Архив

Архив на автор

Иво Прокопиев пред Mediapool: Твърденията за „източване“ на фонд „Доверие са активно мероприятие Целта на целия шумов кавър е да прикрие подготвяните огромни злоупотреби с парите на осигурените и данъкоплатците в България

7 август, 2013 Няма коментари

Г-н Прокопиев, в разгара на скандала около сделката за придобиване на фонд „Доверие“ от фирма с неясна собственост, дори без имейл и телефон, бяха тиражирани „разкрития“, че ваши фирми са получили финансова инжекция от парите за втора пенсия, събирани във фонда. Агенция БГНЕС цитира и становище на КФН, интерпретирано като потвърждение за нередни практики. Как в действителност стоят нещата?

Според мен става въпрос за поредната кампания, тип „активно мероприятие“. Има частица истина и около нея се изсипват стотици лъжи.

„Алфа финанс холдинг“ е една от големите финансови групи в страната, особено активна на капиталовия пазар през последните 15 години. На ежедневна база ние търгуваме с акции и облигации, правим репо сделки, организираме нови емисии ценни книжа за клиенти и за фирмите от групата. Работим с пенсионен фонд „Доверие“, както и с всички други големи пенсионни фондове.

В историята на нашите отношения няма сделка, от която фонд „Доверие“ да е реализирал загуба, съответно осигурените във фонда да са претърпели вреда. Напротив, генерирали сме няколко милиона лева доход, който е разпределен в полза на фонда и осигурените.

Абсолютна лъжа са сумите, които се тиражират от медиите, контролирани от г-н Делян Пеевски и от г-н Цветан Василев. Никога не сме имали експозиция от 100 млн. лева към „Доверие“. Съвсем конкретно, към края на юни, експозицията на всички фондове под марката „Доверие“ в акции и облигации на фирми от групата „Алфа финанс“ е в размер на 6.3 млн лева. Това са качествени акции и облигации, с добра доходност и нисък риск. Това е несъществен размер, спрямо балансовото число на „Алфа финанс“, както и спрямо активите на „Доверие“.

Как коментирате позицията на Комисията за финансов надзор (КФН)?

Позицията на КФН е недостойна.

Забелязвам пряка причинно- следствена връзка между атаките от страна на комисията срещу дейността на „Алфа финанс“ и публикации на „Капитал“ и „Дневник“ по темата Брендо и призоваването на председателя на КФН г-н Стоян Мавродиев за свидетел по това дело. Всеки път, когато има публикация по темата, следва вълна проверки и няколко десетки административни мерки срещу фирми от групата и техни партньори от финансовия пазар. Това според мен е недопустимо и незаконно.

Ролята на КФН по закон е да създава стабилност на финансовите пазари, а не с действията си да ги дестабилизира. Аз не знам за друг финансов регулатор в света, който съзнателно изтича информация към жълтата преса, за да предизвика атака срещу бизнеса на най-големите институционални инвеститори и емитенти. Част от информацията, която се разпространява за проверки и актове, я има единствено в КФН и не би могла да изтече от друго място. Сезирали сме прокуратурата за това изтичане, защото според нас то представлява и пазарна манипулация. Информацията, която най-вероятно те са разпространили, е невярна и те са знаели, че е невярна. Това също е престъпление по българското законодателство.

Какво се цели с тази атака и кой стои зад нея? Смятате ли, че тя е част от войната, обявена на „Икономедиа“ от медийната група на Делян Пеевски и Цветан Василев?

Атаката според мен има повече от една цел. Има елемент на репресия срещу мен и бизнеса ми, заради независимата редакционна политика на „Капитал“ и „Дневник“. За това, че са си позволили да публикуват факти за г-н Мавродиев от публично съдебно дело. Този тип атаки продължават вече 12 години, но са особено активни от началото на правителството на ГЕРБ, когато станаха инструмент за разправа с инакомислещи.

Има непрекъснат тормоз и атаки срещу фирми от „Алфа финанс“ и мен лично, всеки път когато някой политик или регулатор се почувства засегнат от разкритие или критичен материал в „Капитал“ или „Дневник“. Господата Пеевски и Василев и медиите им просто превърнаха тези атаки в истерия. Те искат да няма „Капитал“ и „Дневник“. Престанах да ги броя, но със сигурност са произвели над 1000 негативни публикации срещу мен през последните четири години.

Това е много типичен начин, по който в момента медиите, контролирани от господата Пеевси и Василев, са се превърнали в машини за оплюване и оклеветяване, създавайки шумов кавър на подготвяните огромни злоупотреби с парите на осигурените и данъкоплатците в България.

Според мен цялата категория „Медиа“ в България е разбита почти изцяло. Техните „медии“ са се превърнали в разрушители на имена, бизнеси и репутации. Например, при последната кампания срещу мен, нито един „журналист“ от тези медии не се обади да потърси моето мнение, потвърждение или коментар на информацията от засегнатата страна и т.н. „Правото ни на отговор“ излезе само на едно място. Професията е абсолютно изтърбушена етично и морално.

Сделката за пенсионен фонд „Доверие“ е един от тези случаи, в които т.нар „медии“ са използвани за такъв инструмент на източване на обществени ресурси. Две от многото други, са сделките за газопровода „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. За да се осъществят тези планове, обаче, е нужно всеки един независим глас, който може да защити обществения интерес, да бъде смачкан и оплют.

Друга важна цел е атака по самия фонд „Доверие“ и сегашния мениджмънт, който подаде оставка и се противопостави публично на непрозрачната сделка по прехвърляне собствеността на пенсионната компания. Когато пространството се насити с лъжи и клевети, колко източен е фондът, се прави внушение, че КФН едва ли не ще подобри ситуацията, като одобри сделката с енигматичния United Capital. Това би могло да се направи към края на месец август, докато няма парламент, тихомълком, уж за да се защитят интересите на осигурените лица във фонда.

Всъщност „Доверие“ е един от най-добре управляваните фондове, с устойчива доходност, много добър риск мениджмънт и пълна прозрачност на сделките.

Ако КФН наистина се грижеше за стабилността на пазара и интересите на осигурените в Доверие, отдавна трябваше да излезе с решение, че спира сделката за „Доверие“. Вече почти един месец след публичното й обявяване на борсата във Виена, потенциалния купувач не е подал заявление и не е представил никакви документи в комисията. В същото време съмненията около намеренията на новия собственик дестабилизират не само „Доверие“, а цялата осигурителна система.

Интервю пред Дарик радио, 17.07.2013

Водеща: Иво Прокопиев, предприемач и бизнесмен, създател на медийната група „Икономедиа” е гост в студиото ни. Здравейте господин Прокопиев.

Иво Прокопиев: Здравейте.

Водеща: След вчерашния черен ден с трагедията в мина „Ораново”, с една зверска катастрофа, в която загинаха млади българи, надявам се днешния 34-ти ден от протестите да е малко по-добър, макар че, беше съобщено че гладуващия 23 дни Едвин Сугарев е бил приет в болница, състоянието му да е стабилно. Какво се случва в държавата, господин Прокопиев? Има ли шансове да се успокои лятото на родното недоволство, или поне…

успокои лятото на родното недоволство?

Иво Прокопиев: Според мен гражданите си я поискаха обратно. И докато няма видими доказателства, че поне има процес към връщането на институциите във форма, в която те да работят за техния интерес пряко, отговорно и отчетно, няма как да има успокояване.

Водеща: Ясно ли е обаче от кого си искат гражданите? От политиците, от олигархията, от кой? Къде е държавата?

Иво Прокопиев: Не мисля, че между двете има кой знае каква разлика, защото всеки политически елит, който идва на власт, по напълно естествен начин се стреми да създаде олигархично управление с ресурсите на гражданите, на данъкоплатците да възпроизвежда властта си и да стои постоянно на власт. Това е единият начин да обясним това, което се случи с избора на господин Пеевски за шеф на ДАНС. Защото хората видяха, че за каквото и да гласуват, за когото и да гласуват, винаги получават едно и също. И това е адски обезсърчаващо не толкова заради личността на господин Пеевски, колкото заради констатацията и прозрението, че ако в една държава няма върховенство на закона, няма правила, няма отчетност, няма избор и няма свобода на медиите, които да контролират всички други липси, тогава гражданите нямат нищо. Те нямат нито граждански права, нито лични свободи, нито собственост.

Водеща: Какво обаче значи олигарх в България?

Иво Прокопиев: Според мен олигарх навсякъде по света значи едно и също. Олигархията е едно малцинство, което използва ресурсите на икономиката и на обществото, за да възпроизвежда властта си и евентуално да е в състояние да прави династии – да прехвърля от поколение на поколение тази власт.

Водеща: Сигурно няма да съм първата, която ще ви попита, вие приемате ли определението, което някои веднага лепват пред вашето име – олигархът Иво Прокопиев?

Иво Прокопиев: Не го приемам, защото очевидно противоречи на дефиницията олигарх. Ключовото за олигархията е участието, възползването от властта. Точно това в моя случай не е валидно.

Водеща: Защо никой не назовава поименно олигарсите в България? Ясно е, че не можем да сложим толкова рязка граница между бизнеса и политиката. За политически рай е трудно да се мечтае. Олигарси е имало и ще има. Това задкулисие е трудно да го унищожим напълно. Политиката не е само на сцената. Но все пак тук защо не се назовават?

Иво Прокопиев: Така е. Дори заченки на олигархия, някакви части от феномена на олигархията има и в най-успяващите и прозрачни, с най-здрави институции държави, каквито са Нова Зеландия, скандинавските държави, Сингапур. Вероятно и там има такъв части от този проблем, но това не пречи на държавите. Обратното – олигархичните отношения са абсолютно подтиснати и тези, които управляват, управляват по начин, по който да създават стойност, хората да имат възможност да успяват и да забогатяват, създава се обществено благосъстояние и в крайна сметка хората са щастливи.

Водеща: Вие сте известен човек, имате познанства, вероятно няма да скриете, че е имало моменти, в които сте влиял на политиката с мнения, коментари?

Иво Прокопиев: Да.

Водеща: Къде е тази тънка граница между това да повлияеш да се вземе едно законодателно или управленско, правителствено решение?

Иво Прокопиев: Мога да ви дам два примера, в които аз съм участвал. Мисля, че съм повлиял и че е било за добро. Първият пример е въвеждането на 10% корпоративен данък и въвеждането на 10% подоходен плосък данък. Тогава КРИБ и групата около Управителния съвет на КРИБ, особено след като КРИБ беше създаден със сливането на асоциацията на чуждите инвеститори (Българската международна бизнес асоциация – БИБА) и Съюза на работодателите в България, изигра много решаваща роля при консултациите, лобирането и приемането на законодателство, което постави България в една блестяща светлина на инвестиционната карта. В следващите три години България беше втората държава в света по привличане на преки чуждестранни инвестиции на единица Брутен вътрешен продукт, след Хонконг.  Хонконг по принцип би трябвало да се изключи, защото е входната точка за Китай. Това бяха златните години на българската икономика – 2006-а, 2007-а и 2008 година. Ето това е нещо, за което някой е лобирал, то е било правилно и е донесло ползи за всички участници в икономическия и обществения живот. Друг проект, в който пряко съм участвал, е създаването на етичните органи на Съюза на издателите и на Съюза на електронните медии. Заедно с Огнян Златев и с госпожа Гочева сме учредители на фондацията за саморегулация на медиите. Това не проработи толкова успешно, защото голяма част от медиите, след като бяха придобити или изкупени, или по някакъв начин подчинени на политически и на корпоративни интереси, спряха да зачитат тези професионални ценности, професионалната етика, по която работят. Но това е друго нещо, което аз лично съм създал, заедно с експертите от Би Би Си участвахме в създаването.

Няма лошо хората с опит и със знания да участват в създаването на правила и институции. Въпросът е това да е легитимно и институционално. В първият случай аз съм участвал като председател на КРИБ, във втория съм участвал като зам.-председател на Съюза на издателите.

Водеща: Какво се крие зад битката между вас и групата около Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Няма такава битка. Аз лично не водя битка с никой. Това е съвсем елементарен и дълбоко погрешен опит да се представят спонтанните протести, които не са контролирани и не са организирани от никой, да бъдат представени като битка между два кръга, две групи. Това в общи линии са пълни глупости.

Водеща: А как гледате на това, което си коментират хората, в тази ситуация в страната? Някои казват „едни олигарси, обичани от една власт, воюват с други и от това зависи може би кой ще управлява държавата“.

Иво Прокопиев: Това не е вярно. И това, което е за добро, е, че протестът няма лица, няма лидери, защото това е една голяма негативна коалиция срещу самата олигархия. Това е същността на протеста. Той няма как да бъде воден, насърчаван, напътстван и всички глупости, които се говорят. Защото това е инстинктът на гражданите за самосъхранение. Това е моят прочит на тези протести.

Водеща: Не виждате опит за дирижиране?

Иво Прокопиев: Вероятно има, но той е по-скоро от средите на управляващите. По никакъв начин от средите на хората, които като мен мислят по един и същ начин с протестиращите.

Водеща: Докато сме още на темата за олигархията, не са ли еднакво грешни и политиците, и бизнесът за тази своеобразна незаконна любов между пари и власт? Сега всички крещят срещу политиците, а аз не виждам някой да отиде да протестира пред офиса на някой олигарх.

Иво Прокопиев: Мисля, че не са еднакво грешни. Голяма част от протестиращите са собственици на бизнес. Това е средна класа, горна средна класа, предприемачески елит. Те имат много легитимни основания да протестират. Това са хората, които имат активи, семейства, деца, които имат фирми. Те имат право да изискват качество на държавното управление от управляващите и от политиците. Те не получават такова качество. Напротив, получават едно безпардонно нагло отношение и постоянно опит да бъде откраднат общественият ресурс. Има бизнесмени, които играят по правилата на политическата корупция, които политиците им налагат. Има и такива. И за някои, по някой път това е въпрос на оцеляване. Аз не мога да кажа, че съм 100% критичен и не разбирам, защо тези хора са поддали на натиск. Да, има такива, които понякога подават на натиск.

Водеща: Аз говоря за такъв бизнес, който и диктува правила, налага, може би участва в създаването на политически субекти и през годините на прехода е дирижирал появата на един или друг на родната политическа сцена. Защо никой там не протестира?

Иво Прокопиев: Най-опасната част от отношения, за които говорите, е тогава, когато политиците сами поискат да са бизнесът, да са собственици, принципали, на бизнеса, собственици на медии и на икономически групировки. Това е на което сме свидетели сега. Това не е просто един бизнес, който се облагодетелства. Това е самият политически елит. Той иска да притежава физически всичко.

Водеща: Но възможно ли е да сложим някъде ясна граница между пари и власт?

