Архив

Статии по ключова дума: ‘Иво Прокопиев’

Иво Прокопиев пред Полина Паунова, телевизия BiT: Конфликтът ми с Борисов и Пеевски е заради КТБ

19 декември, 2016 Няма коментари

bit-ivo-prokopiev-december-2016Водеща: Миналият петък бившият правосъден министър Христо Иванов анонсира своя политически проект. Формацията няма да е нито лява, нито дясна. на Подгряващото електората събитие, обаче се появиха предимно символни лица за десницата. Друго присъствие, обаче, разбуни духовете – това на бизнесмена и издател Иво Прокопиев. Ще финансира ли партията на Иванов и ангажира ли се с нея ще отговори точно той, защото по темата много се изговори, а до момента той не е дал отговор. Казвам добър ден на господин Прокопиев. Добър вечер вече.

Иво Прокопиев: Добър вечер. Благодаря ви за поканата.

Водеща: Господин Прокопиев, седмицата Ви от миналия четвъртък до сега? От четвъртък до четвъртък ги мерим.

Иво Прокопиев: Безспорно трагедията в Хитрино е най- нещастното събитие, което доминира. То буквално заля всичко и няма как да не го споменем. До колко е резултат на случайност или на някакво неспазване на правила не знам. Неспазването на правилата в България като, че ли се е превърнало в норма. Не мога да преценя, защото не съм експерт. Ако е това би било много жалко, независимо дали е скорост, или претовареност, или някоя техническа неизправност. И ако това е пак в резултат на дребно хитруване – човешката трагедия е голяма. А иначе, второто голямо събитие, което е ориентирано към бъдещето, е анонса на Христо Иванов, че влиза в политиката и ще участва на следващите избори чрез проекта „Да, България“.

Водеща: Предлагам направо към въпросите свързани с вашето присъствие в залата на Независим театър миналия петък. Защо бяхте там? Това на първо място може би да уточним?

Иво Прокопиев: То е публична тайна, че от година тече относително структуриран процес в една много голяма общност, от която и аз съм част, на консултации какво да се направи и как да се направи. Защото ситуацията с отвлечената държава, която запушва всички възможности за развитие на обикновените хора и на бизнеса, наистина е нетърпима. Така че аз съм част от тази общност, бил съм постоянно и активно в комуникацията с всички нейни звена. В нея има най-различни хора от България и от света: експерти, бизнес и НПО, всякакви хора. Хора, които с личния си авторитет, с това, което са постигнали, могат да удържат принципна обществена позиция и искат да подпомогнат процеса на освобождаване на държавата от корупцията.

Разбира се, не всички участници в тази общност могат да станат действащи политици и аз го казах много ясно. Аз нямам амбицията, нито желанието да бъда политик. Нито имам времето за това.

Водеща: Не желаете да ставате премиер?

Иво Прокопиев: Не, няма да се кандидатирам нито за народен представител, нито за премиер. Но мога като експерт, като представител, и то активен, на тази гражданска общност от позицията на това, което знам и мога, и от битките, които съм провел за защита и запазване на принципи и ценности, да допринеса. Ако, разбира се, този принос е желан и нужен. За това бях там. Просто присъствах, за да дам моята подкрепа на този процес – символно. И за сега толкова.

Водеща: Това проекта на Иво Прокопиев ли е, защото едни определени медии просто заляха пространството с подобна информация, че ще финансирате такъв проект?

Иво Прокопиев: Това са глупости. За финансирането са също поредните внушения, които когато нещо започне да се променя се появяват, за да може нищо да не се промени. Видя се как се финансира проекта. Между другото, аз не мисля, че проекта, който има такъв емоционален заряд и толкова голяма подкрепа в началото, ще има какъвто и да се проблем с финансирането. Първо законът е ясен и второ, ако наистина толкова хора го подкрепят, вече има технологии, с които може много евтино много хора да финансират с малки суми политическа дейност или кауза.

Водеща: Въпроса е, че времето до изборите е много кратко и ще трябват, вероятно, големи суми, като според мен натам бият предположенията.

Иво Прокопиев: Не разбирам от политическата икономика, от паричните потоци на париите, но това, за което съм сигурен, е че първо не става въпрос за големи суми. Второ, според мен, част от успеха на този проект ще зависи от това дали той ще успее да покаже един различен и напълно прозрачен начин на финансиране, насочен точно към подкрепата на големи групи от обществото – много на брой малки суми от много хора. Това се нарича крауд фъндинг и той работи и за политически парии, и за НПО-та и каузи. Използва се много масово и в предприемачеството. Така че има най-различни платформи, стотици платформи има за това. Въпрос на воля според мен. Да не говорим, че има и други чисто законови форми: благотворителност и т.н.

Водеща: С вашият опит в бизнеса ли възнамерявате да подпомагате партията, защото казахте, че ще подпомогнете? Да уточним как ще се случи това, за да е ясно?

Иво Прокопиев: Граждански, експертно … Аз не се натискам да правя каквото и да е. Ако този опит може да бъде полезен с удоволствие бих го дал. Като предприемач, аз имам много и доста сериозен опит на финансовите и капиталови пазари, в макроикономиката, в чистите и финансовите технологии напоследък. Така че имам какво да кажа. Имам определено виждане как България може да изплува от това блато. Изглежда, че с хората, които бяха в тази зала, мислим по един и същи начин. Тогава моят принос би бил оценен.

Водеща: Бил ли сте търсен друг път от партии, за да ги съветвате по техни бизнес-икономичекси дела като експерт.

Иво Прокопиев: Моят живот така се е стекъл, че аз всъщност от ранна детска възраст съм в медиите и съм участвал практически във всички ключови икономически процеси като започна от борбата с пирамидите, преодоляване на банковите фалити през 1996-та година, въвеждането на Валутния борд, бях в икономическия съвет на тогавашния президент Стоянов. След това преминах през много ключови реформи, свързани с пенсионна реформа, намаляване на данъците, вече като председател на КРИБ, и т.н. Виждал съм процеса от вътре и винаги от страната на бизнеса. Виждал съм кое е било успешно, коя политика дава резултат. Виждал съм и провали като саморегулацията и етичния кодекс на медиите. Това също е проект, който мога да кажа, че аз съм го движил от началото до края като заместник – председател на Съюза на издателите.

За тези години България има успешни и неуспешни примери за провеждане на икономическа политика. Има много ясни и силни периоди, през които общественото благосъстояние се повишава и качеството на живот се подобрява. Има и провали, по време на които никой не иска да говори за никакви политики – нито антикризистни, нито антициклични. А ние се занимаваме с махленски свади, бокс, кеч и всякаква друга кал.

Водеща: Защо ви питам това? Защото напоследък все по-трудна за разчитане става границата между помощта на бизнеса в политиката като експертност и олигархията. Къде е тази граница и кога един бизнесмен, който съветва политици, участва в различни реформи и остава бизнесмен и кога се превръща в олигарх?

Иво Прокопиев: Вие може да видите в екипа на Тръмп колко хора са от бизнеса – практически всички. Бизнеса е най-естествения резервоар за подготвени кадри и обратното. Трябва да има свободна пропускливост между бизнеса и политиката. Това, което наблюдаваме в България, е умишлено замацване на тези граници. Аз не съм съгласен, че тя е размита, но хората си дават много ясна представа кое е истинския бизнес, който се опитва да се развива по правила и да не зависи от държавата, и кой е този бизнес, който изцяло зависи само от търговията с влияние и даване на обществени поръчки и някаква обществена благословия. Това не е бизнес – това е политическа корупция. Политиците имат интерес да няма граници между двете, за да могат всички да са в калта и да продължава това, което виждаме в последните 10-ина години след влизането е ЕС – една тотално завладяна държава.

Водеща: Цветан Василев казва в едно интервю, че няма едър бизнесмен в България, който да не се отчитал на политиците без значение кои са били те?

Иво Прокопиев: Аз не знам дали аз лично попадам в категорията едър бизнесмен, но мога да кажа, че не съм се отчитал по никакъв начин на никой политик. Имал съм шанса да успея по чисто пазарен начин и по правилата, започвайки от търговия с финансови инструменти на международните пазари. След това, развивайки много проекти, повечето от които са били стартъпи, започнати на зелено и на чисто, в най-различни сфери и сектори на икономиката.

Водеща: Но ето господин Борисов каза,че вие лично сте му предложил 5/6 министри. Вие отрекохте това.

Иво Прокопиев: Имах възможност да кажа, че това не е вярно и не отговаря на истината. Не съм му предлагам 5 – 6 министъра. Имаше тогава официална консултация между КРИБ и Правителството и между КРИБ и синдикатите за позицията на социалния министър и в крайна сметка те предпочетоха номинацията на синдикатите.

Водеща: Но пък Христо Иванов в предаването „Просто Диков“ по BiT каза, че се е запознал с вас преди 2 години в кабинета на господин Борисов. Тогава в какво качество бяхте там, и до колкото стана ясно от думите на г-н Иванов, сте бил там заради прословутото гласуване на по текстове за КТБ, когато гласуваха съвместно ГЕРБ и ДПС. Вие ли бяхте потърсен?

Иво Прокопиев: Да. Бях поканен да говорим за КТБ точно, защото тогава се спореше дали банката да се спасява или да не се спасява. За да разберат зрителите контекста, всъщност аз съм в “окото на бурята”, ако мога да кажа, от края на 2009 година, когато за пръв път вестник Капитал и организациите, в която аз тогава бях активен – КРИБ и Съюза на издателите, започнаха публично да се противопоставят на това масивно изкупуване на медии и централизиране на държавните средства в КТБ. Дълги години наред КТБ беше в нервния сплит на политическата корупция и всички механизми на влияние – финансови и нефинансови, по един или друг начин минаваха от там. Така че моят сблъсък с този корупционен модел датира от тогава. От тогава е и цялата тази негативна кампания в медиите на господин Пеевски, които в големи периоди от време са за всеобщо ползване за тези, които са на власт. Правителството на БСП, след това ГЕРБ. Та за това и в този конкретен случай разговорът беше за КТБ. Може би си спомняте, че аз застъпвах тезата, че КТБ е неспасяема, защото дупката е твърде голяма и няма смисъл да се наливат още обществени средства. Нямаше смисъл да се спасява банка, която не е банка по никакви критерии. КТБ не отговаряше на духа и на буквата в банковото законодателство.

Водеща: Понеже сам намесихте медиите на Пеевски – каква е разликата между вашите медии и медиите на Пеевски? Питам ви в следния контекст – тъй като помощта за една партия може да не бъде само финансова, а може да бъде и със създаване на медийно рамо. На много места се появява обвинение, че вие лансирате Христо Иванов и хората около него и така се образува кръга Капитал. Каква е разликата, според вас, между едните и другите медии? Защо едните медии да са добри, а другите медии да са лоши.

Иво Прокопиев: Защото едните просто не са медии. “Медиите” на г-н Пеевски са едни политически инструменти. Като говорихме преди малко за олигархията и бизнеса, всъщност не казахме може би най-важното: политиците са олигарсите в България. Те са тези, които преди 9 и 10 години решиха от политици, от това да представляват интересите на всички, които правят бизнес в страната, да станат собственици на ключови бизнеси. Така че това е големия проблем и от него произтича всички останали пороци, които виждаме в институциите, включително и в медиите. Медиите са важни и имат много важна инструментална роля, чрез която моделът функционира. Медиите на Пеевски са инструменти за дискредитиране на обществените опоненти на модела, било то политически, било то публични опоненти, както при мен. Аз не съм политик, аз съм издател на критично настроена към властта и корупцията медийна група, която от ден първи сигнализира обществото за тези проблеми. Ако върнете лентата назад, Капитал е писал за всеки един от тези пороци около КТБ – и за купуването на медиите, и за концентрацията на държавните пари, и за източването на парите на вложителите от свързани лица. Всичко това е описано в статии. Просто не е имало реакция на този феномен от страна на компетентните институции, защото и те се контролират от същите хора.

Водеща: Смятате ли, че опитът Христо Иванов да бъде пришит за евентуално ваше финансиране е опит да бъде дискредитиран. Той каза, че ако предложите финансова помощ и ако това нещо е оформено по законов ред няма да откаже. Връщам ви пак на това и след това ще поговорим по-широко за тази негова теза – няма ляво, няма дясно, защото е много важно това нещо да се изчисти и това е основаната атака към тази партия.

Иво Прокопиев: Нека първо да кажем съвсем ясно, че нито някой ми е искал пари, нито съм давал пари. Видя се как са финансирани до момента мероприятията, списъкът на дарителите беше публикуван. Другите сбирки на тази общност се финасираха по този начин – в една кутия се събираха по 5-10 лева за кафе и за наем на залата, която се наемаше на същия споделен принцип.

За финансирането на политическите партии, това е, както казах, много сериозна и ключова тема. И извън аспекта, за който говорихме, че новия модел на независимо политическо поведение трябва да покаже и нов модел на финансиране на дейността. Другият важен момент е съществуващата схема за финансиране. В България в крайна сметка има нелоша схема за финансиране на партиите от бюджета, но тя не е до край прецизна, защото позволява на големите партии да трупат и да поддържат много сериозни излишъци. Идеята на парите от данъкоплатците е да се дават за създаване на качествени политики, за изследване на въздействието на законите върху отношенията които регулират. Субсидията е, за да има качествен и разнообразен политически продукт. А ние точно това не виждаме. Ние виждаме нула инвестиции в качеството на провежданите политики, а всичко отива в кампании, влияние, в общи линии в разпространяване на лъжи и поддържане на паралелната реалност и на имитацията на реформи.

Водеща: В банкови влогове за лихва. Но това е проблем на законодателството.

Иво Прокопиев: Така че, ако искаме да сме принципни докрай, ако ще се намалява субсидията за политическите партии, тогава трябва тези излишъци да бъдат върнати в бюджета, за да има равен старт.

Водеща: Тоест големите партии ..

Иво Прокопиев: Неизхарчените политически пари, те са бюджетен излишък и трябва да се върнат в бюджета.

Водеща: Това означава ли, че вие смятате, че е редно да бъде намалена субсидията?

Иво Прокопиев: Не мога да преценя, защото нямам отношение и никога не съм се занимавал с управление на партии. Не мога да кажа малко ли е, много ли е. Най-вероятно трябва – да, трябва. Тук се получава малко феноменът “икономия от мащаба”, както при земеделските производители – колкото по-голям става един замеделски бизнес, толкова повече той започва да печели от това, че е голям, а пък субсидията му идва екстра. По същия начин е и при партиите. Трябва, според мен, да има диференциация: субсидията за малките партии на глас да бъде по-голяма, а пък за по-големите по-малка, за да може да се стимулира разнообразието на идеи, за да могат гражданите да имат избор.

Водеща: Има ли ляво или дясно в българската политика и защо тази теза, че не е важно дали присъстващите в залата на независим театър са леви или десни, а е важно да бъдат против корупцията и да образуват фронт срещу корупцията, се наложи по този начин? Тя между другото, тази теза, беше обект на критика и от ляво, и от дясно.

Иво Прокопиев: Според мен в ситуациацията, в която се намира държавата и нейните институции са тотално похитени, темата е как те да бъдат отвоювани обратно, за да работят в полза на обществения интерес и интереса на гражданите. Чак след това започва идеологическия разговор. Координатната система напред-назад, нагоре-надолу, на мен в момента ми е много по-адекватна, отколкото системата ляво-дясно, защото проблема с корупцията идва и от ляво, и от дясно. Ние първо трябва да извадим държавата от калта и след това да водим идеологически разговор, какъв би бил ония тип политика, който да я ускори най-бързо.

Ако погледнем това, което става в света последните 10-15 години, ще забележите пълна конвергенция между класическите леви идеи и класическите десни идеи. Демократите прилагаха монетарните принципи на Милтън Фридман, а Тръмп се кани да прави неокейнсианский модел за подкрепа на американската икономика. Т.е. тези неща много отдавна са се смесили. По света управляващите гледат да прилагат политики, които са прагматични, които водят до резултати и не струват скъпо, т.е. гледат да по какъв начин спестен или изхарчен един държавен долар ще предизвика най-голяма полза за избирателите. Това е големият въпрос, който отсъства в българското говорене за политика изобщо.

Примерно, една от темите, които са много интересни, е, един милиард бюджетен излишък за какво да бъде даден – за пенсии или за саниране на блокове. Не знам вашият отговор какъв е на този въпрос, но според мен ако бюджета има излишен един милиард, тогава разговорът трябва да бъде, по какъв начин този милиард ще има най-благоприятно въздействие върху икономиката? Кои са нейните най-остри проблеми в момента, така че решавайки ги, след това да се получат други позитивни ефекти. И отговорът, според мен, е нито едното, нито другото, но пенсиите са по-близо до истината. В момента с такъв голям излишък, най-правилното би било излишъка да се върне на хората, които са допринесли за него, обратно на българските данъкоплатци.

Водеща: Вие и общността, за която говорите, с тази теза, бихте били заподозрени в олевяване вероятно?

Иво Прокопиев: Според мен, социалното е новото дясно. В момента, както казах, има ясна дефиниция какъв е проблема – проблемът е ниското потребителско търсене и дефлацията. Това в допълнение към институционалния проблем, защото на България никой не вярва, на българските регулатори без значение какви са, просто никой не вярва. Докато това не се оправи, ние няма да се върнем към ситуация на ускорен растеж. Да кажем, че това с институциите е решен проблем. Тогава проблемът, който България заедно с всички европейски държави трябва да решава, е проблемът с дефлацията и с развитието под своя икономически потенциал. За решаването на този проблем има ясни методи: единият е мерки за подпомагане на банките, чрез инжектиране на ликвидност. Това, което Европейската централна банка прави в особено големи размери – милиарди, които, обаче, се вижда, че не дават резултат. А в българската ситуация то дори е още по-особено, защото ние дори нямаме централна банка и не можем да имаме и тази политика. Единствената досъпна за нас политика е през бюджета. Затова аз казах, че най-прекият начин да бъде подкрепено потребителското търсене е ако излишъкът бъде върнат обратно на хората, които имат най-голяма нужда – на пенсионерите и на хората с ниски доходи, на работещи бедни, за да могат те да станат по-платежоспособни потребители, да подпомогнат бизнеса, инвестициите и т.н.

Водеща: Това и смятате, че трябва да се превърне в новата политическа платформа, най-грубо от към икономическата страна?

Иво Прокопиев: Аз не знам каква ще бъде новата политическа платформа, но като икономист мога да кажа, че това е еднозначната дефиниция на проблема на българската икономика, защото ние сме с най-голяма дефлация в целия европейски съюз трета година подред. За този проблем нито се говори, нито се адресира. А той е пряко свързан с проблема с ниските доходи.

Водеща: Добре, връщаме се пак на партията, защото това е и формалният повод за разговора ни. Общността, за която казахте, че се е събирала няколко пъти преди това и че е обществена тайна, не смятате ли, че това е някакъв проект който да възроди ДСБ, да бъде дръпка към ДСБ, тъй като Реформаторският блок очевидно вече се разпадна не просто на съставните си части, а на трески. Това е другото обвинение срещу участниците в така наречения нов проект.

Иво Прокопиев: В какъв смисъл обвинение, не мога да разбера контекста кое е обвинителното?

