Иво Прокопиев

Водещ: Издателят и бизнесменът Иво Прокопиев е гост на „Нещо повече”. Търсихме го още миналия понеделник, когато излезе интервюто с мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка – Цветан Василев, в което Прокопиев е обвинен за задкулисен играч, който в момента се опитва да вземе властта. Тогава той беше в чужбина и ни обеща това интервю. Здравейте, благодаря ви, че дойдохте.

Иво Прокопиев: Здравейте. Благодаря и аз за поканата.

Водещ: Господин Прокопиев, имам много въпроси, не знам дали ще успея да задам всичките, но поне да започнем от най-важните. И така, откъде дойде това ожесточение между вас и господин Василев и докъде може да се стигне? Какъв е този сблъсък, какъв е залога?

Иво Прокопиев: Първо, това не е нещо ново. Второ, в някакъв смисъл това интервю има и полезна страна, защото то оголи и показа как стоят нещата в действителност. За да дойда тук, направих една справка, която искам да ви цитирам. За последните три години, от 2010 година до сега, изданието на господин Василев, групата около „Монитор”, „Телеграф”, ТВ7, са публикували 843 негативни публикации срещу мен. Така че, това очевидно не е от днес и не е от вчера.

Водещ: Но защо, какъв е залога, защо е тази война между вас? Днес вие сте олигарха Прокопиев.

Иво Прокопиев: Очевидно, не съм олигарха…. Но, нещата започнаха когато, ако си спомняте, в края на 2009-2010 година, Съюзът на издателите, всичките главни редактори  в него, поискаха с едно писмо до министър Дянков, държавата да разкрие информацията къде държавните предприятия си държат парите. След като тази информация беше направена публично достояние, и след като вестник „Капитал” публикува журналистическо разследване колко опасни са тези взаимовръзки между медии, власт, банки и политика, започна и тази систематична, бих казал, кампания срещу мен.

Водещ: Вие защо заминахте в Сингапур?

Иво Прокопиев: Атаките бяха по много линии, не само медийни, а също и икономически, регулаторни, политически, включително лични, така че комплекса от тези неща, доведе до това, ние със семейството ми по-добре е няколко години да живеем извън България.

Водещ: Доколко вие сте близък с президента Плевнелиев и може ли да опровергаете подозренията, че вие сте основния кукловод…, дори зад служебния кабинет, че ваши хора са в този кабинет? Че хора от правителството на Борисов също са били ваш избор, имената на Симеон Дянков, на Трайчо Трайков, на Кристалина Георгиева, ги свързват с вас?

Иво Прокопиев: Може би хронологически, с ГЕРБ имахме чисто институционални отношения. Тогава бях председател на КРИБ и като председател на най-голямата и водеща работодателска организация общувахме много активно с всички политически сили, включително и с ГЕРБ. Мога да кажа, че КРИБ имаше и има в момента, доста сериозно влияние върху икономическата политика, тогава повече, отколкото сега, и върху смислените неща, които бяха направени  през тези години в България, понижаването на данъците и т.н. Така че, ако сме имали някакво влияние или взаимодействие с ГЕРБ то е било чисто институционално. Оттам нататък, по отношение на служебното правителство сега, абсолютно ясно и категорично мога да кажа, че нямам никакво отношение, физически даже не бях в България, когато това правителство се сформираше.

Водещ: Тоест, вие отричате да имате каквото и да е…, тоест, тези хора не са свързани с вас – господин Плевнелиев, господин Дянков, Кристалина Георгиева?

Иво Прокопиев: Също честно е да бъде казано, че с президента Плевнелиев се познаваме и бяхме дългогодишни близки семейни приятели. Но в момента, позицията на която е той, налага много ограничения в тези отношения, които бяха лични, в момента практически са замразени, до момента когато той няма да е президент.

Водещ: Кольо Парамов твърди и алармира, че вие имате полза от това да се срути валутния борд защото имате огромни дългове?

Иво Прокопиев: Това е в категорията икономически глупости. Защото…

Водещ: Вие имате ли такива огромни дългове?

Иво Прокопиев: …. Първо, огромни дългове, спрямо кое? Значи, всяка фирма има активи и пасиви…

Водещ: Пише: -Иво Прокопиев дължи 600 милиона.

Иво Прокопиев: Това е една от тезите, от по-старите тези между другото, това е теза от 2009-2010 година колко тежки дългове има „Алфа финанс“ и как едва ли не фалира и оттогава фалира сигурно 55 пъти. Така че, една група, особено една финансова група, каквато е „Алфа финанс холдинг” тя има активи и пасиви и собствен капитал. И това, което е важно доколко добре капитализирана е групата и доколко успява да управлява своята задлъжнялост. Това, което може би господин Парамов не си дава сметка е, че в България почти всички задължения са в евро и самото твърдение, че ако имаш задължения в евро имаш интерес да падне валутния борд е нелепо. Защото ако приходите ти са в лева, а задълженията в евро, ти имаш обратния интерес борда да е стабилен. Това е принципен икономически коментар, защото над 80 процента от банковия кредит в България е в евро.

Водещ: Ще коментирате ли вашите дългове още? Вие разпродадохте част от /…/

Иво Прокопиев: Да, това беше точно във връзка с преструктуриране и трудностите. Всяка фирма в България има трудности, въпросът е…,  тази криза наистина е много тежка и доведе до това, че фирмите се наложи да оперират в извънредни обстоятелства. Това, което ние правим, ние сме инвестиционна група, ние купуваме и продаваме активи. В последните няколко години повече продадохме, отколкото купувахме…

Водещ: Тоест, вие си връщате дълговете, така ли да разбирам?

Иво Прокопиев: Това казвам, да, точно от гледна точка на управление на задлъжнялостта. Ние нямаме необслужени задължения.

Водещ: До този момент?

Иво Прокопиев: Да.

Водещ: И не сте избягали в Сингапур, защото имате дългове?

Иво Прокопиев: Най-малко съм избягал в Сингапур или където и да е, защото почти половината от времето го прекарвам в България, където са основните ми бизнес интереси. Това, което взех като решение, да намаля значително публичните си изяви и участие в различни неправителствени организации и го спазвах до момента, до който не беше премината една граница, която аз видях как се променя отношението на хората в резултат на тези 843 публикации… Все едно виждат някой човек, който не са виждали никога, гледат с широко отворени очи… Затова в момента аз съм готов да отговоря на тези въпроси и съм готов да отговарям на всички бъдещи въпроси, които бъдат зададени.

Водещ: Може би, публиката ще каже – защо сега да му вярваме на този човек? Вие сте страна в конфликта, хората виждат един сблъсък между двама влиятелни хора с много пари и имат чувството, че бизнесът медии, не е заради медиите, а медиите са инструмент за бизнеса. Как да се ориентират хората?

Иво Прокопиев: Всъщност това, че всички са еднакво лоши, всички са крадци и разбойници, че няма почтен бизнес, че успехът винаги е свързан с нарушение на закона, беше една от целите на тази кампания, и въобще на идеологическата кампания, която беше систематическо проведена за очерняне на българския бизнес и на българските предприемачи. В някаква степен тази кампания беше успешно проведена, тя протече успешно, за съжаление, защото това, което виждаме в момента от протестите, хората наистина, особено тези, които са в по-трудно положение, априорно не харесват никакъв вид бизнес. Казвайки това, в същото време ясно трябва да се каже, че никакъв вид решаване на каквито и да е социални проблеми или проблеми с високата безработица, не са възможни без активизиране и подкрепа на тези, които създават работните места. Във всяка пазарна икономика това са частните предприемачи.

Водещ: Когато ставаше дума сега за протестите…

Иво Прокопиев: За да допълня вашият отговор и след това за протестите, ако искате. Другото нещо, което много ясно искам да кажа е, че аз нямам нито личен конфликт, нито какъвто и да е икономически конфликт с господин Василев. Това, което става, аз от негова страна не знам какво е, но от моя страна е единствено желанието да предпазя физически, дори с цената на моя личен и на моя бизнес интерес, независимостта на група „Икономедия”, която е една от малките, не казвам единствената, но наистина една от малкото останали, които си позволяват да казват нещата такива, каквито са.

Водещ: Когато ставаше дума за цената на тока, пак беше замесено вашето име?

Иво Прокопиев: Да, по един нелеп начин…

Водещ: Заради прекаленото използване на зелената енергия. За зелената енергия, за „Каолин” също така.

Иво Прокопиев: Тази кампания имаше две фази, първата беше за варовика, беше толкова нелепо, че няма накъде. След това за зелената енергия, това е много по-голямата, може би това е отделен разговор. Но там, това което има смисъл да бъде казано, защото и днес е тема, според мен, днеска бяха извършени доста незаконни действия спрямо инвеститорите в зелена енергия…

Водещ: Има огромен излишък на ток, сега това е положението.

Иво Прокопиев: Зелената енергия беше сектора в българската енергетика, в който инвестициите станаха по правила по силата на закон, и правила, които важаха за всички. Който беше готов да мобилизира капитал и да поеме риск, имаше възможност да участва в този пазар. Не е проблем на инвеститорите, че се случи това, което се получи. Заради слабата регулация, наистина се построиха повече мощности, отколкото държавата имаше нужда и енергийния пазар в момента. Но това не е проблем на инвеститорите, а изцяло е проблем на регулатора и на политиката на парламента и правителството, които са създали тези правила. Така че, сега да се сатанизират хора, които са рискували собствен капитал и те буквално да бъдат унищожавани с незаконни мерки, е абсолютно недопустимо. Защото ако това става в момента срещу ВЕИ-инвеститорите, утре може да стане срещу минни компании, други ден може да стане срещу търговията на едро. И оттук нататък, да убедите някой да дойде да инвестира в България, ще става все по-трудно.

