Архив

Статии по ключова дума: ‘БНБ’

Иво Прокопиев в предаването „ДикOFF“ по Нова ТВ, 5.04.2015 г.

6 април, 2015 Няма коментари

Водещ: Уважаеми зрители, в неделя, Явор Дачков огласи своето интервю с Цветан Василев. Г-н Прокопиев, чета от това интервю пасажа, който директно те засяга: „Смятам, че морето олигархия е абсолютно изкуствено привлечено в българската терминология“, каза г-н Василев „За да обслужва определени интереси и това е най-вече групата около г-н Прокопиев, който хич, ама хич не е олигарх, няма никакви класически черти на олигарха, само, че всичките му пари са в резултат на сделки с държавата“. И по нататък Явор Дачков пита, всъщност какво произвежда Прокопиев, аз не се сещам какво произвежда той. И г-н Цветан Василев каза: „Произвежда интриги“.За това си тук, за да кажеш какво произвеждаш. Тук, ето го и Недялко Недялков в неподписан материал в „ПИК“ днес наобяд е казал, че: „По удобни тези, угодните си тези ти ги развиваш пред овчедушният поглед на Диков“. И?

Иво Прокопиев: Няма смисъл да влизаме в това. То според мен е в класификацията на „финансова чалга“. Аз лично никога не съм коментирал жълти или лични страни от скандалите около КТБ, винаги съм коментирал нещата в тяхната финансова същност и в общия смисъл вредата, която този казус, цялата тази схема около КТБ нанесе на цялата икономика, на цялото общество. Така че, ако…

Водещ: Кой е виновен? На 10-ят месец имаме ли ясен отговор кой е виновен?

Иво Прокопиев: Ами то това е всъщност големият проблем. Почти една година след скандала, по- късно, всъщност нищо не се е случило. Никой не е разследван, парите не са проследени, няма виновни. И не са адресирани по- големите проблеми. Защото дали ще бъде г-н Цветан Василев или г-н Васил Цветанов, докато регулаторите и политическата класа допускат такъв тип институционални схеми за кражби на спестяванията на населението, винаги ще има някой, който да се възползва от тях. Така, че не е важна личността на г-н Василев. Василев може би е бил на правилното място, в правилния момент и той е бил бушонът, който гръмна. По-лошото е, че ние коментираме сега едно интервю на г-н Василев, което цяла седмица тресе всички институции на държавата. Виждате, множество законодателни промени, закони писани на коляно. Изобщо един миш маш от най- различни идеи и хаотични действия в пространството. А в същото време, преди един месец, когато ЕК и малко след това МВФ излязоха с двата сериозни доклада за финансовото състояние на България и на българският банков и небанков сектор, нито един от водещите държавни мъже една дума не каза. Не просто не ги коментира, една дума не каза. А те казаха следното много просто нещо, което е известно според мен, от много отдавна; че казусът КТБ показва, че най- вероятно тази банка не е единичен случай и подобни практики на финансиране на свързани лица има и в други институции в банковия и в небанковия сектор. Заради държавната гаранция, тази практика застрашава цялата финансова стабилност. Както държавата плати 3,6 млрд., заедно с Фонда за гарантиране на влоговете за КТБ, по същия този начин, може да и се наложи да плаща 10 пъти повече за подобни казуси в други институции.

Водещ: Само една вметка да направя. Година и половина преди да затворят банката, в твоя в-к „Капитал“вие обяснихте цялата тази схема със свързаните лице, само че никой не ви обърна внимание и ви обявиха за жълто издание?

Иво Прокопиев: Всъщност, дори много по- рано, още в началото на 2010г. Първо с концентрацията на държавните пари в банката, със свързаните лица. Нека да припомня накратко историята около тази банка. Всъщност политиците я използваха, за да се опитат да наложат контрол не само върху икономическите активи в държавата, ключови финансови активи, ключови фирми в телекомуникациите и в медиите; а и през нея върху политическия процес, върху общественото мнение, върху дебата и върху изборните резултати. Това беше.

Водещ: Къде е кошмарът според мен? „Биволъ“ извадиха сума ти документи, вие се позовахте на тях, написахте цяла страница преди 3-4 седмици, че друга банка, състоянието е същото на практика като на КТБ. Отговор имате ли?

