Иво Прокопиев

Водещ: Следваща тема в предаването, съвсем различна – разговор с Иво Прокопиев. Добре дошъл, добро утро.

Иво Прокопиев: Добро утро.

Водещ: Трудно ли стигнахте до телевизията?

И. Прокопиев: Доста е тежко навън, за каране особено. Аз дойдох с кола. Няма много коли, но снегът е голям.

Водещ: Снегът е голям, да се надяваме, че ще е по-лека ситуацията. Между другото не знам дали можем да правим сравнение с тази извънредна обстановка с обстановката в икономиката ни? Обясняваха ни, че кризата ще мине като лека настинка, а 2010 г. се оказва доста тежка, с прогнози за огромна безработица, с прогнози… и случващите се всъщност вече фалити.

И. Прокопиев: Ако мога да направя аналогия, в икономиката пролетта ще дойде при условия на силен снеговалеж.

Водещ: А, т.е. там е добре? Да има силен снеговалеж.

И. Прокопиев: Не мога да кажа колко е добре. По-скоро отиваме към някакво възстановяване с безработица, която най-вероятно ще продължи да нараства.

Водещ: Много ли? Иначе, това, което ни обяснява Тотю Младенов…

И. Прокопиев: Доста е относително кое е много или малко. България беше постигнала една от най-ниските безработици в Европа, а и в света, почти 6 процента, което е много добро постижение, в средата на 2008 г. След това безработицата започна да нараства. В момента все още е под 10, но неизбежно ще надхвърли 10. До колко ще се стигне е много трудно да се прогнозира, но със сигурност ще достигнем 12, 13, 14 процента.

Водещ: Има ли правителството антикризисна политика реално? Между другото един приятелски огън, вече даже не много приятелски от страна на „Синята коалиция“ много време вече тече, по отношение на това, че реално не се случват нещата така, както ГЕРБ дори в програмата си, са ги обещавали. Как мислите, има ли антикризисна политика реално?

И. Прокопиев: Сега, това е много фундаментален въпрос, който задавате, защото по принцип държава, която е във валутен борд, е обречена да следва икономическия цикъл. Бордът сам по себе си е процикличен механизъм. В добрите години, когато в света има растеж, приток на инвестиции, държавите с борд автоматично внасят този просперитет отвън в собствените си икономики.

Водещ: Тоест антикризисни мерки заедно с борд не могат да вървят ръка за ръка?

И. Прокопиев: Не, не казвам това, просто е много по-трудно в условия на валутен борд да се прави антикризисна, антициклична икономическа политика, защото когато пък, светът е в криза, бордът също внася тази световна криза вътре, в една малка и напълно интегрирана в световната икономика държава, каквато е България.

Водещ: Последния път, като се спомена нещо, свързано с борда, настъпи истерия. Говоря за една идея на Илиян Михов за модифициран борд… като светая светих се споменава. Въобще спомените за положението, което беше наложило въвеждането на борда, са доста травматични. Тази дискусия в момента актуална ли е, да се, общо казано, пипа бордът, за да може да сме по-свободни в антикризисните движения?

И. Прокопиев: Все пак за малка икономика като България най-важно е да сме предвидими и да сме стабилни. В момента предвидимостта и стабилността минават през запазване на борда, и по-специално запазване на сегашния фиксиран валутен курс, и много сериозно политическо лобиране и икономически реформи, които да позволят България да влезе в еврозоната със сегашния валутен курс. Това е главното, това е най-важната антикризисна мярка и най-важната основа на антикризисна политика. Без…

Водещ: Тоест да не се пипа…

И. Прокопиев: …този фундамент на икономиката, запазване на сегашния курс, и борба с европейските институции, за да влезем с него в еврозоната, никаква стабилизационна и никаква антикризисна политика изобщо не е възможна, защото загубите при каквато и да е девалвация за икономиката ще бъдат огромни. Сега, това, което г-н Михов постави на обсъждане, напълно нормално, между другото той е може би най-добрият и най-известният български монетарен макроикомист, със сигурност…

Водещ: Скочиха му всички, заради това модифициране…

И. Прокопиев: …със сигурност световна величина. Това, което… аз няма да коментирам неговата идея, защото той е много по-добър икономист от мен и може да си я защити когато и както намери за добре. Но той постави една тема, която всъщност е главната тема и главната пречка защо членството на България в ERM 2 и в еврозоната се бави? И това е темата как, когато световната икономика обратно премине към състояние на растеж, в България ще се контролира инфлацията? Пак заради тази процикличност, за която говорих в началото. В добри години ние внасяме инфлация, в лоши години внасяме ценова стабилност. И това е въпросът, който ни задавате, така че, че сме в борд и че сме приели правилния принцип да запазим курса, не означава да спрем да мислим и да отговаряме на притесненията, които Европейската централна банка и финансистите в Европейската комисия имат, а те са точно тези – как след 2 години, когато всички отново ще бъдат в период на икономически растеж, а ние евентуално сме еврозоната, тогава с какви инструменти ще се противопоставим на прекомерното нарастване на инфлацията, защото знаете, че инфлацията е един от основните критерии, които България трябва да покрие по споразумението от Маастрихт, за да бъде приета след това в самата еврозона.

