Иво Прокопиев

Интервю за в.“Труд“, 11 март 2010
автор: Светослав Метанов
фотограф: Иван Донов, в. Труд

– Г-н Прокопиев, шоу участията на финансовия министър Дянков предизвикаха скандал. Как изглеждат на този фон новините за увеличаване на осигуровки?

– Със сигурност противопоставянето между институциите не помага за България, включително и на финансовата стабилност. Но идеите, които се обсъждат, за увеличаване на здравните осигуровки и за промяна на данъчната политика според мен са необмислени. Те трябва да бъдат обсъдени в по-широк формат и да се приложи един по-разумен подход, преди да бъдат приложени на практика.

– Но министър Дянков отрича да има идея за вдигане на плоския данък.

– Това би било стъпка в много погрешна посока. Основното нещо, което България има, за да е конкурентоспособна и да привлича инвестиции, е точно добрата среда и ниските данъци. Нашата данъчна политика беше доста предвидима и еднопосочна към намаляване на данъците. Ако това го загубим, аз не виждам какво точно ще остане.

– Всъщност до какво би довело двупроцентното увеличение на здравните осигуровки?

– Има няколко аспекта, от които трябва да се коментира проблемът. Единият е, че реформата в здравноосигурителната система бе забавена. Никоя реформа не трябва да се разглежда като самоцел или само с цел да се спестят пари. Напротив! Реформата трябва да бъде направена така, че гражданите да имат по-добра здравна услуга. Оттам нататък стои въпросът с финансирането, който е вторичен. Първо трябва да има нов модел на здравно осигуряване с втори и евентуално с трети стълб, с измислена концепция и механизми за мотивация, с конкуренция между отделните участници на пазара. Всичко това да гарантира, че хората ще получават качествена услуга. Тогава идва въпросът с финансирането. Ако съберем в момента сивия сектор с официалната част от здравната система, вноската е много повече от 8%. Може би е 13%, 14% или дори 15%.

– Парите, които лекарите прибират на ръка, ли имате предвид?

– Точно така. Най-страшното е, че това вече се е превърнало в норма. Абсолютно всеки човек, всяко домакинство го прави за съжаление. Така че една от целите на реформата е да осветли тези отношения. Принципно е погрешно да вдигат вноските, преди да се е подобрила услугата. В една нереформирана система дали ще изтичат 8 или 10%, няма значение. Те ще продължат да изтичат и системата пак ще е в хроничен дефицит. По отношение на фирмите – всяко увеличение на данъчноосигурителното бреме означава по-малко работни места. Знаете колко са тежки отношенията в икономиката – забавени плащания, намаляващи продажби и т. н. Държавата също е сред некоректните платци. Всеки нов лев данък или осигуровка означава повече съкратени работници.

– Означава и по-малък разполагаем доход и свиване на потреблението.

– Да. Това допълнително навива тази негативна спирала. В момента у нас се случва следното. Има две противостоящи тенденции – едната е положителна, а другата – силно негативна. Хубавото е, че износът се възстановява и износителите наистина продават, имат глътка въздух. Но вътрешното потребление се свива и оттам спадат данъчните приходи, защото косвените данъци, на които залага бюджетът, зависят главно от вътрешното потребление – от вноса и от ДДС. Така че всяка мярка, която, било то с неразплащане на бюджетни задължения, било като гражданите и фирмите финансират бюджетния дефицит, допълнително навива спиралата. Води до ново свиване на вътрешното търсене, още по-ниски данъчни приходи, необходимост от ново затягане и т. нар. по-голямо влошаване на ситуацията.

– Вече се говори, че ГЕРБ бие отбой от предизборната си програма. Възможно ли е вдигането на осигуровки и данъци да отприщи вълна на недоволство и да потопи кабинета “Борисов”?