Иво Прокопиев: Гражданите слагат съвсем ясна граница. Това, което става, за мен не е политически проект или опит за насочване към някакъв политически проект. Това е по-скоро създаване на един незаобиколим, за радост, контролен механизъм за неща, които са възможни и за неща, които са невъзможни и недопустими. Трябва да е ясно, че има неща, които няма как да бъдат правени в една демокрация, в една пазарна икономика, където има институции, върховенство на закона и гражданите си разбират интереса и са в състояние да го защитят. Те са на улицата, защото в момента няма друг начин, освен с телата и с гласовете си да си защитят интереса на собственици, на родители, на работници, интелектуалци и всякакви.

Водеща: Вие сте предприемач, бизнесмен, работодател. В момента от вашата камбанария какъв е вашият интерес – стабилна среда и работещ кабинет или избори до дупка? Кой риск е по-голям пред инвеститорите – това да продължи или да има някакъв краен хоризонт?

Иво Прокопиев: Всеки, който разбира как работи световната икономика, как се развиват държавите и как се конкурират помежду си, какви са източниците на икономически растеж, откъде идва стойността, знае, че не може да има богата и успяла държава без върховенство на закона и работещи институции. Тоест това е отправната точка. И тя е много по-важна дори отколкото наличието на природни ресурси, географско положение и така нататък. Ако в една държава няма върховенство на закона тя е обречена на вечна бедност. В момента сме изправени пред въпроса на въпросите, това е може би най-фундаменталното нещо. Въпросът и отговорът на въпроса, който задавате: има ли сили това политическо мнозинства да установи такова върховенство на закона? Има ли сили, обществената, публична легитимност да го направи? Отговорът, според мен, е много очевиден: не. Защото с ходовете, които те направиха, не само един, но най-емблематичният с назначаването на господин Пеевски, те показаха, че отзад има едно грозно нещо, което им пречи да са прозрачни, да работят в интерес на гражданите.

Водеща: Да, но икономисти коментираха теза на Емил Хърсев, четох тези дни, че протестите пречат на икономиката в този им вид, в тази ситуация.

Иво Прокопиев: Всеки протест пречи на икономиката, но въпросът е в какъв план разглеждаме протестите. Ако вярваме, че България има сили да възстанови демократичните механизми, да накара партиите отново да работят за интересите на гражданите, да са отчетни, да има работещи институции и закони, тогава протестите дългосрочно са много полезни. Защото те са първата стъпка в последователността от много стъпки към тази цел.

Водеща: Пет премиера за една година няма ли да са много, защото сега ако падне това правителство, трябва да има служебен премиер и после нови избори? И може би до пет ще ги докараме.

Иво Прокопиев: Не мисля, че броят на премиерите е решаващ в този случай. По-скоро решаващ е общественият разговор накъде сме тръгнали и какви са средствата за постигането на тази цел. Това е много базов въпрос: ние споделяме ли законите и ценностите на ЕС и НАТО или не? До това се свежда. Искаме ли да бъдем европейска държава или искаме да бъдем бананова република, ориенталска държава?

Водеща: А вие виждате ли условия за разговор? Имам чувството, че властта не чува или чува доколкото дограмата на МС пропуска. Протестиращите не искат да чуят никой друг. Тезата за тях е една – оставка, тук и сега и веднага, ясно заявена, въпреки звуците от свирките. Други организации отстрани припяват нещо друго, разговор не се задава.

Иво Прокопиев: За съжаление, трябва да кажа, че властта в общия смисъл, правителството, регулаторите, парламентарното мнозинство продължават да дават храна с действията и бездействията си всеки ден на протестиращите, че е необходима радикална промяна. Искам да ви дам два примера: единият е „Южен поток“- начинът, по който беше уголемен двойно и тройно разходът за проекта; начинът, по който практически България ще бъде лишена от всякакви транзитни такси за неограничен период от време. Отговорът на въпроса нужен ли ни е този проект изобщо, лед като глобалната конюнктура на природен газ е тотално променена. Няма ли други, по-важни за българските потребители на природен газ проекти? Тези въпроси не бяха зададени. Напротив премина се към едно ускорено подписване, както беше с „Белене“ – документ тук, документ там, за да са окаже като случая с „Белене“ – държавата дължи 2 милиарда, без да има нищо. Това е второто „Белене“ за мен – „Южен поток“, напълно непрозрачно, със страшно раздути разходи. Мога да ви дам пример.

Другият голям казус, който е изключително притеснителен, е казусът с покупката на Пенсионен фонд „Доверие“. Това е дори по-страшен казус, защото там става въпрос за очевиден опит някой да бръкне в джобовете на 1,3 млн. българи, които се осигуряват в този фонд. Кой е този някой?

Водеща: Офшорна компания….

Иво Прокопиев: Точно това е проблемът.

Водеща: …свързвана с Цветан Василев…Но същата тази власт мисли със закон да забрани на офшорните фирми да работят с обществени пари, търгове с бюджетни средства….

Иво Прокопиев: Да видим дали са искрени, защото разрешението на тази сделка не зависи от парламента, зависи от Комисията за финансов надзор. И обичайната практика е когато подобна сделка се обявява, да бъдат проведени предварителни консултации – дали купувачът е приемлив за регулаторите или не. Ако регулаторите са казали, че не е бил приемлив, той нямаше да бъде обявен.

Водеща: Като бизнесмен ще бъдете ли по-спокоен от условията си за работа и развитие на дейността си, ако след вот, след два месеца ГЕРБ се върне на власт?

Иво Прокопиев: Не, по никакъв начин не смятам, че една или друга партия в момента, от тези, които в момента са били във властта в последните 6-7 години, е по-добра от останалите или в момента има моралното право да каже „Аз съм много по-добър и ще управлявам по-добре“. Това важи и за ГЕРБ, защото ГЕРБ имаха практически неограничен кредит на доверие и почти цялата власт, възможност да проведат изключително радикални и смели реформи.

Водеща: И нужни, чакани години.

Иво Прокопиев: Нужни, чакани години, да. Имаха целия кредит на доверие, но не го направиха поради политически страх, поради липса на капацитет, поради неразбиране как работи една модерна икономика. Те не са дали доказателства, че са различни.

Водеща: Добре, стоят извън парламента и чакат протестът да ги върне на власт, поне засега. Мислите ли, че енергията на протеста може да мине и в тази посока?

Иво Прокопиев: Аз не мисля, че протестът ражда подкрепа или неподкрепа към някои от старите партии. Ако протестът ражда нещо, то е нов полотически регламент. Някой от участниците в протеста беше казал: „Тук са и новото ляво, новото дясно и новият център“. Тоест изобщо не е противопоставянето между, ГЕРБ и БСП. По-скоро противопоставянето е напред-назад, рационално-нерационално, корупционно-некорупционно…. Това е противопоставянето. То не минава по границата тази партия-онази партия. Всички партии са в един кюп и те заслужено са там.

Водеща: Отвъд искането за нов морал, за ценности, за ясен регламент, контрол и отчетност на политиците, виждате ли алтернативата в този протест? Протестът не задава това ново, което се търси.

Иво Прокопиев: Да, но не трябва и да го очакваме дори от него според мен. Протестът е изблик на инстинкта за самосъхранение на хората. Той няма нито политически цели, вероятно няма и политически амбиции на тези, които са на площада.

Водеща: Казвате за самосъхранение на хората, но ние, българите имаме и силен инстинкт за саморазрушение. Някак не се ли въртим в кръг 23 години?

Иво Прокопиев: Саморазрушението е апатията, което този протест преодоля. Саморазрушението беше, че много успели, умни и хора с възможности се бяха самоизолирали от политиката и този протест ги върна активно в обществения живот на държавата, което само по себе си е много добро и смислено нещо. Много е важно за бъдещето на България.

Водеща: Добре, но с какъв парламент бихме се събудили след два месеца, след едни избори? Аз след Варна съм голям скептик.

Иво Прокопиев: Аз не знам. Истината е, че никой не знае. Наличието на този протест и на тази енергия по улиците обаче показва, че какъвто и да е парламентът и правителството след два или три месеца, ако то е подобно, отново ще има протест и отново ще има избори. Затова казвам, че това е по-скоро контролен механизъм, а не е политически проект или заявка за нещо в политиката.

Водеща: Вие лично имате ли някакви политически планове? Името Ви, кръгът „Капитал“ редовно се спряга като основа за някакви бъдещи политически действия.

Иво Прокопиев: Не, на този етап не планирам нищо конкретно в политиката. Имам достатъчно предизвикателства в други сфери. Ако реша да правя нещо в политиката, ще го обявя по ясен и прозрачен начин. Няма да има нужда жълтите вестници да го обявяват.

Водеща: Нов субект виждате ли като необходим, дори като страничен наблюдател?

Иво Прокопиев: Аз виждам нужда от цялостно преструктуриране на политическото представителство. Защото старото политическо представителство се изроди в олигархия. Трябва да теглим чертата на този период и оттам нататък да се ражда нещо ново. Но това е рационално-интелектуални разсъждение. Аз не знам кои ще бъдат тези нови лидери и партии, как те ще възникнат и така нататък. Това е вече естествен процес, който си иска времето и вероятно ще се развие.

Водеща: Кога се чухте последно с президента Плевнелиев? Подозирам, че във всяко интервю ви питат по нещо за него, защото в миналото ви свързва някакво приятелство.

Иво Прокопиев: Наскоро не сме говорили. През последните 3-4 месеца не сме говорили.

Водеща: Доколко и как смятате за удачно това, което той опитва да прави в тази ситуация? По силите му ли е да накара родните политически лидери да седнат на една маса? Нещо, което дори не се случва.

Иво Прокопиев: Аз го познавам много добре и много отдавна. Той е един честен и умен човек. Според мен, той прави всичко по силите си, за да успокои ситуацията и да не позволи пълен срив на всичко в държавата. Доколко е във възможностите на институцията президент, не мога да кажа, но със сигурност президентството остана една от малкото институции на стабилност и високо обществено доверие.

Водеща: Саша Безуханова обяви един проект тези дни -„България може“. Може ли това да се окаже основа на нова политическа сила? Коментираше се кои хора са около нея, дори и вашето име беше намесено.

Иво Прокопиев: Не. Познавам разбира се Саша Безуханова. С нея заедно работихме по сливането на тези две бизнес организации – СРБ и БИБА, но специално този проект не сме го обсъждали. Тя има някакви свои идеи и виждания. Доколкото четох, по-скоро не е политически проект, а експертен – да бъде като банка кадри, ако правилно съм разбрал идеята.

Водеща: Да, като интернет платформа за обмяна на мнения. Но от толкова мнения не знам кога българите можем да стигнем до някакво общо съгласие накъде вървим в този разговор, който не се случва?

Иво Прокопиев: Важно е, че всяка капка енергия в момента е положителна и трябва да се получи един голям водосбор.

Водеща: Положителна, но се крещи „Оставка“.

Иво Прокопиев: Положителна за България и за бъдещето на българите. Трябва да се получи един водосбор, който малко по малко да се стече в една река и да отиде в някакъв голям басейн. И за радост модерните технологии вече позволяват пряката демокрация и директното участие на гражданите във вземането на решения, които пряко ги засягат. Да бъдат много по-активни.

Водеща: Модерните технологии обаче не стигат до онези краища на България, откъдето хората ни звънят и казват „Там, в София вие хвърляте доматите, обаче ние тук нямаме пари да си купим килограм домати“. Политиците ли опитаха, а защо не и други, които имат интерес от това, да разделят българите на протестиращи и непротестиращи?

Иво Прокопиев: Мисля, че опитът за разделение не е успешен този път, защото поне социологическите данни, които излизат, категорично говорят, че огромното мнозинство от българите подкрепят протеста и неговите цели.

Водеща: Вие се изказахте критично за част от работата, свършена в рамките на миналия мандат, на кабинета „Борисов“.

Иво Прокопиев: Не, по-скоро се изказах критично за несвършената работа. Миналият мандат направи не много на брой неща, които в общи линии бяха смислени. По-скоро аз се изказвам критично срещу нищо-правенето, а не срещу грешките, които са правени. Разбира се, имаше и грешки, но не това според мен е емблемата на миналия мандат. Емблемата е пропиляното време и пропиляната надежда. Защото в период на такава тежка икономическа криза икономиката изисква много по-активно и много по-умно антикризисно управление, за да не се получи това, което се получи – над 100 000 фирми бяха буквално изтребени, липсваше координация между двата основни регулатора – Министерството на финансите и БНБ и това доведе до отлив на над 6 млрд. евро от българската икономика. Което, по технически причини, ако искате, доведе до гигантска нова безработица – 350 000-400 000 нови безработни на пазара и до този срив, който виждаме в момента.

Водеща: Дянков или Цветанов – хората спорят кой е бил според тях по-голямото зло.

Иво Прокопиев: Не мога да кажа…. Не мога да дам такава…

Водеща: Единият ни стегна яко коланите до степен, в която…

Иво Прокопиев: Не е проблемът в стягането на коланите. Проблемът е в липсата на другата част от политиката – антикризисна и антициклична. Бюджетът трябваше да бъде опазен. Защото виждате сега, като няма някой като Дянков, който да пази големите безобразия, започват да стават неща, които изглеждат странно.

Водеща: Притеснителна ли актуализацията на бюджета за тази година според вас и анонсите, че вероятно може би нов дълг ще се емитира?

Иво Прокопиев: В мащабите, в които тя беше обявена, не е притеснителна, защото два процента бюджетен дефицит все още е в допустимите норми, ако бъде спазен. Но вътре има много притеснителни позиции, защото примерно се залага много по-нисък приход от акцизи и от ДДС. От къде идва този по-нисък приход? Дали това не означава по-голяма контрабанда, която бюджетът залага в себе си. И такъв ред въпроси, които могат да бъдат зададени.

Водеща: Ще ви попитам така: какъв финансов ресурс е заложен в сегашната ситуация? Не говоря като пари за протести, някои коментират кой на кого и как плащал. А какво губим и какво печелим при тази власт, при идването на нова власт като залог?

Иво Прокопиев: Дадох един пример, който според мен е много показателен, с цените на недвижимите имоти. Ако България би имала управление, което да е компетентно, грамотно и се справя с предизвикателствата на кризата и банков сектор, който да подкрепя икономиката, а не да цели основно връщането на парите към банките-майки, в момента в икономиката цените на имотите не биха били с 38 на сто по-ниски отколкото през 2008-а. Биха били възстановени, както това стана в абсолютно всички държави в Западна Европа, дори има държави, където са и по-скъпи, и в повечето държави в Източна Европа. Тоест това в пари за всички собственици на имоти, които са над 90 процента от българите, би означавало 85 млрд. лева повече. Това е един много хубав пример, който илюстрира пряко, че качеството на управление, качеството на институциите и върховенството на закона имат значение за благосъстоянието и богатството на всеки български гражданин. 85 млрд. лева е повече отколкото БВП на България за една година.

