Иво Прокопиев

Иво Прокопиев осъди управляваното от Ирена Кръстева дружество „Телеграф“ ЕООД, издател на вестник „Телеграф“, за разпространение на неверни твърдения, обиди и причиняване на вреди. В решението на Софийски Градски Съд се казва, че в две статии на ищеца Иво Прокопиев се приписват тежки престъпления – заразява водата и убива цял град, и му се приписват явни обиди – че е „скандален олигарх“, че „прилапва пари по изпитана схема“ и че се е „покрил в Сингапур“. Съдът определя тези твърдения като категорично неверни и осъжда „Телеграф“ ЕООД да заплати обезщетение в размер на 30 000 лв за претърпени неимуществени вреди на ищеца Иво Прокопиев.

Делото, заведено през 2012 г., е срещу две публикации без автор. Първата е част от масираната клеветническа кампания срещу Иво Прокопиев които твърдят, че „убива цял град“, че „кариерата му… заразява водата и убива бавно жителите на града (Меричлери) и останалите селища в областта“, че „сее болести в Хасково“, че е „олигарх“. От събраните по време на процеса доказателства е видно, че ищецът или дружеството му не са допринесли по никакъв начин за заразяване на питейната вода или убиване чрез заразяване, за ръст за заболяевамостта или смъртността в района на град Меричлери или в други населени места в областта – напротив от доказателствата е видно, че наличието на арсен и флуор във водата се дължат на естествени причини – хидравлична връзка между естествената минерална вода и питейната вода, както и че високите стойности се наблюдават много преди дружеството „Каолин“ АД да извършва каквато и да е дейност в региона. Във връзка с тези клевети има и заведено наказателно дело срещу председателя на ПК „Екогласност“ Емил Георгиев.

Във втората статия се твърди, че Иво Прокопиев е фалирал скандален олигарх, забягнал в Сингапур, и че „прилапва“ пари от банки с цел измама. Съдът определя твърденията на вестника като категорично неверни. От събраните по делото доказателство е видно, че Иво Прокопиев е коректен партньор на банките, с които работи, а дружествата, в които участва, нямат лоши, необслужвани и поставени под наблюдение кредити.

Това е поредното дело, което Иво Прокопиев заведе и спечели срещу срещу изданията от медийната група на семейството на депутата Делян Пеевски и други жълти медии, в следствие на масираната клеветническа кампания през последните четири години.

Видео: Иво Прокопиев пред bTV за кризата с КТБ

Водещ: Добър ден.

Иво Прокопиев: Благодаря за поканата.

Водещ: През 2013 г. нашият колега Николай Стоянов публикува в „Капитал“ анализ, според който към края на 2011 г. над 1 млрд. са отпуснатите кредити от КТБ към свързани фирми. Сега обаче се говори за много по-голяма сума. Как се стига до това?

Иво Прокопиев: Тогава, към онази дата, вероятно това е могло да бъде доказано. И до сегашната ситуация се стигна, защото съответните власти и регулатори не реагираха адекватно. Не само на тази публикация – имаше и други публикации. Някои от тях доста по ранни – от 2009 г. и 2010 г., които показваха колко опасен може да бъде този феномен на срастване на политическа, финансова и медийна власт около КТБ и концентрация на толкова много държавни ресурси. В началото за държавните предприятия, след това във времето и за вложителите, които бяха, мога да кажа, подмамени там с много високи лихвени проценти. Та малко по малко снежната топка се завъртя и пирамидата стана по-голяма и сега виждате какъв е размерът. В момента, някъде преди затварянето си, банката има балансово число от 7,3 млрд. лв.

Водещ: Сега много хора се питат основно два въпроса – питаме се от къде ще дойдат парите, които ще покрият тази дупка в КТБ?

Иво Прокопиев: Първо дупката, както я казвате, това е на финансов жаргон. Под  „дупка“ би следвало да се разбира недостигът на капитал, за да може активите да покрият пасивите на институцията. А дупката не е ясна колко е. Това е най-главният въпрос. За да се отговори на Вашия въпрос трябва да е ясно какъв проблем се решава. Много умело, според мен и напълно съзнателно, вчера, след приключване на одита от Централната банка, от БНБ замазаха отговора на този въпрос. Нарочно не беше казано колко е дупката. Може би и те не знаят. Не беше разпространен одиторският доклад на трите независими одитора.

Водещ: А с каква цел се прави това според вас от националната банка, която в момента се сеща да действа?

Иво Прокопиев: Според мен от Централната банка са притеснени, защото те също имат отговорност за това, което се случва. И не мога да кажа кое в  момента е по-голямата им грижа – дали грижата за своя собствен интерес да не попаднат под ударите на закона, или грижата за интереса на данъкоплатеца. По скоро мисля, че не е интересът на данъкоплатеца

Водещ: Има ли възможност да попаднат?

Иво Прокопиев: Е как да не е възможно? Те вече са попаднали под ударите, защото в една банкова система, банковият надзор е този, които отговаря за спазване на правилата. Банкирането е една процедура. Тя е малко по-специална процедура, но в крайна сметка е една много технологизирана процедура.

Водещ: Добре, а какво означава това, че документите за кредити на стойност 3,5 млрд. ги няма, непълни са?

Иво Прокопиев: Ами точно в това е уловката, че с това, че няма документи не се съобщава нищо. Не е ясно дали кредитите са лоши или добри, дали фирмите ги обслужват редовни или има опасност да спрат да ги обслужват. Това, което бе казано и което е формалното признание за това, че има огромен проблем, е че беше призната свързаност. Беше казано, че голяма част от тези фирми са свързани с мажоритарния акционер. Тоест, собственикът на банката, образно казано, е дал на себе си една голяма част от депозитите, които населението и фирмите са му доверили.

Водещ: В интервюто, което направих с Цветан Василев, което сте гледали предполагам, преди три-четири седмици, аз му зададох точно този въпрос – отпускани ли са кредити на свързани лица, на свързани компании? Той отговори : „Тук няма нищо незаконно, а и финансираните проекти са такива, че те създават работни места, те създават продукт”. Това беше неговия отговор.

Иво Прокопиев: Така е – няма нищо незаконно. Единствената малка подробност е, че когато банката финансира фирми на собственика си, се допуска, че оценката за риска не винаги е обективна. За това има специфични изисквания за заделяне на резерви за банкови провизии. Обикновено над определения размер има изисквания за 100% провизиране на тези експозиции, които са към собственика. Това е голямото нарушение, което БНБ е проспала. И то проспала в особено големи размери.

Водещ: Нормално ли е никой до сега да не знае какво се случва, ако щетите са толкова тежки, колкото заявяват от БНБ? Надзорът да не знае, БНБ да не осъществява контрол, финансовото разузнаване?

Иво Прокопиев: Вие като разумен човек, макар не финансист, вярвате ли, че надзорът не се е досещал, особено след толкова много публикации? Аз си спомням, че след публикацията в „Капитал“ преди повече от година и 3 месеца, тогава имаше интерес и от международната преса. Спомням си за интерес от „Financial Times”, на който от БНБ бяха отговорили – „Да не обръщат внимание на Капитал, защото той е жълт вестник” . Това е реакцията на Централната банка на такава публикация. Вместо да провери и да види – може да няма проблеми, може журналистът да се е объркал. Но както се вижда не се е объркал, а напротив –  проблемът не е за 1 млрд., както тогава „Капитал“ е писал, а поне за 4 млрд. Защото по това, което журналистите от „Капитал” провериха през тази седмица излиза, че всъщност кредитите към свързани лица, с тази по-широка дефиниция на свързаност, са над 4 млрд. 4,3 – 4,4 милиярда.

Водещ: Стана модерно да задаваме въпроса „кой“, но правилният въпрос е „защо“? Защо?

Иво Прокопиев: Тук има две посоки, в които трябва да отговорим на въпроса „защо“. Едната е недопустимото, както казах, срастване на власти, индулгенции – толкова  много институционална подкрепа за, всъщност, едни нрави от характера на пладнешки грабеж. Това е един политически катарзис. От гледна точка на обществения интерес ние тези пари няма как да ги върнем. Голяма част от тях са заминали и както казвате ще бъдат дупка.

Водещ: Как така са заминали?

Иво Прокопиев: Между другото, колко е размерът на тази дупка зависи от това от тук нататък как ще бъде администриран кредитният портфейл. Как тези кредити ще бъдат събирани, как от фирмите ще бъде изисквано да си върнат кредитите.

Водещ: Ние ли ще ги връщаме, това е въпросът? Ние ли ще попълним тази дупка с бюджетни пари, с наши данъци? Такива вечни интерпретации виждаме в медиите от вчера непрекъснато.

Иво Прокопиев: Ами да, в България има доста модерно законодателство за банкова несъстоятелност – на нивото на европейското, което посочва реда по който, при подобни кризи се действа. Най-просто казано системата е, че всички депозити до сто хиляди евро са гарантирани с държавна гаранция. Малката особеност при КТБ, защото беше допуснато тя да стан твърде голяма за кратко време и съответно източена, е че размерът на фонда, който гарантира банковите депозити, в който всички търговски банки правят отчисления във времето, е недостатъчен, за да бъде покрита сумата на гарантираните депозити.

Водещ: Чакайте малко…

Иво Прокопиев: Сумата на гарантираните депозити на КТБ е около 3,6 млрд. лв.

Водещ: 3,6 млрд. лв – това са депозитите до 100 хил.евро?

Иво Прокопиев: Да. А размерът на фонда за гарантиране на депозитите е 2,1 – 2,2 млрд. Лв.

Водещ: Тоест, държавата ще додаде?

Иво Прокопиев: Тогава се активира държавната гаранция, която е по закон, и държавата през бюджета или по механизъм, който още не е уточнен как точно ще стане….

Водещ: Тоест говорим за разлика от грубо около 1,5 млрд?

Иво Прокопиев: Около милиард и половина, за да бъдат изплатена сумата на гарантираните по закон депозити. Тези пари – първите 2,5 млрд. са пари на търговските банки. Вторите милиард и половина са пари на българските данъкоплатци.

Водещ: Тоест, не е правилна тезата, че ако дупката е 3,5 млрд., тъй като това са медийни интерпретации, тогава цялата сума ще бъде запълнена с пари от данъкоплатците?

Иво Прокопиев: Н е съвсем вярна, защото тук има съвпадение между размера на тези кредити с липсващи досиета, както БНБ ги определи – 3,5 милиарда лева, и размера на гарантираните депозити 3,6 милиарда лева. Горе – долу са близки сумите. От тук нататък, обаче, възниква въпрос, защото това не са всички депозити.

Водещ: Това не са. Над сто хиляди евро какво се случва? Има хора, бизнесмени, които са собственици на фирми, ето и Вежди Рашидов, политици…два милиона имал в банката.

Иво Прокопиев: Това, всъщност, е темата на деня – какво се случва с тези депозити, които са над 100 хил. евро., които са около милиард и половина.

Водещ: Тоест още 1,5 млрд.лв.

Иво Прокопиев: Да, които са над 100 хил.евро. За тях е въпросът какво става? За тези 1,5 млрд. около 440 хиляди са отново на държавни, общински и други обществени организации.

Водещ: Тоест, правилно ли ви разбирам? За да се достигне пълната гаранция на депозитите до 100 хил.евро може да се окаже, че са нужни милиард и половина от държавата и парите на данъкоплатците, и за да се покрият другите депозити над 100 хил. евро, биха били нужни още 1,5 млрд. лв., така ли?

