Иво Прокопиев

Интервю на Евгени Петров

✓ Основните геополитически рискове за България са да се окаже терен за сблъсъка Русия-Турция за влияние в региона

✓  Владислав Горанов подчерта желанието си за политика на нисък бюджетен дефицит

✓  Основните проблеми са липсата на подготвени кадри и липсата на доверие в средата и между участниците на пазара

✓  Както по времето на най-голямото мракобесие за бизнеса и възход на схемата КТБ, на пазара отново има само един купувач на активи

-Г-н Прокопиев, проведохте юбилейна 10-та среща на бизнеса с правителството, в която ключови политици и министри споделят своите очаквания с водещи предприемачи и финансисти. Какви принципни изводи си направихте от нея?

– Годишната среща на бизнеса с правителството, която “Капитал”организира за 10-и път, описа рисковете пред държавата, но и донесе изненадващо много оптимизъм. Основната причина за това бяха обещанията за реформи, за запазване на политическата стабилност, за затягане на финансовия надзор и най-вече, обещанието на банките, че ще започнат отново да кредитират.

Конференцията очерта основните геополитически рискове за България през започващата година. Сред тях са външнополитическите трусове, които идват от задълбочаване на кризата между Турция и Русия и опасността България да се окаже терен за техния сблъсък за влияние в региона. Налице са конфликтът в Украйна и ангажиментите, които България има като член на НАТО.

Освен това, участниците подчертаха трудностите, които ЕС изпитва заради бежанската вълна и проблемите с функционирането на основни европейски договори и институции.

-В същото време и анализатори и политици намекват, че от конфликтни политически ситуации, подобно на икономически кризи, могат да се получат и дивиденти, стига да вземеш верните решения.

– Както президентът Плевнелиев подчерта, регионът не е само източник на проблеми, а дава много възможности. През последните години, един от основните нови пазари за български стоки и услуги са именно съседите на България и потенциалът там съвсем не е изчерпан.

Едно от важните послания на президента беше, че евроинтеграцията на България не е приключила. За да може в пълна степен да се възползваме от потенциала на членството си в съюза, страната с всички сили трябва да се стреми към членство в Шенген, в Еврозоната и в Банковия съюз на ЕС.

– Не беше ли премиерът Борисов твърде оптимистичен за темпа на икономически растеж. Само преди месеци и анализатори в МФ и в БНБ предвиждаха около ръст от 2.2 – 2.4 пункта?

– Премиерът Бойко Борисов добави към оптимизма за икономически растеж над 3%, спомена дори за ръст от 4.5%, обеща също задълбочаване на съдебната реформа и подчерта, че правителството ще отстоява запазването на политическа стабилност докрай, защото според него няма по-добър вариант от сегашния, а при политическа криза ново правителство ще се състави още по-трудно.

– Как приемате позициите на еврокомисаря Йоханес Хан, като най-високопоставеният представител на ЕК във форума?

– Еврокомисарят Йоханес Хан похвали България за финансовата дисциплина и успехите в усвояването на европейските инфраструктурни фондове. Той подчерта и важната роля на страната за добър интерфейс между ЕС и държавите на Балканите.

Г-н Хан отбеляза също проблема с широко разпространата корупция и призова за политическа воля и допълнителни усилия за нейното ограничаване.

– Сред финансистите също преобладаваше сдържания оптимизъм, или това просто е мехлем за бизнеса?

– Новата доза оптимизъм дойде и от финансовият панел на конференцията. Финансовият министър Владислав Горанов подчерта желанието си за политика на нисък бюджетен дефицит, финансова стабилност и поддържане досегашната данъчна политика на ниско пряко данъчно облагане. Той прогнозира растеж между 2 и 3% от БВП. Според него резервите за по-висок растеж са в потреблението и връщане на доверието на потребителите, за което правителството би могло да изиграе съществена роля.

Владислав Горанов подчерта, че за разлика от 2014-та при фалита на КТБ, сега държавата разполага със законови инструменти и е обезпечена с финансов ресурс в случай, че това се наложи във връзка с оценка на качеството на активите във финансовия сектор.

– Какво става в банковия сектор? Ще започнат ли банките да кредитират по-активно през 2016-та и какво очаквате от стрес-тестовете?

– Оценката на качеството на активите и стрес тестовете на банките и небанковите финансови институции безспорно са основното икономическо събитие на 2016-та. Процесът трябва да върне доверието на вложителите, че парите им са в сигурни ръце, и още по-важното, да увери инвеститорите, че регулаторите в България работят експертно и са независими от политически натиск и корупция.

– Гуверньорът на БНБ Димитър Радев също не изрази песимизъм, което на банков език е добра новина…

– Той обясни подробно какво предстои в банковия сектор, кога се очакват резултати от прегледа на активите и стрес тестовете на банките. За пръв път от много време, от името на БНБ някой говори професионално и разумно, без излишен нито оптимизъм, нито притеснение.