Иво Прокопиев: Кошмарът, ЕК го казва в съвсем пряк текст, абсолютно буквално. Аз лично бях впечатлен от директността. За пръв път виждам толкова ясен език от тази институция по отношение на финансовият сектор. Кошмарът е в двата финансови регулатора, те се казват БНБ и КФН. И до като там няма промени, финансовата стабилност в страната е застрашена. Вие виждате, че има политическа воля, основополагащи закони като ГПК и НПК да се променят с поправки писани на коляно, а няма политическа воля, няколко души, които очевидно са отговорни за това, което е станало, да бъдат сменени. Защото независимо от политическия натиск, който го е имало, независимо от различните интереси, корупция най- вероятно, преките отговорници за това са двата финансови регулатора. Тяхната работа е да удържат на политическият натиск, те за това са независими.

Водещ: Вашата война с Мавродиев стана вече историческа, обаче нищо и половина…

Иво Прокопиев: Аз нямам война с Мавродиев, нали това е част от инструментите, с които се оказва натиск…

Водещ: Шефът на КФН, само да го /…/

Иво Прокопиев: Нямам война с г-н Мавродиев, това е част от инструментите, които въпросното политическо статукво използва, за да репресира своите обществени опоненти. Аз съм опонент на това статукво, от там идват действията на някои от тези институции, които продължават да го защитават.

Водещ: Секунда само да чуем Камен Костадинов какво казва по адрес на Делян Пеевски, след това ще продължим. Така. Коментар имаш ли? Човекът Пеевски чист към КТБ?

Иво Прокопиев: Според мен в това интервю, г-н Василев, всъщност прави две важни съобщения. Едното важно съобщение – той се опитва да защити цялата схема с тези специализирани фирми, с които са изкупували заедно с г-н Пеевски активите и т.н. В това първо важно съобщение, той всъщност пропуска да каже едно нещо или може би е забравил: че той е бил банкер. А това, което той описва е просто друг бизнес. Това правят обикновено фондовете за дялово инвестиране, private equity funds на английски, което няма нищо общо с банковия бизнес. Банките за това са банки, защото те оперират по точно определени процедури в много по-ниско рискова среда. На банките това нещо им е забранено. Т.е. всичко това, което г-н Василев описва вероятно е така и вероятно той не е бил чак толкова злонамерен, но това е забранено по закон да бъде правено от една банка. Това е първото важно съобщение, което той прави, опитвайки се може би да защити всички тези сделки, които са натрупани в банката и, които в крайна сметка водят до дупка от над 4 млрд. Това вече е изкристализирано. След като тези фирми бяха продадени за 1 лев, фактически вече е установено, че зад тези заеми с които са придобити няма нищо.

Второто важно съобщение, което той прави е причината за скандала с г-н Пеевски. По специално факта, че му е било поискано да прехвърли част от тези общи фирми, които са били закупени със средства на вложителите на банката. Повтарям, това не са пари на г-н Василев, нито на г-н Пеевски. Това са пари на вложителите в банката. Аз допускам че това което г-н Василев казва е вярно. Въпросът е защо това нещо е било поискано, т.е. няма ли друго, което г-н Василев спестява, което е дало основание такава претенция да бъде отправена? Аз казвам, че не знам отговорът, но според мен, той се крие в обстоятелствата около този 30% дял на т.нар. „Омански инвеститор“. Всъщност, фактите са следните: никога Фондът на Оман не е бил пряк инвеститор в банката, никога. Винаги е имало едно дружество регистрирано в Люксембург, за което се е твърдяло, че някак си косвено е свързано с Фонда на Оман. Т.е. …

Водещ: Ами да, но г-н Василев казва: „Самият шеф на Фонда дойде, обяви, че …“

Иво Прокопиев: Това, че някой е дошъл, не означава, че икономическият интерес на тази инвестиция е негов. Според мен около това дялово участие, има достатъчно основания прокуратурата и другите разследващи органи да се самосезират от това интервю, защото около това дялово участие, най- вероятно ще се окаже, че е заключена тайната на политическата корупция около банката. Много особена е тази материя. Едно е кой е формалният собственик, съвсем друго нещо е чий е реалния икономически интерес и кой е действителния собственик на определена инвестиция.