Иво Прокопиев: Въпросът е дали да се покриват другите депозити.Защото тихомълком, ако някой не внимава какво става покрай казуса, изглежда изведнъж бе взето решение да се изпатят депозитите на всички вложители и кредитори в КТБ.

Водещ: Може би защото в тази банка има пари на много фирми, които наистина са създали работни места?

Иво Прокопиев: Да, има пари на много фирми, но въпросът е, че сегашното законодателство не позволява това да се случи. Ако държавата изплати тези пари и тези вторите, които не са гарантирани, трябва да има много сериозна извънредна промяна на законите. И тук е разговорът – първо това справедливо ли е спрямо интересите на всички данъкоплатци? Оправдано ли е икономически? И може ли държавата да си го позволи?

Водещ: И това ще е големият дебат.

Иво Прокопиев: Това ще е големият дебат следващите няколко дни. За мен като икономист и като човек, който, мога да кажа, че е вътре в темата и който познава процесите, които стават в Европа, новата парадигма за спасяване и на действие при банкови кризи е, че акционерите, и големите кредитори, и хора, които имат пари в банките, също участват в носенето на риска – тоест, те си носят отговорността.

Водещ: Ама сега хората питат как е възможно това да се случи.

Иво Прокопиев: Вярно е, да. Как е възможно? Защото дълго време беше насаждано внушението, че….

Водещ: Едно, две правителства, който помпаха, помпаха банката…

Иво Прокопиев: Да кажа най-просто – беше насаждано разбирането, че банковите депозити са безрискова на инвестиция. Това фактически не е така. Банковият депозит е по-малко рискова инвестиция от другите инвестиции, но също така е рискова инвестиция, особено ако става въпрос за депозит над 100 хил.евро. И като при всяка инвестиция има баланс между риск и доходност – между страх и алчност. Това е балансът в бизнеса. Тези хора, които са отишли там заради големите лихви, са били склонни заради по-големия доход, да поемат по-голям риск.

Водещ: Вие казвате нещо, което влиза в противоречие с поне успокоителните думи на БНБ, които казват, че депозитите ще бъдат възстановени, ще бъдат прехвърлени в нова банка…

Иво Прокопиев: Искам пак да го кажа съвсем ясно – това би било незаконно от гледна точка на действащото в момента законодателство, което е едно от най-модерните в Европа. Възможно е да се постигне политически консенсус по това, което вие и БНБ казвате, въпреки, че вече се съмнявам след политическите изявления, които бяха направени днес. Но е възможно теоретично такъв политически консенсус да бъде направен. Тогава трябва да бъдат приети редица извънредни закони, които, условно казано, да направят на „мармалад” действащото законодателство за банкова и търговска несъстоятелност.

Водещ: Означава ли, че това би било удължило живота на правителство? След като вече има заявена дата…

Иво Прокопиев: Не, няма общо с правителството.

Водещ: А тези закони кога трябва да бъдат направени? Могат ли хората да получат яснота?

Иво Прокопиев: Ако въобще тръгнат към вариант с нов пакет извънредни закони, единият закон, извинявайте, се казва „Закон за КТБ”. До там ли я докарахме – за всеки проблемен казус да има закон? Така че ако пак се върнем на главния въпрос –  ако все пак се тръгне в посока извънредно законодателство релевант ни е Парламента. Но аз не мисля, че ще се тръгне натам в крайна сметка, защото вярвам, че здравият разум ще надделее и ще бъде приложено законодателството такова, каквото действа. То е финансово обезпечено и оттам нататък има предвиден ред, по който всички вложители до 100 хил.евро си получават парите. Също така вече след това, по линия на несъстоятелността и управлението на портфейла на банката, останалите, вероятно, частично ще бъдат компенсирани във времето.

Водещ: Добре. Това вероятно ще е една от основните теми. Доста трудна ситуация.

Иво Прокопиев: Изключително трудна ситуация, защото през всички тези години някак си разговорът за финансовия сектор беше тотално изчезнал от общественото пространство. Важни теми като влизането на България в еврозоната и членството на България в банковия съюз изобщо не бяха коментирани. Само преди месец – два  имахме Европейски избори и кампания за Европейски избори. Темата банков съюз и защо България отказа да стане член на Европейския банков съюз изобщо не присъстваше.

Водещ: Защо отказа?

Иво Прокопиев: Тогава Иван Искров, сегашният управител на БНБ, заяви, че това е отказ от суверенитет срещу нищо.

Водещ: Тоест Брюксел да контролира и да упражнява контрол върху българските банки? Франкфурт, Брюксел?

Иво Прокопиев: Банковитя съюз най-просто казано означава три неща. Едното е правила, при които се действа при кризи, които между другото са абсолютно идентични с българското законодателство такова, каквото е в момента. Основаната идея в тях е, че те казват – не може повече данъкоплатците да плащат за спасяването на банките. Акционерите и големите кредитори също трябва да носят своята отговорност, защото те са инвестирали в тях. Това е основното нещо. Освен това дава права на Европейския надзор да регулира системните банки в държавите, които са част от съюза, но срещу тези права дава и достъп на държавите до единния фонд за спасяване на банки при криза. Тоест това са трите основни неща – правилата, надзора и парите. Това са трите елемента на доверието. В момента и трите ги няма.

Водещ: Ще търсите ли този диалог със служебния кабинет и каква е ролята на служебния кабинет, който ще дойде след Орешарски? Щял сте да го редите?

Иво Прокопиев: Това са глупости в медиите на г-н Пеевски. Видяхте колко глупости изписаха през тези години – няма нужда да коментирам. Нищо не е редено, нито пък някой ме е питал за какъвто и да е кабинет. Но по отношение на темата, която обсъждаме мога да кажа, че България очевидно няма собствен капацитет и вътрешните ни институции и регулатори нямат доверието (на гражданите). И няма как да го имат, защото БНБ и Комисия за Финансов Надзор – двата финансови регулатора,  са отговорни за източването на банката. Те са част от проблема, няма как да бъдат част от неговото решение. Трябва ни външен авторитет, който да помогне първо за анализа на ситуацията, след това да обезпечи финансовия ресурс, ако трябва допълнителен, за неговото решаване. И в този смисъл е много важно какви действия ще бъдат предприети от днес…

Водещ: Бойко Борисов покани МВФ…

Иво Прокопиев: Абсолютно правилно, според мен. Не толкова заради парите, а защото МВФ е единствената световна организация в момента, която разполага с технически капацитет, за да направи анализ на състоянието на банковия сектор и да ревизира дейността на българския банков надзор.

Водещ: Накрая искам да ви попитам нещо, г-н Прокопиев. Ако виновниците имат някакъв обединителен образ, как си го представяте, за да се стигне до тази ситуация?

Иво Прокопиев: Аз ви казах – има две фази на катарзис. Това не са един два лева –  някой каза „най-големият банков обир в историята“. Аз не съм имал да правя справки в статистиката, но като процент от БВП това наистина е колосален размер. Такъв тип порядък. Но виновниците и въобще катарзиса трябва да го търсим на две нива. Едни от преките виновници, очевидно са финансовите регулатори –  БНБ и Комисия за финансов надзор…

Водещ: Но и политиците! Може би от там произтича?

Иво Прокопиев: Да, точно така. Но банката е публично дружество и емитент на множество акции и облигации, затова втория регулатор е по-малко отговорен отколкото БНБ. И вече на второто ниво е цялата политическа класа през последните три, четири правителства.  Вие видяхте в днешния „Капитал“ има една графика как е нараствала банката по времето на всяка власт –  кривата е експонента. Всеки е дал своят принос.

Дата:12.07.14 г.

бТВ, „120 Минути“

– Г-н Прокопиев, Делян Пеевски обяви, че ще се бори докрай с вас и иска да ви види в следствието. На какво се дължи тази вражда, за битка между конкуренти ли става дума?

– Г-н Делян Пеевски очевидно ще се бори до край с всеки, който по някакъв начин се противопоставя на плановете му за тотално разбиване на институциите и съсипване на държавата. Не го познавам лично и не искам да го познавам. Никога не сме имали каквито и да било допирни точки. Причината за това поведение са разследванията, които “Капитал” направи за политико-икономическия конгломерат окоро КТБ. Може да се проследи исторически какво последва след една от първите публикации по темата “Петата власт: Рекет.”От страна на г-н Пеевски и г-н Цветан Василев срещу мен и моят бизнес се изсипа буквално лавина от клевети, обиди, напълно измислени истории, и множество проверки от различни ведомства, като форма на институционална репресия. Тези атаки продължават вече повече от четири години.

– Кои са основните ви бизнес-проекти в момента, имате ли допирни точки до една от воюващи страни – банкера Цветан Василев и депутата Делян Пеевски?

– Както казах, нямам допирни точки. Никога във времето назад не съм и имал.

– Докъде може да доведе икономическата и личностна война между Пеевски и Василев? Възможно ли разпадащата се финансова пирамида да предизвика банков хаос в държавата?

– Финансовата стабилност в една държава не е даденост. Паметта за финансови кризи и хиперинфлация в едно общество е много важна, за да не се допускат нови кризи. При нас последната тежка вътрешна криза беше през 1996-та година. В много отношения сега състоянието на държавните финанси и банковата система е по-добро от тогава. Качеството на държавното управление, обаче, е трагично и се влошава постоянно. Качеството на финансова регулация също не е на нужното ниво. Ако не се вземат спешни мерки за връщане на доверието на инвеститорите и кредитните агенции, ако не се възстанови достъпът до европейските фондове и не се намали бюджетния дефицит, ако БНБ не се намеси достатъчно решително и бързо в казуса “КТБ”, проблемите могат да се задълбочат и да се достигне до някаква форма на криза. Има път назад, но както и през 1997-ма той изисква национален консенсус, финансова дисциплина и политическа воля за реформи. Не виждаме много от това в момента, а времето в което трябва да се реагира е ограничено.

– Може ли от пепелта на рухналата империя да се появи някаква нова уродлива коалиция между политика и бизнес след като няма промяна на правилата?

– Важното е точно това да не се допусне – рециклиране на схемата. Дано всички да са си научили урока. Важно е да се промени системата, да се променят правилата на играта и никога повече такива сраствания на медии, финансово-индустриални конгломерати, политически партии и държавни институции, да не се допуска.

– В ювелирната акция на прокуратурата ясно се показа зависимост между политици и съдебна система, у нас никой не е застрахован да получи абсурдно обвинение. Вие сте крупен бизнесмен, не предизивква ли страх липсата на правила и правосъдие?

– Няма богата държава, в която няма справедлив съд и върховенство на закона. Ние, като държава и общество, сме обречени на бедност, докато има опити да се влияе върху решенията на съда и докато рутинната дейност на прокуратурата се използва често като инструмент за репресия над конкуренти в бизнеса или в политиката.

– Защо никое от трите последни правителствата не промени системата и правилата, а като че ли съзнателно помагаха да се роди и множи една олигархична финансова структура?

– Заради комбинацията човешки страх и алчност. Една от функциите, които изпълняваше този конгломерат е чрез медиите, службите и съдебната система, да репресира потенциалните говорители на каквато и да е опозиционност и инакомислие. Личната цена за всеки, който дръзне да му се противопостави открито и с името си, е много висока. Обичайно следват репресии от различни ведомства и институции и жестоко оплюване в медиите собственост на конгломерата. Казвам го открито, защото аз съм я платил тази цена.

