Иво Прокопиев

Интервю за в.“Труд“, 11 март 2010
автор: Светослав Метанов
фотограф: Иван Донов, в. Труд

– Г-н Прокопиев, шоу участията на финансовия министър Дянков предизвикаха скандал. Как изглеждат на този фон новините за увеличаване на осигуровки?

– Със сигурност противопоставянето между институциите не помага за България, включително и на финансовата стабилност. Но идеите, които се обсъждат, за увеличаване на здравните осигуровки и за промяна на данъчната политика според мен са необмислени. Те трябва да бъдат обсъдени в по-широк формат и да се приложи един по-разумен подход, преди да бъдат приложени на практика.

– Но министър Дянков отрича да има идея за вдигане на плоския данък.

– Това би било стъпка в много погрешна посока. Основното нещо, което България има, за да е конкурентоспособна и да привлича инвестиции, е точно добрата среда и ниските данъци. Нашата данъчна политика беше доста предвидима и еднопосочна към намаляване на данъците. Ако това го загубим, аз не виждам какво точно ще остане.

– Всъщност до какво би довело двупроцентното увеличение на здравните осигуровки?

– Има няколко аспекта, от които трябва да се коментира проблемът. Единият е, че реформата в здравноосигурителната система бе забавена. Никоя реформа не трябва да се разглежда като самоцел или само с цел да се спестят пари. Напротив! Реформата трябва да бъде направена така, че гражданите да имат по-добра здравна услуга. Оттам нататък стои въпросът с финансирането, който е вторичен. Първо трябва да има нов модел на здравно осигуряване с втори и евентуално с трети стълб, с измислена концепция и механизми за мотивация, с конкуренция между отделните участници на пазара. Всичко това да гарантира, че хората ще получават качествена услуга. Тогава идва въпросът с финансирането. Ако съберем в момента сивия сектор с официалната част от здравната система, вноската е много повече от 8%. Може би е 13%, 14% или дори 15%.

– Парите, които лекарите прибират на ръка, ли имате предвид?

– Точно така. Най-страшното е, че това вече се е превърнало в норма. Абсолютно всеки човек, всяко домакинство го прави за съжаление. Така че една от целите на реформата е да осветли тези отношения. Принципно е погрешно да вдигат вноските, преди да се е подобрила услугата. В една нереформирана система дали ще изтичат 8 или 10%, няма значение. Те ще продължат да изтичат и системата пак ще е в хроничен дефицит. По отношение на фирмите – всяко увеличение на данъчноосигурителното бреме означава по-малко работни места. Знаете колко са тежки отношенията в икономиката – забавени плащания, намаляващи продажби и т. н. Държавата също е сред некоректните платци. Всеки нов лев данък или осигуровка означава повече съкратени работници.

– Означава и по-малък разполагаем доход и свиване на потреблението.

– Да. Това допълнително навива тази негативна спирала. В момента у нас се случва следното. Има две противостоящи тенденции – едната е положителна, а другата – силно негативна. Хубавото е, че износът се възстановява и износителите наистина продават, имат глътка въздух. Но вътрешното потребление се свива и оттам спадат данъчните приходи, защото косвените данъци, на които залага бюджетът, зависят главно от вътрешното потребление – от вноса и от ДДС. Така че всяка мярка, която, било то с неразплащане на бюджетни задължения, било като гражданите и фирмите финансират бюджетния дефицит, допълнително навива спиралата. Води до ново свиване на вътрешното търсене, още по-ниски данъчни приходи, необходимост от ново затягане и т. нар. по-голямо влошаване на ситуацията.

– Вече се говори, че ГЕРБ бие отбой от предизборната си програма. Възможно ли е вдигането на осигуровки и данъци да отприщи вълна на недоволство и да потопи кабинета “Борисов”?

– Не вярвам това да се случи. В правителството и в парламентарната група на ГЕРБ има достатъчно разумни хора, за да преосмислят тези идеи. Има достатъчно време управляващите да се откажат от тях. Освен това има нещо много важно и за ГЕРБ, и за стабилността на политическата система като цяло. Основната част от избирателите на ГЕРБ беше от средите на самонаетите, малкия и средния бизнес, семейните фирми. Като процент от заетите те изобщо не са малко. Става дума за 17-18% от всички заети. Точно това активно българско население ще бъде най-ощетено от евентуалното увеличаване на данъците и осигуровките. Така че аз по чисто политически причини не вярвам управляващите да не преосмислят тези идеи.

