Иво Прокопиев

Програма „Хоризонт“ на Българско Национално Радио, предаване „12+3“

Водещ: Предприемачът Иво Прокопиев е първият ни събеседник в „12+3”. Няма да ви го представям много. Знаете, той е бивш председател на КРИБ, създател на медийната група „Икономедия”. Здравейте, добър ден.

Иво Прокопиев: Здравейте. Добър ден на слушателите.

Водещ: С вас ще говорим за политика, за икономика. Да започнем от напрежението по улиците. Споделяте ли мнението, че напрежението, което наблюдаваме от почти един месец по улиците на София и на по-големите градове в страната е в резултат на борбата, битката между кръга около Корпоративна банка и кръга „Капитал”? Вече открито политиците говорят за това. Станишев, депутатите от ДПС Йордан Цонев мисля…

Иво Прокопиев: Това, бих казал, че е доста елементарно и невярно обяснение. Опит да бъде обяснен един голям проблем, който всъщност е на съвсем друго място. Големият проблем, според мен, е изцяло ценностен и осъзнаването всъщност на голяма част от средната класа за какво става въпрос в България, в институциите на България, в демократичните традиции и закона на страната, стана възможно толкова много хора спонтанно и абсолютно автентично да излязат и да изразят този свой ценностен протест.

Водещ: Как се отнасяте обаче към твърденията, че всъщност част от кръга „Капитал” подклажда тези протести? Говори се за огромни суми, които се дават на протестиращи.

Иво Прокопиев: Това за сумите са откровени лъжи, а иначе че кръга „Капитал” или вестник „Капитал” споделя тези ценности, това е факт за последните двадесет години, защото всеки вестник е възможно най-публичната институция. Той излиза седмично, има вече сайт, в който всеки може да влезе и да провери ценностите. Идеологията на „Капитал” е една и съща…

Водещ: Тук не става дума само за един вестник, за една медийна група, а за целия бизнес кръг, както около вас, така и около банкера Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Пак казвам, това е много елементарен и дълбоко неверен опит от страна на политиците да обяснят на обществото, да излъжат обществото за пореден път за това, което се случва. А това, което се случва е всъщност много грозна подмяна на основните ценности на демокрацията и на пазарната икономика.

Водещ: Но все пак се наблюдава някаква „война” да го нарека между отделни групи. Припомням ви интервюто на Цветан Василев преди време, в което ви свърза директно с президента… Оставаме с впечатлението, че наистина някакви бизнесмени, хората ги наричат олигарси, в по-голяма степен, се борят за това кой да вкара повече депутати, политици в управлението, за да може да се облагодетелства по някакъв начин.

Иво Прокопиев: Този въпрос вероятно трябва да го зададете на Цветан Василев и Делян Пеевски, не е към мен.

Водещ: Вие не наблюдавате подобно нещо?

Иво Прокопиев: Аз наблюдавам в последните пет години истерична кампания срещу мен лично, срещу вестниците, срещу групата фирми, които ръководя, срещу много от хората, с които сме съмишленици. Едно поколение в бизнеса, само защото ме познават или по някакъв начин са били заедно в борд или в друга регистрация заедно с мен. Това е, пак казвам, това е опит за дискредитиране на едно от малкото останали, независими медийни групи в държавата, за да може да бъде наложено тотално информационно затъмнение и тотален контрол върху обществения дебат. Защото, спомнете си кога „Капитал” за пръв път писа за проблема с концентрацията на държавните пари в Корпоративна банка и какъв голям проблем е срастването на медийна власт, на институционална власт и на политическо влияние. Спомняте ли си кога стана това? Преди пет години.

Водещ: Преди няколко години.

Иво Прокопиев: Преди много години. Тогава започна и тази истерия.

Водещ: Да уточним, каква е ценностната разлика между вас и кръга Цветан Василев?

Иво Прокопиев: Става дума за два абсолютно различни светогледа. Говорим за разликата между фасадна демокрация и истинска демокрация. Говорим за разликата между политическа корупция, корупция и политически зависимости и свободна конкуренция и бизнес, който се прави по правила. Говорим за купени от политици медии, които разпространяват изцяло и единствено кампании, които обслужват икономическите и политическите интереси на своите собственици и за свободни медии, където може да има различни мнения, не непременно еднакви, но хората са свободни да си изразят мнението. Говорим за разликата между криминален и политически зависим бизнес и бизнес. Тези разграничения много ясно трябва да бъдат сложени, защото са в основата на това каква икономика и какво общество искаме да изградим. Много хора в един момент разбраха съвсем очевидното, че ако няма върховенство на закона, ако няма свободни медии –  няма защита на собствеността и на личността. Всеки може да бъде разследван, преследван, дискриминиран, изнудван и оплют.

Водещ: Смятате ли, че тези неща за които говорите по отношение на кръга около Корпоративна банка, бизнесмени и политици, които се опитват да влияят навсякъде и във всичко, до известна степен се отнася и до вас, до начина, по който вие през изминалите години сте се развивали?

Иво Прокопиев: По никакъв начин, защото първо винаги съм гледал да стоя на абсолютно равно отстояние от възможните политически сили и винаги съм отстоявал тези ценности, за които ви казах. Да има правила и спрямо тези правила добра качествена управленска икономическа политика. Такава политика би довела до това активите на всички предприемачи да могат да нарастват и всички да могат да забогатяват. Това е моята лична философия и тя е личала във всичко, което публично съм правил. Така че, няма…

Водещ: Много хора обаче не мислят така. Искате ли да ви прочета едно мнение? Явор Дачков от Фейсбук тази сутрин….

