Архив

Статии по ключова дума: ‘здравна реформа’

Интервю за "24 Часа": "Ведомства са в болнични по график"

Интервю за „24 часа“ от 10 Май 2010, автор: Блага Букева
Цели колективи лягат болни – пазят заплати

Държавни ведомства излизат по график в отпуск по болест, за да компенсират намаленията в бюджета за заплати.

Примери за това се обсъждали от тристранния съвет, каза председателят на Конфедерацията на работодателите Иво Прокопиев в интервю за „24 часа“. Така обаче се източва здравното осигуряване.
P0223250NEL

С Иво Прокопиев, председател на КРИБ, разговаря Блага Букева

Г-н Прокопиев, какво е излишно в държавната администрация сега?

– Държавната администрация не е подлагана на сериозен функционален анализ с какви ресурси какви услуги за гражданите и фирмите се предоставят. Как те се съотнасят към средните стойности на по-добре организирани от нас държави. Има няколко групи проблеми. Наследство от тройната коалиция и формулата 3:5:8 е простото раздуване на щатовете. Отделно има ведомства, които вършат много малко с огромни администрации.

Има дублиращи се функции и напълно излишни ведомства и нива на администрация. Наличието на областни управи например е доста спорно по принцип. Вместо това липсват силни администрации по региони, тези, които трябва да осъществяват политиката на ЕС. Администрацията е лошо организирана и нискотехнологична.

Електронното правителство би повишило производителността на обслужването рязко, но точно за това има съпротива срещу неговото въвеждане. Вече сме средата на 2010, интернет технологиите доминират всичко, а по този проект у нас нищо не е мръднало по същество… Това са главните принципни проблеми в администрацията. Те са структурни.

– 20% свиване на държавните разходи достатъчна гаранция ли е, че няма да се наложи да се вдигат данъци до края на годината?

– Съкращенията трябва да се правят с мисъл, да се правят функционални оптимизации, а не просто да се намаляват заплати на хората в администрацията. Напротив, съществена част от реформата е по-доброто заплащане и мотивация на тези, които остават в държавната администрация, и обвързване на техните доходи с количеството и качеството на услугите, които извършват. Такова ограничение на разходите ще бъде достатъчно, ако приходите в бюджета се възстановят според очакванията.

– Реалистични ли са сметките, че така в хазната ще влязат 900 млн. лева?

– Това са изчисленията на Министерството на финансите.

– Разумна ли е поисканата от правителството актуализация на бюджета в разходната му част?

– Това е по-правилният подход. Повишава доверието в правителството, че ситуацията е управляема, макар и по-лоша. Този подход трябваше да бъде приложен и миналата година.

– Ще успее ли правителството да увеличи с 500 млн. лв. приходите от горива, цигари, алкохол?

– Ще успее, ако му стигне политическа воля за този болезнен процес. Контрабандата на цигари, алкохол, горива в момента е много натрапчива. Не трябва да се пести от хора на управленско ниво, особено в сфери, които са приоритет като приходите в бюджета и еврофондовете. Там трябва да се инвестира в създаване на допълнителен капацитет. Зам.-министър на финансите по приходите е нужен час по-скоро.

– Не ви ли безпокои, че приетите от правителството и тристранния съвет 60 антикризисни мерки бавно си проправят път в парламента?

– Едно е да се договори консенсус по една добра абстрактна идея, съвсем друго е тя да премине като законопроект през иглените уши на всички съгласувателни процедури. Затова е бавно. Но основната идея на договореното в тристранния съвет остава – да не се пипат данъците, а да се намаляват разходи, да се правят реформи и да се продават излишни активи на държавата.

– Защо наричате консервативни заложените от финансовото министерство приходи от приватизация, продажба на земя и на въглеродни емисии?

– Според мен потенциалът на тези приходи е много по-голям. Мисля, че правителството залага около 150 млн. лева от всички тези продажби, докато според мен потенциалът е поне 1 млрд., ако се работи бързо, сериозно и фокусирано сделките да станат до края на годината. Но не е толкова лошо, че правителството си оставя резерви. По-добре да има резерви, защото след актуализацията на бюджета управляващите нямат право на повече грешки.

– Каква е гаранцията, че инвеститорите ще са склонни да рискуват повече, при положение че кризата в Гърция допълнително влияе на региона?

