Архив

Архив за ‘Гледна точка’ категория

Иво Прокопиев в „Още от деня“ по БНТ: Основната заплаха за икономиката на България идва от финансовия сектор, 21.05.2015

Основните заплахи за българската икономика произтичат от финансовия сектор и нерешените проблеми там, и механизма, по който в България са структурирани институционалните отношение покрай банките  депозитите и гаранциите по тях, каза днес по БНТ Иво Прокопиев съиздател на „Дневник“ и „Капитал. Той припомни, че страната е била „дисквалифицирана“ от групата на относително стабилните финансово държави и от втора е изпратена в четвърта група – едно ниво над страни в криза като Гърция.

„Това е заради системните пропуски на двата финансови регулатора, които водят до реалната опасност българското правителство да има нужда да активира гаранцията върху други банки“, обясни Прокопиев. Той поясни, че това е и причината да се иска стрес тест в банките и в нефинансовия сектор, за да се види какъв е размера на проблема.

Иво Прокопиев смята, че е нормално да има спор кога могат да се проведат стрес тестовете, но ако те не се направят в срока, даден от ЕК – до края 2015 година, една от санкциите е спиране на еврофондовете.  Той изрази мнение, че процедурата не крие опасности, защото има редица предпазни механизми.

Прокопиев каза, че икономиката на България има и положителни сигнали, но те не са резултат от политики, а на конюнктура, която облагодетелства основно износа. „Става дума основна за мерките, които ЕЦБ взе, поевтиняването на еврото спрямо долара и другите валути и поевтиняването на петрола, което ключов фактор за много износни продукти и ги направи конкуренти“, каза той.

В отговор на въпрос Прокопиев, каза, че е спечелил делото за клевета, заведено срещу от председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев по случая Брендо. Има още две дела, които аз водя срещу него, допълни издателят.

Прокопиев каза, че не е оптимист по отношение на това, дали работа на парламентарната комисия за КТБ ще е продуктивна. „Има обаче енергия за журналистически и други вид граждански разследвания по темата, допълни той.

 

Интервю за сайта Vevesti.bg: Проблемът на проблемите за икономиката на България се нарича „финансови регулатори”

24 януари, 2015 Няма коментари
Иво дискусия с гости по-добратаИво Прокопиев по време на срещата на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“. Снимка: Надежда Чипева 

С бизнесмена и издател на „Икономедия“ Иво Прокопиев разговаря редакторът на Vevesti.bg Евгени Петров

– Г-н Прокопиев, предлагам да използваме срещите, които организирате на бизнеса с правителството за тематична рамка на този разговор. Тази е девета подред. Какъв е трендът и посоката на развитие на България в социален и икономически план за тези 9 години, които на практика съвпадат с членството ни в ЕС от 2007-а година до днес?

– Трендът за съжаление е забележително негативен. Първите три срещи бяха доста позитивни. Може би неразумно позитивни, имаше огромен ентусиазъм. Най-голям беше той в началото, непосредствено преди влизането в ЕС. После еуфорията премина, нещата се нормализираха и след това тръгнаха надолу. Това, което движеше страната напред до влизането ни в ЕС беше дисциплината на присъединителния процес и желанието на българските институции да се модернизират и невъзможността на политиците да шикалкавят и да използват институциите в частна полза.

– До какво доведе това отстъпление? През 2007-ма очаквахме институциите да заработят по-добре, днес доверието в тях е под санитарния минимум. Общото усещане е, че държава няма, превръща се само в територия…

– Това, което последва, за съжаление е деградация на институционалността. Това беше главният извод, който се чу поне десет пъти в дискусията на конференцията. Не може да има богата държава без работещи институции, които да защитават интересите на гражданите, на бизнеса, силата на договорите, правата на собственост и т.н.

Върховенството на закона в ежедневието се проявява като работещи институции. Да, съдът е висшата инстанция, която въдворява правосъдие, но в ежедневието редът и правилата се налагат от регулаторите и институциите.

Това доведе още до низходящ тренд в икономическите показатели. Нисък растеж, по-голяма задължнялост, по-големи дефицити, по-голяма безработица. Въобще, България

от една догонваща страна стана отново е изоставаща държава.

по отношение на жизненото равнище и икономическото си развитие спрямо средните показатели в ЕС.

Второто нещо, което се случи заради институционалната корупция и политическата корупция е, че беше съсипана възможността за правене на политика. В България през последните 5-6 години нямаме пример за нито една добре проведена реформа или антикризисна политика.

– В това е проблемът, обикновено реформите изискват ресурс, а точно в този период светът изпадна в тежка криза, усилията на политиците сякаш бяха насочени към това как да овладеят спада, а не как да гонят развитие…

– Ясно е, че светът след 2008-ма навлезе в тежка криза, а Източна Европа и България – в много тежка финансова криза. Изложени сме на най-различни по характер външни рискове – главно финансови, но вече и икономически, и политически, геополитически, етнически, религиозни – всичко това е върху главата ни. Заради тази институционална парализа не сме в състояние да провеждаме антикризисна политика. Най-ясно това се вижда във финансовия сектор и в икономиката.

– Но по данни на Евростат за последните 5 години далеч не бяхме сред двойкаджиите по време на кризата. Въпреки това излязохме с най-големи институционални поражения от нея, които се задълбочават.

– Вярно е, че ние много стегнато преминахме кризата, въпросът е, че шоковете бяха поети от икономиката, много предприятия фалираха, много хора бяха освободени от работа, активите се обезцениха – икономическата и социалната цена бяха платени от бизнеса и населението. Това е да се оставиш на волята на икономическия цикъл. А добрата икономическа политика трябва да омекотява жестоките удари на този цикъл. В България не се направи дори бегъл опит за антициклична политика.

Трябва да признаем, че инструментите, с които разполага и правителството, и централната банка са доста ограничени, заради необходимостта да поддържаме балансиран бюджет и сме с фиксиран курс заради валутния борд, но пък има други добри примери – на балтийските държави, които тръгнаха от същите, дори по-лоши позиции. Тях кризата ги удари по-лошо от България, но те използваха този период не само да се преструктурират, а да си постигнат и дългосрочните политическите цели.

– При нас е обратното – аз лично имам усещането за една безпътица и дезориентация спрямо онова, което трябва да постигнем. Всичките ни усилия и управленски решения са насочени единствено да закрепим икономическото положение.

– Ние имаме задачи и ангажименти за вършене на еврониво. Защото ние сме минали само през входната врата на ЕС, изобщо не сме стигнали до хола или други части от къщата. ЕС практически представлява няколко концентрични общности. Там, където са развитите страни-членки – в Шенген, в еврозоната и в Банковия съюз – са местата, където тепърва трябва да ни приемат. Горе-долу сме на половината път. Тоест – като държава не сме си изпълнили политическите цели спрямо ЕС. А основните са три – членство в Шенген, в Банковия съюз и когато може – в еврозоната. Докато не го направим, ще сме си малката лодка в бурно море.

– Многократно тези цели са посочвани като основни и въпреки всичко продължават да бъдат дискусионни. Ето, преди дни се спомена за еврозоната и веднага мненията се поляризираха –необходимо ли ни е еврото, дали и с колко ще поскъпнат цените. А всъщност в известен смисъл ние на практика сме въвели еврото от момента, в който се вързахме с него… Нека ясно да го обясним – какви предимства носи, какви перспективи очертава и защо е необходимо?

Защото тогава няма да сме беззащитни. Тогава ще имаме всички европейски механизми за провеждане на антициклична политика. Ако стане банкова криза ще има достъп до европейски средства за стабилизиране, като има дефлация ще имаме достъп до финансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ) на нула процента, както е в момента, за да можем да вкараме ликвидност в икономиката, а не да сме в тази ситуация с вързани ръце и крака.

Дори и в най-тежките моменти от кризата в Гърция лихвите по кредитите там бяха по-ниски отколкото у нас. И за бизнеса, и за домакинствата. Просто защото Гърция, която междувременно в този период фалира 2-3 пъти, е член на Еврозоната. И нейните банки могат да се рефинансират на много ниски нива, практически безплатно в момента.

Това е единият аспект. Другият обаче е Банковият съюз. Той в краткосрочен план е дори по-важен. Защото преди да започнем да говорим за ползване на спестяванията на чужди държави или на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция по-важно е да вкараме българските спестявания да работят за българската икономика. Това е големият въпрос. Защото при този ръст на спестяванията … в момента има 65 милиарда спестявания в банките, които са нараснали може би двойно от 2008-ма досега, има спад в кредитирането на икономиката, което е абсолютен парадокс. Това показва, че

има структурен проблем във финансовите регулатори

Очевидно те не си изпълняват ролята. По законите на търсенето и предлагането тази ситуация би трябвало да доведе до свръхпредлагане на кредити. И съответно спадане на лихвените проценти по кредитите до ниво, на което има търсене на кредит. В момента банкерите казват: „Никой не търси кредити, няма добри проекти”. Това е вярно, но няма много добри проекти, които да понесат кредит с 8-9 % лихва. Ако лихвата е 2 или 3%, както е в Еврозоната, тогава търсенето на кредит ще бъде на съвсем друго ниво и броят на проектите, които ще бъдат финансирани ще се увеличи експоненциално. Тогава ще има ръст, заетост, доходи и т.н.

– ОК, каква е пряката вина на регулаторите, как ограничават, вместо да насърчават отпускането на кредити, защо от тях трябва да зависи равнището на кредита?

– Какво правят финансовите регулатори? Позволяват няколко от ключовите участници на финансовия пазар (банков и небанков) да кредитират свързани лица. И вместо към икономиката, една голяма част от спестяванията се оттичат към фирми, свързани със собствениците на тези финансово-индустриални групи. Типичен, емблематичен пример на този феномен е казусът с КТБ. Пет процента (!) от брутния вътрешен продукт на държавата буквално изтече под носа на двата финансови регулатора във фирми, на собственика.

– Под финансови регулатори се има предвид БНБ за финансовия сектор и КФН за небанковите финансови институции?

– Точно така. В първия сегмент има 65 милиарда спестявания на населението, във втория – около 12 милиарда спестявания.

Ако говорим за периода, за който се уточнихме – последните 9 години – основният проблем, спирачка, пречка на българския финансов сектор, освен че сме извън еврозоната е, че заради лошата регулация не си изпълнява основната цел да превръщат спестяванията в инвестиции. И това е така от края на 2008-ма. Имаме огромен ръст на спестяванията и нулев ръст на кредитирането. Дори ако погледнем данните има спад на кредитирането на реалната икономика.

А това е един абсурд. Тоест –

финансовият сектор се е превърнал в една черна дупка, която изяжда

спестяванията на населението. Това е системен проблем, който, докато не бъде адресиран, няма как България да се върне към пътя на икономическия растеж.

-Между другото, на последната среща на бизнеса с правителството имаше ли представители на двата регулатора, аз поне не видях?

– Не и то напълно съзнателно. Защото сегашните ръководства на КФН и БНБ са част от проблема, те не могат да бъдат участници в дискусия за решаването на проблема. Това между другото беше еднозначно посочено от панелистите във финансовия панел включително и от финансовия министър Владислав Горанов.

Тук е мястото да направя разграничението между БНБ и КФН. КФН е напълно съсипана институция, с разбит административен капацитет, подменен персонал, напъдени професионалисти. Оборотът на капиталовия пазар е по-малък от оборота на Женския пазар, той на практика отсъства. Само един пример, новите емисии, които комисията е допуснала на пазара миналата година са 20 с около 100 милиона лева номинал срещу 12 милиарда спестявания, как да има оборот? Затова да се говори за манипулация на такъв пазар, каквито са обвиненията срещу медиите, включително и „Икономедиа” е все едно да се гмурнеш в леген. На пазара няма никаква ликвидност.