Водещ: Защо тримата политически лидери, вкл. единият от тях, Бойко Борисов са мълчали, след като са били предупредени, че се чака атака срещу банката?

Иво Прокопиев: Аз това не знам кой как е реагирал. При всички положения, верни са и двете твърдения. Вярно е, че имаше атака от страна на група на медии, вие си спомняте колко агресивни писания имаше във вестниците на семейството на г-н Пеевски срещу банката и тя умишлено беше дестабилизирана. Но също така вярно е, че банката, в продължение на последните 4-5г. систематично и в нарушение на българското законодателство и на банковите регулации, е била източена и в нея всъщност, не е имало тази стойност и този капитал, който трябва да има.

Водещ: Защо някак си, 10 месеца, 10-ти месец, като че ли държавата или нищо не прави или някакви панически, хаотични действия с извънредно законодателство, с извънредни правомощия и т.н. се опитва да се справи със ситуацията?

Иво Прокопиев: Ами най- просто казано, защото не стигна волята, вместо да бъдат сменени няколко души и по начина, който законът предвижда, а именно през финансовите регулатори и през Фонда за гарантиране на влогове. Каквито добри  закони в България има, да се действа по закони, да се опитат поне да върнат част от тези пари и от тези активи. Те започнаха да действат по този абсолютно непоследователен и хаотичен, необмислен мога да кажа, начин. Защо, не мога да кажа. Вероятно има неща, които са притеснителни. Вие виждате, че в самото интервю г-н Василев намеква за някакви сведения, които е предоставил пред нотариус и т.н., което за мен си е жива заплаха към сегашния политически елит. Защото този феномен КТБ се развива не в рамките на 1, 2, дори 3 правителства. Той ако го проследите, се развива в рамките на последните 4 политически мандата.

Водещ: Нека да чуем сега Радан Кънев и Атанас Атанасов за едни правомощия, които говорят…Как си обясняваш това, че всячески искат да овластят с още повече власт /…/?

Иво Прокопиев: Аз нямам никакво логично обяснение. До колкото гледах един коментар на главният прокурор, той също не изглеждаше ентусиазиран от тази идея. Това според мен е част от липсата на идея какво да се прави, защото не виждам ползи за никого от това решение, а виждам изключително големи вреди в правната сигурност за правене на бизнес въобще в България. Това се добавя към друга голяма несигурност, която произтича от състоянието на финансовия сектор. Ако бизнесът няма сигурност по отношение на парите си и на правото на собственост, кой според вас ще дойде да инвестира в тази държава? Просто няма как да се случи. И това,  основната идея, на тези, които взимат важните решения в България, за това до какво трябва да води държавното управление, липсва. Ако те разбираха, че до като няма ремонт на регулаторите, а от там и на целият финансов сектор по отношение на доверието и той не заработи нормално, спестяванията няма да могат да се превръщат в инвестиции. Т.е. парите на българската икономика, на българското общество, няма да могат да отиват в това, да подберат онези проекти, които да създадат работните места, да платят заплатите на хората, да има потребление и в крайна сметка да постигнем някакво развитие и икономически растеж. Тази идея е тотално загубена. Към нея се добавя и правната несигурност, за която преди малко говорихме.

Водещ: 34 млн. дължали някои медии, водещи медии във вестникарския бизнес, само че Цветан Василев каза, никой не ги търси и не ги търси по начин, по който трябва.

Иво Прокопиев: Тези медии са държавни по същество. Те в момента са държавни, защото по линия на тази верига от задължения, те би трябвало да бъдат собственост на ФГВ, като основен кредитор в масата на несъстоятелност на банката. Така, че от тук нататък всичко, което те пишат, правят, защитават, или атакуват, или критикуват, трябва да бъде пречупено през тази призма. Изобщо, тук използвам повода да кажа, има минимална прозрачност по отношение на действията, които са предприети за последната година. При толкова голям скандал, тук говорим за суми от порядъка на между 5 и 7,5% от БВП на България, се очаква да бъде дупката, загубата за обществото от целия този скандал. При такъв голям размер, значи нали се досещате, че…

Водещ: Това говори, че това е най- голямата кражба в света, за всички времена, като процес.

