Иво Прокопиев

Интервю за в.“Труд“, 11 март 2010
автор: Светослав Метанов
фотограф: Иван Донов, в. Труд

– Г-н Прокопиев, шоу участията на финансовия министър Дянков предизвикаха скандал. Как изглеждат на този фон новините за увеличаване на осигуровки?

– Със сигурност противопоставянето между институциите не помага за България, включително и на финансовата стабилност. Но идеите, които се обсъждат, за увеличаване на здравните осигуровки и за промяна на данъчната политика според мен са необмислени. Те трябва да бъдат обсъдени в по-широк формат и да се приложи един по-разумен подход, преди да бъдат приложени на практика.

– Но министър Дянков отрича да има идея за вдигане на плоския данък.

– Това би било стъпка в много погрешна посока. Основното нещо, което България има, за да е конкурентоспособна и да привлича инвестиции, е точно добрата среда и ниските данъци. Нашата данъчна политика беше доста предвидима и еднопосочна към намаляване на данъците. Ако това го загубим, аз не виждам какво точно ще остане.

– Всъщност до какво би довело двупроцентното увеличение на здравните осигуровки?

– Има няколко аспекта, от които трябва да се коментира проблемът. Единият е, че реформата в здравноосигурителната система бе забавена. Никоя реформа не трябва да се разглежда като самоцел или само с цел да се спестят пари. Напротив! Реформата трябва да бъде направена така, че гражданите да имат по-добра здравна услуга. Оттам нататък стои въпросът с финансирането, който е вторичен. Първо трябва да има нов модел на здравно осигуряване с втори и евентуално с трети стълб, с измислена концепция и механизми за мотивация, с конкуренция между отделните участници на пазара. Всичко това да гарантира, че хората ще получават качествена услуга. Тогава идва въпросът с финансирането. Ако съберем в момента сивия сектор с официалната част от здравната система, вноската е много повече от 8%. Може би е 13%, 14% или дори 15%.

– Парите, които лекарите прибират на ръка, ли имате предвид?

– Точно така. Най-страшното е, че това вече се е превърнало в норма. Абсолютно всеки човек, всяко домакинство го прави за съжаление. Така че една от целите на реформата е да осветли тези отношения. Принципно е погрешно да вдигат вноските, преди да се е подобрила услугата. В една нереформирана система дали ще изтичат 8 или 10%, няма значение. Те ще продължат да изтичат и системата пак ще е в хроничен дефицит. По отношение на фирмите – всяко увеличение на данъчноосигурителното бреме означава по-малко работни места. Знаете колко са тежки отношенията в икономиката – забавени плащания, намаляващи продажби и т. н. Държавата също е сред некоректните платци. Всеки нов лев данък или осигуровка означава повече съкратени работници.

– Означава и по-малък разполагаем доход и свиване на потреблението.

– Да. Това допълнително навива тази негативна спирала. В момента у нас се случва следното. Има две противостоящи тенденции – едната е положителна, а другата – силно негативна. Хубавото е, че износът се възстановява и износителите наистина продават, имат глътка въздух. Но вътрешното потребление се свива и оттам спадат данъчните приходи, защото косвените данъци, на които залага бюджетът, зависят главно от вътрешното потребление – от вноса и от ДДС. Така че всяка мярка, която, било то с неразплащане на бюджетни задължения, било като гражданите и фирмите финансират бюджетния дефицит, допълнително навива спиралата. Води до ново свиване на вътрешното търсене, още по-ниски данъчни приходи, необходимост от ново затягане и т. нар. по-голямо влошаване на ситуацията.

– Вече се говори, че ГЕРБ бие отбой от предизборната си програма. Възможно ли е вдигането на осигуровки и данъци да отприщи вълна на недоволство и да потопи кабинета “Борисов”?

– Не вярвам това да се случи. В правителството и в парламентарната група на ГЕРБ има достатъчно разумни хора, за да преосмислят тези идеи. Има достатъчно време управляващите да се откажат от тях. Освен това има нещо много важно и за ГЕРБ, и за стабилността на политическата система като цяло. Основната част от избирателите на ГЕРБ беше от средите на самонаетите, малкия и средния бизнес, семейните фирми. Като процент от заетите те изобщо не са малко. Става дума за 17-18% от всички заети. Точно това активно българско население ще бъде най-ощетено от евентуалното увеличаване на данъците и осигуровките. Така че аз по чисто политически причини не вярвам управляващите да не преосмислят тези идеи.