Водеща: Обвинителното е, че в името на това едни стари кадри, на старата автентична десница да оцелеят се правят какви ли не нови кръпки, пришивки, за да могат да бъдат ребрандирани за следващите избори.

Иво Прокопиев: Значи те, и старите, и новите кадри, имат един много прост избор – как да се държат публично, какви позиции да заемат и какви политики биха били склонни да защитават. Специално в случая с ДСБ, според мен, аз за това публично казах, че симпатизирам на Радан Кънев, според мен той се държа достойно в период на доста тежки ситуации, запази си достойството, удържа принципна позиция. През такива кризи, човек защитава първо личното си достойство, второ, правото да остане в политиката и да адресира определен тип легитимни, обществени интереси. Защото ние всъщност за това говорим – има едни огромни непредставени легитимни обществени интереси, които няколко политически цикъла поред нямаше кого да подкрепят. Така че на вашия въпрос конкретно – не мисля, че това има нещо общо с ДСБ, а по-скоро, че това обществото има нужда от нов тип политически представител. От това ново представителство, според мен, ДСБ трябва да бъде част, както и естествено новият проект на Христо Иванов, както и всички други по-малки или по-големи обществени организации и партии, които с поведението си са доказали, че са независими и могат да удържат принципни позиции.

Водеща: Казахте, че става дума за огромна електорална маса – т.е. огромни настроения, така де, обаче на избори тези настроенията не се виждат да са толкова огромни. Огромни настроения се видяха в подкрепа на референдума на Слави Трифонов – това е огромно настроение.

Иво Прокопиев: Не съм специалист по политическа социология и рисърч. Малкото изследвания, които съм чел обаче, съсем ясно показват, че зад това да се прави бизнес по правила, да се отвоюва държавата от плена на политическата корупция, да има нормална политика, която да подкрепи доходите на най-нискодоходните групи хора – зад тези послания и зад проект, който защитава тези ценности, стоят огромни числа на подкрепа.

Водеща: Тя и съдебната реформа беше…

Иво Прокопиев: Съдебната реформа е също много желана.

Водеща: 51 процента подкрепиха.

Иво Прокопиев: Друг въпрос е дали тези хора, в случая Христо Иванов, които дават заявка да ги реализират тези идеи в конкретната политика, ще успеят да го направят достатъчно силно, така че да бъдат чути. И второ – дали хората ще им повярват и ще ги подкрепят. Това днес към днешна дата не можем да кажем – ще се разбере на изборите.

Водеща: А как смятате, че един такъв проект излиза от София? Разбирате ме – как отива в провинцията, как обяснява тия тези, как обяснява тези неща, които изброихте на пръстите на едната си ръка, че могат да се случат? Които са базисни и са посочвани от всички събрани там в тази зала като базисни.

Иво Прокопиев: През легитимните интереси, според мен. Техническите средства на комуникация са дълбоко в живота на хората. Заради тази тотална вълна на дигитализация, хората вече живеят по различен начин, информират се по различен начин, политиканстват по различен начин, потребяват – всичко правят различно. Т.е. не е въпроса къде си – всеки е в мрежата. Въпросът е интересите да се окрупнят и представляват автентично и ефективно.

Водеща: В Полски тръмбеж едва ли са толкова в мрежата. Или в Първомай, например?

Иво Прокопиев: Според мен, в Полски тръмбеж или в Първомай, достъпа до интернет е над петдесет процента на домакинствата. Може да го проверим, между другото.

Водеща: Да, това е интересно.

Иво Прокопиев: Но аз бих казал, че е над петдесет процента. Естествено има разлика между София и провинцията, но тази разлика е много естествена и съвсем просто може да бъде обяснена. София по жизнен стандарт е един средноевропейски град. София е на нивото на Словакия, на някои чешки градове. Чисто икомически процесите в София са се стекли по съвсем друг начин. Затова и демографията на София е различна от страната – в София няма безработица. Поради различното икономическо развитие, това което хората мислят и искат е много по-различно от останалата част на страната.

Водеща: Защо Бойко Борисов – това е съвсем различна тема, но сега сетих за това, защо Бойко Борисов, винаги когато бъде запитан за Пеевски, хайде не винаги, но поне в последно време отговаря с: „ами Прокопиев“?

Иво Прокопиев: Ами това е “Вие защо биете негрите?” – такъв тип отговор. На Борисов не му е изгодно да има опонент на това, което те с Делян Пеевски извършиха толкова дълги години поред. И е факт – така се стекоха обстоятелствата..

Водеща: От кога според вас ?

Иво Прокопиев: ..че аз съм първият, и може би най-голям опонент на модела, който те съвместно изградиха.

Водеща: От кога според вас датира дружбата Борисов – Пеевски?

Иво Прокопиев: Не мога да ви кажа, това е нещо, което не мога да твърдя, конкретно, но е ясно, че…

Водеща: Защото казвате, те вижте какво направиха със страната.

Иво Прокопиев: Да, вземайки пример от КТБ, очевидно датира от първите дни на първото правителство на ГЕРБ.

Водеща: Едновременно с това, обаче, твърдите, че в началото икономическият екип на Борисов са изповядвали идеите на КРИБ. Опитвам се да разбера от тези въпроси имало ли е период на добри отношения между Иво Прокопиев и Бойко Борисов, който след това да се е сринал, за да доведе до тази агресия от страна на Борисов?

Иво Прокопиев: Аз съвсем ясно казах какъв е конфликта – той е моделът около КТБ и нищо друго. Спомняте си, че единадесет или тринадесет главни редактори на Съюза на издателите, изпратиха едно писмо до Финансовото министерство, за разкриване на информацията къде стоят държавните пари. Инициатор на това писмо бях бях аз. Това писмо се публикува. Капитал публикува първите разследвания за КТБ. Избухна първият голям скандал. Видя се, че проблемът е много голям. Видя се, че правителството на Борисов подкрепя тази схема и т.н. И от тогава има конфликт. Но във всичките тези години не мога да кажа, че не сме подържали нормални отношения. Да, говорили сме си. Имало е комуникация и този конфликт някак си е тлял в бекграунда.

Водеща: Добре, и последно три неща, или три начина на отвоюване на държавата от лапите на корупцията, или за отвоюване на институциите, защото казахте, че това е много по-важно – напред или назад пред това наляво или надясно. Кои са тези три басизни стъпки ?

Иво Прокопиев: Няма три начина, има само един. В парламентарна демокрация средствата са само политически. Няма друг начин. Антикорупционната вълна трябва да има мнозинство в следващия парламент.

Водеща: Вие смятате ли, че това нещо е възможно, с играчи на терена като ГЕРБ и БСП, които са първите две първите две партии на този етап?

Иво Прокопиев: Не казвам, че е вероятно, но смятам, че по принцип е възможно, да. По принцип е възможно.

Водеща: Добре. Много ви благодаря за това гостуване, а с вас ще се видим следващия четвъртък, точно в 18:35ч.

Интервю с Иво Прокопиев в ефира на БТВ, „Тази неделя“ 10 май 2015

Водеща: Добро утро и от мен, здравейте. Аз съм Жени Марчева и в следващите минути ще поговорим за задкулисието и за светлата страна в обществения ни живот. Заедно с мен е издателят Иво Прокопиев, здравейте.

Иво Прокопиев: Здравейте.

Водеща: Радвам се да ви видя.

Иво Прокопиев: Благодаря за поканата и аз.

Водеща: С едно любопитно нещо да започнем ви предлагам. Как вие самият преценявате способността си да влияете на общественото мнение в България, на базата на това, което сте? На базата на парите, които имате, на базата на медиите, които имате, на базата на връзките, които сте си изградил самия вие през годините?

Иво Прокопиев: Според мен, в моя случая конкретно има известна разлика между обществената представа за моето влияние и това, което е реално. В някаква степен тя се дължи на това голямо обществено противопоставяне, което се случи в последните години. Обществото знаете беше разделено на светла част и на задкулисие, както вие казахте. Аз за себе си мога да твърдя, че съм направил важните избори, които трябва да бъдат направени и главно чрез медиите съм заел едни позиции, които според мен устойчиво са били от полза на обществения интерес.

Водеща: Част ли сте от задкулисието?

Иво Прокопиев: Ами не, защото съм на светло през целия този период и през всичките тези години, обществените позиции, които съм заемал винаги са били про-реформаторски първо и в някаква значителна степен, антистатуквото на всяка власт, без значение каква е била тя.

Водеща: Сега към един както вие казахте задочен конфликт, който се получи между вас и Ясен Тодоров, който е член на ВСС, председател на етичната комисия, който от трибуната на „Тази сутрин“ на бТВ, ви обвини в грехове. Нека да видим това кратко видео, след което ще разберем, кои от греховете г-н Прокопиев признава и, кои категорично отрича.

Така, това са думите на г-н Ясен Тодоров. През цялото време той говори всъщност за Фондация „Америка за България“, която спонсорира всички тези медии и НПО-та. Ако се доверим на г-н Тодоров 1 към 1, вие сте огромна сила, която си избира вкл. министри в кабинета, но хайде един по един въпросите. Първо, „Америка за България“ спонсорира ли ваши медии?

Иво Прокопиев: Ами да, това е публично. Както всички знаят, от доста години вече работим заедно с „Америка за България“, работили сме и по други проекти заедно с тях. „Америка за България“ може би в момента е най-големият донор в България, така че освен нашите медии тя спонсорира много други. А в съдебната сфера, освен Съюза на съдиите и въпросните съдии, за които г-н Тодоров спомена, имат проекти със Специализираната прокуратура, с Асоциацията на прокурорите. Нали, мога да кажа, че те са абсолютно неутрални и спектърът е широк. Но тук е доста извадково, беше направено едно внушение, което е доста типично, между другото.

Водеща: Дали „Америка за България“ в случая е показала, че Нели Куцкова е най-правилният човек за САС, а пък видите ли, другите са неправилни?

Иво Прокопиев: Според мен няма абсолютно нищо общо между…

Водеща: Дали „Америка за България“ вкл. чрез вашият кръг около „Капитал“ избира министър Христо Иванов?

Иво Прокопиев: Честно казано, аз не виждам никаква връзка между „Капитал“ и избора на Нели Куцкова за шеф на Апелативния съд в София, защото г-жа Куцкова е с много ясна биография. Тя има абсолютно висока подкрепа не само в професионалните среди, а въобще в цялото общество заради това, което е направила през годините и заради своята репутация. Тя няма нужда от някаква допълнителна подкрепа от който и да е. В случая с г-н Тодоров съм честно казано силно изненадан, защото неговата позиция е малко: „Аз имам мнение, обаче не съм съгласен с него“. Защото ръководената от него етична комисия изцяло положителна атестация на кандидатурата на г-жа Куцкова. Сега изведнъж той, който е председател на тази комисия казва, че не е съгласен и се опитва да обясни необяснимото. Единственият кадровик в съдебната система е ВСС никой друг няма такива правомощия. Но най-забележителното според мен в тази ситуация е, че обикновено този тип пропагандни инициативи бяха извършвани от жълтите медии, които малко или много са под контрола на семейството на г-н Пеевски. За пръв път официален представител на може би най-висшия орган на съдебната власт …

Водеща: Правителството на съдебната власт…

Иво Прокопиев: …да, правителството на съдебната власт, си позволява да говори публично, в ефир, такива небивалици. Това е абсолютна небивалица.

Водеща: Колкото до конкретното твърдение, че „Америка за България“ вкл. чрез вас, излъчва и избира, номинира министри, какъвто е Христо Иванов, който между впрочем само след малко ще бъде тук в студиото…

Иво Прокопиев: Попитайте го и него, но нямам аз коментар по тази тема, това е просто поредната глупост, която се разпространява на принципа на Гьобелс, нали знаете, че Гьобелс, от него датира още тази теза, че ако една лъжа се повтаря многократно…

Водеща: Става истина.

Иво Прокопиев: Да и неслучайно беше инвестирано толкова много и толкова гигантски суми в тази медийна мрежа, която да ги разпространява тези лъжи, за да започнат накрая да звучат като истина.

Водеща: Добре. Хайде за да направим плавен преход, до тук с това, което каза г-н Ясен Тодоров в ефира на „Тази сутрин“ на бТВ. Тъй като заговорихме за Христо Иванов, ключов министър в кабинета, дайте няколко думи да кажем за втория кабинет на премиера Борисов. Какво между впрочем мислите за Христо Иванов, като министър, защото си мисля, че ресора, който той обгрижва в най-добрия смисъл на думата, е пряко свързан с икономиката, нали така?

Иво Прокопиев: Той е пряко свързан с икономиката, защото съдебната система е онази система, която прочиства и дава гаранция, че всички други регулаторни системи работят в интерес на обществото.

Водеща: Така е.

Иво Прокопиев: Така, че той безспорно се е нагърбил с един от най-тежките ресори. Честно казано, го поздравявам за енергията, която показва, че не се отказал въпреки трудностите и интригите, на които е подложен почти всекидневно. Мисля, че правосъдието и въобще правосъдната система е една от трите, мога да кажа сфери, в които определено има прогрес в рамките на това правителство. Другите две са видимо енергетиката и здравеопазването.

Водеща: Виждате прогрес?

Иво Прокопиев: Виждам прогрес. Като цяло естествено, правителството не може да се сравни с предишното, защото предишното беше първото частно правителство на България. То не работеше изобщо в никакъв обществен интерес, а беше фокусирано в това, да репресира своите противници и да работи в интерес на една определена клика. Така, че нали без да съм много ласкав за това правителство, то е степен нагоре спрямо предишното, но в същото време искам да кажа, че то не е успешно в абсолютни термини и не е достатъчно амбициозно.

Водеща: Ако, съдейки по това, което току що казахте, министъра на правосъдието, министъра на енергетиката и министъра на здравеопазването са своеобразните отличници на този кабинет, кои са двойкарите?

Иво Прокопиев: Не мога да кажа, че има конкретен министър, който е двойкаджия, но мога да кажа сферата, в която определено правителството отлага решенията и намесата си, въобще управляващото мнозинство. Защото според мен, най-големите проблеми са в финансовия сектор, а там мерките, особено по промяна на начините, по който се регулира финансовия сектор в двата финансови регулатора, се отлага по политически причини. Това не е отговорност на някой министър, това е по-скоро политическа отговорност на мнозинството. Това отлагане може да бъде доста опасно, защото то не само може да има алтернативна цена, че пропускаме възможност за растеж и развитие, а може да се окаже нали, че реакцията такава, каквато ще бъде днес, може да е много закъсняла и да преминем още веднъж през трус от характера на КТБ.

Водеща: Две думи наистина за КТБ до толкова, до колкото отново беше актуална темата и през седмицата: нещо много важно каза вицепрезидента на ЕК през седмицата, Кристалина Георгиева. Тя каза така, че са нужни много ясни гаранции, че случаят КТБ няма да се повтори отново. В какво са тези гаранции? Имаме ли такива гаранции в момента, че КТБ няма да се повтори?

Иво Прокопиев: Не, нямаме ги, защото независимо от всички факти и обстоятелства, които вече в голяма степен са известни на обществото покрай схемата КТБ, на източване. Огромна пирамидална схема, която ще струва на обществото между 5 и 7% от БВП, това е един колосален размер, една колосална сума. Т.е. абстрахирам се от корупционния, от политическия натиск, от всякакви други неща, които най-вероятно са се случвали в банката. Преките отговорници за това състояние са двата финансови регулатора, защото в институционалната уредба, те са тези, които трябва да гарантират, че спестяванията на населението няма да бъдат откраднати, а ще работят за икономиката. Така, че гаранцията, за която г-жа Георгиева говори започва с промяната на начина, по който работят тези финансови регулатори, с персоналните им промени и със структурните им промени. По друг начин няма как да започне доверието да се връща и външните инвеститори да имат доверие, че във финансовия сектор е стабилно и техните пари са на сигурно място, за да могат да започнат да инвестират отново.

Водеща: Като говорите за регулаторите, как вървят и въобще каква е съдбата на делата, които водите срещу шефа на КФН, вашия вечен опонент, г-н Стоян Мавродиев?

Иво Прокопиев: По отношение на личните дела, предполагам за тях питате повече. те са три. Едното дело, което г-н Мавродиев водеше срещу мен, за клевета, ако си спомняте там покрай случая „Брендо“…

Водеща: С офшорките на “Брендо“?

Иво Прокопиев: Той се е почувствал обиден и оклеветен, че аз съм споменал неговото име във връзка с делото „Брендо“. Това дело той го загуби, защото съдията по делото постанови, че всичко, което съм казал е в рамките на добрия тон, макар и критично и, че не може нещо, което е безспорен факт, като участието на г-н Мавродиев в казуса „Брендо“ да се смята за обида или клевета.

Водеща: Така. Другите две дела?

Иво Прокопиев: Другите две дела, те са за вреди, които аз водя срещу него, които предстои гледане на първа инстанция.

Водеща: Вреди на стойност каква?

Иво Прокопиев: На стойност общо 100 хил.лв.

Водеща: 100 хил.лв. искате от Стоян Мавродиев? Дали ще ги получите?

Иво Прокопиев: Едва ли, защото аз вече имам доста голям опит с тези дела, от делата срещу „Уикенд“, „Всеки ден“, Бареков, г-н Емил Георгиев, „Телеграф“ и цялата тази гвардия от различни говорители и медии, които бяха използвани за множеството атаки през последните години срещу мен. Това, което виждам, е че има някакъв размер на присъдите, които съда постановява, между да кажем 10 и 30 хил., така че…

Водеща: Едно изречение за казуса ТВ7. Там стана ясно, че дълговете към КТБ не били 5 млн., а били май около 300 млн. Шокира ли ви тази цифра, 300 млн.?

Иво Прокопиев: Ами това е ясно много отдавна. Аз съм шокиран от широките пръсти, с които подобна сума може да бъде изхарчена за нищо реално. Защото, ако теглите чертата в момента, ТВ7 има отрицателна стойност. Ако тези пари бяха някакви частни пари, които някой е изкарал и е платил данъци за тях, то той има правото да ги изхарчи за каквото си иска. Но в този случай, тези пари са на вложителите в КТБ, в момента са реално покрити от държавата и от ФГВ. Т.е. всеки един от нас е платил лукса да има такава политическа трибуна, една абсолютна медийна бухалка, чиято единствена роля беше да поведе няколко наказателни операции срещу предишния режим. И това нещо струва на данъкоплатците 300 млн. лв.

Водеща: Вие, от кои сте, г-н Прокопиев, от тези, които казват, че случващото се сега с и около ТВ7 е опит да бъде потъпкана свободата на словото или от онези, които казват на ТВ7: „Така ви се пада, вие си го заслужихте. Недейте да ревете“.

Иво Прокопиев: Няма нищо общо свободата на словото тук. Аз искам да ви дам един пример от недалечното минало с RE:TV, ако си спомняте. Аз бях учредител на една Фондация „Граждански медии“, която беше собственик на RE:TV. Когато дойде кризата, ние съвсем честно събрахме екипа и казахме: „Вижте, идват тежки времена, този проект като бизнес не може да съществува. Много е по-добре да го приключим, от колкото да допуснем той да падне в жертва на някакви зависимости“. И разформировахме телевизията, прекратихме. Значи, медиите са икономически предприятия, те трябва да работят по законите на пазарната икономика. Няма цена, която да струва 300 млн. Кое струва 300 млн. в ТВ7? Каква гражданска функция или роля тя е изпълнила, за да кажем, че си струва обществото да плати 300 млн. за нея? И те не са 300 млн., знаете че в печатницата на г-н Пеевски има инвестирани 100 и в другите му печатни медии също има над 100. Значи над 500 млрд. лв. са инвестирани за лукса някой да има медийна група, която да се използва за репресия на тези, които не мислят по този начин.