– Възможна ли е симбиозата да развиваш бизнес у нас и да си чист, ако не работиш за политическа мафия?

– Възможно е. Политическата мафия, както вие казвате, се опита да открадне от предприемачите точно това – идеята за почтен успех. Спомняте си кампанията за “един успял млад мъж на 33”. Успял в какво? Успехът не е колко си ловък в корупционните схеми. Ако това е дефиницията са успех, значи всички предприемачи са по дефиниция престъпници. Тогава няма разлика дали си почтен или не, защото “всички бизнесмени са маскари”, а законът съществува само като препятствие, което да прескочиш. Този феномен отблъсква много хора от предприемачество, обрича страната на вечно блато и на диктатура на политическата корупция над бизнеса.

В момента всички успешни “неполитически” бизнеси са в сфери, които нямат много вземане-даване с държавата. Това ограничава изключително много потенциалът за растеж и създаването на нови работни места.

– Открито защитавате протестите на гражданите, но ви обвиняват, че „Протестна мрежа” е ваша корпоративна организация. Приемате ли, че имате частица заслуга за присъдата на правителството на Пламен Орешарски?

– Ценностно, аз съм направил своя избор преди повече от 20 години. Стоя с името си като издател и основател на “Капитал” и “Дневник” от първите им броеве през 1993-та година. Мисля, че ролята на двете медии за модернизацията на България през тези години е много съществена. Не само през последния опит за управленски мандат, който от първия си ден е пълен провал и истинско разочарование.

– Гражданското общество у нас цяла година поставя въпроса „Кой?, дните на кабинета вече са преброени. Ще има ли следващ вик на обществото, следващ въпрос?

– Начинът по който ще се отговори на въпроса “Кой?” ще предопредели дали този път ще прескочим фазата на финансова криза или отново всичко ще се случи по най-скъпия и най-болезнен начин за обществото.

– Има ли шанс България да направи стъпка напред извън блатото? Какво управление и какъв кабинет би бил най-полезен за икономиката?

– В момента разделението не е ляво-дясно, а мафия-антимафия и напред-назад. Следващото управление трябва да е в състояние да върне доверието – на финансовите пазари, на инвеститорите, на кредитните агенции, на българските граждани и потребители. То трябва категорично да извади политиците и политическите интереси от икономиката на България. Ако деполитизацията на бизнеса не се случи, ще затъваме в блатото още дълго време.

Оригиналното интервю можете да видите тук

Г-н Станишев, с това писмо искам от Вас публично извинение. За политик като Вас, с претенции да бъде лидер на социалистите в Европа, не е допустимо по този груб начин за тяснопартийни цели да навлиза в личното пространство на журналисти и издатели и да съучаства в арогантното погазване закона.

Единственият скандал в режисираното публикуване на моя частна кореспонденция с редакторите на “Капитал” и “Дневник”, е че този който го е направил, е извършил престъпление по българското законодателство.

В тази връзка не си ли задавате следните въпроси:

Нормално ли е някой да има достъп до електронната поща на една от малкото независими медии в държавата?

Следенето, подслушването и шпионажът на журналисти ли са моделът на демокрация и гражданско общество, за който вие и Партията на европейските социалисти се борите на предстоящите избори за Европейски парламент? Това ли е добрата практика в Европа, която искате да пренесете в България? (Моля, поправете ме, ако вече не споделяте европейските ценности и не смятате европейските практики за добри.)

Ако Вие не осъдите публично този безпрецедентен акт на политическо хакерство и не се противопоставите публично на посегателството на срещу личността на който и да е български гражданин, се превръщате в съучастник. Аз не съм Ваш политически опонент, както никога не съм имал претенции да бъда участник в политиката, но дори и да бях, подобно безобразие, пак би било възмутително.

Цялата режисура, предварителна подготовка и апломб на този псевдо “И-мейл гейт”, показаха съвсем ясно, че за вас политическата цел в предстоящите избори оправдава всички средства, включително и незаконни действия пред очите на цялото общество.

Настоятелно Ви моля, прочетете още веднъж писмото ми до редакторите на “Капитал” и “Дневник” и отговорете конкретно, къде видяхте „сценарий за дискредитиране на правителството“ и кое в писмото е задкулисно или скандално?

И не е ли по-скандално това, че отново в името на лична корист и на партиен интерес, чрез политизирането на ключови регулатори, систематично се разрушава доверието в икономиката на България? Че хаосът, който вашето управление непрекъснато произвежда в ключови сектори, застрашава интересите на хиляди легитимни инвеститори в българската икономика, на техните работници и служители и техните семейства. Че в момента заради корупцията, беззаконието и липсата на каквато и да е възможност и перспектива в България прогонвате в чужбина още едно поколение? Може би и това е калкулирано като политически успешен ход, защото така скоро няма да има кой да гласува за промяна.

Вероятно не можете дори да си го представите, но за разлика от медиите, които безропотно изпълняват в детайли предварително подготвените политически кампании, в “Капитал” и “Дневник” има стандарти и правила, те се спазват и журналистите търсят за позиция всички засегнати страни. Включително представители на вашето правителство, на вашата партия и контролираните от вас регулаторни органи.

Като издател на “Капитал” и “Дневник” и един от основателите на “Икономедиа”, не само имам право, а смятам за свое гражданско задължение да казвам откровено какво мисля, когато някой по очевиден начин дестабилизира държавата в името на своя личен и политически интерес.

Г-н Станишев,

позволявам си да се обърна към Вас публично и да поискам извинение за недопустимите квалификации, които направихте за мен и за това, че грубо използвахте името ми за нуждите на предизборната кампания на БСП. Тази кампания се плаща от всички данъкоплатци, включително и от мен.

Затова, настоявам да се извините не само на мен, а и на всички мислещи и независими българи с достойнство, които не се страхуват да казват истината на глас и искат в България да има правила и върховенство на закона, а не върховенство на силните на деня.

 

Иво Прокопиев

Тема: В нарушение на европейското законодателство ли са промените в Закона за енергетиката?

Водеща: Сега, обаче, искам да чуя мнението и на Иво Прокопиев, тъй като е желателно да чуем един човек, който по принцип сигурно би бил скептик, заради начина, по който е моделирано вашето присъствие, чрез медиите, които, към които вие принадлежите. И обикновено се смята, че вие сте от тази скептична част на десния сектор, на неолибералите, които организираха и жадуваха за един десен преход. Промени ли се сега позицията ви с течение на времето заради всички последни събития?

Иво Прокопиев: Аз не бих казал, че да си с десни разбирания, да си с либерални разбирания, означава да си антисоциален. Ние с г-н Димитров имахме възможност доста дълги години да работим по тези теми заедно. Мисля, че сме …

Водеща: … на работодателите.

Иво Прокопиев: Да. Докато бях в КРИБ. Той засяга една от най-важните теми за България и българската икономика – за нивото на доходи, защото ниското ниво на доходи, всъщност, обрича на популизъм голяма част от всички останали политики. И мога да дам един пример, нали. Примерно в енергетиката и цената на тока, една от най-болните теми в момента, проблемът не е, че цената на тока е висока. Напротив, тя е най-ниската в Европа – 45% от средноевропейската и с 35-40% по-ниска от следващата най-ниска в Румъния и в Естония. Те.е ние имаме уникално ниска цена тука, която, обаче, обективно съставлява проблем за домакинствата да я плащат защото доходите им са много ниски, така че темата за доходите е напълно валидна, защото докато няма разбиране как те нарастват, как се създава механизъм за тяхното устойчиво нарастване, не инфлационно, без да се застрашават бизнеса и общата стабилност в икономиката, няма как България да продължи своето развитие занапред. Изключително важен момент, според мен, в дискусията за доходите са следните няколко неща. Едното е, че на ниво фирма, те трябва да следват ръста на производителността на труда. Това е общият принцип. Има статистики за това. Напоследък, честно казано, не съм ги гледал, но може би г-н Димитров може да каже данни изпреварват или изостават. Ако изостават, действително то има аргументи, че в някои сектори има потенциал за тяхното нарастване. По-голямата тема, обаче, е друга. А тя е да има яснота в обществото и между хората, които вземат решения за икономическата политика, кой създава доходите, кой създава работните места. Това са предприемачите, работодателите, бизнесът. Докато я няма тази яснота и докато техните интереси как се формират техните нагласи, настроение, тяхното доверие, докато не се изяснят тези механизми, кои ги кара да инвестират, каква подкрепа имат нужда от финансовия сектор, как спестяванията стават инвестиции, каква е институционалната рамка, която ги подкрепя, политически риск, политическа корупция, всички тези неща, нали, в момента са пречка доходите да нарастват, пречка са фирмите да инвестират и да създават нови работни места.

Водеща:

Иво Прокопиев: Няма спор, че го създават заедно, въпросът е кой носи риска. Политическия, икономическия и финансовия риск го носят предприемачите и момента те са в изключително незавидно положение, както българските, така и чуждите. По-скоро с тях има война, отколкото да се създават условия да инвестират и да създават нови работни места. И това е главният проблем. Докато този проблем не се адресира с такива, с мерки, тук-там може би ще бъде възможно да се подобри положението на определени групи, неголеми, вероятно през бюджета на някои от най-социално слабите групи, но като цяло, няма как доходите да нарастват устойчиво без икономиката да върви напред. И още един пример, който е доста показателен, мога да дам. Ние сме в осми период, мисля, на дефлация. Осми период на дефлация. Осми, да, осми месец, осми период на отчетена дефлация. Ами това означава, че няма икономика в света, която да е осигурила неинфлационното си развитие и ръст на доходите, докато в нея има дефлация. Нещо базово не е наред в българската икономика. То трябва да се изговори и да се адресира.

Водеща: А вие по принцип как се отнасяте към такава среща с министър-председателя и дали на този фон, на тази картина той би трябвало да експонира своите възгледи занапред, да се идентифицира какъв е Орешарски и по замисъл какво може да се очаква от него?

Иво Прокопиев: Проблемът е в разминаването между думи и дела, иначе се отнасям положително към всяка такава среща, която вероятно ще постави, ако има представители на бизнеса, ще постави въпроса комплексно. И от двете страни, и от двете гледни точки.

Водеща: По отношение на, да, сега с труда, както вие казахте, това е доста първомайско… на войната, за която вие говорихте, за необявената официално война с предприемачите. Как ще завършите това свое изречение, какво имате предвид?

Иво Прокопиев: Имам предвид, че основни институции, които трябва да създават равен достъп до пазара, еднакво разпространяване на информация, защита на правото на собственост, гарантиране на договорите, в момента в държавата на работят. И докато не започне тяхното фиксиране, имам предвид съдебна система, естествено, всички независими регулатори, докато не започне тяхното модернизиране и те отново да работят неутрално, не в посока на някой конкретен интерес и в посока на икономиката и на всички предприемачи инвеститори, нямам как България да привлече нови инвеститори, защото никой не й вярва в момента.