Водеща: Откакто са започнали протестите почти всеки наш гост питам: добре, утре пада кабинетът, вие имате ли лице, което бихте посочили с ръка на сърце като кадърен и достатъчно обществено приемлива фигура за премиер?

Иво Прокопиев: Нямам и не смятам, че е редно някой като мен да посочва хора за премиер. Мисля, че по-важен е процесът и ако процесът е правилен, той неминуемо ще доведе до възможност някой от способните хора – било отвътре, било отвън – да се нагърби с този тежък кръст.

Водеща: Тези дни си мислех дали правилно някои хора се опитват да говорят, че има добри и лоши олигарси. Не знам има ли такова нещо като добри и лоши олигарси, но се чудех каква е отговорността на – ще използвам тафтология – национално отговорния бизнес в България за това, което е страната след тези 23 години преход? Тези дни прочетох, че китайците дори са ни били по заплати. Минималната заплата там е по-висока от нашата.

Иво Прокопиев: Не само Китай. Повечето държави в Югоизточна Азия са с по-високи минимални заплати – Филипините, Тайланд, Индонезия дори. Държави, които бяха смятани за low cost дестинации, в момента вече се на стандарт, който е по-добър.

Водеща: В смисъл, цената която платиха българите, доколко бизнесът осъзнава…

Иво Прокопиев: Според мен олигархията и нейните медии успяха в някаква степен, не казвам, че са успели напълно, но в някаква степен да наложат на обществото мнението, че всички бизнесмени са крадци и разбойници, че няма разлика, че всички искат едно и също – да ограбват, и така нататък. А това е ключовото разделение, защото има бизнес, има криминален бизнес; има бизнес, който иска сделки от политиците, има бизнес, който иска правила. Трябва да се сложи ясно разграничение между двете. Отговорността на предприемачите във всяка една икономика е водейки се от желанието си да създават стойност и да печелят, да създават работни места и да разделят тази стойност с цялото общество. Това е механизмът навсякъде и неслучайно в цялата световна икономическа история икономическото развитие започва бурно тогава, когато капитализмът е наложен като обществено устройство, когато конкуренцията и желанието на предприемачите да успяват и да печелят започва да бъде водещо. Това е през 16-17 век. От тогава започва експоненциалното развитие на световната икономика. Това е закон, който е действал няколкостотин години. Ние няма да го променим. Няма друг, на който България да може да се опре, освен на предприемаческия си елит. Но той трябва да бъде този, вторият, за който казах – този, който иска правила, а не корупционни сделки.

Водеща: На финала, засега един невероятен сценарий, но пък биха ли ви изненадали, ако ГЕРБ, БСП и ДПС седнат на една маса и направят нов кабинет?

Иво Прокопиев: Не. Всичко е възможно. Пак казвам, не е въпросът вече кой прави кабинета, няма никакво значение. Важното е, че тази енергия е вън и важното е, че този кабинет трябва от първия ден да му е ясно кое може и кое не може. Хубавото е, че има ясна граница вече.

Водеща: Има ясна граница, с тези думи на Иво Прокопиев завършва интервюто ни.

17.07.2013 година

„Дарик радио”

Иво Прокопиев с интервю пред БНР, 11 юли 2013 г.

Програма „Хоризонт“ на Българско Национално Радио, предаване „12+3“

Водещ: Предприемачът Иво Прокопиев е първият ни събеседник в „12+3”. Няма да ви го представям много. Знаете, той е бивш председател на КРИБ, създател на медийната група „Икономедия”. Здравейте, добър ден.

Иво Прокопиев: Здравейте. Добър ден на слушателите.

Водещ: С вас ще говорим за политика, за икономика. Да започнем от напрежението по улиците. Споделяте ли мнението, че напрежението, което наблюдаваме от почти един месец по улиците на София и на по-големите градове в страната е в резултат на борбата, битката между кръга около Корпоративна банка и кръга „Капитал”? Вече открито политиците говорят за това. Станишев, депутатите от ДПС Йордан Цонев мисля…

Иво Прокопиев: Това, бих казал, че е доста елементарно и невярно обяснение. Опит да бъде обяснен един голям проблем, който всъщност е на съвсем друго място. Големият проблем, според мен, е изцяло ценностен и осъзнаването всъщност на голяма част от средната класа за какво става въпрос в България, в институциите на България, в демократичните традиции и закона на страната, стана възможно толкова много хора спонтанно и абсолютно автентично да излязат и да изразят този свой ценностен протест.

Водещ: Как се отнасяте обаче към твърденията, че всъщност част от кръга „Капитал” подклажда тези протести? Говори се за огромни суми, които се дават на протестиращи.

Иво Прокопиев: Това за сумите са откровени лъжи, а иначе че кръга „Капитал” или вестник „Капитал” споделя тези ценности, това е факт за последните двадесет години, защото всеки вестник е възможно най-публичната институция. Той излиза седмично, има вече сайт, в който всеки може да влезе и да провери ценностите. Идеологията на „Капитал” е една и съща…

Водещ: Тук не става дума само за един вестник, за една медийна група, а за целия бизнес кръг, както около вас, така и около банкера Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Пак казвам, това е много елементарен и дълбоко неверен опит от страна на политиците да обяснят на обществото, да излъжат обществото за пореден път за това, което се случва. А това, което се случва е всъщност много грозна подмяна на основните ценности на демокрацията и на пазарната икономика.

Водещ: Но все пак се наблюдава някаква „война” да го нарека между отделни групи. Припомням ви интервюто на Цветан Василев преди време, в което ви свърза директно с президента… Оставаме с впечатлението, че наистина някакви бизнесмени, хората ги наричат олигарси, в по-голяма степен, се борят за това кой да вкара повече депутати, политици в управлението, за да може да се облагодетелства по някакъв начин.

Иво Прокопиев: Този въпрос вероятно трябва да го зададете на Цветан Василев и Делян Пеевски, не е към мен.

Водещ: Вие не наблюдавате подобно нещо?

Иво Прокопиев: Аз наблюдавам в последните пет години истерична кампания срещу мен лично, срещу вестниците, срещу групата фирми, които ръководя, срещу много от хората, с които сме съмишленици. Едно поколение в бизнеса, само защото ме познават или по някакъв начин са били заедно в борд или в друга регистрация заедно с мен. Това е, пак казвам, това е опит за дискредитиране на едно от малкото останали, независими медийни групи в държавата, за да може да бъде наложено тотално информационно затъмнение и тотален контрол върху обществения дебат. Защото, спомнете си кога „Капитал” за пръв път писа за проблема с концентрацията на държавните пари в Корпоративна банка и какъв голям проблем е срастването на медийна власт, на институционална власт и на политическо влияние. Спомняте ли си кога стана това? Преди пет години.

Водещ: Преди няколко години.

Иво Прокопиев: Преди много години. Тогава започна и тази истерия.

Водещ: Да уточним, каква е ценностната разлика между вас и кръга Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Става дума за два абсолютно различни светогледа. Говорим за разликата между фасадна демокрация и истинска демокрация. Говорим за разликата между политическа корупция, корупция и политически зависимости и свободна конкуренция и бизнес, който се прави по правила. Говорим за купени от политици медии, които разпространяват изцяло и единствено кампании, които обслужват икономическите и политическите интереси на своите собственици и за свободни медии, където може да има различни мнения, не непременно еднакви, но хората са свободни да си изразят мнението. Говорим за разликата между криминален и политически зависим бизнес и бизнес. Тези разграничения много ясно трябва да бъдат сложени, защото са в основата на това каква икономика и какво общество искаме да изградим. Много хора в един момент разбраха съвсем очевидното, че ако няма върховенство на закона, ако няма свободни медии –  няма защита на собствеността и на личността. Всеки може да бъде разследван, преследван, дискриминиран, изнудван и оплют.

Водещ: Смятате ли, че тези неща за които говорите по отношение на кръга около Корпоративна банка, бизнесмени и политици, които се опитват да влияят навсякъде и във всичко, до известна степен се отнася и до вас, до начина, по който вие през изминалите години сте се развивали?

Иво Прокопиев: По никакъв начин, защото първо винаги съм гледал да стоя на абсолютно равно отстояние от възможните политически сили и винаги съм отстоявал тези ценности, за които ви казах. Да има правила и спрямо тези правила добра качествена управленска икономическа политика. Такава политика би довела до това активите на всички предприемачи да могат да нарастват и всички да могат да забогатяват. Това е моята лична философия и тя е личала във всичко, което публично съм правил. Така че, няма…

Водещ: Много хора обаче не мислят така. Искате ли да ви прочета едно мнение? Явор Дачков от Фейсбук тази сутрин….

Иво Прокопиев: Не, не искам… Защото има хиляди такива говорители, които са фалшиви…

Водещ: Не, той напомня за това, че някога вие сте се облагодетелствали около приватизацията по времето на Костов, от близките си отношения. След това, цялата ви медийна група, целият този бизнес кръг започва да подкрепя царя…

Иво Прокопиев: Това не е вярно…

Водещ: …След това създавате специална телевизия например, за да може да подпомогнете и Синята коалиция и Бойко Борисов…

Иво Прокопиев: Това просто не е вярно. Мога да ви дам пример. Ако си спомняте миналата година протестите на Орлов мост, предишното правителство реагира с абсолютно същия рефлекс. Пак някакви кръгове му бяха виновни, тогава изфабрикуваха поредната кампания, че варовикът от „Каолин” вдига цената на тока и т.н. Тогава още бившият премиер Борисов, ТВ7 и въпросната машина за разпространяване на лъжи и клевети в обществото, работеха заедно. Не може едновременно да имате такъв тип враждебно отношение на няколко последователни правителства и в същото време някой да казва, че съм се облагодетелствал по някакъв начин от връзките си с властта. Точно обратното. Винаги съм гледал да стоя много далеч…

Водещ: Хората ви приемат като един от олигарсите, да ви кажа. Считате ли се за такъв?

Иво Прокопиев: Не, но ето и вие ми кажете… вие сте информиран човек …

Водещ: Моето мнение е най-малко важно, вие считате ли се за един от олигарсите срещу които хората протестират на улицата?

Иво Прокопиев: Добре, дайте ми дефиниция за олигарх?

Водещ: Не знам вашата представа каква е.

Иво Прокопиев: Не, не, вие кажете каква е дефиницията за олигарх? Олигархията какво е? …

Какво е олигархията? Това е контрола на един малък елит, на едно малцинство, върху институциите, медиите и политическата власт, който се използва за лично облагодетелстване и възпроизводство на тази власт. Няма според мен човек, който да е бил по-далеч от политическата власт в последните петнадесет години в България, от мен.

Водещ: Сега ви обвиняват обаче, че се занимавате с политически инженеринг, и че вие стоите зад… десния блок, който се създава, вероятно, зад нови партии, които ще се създадат до следващите…

Иво Прокопиев: Трябва да имаме отговорност към думите. Хайде, обяснете ми как точно стоя, какво значи „стои зад еди кой си“?

Водещ: По начина, по който… също се твърди, че има такива обвинения към неправителствените организации около вас… Иван Кръстев…

Иво Прокопиев: Вижте, има хора, които мислят свободно, за които просто границата беше премината с назначението на господин Пеевски за шеф на ДАНС. Защото по някакъв начин това се превърна в материално олицетворение на срастването на всички власти в един човек и в персонализацията на всички тези принципни проблеми, за които говорихме. Това просто беше капката, която преля чашата. Оттам нататък изцяло търсене на несъществуващи връзки и конспирации за обезценят ефекта и правото на тези хора свободно да изразят какво мислят. Те имат това право, защото средната класа е тази, която плаща данъците в държавата, която създава работните места и която създава брутния вътрешен продукт на тази държава. Тя има право да изисква от тези, които я управляват качествено управление.

Водещ: От КРИБ поискаха оставката автоматично на сегашните управляващи. Какво си представяте, че ще се случи, ако те наистина излязат и си подадат днес оставката? Нови избори и кого вкарваме в парламента?

Иво Прокопиев: Според мен няма политически и граждански, няма нито лесен, нито еднозначен сценарий. Не е възможно отсега да се каже какво ще се случва. Важно е, че има едно ниво на обществен контрол върху институциите, което според мен е постигнато и много трудно ще бъде разрушено. Тоест това е проява на инстинкта за самосъхранение на нацията в момента. Понеже няма други средства, институции и регулатори са хванати и работят не за интересите на гражданите и на фирмите, а за интересите на този малък олигархичен елит, гражданите нямат друг начин да се защитят освен физически с телата си и с гласовете си да застанат пред тези институции и да искат те да работят за тях. Те всъщност са техни, ама само на книга.

Водещ: Така е. Но тези хора докога ще продължат да стоят на улиците и очаквате ли в крайна сметка правителството да подаде оставка?

Иво Прокопиев: Не знам, как мога да кажа.

Водещ: Добре, ако правителството подаде оставка, както настоява КРИБ, какво се случва? Връща се Бойко Борисов- споделяте ли тази хипотеза? И как се отнасяте към неговото управление?

Иво Прокопиев: В случая важно е да има просто някакъв път, пътна карта към нормализация на обществените отношения и на политическия живот. Трябва да бъде дадена възможност политическите партии да се върнат в ролята си, да бъдат отчетни и отговорни към своите избиратели. В момента те не са. Просто не са. Няма връзка между избирателите дори на тези партии, които в момента управляват, техните интереси и това, което става в реалното управление.

Водещ: Но за да се промени това би трябвало да има нов Изборен кодекс или промени в сегашния и избирането на съвсем нови хора, които не са обвързани до такава степен с бизнес кръговете. За това трябва време.

Иво Прокопиев: Да и трябва да има много по-голям контрол и много по-голяма възможност за участие на гражданите във вземането на решенията, които тях лично ги засягат.

Водещ: Как се отнасяте към управлението на Бойко Борисов?

Иво Прокопиев: В кой смисъл? Смятам, че той също допринесе за фасадната демокрация и фасадното управление в един малко по-различен смисъл от този, за който говорихме досега – институционален, защото всъщност част от екипа на правителството бяха много смислени и умни хора, с добри биографии и способности, но зад тях провежданата политика беше в общи линии политика на нищорправене. Правителството не проведе нито една от съществените структурни реформи и всъщност за последните няколко години България лази по корем икономически. Тя е около нулата и тя е около нулата само заради голямото количество европейски пари, които влязоха. Ако този ефект се елиминира в България икономиката е в свиване, в контракция. Неслучайно безработицата нараства с 400 хиляди души и 100 хиляди фирми бяха закрити и така нататък.