– Не вярвам това да се случи. В правителството и в парламентарната група на ГЕРБ има достатъчно разумни хора, за да преосмислят тези идеи. Има достатъчно време управляващите да се откажат от тях. Освен това има нещо много важно и за ГЕРБ, и за стабилността на политическата система като цяло. Основната част от избирателите на ГЕРБ беше от средите на самонаетите, малкия и средния бизнес, семейните фирми. Като процент от заетите те изобщо не са малко. Става дума за 17-18% от всички заети. Точно това активно българско население ще бъде най-ощетено от евентуалното увеличаване на данъците и осигуровките. Така че аз по чисто политически причини не вярвам управляващите да не преосмислят тези идеи.

– Откъде да дойдат приходите?

– Това е най-сериозният ребус на икономическата политика. Задачата изобщо не е тривиална. В страна във валутен борд механизмите за провеждане на активна антикризисна икономическа политика изобщо не са големи. Въпреки това могат да се предприемат действия, които да ни спасят от слизането надолу. Веднага държавата може да стане коректен платец. Задълженията към доставчици трябва да бъдат класифицирани, регистрирани и да се направи график за плащането им. Не е страшно, ако те не могат да бъдат изплатени веднага, но те трябва да бъдат признати и да има яснота кога ще бъдат платени. Това е ключово, защото ще отпуши банковото кредитиране към фирмите. Докато нещата висят в неяснота, фирмите дори и оборотно финансиране няма да могат да ползват от банковата система. Това може да бъде направено веднага и не струва пари. Ще доведе до сериозна ликвидност в реалния сектор, защото банките са готови да финансират, но не вярват на правителството кога ще плати.

– Кредити трябва ли да се теглят?

– Да, това е второто, което може да се направи. Ще отнеме не дни, а седмици. Ако дефакто има бюджетен дефицит, не е редно да го финансират фирмите и домакинствата. Правилният подход е разумно, в рамките на този дефицит, който изобщо не е страшен в размер на 1-2%, да се финансира с дълг. Едно разумно задлъжняване на държавата не само, че е допустимо, нормално и желателно е, за да може правителството да се разплати и да спре слизането по спиралата надолу. Има и трета мярка, за която ще са необходими вече няколко месеца. Това е продажбата на ненужните активи. Държавата има огромни излишъци от собственост, която не се управлява добре. От тази трета мярка може да се получи един много добър страничен ефект – развитие на капиталовия пазар. По-голямата част от миноритарните дялове в държавните предприятия трябва да бъдат продадени на фондовата борса. Това първо е най-прозрачният механизъм. Второ – с оглед на проблемите на банковото финансиране, фирмите ще имат алтернативен достъп до капитал.

– Май не останаха много неща за приватизация?

– Напротив! Десетки са възможностите за листване на миноритарни дялове. Има и доста мажоритарни пакети, които могат да бъдат продадени. В енергетиката има доста активи, в транспорта също. Сега тръгна процедурата за “Булгартабак”.

– Премиерът твърди, че ходи с оставка в джоба. Положението било толкова тежко – като след война. Подобни сигнали не ни ли отдалечават от чакалнята на еврозоната?

– Че положението е тежко, така е. Но трябва да е ясно, че главната цел, заради която затягаме колана, е точно влизането в еврозоната. Няма друго политическо решение, което да реши проблема със стабилността и дългосрочната конкурентоспособност на България освен влизането в европейския валутен механизъм и след това в еврозоната.

– Вие сте зам.-председател на Съюза на издателите. Каква част от медиите са на светло? В много от вестниците не се плащат данъци и осигуровки.

– Това с осигуровките е може би най-малкият проблем. По-страшното е, че медийният сектор като цяло е доста непрозрачен като собственост, като правила и етични стандарти. В този смисъл поне половината от медиите в България са с неясна собственост и финансиране. Това поставя по много сериозен начин въпроса с развитието на останалата половина. Проблемите на печатните медии са 3 в 1. Има тежка финансова криза, която неминуемо влияе на рекламодателите. Имаме криза на самата категория (печатни медии) и допълнително имаме феномен – огромно количество участници на пазара, които не работят на пазарен принцип. Те имат други цели – може би да имат влияние. Трябва да се създаде регистър на собствеността на медиите, който да стига до крайния собственик. Или това е публична фирма, листвана на борса, или са физически лица. Това е изцяло в обществения интерес. Съюзът на издателите е дал предложения в тази посока още в началото на мандата на кабинета.