Иво Прокопиев: Не, не искам… Защото има хиляди такива говорители, които са фалшиви…

Водещ: Не, той напомня за това, че някога вие сте се облагодетелствали около приватизацията по времето на Костов, от близките си отношения. След това, цялата ви медийна група, целият този бизнес кръг започва да подкрепя царя…

Иво Прокопиев: Това не е вярно…

Водещ: …След това създавате специална телевизия например, за да може да подпомогнете и Синята коалиция и Бойко Борисов…

Иво Прокопиев: Това просто не е вярно. Мога да ви дам пример. Ако си спомняте миналата година протестите на Орлов мост, предишното правителство реагира с абсолютно същия рефлекс. Пак някакви кръгове му бяха виновни, тогава изфабрикуваха поредната кампания, че варовикът от „Каолин” вдига цената на тока и т.н. Тогава още бившият премиер Борисов, ТВ7 и въпросната машина за разпространяване на лъжи и клевети в обществото, работеха заедно. Не може едновременно да имате такъв тип враждебно отношение на няколко последователни правителства и в същото време някой да казва, че съм се облагодетелствал по някакъв начин от връзките си с властта. Точно обратното. Винаги съм гледал да стоя много далеч…

Водещ: Хората ви приемат като един от олигарсите, да ви кажа. Считате ли се за такъв?

Иво Прокопиев: Не, но ето и вие ми кажете… вие сте информиран човек …

Водещ: Моето мнение е най-малко важно, вие считате ли се за един от олигарсите срещу които хората протестират на улицата?

Иво Прокопиев: Добре, дайте ми дефиниция за олигарх?

Водещ: Не знам вашата представа каква е.

Иво Прокопиев: Не, не, вие кажете каква е дефиницията за олигарх? Олигархията какво е? …

Какво е олигархията? Това е контрола на един малък елит, на едно малцинство, върху институциите, медиите и политическата власт, който се използва за лично облагодетелстване и възпроизводство на тази власт. Няма според мен човек, който да е бил по-далеч от политическата власт в последните петнадесет години в България, от мен.

Водещ: Сега ви обвиняват обаче, че се занимавате с политически инженеринг, и че вие стоите зад… десния блок, който се създава, вероятно, зад нови партии, които ще се създадат до следващите…

Иво Прокопиев: Трябва да имаме отговорност към думите. Хайде, обяснете ми как точно стоя, какво значи „стои зад еди кой си“?

Водещ: По начина, по който… също се твърди, че има такива обвинения към неправителствените организации около вас… Иван Кръстев…

Иво Прокопиев: Вижте, има хора, които мислят свободно, за които просто границата беше премината с назначението на господин Пеевски за шеф на ДАНС. Защото по някакъв начин това се превърна в материално олицетворение на срастването на всички власти в един човек и в персонализацията на всички тези принципни проблеми, за които говорихме. Това просто беше капката, която преля чашата. Оттам нататък изцяло търсене на несъществуващи връзки и конспирации за обезценят ефекта и правото на тези хора свободно да изразят какво мислят. Те имат това право, защото средната класа е тази, която плаща данъците в държавата, която създава работните места и която създава брутния вътрешен продукт на тази държава. Тя има право да изисква от тези, които я управляват качествено управление.

Водещ: От КРИБ поискаха оставката автоматично на сегашните управляващи. Какво си представяте, че ще се случи, ако те наистина излязат и си подадат днес оставката? Нови избори и кого вкарваме в парламента?

Иво Прокопиев: Според мен няма политически и граждански, няма нито лесен, нито еднозначен сценарий. Не е възможно отсега да се каже какво ще се случва. Важно е, че има едно ниво на обществен контрол върху институциите, което според мен е постигнато и много трудно ще бъде разрушено. Тоест това е проява на инстинкта за самосъхранение на нацията в момента. Понеже няма други средства, институции и регулатори са хванати и работят не за интересите на гражданите и на фирмите, а за интересите на този малък олигархичен елит, гражданите нямат друг начин да се защитят освен физически с телата си и с гласовете си да застанат пред тези институции и да искат те да работят за тях. Те всъщност са техни, ама само на книга.

Водещ: Така е. Но тези хора докога ще продължат да стоят на улиците и очаквате ли в крайна сметка правителството да подаде оставка?

Иво Прокопиев: Не знам, как мога да кажа.

Водещ: Добре, ако правителството подаде оставка, както настоява КРИБ, какво се случва? Връща се Бойко Борисов- споделяте ли тази хипотеза? И как се отнасяте към неговото управление?

Иво Прокопиев: В случая важно е да има просто някакъв път, пътна карта към нормализация на обществените отношения и на политическия живот. Трябва да бъде дадена възможност политическите партии да се върнат в ролята си, да бъдат отчетни и отговорни към своите избиратели. В момента те не са. Просто не са. Няма връзка между избирателите дори на тези партии, които в момента управляват, техните интереси и това, което става в реалното управление.

Водещ: Но за да се промени това би трябвало да има нов Изборен кодекс или промени в сегашния и избирането на съвсем нови хора, които не са обвързани до такава степен с бизнес кръговете. За това трябва време.

Иво Прокопиев: Да и трябва да има много по-голям контрол и много по-голяма възможност за участие на гражданите във вземането на решенията, които тях лично ги засягат.

Водещ: Как се отнасяте към управлението на Бойко Борисов?

Иво Прокопиев: В кой смисъл? Смятам, че той също допринесе за фасадната демокрация и фасадното управление в един малко по-различен смисъл от този, за който говорихме досега – институционален, защото всъщност част от екипа на правителството бяха много смислени и умни хора, с добри биографии и способности, но зад тях провежданата политика беше в общи линии политика на нищорправене. Правителството не проведе нито една от съществените структурни реформи и всъщност за последните няколко години България лази по корем икономически. Тя е около нулата и тя е около нулата само заради голямото количество европейски пари, които влязоха. Ако този ефект се елиминира в България икономиката е в свиване, в контракция. Неслучайно безработицата нараства с 400 хиляди души и 100 хиляди фирми бяха закрити и така нататък.

Водещ: След като правителството на Борисов всъщност падна много бизнесмени се оплакаха от това, че са били рекетирани. Вие бил ли сте рекетиран или хората около вас под някаква форма?

Иво Прокопиев: Не, аз за себе си не мога да кажа, че съм бил.

Водещ: Или сте работили добре с…?

Иво Прокопиев: Не, не мога да кажа, че съм бил рекетиран нито мога да кажа, конкретно да кажа, че някой е бил враждебно настроен от институциите спрямо нашите фирми. Но това, което мога да кажа като критика към политиката, към икономическата политика, към антикризисната политика е, че такава отсъстваше.