Водещ: След като правителството на Борисов всъщност падна много бизнесмени се оплакаха от това, че са били рекетирани. Вие бил ли сте рекетиран или хората около вас под някаква форма?

Иво Прокопиев: Не, аз за себе си не мога да кажа, че съм бил.

Водещ: Или сте работили добре с…?

Иво Прокопиев: Не, не мога да кажа, че съм бил рекетиран нито мога да кажа, конкретно да кажа, че някой е бил враждебно настроен от институциите спрямо нашите фирми. Но това, което мога да кажа като критика към политиката, към икономическата политика, към антикризисната политика е, че такава отсъстваше.

Мога да ви дам следния пример, който е много според мен показателен за това какво се е случило в България. 73 процента от богатството на българите е в недвижими имоти. Към днешна дата то съставлява 139 милиарда лева. А от началото на кризата от 2008-ма до км края на 2012-та цените на недвижимите имоти са спаднали с 38 процента и не са се възстановили. За разлика от практически всички други държави в Западна и повечето от Източна Европа. Тоест загубата в стойност от лошото управление на българските граждани е 85 милиарда лева. 85 милиарда лева е повече от БВП на България за една година. Искам да кажа, че има много пряк и голям, легитимен интерес. Това е най-простият пример, защото всеки разбира от недвижими имоти и тяхната стойност. Това е най-простият пример, за да се види пряката връзка между благосъстоянието на хората и качеството на икономическата политика и качеството на институционалната среда.

Водещ: В тази връзка първите стъпки на сегашното управление – как оценявате мерките в социалната сфера, добре знаете, говори се евентуално за увеличаване на минималната заплата, няма да бъде от 1 октомври както се очакваше, вероятно от следващата година, така или иначе това е един реверанс към бизнеса, беше подчертано, еднократните помощи за първокласниците. Увеличава се броят на хората, които получават енергийни помощи и още редица облекчения и за пенсионерите, които хората очакват.

Иво Прокопиев: Аз смятам, че това са разумни мерки, навременни. Действително затягането на колана едновременно от страна и на финансовия сектор и на държавата през бюджета доведе до това, че цената на кризата я платиха обикновените хора, домакинствата и фирмите със своите фалити и с безработицата, която бяха принудени да предизвикат. По отношение на хората, на най-засегнатите от кризата слоеве, това е абсолютно навременно и правилен ход, но той е много малък и частичен. Не виждам дебат за голямата картина, не виждам дебат за преструктурирането на икономиката и не виждам разбиране откъде идва икономическия растеж. Докато този разговор не започне няма как ние с магическа пръчка да започнем да растем икономически отново, да привличаме инвестиции и да създаваме работни места.

Водещ: Нямаме наистина никакъв растеж и протести по улиците на София, като не се знае това правителство колко дълго ще се задържи. Кой инвеститор би дошъл в България според вас?

 

Иво Прокопиев: Да, абсолютно, за това всичко започва от началото на разговора – няма кой инвеститор да дойде, докато има висок политически риск. Елиминирането на политическия риск е първото нещо, което инвеститорите искат да видят.

Водещ:А елиминирането минава през оставката на сегашното правителство?

Иво Прокопиев: Означава доверие на гражданите на една държава в собственото им правителство.

Водещ: Пак се връщаме, да, към протестите, но пък хората казват – София не е България.

Иво Прокопиев: Това, което гледах като социологически данни е, че осемдесет и няколко процента подкрепят протестите.

Водещ: Това знаете ли, че пак идва, има твърдение, че идва от кръга около вас, които искат да създадат нова дясна партия.

Иво Прокопиев: Значи вижте, пак казвам, вие сте опитен човек и ми кажете – има ли социологическа агенция през последните 15 години, която по-честно и по-почтено, непредубедено, да е отразявала изборните резултати и винаги да е познавала освен Алфа Рисърч? Има ли такава? Не, вие ми кажете, нали следите политическия процес.

Водещ: Нека да не даваме…

Иво Прокопиев: Тоест имаме ли основание да не й вярваме този път? Не, това общество трябва да стъпи на някакво доверие все пак, на някаква репутация.

Водещ: От опит знам, че трябва да подлагаме много неща на съмнение заради това, че не се оказва кой, не е ясно в първия момент кой какви интереси кога защитава, именно заради тези кръгове, за които си говорим вече половин час с вас. За цената на тока какво мислите? Вие имате също интереси в този сектор и тези мерки, които бяха предприети за намаляване.

Иво Прокопиев: Мисля, че двата доклада на Световната банка и на ЕК дават дефиниция на проблемите и възможните решения. Мерките, които са предложени в енергийния сектор са в тази посока. Разбира се, аз нямам детайлна информация, нямам представа как тези принципи, които бяха обявени, ще бъдат приложени в конкретния модел за ценообразуване. Това предстои да видим. Тогава ще бъде възможно да направя и по-конкретен коментар. Но в момента това, което като посока е зададено е правилното и единствено възможно. Енергийният сектор е доста сложен, защото в него има сплит на всички възможни интереси, обществени и икономически и той в последните седем-осем години и повече бих казал, страда от хронична недостатъчност на професионализъм. От нищо друго. Той страда от липсата на експертност и капацитет.

Водещ: Но това, което се случва с намаляването не е ли същото? Идва ново правителство, което знае, че трябва да намали цените на тока просто, защото в началото на годината имаше протести и казват ние ще го намалим с пет процента. След това тръгваме да търсим по какъв начин можем да съберем тези 5 процента, за да не ги взимаме от хората. Това ли е механизмът, по който се случват нещата?

Иво Прокопиев: Аз имам резерви към този тип анонси, че идваме ние и намаляваме…

Водещ: Не се ли получи така?

Иво Прокопиев: Не, така се получи, да. Но смятам, че пакетът мерки е правилният. Няма много други възможности. Има резерви в системата, пакетът мерки ги е адресирал. Въпросът е да видим как ще бъдат приложени.

Водещ: Днес Саша Безуханова обявява проект, малко по-късно ще говорим с нея в това предаване, „България може”. Вие имате ли отношение към него?

Иво Прокопиев: Нямам никакво отношение. Познавам Саша Безуханова и й пожелавам успех.

Водещ: Не знаете дали е политически проект?

Иво Прокопиев: Не знам нищо. Не сме говорили наскоро.

Водещ: Благодаря. Иво Прокопиев.

Иво Прокопиев: Благодаря.

11.07.2013 година

България 2.0 срещу България “1984”

За пръв път прочетох “1984” през 90-те, преди 20 години, и я бях позабравил в детайлите. Наскоро я прочетох отново. Трудно могат да се намерят по-бляскави образи за тоталитарната държава и общество от дадените от Оруел в средата на миналия век.

Аналогиите с опитите за създаване на посттоталитарен модел зад фасадата на демокрация в България се набиват на очи сами. Партията в “1984” има три основни лозунга:

ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

През последните години в България се налагаше модел на управление, при който в ролята на “Партията” от държавата “Океания” на Оруел, влезе олигархичен политически и бизнес елит. Чрез механизмите на политическата корупция и икономическото подтисничество, той опитва да абсолютизира контрола си върху българското общество и неговите ресурси. Пътят към тази цел мина през разбиване и опит за подчининяване на всички независими институции, включително съд, прокуратура, силови ведомства, медии, независими регулатори и граждански организации.

Войната е мир

Воденето на непрекъснати войни при държавата “Океания” има двоен смисъл – за отвличане на вниманието на обществото от истинските му проблеми и за изразходване на цялата новосъздадена стойност в икономиката за превъоръжаване, за да може жизненият стандарт на населението да бъде поддържан едва на жизнения минимум. Познато звучи, нали?

Държавата България за радост е в НАТО, и не може сама да води истински войни. Иначе, кой знае. Но пък те бяха успешно заменени от политическите войни, медийните скандали, етническото напрежение. Всичко това беше в арсенала за отвличане на вниманието и за отбягване на въпроса защо правителствата не правят нищо за подобряване на живота на българските граждани.

Липсата на политики, на реформи, на идеи за бъдещето се заместваше от непрекъснати битови свади и персонални атаки. В нито един момент спорът не беше по същество – какво се предлага и какви са последствията, а моментално се прехвърляше към оплюване на говорителя и търсене на негови лични слабости.

Свободата е робство

Свободата започва с правото да кажеш, че 2+2 = 4, пише Оруел. Българите усетиха с кожата си, че се готвят отново да им го отнемат.

Няма никакво съмнение, че в основата си протестът за оставката на правителството е ценностен, а енергията по улиците и площадите идва от инстинкта за самосъхранение. Хората са абсолютно наясно, че ако основните принципи на демокрацията за разделение на властите и свобода на изразяване се погазват, всичко останало е без абсолютно никакво значиние. Без върховенство на закона, няма как да има защита на правото на собственост и неприкосновеност на личните права и свободи.

Невежеството е сила

Култът към невежеството, стъпи на два паралелни процеса. Първият, на постоянно нарастваща некомпетентност на държавното управление.

Всяка идея за модернизация се пакетираше като криминален или корпоративен интерес. Нищоправенето се институционализира като най-вярната политика на всяко от последните три правителства. Нито един от сериозните проблеми – справяне с икономическата криза, образованието, здравеопазването, социалната сфера, безработицата,  конкурентоспособност и т.н., не беше дори докоснат.

Успехът в управлението стана равен на поддържането на паралелна реалност за успехите на властта в медиите.

Вторият процес беше на подчиняване на медиите. Нуждата от поддържане на лъжата жива, доведе до неистово желание за контрол на медиите – чрез тяхното придобиване и/или поставянето им в икономическа зависимост. Тук бяха хвърлени наистина сериозни пари и усилия. Създаде се привидно впечатление, че общественото мнение вече е под пълен контрол. Останалите тук-там острови на свобода бяха систематично оплювани и подлагани на тормоз. Усещането за постигната безалтернативност вероятно е било една от най-важните предпоставки за скъсване на връзката с реалността и налагането на каднидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

Големият брат

Преди да заживее като риалити шоу, Големия брат е символът на Партията и оръжието за контрол на Партията над гражданите в държавата на Оруел. Той е във всеки дом и във всеки ум, котролира всяка мисъл и действие. Никой, обаче, не го е виждал и никой не е сигурен, че той наистина съществува.

Нашата “Партия” (БГ Олигархията) направи груба грешка, когато избирайки Пеевски за шеф на ДАНС реши да персонализира Големия брат и да даде лице на опита си за тотален контрол върху гражданите, политическата опозиция и бизнеса. ДАНС е най-мощната силова институция в държавата, с неограничени правомощия и ресурси за потенциална репресия.

В ръцете на Делян Пеевски, ДАНС действително би имал потенциала, заедно с изкупените медии, влиянието в съда и прокуратурата, да установи тотален контрол върху свободата на гражданите.

За разлика от Големия брат, Делян Пеевски не е анонимен – в България, а вече и по света, много хора са го виждали и добре знаят кой е той. Осветяването на задкулисието и грозната гледка, която се показа от там, доведе до моментален обществен взрив.

Г-н Делян Пеевски, както и всеки български гражданин, е невинен, докато съдът не приеме и отсъди, че е престъпник. С личността си, обаче, той символизира срастването на властите – носител е на поне шесторен конфликт на интереси, като едновременно е политик, магистрат, издател, индустриалец и финансист, държавен агент по сигурнотта и псевдо – общественик.  Биографията и личността на г-н Пеевски съвпада на 100% с  дефиницията за това, кога една олигархия превзема държавата. И с основание, комисарят по право на Европейската комисия Вивиън Рединг, определи личността му като заплаха за сигурността на целия Европейски съюз.

Уж всичко беше “под контрол” или какво е WEB 2.0

Според определението на консултантската компания Макинзи, WEB 2.0 е обобщеното наименование на съвкупност от ново поколение дигитални технологии – блогинг, социални мрежи, тагинг, филтриране, микроплащания, създаване на мета бази данни и инструменти за анализ и прогнозиране, които движат света на бизнеса през последните години.

Технологията изцяло променя начина покойто хората общуват, информират се, забавляват се, избират продукти и формират възгледите си. Потребителите могат сами да създават съдържание, да насочват и предвиждат пазарно поведение.

WEB 2.0 осъществява революция във веригата на добавена стойност, като позволява на компаниите да общуват директно със своите потребители и постоянно да усъвършенстват продукта си според нуждите им. Много от старите бизнес модели умират. Други се променят, за да оцелеят. Светът днес е много по-плосък и мрежов, отколкото пирамидален, както преди.

Същото се случва и в областта на политиката и обществените отношения.

България 2.0

Това, което олигархичният елит не изчисли правилно, е просмукването на WEB 2.0 технологиите в българската политика и обществен живот. Социалните мрежи, форумите и блоговете в голяма степен изместиха традиционните посредници в обществения дебат и обезсмислиха тяхната водеща роля. Ползването на мобилен интернет пък, направи комуникацията моментална и позволи да хората да взаимодействат и да се организират за минути.

Цялата стратегия на Олигархията беше да изкупи и физически да контролира медиите, социологическите агенции, аналитичните неправителствени организации, за да няма обществен коректив на властта. В някаква степен този сценарий успя и след стотици изхарчени милиони роди унизителна имитация на разследваща журналистика и псевдо-дебат.

Междувременно, обаче, политическият разговор се дигитализира. Ролята на традиционните медии намаля. Хората в много, много по-голяма степен се влияят не от това, което медиите на Делян Пеевски им внушават, а от това какво им препоръчват приятелите, чието мнение те уважават и ценят.

Това отношение е директно, абсолютно свободно и не може да бъде купено.  С WEB 2.0 демокрацията в много по-голяма степен е пряка и гражданския контрол много по-ефективен.

Например, ако в медиите на семейството на Делян Пеевски има 100 фоторепортери и оператори, в интернет има над 5 милиона потребители, много от тях с телефони с камери и те могат във всеки момента да се превърнат във фоторепортери, оператори, журналисти и коментатори. Социалните мрежи имат безпогрешен инстинкт към фалша и много често опитите за манипулация имат обратния ефект. Вълната свободни читатели моментално отнася платените провокатори във форумите – т.нар. тролове.  Само някой, който никога не е виждал Фейсбук, може да твърди, че протестите в София са организирани от някакъв център и са платени.

България 2.0 срещу България “1984”

Същността на сегашната политическа криза е умората от имитацията на представителство на интереси. Добрата новина е, че в България има силно гражданско общество и чрез WEB 2.0 има работещ механизъм за граждански контрол, който ще се става дори по-силен с развитието на технологиите.

Защо този път е различно? WEB 2.0 премахва в голяма степен нуждата от посредници в политическия дебат и прави възможно и много по-директно участието на избирателите в управлението.