Водеща: Сега, това за войните изглежда важно и, тъй като ще говорим за „Южен поток“, поради разпалеността на някои реплики в пресата, Делян Пеевски обяви, че ще се бори докрай с Иво Прокопиев. Това беше в следствие на разговорливостта на г-н Пенгезов, който пък от своя страна обяви една стряскаща сума за потенциалната печалба, която ще имат българската фирма, която ще строи „Южен поток“ и каза, че там бил усвоителят тъкмо Делян Пеевски. Той намери за свой дълг да каже, че ще води война и с вас докрай. Това за войните в българското общество, ще го обясните ли?

Иво Прокопиев: Бъдещият евродепутат вероятно Пеевски. Според мен, номинацията на г-н Пеевски за евродепутат е доста груба подигравка с усилията на всич1ки хора, които през последните 20 и няколко години са полагали усилия да променят нещо в България и тя да стане по-модерна държава.

Водеща: Мислех да останем в икономическото, не в това. Това е излишно.

Иво Прокопиев: Това, което, защото вие питате, аз нямам обяснение…

Водеща: Исках да разбера икономическата логика на …

Иво Прокопиев: Не, не, не. Няма икономическа логика.

Водеща: …защото се говореше за „Южен поток“, В този смисъл беше и отговорът, и вие бяхте между тези противници.

Иво Прокопиев: Не мога да обясня защо г-н Пеевски непрекъснато държи да ме споменава, но от друга страна, искам да кажа съвсем ясно, че нямам нищо против да бъда антипода на това, което е г-н Пеевски и ако той държи да съм негов обществен противник, да, аз съм такъв, защото смятам, че съм обратното на това, което е той.

Водеща: Но тъй като се говори, и то пак заради Пенгезов, за това, че изключително Пеевски, или това, което представлява конгломерата зад него, ще бъде ангажирана с „Южен поток“, тук изглежда важно, изглежда важно и в това се състои поканата ми, да развиете няколко от неизвестните, свързани с този замисъл. И въобще в това кои страни се оставят в една, така да се каже, загадъчна страна. Официално не се говори за тях, а те са свързани с провеждането на обществени поръчки, с прозрачността, дори с това в кои случаи се заобикаля законодателството. Има ли в това някаква езоитщина, някаква византийщина?

Иво Прокопиев: Мисля че има поне три разреза в проекта „Южен поток“, който трябва да бъдат разграничени, защото иначе ще ни бъде много трудно да обясним цялата комплексност около този проект, който е голям и важен от всяка гледна точка, не само за България а и за цяла Европа както става ясно, а може би и за целия свят. Първо геополитическият разрез няма да е пресилено ако кажа, че първата заварка на „Южен поток“ беше искрата която възпламени бурето с барут на сегашната украинска криза. Причините са ясни те са от много време там, но конкретния повод стана точно първата заварка на „Южен поток“, защото това беше начинът Русия да притисне Украйна да не подпише споразумение с Европейски съюз след това последваха събитията, които последваха с протестите и знаем какво се случи след това с Украйна и с Крим. В този смисъл „Южен поток“ наистина е важен като обходно трасе на Украйна, защото намалява и отнема от Украйна най-важното нещо, което тя има в отношенията си с Русия, а именно че голяма част от руския внос за западна Европа минава през украинска територия. Ако Русия успее да я заобиколи през „Северен” и „Южен поток“ тази роля отпада и съответно държавата става още по лесна плячка за всякакъв друг вид действия. В този смисъл ролята на България беше доста инструментална подкрепяйки тази руска геополитическа стратегия, защото в правилния момент, ако си спомняте ние не преговаряхме кой знае колко по този проект, нищо особено, но за една, две седмици – бам, бам подписахме и вече имаше заварка.

Водеща: Това беше извършено още по времето на Борисов?

Иво Прокопиев: Не, не.

Водеща: Поради идването на Берлускони и всички следващ стъпки .

Иво Прокопиев: Да, да със сигурност няколко правителство по ред работеха по този проект, но тези действия за който аз говоря бяха по време на сегашното правителство.

Водеща: Конкретно тази визуализация?

Иво Прокопиев: Десетина дни, до две седмици преди датата на която трябваше да се подпише споразумението между Европейски съюз и Украйна. така, че това е геополитическият аспект и там мисля, че нещата са доста ясни и интереса е ясен, те си го защитават, но не е ясно обаче защо България не защитава собствения си интерес от тази работа, а той очевидно е различен от Русия. Защото всеки, който твърди с „Южен поток“ ние постигаме някаква диверсификация, която е като все едно да гасим с бензин – пожар. Ние доста значително увеличаваме зависимостта си от Русия, като добавяме финансова зависимост и да реализира този проект българската държава всъщност залага целият енергиен сектор. Дружеството което инвестира БЕХ, където са всички активи на държавата в енергетиката, този е назаем и инвестира в един проект, който има период на възвръщаемост над 40 г. той е губещ и най-вероятно няма да може да се представи финансово добре, защото не е ясно нито кой ще го купува този газ, нито дали ще има толкова много газ в тази тръба. Всичко това, което говоря е много условно, защото най-големия проблем, за да направим финансов анализ на проекта „Южен поток“ е, че няма никаква информация за него. Според мен е абсолютно недопустимо проект за 4 млрд.130 млн. евро да бъде забулен в такава мистификация и мъгла. Абсолютно никакъв анализ защо финансово икономически, каква е очакваната възвръщаемост колко ще струва колко години ще се изплати, когато човек прави един такъв подобен проект на инвестиране има една планина от документи, които се анализират и подписват преди проекта да се започне да се изпълнява нали в този случай всичко е на коляно и всички, и по важното имат пълна тайна за обществото за всякаква финансово-икономическа информация, свързана с проекта. Така че по скоро аз изказвам опасение и впечетления, а не факти, понеже нямам информацията и според мен никой няма тази информация.

Водеща: Това не е малко, понеже малцина го правят и разбира ние поканихме г-н Стойнев, това не е възможно сега пряко да се осъществи и той да диалогизира и е задължен да го направи пред българското общество, той даде една оскъдна информация. Но сега обаче ще чуем експертната гледна точка на Христо Казанджиев.

Водеща: Сега един интересен щрих да кажете каква е тенденцията по отношение на селскостопанските субсидии, тъй като България сега е задължена да променя това законодателство, което издигна в култ. Твърде органичен брой хора, които освояват европейските пари. Но във вашата функция световната търговска организация, как ви изглежда този проблем?

Иво Прокопиев: Това примерно е една тема, ако се върнем в началото за доходите, където с интрументите на европейските фондове може да има много по чувствителен стимул за нарастване на доходите в един сектор, какъвто е селското стопанство, ако парите се преориентират към високотехнологични, с малко работни места дейности, към по..към такива където имат по-голяма заетост и съответно хората да могат да получават по-голям доход, това е един съвсем конкретен пример.

Водеща: Но сега ви благодаря за вашето участие и до нови срещи.

БНР, „Неделя 150”

Съиздателят на вестник “Капитал” и новинарския сайт “Дневник” Иво Прокопиев осъди „Ню медия груп“ АД, издател на вестниците „Уикенд“ и „Всеки ден“,  за разпространение на неверни твърдения, обиди и причиняване на вреди.

В решението на Софийски Градски Съд от 7 март 2014 г. се казва, че „в два различни вестника, но по едно и също време и със сходни неверни изявления, (Ню медия груп)…причинява интензивна увреда на името, честта и достойнството на личността на ищеца, като същевременно създава доверие у читателите във верността на разпространените твърдения с повторението им“.

Съдът постановява, че изявленията „фалирал бос“, „кредитен милионер“, „избягал поради стотици милиони кредити“, „че се укрива“, „напъни да граби отново и отново“, които изданията „Уикенд“ и „Всеки ден“ използват, са неверни и позорящи.

В решението е записано, че „безспорно са неверни твърденията, че ищецът (Иво Прокопиев) се укрива, че е избягал поради неизплатени банкови задължения“ и че „Съдът приема за невярно обстоятелството, че ищецът е фалирал“.

Съдебният състав осъжда „Ню медия груп“ АД да заплати на Иво Прокопиев обезщетение за претърпени неимуществени вреди по силата на чл.45 от ЗЗД за умишлено причинени вреди.

Това е първото решение по делата, които издателят Иво Прокопиев заведе срещу изданията от медийната група на семейството на депутата Делян Пеевски и други жълти медии, в следствие на масираната клеветническа кампания през последните четири години.

Намирам изявленията на г-н Делян Пеевски и майка му г-жа Ирена Кръстева относно някаква мнима моя роля в репортажа на обществената френско-германска телевизия АРТЕ за нелепи и за проява на липса на срам.

Аз няма как да бъда страна в споровете между голяма и уважавана медия като АРТЕ и семейството на г-н Пеевски. Във вестник „Капитал“, „Дневник“ и „Икономедиа“ през годините са работили десетки представителите на талантливото младо поколение журналисти след 10-ти Ноември 1989 година. Това не означава, че аз лично или издателската фирма диктуваме и насочваме дейността им през целия им останал съзнателен живот, години след като са напуснали „Икономедиа“.

В същото време обаче, репортажът на АРТЕ за имотите на семейството на г-н Пеевски, намесата на органите на МВР и липсата на реакция от компетентните правоохранителни органи, показва за пореден път, че много от демократичните институции в България, като полиция, съд и прокуратура, изпълнителна и законодателна власт, се контролират от един задкулисен център и работят срещу интересите на българските граждани и тяхното право да бъдат информирани.

С постоянните атаки срещу мен, моят бизнес и моето семейство, г-н Пеевски и г-жа Кръстева няма да успеят да убедят никой, че друг е виновен за множеството безобразия и злоупотреба с власт, които лично те извършват пред очите на българското общество всеки ден. Безкрайните поръчкови и фактологично неверни статии в стил „Крадецът вика дръжте крадеца“, няма да им донесат никаква полза, независимо от непрекъснатото им натякване.

Бих искал да припомня, че водя множество съдебни дела срещу изданията от групата на семейството на г-н Делян Пеевски и вярвам, че скоро ще има справедливо наказание за поне част от множеството клевети по мой адрес.

Г-н Пеевски и г-жа Кръстева носят отговорността за превръщането на изданията от тяхната издателска групировка от медии в пропаганден инструмент за защита на личните им и на партията, за която работят в момента, икономически и политически интереси. Те двамата лично са отговорни и за унизителното положение, в което са поставили десетки журналисти – техни служители, които са принудени да работят против съвестта си, както беше в тоталитарните времена.

Иво Прокопиев

ДВ: Г-н Прокопиев, говорите за България като „фасадна демокрация”. Какво имате предвид?

И. Прокопиев: Имам предвид, че зад фасадата на демократични институции всъщност се защитават интересите на един много тесен олигархичен елит – лидерите на три-четири политически партии, няколко семейства, свързани с тях, и няколко бизнес структури.

Власти, които би следвало да са независими една от друга и да се контролират взаимно, са практически в едни ръце. В голяма степен съдебната власт, изпълнителната и законодателната власт, независимите регулатори и голяма част от медиите се контролират от този малък елит. Това означава произвол и липса на защитни механизми. Поръчваш закон – имаш закон. Поръчваш атака по бизнес- или политически конкурент – на другия ден имаш скалповете им, те са оплюти и омаскарени, а в някои случаи дори арестувани без причина.

Това прави невъзможен нормалния политически процес, а бизнес средата – твърде токсична. Произволът води до това, че независимо как гласуват избирателите, винаги на власт е този елит и неговите икономически интереси. Става дума за пари, за преразпределение на обществените ресурси в полза на тази олигархия. Парите купуват власт и влияние, което в крайна сметка произвежда още повече пари и така нататък. Това мрачно статукво се възпроизвежда в България от края на Тройната коалиция насам.