Иво Прокопиев: Според мен в цялата финансова история на света, като тегло в икономиката, % от брутния продукт, няма такова чудо. Нито един български предприемач, почтен, с нормални усилия, с бизнеса си, в рамките на един съзнателен живот, не може да изкара такива пари.

Водещ: По – късно като идея, точно като гласуват, ще видим как големият чадър и капак го е сложил Цацаров. Всичко е при него и той мълчи и трае и нищо не казва.

Иво Прокопиев: И във ФГВ, и в Министерство на финансите. Прокуратурата е ограничена по закон до някъде да дава информация, но ФГВ и Министерство на финансите – те изхарчиха големите пари на българската…

Водещ: Вярно ли, че и на втора инстанция си осъдил „Уикенд“, „Телеграф“ и „Всеки ден“?

Иво Прокопиев: Вярно е, да. И на първа инстанция Бареков. Сумите са между 8 и 30 хил.лв. Общо съм спечелил общо 5 от 7-те дела до момента, така че продължаваме. Дори, мисля че някои от тях платиха, защото след втора инстанция те трябва да платят.

Водещ: Последно, защото имаме една минута. Аз това, което се връщам, към кошмара. Вие от толкова време предупреждавате, че има друга банка, която е в подобна ситуация. Имате ли отговор. Защото аз питах финансовият министър: „Кажете ми, дайте някакъв отговор“.

Иво Прокопиев: Аз не искам да излиза, че конкретно атакуваме тази или онази банка или тази или онази небанкова, финансова институция. Защото подобни проблеми със свързани лица има и в пенсионните фондове и в другите небанкови институтиции.

Водещ: Акционер ли си в „Доверие“?

Иво Прокопиев: Да, с 6% и това е декларирано публично от самото начало. Но само да завърша предното изречение. Това, което казва ЕК. Тя казва: „Финансовият свят няма доверие на данните, които финансовите регулатори публикуват за положението на финансовия сектор в България“.

Водещ: Ясно. Добре, благодаря ви.

Нова Телевизия “Дикоff“

 

Иво Прокопиев гостува в предаването \“ДикOFF\“, 5.04.2015

 

Categories: В медиите Tags: , , , ,

Интервю за сайта Vevesti.bg: Проблемът на проблемите за икономиката на България се нарича „финансови регулатори”

24 януари, 2015 Няма коментари
Иво дискусия с гости по-добратаИво Прокопиев по време на срещата на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“. Снимка: Надежда Чипева 

С бизнесмена и издател на „Икономедия“ Иво Прокопиев разговаря редакторът на Vevesti.bg Евгени Петров

– Г-н Прокопиев, предлагам да използваме срещите, които организирате на бизнеса с правителството за тематична рамка на този разговор. Тази е девета подред. Какъв е трендът и посоката на развитие на България в социален и икономически план за тези 9 години, които на практика съвпадат с членството ни в ЕС от 2007-а година до днес?

– Трендът за съжаление е забележително негативен. Първите три срещи бяха доста позитивни. Може би неразумно позитивни, имаше огромен ентусиазъм. Най-голям беше той в началото, непосредствено преди влизането в ЕС. После еуфорията премина, нещата се нормализираха и след това тръгнаха надолу. Това, което движеше страната напред до влизането ни в ЕС беше дисциплината на присъединителния процес и желанието на българските институции да се модернизират и невъзможността на политиците да шикалкавят и да използват институциите в частна полза.

– До какво доведе това отстъпление? През 2007-ма очаквахме институциите да заработят по-добре, днес доверието в тях е под санитарния минимум. Общото усещане е, че държава няма, превръща се само в територия…

– Това, което последва, за съжаление е деградация на институционалността. Това беше главният извод, който се чу поне десет пъти в дискусията на конференцията. Не може да има богата държава без работещи институции, които да защитават интересите на гражданите, на бизнеса, силата на договорите, правата на собственост и т.н.

