София и на по-големите градове в страната е в резултат на борбата, битката между кръга около Корпоративна банка и кръга „Капитал”? Вече открито политиците говорят за това. Станишев, депутатите от ДПС Йордан Цонев мисля…

Иво Прокопиев: Това, бих казал, че е доста елементарно и невярно обяснение. Опит да бъде обяснен един голям проблем, който всъщност е на съвсем друго място. Големият проблем, според мен, е изцяло ценностен и осъзнаването всъщност на голяма част от средната класа за какво става въпрос в България, в институциите на България, в демократичните традиции и закона на страната, стана възможно толкова много хора спонтанно и абсолютно автентично да излязат и да изразят този свой ценностен протест.

Водещ: Как се отнасяте обаче към твърденията, че всъщност част от кръга „Капитал” подклажда тези протести? Говори се за огромни суми, които се дават на протестиращи.

Иво Прокопиев: Това за сумите са откровени лъжи, а иначе че кръга „Капитал” или вестник „Капитал” споделя тези ценности, това е факт за последните двадесет години, защото всеки вестник е възможно най-публичната институция. Той излиза седмично, има вече сайт, в който всеки може да влезе и да провери ценностите. Идеологията на „Капитал” е една и съща…

Водещ: Тук не става дума само за един вестник, за една медийна група, а за целия бизнес кръг, както около вас, така и около банкера Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Пак казвам, това е много елементарен и дълбоко неверен опит от страна на политиците да обяснят на обществото, да излъжат обществото за пореден път за това, което се случва. А това, което се случва е всъщност много грозна подмяна на основните ценности на демокрацията и на пазарната икономика.

Водещ: Но все пак се наблюдава някаква „война” да го нарека между отделни групи. Припомням ви интервюто на Цветан Василев преди време, в което ви свърза директно с президента… Оставаме с впечатлението, че наистина някакви бизнесмени, хората ги наричат олигарси, в по-голяма степен, се борят за това кой да вкара повече депутати, политици в управлението, за да може да се облагодетелства по някакъв начин.

Иво Прокопиев: Този въпрос вероятно трябва да го зададете на Цветан Василев и Делян Пеевски, не е към мен.

Водещ: Вие не наблюдавате подобно нещо?

Иво Прокопиев: Аз наблюдавам в последните пет години истерична кампания срещу мен лично, срещу вестниците, срещу групата фирми, които ръководя, срещу много от хората, с които сме съмишленици. Едно поколение в бизнеса, само защото ме познават или по някакъв начин са били заедно в борд или в друга регистрация заедно с мен. Това е, пак казвам, това е опит за дискредитиране на едно от малкото останали, независими медийни групи в държавата, за да може да бъде наложено тотално информационно затъмнение и тотален контрол върху обществения дебат. Защото, спомнете си кога „Капитал” за пръв път писа за проблема с концентрацията на държавните пари в Корпоративна банка и какъв голям проблем е срастването на медийна власт, на институционална власт и на политическо влияние. Спомняте ли си кога стана това? Преди пет години.

Водещ: Преди няколко години.

Иво Прокопиев: Преди много години. Тогава започна и тази истерия.

Водещ: Да уточним, каква е ценностната разлика между вас и кръга Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Става дума за два абсолютно различни светогледа. Говорим за разликата между фасадна демокрация и истинска демокрация. Говорим за разликата между политическа корупция, корупция и политически зависимости и свободна конкуренция и бизнес, който се прави по правила. Говорим за купени от политици медии, които разпространяват изцяло и единствено кампании, които обслужват икономическите и политическите интереси на своите собственици и за свободни медии, където може да има различни мнения, не непременно еднакви, но хората са свободни да си изразят мнението. Говорим за разликата между криминален и политически зависим бизнес и бизнес. Тези разграничения много ясно трябва да бъдат сложени, защото са в основата на това каква икономика и какво общество искаме да изградим. Много хора в един момент разбраха съвсем очевидното, че ако няма върховенство на закона, ако няма свободни медии –  няма защита на собствеността и на личността. Всеки може да бъде разследван, преследван, дискриминиран, изнудван и оплют.