Водещ: Тристранният съвет се разпадна, заради този закон на Яне Янев за публичност на имуществото на участниците и в частния бизнес. Вашето мнение какво е?

Иво Пр

окопиев: Това е популистки закон, аз видях че работодателските организации…

Водещ: Днеска президентът призова Тристранният съвет да заработи.

Иво Прокопиев: Това, доколкото разбрах, работодателите са напуснали Тристранката заради този закон.

Водещ: Да.

Иво Прокопиев: Яне Янев е един от говорителите в кампанията срещу мен, бих казал един от най-активните. Не знам доколко мотивите на този закон са били насочени срещу мен персонално или по принцип. Така че, този подход не постига никакви цели, а обратното, той засилва точно това подозрение към бизнеса, че всички са бандити и престъпници и прави…

Водещ: Вие бихте ли декларирали вашето имущество?

Иво Прокопиев: Аз нямам никакъв проблем да декларирам, въпреки че не попадам в обхвата на този закон…  Но това, което този закон и подобни кампании, на базата на този закон правят, е че правят невъзможно участието на нормални, на свестни хора в обществени организации, които са подложени под ударите на този закон по две причини. Едното е, защото това засяга тяхната степен на лична свобода и защита. И не случайно казвам защита, защото криминогенната обстановка в момента е такава, че ако ти декларираш доходи и имущество, моментално ставаш цел потенциално на всякакви атаки, а институциите са такива, че няма кой да ви защити.

Водещ: Да ви питам и за СРС-гейт, ако мога така да се изразя. Вашето име беше споменато. Вие да знаете да сте подслушван…

Иво Прокопиев: Аз няма как да знам дали съм подслушван.

Водещ: Имате ли такива съмнения, че сте подслушван?

Иво Прокопиев: В България всички казват, че са подслушвани. Не мога да кажа доколко това е основателно. Може би в различни периоди съм представлявал интерес, точно заради този медиен балон, който беше надут около моето име. Но, нямам някакви доказателства дали съм бил подслушван, нямам и доказателства, че не съм, така че не мога да дам коментар.

Водещ: Вчера пак прочетох статия за вас – „Иво Прокопиев трови Шумен”. Има гражданска организация, която заявява, че тровите и хора в Меричлери. Вашият бизнес предизвиква онкологични заболявания.

Иво Прокопиев: Е, това е поредната вълна глупости и лъжи, които се разпространяват.

Водещ: Но има цяла гражданска организация?

Иво Прокопиев: Е, да, има гражданска организация на бивши агенти на Държавна сигурност, това е…

Водещ: Това твърдите ви, така ли?

Иво Прокопиев: Не, не, аз не го твърдя. Мисля, че това е публично достъпна информация, това е факт. Така че, точно такъв тип говорители са използвани в тези клеветнически кампании и тяхната роля е да бъдат бушони. Всъщност, те са тези, които аз съдя да клевета.

Водещ: А вие, кого съдите?

Иво Прокопиев: Господин Емил Георгиев, който е председател на „Екогласност” го съдя, точно за тези твърдения, които вие цитирахте. В тях няма…

Водещ: За Шумен, за Меричлери, няма такива?

Иво Прокопиев: За Шумен е нещо ново, но само да кажа, че степента на достоверност, е кариерите, които споменават  там, са на 40-50 километра от Шумен, само това, иначе е достатъчно…, защото няма как, нещо което е на 50 километра… да трови нещо друго. Но така, другата кампания за Меричлери беше доста дълго дъвкана и продължава да се дъвче. Така че, там мисля, че ако не са направени сигурно десет проверки на най-различни здравни, екологични и всякакви ведомства, всички казват – няма нищо. И въпреки това, по стария принцип на Държавна сигурност, една лъжа се повтаря сто и пет пъти, докато започне да звучи като истина, познато.

Водещ: Сега да ви питам, как оценявате работата на служебния кабинет?

Иво Прокопиев: Нямам достатъчно контекстуална информация за да дам някаква подробна оценка. Според мен, в основните неща някак си да върне усещането за управляемост и стабилност на икономиката и държавата се справи, това, което чувам като коментари по отношение на изборите, е че е относително безпристрастен, което в крайна сметка е най-важната му роля – да бъде равно отдалечен от всички и да даде възможност да има честно състезание. А по отношение на събитията в енергетиката, по-скоро бих дал негативна оценка, защото това, което става последните дни в енергийната система, в общи линии е пълен хаос.

Водещ: Какво трябва да стане, според вас?

Иво Прокопиев: Първо, информацията трябва да стане публично известна. Защото в момента има едно замерване с цифри, числа, факти, полудоказани, полунедоказани. Аргументите са повече улични, правото на по-силния и това, което може да извади хора на улицата да протестират, той е в по-привилегирована позиция с това, което има право по закон. Така че, ако трябва да се каже план за действие в две стъпки. Първо, да стане ясно каква е фактическата ситуация, тя да се анализира и след това да се търсят решения, които са в рамките на закона. Независимо колко е тежко положението в един или друг сектор, ако ние като икономика, държава и общество си позволяваме да извършваме действия с добра умисъл може би, на тези които ги правят, но в нарушение на законите, ние нямаме никакъв дългосрочен шанс и дългосрочна перспектива. Това е, което се извършва в момента точно в българската енергетика.

Водещ: Вие, кога ще се върнете от Сингапур и имате ли политически амбиции?

Иво Прокопиев: Нямам политически амбиции, а за другото, нямам конкретни планове засега.

Водещ: Нямате планове да се завърнете в страната, да работите?

Иво Прокопиев: На този етап, да.

Водещ: Сега, да поговорим за протестите. Този въпрос зададох и на доктор Михайлов. Какво мислите за разслоението бедни – богати в България? Както каза Иван Кръстев, вече разслоението няма ляво и дясно, а положението е горе-долу. Има голяма пропаст между богатите и бедните. Имаше последно изследване 6.5 пъти е разликата в България.

Иво Прокопиев: Да, и това е големият проблем, защото това, което се случи в България всъщност, е в ситуация на изключително лоша и  враждебна външна среда, откъдето дойдоха и проблемите за българската икономика. Тези, които отговаряха за българската икономическа политика, бих казал последните два мандата, не успяха в достатъчна степен да подготвят и приспособят икономиката да поеме този външен шок. И в резултат се получи това, което се получи – нови 400 хиляди безработни, които са макроикономическото обяснение на тези проблеми с бедността и всички други социални проблеми, които хората имат. Оттук нататък става много сложно да се прави каквато и да е икономическа политика, точно поради тези изострени социални отношения от една страна, от друга страна, поради невъзможността да бъде проведен нормален разговор в българското обществено пространство. Защото много от участниците, от агентите в този разговор, са фалшиви. Те априори обслужват други интереси, стоят като независими мнения, като независими социологически агенции, като неправителствени организации, но всъщност са хванати и са заложници на някакви интереси. При наличието на такъв голям бъг в системата много трудно протича разговора и се мобилизира обществена подкрепа за непопулярни действия. А няма как дългосрочно България да бъде конкурентноспособна икономика ако не продължи да върви напред.

Водещ: Какво очаквате от изборите през май? Какво ще стане в България, според вас?

Иво Прокопиев: Не мога да дам прогноза, защото в момента е чист хазарт, ако трябва да започна да отгатвам кой какви резултати ще има и какви коалиционни формули са възможни. Това,  което мога да кажа от гледна точка на политиката обаче и на ценностите е, че България в последните месеци извървя много дълъг…, с големи крачки много дълъг път назад. В момента е там, където може би беше,  като разговор в обществото 2006-2007 година – ние какъв тип икономика искаме, искаме ли пазарната икономика, как да защитим тези най-слаби слоеве обществени, които са безспорно подложени на удари при такъв тип преход. Хората са уморени от това да чакат и те са прави да са уморени. Защото толкова дълъг период нищо радикално не се случи в подобряване на живота, на благосъстоянието на хората.

Водещ: Хората стават все по-бедни.

Иво Прокопиев: Последните четири години, обаче. Трябва да сме честни, в периода 2001-2008 година, имаше доста значително подобряване на жизненото равнище. Така че, за мен ако трябва да кажа положителен сценарий, той е във връщане към  разбирането, че една икономика, едно общество може да са успешни, само тогава, когато институциите и законите в тях работят в интерес на хората….

Водещ: Драматичен сценарий, според вас.

Иво Прокопиев: Това, което беше разбито в голяма степен и това, което сега трябва да се ремонтира. Усещането за законност и за върховенство на закона, откъдето идва усещането и за справедливост. А негативният сценарий е обратният. Просто това разрушаване на институциите , те да бъдат доразрушени и хората съвсем да загубят надежда.

Водещ: А между другото, още ли сте посланик на Канада…

Иво Прокопиев: Почетен консул.

Водещ: Почетен консул на Канада?

Иво Прокопиев: Да, почетен консул.

Водещ: В България?

Иво Прокопиев: Да, в България.

Водещ: Извършвате тази дейност? В смисъл?

Иво Прокопиев: Е, то няма…. то по-скоро е представителна функция.

Водещ: Така, какво още накрая да ви попитам? Очаквания, пак да се върнем в началото. Докъде ще стигне тази война?

Иво Прокопиев: Аз за себе си мога да кажа, че не водя война.

Водещ: Защо мълчахте досега три години?

Иво Прокопиев: Бях взел такова принципно решение и си го спазвах. Мисля, че за по-дългия период от време, това беше правилното решение, да не бъда обществено активен. В момента е  мината една граница, която аз трябва…

Водещ: Защо решихте сега да дадете това интервю?

Иво Прокопиев: Защото вие ме поканихте, няма друга причина.

Водещ: Друг никой ли не ви е канил през тези три години?

Иво Прокопиев: Имаше епизодични покани, но… Между другото, това е оценка и за „Хоризонт”, защото мисля, че „Хоризонт” е една от медиите, които показват характер и са независими. Хората могат да вярват на информацията, която „Хоризонт” дава.