– Откъде да дойдат приходите?

– Това е най-сериозният ребус на икономическата политика. Задачата изобщо не е тривиална. В страна във валутен борд механизмите за провеждане на активна антикризисна икономическа политика изобщо не са големи. Въпреки това могат да се предприемат действия, които да ни спасят от слизането надолу. Веднага държавата може да стане коректен платец. Задълженията към доставчици трябва да бъдат класифицирани, регистрирани и да се направи график за плащането им. Не е страшно, ако те не могат да бъдат изплатени веднага, но те трябва да бъдат признати и да има яснота кога ще бъдат платени. Това е ключово, защото ще отпуши банковото кредитиране към фирмите. Докато нещата висят в неяснота, фирмите дори и оборотно финансиране няма да могат да ползват от банковата система. Това може да бъде направено веднага и не струва пари. Ще доведе до сериозна ликвидност в реалния сектор, защото банките са готови да финансират, но не вярват на правителството кога ще плати.

– Кредити трябва ли да се теглят?

– Да, това е второто, което може да се направи. Ще отнеме не дни, а седмици. Ако дефакто има бюджетен дефицит, не е редно да го финансират фирмите и домакинствата. Правилният подход е разумно, в рамките на този дефицит, който изобщо не е страшен в размер на 1-2%, да се финансира с дълг. Едно разумно задлъжняване на държавата не само, че е допустимо, нормално и желателно е, за да може правителството да се разплати и да спре слизането по спиралата надолу. Има и трета мярка, за която ще са необходими вече няколко месеца. Това е продажбата на ненужните активи. Държавата има огромни излишъци от собственост, която не се управлява добре. От тази трета мярка може да се получи един много добър страничен ефект – развитие на капиталовия пазар. По-голямата част от миноритарните дялове в държавните предприятия трябва да бъдат продадени на фондовата борса. Това първо е най-прозрачният механизъм. Второ – с оглед на проблемите на банковото финансиране, фирмите ще имат алтернативен достъп до капитал.

– Май не останаха много неща за приватизация?

– Напротив! Десетки са възможностите за листване на миноритарни дялове. Има и доста мажоритарни пакети, които могат да бъдат продадени. В енергетиката има доста активи, в транспорта също. Сега тръгна процедурата за “Булгартабак”.

– Премиерът твърди, че ходи с оставка в джоба. Положението било толкова тежко – като след война. Подобни сигнали не ни ли отдалечават от чакалнята на еврозоната?

– Че положението е тежко, така е. Но трябва да е ясно, че главната цел, заради която затягаме колана, е точно влизането в еврозоната. Няма друго политическо решение, което да реши проблема със стабилността и дългосрочната конкурентоспособност на България освен влизането в европейския валутен механизъм и след това в еврозоната.

– Вие сте зам.-председател на Съюза на издателите. Каква част от медиите са на светло? В много от вестниците не се плащат данъци и осигуровки.

– Това с осигуровките е може би най-малкият проблем. По-страшното е, че медийният сектор като цяло е доста непрозрачен като собственост, като правила и етични стандарти. В този смисъл поне половината от медиите в България са с неясна собственост и финансиране. Това поставя по много сериозен начин въпроса с развитието на останалата половина. Проблемите на печатните медии са 3 в 1. Има тежка финансова криза, която неминуемо влияе на рекламодателите. Имаме криза на самата категория (печатни медии) и допълнително имаме феномен – огромно количество участници на пазара, които не работят на пазарен принцип. Те имат други цели – може би да имат влияние. Трябва да се създаде регистър на собствеността на медиите, който да стига до крайния собственик. Или това е публична фирма, листвана на борса, или са физически лица. Това е изцяло в обществения интерес. Съюзът на издателите е дал предложения в тази посока още в началото на мандата на кабинета.

Водещ: Следваща тема в предаването, съвсем различна – разговор с Иво Прокопиев. Добре дошъл, добро утро.

Иво Прокопиев: Добро утро.

Водещ: Трудно ли стигнахте до телевизията?

И. Прокопиев: Доста е тежко навън, за каране особено. Аз дойдох с кола. Няма много коли, но снегът е голям.