– Откъде да дойдат приходите?

– Това е най-сериозният ребус на икономическата политика. Задачата изобщо не е тривиална. В страна във валутен борд механизмите за провеждане на активна антикризисна икономическа политика изобщо не са големи. Въпреки това могат да се предприемат действия, които да ни спасят от слизането надолу. Веднага държавата може да стане коректен платец. Задълженията към доставчици трябва да бъдат класифицирани, регистрирани и да се направи график за плащането им. Не е страшно, ако те не могат да бъдат изплатени веднага, но те трябва да бъдат признати и да има яснота кога ще бъдат платени. Това е ключово, защото ще отпуши банковото кредитиране към фирмите. Докато нещата висят в неяснота, фирмите дори и оборотно финансиране няма да могат да ползват от банковата система. Това може да бъде направено веднага и не струва пари. Ще доведе до сериозна ликвидност в реалния сектор, защото банките са готови да финансират, но не вярват на правителството кога ще плати.

– Кредити трябва ли да се теглят?

– Да, това е второто, което може да се направи. Ще отнеме не дни, а седмици. Ако дефакто има бюджетен дефицит, не е редно да го финансират фирмите и домакинствата. Правилният подход е разумно, в рамките на този дефицит, който изобщо не е страшен в размер на 1-2%, да се финансира с дълг. Едно разумно задлъжняване на държавата не само, че е допустимо, нормално и желателно е, за да може правителството да се разплати и да спре слизането по спиралата надолу. Има и трета мярка, за която ще са необходими вече няколко месеца. Това е продажбата на ненужните активи. Държавата има огромни излишъци от собственост, която не се управлява добре. От тази трета мярка може да се получи един много добър страничен ефект – развитие на капиталовия пазар. По-голямата част от миноритарните дялове в държавните предприятия трябва да бъдат продадени на фондовата борса. Това първо е най-прозрачният механизъм. Второ – с оглед на проблемите на банковото финансиране, фирмите ще имат алтернативен достъп до капитал.

– Май не останаха много неща за приватизация?

– Напротив! Десетки са възможностите за листване на миноритарни дялове. Има и доста мажоритарни пакети, които могат да бъдат продадени. В енергетиката има доста активи, в транспорта също. Сега тръгна процедурата за “Булгартабак”.

– Премиерът твърди, че ходи с оставка в джоба. Положението било толкова тежко – като след война. Подобни сигнали не ни ли отдалечават от чакалнята на еврозоната?

– Че положението е тежко, така е. Но трябва да е ясно, че главната цел, заради която затягаме колана, е точно влизането в еврозоната. Няма друго политическо решение, което да реши проблема със стабилността и дългосрочната конкурентоспособност на България освен влизането в европейския валутен механизъм и след това в еврозоната.

– Вие сте зам.-председател на Съюза на издателите. Каква част от медиите са на светло? В много от вестниците не се плащат данъци и осигуровки.

– Това с осигуровките е може би най-малкият проблем. По-страшното е, че медийният сектор като цяло е доста непрозрачен като собственост, като правила и етични стандарти. В този смисъл поне половината от медиите в България са с неясна собственост и финансиране. Това поставя по много сериозен начин въпроса с развитието на останалата половина. Проблемите на печатните медии са 3 в 1. Има тежка финансова криза, която неминуемо влияе на рекламодателите. Имаме криза на самата категория (печатни медии) и допълнително имаме феномен – огромно количество участници на пазара, които не работят на пазарен принцип. Те имат други цели – може би да имат влияние. Трябва да се създаде регистър на собствеността на медиите, който да стига до крайния собственик. Или това е публична фирма, листвана на борса, или са физически лица. Това е изцяло в обществения интерес. Съюзът на издателите е дал предложения в тази посока още в началото на мандата на кабинета.