Водещ: Благодаря ви! Иво Прокопиев беше гост на „Нещо повече”.

04.04.2013 година

БНР, „Нещо повече”

В два броя, от 9 март (петък) и 16 март (петък), вестник „Стандарт” публикува две базово неверни и силно манипулативни статии свързани с мен и дейността на фирмата, която ръководя – „Алфа финанс холдинг“. Статията от 9 март е със заглавие „Еничарят“,  а тази от 16 март е озаглавена „Империя на кредит“.

И двете статии са изпълнени с множество неверни факти и манипулативни интерпретации. Не бих отговарял, ако ставаше въпрос за някой от множеството жълти издания, но заради по-различната претенция на вестник „Стандарт”, смятам за важно читателите му да прочетат следните редове, които отговарят на основните неверни твърдения и внушения в статиите:

За политическите ми амбиции:

Нямам и никога не съм имал амбиции да участвам в политиката или в изпълнителната власт. Ако имах, щях да ги заявя по ясен начин. Не съм „завършвал курсове за премиер в Америка“. Изобщо не знам дали такова обучение съществува, но във всеки случай аз не съм учил нищо в Америка. 

Познавам г-жа Меглена Кунева. Пожелавам й успех, както и на всеки политик, който иска да помогне за модернизацията на страната. В момента, обаче, не поддържам никакви контакти с г-жа Кунева, както и с никой друг от участниците в нейния проект. Абсолютно неверни са твърденията, че съм обещавал „финансиране и логистична подкрепа“ и се надявам чрез нея да участвам като министър в следващото правителство на страната.

Участието ми в обществения живот през последните години е било като представител и защитник на интересите на бизнеса и винаги съм се стремял да спазвам равно отстояние от различните политически партии.

За сделките с държавата:

„Алфа финанс холдинг” , чрез дъщерните си дружества във финансовото си подразделение „Финансиа груп”, е водеща група в областта на корпоративните финанси и инвестиционното банкиране в България по брой сделки и реализирани обороти. Делът на сделките за приватизация на държавни дялове е под една пета от общия обем сделки за последните десет години. Не отговаря на истината твърдението, че успехът се дължи главно на сделки с държавата. В някои от споменатите сделки, като продажбата на мажоритарния пакет на БТК, „Финансиа груп” няма никакво участие. Напротив, във всички сделки на борсата – миноритарния пакет на БТК, ЕВН и други, са постигани цени, които са надвишавали очакванията на пазара и заложените минимални продажни цени. Смесвайки верни с неверни факти, вестник „Стандарт” успява манипулативно да определи като неуспех, всъщност най-успешните и прозрачни сделки реализирани на Българска фондова борса за последните години.

Относно така наречените „600 млн. лв. кредити“:

Друг много популярен мит от жълтата преса, който вестник „Стандарт” също тиражира е, че групата на „Алфа финанс холдинг” има 600 млн.  лв. кредити. Тук се бъркат основни финансови понятия. Всяка фирма има активи и пасиви. Това, че „Алфа финанс холдинг” е голяма структура с голямо балансово число, категорично не означава, че има 600 млн. лв. кредити към банки. В групата има над 30 оперативни компании, всяка от които е жив организъм с активи, пасиви, вземания от клиенти, задължения към доставчици, персонал. Смесването на пасив с банков дълг  и генерални изводи на тази база е меко казано некоректно.

Изваждането на произволни числа за отделни кредити на фирми от кредитния регистър също е некоректно. В кредитния регистър се записва размерът на одобрения кредитен лимит към определена дата в миналото, а не на актуалният му размер. Много често има сериозни разминавания между двете.

По-важно е друго. Това, че една фирма има кредит, не означава че е в лошо финансово състояние. Задълженията на дадена фирма трябва да се преценяват в контекста на стойността на нейните активи, на собствения капитал, на печалбата и пазарния й дял и т.н. Оценявам като злонамерено и манипулативно публикуването на само на отделни позиции от баланса на определени фирми. То цели единствено да създаде недоверие и негативна среда за дейността им. 

„Алфа финанс холдинг” (АФХ) е една от водещите финансови и индустриални групи в страната. Холдингът е и една от малкото големи български компании, които имат публичен одитиран баланс, както и ясна и прозрачна собственост. 

Нито една от фирмите, в които АФХ има контрол, няма необслужвани задължения към банки. Групата е със значителни активи, добре капитализирана и продължава да инвестира, независимо от тежката икономическа ситуация.

АФХ управлява задлъжнялостта към банки си нормално и успешно, като в последните години тя намалява значително, заради процесът на оттегляне на банките от финансиране на икономиката (т.нар. деливъридж). Дори и „Стандарт” отбелязва този факт, между другото. 

Относно твърдението за „Продажби на пожар“:

Основният предмет на дейност на „Алфа финанс холдинг” е да купува и продава дялови участия във фирми, инвестиционни проекти и недвижими имоти. Напълно подвеждащо е внушението, че „положението е зле, защото се разпродават активи на пожар“. За всяка от последните години, групата е участвала в между 40 и 50 значими сделки с активи за своя сметка и за сметка на свои партньори и клиенти. Самият факт, че АФХ е в състояние да поддържа тази активност и в период на тежка финансова криза да привлича капитал и инвеститори, е достоен за уважение, а не за критика.

Това, че групата продава или ликвидира губещи бизнеси, също е напълно нормална търговска практика, която не би следвало да е повод за негативни оценки. Напротив, тя е знак за добро управление на риска и спиране на губещи дейности. 

Относно „Играта на борсата“:

Отново „на заем“ от жълтите медии е и твърдението, че „Алфа финанс холдинг” е претърпяла големи загуби на световните фондови борса по време на финансовата криза. Групата на „Алфа финанс холдинг” не инвестира в портфейли от акции, които се търгуват на международните борси, съответно няма как да претърпи такива загуби.   

Горните редове не са изчерпателни. Те не обхващат и множеството обиди и абсолютно неверни факти и твърдения свързани с дейността на „Икономедиа” и „Каолин”, които са водещи компании в сферите, в които оперират.

Всяка една от фирмите, в които имам участие, спазва законите на страната и се бори за успех на пазара, като разчита на уменията и таланта на своя мениджмънт, а не на протекции, подкрепа от държавата и сервилност към политиците, които са на власт.

 Неверните твърдения и манипулативните и некоректни интерпретации в статиите на „Стандарт” са обида не само за мен лично, но и за професионализма и усилията на над 2500-те души, които работят във фирми на групата „Алфа финанс холдинг” и “Икономедиа”. На тях вестник „Стандарт” също дължи извинение.  

Нито аз, нито някой от колегите в „Алфа финанс холдинг”, бяхме потърсени за информация и коментар по темата от журналистите на вестника. Двете публикации не отговарят на професионалните и етични стандарти за добра журналистика и не би трябвало да бъдат публикувани в издание с амбицията на „Стандарт”.

*правото на отгово беше публикувано с известни съкращения във вестник Стандарт на 2 април 2012

Интервю за „24 часа“ от 10 Май 2010, автор: Блага Букева
Цели колективи лягат болни – пазят заплати

Държавни ведомства излизат по график в отпуск по болест, за да компенсират намаленията в бюджета за заплати.

Примери за това се обсъждали от тристранния съвет, каза председателят на Конфедерацията на работодателите Иво Прокопиев в интервю за „24 часа“. Така обаче се източва здравното осигуряване.

С Иво Прокопиев, председател на КРИБ, разговаря Блага Букева

– Г-н Прокопиев, какво е излишно в държавната администрация сега?

– Държавната администрация не е подлагана на сериозен функционален анализ с какви ресурси какви услуги за гражданите и фирмите се предоставят. Как те се съотнасят към средните стойности на по-добре организирани от нас държави. Има няколко групи проблеми. Наследство от тройната коалиция и формулата 3:5:8 е простото раздуване на щатовете. Отделно има ведомства, които вършат много малко с огромни администрации.

Има дублиращи се функции и напълно излишни ведомства и нива на администрация. Наличието на областни управи например е доста спорно по принцип. Вместо това липсват силни администрации по региони, тези, които трябва да осъществяват политиката на ЕС. Администрацията е лошо организирана и нискотехнологична.

Електронното правителство би повишило производителността на обслужването рязко, но точно за това има съпротива срещу неговото въвеждане. Вече сме средата на 2010, интернет технологиите доминират всичко, а по този проект у нас нищо не е мръднало по същество… Това са главните принципни проблеми в администрацията. Те са структурни.

– 20% свиване на държавните разходи достатъчна гаранция ли е, че няма да се наложи да се вдигат данъци до края на годината?

– Съкращенията трябва да се правят с мисъл, да се правят функционални оптимизации, а не просто да се намаляват заплати на хората в администрацията. Напротив, съществена част от реформата е по-доброто заплащане и мотивация на тези, които остават в държавната администрация, и обвързване на техните доходи с количеството и качеството на услугите, които извършват. Такова ограничение на разходите ще бъде достатъчно, ако приходите в бюджета се възстановят според очакванията.

– Реалистични ли са сметките, че така в хазната ще влязат 900 млн. лева?

– Това са изчисленията на Министерството на финансите.

– Разумна ли е поисканата от правителството актуализация на бюджета в разходната му част?

– Това е по-правилният подход. Повишава доверието в правителството, че ситуацията е управляема, макар и по-лоша. Този подход трябваше да бъде приложен и миналата година.

– Ще успее ли правителството да увеличи с 500 млн. лв. приходите от горива, цигари, алкохол?

– Ще успее, ако му стигне политическа воля за този болезнен процес. Контрабандата на цигари, алкохол, горива в момента е много натрапчива. Не трябва да се пести от хора на управленско ниво, особено в сфери, които са приоритет като приходите в бюджета и еврофондовете. Там трябва да се инвестира в създаване на допълнителен капацитет. Зам.-министър на финансите по приходите е нужен час по-скоро.