Водещ: Снегът е голям, да се надяваме, че ще е по-лека ситуацията. Между другото не знам дали можем да правим сравнение с тази извънредна обстановка с обстановката в икономиката ни? Обясняваха ни, че кризата ще мине като лека настинка, а 2010 г. се оказва доста тежка, с прогнози за огромна безработица, с прогнози… и случващите се всъщност вече фалити.

И. Прокопиев: Ако мога да направя аналогия, в икономиката пролетта ще дойде при условия на силен снеговалеж.

Водещ: А, т.е. там е добре? Да има силен снеговалеж.

И. Прокопиев: Не мога да кажа колко е добре. По-скоро отиваме към някакво възстановяване с безработица, която най-вероятно ще продължи да нараства.

Водещ: Много ли? Иначе, това, което ни обяснява Тотю Младенов…

И. Прокопиев: Доста е относително кое е много или малко. България беше постигнала една от най-ниските безработици в Европа, а и в света, почти 6 процента, което е много добро постижение, в средата на 2008 г. След това безработицата започна да нараства. В момента все още е под 10, но неизбежно ще надхвърли 10. До колко ще се стигне е много трудно да се прогнозира, но със сигурност ще достигнем 12, 13, 14 процента.

Водещ: Има ли правителството антикризисна политика реално? Между другото един приятелски огън, вече даже не много приятелски от страна на „Синята коалиция“ много време вече тече, по отношение на това, че реално не се случват нещата така, както ГЕРБ дори в програмата си, са ги обещавали. Как мислите, има ли антикризисна политика реално?

И. Прокопиев: Сега, това е много фундаментален въпрос, който задавате, защото по принцип държава, която е във валутен борд, е обречена да следва икономическия цикъл. Бордът сам по себе си е процикличен механизъм. В добрите години, когато в света има растеж, приток на инвестиции, държавите с борд автоматично внасят този просперитет отвън в собствените си икономики.

Водещ: Тоест антикризисни мерки заедно с борд не могат да вървят ръка за ръка?

И. Прокопиев: Не, не казвам това, просто е много по-трудно в условия на валутен борд да се прави антикризисна, антициклична икономическа политика, защото когато пък, светът е в криза, бордът също внася тази световна криза вътре, в една малка и напълно интегрирана в световната икономика държава, каквато е България.

Водещ: Последния път, като се спомена нещо, свързано с борда, настъпи истерия. Говоря за една идея на Илиян Михов за модифициран борд… като светая светих се споменава. Въобще спомените за положението, което беше наложило въвеждането на борда, са доста травматични. Тази дискусия в момента актуална ли е, да се, общо казано, пипа бордът, за да може да сме по-свободни в антикризисните движения?

И. Прокопиев: Все пак за малка икономика като България най-важно е да сме предвидими и да сме стабилни. В момента предвидимостта и стабилността минават през запазване на борда, и по-специално запазване на сегашния фиксиран валутен курс, и много сериозно политическо лобиране и икономически реформи, които да позволят България да влезе в еврозоната със сегашния валутен курс. Това е главното, това е най-важната антикризисна мярка и най-важната основа на антикризисна политика. Без…

Водещ: Тоест да не се пипа…

И. Прокопиев: …този фундамент на икономиката, запазване на сегашния курс, и борба с европейските институции, за да влезем с него в еврозоната, никаква стабилизационна и никаква антикризисна политика изобщо не е възможна, защото загубите при каквато и да е девалвация за икономиката ще бъдат огромни. Сега, това, което г-н Михов постави на обсъждане, напълно нормално, между другото той е може би най-добрият и най-известният български монетарен макроикомист, със сигурност…

Водещ: Скочиха му всички, заради това модифициране…

И. Прокопиев: …със сигурност световна величина. Това, което… аз няма да коментирам неговата идея, защото той е много по-добър икономист от мен и може да си я защити когато и както намери за добре. Но той постави една тема, която всъщност е главната тема и главната пречка защо членството на България в ERM 2 и в еврозоната се бави? И това е темата как, когато световната икономика обратно премине към състояние на растеж, в България ще се контролира инфлацията? Пак заради тази процикличност, за която говорих в началото. В добри години ние внасяме инфлация, в лоши години внасяме ценова стабилност. И това е въпросът, който ни задавате, така че, че сме в борд и че сме приели правилния принцип да запазим курса, не означава да спрем да мислим и да отговаряме на притесненията, които Европейската централна банка и финансистите в Европейската комисия имат, а те са точно тези – как след 2 години, когато всички отново ще бъдат в период на икономически растеж, а ние евентуално сме еврозоната, тогава с какви инструменти ще се противопоставим на прекомерното нарастване на инфлацията, защото знаете, че инфлацията е един от основните критерии, които България трябва да покрие по споразумението от Маастрихт, за да бъде приета след това в самата еврозона.