Водещ: Смятате ли, че тези неща за които говорите по отношение на кръга около Корпоративна банка, бизнесмени и политици, които се опитват да влияят навсякъде и във всичко, до известна степен се отнася и до вас, до начина, по който вие през изминалите години сте се развивали?

Иво Прокопиев: По никакъв начин, защото първо винаги съм гледал да стоя на абсолютно равно отстояние от възможните политически сили и винаги съм отстоявал тези ценности, за които ви казах. Да има правила и спрямо тези правила добра качествена управленска икономическа политика. Такава политика би довела до това активите на всички предприемачи да могат да нарастват и всички да могат да забогатяват. Това е моята лична философия и тя е личала във всичко, което публично съм правил. Така че, няма…

Водещ: Много хора обаче не мислят така. Искате ли да ви прочета едно мнение? Явор Дачков от Фейсбук тази сутрин….

Иво Прокопиев: Не, не искам… Защото има хиляди такива говорители, които са фалшиви…

Водещ: Не, той напомня за това, че някога вие сте се облагодетелствали около приватизацията по времето на Костов, от близките си отношения. След това, цялата ви медийна група, целият този бизнес кръг започва да подкрепя царя…

Иво Прокопиев: Това не е вярно…

Водещ: …След това създавате специална телевизия например, за да може да подпомогнете и Синята коалиция и Бойко Борисов…

Иво Прокопиев: Това просто не е вярно. Мога да ви дам пример. Ако си спомняте миналата година протестите на Орлов мост, предишното правителство реагира с абсолютно същия рефлекс. Пак някакви кръгове му бяха виновни, тогава изфабрикуваха поредната кампания, че варовикът от „Каолин” вдига цената на тока и т.н. Тогава още бившият премиер Борисов, ТВ7 и въпросната машина за разпространяване на лъжи и клевети в обществото, работеха заедно. Не може едновременно да имате такъв тип враждебно отношение на няколко последователни правителства и в същото време някой да казва, че съм се облагодетелствал по някакъв начин от връзките си с властта. Точно обратното. Винаги съм гледал да стоя много далеч…

Водещ: Хората ви приемат като един от олигарсите, да ви кажа. Считате ли се за такъв?

Иво Прокопиев: Не, но ето и вие ми кажете… вие сте информиран човек …

Водещ: Моето мнение е най-малко важно, вие считате ли се за един от олигарсите срещу които хората протестират на улицата?

Иво Прокопиев: Добре, дайте ми дефиниция за олигарх?

Водещ: Не знам вашата представа каква е.

Иво Прокопиев: Не, не, вие кажете каква е дефиницията за олигарх? Олигархията какво е? …

Какво е олигархията? Това е контрола на един малък елит, на едно малцинство, върху институциите, медиите и политическата власт, който се използва за лично облагодетелстване и възпроизводство на тази власт. Няма според мен човек, който да е бил по-далеч от политическата власт в последните петнадесет години в България, от мен.

Водещ: Сега ви обвиняват обаче, че се занимавате с политически инженеринг, и че вие стоите зад… десния блок, който се създава, вероятно, зад нови партии, които ще се създадат до следващите…

Иво Прокопиев: Трябва да имаме отговорност към думите. Хайде, обяснете ми как точно стоя, какво значи „стои зад еди кой си“?

Водещ: По начина, по който… също се твърди, че има такива обвинения към неправителствените организации около вас… Иван Кръстев…

Иво Прокопиев: Вижте, има хора, които мислят свободно, за които просто границата беше премината с назначението на господин Пеевски за шеф на ДАНС. Защото по някакъв начин това се превърна в материално олицетворение на срастването на всички власти в един човек и в персонализацията на всички тези принципни проблеми, за които говорихме. Това просто беше капката, която преля чашата. Оттам нататък изцяло търсене на несъществуващи връзки и конспирации за обезценят ефекта и правото на тези хора свободно да изразят какво мислят. Те имат това право, защото средната класа е тази, която плаща данъците в държавата, която създава работните места и която създава брутния вътрешен продукт на тази държава. Тя има право да изисква от тези, които я управляват качествено управление.