– Не ви ли безпокои, че приетите от правителството и тристранния съвет 60 антикризисни мерки бавно си проправят път в парламента?

– Едно е да се договори консенсус по една добра абстрактна идея, съвсем друго е тя да премине като законопроект през иглените уши на всички съгласувателни процедури. Затова е бавно. Но основната идея на договореното в тристранния съвет остава – да не се пипат данъците, а да се намаляват разходи, да се правят реформи и да се продават излишни активи на държавата.

– Защо наричате консервативни заложените от финансовото министерство приходи от приватизация, продажба на земя и на въглеродни емисии?

– Според мен потенциалът на тези приходи е много по-голям. Мисля, че правителството залага около 150 млн. лева от всички тези продажби, докато според мен потенциалът е поне 1 млрд., ако се работи бързо, сериозно и фокусирано сделките да станат до края на годината. Но не е толкова лошо, че правителството си оставя резерви. По-добре да има резерви, защото след актуализацията на бюджета управляващите нямат право на повече грешки.

– Каква е гаранцията, че инвеститорите ще са склонни да рискуват повече, при положение че кризата в Гърция допълнително влияе на региона?

– България трябва да се разграничи рязко от Гърция и Румъния. Посланията от миналата седмица са много ясен и положителен знак, че за разлика от тях ние сме добре и можем да си позволим да не влошаваме бизнес климата чрез вдигане на данъците и че имаме воля да балансираме бюджета чрез структурни реформи. Сега имаме рядък шанс да дръпнем сериозно пред съседите, ако успеем да привлечем чуждестранни инвестиции.

– Оптимист ли сте за реформите на пенсионната система, здравеопазването и образованието?

– За пенсионната реформа и образованието – определено да. За здравеопазването ще ни е нужен източник на знание и дисциплина отвън, някой като Световната банка например. Трябва ни външен авторитет, иначе вътрешните лобита и интереси ще блокират за пореден път всичко.

– Млад човек сте, но как приемате факта, че ако вече сте работили 20 г., ще трябва да работите още 20, за да направите стаж за пенсия?

– Това зависи от много параметри – продължителност на живота, степента, в която пенсията замества трудовия доход, какъв тип е пенсионната система – капиталова или разходопокривна. Но за Европа е прието, че средно човек трябва да работи 42-43 години, за да има пенсионен доход, равен на около 85-90% от дохода, когато е бил активен. Продължителността на живота в България, въпреки че се увеличава, е от най-ниските в ЕС, т.е. периодът би трябвало да е малко по-кратък. В този смисъл 40 години не звучи нелогично.

Голямата цел е да има максимално заместване на дохода след пенсиониране, това зависи освен от времето и от модела на пенсионна система. При нас ключова роля ще изиграе развитието на частните пенсионни фондове, защото там се натрупват спестяванията на хората за пенсия.

– Чий проблем решава изчистването на натрупаните отпуски до края на 2011 г.?

– Големите натрупани отпуски са главно на държавната администрация. Компромисът, който се постигна за изчистване на отпуските до 2011 г., дава нужната гъвкавост на бизнеса. Но иначе се оказва, че в държавните ведомства най-масово злоупотрубяват с осигурителните системи. В тристранния съвет обсъждахме примери на държавни ведомства, които излизат по график в отпуск по болест (!), за да компенсират намаленията в бюджета за заплати. По същество те източват здравното осигуряване.

– Не губим ли всички от мярката за плащането на първите 3 дни болнични?

– Вярно е, че губим. За да постигнем голямата цел да не се вдигат данъци, трябваше да приемем и няколко такива мерки, които не са в интерес нито на бизнеса, нито на работниците и служителите. Все пак се договорихме да е само временно – до края на 2010 г.

– КТ „Подкрепа“ предлага да се вдигне максималният осигурителен праг на 4200 лв., както бе вдигнат минималният за самоосигуряващите се на 420 лв.

– Това няма да е справедливо. Защото и тези, които се осигуряват върху минимална заплата, и тези върху 4200 лева имат почти еднакви права в осигурителните системи, а разликата в приноса им е почти 20 пъти.

Това ще създаде сериозен стимул за хората с високи доходи да търсят начини за избягване на осигурителните вноски в пълен размер. Само напомням, че преди 2 г. максималният осигурителен доход беше рязко повишен от 1200 на 2000 лева месечно.

– Каква е прогнозата ви за изхода от кризата?

– Вече се наблюдават положителни сигнали. Износът расте, банковият кредит се съживява, безработицата спада с малко вече втори месец и най-вероятно ще продължи да спада поне да есента.

След последните решения на правителството съм много по-голям оптимист за оживление още тази година. Макар и след колебания и несигурност правителството се спря на възможно най-правилния микс от мерки – повишаване на ефективността на публичния сектор, продажба на активи и структурни реформи. Това е много положителен сигнал към инвеститорите навън, но и към вътрешната бизнес общност. Правилните управленски решения формират позитивни очаквания и в бизнеса, и у потребителите. Залагайки на успешна политика, те планират бъдещето си, инвестициите и разходите си по съвсем друг начин, отколкото ако залагат на задълбочаваща се криза. Това всъщност ще катализира оживлението.

Искрено се надявам, че предприетите мерки ще посъживят вътрешното търсене и ще подпомогнат връщането на икономиката към растеж. Трябва да сме наясно, че освен възстановяване ни е нужно и преструктуриране, нови двигатели на растежа. Старите двигатели – недвижимите имоти, строителството и финансовият сектор, няма скоро да се върнат на нивото от 2008 г. Трябва да залагаме повече на износа.

При липсата на вътрешни ресурси определящо за успеха ще бъде дали ще можем да привлечем инвестиции отвън. С най-голям потенциал за значителни инвестиции бързо са секторите на възобновяемите енергийни източници, земеделието, аутсорсингът на бизнес услуги и донякъде туризмът. Там правителството трябва да фокусира усилията си, за да направи средата за бизнес по-ясна и по-привлекателна. Без да осигурим поток от поне 3 млрд. евро частни инвестиции годишно, е немислимо да се върнем към предишните нива на икономически растеж.

Интервю за вестник „Дневник“, 15 март 2010
автор: Чавдар Първанов
снимка: Анелия Николова

Има сериозни притеснения за изпълнението на приходната част от бюджета, как може да се противодейства на този риск, така че и бюджетният дефицит в края на годината да е в разумно отношение към БВП?
– Два са основните процеси. Възстановяване на световната икономика, в частност на европейския пазар, ще съживи износа, но ще мине време, докато този тренд повлияе върху спада на вътрешното търсене. Защото според различни прогнози спадът през 2010 ще бъде между 3.5% и 5%, което създава проблема с по-малка приходна част и по-голям дефицит.

Тези 2 тенденции – едната позитивна, другата негативна, са в противовес и затова прогнозите за растеж са около нулата. Напълно е възможно да сме както на положителна територия, така и на отрицателна в зависимост, коя от двете тенденции ще надделее. Конкретно за бюджетния дефицит, като всяко салдо има няколко начина да се управлява – по-големи приходи или по-малки разходи. И в двете посоки определено има какво да се направи.

Дошъл ли е моментът, в който публичните финанси трябва да се поставят на първо място, дори и това да означава повишаване на данъчното бреме?
– Повишаване на данъците е трети вариант, крайно нежелателен, защото би увредил дългосрочно конкурентоспособността на икономиката. Преди това трябва да изчерпим другите възможности, които са реални и не са малки като обем. Част от тях са доста лесни да бъдат направени.

Искрено вярвам, че идеята за повишаване на здравните осигуровки с 2% ще отпадне и ще бъде заменена с алтернативната идея държавните служители както всички останали сами да си плащат здравната осигуровка. Сега е моментът да се решат всички несправедливости в публичната сфера и тя да се оптимизира решително. Такъв процес наблюдаваме дори в най-консервативните и социално чувствителни държави в Европа.

Поемането на осигурителната тежест от държавните служители означава те да обеднеят. Това няма ли да увеличи склонността към корупция и търсене на работа в частния сектор?
– Нужна е по-комплексна административна реформа, за да се подобри капацитетът на държавата да обслужва качествено бизнеса и гражданите на разумна цена. В момента бюджетният сектор е много голям, сравнително скъп като процент от БВП и дава лоша услуга. Аз съм привърженик на увеличаване на доходите на държавните служители.

Това, разбира се, трябва да дойде след кризата, защото в момента каквото и да било увеличаване е абсурдно да бъде обсъждано. Затова в момента държавните служители трябва солидарно да изтърпят това, което изтърпяха техните колеги в частния сектор, и не виждам нищо драматично това да бъде направено, защото е справедливо. Друга характерна особеност на държавната администрация е, че доходите невинаги са максимално прозрачни.

Има всякакви видове допълнителни материални стимули, с които за отделни дейности държавната сфера никак не е зле платена и в някои случаи дори е по-добре платена от аналогични позиции в частния сектор, особено сега в кризата.

Според вас правителството забави ли се в изпълнението на някои антикризисни мерки, даде ли заден ход и това отразява ли се негативно на икономиката?
– Ако сме реалисти, в условията на валутен борд не са възможни кой знае какви мерки. Това, което не беше направено навреме, е в рамките на възможната гъвкавост, поне правителството да не действа проциклично и да не усилва негативните ефекти на кризата. Това се случи в края на миналата година и в началото на тази, когато възникна дефицит, но поради липсата на други източници за финансиране този дефицит беше финансиран от фирмите и домакинствата.

Това допълнително отне ликвидност от икономиката, направи я капиталово по-тежка, доведе я до вериги на забавени разплащания и в крайна сметка до допълнителен удар върху вътрешното търсене, което още веднъж зави спиралата надолу. Ново свиване на вътрешното търсене, свиване на приходите и още едно затягане на колана, още по-голям дефицит и така нататък. Трябва да излезем от този порочен кръг и изходът е в няколко посоки.