Водещ: Еврозоната.

И. Прокопиев: Точно така.

Водещ: А всъщност, ако имаме сериозен дефицит, не е ли факт, че нямаме шанс за еврозоната…

И. Прокопиев: Факт е, че нямаме шанс. Ние трябва да провеждаме политика на балансиран бюджет и провеждаме такава политика на балансиран бюджет. Леко измислена ми се вижда дискусията дали дефицитът да е 1 или 2 процента, защото в крайна сметка дефицитът на база пари, на база на влезли приходи и излезли разходи на кешова основа, както се казва, е мисля, че 0,85 процента.

Водещ: Имаше коментар…

И. Прокопиев: Но дефицитът на счетоводна основа, т.е., като се имат предвид съществуващите неразплатени задължения, пак е около 2 процента по международните стандарти.

Водещ: Неразплатени от кого най-вече?

И. Прокопиев: Е, от правителството.

Водещ: В смисъл такива, натрупани задължения, които…

И. Прокопиев: Не е върнато ДДС, други фактурирани неизплатени задължения. Така, че… Но в сегашната икономическа реалност дефицит, дори и на счетоводна основа 2 процента, е политика на балансиран бюджет. Защото, вие виждате, в Гърция дефицитът официално е 13, неофициално смятат, че е над 15. Цяла Западна Европа отива на дефицит 6, 7, 8 процента.

Водещ: Понеже имаше едни твърдения напоследък на правителството и на президента, мисля, че тази година можем да допуснем дефицит, за който всъщност говорим, 2-3 процента. Много икономисти коментираха, че допускането на такъв дефицит след гласуван балансиран бюджет би се отразило много кофти на икономиката. Един инвеститор как би се чувствал в чужбина в някакви противоречиви, така, послания? Балансиран, пък все пак дефицит.

И. Прокопиев: Аз пак казвам, а той… начинът, по който другите държави в ЕС водят бюджетно счетоводство… за миналата 2009 г. де факто бюджетът ни е около 2 процента. Дефицитът в бюджета…

Водещ: Реално.

И. Прокопиев: Реално ни е около 2 процента. Тоест нищо драматично не се е случило и това е едно изключително добро постижение. Така че този разговор отново е в политическата паралелна реалност. Това е политика на балансиран бюджет, което е важно. Важно е да провеждаме такава политика. Това, което е същественият разговор, е, как държавата чрез публично-частни партньорства, чрез привличане на външно финансиране може да вкара пари в икономиката.

Водещ: Как, тя ли всъщност, в момента трябва и може да вкарва пари?

И. Прокопиев: При сегашната криза в момента може би най-главното последствие от световната икономическа криза е промяната, радикална структурна промяна в банковия сектор. Банките отсега нататък в следващите 10 – 15 години няма да са това, което сме свикнали да наблюдаваме. Тоест те няма да са този мощен и универсален посредник между спестяванията и инвестициите в икономиката просто защото бяха много сериозно засегнати от кризата и защото техният бизнес се преструктурира. Те много по-трудно ще отпускат пари. Тоест при това глобално недоверие и при отлив на частни инвестиции единственият начин, единственият сериозен начин бързо да влязат пари в икономиката е чрез някакъв начин, някаква форма на правителство участие, правителствени…

Водещ: Правителствено участие.

И. Прокопиев: …гаранции… да. За радост българският външен дълг, публичен външен дълг е минимален, той е направо символичен. Има голям потенциал. Големият проблем, и затова това не се прави и до момента според мен, е капацитетът, по който тези пари се усвояват или тези гаранции се вземат, изобщо тези рискове изобщо се поемат.