Водещ: Еврозоната.

И. Прокопиев: Точно така.

Водещ: А всъщност, ако имаме сериозен дефицит, не е ли факт, че нямаме шанс за еврозоната…

И. Прокопиев: Факт е, че нямаме шанс. Ние трябва да провеждаме политика на балансиран бюджет и провеждаме такава политика на балансиран бюджет. Леко измислена ми се вижда дискусията дали дефицитът да е 1 или 2 процента, защото в крайна сметка дефицитът на база пари, на база на влезли приходи и излезли разходи на кешова основа, както се казва, е мисля, че 0,85 процента.

Водещ: Имаше коментар…

И. Прокопиев: Но дефицитът на счетоводна основа, т.е., като се имат предвид съществуващите неразплатени задължения, пак е около 2 процента по международните стандарти.

Водещ: Неразплатени от кого най-вече?

И. Прокопиев: Е, от правителството.

Водещ: В смисъл такива, натрупани задължения, които…

И. Прокопиев: Не е върнато ДДС, други фактурирани неизплатени задължения. Така, че… Но в сегашната икономическа реалност дефицит, дори и на счетоводна основа 2 процента, е политика на балансиран бюджет. Защото, вие виждате, в Гърция дефицитът официално е 13, неофициално смятат, че е над 15. Цяла Западна Европа отива на дефицит 6, 7, 8 процента.

Водещ: Понеже имаше едни твърдения напоследък на правителството и на президента, мисля, че тази година можем да допуснем дефицит, за който всъщност говорим, 2-3 процента. Много икономисти коментираха, че допускането на такъв дефицит след гласуван балансиран бюджет би се отразило много кофти на икономиката. Един инвеститор как би се чувствал в чужбина в някакви противоречиви, така, послания? Балансиран, пък все пак дефицит.

И. Прокопиев: Аз пак казвам, а той… начинът, по който другите държави в ЕС водят бюджетно счетоводство… за миналата 2009 г. де факто бюджетът ни е около 2 процента. Дефицитът в бюджета…

Водещ: Реално.

И. Прокопиев: Реално ни е около 2 процента. Тоест нищо драматично не се е случило и това е едно изключително добро постижение. Така че този разговор отново е в политическата паралелна реалност. Това е политика на балансиран бюджет, което е важно. Важно е да провеждаме такава политика. Това, което е същественият разговор, е, как държавата чрез публично-частни партньорства, чрез привличане на външно финансиране може да вкара пари в икономиката.

Водещ: Как, тя ли всъщност, в момента трябва и може да вкарва пари?

И. Прокопиев: При сегашната криза в момента може би най-главното последствие от световната икономическа криза е промяната, радикална структурна промяна в банковия сектор. Банките отсега нататък в следващите 10 – 15 години няма да са това, което сме свикнали да наблюдаваме. Тоест те няма да са този мощен и универсален посредник между спестяванията и инвестициите в икономиката просто защото бяха много сериозно засегнати от кризата и защото техният бизнес се преструктурира. Те много по-трудно ще отпускат пари. Тоест при това глобално недоверие и при отлив на частни инвестиции единственият начин, единственият сериозен начин бързо да влязат пари в икономиката е чрез някакъв начин, някаква форма на правителство участие, правителствени…

Водещ: Правителствено участие.

И. Прокопиев: …гаранции… да. За радост българският външен дълг, публичен външен дълг е минимален, той е направо символичен. Има голям потенциал. Големият проблем, и затова това не се прави и до момента според мен, е капацитетът, по който тези пари се усвояват или тези гаранции се вземат, изобщо тези рискове изобщо се поемат.

Водещ: Като казвате усвояване, директно поглеждам към челата на вестниците днес. Имате ли коментар за изключително слабото усвояване на парите по оперативни програми? Имало е вчера едно изнесено заседание на ресорната парламентарна комисия в Правец. От договорени 1,4 милиарда реално 72 милиона усвоени. В проценти – 1,3 на сто от всички договорени за България средства от ЕС са разплатени. Какво става?

И. Прокопиев: Става следното… всъщност ние сега разбираме, че България няма, практически не е имала в миналото, защото това е функция на преди днес периода, никакъв капацитет да ги усвоява тези фондове и това е същият проблем, за който говорихме…

Водещ: Абсолютни двойкаджии.