Мога да ви дам следния пример, който е много според мен показателен за това какво се е случило в България. 73 процента от богатството на българите е в недвижими имоти. Към днешна дата то съставлява 139 милиарда лева. А от началото на кризата от 2008-ма до км края на 2012-та цените на недвижимите имоти са спаднали с 38 процента и не са се възстановили. За разлика от практически всички други държави в Западна и повечето от Източна Европа. Тоест загубата в стойност от лошото управление на българските граждани е 85 милиарда лева. 85 милиарда лева е повече от БВП на България за една година. Искам да кажа, че има много пряк и голям, легитимен интерес. Това е най-простият пример, защото всеки разбира от недвижими имоти и тяхната стойност. Това е най-простият пример, за да се види пряката връзка между благосъстоянието на хората и качеството на икономическата политика и качеството на институционалната среда.

Водещ: В тази връзка първите стъпки на сегашното управление – как оценявате мерките в социалната сфера, добре знаете, говори се евентуално за увеличаване на минималната заплата, няма да бъде от 1 октомври както се очакваше, вероятно от следващата година, така или иначе това е един реверанс към бизнеса, беше подчертано, еднократните помощи за първокласниците. Увеличава се броят на хората, които получават енергийни помощи и още редица облекчения и за пенсионерите, които хората очакват.

Иво Прокопиев: Аз смятам, че това са разумни мерки, навременни. Действително затягането на колана едновременно от страна и на финансовия сектор и на държавата през бюджета доведе до това, че цената на кризата я платиха обикновените хора, домакинствата и фирмите със своите фалити и с безработицата, която бяха принудени да предизвикат. По отношение на хората, на най-засегнатите от кризата слоеве, това е абсолютно навременно и правилен ход, но той е много малък и частичен. Не виждам дебат за голямата картина, не виждам дебат за преструктурирането на икономиката и не виждам разбиране откъде идва икономическия растеж. Докато този разговор не започне няма как ние с магическа пръчка да започнем да растем икономически отново, да привличаме инвестиции и да създаваме работни места.

Водещ: Нямаме наистина никакъв растеж и протести по улиците на София, като не се знае това правителство колко дълго ще се задържи. Кой инвеститор би дошъл в България според вас?

 

Иво Прокопиев: Да, абсолютно, за това всичко започва от началото на разговора – няма кой инвеститор да дойде, докато има висок политически риск. Елиминирането на политическия риск е първото нещо, което инвеститорите искат да видят.

Водещ:А елиминирането минава през оставката на сегашното правителство?

Иво Прокопиев: Означава доверие на гражданите на една държава в собственото им правителство.

Водещ: Пак се връщаме, да, към протестите, но пък хората казват – София не е България.

Иво Прокопиев: Това, което гледах като социологически данни е, че осемдесет и няколко процента подкрепят протестите.

Водещ: Това знаете ли, че пак идва, има твърдение, че идва от кръга около вас, които искат да създадат нова дясна партия.

Иво Прокопиев: Значи вижте, пак казвам, вие сте опитен човек и ми кажете – има ли социологическа агенция през последните 15 години, която по-честно и по-почтено, непредубедено, да е отразявала изборните резултати и винаги да е познавала освен Алфа Рисърч? Има ли такава? Не, вие ми кажете, нали следите политическия процес.

Водещ: Нека да не даваме…

Иво Прокопиев: Тоест имаме ли основание да не й вярваме този път? Не, това общество трябва да стъпи на някакво доверие все пак, на някаква репутация.

Водещ: От опит знам, че трябва да подлагаме много неща на съмнение заради това, че не се оказва кой, не е ясно в първия момент кой какви интереси кога защитава, именно заради тези кръгове, за които си говорим вече половин час с вас. За цената на тока какво мислите? Вие имате също интереси в този сектор и тези мерки, които бяха предприети за намаляване.

Иво Прокопиев: Мисля, че двата доклада на Световната банка и на ЕК дават дефиниция на проблемите и възможните решения. Мерките, които са предложени в енергийния сектор са в тази посока. Разбира се, аз нямам детайлна информация, нямам представа как тези принципи, които бяха обявени, ще бъдат приложени в конкретния модел за ценообразуване. Това предстои да видим. Тогава ще бъде възможно да направя и по-конкретен коментар. Но в момента това, което като посока е зададено е правилното и единствено възможно. Енергийният сектор е доста сложен, защото в него има сплит на всички възможни интереси, обществени и икономически и той в последните седем-осем години и повече бих казал, страда от хронична недостатъчност на професионализъм. От нищо друго. Той страда от липсата на експертност и капацитет.

Водещ: Но това, което се случва с намаляването не е ли същото? Идва ново правителство, което знае, че трябва да намали цените на тока просто, защото в началото на годината имаше протести и казват ние ще го намалим с пет процента. След това тръгваме да търсим по какъв начин можем да съберем тези 5 процента, за да не ги взимаме от хората. Това ли е механизмът, по който се случват нещата?

Иво Прокопиев: Аз имам резерви към този тип анонси, че идваме ние и намаляваме…

Водещ: Не се ли получи така?

Иво Прокопиев: Не, така се получи, да. Но смятам, че пакетът мерки е правилният. Няма много други възможности. Има резерви в системата, пакетът мерки ги е адресирал. Въпросът е да видим как ще бъдат приложени.

Водещ: Днес Саша Безуханова обявява проект, малко по-късно ще говорим с нея в това предаване, „България може”. Вие имате ли отношение към него?

Иво Прокопиев: Нямам никакво отношение. Познавам Саша Безуханова и й пожелавам успех.

Водещ: Не знаете дали е политически проект?

Иво Прокопиев: Не знам нищо. Не сме говорили наскоро.

Водещ: Благодаря. Иво Прокопиев.

Иво Прокопиев: Благодаря.

11.07.2013 година

Интервю за „24 часа“ от 10 Май 2010, автор: Блага Букева
Цели колективи лягат болни – пазят заплати

Държавни ведомства излизат по график в отпуск по болест, за да компенсират намаленията в бюджета за заплати.