Водещ: Като казвате усвояване, директно поглеждам към челата на вестниците днес. Имате ли коментар за изключително слабото усвояване на парите по оперативни програми? Имало е вчера едно изнесено заседание на ресорната парламентарна комисия в Правец. От договорени 1,4 милиарда реално 72 милиона усвоени. В проценти – 1,3 на сто от всички договорени за България средства от ЕС са разплатени. Какво става?

И. Прокопиев: Става следното… всъщност ние сега разбираме, че България няма, практически не е имала в миналото, защото това е функция на преди днес периода, никакъв капацитет да ги усвоява тези фондове и това е същият проблем, за който говорихме…

Водещ: Абсолютни двойкаджии.

И. Прокопиев: По усвояване на фондовете сме двойкаджии, т.е. усвояването на такъв тип публични пари е много формализиран процес. Тоест той изисква наистина освен воля и доста сериозни професионални познания и организация. Сега, доколкото разбирам, е направена оценка за капацитета на България да ги спазва тези процедури. Така че би трябвало в следващите дни и седмици да чуем тези оценки и вероятно да чуем и добри новини.

Водещ: Вероятно ще губим пари от еврофондовете, не само от предприсъединителните.

И. Прокопиев: Ами, като нямаме капацитет губим, няма кой да ни даде пари, които да изтичат по някакви странни проекти…

Водещ: Може ли новото правителство да направи нещо по този въпрос? Екипът, отборът?

И. Прокопиев: Новото правителство прави немалко. Въпросът е, че това са много тежки системи и за съжаление изискват време. Но пак казвам, доколкото аз съм информиран, има очаквания за новини в тази посока, по-скоро точно за този институционален капацитет доколко имаме изградена организация, която може да следи и да прилага европейските правила за усвояване на еврофондове, т.нар. къмплайнс.

Водещ: Мислите ли, че е истина или е свободно съчинение, имаше много коментари за опити да се дестабилизира държавата, може би в това число икономически, че има такъв план и сценарий? После имаше коментар и мисля пък, че той беше на Мартин Димитров, как група хора искат умишлено да предизвикат хиперинфлация и да си съкратят дълговете. Какво мислите по тези теми?

И. Прокопиев: Мисля, че трябва с много голяма степен всичко, което политиците казват, да го дисконтираме по отношение на икономиката, защото в крайна сметка те имат политическа адженда, която в момента почти напълно се разминава с това, което българският бизнес и българските домакинства, хората в България, имат нужда. Както казах и в началото, най-важно е, че има пълен консенсус между всички стейкхолдъри в икономиката, правителство, бизнес, синдикати, домакинства, че сегашният курс, бордът, трябва да бъде запазен и с него да се борим да влизаме в еврозоната. Това е най-важното нещо. Оттам нататък, може би някой иска да има девалвация, но икономически смисъл от девалвацията няма, напротив, тя би била много опасна, защото 73-74 процента от активите на банковата система са в евро. Тоест някоя кой знае каква печалба няма да има от това.

Водещ: Тоест видели са призраци?

И. Прокопиев: Това са по-скоро призраци или направо измислици за употреба в политическия разговор и в политическите спорове.

Водещ: Какво става, при вашия бизнес чувствате ли, че има един огромен интерес при всеки ваш успех или неуспех? Как го усещате това?

И. Прокопиев: Нормално е, защото групата фирми, които аз ръководя, всъщност е доста значима за българските размери. Освен това сме в сектори, които за разлика от цялата икономика са по някакъв начин антициклични и е нормално да има интерес, особено в сектора на…

Водещ: Под лупа ви следят. За банката пишат…

И. Прокопиев: Това не ни притеснява, защото нашата структура е доста подредена, напълно прозрачна и като собственост, и като финанси, така че ние сме готови за тази прозрачност. Напротив, даже я търсим, защото другото последствие от кризата ще бъде, аз обясних за промяна на модела на банкиране, банките ще бъдат все по-регулиран бизнес и все по-трудно ще отпускат капитал на бизнеса. Така че в този смисъл ролята на капиталовия пазар ще нараства. Фирмите ще трябва директно да излизат на капиталовия пазар и да привличат средства от спестителите, от домакинствата и от други фирми, които го предлагат. За да си на капиталовия пазар, ти трябва да си прозрачен и предвидим, и трябва да имаш изрядно счетоводство и ясна собственост.