– България трябва да се разграничи рязко от Гърция и Румъния. Посланията от миналата седмица са много ясен и положителен знак, че за разлика от тях ние сме добре и можем да си позволим да не влошаваме бизнес климата чрез вдигане на данъците и че имаме воля да балансираме бюджета чрез структурни реформи. Сега имаме рядък шанс да дръпнем сериозно пред съседите, ако успеем да привлечем чуждестранни инвестиции.

Оптимист ли сте за реформите на пенсионната система, здравеопазването и образованието?

– За пенсионната реформа и образованието – определено да. За здравеопазването ще ни е нужен източник на знание и дисциплина отвън, някой като Световната банка например. Трябва ни външен авторитет, иначе вътрешните лобита и интереси ще блокират за пореден път всичко.

Млад човек сте, но как приемате факта, че ако вече сте работили 20 г., ще трябва да работите още 20, за да направите стаж за пенсия?

– Това зависи от много параметри – продължителност на живота, степента, в която пенсията замества трудовия доход, какъв тип е пенсионната система – капиталова или разходопокривна. Но за Европа е прието, че средно човек трябва да работи 42-43 години, за да има пенсионен доход, равен на около 85-90% от дохода, когато е бил активен. Продължителността на живота в България, въпреки че се увеличава, е от най-ниските в ЕС, т.е. периодът би трябвало да е малко по-кратък. В този смисъл 40 години не звучи нелогично.

Голямата цел е да има максимално заместване на дохода след пенсиониране, това зависи освен от времето и от модела на пенсионна система. При нас ключова роля ще изиграе развитието на частните пенсионни фондове, защото там се натрупват спестяванията на хората за пенсия.

Чий проблем решава изчистването на натрупаните отпуски до края на 2011 г.?

– Големите натрупани отпуски са главно на държавната администрация. Компромисът, който се постигна за изчистване на отпуските до 2011 г., дава нужната гъвкавост на бизнеса. Но иначе се оказва, че в държавните ведомства най-масово злоупотрубяват с осигурителните системи. В тристранния съвет обсъждахме примери на държавни ведомства, които излизат по график в отпуск по болест (!), за да компенсират намаленията в бюджета за заплати. По същество те източват здравното осигуряване.

Не губим ли всички от мярката за плащането на първите 3 дни болнични?

– Вярно е, че губим. За да постигнем голямата цел да не се вдигат данъци, трябваше да приемем и няколко такива мерки, които не са в интерес нито на бизнеса, нито на работниците и служителите. Все пак се договорихме да е само временно – до края на 2010 г.

КТ „Подкрепа“ предлага да се вдигне максималният осигурителен праг на 4200 лв., както бе вдигнат минималният за самоосигуряващите се на 420 лв.

– Това няма да е справедливо. Защото и тези, които се осигуряват върху минимална заплата, и тези върху 4200 лева имат почти еднакви права в осигурителните системи, а разликата в приноса им е почти 20 пъти.

Това ще създаде сериозен стимул за хората с високи доходи да търсят начини за избягване на осигурителните вноски в пълен размер. Само напомням, че преди 2 г. максималният осигурителен доход беше рязко повишен от 1200 на 2000 лева месечно.

Каква е прогнозата ви за изхода от кризата?

– Вече се наблюдават положителни сигнали. Износът расте, банковият кредит се съживява, безработицата спада с малко вече втори месец и най-вероятно ще продължи да спада поне да есента.

След последните решения на правителството съм много по-голям оптимист за оживление още тази година. Макар и след колебания и несигурност правителството се спря на възможно най-правилния микс от мерки – повишаване на ефективността на публичния сектор, продажба на активи и структурни реформи. Това е много положителен сигнал към инвеститорите навън, но и към вътрешната бизнес общност. Правилните управленски решения формират позитивни очаквания и в бизнеса, и у потребителите. Залагайки на успешна политика, те планират бъдещето си, инвестициите и разходите си по съвсем друг начин, отколкото ако залагат на задълбочаваща се криза. Това всъщност ще катализира оживлението.

Искрено се надявам, че предприетите мерки ще посъживят вътрешното търсене и ще подпомогнат връщането на икономиката към растеж. Трябва да сме наясно, че освен възстановяване ни е нужно и преструктуриране, нови двигатели на растежа. Старите двигатели – недвижимите имоти, строителството и финансовият сектор, няма скоро да се върнат на нивото от 2008 г. Трябва да залагаме повече на износа.