Водеща: На финала да ви попитам за това, че бТВ направи нещо полезно. Разкри как живеят за сега двама от кметовете, на Пазарджик и на Хасково, разкри стандарта им на живот. Смятате ли, че това са съвременните олигарси, смятате ли, че камерата показва безпристрастно това много ярко срастване на политическа и икономическа власт, което наричаме олигархия?

Иво Прокопиев: Не мисля, че това са олигарсите, в този смисъл, да речем на национално ниво. Това, което виждам в тези казуси е наистина едно разминаване между каква е обществената търпимост, това което е законно и това, което е морално. Разликата между това кое е законно и морално е много съществена при публичните фигури и при тези, които имат претенции да управляват, било местни общности, било на държавата и обикновените хора. За обикновените хора, моето лично мнение е, че това, което е законно е морално, защото законът е единствената тяхна защита. Иначе политиците могат да национализират и приберат абсолютно всеки бизнес и да потиснат всяко различно мнение зад тезата, кое евентуално е морално. Но за публичните фигури е различно. За да могат да претендират, че те са тези, които трябва да представляват хората и трябва да бъдат избирани, към тях изискванията на морала и на хигиеничност на поведението, трябва да бъдат много по-високи. В допълнение само искам да кажа, че не са само тези два случая, просто трябва да се гледа по цялата картина.

Водеща: Със сигурност ще има и още…

Иво Прокопиев: Да не изглежда, че точно тези два кмета са във фокуса…

Водеща: Да. Няма да има съмнения…

Иво Прокопиев: Един най…

Водеща: Няма да има съмнения, защото разследванията продължават нито само кмета на Пазарджик, нито само кмета на Хасково, за да каже някой: „Видите ли, вие сте ги нарочили, изпълнявате някаква поръчка.“ Няма такова нещо. Добре, на финала, тъй като заговорихме за чистотата в отношенията, само да ви кажа, че днес започва и нашата кампания, кампанията на бТВ: „Да изчистим България заедно“, така че ви подарявам тениска и ръкавици. Може да се въоръжите с тях и да се присъедините към нас.

Иво Прокопиев: Благодаря. Въоръжавам се, ще се присъединя към вашата инициатива, благодаря за поканата.

Водеща: Благодаря. Това беше Иво Прокопиев, вие останете с нас.

bTV „Тази неделя“, 10 май 2015 г.

 

Интервю за сайта Vevesti.bg: Проблемът на проблемите за икономиката на България се нарича „финансови регулатори”

24 януари, 2015 Няма коментари
Иво дискусия с гости по-добратаИво Прокопиев по време на срещата на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“. Снимка: Надежда Чипева 

С бизнесмена и издател на „Икономедия“ Иво Прокопиев разговаря редакторът на Vevesti.bg Евгени Петров

– Г-н Прокопиев, предлагам да използваме срещите, които организирате на бизнеса с правителството за тематична рамка на този разговор. Тази е девета подред. Какъв е трендът и посоката на развитие на България в социален и икономически план за тези 9 години, които на практика съвпадат с членството ни в ЕС от 2007-а година до днес?

– Трендът за съжаление е забележително негативен. Първите три срещи бяха доста позитивни. Може би неразумно позитивни, имаше огромен ентусиазъм. Най-голям беше той в началото, непосредствено преди влизането в ЕС. После еуфорията премина, нещата се нормализираха и след това тръгнаха надолу. Това, което движеше страната напред до влизането ни в ЕС беше дисциплината на присъединителния процес и желанието на българските институции да се модернизират и невъзможността на политиците да шикалкавят и да използват институциите в частна полза.

– До какво доведе това отстъпление? През 2007-ма очаквахме институциите да заработят по-добре, днес доверието в тях е под санитарния минимум. Общото усещане е, че държава няма, превръща се само в територия…

– Това, което последва, за съжаление е деградация на институционалността. Това беше главният извод, който се чу поне десет пъти в дискусията на конференцията. Не може да има богата държава без работещи институции, които да защитават интересите на гражданите, на бизнеса, силата на договорите, правата на собственост и т.н.

Върховенството на закона в ежедневието се проявява като работещи институции. Да, съдът е висшата инстанция, която въдворява правосъдие, но в ежедневието редът и правилата се налагат от регулаторите и институциите.

Това доведе още до низходящ тренд в икономическите показатели. Нисък растеж, по-голяма задължнялост, по-големи дефицити, по-голяма безработица. Въобще, България

от една догонваща страна стана отново е изоставаща държава.

по отношение на жизненото равнище и икономическото си развитие спрямо средните показатели в ЕС.

Второто нещо, което се случи заради институционалната корупция и политическата корупция е, че беше съсипана възможността за правене на политика. В България през последните 5-6 години нямаме пример за нито една добре проведена реформа или антикризисна политика.

– В това е проблемът, обикновено реформите изискват ресурс, а точно в този период светът изпадна в тежка криза, усилията на политиците сякаш бяха насочени към това как да овладеят спада, а не как да гонят развитие…

– Ясно е, че светът след 2008-ма навлезе в тежка криза, а Източна Европа и България – в много тежка финансова криза. Изложени сме на най-различни по характер външни рискове – главно финансови, но вече и икономически, и политически, геополитически, етнически, религиозни – всичко това е върху главата ни. Заради тази институционална парализа не сме в състояние да провеждаме антикризисна политика. Най-ясно това се вижда във финансовия сектор и в икономиката.

– Но по данни на Евростат за последните 5 години далеч не бяхме сред двойкаджиите по време на кризата. Въпреки това излязохме с най-големи институционални поражения от нея, които се задълбочават.

– Вярно е, че ние много стегнато преминахме кризата, въпросът е, че шоковете бяха поети от икономиката, много предприятия фалираха, много хора бяха освободени от работа, активите се обезцениха – икономическата и социалната цена бяха платени от бизнеса и населението. Това е да се оставиш на волята на икономическия цикъл. А добрата икономическа политика трябва да омекотява жестоките удари на този цикъл. В България не се направи дори бегъл опит за антициклична политика.

Трябва да признаем, че инструментите, с които разполага и правителството, и централната банка са доста ограничени, заради необходимостта да поддържаме балансиран бюджет и сме с фиксиран курс заради валутния борд, но пък има други добри примери – на балтийските държави, които тръгнаха от същите, дори по-лоши позиции. Тях кризата ги удари по-лошо от България, но те използваха този период не само да се преструктурират, а да си постигнат и дългосрочните политическите цели.

– При нас е обратното – аз лично имам усещането за една безпътица и дезориентация спрямо онова, което трябва да постигнем. Всичките ни усилия и управленски решения са насочени единствено да закрепим икономическото положение.

– Ние имаме задачи и ангажименти за вършене на еврониво. Защото ние сме минали само през входната врата на ЕС, изобщо не сме стигнали до хола или други части от къщата. ЕС практически представлява няколко концентрични общности. Там, където са развитите страни-членки – в Шенген, в еврозоната и в Банковия съюз – са местата, където тепърва трябва да ни приемат. Горе-долу сме на половината път. Тоест – като държава не сме си изпълнили политическите цели спрямо ЕС. А основните са три – членство в Шенген, в Банковия съюз и когато може – в еврозоната. Докато не го направим, ще сме си малката лодка в бурно море.

– Многократно тези цели са посочвани като основни и въпреки всичко продължават да бъдат дискусионни. Ето, преди дни се спомена за еврозоната и веднага мненията се поляризираха –необходимо ли ни е еврото, дали и с колко ще поскъпнат цените. А всъщност в известен смисъл ние на практика сме въвели еврото от момента, в който се вързахме с него… Нека ясно да го обясним – какви предимства носи, какви перспективи очертава и защо е необходимо?

Защото тогава няма да сме беззащитни. Тогава ще имаме всички европейски механизми за провеждане на антициклична политика. Ако стане банкова криза ще има достъп до европейски средства за стабилизиране, като има дефлация ще имаме достъп до финансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ) на нула процента, както е в момента, за да можем да вкараме ликвидност в икономиката, а не да сме в тази ситуация с вързани ръце и крака.

Дори и в най-тежките моменти от кризата в Гърция лихвите по кредитите там бяха по-ниски отколкото у нас. И за бизнеса, и за домакинствата. Просто защото Гърция, която междувременно в този период фалира 2-3 пъти, е член на Еврозоната. И нейните банки могат да се рефинансират на много ниски нива, практически безплатно в момента.

Това е единият аспект. Другият обаче е Банковият съюз. Той в краткосрочен план е дори по-важен. Защото преди да започнем да говорим за ползване на спестяванията на чужди държави или на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция по-важно е да вкараме българските спестявания да работят за българската икономика. Това е големият въпрос. Защото при този ръст на спестяванията … в момента има 65 милиарда спестявания в банките, които са нараснали може би двойно от 2008-ма досега, има спад в кредитирането на икономиката, което е абсолютен парадокс. Това показва, че

има структурен проблем във финансовите регулатори

Очевидно те не си изпълняват ролята. По законите на търсенето и предлагането тази ситуация би трябвало да доведе до свръхпредлагане на кредити. И съответно спадане на лихвените проценти по кредитите до ниво, на което има търсене на кредит. В момента банкерите казват: „Никой не търси кредити, няма добри проекти”. Това е вярно, но няма много добри проекти, които да понесат кредит с 8-9 % лихва. Ако лихвата е 2 или 3%, както е в Еврозоната, тогава търсенето на кредит ще бъде на съвсем друго ниво и броят на проектите, които ще бъдат финансирани ще се увеличи експоненциално. Тогава ще има ръст, заетост, доходи и т.н.

– ОК, каква е пряката вина на регулаторите, как ограничават, вместо да насърчават отпускането на кредити, защо от тях трябва да зависи равнището на кредита?

– Какво правят финансовите регулатори? Позволяват няколко от ключовите участници на финансовия пазар (банков и небанков) да кредитират свързани лица. И вместо към икономиката, една голяма част от спестяванията се оттичат към фирми, свързани със собствениците на тези финансово-индустриални групи. Типичен, емблематичен пример на този феномен е казусът с КТБ. Пет процента (!) от брутния вътрешен продукт на държавата буквално изтече под носа на двата финансови регулатора във фирми, на собственика.

– Под финансови регулатори се има предвид БНБ за финансовия сектор и КФН за небанковите финансови институции?

– Точно така. В първия сегмент има 65 милиарда спестявания на населението, във втория – около 12 милиарда спестявания.

Ако говорим за периода, за който се уточнихме – последните 9 години – основният проблем, спирачка, пречка на българския финансов сектор, освен че сме извън еврозоната е, че заради лошата регулация не си изпълнява основната цел да превръщат спестяванията в инвестиции. И това е така от края на 2008-ма. Имаме огромен ръст на спестяванията и нулев ръст на кредитирането. Дори ако погледнем данните има спад на кредитирането на реалната икономика.

А това е един абсурд. Тоест –

финансовият сектор се е превърнал в една черна дупка, която изяжда

спестяванията на населението. Това е системен проблем, който, докато не бъде адресиран, няма как България да се върне към пътя на икономическия растеж.

-Между другото, на последната среща на бизнеса с правителството имаше ли представители на двата регулатора, аз поне не видях?

– Не и то напълно съзнателно. Защото сегашните ръководства на КФН и БНБ са част от проблема, те не могат да бъдат участници в дискусия за решаването на проблема. Това между другото беше еднозначно посочено от панелистите във финансовия панел включително и от финансовия министър Владислав Горанов.

Тук е мястото да направя разграничението между БНБ и КФН. КФН е напълно съсипана институция, с разбит административен капацитет, подменен персонал, напъдени професионалисти. Оборотът на капиталовия пазар е по-малък от оборота на Женския пазар, той на практика отсъства. Само един пример, новите емисии, които комисията е допуснала на пазара миналата година са 20 с около 100 милиона лева номинал срещу 12 милиарда спестявания, как да има оборот? Затова да се говори за манипулация на такъв пазар, каквито са обвиненията срещу медиите, включително и „Икономедиа” е все едно да се гмурнеш в леген. На пазара няма никаква ликвидност.

 

Иво Прокопиев в сутрешния блок на bTV: КФН не е правила никакви проверки в КТБ, 20 ноември 2014 г.

20 ноември, 2014 Няма коментари

Иво Прокопиев – бизнесмен: Кои са българските олигарси и техните интереси

 

Водещ: Иво Прокопиев ни е на гости. Вие присъствате ли в тефтерчето и под каква форма?

Иво Прокопиев: Доколкото части от тефтерчето са известни, аз не съм си видял името като инициали. Но това, което съм виждал, са имената на вестниците „Капитал“ и „Дневник“ и те са определени като „вражески“ и ако има запитване от тях, „трябва веднага да бъде докладвано“. На кой – не става много ясно.

Водещ: На някой от първите.

Иво Прокопиев: На някой… Явно сме в частта на враговете, които тази институция е трябвало да репресира също по някакъв начин.

Водещ: Добре, какво е тогава тефтерчето на Златанов? Тефтерче с часовников механизъм, което да избухне в определен момент, когато например ГЕРБ се връщат на власт, или?

Иво Прокопиев: Не, аз мисля, че вашите събеседници обясниха, че било инструмент един вид за провеждане на кадрова политика. Когато няма аргументи защо някой да бъде или да не стане на някакъв пост, тогава е използвано тефтерчето за неговото елиминиране.

Водещ: За „бухалките на властта“ – тези „бухалки на властта“ ли удариха по КТБ и на коя власт точно?

Иво Прокопиев: В казуса „КТБ“ има от всичко по много. Има и от „бухалките на властта“, но фундаменталната причина, поради която КТБ се срина, беше нейният порочен пирамидален бизнес-модел. Рано или късно това щеше да се случи, вярно е, че поводът, по който стана, беше атака от институциите и от медиите на г-н Пеевски.

Водещ: Между другото, предишния път, когато ни бяхте на гости, общо-взето само вие бяхте на позицията, че КТБ трябва да бъде ликвидирана, да бъде фалирана, да бъде обявена в несъстоятелност. Всички други експерти казаха, че може да бъде спасена. Сега доволен ли сте, че стана вашето?

Иво Прокопиев: Аз бях на позицията, че тя е неспасяема заради размера на проблемите, които има, и от гледна точка на нейната неспасяемост е много по-добре, заради вложителите, веднага да се пристъпи към отнемане на лиценза, за да я няма поне тази драма в обществото с малките депозити. А колкото да съм доволен – не съм доволен, защото КТБ беше финансовият инструмент на модела, който е популярен като „Кой?“ в обществото и това, че КТБ я няма, не означава, че моделът „Кой?“ е разграден и не означава, че той не опитва да изгради нови, свои собствени финансови институции и да продължи да прави същото, макар и по малко по-различен начин. В този смисъл не съм…

Водещ: Ама не ми казахте за „бухалките“. В крайна сметка кой е бил „бухалка“?

Иво Прокопиев: В кое?

Водещ: В случая с КТБ?

Иво Прокопиев: За КТБ аз казах, съвсем ясно според мен, поводът, по който банката се срина. Друг въпрос е, че тя беше една кула от карти и съвсем лесно, с едно подухване просто падна. А медийната атака беше от медиите на г-н Пеевски и донякъде от тези действия, които започна прокуратурата. Само че тук има интересен нюанс с дейността на прокуратурата. Прокуратурата има основание – както се вижда, има огромно количество нарушения, т.е. ние не можем да виним прокуратурата, че е започнала, макар и късно, нещо, което е трябвало да направи години по-рано, за което имаше и вестникарски публикации, знаете, и много сериозен дебат в обществото.

Водещ: Дебатът обаче продължи с обвинения. Вие нападнахте БНБ управата и Комисията за финансов надзор (КФН). Те пък ви върнаха в студиото на „Лице в лице“. Нека да чуем какво каза шефът на КФН Стоян Мавродиев.

Стоян Мавродиев: Г-н Прокопиев е пример за един от най-сериозните нарушители на закона в нашата практика – сумарно, като брой наказания, брой наказателни постановления. Неговите компании са наказвани многократно, не изпълнява съдебни решения. Той освен издател е и поднадзорно лице на КФН в множество направления. И между другото, един от най-силно актуваните. Срещу нещо има стотици актове и наказателни постановления за стотици хиляди левове. Въобще, една консистентна позиция на човек, който не защита институциите и закона. Второ – четем за средства и за суми, които получава г-н Прокопиев, неговите компании за консултантски услуги. Днес го четох в поредните новини и медийни публикации по тази тема. Т.е. тези хора трябва да отговорят на каква база те си плащат средства един на друг, за какво плаща г-н Прокопиев на г-н Кадиев. Връзката между Кадиев и Прокопиев е капиталът, средствата, плащанията на средства един между друг. Така че за какви услуги? Очевидно ние ги виждаме тези услуги чрез ежедневните клеветнически кампании.

Водещ: Откъде да започнем? Какво си разменяте, какви финансови ресурси си разменяте с г-н Кадиев – дайте да започнем подред?

Иво Прокопиев: Откъдето кажете. Това е лъжа. Ако г-н Мавродиев има някакви доказателства, аз го призовавам да ги представи, иначе трябва да се извини. Ако не се извини, това ще бъде повод за поредното дело между нас. Това е просто лъжа.

Водещ: Поредното дело за какво – за клевета ли в случая?

Иво Прокопиев: В момента ние имаме доста дела. Аз водя едно за вреди и за клевета.

Водещ: От страна на г-н Мавродиев?

Иво Прокопиев: Да.

Водещ: Имате ли и каква е връзката ви с г-н Кадиев?

Иво Прокопиев: Никаква връзка нямам.

Водещ: Познавате ли се?

Иво Прокопиев: Познаваме се. Така се стекоха нещата, че през последните 10 години не сме се виждали, така че…

Водещ: Пари разменяли ли сте си?

Иво Прокопиев: Никога, по никакъв повод, абсолютно. Затова казвам – нека г-н Мавродиев да извади, каквото има да изважда като доказателства. Ако не – да се извини, иначе после ще го решим в съда. Няма друг начин. Това е абсолютна груба лъжа, мисля, че тя беше опровергана и от г-н Кадиев.

Водещ: Да, но г-н Кадиев пък се е срещал с Цветан Василев. Дали да търсим някаква връзка Кадиев – Прокопиев – Василев – Пеевски? Как да ги навържем в схемата?

Иво Прокопиев: Е, връзка с Василев… Всеки може да се среща. Г-н Кадиев беше депутат. Вие мислите ли, че г-н Мавродиев… То проблемът е, че г-н Мавродиев не се е срещал с г-н Василев като поднадзорно лице и аз му разбирам нервността, защото комисията, заедно с БНБ, е другият голям виновник, другата отговорна институция за фалита на КТБ. Защото освен че е банка, което многократно беше натъртено, включително и от КФН, КТБ е емитент на публични акции, на публични облигации, тя има няколко лиценза като „асет“ мениджър и като инвестиционен посредник. В нейни инструменти и в нейната група са инвестирани огромни средства на поднадзорни на комисията лица, така че по много от тези линии комисията очевидно не си е свършила работата, очевидно не е проверявала този, който трябва. Вярно, че комисията оказва репресия върху мен и върху моите фирми, но това е в следствие на моите публични изяви, в следствие на политиката на вестниците да разкриват такива негативни за тях неща и които…

Водещ: Ама чакайте, комисията не е боравила директно с банката. И г-н Мавродиев се оправдава именно с това, казва: „Ние разглеждаме КТБ като друг вид институция“. Можели ли са да сигнализират за проблеми с правата, които имат над нея?