Водещ: Да завършим накрая с една оценка, която… не искам да ви карам да звучи нахално, но ако трябва да пишете оценка по икономика и по финанси на икономическия, на финансовия капацитет на правителството, каква оценка можете да сложите?

И. Прокопиев: 4,75 до 5,00. Значи, основното нещо, заради което не пиша по-висока оценка, е фактът, че те не разплатиха някои от задълженията, които трябва да разплатят, и то не толкова заради това, че тези пари не са влезли, това е много сериозен въпрос. За бизнеса по-скоро е важно…, значи това е другата страна на финансовата дисциплина, във всяка държава правителството е най-добрият платец и то трябва да се държи като такъв.

Водещ: При нас не е, нали това казваме?

И. Прокопиев: Това казваме и затова не им пиша по-висока оценка.

Водещ: Добре. Благодаря много. Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, беше наш събеседник.

Виж видеозаписа тук.

Участие в Здравей, България по Нова ТВ днес

Това е видеото на участието ми на годишната среща на бизнеса с правителството

Get the latest Flash Player to see this player.

Тук може да изтеглите и презентацията ми Икономическата криза 2.0

Интервю за в. „24 Часа“, 9 септември 2009

Автор: Лиляна Филипова

Акциите от летища, пристанища, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, приходите от държавни имоти като АЕЦ „Козлодуй“, „Евксиноград“, агенцията „Дипломатически имоти в страната“ (бившето БОДК) да отидат за пенсии още сега, предлага шефът на Конфедерацията на работодателите в България Иво Прокопиев. Това щяло да компенсира спада на приходите на НОИ след намаляването на осигуровките с 2%.
За да работят качествено и почтено, чиновниците трябвало да вземат заплати като в частна фирма.

– Г-н Прокопиев, можете ли да гарантирате, че в отговор на намалените осигуровки бизнесът ще запази 100 хил. работни места и няма да реже заплатите?

– Бизнесът е в изключително тежко положение и му предстои поне още една трудна година. Ако догодина осигуровките бъдат намалени с 2%, около 500 млн. лв. ще останат във фирмите, и то в най-коректните. Това ще е сериозна глътка въздух. Дали това значи 100, или 110 хил. запазени места, никой не може да каже.

– Според анализ на НОИ резултатът от намаляването на вноските последните 9 г. е над 8 млрд. лв. печалба за бизнеса, срещу което няма кой знае каква заетост и повишени доходи.

– Това е силно спекулативна и дори вредна гледна точка. За този период безработицата спадна до 6%, бе една от най-ниските в Европа. Имаше явно изсветляване на трудовите отношения. Заплатите растяха с производителността. Икономиката изживя златен период – 4,5-5% среден ръст годишно. Ако това не е позитивен ефект! И в момента безработицата нараства доста бавно, което е косвено доказателство, че фирмите държат на персонала си.

– Ще вдигнете ли минималните осигурителни прагове?

– В браншовете, които не са толкова засегнати от кризата, е възможно. В част от услугите например. Пазарите на цветни метали също са се възстановили. В машиностроенето, в текстилната промишленост обаче е абсурд. По-скоро разговорът ще бъде с колко да се намалят. Иначе базата за самоосигуряващите се, естествено, трябва да расте.

Намаляването на осигуровките е удар точно в сърцето на проблема. Бизнесът ще бъде адекватен, но тази мярка трябва да бъде подкрепена от още три, за да даде ефект – по-лесно използване на почасовия труд, увеличаване на неплатения отпуск и увеличаване на допустимия извънреден труд. Всичко това страшно би облекчило работодателите, защото поръчките идват изключително неритмично, трябва да се изпълняват много бързо. Без гъвкаво редуване на извънреден труд и отпуски ще е трудно фирмите да оцелеят.

– Неплатеният отпуск сега е 30 дни годишно. Вие колко повече искате?

– 90. От това работникът няма да губи трудов стаж. Това е инструмент, който е в полза и за работника, и за работодателя. Ако не може да пусне хората си в неплатен отпуск, работодателят ще се принуди от 10 работници да освободи двама. Иначе ще ги запази. Заинтересовани са и двете страни. Работодателите не трябва да се разглеждат като хора, стремящи се единствено да съкращават персонал. Всяка фирма се развива благодарение на служителите си

– Защо искате да се увеличи извънредният труд? Какво печели бизнесът, след като трябва да плаща повече?