Водещ: От КРИБ поискаха оставката автоматично на сегашните управляващи. Какво си представяте, че ще се случи, ако те наистина излязат и си подадат днес оставката? Нови избори и кого вкарваме в парламента?

Иво Прокопиев: Според мен няма политически и граждански, няма нито лесен, нито еднозначен сценарий. Не е възможно отсега да се каже какво ще се случва. Важно е, че има едно ниво на обществен контрол върху институциите, което според мен е постигнато и много трудно ще бъде разрушено. Тоест това е проява на инстинкта за самосъхранение на нацията в момента. Понеже няма други средства, институции и регулатори са хванати и работят не за интересите на гражданите и на фирмите, а за интересите на този малък олигархичен елит, гражданите нямат друг начин да се защитят освен физически с телата си и с гласовете си да застанат пред тези институции и да искат те да работят за тях. Те всъщност са техни, ама само на книга.

Водещ: Така е. Но тези хора докога ще продължат да стоят на улиците и очаквате ли в крайна сметка правителството да подаде оставка?

Иво Прокопиев: Не знам, как мога да кажа.

Водещ: Добре, ако правителството подаде оставка, както настоява КРИБ, какво се случва? Връща се Бойко Борисов- споделяте ли тази хипотеза? И как се отнасяте към неговото управление?

Иво Прокопиев: В случая важно е да има просто някакъв път, пътна карта към нормализация на обществените отношения и на политическия живот. Трябва да бъде дадена възможност политическите партии да се върнат в ролята си, да бъдат отчетни и отговорни към своите избиратели. В момента те не са. Просто не са. Няма връзка между избирателите дори на тези партии, които в момента управляват, техните интереси и това, което става в реалното управление.

Водещ: Но за да се промени това би трябвало да има нов Изборен кодекс или промени в сегашния и избирането на съвсем нови хора, които не са обвързани до такава степен с бизнес кръговете. За това трябва време.

Иво Прокопиев: Да и трябва да има много по-голям контрол и много по-голяма възможност за участие на гражданите във вземането на решенията, които тях лично ги засягат.

Водещ: Как се отнасяте към управлението на Бойко Борисов?

Иво Прокопиев: В кой смисъл? Смятам, че той също допринесе за фасадната демокрация и фасадното управление в един малко по-различен смисъл от този, за който говорихме досега – институционален, защото всъщност част от екипа на правителството бяха много смислени и умни хора, с добри биографии и способности, но зад тях провежданата политика беше в общи линии политика на нищорправене. Правителството не проведе нито една от съществените структурни реформи и всъщност за последните няколко години България лази по корем икономически. Тя е около нулата и тя е около нулата само заради голямото количество европейски пари, които влязоха. Ако този ефект се елиминира в България икономиката е в свиване, в контракция. Неслучайно безработицата нараства с 400 хиляди души и 100 хиляди фирми бяха закрити и така нататък.

Водещ: След като правителството на Борисов всъщност падна много бизнесмени се оплакаха от това, че са били рекетирани. Вие бил ли сте рекетиран или хората около вас под някаква форма?

Иво Прокопиев: Не, аз за себе си не мога да кажа, че съм бил.

Водещ: Или сте работили добре с…?

Иво Прокопиев: Не, не мога да кажа, че съм бил рекетиран нито мога да кажа, конкретно да кажа, че някой е бил враждебно настроен от институциите спрямо нашите фирми. Но това, което мога да кажа като критика към политиката, към икономическата политика, към антикризисната политика е, че такава отсъстваше.