Примери за това се обсъждали от тристранния съвет, каза председателят на Конфедерацията на работодателите Иво Прокопиев в интервю за „24 часа“. Така обаче се източва здравното осигуряване.

С Иво Прокопиев, председател на КРИБ, разговаря Блага Букева

– Г-н Прокопиев, какво е излишно в държавната администрация сега?

– Държавната администрация не е подлагана на сериозен функционален анализ с какви ресурси какви услуги за гражданите и фирмите се предоставят. Как те се съотнасят към средните стойности на по-добре организирани от нас държави. Има няколко групи проблеми. Наследство от тройната коалиция и формулата 3:5:8 е простото раздуване на щатовете. Отделно има ведомства, които вършат много малко с огромни администрации.

Има дублиращи се функции и напълно излишни ведомства и нива на администрация. Наличието на областни управи например е доста спорно по принцип. Вместо това липсват силни администрации по региони, тези, които трябва да осъществяват политиката на ЕС. Администрацията е лошо организирана и нискотехнологична.

Електронното правителство би повишило производителността на обслужването рязко, но точно за това има съпротива срещу неговото въвеждане. Вече сме средата на 2010, интернет технологиите доминират всичко, а по този проект у нас нищо не е мръднало по същество… Това са главните принципни проблеми в администрацията. Те са структурни.

– 20% свиване на държавните разходи достатъчна гаранция ли е, че няма да се наложи да се вдигат данъци до края на годината?

– Съкращенията трябва да се правят с мисъл, да се правят функционални оптимизации, а не просто да се намаляват заплати на хората в администрацията. Напротив, съществена част от реформата е по-доброто заплащане и мотивация на тези, които остават в държавната администрация, и обвързване на техните доходи с количеството и качеството на услугите, които извършват. Такова ограничение на разходите ще бъде достатъчно, ако приходите в бюджета се възстановят според очакванията.

– Реалистични ли са сметките, че така в хазната ще влязат 900 млн. лева?

– Това са изчисленията на Министерството на финансите.

– Разумна ли е поисканата от правителството актуализация на бюджета в разходната му част?

– Това е по-правилният подход. Повишава доверието в правителството, че ситуацията е управляема, макар и по-лоша. Този подход трябваше да бъде приложен и миналата година.

– Ще успее ли правителството да увеличи с 500 млн. лв. приходите от горива, цигари, алкохол?

– Ще успее, ако му стигне политическа воля за този болезнен процес. Контрабандата на цигари, алкохол, горива в момента е много натрапчива. Не трябва да се пести от хора на управленско ниво, особено в сфери, които са приоритет като приходите в бюджета и еврофондовете. Там трябва да се инвестира в създаване на допълнителен капацитет. Зам.-министър на финансите по приходите е нужен час по-скоро.

– Не ви ли безпокои, че приетите от правителството и тристранния съвет 60 антикризисни мерки бавно си проправят път в парламента?

– Едно е да се договори консенсус по една добра абстрактна идея, съвсем друго е тя да премине като законопроект през иглените уши на всички съгласувателни процедури. Затова е бавно. Но основната идея на договореното в тристранния съвет остава – да не се пипат данъците, а да се намаляват разходи, да се правят реформи и да се продават излишни активи на държавата.

– Защо наричате консервативни заложените от финансовото министерство приходи от приватизация, продажба на земя и на въглеродни емисии?

– Според мен потенциалът на тези приходи е много по-голям. Мисля, че правителството залага около 150 млн. лева от всички тези продажби, докато според мен потенциалът е поне 1 млрд., ако се работи бързо, сериозно и фокусирано сделките да станат до края на годината. Но не е толкова лошо, че правителството си оставя резерви. По-добре да има резерви, защото след актуализацията на бюджета управляващите нямат право на повече грешки.

– Каква е гаранцията, че инвеститорите ще са склонни да рискуват повече, при положение че кризата в Гърция допълнително влияе на региона?

– България трябва да се разграничи рязко от Гърция и Румъния. Посланията от миналата седмица са много ясен и положителен знак, че за разлика от тях ние сме добре и можем да си позволим да не влошаваме бизнес климата чрез вдигане на данъците и че имаме воля да балансираме бюджета чрез структурни реформи. Сега имаме рядък шанс да дръпнем сериозно пред съседите, ако успеем да привлечем чуждестранни инвестиции.

– Оптимист ли сте за реформите на пенсионната система, здравеопазването и образованието?

– За пенсионната реформа и образованието – определено да. За здравеопазването ще ни е нужен източник на знание и дисциплина отвън, някой като Световната банка например. Трябва ни външен авторитет, иначе вътрешните лобита и интереси ще блокират за пореден път всичко.

– Млад човек сте, но как приемате факта, че ако вече сте работили 20 г., ще трябва да работите още 20, за да направите стаж за пенсия?

– Това зависи от много параметри – продължителност на живота, степента, в която пенсията замества трудовия доход, какъв тип е пенсионната система – капиталова или разходопокривна. Но за Европа е прието, че средно човек трябва да работи 42-43 години, за да има пенсионен доход, равен на около 85-90% от дохода, когато е бил активен. Продължителността на живота в България, въпреки че се увеличава, е от най-ниските в ЕС, т.е. периодът би трябвало да е малко по-кратък. В този смисъл 40 години не звучи нелогично.

Голямата цел е да има максимално заместване на дохода след пенсиониране, това зависи освен от времето и от модела на пенсионна система. При нас ключова роля ще изиграе развитието на частните пенсионни фондове, защото там се натрупват спестяванията на хората за пенсия.

– Чий проблем решава изчистването на натрупаните отпуски до края на 2011 г.?

– Големите натрупани отпуски са главно на държавната администрация. Компромисът, който се постигна за изчистване на отпуските до 2011 г., дава нужната гъвкавост на бизнеса. Но иначе се оказва, че в държавните ведомства най-масово злоупотрубяват с осигурителните системи. В тристранния съвет обсъждахме примери на държавни ведомства, които излизат по график в отпуск по болест (!), за да компенсират намаленията в бюджета за заплати. По същество те източват здравното осигуряване.

– Не губим ли всички от мярката за плащането на първите 3 дни болнични?