Реформиране на разходната част в бюджета, където е възможно, като осигуровките на държавните служители и актуализиране на приходната част. Има много резерви и в приходите от сива икономика, и от борба с контрабандата, и за приходи от приватизация. Не всички от тях могат да бъдат осчетоводявани като приходи, но зависи на какво ниво и от какви държавни структури се продават.

Голяма част от тях могат да влязат като приходи в бюджета, но дори и тези, които отиват във фискалния резерв, така наречените приходи под черта, са добре дошли, защото и неговото ниво е важно като репер за финансовата стабилност.

Реалистично ли е да се проведе толкова мащабна приватизация, че да осигури приходи между 0.5 и 1 млрд. лв.?
– Само миноритарните пакети в енергетиката може да осигурят въпросния милиард. Аз смятам, че е необходимо да се използват и нормалните инструменти за финансиране на бюджетен дефицит – емитиране на външен и вътрешен дълг. Пак казвам, не в страшни или фатални размери – 1-2% от БВП е абсолютно нормално. По-краткосрочни емисии могат да се правят на вътрешния пазар и да се подготви излизане с по-голяма емисия еврооблигации на международните пазари след решението за ERM2.

Не смятате ли, че това може да накара банките да се запасят с държавен дълг, вместо да кредитират?
– Аз не съм голям привърженик на излизане на пазара на вътрешен дълг. Но излизане на пазара на краткосрочни ДЦК в България е по-бързото решение. Защото буквално може да стане следващата седмица. Наистина го има ефекта на изместването и държавата, ако излезе като голям кредитополучател, би изместила реалния сектор от достъпа до кредитиране, което и без това е силно ограничено. Така че това като краткосрочна мярка е възможно, може би дори би трябвало да се използва, но трябва да се внимава с размерите.

Според вашите анализи кога може да се очаква оживление на икономиката?
– За излизане от кризата един от сигурните сигнали е, когато в два последователни статистически периода видим нарастване на заетостта. Българският пазар на труда е много далеч от това състояние. Ако погледнете данните, ще видите, че безработицата нараства изключително стръмно и сравнение за 2009 г. декември към януари показва, че нарастването като месечен темп е почти двойно.

Това вероятно ще доведе до намаляване на цената на труда в единица продукция, защото независимо от кризата тази цена нарасна с 6-7% миналата година, тъй като фирмите реагираха със забавяне на кризата. Те искаха да запазят работници и потенциал. Пак по същата причина производителността на труда намаля рязко.

Така че заради нарастващата безработица най-вероятно ще видим нарастване на производителността на труда през второто, третото и четвъртото тримесечие на 2010 г. Трябва да е ясно, че в условията на валутен борд приспособяването на икономиката към новите условия ще мине през пазара на труда.

Движеният от експорта растеж, какъвто очаква правителството за тази година, няма ли да отложи повишаването на вътрешното търсене за следващата година, а оттам и приходите в хазната?
– Тази година се очаква то да спадне между 3.5 и 5%. Има лаг във времето, но не трябва да забравяме, че от там ще дойде оживлението на пазара на труда и в икономиката изобщо. Защото износителите би трябвало да разкрият нови работни места, работниците да получават по-високи заплати, да потребяват и нещата да се развиват на едно ново равнище.

Подготвена ли е България, така че да не звучи митологично твърдението, че и еврофондовете са средство за излизане от кризата?
– Последните доклади за оценка на съответствие са положителни, така че предпоставките за размразяване на еврофондовете вече ги има. Въпрос на вътрешна организация в правителството е как да се повиши ефективността.

Вярно е, че наследството наистина е лошо. Няма достатъчно проекти, а там, където има, те са за несъразмерно харчене на европейски средства без някакъв икономически смисъл. Смятам, че идеята за назначаване на специален министър без портфейл, който да отговаря за еврофондовете, е правилна, защото това е достатъчно важен въпрос и достатъчно големи пари за българските мащаби.

Смятате ли, че България ще срещне сериозни проблеми по пътя към еврозоната заради Гърция и как да реагира?
– Парадоксално Гърция ни влияе по два начина. Лош, защото голяма част от търговския оборот и инвестициите са свързани с Гърция, гръцки банки контролират голяма част от активите в българския банков сектор, така че по тази линия има негативно влияние. Ако има значителен спад в Гърция, а някои анализатори казват, че в следващите две години гръцката икономика ще се свие със 7.5%, българският износ за Гърция безспорно ще пострада много.

Това е лошата страна. Добрата е, че чуваме все повече трезви гласове в ЕС, и специално в Германия, които отчитат факта, че наистина Гърция, Испания и Ирландия са в много тежко положение, но има и друга група държави – Полша, Естония и България, които въпреки високата политическа цена, която се плаща, се представят много добре и те трябва да бъдат оценявани независимо.

За първи път преди две-три седмици се усети промяна в обществения дебат за България и за нейните шансове за членство във валутния механизъм. Българските политици трябва да обединят всички ресурси и да се лобира много фокусирано, защото това е модусът, около който България може да бъде поканена в ERM2.

А правилно действие ли ще бъде при отказ за допускане в механизма България да заиграе „контра“ при гласуванията в ЕС и така да напомни за отказаното право, както вече коментираха и Иван Костов и Георги Ангелов?
– В постигане на целите понякога в политиката всички способи са допустими. Лично аз не съм привърженик на публичното заявяване на негативни позиции. Но ако подкрепяме или не подкрепяме едно решение, е ясно, че това има връзка с нашата външно политическа и икономическа цел. А подкрепата за българското членство в еврозоната расте в последните седмици независимо от проблемите на Гърция.

Освен това гръцкия антикризисен план получи подкрепата на пазарите, последната емисия еврооблигации бе продадена при разумна доходност, така че виждаме едно относително възстановяване на доверието на пазара и не можем да говорим за една драматична ситуация.

Помогна ли кризата да се появят нови възможности за бизнес?
– България трябва да намери нови двигатели на растежа и да излезе от кризата с нова структура на икономиката, залагайки основно на експортно ориентираните отрасли – производство и износ. Отделно има по-нишови неща като аутсорсинг на услуги, индустриален аутсорсинг и коопериране, където стоим добре на пазара. България продължава да е най-конкурентното място за аутсорсинг, но с ниски данъци и ниска цена на труда. Качеството на работната сила не е основното ни превъзходство.

Възобновяемите енергийни източници са сферата, в която в момента влизат най-много инвестиции в България. За да привлечем още значителни капитали обаче, трябва да сме наясно каква стратегия имаме. Не бива да забравяме, че и ръстът на безработицата създава и един своеобразен икономически потенциал, който може да се използва, и тук идва ролята на предприемачите. В момента сред безработните има много квалифицирани кадри.

Един от проблемите при предишния бум на чужди инвестиции беше, че пазарът на труда се изчерпа. Поради това през 2007 и 2008 г. наблюдавахме т.нар. феномен на инфлация на труда, особено за някои мениджмънт позиции. Цената на маркетинг мениджъри, мениджъри по човешките ресурси, по продажби, финансови и изпълнителни директори буквално се утрои в рамките на 2006-2008 г., което не беше здравословно за икономиката.

Какви са основните възможности за стабилизиране на държавния стълб на пенсионната система?
– Големите възмкожности в краткосрочен план са в него да постъпват приходите от приватизация. Голяма част от тях отиват в Сребърния фонд, който обаче е част от фискалния резерв, така че има двойно броене на средства в момента. Когато държавата е в малко по-добро финансово състояние, Сребърният фонд трябва да се управлява като демографски стабилизационен фонд и да е много по-дългосрочно ориентиран.

Голямата възможност е по-решителното капитализиране на първия стълб. Под капитализиране имам предвид държавата да трансферира парични средства или физически активи към първия стълб на пенсионната система, за да може освен за демографски резерв доходът от тези средства и активи да служи като буфер за пенсионната система и да подпомага текущите плащания за пенсии.

Решителната капитализация може да дойде в момента, в който влезем в еврозоната. Тогава идеята, че вътрешната левова емисия в обращение е покрита от чуждестранни активи, отпада, т.е. ще дойде момент, в който в баланса на БНБ ще се появи значително количество чуждестранни активи от около 8-9 млрд. евро. Това е значителна сума, която в голямата си част може да се използва за решаването на най-големия структурен проблем, който България има – пенсионната система. В момента първият стълб функционира на разходопокривен принцип и има нужда от капитал заради влошаващата се демографска ситуация.

Именно поради това много експерти смятат, че вдигането на пенсионната възраст e неотложно. Според вас до какво ще доведе решението на правителството да отложи дискусията по този проблем?
– В първоначалната логика на предишната пенсионна реформа имаше скала за увеличаване на пенсионната възраст до 2008 г. Беше логично тя да продължи плавно да се увеличава и през 2009 г., но това не стана по чисто политически причини. Приоритетът е ясен – в момента, в който правителството има нужния политически капитал, според мен трябва да предприеме подобна мярка, защото тя е насочена към осигуряване на дългосрочната финансова стабилност на системата.

Вашият коментар как трябва да изглежда финансовият надзор?
– Това е доста коментирана тема напоследък. Според мен в момента няма предпоставки за създаване на една единна институция. Това, което смятам, че е нужно на икономическата политика, е координация на отделните институции по отношение на рисковете в икономиката. Защото в момента правителството си е правителство, Министерството на финансите се занимава с бюджет и приходите, Министерството на икономиката се занимава с енергийните проекти, в голяма степен с „Белене“, а БНБ се грижи за банките.

Няма координиращо звено, което на ниво консултации и анализи да гледа цялата икономика, тя не се състои само от енергетика, нито само от банки, нито само от бюджетен сектор. Има все пак домакинства и фирми, които са основните играчи във всяка една икономика и тяхното поведение, приходите и състоянието им са определящи за икономическия растеж.