Иво Прокопиев: Не само, че са можели – те са били длъжни. В България има два големи финансови пазари – единият е банков, другият е небанков.

Водещ: Ама знаели ли са за проблема, знаели ли са?

Иво Прокопиев: КТБ е била гигантски играч и на двата пазара – и на банковия, и на небанковия. И ако говорим в условията на загуба, може би около 2-2,5 милиарда ще бъдат загубите от инвеститорите в КТБ като банка и още около 0,5 милиард – това изобщо не е скромна сума, ще бъда загубите на инвеститорите в инструменти на КТБ на капиталовия пазар, за които отговаря…

Водещ: Не, г-н Мавродиев знаел ли е за проблемите в КТБ?

Иво Прокопиев: Е как да не е знаел? Очевидно е знаел и тя се е ползвала от общия институционален чадър, от който се ползваше. Защото такъв тип кражба – вие разбирате ли, че говорим в случая с КТБ за откраднати около 5% от Брутния вътрешен продукт на държавата. Това нещо е правено в много дълъг период от време, много консистентно, с протекцията на абсолютно всички отговорни за това институции, които е трябвало да контролират тези дейности да не се извършват. Това на първо място е БНБ и банковият надзор, но веднага след това идва отговорността на г-н Мавродиев и КФН, след това са одиторите, след това е „Финансовото разузнаване“, данъчни власти и т.н. Всички тези механизми…

Водещ: Възможно ли е г-н Мавродиев да е сигнализирал на някой и някой да му е казал „Задръж“.

Иво Прокопиев: Доколкото ми е известно, никакви проверки не са правени в КТБ от КФН и няма никакви констатирани нарушения там. Нека ако…

Водещ: Защото не са правени проверки в случая.

Иво Прокопиев: Защото не са правени проверки. Най-малкото, те не са смеели да отидат там и да ги проверят.

Водещ: Е каква отговорност трябва да поеме сега г-н Мавродиев?

Иво Прокопиев: Само един вид отговорност може да поеме – чрез подаване на оставка. Защото знаете ли, в момента българският финансов сектор е в огромна криза и тази криза е на недоверие. Но това недоверие не е към институциите, защото големите институции са чужди и към тях има доверие. Недоверието е към регулаторите. Единственият начин това нещо да се разреши – и това е същинската тема, затова г-н Мавродиев реагира по този начин…

Водещ: Ама г-н Мавродиев каза, за да изчистим този въпрос…

Иво Прокопиев: … е двата регулатора да бъдат персонално сменени…

Водещ: Той казва: отговорността на регулатора, на КФН към КТБ е все едно магаре и Космос – подобно ще го кажа, не мога да се сетя към точния цитат…

Иво Прокопиев: Ама те дори не казват дали КТБ и лицензът й като инвестиционен посредник, като дружество за управление на активи е отнет или не е отнет. Поне това да кажат. Очевидно е, че са поднадзорни лица по много линии, аз казах – поне по пет-шест линии.

Водещ: Другото обвинение към вас – вие сте нарушител на закона многократно, не изпълнявате съдебни решения, наказван сте много пъти. Защо?

Иво Прокопиев: Има кампания на комисията и след всяко мое телевизионно участие ние получаваме наистина по четири, пет, шест, някой пъп по десет административни санкции, но дали съм нарушител на закона – това го решава съдът. Всичките тези мерки на комисията…

Водещ: Колко ви струва едно телевизионно участие като ресурс, за да си платите глобите?

Иво Прокопиев: Искам да ви кажа, че те идват на залпове. Средно са между 30 и 90-100 хиляди лева глоби и санкции, които…

Водещ: Ама това означава, че има в какво да ви хванат, има какво да нарушите.

Иво Прокопиев: Има някакви дребни, формални неща, но като цяло няма никакви нарушения, защото в резултат на тази кампания през годините практически ние излязохме от капиталовия пазар. Остана един-единствен инструмент, върху който сега комисията си е фокусирала цялата енергия.

Водещ: Кой?

Иво Прокопиев: Една облигация на „Алфа финнас“, който ще бъде погасен съвсем скоро. Така че няма повод, разбирате ли?

Водещ: Значи това участие сега ще ви струва от 30 до 90 хиляди, защото КФН ще ви нападне след това?

Иво Прокопиев: Не мога да кажа какво ще измислят конкретно за това участие, но обикновено така се получава. Има две много ясни вълни. Едната беше след публикациите за Брендо и за привличането на г-н Мавродиев като свидетел по делото „Брендо“ – тогава имаше десетки такива преписки с комисията. И сега, по повод на КТБ – втората голяма вълна, която буквално ни залива. Но искам да завърша разговора с доверието, защото това, което предизвиква г-н Мавродиев да реагира по този начин… Не е вярно, че има доверие в българските регулатори и че европейските правила не позволяват те да бъдат сменени, когато е констатирано такова гигантско нарушение. Точно обратното е – при такова нарушение като КТБ и такъв гигантски финансов скандал, българският законодател не само може, а е длъжен да направи структурни промени в БНБ и в КФН, за да подмени техните ръководства. Това е ключовият момент и това, което притеснява г-н Мавродиев. Да не говорим, че той, вместо да подаде оставка, е кандидат за БНБ.

Водещ: Това исках да ви питам – как ще коментирате информациите, че той е кандидат, един от кандидатите за управител на БНБ?

Иво Прокопиев: Ами като абсурдна кандидатура, няма как по друг начин да я…

Водещ: Какво са си говорили Бойко Борисов и г-н Искров у гуверньора на БНБ, защото не разбрахме?

Иво Прокопиев: Нямам представа, но едно от нещата, които последваха след този разговор, беше оставката на Фонда за гарантиране на влоговете, която беше единствената институция, която се държа рационално през цялото време и не беше част от схемата, която доведе до фалита на КТБ.

Водещ: Днес във вашия вестник „Капитал“ пише, че това е съмнително, че се случва. Защо?

Иво Прокопиев: Подозрителен е начинът, по който се случва, защото главното нещо е, че този фонд е на банките, а не на изпълнителната власт, нито на законодателната.

Водещ: Нещо много важно – от този фонд зависи кои ще бъдат квесторите всъщност, които ще влязат.

Иво Прокопиев: Това е много интересен момент. Фондът реално е господарят на банковата несъстоятелност на КТБ и от него зависи не само кой ще бъде определен за синдик по-нататък в процеса…

Водещ: Синдик, да.

Иво Прокопиев: … а зависи какви решения ще бъдат вземани по отношение на управление на активите.

Водещ: Но от синдика зависи дали банката ще бъде продадена или активите й ще бъдат продадени на добри цени, или ще бъде разграбена.

Иво Прокопиев: Точно така – по какви процедури, по какъв начин ще бъдат преследвани парите.

Водещ: Вие какво подозирате, какво ще се случи? Този ход е направен, за да се случат нещата както трябва, или както трябва за някой конкретен човек?

Иво Прокопиев: По-скоро второто, защото непосредственото действие, което зависи от тази промяна, е изплащането на гарантираните влогове. Не знам дали си давате сметка, но следващата седмица, седмицата след 4 декември, в България ще бъде преразпределена колосална сума пари. Около 3,5-3,7 милиарда – не са казали точно какъв е размерът на гарантираните влогове, но това е колосална сума пари, която изведнъж ликвидно ще бъде изсипана на банковия пазар и тя ще доведе до най-различни ефекти според мен.

Водещ: Като например?

Иво Прокопиев: Например много вероятно е пазарът на недвижимите имоти да има някаква корекция нагоре, защото тези пари най-вероятно ще потърсят някакви други инструменти, в които да бъдат инвестирани. Изключително важна част от тях е в кои банки ще останат, защото знаете, че заради банковата криза имаше процеси на теглене на депозитите и т.н. Най-различни.

Водещ: Последно, да затворим и темата „КТБ“ – ако можем, разбира се, да я затворим. Ако има тефтерче – не на Златанов, а на някой друг – в кое тефтерче пише „КТБ да се удари“ кой го е написал?

Иво Прокопиев: Това най-вероятно е тефтерчето на г-н Пеевски, но допускам такова тефтерче физически да няма. А по повод на приключването – темата изобщо няма да приключи и това отново е свързано с финансовите регулатори, защото искаме или не искаме, на България най-вероятно ще й се стоварят купчина дела заради това, че държавата не си е свършила работата, заради това, че държавните финансови регулатори не са си свършили работата. Всичките тези инвеститори с гигантските загуби, които са и на капиталовия пазар, и като вложители, ще съдят тези, които са отговорни.

Водещ: Така, коментираме статия от в. „Капитал“. Само че излязоха статии за това, че Прокопиев се „гушна“ с „Лафка“. Знаете с кого се свързва „Лафка“, нали така? С кого се свързва „Лафка“ – хайде да започнем от там?

Иво Прокопиев: В какъв смисъл се свързвам аз с…

Водещ: Сте се „гушнали“? Пише: „Прокопиев започна да рекламира „Лафка“ в „Капитал“, и това е като критични статии към вестника, който е бил трибуна на анти-ДПС настроенията.

Иво Прокопиев: Аз ви благодаря за този въпрос, защото наистина има голяма чувствителност към тази тема, към тази реклама. Тя е преувеличена. Между другото, реклама на „Лафка“ има и в бТВ – не съм чел статия, че бТВ се е гушнал с Делян Пеевски.

Водещ: Да, очаквах го това като ответен отговор, все пак…

Иво Прокопиев: Не само при вас, има и в Нова телевизия, мисля. Както и да е.

Водещ: Навсякъде има.

Иво Прокопиев: Да. Но по-скоро по отношение на „Капитал“ е някакъв вид провокация, защото реално рекламният отдел не е имал правилен ход. Няма законово или бизнес-основание да откаже такава реклама. Между другото, те са били две реклами – едната не е отговаряла на изискванията на рекламния отдел и е върната, но другата е публикувана. В същото време ние имаме един основен принцип, откакто има в. „Капитал“, а той е на много ясно и много строго разделение между рекламна политика и редакционна независимост. Рекламодателите по никакъв начин не могат да влияят на съдържанието на вестника. Този принцип е отстояван във всички времена – като започнете от „пирамидите“, „Мултигруп“, Г-13 и се премине през всички периоди по-нататък, винаги е имало рекламодатели, които са се опитвали или са си мислели, че рекламирайки в „Капитал“, ще променят неговата редакционна позиция. Така че съвсем ясно искам да кажа на всички хора в социалните мрежи, които между другото имаха много разбираеми за мен притеснения – искам да им кажа, че те не са основателни, редакционната политика на „Капитал“ няма де се промени нито по отношение на „Лафка“, нито по отношение на модела „Кой?“, нито по отношение на Делян Пеевски.

Водещ: И тези капитали, които влизат при вас все пак чрез рекламата, няма ли по някакъв начин да ви направи по-меки?

Иво Прокопиев: Не, не, те първо са незначителни и нямат никакво значение.

Водещ: Можем ли да кажем суми, или?

Иво Прокопиев: Примерно 0,0 и нещо процента от общите приходи.

Водещ: Вече никой нищо не разбра от 0,0 процента от общите приходи.

Иво Прокопиев: Съвсем незначителен размер са тези суми. Но пак казвам – ако мога да използвам вашия ефир, бих помолил ДПС да не хвали „Капитал“, защото това е някакъв вид нова стратегия, която те имат, ако забелязахте, няколко пъти от парламентарната трибуна. И бих помолил „Лафка“, ако няма крайна нужда, да не рекламира в „Капитал“, нямаме нужда от тези пари.

Водещ: ДПС се превърнаха като в някакво божество – Бойко Борисов им се моли да не гласуват за правителството, вие им се молите да не ви хвалят. Какво е ДПС?

Иво Прокопиев: ДПС е един холдинг, който има две крила – политическо и икономическо. И от дейността на този холдинг всъщност страдат всички българи, защото за да може този конгломерат или холдинг да работи – това е моделът „Кой?“ – той съсипва всички институции в държавата. говорихме как са съсипани финансовите регулатори, по същия начин са съсипани почти всички други регулатори, голяма част от съдебната система и няма как българските граждани да не изпитват тежки финансови последствия от това. Мога да ви дам, ако искате…

Водещ: Кой е на върха на тази пирамида, на този холдинг?

Иво Прокопиев: Е, ръководството на партията ДПС.

Водещ: Мартин Заимов – много интересен разговор имахме с него отново за КТБ и той каза, че „Държавна сигурност“ стои зад тази банка, която от доста време не е банка в истинския смисъл на думата.

Иво Прокопиев: Аз не мисля, че „Държавна сигурност“ 25 години по-късно е единно понятие, но е факт, че някакви мрежи от бившата „Държавна сигурност“ гравитират около ДПС и ръководителите на ДПС.

Водещ: Пример щяхте да ни давате и ви прекъснах.

Иво Прокопиев: Исках да ви кажа как лошото финансово регулиране примерно влияе на бедността, на безработицата, на това, че в България няма растеж. Примерно лошото финансово регулиране в небанковия финансов сектор – 1/2, 2/3 от всичките активи на небанковия финансов сектор са в чужбина, защото не е възможно в България да се инвестира в нормални инструменти заради дейността на КФН.

Водещ: Добре, какъв е вашият интерес? В крайна сметка хората се питат, немалко ви обвиняват и че сте обикаляли телевизионните студия да говорите. Какъв е вашият интерес да говорите всички тези неща?

Иво Прокопиев: Аз имам много ясен, легитимен интерес, и той не е само моят, а на всички нормални предприемачи в тази държава, за да може активите на всички да поскъпват, бизнесите на всички да работят на печалба, да са добре децата, да се връщат тук да работят, а не да остават в чужбина. Всичко това може да се промени единствено по начин, ако България стане обратно нормална държава и се върне в нормалния европейски законов път на развитие. В момента ние сме извън него. Разбирам иронията ви и разбирам, че…

Водещ: Не, не, то не е ирония. Просто хората се питат това, аз питам ви питам, защото има една статия – четох, между другото, „Десетте лъжи, които изрича Иво Прокопиев“, и те са свързани с това, че държавата би… Извадил съм си три от тях: „ че държавата ще загуби, ако участва в спасяването на банката, че нямате никакъв личностен конфликт с Цветан Василев и нямате интерес в този казус.

Иво Прокопиев: Нямам никакъв интерес. Аз ви казах какъв е интересът. Аз съм инвеститор – мисля, че не от най-големите, но значителен инвеститори в България и интересът ми е много легитимен, както на всички други инвеститори в България, а то е, за да могат моите активи да поскъпват, за да могат активите на хората да поскъпват. Искам да ви кажа, че ако нямаше модела „Кой?“ и казуса „КТБ“, в момента българските граждани щяха да бъдат поне два пъти по-богати. Цялото имущество, което те притежават, щеше да бъде поне двойно по-скъпо, отколкото е сега.

Водещ: Добре, ще разберем ли последно кой ограбва банката и кой ще я ограби? Къде ще отидат активите й?

Иво Прокопиев: Според мен да. Имайте предвид, че банката е ограбена по няколко канала, не един. Едното основно направление са финансиранията на политически проекти, медии, обществена дейност, спортна дейност и т.н. Вторият са просто лош финансов риск-мениджмънт, грешки, активи, които не струват толкова, а са надплатени, загубата е реализирана веднага и няма как да се върне. И третото са скритите активи, които да се надяваме, че бъдещите управляващи на фонда и синдиците ще успеят да намерят със средствата на финансовото проследяване.

Водещ: Благодаря ви. Иво Прокопиев – гост на „Тази сутрин“. Най-вероятно след това участие, както каза и самият той, очаква нападки от КФН и санкции, разбира се. Колко ще му струва – ще разберем може би при едно ваше следващо гостуване.

Иво Прокопиев: При следващото гостуване ще ви ги донеса.

БТВ – Тази сутрин
Интервюто можете да видите ТУК

Иво Прокопиев осъди и вестник „Телеграф“, 2.09.2014

2 септември, 2014 Няма коментари

Иво Прокопиев осъди управляваното от Ирена Кръстева дружество „Телеграф“ ЕООД, издател на вестник „Телеграф“, за разпространение на неверни твърдения, обиди и причиняване на вреди. В решението на Софийски Градски Съд се казва, че в две статии на ищеца Иво Прокопиев се приписват тежки престъпления – заразява водата и убива цял град, и му се приписват явни обиди – че е „скандален олигарх“, че „прилапва пари по изпитана схема“ и че се е „покрил в Сингапур“. Съдът определя тези твърдения като категорично неверни и осъжда „Телеграф“ ЕООД да заплати обезщетение в размер на 30 000 лв за претърпени неимуществени вреди на ищеца Иво Прокопиев.

Делото, заведено през 2012 г., е срещу две публикации без автор. Първата е част от масираната клеветническа кампания срещу Иво Прокопиев които твърдят, че „убива цял град“, че „кариерата му… заразява водата и убива бавно жителите на града (Меричлери) и останалите селища в областта“, че „сее болести в Хасково“, че е „олигарх“. От събраните по време на процеса доказателства е видно, че ищецът или дружеството му не са допринесли по никакъв начин за заразяване на питейната вода или убиване чрез заразяване, за ръст за заболяевамостта или смъртността в района на град Меричлери или в други населени места в областта – напротив от доказателствата е видно, че наличието на арсен и флуор във водата се дължат на естествени причини – хидравлична връзка между естествената минерална вода и питейната вода, както и че високите стойности се наблюдават много преди дружеството „Каолин“ АД да извършва каквато и да е дейност в региона. Във връзка с тези клевети има и заведено наказателно дело срещу председателя на ПК „Екогласност“ Емил Георгиев.

Във втората статия се твърди, че Иво Прокопиев е фалирал скандален олигарх, забягнал в Сингапур, и че „прилапва“ пари от банки с цел измама. Съдът определя твърденията на вестника като категорично неверни. От събраните по делото доказателство е видно, че Иво Прокопиев е коректен партньор на банките, с които работи, а дружествата, в които участва, нямат лоши, необслужвани и поставени под наблюдение кредити.

Това е поредното дело, което Иво Прокопиев заведе и спечели срещу срещу изданията от медийната група на семейството на депутата Делян Пеевски и други жълти медии, в следствие на масираната клеветническа кампания през последните четири години.

Иво Прокопиев в интервю пред „Дойче веле“:Който е готов да обясни всичко с пари, значи е готов да направи всичко за пари.

31 октомври, 2013 Няма коментари

ДВ: Г-н Прокопиев, говорите за България като „фасадна демокрация”. Какво имате предвид?

И. Прокопиев: Имам предвид, че зад фасадата на демократични институции всъщност се защитават интересите на един много тесен олигархичен елит – лидерите на три-четири политически партии, няколко семейства, свързани с тях, и няколко бизнес структури.