В бъдеще политическите партии трябва да се съобразят с новата дигитална реалност – връзката с избирателите ще е много по-пряка. Доверието ще се дава и отнема много по-бързо. Както при стоките и услугите, бъдещето на демокрацията ще се промени от развитието на технологията.

В момента по света средната класа протестира срещу корумпираните елити в шест държави. Навсякъде събитията започнаха в мрежата и завършиха с протести на улицата. Събитията на “Площад Нзависимост” и интернет революцията не са чисто български феномен и показват началото на една много силна бъдеща тенденция.

Прилагането на технологиите в политическия процес вече се случва в САЩ и други държави. Вероятно ще отнеме едно поколение, докато те проникнат в законите, и докато сегашните политически елити осъзнаят и приемат, че властта им е драстично редуцирана и върната обратно в ръцете на хората.

Ще има нов опит за подмяна

Основна вина за разпада на институциите имат тези партии, които са били във властта, защото те са предоставили обществените ресурси за частно ползване на малък олигархичен елит. Техните лидери са част от този елит. Отговорност, обаче, носи и днешната опозиция – малките десни партии, които от страх или зависимости, не се противопоставиха.

За разлика от протестите в началото на 90-те и през януари 1997-ма, в момента няма ясен политически представител на желанието за нормална и модерна държава.

Енергията на площадите на България е толкова чиста и силна, че несъмнено създава изкушение у Олигархията да опита поредната подмяна на волята на протестиращите. Има реална опастност гражданите отново да са ограничени да избират само между леви и десни представители на същата олигархия.

“Който владее миналото, владее бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото”, пише Оруел в “1984”. Това е крайъгълният камък на тоталитарната държава и нейната пропаганда. Историческите факти в медиите и книгите се подменят, така че да обслужват максимално интересите на силния на деня.

Похватите на бившата Държавна сигурност се използват и днес. Ако Олигархията е фокусирана върху нещо, то е в непрекъснатото налагане чрез медиите си на тезата че “няма избор”, “всички са маскари, еднакво лоши” и “за когото и да гласувате, пак сме ние”. Така че, “оставете ни на мира да ви управляваме.”

Няма съмнение, че публичните финансови ресурси концентрирани в КТБ и компроматната сила на медиите на Делян Пеевски ще се опитат да овладеят и употребят и този протестен вот. Ще направят опит да очернят всеки независим от тях авторитет и да се маскират зад всеки проект за ново дясно или ново ляво политическо представителство.

Новите партии

Единственият шанс този път да е различно е ако се използват предимствата на WEB 2.0 и мрежовата демокрация – максимално широко участие, директен контрол, прозрачност, ясни ценности и отчетност за действията в реално време. С новата технология гражданите могат да се защитят и сами да правят политика.

Новата връзка избирател – политически представител ще изисква и различен тип политически организации и лидери, които носят новите ценности в политиката. Също така, те трябва да знаят как да насочват енергията и идеите от социалните мрежи към реалната политика. Само така България 2.0 може да победи България “1984”. Ще се случи както в онлайн бизнеса – ще се родят нови партии, които принадлежат на хората и работят за техния интерес. Старите партии или ще се променят, или ще изчезнат.

И последно, не бива да забравяме, че всичко това – ценностите, политическото представителство, споровете за посоката и начина, са само средството. Целта е хората да живеят добре, да са свободни и щастливи.

Свободата започва с това, да можеш да кажеш на глас, че 2+2 = 4.

 

Иво Прокопиев

 

p.s. Два интересни линка към TED лекции за използване на технологията в управлението.

http://www.ted.com/talks/beth_noveck_demand_a_more_open_source_government.html

http://www.ted.com/talks/clay_shirky_how_the_internet_will_one_day_transform_government.html

 

 

 

Иво Прокопиев пред БНР: За последните три години са публикувани 843 негативни публикации срещу мен

5 април, 2013 Comments off

Водещ: Издателят и бизнесменът Иво Прокопиев е гост на „Нещо повече”. Търсихме го още миналия понеделник, когато излезе интервюто с мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка – Цветан Василев, в което Прокопиев е обвинен за задкулисен играч, който в момента се опитва да вземе властта. Тогава той беше в чужбина и ни обеща това интервю. Здравейте, благодаря ви, че дойдохте.

Иво Прокопиев: Здравейте. Благодаря и аз за поканата.

Водещ: Господин Прокопиев, имам много въпроси, не знам дали ще успея да задам всичките, но поне да започнем от най-важните. И така, откъде дойде това ожесточение между вас и господин Василев и докъде може да се стигне? Какъв е този сблъсък, какъв е залога?

Иво Прокопиев: Първо, това не е нещо ново. Второ, в някакъв смисъл това интервю има и полезна страна, защото то оголи и показа как стоят нещата в действителност. За да дойда тук, направих една справка, която искам да ви цитирам. За последните три години, от 2010 година до сега, изданието на господин Василев, групата около „Монитор”, „Телеграф”, ТВ7, са публикували 843 негативни публикации срещу мен. Така че, това очевидно не е от днес и не е от вчера.

Водещ: Но защо, какъв е залога, защо е тази война между вас? Днес вие сте олигарха Прокопиев.

Иво Прокопиев: Очевидно, не съм олигарха…. Но, нещата започнаха когато, ако си спомняте, в края на 2009-2010 година, Съюзът на издателите, всичките главни редактори  в него, поискаха с едно писмо до министър Дянков, държавата да разкрие информацията къде държавните предприятия си държат парите. След като тази информация беше направена публично достояние, и след като вестник „Капитал” публикува журналистическо разследване колко опасни са тези взаимовръзки между медии, власт, банки и политика, започна и тази систематична, бих казал, кампания срещу мен.

Водещ: Вие защо заминахте в Сингапур?

Иво Прокопиев: Атаките бяха по много линии, не само медийни, а също и икономически, регулаторни, политически, включително лични, така че комплекса от тези неща, доведе до това, ние със семейството ми по-добре е няколко години да живеем извън България.

Водещ: Доколко вие сте близък с президента Плевнелиев и може ли да опровергаете подозренията, че вие сте основния кукловод…, дори зад служебния кабинет, че ваши хора са в този кабинет? Че хора от правителството на Борисов също са били ваш избор, имената на Симеон Дянков, на Трайчо Трайков, на Кристалина Георгиева, ги свързват с вас?

Иво Прокопиев: Може би хронологически, с ГЕРБ имахме чисто институционални отношения. Тогава бях председател на КРИБ и като председател на най-голямата и водеща работодателска организация общувахме много активно с всички политически сили, включително и с ГЕРБ. Мога да кажа, че КРИБ имаше и има в момента, доста сериозно влияние върху икономическата политика, тогава повече, отколкото сега, и върху смислените неща, които бяха направени  през тези години в България, понижаването на данъците и т.н. Така че, ако сме имали някакво влияние или взаимодействие с ГЕРБ то е било чисто институционално. Оттам нататък, по отношение на служебното правителство сега, абсолютно ясно и категорично мога да кажа, че нямам никакво отношение, физически даже не бях в България, когато това правителство се сформираше.

Водещ: Тоест, вие отричате да имате каквото и да е…, тоест, тези хора не са свързани с вас – господин Плевнелиев, господин Дянков, Кристалина Георгиева?

Иво Прокопиев: Също честно е да бъде казано, че с президента Плевнелиев се познаваме и бяхме дългогодишни близки семейни приятели. Но в момента, позицията на която е той, налага много ограничения в тези отношения, които бяха лични, в момента практически са замразени, до момента когато той няма да е президент.

Водещ: Кольо Парамов твърди и алармира, че вие имате полза от това да се срути валутния борд защото имате огромни дългове?

Иво Прокопиев: Това е в категорията икономически глупости. Защото…

Водещ: Вие имате ли такива огромни дългове?

Иво Прокопиев: …. Първо, огромни дългове, спрямо кое? Значи, всяка фирма има активи и пасиви…

Водещ: Пише: -Иво Прокопиев дължи 600 милиона.

Иво Прокопиев: Това е една от тезите, от по-старите тези между другото, това е теза от 2009-2010 година колко тежки дългове има „Алфа финанс“ и как едва ли не фалира и оттогава фалира сигурно 55 пъти. Така че, една група, особено една финансова група, каквато е „Алфа финанс холдинг” тя има активи и пасиви и собствен капитал. И това, което е важно доколко добре капитализирана е групата и доколко успява да управлява своята задлъжнялост. Това, което може би господин Парамов не си дава сметка е, че в България почти всички задължения са в евро и самото твърдение, че ако имаш задължения в евро имаш интерес да падне валутния борд е нелепо. Защото ако приходите ти са в лева, а задълженията в евро, ти имаш обратния интерес борда да е стабилен. Това е принципен икономически коментар, защото над 80 процента от банковия кредит в България е в евро.

Водещ: Ще коментирате ли вашите дългове още? Вие разпродадохте част от /…/

Иво Прокопиев: Да, това беше точно във връзка с преструктуриране и трудностите. Всяка фирма в България има трудности, въпросът е…,  тази криза наистина е много тежка и доведе до това, че фирмите се наложи да оперират в извънредни обстоятелства. Това, което ние правим, ние сме инвестиционна група, ние купуваме и продаваме активи. В последните няколко години повече продадохме, отколкото купувахме…

Водещ: Тоест, вие си връщате дълговете, така ли да разбирам?

Иво Прокопиев: Това казвам, да, точно от гледна точка на управление на задлъжнялостта. Ние нямаме необслужени задължения.

Водещ: До този момент?

Иво Прокопиев: Да.

Водещ: И не сте избягали в Сингапур, защото имате дългове?

Иво Прокопиев: Най-малко съм избягал в Сингапур или където и да е, защото почти половината от времето го прекарвам в България, където са основните ми бизнес интереси. Това, което взех като решение, да намаля значително публичните си изяви и участие в различни неправителствени организации и го спазвах до момента, до който не беше премината една граница, която аз видях как се променя отношението на хората в резултат на тези 843 публикации… Все едно виждат някой човек, който не са виждали никога, гледат с широко отворени очи… Затова в момента аз съм готов да отговоря на тези въпроси и съм готов да отговарям на всички бъдещи въпроси, които бъдат зададени.

Водещ: Може би, публиката ще каже – защо сега да му вярваме на този човек? Вие сте страна в конфликта, хората виждат един сблъсък между двама влиятелни хора с много пари и имат чувството, че бизнесът медии, не е заради медиите, а медиите са инструмент за бизнеса. Как да се ориентират хората?

Иво Прокопиев: Всъщност това, че всички са еднакво лоши, всички са крадци и разбойници, че няма почтен бизнес, че успехът винаги е свързан с нарушение на закона, беше една от целите на тази кампания, и въобще на идеологическата кампания, която беше систематическо проведена за очерняне на българския бизнес и на българските предприемачи. В някаква степен тази кампания беше успешно проведена, тя протече успешно, за съжаление, защото това, което виждаме в момента от протестите, хората наистина, особено тези, които са в по-трудно положение, априорно не харесват никакъв вид бизнес. Казвайки това, в същото време ясно трябва да се каже, че никакъв вид решаване на каквито и да е социални проблеми или проблеми с високата безработица, не са възможни без активизиране и подкрепа на тези, които създават работните места. Във всяка пазарна икономика това са частните предприемачи.

Водещ: Когато ставаше дума сега за протестите…

Иво Прокопиев: За да допълня вашият отговор и след това за протестите, ако искате. Другото нещо, което много ясно искам да кажа е, че аз нямам нито личен конфликт, нито какъвто и да е икономически конфликт с господин Василев. Това, което става, аз от негова страна не знам какво е, но от моя страна е единствено желанието да предпазя физически, дори с цената на моя личен и на моя бизнес интерес, независимостта на група „Икономедия”, която е една от малките, не казвам единствената, но наистина една от малкото останали, които си позволяват да казват нещата такива, каквито са.

Водещ: Когато ставаше дума за цената на тока, пак беше замесено вашето име?

Иво Прокопиев: Да, по един нелеп начин…

Водещ: Заради прекаленото използване на зелената енергия. За зелената енергия, за „Каолин” също така.

Иво Прокопиев: Тази кампания имаше две фази, първата беше за варовика, беше толкова нелепо, че няма накъде. След това за зелената енергия, това е много по-голямата, може би това е отделен разговор. Но там, това което има смисъл да бъде казано, защото и днес е тема, според мен, днеска бяха извършени доста незаконни действия спрямо инвеститорите в зелена енергия…

Водещ: Има огромен излишък на ток, сега това е положението.

Иво Прокопиев: Зелената енергия беше сектора в българската енергетика, в който инвестициите станаха по правила по силата на закон, и правила, които важаха за всички. Който беше готов да мобилизира капитал и да поеме риск, имаше възможност да участва в този пазар. Не е проблем на инвеститорите, че се случи това, което се получи. Заради слабата регулация, наистина се построиха повече мощности, отколкото държавата имаше нужда и енергийния пазар в момента. Но това не е проблем на инвеститорите, а изцяло е проблем на регулатора и на политиката на парламента и правителството, които са създали тези правила. Така че, сега да се сатанизират хора, които са рискували собствен капитал и те буквално да бъдат унищожавани с незаконни мерки, е абсолютно недопустимо. Защото ако това става в момента срещу ВЕИ-инвеститорите, утре може да стане срещу минни компании, други ден може да стане срещу търговията на едро. И оттук нататък, да убедите някой да дойде да инвестира в България, ще става все по-трудно.

Водещ: Тристранният съвет се разпадна, заради този закон на Яне Янев за публичност на имуществото на участниците и в частния бизнес. Вашето мнение какво е?

Иво Пр

окопиев: Това е популистки закон, аз видях че работодателските организации…

Водещ: Днеска президентът призова Тристранният съвет да заработи.

Иво Прокопиев: Това, доколкото разбрах, работодателите са напуснали Тристранката заради този закон.

Водещ: Да.

Иво Прокопиев: Яне Янев е един от говорителите в кампанията срещу мен, бих казал един от най-активните. Не знам доколко мотивите на този закон са били насочени срещу мен персонално или по принцип. Така че, този подход не постига никакви цели, а обратното, той засилва точно това подозрение към бизнеса, че всички са бандити и престъпници и прави…

Водещ: Вие бихте ли декларирали вашето имущество?

Иво Прокопиев: Аз нямам никакъв проблем да декларирам, въпреки че не попадам в обхвата на този закон…  Но това, което този закон и подобни кампании, на базата на този закон правят, е че правят невъзможно участието на нормални, на свестни хора в обществени организации, които са подложени под ударите на този закон по две причини. Едното е, защото това засяга тяхната степен на лична свобода и защита. И не случайно казвам защита, защото криминогенната обстановка в момента е такава, че ако ти декларираш доходи и имущество, моментално ставаш цел потенциално на всякакви атаки, а институциите са такива, че няма кой да ви защити.