 

Интервю пред Faktor.bg: Доверието ще започне да се възстановява след смените в БНБ и КФН

8 декември, 2014 Няма коментари

-Г-н Прокопиев, след четиримесечно лутане новото правителство ускори развитието на казуса КТБ и в крайна сметка вашата прогноза банката да бъде фалирана е на път да се изпълни. Какво ще се случи, ако съдът каже, че лицензът на Корпоративна търговска банка е бил отнет неправомерно?

– Моята теза винаги е била, че банката е тежко източена и че няма финансов смисъл да се правят опити да бъде спасявана. Ще ви дам само един нагледен пример. Вариантите за спасяване минаваха през това да се инвестират общо – от бюджета и инвеститори – между два и шест милиарда лева в КТБ. Да вземем минималната сума. Конюнктурата в момента е такава, че за два милиарда лева може да бъде купена, която и да е от големите и водещи български банки, а най-вероятно и две, дори три от тях. За шест милиарда могат да се купят всички търговски банки в България и ще останат пари. Защо тогава този, който има тези пари и иска да инвестира, да ги даде в КТБ, обременена с всичките й проблеми? Давам този пример, защото той е много добра илюстрация на абсурдната теза, че е по-добре КТБ да бъде спасена, независимо от цената за това. Лично аз не очаквам да има съдебни проблеми с отнемането на лиценза, при такава величина на отрицателния капитал. Може да има проблеми за различни операции в банката за времето на особения надзор, произтичащи от това, че лицензът не беше отнет по-рано.

– Ако разгледаме този вариант, исковете на акционерите могат да достигнат космически суми. Има ли рискове за финансовата система у нас?

– Почти сигурно е, че ще има искове срещу държавата и срещу двата финансови регулатора – БНБ и КФН. Възможно е и срещу физическите лица, членове на техните ръководства. БНБ и КФН са тези, които по закон трябва да защитят интересите на вложителите в банката, на инвеститорите в нейни акции и облигации, а също и интересите на множество институционални инвеститори (пенсионни фондове, застрахователи и други), които ще загубят значителни суми заради липсата на финансов надзор. Не мисля, че по линия на тези искове има рискове за финансовата система. Рисковете произтичат от лошото състояние на регулаторите БНБ и КФН. В момента те са източникът на недоверието в банковата система и в капиталовия пазар, защото инвеститорите и обикновените вложители, след кризата с КТБ, с основание нямат доверие, че регулаторите са си на мястото.

– Експерти подозират сценарий за финансова дестабилизация на България – хиперинфлация, която да „изяде” кредитите. Има ли интерес Иво Прокопиев от потенциална финансова криза, която да преминава първо през несъстоятелност на КТБ?

– Тези “експерти” всъщност говорят пълни глупости. Който следи развитието на “Алфа финанс холдинг” в последните години знае, че банковата и облигационна задлъжнялост на фирмата беше намалена почти десет пъти – от 70 млн. евро. на 8 млн. евро. Такъв остатък е много малък спрямо активите на групата. Второ, остатъкът от кредитите е в евро. Когато кредитите са в евро, хиперинфлацията и обезценката на лева не променя нищо. Чувал съм това абсурдно твърдение, затова използвам повода да кажа, че финансова криза не е добър вариант за никой в България, включително и за мен. Най-сигурното дългосрочно решение, за да отпаднат спекулациите с банките и валутния борд, е присъединяване към банковия съюз на ЕС в т.ч. единния банков надзор и еврозоната. Това обаче минава през радикална промяна на финансовите регулатори. Европейските регулатори са с нулево доверие към сегашните ръководства на БНБ и КФН, и интеграцията няма как да започне, докато хората, които допуснаха кражбата “КТБ”, са си на местата, все едно нищо не се е случило. Ако обърнахте внимание, България дори не подаде апликация за членство в Банковия съюз, защото към хората в регулаторите сега има нула доверие отвън.

От двата регулатора умишлено разпространяват заблудата, че Брюксел няма да допусне смяна на ръководствата на БНБ и КФН преди изтичането на мандатите на членовете им, заради независимостта им. Това не е вярно.Принципът на независимостта е залегнал в законите, за да предпазва финансовия сектор от източване и нездраво политическо влияние. Тези, които са допуснали източване на сума над 4 млрд лева, или над 5% от БВП от една единствена банка, задължително трябва бъдат сменени, защото те са действали непрофесионално, а вероятно и под натиск или друга зависимост. В този смисъл те са нарушили действащото законодателство за независими финансови регулатори и неговите цели. Никой в Брюксел не подкрепя шефовете на БНБ и КФН, и кадровите промени там са един вид предварително условие за започване на процеса за членство на България в Банковия съюз и в Еврозоната.

– За хората с гарантираните влогове историята с КТБ приключи на 4 декември, но другите с преференциални лихви тепърва ще чакат развитие. Законни или не са цесиите и прихващанията в КТБ?

– Добре е, че започва изплащането на гарантираните влогове, защото това ще свали напрежението в обществото. Ако лицензът на КТБ беше отнет по-рано, то можеше да започне много по-рано. Проблемът не е в цесиите, а в късното отнемане на лиценза. Цесиите са опит на депозантите с големи влогове в КТБ да спасят част от парите си, погасявайки задължение на длъжници на банката. Напълно нормално е такива опити да бъдат правени във времето на особения надзор. Мениджмънтът на фирмите с блокирани пари в КТБ даже е длъжен да полага грижата на добър стопанин. Цесиите и встъпванията в дълг, според мен, не са незаконни. Проблемът не е законов, а финансов. По този начин депозантите предреждат Фонда за гарантиране на влоговете и държавата в поредността на удовлетворяване на претенциите. Аз разбирам логиката на законодателя да опита да предотврати това, като промени действащото законодателство, за да намали разхода за Фонда за гарантиране и за държавата. Личното ми мнение обаче е, че законите трябва да се спазват такива каквито са, защото само тогава се създава увереност в законността в една държава. С подобна логика законодателят може да каже да се върнат онези 700-800 млн. лева депозити, които бяха изтеглени в седмицата преди поставяне на КТБ под особен надзор. Те също прередиха държавата като кредитор и дори вече са изплатени.

– В средата на октомври чрез контракти за цесия вашият Договорен фонд „Алфа ликвидни средства“ е спасил около 700 хил. лв. депозит в КТБ, пише вестник „Банкеръ”? Верни ли са тези твърдения?

– “Алфа асет мениджмънт” управлява клиентски пари, не собствени средства на групата „Алфа финанс“. Както обясних и по-горе, нормално е, ако някой се е опитал да си защити парите в КТБ. Това няма нищо общо с мен или групата като интерес.Моята ясна позиция по казуса КТБ от самото начало беше, че за да се избегнат точно такива казуси и правни неясноти, лицензът на банката трябва да се отнеме възможно най-бързо и да се влезе в несъстоятелност. При несъстоятелност цесиите и прихващанията са невъзможни.

– Кой има интерес да бави несъстоятелността на банката? Къде ще отидат активите й?

– Всичко около КТБ е порочно. От възходa й като “банка на властта”, през несигурността на БНБ и забавянето на решението за отнемане на лицензa й, до управлението на процеса по несъстоятелност. Има толкова много интереси, че е трудно дори да се изброят. Един от водещите интереси на сегашното ръководство на БНБ и КФН е да влияят на процеса максимално, в посока да минимизират възможността за търсене на тяхната лична отговорност.

Друг важен интерес е какво става с активите на банката. Независимо от дупката в активите и в баланса, дори и останалото е значителна сума от поне 2 млрд. лева.

Трета много важна група интереси е на засегнатите от чувствителната информация в КТБ. През последните години банката е била използвана като основен инструмент за финансиране на медийни и политически инициативи в полза на тези, които са на власт. Вероятно съществуват и могат да бъдат извадени факти и документи, които да уличат голяма част от действащия в момента политически елит.

– Какво мислите за назначаването на международна фирма, която да разследва всички сделки в КТБ? Как една банка, която до март беше в отлично състояние, няколко месеца по-късно се оказа разграбена?

– На първо време е важно да се наеме специализирана фирма, която да проследи движението на парите и да се опита да наложи запори върху придобитите с тях активи. Колкото повече време минава, толкова по-сложно ще става достигането до активите.

Де факто, банката никога не е била в отлично състояние. КТБ е рапортувала фалшиво отлично състояние, като банка и като емитент на ценни книжа, но не е имало банков и финансов надзор, които да я контролират. Според мен, последният момент, когато е било възможно да се овладее положението и да се спаси КТБ, е бил преди две години. След това вече дупката е достигнала такива размери, като процент от капитала и общите активи, че е станало безсмислено от финансова гледна точка, да се говори за оздравяване.

– Отправихте редици критики към регулаторите – БНБ, КФН и „Финансовото разузнаване”. Кой къде сгреши и какви отговорности трябва да поеме?

– Смятам че критиките към двата финансови регулатори БНБ и КФН са напълно основателни, защото 4 млрд. лева ги няма. Къде са били регулаторите през тези години? Нещо повече, до последния възможен момент и двата регулатора се опитваха да прикрият истинското състояние на КТБ. Реално нито БНБ, нито КФН са предприели каквото и да е действия, за да констатират или ограничат порочните практики в банката. Другият пряк виновник за допуснатото източване е одиторът КПМГ. При подобен случай с Енрон през 2001-ва година, одиторската компания Артур Андерсен беше разформирована. Най-вероятно това ще се случи и с българският офис на КПМГ, защото те няма да могат да посрещнат съдебните искове за неверните отчети, които са заверявали толкова години поред.

Финансовото разузнаване също е отговорно, защото до него, по закон, достига много информация. Не е случайност, че ръководителката на службата от годините на КТБ, сега е “приютена” за съветник в КФН. КТБ имаше статут на недосегаема за всички видове контролните органи. Сега тези, които са участвали в прикриване на източването, трябва да понесат своята отговорност, за да започне да се възстановява доверието в регулаторите и законността.

– Има ли война между вас и Стоян Мавродиев за преразпределение на политическо влияние на финансово ниво?

– От моя страна, не. Г-н Мавродиев води война с мен, “Икономедиа” и „Алфа финанс“, като грубо злоупотребява с властта, която институцията КФН има по закон. След всяко мое изказване или статия в “Капитал”следва лавина от административни мерки и наказания. Не е тайна, че сме подложени на системен тормоз от г-н Мавродиев и КФН. До момента напълно тенденциозно, практически без сериозен предмет, интерес или основание, КФН е започнала над 160 административни производства, като глобите по тях могат да надхвърлят 800 000 лева. Естествено, всичко се обжалва в съда, но представяте ли си за какво количество дела става въпрос? Това си е чист тормоз.

Още един пример – в абсолютно нарушение на всички добри практики и Конституцията на България, КФН изисква от журналистите в Икономедиа да разкриват източниците си на информация. Ако не го правят – отново административни мерки и глоби. Този тормоз се случва днес и сега, независимо от факта, че сме се изтеглили почти напълно от капиталовия пазар, както и всички други сериозни емитенти, защото не приемаме подобно поведение на регулатора.

Ще ви дам и още един пример: пред ПИК г-н Мавродиев обясни началото на конфликта между нас как през есента на 2009-та е спрял опитите на Симеон Дянков да направи едва ли не далавера с фискалния резерв, като предостави средства от него на местните банки срещу ДЦК.

„За радост получих подкрепа както от Европейската централна банка и лично от нейния президент г-н Марио Драги, така и с подкрепата, и с личната намеса на премиера Борисов, това безумие беше стопирано.“

Цитатът е дословен. Една малка подробност – Марио Драги е начело на ЕЦБ от ноември 2011-та, две години след събитията, за които говори г-н Мавродиев. Намирам, че да се лъже по този начин е безсрамно.Представяте ли си как след подобно изказване българският регулатор ще каже „Добър ден“ на Марио Драги? Тук дори не коментирам, че първото нещо, което Марио Драги направи начело на ЕЦБ, е да започне подобна програма за осигуряване на ликвидност за европейските банки срещу ДЦК.

