Интервю за "24 Часа": "Ведомства са в болнични по график"
Интервю за „24 часа“ от 10 Май 2010, автор: Блага Букева
Цели колективи лягат болни – пазят заплати
Държавни ведомства излизат по график в отпуск по болест, за да компенсират намаленията в бюджета за заплати.
Примери за това се обсъждали от тристранния съвет, каза председателят на Конфедерацията на работодателите Иво Прокопиев в интервю за „24 часа“. Така обаче се източва здравното осигуряване.
С Иво Прокопиев, председател на КРИБ, разговаря Блага Букева
– Г-н Прокопиев, какво е излишно в държавната администрация сега?
– Държавната администрация не е подлагана на сериозен функционален анализ с какви ресурси какви услуги за гражданите и фирмите се предоставят. Как те се съотнасят към средните стойности на по-добре организирани от нас държави. Има няколко групи проблеми. Наследство от тройната коалиция и формулата 3:5:8 е простото раздуване на щатовете. Отделно има ведомства, които вършат много малко с огромни администрации.
Има дублиращи се функции и напълно излишни ведомства и нива на администрация. Наличието на областни управи например е доста спорно по принцип. Вместо това липсват силни администрации по региони, тези, които трябва да осъществяват политиката на ЕС. Администрацията е лошо организирана и нискотехнологична.
Електронното правителство би повишило производителността на обслужването рязко, но точно за това има съпротива срещу неговото въвеждане. Вече сме средата на 2010, интернет технологиите доминират всичко, а по този проект у нас нищо не е мръднало по същество… Това са главните принципни проблеми в администрацията. Те са структурни.
– 20% свиване на държавните разходи достатъчна гаранция ли е, че няма да се наложи да се вдигат данъци до края на годината?
– Съкращенията трябва да се правят с мисъл, да се правят функционални оптимизации, а не просто да се намаляват заплати на хората в администрацията. Напротив, съществена част от реформата е по-доброто заплащане и мотивация на тези, които остават в държавната администрация, и обвързване на техните доходи с количеството и качеството на услугите, които извършват. Такова ограничение на разходите ще бъде достатъчно, ако приходите в бюджета се възстановят според очакванията.
– Реалистични ли са сметките, че така в хазната ще влязат 900 млн. лева?
– Това са изчисленията на Министерството на финансите.
– Разумна ли е поисканата от правителството актуализация на бюджета в разходната му част?
– Това е по-правилният подход. Повишава доверието в правителството, че ситуацията е управляема, макар и по-лоша. Този подход трябваше да бъде приложен и миналата година.
– Ще успее ли правителството да увеличи с 500 млн. лв. приходите от горива, цигари, алкохол?
– Ще успее, ако му стигне политическа воля за този болезнен процес. Контрабандата на цигари, алкохол, горива в момента е много натрапчива. Не трябва да се пести от хора на управленско ниво, особено в сфери, които са приоритет като приходите в бюджета и еврофондовете. Там трябва да се инвестира в създаване на допълнителен капацитет. Зам.-министър на финансите по приходите е нужен час по-скоро.
– Не ви ли безпокои, че приетите от правителството и тристранния съвет 60 антикризисни мерки бавно си проправят път в парламента?
– Едно е да се договори консенсус по една добра абстрактна идея, съвсем друго е тя да премине като законопроект през иглените уши на всички съгласувателни процедури. Затова е бавно. Но основната идея на договореното в тристранния съвет остава – да не се пипат данъците, а да се намаляват разходи, да се правят реформи и да се продават излишни активи на държавата.
– Защо наричате консервативни заложените от финансовото министерство приходи от приватизация, продажба на земя и на въглеродни емисии?
– Според мен потенциалът на тези приходи е много по-голям. Мисля, че правителството залага около 150 млн. лева от всички тези продажби, докато според мен потенциалът е поне 1 млрд., ако се работи бързо, сериозно и фокусирано сделките да станат до края на годината. Но не е толкова лошо, че правителството си оставя резерви. По-добре да има резерви, защото след актуализацията на бюджета управляващите нямат право на повече грешки.
– Каква е гаранцията, че инвеститорите ще са склонни да рискуват повече, при положение че кризата в Гърция допълнително влияе на региона?
– България трябва да се разграничи рязко от Гърция и Румъния. Посланията от миналата седмица са много ясен и положителен знак, че за разлика от тях ние сме добре и можем да си позволим да не влошаваме бизнес климата чрез вдигане на данъците и че имаме воля да балансираме бюджета чрез структурни реформи. Сега имаме рядък шанс да дръпнем сериозно пред съседите, ако успеем да привлечем чуждестранни инвестиции.