Власти, които би следвало да са независими една от друга и да се контролират взаимно, са практически в едни ръце. В голяма степен съдебната власт, изпълнителната и законодателната власт, независимите регулатори и голяма част от медиите се контролират от този малък елит. Това означава произвол и липса на защитни механизми. Поръчваш закон – имаш закон. Поръчваш атака по бизнес- или политически конкурент – на другия ден имаш скалповете им, те са оплюти и омаскарени, а в някои случаи дори арестувани без причина.

Това прави невъзможен нормалния политически процес, а бизнес средата – твърде токсична. Произволът води до това, че независимо как гласуват избирателите, винаги на власт е този елит и неговите икономически интереси. Става дума за пари, за преразпределение на обществените ресурси в полза на тази олигархия. Парите купуват власт и влияние, което в крайна сметка произвежда още повече пари и така нататък. Това мрачно статукво се възпроизвежда в България от края на Тройната коалиция насам.

ДВ: В многобройни публикации се твърди, че подкрепяте не само морално както тазгодишните протести в България, така и Реформаторския блок. Вярно ли е това?

И. Прокопиев: Не е вярно. Който е готов да обясни всичко с пари, значи е готов да направи всичко за пари. Това са нелепи твърдения на някого, който не е виждал лицата на хората от протеста и не е говорил с никого от тях. Протестите в същността си са морален акт срещу политическата корупция и наглосттта на олигархията, демонстрирана от управляващите при назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Не виждам как такава силна спонтанна реакция може да бъде организирана от някoго.

ДВ: Често свързват името Ви с президента Росен Плевнелиев и с бившите министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков. Имате ли с тях лични или делови отношения – в миналото и сега?

И. Прокопиев: Какво значи „свързват“? България е малко място. Нормално е активните хора от едно поколение да се познават. Нямам делови отношения с никого от тях. Смятам, че тримата бяха между успешните министри в управлението на ГЕРБ – особено това, което постигна Росен Плевнелиев като регионален министър в инфраструктурата. Това показва, че дори и един човек може да промени много неща, когато си е на мястото и когато партньорите от Европа му имат доверие.

ДВ: Кои са основните Ви бизнес-проекти в момента? Казано още по-просто: как си изкарвате парите?

И. Прокопиев: Аз се занимавам с инвестиционен бизнес. “Алфа Финанс Холдинг” по същество работи като private equity фонд. Придобиваме, инвестираме, развиваме и продаваме компании и инвестиционни проекти.

Хоризонтът на инвестиции е средносрочен и дългосрочен. Секторите, в които сме активни в момента, са финансовите услуги, недвижимите имоти, чистата енергия, дигиталния маркетинг и новите технологии.

ДВ: Някои български медии често свързват Вашите инвестиции в областта на екологичните енергии с растящата цена на тока. Съществува ли такава зависимост?

И. Прокопиев: Същите медии свързваха варовика, който фирма “Каолин” продава за сероочистващите инсталации на въглищните централи, с повишаването на цената на тока. Все едно, че ток се прави не от въглища, а от варовик…

Възобновяващите се енергии привлякоха около 4 милиарда евро през последните години, горе-долу по равно разделени между вятърни и соларни проекти. Основните инвеститори в тези проекти са ЕБВР, Световната финансова корпорация (от групата на Световната банка), Уникредит банк, Сосиете Женерал, Лукойл, Сън Едисон, Ей И Ес, Самсунг, държавата Китай. Българските инвестиции в сектора са много на брой, но малки по размер.

Ролята на “Соларпро Холдинг” (фирмата от групата „Алфа Финанс“) беше на основен контрактор при строителството на соларни паркове и в много по-малка степен на инвеститор. Не бих казал, че дейността на “Соларпро Холдинг” има каквато и да е връзка с цената на тока – обратно, заради промяната на регулаторната рамка фирмата остана с много несъбрани вземания от соларни проекти.

ДВ: Наскоро журналист от австрийския вестник „Щандарт“ направи паралел между медиите, чиито съиздател сте Вие, и „Нова Българска Медийна Група“, като намекна, че просто става дума за защита на различни бизнес интереси. Използвате ли медиите като инструмент в деловата си дейност?

И. Прокопиев: За „Икономедиа” ми е лесно да отговоря. Вестник “Капитал” е на пазара вече 20 години, “Дневник” – от 13. Броевете и статиите са пред очите на читателите. Няма казус, в който медията скрито да е защитила мой личен интерес. Всеки път, когато се пише по тема, която засяга някоя от фирмите в групата на “Алфа Финанс Холдинг”, това се отбелязва изрично.

Изданията на „Икономедиа“ не просто не са инструмент, а точно обратното. Критичната им позиция през годините ме е вкарвала в множество конфликтни ситуации и кризи, в които е трябвало да отстоявам правото им да бъдат свободни и независими.

Аз не бих определил „Нова Българска Медийна Група“ като медийна група, а като оръжие за разрушаване на репутацията на политически и бизнес конкуренти, което господата Делян Пеевски и Цветан Василев използват безогледно.

Последният пример е атаката срещу президента Росен Плевнелиев, свързана със семейната му къща в Гърция. По данни на компанията за медиен мониторинг и анализи “Perceptica”, цитирани от в-к “Капитал”, за по-малко от седмица медиите, контролирани от господата Василев и Пеевски, са публикували или излъчили 494 материала срещу президента. Напълно тенденциозно, без факти и доказателства и без да са потърсили другата страна за коментар. Това не е журналистика, това е артилерийски залп по репутацията на президента – с цел, според мен, оказване на натиск да не се сезира повторно Конституционният съд по казуса “Пеевски”.

На всичко отгоре след като публично бяха представени документи, които опровергават напълно публикациите, не последва нищо. Мълчание.

Абсурдно е същите хора, които контролират медиите, извършващи подобно безобразие, да имат претенции към етичните стандарти, които прилагат спрямо тях медии като “Икономист”, например.

ДВ: Двама депутати от ДПС внесоха законопроект, ограничаващ дейността на офшорните компании в България, включително и в областта на медиите. Като човек, който разбира както от финанси, така и от медии, как Вие оценявате този законопроект?

И. Прокопиев: Като медийна димка. Между другото, подобна разпоредба за печатните медии има и в момента в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Всяко издание трябва да идентифицира изрично кой е действителният собственик на фирмата-издател. Проблемът с офшорната собственост не е дестинацията на фирмата, а скритата собственост и възможността политиците да контролират медии през такива структури.

Механизмите на контрол и влияние в медиите са доста по-разнообразни от директната собственост. Голяма част от медиите се държат в зависимост не чрез собственост, а чрез механизми на финансиране – банкови кредити, европейски средства по комуникационни кампании, рекламни договори. Друга форма на контрол е чрез натиск на институциите – прокурорски проверки, данъчни проверки и т.н.

В продължение на вече около 10 години олигархията се опитва да установи пълен контрол върху медиите, за да може да контролира обществения дебат и да манипулира обществените настроения. Олигархичният модел на управление и свободните медии са несъвместими.

Ето два актуални примера, които илюстрират дълбочината на проблема.

В момента се готвят за приемане два закона. Единият е за премахване на забраната за тютюнопушене на обществени места, което директно обслужва “Булгартабак”, защото ще увеличи търсенето на цигари. Вторият законопроект е да се ограничи силно дистрибуцията на цигари до специализирани обекти, подлежащи на лиценз. Напълно “случайно” “Булгартабак” вече е изградил единствената национална мрежа от такива обекти – “Lafka”, и подобен закон всъщност му би осигурил почти монопол върху дистрибуцията на цигари. Тоест, стимулира се потреблението на цигари, като се насочва към дистрибуционен канал, който се контролира от един от участниците на пазара – “Булгартабак”.

Каква е връзката с медиите? “Булгартабак” се контролира непряко от същата група около Корпоративна търговска банка. Наскоро КТБ дори придоби и директно участие в цигарената фирма. В “Lafka” на “Булгартабак”, освен цигарите, ще се концентрира и дистрибуцията на вестници. След като веднъж човекопотокът се насочи натам за цигари (по закон), покрай цигарите ще се продава и другата, обществена „отрова” – вестниците на семейството на г-н Пеевски. Две в едно.

Ако това се допусне, след дистрибуцията на телевизионен сигнал, където монополът на същата група е пълен, ще се установи господстващо положение и при разпространението на вестници и цигари.

Това се случва в Парламента, пред очите на всички. Не мога да си представя по-голяма злоупотреба с власт. Държавата се управлява като фирма, а парламентът безропотно изпълнява заповедите на собствениците на фирмата.

Вече имаше такъв прецедент. В миналия парламент от мнозинството на ГЕРБ, съвместно с ДПС, беше гласуван закон, който забрани дейността на производителя на филтри за цигари “Юри Гагарин” в Пловдив. Целта беше да се принудят собствениците да продадат бизнеса. Няколко месеца по-късно, фирмата беше купена от “Булгартабак”…

Пазарната икономика е конкуренция. Конкуренцията е състезание. Регулаторите и законодателите трябва да гарантират неговата честност и равнопоставеността на участниците. Как да се състезаваш с някого, който във всеки момент може да си поръча и получи няколко закона в своя полза? Това, което се случва в България в момента, е обратното на пазарна икономика и демокрация. Това е фасадна демокрация и олигархия в чист вид. Пътят на България обратно към парламентарната демокрация започва от разбиване на порочната връзка медии-бизнес-политическа власт.

Иво Прокопиев в интервю пред Offnews: Още малко ще излезе, че аз съм назначил Делян Пеевски

16 септември, 2013 Няма коментари

Г-н Прокопиев, как ще коментирате обвиненията на председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, че свързаното с Вас дружество „Булброкърс” и бившите министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков са ощетили държавата с 87 милиона лева в сделката за продажбата на миноритарния дял на държавата в EVN през 2011 г.?

Преди всичко искам да кажа, че няма решение на КФН, която е колективен орган, за този сигнал. Най-вероятно става дума за лична инициатива на г-н Стоян Мавродиев. Не съм виждал сигнала и не мога да коментирам нито суми, нито как са изчислени те. Няма никаква почва за подобен сигнал, още по-малко за обвинение, и то от КФН, която е одобрила публичното предлагане. Всяко нещо на Българската фондова борса става, след като КФН го одобри. „Булброкърс” е част от структурата на „Алфа финанс”. В тази конкретна процедура, доколкото аз съм запознат, всички условия: избор на метод, цена, как да бъде продаван този миноритарен дял, са определени от Агенцията за приватизация. По отношение на борсовата търговия, правилата са потвърдени съответно от КФН и борсата, така че посредникът „Булброкърс” е свършил една техническа работа. Няма как да има обвинения към него.

По отношение на другата страна на въпроса, това е чисто политическа атака. В момента председателят на КФН участва в политическа атака. Със съжаление го казвам, защото няма може би друг шеф на финансов регулатор в света, който да направи подобно политическо по характера си изказване. Това е абсолютно недопустимо. Нито е в интересите на пазара, нито на репутацията на регулатора.

Защо аз съм споменат? Няма повод аз да бъда споменат – аз не съм представляващ на „Булброкърс” и нямам участие в тази сделка – по-скоро е удобно заради общия политически контекст да бъда „пакетиран” заедно с имената на бившия финансов министър Дянков и на бившия министър на икономиката Трайчо Трайков, защото митът за “Кръга Капитал” и “другите олигарси” трябва да се поддържа.

Мислите ли, че е възможно сигналът да се отнася до някакъв тип криминални по същността си действия, свързани със сделката, подставени лица?

О, не, абсурд. Това е търг на борсата, възможно най-прозрачното нещо. Няма какво да има. Всеки, който иска, участва. Компютър е определил класирането, дори не е нито посредникът, нито борсата. Колкото е било възможно да се постигне като цена, е постигнато. Няма по-справедлив механизъм от публичен търг. В случая даже и закрит публичен търг, което значи, че участниците не знаят кой колко дава. Тоест при тази процедура се постига теоретичният максимум на цена.

Купувачите на акциите на търга основно бяха EVN, която е собственост на австрийската държава и пенсионните фондове. Няма как да има подставени лица или каквото и да е нередно.

Каква е причината за съществуващото от години напрежение между Вас и председателя на КФН Стоян Мавродиев?

Има една по-конкретна и една принципна причина. Конкретната причина е журналистическите разследвания, които „Капитал” и „Дневник” – медиите в „Икономедиа” – направиха за замесването на името на председателя на КФН, господин Мавродиев, в делото „Брендо” и операциите по изпиране на пари от наркотрафик. Аз разбирам, че това не е приятно за него лично, но в същото време е недопустимо в държава от Европейския съюз да има регулатор, който по този начин, основателно или не, е забъркан в скандал с подобни финансови операции.

Това е причината за личното му озлобление и тоталната война, в която е включен и  големият институционален ресурс с който регулаторът КФН разполага, не само срещу дружествата от „Алфа финанс”, които са регулирани по някакъв начин, но и срещу техните партньори. По същество тези атаки се превърнаха във война срещу капиталовия пазар. Стигнахме до абсурдна ситуация вместо да работи за развитието и стабилността на пазара, регулаторът да се обърне срещу най-големите участници на него.

Как си обяснявате медийната война, която се води срещу Вас от години чрез медии, свързани с КТБ и Делян Пеевски?

Това вече е принципният проблем. Това е проблемът с фасадната демокрация, с това, че независимо как гласуват избирателите, след всеки политически цикъл в България управляват интересите на един много тесен и много ясен олигархичен кръг, който включва основните политици и бизнесмени. Заради този принципен проблем в момента КФН и нейният председател изпълняват инструменталната роля да бъдат едно от оръдията на тези атаки. Това е част от по-големия контекст. За да може този олигархичен кръг и модел да бъде възпроизвеждан, не трябва да има независими медии, независими центрове, независими предприемачи, центрове на независимост в обществото. Безспорно е, че през последните 20 години „Капитал” и „Дневник” са две от тези медии, които са доказали, че са принципни и последователни в това, което казват. Може би не винаги са прави, никой не е винаги прав, но са принципни и последователни. Очевидно това не се харесва на олигархията и тя използва всички допустими и недопустими средства за удари. Както институционални, така и други форми на натиск. Спомняте си, в края на миналата година имаше опит да бъдат превзети медиите през атаката чрез „Алфа банк”, зад която стояха подобни интереси.

Като казвате „подобни интереси”, предполагам, визирате КТБ, Делян Пеевски и медиите, свързани с тях?

Да, те са една от важните части на този олигархичен кръг, но, в крайна сметка, водеща роля в него изпълняват политиците. С цялата условност за границата между бизнес и политика при олигархията, бизнесмените там са удобен инструмент със структурите, които управляват, но същинските участници, които обезсмислят политическия процес и правят безсмислен вота на избирателите, са политическите лидери, защото хората гласуват за тях.

Преди дни бяха обявени имената на хората, които влизат в гражданския съвет на Реформаторския блок. Говореше се, че той е повлиян от „Кръга „Капитал”. Същото се говореше и за служебния кабинет на президента Плевнелиев, а, впрочем, и за ГЕРБ, непосредствено преди те да дойдат на власт през 2009 г. и да започне възходът на империята на Пеевски. Как си го обяснявате?

Гледам на това като на целенасочени твърдения и атаки. Кажете ми един пример за нещо, чрез което аз и моят бизнес по някакъв начин се облагодетелствали по времето на ГЕРБ или служебното правителство. Едно единствено нещо. Не искам два, дайте ми един единствен пример. Защото всъщност каква е дефиницията за олигархията? Олигархията е една система, взаимодействие между политическа власт, медийна власт, явен и неявен институционален контрол, различни задкулисни механизми, които позволяват на едно малцинство да изпомпва ресурсите на обществото за своя лична изгода. Тоест ако основното го няма – изгодата, очевидно цялата конструкция е скалъпена.

Какви са отношенията Ви с бившия икономически министър Трайчо Трайков и  с президента Плевнелиев?

С Трайчо Трайков нямам практически никакви отношения. С Росен Плевнелиев се познавам добре, бяхме близки семейни приятели. Откакто е политик, защото преди това беше министър – високите позиции, налагат много строги ограничения, с които и той, и аз се съобразяваме много стриктно.

Имате ли отношение към Реформаторския блок? Последната атака към Вас дойде ден, след като бе обявен съставът на гражданския му съвет.

Вижте, офицерите по пропаганда от бившата Държавна сигурност имат една заучена конструкция в главата си. Ако те видят проблем някъде по отношение себе си, автоматически се опитват да създадат същия по вид, размер и характер проблем на някой друг, за да може да бъде създадена т. нар. медийна димка, общественото внимание да бъде отклонено и проблемът никога да не бъде разрешен. Това се прави по отношение на медии, на политически проекти, на бизнес интереси, в общи линии по отношение на всичко.

Те допуснаха гигантска грешка с назначаването на г-н Пеевски, но те си я допуснаха. По тази абсурдна логика излиза, че аз съм назначил Делян Пеевски, за да може да има протести…

За мен главното на този протест е инстинктът за самосъхранение. Не само на обикновените хора, а на бизнеса, на интелигенцията, на професионалните гилдии. На тези, които разбират, че в една държава, ако няма върховенство на закона, свободни медии, не може да има защита на правото на собственост и личните права.

Като видяха, че всичко се събира в едни и същи ръце и то задкулисно, хората осъзнаха, че всъщност нямат нищо. Днес уж са свободни, утре могат да не са. Днес уж имат бизнес, утре някой им го взема и те не могат да се защитят. В момента се опитват да кажат: „Има едни олигарси, но ето, има и други олигарси, които са същите. Тези “другите” ви влияят, без вие да разберете. А защо да сменяме едни олигарси с други… по-добре да останем ние на власт и да ви управляваме както сте свикнали”. Това е подтекстът на цялото това пакетиране и то е абсурдно. Изобщо не познавам част от хората в Реформаторския блок, други познавам много добре и имам много високо мнение, трети познавам и нямам високо мнение. По отношение на политическия проект мога да кажа, че нямам никакво отношение.

Медийна димка ли беше отразяването на интервюто на Стоян Мавродиев пред Der Standard два дни след публикуването му в онлайн изданието на вестника, но в деня, когато Moody’s понижи рейтинга на КТБ?

Мисля, че имаше елемент на опит да бъде пусната димна завеса, да се отклони вниманието в някаква съвсем друга посока, когато икономическите журналисти в различните медии бяха започнали да отразяват новината, че Moody’s е намалила още веднъж, за втори път, рейтинга на КТБ.

Как това ще се отрази на КТБ?

Няма как да се отрази по добър начин. Второ поредно намаляване плюс негативна перспектива подсказва, че може би ще има и трето. Още повече това, което Moody’s казват в анализа си е доста стряскащо – при среден процент лоши кредити за банковата система в България от 17% те казват, че КТБ има само 1,8%. Тоест излиза, че тази банка е някак си чудотворна. Или има най-добрия риск мениджмънт, или нещо друго не е наред в класификацията на лошите кредити. Но това е въпрос към БНБ.

Свързвате ли обвиненията срещу Вас с натиска за продажбата на „Доверие”?