– Вярно е, че губим. За да постигнем голямата цел да не се вдигат данъци, трябваше да приемем и няколко такива мерки, които не са в интерес нито на бизнеса, нито на работниците и служителите. Все пак се договорихме да е само временно – до края на 2010 г.

– КТ „Подкрепа“ предлага да се вдигне максималният осигурителен праг на 4200 лв., както бе вдигнат минималният за самоосигуряващите се на 420 лв.

– Това няма да е справедливо. Защото и тези, които се осигуряват върху минимална заплата, и тези върху 4200 лева имат почти еднакви права в осигурителните системи, а разликата в приноса им е почти 20 пъти.

Това ще създаде сериозен стимул за хората с високи доходи да търсят начини за избягване на осигурителните вноски в пълен размер. Само напомням, че преди 2 г. максималният осигурителен доход беше рязко повишен от 1200 на 2000 лева месечно.

– Каква е прогнозата ви за изхода от кризата?

– Вече се наблюдават положителни сигнали. Износът расте, банковият кредит се съживява, безработицата спада с малко вече втори месец и най-вероятно ще продължи да спада поне да есента.

След последните решения на правителството съм много по-голям оптимист за оживление още тази година. Макар и след колебания и несигурност правителството се спря на възможно най-правилния микс от мерки – повишаване на ефективността на публичния сектор, продажба на активи и структурни реформи. Това е много положителен сигнал към инвеститорите навън, но и към вътрешната бизнес общност. Правилните управленски решения формират позитивни очаквания и в бизнеса, и у потребителите. Залагайки на успешна политика, те планират бъдещето си, инвестициите и разходите си по съвсем друг начин, отколкото ако залагат на задълбочаваща се криза. Това всъщност ще катализира оживлението.

Искрено се надявам, че предприетите мерки ще посъживят вътрешното търсене и ще подпомогнат връщането на икономиката към растеж. Трябва да сме наясно, че освен възстановяване ни е нужно и преструктуриране, нови двигатели на растежа. Старите двигатели – недвижимите имоти, строителството и финансовият сектор, няма скоро да се върнат на нивото от 2008 г. Трябва да залагаме повече на износа.

При липсата на вътрешни ресурси определящо за успеха ще бъде дали ще можем да привлечем инвестиции отвън. С най-голям потенциал за значителни инвестиции бързо са секторите на възобновяемите енергийни източници, земеделието, аутсорсингът на бизнес услуги и донякъде туризмът. Там правителството трябва да фокусира усилията си, за да направи средата за бизнес по-ясна и по-привлекателна. Без да осигурим поток от поне 3 млрд. евро частни инвестиции годишно, е немислимо да се върнем към предишните нива на икономически растеж.

Презентацията ми от 29 април пред Клуба на студентите на Института за пазарна икономика може да намерите тук . Темата е „Икономиката на България: Рискове и възможности“.

Водещ: Следваща тема в предаването, съвсем различна – разговор с Иво Прокопиев. Добре дошъл, добро утро.

Иво Прокопиев: Добро утро.

Водещ: Трудно ли стигнахте до телевизията?

И. Прокопиев: Доста е тежко навън, за каране особено. Аз дойдох с кола. Няма много коли, но снегът е голям.

Водещ: Снегът е голям, да се надяваме, че ще е по-лека ситуацията. Между другото не знам дали можем да правим сравнение с тази извънредна обстановка с обстановката в икономиката ни? Обясняваха ни, че кризата ще мине като лека настинка, а 2010 г. се оказва доста тежка, с прогнози за огромна безработица, с прогнози… и случващите се всъщност вече фалити.

И. Прокопиев: Ако мога да направя аналогия, в икономиката пролетта ще дойде при условия на силен снеговалеж.

Водещ: А, т.е. там е добре? Да има силен снеговалеж.

И. Прокопиев: Не мога да кажа колко е добре. По-скоро отиваме към някакво възстановяване с безработица, която най-вероятно ще продължи да нараства.

Водещ: Много ли? Иначе, това, което ни обяснява Тотю Младенов…

И. Прокопиев: Доста е относително кое е много или малко. България беше постигнала една от най-ниските безработици в Европа, а и в света, почти 6 процента, което е много добро постижение, в средата на 2008 г. След това безработицата започна да нараства. В момента все още е под 10, но неизбежно ще надхвърли 10. До колко ще се стигне е много трудно да се прогнозира, но със сигурност ще достигнем 12, 13, 14 процента.

Водещ: Има ли правителството антикризисна политика реално? Между другото един приятелски огън, вече даже не много приятелски от страна на „Синята коалиция“ много време вече тече, по отношение на това, че реално не се случват нещата така, както ГЕРБ дори в програмата си, са ги обещавали. Как мислите, има ли антикризисна политика реално?

И. Прокопиев: Сега, това е много фундаментален въпрос, който задавате, защото по принцип държава, която е във валутен борд, е обречена да следва икономическия цикъл. Бордът сам по себе си е процикличен механизъм. В добрите години, когато в света има растеж, приток на инвестиции, държавите с борд автоматично внасят този просперитет отвън в собствените си икономики.

Водещ: Тоест антикризисни мерки заедно с борд не могат да вървят ръка за ръка?

И. Прокопиев: Не, не казвам това, просто е много по-трудно в условия на валутен борд да се прави антикризисна, антициклична икономическа политика, защото когато пък, светът е в криза, бордът също внася тази световна криза вътре, в една малка и напълно интегрирана в световната икономика държава, каквато е България.

Водещ: Последния път, като се спомена нещо, свързано с борда, настъпи истерия. Говоря за една идея на Илиян Михов за модифициран борд… като светая светих се споменава. Въобще спомените за положението, което беше наложило въвеждането на борда, са доста травматични. Тази дискусия в момента актуална ли е, да се, общо казано, пипа бордът, за да може да сме по-свободни в антикризисните движения?