Водещ: Да ви питам и за СРС-гейт, ако мога така да се изразя. Вашето име беше споменато. Вие да знаете да сте подслушван…

Иво Прокопиев: Аз няма как да знам дали съм подслушван.

Водещ: Имате ли такива съмнения, че сте подслушван?

Иво Прокопиев: В България всички казват, че са подслушвани. Не мога да кажа доколко това е основателно. Може би в различни периоди съм представлявал интерес, точно заради този медиен балон, който беше надут около моето име. Но, нямам някакви доказателства дали съм бил подслушван, нямам и доказателства, че не съм, така че не мога да дам коментар.

Водещ: Вчера пак прочетох статия за вас – „Иво Прокопиев трови Шумен”. Има гражданска организация, която заявява, че тровите и хора в Меричлери. Вашият бизнес предизвиква онкологични заболявания.

Иво Прокопиев: Е, това е поредната вълна глупости и лъжи, които се разпространяват.

Водещ: Но има цяла гражданска организация?

Иво Прокопиев: Е, да, има гражданска организация на бивши агенти на Държавна сигурност, това е…

Водещ: Това твърдите ви, така ли?

Иво Прокопиев: Не, не, аз не го твърдя. Мисля, че това е публично достъпна информация, това е факт. Така че, точно такъв тип говорители са използвани в тези клеветнически кампании и тяхната роля е да бъдат бушони. Всъщност, те са тези, които аз съдя да клевета.

Водещ: А вие, кого съдите?

Иво Прокопиев: Господин Емил Георгиев, който е председател на „Екогласност” го съдя, точно за тези твърдения, които вие цитирахте. В тях няма…

Водещ: За Шумен, за Меричлери, няма такива?

Иво Прокопиев: За Шумен е нещо ново, но само да кажа, че степента на достоверност, е кариерите, които споменават  там, са на 40-50 километра от Шумен, само това, иначе е достатъчно…, защото няма как, нещо което е на 50 километра… да трови нещо друго. Но така, другата кампания за Меричлери беше доста дълго дъвкана и продължава да се дъвче. Така че, там мисля, че ако не са направени сигурно десет проверки на най-различни здравни, екологични и всякакви ведомства, всички казват – няма нищо. И въпреки това, по стария принцип на Държавна сигурност, една лъжа се повтаря сто и пет пъти, докато започне да звучи като истина, познато.

Водещ: Сега да ви питам, как оценявате работата на служебния кабинет?

Иво Прокопиев: Нямам достатъчно контекстуална информация за да дам някаква подробна оценка. Според мен, в основните неща някак си да върне усещането за управляемост и стабилност на икономиката и държавата се справи, това, което чувам като коментари по отношение на изборите, е че е относително безпристрастен, което в крайна сметка е най-важната му роля – да бъде равно отдалечен от всички и да даде възможност да има честно състезание. А по отношение на събитията в енергетиката, по-скоро бих дал негативна оценка, защото това, което става последните дни в енергийната система, в общи линии е пълен хаос.

Водещ: Какво трябва да стане, според вас?

Иво Прокопиев: Първо, информацията трябва да стане публично известна. Защото в момента има едно замерване с цифри, числа, факти, полудоказани, полунедоказани. Аргументите са повече улични, правото на по-силния и това, което може да извади хора на улицата да протестират, той е в по-привилегирована позиция с това, което има право по закон. Така че, ако трябва да се каже план за действие в две стъпки. Първо, да стане ясно каква е фактическата ситуация, тя да се анализира и след това да се търсят решения, които са в рамките на закона. Независимо колко е тежко положението в един или друг сектор, ако ние като икономика, държава и общество си позволяваме да извършваме действия с добра умисъл може би, на тези които ги правят, но в нарушение на законите, ние нямаме никакъв дългосрочен шанс и дългосрочна перспектива. Това е, което се извършва в момента точно в българската енергетика.

Водещ: Вие, кога ще се върнете от Сингапур и имате ли политически амбиции?

Иво Прокопиев: Нямам политически амбиции, а за другото, нямам конкретни планове засега.

Водещ: Нямате планове да се завърнете в страната, да работите?

Иво Прокопиев: На този етап, да.

Водещ: Сега, да поговорим за протестите. Този въпрос зададох и на доктор Михайлов. Какво мислите за разслоението бедни – богати в България? Както каза Иван Кръстев, вече разслоението няма ляво и дясно, а положението е горе-долу. Има голяма пропаст между богатите и бедните. Имаше последно изследване 6.5 пъти е разликата в България.

Иво Прокопиев: Да, и това е големият проблем, защото това, което се случи в България всъщност, е в ситуация на изключително лоша и  враждебна външна среда, откъдето дойдоха и проблемите за българската икономика. Тези, които отговаряха за българската икономическа политика, бих казал последните два мандата, не успяха в достатъчна степен да подготвят и приспособят икономиката да поеме този външен шок. И в резултат се получи това, което се получи – нови 400 хиляди безработни, които са макроикономическото обяснение на тези проблеми с бедността и всички други социални проблеми, които хората имат. Оттук нататък става много сложно да се прави каквато и да е икономическа политика, точно поради тези изострени социални отношения от една страна, от друга страна, поради невъзможността да бъде проведен нормален разговор в българското обществено пространство. Защото много от участниците, от агентите в този разговор, са фалшиви. Те априори обслужват други интереси, стоят като независими мнения, като независими социологически агенции, като неправителствени организации, но всъщност са хванати и са заложници на някакви интереси. При наличието на такъв голям бъг в системата много трудно протича разговора и се мобилизира обществена подкрепа за непопулярни действия. А няма как дългосрочно България да бъде конкурентноспособна икономика ако не продължи да върви напред.

Водещ: Какво очаквате от изборите през май? Какво ще стане в България, според вас?

Иво Прокопиев: Не мога да дам прогноза, защото в момента е чист хазарт, ако трябва да започна да отгатвам кой какви резултати ще има и какви коалиционни формули са възможни. Това,  което мога да кажа от гледна точка на политиката обаче и на ценностите е, че България в последните месеци извървя много дълъг…, с големи крачки много дълъг път назад. В момента е там, където може би беше,  като разговор в обществото 2006-2007 година – ние какъв тип икономика искаме, искаме ли пазарната икономика, как да защитим тези най-слаби слоеве обществени, които са безспорно подложени на удари при такъв тип преход. Хората са уморени от това да чакат и те са прави да са уморени. Защото толкова дълъг период нищо радикално не се случи в подобряване на живота, на благосъстоянието на хората.

Водещ: Хората стават все по-бедни.

Иво Прокопиев: Последните четири години, обаче. Трябва да сме честни, в периода 2001-2008 година, имаше доста значително подобряване на жизненото равнище. Така че, за мен ако трябва да кажа положителен сценарий, той е във връщане към  разбирането, че една икономика, едно общество може да са успешни, само тогава, когато институциите и законите в тях работят в интерес на хората….

Водещ: Драматичен сценарий, според вас.

Иво Прокопиев: Това, което беше разбито в голяма степен и това, което сега трябва да се ремонтира. Усещането за законност и за върховенство на закона, откъдето идва усещането и за справедливост. А негативният сценарий е обратният. Просто това разрушаване на институциите , те да бъдат доразрушени и хората съвсем да загубят надежда.

Водещ: А между другото, още ли сте посланик на Канада…

Иво Прокопиев: Почетен консул.

Водещ: Почетен консул на Канада?

Иво Прокопиев: Да, почетен консул.

Водещ: В България?

Иво Прокопиев: Да, в България.

Водещ: Извършвате тази дейност? В смисъл?

Иво Прокопиев: Е, то няма…. то по-скоро е представителна функция.

Водещ: Така, какво още накрая да ви попитам? Очаквания, пак да се върнем в началото. Докъде ще стигне тази война?

Иво Прокопиев: Аз за себе си мога да кажа, че не водя война.

Водещ: Защо мълчахте досега три години?

Иво Прокопиев: Бях взел такова принципно решение и си го спазвах. Мисля, че за по-дългия период от време, това беше правилното решение, да не бъда обществено активен. В момента е  мината една граница, която аз трябва…

Водещ: Защо решихте сега да дадете това интервю?

Иво Прокопиев: Защото вие ме поканихте, няма друга причина.

Водещ: Друг никой ли не ви е канил през тези три години?

Иво Прокопиев: Имаше епизодични покани, но… Между другото, това е оценка и за „Хоризонт”, защото мисля, че „Хоризонт” е една от медиите, които показват характер и са независими. Хората могат да вярват на информацията, която „Хоризонт” дава.

Водещ: Благодаря ви! Иво Прокопиев беше гост на „Нещо повече”.

04.04.2013 година

БНР, „Нещо повече”

zp8497586rq

Hunger games*

След като вестник “Капитал”, преди повече от две години, направи журналистическо разследване за недопустима концентрация на публични средства в една банка и държавна подкрепа за една медийна групировка срещу интересите на всички останали на пазара, редовно, през няколко месеца, съм подлаган на всевъзможни кампании и клевети в медиите на въпросната групировка.

Някои от “скандалните” разкрития бяха толкова нелепи, че предпочeтох да ги отминавам с мълчание. Други се разпадаха под собствената си несъстоятелност. За трети, съм опитвал да отговарям с факти, така че всеки критично мислещ човек да може да прецени. А заглавията от типа “Прокопиев стана йога” съм приемал като виц.

Случва ми се за втори път след като през 2001 година една публикация в “Дневник” за брата на тогавашния главен прокурор Никола Филчев беше последвана от масирани клевети в медиите, разследвания даже. Въпреки че няколко години по-късно всички институции се произнесоха в наша полза и моралната победа беше наша, стилът и методите на оклеветяване оцеляха.

На колегите с които работя, на приятелите си и на тези, които следят последното развитие на кампаниите срещу мен искам да кажа, че не влизам в обяснения с отделни медии не от гузност или страх. За голямо мое съжаление като издател и основател на вестници, ценностите на истинската журналистика са почти напълно загубени – с малки изключения в единични издания и електронни медии, между които нашите, и няколко блога. Последствията за обществото от това са мащабни. В моя личен случай и в случая на много други хора, чиято репутация брутално и безнаказано бива съсипвана, резултатът е, че публичната реакция се обезмисля, защото не сработват журналистическите механизми за добросъвестно разделяне на факти от манипулации. Борбата на такъв публичен терен е като да се бориш с прасе, и от нея няма как да излезеш по-чист отколкото си влязъл.

Завел съм и продължавам да подготвям дела срещу конкретни публикации. Такава ще е реакцията ми и след последната кампания, на която от няколко дни говорител е г-н Николай Бареков и TV7, част от същата медийна групировка.

Позволявам си да напиша в допълнение и това открито писмо не само защото чисто човешки съм втрещен от чутото по мой адрес в ефир. (Олигарх, това мързеливо медийно клише, в което вече не остана смисъл, е най-мекото. Но простете, „гризач”, „трепещ хора”, “престъпник”, репортери, които идват вкъщи да притесняват семейството ми – всичко това минава границите дори на сегашната медийна “нормалност”).

Струва ми се, че се налага също да разгранича пластовете, на които се води актуалната кампания, защото виждам разрушителни тенденции, които засягат не само мен.

Първо, атакува се “Каолин” – една от фирмите, в която акционер е „Алфа финанс”, холдингът, който ръководя. През годините сме развивали и управлявали „Каолин” така, че сега е водещата компания в Източна Европа, дава работа на над 1000 души и е един от най-големите данъкоплатци в някои от най-бедните региони на страната. Целта на безпочвената атака е разваляне на договори и отнемане на бизнес в полза на конкурентни фирми.

Това напоследък се случва не само на нас. За жалост се налага като формула за медиен терор над фирми и предприемачи, на която институциите недалновидно отказват да реагират, а в някои случаи волно или неволно подпомагат. Последствията са, че се отнемат последните шансове за правене на нормален бизнес и привличането на нормални инвеститори в България.

„Каолин” разпространи подробна позиция, защо тезата че произвежданият от фирмата варовик е причина за поскъпването на тока е абсурдна http://kaolin.bg/bg/n/110-p-o-z-i-c-i-q.html. Който се интересува може да я види, добросъвестните журналисти са добре дошли с повече въпроси.

Ток не се прави от варовик и разликите в цената на този материал влияят с части от процента в крайната цена на енергията. „Каолин”, нито е единствен доставчик, нито доставя най-скъпия варовик за електроцентралите. Фактът, че само една от няколко фирми е атакувана, показва че става въпрос за кампания, а не за търсене на истината.

Възможно е цените на конкурентите, които искат враждебно да превземат бизнеса на „Каолин” да изглеждат по-ниски, но само на пръв поглед. Ако обаче и те започнат да плащат законните концесиионни такси, осигуровки, данъци, подпишат същия колективен трудов договор за минния бранш, цената ще е много над тази, на която в момента „Каолин” доставя.

Излиза, че ако си изцяло „на светло”, публична компания, си атакуем. Ако си в сивия сектор, си за пример. В крайна сметка трябва като общество да решим какъв тип бизнес искаме в България.

Второ, атакуват се медиите, които издавам заедно със съдружника ми Теодор Захов – директно и чрез опити за съсипване на моята репутация.

Твърдя, че това се случва заради невъзможността тези медии да бъдат подчинени на политическата конюнктура и поради факта, че те са един от малкото останали острови къдeто свободно се изразяват различни гледни точки. Място, където без излишен патос, но със здрав разум, се казва какво се случва в България.

През последните няколко години, пред очите на цялото общество се извършва подмяна на понятието независима медиа. От коректив на властта, медиите се превърнаха в коалиционен партньор. Политици станаха издатели, а „журналистическото разследване” се изроди в инструмент за оплюване и издаване на присъди като в „Народния съд”. Публично се извършва саморазправа с бизнес и политически конкуренти, масово се насажда страх, нормалните хора се отвращават. Oбществото ни върви с големи крачки назад, към годините от началото на прехода, когато всички основни граждански институции – медии и обществени организации, бяха фалшифицирани.

Държа да стане ясно, че като издатели на „Капитал” и „Дневник” Теодор Захов и аз сме решени с всички средства да защитим правото на изданията да бъдат обективни и независими в позицията си, такива, каквито са били през последните 18 години.

 

Иво Прокопиев

 

* По заглавието на едноименните романи и филм, в които под формата на телевизионно риалити, за развлечение на народа се устройва лов на хора. Тази брилянтна метафора я заемам от Виолета Симеонова, за което предварително й благодаря.

Право на отговор на публикациите на в-к Стандарт от 9 и 16 март 2012

5 април, 2012 Няма коментари

В два броя, от 9 март (петък) и 16 март (петък), вестник „Стандарт” публикува две базово неверни и силно манипулативни статии свързани с мен и дейността на фирмата, която ръководя – „Алфа финанс холдинг“. Статията от 9 март е със заглавие „Еничарят“,  а тази от 16 март е озаглавена „Империя на кредит“.