Мога да ви дам следния пример, който е много според мен показателен за това какво се е случило в България. 73 процента от богатството на българите е в недвижими имоти. Към днешна дата то съставлява 139 милиарда лева. А от началото на кризата от 2008-ма до км края на 2012-та цените на недвижимите имоти са спаднали с 38 процента и не са се възстановили. За разлика от практически всички други държави в Западна и повечето от Източна Европа. Тоест загубата в стойност от лошото управление на българските граждани е 85 милиарда лева. 85 милиарда лева е повече от БВП на България за една година. Искам да кажа, че има много пряк и голям, легитимен интерес. Това е най-простият пример, защото всеки разбира от недвижими имоти и тяхната стойност. Това е най-простият пример, за да се види пряката връзка между благосъстоянието на хората и качеството на икономическата политика и качеството на институционалната среда.

Водещ: В тази връзка първите стъпки на сегашното управление – как оценявате мерките в социалната сфера, добре знаете, говори се евентуално за увеличаване на минималната заплата, няма да бъде от 1 октомври както се очакваше, вероятно от следващата година, така или иначе това е един реверанс към бизнеса, беше подчертано, еднократните помощи за първокласниците. Увеличава се броят на хората, които получават енергийни помощи и още редица облекчения и за пенсионерите, които хората очакват.

Иво Прокопиев: Аз смятам, че това са разумни мерки, навременни. Действително затягането на колана едновременно от страна и на финансовия сектор и на държавата през бюджета доведе до това, че цената на кризата я платиха обикновените хора, домакинствата и фирмите със своите фалити и с безработицата, която бяха принудени да предизвикат. По отношение на хората, на най-засегнатите от кризата слоеве, това е абсолютно навременно и правилен ход, но той е много малък и частичен. Не виждам дебат за голямата картина, не виждам дебат за преструктурирането на икономиката и не виждам разбиране откъде идва икономическия растеж. Докато този разговор не започне няма как ние с магическа пръчка да започнем да растем икономически отново, да привличаме инвестиции и да създаваме работни места.

Водещ: Нямаме наистина никакъв растеж и протести по улиците на София, като не се знае това правителство колко дълго ще се задържи. Кой инвеститор би дошъл в България според вас?

 

Иво Прокопиев: Да, абсолютно, за това всичко започва от началото на разговора – няма кой инвеститор да дойде, докато има висок политически риск. Елиминирането на политическия риск е първото нещо, което инвеститорите искат да видят.

Водещ:А елиминирането минава през оставката на сегашното правителство?

Иво Прокопиев: Означава доверие на гражданите на една държава в собственото им правителство.

Водещ: Пак се връщаме, да, към протестите, но пък хората казват – София не е България.

Иво Прокопиев: Това, което гледах като социологически данни е, че осемдесет и няколко процента подкрепят протестите.

Водещ: Това знаете ли, че пак идва, има твърдение, че идва от кръга около вас, които искат да създадат нова дясна партия.

Иво Прокопиев: Значи вижте, пак казвам, вие сте опитен човек и ми кажете – има ли социологическа агенция през последните 15 години, която по-честно и по-почтено, непредубедено, да е отразявала изборните резултати и винаги да е познавала освен Алфа Рисърч? Има ли такава? Не, вие ми кажете, нали следите политическия процес.

Водещ: Нека да не даваме…

Иво Прокопиев: Тоест имаме ли основание да не й вярваме този път? Не, това общество трябва да стъпи на някакво доверие все пак, на някаква репутация.

Водещ: От опит знам, че трябва да подлагаме много неща на съмнение заради това, че не се оказва кой, не е ясно в първия момент кой какви интереси кога защитава, именно заради тези кръгове, за които си говорим вече половин час с вас. За цената на тока какво мислите? Вие имате също интереси в този сектор и тези мерки, които бяха предприети за намаляване.

Иво Прокопиев: Мисля, че двата доклада на Световната банка и на ЕК дават дефиниция на проблемите и възможните решения. Мерките, които са предложени в енергийния сектор са в тази посока. Разбира се, аз нямам детайлна информация, нямам представа как тези принципи, които бяха обявени, ще бъдат приложени в конкретния модел за ценообразуване. Това предстои да видим. Тогава ще бъде възможно да направя и по-конкретен коментар. Но в момента това, което като посока е зададено е правилното и единствено възможно. Енергийният сектор е доста сложен, защото в него има сплит на всички възможни интереси, обществени и икономически и той в последните седем-осем години и повече бих казал, страда от хронична недостатъчност на професионализъм. От нищо друго. Той страда от липсата на експертност и капацитет.