И. Прокопиев: Все пак за малка икономика като България най-важно е да сме предвидими и да сме стабилни. В момента предвидимостта и стабилността минават през запазване на борда, и по-специално запазване на сегашния фиксиран валутен курс, и много сериозно политическо лобиране и икономически реформи, които да позволят България да влезе в еврозоната със сегашния валутен курс. Това е главното, това е най-важната антикризисна мярка и най-важната основа на антикризисна политика. Без…

Водещ: Тоест да не се пипа…

И. Прокопиев: …този фундамент на икономиката, запазване на сегашния курс, и борба с европейските институции, за да влезем с него в еврозоната, никаква стабилизационна и никаква антикризисна политика изобщо не е възможна, защото загубите при каквато и да е девалвация за икономиката ще бъдат огромни. Сега, това, което г-н Михов постави на обсъждане, напълно нормално, между другото той е може би най-добрият и най-известният български монетарен макроикомист, със сигурност…

Водещ: Скочиха му всички, заради това модифициране…

И. Прокопиев: …със сигурност световна величина. Това, което… аз няма да коментирам неговата идея, защото той е много по-добър икономист от мен и може да си я защити когато и както намери за добре. Но той постави една тема, която всъщност е главната тема и главната пречка защо членството на България в ERM 2 и в еврозоната се бави? И това е темата как, когато световната икономика обратно премине към състояние на растеж, в България ще се контролира инфлацията? Пак заради тази процикличност, за която говорих в началото. В добри години ние внасяме инфлация, в лоши години внасяме ценова стабилност. И това е въпросът, който ни задавате, така че, че сме в борд и че сме приели правилния принцип да запазим курса, не означава да спрем да мислим и да отговаряме на притесненията, които Европейската централна банка и финансистите в Европейската комисия имат, а те са точно тези – как след 2 години, когато всички отново ще бъдат в период на икономически растеж, а ние евентуално сме еврозоната, тогава с какви инструменти ще се противопоставим на прекомерното нарастване на инфлацията, защото знаете, че инфлацията е един от основните критерии, които България трябва да покрие по споразумението от Маастрихт, за да бъде приета след това в самата еврозона.

Водещ: Еврозоната.

И. Прокопиев: Точно така.

Водещ: А всъщност, ако имаме сериозен дефицит, не е ли факт, че нямаме шанс за еврозоната…

И. Прокопиев: Факт е, че нямаме шанс. Ние трябва да провеждаме политика на балансиран бюджет и провеждаме такава политика на балансиран бюджет. Леко измислена ми се вижда дискусията дали дефицитът да е 1 или 2 процента, защото в крайна сметка дефицитът на база пари, на база на влезли приходи и излезли разходи на кешова основа, както се казва, е мисля, че 0,85 процента.

Водещ: Имаше коментар…

И. Прокопиев: Но дефицитът на счетоводна основа, т.е., като се имат предвид съществуващите неразплатени задължения, пак е около 2 процента по международните стандарти.

Водещ: Неразплатени от кого най-вече?

И. Прокопиев: Е, от правителството.

Водещ: В смисъл такива, натрупани задължения, които…

И. Прокопиев: Не е върнато ДДС, други фактурирани неизплатени задължения. Така, че… Но в сегашната икономическа реалност дефицит, дори и на счетоводна основа 2 процента, е политика на балансиран бюджет. Защото, вие виждате, в Гърция дефицитът официално е 13, неофициално смятат, че е над 15. Цяла Западна Европа отива на дефицит 6, 7, 8 процента.

Водещ: Понеже имаше едни твърдения напоследък на правителството и на президента, мисля, че тази година можем да допуснем дефицит, за който всъщност говорим, 2-3 процента. Много икономисти коментираха, че допускането на такъв дефицит след гласуван балансиран бюджет би се отразило много кофти на икономиката. Един инвеститор как би се чувствал в чужбина в някакви противоречиви, така, послания? Балансиран, пък все пак дефицит.

И. Прокопиев: Аз пак казвам, а той… начинът, по който другите държави в ЕС водят бюджетно счетоводство… за миналата 2009 г. де факто бюджетът ни е около 2 процента. Дефицитът в бюджета…

Водещ: Реално.

И. Прокопиев: Реално ни е около 2 процента. Тоест нищо драматично не се е случило и това е едно изключително добро постижение. Така че този разговор отново е в политическата паралелна реалност. Това е политика на балансиран бюджет, което е важно. Важно е да провеждаме такава политика. Това, което е същественият разговор, е, как държавата чрез публично-частни партньорства, чрез привличане на външно финансиране може да вкара пари в икономиката.

Водещ: Как, тя ли всъщност, в момента трябва и може да вкарва пари?

И. Прокопиев: При сегашната криза в момента може би най-главното последствие от световната икономическа криза е промяната, радикална структурна промяна в банковия сектор. Банките отсега нататък в следващите 10 – 15 години няма да са това, което сме свикнали да наблюдаваме. Тоест те няма да са този мощен и универсален посредник между спестяванията и инвестициите в икономиката просто защото бяха много сериозно засегнати от кризата и защото техният бизнес се преструктурира. Те много по-трудно ще отпускат пари. Тоест при това глобално недоверие и при отлив на частни инвестиции единственият начин, единственият сериозен начин бързо да влязат пари в икономиката е чрез някакъв начин, някаква форма на правителство участие, правителствени…

Водещ: Правителствено участие.

И. Прокопиев: …гаранции… да. За радост българският външен дълг, публичен външен дълг е минимален, той е направо символичен. Има голям потенциал. Големият проблем, и затова това не се прави и до момента според мен, е капацитетът, по който тези пари се усвояват или тези гаранции се вземат, изобщо тези рискове изобщо се поемат.

Водещ: Като казвате усвояване, директно поглеждам към челата на вестниците днес. Имате ли коментар за изключително слабото усвояване на парите по оперативни програми? Имало е вчера едно изнесено заседание на ресорната парламентарна комисия в Правец. От договорени 1,4 милиарда реално 72 милиона усвоени. В проценти – 1,3 на сто от всички договорени за България средства от ЕС са разплатени. Какво става?

И. Прокопиев: Става следното… всъщност ние сега разбираме, че България няма, практически не е имала в миналото, защото това е функция на преди днес периода, никакъв капацитет да ги усвоява тези фондове и това е същият проблем, за който говорихме…

Водещ: Абсолютни двойкаджии.