И двете статии са изпълнени с множество неверни факти и манипулативни интерпретации. Не бих отговарял, ако ставаше въпрос за някой от множеството жълти издания, но заради по-различната претенция на вестник „Стандарт”, смятам за важно читателите му да прочетат следните редове, които отговарят на основните неверни твърдения и внушения в статиите:

За политическите ми амбиции:

Нямам и никога не съм имал амбиции да участвам в политиката или в изпълнителната власт. Ако имах, щях да ги заявя по ясен начин. Не съм „завършвал курсове за премиер в Америка“. Изобщо не знам дали такова обучение съществува, но във всеки случай аз не съм учил нищо в Америка. 

Познавам г-жа Меглена Кунева. Пожелавам й успех, както и на всеки политик, който иска да помогне за модернизацията на страната. В момента, обаче, не поддържам никакви контакти с г-жа Кунева, както и с никой друг от участниците в нейния проект. Абсолютно неверни са твърденията, че съм обещавал „финансиране и логистична подкрепа“ и се надявам чрез нея да участвам като министър в следващото правителство на страната.

Участието ми в обществения живот през последните години е било като представител и защитник на интересите на бизнеса и винаги съм се стремял да спазвам равно отстояние от различните политически партии.

За сделките с държавата:

„Алфа финанс холдинг” , чрез дъщерните си дружества във финансовото си подразделение „Финансиа груп”, е водеща група в областта на корпоративните финанси и инвестиционното банкиране в България по брой сделки и реализирани обороти. Делът на сделките за приватизация на държавни дялове е под една пета от общия обем сделки за последните десет години. Не отговаря на истината твърдението, че успехът се дължи главно на сделки с държавата. В някои от споменатите сделки, като продажбата на мажоритарния пакет на БТК, „Финансиа груп” няма никакво участие. Напротив, във всички сделки на борсата – миноритарния пакет на БТК, ЕВН и други, са постигани цени, които са надвишавали очакванията на пазара и заложените минимални продажни цени. Смесвайки верни с неверни факти, вестник „Стандарт” успява манипулативно да определи като неуспех, всъщност най-успешните и прозрачни сделки реализирани на Българска фондова борса за последните години.

Относно така наречените „600 млн. лв. кредити“:

Друг много популярен мит от жълтата преса, който вестник „Стандарт” също тиражира е, че групата на „Алфа финанс холдинг” има 600 млн.  лв. кредити. Тук се бъркат основни финансови понятия. Всяка фирма има активи и пасиви. Това, че „Алфа финанс холдинг” е голяма структура с голямо балансово число, категорично не означава, че има 600 млн. лв. кредити към банки. В групата има над 30 оперативни компании, всяка от които е жив организъм с активи, пасиви, вземания от клиенти, задължения към доставчици, персонал. Смесването на пасив с банков дълг  и генерални изводи на тази база е меко казано некоректно.

Изваждането на произволни числа за отделни кредити на фирми от кредитния регистър също е некоректно. В кредитния регистър се записва размерът на одобрения кредитен лимит към определена дата в миналото, а не на актуалният му размер. Много често има сериозни разминавания между двете.

По-важно е друго. Това, че една фирма има кредит, не означава че е в лошо финансово състояние. Задълженията на дадена фирма трябва да се преценяват в контекста на стойността на нейните активи, на собствения капитал, на печалбата и пазарния й дял и т.н. Оценявам като злонамерено и манипулативно публикуването на само на отделни позиции от баланса на определени фирми. То цели единствено да създаде недоверие и негативна среда за дейността им. 

„Алфа финанс холдинг” (АФХ) е една от водещите финансови и индустриални групи в страната. Холдингът е и една от малкото големи български компании, които имат публичен одитиран баланс, както и ясна и прозрачна собственост. 

Нито една от фирмите, в които АФХ има контрол, няма необслужвани задължения към банки. Групата е със значителни активи, добре капитализирана и продължава да инвестира, независимо от тежката икономическа ситуация.

АФХ управлява задлъжнялостта към банки си нормално и успешно, като в последните години тя намалява значително, заради процесът на оттегляне на банките от финансиране на икономиката (т.нар. деливъридж). Дори и „Стандарт” отбелязва този факт, между другото. 

Относно твърдението за „Продажби на пожар“:

Основният предмет на дейност на „Алфа финанс холдинг” е да купува и продава дялови участия във фирми, инвестиционни проекти и недвижими имоти. Напълно подвеждащо е внушението, че „положението е зле, защото се разпродават активи на пожар“. За всяка от последните години, групата е участвала в между 40 и 50 значими сделки с активи за своя сметка и за сметка на свои партньори и клиенти. Самият факт, че АФХ е в състояние да поддържа тази активност и в период на тежка финансова криза да привлича капитал и инвеститори, е достоен за уважение, а не за критика.

Това, че групата продава или ликвидира губещи бизнеси, също е напълно нормална търговска практика, която не би следвало да е повод за негативни оценки. Напротив, тя е знак за добро управление на риска и спиране на губещи дейности. 

Относно „Играта на борсата“:

Отново „на заем“ от жълтите медии е и твърдението, че „Алфа финанс холдинг” е претърпяла големи загуби на световните фондови борса по време на финансовата криза. Групата на „Алфа финанс холдинг” не инвестира в портфейли от акции, които се търгуват на международните борси, съответно няма как да претърпи такива загуби.   

Горните редове не са изчерпателни. Те не обхващат и множеството обиди и абсолютно неверни факти и твърдения свързани с дейността на „Икономедиа” и „Каолин”, които са водещи компании в сферите, в които оперират.

Всяка една от фирмите, в които имам участие, спазва законите на страната и се бори за успех на пазара, като разчита на уменията и таланта на своя мениджмънт, а не на протекции, подкрепа от държавата и сервилност към политиците, които са на власт.

 Неверните твърдения и манипулативните и некоректни интерпретации в статиите на „Стандарт” са обида не само за мен лично, но и за професионализма и усилията на над 2500-те души, които работят във фирми на групата „Алфа финанс холдинг” и “Икономедиа”. На тях вестник „Стандарт” също дължи извинение.  

Нито аз, нито някой от колегите в „Алфа финанс холдинг”, бяхме потърсени за информация и коментар по темата от журналистите на вестника. Двете публикации не отговарят на професионалните и етични стандарти за добра журналистика и не би трябвало да бъдат публикувани в издание с амбицията на „Стандарт”.

*правото на отгово беше публикувано с известни съкращения във вестник Стандарт на 2 април 2012

Интервю за "24 Часа": "Ведомства са в болнични по график"

Интервю за „24 часа“ от 10 Май 2010, автор: Блага Букева
Цели колективи лягат болни – пазят заплати

Държавни ведомства излизат по график в отпуск по болест, за да компенсират намаленията в бюджета за заплати.

Примери за това се обсъждали от тристранния съвет, каза председателят на Конфедерацията на работодателите Иво Прокопиев в интервю за „24 часа“. Така обаче се източва здравното осигуряване.
P0223250NEL

С Иво Прокопиев, председател на КРИБ, разговаря Блага Букева

Г-н Прокопиев, какво е излишно в държавната администрация сега?

– Държавната администрация не е подлагана на сериозен функционален анализ с какви ресурси какви услуги за гражданите и фирмите се предоставят. Как те се съотнасят към средните стойности на по-добре организирани от нас държави. Има няколко групи проблеми. Наследство от тройната коалиция и формулата 3:5:8 е простото раздуване на щатовете. Отделно има ведомства, които вършат много малко с огромни администрации.

Има дублиращи се функции и напълно излишни ведомства и нива на администрация. Наличието на областни управи например е доста спорно по принцип. Вместо това липсват силни администрации по региони, тези, които трябва да осъществяват политиката на ЕС. Администрацията е лошо организирана и нискотехнологична.

Електронното правителство би повишило производителността на обслужването рязко, но точно за това има съпротива срещу неговото въвеждане. Вече сме средата на 2010, интернет технологиите доминират всичко, а по този проект у нас нищо не е мръднало по същество… Това са главните принципни проблеми в администрацията. Те са структурни.

– 20% свиване на държавните разходи достатъчна гаранция ли е, че няма да се наложи да се вдигат данъци до края на годината?

– Съкращенията трябва да се правят с мисъл, да се правят функционални оптимизации, а не просто да се намаляват заплати на хората в администрацията. Напротив, съществена част от реформата е по-доброто заплащане и мотивация на тези, които остават в държавната администрация, и обвързване на техните доходи с количеството и качеството на услугите, които извършват. Такова ограничение на разходите ще бъде достатъчно, ако приходите в бюджета се възстановят според очакванията.

– Реалистични ли са сметките, че така в хазната ще влязат 900 млн. лева?

– Това са изчисленията на Министерството на финансите.

– Разумна ли е поисканата от правителството актуализация на бюджета в разходната му част?

– Това е по-правилният подход. Повишава доверието в правителството, че ситуацията е управляема, макар и по-лоша. Този подход трябваше да бъде приложен и миналата година.

– Ще успее ли правителството да увеличи с 500 млн. лв. приходите от горива, цигари, алкохол?

– Ще успее, ако му стигне политическа воля за този болезнен процес. Контрабандата на цигари, алкохол, горива в момента е много натрапчива. Не трябва да се пести от хора на управленско ниво, особено в сфери, които са приоритет като приходите в бюджета и еврофондовете. Там трябва да се инвестира в създаване на допълнителен капацитет. Зам.-министър на финансите по приходите е нужен час по-скоро.

– Не ви ли безпокои, че приетите от правителството и тристранния съвет 60 антикризисни мерки бавно си проправят път в парламента?

– Едно е да се договори консенсус по една добра абстрактна идея, съвсем друго е тя да премине като законопроект през иглените уши на всички съгласувателни процедури. Затова е бавно. Но основната идея на договореното в тристранния съвет остава – да не се пипат данъците, а да се намаляват разходи, да се правят реформи и да се продават излишни активи на държавата.

– Защо наричате консервативни заложените от финансовото министерство приходи от приватизация, продажба на земя и на въглеродни емисии?

– Според мен потенциалът на тези приходи е много по-голям. Мисля, че правителството залага около 150 млн. лева от всички тези продажби, докато според мен потенциалът е поне 1 млрд., ако се работи бързо, сериозно и фокусирано сделките да станат до края на годината. Но не е толкова лошо, че правителството си оставя резерви. По-добре да има резерви, защото след актуализацията на бюджета управляващите нямат право на повече грешки.

– Каква е гаранцията, че инвеститорите ще са склонни да рискуват повече, при положение че кризата в Гърция допълнително влияе на региона?

– България трябва да се разграничи рязко от Гърция и Румъния. Посланията от миналата седмица са много ясен и положителен знак, че за разлика от тях ние сме добре и можем да си позволим да не влошаваме бизнес климата чрез вдигане на данъците и че имаме воля да балансираме бюджета чрез структурни реформи. Сега имаме рядък шанс да дръпнем сериозно пред съседите, ако успеем да привлечем чуждестранни инвестиции.

Оптимист ли сте за реформите на пенсионната система, здравеопазването и образованието?

– За пенсионната реформа и образованието – определено да. За здравеопазването ще ни е нужен източник на знание и дисциплина отвън, някой като Световната банка например. Трябва ни външен авторитет, иначе вътрешните лобита и интереси ще блокират за пореден път всичко.

Млад човек сте, но как приемате факта, че ако вече сте работили 20 г., ще трябва да работите още 20, за да направите стаж за пенсия?

– Това зависи от много параметри – продължителност на живота, степента, в която пенсията замества трудовия доход, какъв тип е пенсионната система – капиталова или разходопокривна. Но за Европа е прието, че средно човек трябва да работи 42-43 години, за да има пенсионен доход, равен на около 85-90% от дохода, когато е бил активен. Продължителността на живота в България, въпреки че се увеличава, е от най-ниските в ЕС, т.е. периодът би трябвало да е малко по-кратък. В този смисъл 40 години не звучи нелогично.

Голямата цел е да има максимално заместване на дохода след пенсиониране, това зависи освен от времето и от модела на пенсионна система. При нас ключова роля ще изиграе развитието на частните пенсионни фондове, защото там се натрупват спестяванията на хората за пенсия.

Чий проблем решава изчистването на натрупаните отпуски до края на 2011 г.?

– Големите натрупани отпуски са главно на държавната администрация. Компромисът, който се постигна за изчистване на отпуските до 2011 г., дава нужната гъвкавост на бизнеса. Но иначе се оказва, че в държавните ведомства най-масово злоупотрубяват с осигурителните системи. В тристранния съвет обсъждахме примери на държавни ведомства, които излизат по график в отпуск по болест (!), за да компенсират намаленията в бюджета за заплати. По същество те източват здравното осигуряване.

Не губим ли всички от мярката за плащането на първите 3 дни болнични?

– Вярно е, че губим. За да постигнем голямата цел да не се вдигат данъци, трябваше да приемем и няколко такива мерки, които не са в интерес нито на бизнеса, нито на работниците и служителите. Все пак се договорихме да е само временно – до края на 2010 г.

КТ „Подкрепа“ предлага да се вдигне максималният осигурителен праг на 4200 лв., както бе вдигнат минималният за самоосигуряващите се на 420 лв.

– Това няма да е справедливо. Защото и тези, които се осигуряват върху минимална заплата, и тези върху 4200 лева имат почти еднакви права в осигурителните системи, а разликата в приноса им е почти 20 пъти.

Това ще създаде сериозен стимул за хората с високи доходи да търсят начини за избягване на осигурителните вноски в пълен размер. Само напомням, че преди 2 г. максималният осигурителен доход беше рязко повишен от 1200 на 2000 лева месечно.

Каква е прогнозата ви за изхода от кризата?

– Вече се наблюдават положителни сигнали. Износът расте, банковият кредит се съживява, безработицата спада с малко вече втори месец и най-вероятно ще продължи да спада поне да есента.

След последните решения на правителството съм много по-голям оптимист за оживление още тази година. Макар и след колебания и несигурност правителството се спря на възможно най-правилния микс от мерки – повишаване на ефективността на публичния сектор, продажба на активи и структурни реформи. Това е много положителен сигнал към инвеститорите навън, но и към вътрешната бизнес общност. Правилните управленски решения формират позитивни очаквания и в бизнеса, и у потребителите. Залагайки на успешна политика, те планират бъдещето си, инвестициите и разходите си по съвсем друг начин, отколкото ако залагат на задълбочаваща се криза. Това всъщност ще катализира оживлението.