Върховенството на закона в ежедневието се проявява като работещи институции. Да, съдът е висшата инстанция, която въдворява правосъдие, но в ежедневието редът и правилата се налагат от регулаторите и институциите.

Това доведе още до низходящ тренд в икономическите показатели. Нисък растеж, по-голяма задължнялост, по-големи дефицити, по-голяма безработица. Въобще, България

от една догонваща страна стана отново е изоставаща държава.

по отношение на жизненото равнище и икономическото си развитие спрямо средните показатели в ЕС.

Второто нещо, което се случи заради институционалната корупция и политическата корупция е, че беше съсипана възможността за правене на политика. В България през последните 5-6 години нямаме пример за нито една добре проведена реформа или антикризисна политика.

– В това е проблемът, обикновено реформите изискват ресурс, а точно в този период светът изпадна в тежка криза, усилията на политиците сякаш бяха насочени към това как да овладеят спада, а не как да гонят развитие…

– Ясно е, че светът след 2008-ма навлезе в тежка криза, а Източна Европа и България – в много тежка финансова криза. Изложени сме на най-различни по характер външни рискове – главно финансови, но вече и икономически, и политически, геополитически, етнически, религиозни – всичко това е върху главата ни. Заради тази институционална парализа не сме в състояние да провеждаме антикризисна политика. Най-ясно това се вижда във финансовия сектор и в икономиката.

– Но по данни на Евростат за последните 5 години далеч не бяхме сред двойкаджиите по време на кризата. Въпреки това излязохме с най-големи институционални поражения от нея, които се задълбочават.

– Вярно е, че ние много стегнато преминахме кризата, въпросът е, че шоковете бяха поети от икономиката, много предприятия фалираха, много хора бяха освободени от работа, активите се обезцениха – икономическата и социалната цена бяха платени от бизнеса и населението. Това е да се оставиш на волята на икономическия цикъл. А добрата икономическа политика трябва да омекотява жестоките удари на този цикъл. В България не се направи дори бегъл опит за антициклична политика.

Трябва да признаем, че инструментите, с които разполага и правителството, и централната банка са доста ограничени, заради необходимостта да поддържаме балансиран бюджет и сме с фиксиран курс заради валутния борд, но пък има други добри примери – на балтийските държави, които тръгнаха от същите, дори по-лоши позиции. Тях кризата ги удари по-лошо от България, но те използваха този период не само да се преструктурират, а да си постигнат и дългосрочните политическите цели.

– При нас е обратното – аз лично имам усещането за една безпътица и дезориентация спрямо онова, което трябва да постигнем. Всичките ни усилия и управленски решения са насочени единствено да закрепим икономическото положение.

– Ние имаме задачи и ангажименти за вършене на еврониво. Защото ние сме минали само през входната врата на ЕС, изобщо не сме стигнали до хола или други части от къщата. ЕС практически представлява няколко концентрични общности. Там, където са развитите страни-членки – в Шенген, в еврозоната и в Банковия съюз – са местата, където тепърва трябва да ни приемат. Горе-долу сме на половината път. Тоест – като държава не сме си изпълнили политическите цели спрямо ЕС. А основните са три – членство в Шенген, в Банковия съюз и когато може – в еврозоната. Докато не го направим, ще сме си малката лодка в бурно море.

– Многократно тези цели са посочвани като основни и въпреки всичко продължават да бъдат дискусионни. Ето, преди дни се спомена за еврозоната и веднага мненията се поляризираха –необходимо ли ни е еврото, дали и с колко ще поскъпнат цените. А всъщност в известен смисъл ние на практика сме въвели еврото от момента, в който се вързахме с него… Нека ясно да го обясним – какви предимства носи, какви перспективи очертава и защо е необходимо?

Защото тогава няма да сме беззащитни. Тогава ще имаме всички европейски механизми за провеждане на антициклична политика. Ако стане банкова криза ще има достъп до европейски средства за стабилизиране, като има дефлация ще имаме достъп до финансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ) на нула процента, както е в момента, за да можем да вкараме ликвидност в икономиката, а не да сме в тази ситуация с вързани ръце и крака.