И. Прокопиев: По усвояване на фондовете сме двойкаджии, т.е. усвояването на такъв тип публични пари е много формализиран процес. Тоест той изисква наистина освен воля и доста сериозни професионални познания и организация. Сега, доколкото разбирам, е направена оценка за капацитета на България да ги спазва тези процедури. Така че би трябвало в следващите дни и седмици да чуем тези оценки и вероятно да чуем и добри новини.

Водещ: Вероятно ще губим пари от еврофондовете, не само от предприсъединителните.

И. Прокопиев: Ами, като нямаме капацитет губим, няма кой да ни даде пари, които да изтичат по някакви странни проекти…

Водещ: Може ли новото правителство да направи нещо по този въпрос? Екипът, отборът?

И. Прокопиев: Новото правителство прави немалко. Въпросът е, че това са много тежки системи и за съжаление изискват време. Но пак казвам, доколкото аз съм информиран, има очаквания за новини в тази посока, по-скоро точно за този институционален капацитет доколко имаме изградена организация, която може да следи и да прилага европейските правила за усвояване на еврофондове, т.нар. къмплайнс.

Водещ: Мислите ли, че е истина или е свободно съчинение, имаше много коментари за опити да се дестабилизира държавата, може би в това число икономически, че има такъв план и сценарий? После имаше коментар и мисля пък, че той беше на Мартин Димитров, как група хора искат умишлено да предизвикат хиперинфлация и да си съкратят дълговете. Какво мислите по тези теми?

И. Прокопиев: Мисля, че трябва с много голяма степен всичко, което политиците казват, да го дисконтираме по отношение на икономиката, защото в крайна сметка те имат политическа адженда, която в момента почти напълно се разминава с това, което българският бизнес и българските домакинства, хората в България, имат нужда. Както казах и в началото, най-важно е, че има пълен консенсус между всички стейкхолдъри в икономиката, правителство, бизнес, синдикати, домакинства, че сегашният курс, бордът, трябва да бъде запазен и с него да се борим да влизаме в еврозоната. Това е най-важното нещо. Оттам нататък, може би някой иска да има девалвация, но икономически смисъл от девалвацията няма, напротив, тя би била много опасна, защото 73-74 процента от активите на банковата система са в евро. Тоест някоя кой знае каква печалба няма да има от това.

Водещ: Тоест видели са призраци?

И. Прокопиев: Това са по-скоро призраци или направо измислици за употреба в политическия разговор и в политическите спорове.

Водещ: Какво става, при вашия бизнес чувствате ли, че има един огромен интерес при всеки ваш успех или неуспех? Как го усещате това?

И. Прокопиев: Нормално е, защото групата фирми, които аз ръководя, всъщност е доста значима за българските размери. Освен това сме в сектори, които за разлика от цялата икономика са по някакъв начин антициклични и е нормално да има интерес, особено в сектора на…

Водещ: Под лупа ви следят. За банката пишат…

И. Прокопиев: Това не ни притеснява, защото нашата структура е доста подредена, напълно прозрачна и като собственост, и като финанси, така че ние сме готови за тази прозрачност. Напротив, даже я търсим, защото другото последствие от кризата ще бъде, аз обясних за промяна на модела на банкиране, банките ще бъдат все по-регулиран бизнес и все по-трудно ще отпускат капитал на бизнеса. Така че в този смисъл ролята на капиталовия пазар ще нараства. Фирмите ще трябва директно да излизат на капиталовия пазар и да привличат средства от спестителите, от домакинствата и от други фирми, които го предлагат. За да си на капиталовия пазар, ти трябва да си прозрачен и предвидим, и трябва да имаш изрядно счетоводство и ясна собственост.

Водещ: Да завършим накрая с една оценка, която… не искам да ви карам да звучи нахално, но ако трябва да пишете оценка по икономика и по финанси на икономическия, на финансовия капацитет на правителството, каква оценка можете да сложите?

И. Прокопиев: 4,75 до 5,00. Значи, основното нещо, заради което не пиша по-висока оценка, е фактът, че те не разплатиха някои от задълженията, които трябва да разплатят, и то не толкова заради това, че тези пари не са влезли, това е много сериозен въпрос. За бизнеса по-скоро е важно…, значи това е другата страна на финансовата дисциплина, във всяка държава правителството е най-добрият платец и то трябва да се държи като такъв.

Водещ: При нас не е, нали това казваме?

И. Прокопиев: Това казваме и затова не им пиша по-висока оценка.

Водещ: Добре. Благодаря много. Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, беше наш събеседник.

Виж видеозаписа тук.

Това е видеото на участието ми на годишната среща на бизнеса с правителството

Get the latest Flash Player to see this player.

Тук може да изтеглите и презентацията ми Икономическата криза 2.0

Интервю за в. „24 Часа“, 9 септември 2009

Автор: Лиляна Филипова

Акциите от летища, пристанища, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, приходите от държавни имоти като АЕЦ „Козлодуй“, „Евксиноград“, агенцията „Дипломатически имоти в страната“ (бившето БОДК) да отидат за пенсии още сега, предлага шефът на Конфедерацията на работодателите в България Иво Прокопиев. Това щяло да компенсира спада на приходите на НОИ след намаляването на осигуровките с 2%.
За да работят качествено и почтено, чиновниците трябвало да вземат заплати като в частна фирма.

– Г-н Прокопиев, можете ли да гарантирате, че в отговор на намалените осигуровки бизнесът ще запази 100 хил. работни места и няма да реже заплатите?

– Бизнесът е в изключително тежко положение и му предстои поне още една трудна година. Ако догодина осигуровките бъдат намалени с 2%, около 500 млн. лв. ще останат във фирмите, и то в най-коректните. Това ще е сериозна глътка въздух. Дали това значи 100, или 110 хил. запазени места, никой не може да каже.

– Според анализ на НОИ резултатът от намаляването на вноските последните 9 г. е над 8 млрд. лв. печалба за бизнеса, срещу което няма кой знае каква заетост и повишени доходи.