И. Прокопиев: По усвояване на фондовете сме двойкаджии, т.е. усвояването на такъв тип публични пари е много формализиран процес. Тоест той изисква наистина освен воля и доста сериозни професионални познания и организация. Сега, доколкото разбирам, е направена оценка за капацитета на България да ги спазва тези процедури. Така че би трябвало в следващите дни и седмици да чуем тези оценки и вероятно да чуем и добри новини.

Водещ: Вероятно ще губим пари от еврофондовете, не само от предприсъединителните.

И. Прокопиев: Ами, като нямаме капацитет губим, няма кой да ни даде пари, които да изтичат по някакви странни проекти…

Водещ: Може ли новото правителство да направи нещо по този въпрос? Екипът, отборът?

И. Прокопиев: Новото правителство прави немалко. Въпросът е, че това са много тежки системи и за съжаление изискват време. Но пак казвам, доколкото аз съм информиран, има очаквания за новини в тази посока, по-скоро точно за този институционален капацитет доколко имаме изградена организация, която може да следи и да прилага европейските правила за усвояване на еврофондове, т.нар. къмплайнс.

Водещ: Мислите ли, че е истина или е свободно съчинение, имаше много коментари за опити да се дестабилизира държавата, може би в това число икономически, че има такъв план и сценарий? После имаше коментар и мисля пък, че той беше на Мартин Димитров, как група хора искат умишлено да предизвикат хиперинфлация и да си съкратят дълговете. Какво мислите по тези теми?

И. Прокопиев: Мисля, че трябва с много голяма степен всичко, което политиците казват, да го дисконтираме по отношение на икономиката, защото в крайна сметка те имат политическа адженда, която в момента почти напълно се разминава с това, което българският бизнес и българските домакинства, хората в България, имат нужда. Както казах и в началото, най-важно е, че има пълен консенсус между всички стейкхолдъри в икономиката, правителство, бизнес, синдикати, домакинства, че сегашният курс, бордът, трябва да бъде запазен и с него да се борим да влизаме в еврозоната. Това е най-важното нещо. Оттам нататък, може би някой иска да има девалвация, но икономически смисъл от девалвацията няма, напротив, тя би била много опасна, защото 73-74 процента от активите на банковата система са в евро. Тоест някоя кой знае каква печалба няма да има от това.

Водещ: Тоест видели са призраци?

И. Прокопиев: Това са по-скоро призраци или направо измислици за употреба в политическия разговор и в политическите спорове.

Водещ: Какво става, при вашия бизнес чувствате ли, че има един огромен интерес при всеки ваш успех или неуспех? Как го усещате това?

И. Прокопиев: Нормално е, защото групата фирми, които аз ръководя, всъщност е доста значима за българските размери. Освен това сме в сектори, които за разлика от цялата икономика са по някакъв начин антициклични и е нормално да има интерес, особено в сектора на…

Водещ: Под лупа ви следят. За банката пишат…

И. Прокопиев: Това не ни притеснява, защото нашата структура е доста подредена, напълно прозрачна и като собственост, и като финанси, така че ние сме готови за тази прозрачност. Напротив, даже я търсим, защото другото последствие от кризата ще бъде, аз обясних за промяна на модела на банкиране, банките ще бъдат все по-регулиран бизнес и все по-трудно ще отпускат капитал на бизнеса. Така че в този смисъл ролята на капиталовия пазар ще нараства. Фирмите ще трябва директно да излизат на капиталовия пазар и да привличат средства от спестителите, от домакинствата и от други фирми, които го предлагат. За да си на капиталовия пазар, ти трябва да си прозрачен и предвидим, и трябва да имаш изрядно счетоводство и ясна собственост.

Водещ: Да завършим накрая с една оценка, която… не искам да ви карам да звучи нахално, но ако трябва да пишете оценка по икономика и по финанси на икономическия, на финансовия капацитет на правителството, каква оценка можете да сложите?

И. Прокопиев: 4,75 до 5,00. Значи, основното нещо, заради което не пиша по-висока оценка, е фактът, че те не разплатиха някои от задълженията, които трябва да разплатят, и то не толкова заради това, че тези пари не са влезли, това е много сериозен въпрос. За бизнеса по-скоро е важно…, значи това е другата страна на финансовата дисциплина, във всяка държава правителството е най-добрият платец и то трябва да се държи като такъв.

Водещ: При нас не е, нали това казваме?

И. Прокопиев: Това казваме и затова не им пиша по-висока оценка.

Водещ: Добре. Благодаря много. Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, беше наш събеседник.

Виж видеозаписа тук.