Ако само 1/100 от тази енергия и човешки потенциал на КФН срещу нас се беше насочила в проверки на БТК или Булгартабак, КФН щеше да е предотвратила големи злоупотреби и закононарушения.

– Една реклама на „Лафка” в изданията ви предизвика остри критики. Белег ли е този факт на промяна в отношението ви към модела КОЙ и Делян Пеевски, и в частност на медиите, които управлявате?

– “Капитал” е на пазара от 1993-та година. От първия брой разделяме ясно редакционната политика от рекламата. Не е възможно рекламодателите да оказват влияние върху съдържанието на вестника. През всичките тези години това разделение е в основата на съществуването на „Икономедиа“.

Оценките за определени хора и фирми ги дава редакцията, а не рекламният отдел. Има такъв дуализъм при медиите и всички водещи световни медии работят по този начин. Получава се своеобразен кръг. Единствено икономически независимите издания могат да са свободни редакционно. А от своя страна икономическата независимост е свързана в голяма степен с рекламните приходи. Когато се каже “качествена” или “независима” медиа, се разбират медиите, които не позволяват на рекламодателите да имат влияние върху съдържанието.

Аз разбирам реакциите на много от лоялните ни читатели и притеснението, дали нещо няма да се промени от рекламата на “Лафка”. Редакционната позиция на “Капитал” не може да бъде купена, защото не се продава. Нищо няма да се промени в редакционната политика по отношение на модела КОЙ, докато такъв модел има. Проблемът с този модел на политическа корупция не е нито в личността на Делян Пеевски, нито дори в Ахмед Доган и ДПС. Проблемът е в пиратското завземане на институциите, което отнема потенциала за развитие на страната и ни обрича на бедност. Моделът КОЙ е завардил паричните потоци в държавата и контролира всички институции, които имат отношение към тяхното движение.

– Как гледате на твърденията – „Протестна мрежа” служи на Прокопиев?

– Като на една от неособено интелигентните “контра“-тези, които пропагандната машина на модела КОЙ разпространява. Спомняте си – “контра протест”, “контра олигарх”, “контра студенти”, “контра бизнес”и т.н. Последователно се налагаше една фалшива реалност, за да обърка хората и да се избегне промяната на грозната истинска реалност на модела КОЙ по същество.

Протестна мрежа заслужава едно голямо “Благодаря!” за всичко което тези момчета и момичета направиха през последната година и половина. С някои от действията им не съм съгласен, но за повечето им възгледи – мисля като тях. Свободните хора понякога мислят различно, но по принципните въпроси най-често еднакво. Най-важното постижение на Протестна мрежа е, че не допусна гражданската енергия на протеста за промяна в начина, по който се управлява България, да угасне.

– Сорос поръчва протестите, “Типинг пойнт” дирижира задкулисно играта, цитирам думите на друг издател. Има ли план „Прокопиев – Плевнелиев” срещу настоящата власт?

– Това е пак част от същата серия дивотии. Всеки път, когато влиянието на КОЙ в ключова институция е осветено за публиката, създаде се обществен натиск и се заговори за промяна, се прави такъв опит за отклоняване на вниманието. Излиза мотивиран говорител и започва да занимава публиката с конспирации, в които само имената на хората са верни. Познавам Блъсков отдавна. Той е човек с качества, съжалявам, че се е докарал дотам да участва в подобни гнусотии. За другите дори не искам да говоря. Когато преценя, че някой е минал границата, завеждам дело.

– Като бизнесмен как оценявате обстановката след изборите? Колко живот давате на новото правителство и кои са най-големите рискове пред кабинета?

– Основните фактори, които влияят на ситуацията в България са външни. Колкото и да е парадоксално, заради кризата в Украйна и заради засилването на радикалния ислям в Близкия Изток, България отново привлече вниманието на партньорите си и стана по-значима, отколкото беше. Отказът на Русия от “Южен поток” показва и друго. При цени на петрола под 70 долара за барел, Русия няма финансовите ресурси да продължи да играе ролята, за която претендира, дори и в регионален план.

Най-вредно за България е състоянието, в което никой от Запад не се интересува от нас. За съжаление, като общество ние не намираме достатъчно стимули да се модернизираме сами, защото това е в наш интерес. Затова и повечето от реформите стават под натиск от вън. В момента за имиджа на България и за репутацията на правителството най-важна е съдебната реформа. С върховенството на закона и корупцията започва и свършва всеки сериозен разговор с висш български представител, без значение дали става въпрос за отбрана, еврофондове, Шенген или друго.

От вътрешните проблеми бих откроил два: финансовата стабилност и доверието във финансовата система са силно разклатени. Не е мислим икономически растеж, преди доверието в банките и капиталовия пазар да се възстанови. То ще започне да се възстановява след промените в ръководствата на БНБ и КФН.

Вторият голям проблем е кризата в енергетиката. Той е решим, защото вътрешен ресурс в системата има, но се управлява много неефиктивно и непрозрачно. В тази сфера корупционният и политически натиск са най-силни. Подкрепям силно амбициозната програма за енергийна ефективност, защото тя е предпоставка за плавно и безболезнено нарастване на цената на тока, като разходите за ток на домакинствата се запазят същите. Интересите са много и различни, това е отделен разговор.

Ако правителството възстанови доверието в правосъдието, започне присъединяване към Банковия съюз и Еврозоната и балансира енергетиката, още на втората година ще има икономическо оживление и то може да изкара и цял мандат, през който да довърши и реформите в публичния сектор.

 

Иво Прокопиев в сутрешния блок на bTV: КФН не е правила никакви проверки в КТБ, 20 ноември 2014 г.

20 ноември, 2014 Няма коментари

Иво Прокопиев – бизнесмен: Кои са българските олигарси и техните интереси

 

Водещ: Иво Прокопиев ни е на гости. Вие присъствате ли в тефтерчето и под каква форма?

Иво Прокопиев: Доколкото части от тефтерчето са известни, аз не съм си видял името като инициали. Но това, което съм виждал, са имената на вестниците „Капитал“ и „Дневник“ и те са определени като „вражески“ и ако има запитване от тях, „трябва веднага да бъде докладвано“. На кой – не става много ясно.

Водещ: На някой от първите.

Иво Прокопиев: На някой… Явно сме в частта на враговете, които тази институция е трябвало да репресира също по някакъв начин.

Водещ: Добре, какво е тогава тефтерчето на Златанов? Тефтерче с часовников механизъм, което да избухне в определен момент, когато например ГЕРБ се връщат на власт, или?

Иво Прокопиев: Не, аз мисля, че вашите събеседници обясниха, че било инструмент един вид за провеждане на кадрова политика. Когато няма аргументи защо някой да бъде или да не стане на някакъв пост, тогава е използвано тефтерчето за неговото елиминиране.

Водещ: За „бухалките на властта“ – тези „бухалки на властта“ ли удариха по КТБ и на коя власт точно?

Иво Прокопиев: В казуса „КТБ“ има от всичко по много. Има и от „бухалките на властта“, но фундаменталната причина, поради която КТБ се срина, беше нейният порочен пирамидален бизнес-модел. Рано или късно това щеше да се случи, вярно е, че поводът, по който стана, беше атака от институциите и от медиите на г-н Пеевски.

Водещ: Между другото, предишния път, когато ни бяхте на гости, общо-взето само вие бяхте на позицията, че КТБ трябва да бъде ликвидирана, да бъде фалирана, да бъде обявена в несъстоятелност. Всички други експерти казаха, че може да бъде спасена. Сега доволен ли сте, че стана вашето?

Иво Прокопиев: Аз бях на позицията, че тя е неспасяема заради размера на проблемите, които има, и от гледна точка на нейната неспасяемост е много по-добре, заради вложителите, веднага да се пристъпи към отнемане на лиценза, за да я няма поне тази драма в обществото с малките депозити. А колкото да съм доволен – не съм доволен, защото КТБ беше финансовият инструмент на модела, който е популярен като „Кой?“ в обществото и това, че КТБ я няма, не означава, че моделът „Кой?“ е разграден и не означава, че той не опитва да изгради нови, свои собствени финансови институции и да продължи да прави същото, макар и по малко по-различен начин. В този смисъл не съм…

Водещ: Ама не ми казахте за „бухалките“. В крайна сметка кой е бил „бухалка“?

Иво Прокопиев: В кое?

Водещ: В случая с КТБ?

Иво Прокопиев: За КТБ аз казах, съвсем ясно според мен, поводът, по който банката се срина. Друг въпрос е, че тя беше една кула от карти и съвсем лесно, с едно подухване просто падна. А медийната атака беше от медиите на г-н Пеевски и донякъде от тези действия, които започна прокуратурата. Само че тук има интересен нюанс с дейността на прокуратурата. Прокуратурата има основание – както се вижда, има огромно количество нарушения, т.е. ние не можем да виним прокуратурата, че е започнала, макар и късно, нещо, което е трябвало да направи години по-рано, за което имаше и вестникарски публикации, знаете, и много сериозен дебат в обществото.

Водещ: Дебатът обаче продължи с обвинения. Вие нападнахте БНБ управата и Комисията за финансов надзор (КФН). Те пък ви върнаха в студиото на „Лице в лице“. Нека да чуем какво каза шефът на КФН Стоян Мавродиев.

Стоян Мавродиев: Г-н Прокопиев е пример за един от най-сериозните нарушители на закона в нашата практика – сумарно, като брой наказания, брой наказателни постановления. Неговите компании са наказвани многократно, не изпълнява съдебни решения. Той освен издател е и поднадзорно лице на КФН в множество направления. И между другото, един от най-силно актуваните. Срещу нещо има стотици актове и наказателни постановления за стотици хиляди левове. Въобще, една консистентна позиция на човек, който не защита институциите и закона. Второ – четем за средства и за суми, които получава г-н Прокопиев, неговите компании за консултантски услуги. Днес го четох в поредните новини и медийни публикации по тази тема. Т.е. тези хора трябва да отговорят на каква база те си плащат средства един на друг, за какво плаща г-н Прокопиев на г-н Кадиев. Връзката между Кадиев и Прокопиев е капиталът, средствата, плащанията на средства един между друг. Така че за какви услуги? Очевидно ние ги виждаме тези услуги чрез ежедневните клеветнически кампании.

Водещ: Откъде да започнем? Какво си разменяте, какви финансови ресурси си разменяте с г-н Кадиев – дайте да започнем подред?

Иво Прокопиев: Откъдето кажете. Това е лъжа. Ако г-н Мавродиев има някакви доказателства, аз го призовавам да ги представи, иначе трябва да се извини. Ако не се извини, това ще бъде повод за поредното дело между нас. Това е просто лъжа.

Водещ: Поредното дело за какво – за клевета ли в случая?

Иво Прокопиев: В момента ние имаме доста дела. Аз водя едно за вреди и за клевета.

Водещ: От страна на г-н Мавродиев?

Иво Прокопиев: Да.

Водещ: Имате ли и каква е връзката ви с г-н Кадиев?

Иво Прокопиев: Никаква връзка нямам.

Водещ: Познавате ли се?

Иво Прокопиев: Познаваме се. Така се стекоха нещата, че през последните 10 години не сме се виждали, така че…

Водещ: Пари разменяли ли сте си?

Иво Прокопиев: Никога, по никакъв повод, абсолютно. Затова казвам – нека г-н Мавродиев да извади, каквото има да изважда като доказателства. Ако не – да се извини, иначе после ще го решим в съда. Няма друг начин. Това е абсолютна груба лъжа, мисля, че тя беше опровергана и от г-н Кадиев.