Водещ: Но това, което се случва с намаляването не е ли същото? Идва ново правителство, което знае, че трябва да намали цените на тока просто, защото в началото на годината имаше протести и казват ние ще го намалим с пет процента. След това тръгваме да търсим по какъв начин можем да съберем тези 5 процента, за да не ги взимаме от хората. Това ли е механизмът, по който се случват нещата?

Иво Прокопиев: Аз имам резерви към този тип анонси, че идваме ние и намаляваме…

Водещ: Не се ли получи така?

Иво Прокопиев: Не, така се получи, да. Но смятам, че пакетът мерки е правилният. Няма много други възможности. Има резерви в системата, пакетът мерки ги е адресирал. Въпросът е да видим как ще бъдат приложени.

Водещ: Днес Саша Безуханова обявява проект, малко по-късно ще говорим с нея в това предаване, „България може”. Вие имате ли отношение към него?

Иво Прокопиев: Нямам никакво отношение. Познавам Саша Безуханова и й пожелавам успех.

Водещ: Не знаете дали е политически проект?

Иво Прокопиев: Не знам нищо. Не сме говорили наскоро.

Водещ: Благодаря. Иво Прокопиев.

Иво Прокопиев: Благодаря.

11.07.2013 година

Презентация пред Клуба на студентите на ИПИ

YU9S2968_web

Презентацията ми от 29 април пред Клуба на студентите на Института за пазарна икономика може да намерите тук . Темата е „Икономиката на България: Рискове и възможности“.

YU9S2983_web

Иво Прокопиев пред БНТ: Безработицата ще продължи да нараства

8 февруари, 2010 Няма коментари

Untitled
Водещ: Следваща тема в предаването, съвсем различна – разговор с Иво Прокопиев. Добре дошъл, добро утро.

Иво Прокопиев: Добро утро.

Водещ: Трудно ли стигнахте до телевизията?

И. Прокопиев: Доста е тежко навън, за каране особено. Аз дойдох с кола. Няма много коли, но снегът е голям.

Водещ: Снегът е голям, да се надяваме, че ще е по-лека ситуацията. Между другото не знам дали можем да правим сравнение с тази извънредна обстановка с обстановката в икономиката ни? Обясняваха ни, че кризата ще мине като лека настинка, а 2010 г. се оказва доста тежка, с прогнози за огромна безработица, с прогнози… и случващите се всъщност вече фалити.

И. Прокопиев: Ако мога да направя аналогия, в икономиката пролетта ще дойде при условия на силен снеговалеж.

Водещ: А, т.е. там е добре? Да има силен снеговалеж.

И. Прокопиев: Не мога да кажа колко е добре. По-скоро отиваме към някакво възстановяване с безработица, която най-вероятно ще продължи да нараства.

Водещ: Много ли? Иначе, това, което ни обяснява Тотю Младенов…

И. Прокопиев: Доста е относително кое е много или малко. България беше постигнала една от най-ниските безработици в Европа, а и в света, почти 6 процента, което е много добро постижение, в средата на 2008 г. След това безработицата започна да нараства. В момента все още е под 10, но неизбежно ще надхвърли 10. До колко ще се стигне е много трудно да се прогнозира, но със сигурност ще достигнем 12, 13, 14 процента.

Водещ: Има ли правителството антикризисна политика реално? Между другото един приятелски огън, вече даже не много приятелски от страна на „Синята коалиция“ много време вече тече, по отношение на това, че реално не се случват нещата така, както ГЕРБ дори в програмата си, са ги обещавали. Как мислите, има ли антикризисна политика реално?

И. Прокопиев: Сега, това е много фундаментален въпрос, който задавате, защото по принцип държава, която е във валутен борд, е обречена да следва икономическия цикъл. Бордът сам по себе си е процикличен механизъм. В добрите години, когато в света има растеж, приток на инвестиции, държавите с борд автоматично внасят този просперитет отвън в собствените си икономики.