Интервю за в. „24 Часа“, 9 септември 2009

Автор: Лиляна Филипова

Акциите от летища, пристанища, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, приходите от държавни имоти като АЕЦ „Козлодуй“, „Евксиноград“, агенцията „Дипломатически имоти в страната“ (бившето БОДК) да отидат за пенсии още сега, предлага шефът на Конфедерацията на работодателите в България Иво Прокопиев. Това щяло да компенсира спада на приходите на НОИ след намаляването на осигуровките с 2%.
За да работят качествено и почтено, чиновниците трябвало да вземат заплати като в частна фирма.

– Г-н Прокопиев, можете ли да гарантирате, че в отговор на намалените осигуровки бизнесът ще запази 100 хил. работни места и няма да реже заплатите?

– Бизнесът е в изключително тежко положение и му предстои поне още една трудна година. Ако догодина осигуровките бъдат намалени с 2%, около 500 млн. лв. ще останат във фирмите, и то в най-коректните. Това ще е сериозна глътка въздух. Дали това значи 100, или 110 хил. запазени места, никой не може да каже.

– Според анализ на НОИ резултатът от намаляването на вноските последните 9 г. е над 8 млрд. лв. печалба за бизнеса, срещу което няма кой знае каква заетост и повишени доходи.

– Това е силно спекулативна и дори вредна гледна точка. За този период безработицата спадна до 6%, бе една от най-ниските в Европа. Имаше явно изсветляване на трудовите отношения. Заплатите растяха с производителността. Икономиката изживя златен период – 4,5-5% среден ръст годишно. Ако това не е позитивен ефект! И в момента безработицата нараства доста бавно, което е косвено доказателство, че фирмите държат на персонала си.

– Ще вдигнете ли минималните осигурителни прагове?

– В браншовете, които не са толкова засегнати от кризата, е възможно. В част от услугите например. Пазарите на цветни метали също са се възстановили. В машиностроенето, в текстилната промишленост обаче е абсурд. По-скоро разговорът ще бъде с колко да се намалят. Иначе базата за самоосигуряващите се, естествено, трябва да расте.

Намаляването на осигуровките е удар точно в сърцето на проблема. Бизнесът ще бъде адекватен, но тази мярка трябва да бъде подкрепена от още три, за да даде ефект – по-лесно използване на почасовия труд, увеличаване на неплатения отпуск и увеличаване на допустимия извънреден труд. Всичко това страшно би облекчило работодателите, защото поръчките идват изключително неритмично, трябва да се изпълняват много бързо. Без гъвкаво редуване на извънреден труд и отпуски ще е трудно фирмите да оцелеят.

– Неплатеният отпуск сега е 30 дни годишно. Вие колко повече искате?

– 90. От това работникът няма да губи трудов стаж. Това е инструмент, който е в полза и за работника, и за работодателя. Ако не може да пусне хората си в неплатен отпуск, работодателят ще се принуди от 10 работници да освободи двама. Иначе ще ги запази. Заинтересовани са и двете страни. Работодателите не трябва да се разглеждат като хора, стремящи се единствено да съкращават персонал. Всяка фирма се развива благодарение на служителите си

– Защо искате да се увеличи извънредният труд? Какво печели бизнесът, след като трябва да плаща повече?

– Печели по-голяма гъвкавост. Поръчките в последно време идват, когато най не ги очакваш, и трябва да се реагира светкавично. Сега по Кодекса на труда нормата за извънредния труд е до 150 часа годишно, ние искаме до 360. Възможността за повече извънреден труд значи, че средносписъчният състав на фирмата може да е по-малък. В противен случай има риск или да фалираш, или да се окажеш без капацитет.