Водещ: Да, но г-н Кадиев пък се е срещал с Цветан Василев. Дали да търсим някаква връзка Кадиев – Прокопиев – Василев – Пеевски? Как да ги навържем в схемата?

Иво Прокопиев: Е, връзка с Василев… Всеки може да се среща. Г-н Кадиев беше депутат. Вие мислите ли, че г-н Мавродиев… То проблемът е, че г-н Мавродиев не се е срещал с г-н Василев като поднадзорно лице и аз му разбирам нервността, защото комисията, заедно с БНБ, е другият голям виновник, другата отговорна институция за фалита на КТБ. Защото освен че е банка, което многократно беше натъртено, включително и от КФН, КТБ е емитент на публични акции, на публични облигации, тя има няколко лиценза като „асет“ мениджър и като инвестиционен посредник. В нейни инструменти и в нейната група са инвестирани огромни средства на поднадзорни на комисията лица, така че по много от тези линии комисията очевидно не си е свършила работата, очевидно не е проверявала този, който трябва. Вярно, че комисията оказва репресия върху мен и върху моите фирми, но това е в следствие на моите публични изяви, в следствие на политиката на вестниците да разкриват такива негативни за тях неща и които…

Водещ: Ама чакайте, комисията не е боравила директно с банката. И г-н Мавродиев се оправдава именно с това, казва: „Ние разглеждаме КТБ като друг вид институция“. Можели ли са да сигнализират за проблеми с правата, които имат над нея?

Иво Прокопиев: Не само, че са можели – те са били длъжни. В България има два големи финансови пазари – единият е банков, другият е небанков.

Водещ: Ама знаели ли са за проблема, знаели ли са?

Иво Прокопиев: КТБ е била гигантски играч и на двата пазара – и на банковия, и на небанковия. И ако говорим в условията на загуба, може би около 2-2,5 милиарда ще бъдат загубите от инвеститорите в КТБ като банка и още около 0,5 милиард – това изобщо не е скромна сума, ще бъда загубите на инвеститорите в инструменти на КТБ на капиталовия пазар, за които отговаря…

Водещ: Не, г-н Мавродиев знаел ли е за проблемите в КТБ?

Иво Прокопиев: Е как да не е знаел? Очевидно е знаел и тя се е ползвала от общия институционален чадър, от който се ползваше. Защото такъв тип кражба – вие разбирате ли, че говорим в случая с КТБ за откраднати около 5% от Брутния вътрешен продукт на държавата. Това нещо е правено в много дълъг период от време, много консистентно, с протекцията на абсолютно всички отговорни за това институции, които е трябвало да контролират тези дейности да не се извършват. Това на първо място е БНБ и банковият надзор, но веднага след това идва отговорността на г-н Мавродиев и КФН, след това са одиторите, след това е „Финансовото разузнаване“, данъчни власти и т.н. Всички тези механизми…

Водещ: Възможно ли е г-н Мавродиев да е сигнализирал на някой и някой да му е казал „Задръж“.

Иво Прокопиев: Доколкото ми е известно, никакви проверки не са правени в КТБ от КФН и няма никакви констатирани нарушения там. Нека ако…

Водещ: Защото не са правени проверки в случая.

Иво Прокопиев: Защото не са правени проверки. Най-малкото, те не са смеели да отидат там и да ги проверят.

Водещ: Е каква отговорност трябва да поеме сега г-н Мавродиев?

Иво Прокопиев: Само един вид отговорност може да поеме – чрез подаване на оставка. Защото знаете ли, в момента българският финансов сектор е в огромна криза и тази криза е на недоверие. Но това недоверие не е към институциите, защото големите институции са чужди и към тях има доверие. Недоверието е към регулаторите. Единственият начин това нещо да се разреши – и това е същинската тема, затова г-н Мавродиев реагира по този начин…

Водещ: Ама г-н Мавродиев каза, за да изчистим този въпрос…

Иво Прокопиев: … е двата регулатора да бъдат персонално сменени…

Водещ: Той казва: отговорността на регулатора, на КФН към КТБ е все едно магаре и Космос – подобно ще го кажа, не мога да се сетя към точния цитат…

Иво Прокопиев: Ама те дори не казват дали КТБ и лицензът й като инвестиционен посредник, като дружество за управление на активи е отнет или не е отнет. Поне това да кажат. Очевидно е, че са поднадзорни лица по много линии, аз казах – поне по пет-шест линии.

Водещ: Другото обвинение към вас – вие сте нарушител на закона многократно, не изпълнявате съдебни решения, наказван сте много пъти. Защо?

Иво Прокопиев: Има кампания на комисията и след всяко мое телевизионно участие ние получаваме наистина по четири, пет, шест, някой пъп по десет административни санкции, но дали съм нарушител на закона – това го решава съдът. Всичките тези мерки на комисията…

Водещ: Колко ви струва едно телевизионно участие като ресурс, за да си платите глобите?

Иво Прокопиев: Искам да ви кажа, че те идват на залпове. Средно са между 30 и 90-100 хиляди лева глоби и санкции, които…

Водещ: Ама това означава, че има в какво да ви хванат, има какво да нарушите.

Иво Прокопиев: Има някакви дребни, формални неща, но като цяло няма никакви нарушения, защото в резултат на тази кампания през годините практически ние излязохме от капиталовия пазар. Остана един-единствен инструмент, върху който сега комисията си е фокусирала цялата енергия.

Водещ: Кой?

Иво Прокопиев: Една облигация на „Алфа финнас“, който ще бъде погасен съвсем скоро. Така че няма повод, разбирате ли?

Водещ: Значи това участие сега ще ви струва от 30 до 90 хиляди, защото КФН ще ви нападне след това?

Иво Прокопиев: Не мога да кажа какво ще измислят конкретно за това участие, но обикновено така се получава. Има две много ясни вълни. Едната беше след публикациите за Брендо и за привличането на г-н Мавродиев като свидетел по делото „Брендо“ – тогава имаше десетки такива преписки с комисията. И сега, по повод на КТБ – втората голяма вълна, която буквално ни залива. Но искам да завърша разговора с доверието, защото това, което предизвиква г-н Мавродиев да реагира по този начин… Не е вярно, че има доверие в българските регулатори и че европейските правила не позволяват те да бъдат сменени, когато е констатирано такова гигантско нарушение. Точно обратното е – при такова нарушение като КТБ и такъв гигантски финансов скандал, българският законодател не само може, а е длъжен да направи структурни промени в БНБ и в КФН, за да подмени техните ръководства. Това е ключовият момент и това, което притеснява г-н Мавродиев. Да не говорим, че той, вместо да подаде оставка, е кандидат за БНБ.

Водещ: Това исках да ви питам – как ще коментирате информациите, че той е кандидат, един от кандидатите за управител на БНБ?

Иво Прокопиев: Ами като абсурдна кандидатура, няма как по друг начин да я…

Водещ: Какво са си говорили Бойко Борисов и г-н Искров у гуверньора на БНБ, защото не разбрахме?

Иво Прокопиев: Нямам представа, но едно от нещата, които последваха след този разговор, беше оставката на Фонда за гарантиране на влоговете, която беше единствената институция, която се държа рационално през цялото време и не беше част от схемата, която доведе до фалита на КТБ.

Водещ: Днес във вашия вестник „Капитал“ пише, че това е съмнително, че се случва. Защо?

Иво Прокопиев: Подозрителен е начинът, по който се случва, защото главното нещо е, че този фонд е на банките, а не на изпълнителната власт, нито на законодателната.

Водещ: Нещо много важно – от този фонд зависи кои ще бъдат квесторите всъщност, които ще влязат.

Иво Прокопиев: Това е много интересен момент. Фондът реално е господарят на банковата несъстоятелност на КТБ и от него зависи не само кой ще бъде определен за синдик по-нататък в процеса…

Водещ: Синдик, да.

Иво Прокопиев: … а зависи какви решения ще бъдат вземани по отношение на управление на активите.

Водещ: Но от синдика зависи дали банката ще бъде продадена или активите й ще бъдат продадени на добри цени, или ще бъде разграбена.

Иво Прокопиев: Точно така – по какви процедури, по какъв начин ще бъдат преследвани парите.

Водещ: Вие какво подозирате, какво ще се случи? Този ход е направен, за да се случат нещата както трябва, или както трябва за някой конкретен човек?

Иво Прокопиев: По-скоро второто, защото непосредственото действие, което зависи от тази промяна, е изплащането на гарантираните влогове. Не знам дали си давате сметка, но следващата седмица, седмицата след 4 декември, в България ще бъде преразпределена колосална сума пари. Около 3,5-3,7 милиарда – не са казали точно какъв е размерът на гарантираните влогове, но това е колосална сума пари, която изведнъж ликвидно ще бъде изсипана на банковия пазар и тя ще доведе до най-различни ефекти според мен.

Водещ: Като например?

Иво Прокопиев: Например много вероятно е пазарът на недвижимите имоти да има някаква корекция нагоре, защото тези пари най-вероятно ще потърсят някакви други инструменти, в които да бъдат инвестирани. Изключително важна част от тях е в кои банки ще останат, защото знаете, че заради банковата криза имаше процеси на теглене на депозитите и т.н. Най-различни.

Водещ: Последно, да затворим и темата „КТБ“ – ако можем, разбира се, да я затворим. Ако има тефтерче – не на Златанов, а на някой друг – в кое тефтерче пише „КТБ да се удари“ кой го е написал?

Иво Прокопиев: Това най-вероятно е тефтерчето на г-н Пеевски, но допускам такова тефтерче физически да няма. А по повод на приключването – темата изобщо няма да приключи и това отново е свързано с финансовите регулатори, защото искаме или не искаме, на България най-вероятно ще й се стоварят купчина дела заради това, че държавата не си е свършила работата, заради това, че държавните финансови регулатори не са си свършили работата. Всичките тези инвеститори с гигантските загуби, които са и на капиталовия пазар, и като вложители, ще съдят тези, които са отговорни.

Водещ: Така, коментираме статия от в. „Капитал“. Само че излязоха статии за това, че Прокопиев се „гушна“ с „Лафка“. Знаете с кого се свързва „Лафка“, нали така? С кого се свързва „Лафка“ – хайде да започнем от там?

Иво Прокопиев: В какъв смисъл се свързвам аз с…

Водещ: Сте се „гушнали“? Пише: „Прокопиев започна да рекламира „Лафка“ в „Капитал“, и това е като критични статии към вестника, който е бил трибуна на анти-ДПС настроенията.

Иво Прокопиев: Аз ви благодаря за този въпрос, защото наистина има голяма чувствителност към тази тема, към тази реклама. Тя е преувеличена. Между другото, реклама на „Лафка“ има и в бТВ – не съм чел статия, че бТВ се е гушнал с Делян Пеевски.

Водещ: Да, очаквах го това като ответен отговор, все пак…

Иво Прокопиев: Не само при вас, има и в Нова телевизия, мисля. Както и да е.

Водещ: Навсякъде има.

Иво Прокопиев: Да. Но по-скоро по отношение на „Капитал“ е някакъв вид провокация, защото реално рекламният отдел не е имал правилен ход. Няма законово или бизнес-основание да откаже такава реклама. Между другото, те са били две реклами – едната не е отговаряла на изискванията на рекламния отдел и е върната, но другата е публикувана. В същото време ние имаме един основен принцип, откакто има в. „Капитал“, а той е на много ясно и много строго разделение между рекламна политика и редакционна независимост. Рекламодателите по никакъв начин не могат да влияят на съдържанието на вестника. Този принцип е отстояван във всички времена – като започнете от „пирамидите“, „Мултигруп“, Г-13 и се премине през всички периоди по-нататък, винаги е имало рекламодатели, които са се опитвали или са си мислели, че рекламирайки в „Капитал“, ще променят неговата редакционна позиция. Така че съвсем ясно искам да кажа на всички хора в социалните мрежи, които между другото имаха много разбираеми за мен притеснения – искам да им кажа, че те не са основателни, редакционната политика на „Капитал“ няма де се промени нито по отношение на „Лафка“, нито по отношение на модела „Кой?“, нито по отношение на Делян Пеевски.