ДВ: В многобройни публикации се твърди, че подкрепяте не само морално както тазгодишните протести в България, така и Реформаторския блок. Вярно ли е това?

И. Прокопиев: Не е вярно. Който е готов да обясни всичко с пари, значи е готов да направи всичко за пари. Това са нелепи твърдения на някого, който не е виждал лицата на хората от протеста и не е говорил с никого от тях. Протестите в същността си са морален акт срещу политическата корупция и наглосттта на олигархията, демонстрирана от управляващите при назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Не виждам как такава силна спонтанна реакция може да бъде организирана от някoго.

ДВ: Често свързват името Ви с президента Росен Плевнелиев и с бившите министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков. Имате ли с тях лични или делови отношения – в миналото и сега?

И. Прокопиев: Какво значи „свързват“? България е малко място. Нормално е активните хора от едно поколение да се познават. Нямам делови отношения с никого от тях. Смятам, че тримата бяха между успешните министри в управлението на ГЕРБ – особено това, което постигна Росен Плевнелиев като регионален министър в инфраструктурата. Това показва, че дори и един човек може да промени много неща, когато си е на мястото и когато партньорите от Европа му имат доверие.

ДВ: Кои са основните Ви бизнес-проекти в момента? Казано още по-просто: как си изкарвате парите?

И. Прокопиев: Аз се занимавам с инвестиционен бизнес. “Алфа Финанс Холдинг” по същество работи като private equity фонд. Придобиваме, инвестираме, развиваме и продаваме компании и инвестиционни проекти.

Хоризонтът на инвестиции е средносрочен и дългосрочен. Секторите, в които сме активни в момента, са финансовите услуги, недвижимите имоти, чистата енергия, дигиталния маркетинг и новите технологии.

ДВ: Някои български медии често свързват Вашите инвестиции в областта на екологичните енергии с растящата цена на тока. Съществува ли такава зависимост?

И. Прокопиев: Същите медии свързваха варовика, който фирма “Каолин” продава за сероочистващите инсталации на въглищните централи, с повишаването на цената на тока. Все едно, че ток се прави не от въглища, а от варовик…

Възобновяващите се енергии привлякоха около 4 милиарда евро през последните години, горе-долу по равно разделени между вятърни и соларни проекти. Основните инвеститори в тези проекти са ЕБВР, Световната финансова корпорация (от групата на Световната банка), Уникредит банк, Сосиете Женерал, Лукойл, Сън Едисон, Ей И Ес, Самсунг, държавата Китай. Българските инвестиции в сектора са много на брой, но малки по размер.

Ролята на “Соларпро Холдинг” (фирмата от групата „Алфа Финанс“) беше на основен контрактор при строителството на соларни паркове и в много по-малка степен на инвеститор. Не бих казал, че дейността на “Соларпро Холдинг” има каквато и да е връзка с цената на тока – обратно, заради промяната на регулаторната рамка фирмата остана с много несъбрани вземания от соларни проекти.

ДВ: Наскоро журналист от австрийския вестник „Щандарт“ направи паралел между медиите, чиито съиздател сте Вие, и „Нова Българска Медийна Група“, като намекна, че просто става дума за защита на различни бизнес интереси. Използвате ли медиите като инструмент в деловата си дейност?

И. Прокопиев: За „Икономедиа” ми е лесно да отговоря. Вестник “Капитал” е на пазара вече 20 години, “Дневник” – от 13. Броевете и статиите са пред очите на читателите. Няма казус, в който медията скрито да е защитила мой личен интерес. Всеки път, когато се пише по тема, която засяга някоя от фирмите в групата на “Алфа Финанс Холдинг”, това се отбелязва изрично.

Изданията на „Икономедиа“ не просто не са инструмент, а точно обратното. Критичната им позиция през годините ме е вкарвала в множество конфликтни ситуации и кризи, в които е трябвало да отстоявам правото им да бъдат свободни и независими.

Аз не бих определил „Нова Българска Медийна Група“ като медийна група, а като оръжие за разрушаване на репутацията на политически и бизнес конкуренти, което господата Делян Пеевски и Цветан Василев използват безогледно.

Последният пример е атаката срещу президента Росен Плевнелиев, свързана със семейната му къща в Гърция. По данни на компанията за медиен мониторинг и анализи “Perceptica”, цитирани от в-к “Капитал”, за по-малко от седмица медиите, контролирани от господата Василев и Пеевски, са публикували или излъчили 494 материала срещу президента. Напълно тенденциозно, без факти и доказателства и без да са потърсили другата страна за коментар. Това не е журналистика, това е артилерийски залп по репутацията на президента – с цел, според мен, оказване на натиск да не се сезира повторно Конституционният съд по казуса “Пеевски”.

На всичко отгоре след като публично бяха представени документи, които опровергават напълно публикациите, не последва нищо. Мълчание.

Абсурдно е същите хора, които контролират медиите, извършващи подобно безобразие, да имат претенции към етичните стандарти, които прилагат спрямо тях медии като “Икономист”, например.

ДВ: Двама депутати от ДПС внесоха законопроект, ограничаващ дейността на офшорните компании в България, включително и в областта на медиите. Като човек, който разбира както от финанси, така и от медии, как Вие оценявате този законопроект?

И. Прокопиев: Като медийна димка. Между другото, подобна разпоредба за печатните медии има и в момента в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Всяко издание трябва да идентифицира изрично кой е действителният собственик на фирмата-издател. Проблемът с офшорната собственост не е дестинацията на фирмата, а скритата собственост и възможността политиците да контролират медии през такива структури.

Механизмите на контрол и влияние в медиите са доста по-разнообразни от директната собственост. Голяма част от медиите се държат в зависимост не чрез собственост, а чрез механизми на финансиране – банкови кредити, европейски средства по комуникационни кампании, рекламни договори. Друга форма на контрол е чрез натиск на институциите – прокурорски проверки, данъчни проверки и т.н.

В продължение на вече около 10 години олигархията се опитва да установи пълен контрол върху медиите, за да може да контролира обществения дебат и да манипулира обществените настроения. Олигархичният модел на управление и свободните медии са несъвместими.

Ето два актуални примера, които илюстрират дълбочината на проблема.

В момента се готвят за приемане два закона. Единият е за премахване на забраната за тютюнопушене на обществени места, което директно обслужва “Булгартабак”, защото ще увеличи търсенето на цигари. Вторият законопроект е да се ограничи силно дистрибуцията на цигари до специализирани обекти, подлежащи на лиценз. Напълно “случайно” “Булгартабак” вече е изградил единствената национална мрежа от такива обекти – “Lafka”, и подобен закон всъщност му би осигурил почти монопол върху дистрибуцията на цигари. Тоест, стимулира се потреблението на цигари, като се насочва към дистрибуционен канал, който се контролира от един от участниците на пазара – “Булгартабак”.

Каква е връзката с медиите? “Булгартабак” се контролира непряко от същата група около Корпоративна търговска банка. Наскоро КТБ дори придоби и директно участие в цигарената фирма. В “Lafka” на “Булгартабак”, освен цигарите, ще се концентрира и дистрибуцията на вестници. След като веднъж човекопотокът се насочи натам за цигари (по закон), покрай цигарите ще се продава и другата, обществена „отрова” – вестниците на семейството на г-н Пеевски. Две в едно.

Ако това се допусне, след дистрибуцията на телевизионен сигнал, където монополът на същата група е пълен, ще се установи господстващо положение и при разпространението на вестници и цигари.

Това се случва в Парламента, пред очите на всички. Не мога да си представя по-голяма злоупотреба с власт. Държавата се управлява като фирма, а парламентът безропотно изпълнява заповедите на собствениците на фирмата.

Вече имаше такъв прецедент. В миналия парламент от мнозинството на ГЕРБ, съвместно с ДПС, беше гласуван закон, който забрани дейността на производителя на филтри за цигари “Юри Гагарин” в Пловдив. Целта беше да се принудят собствениците да продадат бизнеса. Няколко месеца по-късно, фирмата беше купена от “Булгартабак”…

Пазарната икономика е конкуренция. Конкуренцията е състезание. Регулаторите и законодателите трябва да гарантират неговата честност и равнопоставеността на участниците. Как да се състезаваш с някого, който във всеки момент може да си поръча и получи няколко закона в своя полза? Това, което се случва в България в момента, е обратното на пазарна икономика и демокрация. Това е фасадна демокрация и олигархия в чист вид. Пътят на България обратно към парламентарната демокрация започва от разбиване на порочната връзка медии-бизнес-политическа власт.

Г-н Прокопиев, как ще коментирате обвиненията на председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, че свързаното с Вас дружество „Булброкърс” и бившите министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков са ощетили държавата с 87 милиона лева в сделката за продажбата на миноритарния дял на държавата в EVN през 2011 г.?

Преди всичко искам да кажа, че няма решение на КФН, която е колективен орган, за този сигнал. Най-вероятно става дума за лична инициатива на г-н Стоян Мавродиев. Не съм виждал сигнала и не мога да коментирам нито суми, нито как са изчислени те. Няма никаква почва за подобен сигнал, още по-малко за обвинение, и то от КФН, която е одобрила публичното предлагане. Всяко нещо на Българската фондова борса става, след като КФН го одобри. „Булброкърс” е част от структурата на „Алфа финанс”. В тази конкретна процедура, доколкото аз съм запознат, всички условия: избор на метод, цена, как да бъде продаван този миноритарен дял, са определени от Агенцията за приватизация. По отношение на борсовата търговия, правилата са потвърдени съответно от КФН и борсата, така че посредникът „Булброкърс” е свършил една техническа работа. Няма как да има обвинения към него.

По отношение на другата страна на въпроса, това е чисто политическа атака. В момента председателят на КФН участва в политическа атака. Със съжаление го казвам, защото няма може би друг шеф на финансов регулатор в света, който да направи подобно политическо по характера си изказване. Това е абсолютно недопустимо. Нито е в интересите на пазара, нито на репутацията на регулатора.

Защо аз съм споменат? Няма повод аз да бъда споменат – аз не съм представляващ на „Булброкърс” и нямам участие в тази сделка – по-скоро е удобно заради общия политически контекст да бъда „пакетиран” заедно с имената на бившия финансов министър Дянков и на бившия министър на икономиката Трайчо Трайков, защото митът за “Кръга Капитал” и “другите олигарси” трябва да се поддържа.

Мислите ли, че е възможно сигналът да се отнася до някакъв тип криминални по същността си действия, свързани със сделката, подставени лица?

О, не, абсурд. Това е търг на борсата, възможно най-прозрачното нещо. Няма какво да има. Всеки, който иска, участва. Компютър е определил класирането, дори не е нито посредникът, нито борсата. Колкото е било възможно да се постигне като цена, е постигнато. Няма по-справедлив механизъм от публичен търг. В случая даже и закрит публичен търг, което значи, че участниците не знаят кой колко дава. Тоест при тази процедура се постига теоретичният максимум на цена.

Купувачите на акциите на търга основно бяха EVN, която е собственост на австрийската държава и пенсионните фондове. Няма как да има подставени лица или каквото и да е нередно.