При липсата на вътрешни ресурси определящо за успеха ще бъде дали ще можем да привлечем инвестиции отвън. С най-голям потенциал за значителни инвестиции бързо са секторите на възобновяемите енергийни източници, земеделието, аутсорсингът на бизнес услуги и донякъде туризмът. Там правителството трябва да фокусира усилията си, за да направи средата за бизнес по-ясна и по-привлекателна. Без да осигурим поток от поне 3 млрд. евро частни инвестиции годишно, е немислимо да се върнем към предишните нива на икономически растеж.

Интервю за в. Труд: Половината медии са с неясен капитал

Интервю за в.“Труд“, 11 март 2010
автор: Светослав Метанов
фотограф: Иван Донов, в. Труд
Снимка: Иван Донков

– Г-н Прокопиев, шоу участията на финансовия министър Дянков предизвикаха скандал. Как изглеждат на този фон новините за увеличаване на осигуровки?

– Със сигурност противопоставянето между институциите не помага за България, включително и на финансовата стабилност. Но идеите, които се обсъждат, за увеличаване на здравните осигуровки и за промяна на данъчната политика според мен са необмислени. Те трябва да бъдат обсъдени в по-широк формат и да се приложи един по-разумен подход, преди да бъдат приложени на практика.

– Но министър Дянков отрича да има идея за вдигане на плоския данък.

– Това би било стъпка в много погрешна посока. Основното нещо, което България има, за да е конкурентоспособна и да привлича инвестиции, е точно добрата среда и ниските данъци. Нашата данъчна политика беше доста предвидима и еднопосочна към намаляване на данъците. Ако това го загубим, аз не виждам какво точно ще остане.

– Всъщност до какво би довело двупроцентното увеличение на здравните осигуровки?

– Има няколко аспекта, от които трябва да се коментира проблемът. Единият е, че реформата в здравноосигурителната система бе забавена. Никоя реформа не трябва да се разглежда като самоцел или само с цел да се спестят пари. Напротив! Реформата трябва да бъде направена така, че гражданите да имат по-добра здравна услуга. Оттам нататък стои въпросът с финансирането, който е вторичен. Първо трябва да има нов модел на здравно осигуряване с втори и евентуално с трети стълб, с измислена концепция и механизми за мотивация, с конкуренция между отделните участници на пазара. Всичко това да гарантира, че хората ще получават качествена услуга. Тогава идва въпросът с финансирането. Ако съберем в момента сивия сектор с официалната част от здравната система, вноската е много повече от 8%. Може би е 13%, 14% или дори 15%.

– Парите, които лекарите прибират на ръка, ли имате предвид?

– Точно така. Най-страшното е, че това вече се е превърнало в норма. Абсолютно всеки човек, всяко домакинство го прави за съжаление. Така че една от целите на реформата е да осветли тези отношения. Принципно е погрешно да вдигат вноските, преди да се е подобрила услугата. В една нереформирана система дали ще изтичат 8 или 10%, няма значение. Те ще продължат да изтичат и системата пак ще е в хроничен дефицит. По отношение на фирмите – всяко увеличение на данъчноосигурителното бреме означава по-малко работни места. Знаете колко са тежки отношенията в икономиката – забавени плащания, намаляващи продажби и т. н. Държавата също е сред некоректните платци. Всеки нов лев данък или осигуровка означава повече съкратени работници.

– Означава и по-малък разполагаем доход и свиване на потреблението.

– Да. Това допълнително навива тази негативна спирала. В момента у нас се случва следното. Има две противостоящи тенденции – едната е положителна, а другата – силно негативна. Хубавото е, че износът се възстановява и износителите наистина продават, имат глътка въздух. Но вътрешното потребление се свива и оттам спадат данъчните приходи, защото косвените данъци, на които залага бюджетът, зависят главно от вътрешното потребление – от вноса и от ДДС. Така че всяка мярка, която, било то с неразплащане на бюджетни задължения, било като гражданите и фирмите финансират бюджетния дефицит, допълнително навива спиралата. Води до ново свиване на вътрешното търсене, още по-ниски данъчни приходи, необходимост от ново затягане и т. нар. по-голямо влошаване на ситуацията.

– Вече се говори, че ГЕРБ бие отбой от предизборната си програма. Възможно ли е вдигането на осигуровки и данъци да отприщи вълна на недоволство и да потопи кабинета “Борисов”?