Водещ: И тези капитали, които влизат при вас все пак чрез рекламата, няма ли по някакъв начин да ви направи по-меки?

Иво Прокопиев: Не, не, те първо са незначителни и нямат никакво значение.

Водещ: Можем ли да кажем суми, или?

Иво Прокопиев: Примерно 0,0 и нещо процента от общите приходи.

Водещ: Вече никой нищо не разбра от 0,0 процента от общите приходи.

Иво Прокопиев: Съвсем незначителен размер са тези суми. Но пак казвам – ако мога да използвам вашия ефир, бих помолил ДПС да не хвали „Капитал“, защото това е някакъв вид нова стратегия, която те имат, ако забелязахте, няколко пъти от парламентарната трибуна. И бих помолил „Лафка“, ако няма крайна нужда, да не рекламира в „Капитал“, нямаме нужда от тези пари.

Водещ: ДПС се превърнаха като в някакво божество – Бойко Борисов им се моли да не гласуват за правителството, вие им се молите да не ви хвалят. Какво е ДПС?

Иво Прокопиев: ДПС е един холдинг, който има две крила – политическо и икономическо. И от дейността на този холдинг всъщност страдат всички българи, защото за да може този конгломерат или холдинг да работи – това е моделът „Кой?“ – той съсипва всички институции в държавата. говорихме как са съсипани финансовите регулатори, по същия начин са съсипани почти всички други регулатори, голяма част от съдебната система и няма как българските граждани да не изпитват тежки финансови последствия от това. Мога да ви дам, ако искате…

Водещ: Кой е на върха на тази пирамида, на този холдинг?

Иво Прокопиев: Е, ръководството на партията ДПС.

Водещ: Мартин Заимов – много интересен разговор имахме с него отново за КТБ и той каза, че „Държавна сигурност“ стои зад тази банка, която от доста време не е банка в истинския смисъл на думата.

Иво Прокопиев: Аз не мисля, че „Държавна сигурност“ 25 години по-късно е единно понятие, но е факт, че някакви мрежи от бившата „Държавна сигурност“ гравитират около ДПС и ръководителите на ДПС.

Водещ: Пример щяхте да ни давате и ви прекъснах.

Иво Прокопиев: Исках да ви кажа как лошото финансово регулиране примерно влияе на бедността, на безработицата, на това, че в България няма растеж. Примерно лошото финансово регулиране в небанковия финансов сектор – 1/2, 2/3 от всичките активи на небанковия финансов сектор са в чужбина, защото не е възможно в България да се инвестира в нормални инструменти заради дейността на КФН.

Водещ: Добре, какъв е вашият интерес? В крайна сметка хората се питат, немалко ви обвиняват и че сте обикаляли телевизионните студия да говорите. Какъв е вашият интерес да говорите всички тези неща?

Иво Прокопиев: Аз имам много ясен, легитимен интерес, и той не е само моят, а на всички нормални предприемачи в тази държава, за да може активите на всички да поскъпват, бизнесите на всички да работят на печалба, да са добре децата, да се връщат тук да работят, а не да остават в чужбина. Всичко това може да се промени единствено по начин, ако България стане обратно нормална държава и се върне в нормалния европейски законов път на развитие. В момента ние сме извън него. Разбирам иронията ви и разбирам, че…

Водещ: Не, не, то не е ирония. Просто хората се питат това, аз питам ви питам, защото има една статия – четох, между другото, „Десетте лъжи, които изрича Иво Прокопиев“, и те са свързани с това, че държавата би… Извадил съм си три от тях: „ че държавата ще загуби, ако участва в спасяването на банката, че нямате никакъв личностен конфликт с Цветан Василев и нямате интерес в този казус.

Иво Прокопиев: Нямам никакъв интерес. Аз ви казах какъв е интересът. Аз съм инвеститор – мисля, че не от най-големите, но значителен инвеститори в България и интересът ми е много легитимен, както на всички други инвеститори в България, а то е, за да могат моите активи да поскъпват, за да могат активите на хората да поскъпват. Искам да ви кажа, че ако нямаше модела „Кой?“ и казуса „КТБ“, в момента българските граждани щяха да бъдат поне два пъти по-богати. Цялото имущество, което те притежават, щеше да бъде поне двойно по-скъпо, отколкото е сега.

Водещ: Добре, ще разберем ли последно кой ограбва банката и кой ще я ограби? Къде ще отидат активите й?

Иво Прокопиев: Според мен да. Имайте предвид, че банката е ограбена по няколко канала, не един. Едното основно направление са финансиранията на политически проекти, медии, обществена дейност, спортна дейност и т.н. Вторият са просто лош финансов риск-мениджмънт, грешки, активи, които не струват толкова, а са надплатени, загубата е реализирана веднага и няма как да се върне. И третото са скритите активи, които да се надяваме, че бъдещите управляващи на фонда и синдиците ще успеят да намерят със средствата на финансовото проследяване.

Водещ: Благодаря ви. Иво Прокопиев – гост на „Тази сутрин“. Най-вероятно след това участие, както каза и самият той, очаква нападки от КФН и санкции, разбира се. Колко ще му струва – ще разберем може би при едно ваше следващо гостуване.

Иво Прокопиев: При следващото гостуване ще ви ги донеса.

БТВ – Тази сутрин
Интервюто можете да видите ТУК

Иво Прокопиев пред Faktor.bg: Мафията открадна от предприемачите идеята за почтен успех

– Г-н Прокопиев, Делян Пеевски обяви, че ще се бори докрай с вас и иска да ви види в следствието. На какво се дължи тази вражда, за битка между конкуренти ли става дума?

– Г-н Делян Пеевски очевидно ще се бори до край с всеки, който по някакъв начин се противопоставя на плановете му за тотално разбиване на институциите и съсипване на държавата. Не го познавам лично и не искам да го познавам. Никога не сме имали каквито и да било допирни точки. Причината за това поведение са разследванията, които “Капитал” направи за политико-икономическия конгломерат окоро КТБ. Може да се проследи исторически какво последва след една от първите публикации по темата “Петата власт: Рекет.”От страна на г-н Пеевски и г-н Цветан Василев срещу мен и моят бизнес се изсипа буквално лавина от клевети, обиди, напълно измислени истории, и множество проверки от различни ведомства, като форма на институционална репресия. Тези атаки продължават вече повече от четири години.

– Кои са основните ви бизнес-проекти в момента, имате ли допирни точки до една от воюващи страни – банкера Цветан Василев и депутата Делян Пеевски?

– Както казах, нямам допирни точки. Никога във времето назад не съм и имал.

– Докъде може да доведе икономическата и личностна война между Пеевски и Василев? Възможно ли разпадащата се финансова пирамида да предизвика банков хаос в държавата?

– Финансовата стабилност в една държава не е даденост. Паметта за финансови кризи и хиперинфлация в едно общество е много важна, за да не се допускат нови кризи. При нас последната тежка вътрешна криза беше през 1996-та година. В много отношения сега състоянието на държавните финанси и банковата система е по-добро от тогава. Качеството на държавното управление, обаче, е трагично и се влошава постоянно. Качеството на финансова регулация също не е на нужното ниво. Ако не се вземат спешни мерки за връщане на доверието на инвеститорите и кредитните агенции, ако не се възстанови достъпът до европейските фондове и не се намали бюджетния дефицит, ако БНБ не се намеси достатъчно решително и бързо в казуса “КТБ”, проблемите могат да се задълбочат и да се достигне до някаква форма на криза. Има път назад, но както и през 1997-ма той изисква национален консенсус, финансова дисциплина и политическа воля за реформи. Не виждаме много от това в момента, а времето в което трябва да се реагира е ограничено.

– Може ли от пепелта на рухналата империя да се появи някаква нова уродлива коалиция между политика и бизнес след като няма промяна на правилата?

– Важното е точно това да не се допусне – рециклиране на схемата. Дано всички да са си научили урока. Важно е да се промени системата, да се променят правилата на играта и никога повече такива сраствания на медии, финансово-индустриални конгломерати, политически партии и държавни институции, да не се допуска.

– В ювелирната акция на прокуратурата ясно се показа зависимост между политици и съдебна система, у нас никой не е застрахован да получи абсурдно обвинение. Вие сте крупен бизнесмен, не предизивква ли страх липсата на правила и правосъдие?

– Няма богата държава, в която няма справедлив съд и върховенство на закона. Ние, като държава и общество, сме обречени на бедност, докато има опити да се влияе върху решенията на съда и докато рутинната дейност на прокуратурата се използва често като инструмент за репресия над конкуренти в бизнеса или в политиката.

– Защо никое от трите последни правителствата не промени системата и правилата, а като че ли съзнателно помагаха да се роди и множи една олигархична финансова структура?

– Заради комбинацията човешки страх и алчност. Една от функциите, които изпълняваше този конгломерат е чрез медиите, службите и съдебната система, да репресира потенциалните говорители на каквато и да е опозиционност и инакомислие. Личната цена за всеки, който дръзне да му се противопостави открито и с името си, е много висока. Обичайно следват репресии от различни ведомства и институции и жестоко оплюване в медиите собственост на конгломерата. Казвам го открито, защото аз съм я платил тази цена.

– Възможна ли е симбиозата да развиваш бизнес у нас и да си чист, ако не работиш за политическа мафия?

– Възможно е. Политическата мафия, както вие казвате, се опита да открадне от предприемачите точно това – идеята за почтен успех. Спомняте си кампанията за “един успял млад мъж на 33”. Успял в какво? Успехът не е колко си ловък в корупционните схеми. Ако това е дефиницията са успех, значи всички предприемачи са по дефиниция престъпници. Тогава няма разлика дали си почтен или не, защото “всички бизнесмени са маскари”, а законът съществува само като препятствие, което да прескочиш. Този феномен отблъсква много хора от предприемачество, обрича страната на вечно блато и на диктатура на политическата корупция над бизнеса.

В момента всички успешни “неполитически” бизнеси са в сфери, които нямат много вземане-даване с държавата. Това ограничава изключително много потенциалът за растеж и създаването на нови работни места.

– Открито защитавате протестите на гражданите, но ви обвиняват, че „Протестна мрежа” е ваша корпоративна организация. Приемате ли, че имате частица заслуга за присъдата на правителството на Пламен Орешарски?

– Ценностно, аз съм направил своя избор преди повече от 20 години. Стоя с името си като издател и основател на “Капитал” и “Дневник” от първите им броеве през 1993-та година. Мисля, че ролята на двете медии за модернизацията на България през тези години е много съществена. Не само през последния опит за управленски мандат, който от първия си ден е пълен провал и истинско разочарование.

– Гражданското общество у нас цяла година поставя въпроса „Кой?, дните на кабинета вече са преброени. Ще има ли следващ вик на обществото, следващ въпрос?

– Начинът по който ще се отговори на въпроса “Кой?” ще предопредели дали този път ще прескочим фазата на финансова криза или отново всичко ще се случи по най-скъпия и най-болезнен начин за обществото.

– Има ли шанс България да направи стъпка напред извън блатото? Какво управление и какъв кабинет би бил най-полезен за икономиката?

– В момента разделението не е ляво-дясно, а мафия-антимафия и напред-назад. Следващото управление трябва да е в състояние да върне доверието – на финансовите пазари, на инвеститорите, на кредитните агенции, на българските граждани и потребители. То трябва категорично да извади политиците и политическите интереси от икономиката на България. Ако деполитизацията на бизнеса не се случи, ще затъваме в блатото още дълго време.