Интервю за в.“Труд“, 11 март 2010
автор: Светослав Метанов
фотограф: Иван Донов, в. Труд

– Г-н Прокопиев, шоу участията на финансовия министър Дянков предизвикаха скандал. Как изглеждат на този фон новините за увеличаване на осигуровки?

– Със сигурност противопоставянето между институциите не помага за България, включително и на финансовата стабилност. Но идеите, които се обсъждат, за увеличаване на здравните осигуровки и за промяна на данъчната политика според мен са необмислени. Те трябва да бъдат обсъдени в по-широк формат и да се приложи един по-разумен подход, преди да бъдат приложени на практика.

– Но министър Дянков отрича да има идея за вдигане на плоския данък.

– Това би било стъпка в много погрешна посока. Основното нещо, което България има, за да е конкурентоспособна и да привлича инвестиции, е точно добрата среда и ниските данъци. Нашата данъчна политика беше доста предвидима и еднопосочна към намаляване на данъците. Ако това го загубим, аз не виждам какво точно ще остане.

– Всъщност до какво би довело двупроцентното увеличение на здравните осигуровки?

– Има няколко аспекта, от които трябва да се коментира проблемът. Единият е, че реформата в здравноосигурителната система бе забавена. Никоя реформа не трябва да се разглежда като самоцел или само с цел да се спестят пари. Напротив! Реформата трябва да бъде направена така, че гражданите да имат по-добра здравна услуга. Оттам нататък стои въпросът с финансирането, който е вторичен. Първо трябва да има нов модел на здравно осигуряване с втори и евентуално с трети стълб, с измислена концепция и механизми за мотивация, с конкуренция между отделните участници на пазара. Всичко това да гарантира, че хората ще получават качествена услуга. Тогава идва въпросът с финансирането. Ако съберем в момента сивия сектор с официалната част от здравната система, вноската е много повече от 8%. Може би е 13%, 14% или дори 15%.

– Парите, които лекарите прибират на ръка, ли имате предвид?

– Точно така. Най-страшното е, че това вече се е превърнало в норма. Абсолютно всеки човек, всяко домакинство го прави за съжаление. Така че една от целите на реформата е да осветли тези отношения. Принципно е погрешно да вдигат вноските, преди да се е подобрила услугата. В една нереформирана система дали ще изтичат 8 или 10%, няма значение. Те ще продължат да изтичат и системата пак ще е в хроничен дефицит. По отношение на фирмите – всяко увеличение на данъчноосигурителното бреме означава по-малко работни места. Знаете колко са тежки отношенията в икономиката – забавени плащания, намаляващи продажби и т. н. Държавата също е сред некоректните платци. Всеки нов лев данък или осигуровка означава повече съкратени работници.

– Означава и по-малък разполагаем доход и свиване на потреблението.

– Да. Това допълнително навива тази негативна спирала. В момента у нас се случва следното. Има две противостоящи тенденции – едната е положителна, а другата – силно негативна. Хубавото е, че износът се възстановява и износителите наистина продават, имат глътка въздух. Но вътрешното потребление се свива и оттам спадат данъчните приходи, защото косвените данъци, на които залага бюджетът, зависят главно от вътрешното потребление – от вноса и от ДДС. Така че всяка мярка, която, било то с неразплащане на бюджетни задължения, било като гражданите и фирмите финансират бюджетния дефицит, допълнително навива спиралата. Води до ново свиване на вътрешното търсене, още по-ниски данъчни приходи, необходимост от ново затягане и т. нар. по-голямо влошаване на ситуацията.

– Вече се говори, че ГЕРБ бие отбой от предизборната си програма. Възможно ли е вдигането на осигуровки и данъци да отприщи вълна на недоволство и да потопи кабинета “Борисов”?

– Не вярвам това да се случи. В правителството и в парламентарната група на ГЕРБ има достатъчно разумни хора, за да преосмислят тези идеи. Има достатъчно време управляващите да се откажат от тях. Освен това има нещо много важно и за ГЕРБ, и за стабилността на политическата система като цяло. Основната част от избирателите на ГЕРБ беше от средите на самонаетите, малкия и средния бизнес, семейните фирми. Като процент от заетите те изобщо не са малко. Става дума за 17-18% от всички заети. Точно това активно българско население ще бъде най-ощетено от евентуалното увеличаване на данъците и осигуровките. Така че аз по чисто политически причини не вярвам управляващите да не преосмислят тези идеи.

– Откъде да дойдат приходите?

– Това е най-сериозният ребус на икономическата политика. Задачата изобщо не е тривиална. В страна във валутен борд механизмите за провеждане на активна антикризисна икономическа политика изобщо не са големи. Въпреки това могат да се предприемат действия, които да ни спасят от слизането надолу. Веднага държавата може да стане коректен платец. Задълженията към доставчици трябва да бъдат класифицирани, регистрирани и да се направи график за плащането им. Не е страшно, ако те не могат да бъдат изплатени веднага, но те трябва да бъдат признати и да има яснота кога ще бъдат платени. Това е ключово, защото ще отпуши банковото кредитиране към фирмите. Докато нещата висят в неяснота, фирмите дори и оборотно финансиране няма да могат да ползват от банковата система. Това може да бъде направено веднага и не струва пари. Ще доведе до сериозна ликвидност в реалния сектор, защото банките са готови да финансират, но не вярват на правителството кога ще плати.

– Кредити трябва ли да се теглят?

– Да, това е второто, което може да се направи. Ще отнеме не дни, а седмици. Ако дефакто има бюджетен дефицит, не е редно да го финансират фирмите и домакинствата. Правилният подход е разумно, в рамките на този дефицит, който изобщо не е страшен в размер на 1-2%, да се финансира с дълг. Едно разумно задлъжняване на държавата не само, че е допустимо, нормално и желателно е, за да може правителството да се разплати и да спре слизането по спиралата надолу. Има и трета мярка, за която ще са необходими вече няколко месеца. Това е продажбата на ненужните активи. Държавата има огромни излишъци от собственост, която не се управлява добре. От тази трета мярка може да се получи един много добър страничен ефект – развитие на капиталовия пазар. По-голямата част от миноритарните дялове в държавните предприятия трябва да бъдат продадени на фондовата борса. Това първо е най-прозрачният механизъм. Второ – с оглед на проблемите на банковото финансиране, фирмите ще имат алтернативен достъп до капитал.

– Май не останаха много неща за приватизация?

– Напротив! Десетки са възможностите за листване на миноритарни дялове. Има и доста мажоритарни пакети, които могат да бъдат продадени. В енергетиката има доста активи, в транспорта също. Сега тръгна процедурата за “Булгартабак”.

– Премиерът твърди, че ходи с оставка в джоба. Положението било толкова тежко – като след война. Подобни сигнали не ни ли отдалечават от чакалнята на еврозоната?

– Че положението е тежко, така е. Но трябва да е ясно, че главната цел, заради която затягаме колана, е точно влизането в еврозоната. Няма друго политическо решение, което да реши проблема със стабилността и дългосрочната конкурентоспособност на България освен влизането в европейския валутен механизъм и след това в еврозоната.

– Вие сте зам.-председател на Съюза на издателите. Каква част от медиите са на светло? В много от вестниците не се плащат данъци и осигуровки.

– Това с осигуровките е може би най-малкият проблем. По-страшното е, че медийният сектор като цяло е доста непрозрачен като собственост, като правила и етични стандарти. В този смисъл поне половината от медиите в България са с неясна собственост и финансиране. Това поставя по много сериозен начин въпроса с развитието на останалата половина. Проблемите на печатните медии са 3 в 1. Има тежка финансова криза, която неминуемо влияе на рекламодателите. Имаме криза на самата категория (печатни медии) и допълнително имаме феномен – огромно количество участници на пазара, които не работят на пазарен принцип. Те имат други цели – може би да имат влияние. Трябва да се създаде регистър на собствеността на медиите, който да стига до крайния собственик. Или това е публична фирма, листвана на борса, или са физически лица. Това е изцяло в обществения интерес. Съюзът на издателите е дал предложения в тази посока още в началото на мандата на кабинета.

Водещ: Следваща тема в предаването, съвсем различна – разговор с Иво Прокопиев. Добре дошъл, добро утро.

Иво Прокопиев: Добро утро.

Водещ: Трудно ли стигнахте до телевизията?

И. Прокопиев: Доста е тежко навън, за каране особено. Аз дойдох с кола. Няма много коли, но снегът е голям.

Водещ: Снегът е голям, да се надяваме, че ще е по-лека ситуацията. Между другото не знам дали можем да правим сравнение с тази извънредна обстановка с обстановката в икономиката ни? Обясняваха ни, че кризата ще мине като лека настинка, а 2010 г. се оказва доста тежка, с прогнози за огромна безработица, с прогнози… и случващите се всъщност вече фалити.

И. Прокопиев: Ако мога да направя аналогия, в икономиката пролетта ще дойде при условия на силен снеговалеж.

Водещ: А, т.е. там е добре? Да има силен снеговалеж.

И. Прокопиев: Не мога да кажа колко е добре. По-скоро отиваме към някакво възстановяване с безработица, която най-вероятно ще продължи да нараства.

Водещ: Много ли? Иначе, това, което ни обяснява Тотю Младенов…

И. Прокопиев: Доста е относително кое е много или малко. България беше постигнала една от най-ниските безработици в Европа, а и в света, почти 6 процента, което е много добро постижение, в средата на 2008 г. След това безработицата започна да нараства. В момента все още е под 10, но неизбежно ще надхвърли 10. До колко ще се стигне е много трудно да се прогнозира, но със сигурност ще достигнем 12, 13, 14 процента.