„Доверие” безспорно е важна част от елементите на политическия пъзел в момента, защото по начина, по който в момента олигархичният кръг, който е на власт, функционира, трябва постоянно да расте и да придобива нови и нови активи, нова и нова ликвидност. На „Доверие”, за съжаление е отредена ролята на следващата цел, която трябва да бъде придобита и да осигури още известно време на тази пирамидална структура да живее. Това е много опасно, защото засяга спестяванията за пенсия на 1,250 милиона души и на почти 2 милиарда лева спестявания. Мисля, че обществото със засилен интерес трябва да следи какво се случва със сделката за „Доверие”, защото тя е структурна. Тя засяга цялата пенсионна система, целия капиталов пазар и в голяма степен банковата система.

Кой стои зад въпросната офшорка, която е на път да купи „Доверие”?

Версиите постоянно се сменят, самите купувачи си ги сменят. Аз мога да резюмирам версиите до момента. Първоначално въпросната офшорна структура „Юнайтед Кепитъл” беше собственост на шест други офшорки. След това казаха: „Променяме структурата и вече сме собственост на два инвеститора” – една азиатска фирма, контролирана от руския банкер Мастюгин, и другата е една структура, която е family office, тип частна банка и се казваше LJ Capital. Това беше предпоследната версия. Най-новата версия, която стана известна чрез прессъобщение, е, че и азиатската фирма и LJ Capital ги няма, а има нещо ново, което се казва Light House Capital или нещо подобно, което не съм чувал никога и не мога да кажа какво е.

Много имена, все непознати, а в същото време всички си мислим, че истинското име на купувача е КТБ.

Няма доказателства за директно участие на КТБ в сделката, но по начина, по който водещи фигури от управляващото мнозинство участват в този процес по консултации около сделката смятам, че интересите за придобиване на „Доверие” са пряко свързани с управляващия в момента олигархичен елит.

Битката между Вас и Делян Пеевски чрез медиите му е дългогодишна. Делите ли нещо?

Не. Държа много ясно да кажа, че нито с господин Делян Пеевски, нито с господин Цветан Василев, нито с госпожа Моника Йосифова нямам никакъв личен конфликт.

Към Вас са отправяни и други обвинения, свързани с фотоволтаиците. Твърди се, че Ваши интереси са сред причините за скъпия ток, предизвикал и февруарските протести и продължаващ да създава напрежение. Какво всъщност притежавате и имат ли основание тези твърдения?

Това е добър въпрос. Добре, че го задавате, за да мога да отговоря. Фирмата „Соларпро” е част от структурата на „Алфа финанс”. Тя беше основно строител на паркове и производител на панели. За съжаление заради промяната на международната конюнктура – дъмпинга, който Китай направи – и заради, в същото време, промяната на българската регулация бяхме принудени да затворим производството на панели в България и да работим само с вносни панели. Когато беше строителният бум на соларни проекти „Соларпро” построи доста соларни проекти. За съжаление след като условията за соларните проекти – таксите, достъпът и други регламенти, бяха променени „Соларпро” е в позицията да има много вземания от проекти, които не може да събере. Така, че ние не само не сме печеливши, а сме един голям губещ от това, което се случва в соларния сектор. Казвам го със съжаление, защото България пропиля уникален шанс. Беше наистина водещата държава в Югоизточна Европа в соларните и във вятърните технологии. Беше създаден много силен ВЕИ клъстер, който произвежда почти всички компоненти от тази индустрия. В един момент за соларите например имаше производство на панели, производство на инвертори, производство на кабели, на метални конструкции, инженери, които проектират, всичко. Това са проекти с много голяма добавена стойност. Можеше да създадем тази индустрия в България, можехме да изнасяме високотехнологични продукти в околните държави – Румъния, Турция, Македония, Гърция, където доста след нас тръгна пазарът. То става в някаква степен, но след като голяма част от индустрията в клъстера в България беше буквално убита, защото с таксата достъп бяха отнети 40% от приходите на соларните централи. Няма бизнес или бизнес план, който да издържи, ако изведнъж 40% от приходите изчезват.

Не смятам, че нещо лошо е станало във ВЕИ сектора. Напротив – соларният сектор, заедно с вятърния, бяха двата, които в най-тежките години на кризата – 2009 и 2010 за вятъра и 2011 за соларните проекти осигуриха приток на инвестиции горе-долу по около 1 милиард евро всяка година. Те позволиха много предприемачи да оцелеят, а България да запази темпа си на растеж. В момента вие виждате качествена разлика на макропоказателите тази спрямо миналата година. Една от най-сериозните причини е, че няма чужди инвестиции, които главно влизаха във ВЕИ проекти последните три години. Така че приказките за кражба, обир са, с извинение, пълни глупости. В икономиката на България за тези 3 години беше създадена една много сериозна стойност. След това заради некомпетентността на управлението, специално в частта енергетика, на правителството на ГЕРБ тази стойност беше разрушена. Тя не беше преразпределена, тя просто беше разрушена.

Само мое ли е усещането, че въпреки острата реакция на хората срещу Делян Пеевски, въпреки че управляващите си посипаха главата с пепел, признавайки, че избирането му за председател на ДАНС е било грешка, въпреки оттеглянето му от ДАНС и от политическия живот г-н Пеевски продължава да завладява все по-голяма и все по-голяма територия, например в медиите?

В момента върви процес на някакъв вид медийна контрареволюция, защото това, което аз виждам е, че се правят много систематични опити за поетапно и постепенно овладяване на медиите, било чрез смяната на журналисти, които водят предавания, чрез дълги отпуски, чрез оказване на регулаторен натиск, или чрез създаване на правен дискомфорт на чужди медии дори.

Какво имате предвид?

Имам предвид събитията в „Дойче веле” и фактът, че целият български екип всъщност е уволнен след заплашително писмо от адвокати на г-н Пеевски, на г-н Цветан Василев. Това, мисля, е много сериозен и опасен процес, на който се надявам да бъде обърнато внимание и отвън, защото без критична маса свободни медии битката за нормално функциониращи институции и демокрация в България става обречена.

Вярно ли е, че bTV вече е в орбитата на КТБ?

Нямам информация.

Гледах едно предаване тази сутрин (на 13 септември – бел. ред.), където ме споменаха два пъти лично, затова ще си позволя да го коментирам. В предаването беше поканена г-жа Мирослава Кортенска. Тя беше представена като културолог и представител на дясното пространство. Г-жа Кортенска каза две неща. Едното е, че аз стоя зад Реформаторския блок, каза го два пъти, без да каже какво означава това, зад кого и с какво стоя. Второто което каза, е че единствената политическа надежда вдясно е нейният персонален любимец Николай Бареков.

Проверих коя е тази госпожа Кортенска. Тя е сътрудник на в. „Уикенд” и на телевизия TV7, от групата медии на г-н Пеевски и г-н Василев, където г-н Бареков беше изпълнителен директор допреди няколко дни.

Голямата опасност всъщност е точно тази имитация на граждански диалог. Няма лошо да излезе журналист от „Уикенд” или от TV7 и да подкрепи бившия си шеф и да атакува конкурентите му. Но bTV е длъжна да обяви човека като автор на ТВ7 и “Уикенд”, а не като независим културолог от дясното. Пък тогава всеки зрител да си направи изводите. Иначе и телевизия като bTV става част от механизмите на фалшификация на обществения дебат.

Разказвам този пример, защото е много показателен. Медийното пространство изобилства от уж независими говорители – журналисти, политици, шефове на ведомства, които всъщност се контролират от един задкулисен център. Според мен даже има развита такава длъжностна характеристика общественик – симулант, сигурно има и стандартни тарифи за това вече.

Последната голяма такава симулация, още в развитие, е партията на г-н Николай Бареков. Вероятно е интересно е той да бъде канен за участия в медиите, но нека да бъде канен като политическия представител на господата Делян Пеевски и Цветан Василев вдясно, какъвто той е, а не като новия морален коректив, какъвто той никога няма да бъде.

Ако не беше толкова пошло и жалко, щеше дори да е смешно.

Източник: http://offnews.bg/index.php/243039/ivo-prokopiev-oshte-malko-shte-izleze-che-az-sam-naznachil-delyan-peevski

Иво Прокопиев пред Mediapool: Твърденията за „източване“ на фонд „Доверие са активно мероприятие Целта на целия шумов кавър е да прикрие подготвяните огромни злоупотреби с парите на осигурените и данъкоплатците в България

7 август, 2013 Няма коментари

Г-н Прокопиев, в разгара на скандала около сделката за придобиване на фонд „Доверие“ от фирма с неясна собственост, дори без имейл и телефон, бяха тиражирани „разкрития“, че ваши фирми са получили финансова инжекция от парите за втора пенсия, събирани във фонда. Агенция БГНЕС цитира и становище на КФН, интерпретирано като потвърждение за нередни практики. Как в действителност стоят нещата?

Според мен става въпрос за поредната кампания, тип „активно мероприятие“. Има частица истина и около нея се изсипват стотици лъжи.

„Алфа финанс холдинг“ е една от големите финансови групи в страната, особено активна на капиталовия пазар през последните 15 години. На ежедневна база ние търгуваме с акции и облигации, правим репо сделки, организираме нови емисии ценни книжа за клиенти и за фирмите от групата. Работим с пенсионен фонд „Доверие“, както и с всички други големи пенсионни фондове.

В историята на нашите отношения няма сделка, от която фонд „Доверие“ да е реализирал загуба, съответно осигурените във фонда да са претърпели вреда. Напротив, генерирали сме няколко милиона лева доход, който е разпределен в полза на фонда и осигурените.

Абсолютна лъжа са сумите, които се тиражират от медиите, контролирани от г-н Делян Пеевски и от г-н Цветан Василев. Никога не сме имали експозиция от 100 млн. лева към „Доверие“. Съвсем конкретно, към края на юни, експозицията на всички фондове под марката „Доверие“ в акции и облигации на фирми от групата „Алфа финанс“ е в размер на 6.3 млн лева. Това са качествени акции и облигации, с добра доходност и нисък риск. Това е несъществен размер, спрямо балансовото число на „Алфа финанс“, както и спрямо активите на „Доверие“.

Как коментирате позицията на Комисията за финансов надзор (КФН)?

Позицията на КФН е недостойна.

Забелязвам пряка причинно- следствена връзка между атаките от страна на комисията срещу дейността на „Алфа финанс“ и публикации на „Капитал“ и „Дневник“ по темата Брендо и призоваването на председателя на КФН г-н Стоян Мавродиев за свидетел по това дело. Всеки път, когато има публикация по темата, следва вълна проверки и няколко десетки административни мерки срещу фирми от групата и техни партньори от финансовия пазар. Това според мен е недопустимо и незаконно.

Ролята на КФН по закон е да създава стабилност на финансовите пазари, а не с действията си да ги дестабилизира. Аз не знам за друг финансов регулатор в света, който съзнателно изтича информация към жълтата преса, за да предизвика атака срещу бизнеса на най-големите институционални инвеститори и емитенти. Част от информацията, която се разпространява за проверки и актове, я има единствено в КФН и не би могла да изтече от друго място. Сезирали сме прокуратурата за това изтичане, защото според нас то представлява и пазарна манипулация. Информацията, която най-вероятно те са разпространили, е невярна и те са знаели, че е невярна. Това също е престъпление по българското законодателство.

Какво се цели с тази атака и кой стои зад нея? Смятате ли, че тя е част от войната, обявена на „Икономедиа“ от медийната група на Делян Пеевски и Цветан Василев?

Атаката според мен има повече от една цел. Има елемент на репресия срещу мен и бизнеса ми, заради независимата редакционна политика на „Капитал“ и „Дневник“. За това, че са си позволили да публикуват факти за г-н Мавродиев от публично съдебно дело. Този тип атаки продължават вече 12 години, но са особено активни от началото на правителството на ГЕРБ, когато станаха инструмент за разправа с инакомислещи.

Има непрекъснат тормоз и атаки срещу фирми от „Алфа финанс“ и мен лично, всеки път когато някой политик или регулатор се почувства засегнат от разкритие или критичен материал в „Капитал“ или „Дневник“. Господата Пеевски и Василев и медиите им просто превърнаха тези атаки в истерия. Те искат да няма „Капитал“ и „Дневник“. Престанах да ги броя, но със сигурност са произвели над 1000 негативни публикации срещу мен през последните четири години.

Това е много типичен начин, по който в момента медиите, контролирани от господата Пеевси и Василев, са се превърнали в машини за оплюване и оклеветяване, създавайки шумов кавър на подготвяните огромни злоупотреби с парите на осигурените и данъкоплатците в България.

Според мен цялата категория „Медиа“ в България е разбита почти изцяло. Техните „медии“ са се превърнали в разрушители на имена, бизнеси и репутации. Например, при последната кампания срещу мен, нито един „журналист“ от тези медии не се обади да потърси моето мнение, потвърждение или коментар на информацията от засегнатата страна и т.н. „Правото ни на отговор“ излезе само на едно място. Професията е абсолютно изтърбушена етично и морално.

Сделката за пенсионен фонд „Доверие“ е един от тези случаи, в които т.нар „медии“ са използвани за такъв инструмент на източване на обществени ресурси. Две от многото други, са сделките за газопровода „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. За да се осъществят тези планове, обаче, е нужно всеки един независим глас, който може да защити обществения интерес, да бъде смачкан и оплют.

Друга важна цел е атака по самия фонд „Доверие“ и сегашния мениджмънт, който подаде оставка и се противопостави публично на непрозрачната сделка по прехвърляне собствеността на пенсионната компания. Когато пространството се насити с лъжи и клевети, колко източен е фондът, се прави внушение, че КФН едва ли не ще подобри ситуацията, като одобри сделката с енигматичния United Capital. Това би могло да се направи към края на месец август, докато няма парламент, тихомълком, уж за да се защитят интересите на осигурените лица във фонда.

Всъщност „Доверие“ е един от най-добре управляваните фондове, с устойчива доходност, много добър риск мениджмънт и пълна прозрачност на сделките.

Ако КФН наистина се грижеше за стабилността на пазара и интересите на осигурените в Доверие, отдавна трябваше да излезе с решение, че спира сделката за „Доверие“. Вече почти един месец след публичното й обявяване на борсата във Виена, потенциалния купувач не е подал заявление и не е представил никакви документи в комисията. В същото време съмненията около намеренията на новия собственик дестабилизират не само „Доверие“, а цялата осигурителна система.

Интервю пред Дарик радио, 17.07.2013

Водеща: Иво Прокопиев, предприемач и бизнесмен, създател на медийната група „Икономедиа” е гост в студиото ни. Здравейте господин Прокопиев.

Иво Прокопиев: Здравейте.

Водеща: След вчерашния черен ден с трагедията в мина „Ораново”, с една зверска катастрофа, в която загинаха млади българи, надявам се днешния 34-ти ден от протестите да е малко по-добър, макар че, беше съобщено че гладуващия 23 дни Едвин Сугарев е бил приет в болница, състоянието му да е стабилно. Какво се случва в държавата, господин Прокопиев? Има ли шансове да се успокои лятото на родното недоволство, или поне…

успокои лятото на родното недоволство?

Иво Прокопиев: Според мен гражданите си я поискаха обратно. И докато няма видими доказателства, че поне има процес към връщането на институциите във форма, в която те да работят за техния интерес пряко, отговорно и отчетно, няма как да има успокояване.

Водеща: Ясно ли е обаче от кого си искат гражданите? От политиците, от олигархията, от кой? Къде е държавата?

Иво Прокопиев: Не мисля, че между двете има кой знае каква разлика, защото всеки политически елит, който идва на власт, по напълно естествен начин се стреми да създаде олигархично управление с ресурсите на гражданите, на данъкоплатците да възпроизвежда властта си и да стои постоянно на власт. Това е единият начин да обясним това, което се случи с избора на господин Пеевски за шеф на ДАНС. Защото хората видяха, че за каквото и да гласуват, за когото и да гласуват, винаги получават едно и също. И това е адски обезсърчаващо не толкова заради личността на господин Пеевски, колкото заради констатацията и прозрението, че ако в една държава няма върховенство на закона, няма правила, няма отчетност, няма избор и няма свобода на медиите, които да контролират всички други липси, тогава гражданите нямат нищо. Те нямат нито граждански права, нито лични свободи, нито собственост.

Водеща: Какво обаче значи олигарх в България?

Иво Прокопиев: Според мен олигарх навсякъде по света значи едно и също. Олигархията е едно малцинство, което използва ресурсите на икономиката и на обществото, за да възпроизвежда властта си и евентуално да е в състояние да прави династии – да прехвърля от поколение на поколение тази власт.

Водеща: Сигурно няма да съм първата, която ще ви попита, вие приемате ли определението, което някои веднага лепват пред вашето име – олигархът Иво Прокопиев?

Иво Прокопиев: Не го приемам, защото очевидно противоречи на дефиницията олигарх. Ключовото за олигархията е участието, възползването от властта. Точно това в моя случай не е валидно.

Водеща: Защо никой не назовава поименно олигарсите в България? Ясно е, че не можем да сложим толкова рязка граница между бизнеса и политиката. За политически рай е трудно да се мечтае. Олигарси е имало и ще има. Това задкулисие е трудно да го унищожим напълно. Политиката не е само на сцената. Но все пак тук защо не се назовават?

Иво Прокопиев: Така е. Дори заченки на олигархия, някакви части от феномена на олигархията има и в най-успяващите и прозрачни, с най-здрави институции държави, каквито са Нова Зеландия, скандинавските държави, Сингапур. Вероятно и там има такъв части от този проблем, но това не пречи на държавите. Обратното – олигархичните отношения са абсолютно подтиснати и тези, които управляват, управляват по начин, по който да създават стойност, хората да имат възможност да успяват и да забогатяват, създава се обществено благосъстояние и в крайна сметка хората са щастливи.

Водеща: Вие сте известен човек, имате познанства, вероятно няма да скриете, че е имало моменти, в които сте влиял на политиката с мнения, коментари?

Иво Прокопиев: Да.

Водеща: Къде е тази тънка граница между това да повлияеш да се вземе едно законодателно или управленско, правителствено решение?

Иво Прокопиев: Мога да ви дам два примера, в които аз съм участвал. Мисля, че съм повлиял и че е било за добро. Първият пример е въвеждането на 10% корпоративен данък и въвеждането на 10% подоходен плосък данък. Тогава КРИБ и групата около Управителния съвет на КРИБ, особено след като КРИБ беше създаден със сливането на асоциацията на чуждите инвеститори (Българската международна бизнес асоциация – БИБА) и Съюза на работодателите в България, изигра много решаваща роля при консултациите, лобирането и приемането на законодателство, което постави България в една блестяща светлина на инвестиционната карта. В следващите три години България беше втората държава в света по привличане на преки чуждестранни инвестиции на единица Брутен вътрешен продукт, след Хонконг.  Хонконг по принцип би трябвало да се изключи, защото е входната точка за Китай. Това бяха златните години на българската икономика – 2006-а, 2007-а и 2008 година. Ето това е нещо, за което някой е лобирал, то е било правилно и е донесло ползи за всички участници в икономическия и обществения живот. Друг проект, в който пряко съм участвал, е създаването на етичните органи на Съюза на издателите и на Съюза на електронните медии. Заедно с Огнян Златев и с госпожа Гочева сме учредители на фондацията за саморегулация на медиите. Това не проработи толкова успешно, защото голяма част от медиите, след като бяха придобити или изкупени, или по някакъв начин подчинени на политически и на корпоративни интереси, спряха да зачитат тези професионални ценности, професионалната етика, по която работят. Но това е друго нещо, което аз лично съм създал, заедно с експертите от Би Би Си участвахме в създаването.