Оригиналното интервю можете да видите тук

Открито писмо до Сергей Станишев, 15 май 2014 г.

Г-н Станишев, с това писмо искам от Вас публично извинение. За политик като Вас, с претенции да бъде лидер на социалистите в Европа, не е допустимо по този груб начин за тяснопартийни цели да навлиза в личното пространство на журналисти и издатели и да съучаства в арогантното погазване закона.

Единственият скандал в режисираното публикуване на моя частна кореспонденция с редакторите на “Капитал” и “Дневник”, е че този който го е направил, е извършил престъпление по българското законодателство.

В тази връзка не си ли задавате следните въпроси:

Нормално ли е някой да има достъп до електронната поща на една от малкото независими медии в държавата?

Следенето, подслушването и шпионажът на журналисти ли са моделът на демокрация и гражданско общество, за който вие и Партията на европейските социалисти се борите на предстоящите избори за Европейски парламент? Това ли е добрата практика в Европа, която искате да пренесете в България? (Моля, поправете ме, ако вече не споделяте европейските ценности и не смятате европейските практики за добри.)

Ако Вие не осъдите публично този безпрецедентен акт на политическо хакерство и не се противопоставите публично на посегателството на срещу личността на който и да е български гражданин, се превръщате в съучастник. Аз не съм Ваш политически опонент, както никога не съм имал претенции да бъда участник в политиката, но дори и да бях, подобно безобразие, пак би било възмутително.

Цялата режисура, предварителна подготовка и апломб на този псевдо “И-мейл гейт”, показаха съвсем ясно, че за вас политическата цел в предстоящите избори оправдава всички средства, включително и незаконни действия пред очите на цялото общество.

Настоятелно Ви моля, прочетете още веднъж писмото ми до редакторите на “Капитал” и “Дневник” и отговорете конкретно, къде видяхте „сценарий за дискредитиране на правителството“ и кое в писмото е задкулисно или скандално?

И не е ли по-скандално това, че отново в името на лична корист и на партиен интерес, чрез политизирането на ключови регулатори, систематично се разрушава доверието в икономиката на България? Че хаосът, който вашето управление непрекъснато произвежда в ключови сектори, застрашава интересите на хиляди легитимни инвеститори в българската икономика, на техните работници и служители и техните семейства. Че в момента заради корупцията, беззаконието и липсата на каквато и да е възможност и перспектива в България прогонвате в чужбина още едно поколение? Може би и това е калкулирано като политически успешен ход, защото така скоро няма да има кой да гласува за промяна.

Вероятно не можете дори да си го представите, но за разлика от медиите, които безропотно изпълняват в детайли предварително подготвените политически кампании, в “Капитал” и “Дневник” има стандарти и правила, те се спазват и журналистите търсят за позиция всички засегнати страни. Включително представители на вашето правителство, на вашата партия и контролираните от вас регулаторни органи.

Като издател на “Капитал” и “Дневник” и един от основателите на “Икономедиа”, не само имам право, а смятам за свое гражданско задължение да казвам откровено какво мисля, когато някой по очевиден начин дестабилизира държавата в името на своя личен и политически интерес.

Г-н Станишев,

позволявам си да се обърна към Вас публично и да поискам извинение за недопустимите квалификации, които направихте за мен и за това, че грубо използвахте името ми за нуждите на предизборната кампания на БСП. Тази кампания се плаща от всички данъкоплатци, включително и от мен.

Затова, настоявам да се извините не само на мен, а и на всички мислещи и независими българи с достойнство, които не се страхуват да казват истината на глас и искат в България да има правила и върховенство на закона, а не върховенство на силните на деня.

 

Иво Прокопиев

Иво Прокопиев осъди издателя на вестниците „Уикенд“ и „Всеки ден“

Съиздателят на вестник “Капитал” и новинарския сайт “Дневник” Иво Прокопиев осъди „Ню медия груп“ АД, издател на вестниците „Уикенд“ и „Всеки ден“,  за разпространение на неверни твърдения, обиди и причиняване на вреди.

В решението на Софийски Градски Съд от 7 март 2014 г. се казва, че „в два различни вестника, но по едно и също време и със сходни неверни изявления, (Ню медия груп)…причинява интензивна увреда на името, честта и достойнството на личността на ищеца, като същевременно създава доверие у читателите във верността на разпространените твърдения с повторението им“.

Съдът постановява, че изявленията „фалирал бос“, „кредитен милионер“, „избягал поради стотици милиони кредити“, „че се укрива“, „напъни да граби отново и отново“, които изданията „Уикенд“ и „Всеки ден“ използват, са неверни и позорящи.

В решението е записано, че „безспорно са неверни твърденията, че ищецът (Иво Прокопиев) се укрива, че е избягал поради неизплатени банкови задължения“ и че „Съдът приема за невярно обстоятелството, че ищецът е фалирал“.

Съдебният състав осъжда „Ню медия груп“ АД да заплати на Иво Прокопиев обезщетение за претърпени неимуществени вреди по силата на чл.45 от ЗЗД за умишлено причинени вреди.

Това е първото решение по делата, които издателят Иво Прокопиев заведе срещу изданията от медийната група на семейството на депутата Делян Пеевски и други жълти медии, в следствие на масираната клеветническа кампания през последните четири години.

Не съм страна в спора между АРТЕ и семейството на г-н Пеевски

13 януари, 2014 Няма коментари

Намирам изявленията на г-н Делян Пеевски и майка му г-жа Ирена Кръстева относно някаква мнима моя роля в репортажа на обществената френско-германска телевизия АРТЕ за нелепи и за проява на липса на срам.

Аз няма как да бъда страна в споровете между голяма и уважавана медия като АРТЕ и семейството на г-н Пеевски. Във вестник „Капитал“, „Дневник“ и „Икономедиа“ през годините са работили десетки представителите на талантливото младо поколение журналисти след 10-ти Ноември 1989 година. Това не означава, че аз лично или издателската фирма диктуваме и насочваме дейността им през целия им останал съзнателен живот, години след като са напуснали „Икономедиа“.

В същото време обаче, репортажът на АРТЕ за имотите на семейството на г-н Пеевски, намесата на органите на МВР и липсата на реакция от компетентните правоохранителни органи, показва за пореден път, че много от демократичните институции в България, като полиция, съд и прокуратура, изпълнителна и законодателна власт, се контролират от един задкулисен център и работят срещу интересите на българските граждани и тяхното право да бъдат информирани.

С постоянните атаки срещу мен, моят бизнес и моето семейство, г-н Пеевски и г-жа Кръстева няма да успеят да убедят никой, че друг е виновен за множеството безобразия и злоупотреба с власт, които лично те извършват пред очите на българското общество всеки ден. Безкрайните поръчкови и фактологично неверни статии в стил „Крадецът вика дръжте крадеца“, няма да им донесат никаква полза, независимо от непрекъснатото им натякване.

Бих искал да припомня, че водя множество съдебни дела срещу изданията от групата на семейството на г-н Делян Пеевски и вярвам, че скоро ще има справедливо наказание за поне част от множеството клевети по мой адрес.

Г-н Пеевски и г-жа Кръстева носят отговорността за превръщането на изданията от тяхната издателска групировка от медии в пропаганден инструмент за защита на личните им и на партията, за която работят в момента, икономически и политически интереси. Те двамата лично са отговорни и за унизителното положение, в което са поставили десетки журналисти – техни служители, които са принудени да работят против съвестта си, както беше в тоталитарните времена.

Иво Прокопиев

Иво Прокопиев в интервю пред „Дойче веле“:Който е готов да обясни всичко с пари, значи е готов да направи всичко за пари.

31 октомври, 2013 Няма коментари

ДВ: Г-н Прокопиев, говорите за България като „фасадна демокрация”. Какво имате предвид?

И. Прокопиев: Имам предвид, че зад фасадата на демократични институции всъщност се защитават интересите на един много тесен олигархичен елит – лидерите на три-четири политически партии, няколко семейства, свързани с тях, и няколко бизнес структури.

Власти, които би следвало да са независими една от друга и да се контролират взаимно, са практически в едни ръце. В голяма степен съдебната власт, изпълнителната и законодателната власт, независимите регулатори и голяма част от медиите се контролират от този малък елит. Това означава произвол и липса на защитни механизми. Поръчваш закон – имаш закон. Поръчваш атака по бизнес- или политически конкурент – на другия ден имаш скалповете им, те са оплюти и омаскарени, а в някои случаи дори арестувани без причина.

Това прави невъзможен нормалния политически процес, а бизнес средата – твърде токсична. Произволът води до това, че независимо как гласуват избирателите, винаги на власт е този елит и неговите икономически интереси. Става дума за пари, за преразпределение на обществените ресурси в полза на тази олигархия. Парите купуват власт и влияние, което в крайна сметка произвежда още повече пари и така нататък. Това мрачно статукво се възпроизвежда в България от края на Тройната коалиция насам.

ДВ: В многобройни публикации се твърди, че подкрепяте не само морално както тазгодишните протести в България, така и Реформаторския блок. Вярно ли е това?

И. Прокопиев: Не е вярно. Който е готов да обясни всичко с пари, значи е готов да направи всичко за пари. Това са нелепи твърдения на някого, който не е виждал лицата на хората от протеста и не е говорил с никого от тях. Протестите в същността си са морален акт срещу политическата корупция и наглосттта на олигархията, демонстрирана от управляващите при назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Не виждам как такава силна спонтанна реакция може да бъде организирана от някoго.

ДВ: Често свързват името Ви с президента Росен Плевнелиев и с бившите министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков. Имате ли с тях лични или делови отношения – в миналото и сега?

И. Прокопиев: Какво значи „свързват“? България е малко място. Нормално е активните хора от едно поколение да се познават. Нямам делови отношения с никого от тях. Смятам, че тримата бяха между успешните министри в управлението на ГЕРБ – особено това, което постигна Росен Плевнелиев като регионален министър в инфраструктурата. Това показва, че дори и един човек може да промени много неща, когато си е на мястото и когато партньорите от Европа му имат доверие.

ДВ: Кои са основните Ви бизнес-проекти в момента? Казано още по-просто: как си изкарвате парите?

И. Прокопиев: Аз се занимавам с инвестиционен бизнес. “Алфа Финанс Холдинг” по същество работи като private equity фонд. Придобиваме, инвестираме, развиваме и продаваме компании и инвестиционни проекти.

Хоризонтът на инвестиции е средносрочен и дългосрочен. Секторите, в които сме активни в момента, са финансовите услуги, недвижимите имоти, чистата енергия, дигиталния маркетинг и новите технологии.

ДВ: Някои български медии често свързват Вашите инвестиции в областта на екологичните енергии с растящата цена на тока. Съществува ли такава зависимост?

И. Прокопиев: Същите медии свързваха варовика, който фирма “Каолин” продава за сероочистващите инсталации на въглищните централи, с повишаването на цената на тока. Все едно, че ток се прави не от въглища, а от варовик…

Възобновяващите се енергии привлякоха около 4 милиарда евро през последните години, горе-долу по равно разделени между вятърни и соларни проекти. Основните инвеститори в тези проекти са ЕБВР, Световната финансова корпорация (от групата на Световната банка), Уникредит банк, Сосиете Женерал, Лукойл, Сън Едисон, Ей И Ес, Самсунг, държавата Китай. Българските инвестиции в сектора са много на брой, но малки по размер.

Ролята на “Соларпро Холдинг” (фирмата от групата „Алфа Финанс“) беше на основен контрактор при строителството на соларни паркове и в много по-малка степен на инвеститор. Не бих казал, че дейността на “Соларпро Холдинг” има каквато и да е връзка с цената на тока – обратно, заради промяната на регулаторната рамка фирмата остана с много несъбрани вземания от соларни проекти.