Водещ: Тоест антикризисни мерки заедно с борд не могат да вървят ръка за ръка?

И. Прокопиев: Не, не казвам това, просто е много по-трудно в условия на валутен борд да се прави антикризисна, антициклична икономическа политика, защото когато пък, светът е в криза, бордът също внася тази световна криза вътре, в една малка и напълно интегрирана в световната икономика държава, каквато е България.

Водещ: Последния път, като се спомена нещо, свързано с борда, настъпи истерия. Говоря за една идея на Илиян Михов за модифициран борд… като светая светих се споменава. Въобще спомените за положението, което беше наложило въвеждането на борда, са доста травматични. Тази дискусия в момента актуална ли е, да се, общо казано, пипа бордът, за да може да сме по-свободни в антикризисните движения?

И. Прокопиев: Все пак за малка икономика като България най-важно е да сме предвидими и да сме стабилни. В момента предвидимостта и стабилността минават през запазване на борда, и по-специално запазване на сегашния фиксиран валутен курс, и много сериозно политическо лобиране и икономически реформи, които да позволят България да влезе в еврозоната със сегашния валутен курс. Това е главното, това е най-важната антикризисна мярка и най-важната основа на антикризисна политика. Без…

Водещ: Тоест да не се пипа…

И. Прокопиев: …този фундамент на икономиката, запазване на сегашния курс, и борба с европейските институции, за да влезем с него в еврозоната, никаква стабилизационна и никаква антикризисна политика изобщо не е възможна, защото загубите при каквато и да е девалвация за икономиката ще бъдат огромни. Сега, това, което г-н Михов постави на обсъждане, напълно нормално, между другото той е може би най-добрият и най-известният български монетарен макроикомист, със сигурност…

Водещ: Скочиха му всички, заради това модифициране…

И. Прокопиев: …със сигурност световна величина. Това, което… аз няма да коментирам неговата идея, защото той е много по-добър икономист от мен и може да си я защити когато и както намери за добре. Но той постави една тема, която всъщност е главната тема и главната пречка защо членството на България в ERM 2 и в еврозоната се бави? И това е темата как, когато световната икономика обратно премине към състояние на растеж, в България ще се контролира инфлацията? Пак заради тази процикличност, за която говорих в началото. В добри години ние внасяме инфлация, в лоши години внасяме ценова стабилност. И това е въпросът, който ни задавате, така че, че сме в борд и че сме приели правилния принцип да запазим курса, не означава да спрем да мислим и да отговаряме на притесненията, които Европейската централна банка и финансистите в Европейската комисия имат, а те са точно тези – как след 2 години, когато всички отново ще бъдат в период на икономически растеж, а ние евентуално сме еврозоната, тогава с какви инструменти ще се противопоставим на прекомерното нарастване на инфлацията, защото знаете, че инфлацията е един от основните критерии, които България трябва да покрие по споразумението от Маастрихт, за да бъде приета след това в самата еврозона.

Водещ: Еврозоната.

И. Прокопиев: Точно така.

Водещ: А всъщност, ако имаме сериозен дефицит, не е ли факт, че нямаме шанс за еврозоната…

И. Прокопиев: Факт е, че нямаме шанс. Ние трябва да провеждаме политика на балансиран бюджет и провеждаме такава политика на балансиран бюджет. Леко измислена ми се вижда дискусията дали дефицитът да е 1 или 2 процента, защото в крайна сметка дефицитът на база пари, на база на влезли приходи и излезли разходи на кешова основа, както се казва, е мисля, че 0,85 процента.

Водещ: Имаше коментар…

И. Прокопиев: Но дефицитът на счетоводна основа, т.е., като се имат предвид съществуващите неразплатени задължения, пак е около 2 процента по международните стандарти.

Водещ: Неразплатени от кого най-вече?

И. Прокопиев: Е, от правителството.