Г-н Радев подчерта, че централната банка разполага с всички нужни законови инструменти, както и с финансов буфер, заложен в бюджета в случай на нужда, за да може БНБ да управлява ефективно ситуацията в сектора в хода на процеса на преглед на активите и да предотврати системните рискове.

Важна новина от неговата презентация е, че след оценката на отделните банки, МВФ и Световната банка ще направят преглед на финансовия сектор като цяло България, т.нар Financial Sector Assessment Program (FSAP)

Ако тази оценка е положителна, би трябвало това да сложи началото на процеса по възстановяването на доверието в българската икономика. В края на миналата година МВФ и Световната банка изготвиха подобен доклад за качеството на банковия надзор в България, който беше доста критичен и беше съпътстван от редица структурни промени в БНБ.
(https://www.imf.org/external/pubs/ft/scr/2015/cr15295.pdf)

Важна част от финансовата дискусия беше уверението на представителите на търговските банки, че независимо от стрес тестовете, повечето от банките са стабилни и предвиждат умерени ръстове от 5% в кредитирането за 2016-та година. Това наистина е оптимистично, като се има предвид, че на годишна база кредитирането на реалния сектор спадна с 15%, а общо сектора е с нулев ръст.

-Дотук сме за рубриката „Добрата новина”. Само положителни коментари ли имаше на конференцията и какво притеснява участниците в нея? Или сме свидетели на усещането, че от дъното пътят е само нагоре? Надолу могат да копаят само политиците…

– Изглежда оптимизмът на участниците в конференцията на “Капитал”, идва и от умората им от това да бъдат песимисти толкова дълго време. Много проблеми бяха посочени. Но основните са липсата на подготвени кадри и липсата на доверие в средата и между участниците на пазара.

От 2009-та насам, потреблението и реалната икономика са в стагнация. Финaнсовият сектор изпадна в трайна криза на доверието, от която все още не се е отърсил. Инвеститорите не вярват, че банките са стабилни и не инвестират. Банките, заради проблемите в средата, не вярват че потребителите ще консумират и инвеститорите ще инвестират, и, съответно не кредитират.

-Всъщност дали е точно така? В последните седмици и месеци има сериозен инвеститор на пазара, който купува търговски обекти, многофункционални сгради, фалирали заводи като Химко…За Делян Пеевски става дума?

-За съжаление, както стана ясно в много от неформалните обсъждания в почивките на конференцията, недоверието на бизнеса в институциите и регулаторите отскоро има и нов силен източник. Както по времето на най-голямото мракобесие за бизнеса и възход на схемата КТБ, на пазара отново има само един купувач на активи. Този път това не е г-н Цветан Василев, а е лично депутатът от ДПС г-н Делян Пеевски. Както и тогава,на пазар, на който всички останали се опитват да продават, има само един купувач. Това не е добър знак. Още повече, че този купувач е действащ политик, дори не е от бизнеса.

– За какво и към кого е знак подобно масирано придобиване на активи?

– Това е лош знак за качеството на управление на риска и липсата на ефективен банков и финансов надзор в някои институции, които финансират въпросните придобивания. Също така, и за честността на търговете за обществени поръчки и за събираемостта на акцизи и ДДС от цигари и горива.

Обикновено безразборното придобиване на активи в различни сектори над пазарната им цена е сигурна индикация за харчене на “лесни пари”. Притежанието на “лесни пари” в голям мащаб от политик най-често означава, че отнякъде има изтичане на спестявания на населението и кражба на ресурс от публичните фондове. В настоящия казус видимо става дума и за двете.

Каквито и обещания за реформи да се дадат, докато има механизми политиците да източват спестявания на населението и ресурси от обществените поръчки, доверието на потребители и инвеститори в средата няма да се възстанови.

-Како означава доверие в средата, каква е добрата икономическа среда?

-Добрата икономическа среда означава две неща – правила, които да важат за всички в бизнеса и да не се краде от парите на данъкоплатците.

Предишният опитна почти същите политици чрез КTБ да “изкупят” голяма част от икономиката с пари на депозантите в банката, ще струва на данъкоплатците най-малко 4 млрд. лева или 5% от БВП. Сегашната офанзива е не по-малко мащабна. Сигурно е, че ако своевременно не бъде ограничена, и тя ще завърши по подобен начин.

Затова, всъщност истинският тест за управлението през 2016-та ще бъде дали ще създаде стрес за модела на “единствен купувач в икономика”, като се ограничи злоупотребата с пари на вложителите и данъкоплатците.

Линк към интервюто: http://vevesti.bg/58068/ivo-prokopiev-biznesat-v-balgaria-e-umoren-ot-pesimizam/