– Това е силно спекулативна и дори вредна гледна точка. За този период безработицата спадна до 6%, бе една от най-ниските в Европа. Имаше явно изсветляване на трудовите отношения. Заплатите растяха с производителността. Икономиката изживя златен период – 4,5-5% среден ръст годишно. Ако това не е позитивен ефект! И в момента безработицата нараства доста бавно, което е косвено доказателство, че фирмите държат на персонала си.

– Ще вдигнете ли минималните осигурителни прагове?

– В браншовете, които не са толкова засегнати от кризата, е възможно. В част от услугите например. Пазарите на цветни метали също са се възстановили. В машиностроенето, в текстилната промишленост обаче е абсурд. По-скоро разговорът ще бъде с колко да се намалят. Иначе базата за самоосигуряващите се, естествено, трябва да расте.

Намаляването на осигуровките е удар точно в сърцето на проблема. Бизнесът ще бъде адекватен, но тази мярка трябва да бъде подкрепена от още три, за да даде ефект – по-лесно използване на почасовия труд, увеличаване на неплатения отпуск и увеличаване на допустимия извънреден труд. Всичко това страшно би облекчило работодателите, защото поръчките идват изключително неритмично, трябва да се изпълняват много бързо. Без гъвкаво редуване на извънреден труд и отпуски ще е трудно фирмите да оцелеят.

– Неплатеният отпуск сега е 30 дни годишно. Вие колко повече искате?

– 90. От това работникът няма да губи трудов стаж. Това е инструмент, който е в полза и за работника, и за работодателя. Ако не може да пусне хората си в неплатен отпуск, работодателят ще се принуди от 10 работници да освободи двама. Иначе ще ги запази. Заинтересовани са и двете страни. Работодателите не трябва да се разглеждат като хора, стремящи се единствено да съкращават персонал. Всяка фирма се развива благодарение на служителите си

– Защо искате да се увеличи извънредният труд? Какво печели бизнесът, след като трябва да плаща повече?

– Печели по-голяма гъвкавост. Поръчките в последно време идват, когато най не ги очакваш, и трябва да се реагира светкавично. Сега по Кодекса на труда нормата за извънредния труд е до 150 часа годишно, ние искаме до 360. Възможността за повече извънреден труд значи, че средносписъчният състав на фирмата може да е по-малък. В противен случай има риск или да фалираш, или да се окажеш без капацитет.

– Как ще се запълни дупката в бюджета на общественото осигуряване?

– Частично това може да стане с вдигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, с въвеждане на лични осигурителни вноски за държавната администрация. Това обаче не може напълно да компенсира дефицита. Единственото решение за фундаментално стабилизиране на първия пенсионен стълб е част от държавните активи да минат към него. Става дума за акциите от летища, пристанища, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, за приходите от държавни имоти като АДИС, „Евксиноград“, примерно ги изброявам. Държавата все още е колосален собственик и управлява имуществото си съвсем лошо. Управлението трябва да се подобри, а доходите от него да подкрепят пенсионната система. Тези средства биха могли да капитализират първия стълб и да подпомогнат сегашните пенсионери. Всъщност това ще е разширение на функциите на Сребърния фонд. 50% от средната му годишна доходност ще отиват за стратегически демографски резерв, а останалите да служат като приход за настоящите плащания на пенсиите. За да може Сребърният фонд да има стабилизационна функция, той трябва да е 10 пъти по-голям от сега. И включването на тези активи е единственият начин. Това е и справедливо, и правилно дългосрочно.

– Държавата вече осигурява 44% от пенсиите чрез данъци. Толкова ли е опасно ли е това увеличение на дела й? Ще се стигне ли до национализация, до равни пенсии за всички без оглед на осигурителния принос?

– Не. Осигурителният принос пак ще определя разликата между пенсиите. Когато вноските се намалят еднакво за всички, пропорционално разликата в приноса остава същата. Просто приходът в системата е по-малък. Оттам нататък просто трябва ресурс за запълване на дупката. Няма опасност от уравниловка. Така или иначе държавата трябва да намери радикално решение и то не е по посока на по-голямо натоварване на осигурените.

– Смятате ли, че плоският данък трябва да се комбинира със семейното подоходно облагане?

– Трябва да има елемент на насърчаване на многодетните семейства, но плоският данък трябва да остане като база. За всяко дете може да има разход от данъчната основа, която не се облага. Едно от малкото ни предимства на международните инвестиционни пазари са ниските данъци. Глупаво би било да се откажем от това.

– Трябва ли да се въведе данък „лукс“?

– Не. Много по-нормално е да се мисли за повишаване на акцизите върху някои видове горива, върху алкохол и цигари, върху някои луксозни стоки. Специалната ставка обаче върху луксозното потребление ще го ликвидира.

– Виждате ли скоро изход от кризата?

– Частично възстановяване на капиталовия пазар вече има през последните седмици. Разбира се, възможен е нов спад. От ключово значение за икономиката са политическите мерки за възстановяване на външното доверие, членството в еврозоната, достъпът до еврофондовете. Другият важен момент е възстановяване на достъпа на фирмите до банков кредит, който в момента се свива.

България трябва да докаже, че може да се пребори с корупцията и с организираната престъпност, да покаже, че политиците и институциите не се срастват с нея.

Погрешно е да се говори за замразяване на заплатите в администрацията, но е задължително да се овладеят разходите за администрация. Там държавните чиновници трябва да останат по-малко, но добре платени, за да са ефективни. Не е проблемът, че шефът на НЕК взема 10 000 лв., за да управлява фирма с 3,8 млрд. лв. активи и 3 млрд. приходи от продажби.

Проблемът е, че премиерът взема 2000 лв. и носи отговорността да управлява държавата. Това е ключов въпрос. Трябва да избягаме от лицемерието, че държавните чиновници трябва да са с ниски заплати, защото на всички им е тежко. Борбата с корупцията минава както през страх от наказание, така и през осигуряване на възнаграждение, съответстващо на поетата отговорност. Заплатите на чиновниците и на служителите в държавните фирми трябва да са сравними с частния сектор. Иначе не можем да очакваме почтеност и качествена работа. Ако този въпрос не се реши сега, в началото на мандата, много от реформите ще се провалят.