Водещ: В смисъл такива, натрупани задължения, които…

И. Прокопиев: Не е върнато ДДС, други фактурирани неизплатени задължения. Така, че… Но в сегашната икономическа реалност дефицит, дори и на счетоводна основа 2 процента, е политика на балансиран бюджет. Защото, вие виждате, в Гърция дефицитът официално е 13, неофициално смятат, че е над 15. Цяла Западна Европа отива на дефицит 6, 7, 8 процента.

Водещ: Понеже имаше едни твърдения напоследък на правителството и на президента, мисля, че тази година можем да допуснем дефицит, за който всъщност говорим, 2-3 процента. Много икономисти коментираха, че допускането на такъв дефицит след гласуван балансиран бюджет би се отразило много кофти на икономиката. Един инвеститор как би се чувствал в чужбина в някакви противоречиви, така, послания? Балансиран, пък все пак дефицит.

И. Прокопиев: Аз пак казвам, а той… начинът, по който другите държави в ЕС водят бюджетно счетоводство… за миналата 2009 г. де факто бюджетът ни е около 2 процента. Дефицитът в бюджета…

Водещ: Реално.

И. Прокопиев: Реално ни е около 2 процента. Тоест нищо драматично не се е случило и това е едно изключително добро постижение. Така че този разговор отново е в политическата паралелна реалност. Това е политика на балансиран бюджет, което е важно. Важно е да провеждаме такава политика. Това, което е същественият разговор, е, как държавата чрез публично-частни партньорства, чрез привличане на външно финансиране може да вкара пари в икономиката.

Водещ: Как, тя ли всъщност, в момента трябва и може да вкарва пари?

И. Прокопиев: При сегашната криза в момента може би най-главното последствие от световната икономическа криза е промяната, радикална структурна промяна в банковия сектор. Банките отсега нататък в следващите 10 – 15 години няма да са това, което сме свикнали да наблюдаваме. Тоест те няма да са този мощен и универсален посредник между спестяванията и инвестициите в икономиката просто защото бяха много сериозно засегнати от кризата и защото техният бизнес се преструктурира. Те много по-трудно ще отпускат пари. Тоест при това глобално недоверие и при отлив на частни инвестиции единственият начин, единственият сериозен начин бързо да влязат пари в икономиката е чрез някакъв начин, някаква форма на правителство участие, правителствени…

Водещ: Правителствено участие.

И. Прокопиев: …гаранции… да. За радост българският външен дълг, публичен външен дълг е минимален, той е направо символичен. Има голям потенциал. Големият проблем, и затова това не се прави и до момента според мен, е капацитетът, по който тези пари се усвояват или тези гаранции се вземат, изобщо тези рискове изобщо се поемат.

Водещ: Като казвате усвояване, директно поглеждам към челата на вестниците днес. Имате ли коментар за изключително слабото усвояване на парите по оперативни програми? Имало е вчера едно изнесено заседание на ресорната парламентарна комисия в Правец. От договорени 1,4 милиарда реално 72 милиона усвоени. В проценти – 1,3 на сто от всички договорени за България средства от ЕС са разплатени. Какво става?

И. Прокопиев: Става следното… всъщност ние сега разбираме, че България няма, практически не е имала в миналото, защото това е функция на преди днес периода, никакъв капацитет да ги усвоява тези фондове и това е същият проблем, за който говорихме…

Водещ: Абсолютни двойкаджии.

И. Прокопиев: По усвояване на фондовете сме двойкаджии, т.е. усвояването на такъв тип публични пари е много формализиран процес. Тоест той изисква наистина освен воля и доста сериозни професионални познания и организация. Сега, доколкото разбирам, е направена оценка за капацитета на България да ги спазва тези процедури. Така че би трябвало в следващите дни и седмици да чуем тези оценки и вероятно да чуем и добри новини.

Водещ: Вероятно ще губим пари от еврофондовете, не само от предприсъединителните.

И. Прокопиев: Ами, като нямаме капацитет губим, няма кой да ни даде пари, които да изтичат по някакви странни проекти…

Водещ: Може ли новото правителство да направи нещо по този въпрос? Екипът, отборът?