Дори и в най-тежките моменти от кризата в Гърция лихвите по кредитите там бяха по-ниски отколкото у нас. И за бизнеса, и за домакинствата. Просто защото Гърция, която междувременно в този период фалира 2-3 пъти, е член на Еврозоната. И нейните банки могат да се рефинансират на много ниски нива, практически безплатно в момента.

Това е единият аспект. Другият обаче е Банковият съюз. Той в краткосрочен план е дори по-важен. Защото преди да започнем да говорим за ползване на спестяванията на чужди държави или на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция по-важно е да вкараме българските спестявания да работят за българската икономика. Това е големият въпрос. Защото при този ръст на спестяванията … в момента има 65 милиарда спестявания в банките, които са нараснали може би двойно от 2008-ма досега, има спад в кредитирането на икономиката, което е абсолютен парадокс. Това показва, че

има структурен проблем във финансовите регулатори

Очевидно те не си изпълняват ролята. По законите на търсенето и предлагането тази ситуация би трябвало да доведе до свръхпредлагане на кредити. И съответно спадане на лихвените проценти по кредитите до ниво, на което има търсене на кредит. В момента банкерите казват: „Никой не търси кредити, няма добри проекти”. Това е вярно, но няма много добри проекти, които да понесат кредит с 8-9 % лихва. Ако лихвата е 2 или 3%, както е в Еврозоната, тогава търсенето на кредит ще бъде на съвсем друго ниво и броят на проектите, които ще бъдат финансирани ще се увеличи експоненциално. Тогава ще има ръст, заетост, доходи и т.н.

– ОК, каква е пряката вина на регулаторите, как ограничават, вместо да насърчават отпускането на кредити, защо от тях трябва да зависи равнището на кредита?

– Какво правят финансовите регулатори? Позволяват няколко от ключовите участници на финансовия пазар (банков и небанков) да кредитират свързани лица. И вместо към икономиката, една голяма част от спестяванията се оттичат към фирми, свързани със собствениците на тези финансово-индустриални групи. Типичен, емблематичен пример на този феномен е казусът с КТБ. Пет процента (!) от брутния вътрешен продукт на държавата буквално изтече под носа на двата финансови регулатора във фирми, на собственика.

– Под финансови регулатори се има предвид БНБ за финансовия сектор и КФН за небанковите финансови институции?

– Точно така. В първия сегмент има 65 милиарда спестявания на населението, във втория – около 12 милиарда спестявания.

Ако говорим за периода, за който се уточнихме – последните 9 години – основният проблем, спирачка, пречка на българския финансов сектор, освен че сме извън еврозоната е, че заради лошата регулация не си изпълнява основната цел да превръщат спестяванията в инвестиции. И това е така от края на 2008-ма. Имаме огромен ръст на спестяванията и нулев ръст на кредитирането. Дори ако погледнем данните има спад на кредитирането на реалната икономика.

А това е един абсурд. Тоест –

финансовият сектор се е превърнал в една черна дупка, която изяжда

спестяванията на населението. Това е системен проблем, който, докато не бъде адресиран, няма как България да се върне към пътя на икономическия растеж.

-Между другото, на последната среща на бизнеса с правителството имаше ли представители на двата регулатора, аз поне не видях?

– Не и то напълно съзнателно. Защото сегашните ръководства на КФН и БНБ са част от проблема, те не могат да бъдат участници в дискусия за решаването на проблема. Това между другото беше еднозначно посочено от панелистите във финансовия панел включително и от финансовия министър Владислав Горанов.

Тук е мястото да направя разграничението между БНБ и КФН. КФН е напълно съсипана институция, с разбит административен капацитет, подменен персонал, напъдени професионалисти. Оборотът на капиталовия пазар е по-малък от оборота на Женския пазар, той на практика отсъства. Само един пример, новите емисии, които комисията е допуснала на пазара миналата година са 20 с около 100 милиона лева номинал срещу 12 милиарда спестявания, как да има оборот? Затова да се говори за манипулация на такъв пазар, каквито са обвиненията срещу медиите, включително и „Икономедиа” е все едно да се гмурнеш в леген. На пазара няма никаква ликвидност.

 

Categories: Без категория, В медиите, Гледна точка Tags: , , , ,