– Печели по-голяма гъвкавост. Поръчките в последно време идват, когато най не ги очакваш, и трябва да се реагира светкавично. Сега по Кодекса на труда нормата за извънредния труд е до 150 часа годишно, ние искаме до 360. Възможността за повече извънреден труд значи, че средносписъчният състав на фирмата може да е по-малък. В противен случай има риск или да фалираш, или да се окажеш без капацитет.

– Как ще се запълни дупката в бюджета на общественото осигуряване?

– Частично това може да стане с вдигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, с въвеждане на лични осигурителни вноски за държавната администрация. Това обаче не може напълно да компенсира дефицита. Единственото решение за фундаментално стабилизиране на първия пенсионен стълб е част от държавните активи да минат към него. Става дума за акциите от летища, пристанища, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, за приходите от държавни имоти като АДИС, „Евксиноград“, примерно ги изброявам. Държавата все още е колосален собственик и управлява имуществото си съвсем лошо. Управлението трябва да се подобри, а доходите от него да подкрепят пенсионната система. Тези средства биха могли да капитализират първия стълб и да подпомогнат сегашните пенсионери. Всъщност това ще е разширение на функциите на Сребърния фонд. 50% от средната му годишна доходност ще отиват за стратегически демографски резерв, а останалите да служат като приход за настоящите плащания на пенсиите. За да може Сребърният фонд да има стабилизационна функция, той трябва да е 10 пъти по-голям от сега. И включването на тези активи е единственият начин. Това е и справедливо, и правилно дългосрочно.

– Държавата вече осигурява 44% от пенсиите чрез данъци. Толкова ли е опасно ли е това увеличение на дела й? Ще се стигне ли до национализация, до равни пенсии за всички без оглед на осигурителния принос?

– Не. Осигурителният принос пак ще определя разликата между пенсиите. Когато вноските се намалят еднакво за всички, пропорционално разликата в приноса остава същата. Просто приходът в системата е по-малък. Оттам нататък просто трябва ресурс за запълване на дупката. Няма опасност от уравниловка. Така или иначе държавата трябва да намери радикално решение и то не е по посока на по-голямо натоварване на осигурените.

– Смятате ли, че плоският данък трябва да се комбинира със семейното подоходно облагане?

– Трябва да има елемент на насърчаване на многодетните семейства, но плоският данък трябва да остане като база. За всяко дете може да има разход от данъчната основа, която не се облага. Едно от малкото ни предимства на международните инвестиционни пазари са ниските данъци. Глупаво би било да се откажем от това.

– Трябва ли да се въведе данък „лукс“?

– Не. Много по-нормално е да се мисли за повишаване на акцизите върху някои видове горива, върху алкохол и цигари, върху някои луксозни стоки. Специалната ставка обаче върху луксозното потребление ще го ликвидира.

– Виждате ли скоро изход от кризата?

– Частично възстановяване на капиталовия пазар вече има през последните седмици. Разбира се, възможен е нов спад. От ключово значение за икономиката са политическите мерки за възстановяване на външното доверие, членството в еврозоната, достъпът до еврофондовете. Другият важен момент е възстановяване на достъпа на фирмите до банков кредит, който в момента се свива.

България трябва да докаже, че може да се пребори с корупцията и с организираната престъпност, да покаже, че политиците и институциите не се срастват с нея.

Погрешно е да се говори за замразяване на заплатите в администрацията, но е задължително да се овладеят разходите за администрация. Там държавните чиновници трябва да останат по-малко, но добре платени, за да са ефективни. Не е проблемът, че шефът на НЕК взема 10 000 лв., за да управлява фирма с 3,8 млрд. лв. активи и 3 млрд. приходи от продажби.

Проблемът е, че премиерът взема 2000 лв. и носи отговорността да управлява държавата. Това е ключов въпрос. Трябва да избягаме от лицемерието, че държавните чиновници трябва да са с ниски заплати, защото на всички им е тежко. Борбата с корупцията минава както през страх от наказание, така и през осигуряване на възнаграждение, съответстващо на поетата отговорност. Заплатите на чиновниците и на служителите в държавните фирми трябва да са сравними с частния сектор. Иначе не можем да очакваме почтеност и качествена работа. Ако този въпрос не се реши сега, в началото на мандата, много от реформите ще се провалят.