– Не вярвам това да се случи. В правителството и в парламентарната група на ГЕРБ има достатъчно разумни хора, за да преосмислят тези идеи. Има достатъчно време управляващите да се откажат от тях. Освен това има нещо много важно и за ГЕРБ, и за стабилността на политическата система като цяло. Основната част от избирателите на ГЕРБ беше от средите на самонаетите, малкия и средния бизнес, семейните фирми. Като процент от заетите те изобщо не са малко. Става дума за 17-18% от всички заети. Точно това активно българско население ще бъде най-ощетено от евентуалното увеличаване на данъците и осигуровките. Така че аз по чисто политически причини не вярвам управляващите да не преосмислят тези идеи.

– Откъде да дойдат приходите?

– Това е най-сериозният ребус на икономическата политика. Задачата изобщо не е тривиална. В страна във валутен борд механизмите за провеждане на активна антикризисна икономическа политика изобщо не са големи. Въпреки това могат да се предприемат действия, които да ни спасят от слизането надолу. Веднага държавата може да стане коректен платец. Задълженията към доставчици трябва да бъдат класифицирани, регистрирани и да се направи график за плащането им. Не е страшно, ако те не могат да бъдат изплатени веднага, но те трябва да бъдат признати и да има яснота кога ще бъдат платени. Това е ключово, защото ще отпуши банковото кредитиране към фирмите. Докато нещата висят в неяснота, фирмите дори и оборотно финансиране няма да могат да ползват от банковата система. Това може да бъде направено веднага и не струва пари. Ще доведе до сериозна ликвидност в реалния сектор, защото банките са готови да финансират, но не вярват на правителството кога ще плати.

– Кредити трябва ли да се теглят?

– Да, това е второто, което може да се направи. Ще отнеме не дни, а седмици. Ако дефакто има бюджетен дефицит, не е редно да го финансират фирмите и домакинствата. Правилният подход е разумно, в рамките на този дефицит, който изобщо не е страшен в размер на 1-2%, да се финансира с дълг. Едно разумно задлъжняване на държавата не само, че е допустимо, нормално и желателно е, за да може правителството да се разплати и да спре слизането по спиралата надолу. Има и трета мярка, за която ще са необходими вече няколко месеца. Това е продажбата на ненужните активи. Държавата има огромни излишъци от собственост, която не се управлява добре. От тази трета мярка може да се получи един много добър страничен ефект – развитие на капиталовия пазар. По-голямата част от миноритарните дялове в държавните предприятия трябва да бъдат продадени на фондовата борса. Това първо е най-прозрачният механизъм. Второ – с оглед на проблемите на банковото финансиране, фирмите ще имат алтернативен достъп до капитал.

– Май не останаха много неща за приватизация?

– Напротив! Десетки са възможностите за листване на миноритарни дялове. Има и доста мажоритарни пакети, които могат да бъдат продадени. В енергетиката има доста активи, в транспорта също. Сега тръгна процедурата за “Булгартабак”.

– Премиерът твърди, че ходи с оставка в джоба. Положението било толкова тежко – като след война. Подобни сигнали не ни ли отдалечават от чакалнята на еврозоната?

– Че положението е тежко, така е. Но трябва да е ясно, че главната цел, заради която затягаме колана, е точно влизането в еврозоната. Няма друго политическо решение, което да реши проблема със стабилността и дългосрочната конкурентоспособност на България освен влизането в европейския валутен механизъм и след това в еврозоната.

– Вие сте зам.-председател на Съюза на издателите. Каква част от медиите са на светло? В много от вестниците не се плащат данъци и осигуровки.

– Това с осигуровките е може би най-малкият проблем. По-страшното е, че медийният сектор като цяло е доста непрозрачен като собственост, като правила и етични стандарти. В този смисъл поне половината от медиите в България са с неясна собственост и финансиране. Това поставя по много сериозен начин въпроса с развитието на останалата половина. Проблемите на печатните медии са 3 в 1. Има тежка финансова криза, която неминуемо влияе на рекламодателите. Имаме криза на самата категория (печатни медии) и допълнително имаме феномен – огромно количество участници на пазара, които не работят на пазарен принцип. Те имат други цели – може би да имат влияние. Трябва да се създаде регистър на собствеността на медиите, който да стига до крайния собственик. Или това е публична фирма, листвана на борса, или са физически лица. Това е изцяло в обществения интерес. Съюзът на издателите е дал предложения в тази посока още в началото на мандата на кабинета.