ДВ: Наскоро журналист от австрийския вестник „Щандарт“ направи паралел между медиите, чиито съиздател сте Вие, и „Нова Българска Медийна Група“, като намекна, че просто става дума за защита на различни бизнес интереси. Използвате ли медиите като инструмент в деловата си дейност?

И. Прокопиев: За „Икономедиа” ми е лесно да отговоря. Вестник “Капитал” е на пазара вече 20 години, “Дневник” – от 13. Броевете и статиите са пред очите на читателите. Няма казус, в който медията скрито да е защитила мой личен интерес. Всеки път, когато се пише по тема, която засяга някоя от фирмите в групата на “Алфа Финанс Холдинг”, това се отбелязва изрично.

Изданията на „Икономедиа“ не просто не са инструмент, а точно обратното. Критичната им позиция през годините ме е вкарвала в множество конфликтни ситуации и кризи, в които е трябвало да отстоявам правото им да бъдат свободни и независими.

Аз не бих определил „Нова Българска Медийна Група“ като медийна група, а като оръжие за разрушаване на репутацията на политически и бизнес конкуренти, което господата Делян Пеевски и Цветан Василев използват безогледно.

Последният пример е атаката срещу президента Росен Плевнелиев, свързана със семейната му къща в Гърция. По данни на компанията за медиен мониторинг и анализи “Perceptica”, цитирани от в-к “Капитал”, за по-малко от седмица медиите, контролирани от господата Василев и Пеевски, са публикували или излъчили 494 материала срещу президента. Напълно тенденциозно, без факти и доказателства и без да са потърсили другата страна за коментар. Това не е журналистика, това е артилерийски залп по репутацията на президента – с цел, според мен, оказване на натиск да не се сезира повторно Конституционният съд по казуса “Пеевски”.

На всичко отгоре след като публично бяха представени документи, които опровергават напълно публикациите, не последва нищо. Мълчание.

Абсурдно е същите хора, които контролират медиите, извършващи подобно безобразие, да имат претенции към етичните стандарти, които прилагат спрямо тях медии като “Икономист”, например.

ДВ: Двама депутати от ДПС внесоха законопроект, ограничаващ дейността на офшорните компании в България, включително и в областта на медиите. Като човек, който разбира както от финанси, така и от медии, как Вие оценявате този законопроект?

И. Прокопиев: Като медийна димка. Между другото, подобна разпоредба за печатните медии има и в момента в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Всяко издание трябва да идентифицира изрично кой е действителният собственик на фирмата-издател. Проблемът с офшорната собственост не е дестинацията на фирмата, а скритата собственост и възможността политиците да контролират медии през такива структури.

Механизмите на контрол и влияние в медиите са доста по-разнообразни от директната собственост. Голяма част от медиите се държат в зависимост не чрез собственост, а чрез механизми на финансиране – банкови кредити, европейски средства по комуникационни кампании, рекламни договори. Друга форма на контрол е чрез натиск на институциите – прокурорски проверки, данъчни проверки и т.н.

В продължение на вече около 10 години олигархията се опитва да установи пълен контрол върху медиите, за да може да контролира обществения дебат и да манипулира обществените настроения. Олигархичният модел на управление и свободните медии са несъвместими.

Ето два актуални примера, които илюстрират дълбочината на проблема.

В момента се готвят за приемане два закона. Единият е за премахване на забраната за тютюнопушене на обществени места, което директно обслужва “Булгартабак”, защото ще увеличи търсенето на цигари. Вторият законопроект е да се ограничи силно дистрибуцията на цигари до специализирани обекти, подлежащи на лиценз. Напълно “случайно” “Булгартабак” вече е изградил единствената национална мрежа от такива обекти – “Lafka”, и подобен закон всъщност му би осигурил почти монопол върху дистрибуцията на цигари. Тоест, стимулира се потреблението на цигари, като се насочва към дистрибуционен канал, който се контролира от един от участниците на пазара – “Булгартабак”.

Каква е връзката с медиите? “Булгартабак” се контролира непряко от същата група около Корпоративна търговска банка. Наскоро КТБ дори придоби и директно участие в цигарената фирма. В “Lafka” на “Булгартабак”, освен цигарите, ще се концентрира и дистрибуцията на вестници. След като веднъж човекопотокът се насочи натам за цигари (по закон), покрай цигарите ще се продава и другата, обществена „отрова” – вестниците на семейството на г-н Пеевски. Две в едно.

Ако това се допусне, след дистрибуцията на телевизионен сигнал, където монополът на същата група е пълен, ще се установи господстващо положение и при разпространението на вестници и цигари.

Това се случва в Парламента, пред очите на всички. Не мога да си представя по-голяма злоупотреба с власт. Държавата се управлява като фирма, а парламентът безропотно изпълнява заповедите на собствениците на фирмата.

Вече имаше такъв прецедент. В миналия парламент от мнозинството на ГЕРБ, съвместно с ДПС, беше гласуван закон, който забрани дейността на производителя на филтри за цигари “Юри Гагарин” в Пловдив. Целта беше да се принудят собствениците да продадат бизнеса. Няколко месеца по-късно, фирмата беше купена от “Булгартабак”…

Пазарната икономика е конкуренция. Конкуренцията е състезание. Регулаторите и законодателите трябва да гарантират неговата честност и равнопоставеността на участниците. Как да се състезаваш с някого, който във всеки момент може да си поръча и получи няколко закона в своя полза? Това, което се случва в България в момента, е обратното на пазарна икономика и демокрация. Това е фасадна демокрация и олигархия в чист вид. Пътят на България обратно към парламентарната демокрация започва от разбиване на порочната връзка медии-бизнес-политическа власт.

Иво Прокопиев в интервю пред Offnews: Още малко ще излезе, че аз съм назначил Делян Пеевски

16 септември, 2013 Няма коментари

Г-н Прокопиев, как ще коментирате обвиненията на председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, че свързаното с Вас дружество „Булброкърс” и бившите министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков са ощетили държавата с 87 милиона лева в сделката за продажбата на миноритарния дял на държавата в EVN през 2011 г.?

Преди всичко искам да кажа, че няма решение на КФН, която е колективен орган, за този сигнал. Най-вероятно става дума за лична инициатива на г-н Стоян Мавродиев. Не съм виждал сигнала и не мога да коментирам нито суми, нито как са изчислени те. Няма никаква почва за подобен сигнал, още по-малко за обвинение, и то от КФН, която е одобрила публичното предлагане. Всяко нещо на Българската фондова борса става, след като КФН го одобри. „Булброкърс” е част от структурата на „Алфа финанс”. В тази конкретна процедура, доколкото аз съм запознат, всички условия: избор на метод, цена, как да бъде продаван този миноритарен дял, са определени от Агенцията за приватизация. По отношение на борсовата търговия, правилата са потвърдени съответно от КФН и борсата, така че посредникът „Булброкърс” е свършил една техническа работа. Няма как да има обвинения към него.

По отношение на другата страна на въпроса, това е чисто политическа атака. В момента председателят на КФН участва в политическа атака. Със съжаление го казвам, защото няма може би друг шеф на финансов регулатор в света, който да направи подобно политическо по характера си изказване. Това е абсолютно недопустимо. Нито е в интересите на пазара, нито на репутацията на регулатора.

Защо аз съм споменат? Няма повод аз да бъда споменат – аз не съм представляващ на „Булброкърс” и нямам участие в тази сделка – по-скоро е удобно заради общия политически контекст да бъда „пакетиран” заедно с имената на бившия финансов министър Дянков и на бившия министър на икономиката Трайчо Трайков, защото митът за “Кръга Капитал” и “другите олигарси” трябва да се поддържа.

Мислите ли, че е възможно сигналът да се отнася до някакъв тип криминални по същността си действия, свързани със сделката, подставени лица?

О, не, абсурд. Това е търг на борсата, възможно най-прозрачното нещо. Няма какво да има. Всеки, който иска, участва. Компютър е определил класирането, дори не е нито посредникът, нито борсата. Колкото е било възможно да се постигне като цена, е постигнато. Няма по-справедлив механизъм от публичен търг. В случая даже и закрит публичен търг, което значи, че участниците не знаят кой колко дава. Тоест при тази процедура се постига теоретичният максимум на цена.

Купувачите на акциите на търга основно бяха EVN, която е собственост на австрийската държава и пенсионните фондове. Няма как да има подставени лица или каквото и да е нередно.

Каква е причината за съществуващото от години напрежение между Вас и председателя на КФН Стоян Мавродиев?

Има една по-конкретна и една принципна причина. Конкретната причина е журналистическите разследвания, които „Капитал” и „Дневник” – медиите в „Икономедиа” – направиха за замесването на името на председателя на КФН, господин Мавродиев, в делото „Брендо” и операциите по изпиране на пари от наркотрафик. Аз разбирам, че това не е приятно за него лично, но в същото време е недопустимо в държава от Европейския съюз да има регулатор, който по този начин, основателно или не, е забъркан в скандал с подобни финансови операции.

Това е причината за личното му озлобление и тоталната война, в която е включен и  големият институционален ресурс с който регулаторът КФН разполага, не само срещу дружествата от „Алфа финанс”, които са регулирани по някакъв начин, но и срещу техните партньори. По същество тези атаки се превърнаха във война срещу капиталовия пазар. Стигнахме до абсурдна ситуация вместо да работи за развитието и стабилността на пазара, регулаторът да се обърне срещу най-големите участници на него.

Как си обяснявате медийната война, която се води срещу Вас от години чрез медии, свързани с КТБ и Делян Пеевски?

Това вече е принципният проблем. Това е проблемът с фасадната демокрация, с това, че независимо как гласуват избирателите, след всеки политически цикъл в България управляват интересите на един много тесен и много ясен олигархичен кръг, който включва основните политици и бизнесмени. Заради този принципен проблем в момента КФН и нейният председател изпълняват инструменталната роля да бъдат едно от оръдията на тези атаки. Това е част от по-големия контекст. За да може този олигархичен кръг и модел да бъде възпроизвеждан, не трябва да има независими медии, независими центрове, независими предприемачи, центрове на независимост в обществото. Безспорно е, че през последните 20 години „Капитал” и „Дневник” са две от тези медии, които са доказали, че са принципни и последователни в това, което казват. Може би не винаги са прави, никой не е винаги прав, но са принципни и последователни. Очевидно това не се харесва на олигархията и тя използва всички допустими и недопустими средства за удари. Както институционални, така и други форми на натиск. Спомняте си, в края на миналата година имаше опит да бъдат превзети медиите през атаката чрез „Алфа банк”, зад която стояха подобни интереси.

Като казвате „подобни интереси”, предполагам, визирате КТБ, Делян Пеевски и медиите, свързани с тях?

Да, те са една от важните части на този олигархичен кръг, но, в крайна сметка, водеща роля в него изпълняват политиците. С цялата условност за границата между бизнес и политика при олигархията, бизнесмените там са удобен инструмент със структурите, които управляват, но същинските участници, които обезсмислят политическия процес и правят безсмислен вота на избирателите, са политическите лидери, защото хората гласуват за тях.

Преди дни бяха обявени имената на хората, които влизат в гражданския съвет на Реформаторския блок. Говореше се, че той е повлиян от „Кръга „Капитал”. Същото се говореше и за служебния кабинет на президента Плевнелиев, а, впрочем, и за ГЕРБ, непосредствено преди те да дойдат на власт през 2009 г. и да започне възходът на империята на Пеевски. Как си го обяснявате?

Гледам на това като на целенасочени твърдения и атаки. Кажете ми един пример за нещо, чрез което аз и моят бизнес по някакъв начин се облагодетелствали по времето на ГЕРБ или служебното правителство. Едно единствено нещо. Не искам два, дайте ми един единствен пример. Защото всъщност каква е дефиницията за олигархията? Олигархията е една система, взаимодействие между политическа власт, медийна власт, явен и неявен институционален контрол, различни задкулисни механизми, които позволяват на едно малцинство да изпомпва ресурсите на обществото за своя лична изгода. Тоест ако основното го няма – изгодата, очевидно цялата конструкция е скалъпена.