– Как ще се запълни дупката в бюджета на общественото осигуряване?

– Частично това може да стане с вдигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, с въвеждане на лични осигурителни вноски за държавната администрация. Това обаче не може напълно да компенсира дефицита. Единственото решение за фундаментално стабилизиране на първия пенсионен стълб е част от държавните активи да минат към него. Става дума за акциите от летища, пристанища, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, за приходите от държавни имоти като АДИС, „Евксиноград“, примерно ги изброявам. Държавата все още е колосален собственик и управлява имуществото си съвсем лошо. Управлението трябва да се подобри, а доходите от него да подкрепят пенсионната система. Тези средства биха могли да капитализират първия стълб и да подпомогнат сегашните пенсионери. Всъщност това ще е разширение на функциите на Сребърния фонд. 50% от средната му годишна доходност ще отиват за стратегически демографски резерв, а останалите да служат като приход за настоящите плащания на пенсиите. За да може Сребърният фонд да има стабилизационна функция, той трябва да е 10 пъти по-голям от сега. И включването на тези активи е единственият начин. Това е и справедливо, и правилно дългосрочно.

– Държавата вече осигурява 44% от пенсиите чрез данъци. Толкова ли е опасно ли е това увеличение на дела й? Ще се стигне ли до национализация, до равни пенсии за всички без оглед на осигурителния принос?

– Не. Осигурителният принос пак ще определя разликата между пенсиите. Когато вноските се намалят еднакво за всички, пропорционално разликата в приноса остава същата. Просто приходът в системата е по-малък. Оттам нататък просто трябва ресурс за запълване на дупката. Няма опасност от уравниловка. Така или иначе държавата трябва да намери радикално решение и то не е по посока на по-голямо натоварване на осигурените.

– Смятате ли, че плоският данък трябва да се комбинира със семейното подоходно облагане?

– Трябва да има елемент на насърчаване на многодетните семейства, но плоският данък трябва да остане като база. За всяко дете може да има разход от данъчната основа, която не се облага. Едно от малкото ни предимства на международните инвестиционни пазари са ниските данъци. Глупаво би било да се откажем от това.

– Трябва ли да се въведе данък „лукс“?

– Не. Много по-нормално е да се мисли за повишаване на акцизите върху някои видове горива, върху алкохол и цигари, върху някои луксозни стоки. Специалната ставка обаче върху луксозното потребление ще го ликвидира.

– Виждате ли скоро изход от кризата?

– Частично възстановяване на капиталовия пазар вече има през последните седмици. Разбира се, възможен е нов спад. От ключово значение за икономиката са политическите мерки за възстановяване на външното доверие, членството в еврозоната, достъпът до еврофондовете. Другият важен момент е възстановяване на достъпа на фирмите до банков кредит, който в момента се свива.

България трябва да докаже, че може да се пребори с корупцията и с организираната престъпност, да покаже, че политиците и институциите не се срастват с нея.

Погрешно е да се говори за замразяване на заплатите в администрацията, но е задължително да се овладеят разходите за администрация. Там държавните чиновници трябва да останат по-малко, но добре платени, за да са ефективни. Не е проблемът, че шефът на НЕК взема 10 000 лв., за да управлява фирма с 3,8 млрд. лв. активи и 3 млрд. приходи от продажби.

Проблемът е, че премиерът взема 2000 лв. и носи отговорността да управлява държавата. Това е ключов въпрос. Трябва да избягаме от лицемерието, че държавните чиновници трябва да са с ниски заплати, защото на всички им е тежко. Борбата с корупцията минава както през страх от наказание, така и през осигуряване на възнаграждение, съответстващо на поетата отговорност. Заплатите на чиновниците и на служителите в държавните фирми трябва да са сравними с частния сектор. Иначе не можем да очакваме почтеност и качествена работа. Ако този въпрос не се реши сега, в началото на мандата, много от реформите ще се провалят.