– Оптимист ли сте за реформите на пенсионната система, здравеопазването и образованието?
– За пенсионната реформа и образованието – определено да. За здравеопазването ще ни е нужен източник на знание и дисциплина отвън, някой като Световната банка например. Трябва ни външен авторитет, иначе вътрешните лобита и интереси ще блокират за пореден път всичко.
– Млад човек сте, но как приемате факта, че ако вече сте работили 20 г., ще трябва да работите още 20, за да направите стаж за пенсия?
– Това зависи от много параметри – продължителност на живота, степента, в която пенсията замества трудовия доход, какъв тип е пенсионната система – капиталова или разходопокривна. Но за Европа е прието, че средно човек трябва да работи 42-43 години, за да има пенсионен доход, равен на около 85-90% от дохода, когато е бил активен. Продължителността на живота в България, въпреки че се увеличава, е от най-ниските в ЕС, т.е. периодът би трябвало да е малко по-кратък. В този смисъл 40 години не звучи нелогично.
Голямата цел е да има максимално заместване на дохода след пенсиониране, това зависи освен от времето и от модела на пенсионна система. При нас ключова роля ще изиграе развитието на частните пенсионни фондове, защото там се натрупват спестяванията на хората за пенсия.
– Чий проблем решава изчистването на натрупаните отпуски до края на 2011 г.?
– Големите натрупани отпуски са главно на държавната администрация. Компромисът, който се постигна за изчистване на отпуските до 2011 г., дава нужната гъвкавост на бизнеса. Но иначе се оказва, че в държавните ведомства най-масово злоупотрубяват с осигурителните системи. В тристранния съвет обсъждахме примери на държавни ведомства, които излизат по график в отпуск по болест (!), за да компенсират намаленията в бюджета за заплати. По същество те източват здравното осигуряване.
– Не губим ли всички от мярката за плащането на първите 3 дни болнични?
– Вярно е, че губим. За да постигнем голямата цел да не се вдигат данъци, трябваше да приемем и няколко такива мерки, които не са в интерес нито на бизнеса, нито на работниците и служителите. Все пак се договорихме да е само временно – до края на 2010 г.
– КТ „Подкрепа“ предлага да се вдигне максималният осигурителен праг на 4200 лв., както бе вдигнат минималният за самоосигуряващите се на 420 лв.
– Това няма да е справедливо. Защото и тези, които се осигуряват върху минимална заплата, и тези върху 4200 лева имат почти еднакви права в осигурителните системи, а разликата в приноса им е почти 20 пъти.
Това ще създаде сериозен стимул за хората с високи доходи да търсят начини за избягване на осигурителните вноски в пълен размер. Само напомням, че преди 2 г. максималният осигурителен доход беше рязко повишен от 1200 на 2000 лева месечно.
– Каква е прогнозата ви за изхода от кризата?
– Вече се наблюдават положителни сигнали. Износът расте, банковият кредит се съживява, безработицата спада с малко вече втори месец и най-вероятно ще продължи да спада поне да есента.
След последните решения на правителството съм много по-голям оптимист за оживление още тази година. Макар и след колебания и несигурност правителството се спря на възможно най-правилния микс от мерки – повишаване на ефективността на публичния сектор, продажба на активи и структурни реформи. Това е много положителен сигнал към инвеститорите навън, но и към вътрешната бизнес общност. Правилните управленски решения формират позитивни очаквания и в бизнеса, и у потребителите. Залагайки на успешна политика, те планират бъдещето си, инвестициите и разходите си по съвсем друг начин, отколкото ако залагат на задълбочаваща се криза. Това всъщност ще катализира оживлението.
Искрено се надявам, че предприетите мерки ще посъживят вътрешното търсене и ще подпомогнат връщането на икономиката към растеж. Трябва да сме наясно, че освен възстановяване ни е нужно и преструктуриране, нови двигатели на растежа. Старите двигатели – недвижимите имоти, строителството и финансовият сектор, няма скоро да се върнат на нивото от 2008 г. Трябва да залагаме повече на износа.
При липсата на вътрешни ресурси определящо за успеха ще бъде дали ще можем да привлечем инвестиции отвън. С най-голям потенциал за значителни инвестиции бързо са секторите на възобновяемите енергийни източници, земеделието, аутсорсингът на бизнес услуги и донякъде туризмът. Там правителството трябва да фокусира усилията си, за да направи средата за бизнес по-ясна и по-привлекателна. Без да осигурим поток от поне 3 млрд. евро частни инвестиции годишно, е немислимо да се върнем към предишните нива на икономически растеж.