Водещ: Има ли правителството антикризисна политика реално? Между другото един приятелски огън, вече даже не много приятелски от страна на „Синята коалиция“ много време вече тече, по отношение на това, че реално не се случват нещата така, както ГЕРБ дори в програмата си, са ги обещавали. Как мислите, има ли антикризисна политика реално?

И. Прокопиев: Сега, това е много фундаментален въпрос, който задавате, защото по принцип държава, която е във валутен борд, е обречена да следва икономическия цикъл. Бордът сам по себе си е процикличен механизъм. В добрите години, когато в света има растеж, приток на инвестиции, държавите с борд автоматично внасят този просперитет отвън в собствените си икономики.

Водещ: Тоест антикризисни мерки заедно с борд не могат да вървят ръка за ръка?

И. Прокопиев: Не, не казвам това, просто е много по-трудно в условия на валутен борд да се прави антикризисна, антициклична икономическа политика, защото когато пък, светът е в криза, бордът също внася тази световна криза вътре, в една малка и напълно интегрирана в световната икономика държава, каквато е България.

Водещ: Последния път, като се спомена нещо, свързано с борда, настъпи истерия. Говоря за една идея на Илиян Михов за модифициран борд… като светая светих се споменава. Въобще спомените за положението, което беше наложило въвеждането на борда, са доста травматични. Тази дискусия в момента актуална ли е, да се, общо казано, пипа бордът, за да може да сме по-свободни в антикризисните движения?

И. Прокопиев: Все пак за малка икономика като България най-важно е да сме предвидими и да сме стабилни. В момента предвидимостта и стабилността минават през запазване на борда, и по-специално запазване на сегашния фиксиран валутен курс, и много сериозно политическо лобиране и икономически реформи, които да позволят България да влезе в еврозоната със сегашния валутен курс. Това е главното, това е най-важната антикризисна мярка и най-важната основа на антикризисна политика. Без…

Водещ: Тоест да не се пипа…

И. Прокопиев: …този фундамент на икономиката, запазване на сегашния курс, и борба с европейските институции, за да влезем с него в еврозоната, никаква стабилизационна и никаква антикризисна политика изобщо не е възможна, защото загубите при каквато и да е девалвация за икономиката ще бъдат огромни. Сега, това, което г-н Михов постави на обсъждане, напълно нормално, между другото той е може би най-добрият и най-известният български монетарен макроикомист, със сигурност…

Водещ: Скочиха му всички, заради това модифициране…

И. Прокопиев: …със сигурност световна величина. Това, което… аз няма да коментирам неговата идея, защото той е много по-добър икономист от мен и може да си я защити когато и както намери за добре. Но той постави една тема, която всъщност е главната тема и главната пречка защо членството на България в ERM 2 и в еврозоната се бави? И това е темата как, когато световната икономика обратно премине към състояние на растеж, в България ще се контролира инфлацията? Пак заради тази процикличност, за която говорих в началото. В добри години ние внасяме инфлация, в лоши години внасяме ценова стабилност. И това е въпросът, който ни задавате, така че, че сме в борд и че сме приели правилния принцип да запазим курса, не означава да спрем да мислим и да отговаряме на притесненията, които Европейската централна банка и финансистите в Европейската комисия имат, а те са точно тези – как след 2 години, когато всички отново ще бъдат в период на икономически растеж, а ние евентуално сме еврозоната, тогава с какви инструменти ще се противопоставим на прекомерното нарастване на инфлацията, защото знаете, че инфлацията е един от основните критерии, които България трябва да покрие по споразумението от Маастрихт, за да бъде приета след това в самата еврозона.

Водещ: Еврозоната.

И. Прокопиев: Точно така.

Водещ: А всъщност, ако имаме сериозен дефицит, не е ли факт, че нямаме шанс за еврозоната…

И. Прокопиев: Факт е, че нямаме шанс. Ние трябва да провеждаме политика на балансиран бюджет и провеждаме такава политика на балансиран бюджет. Леко измислена ми се вижда дискусията дали дефицитът да е 1 или 2 процента, защото в крайна сметка дефицитът на база пари, на база на влезли приходи и излезли разходи на кешова основа, както се казва, е мисля, че 0,85 процента.

Водещ: Имаше коментар…

И. Прокопиев: Но дефицитът на счетоводна основа, т.е., като се имат предвид съществуващите неразплатени задължения, пак е около 2 процента по международните стандарти.

Водещ: Неразплатени от кого най-вече?

И. Прокопиев: Е, от правителството.

Водещ: В смисъл такива, натрупани задължения, които…

И. Прокопиев: Не е върнато ДДС, други фактурирани неизплатени задължения. Така, че… Но в сегашната икономическа реалност дефицит, дори и на счетоводна основа 2 процента, е политика на балансиран бюджет. Защото, вие виждате, в Гърция дефицитът официално е 13, неофициално смятат, че е над 15. Цяла Западна Европа отива на дефицит 6, 7, 8 процента.

Водещ: Понеже имаше едни твърдения напоследък на правителството и на президента, мисля, че тази година можем да допуснем дефицит, за който всъщност говорим, 2-3 процента. Много икономисти коментираха, че допускането на такъв дефицит след гласуван балансиран бюджет би се отразило много кофти на икономиката. Един инвеститор как би се чувствал в чужбина в някакви противоречиви, така, послания? Балансиран, пък все пак дефицит.

И. Прокопиев: Аз пак казвам, а той… начинът, по който другите държави в ЕС водят бюджетно счетоводство… за миналата 2009 г. де факто бюджетът ни е около 2 процента. Дефицитът в бюджета…

Водещ: Реално.

И. Прокопиев: Реално ни е около 2 процента. Тоест нищо драматично не се е случило и това е едно изключително добро постижение. Така че този разговор отново е в политическата паралелна реалност. Това е политика на балансиран бюджет, което е важно. Важно е да провеждаме такава политика. Това, което е същественият разговор, е, как държавата чрез публично-частни партньорства, чрез привличане на външно финансиране може да вкара пари в икономиката.

Водещ: Как, тя ли всъщност, в момента трябва и може да вкарва пари?

И. Прокопиев: При сегашната криза в момента може би най-главното последствие от световната икономическа криза е промяната, радикална структурна промяна в банковия сектор. Банките отсега нататък в следващите 10 – 15 години няма да са това, което сме свикнали да наблюдаваме. Тоест те няма да са този мощен и универсален посредник между спестяванията и инвестициите в икономиката просто защото бяха много сериозно засегнати от кризата и защото техният бизнес се преструктурира. Те много по-трудно ще отпускат пари. Тоест при това глобално недоверие и при отлив на частни инвестиции единственият начин, единственият сериозен начин бързо да влязат пари в икономиката е чрез някакъв начин, някаква форма на правителство участие, правителствени…

Водещ: Правителствено участие.

И. Прокопиев: …гаранции… да. За радост българският външен дълг, публичен външен дълг е минимален, той е направо символичен. Има голям потенциал. Големият проблем, и затова това не се прави и до момента според мен, е капацитетът, по който тези пари се усвояват или тези гаранции се вземат, изобщо тези рискове изобщо се поемат.

Водещ: Като казвате усвояване, директно поглеждам към челата на вестниците днес. Имате ли коментар за изключително слабото усвояване на парите по оперативни програми? Имало е вчера едно изнесено заседание на ресорната парламентарна комисия в Правец. От договорени 1,4 милиарда реално 72 милиона усвоени. В проценти – 1,3 на сто от всички договорени за България средства от ЕС са разплатени. Какво става?

И. Прокопиев: Става следното… всъщност ние сега разбираме, че България няма, практически не е имала в миналото, защото това е функция на преди днес периода, никакъв капацитет да ги усвоява тези фондове и това е същият проблем, за който говорихме…

Водещ: Абсолютни двойкаджии.

И. Прокопиев: По усвояване на фондовете сме двойкаджии, т.е. усвояването на такъв тип публични пари е много формализиран процес. Тоест той изисква наистина освен воля и доста сериозни професионални познания и организация. Сега, доколкото разбирам, е направена оценка за капацитета на България да ги спазва тези процедури. Така че би трябвало в следващите дни и седмици да чуем тези оценки и вероятно да чуем и добри новини.

Водещ: Вероятно ще губим пари от еврофондовете, не само от предприсъединителните.

И. Прокопиев: Ами, като нямаме капацитет губим, няма кой да ни даде пари, които да изтичат по някакви странни проекти…

Водещ: Може ли новото правителство да направи нещо по този въпрос? Екипът, отборът?

И. Прокопиев: Новото правителство прави немалко. Въпросът е, че това са много тежки системи и за съжаление изискват време. Но пак казвам, доколкото аз съм информиран, има очаквания за новини в тази посока, по-скоро точно за този институционален капацитет доколко имаме изградена организация, която може да следи и да прилага европейските правила за усвояване на еврофондове, т.нар. къмплайнс.

Водещ: Мислите ли, че е истина или е свободно съчинение, имаше много коментари за опити да се дестабилизира държавата, може би в това число икономически, че има такъв план и сценарий? После имаше коментар и мисля пък, че той беше на Мартин Димитров, как група хора искат умишлено да предизвикат хиперинфлация и да си съкратят дълговете. Какво мислите по тези теми?

И. Прокопиев: Мисля, че трябва с много голяма степен всичко, което политиците казват, да го дисконтираме по отношение на икономиката, защото в крайна сметка те имат политическа адженда, която в момента почти напълно се разминава с това, което българският бизнес и българските домакинства, хората в България, имат нужда. Както казах и в началото, най-важно е, че има пълен консенсус между всички стейкхолдъри в икономиката, правителство, бизнес, синдикати, домакинства, че сегашният курс, бордът, трябва да бъде запазен и с него да се борим да влизаме в еврозоната. Това е най-важното нещо. Оттам нататък, може би някой иска да има девалвация, но икономически смисъл от девалвацията няма, напротив, тя би била много опасна, защото 73-74 процента от активите на банковата система са в евро. Тоест някоя кой знае каква печалба няма да има от това.