Каква е причината за съществуващото от години напрежение между Вас и председателя на КФН Стоян Мавродиев?

Има една по-конкретна и една принципна причина. Конкретната причина е журналистическите разследвания, които „Капитал” и „Дневник” – медиите в „Икономедиа” – направиха за замесването на името на председателя на КФН, господин Мавродиев, в делото „Брендо” и операциите по изпиране на пари от наркотрафик. Аз разбирам, че това не е приятно за него лично, но в същото време е недопустимо в държава от Европейския съюз да има регулатор, който по този начин, основателно или не, е забъркан в скандал с подобни финансови операции.

Това е причината за личното му озлобление и тоталната война, в която е включен и  големият институционален ресурс с който регулаторът КФН разполага, не само срещу дружествата от „Алфа финанс”, които са регулирани по някакъв начин, но и срещу техните партньори. По същество тези атаки се превърнаха във война срещу капиталовия пазар. Стигнахме до абсурдна ситуация вместо да работи за развитието и стабилността на пазара, регулаторът да се обърне срещу най-големите участници на него.

Как си обяснявате медийната война, която се води срещу Вас от години чрез медии, свързани с КТБ и Делян Пеевски?

Това вече е принципният проблем. Това е проблемът с фасадната демокрация, с това, че независимо как гласуват избирателите, след всеки политически цикъл в България управляват интересите на един много тесен и много ясен олигархичен кръг, който включва основните политици и бизнесмени. Заради този принципен проблем в момента КФН и нейният председател изпълняват инструменталната роля да бъдат едно от оръдията на тези атаки. Това е част от по-големия контекст. За да може този олигархичен кръг и модел да бъде възпроизвеждан, не трябва да има независими медии, независими центрове, независими предприемачи, центрове на независимост в обществото. Безспорно е, че през последните 20 години „Капитал” и „Дневник” са две от тези медии, които са доказали, че са принципни и последователни в това, което казват. Може би не винаги са прави, никой не е винаги прав, но са принципни и последователни. Очевидно това не се харесва на олигархията и тя използва всички допустими и недопустими средства за удари. Както институционални, така и други форми на натиск. Спомняте си, в края на миналата година имаше опит да бъдат превзети медиите през атаката чрез „Алфа банк”, зад която стояха подобни интереси.

Като казвате „подобни интереси”, предполагам, визирате КТБ, Делян Пеевски и медиите, свързани с тях?

Да, те са една от важните части на този олигархичен кръг, но, в крайна сметка, водеща роля в него изпълняват политиците. С цялата условност за границата между бизнес и политика при олигархията, бизнесмените там са удобен инструмент със структурите, които управляват, но същинските участници, които обезсмислят политическия процес и правят безсмислен вота на избирателите, са политическите лидери, защото хората гласуват за тях.

Преди дни бяха обявени имената на хората, които влизат в гражданския съвет на Реформаторския блок. Говореше се, че той е повлиян от „Кръга „Капитал”. Същото се говореше и за служебния кабинет на президента Плевнелиев, а, впрочем, и за ГЕРБ, непосредствено преди те да дойдат на власт през 2009 г. и да започне възходът на империята на Пеевски. Как си го обяснявате?

Гледам на това като на целенасочени твърдения и атаки. Кажете ми един пример за нещо, чрез което аз и моят бизнес по някакъв начин се облагодетелствали по времето на ГЕРБ или служебното правителство. Едно единствено нещо. Не искам два, дайте ми един единствен пример. Защото всъщност каква е дефиницията за олигархията? Олигархията е една система, взаимодействие между политическа власт, медийна власт, явен и неявен институционален контрол, различни задкулисни механизми, които позволяват на едно малцинство да изпомпва ресурсите на обществото за своя лична изгода. Тоест ако основното го няма – изгодата, очевидно цялата конструкция е скалъпена.

Какви са отношенията Ви с бившия икономически министър Трайчо Трайков и  с президента Плевнелиев?

С Трайчо Трайков нямам практически никакви отношения. С Росен Плевнелиев се познавам добре, бяхме близки семейни приятели. Откакто е политик, защото преди това беше министър – високите позиции, налагат много строги ограничения, с които и той, и аз се съобразяваме много стриктно.

Имате ли отношение към Реформаторския блок? Последната атака към Вас дойде ден, след като бе обявен съставът на гражданския му съвет.

Вижте, офицерите по пропаганда от бившата Държавна сигурност имат една заучена конструкция в главата си. Ако те видят проблем някъде по отношение себе си, автоматически се опитват да създадат същия по вид, размер и характер проблем на някой друг, за да може да бъде създадена т. нар. медийна димка, общественото внимание да бъде отклонено и проблемът никога да не бъде разрешен. Това се прави по отношение на медии, на политически проекти, на бизнес интереси, в общи линии по отношение на всичко.

Те допуснаха гигантска грешка с назначаването на г-н Пеевски, но те си я допуснаха. По тази абсурдна логика излиза, че аз съм назначил Делян Пеевски, за да може да има протести…

За мен главното на този протест е инстинктът за самосъхранение. Не само на обикновените хора, а на бизнеса, на интелигенцията, на професионалните гилдии. На тези, които разбират, че в една държава, ако няма върховенство на закона, свободни медии, не може да има защита на правото на собственост и личните права.

Като видяха, че всичко се събира в едни и същи ръце и то задкулисно, хората осъзнаха, че всъщност нямат нищо. Днес уж са свободни, утре могат да не са. Днес уж имат бизнес, утре някой им го взема и те не могат да се защитят. В момента се опитват да кажат: „Има едни олигарси, но ето, има и други олигарси, които са същите. Тези “другите” ви влияят, без вие да разберете. А защо да сменяме едни олигарси с други… по-добре да останем ние на власт и да ви управляваме както сте свикнали”. Това е подтекстът на цялото това пакетиране и то е абсурдно. Изобщо не познавам част от хората в Реформаторския блок, други познавам много добре и имам много високо мнение, трети познавам и нямам високо мнение. По отношение на политическия проект мога да кажа, че нямам никакво отношение.

Медийна димка ли беше отразяването на интервюто на Стоян Мавродиев пред Der Standard два дни след публикуването му в онлайн изданието на вестника, но в деня, когато Moody’s понижи рейтинга на КТБ?

Мисля, че имаше елемент на опит да бъде пусната димна завеса, да се отклони вниманието в някаква съвсем друга посока, когато икономическите журналисти в различните медии бяха започнали да отразяват новината, че Moody’s е намалила още веднъж, за втори път, рейтинга на КТБ.

Как това ще се отрази на КТБ?

Няма как да се отрази по добър начин. Второ поредно намаляване плюс негативна перспектива подсказва, че може би ще има и трето. Още повече това, което Moody’s казват в анализа си е доста стряскащо – при среден процент лоши кредити за банковата система в България от 17% те казват, че КТБ има само 1,8%. Тоест излиза, че тази банка е някак си чудотворна. Или има най-добрия риск мениджмънт, или нещо друго не е наред в класификацията на лошите кредити. Но това е въпрос към БНБ.

Свързвате ли обвиненията срещу Вас с натиска за продажбата на „Доверие”?

„Доверие” безспорно е важна част от елементите на политическия пъзел в момента, защото по начина, по който в момента олигархичният кръг, който е на власт, функционира, трябва постоянно да расте и да придобива нови и нови активи, нова и нова ликвидност. На „Доверие”, за съжаление е отредена ролята на следващата цел, която трябва да бъде придобита и да осигури още известно време на тази пирамидална структура да живее. Това е много опасно, защото засяга спестяванията за пенсия на 1,250 милиона души и на почти 2 милиарда лева спестявания. Мисля, че обществото със засилен интерес трябва да следи какво се случва със сделката за „Доверие”, защото тя е структурна. Тя засяга цялата пенсионна система, целия капиталов пазар и в голяма степен банковата система.

Кой стои зад въпросната офшорка, която е на път да купи „Доверие”?

Версиите постоянно се сменят, самите купувачи си ги сменят. Аз мога да резюмирам версиите до момента. Първоначално въпросната офшорна структура „Юнайтед Кепитъл” беше собственост на шест други офшорки. След това казаха: „Променяме структурата и вече сме собственост на два инвеститора” – една азиатска фирма, контролирана от руския банкер Мастюгин, и другата е една структура, която е family office, тип частна банка и се казваше LJ Capital. Това беше предпоследната версия. Най-новата версия, която стана известна чрез прессъобщение, е, че и азиатската фирма и LJ Capital ги няма, а има нещо ново, което се казва Light House Capital или нещо подобно, което не съм чувал никога и не мога да кажа какво е.

Много имена, все непознати, а в същото време всички си мислим, че истинското име на купувача е КТБ.

Няма доказателства за директно участие на КТБ в сделката, но по начина, по който водещи фигури от управляващото мнозинство участват в този процес по консултации около сделката смятам, че интересите за придобиване на „Доверие” са пряко свързани с управляващия в момента олигархичен елит.

Битката между Вас и Делян Пеевски чрез медиите му е дългогодишна. Делите ли нещо?

Не. Държа много ясно да кажа, че нито с господин Делян Пеевски, нито с господин Цветан Василев, нито с госпожа Моника Йосифова нямам никакъв личен конфликт.

Към Вас са отправяни и други обвинения, свързани с фотоволтаиците. Твърди се, че Ваши интереси са сред причините за скъпия ток, предизвикал и февруарските протести и продължаващ да създава напрежение. Какво всъщност притежавате и имат ли основание тези твърдения?

Това е добър въпрос. Добре, че го задавате, за да мога да отговоря. Фирмата „Соларпро” е част от структурата на „Алфа финанс”. Тя беше основно строител на паркове и производител на панели. За съжаление заради промяната на международната конюнктура – дъмпинга, който Китай направи – и заради, в същото време, промяната на българската регулация бяхме принудени да затворим производството на панели в България и да работим само с вносни панели. Когато беше строителният бум на соларни проекти „Соларпро” построи доста соларни проекти. За съжаление след като условията за соларните проекти – таксите, достъпът и други регламенти, бяха променени „Соларпро” е в позицията да има много вземания от проекти, които не може да събере. Така, че ние не само не сме печеливши, а сме един голям губещ от това, което се случва в соларния сектор. Казвам го със съжаление, защото България пропиля уникален шанс. Беше наистина водещата държава в Югоизточна Европа в соларните и във вятърните технологии. Беше създаден много силен ВЕИ клъстер, който произвежда почти всички компоненти от тази индустрия. В един момент за соларите например имаше производство на панели, производство на инвертори, производство на кабели, на метални конструкции, инженери, които проектират, всичко. Това са проекти с много голяма добавена стойност. Можеше да създадем тази индустрия в България, можехме да изнасяме високотехнологични продукти в околните държави – Румъния, Турция, Македония, Гърция, където доста след нас тръгна пазарът. То става в някаква степен, но след като голяма част от индустрията в клъстера в България беше буквално убита, защото с таксата достъп бяха отнети 40% от приходите на соларните централи. Няма бизнес или бизнес план, който да издържи, ако изведнъж 40% от приходите изчезват.