Какви са отношенията Ви с бившия икономически министър Трайчо Трайков и  с президента Плевнелиев?

С Трайчо Трайков нямам практически никакви отношения. С Росен Плевнелиев се познавам добре, бяхме близки семейни приятели. Откакто е политик, защото преди това беше министър – високите позиции, налагат много строги ограничения, с които и той, и аз се съобразяваме много стриктно.

Имате ли отношение към Реформаторския блок? Последната атака към Вас дойде ден, след като бе обявен съставът на гражданския му съвет.

Вижте, офицерите по пропаганда от бившата Държавна сигурност имат една заучена конструкция в главата си. Ако те видят проблем някъде по отношение себе си, автоматически се опитват да създадат същия по вид, размер и характер проблем на някой друг, за да може да бъде създадена т. нар. медийна димка, общественото внимание да бъде отклонено и проблемът никога да не бъде разрешен. Това се прави по отношение на медии, на политически проекти, на бизнес интереси, в общи линии по отношение на всичко.

Те допуснаха гигантска грешка с назначаването на г-н Пеевски, но те си я допуснаха. По тази абсурдна логика излиза, че аз съм назначил Делян Пеевски, за да може да има протести…

За мен главното на този протест е инстинктът за самосъхранение. Не само на обикновените хора, а на бизнеса, на интелигенцията, на професионалните гилдии. На тези, които разбират, че в една държава, ако няма върховенство на закона, свободни медии, не може да има защита на правото на собственост и личните права.

Като видяха, че всичко се събира в едни и същи ръце и то задкулисно, хората осъзнаха, че всъщност нямат нищо. Днес уж са свободни, утре могат да не са. Днес уж имат бизнес, утре някой им го взема и те не могат да се защитят. В момента се опитват да кажат: „Има едни олигарси, но ето, има и други олигарси, които са същите. Тези “другите” ви влияят, без вие да разберете. А защо да сменяме едни олигарси с други… по-добре да останем ние на власт и да ви управляваме както сте свикнали”. Това е подтекстът на цялото това пакетиране и то е абсурдно. Изобщо не познавам част от хората в Реформаторския блок, други познавам много добре и имам много високо мнение, трети познавам и нямам високо мнение. По отношение на политическия проект мога да кажа, че нямам никакво отношение.

Медийна димка ли беше отразяването на интервюто на Стоян Мавродиев пред Der Standard два дни след публикуването му в онлайн изданието на вестника, но в деня, когато Moody’s понижи рейтинга на КТБ?

Мисля, че имаше елемент на опит да бъде пусната димна завеса, да се отклони вниманието в някаква съвсем друга посока, когато икономическите журналисти в различните медии бяха започнали да отразяват новината, че Moody’s е намалила още веднъж, за втори път, рейтинга на КТБ.

Как това ще се отрази на КТБ?

Няма как да се отрази по добър начин. Второ поредно намаляване плюс негативна перспектива подсказва, че може би ще има и трето. Още повече това, което Moody’s казват в анализа си е доста стряскащо – при среден процент лоши кредити за банковата система в България от 17% те казват, че КТБ има само 1,8%. Тоест излиза, че тази банка е някак си чудотворна. Или има най-добрия риск мениджмънт, или нещо друго не е наред в класификацията на лошите кредити. Но това е въпрос към БНБ.

Свързвате ли обвиненията срещу Вас с натиска за продажбата на „Доверие”?

„Доверие” безспорно е важна част от елементите на политическия пъзел в момента, защото по начина, по който в момента олигархичният кръг, който е на власт, функционира, трябва постоянно да расте и да придобива нови и нови активи, нова и нова ликвидност. На „Доверие”, за съжаление е отредена ролята на следващата цел, която трябва да бъде придобита и да осигури още известно време на тази пирамидална структура да живее. Това е много опасно, защото засяга спестяванията за пенсия на 1,250 милиона души и на почти 2 милиарда лева спестявания. Мисля, че обществото със засилен интерес трябва да следи какво се случва със сделката за „Доверие”, защото тя е структурна. Тя засяга цялата пенсионна система, целия капиталов пазар и в голяма степен банковата система.

Кой стои зад въпросната офшорка, която е на път да купи „Доверие”?

Версиите постоянно се сменят, самите купувачи си ги сменят. Аз мога да резюмирам версиите до момента. Първоначално въпросната офшорна структура „Юнайтед Кепитъл” беше собственост на шест други офшорки. След това казаха: „Променяме структурата и вече сме собственост на два инвеститора” – една азиатска фирма, контролирана от руския банкер Мастюгин, и другата е една структура, която е family office, тип частна банка и се казваше LJ Capital. Това беше предпоследната версия. Най-новата версия, която стана известна чрез прессъобщение, е, че и азиатската фирма и LJ Capital ги няма, а има нещо ново, което се казва Light House Capital или нещо подобно, което не съм чувал никога и не мога да кажа какво е.

Много имена, все непознати, а в същото време всички си мислим, че истинското име на купувача е КТБ.

Няма доказателства за директно участие на КТБ в сделката, но по начина, по който водещи фигури от управляващото мнозинство участват в този процес по консултации около сделката смятам, че интересите за придобиване на „Доверие” са пряко свързани с управляващия в момента олигархичен елит.

Битката между Вас и Делян Пеевски чрез медиите му е дългогодишна. Делите ли нещо?

Не. Държа много ясно да кажа, че нито с господин Делян Пеевски, нито с господин Цветан Василев, нито с госпожа Моника Йосифова нямам никакъв личен конфликт.

Към Вас са отправяни и други обвинения, свързани с фотоволтаиците. Твърди се, че Ваши интереси са сред причините за скъпия ток, предизвикал и февруарските протести и продължаващ да създава напрежение. Какво всъщност притежавате и имат ли основание тези твърдения?

Това е добър въпрос. Добре, че го задавате, за да мога да отговоря. Фирмата „Соларпро” е част от структурата на „Алфа финанс”. Тя беше основно строител на паркове и производител на панели. За съжаление заради промяната на международната конюнктура – дъмпинга, който Китай направи – и заради, в същото време, промяната на българската регулация бяхме принудени да затворим производството на панели в България и да работим само с вносни панели. Когато беше строителният бум на соларни проекти „Соларпро” построи доста соларни проекти. За съжаление след като условията за соларните проекти – таксите, достъпът и други регламенти, бяха променени „Соларпро” е в позицията да има много вземания от проекти, които не може да събере. Така, че ние не само не сме печеливши, а сме един голям губещ от това, което се случва в соларния сектор. Казвам го със съжаление, защото България пропиля уникален шанс. Беше наистина водещата държава в Югоизточна Европа в соларните и във вятърните технологии. Беше създаден много силен ВЕИ клъстер, който произвежда почти всички компоненти от тази индустрия. В един момент за соларите например имаше производство на панели, производство на инвертори, производство на кабели, на метални конструкции, инженери, които проектират, всичко. Това са проекти с много голяма добавена стойност. Можеше да създадем тази индустрия в България, можехме да изнасяме високотехнологични продукти в околните държави – Румъния, Турция, Македония, Гърция, където доста след нас тръгна пазарът. То става в някаква степен, но след като голяма част от индустрията в клъстера в България беше буквално убита, защото с таксата достъп бяха отнети 40% от приходите на соларните централи. Няма бизнес или бизнес план, който да издържи, ако изведнъж 40% от приходите изчезват.

Не смятам, че нещо лошо е станало във ВЕИ сектора. Напротив – соларният сектор, заедно с вятърния, бяха двата, които в най-тежките години на кризата – 2009 и 2010 за вятъра и 2011 за соларните проекти осигуриха приток на инвестиции горе-долу по около 1 милиард евро всяка година. Те позволиха много предприемачи да оцелеят, а България да запази темпа си на растеж. В момента вие виждате качествена разлика на макропоказателите тази спрямо миналата година. Една от най-сериозните причини е, че няма чужди инвестиции, които главно влизаха във ВЕИ проекти последните три години. Така че приказките за кражба, обир са, с извинение, пълни глупости. В икономиката на България за тези 3 години беше създадена една много сериозна стойност. След това заради некомпетентността на управлението, специално в частта енергетика, на правителството на ГЕРБ тази стойност беше разрушена. Тя не беше преразпределена, тя просто беше разрушена.

Само мое ли е усещането, че въпреки острата реакция на хората срещу Делян Пеевски, въпреки че управляващите си посипаха главата с пепел, признавайки, че избирането му за председател на ДАНС е било грешка, въпреки оттеглянето му от ДАНС и от политическия живот г-н Пеевски продължава да завладява все по-голяма и все по-голяма територия, например в медиите?

В момента върви процес на някакъв вид медийна контрареволюция, защото това, което аз виждам е, че се правят много систематични опити за поетапно и постепенно овладяване на медиите, било чрез смяната на журналисти, които водят предавания, чрез дълги отпуски, чрез оказване на регулаторен натиск, или чрез създаване на правен дискомфорт на чужди медии дори.

Какво имате предвид?

Имам предвид събитията в „Дойче веле” и фактът, че целият български екип всъщност е уволнен след заплашително писмо от адвокати на г-н Пеевски, на г-н Цветан Василев. Това, мисля, е много сериозен и опасен процес, на който се надявам да бъде обърнато внимание и отвън, защото без критична маса свободни медии битката за нормално функциониращи институции и демокрация в България става обречена.

Вярно ли е, че bTV вече е в орбитата на КТБ?

Нямам информация.

Гледах едно предаване тази сутрин (на 13 септември – бел. ред.), където ме споменаха два пъти лично, затова ще си позволя да го коментирам. В предаването беше поканена г-жа Мирослава Кортенска. Тя беше представена като културолог и представител на дясното пространство. Г-жа Кортенска каза две неща. Едното е, че аз стоя зад Реформаторския блок, каза го два пъти, без да каже какво означава това, зад кого и с какво стоя. Второто което каза, е че единствената политическа надежда вдясно е нейният персонален любимец Николай Бареков.

Проверих коя е тази госпожа Кортенска. Тя е сътрудник на в. „Уикенд” и на телевизия TV7, от групата медии на г-н Пеевски и г-н Василев, където г-н Бареков беше изпълнителен директор допреди няколко дни.

Голямата опасност всъщност е точно тази имитация на граждански диалог. Няма лошо да излезе журналист от „Уикенд” или от TV7 и да подкрепи бившия си шеф и да атакува конкурентите му. Но bTV е длъжна да обяви човека като автор на ТВ7 и “Уикенд”, а не като независим културолог от дясното. Пък тогава всеки зрител да си направи изводите. Иначе и телевизия като bTV става част от механизмите на фалшификация на обществения дебат.

Разказвам този пример, защото е много показателен. Медийното пространство изобилства от уж независими говорители – журналисти, политици, шефове на ведомства, които всъщност се контролират от един задкулисен център. Според мен даже има развита такава длъжностна характеристика общественик – симулант, сигурно има и стандартни тарифи за това вече.

Последната голяма такава симулация, още в развитие, е партията на г-н Николай Бареков. Вероятно е интересно е той да бъде канен за участия в медиите, но нека да бъде канен като политическия представител на господата Делян Пеевски и Цветан Василев вдясно, какъвто той е, а не като новия морален коректив, какъвто той никога няма да бъде.

Ако не беше толкова пошло и жалко, щеше дори да е смешно.

Източник: http://offnews.bg/index.php/243039/ivo-prokopiev-oshte-malko-shte-izleze-che-az-sam-naznachil-delyan-peevski