И. Прокопиев: Новото правителство прави немалко. Въпросът е, че това са много тежки системи и за съжаление изискват време. Но пак казвам, доколкото аз съм информиран, има очаквания за новини в тази посока, по-скоро точно за този институционален капацитет доколко имаме изградена организация, която може да следи и да прилага европейските правила за усвояване на еврофондове, т.нар. къмплайнс.

Водещ: Мислите ли, че е истина или е свободно съчинение, имаше много коментари за опити да се дестабилизира държавата, може би в това число икономически, че има такъв план и сценарий? После имаше коментар и мисля пък, че той беше на Мартин Димитров, как група хора искат умишлено да предизвикат хиперинфлация и да си съкратят дълговете. Какво мислите по тези теми?

И. Прокопиев: Мисля, че трябва с много голяма степен всичко, което политиците казват, да го дисконтираме по отношение на икономиката, защото в крайна сметка те имат политическа адженда, която в момента почти напълно се разминава с това, което българският бизнес и българските домакинства, хората в България, имат нужда. Както казах и в началото, най-важно е, че има пълен консенсус между всички стейкхолдъри в икономиката, правителство, бизнес, синдикати, домакинства, че сегашният курс, бордът, трябва да бъде запазен и с него да се борим да влизаме в еврозоната. Това е най-важното нещо. Оттам нататък, може би някой иска да има девалвация, но икономически смисъл от девалвацията няма, напротив, тя би била много опасна, защото 73-74 процента от активите на банковата система са в евро. Тоест някоя кой знае каква печалба няма да има от това.

Водещ: Тоест видели са призраци?

И. Прокопиев: Това са по-скоро призраци или направо измислици за употреба в политическия разговор и в политическите спорове.

Водещ: Какво става, при вашия бизнес чувствате ли, че има един огромен интерес при всеки ваш успех или неуспех? Как го усещате това?

И. Прокопиев: Нормално е, защото групата фирми, които аз ръководя, всъщност е доста значима за българските размери. Освен това сме в сектори, които за разлика от цялата икономика са по някакъв начин антициклични и е нормално да има интерес, особено в сектора на…

Водещ: Под лупа ви следят. За банката пишат…

И. Прокопиев: Това не ни притеснява, защото нашата структура е доста подредена, напълно прозрачна и като собственост, и като финанси, така че ние сме готови за тази прозрачност. Напротив, даже я търсим, защото другото последствие от кризата ще бъде, аз обясних за промяна на модела на банкиране, банките ще бъдат все по-регулиран бизнес и все по-трудно ще отпускат капитал на бизнеса. Така че в този смисъл ролята на капиталовия пазар ще нараства. Фирмите ще трябва директно да излизат на капиталовия пазар и да привличат средства от спестителите, от домакинствата и от други фирми, които го предлагат. За да си на капиталовия пазар, ти трябва да си прозрачен и предвидим, и трябва да имаш изрядно счетоводство и ясна собственост.

Водещ: Да завършим накрая с една оценка, която… не искам да ви карам да звучи нахално, но ако трябва да пишете оценка по икономика и по финанси на икономическия, на финансовия капацитет на правителството, каква оценка можете да сложите?

И. Прокопиев: 4,75 до 5,00. Значи, основното нещо, заради което не пиша по-висока оценка, е фактът, че те не разплатиха някои от задълженията, които трябва да разплатят, и то не толкова заради това, че тези пари не са влезли, това е много сериозен въпрос. За бизнеса по-скоро е важно…, значи това е другата страна на финансовата дисциплина, във всяка държава правителството е най-добрият платец и то трябва да се държи като такъв.

Водещ: При нас не е, нали това казваме?

И. Прокопиев: Това казваме и затова не им пиша по-висока оценка.

Водещ: Добре. Благодаря много. Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, беше наш събеседник.

Виж видеозаписа тук.

Задвижване: Годишна среща на бизнеса с правителството

10 ноември, 2009 Няма коментари

Това е видеото на участието ми на годишната среща на бизнеса с правителството

Тук може да изтеглите и презентацията ми Икономическата криза 2.0