Водещ: Тоест видели са призраци?

И. Прокопиев: Това са по-скоро призраци или направо измислици за употреба в политическия разговор и в политическите спорове.

Водещ: Какво става, при вашия бизнес чувствате ли, че има един огромен интерес при всеки ваш успех или неуспех? Как го усещате това?

И. Прокопиев: Нормално е, защото групата фирми, които аз ръководя, всъщност е доста значима за българските размери. Освен това сме в сектори, които за разлика от цялата икономика са по някакъв начин антициклични и е нормално да има интерес, особено в сектора на…

Водещ: Под лупа ви следят. За банката пишат…

И. Прокопиев: Това не ни притеснява, защото нашата структура е доста подредена, напълно прозрачна и като собственост, и като финанси, така че ние сме готови за тази прозрачност. Напротив, даже я търсим, защото другото последствие от кризата ще бъде, аз обясних за промяна на модела на банкиране, банките ще бъдат все по-регулиран бизнес и все по-трудно ще отпускат капитал на бизнеса. Така че в този смисъл ролята на капиталовия пазар ще нараства. Фирмите ще трябва директно да излизат на капиталовия пазар и да привличат средства от спестителите, от домакинствата и от други фирми, които го предлагат. За да си на капиталовия пазар, ти трябва да си прозрачен и предвидим, и трябва да имаш изрядно счетоводство и ясна собственост.

Водещ: Да завършим накрая с една оценка, която… не искам да ви карам да звучи нахално, но ако трябва да пишете оценка по икономика и по финанси на икономическия, на финансовия капацитет на правителството, каква оценка можете да сложите?

И. Прокопиев: 4,75 до 5,00. Значи, основното нещо, заради което не пиша по-висока оценка, е фактът, че те не разплатиха някои от задълженията, които трябва да разплатят, и то не толкова заради това, че тези пари не са влезли, това е много сериозен въпрос. За бизнеса по-скоро е важно…, значи това е другата страна на финансовата дисциплина, във всяка държава правителството е най-добрият платец и то трябва да се държи като такъв.

Водещ: При нас не е, нали това казваме?

И. Прокопиев: Това казваме и затова не им пиша по-висока оценка.

Водещ: Добре. Благодаря много. Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, беше наш събеседник.

Виж видеозаписа тук.

Участие в Здравей, България по Нова ТВ днес

Интервю за в. „24 Часа“, 9 септември 2009

Автор: Лиляна Филипова

Акциите от летища, пристанища, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, приходите от държавни имоти като АЕЦ „Козлодуй“, „Евксиноград“, агенцията „Дипломатически имоти в страната“ (бившето БОДК) да отидат за пенсии още сега, предлага шефът на Конфедерацията на работодателите в България Иво Прокопиев. Това щяло да компенсира спада на приходите на НОИ след намаляването на осигуровките с 2%.
За да работят качествено и почтено, чиновниците трябвало да вземат заплати като в частна фирма.

– Г-н Прокопиев, можете ли да гарантирате, че в отговор на намалените осигуровки бизнесът ще запази 100 хил. работни места и няма да реже заплатите?

– Бизнесът е в изключително тежко положение и му предстои поне още една трудна година. Ако догодина осигуровките бъдат намалени с 2%, около 500 млн. лв. ще останат във фирмите, и то в най-коректните. Това ще е сериозна глътка въздух. Дали това значи 100, или 110 хил. запазени места, никой не може да каже.

– Според анализ на НОИ резултатът от намаляването на вноските последните 9 г. е над 8 млрд. лв. печалба за бизнеса, срещу което няма кой знае каква заетост и повишени доходи.

– Това е силно спекулативна и дори вредна гледна точка. За този период безработицата спадна до 6%, бе една от най-ниските в Европа. Имаше явно изсветляване на трудовите отношения. Заплатите растяха с производителността. Икономиката изживя златен период – 4,5-5% среден ръст годишно. Ако това не е позитивен ефект! И в момента безработицата нараства доста бавно, което е косвено доказателство, че фирмите държат на персонала си.

– Ще вдигнете ли минималните осигурителни прагове?

– В браншовете, които не са толкова засегнати от кризата, е възможно. В част от услугите например. Пазарите на цветни метали също са се възстановили. В машиностроенето, в текстилната промишленост обаче е абсурд. По-скоро разговорът ще бъде с колко да се намалят. Иначе базата за самоосигуряващите се, естествено, трябва да расте.

Намаляването на осигуровките е удар точно в сърцето на проблема. Бизнесът ще бъде адекватен, но тази мярка трябва да бъде подкрепена от още три, за да даде ефект – по-лесно използване на почасовия труд, увеличаване на неплатения отпуск и увеличаване на допустимия извънреден труд. Всичко това страшно би облекчило работодателите, защото поръчките идват изключително неритмично, трябва да се изпълняват много бързо. Без гъвкаво редуване на извънреден труд и отпуски ще е трудно фирмите да оцелеят.

– Неплатеният отпуск сега е 30 дни годишно. Вие колко повече искате?

– 90. От това работникът няма да губи трудов стаж. Това е инструмент, който е в полза и за работника, и за работодателя. Ако не може да пусне хората си в неплатен отпуск, работодателят ще се принуди от 10 работници да освободи двама. Иначе ще ги запази. Заинтересовани са и двете страни. Работодателите не трябва да се разглеждат като хора, стремящи се единствено да съкращават персонал. Всяка фирма се развива благодарение на служителите си

– Защо искате да се увеличи извънредният труд? Какво печели бизнесът, след като трябва да плаща повече?

– Печели по-голяма гъвкавост. Поръчките в последно време идват, когато най не ги очакваш, и трябва да се реагира светкавично. Сега по Кодекса на труда нормата за извънредния труд е до 150 часа годишно, ние искаме до 360. Възможността за повече извънреден труд значи, че средносписъчният състав на фирмата може да е по-малък. В противен случай има риск или да фалираш, или да се окажеш без капацитет.

– Как ще се запълни дупката в бюджета на общественото осигуряване?

– Частично това може да стане с вдигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, с въвеждане на лични осигурителни вноски за държавната администрация. Това обаче не може напълно да компенсира дефицита. Единственото решение за фундаментално стабилизиране на първия пенсионен стълб е част от държавните активи да минат към него. Става дума за акциите от летища, пристанища, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, за приходите от държавни имоти като АДИС, „Евксиноград“, примерно ги изброявам. Държавата все още е колосален собственик и управлява имуществото си съвсем лошо. Управлението трябва да се подобри, а доходите от него да подкрепят пенсионната система. Тези средства биха могли да капитализират първия стълб и да подпомогнат сегашните пенсионери. Всъщност това ще е разширение на функциите на Сребърния фонд. 50% от средната му годишна доходност ще отиват за стратегически демографски резерв, а останалите да служат като приход за настоящите плащания на пенсиите. За да може Сребърният фонд да има стабилизационна функция, той трябва да е 10 пъти по-голям от сега. И включването на тези активи е единственият начин. Това е и справедливо, и правилно дългосрочно.

– Държавата вече осигурява 44% от пенсиите чрез данъци. Толкова ли е опасно ли е това увеличение на дела й? Ще се стигне ли до национализация, до равни пенсии за всички без оглед на осигурителния принос?

– Не. Осигурителният принос пак ще определя разликата между пенсиите. Когато вноските се намалят еднакво за всички, пропорционално разликата в приноса остава същата. Просто приходът в системата е по-малък. Оттам нататък просто трябва ресурс за запълване на дупката. Няма опасност от уравниловка. Така или иначе държавата трябва да намери радикално решение и то не е по посока на по-голямо натоварване на осигурените.

– Смятате ли, че плоският данък трябва да се комбинира със семейното подоходно облагане?

– Трябва да има елемент на насърчаване на многодетните семейства, но плоският данък трябва да остане като база. За всяко дете може да има разход от данъчната основа, която не се облага. Едно от малкото ни предимства на международните инвестиционни пазари са ниските данъци. Глупаво би било да се откажем от това.

– Трябва ли да се въведе данък „лукс“?

– Не. Много по-нормално е да се мисли за повишаване на акцизите върху някои видове горива, върху алкохол и цигари, върху някои луксозни стоки. Специалната ставка обаче върху луксозното потребление ще го ликвидира.

– Виждате ли скоро изход от кризата?

– Частично възстановяване на капиталовия пазар вече има през последните седмици. Разбира се, възможен е нов спад. От ключово значение за икономиката са политическите мерки за възстановяване на външното доверие, членството в еврозоната, достъпът до еврофондовете. Другият важен момент е възстановяване на достъпа на фирмите до банков кредит, който в момента се свива.

България трябва да докаже, че може да се пребори с корупцията и с организираната престъпност, да покаже, че политиците и институциите не се срастват с нея.

Погрешно е да се говори за замразяване на заплатите в администрацията, но е задължително да се овладеят разходите за администрация. Там държавните чиновници трябва да останат по-малко, но добре платени, за да са ефективни. Не е проблемът, че шефът на НЕК взема 10 000 лв., за да управлява фирма с 3,8 млрд. лв. активи и 3 млрд. приходи от продажби.

Проблемът е, че премиерът взема 2000 лв. и носи отговорността да управлява държавата. Това е ключов въпрос. Трябва да избягаме от лицемерието, че държавните чиновници трябва да са с ниски заплати, защото на всички им е тежко. Борбата с корупцията минава както през страх от наказание, така и през осигуряване на възнаграждение, съответстващо на поетата отговорност. Заплатите на чиновниците и на служителите в държавните фирми трябва да са сравними с частния сектор. Иначе не можем да очакваме почтеност и качествена работа. Ако този въпрос не се реши сега, в началото на мандата, много от реформите ще се провалят.