Няма лошо хората с опит и със знания да участват в създаването на правила и институции. Въпросът е това да е легитимно и институционално. В първият случай аз съм участвал като председател на КРИБ, във втория съм участвал като зам.-председател на Съюза на издателите.

Водеща: Какво се крие зад битката между вас и групата около Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Няма такава битка. Аз лично не водя битка с никой. Това е съвсем елементарен и дълбоко погрешен опит да се представят спонтанните протести, които не са контролирани и не са организирани от никой, да бъдат представени като битка между два кръга, две групи. Това в общи линии са пълни глупости.

Водеща: А как гледате на това, което си коментират хората, в тази ситуация в страната? Някои казват „едни олигарси, обичани от една власт, воюват с други и от това зависи може би кой ще управлява държавата“.

Иво Прокопиев: Това не е вярно. И това, което е за добро, е, че протестът няма лица, няма лидери, защото това е една голяма негативна коалиция срещу самата олигархия. Това е същността на протеста. Той няма как да бъде воден, насърчаван, напътстван и всички глупости, които се говорят. Защото това е инстинктът на гражданите за самосъхранение. Това е моят прочит на тези протести.

Водеща: Не виждате опит за дирижиране?

Иво Прокопиев: Вероятно има, но той е по-скоро от средите на управляващите. По никакъв начин от средите на хората, които като мен мислят по един и същ начин с протестиращите.

Водеща: Докато сме още на темата за олигархията, не са ли еднакво грешни и политиците, и бизнесът за тази своеобразна незаконна любов между пари и власт? Сега всички крещят срещу политиците, а аз не виждам някой да отиде да протестира пред офиса на някой олигарх.

Иво Прокопиев: Мисля, че не са еднакво грешни. Голяма част от протестиращите са собственици на бизнес. Това е средна класа, горна средна класа, предприемачески елит. Те имат много легитимни основания да протестират. Това са хората, които имат активи, семейства, деца, които имат фирми. Те имат право да изискват качество на държавното управление от управляващите и от политиците. Те не получават такова качество. Напротив, получават едно безпардонно нагло отношение и постоянно опит да бъде откраднат общественият ресурс. Има бизнесмени, които играят по правилата на политическата корупция, които политиците им налагат. Има и такива. И за някои, по някой път това е въпрос на оцеляване. Аз не мога да кажа, че съм 100% критичен и не разбирам, защо тези хора са поддали на натиск. Да, има такива, които понякога подават на натиск.

Водеща: Аз говоря за такъв бизнес, който и диктува правила, налага, може би участва в създаването на политически субекти и през годините на прехода е дирижирал появата на един или друг на родната политическа сцена. Защо никой там не протестира?

Иво Прокопиев: Най-опасната част от отношения, за които говорите, е тогава, когато политиците сами поискат да са бизнесът, да са собственици, принципали, на бизнеса, собственици на медии и на икономически групировки. Това е на което сме свидетели сега. Това не е просто един бизнес, който се облагодетелства. Това е самият политически елит. Той иска да притежава физически всичко.

Водеща: Но възможно ли е да сложим някъде ясна граница между пари и власт?

Иво Прокопиев: Гражданите слагат съвсем ясна граница. Това, което става, за мен не е политически проект или опит за насочване към някакъв политически проект. Това е по-скоро създаване на един незаобиколим, за радост, контролен механизъм за неща, които са възможни и за неща, които са невъзможни и недопустими. Трябва да е ясно, че има неща, които няма как да бъдат правени в една демокрация, в една пазарна икономика, където има институции, върховенство на закона и гражданите си разбират интереса и са в състояние да го защитят. Те са на улицата, защото в момента няма друг начин, освен с телата и с гласовете си да си защитят интереса на собственици, на родители, на работници, интелектуалци и всякакви.

Водеща: Вие сте предприемач, бизнесмен, работодател. В момента от вашата камбанария какъв е вашият интерес – стабилна среда и работещ кабинет или избори до дупка? Кой риск е по-голям пред инвеститорите – това да продължи или да има някакъв краен хоризонт?

Иво Прокопиев: Всеки, който разбира как работи световната икономика, как се развиват държавите и как се конкурират помежду си, какви са източниците на икономически растеж, откъде идва стойността, знае, че не може да има богата и успяла държава без върховенство на закона и работещи институции. Тоест това е отправната точка. И тя е много по-важна дори отколкото наличието на природни ресурси, географско положение и така нататък. Ако в една държава няма върховенство на закона тя е обречена на вечна бедност. В момента сме изправени пред въпроса на въпросите, това е може би най-фундаменталното нещо. Въпросът и отговорът на въпроса, който задавате: има ли сили това политическо мнозинства да установи такова върховенство на закона? Има ли сили, обществената, публична легитимност да го направи? Отговорът, според мен, е много очевиден: не. Защото с ходовете, които те направиха, не само един, но най-емблематичният с назначаването на господин Пеевски, те показаха, че отзад има едно грозно нещо, което им пречи да са прозрачни, да работят в интерес на гражданите.

Водеща: Да, но икономисти коментираха теза на Емил Хърсев, четох тези дни, че протестите пречат на икономиката в този им вид, в тази ситуация.

Иво Прокопиев: Всеки протест пречи на икономиката, но въпросът е в какъв план разглеждаме протестите. Ако вярваме, че България има сили да възстанови демократичните механизми, да накара партиите отново да работят за интересите на гражданите, да са отчетни, да има работещи институции и закони, тогава протестите дългосрочно са много полезни. Защото те са първата стъпка в последователността от много стъпки към тази цел.

Водеща: Пет премиера за една година няма ли да са много, защото сега ако падне това правителство, трябва да има служебен премиер и после нови избори? И може би до пет ще ги докараме.

Иво Прокопиев: Не мисля, че броят на премиерите е решаващ в този случай. По-скоро решаващ е общественият разговор накъде сме тръгнали и какви са средствата за постигането на тази цел. Това е много базов въпрос: ние споделяме ли законите и ценностите на ЕС и НАТО или не? До това се свежда. Искаме ли да бъдем европейска държава или искаме да бъдем бананова република, ориенталска държава?

Водеща: А вие виждате ли условия за разговор? Имам чувството, че властта не чува или чува доколкото дограмата на МС пропуска. Протестиращите не искат да чуят никой друг. Тезата за тях е една – оставка, тук и сега и веднага, ясно заявена, въпреки звуците от свирките. Други организации отстрани припяват нещо друго, разговор не се задава.

Иво Прокопиев: За съжаление, трябва да кажа, че властта в общия смисъл, правителството, регулаторите, парламентарното мнозинство продължават да дават храна с действията и бездействията си всеки ден на протестиращите, че е необходима радикална промяна. Искам да ви дам два примера: единият е „Южен поток“- начинът, по който беше уголемен двойно и тройно разходът за проекта; начинът, по който практически България ще бъде лишена от всякакви транзитни такси за неограничен период от време. Отговорът на въпроса нужен ли ни е този проект изобщо, лед като глобалната конюнктура на природен газ е тотално променена. Няма ли други, по-важни за българските потребители на природен газ проекти? Тези въпроси не бяха зададени. Напротив премина се към едно ускорено подписване, както беше с „Белене“ – документ тук, документ там, за да са окаже като случая с „Белене“ – държавата дължи 2 милиарда, без да има нищо. Това е второто „Белене“ за мен – „Южен поток“, напълно непрозрачно, със страшно раздути разходи. Мога да ви дам пример.

Другият голям казус, който е изключително притеснителен, е казусът с покупката на Пенсионен фонд „Доверие“. Това е дори по-страшен казус, защото там става въпрос за очевиден опит някой да бръкне в джобовете на 1,3 млн. българи, които се осигуряват в този фонд. Кой е този някой?

Водеща: Офшорна компания….

Иво Прокопиев: Точно това е проблемът.

Водеща: …свързвана с Цветан Василев…Но същата тази власт мисли със закон да забрани на офшорните фирми да работят с обществени пари, търгове с бюджетни средства….

Иво Прокопиев: Да видим дали са искрени, защото разрешението на тази сделка не зависи от парламента, зависи от Комисията за финансов надзор. И обичайната практика е когато подобна сделка се обявява, да бъдат проведени предварителни консултации – дали купувачът е приемлив за регулаторите или не. Ако регулаторите са казали, че не е бил приемлив, той нямаше да бъде обявен.

Водеща: Като бизнесмен ще бъдете ли по-спокоен от условията си за работа и развитие на дейността си, ако след вот, след два месеца ГЕРБ се върне на власт?

Иво Прокопиев: Не, по никакъв начин не смятам, че една или друга партия в момента, от тези, които в момента са били във властта в последните 6-7 години, е по-добра от останалите или в момента има моралното право да каже „Аз съм много по-добър и ще управлявам по-добре“. Това важи и за ГЕРБ, защото ГЕРБ имаха практически неограничен кредит на доверие и почти цялата власт, възможност да проведат изключително радикални и смели реформи.

Водеща: И нужни, чакани години.

Иво Прокопиев: Нужни, чакани години, да. Имаха целия кредит на доверие, но не го направиха поради политически страх, поради липса на капацитет, поради неразбиране как работи една модерна икономика. Те не са дали доказателства, че са различни.

Водеща: Добре, стоят извън парламента и чакат протестът да ги върне на власт, поне засега. Мислите ли, че енергията на протеста може да мине и в тази посока?

Иво Прокопиев: Аз не мисля, че протестът ражда подкрепа или неподкрепа към някои от старите партии. Ако протестът ражда нещо, то е нов полотически регламент. Някой от участниците в протеста беше казал: „Тук са и новото ляво, новото дясно и новият център“. Тоест изобщо не е противопоставянето между, ГЕРБ и БСП. По-скоро противопоставянето е напред-назад, рационално-нерационално, корупционно-некорупционно…. Това е противопоставянето. То не минава по границата тази партия-онази партия. Всички партии са в един кюп и те заслужено са там.

Водеща: Отвъд искането за нов морал, за ценности, за ясен регламент, контрол и отчетност на политиците, виждате ли алтернативата в този протест? Протестът не задава това ново, което се търси.

Иво Прокопиев: Да, но не трябва и да го очакваме дори от него според мен. Протестът е изблик на инстинкта за самосъхранение на хората. Той няма нито политически цели, вероятно няма и политически амбиции на тези, които са на площада.

Водеща: Казвате за самосъхранение на хората, но ние, българите имаме и силен инстинкт за саморазрушение. Някак не се ли въртим в кръг 23 години?

Иво Прокопиев: Саморазрушението е апатията, което този протест преодоля. Саморазрушението беше, че много успели, умни и хора с възможности се бяха самоизолирали от политиката и този протест ги върна активно в обществения живот на държавата, което само по себе си е много добро и смислено нещо. Много е важно за бъдещето на България.

Водеща: Добре, но с какъв парламент бихме се събудили след два месеца, след едни избори? Аз след Варна съм голям скептик.

Иво Прокопиев: Аз не знам. Истината е, че никой не знае. Наличието на този протест и на тази енергия по улиците обаче показва, че какъвто и да е парламентът и правителството след два или три месеца, ако то е подобно, отново ще има протест и отново ще има избори. Затова казвам, че това е по-скоро контролен механизъм, а не е политически проект или заявка за нещо в политиката.

Водеща: Вие лично имате ли някакви политически планове? Името Ви, кръгът „Капитал“ редовно се спряга като основа за някакви бъдещи политически действия.

Иво Прокопиев: Не, на този етап не планирам нищо конкретно в политиката. Имам достатъчно предизвикателства в други сфери. Ако реша да правя нещо в политиката, ще го обявя по ясен и прозрачен начин. Няма да има нужда жълтите вестници да го обявяват.

Водеща: Нов субект виждате ли като необходим, дори като страничен наблюдател?

Иво Прокопиев: Аз виждам нужда от цялостно преструктуриране на политическото представителство. Защото старото политическо представителство се изроди в олигархия. Трябва да теглим чертата на този период и оттам нататък да се ражда нещо ново. Но това е рационално-интелектуални разсъждение. Аз не знам кои ще бъдат тези нови лидери и партии, как те ще възникнат и така нататък. Това е вече естествен процес, който си иска времето и вероятно ще се развие.

Водеща: Кога се чухте последно с президента Плевнелиев? Подозирам, че във всяко интервю ви питат по нещо за него, защото в миналото ви свързва някакво приятелство.

Иво Прокопиев: Наскоро не сме говорили. През последните 3-4 месеца не сме говорили.

Водеща: Доколко и как смятате за удачно това, което той опитва да прави в тази ситуация? По силите му ли е да накара родните политически лидери да седнат на една маса? Нещо, което дори не се случва.

Иво Прокопиев: Аз го познавам много добре и много отдавна. Той е един честен и умен човек. Според мен, той прави всичко по силите си, за да успокои ситуацията и да не позволи пълен срив на всичко в държавата. Доколко е във възможностите на институцията президент, не мога да кажа, но със сигурност президентството остана една от малкото институции на стабилност и високо обществено доверие.

Водеща: Саша Безуханова обяви един проект тези дни -„България може“. Може ли това да се окаже основа на нова политическа сила? Коментираше се кои хора са около нея, дори и вашето име беше намесено.

Иво Прокопиев: Не. Познавам разбира се Саша Безуханова. С нея заедно работихме по сливането на тези две бизнес организации – СРБ и БИБА, но специално този проект не сме го обсъждали. Тя има някакви свои идеи и виждания. Доколкото четох, по-скоро не е политически проект, а експертен – да бъде като банка кадри, ако правилно съм разбрал идеята.

Водеща: Да, като интернет платформа за обмяна на мнения. Но от толкова мнения не знам кога българите можем да стигнем до някакво общо съгласие накъде вървим в този разговор, който не се случва?

Иво Прокопиев: Важно е, че всяка капка енергия в момента е положителна и трябва да се получи един голям водосбор.

Водеща: Положителна, но се крещи „Оставка“.

Иво Прокопиев: Положителна за България и за бъдещето на българите. Трябва да се получи един водосбор, който малко по малко да се стече в една река и да отиде в някакъв голям басейн. И за радост модерните технологии вече позволяват пряката демокрация и директното участие на гражданите във вземането на решения, които пряко ги засягат. Да бъдат много по-активни.

Водеща: Модерните технологии обаче не стигат до онези краища на България, откъдето хората ни звънят и казват „Там, в София вие хвърляте доматите, обаче ние тук нямаме пари да си купим килограм домати“. Политиците ли опитаха, а защо не и други, които имат интерес от това, да разделят българите на протестиращи и непротестиращи?

Иво Прокопиев: Мисля, че опитът за разделение не е успешен този път, защото поне социологическите данни, които излизат, категорично говорят, че огромното мнозинство от българите подкрепят протеста и неговите цели.

Водеща: Вие се изказахте критично за част от работата, свършена в рамките на миналия мандат, на кабинета „Борисов“.

Иво Прокопиев: Не, по-скоро се изказах критично за несвършената работа. Миналият мандат направи не много на брой неща, които в общи линии бяха смислени. По-скоро аз се изказвам критично срещу нищо-правенето, а не срещу грешките, които са правени. Разбира се, имаше и грешки, но не това според мен е емблемата на миналия мандат. Емблемата е пропиляното време и пропиляната надежда. Защото в период на такава тежка икономическа криза икономиката изисква много по-активно и много по-умно антикризисно управление, за да не се получи това, което се получи – над 100 000 фирми бяха буквално изтребени, липсваше координация между двата основни регулатора – Министерството на финансите и БНБ и това доведе до отлив на над 6 млрд. евро от българската икономика. Което, по технически причини, ако искате, доведе до гигантска нова безработица – 350 000-400 000 нови безработни на пазара и до този срив, който виждаме в момента.

Водеща: Дянков или Цветанов – хората спорят кой е бил според тях по-голямото зло.

Иво Прокопиев: Не мога да кажа…. Не мога да дам такава…

Водеща: Единият ни стегна яко коланите до степен, в която…

Иво Прокопиев: Не е проблемът в стягането на коланите. Проблемът е в липсата на другата част от политиката – антикризисна и антициклична. Бюджетът трябваше да бъде опазен. Защото виждате сега, като няма някой като Дянков, който да пази големите безобразия, започват да стават неща, които изглеждат странно.

Водеща: Притеснителна ли актуализацията на бюджета за тази година според вас и анонсите, че вероятно може би нов дълг ще се емитира?

Иво Прокопиев: В мащабите, в които тя беше обявена, не е притеснителна, защото два процента бюджетен дефицит все още е в допустимите норми, ако бъде спазен. Но вътре има много притеснителни позиции, защото примерно се залага много по-нисък приход от акцизи и от ДДС. От къде идва този по-нисък приход? Дали това не означава по-голяма контрабанда, която бюджетът залага в себе си. И такъв ред въпроси, които могат да бъдат зададени.

Водеща: Ще ви попитам така: какъв финансов ресурс е заложен в сегашната ситуация? Не говоря като пари за протести, някои коментират кой на кого и как плащал. А какво губим и какво печелим при тази власт, при идването на нова власт като залог?

Иво Прокопиев: Дадох един пример, който според мен е много показателен, с цените на недвижимите имоти. Ако България би имала управление, което да е компетентно, грамотно и се справя с предизвикателствата на кризата и банков сектор, който да подкрепя икономиката, а не да цели основно връщането на парите към банките-майки, в момента в икономиката цените на имотите не биха били с 38 на сто по-ниски отколкото през 2008-а. Биха били възстановени, както това стана в абсолютно всички държави в Западна Европа, дори има държави, където са и по-скъпи, и в повечето държави в Източна Европа. Тоест това в пари за всички собственици на имоти, които са над 90 процента от българите, би означавало 85 млрд. лева повече. Това е един много хубав пример, който илюстрира пряко, че качеството на управление, качеството на институциите и върховенството на закона имат значение за благосъстоянието и богатството на всеки български гражданин. 85 млрд. лева е повече отколкото БВП на България за една година.

Водеща: Откакто са започнали протестите почти всеки наш гост питам: добре, утре пада кабинетът, вие имате ли лице, което бихте посочили с ръка на сърце като кадърен и достатъчно обществено приемлива фигура за премиер?

Иво Прокопиев: Нямам и не смятам, че е редно някой като мен да посочва хора за премиер. Мисля, че по-важен е процесът и ако процесът е правилен, той неминуемо ще доведе до възможност някой от способните хора – било отвътре, било отвън – да се нагърби с този тежък кръст.

Водеща: Тези дни си мислех дали правилно някои хора се опитват да говорят, че има добри и лоши олигарси. Не знам има ли такова нещо като добри и лоши олигарси, но се чудех каква е отговорността на – ще използвам тафтология – национално отговорния бизнес в България за това, което е страната след тези 23 години преход? Тези дни прочетох, че китайците дори са ни били по заплати. Минималната заплата там е по-висока от нашата.

Иво Прокопиев: Не само Китай. Повечето държави в Югоизточна Азия са с по-високи минимални заплати – Филипините, Тайланд, Индонезия дори. Държави, които бяха смятани за low cost дестинации, в момента вече се на стандарт, който е по-добър.