Искрено се надявам, че предприетите мерки ще посъживят вътрешното търсене и ще подпомогнат връщането на икономиката към растеж. Трябва да сме наясно, че освен възстановяване ни е нужно и преструктуриране, нови двигатели на растежа. Старите двигатели – недвижимите имоти, строителството и финансовият сектор, няма скоро да се върнат на нивото от 2008 г. Трябва да залагаме повече на износа.

При липсата на вътрешни ресурси определящо за успеха ще бъде дали ще можем да привлечем инвестиции отвън. С най-голям потенциал за значителни инвестиции бързо са секторите на възобновяемите енергийни източници, земеделието, аутсорсингът на бизнес услуги и донякъде туризмът. Там правителството трябва да фокусира усилията си, за да направи средата за бизнес по-ясна и по-привлекателна. Без да осигурим поток от поне 3 млрд. евро частни инвестиции годишно, е немислимо да се върнем към предишните нива на икономически растеж.

Презентация пред Клуба на студентите на ИПИ

YU9S2968_web

Презентацията ми от 29 април пред Клуба на студентите на Института за пазарна икономика може да намерите тук . Темата е „Икономиката на България: Рискове и възможности“.

YU9S2983_web

Интервю за в. "Дневник": Трябва да се обмисли и емитирането на държавен дълг

Интервю за вестник „Дневник“, 15 март 2010
автор: Чавдар Първанов
снимка: Анелия Николова
снимка: Анелия Николова
Има сериозни притеснения за изпълнението на приходната част от бюджета, как може да се противодейства на този риск, така че и бюджетният дефицит в края на годината да е в разумно отношение към БВП?
– Два са основните процеси. Възстановяване на световната икономика, в частност на европейския пазар, ще съживи износа, но ще мине време, докато този тренд повлияе върху спада на вътрешното търсене. Защото според различни прогнози спадът през 2010 ще бъде между 3.5% и 5%, което създава проблема с по-малка приходна част и по-голям дефицит.

Тези 2 тенденции – едната позитивна, другата негативна, са в противовес и затова прогнозите за растеж са около нулата. Напълно е възможно да сме както на положителна територия, така и на отрицателна в зависимост, коя от двете тенденции ще надделее. Конкретно за бюджетния дефицит, като всяко салдо има няколко начина да се управлява – по-големи приходи или по-малки разходи. И в двете посоки определено има какво да се направи.

Дошъл ли е моментът, в който публичните финанси трябва да се поставят на първо място, дори и това да означава повишаване на данъчното бреме?
– Повишаване на данъците е трети вариант, крайно нежелателен, защото би увредил дългосрочно конкурентоспособността на икономиката. Преди това трябва да изчерпим другите възможности, които са реални и не са малки като обем. Част от тях са доста лесни да бъдат направени.

Искрено вярвам, че идеята за повишаване на здравните осигуровки с 2% ще отпадне и ще бъде заменена с алтернативната идея държавните служители както всички останали сами да си плащат здравната осигуровка. Сега е моментът да се решат всички несправедливости в публичната сфера и тя да се оптимизира решително. Такъв процес наблюдаваме дори в най-консервативните и социално чувствителни държави в Европа.

Поемането на осигурителната тежест от държавните служители означава те да обеднеят. Това няма ли да увеличи склонността към корупция и търсене на работа в частния сектор?
– Нужна е по-комплексна административна реформа, за да се подобри капацитетът на държавата да обслужва качествено бизнеса и гражданите на разумна цена. В момента бюджетният сектор е много голям, сравнително скъп като процент от БВП и дава лоша услуга. Аз съм привърженик на увеличаване на доходите на държавните служители.

Това, разбира се, трябва да дойде след кризата, защото в момента каквото и да било увеличаване е абсурдно да бъде обсъждано. Затова в момента държавните служители трябва солидарно да изтърпят това, което изтърпяха техните колеги в частния сектор, и не виждам нищо драматично това да бъде направено, защото е справедливо. Друга характерна особеност на държавната администрация е, че доходите невинаги са максимално прозрачни.

Има всякакви видове допълнителни материални стимули, с които за отделни дейности държавната сфера никак не е зле платена и в някои случаи дори е по-добре платена от аналогични позиции в частния сектор, особено сега в кризата.

Според вас правителството забави ли се в изпълнението на някои антикризисни мерки, даде ли заден ход и това отразява ли се негативно на икономиката?
– Ако сме реалисти, в условията на валутен борд не са възможни кой знае какви мерки. Това, което не беше направено навреме, е в рамките на възможната гъвкавост, поне правителството да не действа проциклично и да не усилва негативните ефекти на кризата. Това се случи в края на миналата година и в началото на тази, когато възникна дефицит, но поради липсата на други източници за финансиране този дефицит беше финансиран от фирмите и домакинствата.

Това допълнително отне ликвидност от икономиката, направи я капиталово по-тежка, доведе я до вериги на забавени разплащания и в крайна сметка до допълнителен удар върху вътрешното търсене, което още веднъж зави спиралата надолу. Ново свиване на вътрешното търсене, свиване на приходите и още едно затягане на колана, още по-голям дефицит и така нататък. Трябва да излезем от този порочен кръг и изходът е в няколко посоки.

Реформиране на разходната част в бюджета, където е възможно, като осигуровките на държавните служители и актуализиране на приходната част. Има много резерви и в приходите от сива икономика, и от борба с контрабандата, и за приходи от приватизация. Не всички от тях могат да бъдат осчетоводявани като приходи, но зависи на какво ниво и от какви държавни структури се продават.

Голяма част от тях могат да влязат като приходи в бюджета, но дори и тези, които отиват във фискалния резерв, така наречените приходи под черта, са добре дошли, защото и неговото ниво е важно като репер за финансовата стабилност.

Реалистично ли е да се проведе толкова мащабна приватизация, че да осигури приходи между 0.5 и 1 млрд. лв.?
– Само миноритарните пакети в енергетиката може да осигурят въпросния милиард. Аз смятам, че е необходимо да се използват и нормалните инструменти за финансиране на бюджетен дефицит – емитиране на външен и вътрешен дълг. Пак казвам, не в страшни или фатални размери – 1-2% от БВП е абсолютно нормално. По-краткосрочни емисии могат да се правят на вътрешния пазар и да се подготви излизане с по-голяма емисия еврооблигации на международните пазари след решението за ERM2.

Не смятате ли, че това може да накара банките да се запасят с държавен дълг, вместо да кредитират?
– Аз не съм голям привърженик на излизане на пазара на вътрешен дълг. Но излизане на пазара на краткосрочни ДЦК в България е по-бързото решение. Защото буквално може да стане следващата седмица. Наистина го има ефекта на изместването и държавата, ако излезе като голям кредитополучател, би изместила реалния сектор от достъпа до кредитиране, което и без това е силно ограничено. Така че това като краткосрочна мярка е възможно, може би дори би трябвало да се използва, но трябва да се внимава с размерите.

Според вашите анализи кога може да се очаква оживление на икономиката?
– За излизане от кризата един от сигурните сигнали е, когато в два последователни статистически периода видим нарастване на заетостта. Българският пазар на труда е много далеч от това състояние. Ако погледнете данните, ще видите, че безработицата нараства изключително стръмно и сравнение за 2009 г. декември към януари показва, че нарастването като месечен темп е почти двойно.

Това вероятно ще доведе до намаляване на цената на труда в единица продукция, защото независимо от кризата тази цена нарасна с 6-7% миналата година, тъй като фирмите реагираха със забавяне на кризата. Те искаха да запазят работници и потенциал. Пак по същата причина производителността на труда намаля рязко.

Така че заради нарастващата безработица най-вероятно ще видим нарастване на производителността на труда през второто, третото и четвъртото тримесечие на 2010 г. Трябва да е ясно, че в условията на валутен борд приспособяването на икономиката към новите условия ще мине през пазара на труда.

Движеният от експорта растеж, какъвто очаква правителството за тази година, няма ли да отложи повишаването на вътрешното търсене за следващата година, а оттам и приходите в хазната?
– Тази година се очаква то да спадне между 3.5 и 5%. Има лаг във времето, но не трябва да забравяме, че от там ще дойде оживлението на пазара на труда и в икономиката изобщо. Защото износителите би трябвало да разкрият нови работни места, работниците да получават по-високи заплати, да потребяват и нещата да се развиват на едно ново равнище.

Подготвена ли е България, така че да не звучи митологично твърдението, че и еврофондовете са средство за излизане от кризата?
– Последните доклади за оценка на съответствие са положителни, така че предпоставките за размразяване на еврофондовете вече ги има. Въпрос на вътрешна организация в правителството е как да се повиши ефективността.

Вярно е, че наследството наистина е лошо. Няма достатъчно проекти, а там, където има, те са за несъразмерно харчене на европейски средства без някакъв икономически смисъл. Смятам, че идеята за назначаване на специален министър без портфейл, който да отговаря за еврофондовете, е правилна, защото това е достатъчно важен въпрос и достатъчно големи пари за българските мащаби.

Смятате ли, че България ще срещне сериозни проблеми по пътя към еврозоната заради Гърция и как да реагира?
– Парадоксално Гърция ни влияе по два начина. Лош, защото голяма част от търговския оборот и инвестициите са свързани с Гърция, гръцки банки контролират голяма част от активите в българския банков сектор, така че по тази линия има негативно влияние. Ако има значителен спад в Гърция, а някои анализатори казват, че в следващите две години гръцката икономика ще се свие със 7.5%, българският износ за Гърция безспорно ще пострада много.

Това е лошата страна. Добрата е, че чуваме все повече трезви гласове в ЕС, и специално в Германия, които отчитат факта, че наистина Гърция, Испания и Ирландия са в много тежко положение, но има и друга група държави – Полша, Естония и България, които въпреки високата политическа цена, която се плаща, се представят много добре и те трябва да бъдат оценявани независимо.

За първи път преди две-три седмици се усети промяна в обществения дебат за България и за нейните шансове за членство във валутния механизъм. Българските политици трябва да обединят всички ресурси и да се лобира много фокусирано, защото това е модусът, около който България може да бъде поканена в ERM2.

А правилно действие ли ще бъде при отказ за допускане в механизма България да заиграе „контра“ при гласуванията в ЕС и така да напомни за отказаното право, както вече коментираха и Иван Костов и Георги Ангелов?
– В постигане на целите понякога в политиката всички способи са допустими. Лично аз не съм привърженик на публичното заявяване на негативни позиции. Но ако подкрепяме или не подкрепяме едно решение, е ясно, че това има връзка с нашата външно политическа и икономическа цел. А подкрепата за българското членство в еврозоната расте в последните седмици независимо от проблемите на Гърция.

Освен това гръцкия антикризисен план получи подкрепата на пазарите, последната емисия еврооблигации бе продадена при разумна доходност, така че виждаме едно относително възстановяване на доверието на пазара и не можем да говорим за една драматична ситуация.

Помогна ли кризата да се появят нови възможности за бизнес?
– България трябва да намери нови двигатели на растежа и да излезе от кризата с нова структура на икономиката, залагайки основно на експортно ориентираните отрасли – производство и износ. Отделно има по-нишови неща като аутсорсинг на услуги, индустриален аутсорсинг и коопериране, където стоим добре на пазара. България продължава да е най-конкурентното място за аутсорсинг, но с ниски данъци и ниска цена на труда. Качеството на работната сила не е основното ни превъзходство.

Възобновяемите енергийни източници са сферата, в която в момента влизат най-много инвестиции в България. За да привлечем още значителни капитали обаче, трябва да сме наясно каква стратегия имаме. Не бива да забравяме, че и ръстът на безработицата създава и един своеобразен икономически потенциал, който може да се използва, и тук идва ролята на предприемачите. В момента сред безработните има много квалифицирани кадри.

Един от проблемите при предишния бум на чужди инвестиции беше, че пазарът на труда се изчерпа. Поради това през 2007 и 2008 г. наблюдавахме т.нар. феномен на инфлация на труда, особено за някои мениджмънт позиции. Цената на маркетинг мениджъри, мениджъри по човешките ресурси, по продажби, финансови и изпълнителни директори буквално се утрои в рамките на 2006-2008 г., което не беше здравословно за икономиката.

Какви са основните възможности за стабилизиране на държавния стълб на пенсионната система?
– Големите възмкожности в краткосрочен план са в него да постъпват приходите от приватизация. Голяма част от тях отиват в Сребърния фонд, който обаче е част от фискалния резерв, така че има двойно броене на средства в момента. Когато държавата е в малко по-добро финансово състояние, Сребърният фонд трябва да се управлява като демографски стабилизационен фонд и да е много по-дългосрочно ориентиран.

Голямата възможност е по-решителното капитализиране на първия стълб. Под капитализиране имам предвид държавата да трансферира парични средства или физически активи към първия стълб на пенсионната система, за да може освен за демографски резерв доходът от тези средства и активи да служи като буфер за пенсионната система и да подпомага текущите плащания за пенсии.

Решителната капитализация може да дойде в момента, в който влезем в еврозоната. Тогава идеята, че вътрешната левова емисия в обращение е покрита от чуждестранни активи, отпада, т.е. ще дойде момент, в който в баланса на БНБ ще се появи значително количество чуждестранни активи от около 8-9 млрд. евро. Това е значителна сума, която в голямата си част може да се използва за решаването на най-големия структурен проблем, който България има – пенсионната система. В момента първият стълб функционира на разходопокривен принцип и има нужда от капитал заради влошаващата се демографска ситуация.

Именно поради това много експерти смятат, че вдигането на пенсионната възраст e неотложно. Според вас до какво ще доведе решението на правителството да отложи дискусията по този проблем?
– В първоначалната логика на предишната пенсионна реформа имаше скала за увеличаване на пенсионната възраст до 2008 г. Беше логично тя да продължи плавно да се увеличава и през 2009 г., но това не стана по чисто политически причини. Приоритетът е ясен – в момента, в който правителството има нужния политически капитал, според мен трябва да предприеме подобна мярка, защото тя е насочена към осигуряване на дългосрочната финансова стабилност на системата.

Вашият коментар как трябва да изглежда финансовият надзор?
– Това е доста коментирана тема напоследък. Според мен в момента няма предпоставки за създаване на една единна институция. Това, което смятам, че е нужно на икономическата политика, е координация на отделните институции по отношение на рисковете в икономиката. Защото в момента правителството си е правителство, Министерството на финансите се занимава с бюджет и приходите, Министерството на икономиката се занимава с енергийните проекти, в голяма степен с „Белене“, а БНБ се грижи за банките.

Няма координиращо звено, което на ниво консултации и анализи да гледа цялата икономика, тя не се състои само от енергетика, нито само от банки, нито само от бюджетен сектор. Има все пак домакинства и фирми, които са основните играчи във всяка една икономика и тяхното поведение, приходите и състоянието им са определящи за икономическия растеж.