Не смятам, че нещо лошо е станало във ВЕИ сектора. Напротив – соларният сектор, заедно с вятърния, бяха двата, които в най-тежките години на кризата – 2009 и 2010 за вятъра и 2011 за соларните проекти осигуриха приток на инвестиции горе-долу по около 1 милиард евро всяка година. Те позволиха много предприемачи да оцелеят, а България да запази темпа си на растеж. В момента вие виждате качествена разлика на макропоказателите тази спрямо миналата година. Една от най-сериозните причини е, че няма чужди инвестиции, които главно влизаха във ВЕИ проекти последните три години. Така че приказките за кражба, обир са, с извинение, пълни глупости. В икономиката на България за тези 3 години беше създадена една много сериозна стойност. След това заради некомпетентността на управлението, специално в частта енергетика, на правителството на ГЕРБ тази стойност беше разрушена. Тя не беше преразпределена, тя просто беше разрушена.

Само мое ли е усещането, че въпреки острата реакция на хората срещу Делян Пеевски, въпреки че управляващите си посипаха главата с пепел, признавайки, че избирането му за председател на ДАНС е било грешка, въпреки оттеглянето му от ДАНС и от политическия живот г-н Пеевски продължава да завладява все по-голяма и все по-голяма територия, например в медиите?

В момента върви процес на някакъв вид медийна контрареволюция, защото това, което аз виждам е, че се правят много систематични опити за поетапно и постепенно овладяване на медиите, било чрез смяната на журналисти, които водят предавания, чрез дълги отпуски, чрез оказване на регулаторен натиск, или чрез създаване на правен дискомфорт на чужди медии дори.

Какво имате предвид?

Имам предвид събитията в „Дойче веле” и фактът, че целият български екип всъщност е уволнен след заплашително писмо от адвокати на г-н Пеевски, на г-н Цветан Василев. Това, мисля, е много сериозен и опасен процес, на който се надявам да бъде обърнато внимание и отвън, защото без критична маса свободни медии битката за нормално функциониращи институции и демокрация в България става обречена.

Вярно ли е, че bTV вече е в орбитата на КТБ?

Нямам информация.

Гледах едно предаване тази сутрин (на 13 септември – бел. ред.), където ме споменаха два пъти лично, затова ще си позволя да го коментирам. В предаването беше поканена г-жа Мирослава Кортенска. Тя беше представена като културолог и представител на дясното пространство. Г-жа Кортенска каза две неща. Едното е, че аз стоя зад Реформаторския блок, каза го два пъти, без да каже какво означава това, зад кого и с какво стоя. Второто което каза, е че единствената политическа надежда вдясно е нейният персонален любимец Николай Бареков.

Проверих коя е тази госпожа Кортенска. Тя е сътрудник на в. „Уикенд” и на телевизия TV7, от групата медии на г-н Пеевски и г-н Василев, където г-н Бареков беше изпълнителен директор допреди няколко дни.

Голямата опасност всъщност е точно тази имитация на граждански диалог. Няма лошо да излезе журналист от „Уикенд” или от TV7 и да подкрепи бившия си шеф и да атакува конкурентите му. Но bTV е длъжна да обяви човека като автор на ТВ7 и “Уикенд”, а не като независим културолог от дясното. Пък тогава всеки зрител да си направи изводите. Иначе и телевизия като bTV става част от механизмите на фалшификация на обществения дебат.

Разказвам този пример, защото е много показателен. Медийното пространство изобилства от уж независими говорители – журналисти, политици, шефове на ведомства, които всъщност се контролират от един задкулисен център. Според мен даже има развита такава длъжностна характеристика общественик – симулант, сигурно има и стандартни тарифи за това вече.

Последната голяма такава симулация, още в развитие, е партията на г-н Николай Бареков. Вероятно е интересно е той да бъде канен за участия в медиите, но нека да бъде канен като политическия представител на господата Делян Пеевски и Цветан Василев вдясно, какъвто той е, а не като новия морален коректив, какъвто той никога няма да бъде.

Ако не беше толкова пошло и жалко, щеше дори да е смешно.

Източник: http://offnews.bg/index.php/243039/ivo-prokopiev-oshte-malko-shte-izleze-che-az-sam-naznachil-delyan-peevski

1. В момента България преминава през втора вълна на нестихващи протести срещу правителството и членовете на парламента като цяло. В блога Ви поставяте тези протести в контекста на романа на Джордж Оруел „1984“. Гледате на тях като на борба срещу „пост-тоталитарния политически модел“ в България, който е на власт през последните години, маскиран като „фасадна демокрация“. Не е ли леко преувеличено? Това правителство дойде на власт след избори, определени като демократични от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, и резултатите от тези избори позволиха на лидера на БСП Сергей Станишев, лидер на Партията на европейските социалисти, да състави коалиционнен кабинет с Министър-председател по негов избор – Пламен Орешарски.

Преди всичко искам да кажа, че България е държава с огромен потенциал и много талантливи хора. За съжаление този потенциал е пропиляван от неспособността на политическите елити да проведат политики, които да осигурят развитие и по добро качество на живот за българите.

Все по-често в София може да чуете, че “Мафия има в много държави по света, но само на едно място Мафията си има държава и това е България”. За съжаление през последните три правителствени мандата, България направи сериозно отстъпление по отношение на върховенството на закона, качеството на бизнес средата и свободата на медиите. Това може да бъде видяно в докладите на Репортери без граница, на Фрийдъм Хаус, на Държавния департамент на САЩ за свобода на медиите. В класацията “Doing business” на Световната банка, България се е сринала от 59 на 87-мо място за пет години. Чуждите инвестиции през 2013 се очаква да бъдат около 10 пъти по-малко отколкото през 2008 и причината за това не е само в кризата. Всички обективни външни индикатори говорят, че България върви назад, а не напред.

Когато казвам „фасадна демокрация“ имам предвид, че през последните три мандата политиката все почече се превръща в една гигантска симулация на демократичен процес – политическите партии, изборите, дебата в медиите, решенията на регулаторите и съда. Привидно демокрацията функционира, но всъщност всички независими институции се контролират от един център и резултатът от изборите винаги е един и същ – винаги побеждават интересите на един постоянен олигархичен елит, който преразпределя обществените ресурси в своя лична полза.

Това става все по-видимо и много от способните млади българи предпочитат да напуснат страната, поради липсата на перспектива. Дори в по-голява степен това се отнася за инвеститорите. В момента има процес на почти паническо напускане, главно от чуждестранни инвеститори. Ще дам два примера: EVN започна дело срещу България заради увредени интереси като инвеститор, в резултат на непредвидимата регулаторна среда. След две години непрекъснат тормоз от страна на финансовия регулатор, застрахователя VIG беше принуден да продаде най-големия пенсионен фонд Доверие на странен купувач. Напуснаха компании като E.ON, ENEL, Deutche Telekom и много други.

Колкото по дълго продължи периодът на имитация на демокрация, толкова по трудно ще се възстанови доверието на хората и инвеститорите.

Колкото до Партията на европейските социалисти и европейските ценности,  според мен в ПЕС са силно притеснени от факта, че правителството в България зависи от подкрепата на крайна, популистка, национал-социалистическа партия като “Атака”. Идеите на тази партия за национализация и прогонване на чуждестранните инвеститори от България се разминават драматично с ценностите на европейската социалдемокрация.

2. Как ще приключи тази криза в България?

Моят прочит на случващото се в България, е че беше достигната грaницата на търпимостта. С избирането на г-н Делян Пеевски за шеф на ДАНС изведнъж всички грозни и уродливи сраствания на бизнес интерес, медии, правосъдие в политиката придобиха конкретно и видимо измерение. Самият г-н Пеевски беше уволнен лично от Сергей Станишев, когато той беше премиер на предишното правителството с участието на социалистите. Причината беше шумен корупционен скандал, за който г-н Пеевски беше разследван.

Сред тази демонстрация на къса памет и липса на морал, хората разбраха, че без върховество на закона, без справедлив съд и свободни медии, всъщност нямат нищо. Нито граждански права, нито бизнес, нито собственост.

За мен протестите преди всичко са контролен механизъм. Те показват че българското общество има ценности, имунитет и съпротивителни сили, когато определена граница се премине, да се каже „Стига!“.  Протестът е категорично доказателството, че нормалните демократични механизми за контрол и разделение на властите не функционират.

3. Уличните протести в София негодуват срещу, както те ги наричат, „олигарсите“ и техните опити да узурпират властта в страната. Вие сте сред водещите бизнес фигури в България с широк спектър от интереси – от медии до слънчеви електрически централи, финансово – брокерски услуги, а до съвсем скоро и индустриални минерали. Как бихте се описал? Какво Ви прави толкова различен от останалите влиятелни бизнесмени в страната?

Аз смятам, че протестите са срещу целия олигархичен елит който включва основно политици, разбира се и бизнесмени. Но не толкова срещу личностите, колкото срещу посредствеността и мизерията на които този тип корупционно управление обричат страната. Неслучайно на протестите имаше много собственици на бизнес, висши мениджъри, интелектуалци.

По отношение на мен лично – започнах кариерата си като журналист, преди 20 години с приятели основахме вестник “Капитал”, който сега е в основата на Икономедиа. В един немалък период бяхме 50/50 партньори с немската група Ханделслат. Знаете, че няма бивш журналист. За мен медиите винаги са били повече кауза, отколкото бизнес. Когато дойде кризата, решихме да затворим няколко издания, вместо да търгуваме съдържанието им, както правят много от медийните фирми, за да оцеляват. Смятам, че това е по-честния подход спрямо читателите.

Винаги съм се стремял да спазвам принципа на равно отстояние от политическите партии. Като журналист, издател и след това бизнес лидер съм участвал в много от важните реформи в България – въвеждането на валутния борд, пенсионната реформа, създаване на саморегулация в медиите, обединение на представителството на бизнеса и много други проекти с голяма обществена значимост.

Аз вярвам, че най-добрият начин един предприемач да забогатява, е когато средата за бизнес се подобряване прекъснато, рискът намалява продажбите растат и в резултат, активите поскъпват. По този начин не две-три групи  забогатяват за сметка на ресурсите на цялото обществото използвайки достъпа си до властта, а общото благосъстояние на обществото нараства.

Убеден съм, че огромното мнозинство български предприемачи споделят тази философия. Тези които участват в схемите на политическа корупция са единици или просто нямат друг избор за да оцелеят.

Тази философия обаче е много изискваща по отношение на професинализма на политиците и политиките, които те провеждат. Също така съм убеден, че мнозинството от българските политици дълбоко не разбират кое създава стойност в икономиката.

Мога да ви дам следния пример, който е показателен за това какво се случва в България. 73 процента от богатството на българите е в недвижими имоти. Към днешна дата домакинствата притежават имоти на стойност 71 млрд. Евро. А от началото на кризата от 2008-ма до края на 2012-та цените на недвижимите имоти са спаднали с 38 процента и не са се възстановили. За разлика от практически всички други държави в Западна и повечето от Източна Европа, където имотите отново поскъпват. С цялата условност на този пример, загубата в стойност за българските граждани от липса на добро управление е 43.5 милиарда евро.

43.5 милиарда евро е повече от БВП на България за една година. Между благосъстоянието на хората и икономическата политика и качеството на институционалната среда има пряка връзка.

4. Ще изключите ли възможността за политическа кариера някой ден?

На този етап имам други, по-важни предизвикателства. Има много начини човек да се включи в промяната на страната си. Участието в политиката е само един от тях.

5. За известно време се преместихте със семейството си от България в Сингапур. Какъв точно натиск имаше върху вас в страната? Как управлявахте бизнеса си от Източна Азия?