Водеща: В смисъл, цената която платиха българите, доколко бизнесът осъзнава…

Иво Прокопиев: Според мен олигархията и нейните медии успяха в някаква степен, не казвам, че са успели напълно, но в някаква степен да наложат на обществото мнението, че всички бизнесмени са крадци и разбойници, че няма разлика, че всички искат едно и също – да ограбват, и така нататък. А това е ключовото разделение, защото има бизнес, има криминален бизнес; има бизнес, който иска сделки от политиците, има бизнес, който иска правила. Трябва да се сложи ясно разграничение между двете. Отговорността на предприемачите във всяка една икономика е водейки се от желанието си да създават стойност и да печелят, да създават работни места и да разделят тази стойност с цялото общество. Това е механизмът навсякъде и неслучайно в цялата световна икономическа история икономическото развитие започва бурно тогава, когато капитализмът е наложен като обществено устройство, когато конкуренцията и желанието на предприемачите да успяват и да печелят започва да бъде водещо. Това е през 16-17 век. От тогава започва експоненциалното развитие на световната икономика. Това е закон, който е действал няколкостотин години. Ние няма да го променим. Няма друг, на който България да може да се опре, освен на предприемаческия си елит. Но той трябва да бъде този, вторият, за който казах – този, който иска правила, а не корупционни сделки.

Водеща: На финала, засега един невероятен сценарий, но пък биха ли ви изненадали, ако ГЕРБ, БСП и ДПС седнат на една маса и направят нов кабинет?

Иво Прокопиев: Не. Всичко е възможно. Пак казвам, не е въпросът вече кой прави кабинета, няма никакво значение. Важното е, че тази енергия е вън и важното е, че този кабинет трябва от първия ден да му е ясно кое може и кое не може. Хубавото е, че има ясна граница вече.

Водеща: Има ясна граница, с тези думи на Иво Прокопиев завършва интервюто ни.

17.07.2013 година

„Дарик радио”

Иво Прокопиев с интервю пред БНР, 11 юли 2013 г.

Програма „Хоризонт“ на Българско Национално Радио, предаване „12+3“

Водещ: Предприемачът Иво Прокопиев е първият ни събеседник в „12+3”. Няма да ви го представям много. Знаете, той е бивш председател на КРИБ, създател на медийната група „Икономедия”. Здравейте, добър ден.

Иво Прокопиев: Здравейте. Добър ден на слушателите.

Водещ: С вас ще говорим за политика, за икономика. Да започнем от напрежението по улиците. Споделяте ли мнението, че напрежението, което наблюдаваме от почти един месец по улиците на София и на по-големите градове в страната е в резултат на борбата, битката между кръга около Корпоративна банка и кръга „Капитал”? Вече открито политиците говорят за това. Станишев, депутатите от ДПС Йордан Цонев мисля…

Иво Прокопиев: Това, бих казал, че е доста елементарно и невярно обяснение. Опит да бъде обяснен един голям проблем, който всъщност е на съвсем друго място. Големият проблем, според мен, е изцяло ценностен и осъзнаването всъщност на голяма част от средната класа за какво става въпрос в България, в институциите на България, в демократичните традиции и закона на страната, стана възможно толкова много хора спонтанно и абсолютно автентично да излязат и да изразят този свой ценностен протест.

Водещ: Как се отнасяте обаче към твърденията, че всъщност част от кръга „Капитал” подклажда тези протести? Говори се за огромни суми, които се дават на протестиращи.

Иво Прокопиев: Това за сумите са откровени лъжи, а иначе че кръга „Капитал” или вестник „Капитал” споделя тези ценности, това е факт за последните двадесет години, защото всеки вестник е възможно най-публичната институция. Той излиза седмично, има вече сайт, в който всеки може да влезе и да провери ценностите. Идеологията на „Капитал” е една и съща…

Водещ: Тук не става дума само за един вестник, за една медийна група, а за целия бизнес кръг, както около вас, така и около банкера Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Пак казвам, това е много елементарен и дълбоко неверен опит от страна на политиците да обяснят на обществото, да излъжат обществото за пореден път за това, което се случва. А това, което се случва е всъщност много грозна подмяна на основните ценности на демокрацията и на пазарната икономика.

Водещ: Но все пак се наблюдава някаква „война” да го нарека между отделни групи. Припомням ви интервюто на Цветан Василев преди време, в което ви свърза директно с президента… Оставаме с впечатлението, че наистина някакви бизнесмени, хората ги наричат олигарси, в по-голяма степен, се борят за това кой да вкара повече депутати, политици в управлението, за да може да се облагодетелства по някакъв начин.

Иво Прокопиев: Този въпрос вероятно трябва да го зададете на Цветан Василев и Делян Пеевски, не е към мен.

Водещ: Вие не наблюдавате подобно нещо?

Иво Прокопиев: Аз наблюдавам в последните пет години истерична кампания срещу мен лично, срещу вестниците, срещу групата фирми, които ръководя, срещу много от хората, с които сме съмишленици. Едно поколение в бизнеса, само защото ме познават или по някакъв начин са били заедно в борд или в друга регистрация заедно с мен. Това е, пак казвам, това е опит за дискредитиране на едно от малкото останали, независими медийни групи в държавата, за да може да бъде наложено тотално информационно затъмнение и тотален контрол върху обществения дебат. Защото, спомнете си кога „Капитал” за пръв път писа за проблема с концентрацията на държавните пари в Корпоративна банка и какъв голям проблем е срастването на медийна власт, на институционална власт и на политическо влияние. Спомняте ли си кога стана това? Преди пет години.

Водещ: Преди няколко години.

Иво Прокопиев: Преди много години. Тогава започна и тази истерия.

Водещ: Да уточним, каква е ценностната разлика между вас и кръга Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Става дума за два абсолютно различни светогледа. Говорим за разликата между фасадна демокрация и истинска демокрация. Говорим за разликата между политическа корупция, корупция и политически зависимости и свободна конкуренция и бизнес, който се прави по правила. Говорим за купени от политици медии, които разпространяват изцяло и единствено кампании, които обслужват икономическите и политическите интереси на своите собственици и за свободни медии, където може да има различни мнения, не непременно еднакви, но хората са свободни да си изразят мнението. Говорим за разликата между криминален и политически зависим бизнес и бизнес. Тези разграничения много ясно трябва да бъдат сложени, защото са в основата на това каква икономика и какво общество искаме да изградим. Много хора в един момент разбраха съвсем очевидното, че ако няма върховенство на закона, ако няма свободни медии –  няма защита на собствеността и на личността. Всеки може да бъде разследван, преследван, дискриминиран, изнудван и оплют.

Водещ: Смятате ли, че тези неща за които говорите по отношение на кръга около Корпоративна банка, бизнесмени и политици, които се опитват да влияят навсякъде и във всичко, до известна степен се отнася и до вас, до начина, по който вие през изминалите години сте се развивали?

Иво Прокопиев: По никакъв начин, защото първо винаги съм гледал да стоя на абсолютно равно отстояние от възможните политически сили и винаги съм отстоявал тези ценности, за които ви казах. Да има правила и спрямо тези правила добра качествена управленска икономическа политика. Такава политика би довела до това активите на всички предприемачи да могат да нарастват и всички да могат да забогатяват. Това е моята лична философия и тя е личала във всичко, което публично съм правил. Така че, няма…

Водещ: Много хора обаче не мислят така. Искате ли да ви прочета едно мнение? Явор Дачков от Фейсбук тази сутрин….

Иво Прокопиев: Не, не искам… Защото има хиляди такива говорители, които са фалшиви…

Водещ: Не, той напомня за това, че някога вие сте се облагодетелствали около приватизацията по времето на Костов, от близките си отношения. След това, цялата ви медийна група, целият този бизнес кръг започва да подкрепя царя…

Иво Прокопиев: Това не е вярно…

Водещ: …След това създавате специална телевизия например, за да може да подпомогнете и Синята коалиция и Бойко Борисов…

Иво Прокопиев: Това просто не е вярно. Мога да ви дам пример. Ако си спомняте миналата година протестите на Орлов мост, предишното правителство реагира с абсолютно същия рефлекс. Пак някакви кръгове му бяха виновни, тогава изфабрикуваха поредната кампания, че варовикът от „Каолин” вдига цената на тока и т.н. Тогава още бившият премиер Борисов, ТВ7 и въпросната машина за разпространяване на лъжи и клевети в обществото, работеха заедно. Не може едновременно да имате такъв тип враждебно отношение на няколко последователни правителства и в същото време някой да казва, че съм се облагодетелствал по някакъв начин от връзките си с властта. Точно обратното. Винаги съм гледал да стоя много далеч…

Водещ: Хората ви приемат като един от олигарсите, да ви кажа. Считате ли се за такъв?

Иво Прокопиев: Не, но ето и вие ми кажете… вие сте информиран човек …

Водещ: Моето мнение е най-малко важно, вие считате ли се за един от олигарсите срещу които хората протестират на улицата?

Иво Прокопиев: Добре, дайте ми дефиниция за олигарх?

Водещ: Не знам вашата представа каква е.

Иво Прокопиев: Не, не, вие кажете каква е дефиницията за олигарх? Олигархията какво е? …

Какво е олигархията? Това е контрола на един малък елит, на едно малцинство, върху институциите, медиите и политическата власт, който се използва за лично облагодетелстване и възпроизводство на тази власт. Няма според мен човек, който да е бил по-далеч от политическата власт в последните петнадесет години в България, от мен.

Водещ: Сега ви обвиняват обаче, че се занимавате с политически инженеринг, и че вие стоите зад… десния блок, който се създава, вероятно, зад нови партии, които ще се създадат до следващите…

Иво Прокопиев: Трябва да имаме отговорност към думите. Хайде, обяснете ми как точно стоя, какво значи „стои зад еди кой си“?

Водещ: По начина, по който… също се твърди, че има такива обвинения към неправителствените организации около вас… Иван Кръстев…

Иво Прокопиев: Вижте, има хора, които мислят свободно, за които просто границата беше премината с назначението на господин Пеевски за шеф на ДАНС. Защото по някакъв начин това се превърна в материално олицетворение на срастването на всички власти в един човек и в персонализацията на всички тези принципни проблеми, за които говорихме. Това просто беше капката, която преля чашата. Оттам нататък изцяло търсене на несъществуващи връзки и конспирации за обезценят ефекта и правото на тези хора свободно да изразят какво мислят. Те имат това право, защото средната класа е тази, която плаща данъците в държавата, която създава работните места и която създава брутния вътрешен продукт на тази държава. Тя има право да изисква от тези, които я управляват качествено управление.

Водещ: От КРИБ поискаха оставката автоматично на сегашните управляващи. Какво си представяте, че ще се случи, ако те наистина излязат и си подадат днес оставката? Нови избори и кого вкарваме в парламента?

Иво Прокопиев: Според мен няма политически и граждански, няма нито лесен, нито еднозначен сценарий. Не е възможно отсега да се каже какво ще се случва. Важно е, че има едно ниво на обществен контрол върху институциите, което според мен е постигнато и много трудно ще бъде разрушено. Тоест това е проява на инстинкта за самосъхранение на нацията в момента. Понеже няма други средства, институции и регулатори са хванати и работят не за интересите на гражданите и на фирмите, а за интересите на този малък олигархичен елит, гражданите нямат друг начин да се защитят освен физически с телата си и с гласовете си да застанат пред тези институции и да искат те да работят за тях. Те всъщност са техни, ама само на книга.

Водещ: Така е. Но тези хора докога ще продължат да стоят на улиците и очаквате ли в крайна сметка правителството да подаде оставка?

Иво Прокопиев: Не знам, как мога да кажа.

Водещ: Добре, ако правителството подаде оставка, както настоява КРИБ, какво се случва? Връща се Бойко Борисов- споделяте ли тази хипотеза? И как се отнасяте към неговото управление?

Иво Прокопиев: В случая важно е да има просто някакъв път, пътна карта към нормализация на обществените отношения и на политическия живот. Трябва да бъде дадена възможност политическите партии да се върнат в ролята си, да бъдат отчетни и отговорни към своите избиратели. В момента те не са. Просто не са. Няма връзка между избирателите дори на тези партии, които в момента управляват, техните интереси и това, което става в реалното управление.

Водещ: Но за да се промени това би трябвало да има нов Изборен кодекс или промени в сегашния и избирането на съвсем нови хора, които не са обвързани до такава степен с бизнес кръговете. За това трябва време.

Иво Прокопиев: Да и трябва да има много по-голям контрол и много по-голяма възможност за участие на гражданите във вземането на решенията, които тях лично ги засягат.

Водещ: Как се отнасяте към управлението на Бойко Борисов?

Иво Прокопиев: В кой смисъл? Смятам, че той също допринесе за фасадната демокрация и фасадното управление в един малко по-различен смисъл от този, за който говорихме досега – институционален, защото всъщност част от екипа на правителството бяха много смислени и умни хора, с добри биографии и способности, но зад тях провежданата политика беше в общи линии политика на нищорправене. Правителството не проведе нито една от съществените структурни реформи и всъщност за последните няколко години България лази по корем икономически. Тя е около нулата и тя е около нулата само заради голямото количество европейски пари, които влязоха. Ако този ефект се елиминира в България икономиката е в свиване, в контракция. Неслучайно безработицата нараства с 400 хиляди души и 100 хиляди фирми бяха закрити и така нататък.

Водещ: След като правителството на Борисов всъщност падна много бизнесмени се оплакаха от това, че са били рекетирани. Вие бил ли сте рекетиран или хората около вас под някаква форма?

Иво Прокопиев: Не, аз за себе си не мога да кажа, че съм бил.

Водещ: Или сте работили добре с…?

Иво Прокопиев: Не, не мога да кажа, че съм бил рекетиран нито мога да кажа, конкретно да кажа, че някой е бил враждебно настроен от институциите спрямо нашите фирми. Но това, което мога да кажа като критика към политиката, към икономическата политика, към антикризисната политика е, че такава отсъстваше.

Мога да ви дам следния пример, който е много според мен показателен за това какво се е случило в България. 73 процента от богатството на българите е в недвижими имоти. Към днешна дата то съставлява 139 милиарда лева. А от началото на кризата от 2008-ма до км края на 2012-та цените на недвижимите имоти са спаднали с 38 процента и не са се възстановили. За разлика от практически всички други държави в Западна и повечето от Източна Европа. Тоест загубата в стойност от лошото управление на българските граждани е 85 милиарда лева. 85 милиарда лева е повече от БВП на България за една година. Искам да кажа, че има много пряк и голям, легитимен интерес. Това е най-простият пример, защото всеки разбира от недвижими имоти и тяхната стойност. Това е най-простият пример, за да се види пряката връзка между благосъстоянието на хората и качеството на икономическата политика и качеството на институционалната среда.

Водещ: В тази връзка първите стъпки на сегашното управление – как оценявате мерките в социалната сфера, добре знаете, говори се евентуално за увеличаване на минималната заплата, няма да бъде от 1 октомври както се очакваше, вероятно от следващата година, така или иначе това е един реверанс към бизнеса, беше подчертано, еднократните помощи за първокласниците. Увеличава се броят на хората, които получават енергийни помощи и още редица облекчения и за пенсионерите, които хората очакват.

Иво Прокопиев: Аз смятам, че това са разумни мерки, навременни. Действително затягането на колана едновременно от страна и на финансовия сектор и на държавата през бюджета доведе до това, че цената на кризата я платиха обикновените хора, домакинствата и фирмите със своите фалити и с безработицата, която бяха принудени да предизвикат. По отношение на хората, на най-засегнатите от кризата слоеве, това е абсолютно навременно и правилен ход, но той е много малък и частичен. Не виждам дебат за голямата картина, не виждам дебат за преструктурирането на икономиката и не виждам разбиране откъде идва икономическия растеж. Докато този разговор не започне няма как ние с магическа пръчка да започнем да растем икономически отново, да привличаме инвестиции и да създаваме работни места.

Водещ: Нямаме наистина никакъв растеж и протести по улиците на София, като не се знае това правителство колко дълго ще се задържи. Кой инвеститор би дошъл в България според вас?

 

Иво Прокопиев: Да, абсолютно, за това всичко започва от началото на разговора – няма кой инвеститор да дойде, докато има висок политически риск. Елиминирането на политическия риск е първото нещо, което инвеститорите искат да видят.

Водещ:А елиминирането минава през оставката на сегашното правителство?

Иво Прокопиев: Означава доверие на гражданите на една държава в собственото им правителство.

Водещ: Пак се връщаме, да, към протестите, но пък хората казват – София не е България.

Иво Прокопиев: Това, което гледах като социологически данни е, че осемдесет и няколко процента подкрепят протестите.

Водещ: Това знаете ли, че пак идва, има твърдение, че идва от кръга около вас, които искат да създадат нова дясна партия.

Иво Прокопиев: Значи вижте, пак казвам, вие сте опитен човек и ми кажете – има ли социологическа агенция през последните 15 години, която по-честно и по-почтено, непредубедено, да е отразявала изборните резултати и винаги да е познавала освен Алфа Рисърч? Има ли такава? Не, вие ми кажете, нали следите политическия процес.

Водещ: Нека да не даваме…

Иво Прокопиев: Тоест имаме ли основание да не й вярваме този път? Не, това общество трябва да стъпи на някакво доверие все пак, на някаква репутация.

Водещ: От опит знам, че трябва да подлагаме много неща на съмнение заради това, че не се оказва кой, не е ясно в първия момент кой какви интереси кога защитава, именно заради тези кръгове, за които си говорим вече половин час с вас. За цената на тока какво мислите? Вие имате също интереси в този сектор и тези мерки, които бяха предприети за намаляване.

Иво Прокопиев: Мисля, че двата доклада на Световната банка и на ЕК дават дефиниция на проблемите и възможните решения. Мерките, които са предложени в енергийния сектор са в тази посока. Разбира се, аз нямам детайлна информация, нямам представа как тези принципи, които бяха обявени, ще бъдат приложени в конкретния модел за ценообразуване. Това предстои да видим. Тогава ще бъде възможно да направя и по-конкретен коментар. Но в момента това, което като посока е зададено е правилното и единствено възможно. Енергийният сектор е доста сложен, защото в него има сплит на всички възможни интереси, обществени и икономически и той в последните седем-осем години и повече бих казал, страда от хронична недостатъчност на професионализъм. От нищо друго. Той страда от липсата на експертност и капацитет.

Водещ: Но това, което се случва с намаляването не е ли същото? Идва ново правителство, което знае, че трябва да намали цените на тока просто, защото в началото на годината имаше протести и казват ние ще го намалим с пет процента. След това тръгваме да търсим по какъв начин можем да съберем тези 5 процента, за да не ги взимаме от хората. Това ли е механизмът, по който се случват нещата?

Иво Прокопиев: Аз имам резерви към този тип анонси, че идваме ние и намаляваме…

Водещ: Не се ли получи така?

Иво Прокопиев: Не, така се получи, да. Но смятам, че пакетът мерки е правилният. Няма много други възможности. Има резерви в системата, пакетът мерки ги е адресирал. Въпросът е да видим как ще бъдат приложени.

Водещ: Днес Саша Безуханова обявява проект, малко по-късно ще говорим с нея в това предаване, „България може”. Вие имате ли отношение към него?

Иво Прокопиев: Нямам никакво отношение. Познавам Саша Безуханова и й пожелавам успех.

Водещ: Не знаете дали е политически проект?

Иво Прокопиев: Не знам нищо. Не сме говорили наскоро.

Водещ: Благодаря. Иво Прокопиев.

Иво Прокопиев: Благодаря.

11.07.2013 година