Когато през 2010 година „Капитал“ публикува първото журналистическо разследване на срадстването на власт, медии и икономически интереси, финансирани с обществени ресурси концентрирани в „Корпоративна търговска банка“ срещу мен последва истинска истерия от медиите които контролират собстевника на банката г-н Цветан Василев и неговия партньор г-н Делян Пеевски. За три години те публикуваха над 1000 негативни публикации срещу мен, моят бизнес, моите партньори. Всички те, до последната дума напълно измислени и невярни, за което водя множество дела в съда. Срещу мен беше тествана машината за клевети и създаване на паралелна реалност.

Освен това имаше натиск и тормоз по много линии – регулаторен, политически, включително и физически заплахи. Този натиск беше един от факторите да вземем решение да преместим семейството в Сингапур за няколко години, за да предпазим децата от тази истерия.

Конкретната причина беше, че съм учил в Сингапур, в бизнесучилището INSEAD. Имам много приятели и бизнес партньори в Азия. В наши дни бизнесът е глобален и управлението от разстояние не е проблем.

6. Медийните Ви издания определят наскоро образувания „Реформаторски блок“ за новата политическа алтернатива в България. Тези партии – бивши консерватори, либерали и една зелена партия, които в момента не са представени в Парламента, заедно получиха 6,9% на последните избори през май тази година. Какво Ви кара да мислите, че българите ще намерят тези „реформатори“ за по-привлекателни този път?

Ако мога да отговоря с цитат на един от интересните съвременни мислители Бъкминстър Фулър „Никога не променяш нещата като се бориш със съществуващата реалност. За да промениш нещо, създай нов модел, който прави стария вече негоден.“

Олигархията живее и се възпроизвежда от липсата на политическа алтернатива,  която да покаже абсурдността на съществуващия модел.

Пропагандната й машина постоянно насажда тезата, че няма избор, всички са еднакво лоши. Подтекста на тази кампания е „В такъв случай ни оставете нас да ви управляваме на спокойствие“.

Много е важно енергията от улиците и площадите да намери своето политическо представителство в следващия парламент. И обратно, много е важно в България отново да има политици, които не са зависими от задкулисието, а искат да защитават легитимните искания на избирателите, да ги разберат и да ги реализират в политики. Тази връзка в момента е скъсана.

Политиката на „Капитал“ и „Дневник“ е да представят всички гледни точки, включително и на Реформаторския блок. Всяка нова енергия и нов морал, не само от Реформаторския блок, са добре дошли в българската политика в момента. Избирателите не искат повече да бъдат безучастни свидетели на своя собствен живот.

7. Как ще опишете личните си отношения с Президента Росен Плевнелиев? Бивш бизнес партньор, приятел или политик, чиито позиции подрепяте?

Преди всичко, Росен Плевнелиев е избран за президент на България не защото е мой приятел, а защото за него в пряк вот гласуваха мнозинството от българските избиратели. И в момента, независимо от грозните медийни атаки срещу него, той е политикът в България с най-високо доверие и рейтинг.

Причината за тези атаки е, че той ясно и без страх се противопоставя на олигархията и политическата корупция.

Иначе, конкретно на вашия въпрос. Бяхме близки семейни приятели, преди той да влезе в политиката. Не сме имали общ бизнес. Високият пост на който е сега, налага много ограничения, с които и аз, и той се съобразяваме.

8. Вашите опоненти, в частност медиите на Пеевски и на банкера Цветан Василев, твърдят, че се опитвате да редите кабинет заедно с Президента Плевнелиев – служебното правителство от март месец, и може би министри от следващия кабинет? Това звучи доста екстравагантно за чуждестранните наблюдатели – почти като идеята за „пост – тоталитарен политически модел“ в България…

Това просто не е вярно. Нямам никакво отношение към съставянето на служебното правителство. Не вънамерявам да имам каквато и да е роля в следващо служебно правителство, ако такова има. Ако някой твърди друго, нека да го докаже.

9. Каква е разликата между журналистите от Вашия вестник „Капитал“, които понякога отразяват широко дейността на основната Ви бизнес група – „Алфа Финанс Холдинг“, и журналистите от „Нова Българска Медийна Група“, които подкрепят бизнес интересите и компаниите на техните собственици? Колко точно медийна свобода може да има в България при тези обстоятелства?

Преди всичко съм учуден, че задавате такъв въпрос. “Капитал” е на пазара в България от 20 години, “Дневник” от 13. Ценностно и професионално  изданията не са направили и крачка в страни за всичките тези години. Те се доказват пред читателите буквално всеки ден. В медиите си добър, колкото е добър последният ти материал.

Има една много съществена разлика между двете групи, които споменавате. И тя е, че в „Икономедиа“ се спазват професионалните и етични стандарти на професията и журналистите там проверяват фактите и пишат истината.

Всеки път когато има материал свързан с фирми в състава на Алфа финанс или за мен лично, това се отбелязва изрично.

От друга страна, аз дори не бих определил „Нова българска медийна група“ (НБМГ) като медиа. Това е една скъпа машина за рушене на репутациите на политически и бизнес конкуренти, която Олигархията използва в своя полза.

На всичкото отгоре тази машина се финансира с парите на данъкоплатците. Повечето големи държавни предприятия организирано държат парите си в Корпоративна търговска банка (КТБ), която е собственост на г-н Цветан Василев. Банката пък финансира медиите на г-н Пеевски, те подкрепят безропотно правителството, което в момента управлява, то от своя страна, за благодарност, продължава да държи парите си в КТБ и т.н. моделът се възпроизвежда независимо кой е на власт. Избирателите винаги получават един и същи продукт, един и същ доминиращ олигархичен интерес.

Този модел е описан в последния доклад на Фриидъм хаус за медийната среда в България.

В едно от изследванията на сектора на Българския хелзингски комитет, журналисти разказват как работи  системата в НБМГ. Ролята на журналистите там всъщност само запълват пространството между поръчковите статии. Компроматните материали срещу този, който трябва да бъде атакуван се пишат извън редакцията и идват готови за публикуване в края на деня.

Ако трябва да изброявам още разлики. При проверка за сътрудничество към бившите тайни служби, в Икономедиа нямаше нито един бивш агент, докато в НПМГ бяха десетки. Справките кой има достъп до парите от комуникационните програми на Европейския съюз, които са важен инструмент за създаване на икономическа зависимост на медиите от страна на политичите и правителството, отново показаха че в Икономедиа не е инвестирано и едно евро. В същото време в НБМГ и свързаните с нея медии, са изхарчени десетки милиони от европейските фондове.

Това е друга много съществена разлика. “Икономедиа” е пазарен субект и оцелява на пазара, чрез своя интегритет и изцяло пазарни приходи.

9. През ноември миналата година „Алфа Банк“ се опита да получи контрол върху „Икономедиа“, заради неизплатен кредит. Как се случи това?

Това беше част от многобройните атаки и опити за превземане на „Икономедиа“, защото в края на миналата година вече бяха останали само няколко независими медии.

„Алфа банк“ се опита незаконно да обяви целият кредит за предсрочно изискуем, без да има основание за това. Целта беше през усвояване на обезпеченията по кредита, да се установи контрол върху дейността фирмата преди изборите и след това да се продаде. Неофициално ни беше казано, че имат купувач, който даже бил депозирал парите при тях.

Съдът спря тези незаконни действия, но натискът продължи, като банката започна действия по прехвърлянето на вземането си от „Икономедиа“ на същия мистериозен купувач, който ние много добре знаехме кой е всъщност.

Тогава с моят партньор Теодор Захов взехме решение да капитализираме „Икономедиа“ и тя погаси предсрочно целият размер на заема към „Алфа банк“. В момента „Икономедиа“ няма никакви задължения към трети страни.

10. Един възможен прочит на настоящата, изключително поляризирана ситуация в българската политика и общество може да бъде битката между два борещи се за влияние бизнес лагера в страната – Иво Прокопиев от едната страна и Цветан Василев и близките до него от другата. Какво мислите за това?

Твърде елементарно обяснение според мен, при това принципно невярно. Преди няколко дни концерт в София имаше Роджър Уотърс от Пинк Флойд. На една от песните от „Стената“, за отношенията между хората и правителството той изписа на екраните „Оставка“ на чист български.

Обяснението на пропагандата на Олигархията, беше, че Роджър Уотърс е взел много пари от противниците на правитеството за да го направи.

Вижте какъв абсурд. Ако си склонен да обясниш всичко с лагери и че всичко се купува с пари, то тогава ти самият си готов да направиш всичко за пари.

В момента в България има съвсем ясна разделителна линия. Олигархията иска запазване на властта и тоталния контрол на всяка цена, дори и ако това струва пълна политическа изолация и рецесия в икономиката. Това е един високо организиран политически и бизнес елит, който в момента контролира повечето обществени ресурси и почти всички институции.

От другата страна са огромното мнозинство от избиратели, представители на предприемаческия елит и средната класа. Те изобщо не са организирани, нямат политически представител, но са обединени от ценности и от общата представа за бъдещето на България. Те смятат, че трябва да се сложи край на кражбите и политическата корупция, че е нужна радикална промяна, нов обществен договор между избирателите и политическите партии, който да осигури много по-голяма прозрачност и отчетност на политиците за действията им.

Аз лично също споделям тези ценности и смятам, че това е надеждата за бъдещето на България.

11. Как коментирате обвиненията на председателя на КФН Стоян Мавродиев по отношение на продажбата на миноритарния дял в EVN България и връзката, която регулаторът прави с „Икономедиа”?

Тези нападки са отличен пример за фасадната демокрация, която в началото описах. Институцията не работи в интерес на българския финансов пазар и участниците в него, а обслужва под повърхността частни интереси. За съжаление българският финансов регулатор e много далеч от стандартите на австрийския си аналог – FMA.

Продажбата на миноритарните дялове на електроразпределителното дружество EVN България беше реализирана на борсата на закрит аукцион. Няма по-справедлив и прозрачен начин за приватизацията на едно предприятие от продажбата в рамките на един (подчертавам) закрит аукцион на капиталовия пазар. Постигнатата цена надхвърляше с около 20% минималната, която правителството само определи. Основно поради тази причина продажбата, която беше извършена в много трудната икономическа ситуация на 2011 г., беше и международно отчетена като огромен успех.

По отношение на „Икономедиа” мога да потвърдя, че наистина съществуват обтегнати отношения с г-н Мавродиев. Причината за тях обаче е различна от тази, която той описва.

Председателят на Комисията за финансов надзор злоупотребява с цялата власт на институцията и я използва като инструмент за натиск върху медиите от „Икономедиа” и нейните издатели, един от които съм аз. Беше направен опит за потулване на факта, че преди години точно той е участвал като адвокат в създаването на офшорни фирми, свързани с пране на пари.

Медиите на „Икономедиа” просто свършиха своята работа да информират обществото и да обърнат внимание на абсурдния факт, че един важен финансов регулатор на една страна-членка на ЕС се ръководи от човек, който е призован като свидетел в разследване за пране на пари в няколко държави. Елементарен журналистически дълг е да се разкажат тези факти и да се поставят въпроси по тях.

Това е причината за напрежението с г-н Мавродиев. Със съжаление установих, че нападателните и клеветнически практики на регулатора са се разпространили и междувременно засягат не само „Алфа финанс холдинг”, но и други големи участниците на пазара, които са партньори на групата.